nik1

Смокинята не издържа едновременно на вятър и на студ (иначе само от студ не се бои)

ПС Ficus carica като растение не се среща в естествено състояние на север от Стара планина. Възможно е обаче изсушените плодове да са познати по Дунавско Забележка: Запознат съм с местните видове - те са на-студоустойчивите познати видове Ficus carica. Допускам обаче разпространние на смокинята в естествено състояние (или като внесена ии/или култивирана в древността и разпространила се естествено) в Кримското (готи?) и Краснодарското черноморие, чийто климат попада в по-"лека" категория Hardiness (по голямата цифра означава) от тази на Българското черноморие и Северна Тракия.

Нещо в тази насока: https://books.google.bg/books?id=oTaCsnnONHIC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false https://scholarworks.gsu.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1057&context=psych_facpub ABSTRACT Property is rare in most nonhuman primates, most likely because their lifestyles are not conducive to it. Nonetheless, just because these species do not frequently maintain property does not mean that they lack the propensity to do so. Primates show respect for possession, as well as behaviors related to property, such as irrational decision making regarding property (e.g. the endowment effect) and barter. The limiting factor in species other than humans is likely the lack of social and institutional controls for maintaining property. By comparing primates and humans, we gain a better understanding of how human property concepts have evolved. Property is a concept taken almost for granted among modern Western peoples (at least, until there is a dispute over it). We not only have an intuitive understanding of mine and yours, but also a series of social norms, rules, and governance structures set up to manage the relationships dictated by the presence of property. Yet for all of our focus on property, little is known about how this concept evolved. How did we become the only species on earth to have these complex rules of ownership and succession? It is possible that our sense of property is emergent in humans, a result of our cognitive complexity or advanced culture (e.g. Noles & Keil, this volume; Kalish and Anderson, this volume). On the other hand, it is also possible that these complexities are continuations of the basic property or possession behaviors seen in some other species. In fact, there are other species which seem to have at least elements of a sense of property (Stake, 2004). Among primates, there is evidence for a sense of property both from observations and from experimental situations. Notably, several primate species behave as though objects in the possession of others belong to that individual (Kummer & Cords, 1990; Sigg & Falett, 1985). Moreover caching species, such as jays and kangaroo rats, hide food items for later retrieval, and may even move them around to avoid snooping competitors (Dally, Emery, & Clayton, 2006; Emery & Clayton, 2001; Preston & Jacobs, 2005). Many of these caching species are phylogenetically quite distantly related to humans, indicating that this behavior emerged in several species based on similar ecological constraints, known in evolutionary terms as convergence1 , and may be widespread through the animal kingdom. To understand the emergence of our sense of property, it is useful to explore the behavior both broadly within the animal kingdom and more specifically among other primate species, particularly the apes, as they are our closest phylogenetic kin. Studying how property in these species is different from (or similar to) that of other species, especially in concert with an understanding of the environmental characteristics which may have led to convergences, can help clarify how the human property concept evolved. 1. Defining property Among humans, the law is the institution perhaps most interested in property, and so a good starting point. The law defines property with respect to the relationship between people that gives rise to the agreement that one object is mine and another is yours (Bentham, 1914). Bentham went so far as to assert that property did not exist before the laws regulating it. However, this definition conflicts with the folk notion of property as a relationship between an object and a person, and denies out of hand the possibility that property could be based on behaviors or concepts present in other species (Stake, 2004). There is evidence in favor of this latter position. Children as young as eighteen to twenty-four months of age show inferences about the ownership of property (Fasig, 2000). Such inferences may be due to mechanisms such as following the heuristic that the first possessor of an object is the owner (Friedman & Neary, 2007; Friedman et al, this volume). While even at this early age ideas about ownership could be learned through interactions with adults of the species, this early start indicates the possibility of a predisposition towards property. Moreover, other species seem to have some basic behaviors which are consistent with the idea that a thing can belong to a specific individual. For instance, some species show begging and sharing behavior in relation to food, instead of simply taking by force the food that is desired (e.g. chimpanzees; Goodall, 1986), which indicates that food is seen as having an owner. Several species of nonhuman primates behave as if possession is a special state. In these primates, individuals do not attempt to take objects which are in another’s possession, even if the possessor is the subordinate individual (Kummer, 1991; Kummer & Cords, 1990). Има доказателства в полза на тази последна позиция. Деца на възраст от осемнадесет до двадесет и четири месеца правят изводи (умизаключения) за притежанието на собствеността (Fasig, 2000). Тези изводи може да се дължат на механизми като следване на евристиката, че първият притежател на обект е собственикът (Friedman & Neary, 2007; Friedman et al, този том). Макар че дори в тази ранна възраст идеите за собствеността могат да бъдат научени чрез взаимодействия с възрастни от вида, този ранен старт показва възможността за предразположение към собственост. Освен това други видове изглежда имат някои основни поведения, които са в съответствие с идеята, че нещо може да принадлежи на конкретен индивид. Например, някои видове показват просене и споделяне на поведение по отношение на храната, вместо просто да приемат насила желаната храна (например шимпанзета; Goodall, 1986), което показва, че храната се разглежда като притежание. Няколко вида нечовешки примати се държат така, сякаш притежанието е специално състояние. При тези примати индивидите не се опитват да вземат предмети, които са във владение на друг, дори ако притежателят е подчиненото лице (Kummer, 1991; Kummer & Cords, 1990).

ПС Писах за за "комплекс за притежание" при хората, по скоро е комплекс за събиране и притежание или по-скоро са един и същи копмлекс, (possession complex) който е с множество различни, но сходни в основата си проявления и дейности Например: - събираме и притежаваме активи и/или пари в банката (алчност; предвидливост) - събираме неща от рафтовете на супермаркета и ги слагаме в кошницата си (обикновено пазаруване) - събираме и колекционираме разни неща (хоби; култура) Това "изглежда" е нещп повече и по-различно от териториален комлекс/инстинкт..Тепърва ни предстои мисля, да започнем да разбираме що са вид и "образи" сме Да пластове "култура" от послевдните няколко хиляди година може да ни оказват влияние, но под тях имаме някаква същност

Казано с езика ти- вардарските македонци според мен не са "интерджендърни" ( да се" чудят" какви са), те са "трансджендърни", А това според вече е друго, коренно различно, състояние - състояние на дисфория и неприемане на българското.. (тези, който се "чудят" са българо-македонско езичните в Албания - там се конкурират пробългарските и промакедонските групи ... така както са се конкурирали екзархисти и патриаршисти навремето) Дисфория и неприемане на българското: вардарските македонците днес, които имат българско гражданство, дори живеещите /учещите и работещоте България, и говорещо перфектен български (аз лично познавам един пловдивски битолец с по-добър говор от моя пловдивски, който не е от най-перфектните говори, какво остава за бургаския или интиманския, или говора от с. Жълуша) в голямата си част остават македонци (а това казано по друг начин - в голямата си част не желаят да бъдат да приемани за българи) Известните Канзуров, и още няколо активисти, заявили се еднозначно като българи принадлежат според мен към малкия процент изключения (те са няколко процента от осемдесетте хиляди вардарски притежатели на български паспорт, и доказали български произход) Като че ли правим огледалната грешка на тази, която правят днес вардарските македонци Вардарците смятат че след като днес са македонци , винаги са били такива желаното и хипотетично възможно се приема за факт и истина Ние пък смятаме днес за българи всички притежателина българско гражданство и доказали български произход от вардарско , Забележка: Всъщност всички вардарски македоци имат български произход, защото по силата на тази наредба https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2135492286/issue/4417/naredba-za-podanstvoto-v-osvobodenite-prez-1941-godina-zemi дедоте им са получили българско поданство Също, желаното и хипотетично възможно се приема за факт и истина Въпросът за какво им са на вардарците българските документи има няколко на брой, "неромантични" отговори: Учение в страни от ЕС (в много северни и западни страни висшето образование в дадени университети/ВУЗ-ве е безплатно за гражданите на ЕС, но не и за гражданите на страни извън ЕС) Работа в страни от ЕС Бизнес в страни от ЕС Законна емиграция в страни от ЕС

ПС Българите "по малко" хора ли сме от тях сърбите? Добросъседтвото им с нас за тях по маловажно ли е, отколкото нашето с тях? Ако е така - чисто и просто... да го духат . На мен честно казано шумадийските свинари, хуни, подлеци и селски тарикати (както и техните отрочета , отродените във Вардарска Македония) не ми трябват като другари, Те не стават за нищо такова :)!!!!! Имам си добри съседи - Румъния, Гърция, Турция, (и Албания и Украйна), с който сме и военни съюзници Да му мислят сърбо-симпатизатитем и загрижените да им се извиним

Е това мисля миоже да е на лична основа и склонен съм да смятам че някой от тези участници в темата имат близки отношения (приятелства или симпатии - осъзнати или или не) с днешни сърби. Забелязвам необяснима по друг начин необективност в тези потребители Както бепе написал Киров- защо аджеба да се извиняваме на само на сърбите, а не и на гърците (потушаването на Драмското въстание е жестоко и според нашите, в царството, официални данни) Да попитам и аз "извинителите", защо пък не се извиним и на турците: Сума ти прогонени цивилни от родните им земи , с доста измрели през зимата на 1877 по време на емиграцията. Отнеми земи след войната 1878 Измрели от глад цивилни при обсадата на Одрин, Втора вълна емиграция по врене на балканската война За хуманизъм и принципи ли става дума... или за някаква "сърбомания"? Гърците и турците по "нехора" ли са от сърбите? --------------------- Защо пък сърбите не се извинят на българите ? за Сръбско-българската война... За завземането на участук от безспорна част от Макединия по време на Балканската война, И за саботирането на Арбитража при Николай 2? За гадустите срещу българите и българщината във Вардаска Бановина,...Заради репресиите, малтретирането и промиване на мозъци след 1944 в Македония? Българите "по малко" хора ли сме от сърбите?

https://bg.wikipedia.org/wiki/Партизанско_движение_в_България Начало[редактиране | редактиране на кода] След като укрепва позициите си на Балканите, Хитлер отслабва кампанията си срещу Британските острови и предислоцира армията си срещу съюзника си СССР. На 22 юни 1941 г. войските на Вермахта неочаквано преминават границите на СССР. Нахлуването на Германия и някои от съюзниците ѝ в СССР на 22 юни 1941 г. предизвиква остри реакции сред левите и русофилските среди в България. Още същия ден ЦК на БРП разпространява призив „да не допусне по никакъв начин използването на своята земя и своята войска за разбойническите цели на германския фашизъм“. Два дни по-късно, на 24 юни, по директива на Коминтерна [31] БРП обявява „курс на въоръжена борба“ срещу войските на Третия райх и българското правителство на Богдан Филов. На 23 юли 1941 г. започват емисиите на нелегалната радиостанция „Христо Ботев“, която излъчва от Москва. На честотите ѝ Вълко Червенков, Васил Коларов, Георги Димитров и Станке Димитров призовават българите към неподчинение на правителство и на немските представители. Първите прояви са изпращане на протестни телеграми и петиции, обявяващи се против участието на България в Тристранния пакт. В някои от фабриките, чиято продукция се използва от Вермахта, работници саботират производствения процес.[32] Първите създадени партизански групи и чети през лятото и есента на 1941 г. са в района на Разлог, Дупница, Батак, Ловеч и Средна гора. Смята се, че най-рано организирана е тази на Никола Парапунов, с пръв четник Иван Козарев. Командването се осъществява от Централна военна комисия на БРП (к). През първата година на въоръжените действия БРП се осланя най-вече на бойните групи, а не на четите. Те извършват саботажни акции: палежи и взривяване на складове за оръжие, облекло и горива, на комуникационни връзки, предприятия, железопътни линии. Дело на бойните групи са и терористични акции – убийства на видни ръководители на политическия апарат, полицията, армията и Вермахта. Дейността им нанася удар по подкрепата за властта в България. Властите разкриват и обезвреждат голяма част от участниците в тях. В края на лятото на 1941 г. (със съветски самолети и подводници и отделно) в България са изпратени, разделени в 8 групи, начело с Цвятко Радойнов, Христо Боев и Георги Янков, 55 дейци на БКП с цел да оглавят въоръжените действия. Счита се, че е дело на Задграничното бюро на БКП, подпомагано от НКВД. Акцията се оказва прибързана, лошо организирана и не дава очаквания резултат. Голяма част от изпратените са заловени от полицията. Част от изпратените са съдени в процес на парашутистите. Някои са екзекутирани. Оцелелите от т.нар. групи на „подводничарите“ и „парашутистите“ по-късно стават едни от най-известните партизански водачи. На 13 декември 1941 г. България обявява т.н. „символична“ война на САЩ и Великобритания. На 5 юли 1942 г. САЩ обявяват война на България.[33]Решението за обявяването на войната е взето със съвместна резолюция на Конгреса. В Сената за обявяване на война гласува мнозинство от 66 сенатори.[34] След два дни подобна резолюция гласува и Английския парламент. Нотата за обявяване на война е предадена на българското правителство от пълномощния министър на Швейцария в София след съгласието на Швейцарския федерален политически департамент. [35] Новината в България е обявена единствено в малко каре на в-к „Мир“ в броя от 5 юни 1942 г. Така страната се оказва в положение на фактически участник във Втората световна война.[36] С незабавен позив до българския народ, ЦК на БРП (к) уведомява за събитието и заявява: Нашите патриоти и народ попречиха до днес да бъдем хвърлени във войната против освободителите ни руси. Това е хубаво, но днес това е недостатъчно. Америка и Англия обявяват война на българското продажно правителство и докато не е късно, ние трябва да се отделим с дела от авантюристите.[37] През април 1942 г. заради предателство е арестуван и по-късно екзекутиран почти целият състав на Централната военна комисия на БРП (к) (процес срещу ЦК на БРП). По полицейски данни през 1942 година в страната върлуват 381 партизани, разпределени в 27 чети.[38] През юли 1942 г. по нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ Георги Димитров обявява програмата на Отечествения фронт – коалиция между БРП (к.), „Звено“ и БЗНС „Пладне“. Тя се обявява за „недопускане на участието на български войски на Източния фронт срещу СССР, за изтегляне на българските войски от територията на Югославия и Гърция, (т.е. за връщане на българските земи и население, отнети по силата на Ньойския договор от 1919 г. и завладени от германския Вермахт), за скъсване на съюза с Германия и прекратяване на износа на зърнени храни за нея, споразумение с другите балкански държави, приятелски отношения със СССР, Великобритания и САЩ, възстановяване на гражданските свободи, отмяна на противоконституционните закони, неизползване на армията с противонародни цели, разпускане на профашистките организации на ратници, бранници, легионери и др. подобни, изкореняване на расовата омраза.“ През август 1943 година БРСДП (ш.с.) се присъединява към ОФ. В рамките на Отечествения фронт има разногласия по отношение на партизанското движение. Макар отделни активисти на „Звено“ да се включват в него, организацията смята, че вземането на властта чрез масово въстание е невъзможно и разчита на организирането на военен преврат чрез симпатизиращи ѝ офицери.[39] До лятото на 1943 година партизанското движение остава съвсем малобройно, като през зимата повечето партизани се прибират в селата при свои укриватели. В много случаи това са просто комунистически функционери, които стават партизани, за да избегнат предстоящ арест, но много комунисти предпочитат да бъдат изпратени в лагер пред присъединяването към партизаните.[40]

Всеки отряд има политкомисари, а каква е била пропагандата това мисля е без значение. Организацията е стройна и е ръководена/контролирана отвън. Ядрото са просъветските и коминистически елементи, а криминланите и условно анархистите и недоволните (другите) се присъединяват в последствие.

http://rd.swu.bg/media/7587/avtoreferat-panjotov.pdf Друга велика държава, която трайно присъства по страниците на “Мир” е Италия. До края на 20-те години на XX век редакцията публикува главно хвалебствени материали за фашизма, за реформите в Италия и за премиера Бенито Мусолини. През 30-те години на ХХ век във вестника се появяват първите критични материали за вътрешната и външната политика на фашисткия режим. Авторите на вестника акцентират, че печатът е под пълен правителствен контрол, критикуват италианското нападение срещу Абисиния, не одобряват напуска- 32 нето на Италия на ОН, не подкрепят италианските териториални претенции и потъпкването на суверенитета на Албания. Участието на Италия във войната редакцията проследява чрез материали, получени главно от информационните агенции и италианската преса. В дисертацията се посочва, че през целия изследван период развитието на Великобритания и Франция привлича вниманието на хората на “Мир”. Коментаторите на вестника се възхищават от функционирането на парламентарната демокрация във Франция и Великобритания и от стопанските и културните достижения на двете държави. Далеч по-нееднозначно те оценяват изявите им на международната сцена. Като главна крепителка на Версайската система, Третата република е остро критикувана. Не се одобрява и политиката на британското правителство спрямо Индия. Участието на Великобритания във Втората световна война е разгледано в редица статии, в които се изтъква, че тя брани имперските си интереси. Съдбата на Франция след разгрома и окупацията й от Германия, режимът във Виши и водената от него колаборационистка политика са коментирани нееднозначно. По-нататък в изследването се констатира, че трайният интерес на авторите на “Мир” към Германия датира от 1932 г., когато се провеждат серия от избори. Успехът на нацистите дава повод на В. Т. Велчев да запознае читателите с водача на партията Адолф Хитлер. Според Велчев Хитлер е “човек без нищо забележително в живота си, без никакви особени дарования, една посредствена и незначителна личност”, която може да донесе нови беди на германците. След като Хитлер става канцлер, авторите на вестника се разделят в своите оценки. Едни смятат, че в тази страна е настъпил “залезът на демокрацията”, а други акцентират на успехите в Германия. “Мир” е първият български вестник, който публикува критична статия срещу антисемитската политика на хитлеристите. Наблюдателите на “Мир” не одобряват Аншлуса на Австрия, имат противоречиво отношение към Мюнхенското съглашение и ярко 33 изразяват недоволството си от окупирането на Чехословакия. Победите на германските войски по фронтовете на Втората световна война стъписват много българи, симпатизиращи на западните демокрации или на СССР. Сред тях са и повечето издатели и журналисти на вестника. Затова те предпочитат външни автори да изразяват мнението си по въпроса. След зимата на 1943 г. рязко намаляват материалите за Третия райх, а през есента на 1944 г. списващите вестника вече ясно изразяват отрицателното си отношение към хитлеристка Германия. ..... В ЗАКЛЮЧЕНИЕТО (с. 319 – 323) на дисертационния труд се показва, че целта е постигната и се резюмират получените резултати от изследването. Въз основа на фактите и анализите, изложени в проучването се правят следните основни изводи: 1. Въпреки някои трудности през разглеждания период “Мир” се развива като успешно търговско предприятие. Доброто финансово състояние на вестника позволява на неговия екип да разполага със самостоятелни сгради, специално построени за редакцията, администрацията и печатницата. Освен това изданието поддържа широка кореспондентска мрежа у нас и в чужбина и получава материали от най-големите световни медии. Това рязко повишава дела на информацията по страниците и коренно го отличава от партийните издания, в които преобладават полемичните публикации. 2. През изследвания период вестник “Мир” значително променя облика, съдържанието, езика и стила си, в сравнение с времето, когато е партиен орган. От една страна това се дължи на факта, че акционерите, издаващи вестника, вече се интересуват много повече каква печалба ще им донесе той, отколкото изданието да бъде точен изразител на техните партийни разбирания. От друга страна в списването на вестника ключова роля вече имат не професионалните политици, а професионалните журналисти и водещите публицисти. 3. Въпреки цензурните и други ограничения, значително се обогатяват вътрешните теми и външнополитическите материали на “Мир”. През изследвания период редакцията на вестника се стреми да не изпусне нито едно събитие, което заслужава да се отбележи и засяга всички теми, които са от обществен интерес. Освен това колоните на вестника са изпълнени със забавно четиво и с разнообразни изобразителни материали. Другата голяма промяна е в съотношението между вътрешните и външните теми. До 1923 г. вътрешните теми видимо преобладават над външнополитическите материали. След тази година редакцията постепенно постига баланс като следи, отразява и коментира както събитията в България, така и случващото се по света. 4. Новият начин на списване и модерният облик на “Мир” привличат нови читатели. В него те намират както новините на деня, така и различни мнения по интересуващите ги въпроси. Той вече е четен от и става трибуна на широк кръг слоеве на нашето общество. Сред тях са и образованите, и финансово независими граждани, които заемат ключови позиции в областта на управлението, стопанството и културата. 5. За широката популярност на изданието допринася и начинът му на разпространение – и чрез абонамент, и чрез ръчна продажба. До 1934 г. той се разпространява чрез командитно дружество “Куриер”, а след това от дружество “Стрела”, в което вестник “Мир” е акционер. В резултат тиражът на вестника се увеличава осем пъти за последните 21 години, а читателската му аудитория е далеч по-широка, защото едно копие се чете от няколко човека. Затова не звучи пресилено многократно публикуваната самореклама: “Мир” прониква във всеки български градец и село”. С този текст редакцията демонстрира завидно самочувствие пред своите читатели и подчертава водещото място на изданието в българския печат. Самочувствие, което не е лишено от покритие, като прибавим 38 и факта, че “Мир” е един от най-цитираните български вестници от чуждите медии. 6. През разглеждания период извършените големи промени във всекидневника довеждат не само до значително разширяване на неговата аудитория, но логично и на неговото влияние. От колоните на “Мир” най-големите журналистически пера на вестника дават съвети и препоръки на управляващите среди в страната. В повечето случаи отговорните фактори се вслушват в мненията на авторите на “Мир”, което показва, че изданието има своята тежест сред управляващите среди и е сред най-уважаваните представители на периодичния печат в България. 7. За израстването на “Мир” през последните две десетилетия на неговото съществуване специално трябва да се изтъкне ролята на главните редактори. Те създават творческа атмосфера и авторите се ползват със свободата да застъпват широк кръг обществени въпроси от различни гледни точки. Главно тяхна е заслугата вестникът да е финансово независим и списван от известните пера на България. Шефовете на редакционния екип са със значителен принос “Мир” да се превърне във фактор на вестникарския пазар в Третото българско царство и да бъде определян като “българския “Таймс”. 8. През периода 1923 – 1944 г. “Мир” израства от водещ партиен орган в солиден и модерен всекидневник, който има активно присъствие в политическия, стопанския и културния живот на страната. Той е професионално списван, плуралистичен, съчетаващ както точната и актуална информация, така и анализи, коментари и статии, които се отличават с богат език, солидна аргументация и обективни преценки. От направените в дисертацията изводи и анализи се доказва, че през изследвания период “Мир” се развива като всекидневник, който е финансово стабилен, добре списван и редактиран, отстоява буржоазните идеи и принципи, влияе върху решенията на управляващите среди и формира общественото мнение. Всичко това го превръща в институция в периодиката в България и го доближава до престижните вестници, сериозния печат и качествената преса. Не липсата на материални средства или на професионални умения са причина изданието да изчезне от вестникарския пазар. Политическата гилотина е тази, която ликвидира вестник “Мир”. Той обаче остава в историята, защото е един от стожерите на българския периодичен печат, оказал значително въздействие върху обществено-политическия живот в България през първите десетилетия на XX век

Не са просто разбойници мисля. става дума за терористи (членове на териристична организация), служеща на чужда държава (държави, ако визираме и Югославия), Имаща за цел насилствено сваляне на власта и промяна на установения ред, Изповядваща една престъпна идеология ( комунистическите режими са признати за престъпни не само в България, имаше и някакви общоевропейски документи) Нека да кажем, че България след 1925 година е някаква перманентна гражданска война, "запалена" от СССР, чрез атентата в 1925 година в Църквата Света Неделя. Този атентат е нещо зловещо и нечувано - целта е да се унищожи политическия, военен и друг елит в страната (дори целите на атентатите в САЩ през септември 2001 изглеждат малко по-скромни) ПС Разбира се всяко убийство (и на партизани) е една човешка трагедия, още повече тук говорим за българи, но какво може да се направи? Извинения и взаимна прошка? От едната страна вече няма "оцелели" политически и/или физически. А при наследниците на другата страна (БСП) пък няма такива намерения.

Да. знам, визирах редакцията. Мерси че го уточни за другите

Ами Заев е напълно прав, само че не казва че "фашизмът" е измислен за националния проект и разказ. За да има антифашизъм , трябва да има фашизтм, а такъв разбира се няма.. http://izbrannoe.com/news/mysli/umberto-eko-14-priznakov-fashizma/ - В България има многопартийно представителство в Народното събрание Партиите са забранени, но действат в "нелегалност" така да се каже и издидат кандидатите си като непартийни - изборите са мажоритрани, Забележка: което е още една разлика с познатите тоталитарани режимин които предполагат наличие на пропорционална (партийно - листна) система, а това е така защото обикновено има една партия чиято идеология която е водеща или монополна. пропорционални са системите в национал-социаличесйа Германия, и в страните от източния блок. Освен това при мажоритарните избори - маргиналните кандидати (от дадената таталитарна идеологияя и партия) нямат предимство пред класиечските мажоритрани кандидати - хора с положение, с реални заслуги и постижения, и с авторитет -В България има свободна преса - Официозът "Мир" и вестник "Зора" са смятани за българските "Таймс" Създателите (редакторите) са демократи , макар и да имат прогермански по време на войната (а не пронацистки) позиции. За "Мир" бях писал, а ето и един материал за собственика и създателя на най - тиражния вестник "Зора" https://bg.wikipedia.org/wiki/Зора_(вестник) http://macedonia.kroraina.com/ct/ct_3_2.html Разбира се в България има анти-еврейско законодателство, но то по скоро е мимикрична заемка, защото антисемизът в България е по-слабо изразен от този в другите части на Европа по това време (изключвам страните от Северна Европа) ------------------------- Дора, "топлите връзки" са в тази проста снимка и но най-вече "голямата" история зад нея Вардарци през 1943 година носят на ръце тракиец , отдал младостта си за Македония (т.е. няма два народ, има един народ) Meeting of the IMRO chieftain Peter Lesev by local soldiers in Vardarska, after the annexation of the region from Bulgaria https://bg.wikipedia.org/wiki/Петър_Лесев

Dora: да било топла емоционалн връзка между двата народа? " Не. "Топлата връзка" е скъсана от комунистическия и националистен режим на Тито, който режим провежда целенасочена дебългаризация на вардарските българи - обвиненията във фашизъм и българофилство /Бугараши/ и заплахата от репресии и малтретиране на обявилите се като българи. Малтретиране което продължава и в 21 век От Голи оток.. до Спаска Митрова Дори комунистите- българофили стават жертви на юго-национализма и/или са отритнати от режима.

Не, няма такова нещо. Вижте отново разказа за посрещането на Борис III в Скопие. Отделно от това - в армията, там!, служат българските вардаски македонци от (служат като всички българсаки поданици, като службаната и е там, в тамошния корпус) Има и разказ за това как населението на Македония се отнася към българските войници, когато германската армия (вече воюваща с бългаската) се изтегля (тря се изтегля през Македония) и поставя армията ни в тежко положение, всъщност я "прегазва". Македонците крият в домовете си българските войници от разгромените части Това е пример и лице на военна пропаганда А какви други да са вардарските македионци, освен българи - сърби ли За мекодонци не се говори дори в и в официален САЩ (разглеждал съм блан ки и указания

Правено е в България (в старите предели и в новоосвободените , т.е. анексираните земи) по това време, дори с по голяма сила и жестокост отколкото в Сърбия (вероятно си чувал за потушаването на Драмското въстание, или за унищожаването на отряд "Антон Иванов", който действа в Родопите) Това обаче не е военно престъпление , доколкото има престъпление - то е криминално Защо "доколкото"? В България по това време действа "Закон за изтребление на разбойниците". По този закон партизаните/бунтовниците в Царството са били убивани без много правни формалности. https://bg.wikisource.org/wiki/Закон_за_изтребление_на_разбойниците Забележете кога е приет закона - в 1922 година, в невоенно време

Всъщност всяко ООД/ЕООД/ е институционално "осигурено" - то се вписва в търговския регистър и съществува на база на учредителния си акт; Освен това, едноличният собственик в случая на ЕООД (или няколкото собственици, в случая на ЕООД) отговаря , макар и ди размера на вноската/вноските, за задълженията на дружеството. Да видим и путинова Русия - Има Конституция, но законите които подписва Путин (поне в последните години) много често я нарушават. Апропо Самото т.н. всенародно гласуване за промяна на Конститицията в 2020-та беше извършено в нарушение на действащата, според която всяка една предлагана поправка трябва да се разглежда и гласува на отделно запитване , В случая умишлено бяха вкарани всичките няколко в едно Тук изключвам сложните аспекти и казуси като тези: https://www.dw.com/ru/западные-эксперты-о-поправках-путина-грубое-нарушение-конституции-рф/a-52101758 От това може да се каже че поне най-важната институция в Русия не работи - Президенът не би трябвало да да подписва закони и укази, които са в противоречие с Коституцията, Т.е самата Президенска институция при управлението на Путин не работи. Същото мисля може да се изведе от други примери и фактология за останалите институции и власти в Русия, вкл. и липсата на независими медии, като "четвърта власт" - Имуществена отговорност не се носи В този ред на мисли - не може да се каже какво точно институционално е Путинова Русия- има Основен закон, но той действа субективно и избирателно И тук стигаме до въпроса защо, поради какво е така? Ами мисля е сравнително нетрудно да се отговори - важното е да се запази ОПГ-то, в лицето на главатаря му - Путин Как Путин и его старые друзья поделили Россию

"Да повишим рязко качеството на родната нАука", или как вицепремиер стана доктор в УниБИТ https://www.dnevnik.bg/analizi/predozirane/2021/03/18/4187158_da_povishim_riazko_kachestvoto_na_rodnata_nauka_ili/ Светлана Георгиева Facebook Twitter Viber Още възможности за споделяне 17:41, 18 мар 21, 27094 104 © Стопкадър Онлайн защитата на Марияна Николова премина напрегнато – докато професори я защитаваха, че не е плагиат, в чата валяха неудобни въпроси. Вицепремиерът, министър на туризма и председател на Съвета по киберсигурност Марияна Николова, отговорна за провеждането на парламентарните избори на 4 април, защити днес докторат на тема "Кибер етика в управлението на информационните процеси при е-управление" в библиотекарския университет (УниБИТ). Събитието се проведе в тесен кръг на живо в учебното заведение, а близо 100 души имаха възможност да го проследят онлайн. Според ръководството на вуза това е небивал интерес към защита на докторат Една от причините за това любопитство е, че когато преди година и половина Николова оглави Съвета по киберсигурност към Министерския съвет, това породи съмнения в компетентността й. Тогава тя се защити с думите: "Как да не разбирам от компютри? Преминавала съм различни обучения, притежавам квалификацията ITcard". IT специалисти обясниха, че ставало дума за базова грамотност - употреба на браузъри, електронна поща, текстови редактори, таблици и презентации. Николова привлече внимание към труда си, след като на страницата на УниБИТ беше публикувано писмо на швейцарския й рецензент проф. д.н. Кристоф Щюкелбергер. В него той посочва, че е направил анализ на дисертацията, като е използвал софтуера Compilatio, който разкрива плагиатство. Резултатът бил 3-6%, което според рецензента е по-малко в сравнение със средния резултат от 10% на сравними текстове. "Това означава, че не е налице съществено плагиатство. Въпреки това някои страници са дума по дума копирани, без да се споменава референцията", установява Щюкелбергер и посочва конкретните страници. Той разсъждава и дали има конфликт на интереси предвид високия пост на Николова, но не установява такъв. Преди защитата българският рецензент проф. Гошо Петков отказа да коментира въпроса и отправи покана към "Дневник" да присъства на събитието. Приехме поканата и го заснехме на видео. Предлагаме ви запис на ключовите моменти. Защитата започна с приветствие на зам.-ректора на УниБИТ Тереза Тренчева. В краткото си слово тя заяви, че е е сигурна в успешната защита, защото не се случвало всеки ден вицепремиер да е докторант във вуза. Така още преди началото на защитата се очерта положителният й завършек. Сервилността маркира събитието, като постовете на Николова по високите етажи на държавната власт бяха споменавани неведнъж. След това думата взе научният ръководител на Николова - проф. Стоян Денчев. Той дълги години беше ректор на учебното заведение, доктор е на икономическите науки. Биографията му включва поста главен секретар на правителството на Любен Беров. Освен това е бивш дипломат, депутат и зам.-председател на парламентарната група на ДПС (1995 - 1997), бивш вицепрезидент на "Мултигруп" и бивш сътрудник на II Главно управление на Държавна сигурност (контраразузнаването). Денчев препоръча да се говори на български, защото на стената висяла оригинална икона на Кирил и Методий от храма "Александър Невски". Забележката беше странна на фона на чуждестранните слушатели, които нямаха преводач. Не стана известно и как иконата от храма се е озовала в тържествената зала на УниБИТ. По време на речта на Денчев, който представи докторантката си, настана суматоха, след като проф. Гошо Петков разля кафето си на масата. Денчев обърна специално внимание на критичните публикации в медиите относно потенциално плагиатство и конфликт на интереси на Николова, като я защити. От думите му се разбра, че писмото на швейцарския рецензент, в което се говори за липса на цитиране на собствените му трудове, било неофициално и погрешка било публикувано от сътрудничка в УниБИТ. Сега грешката била поправена и проф. Щюкелбергер тази сутрин пратил ново писмо, където тези забележки липсвали, а се посочва, че публикациите по темата са "политически мотивирани". Съществен момент от защитата беше изказването на рецензента проф. Гошо Петков. Той е директор на Докторантското училище към УниБИТ, председател на Постоянната комисията по социални и правни науки, сигурност и отбрана към Националната агенция за оценяване и акредитация и член на експертния съвет на главния прокурор Иван Гешев. В речта си той се извини както на проф. Щюкелбергер, така и на Николова за причинените неприятности с огласяването на писмото на швейцареца. След като поименно от научното жури беше изяснено, че плагиатство няма, беше дадена думата на докторантката. Тя направи презентация на научния си труд, чието съдържание можете да видите в следващото видео: След края на презентацията проф. Петков прочете рецензията си, в която говореше за глобализацията и наложилото се в пандемията онлайн общуване, както и че авторката на научния труд се е занимала с "дефицитите на морал в дигиталното общество - тема актуална и практически полезна" След това беше дадено началото на дискусия. Думата получаваха само хабилитирани лица. "Дневник" не успя и и така не можа да попита какъв е конкретно научният принос на Марияна Николова и дали е ползвала емпирично казуса с пробитите сървъри на Националната агенция по приходите (НАП), от които изтекоха данните на милиони граждани и фирми, без за това някой да понесе отговорност. Единственият критичен въпрос дойде от Димитър Атанасов от БАН, който е и колумнист на "Свободна Европа". Той видя голям проблем в повърхностното разбиране на докторантката по въпроса що е това етика. Попита и каква е разликата, която Николова прокарва между прозрачност и публичност. Зададе и реторичен въпрос към научното жури: "Нарочно ли копирахте буквално част от автореферата в рецензиите си и становищата си, заявявайки, че в текста на Марияна Николова няма плагиатство? Дали не можем към вас да се обърнем с подобна претенция, имайки предвид, че голяма част от рецензиите, без тази на проф. Щюкелбергер, са копи-пейст с много малко авторов принос?" На финала Атанасов коментира, че не е получил отговори, а само общи приказки. Не се получи ясен отговор какво има предвид Николова с думите си, че "трябва винаги да има необходимия баланс между прозрачност и публичност" и каква разлика прави между двете. Вместо това тя добави, че трябвало да има и сигурност. По време на онлайн презентацията в чата валяха критични коментари за качествата на дисертацията и дали тя има научен принос, имаше и обидни квалификации към рецензентите. Това принуди Стоян Денчев да вземе думата и да се възмути от хейтърите, както той ги нарече. "Никой не ви дава право да хулите университета!", заяви Денчев и влезе в задочна полемика с извънпарламентарната опозиция, която от години говори за "библиотекарско-сарайски център на властта, който контролира важни постове на държавата". "Що да не сме първи център на властта?", попита реторично той. Присъстващият онлайн Мартин Иванов успя да се вклини с въпрос, без да му е дадена думата. "Какво е блокчейн?", попита той. Професорите посъветваха Николова да не му отговаря, но тя настоя и отговори кратко, че това е метод за съхранение на информацията. Последваха писмени коментари в чата, че това е цитат от "Уикипедия". Научното жури гласува единодушно за присъждането на докторската степен и защитата беше закрита. Дисертацията ще бъде издадена като монография. В заглавието е използван цитат от филма "Двойникът". Facebook Twitter Viber Още възможности за споделяне

ПС В този връзка последното може да стане или ако политиците наложат еднолично "дневния ред" върху "банкерите и корпоративните босове" (Ренесансов Китай, Русия 1918 -експроприацията е просто крайно проявление на същото , Германия 1933, Китай 1990), или при обратното - босовете налагат дневния ред на политиката Второто е познато в различни проявления -"завладяна държава", т.н. буржоазни революции в Англия и Франция (в САЩ, или по скоро в Севера играта е друга, защото робовладелския капиталистически Юг си е класическа олигархия ) направени от "босовете" , "крони икономика".. Просто е частен/граничен случай на принципа "икономиката диктува политиката" - "интересите на босовете диктуват политиката" Е авторът малко залуждава (според това което знам): Може да е вярно за Севера, но не и за Юга, В южните щати (да кажем до 1860 г) исторически е създадено общество с една прослойка от богати капиталисти (робовладелци) и маса от бели бедняци (да кажем пролетарии) (и да - те обединени с обща идеология /митология), Както и да е, исторически погледнато това не е вярно за целия свят (ако приемем че е вярно за САЩ), и за целия период на капитализма. Според мен Имаше една интересна от тази гледна точка монографията за това как е създаден френския национален мит , ще я потърся. Логично.. Но донякъде , с много условия, Олигархиите с републиканкса форма на управление са част от историята на света, откакто има история (сещам се за древна Индия, за древна Елада, и за "ренесансовите" търговски/индустриални градове в Южна Европа). Много от тях са съществали "безкръвно", и много от тях днес съществуат "безкръвно"..

Дали дамите ни от ансамбъла ще повторят златните медали в "All- around" от 2018 в двете различни световни купи (София и Гуаладахара, Исп) в Токио 2021 - не знам, по-скоро "не" Много фактори са против това повторение, най-силният фактор според мен е, че Русия влага огромни ресурси , икономически и политически в подготовката на анасамбъла си и съчетанията, за Токио.. Несравними с тези влагани от България, Втория е съдийството (за което коментирахме по-рано в темата) Това е световната купа /шампионска/ от Баку 2019 (Награждаването накрая, защото в клипа има сцени от 2017 и 2018-проследява се пътя на отборите до Токио) #6DaysToBaku2019 Last Year Russia, Italy and Bulgaria are the only three Teams to be qualified for the Tokyo Olympic Games 2020 Will they be again on the podium at the next World Championship? "Will they be again on the podium at the next World Championship?" Поне нашите дами, тези които са в този ансамбъл, са вече в своята "пред-пенсионна" възраст и в 2022 г е малко вероятно да се състезават. (това принципно се отнася и за дамите по-горе от Русия и Италия). Например - Ели Бинева (част от този ансамбъл) вече приключи с тази си кариера Кой ще ги замести в 2022 г? Следващите "златни /или сребърни/ момичета" - сега девойки старша възраст

Няма го началото на речта на Кр. Авасарала (зам генерален секретар на ОН - Земя и Луна) "Сержант Дрепър, знате ли че на Земята мнозинството хора нямат работа и разчитат на базовия доход"..Не защото за мързеливи.. и т.н." "Сержант Дрепър" е от марсианската пехота, На Марс практически няма безработни, защото нацията е впрегната в две големи цели - да направи от "една скала - градина" (да тераформира Марс) и да се защити от Земята (от която е извоювала независимост) (Корпорациите..... Владеят цели спътници с хоратам живеещи и рабитещи на станциите, и "купуват" (дори небуквално) или влизат в сговор с "бедните служители" като другия зам генерален секретар на ОН) Сериалът е изключително многопластов ПС Марс : "Нацията е обединена с една голяма цел - да направи от "една скала - градина" Земата: "Ние имахме градина, но я заляхме с бетон" (моя забележка- "социализъм" "комунизъм" " капитализъм" - водят в тази посока, те имат едни и същи методи и подобни цели)

Зная за какво става дума Яномами не са ловци и събирачи, а хортикултуристи (които живеят в селища т.е в села) и познават търговията (след идването на европейците) , https://en.wikipedia.org/wiki/Yanomami Южнякът цитираше моноигафията на автор, който погрешно ги смяташе за ловци и събирачи (хортикултуртистите също ловуват)

Целите на "корпоративните босове, банкери и политици" може да има еднакви (сходни), но мисля че интересите им най-често са в конфликт (ако не - те са различни) и ми изглежда малко вероятно да формират едно общо легитимно управление Не говоря за случая "завладяна държава", бях чел един автор които имаше теория, че в края на 19 век САЩ са "завладяна държава"..Такива случаи според мен ще станат много разпространени в бъдеще време (може би не най-просташкия български вариант)

Възможни е, но пък как да сме сигурни че по време на историята на вида хомо сапиемс като номади - ловци събирачи (първите 200 хиляди години до появата на хортикултуризма, и по- късно земеделието, животновъдството и търговията) инстинктът не се разкодирал в достатъчна степен? Като се говори за собсвеност - при хората има лична собственост (облекло, оръжие), преди появата на общинската (при всички познати кортикултиристичнии общества совствеността върху земята е общинска) и по късно частната (може би тук е заровен един друг ключ - алвасарейр беше писал за някакъв комплекс за притежание при хомо сапиенс)

А това е положението, исторически погледнато , в САЩ. https://eml.berkeley.edu/~saez/SaezZucman14slides.pdf "Капитализъм без корпорации" (като някакъв средно- и дребно-буржоазен" свят" (?)) за мен е поредна утопия.. Сещам се и за дребнобуржоазния "рай" на "развития социализъм" , при който всички трябваше да имат работа, жилище, кола, хладилник, работа и да са задоволени материално) В същото време в Западна Европа голяма част от жилищният фонд е собственост на корпорации (фондове и други)