Ето няколко:
1. Съществуват и други мнения, за партизаните.
2. Пък и в темата не става въпрос само за червените партизани.
3. Още от начина ти на писане, съвсем не оставяш впечатление за обективност.
Много добро четиво по темата (според мен): http://izvorski.hit.bg/stih1.html
Един интересен линк: http://www.sarakt.org/Patsev/biografy.html
малко снимки : http://www.google.bg/imgres?imgurl=http://...=2&ct=image
Долното потърсих в интернет понеже нямам книги по темата около мен, взех го от тук: http://liternet.bg/publish10/aangelov/kipr...tifashistka.htm
още можете да прочетете тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%...%80%D0%B8%D1%8F
------------------------
Спомени на Щерю Михайлов Щерев (Тома) за Христо Стайков Гайдаров
”Арестуваха ме на 25 май (1944 г.). Заварих Христо в училището, беше в безсъзнание. На 25 май с камион ни откараха във Варненското градското полицейско управление, където ни държаха четири-пет дни и ни пребиха. След това ни преместиха в трети полицейски участък на улица ”Владислав”. Там ни държаха до 1 юни. Христо умря от жестокия побой. Умря с гноясали крайници, имаше кравоизливи, по облекчение бе носен от нас.”
------------------------
Из спомените на Демир Борачев (Чичо)
”Пак в Кипра
През деня Добри докладва. Голямо оживление в Кипра и другите села във връзка с обръча край Сталинград. В партийната организация приели нови членове - младежите Васил Белев, Никола Стефанов и Христо Гайдаров. Нови десетина младежи увеличили редовете на ремсовата организация.”21
”Срещите край Кипра и …
Гората над село Кипра е наш тих кът. Селото е ”наша република”, както се изразяват партизаните… Снощи при горните липи проведохме среща с група партийни другари…
В тъмното се ръкуваме с младежите от бойната група. Сред тях са Занко, Ильо, Павлин. Под голямата липа. В нейната сянка образите на младите борци смътно се очертават. Само очите им светят. Светят с неугасимия пламък на възторга, на готовността да грабнат оръжието за делото на партията!”22
”В Кипра вчера, на Кирил и Методий, имало много арести… Дезертиралият от бункера в кипренската гора през есента от варненската партизанска чета Недко (Мануш)23 се предал. Завел полицията и жандармерията направо в дома на Георги Василев (Добри) в Кипра. Посочил после и Христо Гайдаров (Павлин) и Ламбо Манолов (Светлин). Освен тях полицията арестувала и Георги Шалапатанов (Савата), Тодор Мутафов (Хлебаров) и други комунисти. Закарали Добри и Светлин в гората на бункера. При бункера вече Добри извикал високо: ”Другари! Предателство!”. Варненските партизани били наблизо и чули. Озверените фашисти жестоко били Добри и Светлин. Разстреляли ги. Хвърлили ги в бункера и разкъсали телата им с гранати... В туй време ловна дружина започнала да претърсва гъстата гора. Но партизаните изчакали жандармеристите на няколко крачки. После по сигнал на командира на четата Иван Добрев -- Странджата, дали залп. Още един. И още един. Ранени жандармеристите започнали да реват. Някои си захвърлили оръжието. При командата ”Напред!” партизаните се спуснали в атака. Взели захвърленото оръжие от побягналите и убитите24. Жандармеристите повече не се появили… Но не само Добри и Светлин се държали геройски. Геройски устояли на инквизициите и други арестувани. Особено доблестно се държал секретарят на ремсовия район Христо Гайдаров - Павлин. Зверовете му счупват ръцете и краката. Той продължава да окуражава другарите си. Изваждат му и очите… Така Добри и Светлин стават знаме на Партията, а Павлин - на младежта.”
------------------------
Писмени показания на поручик Людмил Василев Мишляков пред народния следовател
”Единият от арестуваните, който пълзеше вдясно от мене, направи знак да спра. Аз помислих, че бункерът е наблизо, и се скрих. Арестуваният обаче се приближи до мене с думите: "Господин поручик, не се плашете, виждам, че сте смел човек, въпреки че мразите комунистите. Долу при пътеката разбрах от агентите, че заедно с другаря ми ще ни застрелят, загдето не издаваме другарите си. Не ни оставяйте в техни ръце. Стреляйте вие, когато видите, че те ще започнат. Вие сте офицер, ако и противник, ръката ви не е толкова мръсна, колкото тяхната…”
Казвайки набързо тия думи, той продължи да пълзи, оставяйки ме изпълнен с учудване: да чуя такива думи от селянин, при това комунист, най-големия враг на държавата! Просто не можех да повярвам. Каква решителност пред лицето на смъртта!”
”Те бяха противници, трябваше да загинат. Поне достойнството им да се запази: натиснах спусъка, пистолетът ми направи засечка. Същия момент Колянчев ми бутна своя. Стреляйки, чух до себе си изстрелите на шмайзерите на агентите. Тогава сложих заряда, който се възпламени и затрупа двамата мъченици.”
------------------------
Спомени на Ангел Георгиев Белев (Лозан) - брат на Васил Георгиев Белев
”Като гледам снимката на баща ни, все повече го оприличавам на него. Той бе смел, енергичен, природно интелигентен, самоук. Ние на училище не сме ходили… Вечер не се прибираше в къщи. Ходеше в Новградец, беше куриер. Осъществяваше връзка с Варна и Срацимир.
Преди да излезе в нелегалност, известно време работи в мелницата на Иван Цанков в с. Река Девня като работник по поддържането. На него му се отдаваше строителството. Там той имаше определена задача. Трябваше да се намери начин за снабдяване с жито, необходимо за изхранване на партизанската чета. Отзад, откъм задния вход, откъм бившата фабрика за лимонтозу, Васил донасяше по един чувал с по една-две крини жито в него. Аз или Никола Стефанов - Ильо го поемахме и го слагахме в тек-каручката. До следващия чувал аз нещо чукам по каручката, уж я поправям, въртя се около нея. Така докато съберем около 30-40 крини и с каруцата го закарваме у нас, след което го сортираме и отново след време занасяме в мелницата за смилане… Така бе изнесено от воденицата около 300 крини жито…
На 13 декември 1943 година у нас дойде Георги Василев и каза, че има провал, арестуван е Здравко Бомбов, с който Васил имаше връзка. Решено бе да излезе в нелегалност.”