BGVlach

Сигурен ли си, че знаеш какво искаш да кажеш? "пачи яйца": българи, румънци, руснаци???!!! Конфузията е пълна!

BGVlach обясни многократно на писателите. Сега и специално обяснение за "alexander": ... Za6to se e nalojila zamyanata... => Както и в България: Защото така са решили!!!! Оплакванията моля директно в Букурещ. ... 40-50% ot dimite direktno s frenski ... => Както и в България: Диалектите не са малко и е нормално част от думите да се подновят, като новите стават общовалидни, измествайки различните диалектни съответствия. Жалко, че са взели за тази цел френски, а не българското търновско наречие, ама "asa е viata". ... tyahni vlashki analozi primerno ... => Както и в България: За много нови неща просто няма аналози, или ако има са в различни диалектни варианти, доста от тях със славянски, унгарски, турски и пр. произход. Заключение: Ако BGVlach и alexander отидат в Румъния, то BGVlach, говорейки оня "ромънеште" от преди реформата(че и допълнително българизиран), без проблем ще се закача с тамошните девойчетата, а Сашко ще го ръга в ребрата с "кажи, бе, кажи к'во казаха ..."

Мда, руская википедия, самая правилная википедия. Липсва само "Вперьод, к Кишиневь!". Сега само трябва да се намери и подходящ евреин от ХV-ХVІІІ в., чиито зъл гений е планирал романизацията и картина става пълна.

Преди време написах това: ... Латинизирани от римляните даки & други антични, който контролирайки Пред- и Карпатието, прескачат ужаса на "великото преселение" и с времето успешно си връщат Дакия в римските й граници. ... Вярно малко пресилих, забелязано също и от любезният КГ125. След това поставих въпроса, защо аджиба ние, българските и сръбски власи се разбираме прекрасно на говорно ниво с румънците, без да сме били подложени на езикови реформи и други подобни, т.е. в условия на езикова изолоцация. Не получих отговор, но за сметка това се извади най-силната карта "топонимите", което, айде да повторим пак за писателите неискащи да четат, е проблем само на националистическите кръгове в Румъния. В резултат на което написах: ... Писах ти вече, славянските топоними и имена не са тайна за никого. Това, според мен, не доказва нищо друго, освен че там са живеели славяни(българи, сърби, др.), които или са били избити/измрели/напуснали или са били асимилирани(малкото се разтваря в многото) от нас власите(=ромъни), оставяйки следи в имената, топонимите, езика, донякъде обичайте и нещо в музиката. ... Та, не разбирам, Аурелиане, какво къде е смешното. Виж, на следното се смях със сълзи: ... Днешните румънски ученици, които говорят на съвременен румънски език не разбират езика на класиците на румънската литература, писали в края на 19 век. Обяснението е просто – румънските класици са писали на влашки език от 19 век, в който повече от половината думи са от славянски, български произход. ... Благодаря за поздравленията, подобни и на теб.

Ха, ха. Това си е направо за виц. Споменатите ако не дюлгери, то чобани сигурно са имали и за износ, което ни най-малко не омаловажава делата им. Да създадеш сериозна държава от гърба на кон и да я управляаваш от юрта си е достижение, и това го мисля сериозно. Виж, наследниците им са друго нещо - имат дюлгери, които покрай другото и паметници с надписи на съответно ползваните канцеларски езици им вдигат.

Виж тук, ако се оправяш на сърбо-хърватски: http://www.paundurlic.com/forum.vlasi.srbi...amp;topic=157.0 Повече се говори за власите като цяло, но [77] е изстрел, най-малко 7-ца. 100% има и подобни румънски изследвания, но не съм се занимал да ги търся. Поздрав

Предполагах, че топонимите ще са ти коз. Не съм лингвист и приемам забележките, но не и тълкуванията за унгарците. Писах ти вече, славянските топоними и имена не са тайна за никого. Това, според мен, не доказва нищо друго, освен че там са живеели славяни(българи, сърби, др.), които или са били избити/измрели/напуснали или са били асимилирани(малкото се разтваря в многото) от нас власите(=ромъни), оставяйки следи в имената, топонимите, езика, донякъде обичайте и нещо в музиката. Благодаря за линковете, ще ги разледам по-подробно. Апропо, УЛ е определителен член(мисля, че това е термина) в румънския(вкл. диалектите) и като такъв се "лепи" постоянно, така че връзката с прабългарите е доста съмнителна. Ау, а ако се замисли човек, отпадането на падежната система и членуването "отзад", дали не е импорт от Тцара Ромънеаска в българския? Все пак генераций дюлгери и занаятчий са си вадили хляба там.

"Ромън"(с вариаций) с език "ромънеще". Откъде да го вземем иначе в Отоманска България/Сърбия, изхождайки от факта, че мигрирайки от Олтения(Мала Влашка) сме по тези места доста преди създаването на Румъния.

Алботен: Алб = бял => Алботен => Белеещ/беличък Балул: Балта = Локва/Блато. При Балей почва устието на Тимок и има доста блата. Филордин: Тук турците са сгрешили определено. Става дума за Флорентин. Флоаре = цвете. Тиануц, Молалая, Чунгуруш: Не мога да ти дам превод, но имената звучат просто "влашки".

Може наистина да греша. Дай, моля те, няколко примера за меко "ч" от Зап. България, ако може от Видинско. Лично не намирам нищо лошо, и според мен донякъде е така. Но кукуриганията на тема "голяма степен" от двете страни на Дунав, са, меко казано, тревожни.

Славянските топоними и названия са проблем единствено за рум. ти еквиваленти. Като ходиш да пишеш двойките, може и да го обсъдите на място. Аз нямам проблем с този факт. Освем това, цитираш манипулативно. Ориг.: "И в двата регистъра са видни селища, чиито имена са леко променени, някои звучащи много ”ромънски”." Такива, според мен, са: Алботен, Балул(дн. Балей), Тиануц, Филордин(дн. Флорентин), Молалая(сега Дружба), Чунгуруш("влашкото" название на дн. Винарово, което не е влашко село) Като изключим Видин, Влаховичи(Подгоре), Грамада, Калугхер(за първи път го чувам), Новосело и Арчиар, останалите са чисто влашки села, във Видинско около 30 на брой, които са по тези места от преди "измислянето на рум. нация" и въпреки това говорещи "ромънеще", на който език, поне на разговорно ниво, се разбираме без проблеми с румънците, въпреки допълнителните българизми, които логично навлизат и съответно ползваме. Нещо което, ти например, не можеш, въпреки любимите ти 80% от едно време. Толкоз за рум. езикова реформа от средата на 19 век, която направила от български румънски(а.к.а ромънеще) и от власите(неосъзнати българи) румънци. При това досега говорехме само за България. Ако разгледаме Сърбия в този контекст, може да се изненадаш още по-неприятно. В Банат, от край време силно смесен, е типично, например, мекотото "ч" и масово "т" отива "ч", което, поне за мен е индикация за някакво сръбско, но не и българско, влияние.

Игнораш постоянно доводите ми, и то доста лаладжийски. "А с Алцековите или доалцекови българи", направо изби рибата. Да има неточности - Ново Село, Арчар и др. Кото ги изключим остават чисто влашки села, без нито един българин, без спомен за нещо българско. Това коментирай, а не кое какво е на езици, които не разбираш.

При нас, поради близката границата с Румъния се избягва, тъй като и на влашки и на румънски е "ромън". Румънците, обаче, влагат национален смисъл, паради което "власите", поради лоялността ни към България, го избягваме. Самоидентификацията е на база език - като чуеш, че някой "ворбеще ромънеще", и ти става ясно какъв е. За трети лица се ползва и "де ай нощ(тр)и" - демек от "нашите". Макар и по-рядко може да се чуе и директното "ромън". Аромъните са друго тесто, ако се съди но клиповете на youtube си се наричат "армън". Някъде бях чел, че имат и други названия.

Наслушал съм се също на не малко румънски глупости и те разбирам прекрасно. Друг въпрос е, дали и ние трябва да им отвръщаме по подобен начин, т.е. на глупостите с глупости.

Поради тази реформа, някои от думите в горепосоченият документ са ми непознати, което в крайна сметка не е непреодолима пречка. На разговорно ниво пък, проблемите са почти никакви. Е вярно, побутват се под тезгяха продавачките, когато съм ходил там, но то може да е заради друго, а не поради архаизмите. Наложило се е да сменят думи по същите причини, поради които го правим и ние. Основно: Прави се национална държава и унификацията на езика е задължително мероприятие, което позволява налагането на единна образователна система за потресаващо невежото население. Ето ти още една прилика между българи и румънци.

Намерих документа, че даже и линка в Интернет. http://www.romanii.ro/homepage/index.htm (После в менюто вляво "Romanii de langa noi"; Избираш България на картата и го сваляш) Страницата е, хм, … патриотична, и в документа съответно има доста тези, който лично не приемам, но покрай политиката има и ценни неща. (1) рум.: Dusanka Bojonici Lucaci[35] analizeaza doua registre turcesti, intocmite in 1454-1455 si unul in jurul anului 1560 pentru sangiacul (districtul) Vidin, in care sunt mentionate nume de cetati, orase, sate, manastiri, cu numar de gospodarii, de populatie.Vlahii sunt considerati crestini nomazi. Autoarea accentueaza asupra statutului de autonomie interna a vlahilor, dreptul de a avea conducatori proprii mentinandu-se si la jumatatea secolulului al XVI-lea. In cele doua registre apar asezari cu nume usor schimbate, unele cu rezonanta cat se poate de romaneasca. Astfel, sunt trecute: Gamzova, Calinic, Vrah, Negovanofce cu 16 case, Borilofce, Ciungurus (in prezent sat cu populatie bulgareasca), Alboten (ruinele unei manastiri), Tihanofce cu 6 case, Cosovo, Filordin, Rachitnice, Slanotrane, Suhodol (probabil sat disparut, intre Balei si Bregova), Sveti Peter (vechi nume al satului Molalaia, devenit ulterior Drujba) cu 9 case, Topolofce (Mezra Topolofce, cu specificarea pustiu), Cutova cu 4 case, Cosava, Bregova, Daleina, Perilofce, Balul (Balei), Iasen, Gomotarce, Boriloveci, Vidin, Vlahovici (Iflakyfra, Podgore), Gramada Kalugher, Novoselo, Rabrova, Arciar. Registrul din 1560 cuprinde, in plus, date asupra veniturilor provenite din darile de peste si sare. Intr-o alta lucrare36 este de asemenea trecut, numarul de case existente intre 1620-1644. Astfel, in Borilovat sunt 15 case, in Bregova – 46, in Gumatarti – 20, in Cutova – 23, in Negovanit – 45, in Rabrova – 10, in Slanotarn – 10, in Tianut – 10 case, in Iasicevo (pe aceeasi linie cu Varfu) – 8, in Tules (probabil Capitanut) – 23 case. In aceeasi sursa (p.181-185) sunt mentionate: plasa Montana, cu satele Coslodui – 25 de case, Ostrov – 16 case, Harlet – 17 case; plasa Pleven (Plevna) cu satele: Brest – 20 case, Vabel – 6 case, Samovit – 18 case. (1) бълг.: Душанка Божоничи Лукачи[36] анализира два турски регистъра от 1454-1455 и един от 1560 относно Видинския санджак, в които са споменати имената на укрепленияата, градовете, селата, манастирите, брой на стопанствата, население. Власите са описани/възрпиемани като ”християни номади”. Авторката акцентира върху статуса на вътрешна автономия при власите, правото им да имат собствени водачи ”mentinandu-se” (???) и през средата на XVI век. И в двата регистъра са видни селища, чиито имена са леко променени, някои звучащи много ”ромънски”. Така преставени са: Гъмзова, Калиник, Врах, Негованофче с 16 къщи, Борилофче, Чунгуруш (сега с българско население), Алботен(руини на манстир(и)), Тихановче с 6 къщи, Косово, Филордин, Ракитниче, Сланотране, Суходол (можеби изчезнало село, м/у Балеи и Брегова), Свети Петар(старото име на село Молалая, станало по-късно Дружба) с 9 къщи, Тополофче(Мезра Тополофче, с допълнението/спец. пуст), Кутова с 4 къщи, Кошава, Брегова, Далеина, Перилофче, Балул(Балеи), Ясен, Гомотарче, Бориловечи, Видин, Влаховичи (Ифлакйфра, Подгоре), Грамада, Калугхер, Новосело, Раброва, Арчиар. Регистърът от 1560 съдържа допълнително данни за доходите дошли от даровете от риба и сол. В друга една работа [36; бел. моя: Елена Гразданова, 1989, с. 166 - 171] също разглежда/показва броят на къщите през 1620-1644. Така, в Бориловац са 15 къщи, в Брегова – 46, в Гуматарци – 20, в Кутова – 23, в Негованиц – 45, в Раброва – 10, в Сланотрън – 10, в Тиануц – 10 къщи, в Ясичево(по линията с Връв) – 8, Тулес (може би Капитановци) –23 къщи. В този извор (с. 181-185) са споменати: Монтана, със селата Кослодуй – 25 къщи, Остров – 16 къщи, Харлет – 17 къщи, Плевен(Плевна) със селата: Брест: 20 къщи, Вабел – 6 къщи, Сомовит – 18 къщи. (2) рум.: 22. Emanoil Bucuta, (1923) .. considera ca olteni din Mehedinti si Dolj, dar si oieri din Transilvania au plecat din Romania, stabilindu-se in tinutul Timocului. Aceasta migrare in masa s-a produs in trei valuri: primul a inceput pe la 1800 si a luat sfarsit in jurul anului 1831. In aceasta perioada, Pasvant Oglu, considerat mult timp ca descalecator al tuturor romanilor din aceasta regiune, a dat o lege sa se dea loc de plug si de padure oricui se va statornici pe el. Vestea s-a raspandit cu viteza luminii si astfel romanii au venit in Bulgaria ca la stupul cu miere. Al doilea val a avut loc dupa 1831, cand romanii din nordul Dunarii au fugit din cauza efectelor Regulamentului Organic. Cacracterul etnografic l-a dat acest al doilea val. In sfarsit al treilea val, mai slab si mai razlet reprezentat a inceput dupa 1900. Nici literatura bulgara nu se lasa mai prejos. Ninko Zaycov (1995, p. 51) crede ca romanii nord-dunareni au aparut in peisajul sud-dunarean, in perioada 1718-1739, in timpul ocupatiei austriece asupra acestor teritorii. … (2) бълг.: Емануил Букута, (1923) смята, че олтените от Мехединц и Долж(бел. моя: окръзи в Рум. граничещи с Бълг. и Сърб.), а също и ойерите от Трансилвания са тръгнали от Румъния и са се стабилизирали в тимошкия район. Тази масова миграция е била на три вълни: първата от 1800 до 1831. В този период Пазвант Оглу, смятан дълго време за владетел на ромъните от тези области, е издал закон, с който се дава място за нива или гора на тези, които го поддържат. Веста се е разнесла със скоростта на светлината и така ромъните са дошли в България като на кошер с мед(бел. моя: авторът иронизира Букута, бидейки не споделя мнението му за миграцийте). Втората вълна е след 1831, когато ромъните северно от Дунав са бягали поради/заради ефекта от въвеждането на ”Regulamentului Organic”. Етнографският облик го дава тази втора вълна. Накрая, третата вълна, по-слаба и най-накъсана почва след 1900. И българската литература не пада по-долу. Нинко Зайцов (1995, с. 51) вярва, че ромъните северно от Дунав се появяват на южно-дунавския пейзаж в периода 1718-1739, по време на австрийската окупация на тези територий. …

Хе, хе. Знаех, че ще ти е интерсно, и въпреки, че имам среща след 1/2 час ти отговарям. Ще ти го пусна, обещавам, но през седмицата, защото наистина трябва да го потърся из архивите си. Изследванете е румънско и съответно на румънски и беше нещо като преглед на общностите извън Румъния. (Споко, не всички румънски изследователи са националисти) Направи ми впечатление, че и "моето" село бе в цитираните от турския архив(мисля 17.. г.) села, което леко се разминаваше с това, което знам от пра-дядо ми за родът ни. Но от друга страна, пак от него знам, че миграциийте не са били масови, а плавни. Така, че може и да е объркал времената стареца, бог да го прости. Това е дотолокова важно за темата, доколкото се касае за не малки общности(Бълг. и Сър.), който НЕ са участвали във формирането на модерната румънска нация, и коита НЕ са били подложени на унифициращи мероприятия от страна на рум. държава. Последното важи особено за България. Аман, бе, Иванко, вдени най-накрая, че "влашкият език" = "ромънеще" и въпреки тези прославути 80% е неразбирам за теб. Поздрав.

Има много такива статий. Какво да правиш,"рисяни", кофти момент. ...Нормално, пропагандата на никого не прощава и доказателство е статията по-горе. С тънката разлика, че сме на юг от Дунав още по "бойерско", доста преди 1873. Някой села дори фигурират в турските тефтери от 18 век. А и средата е селска - далеч от Крайовските изкушения.

...И според кого това? До колкото ми е известно Мирчо се титулува господар Угровлашки. Еми, нищо. Сам си показал - Угровлашки воевода - написана на ползвания по онова време на онова място канцеларски език. Съответно румънците го припознават като свой, българите не. Без да съм историк да питам и аз - защо ли? ...На Мирчо - горд потомък на Децебал, явно са му непонятни термините "ромън" и "ромънъще". Защо ли? Не е явно нито за Мирча, камо ли пък за населението, над което е владеел. Явно е само, че е ползван старобългарския, така както Омуртаг е ползвал гръцкия. Всъщност ми е безралично какъв е Мирча. Знам обаче, че пра-пра-баба ми говореше само "ромънеще", а пра-баба ми "ромънще" и изключително лош български. ...Понятието "румъния" не знам да е фиксирано в някакъв извор преди 19 век. "Романия" са наричали Тракия, териториите около Одрин и Цариград - т.е. Византия в последното й издание. Никъде не говоря за "Румъния". ...Ако така се самонаричаха власите (използвам това наименование като общоприето) са самонаричаха ромъни, това щеще да се отрази някъде. Отиваш в Тимошко(България и Сърбия), после в Банат(Сърбия) та до Войводина. Все "власи" - повечето преселници от северната страна на Дунав през различни периоди. По-добро от теренно отразяване, здраве му кажи. В интерес на истината, трябва да се признае, че нарицаемото "ромън" като цяло се избягва, най-вече за да се избгене асоциацията с "румънец". ...Ами просто един прост първолашки въпрос, катурва цялата доктрина... Какво повече да говорим. Господаря на Romania е Алексий ІІІ Комнин. На научните кадри в съвременна Romania им пиша "двойка" и продължавам да изследвам данните според както съществуват, а не според политически доктрини от 19-20 век. Стискам ти палци. Букурещ е хубав град.

Да винаги е било "ромън". Така се самоидентифицираме "валахи, молдовци, цинцари и др." общувайки на "ромънеще". "валахи, молдовци, цинцари и др." не са етноними, а названия, давани ни от други. 1861 г. е събитие само за Влашко и Молдова, то едва ли е било регистрирано в обширните "ромънски" общности, по правило земеделски, извън тези области. Воеводата Мирча чел Батрън((по)Стария) е господаря "ромънски" през 1386 г., в областта, която е владеел.

За Румъния: Няма влашки и молдовски народ. От Епир до Буковина самоидентификацията е "ромън" с език "ромънеще", в различите им вариаций. За Германия: Същото: Няма саксонци,.... - има самоидетификация "дойч" с език "дойч". За Франция: Не мога да кажа, но като давана за пример централизирана държава, вероятно пак същото. За България(айде пак): Виж (1), (2) и (3). Допълнение: Ако не бе възкръснала България, то голяма част от (2) без проблем би се превърнала в част от сръбска, румънска, гръцка, че даже и модерна туска нациий, в зависимост това, кой от комшийте къде се намести върху руините на Отоманска Турция.

Правя разлика и съм го написал - обединителни мероприятия движени от (1). Наличието (2) по него време, е кофти момент от най-славната балканска история, ама трябва да живеем и с него. Щото не са били само българите под турско. Малкото се разтваря в многото. Няма нищо нелогично.

Респект!

Ако си вярваш, лошо. В румънският случай, общността от хора, една доста по-голяма в сравнение с повечето и съседи общност, говори и един език "ромънеще", има самобитен фолклор, обичай и т.н., отличващи се, на моменти рязко, от същите на околните общности. Освен в княжествата, където има суверенитет - Тцара Ромънеаска, наричана отвън Влашко, и Молдова - тази общност е болшинство и в австро-унгарските Трансилвания и Банат. Прокламиранате на Румъния, като обединение на Влашко и Молдова си е съвсем закономерно. 10 години по-късно немците правят абсолютно същото. Българската нация е сформирана през 19 век основно от: (1) осъзнати като такива българи, почти без елит. (2) голяма част "рисяни", говорещи на български диалекти/наречия (3) микс от представители на други народи респ. малцинства, симпатизиращи в една или друга степен на (1). Въпреки перипетийте през които преминава, младата бълг. държава успява доста успешно да обедини (1), (2) и (3) около идеали дефинирани от представителите на (1). Важно мероприятие, заслужаващо внимание е унификацията и стандартизацията на българския език, с която немалкото гърко-турцизми се заменнят с русизми. Главен двигател е, разбира се, (1). На (2), както винаги, му е било през .... респ. продължава да не разбира за какво става дума. (3) гледа да не се забърква в каши. С времето всичко си идва на мястото.

Говорех за съвременната българска нация, г-н Тертер, не за народност, и за това какво е казал Енеску. Пък Вие веднага като ощипана гопожица, недейте така. Апропо, така реагират и повечето "фраци" на север от Дунав, като им кажеш, че макар и "ромън" по-произход се чувстваш свързан повече с българите и България отколкото с тях. Ако това Ви успокоява ...