Ishamael

Дами и господа, предлагам на вашето внимание- ВТОРИ БРОЙ НА СПИСАНИЕ "ВОЕННА ИСТОРИЯ" - ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

ПОКАНА ОТ КЛУБ „ВОЕННА ИСТОРИЯ“ ЗА СЕМИНАР НА ТЕМА „ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – 70 ГОДИНИ ПО-КЪСНО“ Клуб „Военна История“ има удоволствието да ви покани на организирания от нас семинар, посветен на Втората Световна война, погледната през призмата на изминалите седем десетилетия. Целта на нашата инициатива е да съберем учени, преподаватели и студенти от всички университети в България и да организираме една голяма дискусия, засягаща различни аспекти на най-мащабния конфликт в човешката история. В зависимост от заявените от участниците теми, семинарът ще бъде структуриран на различни сесии, със строго определено време и ред, за които ще ви уведомим в последствие. Каним преподаватели и студенти от вашата институция да заявят своите проблеми за разискване на електронен адрес klubvoennaistoria@gmail.com. Имайте предвид, че времето за излагане на всяка теза няма да надхвърля петнадесет (15) минути, в които всеки участник трябва да вмести своето изложение. Финалният срок за приемане на темите и проблемите за разискване е 30.04.2012г. Всички транспортни разходи, както и разходите за настаняване на участниците ще се поемат от съответната институция. Ангажимент на Клуб „Военна История“ остава осигуряването на зала за провеждане на семинара, както и популяризирането на събитието и участващите в него институции. Домакин на семинара ще бъде Софийски Университет „св. Климент Охридски“, представляван от Исторически Факултет. Датите за провеждане на семинара ще бъдат оповестени една седмица преди крайния срок за подаване на темите и проблемите, които ще бъдат дискутирани. За всички въпроси, свързани с организацията и реализацията на семинара, моля свържете се с нас на нашия електронен адрес – klubvoennaistoria@gmail.com С Уважение, Александър Стоянов София, 2012г.

Колеги, Настана време да изготвяме Втори Брой на Списание Военна История. Приканваме всички заинтересовани творци, които искат да публикуват свои разработки да ни изпращат текстовете си на адрес klubvoennaistoria@gmail.com Първи брой удари джакпота с над 2200 прегледа само за една седмица, което лично мен ме изненада доста приятно. Повтарям че сме отворени за всякакви теми обвързани с военната тематика, няма цензура, няма преправяне на текстовете и т.н. Издаваме каквото ни пратите, за това ви моля да хвърляте по едно око на правописа!

С удоволствие ще публикуваме материали на Last Roman, стига той да изяви желание да участва Списанието не се ограничава във времево отношение. Ще пускаме всичко от Ледниковата епоха до ден днешен!

Istorik, твоят материал беше най-дълъг и реших да започнем с него и да завършим с текста на господин Иванов, тъй като останалите три статии, са студентски разработки, които сами по себе си не са били писани за да се издават в този формат. Радвам се че броят ви допада. По-нататък ще има и повече картинки и повече секции

ИЗЛЕЗЕ ПЪРВИ БРОЙ НА СПИСАНИЕ "ВОЕННА ИСТОРИЯ"!!! Може да го прочетете онлайн ТУК Или да си го свалите от ТУК Специални благодарности на Istorik за прекрасните статии! Приятно четене!

Статията е супер! Непременно я пускаме! Искам само да те помоля за кратка информация за себе си да ни пратиш, за да направим представяне на автора

Като изключим първата статия, съм чел останалите и смятам че са страхотни! За мен ще е удоволствие, ако решиш да се включиш с една или повече (или пък всички) в новото списание!

Мерси за подкрепата! Не се срамувайте, давайте статии!

ЗДРАВЕЙТЕ! Клуб „Военна История“ започва изготвянето на свое собствено електронно списание, което ще може да сваляте от страницата ни, да четете и да пращате отзивите си за вече написаните статии! Защо го правим? Проблемът на българската историография е, че липсва дебат! Някой пише нещо, но то оставя без реплики или коментари от останалите историци и увисва само в празното пространство. Целта на нашето електронно списание е да стимулира дебата между историците като даде максимална гласност на всеки, които има какво да каже и има желание да го заяви публично! По какви теми може да се пише? Позволяваме пълна свобода на темите, с единственото условие те по някакъв начин да имат отношение към военната история, бе значение от епохата, века и десетилетието. Ако се интересувате от икономическата, политическата, социалната, техническата или която и да е друга страна на военното изкуство и военната история, това е мястото за вас! Има ли ограничение в обема и оформлението? Не! Не ви ограничаваме по никакъв начин! По някога важни неща могат да се кажат с няколко думи, по някога са нужни повечко страници… единствената „норма“ ще е цялостното оформление на всеки брой, но то ще е грижа на редакторите – т.е. ние. Молим ви само текстовете да са на КИРИЛИЦА и да проверявате правописа си преди да ги пращате! Авторски права? Името на всеки един автор ще бъде прилежно и забележимо поставено преди всяка статия! Ако използвате приложения, които не са изготвени от вас (снимки, карти и т.н.) задължително давайте името на автора или поне източника, от където сте взели съответния обект! Необходимо е да направим още няколко уточнения за структурата на списанието: 1) Списание „Военна История“ няма да е класическо научно списание, в което да се публикуват само статии, подчинени на мащабен литературен апарат и минимум бележки под линия. Такива статии, разбира се са повече от добре дошли, но няма да са единствените. За нас ще е важно да публикуваме мнения и актуални анализи на проблеми от съвременната история, както и коментари към книги, статии и дори филми, които са ни направили определено впечатление. В този смисъл, една статия за настоящата криза в Ормузкия проток е не по-малко ценна от развита теза, посветена на Френско-Пруската война от 1870-1871г. 2) Освен научните секции, списанието ще има място за ревюта на филми, фикция и компютърни игри, посветени на военната тематика. Защо? Много просто – в развиващото се, модерно общество, в което живеем, филмите и игрите са тези, които най-лесно привличат вниманието на хората, които нямат професионално отношение към историята. В този смисъл, един качествен филм или една изпипана игра (а такива не липсват), могат да ви научат на повече от някоя монотонна и скучна лекция, или сухо изложена фактология в дадени научни трудове. Ние от Клуб „Военна История“ лично сме се убедили в това колко вдъхновяващи могат да бъдат качествените комерсиални продукти при стимулирането на интереса към даден исторически период. 3) Освен статии, ще направим всичко възможно да публикуваме актуални интервюта в областта на историята, както и новини за предстоящи издания на книжния пазар, организиране на научни конференции и т.н. Ако имате желание да рекламирате подобна дейност и повече хора да разберат за вашият труд, пишете ни на нашия е-mail – klubvoennaistoria@gmail.com и ние ще се постараем да дадем максимална гласност на ваши проект! СТАТИИТЕ СИ, КАКТО И ВСЯКАКВИ ВЪПРОСИ ИЗПРАЩАЙТЕ НА НАШИЯ E-MAIL: klubvoennaistoria@gmail.com КРАЙНИ СРОКОВЕ НЯМА!!! АКО СТАТИЯТА ВИ НЕ ВЛЕЗЕ В ЕДИН БРОЙ, ЩЕ ВЛEЗЕ В СЛЕДВАЩИЯ!!! ОЧАКВАМЕ ВИ!!!

Тогава да разсъждаваме ли за Бургундска Остиндийска компания, която да си съперничи с Португалците? Колкото до Наследството на Кастилия, то там нещата нямат много общо с браковете от края на 15ти век между Католическите крале и Австрия. Изабела и Фернандо решават въпроса още през 1476г. когато Бургундия е в зенита на силите си. Склонен съм да се съглася, че Англия би наблегнала на една континентална армия, но както примера с Франция доказва, това не пречи да се развива и флота.В този смисъл аз прогнозирам англо-португалска конфронтация по море и испано-френски сухопътни мелета. От друга страна, не съм сигурен дали Бургундия щеше да оцелее, тъй като отношенията й с Англия се влошават още в средата на 1430те години заради една дворцова неуредица с брак на двама аристократи. Т.е. според мен,Шарл Дръзкия щеше да се изправи срещу Хенри Тюдор а не срещу Шарл VIII, но ефекта да е същия. Що се отнася до Швейцария, то към 1430г. вече е ясно че Бургундия не може да се наложи над кантоните, тъй като губи всички свои битки със швейцарците.От друга страна съм съгласен че градската култура на Нидерландите и Рейнланд върху която почива Бургундия щеше да е доста податлива на протестантството. Ако Англия беше взела тези земи (или част от тях) щяхме да сме свидетели ИЛИ на сериозни религиозни войни ИЛИ на липса на англиканство и приемане на пълно протестантство от Хенри VIII. Друга интересна насока е Английската политика в Ирландия. Смятате ли че Англия би могла да завладее свош по-малък островен съсед и да подчини Шотландия ако има зад гърба си френските територии?

Няколко семинара по-нататък и това ще се случи. Иначе днес от 18:00 часа в Руския Културно Информационен Център на ул. Шипка ще се проведе дебат по темата.

Съгласен съм, но въпроса е, как щеше да се измени историята на Европа, ако в началото на 16ти век Англия и Франция бяха една държава, която да се противопостави на Хабсбургите? Най-малкото създаването на колонии щеше да е доста по-различно, както и изследването на Северна Америка, където нямаше а има противопоставяне между англичани и французи, а напротив...

Мерси за предложенията! Ще видя какво може да се направи. Иначе се работи върху официален сайт, който ще си е професионално направен.

Всички знаем че с много зор Франция успява да се справи с инатливите англичани и през 1453г. Стогодишната война завършва с победа за французите.Но какво би станало, ако Англия беше спечелила и беше завладяла Франция? Представете си че Хенри V не умира от дизинтерия, спасен от опитни лечители, пратени от херцога на Бургундия. Париж вече е в ръцете му, а скоро след това и Реймс става английски.Представете си че когато Жана д'Арк поведе армията си сещу Орлеан, на полето пред крепостта я чака един от най-безскрупулните крале и пълководци на своето време. Девата от Орлеан пада покосена от дългите уелски лъкове, а армията й е разбита от опитните английски спешени рицари, командвани лично от краля им. Френските сили продължават отчаяната си съпротива, но накрая британците завземат южна Франция. Шарл VII се разделя с неудобната си за англичаните глава и синът на Хенри V - Хенри VI остава единствен наследник на двата трона. Младият Хенри израства доста по-уверен и прагматичен владетел под зоркия поглед на баща си и през 1440г. наследява Лондон и Париж. С помощта на Уорик и Талбът, Хенри VI укрепва властта си. Конфликтът във Франция обаче е заместен от Войната на Розите в която френските владения стават част от бойното поле на Ланкастъри и Йорки. В крайна сметка Ричард III е победен от Хенри Тюдор, който успява да привлече на своя страна френските аристократи, отдавнашни опоненти на Ланкастърите и техните протежета. 1485г. Хенри VII Тюдор е крал на най-голямата държава в Западна Европа. Какво му предстои? - Шарл Бургудски е първият естествен враг, после следват Италианските войни и борбата с Хабсбургите. Как според вас би изглеждала борбата на двата династични колоса - Англо-френското кралство и Испано-австрийската монархия, ако Англия беше спечелила 100годишната война и беше удържала и утвърдила властта си отвъд Ламанша.

Възможности за семинари и теми за разговори дал бог много, но за сега нито времето нито знанията ни го позволяват. Тъй като нито аз нито колегата претендираме за енциклопедични познания, сме се концентрирали на първо време върху нещата от които наистина разбираме и се интересуваме. Археологията предполага познания и опит, с които ние не разполагаме и едва ли ще разполагаме скоро. Именно затова се надяваме да привлечем още хора и дай Боже, специалисти, които да разширят спектъра на темите. За клишетата и какво е ни е военна история няма да коментирам, понеже тази тема не е за това, както вече споменах. За съжаление в България е безкрайно трудно да се занимаваш с история, понеже тук всички са разбирачи и понеже институциите с които се налага да комуникираме са доста консервативни. Слава Богу все още има нормално мислещи хора, които ни помагат да вървим напред. Ако нещата се наредят както ни се иска, от догодина дейността на клуба ще се разрасне и ще засегнем доста по-широк тематичен спектър.Отново каним всички с опит и без опит които искат да научат повече или да научат другите на повече да заповядат, входа е свободен и безплатен за всеки желаещ!

Конфликта в Гърция, силното комунистическо движение в Италия и Франция, преразпределянето на Германия, ситуацията в Берлин, съдбата на Полша и Проливите, кризата в Иран, разделянето на Корея, хода на революцията в Китай...все кризисни моменти, да не забравяме отношението на Труман към комунистите и да не забравяме за самочувствието на САЩ като най-силната икономически и военно страна в света. Наранената гордост на Великобритания също е бива да се подценява.

Ами, точно това е проблема, че военната история се вкарва в някакви тесни рамки на "еволюция на танковете" или "употреба на непропорционалния боен ред през вековете". Истината е, че военната история е много повече от изброяване и анализиране на маневри, принципи на окопната война или паритет в стратегическото бомбандиране...Именно с тези стереотипи се опитваме да се преборим ние. Всеки, разбира се, е свободен да дефинира нещата както предпочита. За нас военната история е сложен, интер-дисциплинарен комплекс, и именно като такъв ще бъде разглеждана по време на семинарите. Тъй като не искам тази тема да се изражда в задочен спор какво е и какво не е военна история, приемам че всеки има право да разбира каквото желае.Присъствието на семинарите е доброволно, програмата е фиксирана само тематично, но свобода на мнение има всеки присъстващ, както и възможност да се изкаже това мнение.Отправям отново покана за всеки заинтересуван да заповяда и да представи своята позиция по разглежданите проблеми. Следващата ни среща ще се състои на 06.12.2011г. в Софийски Университет, от 18:00 часа в 83та аудитория (Южно Крило/Исторически факултет. Фокуса на срещата ще са конфликтите в Европа между 1635 и 1659г. Заповядайте!

Конкретиката по отношение на военните специфики, за които говориш е несъмнено важна, но и доста суховата за студенти, които се интересуват по-повърхностно от военната история, а на този етап, повечето са именно такива. Форматът, в който можем да провеждаме занятията си не предполага прекалена дълбочина що се отнася до неща като видове мускетен затвор и калибровка на оръдията, въпреки че колегата, който се занимава с ВСВ отделя време на спецификите на основните бойни машини и огнестрелни оръжия. За съжаление, в частта, която аз водя, трябва да се покрият 200 години военна история само за 12 срещи, и лично аз смятам, че политическите детайли са далеч по-важни за един такъв по-общ курс. Иначе интереса е въпрос на интерес. Ти се интересуваш от техника, друг се интересува от това как фалитите и нередовните плащания се отразяват на войните...това е хубавото на военната история - че е интер-дисциплинарна и събира на едно място проблеми от най-различни сфери. За нас ще е удоволствие да посетиш семинарите ни и да кажеш няколко думи за техническите специфики.

Малко добавки от мен: Държави със силни комунистически движения извън Съветския лагер: - Гърция - Италия - Франция - Китай - Южна Корея - Виетнам Колонии, готови да се отцепят от метрополиите: - Индонезия - Индия - Близък Изток - Френски Индокитай И един интересен въпрос - АКО войната продължеше, дали Франция нямаше да остане пас и да не обяви неутралитет? Така Половин Африка с природните ресурси излизат от играта. Отделно от това, колониите на Белгия и Холандия вече не са реална част от тях заради разделението по време на немската окупация. Не на последно място, Южна Америка надали щеше да подкрепи "капиталистическия империализъм". Най-сетне да не забравяме множеството кризи между СССР и Съюзниците, които се случват в рамките на следващите 5 години. Това сериозно напрежение не е случайно и можеше спокойно да се прояви и по-рано. Освен това, споменахте Рузвелт, но нека не забравяме, че от 12ти април 1945г. президентът на САЩ се нарича Хари Труман...а Труман, както е добре известно, мрази комунистите in the guts... Колегата Warlord спомена за патов мир...но при какви граници? Ето едно предложение от мен:

За игрите - факт, но те се правят най-често от американски фирми и руснаците винаги са губещи....

Горният цитат е от филма "Патън" и отразява една интересна възможност... Факт е че част от Съюзническото командване лобира за война с СССР и Айзенхауър е човека, който застава между тях и реалния конфликт...Но какво би станало, ако Патън и Монти бяха убедили Айзенхауър че трябва да се действа.... Вярно САЩ имат атомни бомби...но са само 2 и макар да са разрушителни, не биха спрели Съветите...от друга страна СССР има най-голямата и опитна армия в света, а половината планета е обхваната от комунистически движения... Щяха ли руснаците да влязат в Европа до Брюксел или Чичо Сам щеше да се превърне в единствената свръхсила още през 50те? Прилагам една карта с приблизителното разположение на силите през есента на 1945г.

Поне според мен, персите нямаше как да не станат мюсюлмани, освен ако не бяха победили арабите. По-интересен въпрос според мен е, Какво щеше да стане, ако арабите бяха загубили Ярмук и Нахауанд....

Според мен, ако Апостола останеше жив след Априлското въстание (където най-вероятно би загинал геройски, ако беше жив през 1876г.), Освободителната война и Берлинския конгрес щяха да са си същите, само че първият министър председател от Либералната партия щеше да се казва Васил Иванов Кунчев. Вероятно Батемберг нямаше да посмее да назначи правителство на Бурмов през главата на гласоподавателите и Либералите щяха да поемат управлението веднага. Къде щеше да е разликата? Разликата щеше да дойде от отношението към Русия. Левски съвсем не е русофил и двамата с Батемберг вероятно щяха да действат заедно за да тушират руското влияние в България. В този смисъл Стамболовите методи щяха да намерят приложение десетилетие по-рано и може би до режим на пълномощията нямаше да се стигне.Неособено топлите отношения с Русия щяха да направят Съединението по-проблематично, но Левски щеше да компенсира със самата си личност. Въпросът е тогава, колко дълго щеше да се задържи на власт? Нека не си правим илюзии, че митологията около Апостола щеше неминуемо да рухне ако той беше останал жив и си беше изцапал ръцете с политиката. Най-вероятно, подобно на Петко Каравелов, да е поне 4-5 пъти начело на страната... Във всеки случай, през 1907г. Левски щеше да е на 70 и най-вероятно да се оттегли от политиката. За неговият 82-ри рожден ден народа щеше да се събере пред дома му в София за да изплаче мъката от Ньойския Договор, а няколко години по-късно Апостолът на Свободата щеше да умре кротко у дома, а погребението му да събере рекорден брой посетители, превръщайки се в един последен ярък пример на българския патриотизъм докато правителството на БЗНС се опитва да управлява клатушкащата се държава.След 1945г. наследниците на Левски или щяха да влязат в БСП като личности, носещи престижа на своя баща/дядо или да бъдат преследвани от народната власт и да избягат в чужбина заедно. Във всеки случай, след 1990г. някой Кунчев или Кунчева щеше да ни говори от трибуната в Народното Събрание без значение в редиците на коя партия... Какви въпроси останаха: 1) Щеше ли да има място за Стамболов? Според мен да, тъй като Стамболов е от революционерите, които клонят към Левски и щеше да остане около него, вероятно в ролята на втори човек в партията му и министър на вътрешните работи, а защо не и министър-председател през 1890-те. 2)Щеше ли Фердинанд да стане цар? Според мен да, тъй като Съединението щеше да накара и без това озлобената Русия да търси компенсации за накърнената си гордост. Батемберг щеше да абдикира, а Левски да е в регентския съвет заедно със своя втори човек - Стамболов и генерал Рачо Петров. Великите Сили нямаше да позволят Чистата и Свята Република, така че Фердинанд пак щеше да седне на трона в България, а след излизането на Левски от политиката в началото на 20ти век да разгърне своята задкулисна политика.

На този етап можем да действаме само в рамките на Софийски Университет.Има ме идея за някакъв тип конференция, но за сега работим върху други проекти и това ще трябва да почака.