nik1

Е ти май живееш на Луната или си отказал да четеш и мислиш за това какво се случва в България?! (и ако не си "назобил" толкова от някоя от хранилките тна ГЕРБ, че си спрял да мислиш) Целта е не просто парите да останат в България, а да отидат в "правилните" хора. В тези, които подкрепят ГЕРБ в парламента (Пеевски и ДПС ) или извън него и/или вършат всевъзможни услуги на управляващите (като Божков, които финансираше Левски, отборът, към който Борисов показваше и показва голяма любов - премерена според мен ,100 000 левскара са електорат), пълнят касите и най-вече чекмеждето на ББ

ПС Това е ачик-ачик корупция на най-високо ниво: АПИ (като всяка агенция е подчинена на МП) възлага на едно държавно дружество с 20 самосвала, 10 багера, едно мостова машина, 8 инжнера и общп 70 служителя поръчка за проектиране и построяване на н-километри магистрали, и му дава 5 милиарда лева.. Ясно е че парите ще бъдат и трябва а да бъдат разпределени към фирмите и сметките на някого.. По-сладка работа е от солунската митница!

Не казвам че няма проблеми с общесвените поръчки, нито пък са против тази промяна. Проблемът с Автомагистрали е че се заобикаля законовоти изискване и се опорочава целта на този тест да не се ползват подизпълнители (явни или скрити), При Автомагистрали се ползват скрито (с дуиговори за партниртсво или сътрудничество, с договори за наем - при които се наеме а машините и хората на дадена компания и други) Това вече създава условия за корупция (или по-скоро в случая е индикация за такава) Като ще се ползват подизпълнители- то е добре всичко да бъде прозрачно, и да д се мине към обнщите условия и правила

Ха-ха-ха-ха Ощетени сме данъкоплатците. Можем да наречем спокойно поправката "Пеевски" и няма да сбъркаме (*няма за какво да търсим под вола теле) В ЕС има същата практика и закони , само че законът (като например да не се изполват подизпълнители) там се изпълнва "де факто", а не се заобиокаля, както в слуая с Автомагистрали ЕАД

Те оит БСП-то почнаха да ви бъзикат че сте комунисти ПС Голям майтап става вече, от БСП нарекоха ГЕРБ "комунисти" (те са си такива,де) и ги упрекнаха че са въвели държавен капитализъм (и това е вярно) https://clubz.bg/107571-dva_skandala_edin_zakon_dyrjaven_kapitalizym_i_bez_tyrgove_za_chastnite_bolnici БСП към ГЕРБ: "Не строите като комунисти. А като комунисти от "AliExpress" Първият скандал бе заради предложение на БСП, с което се иска спиране на практиката на властта да възлага най-вече проекти в строителството на държавни предприятия, които обаче нямат собствен капацитет да извършат въпросното строителство. Най-ярък пример са проектите на стойност над 3,4 млрд. лв., дадени на държавната компания "Автомагистрали" с принципал регионалното министерство, която "строи" магистрала "Хемус", ремонтира поне 74 пътни участъка, пострадали от свлачища, "строи" пътя Ботевград-Видин и т.н.... И всичко това, както Клуб Z писа, с общо 41 работници в пътното строителство, няколко инженери, няколко валяка, малко камиони, една машина за мостови съоръжения... Става въпрос за приетата през 2016 г. с новия Закон за обществените поръчки т.нар. "ин хаус" процедура по директно възлагане на дейности от държавата на държавни компании - без да се обявава търг. По закон в тези случаи държавните дружества изпълнители нямат право да ползват подизпълнители. Де юре. Де факто отново частни компании участват в строителството, но без да са минали през прозрачна процедура, с ясни финансови параметри и публичност на договорите, а като избраната държавна фирма сключва "рамкови споразумения" и договори за доставка на материали и наем на техника - с все работниците, които я обслужват. Де юре в тези случаи законът не се нарушава. Но се заобикаля, а институциите отказват дори информация с кои частни фирми имат сключени договори, при какви параметри, как са избрани въпросните фирми, за какъв срок и т.н. Така например неотдавна се разбра, че "Автомагистрали" има сключени над 405 такива договори и споразумения. С кого, за колко и прочие - информация не бе предоставена дори в рамките на парламентарния контрол. Друг пример е държавната компания "Монтажи" ЕАД - дъщерна на мастодонта "Държавна консолидационна компания", на която е възложено да изразходва 500 млн. лв. за ремонт на язовири. Какво се случва с тези пари и проекти повече от 2 години след "спешното" им отпускане от правителството за "спешни ремонти" на стотици язовири, е изключително оскъдна. Не е известно да има ремонтиран язовир. "Автомагистралирали" - как се изпълняват 7 пътни проекта за над 3,4 млрд. лв. с около 400 служители За да се спре практиката уж държавни компании, но на практика частни такива, избрани не по реда на откритите обществени поръчки, да строят големи инхраструктурни проекти, от БСП предложиха такива "ин хаус" възлагания на дейности да са възможни, само ако държавната компания изпълнява поне 90% от дейностите със собствен ресурс - и като работници, и като налична техника, и като експерти и т.н. Христо Проданов от БСП цитира доклад на Българската стопанска камара, че "ин хаус" процедурите и заобикалянето на публичните търгове са "корупционна схема, при която дори на реалните подизпълнители се заплаща минимално или не се заплаща въобще", резултатът е некачествено строителство и липса на прозрачост. На това Александър Иванов от ГЕРБ отвърна как твърденията на левицата не били нищо повече от спекулации. А не на депутатите било работа да ги коментират - имало "независимите държавни органи", които правят проверките как се спазва законът. Той обвини левицата, че сама си противоречи - защото в програмата си "Визия за България" искала повече намеса на държавата в икономиката, а сега пледирала за друго. Иванов "заподозря" БСП, че искала да се съсипе опцията за "ин хаус", защото така проектите щели да отидат в конкретни частни фирми, които отговаряли на изискването за 90% собствен капацитет при строителство. Това, което Иванов бе пропуснал да прочете е, че изискването за 90% капацитет би важало само за държавните предприятия, за които има пряко възлагане, за да се избегне практиката със "скритите" подизпълнители. Без директно възлагане търговете ще се случват по стандартния законов ред - открита обществена поръчка, ясни параметри, подаване на оферти от компании, оценка на тези оферти, публични договори. Отворените процедури позволяват ползването на подизпълнители - но по правила, по които те също следва да са публични - ако законът се спазва.

Марижата е 114 километра, и е стриена горе-долу колкото Хемуса Е....ти и управлението..

Ха, ти не си чувал значи, че възложениото на Автомафострали стрителство е ин-хаус ("праяко възлагане на дружество, свързано с възложителя") ?? И че при "ин-хаус" поръчките изпълнителят няма право да наема подизпълнители (това което прави Автомагистрали ЕАД, защото нито имат достатъчно техника, нито имат персонал на щат, а догорите с подизпълнителите ги оформят като например договори за "партниррство") Кой бил манипулирания? И кой не се отказал нда мисли мисли https://offnews.bg/analizi-i-komentari/nad-4-mlrd-lv-patni-nevoli-744521.html

Колко години се строи автомагистрала Хемус? Да дадаем още 2 мандата на ББ, за да бъде довършена, що ли? Няма ниски цени на магистралите у нас- това е мит. Обявена поръчка за 226 милиона лева за 13 километрова отсечка при съществуващ път (Е79 си е там от край време) означават 16 милиона лева на километър http://www.api.bg/PROXY/index2.php?/public/index.jsp?proc=1111 Тези 16 милиона лева по паритетна стойност (продуктът се създава тук) сe равняват на 26 милиона американски (международни) долара https://data.oecd.org/conversion/purchasing-power-parities-ppp.htm И данни са откъде? От вестник Пик или .....

В Унгария има 3 автомобилни завода (Ауди , Мерцедес-Бенц и Сузуки), и още един който се строй - този на БМВ. Оказа се, че братята унгарци "ни взимат" и голямата корейска инвестиция за завода за акумулаторни батерии на ЅК Іnnоvаtіоn , който Премиерът почти беше "уговорил" https://segabg.com/node/170232 в тази връзка, едно интресно мнени е от румънски анализатор , който се ядосва на упраниците си, за това че са оставили 10 милионната съседна страна да "вземе" по-голям пай от Румъния: https://business.dir.bg/ikonomika/rumantsite-zagubiha-1-miliard-evro-ot-bmv-zashtoto-ne-si-miyat-zabite "Нашата съседка Унгария, лишена от богатото въображение на Траян Бъсеску, обаче все "си миеше зъбите" в очакване на целувките: стигна до два пъти повече километри магистрала (1500) при площ от 93 030 кв км и население под 10 милиона жители, тоест има плътност на магистралите 5 пъти по-голяма от при нас. Пет пъти! Битката за бъдещето е битка за инфраструктура: транспортна, енергийна, комуникационна. Всеки ден, който пропиляваме без да построим километър магистрала, е ден, който се добавя към изоставането на Румъния спрямо Централна Европа. Съвременната автомобилна индустрия се превърна в гигантска логистична верига: огромни складове с компоненти и суровини ежедневно трябва да се транспортират на разстояния от хиляди километри, и стотици хиляди автомобили или двигатели ежедневно трябва да се транспортират на хиляди или десетки хиляди километри разстояние." Да ,и ако видим нашите магистрали и железопътна инфраструктура, и ги сравним с Турските, то сравненията не са в наша полза. Това изоставане не е случайно! Автомагистрали ЕАД (най-вече) и НКЖИ ( в по-малка степен) работят като "черни" пощенски кутии чрез които бюджетните средства (без търгове и прозрачност) се прехвърлят в касите на "избраните" хора (избрания човек номер 1 с участие в строителни ъелни и всякаи други фурми от конгломерата "Д.П.") Резулатът е най-скъпото строителство със спорно качество Проблемът Майки се казва КО-РУП-ЦИЯ (Завладяна Държава) https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/01/26/4167766_big_batko_novata_shema_na_gerb_da_zaobikaliat_kontrola/ Огромни суми за строителството на магистрала "Хемус" и други приоритетни проекти се раздават без никакъв публичен контрол през държавната фирма "Автомагистрали" на частни компании. Тази практика води до почти двоен ръст на разходите за строеж и неясни критерии за качество. Това са накратко изводите от разследване на "Капитал", публикувано миналата седмица, което показа, че "Автомагистрали" незаконно използват подизпълнители (няма право при "ин хаус" процедури), а e изплатила досега внушителни суми - понякога достигащи над 200 млн. лв., на строителни компании, без да е ясно как са избрани и какво вършат. https://www.capital.bg/podcast/glasat_na_kapital/2021/01/22/4166369_chernata_kutiia_na_bulgarskite_magistrali/ Ако има нещо, с което премиерът Бойко Борисов иска да бъде запомнен, това е колко много пътища е построил. Тази тема е винаги на фокус по време на неуморните му обиколки из страната с джипката или с хеликоптера напоследък. В новия епизод на седмичния подкаст "Гласът на Капитал" ще научите как и защо строенето на пътища се превърна в златната кокошка на това правителство. Журналистката Мила Чернева разказва историята на държавната компания "Автомагистрали", която действа като черна кутия, в която се изсипват и преразпределят милиарди левове без търгове и конкурси, без отчетност и контрол. Тя коментира как тази практика ощетява българските данъкоплатци, които плащат двойно по-скъпо за строежа на магистрала "Хемус" например.

Колегата не твърди това, а че играчите са свързани със бившите служби и ЦК Не знам какъв е проценът на свързаните, но понеже си пия кафето (от време на време) с бивш вископоставен в ТИМ (вече пенсинер), свествен човек е, мога да ти каза че всичко написано за ТИМ в монографията на изледователката съм го чул едно към едно от разказите на този човек (вече няма връзка, и няма неуредени отношения с ТИМ, никога не е имал спор с някой от тримата, напротив, помогнали са му когато е напуснал , да си устрои малък бизнес

Така е, но нали разбираш че цитирам официални данни? същото се отнася за Сърбия и вероятно за други от страните, които са в този списък

Само в този в този конкретен случай, но няма връзка за общите (тези "по принцип") https://www.theglobaleconomy.com/rankings/fdi_dollars/#Finland Сингапур (население 5 703 000) FDI 2019 - 105,47 милиарда US долара Швеция (население 10 230 000) FDI 2019 - 24,4 милиарда US долара Кипър (население 1 190 000) FDI 2019 - 23,84 милиарда US долара Норвегия (население 5 385 000) FDI 2019 - 13,78 милиарда US долара Чехия (население 10 700 000) FDI 2019 - 9,33 милиарда US долара Финландия (население 5 300 000) FDI 2019 - 8,85 милиарда US долара Португалия (население 10 300 000) FDI 2019 - 8,27 милиарда US долара Унгария (население 9 775 000) FDI 2019 - б, 32 милиарда US долара Панама (население 4 200 000) FDI 2019 - б, 07 милиарда US долара Гърция (население 10 700 000) FDI 2019 - 4, 61 милиарда US долара Малта (население 500 000) FDI 2019 - 4, 48 милиарда US долара Сърбия (население 6 900 000) FDI 2019 - 4, 28 милиарда US долара Нова Зеландия (население 4 900 000) FDI 2019 - 3, 88 милиарда US долара Естония (население 1 300 000) FDI 2019 - 2, 96 милиарда US долара Коста Рика (население 5 000 000) FDI 2019 - 2, 51 милиарда US долара Монголия (население 3 200 000) FDI 2019 - 2, 44 милиарда US долара Гвиана (население 780 000) FDI 2019 - 1, 71 милиарда US долара Словения (население 2 100 000) FDI 2019 - 1, 71 милиарда US долара (колкото в Гвиана) България (население 7 000 000) FDI 2019 - 1, 5 милиарда US долара

Защото показва че няма корелации между броя на населението и изследваните неща! Като няма корелации, търсене на причинно-следствени връзки е безпредметно Е много страни имат пристанища, и/или са разположени там където могат да се открият предимства и възможности Само че колко страни се възползват от това, така както Сингапур? Значи има и други неща, свързани с управление, институции, нива на корупция, върховенство на закона (Legal certainty) , индекс на защита на частната собственост, индекс "Doing Business", и други.. нали така?

Няма как един такъв икомически анализ да е "неутрален" - той или ще посочи негативните тенденции (ако са такива) или положителни (алтернативно) В случая няма положителни тенденции- има инвестиционно изоставане и изоставане в растежа на БВП от този на Румъния (За големината на населението - авторът е отговорил ясно) Относни твърденията ти че анализът е платен, те за мен са нелепи. Цитирай къде е тази "агресия" в статията.

То ти ги въртиш и сучеш, май като гледам Вземаме 2009 за базова (защото говорим за управленския мандат на ББ), а не 2008 Ети какво показва статистиката: Трайно разминаване в ръста на БВП И инвестиционна стагнация

Няма грешка в метида, а затвърдението или изискането , което поставяш- че анализът трябва ва да е правен от проправитествено настроен или неутрален (каквото и да е значи това) анализатор, за да бъде анализът верен е просто..... безумно Освен това авторът никъде не споделя своите политически вижбдания, нито Капитал е партийно издание, за му вменяваш такива подобни. И какво точно казваш - че няма инвестицинна станация ли? Това не е вярно, ако го твърдиш вижте и движението на чужденстраните инвестиции в периода 2006 - 2019 , и не пишете на инат глупости и неверни неща

Откъде следва това? Искаш да кажеш със докази и статистики? И това доказва/или опровергава ... какво? Не, няма грешка в метода Plamen Nenov Здравейте и благодаря за вниманието към статията. По принцип няма емпирична връзка между размера на населението и темпа на икономически растеж. Има много примери за малки по население държави, които растат по-бързо от по-големи държави. Освен това предимството на метода от иконометрията наречен Difference-in-difference analysis, който използвам, за да дистигна до заклюпенията си, е че фактори, които остават относително стабилни във времето не могат да оказват влияние на анализа. И преди, и след 2009, България е по-малка като размер на населението от Румъния. Благодаря отново и поздрави.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2020/08/28/4107211_nakude_vurvi_bulgariia_prez_perioda_borisov/ Накъде върви България през периода "Борисов"? Конкретните данни показват икономическо изоставане и инвестиционна стагнация Пламен Ненов е доцент по икономика в BI Norwegian Business School в Осло и гост-изследовател в Норвежката централна банка Norges Bank. Занимава се с изследователска работа в областта на макроикономиката и финансите. Има бакалавърска степен по икономика и математика от Amherst College и докторска степен по икономика от Massachusetts Institute of Technology (MIT). Една от основните причини за протестите, на които се иска оставката на правителството и на главния прокурор, е общото чувство за непоносимост към начина на управление на България, че "така не се прави" и "повече така не може". В опит да им противодействат членове на правителството правят изявления в медиите за големи икономически успехи в периода от средата на 2009 г. досега, който за краткост ще наречем "периода Борисов". Едно такова твърдение е, че от 2010 г. досега брутният вътрешен продукт (БВП) на България се е удвоил. Други говорят за инвестиционната програма на правителството и големите строителни проекти, завършени от 2009 насам. Какво обаче показват конкретните икономически данни? По-долу представям и разглеждам два факта за икономическото развитие на България в "периода Борисов", които според мен са по-малко известни на българската общественост и които заслужават повече публичност. Те могат да се обобщят накратко като: 1) икономическо изоставане и 2) инвестиционна стагнация. Сега по-подробно. 1. Икономическо изоставане Сред икономистите има широк консенсус, че най-добра мярка за темпа на икономическо развитие на една държава е ръстът на реалния (т.е. коригиран за инфлация) брутен вътрешен продукт (рБВП). Корекцията за инфлация е от ключово значение за всеки анализ на макроикономически данни - иначе държави като Венецуела и Зимбабве по време на техните хиперинфлационни кризи биха били считани за най-бързо развиващите се държави в света. Нека проверим ефекта от "периода Борисов" върху рБВП на България. За съжаление няма друга България, която да не е преминала през "периода Борисов", и не е възможно да се направи перфектен експеримент. Но ако можем да намерим държава от ЕС, която е по принцип близка до България като икономическо развитие и потенциал, можем да използваме нейната траектория на развитие като контролна за нашия анализ. Подходяща за целта е Румъния, която беше приета в ЕС заедно с България. Сравнението с Румъния е интересно само по себе си, тъй като е добре известно, че двете държави вървяха заедно през по-голямата част от т.нар. преход. Преглед на оригинала Графиката показва траекториите на рБВП за България и Румъния спрямо края на четвъртото тримесечие на 2006. На 01.01.2007 двете държави се присъединяват към ЕС. На графиката тази дата е показана с вертикална синя линия. "Периодът Борисов" започва от третото тримесечие на 2009, показано с вертикална черна линия. Интерпретацията на графиката не е сложна. След четвъртото тримесечие на 2006 тя представя колко по-висок е рБВП на всяка от двете държави спрямо датата на присъединяване към ЕС, а преди четвъртото тримесечие на 2006 - колко по-нисък е рБВП на всяка от двете държави спрямо тази дата. Какво можем да заключим от тази графика: - До приемането им в ЕС България и Румъния са на феноменално сходна траектория на развитие. Това потвърждава, че Румъния е наистина добра контролна държава, за да се разбере ефектът от "периода Борисов" върху икономическо развитие на България. - В първите години след приемането ни в ЕС до началото на "периода Борисов" двете държави следват сходна траектория, но при Румъния икономическият цикъл около финансовата криза 2008-2009 е доста по-изразен. За разлика от България Румъния трябваше да получи кредитна линия от МВФ през 2009, за да стабилизира икономиката си. Това се вижда ясно и на графиката - рецесията в Румъния след кризата от 2009 е по-дълбока и по-продължителна, отколкото в България. КЛАМА - България и Румъния започват възстановяване от рецесията през 2010. Но за разлика от Румъния след 2010 България забавя темп, като през 2011 и 2012 рБВП в България дори намалява. - След 2012 г. и двете държави отчитат икономически ръст, но Румъния расте с по-бързи темпове от България през целия период. Като резултат - към първото тримесечие на 2020 г. българската икономика е нараснала с 34% от датата на приемането ни в ЕС, докато румънската е нараснала с 48%. С други думи, докато до 2009 г. България и Румъния имат почти идентично икономическо развитие в продължение на десетилетие, в "периода Борисов" е очевидно икономическо изоставане на България. Най-важното е, че разликите в рБВП стават все по-значителни във времето, като изоставането на страната ни постоянно нараства. В парично изражение, ако хипотетично допуснем, че България беше следвала траекторията на Румъния след 2009 и сравним кумулативната разлика в рБВП между реализираната и хипотетичната траектория, получаваме сума около 37 млрд. лева (по цени от 2019). 2. Инвестиционна стагнация Какво движи икономическото изоставане на България по време на "периода Борисов"? Според мен централната причина за него е инвестиционната стагнация, която бележи този период. Имат се предвид инвестициите в дълготрайни активи (gross fixed capital formation) - в машини, сгради, пътища, летища, производства и т.н. С други думи, това е инвестиционната дейност, която увеличава производствения капацитет на една държава. Инвестициите в дълготрайни активи са в центъра на икономическия растеж, основан на увеличаване на капиталовата база на глава от населението (capital deepening). За държава с БВП на глава от населението като България точно този вид "догонващ растеж" чрез увеличаване на продуктивния капитал би трябвало да е двигател на икономическия растеж за години напред. За съжаление това не е пътят на България по време на "периода Борисов". Преглед на оригинала Графиката показва траекторията на инвестициите (коригирани за инфлация) за България и Румъния спрямо четвъртото тримесечие на 2006, показано отново с вертикална синя линия. "Периодът Борисов" от третото тримесечие на 2009 е с вертикална черна линия. Заключенията и тук са сходни с тези от графиката, сравняваща икономическия растеж на двете държави, но с една драматична разлика. Първо сходствата: до присъединяването в ЕС двете държави са на почти идентична траектория по ръст на инвестициите. Първите години след присъединяването са период на изразен инвестиционен цикъл и в двете държави в резултат на икономическия и финансовия цикъл около финансовата криза от 2008-2009. Сега за разликата: след 2009, когато започва "периодът Борисов", двете държави поемат по много различен път по отношение на инвестициите. Докато инвестициите в Румъния продължават да растат с относително стабилен темп, инвестициите в България очевидно стагнират и остават на почти едно ниво в целия период. Това ниво е дори по-ниско от нивото по време на присъединяването към ЕС. Тъй като БВП продължава да расте, макар и бавно, в България в този период като дял от БВП инвестициите в дълготрайни активи всъщност намаляват от около 22% през 2010 до 18% през 2019 г. - приблизително на нивото от 2000-2001. Това всъщност е инвестиционната стагнация на "периода Борисов". 3. Причините Какви са причините за инвестиционната стагнация в България след 2009 спрямо траекторията дотогава? Без да се влиза в подробности, пет основни фактора определят инвестиционната активност: брутна възвращаемост, лихвени нива, данъци и административна тежест, инвестиционен риск и корупция. Следователно след 2009 в България е настъпила негативна промяна в един или няколко от тези фактора в сравнение с Румъния: - Брутна възвращаемост: определя доходността на инвестицията преди начисляване на данъци и други разходи. България и Румъния са с близък потенциал и сходно ниво на развитие. И двете държави се присъединяват към ЕС на една и съща дата. Следователно по принцип не би трябвало да има промяна в относителните нива на брутна възвращаемост и потенциалните инвестиционни проекти между двете държави след 2009. Един начин да се провери това е сравнение на траекториите на реалните цени на физически капитал в двете държави, като например цените на недвижима собственост. След 2009 и в двете държави има сходен спад в тези цени и сходно възстановяване след 2013, но докато до 2019 цените в България са вече над нивото си от 2009 (и дори от 2006), в Румъния те са все още под това ниво. Следователно брутната възвращаемост в България след 2009 е същата, а може би дори и по-висока от тази в Румъния. - Лихвени нива: Лихвите по дълготрайни (10-годишни) държавни ценни книжа в България намаляват и са по-ниски от тези в Румъния през целия период от 2010 до 2019 г. В края на този период 10-годишните лихви за български държавни ценни книжа са под 1%, докато в Румъния те са от порядъка на 4%. Това са номинални лихви, докато за инвестиционна активност определящи са реалните лихви, т.е. трябва да се извади очакваната инфлация. Инфлацията в Румъния е леко по-висока от тази в България (от порядъка на 3-4% през последните 3 години спрямо 2-3% в България), което говори, че инфлационните очаквания може би са леко по-високи в Румъния от България, но разликата не изглежда да е достатъчно голяма, за да компенсира голямата разлика в номиналните лихвени равнища. Следователно след 2009 реалните лихвени равнища в България са подобни, а в някои години са дори по-ниски от тези в Румъния. - Данъци и административна тежест: Корпоративният данък в България е бил 10% отпреди началото на "периода Борисов" и няма изгледи да не бъде 10% в близките 10 години. Корпоративният данък в Румъния е 16% отпреди 2010 и няма изгледи да стане друг през следващите 10 години, т.е. след 2009 няма промени в корпоративната данъчна политика на двете държави. Относно административната тежест - според анкетата Doing Business на Световната банка България и Румъния заемат сходни места през 2009. Към 2020 Румъния е на 7 позиции пред България с по-малка административна тежест. - Инвестиционен риск: има няколко вида. Основният инвестиционен риск по принцип е пазарният, т.е. риск, породен от промени във валутни курсове, лихви или възвращаемост. Няма причини пазарният риск да се е увеличил повече в България след 2009 в сравнение с Румъния. Румъния има плаващ валутен курс, докато в България е фиксиран. Бизнес цикълът в Румъния е по-изразен от този в България - както вече споменах, тя трябваше да потърси финансова помощ от Международния валутен фонд през 2009. Друг вид инвестиционен риск е политическият, който включва: • Риск от експроприация: Тук влиза одържавяване на частни бизнеси или буквалното им заграбване от политически свързани играчи. Отслабената защита на частната собственост води до повишаване на този риск. • Регулаторен риск: Нарушената независимост на регулаторни институции, честата промяна на регулаторни норми или ниска предвидимост на законодателния процес в резултат на лобистки интереси повишават този вид риск. - Корупция: вид неформален данък, който влияе на инвестиционната активност, както корпоративните данъци. Повишаването на нивото на корупция чрез т.нар. такса "сигурност" или данък "подпомагане" има ефект върху инвестициите, подобен на увеличение на корпоративния данък. На базата на тази дискусия лесно можем да заключим на кои фактори основно се дължи инвестиционната стагнация в България след 2009. Сравнението с Румъния говори, че промяната в тези фактори е относително голяма и че разликата с България отново нараства във времето. 4. Перспективата На базата на този анализ можем да направим една прогноза за това как ще се развива България занапред: ако няма промяна в основните фактори, потискащи инвестиционната активност, реалният БВП ще продължи да изостава спрямо своя потенциал. С други думи, България ще остане стабилно бедна с нарушени стимули за частна инициатива. Алтернативата е промяна в начина на управление на страната и целенасочена политика за намаляване на политическия риск чрез съдебна реформа, гарантираща защитата на частната собственост, връщане на относителната независимост на държавните регулатори, връщане на стабилността в законодателния процес, намаляване на нивото на корупция и реформи, насочени към намаляване на административната тежест.

Глобализъм няма - защото няма световно правителство, нито пък някоя от мейнстрийм политическите партии /или държава/ го издиггнала като цел за постигане - както лъжливо се опитваш да внушаваш още от началото на дискусиите. https://ru.wikipedia.org/wiki/Мондиализм

Точно така, но мисля тук има немаловажно продължение - важен е мисля милтупликационния ефект; и също така (в тази връзка) кога (в коя епоха), на кого, и за какво раздадени(изхарчени) тези пари. Не всеки свръх-харч е "лош" (предполагам, дори и в смисъла на темата) Илюстративно: Ако ако в една война е харчи основно за усилване на службите, увеличаване на личния състав на армията или за закупуване на конвенционални бомби и оръжие- мултипликационния ефект ще е малък. Ако пък парите се "харчат" за разработка нови поколения средстава (завдижвания, самолети, кораби, ракети, превозни средства, мрежи, роботи и т.н.), от много и разлини прозиводители- милтупликационния ефект ще е осезаем. (Рузвелт @ Рейгън) Важно е и количеството, може да се окаже че след 150-тия процент мултипликационния ефект се удвоява, след 300-тия процент мултипликационния ефейт се утроява.. Както и да е, само си споделям мислите.

Избери една, която и да е Какво значи това? Да го обясниш без клишета, лозунги и демагигия, с лесно проверими факти Как, по-точно, и защо става това вдигане на цените? Проблем е че многото "лесни" пари надуват цените на недвижимите имоти и на акциите (изкривяват пазара) , и създават балони (чието спукване води до рецесии), освен всичко - най-богатите (чиято собственост е основно в акции) стават с десетки проценти по-богати в разките на няколко години В темата още отначало се говори за това, чаткаш ли Най-често и ти не разбираш логиката на това пишеш - важното за теб е да изръсиш някакво клише и лозунг (колкото по-голяма и завъртяна тъпотия-толкова по - добре) , Е не си ми интересен, сори, Продавай си историята на други ,или по-ското на друго място, например във Фейсбук или във форумите на медиите Темата и дискусията (нито аз съм кометирал нещо по този въпрос) не е дали американската икономика се възстановила след Голямата рецесия (не сме идиоти, виждаме възстановането) а как и защо богатире станаха по-богати Освен филма В темата се цитира това: https://www.linkedin.com/pulse/world-has-gone-mad-system-broken-ray-dalio Вместо да отговориш по тях, ти започна с лозингите (кой сега не чете другите)

Малко "разливане" и от мен (малко) Не забравихме ли много важно сравнение - "Хляб и зрееелищааааааа"? (театър/кино/ и спорт) Попадна ми Wonder Woman 1984 (2020) - 10 Minute Preview (първите 10 минути) на Warner Bros и се сетих за тази аналогия - трейлърът е просто "зрелище" Бих развил тезата, че тази аналогия произтича от една друга- светския характер на държавите!

Малко отклонение или по-скоро допълнение В перида 2001-2008 (по точно оъ 20 януари 2001-а до 2020 януари 2009-та ) в Америка се напетават и вливат трилиони долара фиатни пари - за справяне с рецесията от 2001 г, за скъпоструващата война срещу тероризма , (което доведа до създаване на имотния балон, и спукването му през 2008,) и за справяне с рецесията след спукването на балона - общо 5,85 трилиона долара (без да се отчита влиянието на The American Recovery and Reinvestment Act of 2009, приет през февруари 2009) https://www.thebalance.com/us-debt-by-president-by-dollar-and-percent-3306296 George W. Bush: Added $5.849 trillion, a 101% increase from the $5.8 trillion debt at the end of Clinton's last budget, FY 2001.

ПС Което значи че "Големият въпрос" не е дали управляващоте са "консерватори" или "либерали", а дали са фискални консерватори или не, и как управляват фиска

И какво от това следва за "средните" граждани ? Системата е счупена, не от днес или от вчера. "Печатницата за пари" в САЩ заработва на по-високи оборти след упралението на Клинтън. Това доведе до балона , който в 2008 се пукна. Тогава скоростно се напечатаха и вляха нови трилиони и се измислиха облекчения. Това е машината за преразпределение (която пребаква средните граждани, и облаготелства най-богатите), тази за която за която говорят Рей Далио, Киров и се говори във филма на DW, Тя се задейства при всякаа криза и всеки пукнат балон,като довежда най-вече до нови (следващо) балони. От това "средния" граднанин е не печели в дългосрочен план, а губи