nik1

Колегата не твърди това, а че играчите са свързани със бившите служби и ЦК Не знам какъв е проценът на свързаните, но понеже си пия кафето (от време на време) с бивш вископоставен в ТИМ (вече пенсинер), свествен човек е, мога да ти каза че всичко написано за ТИМ в монографията на изледователката съм го чул едно към едно от разказите на този човек (вече няма връзка, и няма неуредени отношения с ТИМ, никога не е имал спор с някой от тримата, напротив, помогнали са му когато е напуснал , да си устрои малък бизнес

Така е, но нали разбираш че цитирам официални данни? същото се отнася за Сърбия и вероятно за други от страните, които са в този списък

Само в този в този конкретен случай, но няма връзка за общите (тези "по принцип") https://www.theglobaleconomy.com/rankings/fdi_dollars/#Finland Сингапур (население 5 703 000) FDI 2019 - 105,47 милиарда US долара Швеция (население 10 230 000) FDI 2019 - 24,4 милиарда US долара Кипър (население 1 190 000) FDI 2019 - 23,84 милиарда US долара Норвегия (население 5 385 000) FDI 2019 - 13,78 милиарда US долара Чехия (население 10 700 000) FDI 2019 - 9,33 милиарда US долара Финландия (население 5 300 000) FDI 2019 - 8,85 милиарда US долара Португалия (население 10 300 000) FDI 2019 - 8,27 милиарда US долара Унгария (население 9 775 000) FDI 2019 - б, 32 милиарда US долара Панама (население 4 200 000) FDI 2019 - б, 07 милиарда US долара Гърция (население 10 700 000) FDI 2019 - 4, 61 милиарда US долара Малта (население 500 000) FDI 2019 - 4, 48 милиарда US долара Сърбия (население 6 900 000) FDI 2019 - 4, 28 милиарда US долара Нова Зеландия (население 4 900 000) FDI 2019 - 3, 88 милиарда US долара Естония (население 1 300 000) FDI 2019 - 2, 96 милиарда US долара Коста Рика (население 5 000 000) FDI 2019 - 2, 51 милиарда US долара Монголия (население 3 200 000) FDI 2019 - 2, 44 милиарда US долара Гвиана (население 780 000) FDI 2019 - 1, 71 милиарда US долара Словения (население 2 100 000) FDI 2019 - 1, 71 милиарда US долара (колкото в Гвиана) България (население 7 000 000) FDI 2019 - 1, 5 милиарда US долара

Защото показва че няма корелации между броя на населението и изследваните неща! Като няма корелации, търсене на причинно-следствени връзки е безпредметно Е много страни имат пристанища, и/или са разположени там където могат да се открият предимства и възможности Само че колко страни се възползват от това, така както Сингапур? Значи има и други неща, свързани с управление, институции, нива на корупция, върховенство на закона (Legal certainty) , индекс на защита на частната собственост, индекс "Doing Business", и други.. нали така?

Няма как един такъв икомически анализ да е "неутрален" - той или ще посочи негативните тенденции (ако са такива) или положителни (алтернативно) В случая няма положителни тенденции- има инвестиционно изоставане и изоставане в растежа на БВП от този на Румъния (За големината на населението - авторът е отговорил ясно) Относни твърденията ти че анализът е платен, те за мен са нелепи. Цитирай къде е тази "агресия" в статията.

То ти ги въртиш и сучеш, май като гледам Вземаме 2009 за базова (защото говорим за управленския мандат на ББ), а не 2008 Ети какво показва статистиката: Трайно разминаване в ръста на БВП И инвестиционна стагнация

Няма грешка в метида, а затвърдението или изискането , което поставяш- че анализът трябва ва да е правен от проправитествено настроен или неутрален (каквото и да е значи това) анализатор, за да бъде анализът верен е просто..... безумно Освен това авторът никъде не споделя своите политически вижбдания, нито Капитал е партийно издание, за му вменяваш такива подобни. И какво точно казваш - че няма инвестицинна станация ли? Това не е вярно, ако го твърдиш вижте и движението на чужденстраните инвестиции в периода 2006 - 2019 , и не пишете на инат глупости и неверни неща

Откъде следва това? Искаш да кажеш със докази и статистики? И това доказва/или опровергава ... какво? Не, няма грешка в метода Plamen Nenov Здравейте и благодаря за вниманието към статията. По принцип няма емпирична връзка между размера на населението и темпа на икономически растеж. Има много примери за малки по население държави, които растат по-бързо от по-големи държави. Освен това предимството на метода от иконометрията наречен Difference-in-difference analysis, който използвам, за да дистигна до заклюпенията си, е че фактори, които остават относително стабилни във времето не могат да оказват влияние на анализа. И преди, и след 2009, България е по-малка като размер на населението от Румъния. Благодаря отново и поздрави.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2020/08/28/4107211_nakude_vurvi_bulgariia_prez_perioda_borisov/ Накъде върви България през периода "Борисов"? Конкретните данни показват икономическо изоставане и инвестиционна стагнация Пламен Ненов е доцент по икономика в BI Norwegian Business School в Осло и гост-изследовател в Норвежката централна банка Norges Bank. Занимава се с изследователска работа в областта на макроикономиката и финансите. Има бакалавърска степен по икономика и математика от Amherst College и докторска степен по икономика от Massachusetts Institute of Technology (MIT). Една от основните причини за протестите, на които се иска оставката на правителството и на главния прокурор, е общото чувство за непоносимост към начина на управление на България, че "така не се прави" и "повече така не може". В опит да им противодействат членове на правителството правят изявления в медиите за големи икономически успехи в периода от средата на 2009 г. досега, който за краткост ще наречем "периода Борисов". Едно такова твърдение е, че от 2010 г. досега брутният вътрешен продукт (БВП) на България се е удвоил. Други говорят за инвестиционната програма на правителството и големите строителни проекти, завършени от 2009 насам. Какво обаче показват конкретните икономически данни? По-долу представям и разглеждам два факта за икономическото развитие на България в "периода Борисов", които според мен са по-малко известни на българската общественост и които заслужават повече публичност. Те могат да се обобщят накратко като: 1) икономическо изоставане и 2) инвестиционна стагнация. Сега по-подробно. 1. Икономическо изоставане Сред икономистите има широк консенсус, че най-добра мярка за темпа на икономическо развитие на една държава е ръстът на реалния (т.е. коригиран за инфлация) брутен вътрешен продукт (рБВП). Корекцията за инфлация е от ключово значение за всеки анализ на макроикономически данни - иначе държави като Венецуела и Зимбабве по време на техните хиперинфлационни кризи биха били считани за най-бързо развиващите се държави в света. Нека проверим ефекта от "периода Борисов" върху рБВП на България. За съжаление няма друга България, която да не е преминала през "периода Борисов", и не е възможно да се направи перфектен експеримент. Но ако можем да намерим държава от ЕС, която е по принцип близка до България като икономическо развитие и потенциал, можем да използваме нейната траектория на развитие като контролна за нашия анализ. Подходяща за целта е Румъния, която беше приета в ЕС заедно с България. Сравнението с Румъния е интересно само по себе си, тъй като е добре известно, че двете държави вървяха заедно през по-голямата част от т.нар. преход. Преглед на оригинала Графиката показва траекториите на рБВП за България и Румъния спрямо края на четвъртото тримесечие на 2006. На 01.01.2007 двете държави се присъединяват към ЕС. На графиката тази дата е показана с вертикална синя линия. "Периодът Борисов" започва от третото тримесечие на 2009, показано с вертикална черна линия. Интерпретацията на графиката не е сложна. След четвъртото тримесечие на 2006 тя представя колко по-висок е рБВП на всяка от двете държави спрямо датата на присъединяване към ЕС, а преди четвъртото тримесечие на 2006 - колко по-нисък е рБВП на всяка от двете държави спрямо тази дата. Какво можем да заключим от тази графика: - До приемането им в ЕС България и Румъния са на феноменално сходна траектория на развитие. Това потвърждава, че Румъния е наистина добра контролна държава, за да се разбере ефектът от "периода Борисов" върху икономическо развитие на България. - В първите години след приемането ни в ЕС до началото на "периода Борисов" двете държави следват сходна траектория, но при Румъния икономическият цикъл около финансовата криза 2008-2009 е доста по-изразен. За разлика от България Румъния трябваше да получи кредитна линия от МВФ през 2009, за да стабилизира икономиката си. Това се вижда ясно и на графиката - рецесията в Румъния след кризата от 2009 е по-дълбока и по-продължителна, отколкото в България. КЛАМА - България и Румъния започват възстановяване от рецесията през 2010. Но за разлика от Румъния след 2010 България забавя темп, като през 2011 и 2012 рБВП в България дори намалява. - След 2012 г. и двете държави отчитат икономически ръст, но Румъния расте с по-бързи темпове от България през целия период. Като резултат - към първото тримесечие на 2020 г. българската икономика е нараснала с 34% от датата на приемането ни в ЕС, докато румънската е нараснала с 48%. С други думи, докато до 2009 г. България и Румъния имат почти идентично икономическо развитие в продължение на десетилетие, в "периода Борисов" е очевидно икономическо изоставане на България. Най-важното е, че разликите в рБВП стават все по-значителни във времето, като изоставането на страната ни постоянно нараства. В парично изражение, ако хипотетично допуснем, че България беше следвала траекторията на Румъния след 2009 и сравним кумулативната разлика в рБВП между реализираната и хипотетичната траектория, получаваме сума около 37 млрд. лева (по цени от 2019). 2. Инвестиционна стагнация Какво движи икономическото изоставане на България по време на "периода Борисов"? Според мен централната причина за него е инвестиционната стагнация, която бележи този период. Имат се предвид инвестициите в дълготрайни активи (gross fixed capital formation) - в машини, сгради, пътища, летища, производства и т.н. С други думи, това е инвестиционната дейност, която увеличава производствения капацитет на една държава. Инвестициите в дълготрайни активи са в центъра на икономическия растеж, основан на увеличаване на капиталовата база на глава от населението (capital deepening). За държава с БВП на глава от населението като България точно този вид "догонващ растеж" чрез увеличаване на продуктивния капитал би трябвало да е двигател на икономическия растеж за години напред. За съжаление това не е пътят на България по време на "периода Борисов". Преглед на оригинала Графиката показва траекторията на инвестициите (коригирани за инфлация) за България и Румъния спрямо четвъртото тримесечие на 2006, показано отново с вертикална синя линия. "Периодът Борисов" от третото тримесечие на 2009 е с вертикална черна линия. Заключенията и тук са сходни с тези от графиката, сравняваща икономическия растеж на двете държави, но с една драматична разлика. Първо сходствата: до присъединяването в ЕС двете държави са на почти идентична траектория по ръст на инвестициите. Първите години след присъединяването са период на изразен инвестиционен цикъл и в двете държави в резултат на икономическия и финансовия цикъл около финансовата криза от 2008-2009. Сега за разликата: след 2009, когато започва "периодът Борисов", двете държави поемат по много различен път по отношение на инвестициите. Докато инвестициите в Румъния продължават да растат с относително стабилен темп, инвестициите в България очевидно стагнират и остават на почти едно ниво в целия период. Това ниво е дори по-ниско от нивото по време на присъединяването към ЕС. Тъй като БВП продължава да расте, макар и бавно, в България в този период като дял от БВП инвестициите в дълготрайни активи всъщност намаляват от около 22% през 2010 до 18% през 2019 г. - приблизително на нивото от 2000-2001. Това всъщност е инвестиционната стагнация на "периода Борисов". 3. Причините Какви са причините за инвестиционната стагнация в България след 2009 спрямо траекторията дотогава? Без да се влиза в подробности, пет основни фактора определят инвестиционната активност: брутна възвращаемост, лихвени нива, данъци и административна тежест, инвестиционен риск и корупция. Следователно след 2009 в България е настъпила негативна промяна в един или няколко от тези фактора в сравнение с Румъния: - Брутна възвращаемост: определя доходността на инвестицията преди начисляване на данъци и други разходи. България и Румъния са с близък потенциал и сходно ниво на развитие. И двете държави се присъединяват към ЕС на една и съща дата. Следователно по принцип не би трябвало да има промяна в относителните нива на брутна възвращаемост и потенциалните инвестиционни проекти между двете държави след 2009. Един начин да се провери това е сравнение на траекториите на реалните цени на физически капитал в двете държави, като например цените на недвижима собственост. След 2009 и в двете държави има сходен спад в тези цени и сходно възстановяване след 2013, но докато до 2019 цените в България са вече над нивото си от 2009 (и дори от 2006), в Румъния те са все още под това ниво. Следователно брутната възвращаемост в България след 2009 е същата, а може би дори и по-висока от тази в Румъния. - Лихвени нива: Лихвите по дълготрайни (10-годишни) държавни ценни книжа в България намаляват и са по-ниски от тези в Румъния през целия период от 2010 до 2019 г. В края на този период 10-годишните лихви за български държавни ценни книжа са под 1%, докато в Румъния те са от порядъка на 4%. Това са номинални лихви, докато за инвестиционна активност определящи са реалните лихви, т.е. трябва да се извади очакваната инфлация. Инфлацията в Румъния е леко по-висока от тази в България (от порядъка на 3-4% през последните 3 години спрямо 2-3% в България), което говори, че инфлационните очаквания може би са леко по-високи в Румъния от България, но разликата не изглежда да е достатъчно голяма, за да компенсира голямата разлика в номиналните лихвени равнища. Следователно след 2009 реалните лихвени равнища в България са подобни, а в някои години са дори по-ниски от тези в Румъния. - Данъци и административна тежест: Корпоративният данък в България е бил 10% отпреди началото на "периода Борисов" и няма изгледи да не бъде 10% в близките 10 години. Корпоративният данък в Румъния е 16% отпреди 2010 и няма изгледи да стане друг през следващите 10 години, т.е. след 2009 няма промени в корпоративната данъчна политика на двете държави. Относно административната тежест - според анкетата Doing Business на Световната банка България и Румъния заемат сходни места през 2009. Към 2020 Румъния е на 7 позиции пред България с по-малка административна тежест. - Инвестиционен риск: има няколко вида. Основният инвестиционен риск по принцип е пазарният, т.е. риск, породен от промени във валутни курсове, лихви или възвращаемост. Няма причини пазарният риск да се е увеличил повече в България след 2009 в сравнение с Румъния. Румъния има плаващ валутен курс, докато в България е фиксиран. Бизнес цикълът в Румъния е по-изразен от този в България - както вече споменах, тя трябваше да потърси финансова помощ от Международния валутен фонд през 2009. Друг вид инвестиционен риск е политическият, който включва: • Риск от експроприация: Тук влиза одържавяване на частни бизнеси или буквалното им заграбване от политически свързани играчи. Отслабената защита на частната собственост води до повишаване на този риск. • Регулаторен риск: Нарушената независимост на регулаторни институции, честата промяна на регулаторни норми или ниска предвидимост на законодателния процес в резултат на лобистки интереси повишават този вид риск. - Корупция: вид неформален данък, който влияе на инвестиционната активност, както корпоративните данъци. Повишаването на нивото на корупция чрез т.нар. такса "сигурност" или данък "подпомагане" има ефект върху инвестициите, подобен на увеличение на корпоративния данък. На базата на тази дискусия лесно можем да заключим на кои фактори основно се дължи инвестиционната стагнация в България след 2009. Сравнението с Румъния говори, че промяната в тези фактори е относително голяма и че разликата с България отново нараства във времето. 4. Перспективата На базата на този анализ можем да направим една прогноза за това как ще се развива България занапред: ако няма промяна в основните фактори, потискащи инвестиционната активност, реалният БВП ще продължи да изостава спрямо своя потенциал. С други думи, България ще остане стабилно бедна с нарушени стимули за частна инициатива. Алтернативата е промяна в начина на управление на страната и целенасочена политика за намаляване на политическия риск чрез съдебна реформа, гарантираща защитата на частната собственост, връщане на относителната независимост на държавните регулатори, връщане на стабилността в законодателния процес, намаляване на нивото на корупция и реформи, насочени към намаляване на административната тежест.

Глобализъм няма - защото няма световно правителство, нито пък някоя от мейнстрийм политическите партии /или държава/ го издиггнала като цел за постигане - както лъжливо се опитваш да внушаваш още от началото на дискусиите. https://ru.wikipedia.org/wiki/Мондиализм

Точно така, но мисля тук има немаловажно продължение - важен е мисля милтупликационния ефект; и също така (в тази връзка) кога (в коя епоха), на кого, и за какво раздадени(изхарчени) тези пари. Не всеки свръх-харч е "лош" (предполагам, дори и в смисъла на темата) Илюстративно: Ако ако в една война е харчи основно за усилване на службите, увеличаване на личния състав на армията или за закупуване на конвенционални бомби и оръжие- мултипликационния ефект ще е малък. Ако пък парите се "харчат" за разработка нови поколения средстава (завдижвания, самолети, кораби, ракети, превозни средства, мрежи, роботи и т.н.), от много и разлини прозиводители- милтупликационния ефект ще е осезаем. (Рузвелт @ Рейгън) Важно е и количеството, може да се окаже че след 150-тия процент мултипликационния ефект се удвоява, след 300-тия процент мултипликационния ефейт се утроява.. Както и да е, само си споделям мислите.

Избери една, която и да е Какво значи това? Да го обясниш без клишета, лозунги и демагигия, с лесно проверими факти Как, по-точно, и защо става това вдигане на цените? Проблем е че многото "лесни" пари надуват цените на недвижимите имоти и на акциите (изкривяват пазара) , и създават балони (чието спукване води до рецесии), освен всичко - най-богатите (чиято собственост е основно в акции) стават с десетки проценти по-богати в разките на няколко години В темата още отначало се говори за това, чаткаш ли Най-често и ти не разбираш логиката на това пишеш - важното за теб е да изръсиш някакво клише и лозунг (колкото по-голяма и завъртяна тъпотия-толкова по - добре) , Е не си ми интересен, сори, Продавай си историята на други ,или по-ското на друго място, например във Фейсбук или във форумите на медиите Темата и дискусията (нито аз съм кометирал нещо по този въпрос) не е дали американската икономика се възстановила след Голямата рецесия (не сме идиоти, виждаме възстановането) а как и защо богатире станаха по-богати Освен филма В темата се цитира това: https://www.linkedin.com/pulse/world-has-gone-mad-system-broken-ray-dalio Вместо да отговориш по тях, ти започна с лозингите (кой сега не чете другите)

Малко "разливане" и от мен (малко) Не забравихме ли много важно сравнение - "Хляб и зрееелищааааааа"? (театър/кино/ и спорт) Попадна ми Wonder Woman 1984 (2020) - 10 Minute Preview (първите 10 минути) на Warner Bros и се сетих за тази аналогия - трейлърът е просто "зрелище" Бих развил тезата, че тази аналогия произтича от една друга- светския характер на държавите!

Малко отклонение или по-скоро допълнение В перида 2001-2008 (по точно оъ 20 януари 2001-а до 2020 януари 2009-та ) в Америка се напетават и вливат трилиони долара фиатни пари - за справяне с рецесията от 2001 г, за скъпоструващата война срещу тероризма , (което доведа до създаване на имотния балон, и спукването му през 2008,) и за справяне с рецесията след спукването на балона - общо 5,85 трилиона долара (без да се отчита влиянието на The American Recovery and Reinvestment Act of 2009, приет през февруари 2009) https://www.thebalance.com/us-debt-by-president-by-dollar-and-percent-3306296 George W. Bush: Added $5.849 trillion, a 101% increase from the $5.8 trillion debt at the end of Clinton's last budget, FY 2001.

ПС Което значи че "Големият въпрос" не е дали управляващоте са "консерватори" или "либерали", а дали са фискални консерватори или не, и как управляват фиска

И какво от това следва за "средните" граждани ? Системата е счупена, не от днес или от вчера. "Печатницата за пари" в САЩ заработва на по-високи оборти след упралението на Клинтън. Това доведе до балона , който в 2008 се пукна. Тогава скоростно се напечатаха и вляха нови трилиони и се измислиха облекчения. Това е машината за преразпределение (която пребаква средните граждани, и облаготелства най-богатите), тази за която за която говорят Рей Далио, Киров и се говори във филма на DW, Тя се задейства при всякаа криза и всеки пукнат балон,като довежда най-вече до нови (следващо) балони. От това "средния" граднанин е не печели в дългосрочен план, а губи

И какво точно имаш предвид? След коронакризата , да кажем в началото на 2022 най-богатите ще станат с още 20 процента по-богати отколкото са днес в началото на 2021 Хората от средната ръка това какво ги грее?

Това се случва в целия западен свят Тезата на авторите на филма (от 2017), е индентична с тази, която предлагаш. "Exploding real estate prices, zero interest rate a rising stock market – the rich are getting richer. What danger lies in wait for average citizens?" Забележка за ползващите английски: "Трилиони"/"Triilions" (10 на 12-та) в германския език е "BilIionen" https://de.wikipedia.org/wiki/Billion В английския (в американския и в британския) обаче"Biilions" се изполва за "милиарди" , т.е. за 10 на 9-та. https://www.google.com/search?q=Biilions&oq=Biilions&aqs=chrome..69i57&sourceid=chrome&ie=UTF-8 https://en.wikipedia.org/wiki/Billion 1,000,000,000, i.e. one thousand million, or 109 (ten to the ninth power), as defined on the short scale. This is now the meaning in both British and American English.[1][2]

Гледай "по време на Пакс Романа, а не "след Пакс Романа"

Енергийните корпорациите, в голяма си част според мен ще оцелят и ще се адаптират по време на "зеления преход", за тях той ще отвори възможности Имам за пример AES (която има 2 предприятия в България), https://www.aes.com/products/our-offerings/new-clean-energy/

Защо да ги изключва? Хайде да да погледнем в историята . Първостепената задача о грижа на всяка империя (и всеки император) е как да осигури стабилност е империята

Точно така Изглежда, че глобалният капитал има нужда от предсказуемост и стабилност , Това обяснява защо политиките на най-големите корпорации са в унисон със зелените политики (Майкрософт, Епъл, Амазон, доколкото при Тесла или ХайпърЛуп на Мъск можем да говорим за "преки интреси", при Майкрософт, Епъл, Амазон не е така ) Това обяснява и защо корпорациите залагат на политици, който са предвидими и умерени центристи (Меркел, Байдън), вместо на популисти/тоталитаристи и изолационисти..

"А къде сас доказателствата че Земята е сфероид"? Всъщност Земята има ядро от нефт, и той е неизчерпаем Всъщност неизчерпаема е само човешката глупост. “Two things are infinite: the universe and human stupidity; and I'm not sure about the universe.”

Според мен по-скоро Атом е прав за целите на Зелената сделка. Причините са финансовин сппреде мен без да са целенасочени срещу "финасови джуджета" (последното е следствие, не причина). Теорията ми е по друга: Чака ни "стремителен спад" при изчерпването на нефта, от който финансовите акули също ще претърпят загуби. Те са най - заинтересуваните (защото техните загуби ще са най-големи в абсолютни стойности), спадът да не бъде стремителен или ако може да бъде избегнат или компенсиран Една вметка: това няма да е само денят Х, а ще и денят Y, Изчерпaните петрол ("класически" и добит от битуминозни шисти) ще означават изпускане на още около 2 трилиона тона въглероден двуокис в атмосферата (което е две трети от сегашното общо тегло/количетво на въглероден двуокис в атмосферата) Дори и половината количестви да бъде аб (ад)сорбирано в Световния океан , то трябва да отчетем че в същото време ще бъде изпускан и въглероден двуокис при горенето на метана и въглищата, този отделян при производството на строителни суровини (CaO се получава при термично разлагане на CaCO3) ,този отделян от металургията (редукция на метални руди с въглерод/въглероден моноокис ) , отделяния при разработванетои на нови селскостопански земи (при дълбоката оран се отделя въглероден двуокис), и др Времена с концентрация на CO2 600-650 ppm, биха били наистина , ама наистина"интересни" за цивилизацията

Разбира се това успява. Процентите на бедните (живеещите в бедност) намаляват в цял свят. Акои говорим за неравеството в богатсвото - то расте, и изглежда това е нормата за "класическия" капитализъм (бил той глобален или не), и (изглежда) че намаляването на неравеството , което се наблюдава след ВСВ в САЩ и Западна Европа до към края на 20 век, е изключение Дължащо се според мен на протичането на най-мащабната научна и технологична революция в историята на човечеството Какво качествено ново може да се открие и измисли вече? (подобно на откритията и нововъведенията от втората половина на 20 век) - хапче за всички болести (звучи като фантастика) - препарат (и) с които селскостопанските добивите нарастват 3 пъти спрямо сегашните - звучи като фантастика, неособено научна - квантово придвижане (звучи като фантастика) - откриване на неоткрит досега евтин и достъпен нефт (който захранва цивилизацията ни и икономиката като универсално гориво и като супер- суровина на органичната химия) - звучи като фантастика, неособено научна - оползотворяване на енергията неутронните звезди и на черните дупки (от 40 до 100 процебта от масата се преобразува в енергия, докато при термоядрените реакции с най-голям енергиен изход , само един процент от масата се преобразува в енергия) - звучи като фантастика и т.н. Изглежда ние сме постигнали пределите на науката (с малки изключения) От тази гледна точка - четвъртата индустриална революция лежи на научните и технологични открития и нововъведения, направени във втората половина на 20 век.