Отиди на
Форум "Наука"

Boletus

Потребител
  • Брой отговори

    10
  • Регистрация

  • Последен вход

Всичко за Boletus

Boletus's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

0

Репутация

  1. Леле, майко! Това с цианидите кой и откъде го измисли?! Ама хора, стига създавали истерии. Манатарките не съдържат никакви такива неща. Посиняването е резултат от окислението на една органична киселина, която се съдържа в манатарковите гъби, но тя не е отровно съединение. Както писах по-горе, в някои видове се съдържа коприн, който е несъвместим с алкохол. А при дяволската гъба (Boletus satanas) и само при този вид досега е намерен болесатин, който именно и придава токсични свойства. При никой друг вид досега токсични съединения не са намерени, независимо дали посинява или не. Така че стига с тези бабини деветини, сигурно някой ден някой ще почне да обяснява, че ако гъба се вари с лук и той почернява, то гъбата със сигурност е смъртоносно отровна;-) В историята на българската токсикология няма нито един случай на отровен от пипане на отровна гъба, нито такъв, който не си е измил ножчето за гъби;-)))
  2. 2 ми прилича малко на някакъв Crepis (дрипавка) повече, отколкото на Tragopogon. 4 е магарешки бодил (Carduus), до вид ми е малко трудно. Ако снимката е от по-топлите части на страната, бих предположил Carduus pycnocephalus, доста прилича на него, но по снимка е малко трудно да се каже.
  3. Гъбите според мен са три вида, най-вероятно. Тази която си ял мисля, че е различна от тези с лилавите пънчета. Това, че червейчета е имало нищо не значи, безгръбначните (че и много гръбначни) ядат гъби, които за хората са отровни. По-горе съм дал линк към правила за събиране на гъби, може би е хубаво да ги прочетеш, ако смяташ и занапред (дълго, надявам се) да ядеш гъби.
  4. Ооооо, много е вероятно Аз обикновено намирам по 5-6 такива годишно. Само да има после кой да ги определя
  5. Гъбата се казва виолетка на български. Освен това, на снимката има три вида гъби. Това че ядлива гъба като се докосне до отровна и тя самата става отровна, е градска легенда. Това не може да стане. Както и тия глупости дето ги пишат по вестниците за стрихнина. Иначе за неяденето на непознати гъби съм 100% съгласен.
  6. Мдам, това е чудесен подход - първо ядем, после питаме... Но както и да е де, всеки сам си носи кръста - кой картонен, кой оловен... Едната със сигурност е ядлива - имам предви тези, които са обърнати наобратно и се вижда лилаво пънче (или по-скоро части от него). Това е Lepista saeva, много вкусна късна есенна гъба. Другите обаче не бих си и помислил да ям, бррр, особено пък във вида в който са снимани. Не се наемам да кажа какви са, пак камо ли дали са ядливи. Като искате да ви определят гъбите, събирайте ги като хората. Една гъба, за да се определи иска да може да се видят всички части цели - пънче, шапка (отгоре, отдолу), месо, понякога трябва да се знае миризмата и вкусът. И дори и тогава не е сигурно, че може да бъде определена правилно. И пак повтарям - първо питайте, а после яжте! За да си припомните правилата за безопасно (и природосъобразно) боравене с гъби, гледайте долния линк http://www.fungi.biodiversity.bg/rules.htm За определяне на гъби, можете да питате и тук, където има някои разбирачи българи: http://tech.groups.yahoo.com/group/MushroomTalkBG/
  7. Не мисля, че става въпрос за Geastrum fimbriatum. При този вид споровата торбичка (ако мога така да я нареча въпреки, че не е правилно) е мръснобяла. Тук на снимките ясно се вижда, че тази е синкавосива и това е естествен цвят, а не резултат от неподходящ баланс на бялото на фотоапарата. Както писах и по-горе, без изследване на сухата гъба, не може със сигурност да се каже кой точно е видът. Можете да зададете въпрос тук http://tech.groups.yahoo.com/group/MushroomTalkBG/ Някой може евентуално да ориентира малко по-конкретно.
  8. И накрая една самореклама. Интересувам се от всякакви манатаркови гъби. С удоволствие бих опитал да ги определя, ако някой има снимки, като в замяна ще се радвам да науча находището, където са снимани. Само с научна цел, разбира се, защото манатарки не ям (писнаха ми) и няма да съм ви конкуренция)
  9. Позволявам си да пиша мнение, защото се занимавам специално с манатарки. Тази снимка е доста проблема за определяне, защото гъбата е нападната от една паразитна гъба - Sepedonium chrysospermum, която напада специално манатаркови гъби. Така, това със сигурност не е Boletus edulis - посиняла е, а се и вижда, че порите са били червени или червено-оранжеви. Споменатите Boletus rhodopurpureus, B. rhodoxanthus и B. rhodopurpureus посиняват. Не е обаче нито една от тях. B. rhodopurpureus има розова или розово-червена шапка, B. satanas (дяволската гъба) - сребриста или сива до почти бяла, а B. rhodoxanthus - кафява с ясен розов оттенък. Освен това и трите имат мрежест рисунък по пънчето, а тук такъв не виждам. Би могла да е Boletus erythropus var. discolor - вариетет, който расте в дъбови гори. Много прилича също на B. fragrans, което би било нов за България вид (твърде логично предвид на многото други топлолюбиви видове, които имаме). По точен не мога да бъда, ако не видя други снимки, ако има такива. Сега един коментар за посиняването на манатарките. Доказано е в практиката, че това е един от многото митове за гъбите, който се повтаря и мултиплицира от преписване на стари книги. Отровна (и то само в сурово състояние) е само истинската дяволска гъба (B. satanas). В Чехия, Словакия и Полша се ядат масово посиняващи видове като B. erythropus, B. luridus, B. queletii и B. badius. А руските емигранти в Израел ядат всичко, включително и B. pulchrotinctus - вид много близък до дяволската гъба и смятан в Европа (най-вероятно превантивно) за отровен. Истина е обаче, че B. luridus не може да се консумира с алкохол, заради съдържанието на коприн, който в комбинация с алкохола предизвиква слаби отравяния. Но все пак, ако ен сте сигурни, по-добре не си равете експерименти - заради една гъба не си заслужава да се лежи в токсикологията. И накрая една самореклама. Интересувам се от всякакви манатаркови гъби. С удоволствие бих опитал да ги определя, ако някой има снимки, като в замяна ще се радвам да науча находището, където са снимани. Само с научна цел, разбира се, защото манатарки не ям (писнаха ми) и няма да съм ви конкуренция)
  10. Малко късно попадам на темата, но ако все още представлява интерес, жълтата гъбка се нарича Leucocoprinus birnbaumii (няма засега българско име). Гъбата е чуждоземец, разпространен в по-топлите части на земното кълбо. В Европа е широко разпространен като гъба, появяваща се сегиз-тогиз из саксиите с декоративни растения, по същия начин е и у нас. Търговията с оранжерийни растения (особено от холандски оранжерии) благоприятства разпространението му. У нас е намиран няколко пъти. Интересно ще ми е да чуя откъде е тази, защото досегашните данни са само от района на София Сега за първата гъба, която най-общо може да бъде наречена земна звезда. Малко се затруднявам да кажа кой точно е видът, тъй като дебелите ми книги за гъби не са ми под ръка в момента. Със сигурност става въпрос за род Geastrum, който е доста богат на видове. За да кажа кой е вида, ще имам нужда да видя гъбата - свежа или изсушена, евентуално и да я сложа под микроскоп. Възможността да се окаже нов или рядък вид за страната не е малка. За нея по-скоро е вероятно да е местна, но да е била пренесена в саксията с почва, взета от природата. Впрочем гъбите земни звезди са изключително интересни, защото притежават способността в зависимост от влажността на въздуха да "отварят" или "затварят" лъчите си. Това е така, за да се осигури разпространението на спорите в най-дорото за тяхното прорастване време - влажното.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!