В.Павлов

Много точно казано, историка както и журналиста трябва да бъдат не само безпристрастни но и обективни. Самият факт, че някои си седнал да бори митове, показва че този човек съвсем не е обективен. Изобщо самата дума "факт" е много изкривено понятие, което се използва съвсем неправилно. Един от примерите, които показва този човек, със заглавие "албански зверства над сръби", в действителност показва това, което той "бори", а именно изкривяване на обективната преценка за случилото се. Но всъщност това заглавие изразява съвсем точно, отношението и оценката на потърпевшия към този акт - "зверски"! Тоест авторът на това издание, явно се е чувствал в качеството на потърпевш и е написал работата си от тази гледна точка, разбира се тенденциозно. От друга страна обективния (или може би не съвсем ) историк, ще нарече подобен труд много "по-меко", да речем: "Сведения за завоюването на някое си населено място". Правилна ли е тази безпристрастна гледна точка? Не разбира се, точно защото не е обективна, тя не отразява насилието приложено върху месното население и по този начин се противопоставя на първия труд. Точно поради това, авторът на втория труд може да бъде обвинен в пристрастие, към "врага". Така става пределно ясно, за да бъде описано правилно събитието, трябва да бъдат разгледани и посочени всички гледни точки. Бих добавил (към мнението на КГ), че "патриотичната" история, не трябва да бъда анатемосвана, напротив тя трябва да бъде прегърната и подобно описана от академичната, за да може последната наистина да бъде академична.

Радвам се, че мога да бъда полезен

Няма да навреди, да хвърлите един поглед тук: http://www.innocentive.com/?cc=Academia&utm_source=academiaedu&utm_medium=jobad&utm_campaign=frontpage

С плащане всичко става

Сама по себе си тази репродукция (няма как да бъде точно копие, след като в нея са споменати късни богове), не значи много. Така или иначе статията изглежда интересна и занимаваща се основно с въпроса който Дедото засегна.

Незнам, не ми е позната такава стела. Кой е преводача къде е публикувана, трябва малко по-конкретно, ако търсиш нещо. Мариет е бил нещо много подобно на Хавас, през ръцете му са минали хиляди антики. Имаме един български египтолог, за който правили филмче по дискавъри, имало нещо общо със Сфинкса, но нито филмчето съм гледал, нито има нещо публикувано на български език.

Дедо възможно ли е да имаш в предвид това: http://www.ancientegyptonline.co.uk/dream-stele.html

Ако смятаме че до един момент, египтяните са били сравнително ограничени, от връзка с останалия свят, то какво да кажем за горките нубиици? Съвсем в реда на нещата си е да приемат от египетската култура, a и голяма част от Нубия, всъщност дълго време е била под египетски контрол.

Нещо си объркал според мен, няма такава стела.

видео:

Грешка голяма, благодаря. Вече я поправих.

Приказката можеш да откриеш в йероглифика из интернет, но до колкото си спомням оригиналите са на йератика. Колкото до българския превод, незнам дали ще го откриеш в интернет, тук има фрагменти които са мой превод, но само малка част от цялата приказка, а и е възможно да съм пообъркал тук таме. Принципно приказката за Синухе влиза в учебните програми на всички университети предлагащи курсове по древноегипетски език, така че ако в Унгария имате такива, значи със сигурност имате и древноегипетската приказка преведена на унгарски език.

Нормално, тази конференция е свързана с епиграфско проучване на древноегипетската приказка. Нищо общо с Мика Валтари и неговия Синухе или Херихор.

Литературният герой Синухе на Мика Валтари живее през така известния период "Амарна"(18 династия), а древноегипетския Синухе през 12 династия. Още Мика Валтари не описва живота на древноегипетския Синухе, а на измислен герой, който се оказва царски син.

Тук нещо се обърках... Вместо едит съм дал цитат предполагам....

Едно си баба знае, едно си баба пее. Адхокс, защо търсиш отговорите на тези въпроси първо от другите? Опитай се сам да си отговориш на тях. Добро начало е да прочетеш целия цитат, където е отговорено на това което питаш. Skubi: Мика Валтари е написал исторически роман. Нещо повече, авторът е добре запознат с развитието на египтологията по негово време и не само не я оспорва, ами се опитва да се придържа много точно, към към тази наука.

Зависи от коя хронология гледаш, според Ян Сау примерно, са по-малко от 700. Това разбира се няма голямо значение, тъй като цитата на Глишев, посочва два фундамента, въху които сме стъпили здраво и които бяха подложени на съмнение, а именно: 1- Египтяните строят пирамиди. 2- Пирамидите са гробници. Относно "текстове на пирамидите", те в действителност се появяват като такива при Унас, но това не означава че нямаме древноегипетски надписи (от същия период), по пирамидите в Гиза или по-ранни, напротив имаме. Въпросът с рампите го обсъдихме вече и никой не ти е противоречал в изказаните съмнения. Щом казваш че височината е прекалено голяма за разтоянието сигурно е така. Последно не става ясно кое точно визираш под "подобни "доказателства"". И накрая, в защита на провъзгласения за идиот Хавас, ще обърна внимание на това, че последния се е постарал да подсигури някакви аргументи, за заявленията си, за разлика от някои други хора (без да визирам Дедото). Дедо ако желаеш можем да обсъдим статията на Хавас, но първо трябва да я прочета.

Единственото което несъмнено става ясно от деградивната ви критика, е защо религиозните фанатици са празноглавци. Като си имате специално виждане за нещата, що не се опитате поне да го построите в текстова форма, покажете в какво вярвате!

В такъв случай, покажи къде е написаното, дай да видим текста или превода!

Дедо Либен - Обръщаш се лично към мен и смятам, че съвсем незаслужено ми преписваш определени неща. Никога в тази тема, не съм използвал думата "традиция". Предполагам, че с нея визираш изразеното - "продължителен процес", или пък мнението ми за това, че сме свидетели на развитието на пирамидалната конструкция. В крайна сметка и двете неща са факт, както и двете са потвърдени от списъка с пирамиди, сложен от Романа. Това не е и не може да бъде, нарочно подадена в този и вид информация, с цел заблуждение на "незапознатите". Напротив, смятам че сте добре запознати и поради тази причина се опитвам да подбирам точните думи. Относно теориите не случайно съм се стремял да ги избягвам, с изключение на предложението за каменна рампа и крановете. Никой няма нужда да признава очевидното, напротив пирамидите са прекрасно и ощодостъпно датирани. Благодарение на тази датировка, ти си в състояние да заявиш, че познанията (нужни за построяването им) са се появили прекалено бързо, въпреки че не го казваш в прав текст. Следователно ти и Хавас (който като, че ли не оспорва в общи линии датировките), сте технически на едно и също мнение! Не може обаче нещата да бъдат оставяни без обяснение, особено що се отнася до толкова популярни паметници. Изследователите им публикуват своите изследвания и теории. Ние можем само да ги подкрепим, надградим, оспорим или най-добре да публикуваме собствено изследване. Ако ще оставяме нещата без мнение или ще запазим теорията си само за себе си, то тогава какъв е смисълът от хвърления труд по изследването? Всъщност това е път по който минава науката като цяло, първо се образуват теории и после се правят допълнителни изследвания за доказването им.

Много ми допадна това предложение. Но предложените два метра за широчина на рампата, я правят прекалено тясна за огормните блокове над погребланите камери. Колкото до предположенията за съществуването на високоразвита цивилизация от преди разучаваната древноегипетска. Те трябва да бъдат подкрепени с други по-преки доказателства, каквито (поне за сега) не съществуват, според мен няма и да бъдат открити. Относно провалът на професор Йошимура, какво може да се пише за него?

Малко не писах и много отговори се събраха: За "ахет" не точно, първо е местообитание на бога, в тази връзка "хоризонт" или "храм" или "гробница" но последното би трябвало да е само когато е на цар (не задължително в хронологичен ред, просто едното значение е по-важно)и след това, евентуално би могло да се използва и за "дворец", в тази връзка че двореца е местообитание на Царят, който се счита за бог. Такова семантично разбиране е предположено от Игнатов, именно изхождайки от приемането на Царят за бог. С други думи, след като Царят е бог то и неговото местообидание (двореца) би трябвало да е божествено местообитание или "ахет". Но С.И. само го предполага, използвайки думата "вероятно", предполагам поради две причини: 1: Защото има разлика между царят-бог и абстрактното божество, едният е наричан съответно "млад-бог", а другият "стар-бог". Поради това не е съвсем ясно, дали "ахет" може да бъде местообитание на младия бог (царя). 2: Предполагам, че не е срещал думата на паметник в чиито контекст тя категорично да може да се определи, като царско местообитание (дворец). Пер-аа е различно, тук по-скоро се приема царска месторабота - административна сграда, не е нито сигурно нито задължително, за Царят, де е живял там. Не всеки столичен град е "ахет". Въпреки, че различните области (номи), в древен Египет имат за патрон божество, те не са "ахет" за него, нито административните им центрове. По-скоро е изключение, че Ахет-атен е "ахет" на Атен. До който извод достигаме, изхождайки най-вече от името на града. За книгата на Леков, там такава теория едва ли ще срещнеш, с изключение на някои мимоходом споменати връзки(мисля, че имаше нещо споменато за връзка с изначалния хълм /бен-бен/, но не си спомням добре). Книгата се занимава с обяснението на религиозните разбирания и от там възприятието за околния свят. Важна е за разбирането на символиката в архитектурата, но последната не е пряк въпрос с който се занимава. Така или иначе при пирамидите или по-скоро пирамидалните комплекси, има много сходства, които нямам възможност да изброя изчерпателно. Такива са споменатият от тебе храм, лъжлива врата (врата на Ка на починалия) и много други. Личното ми мнение, е че фантасмагоричните обяснения не могат да бъдат секнати, с каквото и да е рационално обяснение. Може би ще представлява интерес изписването на йероглифа "ахет" - слънце между два хълма. Дедо Либен, процесът в действителност е продължителен. Джосер примерно е от различна династия и след него има построени още най-малко две пирамиди, преди да се стигне до строителството на големите пирамиди в Гиза. След тях, строежите на такива паметници съвсем не секват и продължават (с прекъсвания) до края на Средното царство. Все пак на големите пирамиди в Гиза може да се гледа, като на ненадминат пик.

Свъшили ми са плюсовете за днес Това ти е интересното на тебе Глишев, че не изглеждащ бос по никоя тема. От друга страна, аз също се чувствам малко бос, що се отнася до религията/мирогледа им. Нещата допълнително се усложняват, от различните древноегипетски теологии за които, много египтолози твърдят, че не се самоизключват, ако си противоречат по някакъв начин. "Ахет", както се вижда от бележката, може да бъде "дом" (на божество), в тази връзка името на града е "Дом на Атон, или Йот". Градът определено е свещен, той е местообитание на това божество(което се разбира от името), своеобразен негов храм, от тук и двореца на царя (в този град) представлява част от този храм. Тук обаче настава объркване, този дворец е дом на божествената същност на царя или на божеството Атон? Кой знае, вероятно и двете. Задавам последния въпрос, защото до колкото ми е известно има разлика. Царския дом, въпреки че в него живее божество в образа на цар, е преходен, дворците се събарят, преправят, преустрояват сторят на ново и така нататъка, но никога с материали, които биха осигурили вечното съществуване на сградата. С такива материали се строят само храмове и гробници. Поради това, смятам че "ахет", може да се отнася за царски дом (дворец), само в контекста на възприятието, че царят е божество.

Теории за произхода на пирамидите, има какви ли не и къде ли не Едно от най-важните за мен обстоятелства, е че пирамидалната конструкция е била толкова популярна сред древноегипетските царе, че всъщност ние можем да проследим, архитектурното и конструктивно развитие на тези паметници (както Роман-а отбеляза). Под ръка имам The encyclopedia of ancient egyptian architecture, ot Dieter Arnold, където са застъпени различни въпроси за пирамидите. Глишев, ако имаш в предвид изразът - "отлетя бог на своя небосклон" (от приказката за Синухе): тук недвусмислено е обявено че царят освен, че се възнася на хоризонта е и бог. Това е важно уточнение, понеже божеството има различна съдба в отвъдния свят, спрямо простосмъртния човек. Относно думата "ахет" превода й, като "небосклон" или "хоризонт" е малко условен. Така или иначе авторът е сложил бележка в която разказва сбито за този термин. Има хубава книга за вярата, познанието и значението на символизма, според мен точният отговор на това за което питаш - "Скритото знание" на Т.Леков.