nik1

То хлябът (и ако говорим за белия хляб) съдържа повече белтъчини от сиренето, Ако си отказал и него - разбирам те, защото един път се хванах на една въдица и почти го отказах за два дни. Щях да пукна от депресия и парцаливщина. На третия ден извъртях за вечеря две бутчета и една свинска пържола и спах като "новороден". Иначе, консумирам много малко месо и рядко, но все пак без него не мога.. Организма си го "иска" и се обажда (яде ми се това или това)

Заради Ковид -карантината и социалната изолация, не може да се създаде колективен имунитет в населението спрямо другите вируси. Апропо. От края на миналата годуна чувам постоянно за ковид отрицателни пневмонии при познати и колеги. Такъв "бум" не помня.. Моето Джи-пи допуска, че в някои случаи ПСР-рите не "хващат" заболелите - според нея има такава много голяма вероятност , ако ПСР-рите се правят в първите един- два дни от появата на симптомите. /Каква е вероятността в дейсвителност (ако има такава), аз не зная/

Много си се загрижил за Путин, брех, брех... Каква война, освен ядрена може да води проядената от корупция и некадърност , и бедна РФ с икономическия гигант САЩ, имащ за съюзници Западна Европа? И разберете нещо просто путинофилите . РФ не е СССР - В РФ, правителстената и партийна олихаргия и корупционери са инвестирали всичко взето или окрадено на Запад във имоти /чрез офшорки/. Те са последните които биха желали конфликт със САЩ и Запада, защото при война "изгарят".

Интересно. Същите симптоми, като твоите ги имах преди два-три дни - в неделя и понеделник. Джи Пи-то ми каза, че имало много случаи на болни с грипоподобни симтоми, с отрицателен ПС-аР. ПС-аР- а ми е отрицателен (вчера го правих); кръвната картина е в норма; белите дробове - чисти, но с изменения от прекарана Ковид пневмония. /Което предполагам се случи миналата година, когато имах и характерните за Ковид симптоми - загуба на обоняние/вкус и суха кашлица, плюс лесна умора о задъхване от физ. дейности. Тогава обаче не посетих Джи Пи-то, ами се самокарантинирах и "пасувах"/

https://ec.europa.eu/info/live-work-travel-eu/coronavirus-response/safe-covid-19-vaccines-europeans_bg Безопасни ваксини срещу COVID-19 за европейците safe_vaccines_for_europeans До момента Европейската комисия е подсигурила до 2,6 милиарда дози ваксини срещу COVID-19 и води преговори за допълнителни дози. Доставките на ваксини за страните от ЕС непрекъснато се увеличават и ваксинацията набира скорост. Комисията работи и с промишлеността за увеличаване на капацитета за производство на ваксини. В същото време тя започна работа за справяне с новите варианти, като целта е бързо да бъдат разработени и произведени ефективни ваксини срещу тези варианти в широк мащаб. Инкубаторът HERA ще помогне да се реагира на тази заплаха. ЕС е поел ангажимент да гарантира достъп до безопасни ваксини във всички краища на света. Комисията и държавите от ЕС са поели ангажимент на стойност над 2,2 милиарда евро в рамките на COVAX — глобалната инициатива за осигуряване на справедлив достъп до ваксини срещу COVID-19, и подкрепят кампаниите за ваксинация в държавите партньори. СЪДЪРЖАНИЕ Данни за ваксинацията Акценти Информация за ваксинацията в ЕС Осигуряване на дози от бъдещите ваксини Доклади за безопасността Проверете фактите Стратегията на ЕС за ваксините Мнението на експертите Мнението на хората Новини Документи Връзки по темата Данни за ваксинацията 108,3 милионадози, доставени в ЕС 81,5 милионадози, поставени в ЕС Последна актуализация: 8 април 2021 г. Източник: Производители на ваксини и данни на ECDC Акценти Ускоряване на одобряването на адаптирани ваксини срещу варианти на COVID-19 Като едно от ключовите действия в рамките на Инкубатора HERA, на 24 март Комисията въведе мярка за ускоряване на разрешаването на адаптирани ваксини срещу COVID-19. Благодарение на тази мярка дружествата ще могат да съсредоточат усилията си върху събирането на необходимите доказателства навреме, а на Европейската агенция по лекарствата ще е нужен по-малък набор от допълнителни данни за одобряването на адаптирани ваксини. Информация за ваксинацията в ЕС Как действат ваксините? Как действат ваксините? Как се разработват, разрешават и пускат на пазара ваксините? Как се разработват, разрешават и пускат на пазара ваксините? Ваксини срещу COVID-19: гарантиране на тяхната безопасност Ваксини срещу COVID-19: гарантиране на тяхната безопасност Въпроси и отговори относно ваксините и ваксинацията Въпроси и отговори относно ваксините и ваксинацията Глобални действия в отговор на коронавируса Глобални действия в отговор на коронавируса COVID-19: цифрови зелени удостоверения COVID-19: цифрови зелени удостоверения Осигуряване на дози от бъдещите ваксини Европейската комисия води интензивни преговори с цел изготвяне на диверсифицирано портфолио от ваксини за гражданите на ЕС на разумни цени. Сключени са договори с 6 обещаващи разработчици на ваксини, като по този начин се осигурява портфейл от над 2,6 милиарда дози. Доставките на дози ваксини за страните от Европейския съюз непрекъснато се увеличават от декември насам. Ваксинацията набира скорост в целия Европейски съюз. Досега Комисията издаде 4 разрешения за търговия при определени условия за ваксините, разработени от BioNTech и Pfizer, Moderna, AstraZeneca и Janssen Pharmaceutica NV, след като Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) даде положителна оценка за тяхната безопасност и ефикасност. Няколко други ваксини са на различни етапи на оценка от EMA. Комисията работи в тясно сътрудничество с промишлеността за увеличаване на капацитета за производство на ваксини в ЕС. Същевременно Комисията започна работа за предвиждане и справяне с нови варианти на вируса и за бързо разработване и широкомащабно производство на ваксини, които са ефективни срещу тези варианти. Ето защо Европейската комисия стартира Инкубатора HERA, в чиито рамки науката, промишлеността и публичните органи ще обединят усилията си за ускоряване на работата и мобилизиране на всички налични ресурси, за да може Европа да отговори на тази заплаха. 2,6 милиарда дози Дружество Вид ваксина Брой на дозите (необходими на човек) Брой на дозите (подсигурени) Състояние BioNTech и Pfizer иРНК 2 дози 600 милиона Одобренa Moderna иРНК 2 дози 460 милиона Одобренa CureVac иРНК 2 дози 405 милиона В процес на разработване AstraZeneca аденовирус 2 дози 400 милиона Одобренa Johnson & Johnson/Janssen Pharmaceuticals аденовирус 1 дозa 400 милиона Одобренa Sanofi-GSK белтък 2 дози 300 милиона В процес на разработване CureVacCureVacAstraZenecaAstraZenecaJohnson & JohnsonJohnson & JohnsonModernaModernaBioNTech and PfizerBioNTech and PfizerSanofi-GSKSanofi-GSKup to 600 millionup to 460 millionup to 405 millionup to 400 millionup to 300 millionHighcharts.com Комисията също така приключи проучвателните разговори с Novavax с цел закупуване на до 200 милиона дози и Valneva с цел закупуване на до 60 милиона дози. Доклади за безопасността

https://op.europa.eu/webpub/com/factsheets/how-do-covid-19-vaccines-work/bg/ ваксините срещу COVID-19? ДЕКЕМВРИ 2020 Г. Ваксините действат, като подготвят имунната система (естествените защитни сили на организма) на човека да разпознава конкретна болест и да се отбранява. ИЗГРАЖДАНЕ НА ИМУНИТЕТ Повечето научни изследвания във връзка с ваксините срещу COVID-19 включват генериране на отговор на цял протеин или на част от протеин, който е уникален за вируса, причиняващ COVID-19. Когато дадено лице получи ваксината, тя ще предизвика имунен отговор. При повечето ваксини срещу COVID-19 се изискват две дози за изграждане на имунитет. Ако по-късно лицето се зарази с вируса, имунната му система го разпознава. Тогава системата е подготвена да атакува вируса. © Unsplash КАК ДЕЙСТВАТ ВАКСИНИТЕ, ЗАКУПЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ? ВАКСИНИ НА ОСНОВАТА НА ИНФОРМАЦИОННА (МАТРИЧНА) РНК (ИRNA): BIONTECH/PFIZER | MODERNA | CUREVAC Този вид ваксина съдържа част от „указанията“ от вируса, който причинява COVID-19. Това позволява на собствените клетки на организма да произведат протеин, който е уникален за вируса. Имунната система на лицето разпознава, че този уникален протеин не би трябвало да се намира в организма, и реагира чрез създаване на естествена защита срещу заразяване с COVID-19. Ваксини на Протеинова Основа: SANOFI/GSK Този вид ваксина съдържа фрагменти от протеин, който е уникален за вируса. Те са достатъчни, за да може имунната система на лицето да разпознае, че уникалният протеин не би трябвало да се намира в организма, и да реагира чрез създаване на естествена защита срещу заразяване с COVID-19. Ваксини с Вирусен Вектор: ASTRAZENECA ¦ JOHNSON & JOHNSON При този вид ваксина се използва различен, безвреден вирус за предаване на „указания“ от вируса, причиняващ COVID-19. Това позволява на собствените клетки на организма да произведат протеина, който е уникален за CO-VID-19. Имунната система на лицето разпознава, че този уникален протеин не би трябвало да се намира в организма, и реагира чрез създаване на естествена защита срещу заразяване с COVID-19. АКО ПО-КЪСНО ВАКСИНИРАНОТО ЛИЦЕ БЪДЕ ИЗЛОЖЕНО НА ВИРУСА НА COVID-19, НЕГОВАТА ЕСТЕСТВЕНА ЗАЩИТА Е В СЪСТОЯНИЕ ДА РАЗПОЗНАЕ ПРОТЕИНА В COVID-19. ЗАЩИТНИТЕ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА СА ПОДГОТВЕНИ ДА УБИЯТ ВИРУСА И ДА ПРЕДОТВРАТЯТ ПРОНИКВАНЕТО МУ В КЛЕТКИТЕ ИЛИ ПО-НАТАТЪШНОТО МУ РАЗПРОСТРАНЕНИЕ. ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ВАКСИНАЦИЯТА СРЕЩУ COVID-19 За повече информация относно програмата за ваксиниране във Вашата страна, вж. също Имунизационния календар на ECDC и официалните уебсайтове относно ваксинацията на страните от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. https://vaccination-info.eu/bg/covid-19 https://vaccine-schedule.ecdc.europa.eu/ https://vaccination-info.eu/trusted-information-sources Настоящият документ е публикуван на 24 официални езика на ЕС и в следния посочен формат: PDF

Мария Спирова от Лондон: Maria Spirova 5 април в 14:34 ч. · Понеже адреналинът ми не спада в прилични темпове и не мога да заспя, макар че след 30 часа на крак може това би било най-мъдро, реших да ви споделя кратки впечатления от изборната вакханалия, която преживяхме. Да, ИТН помете вота в чужбина, хеле пък във Великобритания. Ако има изненадани, не мога да им помогна. Да се огледат, където са, и ще видят, че не са на екзотичен остров, залят от цунамито на "простолюдието" и "чалгарите" зад граница. Слави Трифонов е идол навсякъде - според ЦИК в момента партията му е втора сила изобщо на изборите. Изобщо. На изборите. Та, успокойте топката с българите в чужбина, да не си мешаме шапките. За тези от нас, които наблюдаваха динамиката на изборната активност във Великобритания с години, стана ясно, че Слави Трифонов ще успее отвъд най-смелите си предвиждания в политиката - неговият референдум изкара пред урните на Острова хора, които по принцип не гласуват. Сега стана същото, в увеличен обем. А каквото става в диаспората във Великобритания, това става и вътре в България - пъпната връв е здрава. Ако се чудите защо така стана, можете да мислите за носталгичен патриотизъм, или за нуждата на емигрантите да се завърнат в безгрижното си минало в родината. Но можете и да мислите за нещо друго - че в България политиката е мъртва. Няма и как да не е. Когато от десетки години политика в България правят БСП, ДПС и ГЕРБ, то понятието се изпразва от всякакво принципно, морално или дори утилитарно за мнозинството съдържание. Гражданите се оттеглят от общественото пространство в идеологии, които обещават спасение от цялата тази разкапана, тупна гнилоч. Идеологии на очистването и възмездието. Месиански култове. Електорално богомилство, ако щете. И, за да си стоя в паничката, няма да спекулирам как и защо хората в България гласуваха за ИТН. Но мога да кажа, че на опашката в Оксфорд и по сцените, които видях от Лондон, ние не виждахме хора, които гласуват от казионен интерес към политиката. Виждахме хора, готови да чакат по пет часа и да се бият, ако трябва, за да жертвопринесат на своето божество на възмездието. Възмездието изобщо срещу политиката в България, която провали живота на тези хора и ги запрати в чужбина (не е случайно, че поддръжниците на ИТН са обсебени от идеята за мажоритарна избирателна система - приемат я като единствен начин да пресекат изборните машинации на статуквото и да "очистят" системата). Тези хора не искат да живеят зад граница. Те искат да си бъдат у дома. Феодалната държава ги смля и изплю и те сега се завръщат - по единствения начин, който разпознават като автентичен. С очите си видях, че това, че могат да гласуват за Слави Трифонов ги направи щастливи. Защото им даде за миг поне усещането, което всеки гражданин иска - усещането за сила. За убеденост, че може нещо да промени с гласа си. И това е тяхно право. Както беше право на хората, които в екстаз гласуваха за царя, а после за Борисов - пак и пак, и пак. Както е мое право да чувствам, че променям нещо, че наистина увеличавам шансовете ни да се докопаме до работеща държавност, като гласувам за Демократична България . И за хора като мен съм чувала да казват, че имаме култ към личността, та няма лесно за никого в нашия мътен гьол. В края на краищата, каквото посееш, това ще пожънеш. Затова би било добре да почнем да сеем нещо в тези урни - вчера беше само началото на дългото разораване на една отдавна занемарена нива. Нивата на политическия живот у нас. Защото Слави Трифонов може и да спечели този път, понеже не е политик, но този бонус е еднократен. Оттук нататък той е политик, колкото е и Христо Иванов. Ще видим дали си дава сметка за това. Инак, българите ще гласуват с отчаяна страст за всеки следващ отмъстител, докато държавата продължава да е техен враг и на битово, и на морално ниво. (Борисов изгря със същата аура - на каратист, тръшкащ лошите мафиоти. Шоуто на Слави помогна много за изграждането на този негов имидж.) Кой има акъла, опита и образованието да поправи счупената държава, е въпрос, на който отговаряме различно, защото разпознаваме себе си в различни кандидати. В битката на разпознавания, която представляват изборите у нас (и, да, тук включвам нас в пустата чужбина, колкото и да ви докривее) победителите днес са ясни. И не, не е само Слави Трифонов. Гледайте си резултатите, не ги изопачвайте, за да уйдисате на предразсъдъците и страховете си, препасвайте коланите за вдигане на тежко и давайте да къртим, чистим и извозваме. Ще е голям зор, но това, по дяволите, е положението.

Ако е имало демократи (истински , а не полу-демоктрати) в управлението на България след свалянето на режима и по време на прехода (откъде да има демократи в пололението израстнало в комунизма) , то "съветските" и ретроградни кодекси и закони нямаше да са част от правния мир Сещам се за Наказателния Кодекс (действащият е приет в 1968 г), Кодекса на труда, Закона за съдебната власт (преди промените му от 2013-та, той противоречи и на недоносената Конституция)... https://ime.bg/bg/articles/podinyavaneto-na-prokurorite-protivorei-na-konstituciyata-/ В чл. 117 от Конституцията се казва, че „Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.” Това гарантира функционалната независимост на прокурорите като магистрати. Изразът „само на закона” не е случаен и изключва подчиненост на лица и институции. Някъде из лутанията на прехода българският законодател е решил да „пришие” в Закона за съдебната власт една кръпка от миналото. И в отмененият ЗСВ от 1994 г., и в сега действащия закон от 2007 г., е заложено следното: (3)Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на Главния прокурор. (4) Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура”. (Чл. 136) Този член е преписан почти дословно от Конституцията на Руската федерация: „Прокуратурата на Руската федерация е единна и централизирана структура, прокурорите са подчинени на по-горестоящите прокурори и на Главния прокурор на Руската федерация.”(чл. 129).Подобен текст е имала и Димитровата конституция: „Всички останали прокурори(….) при изпълнение на длъжностите си са подчинени само на съответните по-горни прокурори, а всички те - на главния прокурор на Народната Република.” (Чл. 64). Прочетете повече на: https://ime.bg/bg/articles/podinyavaneto-na-prokurorite-protivorei-na-konstituciyata-/#ixzz6rSwFg1bC

Актуална статистика в България https://coronavirus.bg/bg/statistika

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/03/08/4182721_adresut_-_nelepa_no_udobna_za_izborni_izmami/?fbclid=IwAR2jfXgXRu33Sky1UvwKIx4pbvSFdEPgI0gvXkFjCi9zTA28lCK6VKLTPfo Как под 7 милиона население прави 8.3 млн. постоянни адреса Използването на адреса като идентификатор на човека е анахронизъм, който създава ежедневни проблеми на хората и е в основата на изборни манипулации. от Мирела Веселинова "Най-многолюдната избирателна секция в България е от 45 722 имена - 1000 страници - всички с един и същ адрес - ул. "Леге" 6, София. Така е, защото по закон придобилите българско гражданство, които живеят в чужбина, получават постоянен адрес при мен в сградата на районната администрация (вече над 82 хил. души). Често виждам тези хора, когато ползват административни услуги в района. Бюлетините за гласуване обаче вероятно ще останат недокоснати, както се е случвало винаги досега." Това написа преди седмица във фейсбук кметът на столичния район "Средец" Трайчо Трайков като илюстрация на един от парадоксите в изборния процес. Всъщност точно тези избиратели не са проблем. На "Леге" 6 се регистрират български граждани, които живеят в чужбина, нямат постоянен адрес в България и не са вписани в регистъра на населението, т.е. хората, които не са родени като български граждани и нямат ЕГН. Към момента те са над 80 хиляди, от които над 45 хил. са с избирателни права (останалите са непълнолетни) и очевидно нямат много интерес от изборите в България. РЕКЛАМА Проблемът е с другите български граждани, които имат ЕГН и официален постоянен адрес, но само в регистрите. По последните данни на НСИ от края на 2019 г. населението на територията на страната е малко под 7 млн. души (6.95 млн.). Реално за последните две години то е намаляло още и експерти очакват след предстоящото преброяване да са 6.8 млн. В същото време по данни на ГРАО, в страната има регистрирани по постоянен адрес над 8.3 млн. души, а по настоящ адрес - близо 7.6 млн. души (вижте таблицата). НАСЕЛЕНИЕ И АДРЕСНА РЕГИСТРАЦИЯ Население общо за страната (към 31.12.2019 г.) 6 951 482 Разлика Регистрирани по постоянен адрес (към 15.02.2021 г.) 8 318 678 1 367 196 (19.7%) Регистрирани към настоящ адрес (към 15.02.2021 г.) 7 562 748 611 266 (8.8%) Разликите между броя на населението и регистрираните по постоянен и настоящ адрес в страната са огромни за мащабите на страната. Това е сериозен управленски проблем, свързан не само с изборните списъци, защото няма как успешно да планираш управлението във всички сектори без адекватни данни за населението. Проблемът се знае от години, той е публично артикулиран, а експерти отдавна обявиха, че решението минава през законови промени, но няма институция или партия, която да се заеме с това. Може би защото то съдържа най-сериозните перспективи за изборни аритметики. Един казус, с който "Капитал" се запозна, най-ясно илюстрира абсурда с адресната регистрация в България. Кой е регистриран в жилището ми? През 2013 г. Валя М. (името е променено) си купила апартамент в столичния квартал "Красно село" и първоначално се регистрирала в него по настоящ адрес, тъй като към момента имала постоянен адрес в провинцията. През 2019 г. решила да се регистрира за постоянно в София, където реално живее и работи. Отишла в общината, където получила неочакван отговор - невъзможно е да бъде регистрирана в собствения си апартамент, където вече 6 години живее сама, защото в същото жилище са официално регистрирани по настоящ и постоянен адрес общо 8 души. А това далеч надхвърля броя на обитателите, които могат да бъдат регистрирани в нейното жилище. Според Закона за гражданската регистрация (ЗГР) броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес в едно жилище, не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище. Изключение се прави, когато жилището се обитава само от роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително - тогава се допуска регистрация на тройно повече хора. Това ограничение бе включено в ЗГР през 2015 г. заради масовите фалшиви регистрации по време на изборните кампании, особено на местните избори. И обяснява защо през 2013 г. жената е могла да се регистрира в апартамента си по настоящ адрес, без да й се противопоставя фактът, че там са регистрирани други осем души. ЧетеноКоментираноПрепоръчвано ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ ГЕРБ се разбърза да сменя директори на болници, а "конкурсите" са обвити в скандали ТРАНСПОРТ На прощаване властта даде летище София КОМПАНИИ Фирмата на Вълка със 150 млн. лв. кредит от ББР е прехвърлена за 100 лв. РЕКЛАМА С това обаче абсурдът едва започва. Валя М. попитала за имената на хората, регистрирани на нейния адрес, но й било отказано, с аргумент че това са лични данни, които не могат да й бъдат предоставени. Поискала тези хора да бъдат дерегистрирани. Пратили я в полицията, оттам - при кварталния, той пак я пратил в общината, където всъщност се извършва регистрацията. Консултирала се с юрист, подала жалба, а в общината открила процедура, назначена била петчленна комисия, включително с представител на полицията и кварталния. Говорили с домоуправителя, правили справки, в крайна сметка Валя била регистрирана служебно - "по изключение", след заключение, че наистина живее сама. Направили и едно писмено предупреждение до останалите 8 души да си променят регистрацията. Не им го пратили, защото техните актуални адреси са неизвестни за общинските власти, затова предупреждението било обявено на сайта и на таблото в общината. Тези хора подлежат и на глоба, защото не са си сменили своевременно адресната регистрация, но глобата няма как да бъде наложена. В конкретния случай въпросните виртуални обитатели на жилището имат двойно гражданство, предполага се, че половината от тях живеят във Великобритания, останалите в Швейцария, установила по-късно жената. Никой не ги е виждал и чувал от поне 20-ина години, но те продължават да се водят и до момента на същия адрес, а фигурират и в изборните списъци на община "Красно село". На адреса са записани и непълнолетните им деца, които никога не са живели там, а просто служебно са записвани на адреса на родителите след раждането им в чужбина. Собственичката на апартамента си дава сметка, че проблемът не приключва с регистрацията й "по изключение". С това "наследство" тя никога няма да може например да даде жилището под наем, защото наемателят ще иска да се регистрира. Не би могла да регистрира роднина при себе си, а е спорно и дали ще може да го продаде лесно. Същевременно се оказва, че тя не може да предприеме никакви мерки за дерегистрацията на другите, да подаде заявление или сигнал до администрацията, така че в един следващ момент, когато те поискат някаква услуга от държавата (например смяна на личната карта), това да се засече и да им се постави условие да спазят закона. Държавата не предвижда такава опция за засегнатите собственици, макар че очевидно не може или не иска да организира привеждането в ред на адресната регистрация. До голяма степен проблемът се дължи на тежката бюрокрация, свързана със смяната на адрес. Всичко може лесно да се реши с една електронна форма, на която всеки гражданин може с няколко клика да заяви новия си адрес едновременно до общината и до ЕСГРАОН - с електронен подпис или ПИК, казва Валя, която е компютърен специалист. Всъщност така е решен въпросът в редица държави в Европа и по света. В същото време, българският закон създава едно нерешимо противоречие - той задължава всеки български гражданин да има постоянен адрес на територията на страната, но предвижда служебен адрес само за натурализираните граждани без постоянен адрес в България. Цветозар Томов: Човек си сменя адреса по-често, отколкото имейла или номера на телефона Цветозар Томов Фотограф: Георги Кожухаров Това е перманентен тих скандал, за който говорим от десетилетия, коментира за "Капитал" социологът Цветозар Томов, който е и бивш член на Централната избирателна комисия. Идентификацията по постоянен адрес е анахронизъм, смята той. "При днешния мобилен начин на живот самото използване на постоянния адрес като идентификатор на човека - не само за изборите, но и във всичките му взаимоотношения с държавните институции, е анахронизъм. В днешно време човек си сменя по-често адреса, отколкото номера на мобилния телефон или имейла. Тази система за регистрация по постоянен адрес е тип 19-и век, а властите упорито отказват да я сменят, да речем, с официален имейл за идентификация", казва Томов. Постоянният адрес е вписан в документите за самоличност, което налага подмяната им всеки път когато човек се премести. Оттам идват и абсурдите с "мъртвите души" в изборните списъци, коментира той. Нещо повече, "ако български гражданин почине в Буенос Айрес, едва ли близките му ще си направят труда да се вдигнат до България за кеф на нашите служби и той ще продължи да фигурира в избирателните списъци или да се появи в някоя партийна подписка, защото те крадат бази данни", дава пример социологът. "Поначало служба ЕСГРАОН бе създадена в края на 70-те години, за да ни държат тоталитарните власти на къса каишка. Тогава обикаляха всички адреси почти като национално преброяване, за да се опишат хората", спомня си Томов. Разликата е, че тогава страната беше със затворени граници, а и населението - застопорено с жителство. Сега тази система води до пълен хаос. "От друга страна ГРАО, изглежда, има интерес да поддържа този монопол, защото няма друга логика данните за регистрацията на населението, включително и изборният регистър да са в една дирекция в МРРБ, вместо ЦИК да поддържа изборния регистър", коментира още Томов. Според него огромната разлика между броя на населението на страната и регистрираните по постоянен и настоящ адрес се дължи именно на хората с български паспорт, които са се установили постоянно в чужбина, а част от тях са покойници. Това отваря възможност за изборни манипулации, дори и в малките населени места, където хората се познават и отлично знаят кой живее там и кой не. Решенията на проблема с избирателните списъци също са известни. Най-радикалното е въвеждането на активна регистрация за изборите, така че в списъците да няма хора, които не живеят в съответното населено място. Доколкото активната регистрации изисква време, експертите предлагат първоначално да се използва базов списък - например от гласувалите на последните парламентарни избори (предстоящите), а после в него да се дописват след заявление тези, които не фигурират там. Друг вариант е избирателните списъци да се съставят по настоящ адрес - така поне 60% от мъртвите души ще бъдат изчистени, смята пък Цветозар Томов. Очевидно е, че това няма да се случи за настоящите избори.

Съвсем лаически: как се изписва например името 'николай' на китайски (опростен)? Каква са логиката иили правилата за изпиване на нехарактерни за китайски език имена? Ако имената са близки (коренни), но са с малка разлика, това отразява ли се? Всики които пишем на кирилица, латинина или на гръцки правим разлика между Ангела (Angéla Dorothea Merkel), и Анджела (Angela Davis), i между Ангелина (Ангелина Милева) , Анджелина (Angelina Jolie), Как обаче се изписват тези имена в китайския? Има ли правила за това? Всъщност българо- китайския преводач превежда името Ангелина като 安吉丽娜（Angelina）Ānjí lì nà (Angelina), т.е с жи, т.е като Анджелина (Angelina Jolie), Въпросът ми възникна като гледах изписването на името "Кристиан Костов" и името "Ерика" по долу

Коя армия , Амейзинг? Армията в БГ или в друга страна?

Има подобрение (скъсяване на времето за пътуване ) след модернизацията на линии 8 и 1 Това не е само подмяна с безнаставов релсов път, и релси с по-голямо тегло (на метър), става дума и за European Train Control System (ETCS) , и други Всъщност линните в голяма си част са високоскоросни, а не може 130 да е по-голямо от 160, Мироки, навремето се пътуваше с бърз елак от София до Бургас за малко повече оу 7 часа , а преди година - за около 6 часа (без десет минути). Ако говорим за Пловдив - Бургас, там скъсяването на времето е още по осезателно - от близо 5 часа през 80-те с БВ, до 3 часа и половина през миналата година , (ПВ тръгва 9:05 - Бс пристига 12:30) "Слънчев Бряг" много отдавна не е експрес, а е просто бърз влак (с предварителна резервация) ...спиращ дори на гара Тракия (чувал ли е някой за нея), затова по-горе написах експрес в кавички - "експреса" "Слънчев Бряг" . Очаква се и построяването на вискоскоростната нова отсечка Елин Пелин - Костенец Проблемът е ясен - наливат се милиардите и същевременно се лъже и заглавичка нещастното овчо народонаселие: Със сигурност тези 15 Сименс Смартрон ще са единствените закупени локомотиви за БДЖ - ПП за следващия период от 10 години (и ако го има БДЖ - ПП, защото след 2024 и частните оператори ще могат да кандидатстват за субсидията от 200 милиона, която БДЖ - ПП получава годишно!) https://www.flagman.bg/article/181668

Главната ЖП линия номер 8 в голяма част е модернизирана за скорости до 160 км/ч (вижте клиповетете по-горе по тази линия, с локомотиви серия 46) https://bg.wikipedia.org/wiki/Железопътна_линия_8_(България) Както и линия 1 https://bg.wikipedia.org/wiki/Железопътна_линия_1_(България) Теоретично някои участъци по тези линии позволяват и 200 км/ч Отсечка в участък Стамболийскии - Пловдив, 226 км/ч с "Таурус " Отсечка Любимец - Свиленград, 227 км/ч с "Таурус " OBB 1116 257 and DB Cargo 232 600 with special train and high speed tests for enter in service of new track between Liubimets and Svilengrad station. Taurus set a speed record of 227 km/h - for first time in Bulgaria. Та въпроса е защо бяха налети милиард- милиард и половина лева за реконструкцията и модернизирането на тези линии , след като са поръчани и се поръчват общо 15 Смартона, без ETCS ?? За се напълнят джобовете на определни хора (да се усвоят едно пари и да се "помогне" на някои хора, а те да помогнат на "бащицата" ), а народа да духа супата - цинично (?) ---------------------- Иначе - да като бяло ЖП мрежата/инфраструктурата в България, общо, не е добра като качество и подръжка и не позволява високи скорости ( 130-те км/ч , позовлявани преди по други линии, днес са намалени до 100, защпто линиите не се подържат ), но в случая за който споменавам, не трябва да се гледа усредненото, а вече направеното. Новите Сименс Смартрон трябваше да са окомплектовани с необходимите системи за развиване на 160 км/ч Апропо Единият от двата доставени локомотива Сименс Смартрон се движи постоянно по линия 8 като локоморив в "експреса" "Слънчев Бряг" . Това е най-бързия вкспрес и влак в БГ. Днес обаче е по-бавен от миналогодишния експрес "Слънчев Бряг", който беше с локомотив от серията 46!

Да, новите "Смартрони" (130 km/h max) на Бойко Методиев са по-бавни от двата работещи стари шведско-румънски локомотива (електровоза) LE 5100 , с променено преводно съотношение, и имащи ETCS (150 km/h max) - БДЖ серия 46.000 https://en.wikipedia.org/wiki/Electroputere_LE5100 https://bg.wikipedia.org/wiki/Локомотиви_БДЖ_серия_46.000 Ето ги LE 5100 (БДЖ серия 46.000)

mc toni преди 1 месец @Nikolay Kozarski защо 130, а не 160? 1 ОТГОВОР Nikolay Kozarski преди 1 месец Защото са поръчани без много важна система за сигурност и без нея скорост повече от 130км/ч е забранена. 3 ОТГОВОР Стойо Дженков преди 1 месец (редактиран) @mc toni ETCS батеее.... Трябвало е "уж" да са с тази система, ама не са! Спестили са си 3-4 млн лева бойковци. Така ще си останем с 2-та локомотива които имат тази система от ония румънските докато не откажат и те И най-дразнещото е , че с цинизъм твърдият, че от София до Бургас щяло да се стига за 4 часа и ни правят на ИДИОТИ!!! С такава скорост влака не трябва да спира никъде само на първа и последна гара и то да минава през Пловдив и няма да е по-малко от 5 часа, а отгоре през балкана скоростта е 100 км/ч максимална и то на повечето места дори е 70-80. Безхаберникът ги нарича влакове-стрели....... Абсолютно на идиоти ни прави!

Предприемчивостта при капитализма не може да изчезне - тя е фундаментална величина за това което наричаме капитализъм, Трябва просто да примем че тя има различни прояви и форми, вместо да се опитваме да я рамкираме. Може да са предприемачи само 0.1 процент от хората , или пък само държавата, или всеки втори мъж да е предприемач, всичко това по дефиниция е капиталистическа иконоимика. (Затова според мен предприемчивостта не може да се нарече "дилема на капитализма", дилема е общо , в цялата история на човешките общества) Именно

Цън Цон Вчера в 16:32 ч. · Гледайки списъка със санкционираните от Китай лица и организации в ЕС, не мога да не се сетя за някои сблъсъци между Пекин и страните от ЕС през последните две години. Изглежда, че Китай все още не успява да разбере напълно разделението на властите и върховенството на закона в западните страни. В сега санкционираните от Пекин лица и организации на ЕС са евродепутати, депутати в националните парламенти на отделни държави, Комитетът по политика и сигурност към Съвета на ЕС, учени и два тинк-танка. Кой ги е избрал и на какъв принцип са избрани не е ясно. Съставът на Комитета по политика и сигурност е най-широко представен. В него влизат посланиците в ЕС от всичките 27 страни-членки. Ясно е, че този ход на Пекин ще рефлектира негативно върху все още чакащия за одобрение в ЕП Всеобхватното споразумение за инвестиции между ЕС и Китай, подписан в края на 2020 г. след 7 годишни преговори. Споразумение, от което Пекин и сега има остра нужда. – Така трябва да се действа, няма да им се даваме. Ако нещо се обърка, ще продаваме стоките си на Русия, Иран и Северна Корея. И без това населението им е по-богато. През 2020 г. петима невлиятелни евродепутати от Италия проведоха видеоконференция с Джошуа Уонг, може би най-известния активист за демокрацията в Хонконг. Вместо да остави случая да мине, защото каква реална заплаха биха могли да представляват петима непопулярни евродепутата, Пекин реши да отправи яростни критики към италианското правителство, в резултат, на което се обедини целият италиански политически елит, включително президентът Джузепе Конте, който тъкмо беше подкрепил инициативата “Един пояс, един път”. – Тези италианци защо просто не си гледат там вината, сирената и спагетите, и това е. Невежи... Преди 2 години Пекин изпрати оплакване към Естонското външно министерство, когато нейният евродепутат Урмас Пает реши да посети Тайван. Не само че ЕП и МВнР на Естония са две отделни институции, но имат съвсем различни функции и представляват два различни политически субекта. – Все едно, важното е, че има връзка с Естония. През 2019 г., когато кметът на Прага защити Тайван в някои свои изказвания, Пекин си развали отношенията с чешкото правителство, отменяйки подготвяното повече от две години турне в Китай на Пражката филхармония. – Няма музиканти, няма политици, всички под ножа и това е. Когато бившият председател на чешкия сенат Ярослав Кубера обяви намерението си да посети Тайван, Пекин реши да изпрати любезно писмо на традиционно добронамерения към Китай президент Милош Земан, в което заплашва с ответни мерки срещу чешки компании в Китай. – Шкода да му мислят! Докато беше на посещение в Германия миналата година, външният министър на Китай предупреди настоящия председател на чешкия сенат Милош Вистрчил, че ще плати висока цена за намеренията си да посети Тайван. Немският външен министър Хайко Маас тогава защити Вистрчил, заявявайки, че подобни заплахи не са разрешени в Европа. – Тоя па немец как ми се изпречи на пътя. И какво им става на тия чехи?! Явно някаква тайнствена воля все ги бута към тоя пуст остров. Докато беше на посещение в Норвегия, китайският външен министър намекна на домакините, че двустранните отношения май ще пострадат. Поводът? Норвежкият нобелов комитет обмисля номинирането на протестиращите в Хонконг за Нобелова награда за мир. – Не ми се измъквайте, че това е отделна институция и нямате влияние върху нея. Нали вие от правителството ги назначавате тия шарлатани и подлеци в тоя комитет. За изминалите 2-3 години подобни примери има в най-голямо разнообразие. От друга страна, при комуникацията си с Русия, Иран, Беларус, Северна Корея и др. няма подобни инциденти. С една дума – скука.

Първите плодове (т.н.бриба) се раждат без опрашване (партенокарпия), вторите плодове - с опрашване

Rim current-а (кръговото течение) в Черно море, заедно с западната и източна gyrе имат посоки обратни на часовниковата стрелка а локалните eddy (условно вихри), предизвикани от горните течения, имат посоки по часовниковата стрелка

Доколкото знам в тези региони има някакви миграциинни трасета (за животинския свят, не само птици, а влечуги и базайници), Интересно е че в по по-закътаните места по Южното черноморие маслини (в есественото си състояние) не се срещат, въпреки че се срещат разни средиземноморски видове, като див лимон и др. В Черно море има постоянно кръгово течение, което е обратно на часовниковата стрелка. По нашето източно черноморие "идват" по студени води от север, а през кавказкото и и руско (западното) черноморие преминават затоплените води от юг, По тази причина нашето черноморие ( изобщо източното, визирам и Истанбул) цято цяло е с по- "твърд" климат от този на западното. Има и изключения , места в които студеното северно течение е отклонено по-навътре в морето, например Приморско, и изобщо на юг от Маслен нос. Климатът в Приморско е подобен на този в Инстанбул

Смокинята не издържа едновременно на вятър и на студ (иначе само от студ не се бои)

ПС Ficus carica като растение не се среща в естествено състояние на север от Стара планина. Възможно е обаче изсушените плодове да са познати по Дунавско Забележка: Запознат съм с местните видове - те са на-студоустойчивите познати видове Ficus carica. Допускам обаче разпространние на смокинята в естествено състояние (или като внесена ии/или култивирана в древността и разпространила се естествено) в Кримското (готи?) и Краснодарското черноморие, чийто климат попада в по-"лека" категория Hardiness (по голямата цифра означава) от тази на Българското черноморие и Северна Тракия.

Нещо в тази насока: https://books.google.bg/books?id=oTaCsnnONHIC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false https://scholarworks.gsu.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1057&context=psych_facpub ABSTRACT Property is rare in most nonhuman primates, most likely because their lifestyles are not conducive to it. Nonetheless, just because these species do not frequently maintain property does not mean that they lack the propensity to do so. Primates show respect for possession, as well as behaviors related to property, such as irrational decision making regarding property (e.g. the endowment effect) and barter. The limiting factor in species other than humans is likely the lack of social and institutional controls for maintaining property. By comparing primates and humans, we gain a better understanding of how human property concepts have evolved. Property is a concept taken almost for granted among modern Western peoples (at least, until there is a dispute over it). We not only have an intuitive understanding of mine and yours, but also a series of social norms, rules, and governance structures set up to manage the relationships dictated by the presence of property. Yet for all of our focus on property, little is known about how this concept evolved. How did we become the only species on earth to have these complex rules of ownership and succession? It is possible that our sense of property is emergent in humans, a result of our cognitive complexity or advanced culture (e.g. Noles & Keil, this volume; Kalish and Anderson, this volume). On the other hand, it is also possible that these complexities are continuations of the basic property or possession behaviors seen in some other species. In fact, there are other species which seem to have at least elements of a sense of property (Stake, 2004). Among primates, there is evidence for a sense of property both from observations and from experimental situations. Notably, several primate species behave as though objects in the possession of others belong to that individual (Kummer & Cords, 1990; Sigg & Falett, 1985). Moreover caching species, such as jays and kangaroo rats, hide food items for later retrieval, and may even move them around to avoid snooping competitors (Dally, Emery, & Clayton, 2006; Emery & Clayton, 2001; Preston & Jacobs, 2005). Many of these caching species are phylogenetically quite distantly related to humans, indicating that this behavior emerged in several species based on similar ecological constraints, known in evolutionary terms as convergence1 , and may be widespread through the animal kingdom. To understand the emergence of our sense of property, it is useful to explore the behavior both broadly within the animal kingdom and more specifically among other primate species, particularly the apes, as they are our closest phylogenetic kin. Studying how property in these species is different from (or similar to) that of other species, especially in concert with an understanding of the environmental characteristics which may have led to convergences, can help clarify how the human property concept evolved. 1. Defining property Among humans, the law is the institution perhaps most interested in property, and so a good starting point. The law defines property with respect to the relationship between people that gives rise to the agreement that one object is mine and another is yours (Bentham, 1914). Bentham went so far as to assert that property did not exist before the laws regulating it. However, this definition conflicts with the folk notion of property as a relationship between an object and a person, and denies out of hand the possibility that property could be based on behaviors or concepts present in other species (Stake, 2004). There is evidence in favor of this latter position. Children as young as eighteen to twenty-four months of age show inferences about the ownership of property (Fasig, 2000). Such inferences may be due to mechanisms such as following the heuristic that the first possessor of an object is the owner (Friedman & Neary, 2007; Friedman et al, this volume). While even at this early age ideas about ownership could be learned through interactions with adults of the species, this early start indicates the possibility of a predisposition towards property. Moreover, other species seem to have some basic behaviors which are consistent with the idea that a thing can belong to a specific individual. For instance, some species show begging and sharing behavior in relation to food, instead of simply taking by force the food that is desired (e.g. chimpanzees; Goodall, 1986), which indicates that food is seen as having an owner. Several species of nonhuman primates behave as if possession is a special state. In these primates, individuals do not attempt to take objects which are in another’s possession, even if the possessor is the subordinate individual (Kummer, 1991; Kummer & Cords, 1990). Има доказателства в полза на тази последна позиция. Деца на възраст от осемнадесет до двадесет и четири месеца правят изводи (умизаключения) за притежанието на собствеността (Fasig, 2000). Тези изводи може да се дължат на механизми като следване на евристиката, че първият притежател на обект е собственикът (Friedman & Neary, 2007; Friedman et al, този том). Макар че дори в тази ранна възраст идеите за собствеността могат да бъдат научени чрез взаимодействия с възрастни от вида, този ранен старт показва възможността за предразположение към собственост. Освен това други видове изглежда имат някои основни поведения, които са в съответствие с идеята, че нещо може да принадлежи на конкретен индивид. Например, някои видове показват просене и споделяне на поведение по отношение на храната, вместо просто да приемат насила желаната храна (например шимпанзета; Goodall, 1986), което показва, че храната се разглежда като притежание. Няколко вида нечовешки примати се държат така, сякаш притежанието е специално състояние. При тези примати индивидите не се опитват да вземат предмети, които са във владение на друг, дори ако притежателят е подчиненото лице (Kummer, 1991; Kummer & Cords, 1990).

ПС Писах за за "комплекс за притежание" при хората, по скоро е комплекс за събиране и притежание или по-скоро са един и същи копмлекс, (possession complex) който е с множество различни, но сходни в основата си проявления и дейности Например: - събираме и притежаваме активи и/или пари в банката (алчност; предвидливост) - събираме неща от рафтовете на супермаркета и ги слагаме в кошницата си (обикновено пазаруване) - събираме и колекционираме разни неща (хоби; култура) Това "изглежда" е нещп повече и по-различно от териториален комлекс/инстинкт..Тепърва ни предстои мисля, да започнем да разбираме що са вид и "образи" сме Да пластове "култура" от послевдните няколко хиляди година може да ни оказват влияние, но под тях имаме някаква същност