nik1

Тук намерих статистика 1951-2017 за жертвите и пострадалите (убити и ранени) в България в при пътнотранспортни произшествия: https://www.mvr.bg/dokkpbdp/безопасност-на-пътя/статистика/обща-статистика Ужас ..социлистиеския водач е бил звяр и убиец за другите хора, къде остана "човек за човека е брат" :))

Това за единия милион автомобили в 1973 година се пише на много места, Вероятно става дума общо за автомобилите - основно държавни/ведомсъвени в 1973 година

Този подфорум не е за икономика (там сме писали достатъчно) "Сериозните изследвания" за соца според вас отричат ли ендемичните дефицити, енедемичната корупция на битово ниво (всичко ставаше по втория начин - връзки и взимни услуги, или даване на подаръци), бедността (бедност е кагато половината от доходите отиват за храна)

Няма място за спор, (авторът не присъства) видим дискусия и/или дебат

Оффф.. Пиши си сам или да закриваме темата? Ти твърдеше че основните храни били много евтини..Евтини спрямо кое? Ами свинското месо ти е два лева (да е евтино е), но заплатата ти е 120 лева, пак ли е евтино? Прави каквото искаш - казвам пак на български, половината от доходите са отивали за храна "Оцеляване и спасение поединично" - ти от метафори не разбираш ли? (апропо-оцеляването има и други битови измерения освен храната, а поради това е не сме само животни, то има и социални измерения) Добре благодарение от теб, че никой не е умирал от глад (доколкото знам само в Африка умират от глад) - с един комат хляб и една чиния леща се оцелява Аз това ядях обикновено като дете- с пенсията на баба ми 0т 40 лева и тази на дяди ми от 68 лева, и един в седмицата - кюфтета от кайма, баба ми правеше 30 кюфтета от един килограм кайма, смесема с хляб и лук. Ти къде и как видя че написното в статиите противиреча на това, което пишеш по-горе? За мен значи не четеш постнатите статии, ами си водиш монолози..

Не е оксиморон и нонсенс. Значи, че държавата е заместила частните предприемачи в ролята има капиталисти, Т.е държавата е капиталист. При т.н. "социализъм" държавата е (единствен) капиталист, който има собственост и упражнява правата си върху мегахолдинга, включващ всичките държавни предприятия.

Лъжата за хубавия живот в НРБ https://www.dw.com/bg/лъжата-за-хубавия-живот-в-нрб/a-50039996 Трите опорни точки на пропагандата 30 години след като се отървахме от социализма, традиционните опорни точки на пропагандата си остават общо взето три: сигурно, спокойно и безплатно. Но сигурността тогава беше Държавна сигурност, която се грижеше преди всичко за сигурността на държавната машина - и за вечната ѝ власт. В това отношение заплаха можеше да дойде единствено от населението, така че „сигурността" беше насочена тъкмо срещу него. Волята му за съпротива трябваше да бъде смазана още преди да се е зародила. По целия терен се контролираше за нейни наченки - от медиите до частните отношения, следени чрез механизма на доносничеството. Чак комично става, когато мениджърите на соцносталгията се самозабравят дотолкова, че започнат да хвалят дори медиите през соца - нямало лоши новини. Да попитаме: как да има, след като новинарството бе превърнато в идеологическа реклама? И още: обикновен цинизъм е да твърдиш, че при онзи режим е нямало престъпност, след като той самият беше обявен със закон за престъпен. И след като беше извършил най-голямата кражба на частна собственост в историята на страната, започнала с къщите на богатите и земята на бедните. Затова да помним: използването на държавната машина за разправа с неудобни бизнеси и гласове е не изобретение на прехода, а рецидив на онова време. Спокойствието пък е благовидният етикет на отсъствието на конкуренция, която, разбира се, напряга и носи рискове. В същото време тя дава възможност да изявиш индивидуалните си качества, но както знаем, при социализма те не бяха важни, защото кариерното израстване вървеше главно по партийна и ДС линия. Добрите професионалисти не бяха изключени, но само за да не катастрофират социалните системи, управлявани от „кадрите на революцията”. Рецидив от онова време са днешните „калинки”. Георги Лозанов „Всичко беше безплатно" - това е третата опорна точка на днешната пропаганда на соца. Но няма нищо безплатно. Включително и здравеопазване и образование. Винаги ги плаща населението - пряко или с данъците си. В каква пропорция да са единият и другият вид - това е въпрос на политически програми, за които хората днес могат гласуват по време на избори (през социализма не можеха). Но рецидив от онова време е, че за да получиш по-добра медицинска грижа, пак трябва да имаш връзки или да си платиш под масата.

Казват, че при Живков беше по-добре. Да видим: Българите, които вярват, че при Живков е било по-добре, са двойно повече от отричащите това твърдение. Нашият автор Георги А. Ангелов си направи труда да сравни живота тогава и сега. Без емоция, само чиста статистика. Само 22 на сто от българите смятат, че твърдението "При Живков беше по-добре" не е вярно. Така поне излиза от провокативно изследване на „Галъп интернешънъл“. Въпросното допитване тества отношението на българите към клишетата, загнездили се в колективното съзнание след 1989 година. Или т.нар. “морфичен резонанс” (по Ахмед Доган). От изследването научихме и това: 45 на сто от анкетираните българи смятат, че по време на дългогодишното управление на Тодор Живков в България се е живеело по-добре, а 33% казват, че нямат мнение по този въпрос. И още: 54% смятат, че демокрацията ни е отнела много. За целите на този текст нека да създадем един средностатистически хомункулус и да му вдъхнем живот с данните на Националния статистически институт и на Световната банка. Ще го наречем Стати. Той е едновременно дете, мъж и жена, учащ се, работещ и пенсионер. Тоест, неговият образ е представителен и за хората без собствени доходи. Продължителност на живота През 1960 година Стати е доживял 69,25 години, през 1980 - 71,16 години, през 2000-та - 71,66 години, а през 2016 - 74,61 години. Тоест, днес Стати живее с 5 години повече, отколкото когато Живков започва да израства в кариерата си. Вижте видеото02:57 "Майка ми казва, че при социализма са живели по-добре" Доходи и разходи През 1962 година Стати е имал годишен доход от 487 лева, от тях - 225 лева от заплата. На година е харчел 461 лева, от които 211 лева за храна. Статистиката не издава никакви детайли за доходите извън заплата и пенсия, но бързо става ясно, че нашият средностатистически българин едва ли е живял много добре, след като почти цялата му заплата отива за храна, за която е чакал на дълги опашки. Към края на “зрелия социализъм” - през 1985 година, нашият герой вече се е позамогнал. Печели 1990 лева на година, от тях 1203 лева са от заплата. Харчи общо 1836 лева, а за да напълни хладилника си “Мраз”, са му необходими 752 лева. След хиперинфлацията по Виденово време и деноминацията на парите при Иван Костов, през 1999 година Стати прави чудеса: има доход от 1502 лева, 629 лева от тях са от заплата, харчи 1301 лева, от които 1112 лева отиват за храна. В наши дни, през 2018 година, общият годишен доход на Стати е 6013 лева. От тях той харчи 5772 лева, като за храна отиват 1714 лева. Казано иначе: от статистическите данни излиза, че българите, според които при Живков е било супер, не са съвсем прави. Даже хич. Разбира се, трябва да направим следното уточнение: както знаем от популярния виц, статистиката е наука, при която ако главата е във фурната, а краката във фризера, температурата на тялото се оказва съвсем нормална. И все пак - ето още интересни данни. Днес българинът пътува в пъти повече 1980-та е една от годините по време на соца, през които най-много българи са пътували извън страната - тогава цели 756 631 българи са били зад граница, като можем да се обзаложим, че повечето от тях са ходили в СССР. За сравнение - само през септември 2019 българите, пътували в чужбина по работа или като туристи, са били 653 570, като повече от половината са ходили в страни от ЕС. Лъжливото усещане за сигурност Казват, че по време на соца българинът се чувствал много по-сигурен - за работата си, за бъдещето си, за своя живот и живота на децата си. Но не е било точно така - просто властите са създали такова възприятие. Благодарение на мощната пропаганда и липсата на свободни медии. Едно време новините по единствената телевизия започваха с успехите на партията и на трудовите колективи, а днес слушаме и гледаме кървави подробности за инциденти с човешки жертви. Така се създава впечатление за все по-ожесточена война по пътищата на България. Но и това не е така. Най-черната година по българските пътища е 1990-та. Тогава са загинали 1567 души. Десет години по-рано, през 1970, загиналите на пътя са 1066. А през 2017 година, според официалната статистика на МВР, жертвите на пътя са 682. Като имаме предвид, че в наши дни регистрираните автомобили са около 3,5 милиона, а през 1973-та само 1 милион, можем да направим извода, че при соца смъртността на пътя е била в пъти по-голяма. И още един интересен извод от статистическите данни: със затварянето на индустриалните гиганти се е подобрило и качеството на въздуха. А социалното неравенство? Преходът, който, според усещането на мнозина, сякаш никога няма да свърши, рязко разтвори ножицата на социалното неравенство. Особено ако за база за сравнение служи еднаквата бедност по време на соца. По данни на Евростат, пpeз 2008 гoдинa paзлиĸaтa мeждy дoxoдитe нa нaй-бoгaтитe и нaй-бeднитe 20% oт нaceлeниeтo e 6,5 пъти. Πpeз 2017 гoдинa тази paзлиĸa вeчe е 8,2 пъти. За сравнение: сpeднaтa paзлиĸa зa Eвpoпeйcĸия cъюз e 5,2 пъти. Накрая да кажем и това: за усещането, че днес сме много по-зле, вина носи същата тази пропаганда, която никога не си е тръгвала. Друга причина е липсата на знания за процесите и за истинските виновници. Да не забравяме и носталгията по отминалата младост. Според свидетели, дори Живков е казвал, че "вече нищо не е като едно време, дори шоколадът”. Лошото е, че с тази своя носталгия възрастното поколение очевидно е създало сред младите погрешни представи за живота в НРБ. А тези погрешни представи по всяка вероятност ще окажат влияние върху решенията им в бъдеще. Като например за кого да гласуват. https://www.dw.com/bg/казват-че-при-живков-беше-по-добре-да-видим/a-51270341

Дали? Казват, че при Живков беше по-добре. Да видим: Доходи и разходи През 1962 година Стати е имал годишен доход от 487 лева, от тях - 225 лева от заплата. На година е харчел 461 лева, от които 211 лева за храна. Статистиката не издава никакви детайли за доходите извън заплата и пенсия, но бързо става ясно, че нашият средностатистически българин едва ли е живял много добре, след като почти цялата му заплата отива за храна, за която е чакал на дълги опашки. Към края на “зрелия социализъм” - през 1985 година, нашият герой вече се е позамогнал. Печели 1990 лева на година, от тях 1203 лева са от заплата. Харчи общо 1836 лева, а за да напълни хладилника си “Мраз”, са му необходими 752 лева. След хиперинфлацията по Виденово време и деноминацията на парите при Иван Костов, през 1999 година Стати прави чудеса: има доход от 1502 лева, 629 лева от тях са от заплата, харчи 1301 лева, от които 1112 лева отиват за храна. В наши дни, през 2018 година, общият годишен доход на Стати е 6013 лева. От тях той харчи 5772 лева, като за храна отиват 1714 лева. Казано иначе: от статистическите данни излиза, че българите, според които при Живков е било супер, не са съвсем прави. Даже хич. Разбира се, трябва да направим следното уточнение: както знаем от популярния виц, статистиката е наука, при която ако главата е във фурната, а краката във фризера, температурата на тялото се оказва съвсем нормална. И все пак - ето още интересни данни. Цялата статия тук: https://www.dw.com/bg/казват-че-при-живков-беше-по-добре-да-видим/a-51270341

Какъв ред имаше при социализма? Т.н. социализъм беше отрицание на реда и цивилизцията- всеки се спасяваше и оцеляваше поединично (фамилно и чрез най-близките си приятели) минавайки под летвата (много често крадейки от "общото"), защото държавата бяха ( и тя беше да тях) висшите членове на партията и номеклатурата. За ред можем да говорим тогава, когато има върховенство на закона, а не тоталитарна и авторитарна дикатура, в която народът е безправен.

Не съм твърдял, че фалитите са причината за падането на режима. Написах че " българите преди "отварянето" си живехме блажени въпреки гадостите" фалитите са факт - беднотията беше налице (бедност е когато 50 от доходите отиват за храна, така казва националната статистика за времето на късния т.н. социализъм), дефицитите бяха налице и т.н. "гадости" Режимът падна, защото се отвори и демократизира (първо отгоре) - наред със западните филми и медии дойдоха и либералните (за времето си) руски публикации и книги, преди забранени (във всеки голям град имаше т.н. руска книжарница), което отвори вратата на промяната.. Имаше (това по-долу не може да се случи без гражданското общество) но беше" незряло" и "незнаещо"(неопитно) Едва ли можем да се говорим за "голяма част от народа" - факт е е подкрепата към БСП/БКП спадна много силно за няколко години след 1989-та По-скоро според мен може и трябва да се отбележи като важно "отдръпването" от другата страна, което продължава до днес. Причините за това отдръпване са: криминалният преход , излъганите надежди, разочарованията, и слабостта на гражданското общество, и също днес - несвободната преса и отворените кланани за изтичане на недоволните и "дисидентите" извън България. Митингите на притестиращоте и искащите промяна от 1990 година никига не се повториха (не се доближиха) като сила и численисат, днес протест в столицата с 5 - 10 хиляди участници се смята за "върхов"

И двете твърдения не са вярни фактологично В Северна Корея натиск отвътре няма, защото няма кой и как да "натиска" "Натискът" за промяна в България (и в Северна Корея) не дойде по време или непосредсвено след репресиите и най-антивешките изпълнения. Натискът в България дойде заради и със западните филми и медии, чрез който българина "видя" (буквално ) че нещата с този режим не са както трябва.. (Преди това българите живееха безметежно битието си, въпреки всичките гадости) Не всичко, което пише и твори Антон Тодоров е коректно и безпристрастно Ето какво пише в сборника на БНБ https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/p_history_archives_doc5_bg.pdf Кулминацията и развръзката на тази дългова криза настъпва с един напълно неортодоксален ход, какъвто е продажбата на българските златни резерви (вж. 6.4.2.). Златото на БНБ е физически пренесено в Москва още през 1959 г. (под предлог, че сградата на банката не е в състояние да понесе ядрен удар), а по-късно на две партиди е продадено, за да бъдат покрити падежите по дълга към съветските бани в Лондон и Париж. В самия край на 1962 г. около 21 тона злато са закупени от Госбанк, макар две години по-рано да се е обсъждал вариантът тя да го продаде срещу капиталистическа валута за сметка на БНБ и с осигурения ресурс да погаси българските задължения. През 1964 г. са продадени още 4 тона, надлежно депозирани предварително като златен залог в Лондон. Операциите са проведени в пълна секретност, като дори счетоводните операции са взети по устно нареждане, с изричната писмена санкция на Т. Живков. Представените документи за първи път правят публично достояние този уникален епизод от нашата финансова история. След него започва трупането на нов златен резерв, като БНБ прибягва и до ограничени заеми срещу златен залог от Банката за международни разплащания в Базел. Втората дългова криза е последица от шоковото нарастване на цените на нефта в средата на 70-те години. Проблемът този път е пряко свързан с дългове към западни партньори. Изходът за България се оказва отново политически – разрешението, дадено от съветското ръководство, страната да реекспортира нефт по световни борсови цени, благодарение на което платежните дефицити са покрити, а през 1984 г. задлъжнялостта в конвертируема валута е сведена до своя минимум

Кой ти го каза? Виж затворената Северна Корея (която сега се отваря) Защо пускаш линкове, които не се отварят?

Ще намалее, в рамките на твоя живот, в а този на дъщрря ти- ще бъде такъв, че да осигурява нуждите от кокс (въглищата са суровина) и други деривати (получаващи се при пиролиза и газификация на въглищата), или като общо гориво (https://en.wikipedia.org/wiki/Coal-water_slurry_fuel), и в малки количества - като резерва и гориво на електропроизводството Забележка: Въглищните централи имат и ще имат главна роля на заместващи и допълнителни (обяснявам с прост пример- през зимата у нас се увеличава производството на електроенергия от Мариците, през пролетта и есента те работят на 10-15 процента; Държавната Марица - изток 2 за миналата година е работила за първите 9 месеца ма 2020-та, общо с около 25 процента от капацитета си https://www.capital.bg/biznes/energetika/2020/12/05/4147164_durjavniiat_tec_marica_iztok_2_proizvede_novi_191_mln/ ), и осигуряващи/поддържащи оптимално натоварване и харaктеристики на мрежата.

Балада за Соца и Прехода http://burgas-podlupa.com/балада-за-соца-и-прехода-1?fbclid=IwAR2JiKYhgrmnWJzpWBurfZ1rYEcTvAmMlY5jTNhDjEOoWCuJMjpeNdh-6HI Иво Беров Встъпление /начало/ : Пак щях да напиша само една обикновена дописка за едни хвърлени на боклука дънки. И пак, както миналия път, се се получи писание от 18 страници. Нещо като летопис на Соца и Прехода. НАучен труд едва ли не. „НАучен” С ударение на „А”, както го произнасят двамата народни политици Тодор Живков и Бойко Борисов. Назовах писанието „Балада за Соца и Прехода” за по-баладично. Явно съм със самочувствието, оправдано или не, че имам доста неща за казване и че знам как да ги кажа. Добрата новина е, че противно очакванията ми, такива дълги писания биват четени – предишното с такива размери /виж тук/ привлече достатъчно хора. Може би все пак е по-добре да не се изчита всичко наведнъж. Край на началото. …. Който владее миналото, владее и бъдещето. Тия думи на Оруел са достатъчно известни и вече поизтъркани сякаш, но това не ги прави по-малко истинни. Българското минало беше завладяно и изнасилено от две политически явления. Едното явление има няколко имена. Дори повече. Може да го наречете комунизъм, може и социализъм, може и жалост /носталгия/ по социализма, може и ченгесарщина, може и безпаметство, може и робски наклонности, а може и просто глупост. Според това многоименно явление при социализма били създадени много блага, но после дошла демокрацията с демократите и съсипала всичко. ... Другото явление, което изнасили миналото има само три имена, като второто е почти неизвестно, а другите две – незаслужено известни. Трите му имена са Бойко Методиев Борисов. Според това явление за двайсет години демокрация България не е направила и не е постигнала нищо. Започнала е да прави и да строи и постига разни неща едва когато той дошъл на власт. Защото всъщност той е започнал да прави, да строи и да постига. … Като разликата между многоименното явление и онова с трите имена е предимно в броя на имената. … Вчера върху кофата с боклук видях преметнати едно кожено яке, едни дънки и още нещо, май пуловер беше. Якето беше изтъркано, но от истинска кожа. Дънките също бяха изтъркани, но не много. Дънките, якето и пуловера висяха върху кофата за боклук цял ден. Висяха и на другия ден до обяд. Чак после изчезнаха. Значи повече от 24 часа висяха. Не 24 секунди. … По социалистическо време изтърканото кожено яке и дънките щяха да висят върху кофите за боклук най-много 24 секунди. След което някой щастлив не циганин, а българин щеше да ги прибере. Всъщност тези твърдения са грешни и безсмислени. И несправедливи. С тях социализмът съвсем незаслужено би бил похвален. Няма начин при социализма някой да прибере от кофите за боклук изтъркано кожено яки и дънки. Просто защото няма начин някой да ги изхвърли там. Съдбата на изтърканите дънки и кожени якета при социализма беше друга. Беше величава, зашеметяваща, ослепителна и звездна. ... Притежателят на дънки през социалистическите времена, до средата на седемдесетте години примерно, ставаше звезда. /Тогава не му викаха така. Забравих как му викаха. Готино копеле може би/. Беше пич. Беше човек за завиждане. Беше от ония, другите. От избраниците. От висшите. От върхушката. Беше човек, който има право да си купува от Кореком, тоест от магазините, където срещу долари продаваха западни стоки. Или имаше връзки с такива хора. Беше човек, защото беше човек на голяма човек. Беше човек, който имаше право да пътува на запад. Или до Сърбия поне. Или в някоя друга забранена страна, където се продаваха бленуваните дънки – свидетел и доказателство за успеха на техния притежател. Това беше то да имаш дънки при Соца. Гилаш с изтърканите дънките по мегдана на някой областен град, че и в София даже, а сърцата на девойките че и на комсомолките дори примират и пеят „ши ловзю йе-йе-йе”. Ако пък притуриш към дънките и старо кожено яке не само сърцата, ами и другите им работи запяват. „ Еври инч оф май лов”, примерно... ... Още малко за дънките. Продаваха се за 50-60 лева изтърканите, 90-100 лева новите. При минимална работна заплата 70 лева. /Това през 1976 година, толкова беше, не ми възразявайте, работил съм за толкова/. И при начална заплата на инженер 120 лева. След десет години – 200 лева. Половин заплата, че и една заплата за едни дънки – как ви се вижда това ?... … Имаше едни пичове, измислили особена търговия. Снабдяваха се с дънки, от Югославия или от чужди туристи, или от роднини в чужбина, или от връзки с върхушката, носеха ги известно време по градски и селски мегдани, та да изполюбят де що има угледни моми, а след това отиваха в Съюза и продаваха изтърканите дънки на безумно скъпи цени. В Съюза на Съветските Социалистически Републики имам предвид. От там сравнително евтино купуваха диамантени дискове за рязане, които продаваха двойно по-скъпо в България. С печалбата пак се снабдяваха с изтъркани дънки – и пак угледни девойки и любене, и пак продажба на смайващо високи цени в Съюза на Съветските Социалистически Републики. А сега – на боклука. … Виждали ли сте тълпа, струпана около някой вносен автомобил, тълпа, която да го оглежда с невярващи очи и да цъка с език ? Виждали ли сте двайсетметрово-половинчасова опашка за четвърт сирене и бутилка водка ? А виждали ли сте хора на Пловдивския панаир да се бият, ама буквално да се бият с юмруци за невижданото чудо – пластмасови торби / раздавани безплатно за реклама от западни фирми? / Виждали сте, разбира се и това, и още много подобни неща сте виждали. Няма начин да не сте, ако сте живели Соца. Няма начин, – те са вашето минало. Само че вече не ги помните тия. Защото вашето минало е ограбено. Присвоено е от други. И вие не се оплаквате, нито съжалявате за това, че са ви ограбили миналото. Разбираемо. При такова минало... ... Само че този, който е завладял миналото, ще завладее бъдещето ви. И ще го направи като него. Като миналото. Чат ли сте му ? Уакаримас – ка? Не съвсем. Знаех си... Аннадъмо, капиши ? Йок аннадъмо, ниенте капиши. ... Пориви към свобода, права на човека, справедливост, някаква съпротива срещу дивашката комунистическа пропаганда и лъжите й. Това било срутило Соца ? Или злобните демократи, подкупени от еврейските цитадели Израел и Америка с нейното ЦРУ? Глупости. Соца го срутиха дънките, хубавите чужбинско коли, химикалките с голи жени /имаше такива/, песните на Бийтълс, чужбинските филми и списания и разни такива работи, които показаха, че онова общество притежава и произвежда всякакви неща, които това не може . И че няма начин това общество да не се срути. Не за заради друго, а заради собствената си немощ, нефелност, небъдност и невъзможност. ... Соцът в България минава през три големи стопански кризи. Приблизително по една на всяко соц десетилетие /без 60-те години/. Първата криза – тази в края на 50-те, е платена от хората с бедност, за която никой не говори и която сякаш малцина помнят. Или не щат да я помнят. В ония години – краят на 50-те тоест, да ходиш с прокъсани гуменки не беше нито изключение, нито признак, че си в онеправдано положение. Няма бедни там, където всички ходят със скъсани гуменки. Скъсаните гуменки тогава си бяха част от ежедневието, част от битието, част от социалистическия начин на живот, те бяха като кражбите на домати от Текезесето и на дини от общия бостан. Те бяха природно явление, неизбежни щото, като уханието на липи през лятото и като мокрите крака през зимата / няма добри обувки щото/. Впрочем за през зимата в Смесения магазин се появяваше нещо друго – то наричаше се шушони. Шушоните не бяха индианско племе, бяха обувки от гума. Те не пазеха от студа, но текезесарската мълва мълвеше, че пазят от влага. Което при студ под нулата си беше напълно вярно. … Краят на петдесетте години, че и средата на шестдесетте. Тогава се появи едно чудно, омайно, жадувано и въжделявано лакомство. Марципан му викаха. /Марципанът е нещо като шоколад, само че не шоколад, а марципан/ Марципанът струваше цели ми ти 11 стотинки. Доста тлъста сума, като се има предвид, че „трудоденя” у Текезесето беше 32 стотинки. Намираха се обаче, смели и оправни деца /сега биха ги нарекли инициативни/, които крадяха отнякъде /най-често от кокошките на леля/ яйца и се сдобиваха с приказното лакомство. Яйцата ги купуваше Смесеният магазин за 6 стотинки всяко. Срещу две яйца ти даваха един марципан и ти връщаха надлежно една стотинка ресто. Със закачливата заплаха на продавача: „ Ей, ама ти да не си откраднал отнякъде тия Яйца /с ударения на „я”/, оти ще кажа на баща ти” /. След което щастливият притежател на въжделяваното приказно лакомство отиваше да го хапне нейде скритно, за да не дразни другарчетата си – чавдарчета, или пък го хапваше тъкмо пред тях, за да ги дразни. ... В нашата софийска махала /на улица Борис Първи/ пък се прослави, също като марципана, филията с лютеница, която един кръчмар /бай Милан/ продаваше незаконно срещу пет стотинки. Една филия с лютеница ти оправяше детския ден. Ама я нямаше всеки ден, пустата му лютеница. Прекалено скъпа щото. Около веднъж седмично си я позволявахме само. Ако пък нямаше марципан и филия с лютеница имаше джанки. Джанките растях до градината на Пионерския дворец – сега там се помещава Духовната академия. Ходехме от средата на града чак до тоя „дворец” и обратно – общо към три- четири часа път /дотам нито имаше трамваи, нито пари за трамваи/ само за да си напълним джобовете с джанки. Не да се замеряме с тях. Използвахме ги за нещо друго. За нещо, за което никой днес не ги използва. За ядене. И ги ядяхме не за проба, а заради едно, макар и много употребявано / и злоупотребявано /, но все пак съвсем непознато за днешните деца явление. Викат му глад. От глад ядяхме джанките. От глад ходехме пеша от улица „ княз Борис първи” чак до така наречения Пионерски дворец и обратно. Хубави си бяха джанките, само че винаги зелени. Щото всеки гледа пръв да ги обере, да не го изпреварят. … В България сега няма гладни деца. И гладни възрастни също няма. И въобще няма гладни хора. Знам го със сигурност. И ще ви кажа откъде го знам. Пред нашия блок в Борово /бъдещо Берово, майтап/ има ябълково дърво. Даже две. Ябълките им са чудесни. И в изобилие. Всяка година падат тия хубави ябълки на земята и никой не ги яде. Никой не ги прибира, никой за нищо не ги ползва. Хората по-скоро ще купят ябълки от Плод-зеленчука, нежели да си вземат от изпопадалите на земята, мака ябълките от плод-зеленчука най-вероятно да са пръскани с отрови. Може би се опасяват, че тези от земята са опикани от кучета. Ами да ги измият тогава... Или да си обрулят от дървото. Аз пък си взимам понякога от тези ябълки. И се случва околните да ме видят. И да ме погледнат изкосо. Не знам защо така. Може би започват да подозират, че съм клошар, който ще им свие нещо от мазетата. Пък аз не се навеждам от глад. Просто като си спомня колко път съм бил за едни кисели джанки, струва ми се неблагодарско някак към живота да не се наведа за една сладка, паднала от дървото под балкона ми ябълка. Ако в София имаше гладни хора, то тия ябълкови дървета щяха да се прочуят и чак от Илиенци щяха да идват гладни хора да ги берат. Зелени още, както ние беряхме джанките. Май прекалих с тия джанки. Добре де, само още малко за тях и край. … В никакъв случай не се оплаквам от ходенето за джанки. Напротив, чудесно си беше. Цялата тази весела детско-юношеска тайфа, тръгнала без позволение през непознатия, привлекателен, опасен и пълен с чудеса град за джанки – това си беше приключение, изживяване, прекрасност детско-юношеска и за тази прекрасност шибаният социализмът няма никаква заслуга. И въобще ако нечие детство е било хубаво, а понякога дори щастливо, то е защото е било детство, а не защото шибаният социализъм с шибаната му партия са осигурявали щастливо детство да децата. Шибаната партия и шибаният социализъм можеха само да изпортят детството на децата. Можеха и го правеха. Правеха го винаги където и както можеха. И в училището, и в пионерските лагери, и навсякъде. Чудните пионерски лагери на море… А не. Не само сутрин, вечер, на обяд, на разходка и на поход всички ходеха под строй. И на плажа беше така. За всеки пионерски отряд си имаше оградено място на пясъка /това на Равда ми се случваше/. Оградено и със знаменце даже. И пионерчетата чинно, надлежно и съвестно, по пионерски се редяха в редички да се пекат. Дружинната свиреше с една свирка. Като свирне веднъж се обръщаш на едната страна да се печеш, като свирне пак- на другата страна. Пак свирне – обръщаш се по гръб. Пак свирне – по корем. Пионерчетата, обаче чакаха не едната, а двете свирки. Чакаха тия две свирки на дружинната със същия копнеж с който кучетата чакат господаря си да хвърли пръчка, та да хукнат след нея. Защото двете свирки означаваха, че пионерчетата могат да се окъпят. И след двете свирки всички хукваха с весели писъци и крясъци към морето. Тоест към онази мъничка, оградена с връв част от него, позволена за пионерчета, в която имаше повече пионерчета, нежели море. На някои тия пионерски лагери може и да са се харесвали. Нали ви казах. Шибаният социализъм и шибаната партия изпортват хората. Още от детството им. / Само не ми правете сравнения със скаутските лагери, моля./ … Също като в социализма и в пионерските лагери имаше нещо хубаво. Краят им. Все пак тия пионерски лагери имаха край. Как само чаках тоя край. С какъв копнеж само. Броил съм не дните, часовете до тоя край. В буквалния смисъл часовете. Понякога и между часовете поглеждах – минаха ли още няколко от тия проклети лагерни минути. Та да се върна все пак при джанките и при филията с лютеница на бай Милан. И при свободата. … А пък вечер в лагера се гавреха. Всяка вечер. След тая гадост– проверката, където всички бяхме налице, освен щастливеца Митко Палаузов, загинал геройски в борбата срещу фашизма и капитализма още преди лагерните изтезания, ни караха да пеем : „ в лагера любим, с песен да заспим, лека нощ, лека нощ” Ние пък, няколко неприспособими деца от задните редове пеехме „лекар с нож, лекар с нож” и се хилехме и отмъстително. Така де, да дойде лекар с нож и да ги изпоколи всичките – ха –ха-ха ! Защо ли толкова ми харесаха последните думи на една серия от филма Спартак, дето сега го въртят по телевизорите. Дори на английски съм ги запомнил и си ги повтарям понякога:. „ Деър из уан уей аут – кил дем ол” / There is one way out – kill them all/ Ами да, само един изход има – да ги избием всички. … И какво ще остане от ония времена ? Какво ще разказват за тях. Какво ще разказват крадците на миналото. Лешоядите на времето. Похитителите на бъдещето. Ами ще извадят, например, всичките тъпни, писани по тогавашните вестници за щастливото детство. Ще поканят някой бивш партиен секретар, ченгесар, кадесар, или нещо подобно, да разкаже как всички деца получавали образование и колко хубаво било като се събирали вечер около лагерния огън. Докато сегашните дишали лепило, ходели гладни и просели. Ще пускат по радиата някогашните задължителни песни като „ и ний вървим, вървим, вървим, вървим, вървим, вървим /прибавяте се колкото щете „пъти вървим”/нататък, и няма край, и няма край, и няма край /прибавяте си колкото щете пъти „ и няма край”/ нашир и длъж /нашир и длъж е само веднъж/. Та да се умиляват хората от щастливото си детство. Между другото имаше и други песни, незадължителни. Тях ги пеехме, когато наоколо я нямаше дружинната или друг някой наставник или надзирател. „ Пиратски кораб се носи в морето”,„ Джо от гроба се надига”, „Баща му беше черен негър, а майка му бяла жена”. Малко смешно, но пък истинско.Такива песни, обаче няма.Те не съществуват. И кризата в край на 50-те години не съществува. Съществуват петилетки и години на социалистическо строителство. Имаше такъв филм. … Имаше такъв филма - „По хълмовете на времето” . В него се разказваше как от петилетка на петилетка партията и правителството начело с Тодор Живков отрупвали народа с все повече блага , а пък народа бил все по верен на партията и правителството начело с Тодор Живков. И знаете ли кой го направи тоя филм. Не знаете. Един голям творец го направи. Творец, чиято единствена творба си остана тъкмо тоя добре заплатен филм. Зетят на Тодор Живков. Мъжът на Людмила Живкова. Корумпираният пияница и съчинител на просташки майтапи Иван Славков. И досега затъпялата от социалистическа пропаганда, пролетарско тъпоумие и робско овчедушие тълпа разправя какъв пич бил тоя Иван Славков. А разни телевизонни нищожества и мижитурковци разправят какъв велик началник на Националната телевизия бил. … И така от хълма на хълм и от петилетка към петилетка се стига до кризата на седемдесетте години. И за нея нищо не се знае. И от онези времена сякаш никакви истински спомени не са останали. Освен може би незабравимият, прелестен, величав, трогателен, внушителен и вълнуващ спомен за безплатните профсъюзни карти, с които всички ходели били на море. Е, не чак безплатни. Струваха 15 лева. И не чак всички – за селяните от текезесетата нямаше карти за море. Но споменът си остава все такъв. Незабравим, прелестен, величав, внушителен, трогателен и вълнуващ. Спомен, който се превърна в несъкрушим довод за предимствата на социалистическия начин на живот. Ех, тия безплатни карти за море... ... В най-голяма жега се връщаш в почивната станция и се редиш на опашка за обяд. Тоест искаш да се редиш на опашка, ама първата смяна още не си е дояла. Защото яденето става на три смени. На три смени в едни огромни хангари, или соц-ресторанти, където на едната стена виси натюрморт с разцепена диня, а на отсрещната виси натюрморт с другаря Тодор Живков, на когото всеки трябва да е благодарен за безплатните карти и безплатния обяд. Сред незабравимия смърдеж на яхния и потни тела, посред величавото тракане на вилици и лъжици, посред трогателната гълчава на цяла тълпа труженици, които си подвикват един на друг и се карат на децата си, посред внушителната блъсканица между ония, които си връщат чиниите и ония, които търсят свободна маса, посред трогателното броене на купоните за обяд и вечеря /само да не ги объркаме/, ти също се включваш в незабравимия празник на безплатното профсъюзическо плюскане като призоваваш, абе моля ви се другари, абе айде бе другари, тия от първата смяна да привършват по-бързо с яденето та да можеш да се наредиш и ти на неизбежната за всеки социалистически строй опашка, да се докопаш с подноса до лелката, която ти изсипва неизбежната за всеки социалистически строй картофена яхния, та да ти подвикват и на теб докато я ядеш „айде бе, другарю”. Е, е нека бъдем справедливи, нека признаем, че веднъж седмично в столовата, тоест в соц ресторанта имаше и –о, величаво свидетелство за това, че партията се грижи за народа – имаше и пържола. / То не случайно един министър-председател раздава това висше благо от времето на узрелия социализъм като награда за кучета. Засега само за кучета /. … Дали би се намерил един единствен човек с всичкия си, който пред тази безплатна профсъюзна мъка да не предпочете една платена пица на парче, изядена при някоя самотна скала до брега на морето ?... Ама то тогава и пици нямаше. Имаше сирене, домати и лук върху „ Работническо дело” / вижте картините на социалистическия реализъм от ония времена/ Които сирене домати и лук, /без „делото”/ пак биха били за предпочитане пред профсъюзната пържола. Ами явно би се намерил такъв човек, който да предпочете профсъюзните прелести. И то не един, а много. Само че всичките тия хора с тия предпочитания няма да бъдат хептен съвсем с всичкия си. С половината си промит ще бъдат. Най-малко. А най-вероятно и с целия. ... Защото това унижение – профсъюзната карта, не един и не двама социалистически труженици са придобили не само срещу 15-те лева, но и с цената на доноси и клевети срещу близки колеги и приятели – зер картите не стигат за всички, ще ги имат само най-достойните – тия които се подмазват и доносничат на партийните и профсъюзните началници. И един чисто младежки поплак. При безплатните профсъююзни карти любовта между младите трябваше да свършва до 10.30 вечерта, или въобще да не започва – щото в тоя час станцията биваше надлежно и по правилник заключвана – не ми възразявайте, тия неща лично съм ги изживял. И все пак нека да бъдем докрай точни и справедливи - почти всяка вечер в профсъюзните станции пускаха топла вода от осем до девет часа. ... Кризата на седемдесетте. Не може да се каже, че хората малко знаят за нея. Те нищо не знаят. И не искат да знаят. За спомен от ония времена разни убоги същества гордо ще показват мраморните градски площади на областните градове. Като пример за предимствата на Соца. Който е в състояние да преодолява всякакви кризи. Тоест, да ни ги допуска – при Соца кризи няма. Или да ги забравя. Или да ги отрича. ... Кризата на седемдесетте беше преживяна, ако не и преодоляна, с продажбата на съветски петрол. Зашеметяваща трансакция, достойна за всеки полуграмотен селски тарикат. Купуваш евтин петрол от братския Съветски Съюз, защото е братски съветски и го продава двойно и тройно, че и петорно по-скъпо на вражеските капиталистически страни, защото са вражески капиталистически. И защото точно в ония години – около 1974-та страните износителки на петрол /ОПЕК/ вдигнаха двойно и тройно цената му. Печалбата от тази далавера обаче нашият тарикат Тошо не я влагаше в производство на продаваеми стоки. Правеше с нея мраморни площади, еднеката и петоъгълни многохуйници. / И като изключение компютри, които на границата ги взимаха за компоти –имаше такъв виц/. А неговият верен гавазин и следовник – също полуграмотен тарикат му се диви и го хвали, че бил построил две Българии. ... Всичко това хубаво, но вражеските капиталистически страни се оправиха някак с петролната криза, а братският Съветски съюз – никак със своята социалистическа. И когато си отиде Брежнев със сластните междудържавнически и междумъжки целувки уста в уста с Тошо, Андропов, а после и Горбачов прекратиха петролна далавера, щото и „братския” го закъса. Ами сега ? Как да поддържа и издържа всичките селския тарикат всичките тия губещи социалистически гиганти. Какво да направи, та да си закрепи социализЪма си и да не изгуби властта си ? Ами много ясно какво. Много просто. Просто като селски тарикат. ... Първата криза на социализма беше платена с поголовната и от никого неразказана и неотразена нищета на социалистическото природонаселение. Впрочем не. Има един човек, който писа за нея. Виктор Пасков я описа в може би единствената си добра, наистина много добра книга - „Балада за Георг Хених” Ама нали днешните не четат подобни книги. Когато въобще решат да четат книги или каквото и да било друго... Втората криза на социализма бе платена с препродажбата на съветски петрол. Третата криза на социализма бе платена с нещо съвсем просто. Нещо за което можеше да се договеди дори той. Селският тарикат. Със заеми. Капиталистите му отпускаха заеми. С мисълта, че „тоя яко ги държи тия особняци – социалистическите труженици и ако се наложи ще ги изстиска до шушка и ще върне заемите”. И се оказаха прави капиталистическите акули. Що се отнася до Чаушеско поне. С Тошо иначе се получи. ... Ама знаеха нашите хора. Тоест техните хора. Тия от Техноекспортстрой, Техноимпеск и всичките техни пропадащи предприятия. Знаеха си, че всичко рухва. И вместо в комунизма, както обеща Тошо, България ще навлезе в третата, неизбежна и последна криза на българския социализъм. И понеже го знаеха, още през 1983-та година започнаха да изнасят всичко чрез външнотърговските си дружества. Още тогава приватизираха всичко, което си струваше. Всичко, което си струваше, не грамадите от желязо на „Кремиковци” - предприятието обречено да бъде губещо още със самото си създаване. И не авиокомпания Балкан – също губещо предприятия, което съществуваше само за да могат бедните и отъпели от многогодишната комунистическа пропаганда широки простонародни маси да плащат самолетните билите на богаташите от партийната върхушка. / Понеже затъпелите от дългогодишната комунистическа пропаганда широки простонародни маси и досега не се договеждат как става това, пояснявам : Чрез бюджета и данъците, събрани от затъпелите простонародни маси, държавата издържа „Балкан”, без да повишава цените на билетите. А със самолетите пак си хвърчат предимно хората от върхушката, само че по- евтино. Аннадъмо ? Уакаримас –ка ?. Капиши ? Знам, знам. Йок аннадъмо, ниенте капиши. „Драгалевският циганин продаде Балкан на коварния юдеин, за да съсипе България „ … Ето тези предприятия хората от комунистическата върхушка не ги приватизираха. За това се искат усилия, напъни, вълнения и зор. И мислене също. Да се смени строя, да се изследва пазара, да се пресметнат възможните печалби и загуби, да се вложиш парите си в производство, с опасността да се провалиш и загубиш.... Тези неща другарите от върхушката не ги можеха. Някак не им се отдаваха тия неща. Никак даже не им се отдаваха тия неща. Отдаваше им се друго. Онова. Същото. Кражбите. Взимаш парите на хората, даваш ги на външнотърговските дружества и толкоз. После с получателят си ги делкате. Или пък по-простото – взимаш парите на хората, слагаш ги в един куфар и ги даваш на съответния друга. Той ги пере, после си ги делкате. Или по-сложното : Слагаш парите в банка, където за банкер е назначен наш другар, банката дава заеми на друга наш другар, а пък другият другар просто не ги връща. Или ги връща, ама след инфлацията, което значи, че пак не ги връща. После си делкате всичко по другарски. Това успя да усвои комунистическата върхушка от всичките стопанските науки. … После окрадените пари се върнаха като вложения. Вложения, ама не в скапаните социалистически предприятия. Там върхушката не вложи парите си. Там, в скапаните социалистически предприятия върхушката вложи чуждите пари. Парите на хората. По Жан Виденово време ги вложи. През бюджета. И ги затри, разбира се. Парите. Много по-късно, вече при управлението на Станишев и тройната коалиция, върхушката вложи откраднатите пари в единственото нещо, което социалистическия строй не съсипа. Не защото не искаше, ами не защото сколаса някак си да съсипе. Не изцяло. Сещате ли се кое е то ? Уакаримас-ка ? Капиши ? Аннадъмо ? Даа. Ниенте капиши, йок анадъмо. Ех, поне тоя път трябваше да се досетите. … Природата бе, хора. Природата. Природата не сколасаха да съсипят изцяло. Крайбрежието най-вече. И затова, като дойдоха техните на власт / а и малко преди това / там изляха парите си, а не в скапаните соц предприятия. Във вид на бетон ги изляха. Във вид на бетонни грамади с тъпарански кулички отгоре, с несъразмерни лъвове отдолу и с глупаво-грозновати лебеди по средата. Като най-хубавата част от крайбрежието – устието на Камчия, дадоха по техен си обичай на братушките. Тоест на един братушка -Лужков. Веч-на друж-ба, веч-на, друж-ба! Сега идва ред на планините. Че за какво мислите „ Нова Българска Медийна група”, тоест Дилян Пеевски, Цветан Василев, Цеко Минев и авери, купиха наскоро „24 часа” и „Труд”, освен другите медии. От любов към словото може би. Да просвещават тъпунгерите ? Не, разбира се. Олигарсите купиха тия губещи вестници за да подготвят бъдещите си далавери. Скоро тези вестници, покрай мазните около Борисов ще започнат да пишат колко прекрасно ще бъде ако Витоша се покрие със ски писти и колко ще спечелят от това софиянци. И до четири години планината Витоша вече няма да я има. Ще има голяма спортно – развлекателна градина за големите баровци. А тъпунгерите ще се пулят и ще си викат „ кво стаа, бе, пак ни прецакАа, дееба” Оакаримас-ка? Капиши ? Аннадъмо ? Знам, знам. Йок капиши, ниенте аннадъмо, куроакаримас. … Края на март 1990 година. Чрез правителството на Луканов България обявява мораториум върху плащанията. Това е вече ясно заявеният, държавно потвърденият, неоспоримият, служебно признат крах на социалистическия строй. Окончателният може би. Случайно по това време отидох на Ангел Кънчев 5, в тогавашния съюз на писателите да интервюирам едно известно нещо, което се водеше писател и разбирач на разните явления. Заслушах се, докато го чаках в раздумката на околните писателите. И чух следната дълбокоумица : „ Ама хитър излезе тоя Тошо /казано с възхищение/, взе им парите и ги прецака”. Също като Бай ганьовото „ голям хитрец излезе това момче, всичките ни измами. Аферим, браво !..” И това хората, които се водят цвета на нацията. Които трябва да насочват и просвещават другите… Толкоз за социализма им. Сега за прехода. ... Не, само още едно нещо за него. Минавам покрай сегашния махленски плод-зеленчук. Отвън, на една дъска натрупани, банани, дини, домати и каквото ви хрумне. И о, невиждано за социализма чудо /освен бананите през август/ Всичките тия плодове и зеленчуци си стоят да дъската. И никой не ги пази. Минаващите не ги крадат. Никой не ги краде. Да, същото би било и при социализма. Ако имаше по три милиционера до всяка дъска за да пази бананите и другите благини. Впрочем и с милиционерите нямаше как да стане. Просто защото тогава нямаше какво да се изнася и да се слага вън на дъската. Сега и в най-мижавия махленски супермаркет има повече и по-разнообразни стоки от всичките социалистически продавачници по цялата земя българска. Вече наистина толкоз за социализма им. Сега за прехода. … Бойко Борисов се оплаква, че нему се паднала най-голямата криза. И тъпунгерите въздишат съчувствено : „ Горкият юнак. Каква незавидна съдба. Какво себеотрицание. Какво мъжество. Какво величие. Каква саможертва. Ония, лошите ни набутаха в тази криза, дано той ни избута” И да се чуди човек дали тия хора са си изгубили акъла, или никога не са го имали. И да се чуди човек лъже ли Бойко или хитрува. Не знае ли, или е забравил. А пък може и най-тъпото обяснение да се окаже вярно. Да не лъже, да не хитрува и да не е забравил, ами наистина да не знае. Не се чудете, ами помислете. Какво е правил Бойко през 1990-1991-ва година. Тогава, когато хората ставаха в четири часа сутринта за да се редят на опашки за мляко. Когато по телевизора учеха майките как да хранят децата си без мляко и без хумана при режим на тока и водата. Когато пред „Света неделя” разни благотворителни дружества разливаха безплатна супа. Пък и следващата зима – когато цените така се вдигнаха, че тогавашния министър-председател, колега на Бойко, изрече : „ За Бога, братя, не купувайте !” Защо не ги знае тия работи Бойко ? Защо не ги помни ? Какво е правил тогава ? Ами да погледнем в юначната му биография. … Точно тогава, през 1991-ва година Бойко Борисов създава охранителната си фирма си Ипон. Докато разни благотворителни служби раздават безплатна супа и мляко за децата, Бойко Борисов раздава платени бухалки и ритници по дюкяни и пазарища. И процъфтява. И той, и фирмата му... Че каква криза ще ти помни Бойко… … Друга криза, която сегашният министър-председател на България и любимец на широките простонародни маси също не помни. Тази преди да падането на Жан Виденов. Когато спестяванията на хората потънаха в рухналите банки и финансови пирамиди. Когато инфлацията стигна 300 процента годишно. Когато търговците изпокриха всички стоки и хората се редяха по три часа на опашка за кутия цигари. Когато хората си крадяха чистачките от колите – даже и песен имаше по тоя повод. Когато една лъжичка захар се продаваше срещу една стотинка. Когато хората с анцузи и ланци завладях страната. Къде е бил Бойко в ония времена ? Защо сегашният министър-председател на републиката не помни ги помни ? … През март 1995 г. при акция на НСБОП е разбито предприятие за производство на нелегални цигари. Единият от притежателите на това предприятие се нарича Бойко Методиев Борисов. Да, същият Бойко Методиев Борисов, който сетне става министър-председател на република България. Същият, който не помни кризите от онова време. Съдружници на Бойко в предприятието за производство на нелегални цигари са Цветелина Бориславова, Румен Николов - Пашата, Ангел Бончев от "Литекс" и разни други подобни. Основният акционер на фабриката за нелегално производство на цигари Емил Райков избягва в чужбина. Правосъдието, обаче не разследва неговите авери и вероятни съучастници, единият от които по-късно става министър-председател на република България. Фирмата с избягалия притежател и с нелегалните цигари не бива закрита обаче. В управителния й съвет влизат Бойко Борисов, който по-късно става министър - председател на република България и Пашата /нарочно повтарям тази врътка на съдбата/. По-късно те предават управлението на Иво Каменов от варненската групировка ТИМ. Каква ти тук криза, каква гора, какво такси, какво правосъдие, каква държава какви пет лева. Всичко започва от Бойко Борисов. И най-вероятно ще свърши с него. Всичко. ... Тези дни забравих колата си незаключена в горичката до блока, само там имаше къде да я оставя. Незаключена и с eдин отворен прозорец дори. Три дена стоя така. Добре, че бяха сушави дни, та не се намокри. И никой не сви колата. Вероятно защото е стара. Никой не се пресегна през отворения прозорец за да вземе някоя джаджа /емпетройка, зареждачка/. Вероятно защото и джаджите са стари. Или по-скоро евтини. Само че колата, макар и стара, все пак добре си фърчи, дори по изровените пътища. А имаше времена, когато крадяха всички коли-включително старите. Дори и тези, които не бяха в движение – крадяха ги и ги продаваха за старо желязо. А имаше времена, когато не само крадяха всякакви джаджи от колите, но разбиваха прозорците и изтръгваха и радиата им. А имаше времена когато хората прибираха чистачките на колите си, защото иначе нямаше да си ги намерят. И един шоумен изпя по този повод” как ще ги стигнем американците.” А имаше времена когато източваха бензина. Изсмукваха го от резервоара като комари кръв. Имаше времена когато хората се качваха по балконите на първите етажи и крадяха каквото намерят. Имаше времена когато запалките не се изхвърляха, а се пълнеха отново с газ. Тия времена вече никой не ги помни. Всички са ги забравили сякаш. А те не бяха тъй отдавнашни. Бяха преди така наречената „криминална приватизация” Абе чудна работа. Помнят как ходили на почивка с профсъюзна карта през 1970-та година, помнят как Костов продала Кремиковци за един долар / всъщност го продаде за 700 милиона/, а не помнят как преди двайсетина години само се редяха на опашки за мляко в четири през нощта. Кой ли краде миналото ? Кой ли го променя ? ... Какво се случи междувременно, та никой не краде стари коли. Какво се промени междувременно, та хората изхвърлят здрави дънки, обувки, якета, че и работещи перални даже при кофите за боклук ? Ами случи се следното : - За времето между 1997-1998-ма година чуждестранните инвестиции в България нарастват 39 /словом тридесет и девет пъти/ в сравнение с времето между 1991-1997-ма година. - От май 1997 година до ноември 2008 година доходите на населението нарастват непрекъснато. За периода 2001-ва – 2006 година средната заплата расте със 7-11 % на година, през 2007-ма, 2008-ма година растежът става вече 20- 27 %. /След 2008 година доходите започват да спадат. /Преди 1997 година те не само не нарастват, а направо изчезват. - През 1991 Брутният Вътрешен Продукт на глава от населението е 887,5 щатски долара, а през 2009-та година е 6400 долара. Като увеличението на БВП започва през 1998-ма година. Преди това има само спад. В годините на Виденовото управление този спад е 9, 4 % през 1996-та година и 5, 6 % през 1997-ма година. - - Бедните през 1996-та година са 36 % от населението, по същите показатели за измерване на бедността днес те щяха да са между 4 и 5 % - Ръстът на частното потребление от 1998-ма до 2008-ма година е 7,4 % на година. Преди 1998-ма година има само спад. С 4, 9 % средно на година. - Същото е и с безработицата, която от 2000-2001-ва година досега непрекъснато намалява. Докато при управлението на Борисов се увеличава. Данните са взети Институтът за Пазарна Икономика, виж тук : отhttp://ime.bg/bg/articles/ikonomikata-na-bylgariya-kakvo-ne-vijdat-polit... … Какво се е случило в България между 9008 и 2008 година ? Ами случило се е нещо за което всички страни и всички правителства в света мечтаят. Нещо към което всички страни и всички правителства в света се стремят. В България в продължение на десет години има непрекъснат, постоянен икономически разтеж. А защо въпреки този разтеж сме на последно място в Европа ? Ами защото този разтеж е единствен от турско насам. Просто от Освобождението от турско насам такъв постоянен разтеж в България не е имало. А в преди девети не е имало. Докато в Европа е. Имало. Да припомним само „30-те славни” години на Франция - 1945 – 1975. А такива година е имало и в Германия, и на Италия, и във всички останали европейски страни почти. ... Защо двайсетте най-успешни в икономическо отношение и най-свободни години на България станаха и най-проклетисваните. Добре, имаше корупция, имаше продажничество, имаше подкупничество, имаше, имаше кражби, лъжи, измами и разочарования, имаше много несправедливост и излъгани надежди, имаше какво ли не, имаше всичко, но тези толкова проклетисван и охулван години преход наистина са най-успешните години на България. Най-успешните икономически, най-успешните политически /влизането в Европа и НАТО / най- успешните обществено и исторически / с непознати обществени и лични свободи/ Кой преиначи миналото на България ? Ами изкривиха и преиначиха миналото тези, които не са вредни да завладеят бъдещето инак, освен с лъжа. И сега ще ви кажа кому най-добре служи тази лъжа. ... Вие бихте могли и сами да се досетите, ама съвсем между нас казано, без да се обиждате, за да се досетите трябва и да помислите малко, а това не всекиму е подадане. А иначе е просто. Вижте кой най-често повтаря тази лъжа и ще разберете кого тя най-вече обслужва. Кой непрекъснато натяква, че предишните нищо не направили и от него започва всичко ? Кой ли ? Ами той. ... А от него наистина започват някой неща. При него растежът спря. Брутният Вътрешен продукт намаля дотолкова, че почти го няма вече. Намаля и покупателната способност на хората.Увеличи се безработицата. С много. Фалираха хиляди дребни и средни предприятия. И причината не са само в кризата. Нито пък в бившите управляващи. Страната започна да изостава. Не само икономически. Изостава в нагласите , в целите, стремежите, в представите за обществен живот. Изостава с връщането си към първобитното схващане, че якият водач може да поведе народа, като овчар стадото си, към по-добри бъднини. Страната отново се връща към пропагандния свят на социализма, с измислените му успехи и с медийните му чалъми, с всички познати тарикатлъци на покорните държавни служби. / Стотици милиони от европейските пари отиват не за регионалното развитие на България, а за пропаганда по медиите. При което удостоените с тая сума медии прибират парите и хвалят властта. Първично, но хваща дикиш/ … Всичката почти сила, самоувереност, нахалство, всичкото почти самохвалство, стигащо до пошли изпълнения и първобитна показност се крепят и поддържат от две-три целенасочено втълпени и впити като кърлежи в общественото мнение лъжи. Едната е, че преди Бойко Борисов в България нищо не е направено, че страната нищо не е постигнала и от Бойко започва всичко. Истината е, че ако предишните управници бяха рязали ленти на всеки нов строеж щяха несъмнено да съберат десеторно повече ленти от Бойко. Другата лъжа е за европейските пари, които идвали в България благодарение на Бойко Борисов и с които той строял магистрали. … Европейските пари не идват в България благодарение на Бойко Борисов, а благодарение на политиците, които вкараха България в Европейския съюз и на хората, които гласуваха за тези политици. Към всяка страна, която желае да влезе в Европейския Съюз се отправят две основни изисквания, без които се не може / сине ква нон /. Първо - има действаща пазарна икономика и второ - да има демократични институции. Кой преоубразува изостаналата, откъсната от света комунистическа страна с безсмислени индустриални гиганти и губеща икономика в страна с пазарна икономика, демократични институции и постоянен разтеж ? Чрез реституция и приватизация. Приватизация , която беше несправедлива, но в никакъв случай криминална. И чрез истински преобразувания, които си имаха и своята политическа. Не биваше да се забравя кой. Забрави се обаче. Защото миналото на страната беше окрадено. От онези, които искат да завладеят бъдещето й. И да го похитят – думата не е никак пресилена и иносказателна. … Защо им е ? Какво ще правят с него. С бъдещето на страната си. Ами това, което правят всички простаци. За далавера им трябва то. За кеф. Да си поласкаят самолюбието. И ако може да се набутат в историята. … Какво ще бъде то, бъдещето ? Има нещо хубаво, което може да се случи. Нещо чудесно даже. България да се влачи в опашката на Европейската общност . За почуда, поука и пример на останалите. Презирана и съжалявана. Това е доброто, което може да ни се случи. Лошата вероятност е нова, опустошителна и неочаквана стопанка криза. Както е известно, в България лошите вероятности са много по-вероятни от добрите. … За изборите догодина. Дали ще се намери един барем политик, който да се противопостави на станалите вече общонародно предание лъжи за социалистическото минало и проваления преход... Щото има хора, които питат за кого ще се гласува. А ще има ли хора за които да се гласува? Tags:

Макар че наистина е пробив, успехът на Китай все още е само една стъпка на дълъг път, обяснява проф. Линга. "Това е първият път, когато производствените нива всъщност изглеждат обещаващи", казва той. "Но се смята, че най-рано до 2025 г. можем да разгледаме реалистични търговски възможности." Средно 16 000 кубически метра газ с висока чистота се добиват на ден в района на Шенху в Южнокитайско море, според китайски медии. Това ми харесва, но виж тук, в България какво е положението (ако не си го видял навремето) https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/17/3079433_mulchaliv_otkaz_ot_nezavisimost/ Мълчалив отказ от независимост Правителството не разреши на германски кораб да прави научни изследвания за газ в морето, където има огромен потенциал в т.нар. газови хидрати Над 4 трилиона куб. метра природен газ може да лежат на дъното на Черно море в българска акватория (1200 години енергийна независимост от Русия главно) . Такива са прогнозните ресурси в т.нар. газови хидрати - подобно на лед твърдо вещество, което може да се намери на големи дълбочини в различни водни басейни. Макар че все още няма разработена технология за добив, редица държави правят опити да оползотворят ресурса, а очакванията са в следващите до 10 години да успеят. https://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/shte-se-oparim-i-ot-goriashtiia-led Вода гази - жаден ходи Иначе и парите, и техниката са налице, като на всичко отгоре не са извадени от нашия джоб. Но, образно казано, България отказа да ги приеме на своя територия - в нашата акватория на Черно море, в икономическата ни зона. Макар и не публичен, скандалът е голям и с дипломатически измерения. Защото засяга обща програма на ЕС, която се нарича COST MIGRATE. В нея членуват 18 от държавите членки. Програмата е осигурена с европейско финансиране за проектите в тази област и дава възможност да се координират отделните изследвания и да се обменят данни и резултатите от тях. България не само е член на COST MIGRATE, но има и свои представители в управителния й съвет. Част от тази програма е и германският проект SUGAR (Submarine Gas Hydrate Reservoirs), създаден през 2008 година. Той се води като най-напреднал в областта на морските газови хидрати. За него е конструирана специална дънна сондажна система MeBo. Тя е способна да достига въпросните хидрати в Черно море на дълбочини до 2000 м и да сондира на 200 м под дъното. А новият прототип увеличава дълбочината на сондажа до 500 метра. Предимството на немската технология е, че извлеченият от хидратите метан може да бъде заместван в тях с въглероден диоксид (CO2). Това означава, че колкото повече метан се добива, толкова повече въглероден диоксид ще се изземва от атмосферата. А всички знаем, че той е една от причините за тревожещото ни глобално затопляне и климатичните турбуленции. Инсталацията е монтирана на научноизследователския кораб "Метеор". В предишни години той вече е правил проучвания в Черно море, включително и в български води. Данните от тези изследвания са обещаващи. Според тях има две хидратни полета в румънската и българска част. Нашето е по-голямо от Софийското, с размери от около 65 км на 20 км и се намира в северозападната част на икономическата ни черноморска зона - до границите с Румъния. Дълбочината там варира от 800 до 1900 м, а залежите се разполагат непосредствено под дъното и до 200 м под него. Тоест напълно достъпни са за германската технология. През ноември и декември 2017-а корабът отново трябваше да плува в български води и да сондира. Само че, както се писа тогава, това не се случи - българското правителство не му разреши достъп до нашата акватория. Безхаберие или умисъл?

Реалността в Китай според мен ще се определи от бъдещата икономика на електропроизводството (в по-голяма степен , отколкото в останалите страни ), а тя категорично не е на "страната"на въглищата Ако за България и (други демократични режими) намаляването (и спирането на) на губещото производство на електроенергия от въглищните централи е основно политически проблем , при еднопартийния н и тоталитарен Китай (на днешна дата е такъв) , , този проблем смятам не същестува в тази сила. Весели празници. С пожелания за много здраве!

И още по темата https://www.capital.bg/biznes/energetika/2020/12/01/4146133_tokut_za_biznesa_v_bulgariia_stigna_rekordna_za_ciala/ Токът за бизнеса в България стигна рекордна за цяла Европа цена Енергията за 2 декември ще струва невижданите през 2020 г. 183.57 лв./мВтч, а държавната ТЕЦ "Марица-изток" 2 отново работи с под 30% от мощността си Своеобразен рекорд по високи цени на електроенергията постави България днес. На свободния пазар в сегмента "Ден напред" постигнатата цена на тока е 183.57 лв./мВтч, или 93.86 евро/мВтч. Нещо повече - в периода 07-20 ч., или т.нар. пикови часове на 2 декември, електроенергията ще е над 200 лв./мВтч, като в отрязъка 16-17 ч. стойността дори ще премине границата от 250 лв./мВтч.

2020 -та https://www.capital.bg/biznes/energetika/2020/12/05/4147164_durjavniiat_tec_marica_iztok_2_proizvede_novi_191_mln/ Държавният ТЕЦ "Марица-изток 2" произведе нови 191 млн. лв. загуба и още дългове Дейността на централата е спаднала с 45% спрямо 2019 г., но загубата остава в същия размер и вече е над половината от приходите Държавната централа не успява да се стабилизира дори с огромната държавна помощ, която получава. В дружеството не се правят никакви оптимизации и въпреки драстично понижената натовареност разходите за заплати остават същите. ТЕЦ-ът не е успял да подаде почти никаква енергия на борсата поради високата цена на тока, който произвежда. Финансовото състояние на ТЕЦ "Марица-изток 2" продължава да се влошава с бързи темпове въпреки огромната държавна помощ, която централата получи през тази година. Отчетената към края на септември загуба се повишава до внушителните 191 млн. лв., а дълговете се увеличават с нови 130 млн. лв. само за шестте месеца от април до септември. В същото време произведената енергия е с 45% по-малко, а продажбите на ток на енергийната борса са невъзможни заради високата производствена цена на ТЕЦ-а. Централата реално съществува само защото държавата я поддържа изкуствено, очевидно страхувайки се от стачки на работниците. Реално от ТЕЦ "Марица-изток 2" в момента няма почти никаква нужда и полза, тъй като спокойно може да бъде заместена с по-голямото натоварване на т.нар. американски ТЕЦ, както и на ВЕЦ-овете на НЕК в Рило-родопския регион, където проблем с нивото на водите няма. Но в момента тези мощности се ограничават, за да може все пак ТЕЦ "Марица-изток 2" да припалва котлите си - средно централата е работила с около 25% от мощността си през първите 9 месеца на тази година. Скъп детайл е, че за произведена енергия централата получава преференциална цена, която плащат всички крайни потребители - и битовите, и компаниите. РЕКЛАМА Поддържането на ТЕЦ "Марица-изток 2" без дългосрочен план, а само чрез наливане на пари, е и в основата на това България да няма ясна стратегия за развитие на енергетиката, както и да не обръща внимание на новите и много по-евтини технологии. На респиратор от БЕХ От икономическа гледна точка държавният ТЕЦ трябваше отдавна да е във фалит - натрупаната загуба на компанията вече е над един милиард лева, а общата сума на дълговете е над 1.12 млрд. лева. Показателно за абсурдната ситуация, в която се намира тази централа, е, че за деветте месеца на 2020 г. има приходи 336.5 млн. лв. и загуба 191 млн. лв., която представлява 56.8% от оборота. При такова съотношение не би трябвало да съществува който и да е икономически субект, но в случая държавата упорито продължава да го поддържа и да не изисква реформи. ТЕЦ "Марица-изток 2" е в това състояние няколко месеца след като държавата мобилизира 1 млрд. лева за "спасяването" й. На 4 март БЕХ реши да увеличи капитала на централата с 597 млн. лева, като трансформира част от дълга на ТЕЦ-а към холдинга, а през май купи и необходимите квоти парникови газове за 2019 г. на стойност общо 306 мл. лв. Нещо повече - сега, в междинния си отчет към третото тримесечие, дружеството посочва, че до края на годината няма да може да прави нови плащания по заемите си от БЕХ, или с други думи, директно обявява, че ще изпадне в просрочие. Вместо подобна заявка да доведе до съдебни искове и проверки, в случая се подготвя консолидирането на тези задължения в един общ кредит от 350 млн. лв. и гратисен период за обслужването му поне до 1 юли 2021 г. Изпълнителният директор на ТЕЦ "Марица-изток 2" Живко Динчев е и в борда на директорите на Българския енергиен холдинг и на практика сам одобрява собствените си искания за спасяване. Което при всички случаи не е никак стимулиращо за подобряване управлението на ТЕЦ-а - логиката е, че ако закъса в дъщерното дружество, Динчев може да си помогне чрез холдинга и пак да си получава пълните възнаграждения като мениджър и на двете места, нищо че финансовото състояние на поверената му централа се влошава непрекъснато. И без никакви оптимизации Най-видимата причина за тежкото положение, в което е изпаднала държавната ТЕЦ, са разходите й за CO2 емисии - почти 185 млн. лв. до септември. Това не е изненада, а дългосрочна политика на ЕС, от над 15 години, която българските управници са проспали или са се надявали нещо да се промени. Квотите за вредни газове бяха въведени с цел да се ограничи вредното въздействие върху климата и поскъпването им е ясна и целенасочена политика на Брюксел с очертани и занапред рамки - очаква се до 5 години цената на квотите да се удвои спрямо сегашните нива (25 - 30 евро/тон). Казано иначе през изминалите години можеше да се предприемат действия за модернизиране или дори трансформиране на централата, така че сега да е в по-конкурента позиция. Вместо да говорят за това, от централата сега се оплакват, че трябва да правят вноски във фонда "Сигурност на електроенергийната система" в размер на 5% от приходите им, както и да плащат за достъп до мрежата на Електроенергийния системен оператор. Но това е нещо, което правят всички останали производители и само показва сбърканото разбиране на ръководството, че трябва да имат привилегирован статут, за да оцелеят, но не и да предприемат оптимизации и реформи. Например дружеството не казва нищо по повод това, че му се налага да издържа футболния клуб "Берое". Няма и дума за реално съкращение на служители - към края на септември социално осигурените са били 2333, а година по-рано 2370. Дори въпреки 34-мата души по-малко и факта, че две трети от персонала не би следвало да работи, щом и самата централа не работи с повече от 25%, разходите за заплати се увеличават. Данните в отчета сочат, че за възнаграждения са изплатени 53 млн. лв., докато към същата дата на 2019-а сумата е била 52 млн. лева. Или средно по 2527 лв. на зает. Като това са само заплатите, без социалните осигуровки и данъците за сметка на работодателя, които са още 16 млн. лв., или по 762 лв. на човек. В държавния ТЕЦ има и допълнителни придобивки за работниците като т.нар. социално-битово и културно обслужване (СБКО), за което са похарчени общо 7.6 млн. лв., или средно по 363 лв./месец за осигурено лице. Допълнително са и парите за храна - общо 4.3 млн. лв., или по 205 лева на човек. Така цялата сметка с разходите за персонала става 81 млн. лв., което прави средно по 3857 лв. брутен разход на човек.

Не съм съвсем съгласен, че е това е "приказка" (фантазия): Защо? 1. Въглищата просто ги забравяме и ги "вадим" от сметката в 2050-та (защо и как- не им излиза "сметката": най-евтината въглищна електроенергия ще е по-скъпа от електроенергията от ноеите ВЕИ след 2-10 макс 15 години (за целия свят), и това мисля сме го "дискутирали" https://en.wikipedia.org/wiki/Cost_of_electricity_by_source 2. Според мен също така не може да се прогнозира чак до 2050 как ще се позиционират ВЕИ спрямо природния газ . - Много страни просто се отказаха от шистовия газ (от екосъображения- според мен по-скоро недействителни, въображаеми) - Може да се разбработят технологии за добив на метан от газохидрати, и те са станат достъпни (това пък е "газовата" приказка,- факт е такива технологии още няма), а може и това не се случи в мащабите /То ако се случи е добре за нас- защото в нашата икономическа зона на Черно море има несметни количества газохидрати https://www.banker.bg/obshtestvo-i-politika/read/bulgariia-golemiiat-iznositel-na-gaz / Може да се окаже в 2050 ще се разчита на конвенцооналните източници (обаче- първо те се изчерпват, и второ - от новите се "вади" и транспортира по-скъпо, т.е по-скъп газ При ВЕИ нещата обаче са ясни - "надолу" и "надолу" (Ако говорим за Китай -нека кажем че той има много значителен ВЕИ потенциал (слънчева радиция и вятър)- това са близо 10 милиона квадратни километра, разположени в тропиците, субтропиците и умерения климат, от коити едва 1,4 милиона квадратни километра са обработваема земя,

Изборни изповеди (Election Confessions) Кажете ни какво наистина мислите за изборите през 2020 г. Какви са вашите мисли за кандидатите за президент? Как се отнасяте към самото състезание досега? За състоянието на страната? Споделете анонимното си признание с NBC News. Тук могат да се видят различни Election Confessions https://www.nbcnews.com/politics/2020-election/election-confessions-tell-us-how-you-really-feel-about-2020-n1017716

Едно отклонение към икономиката ВЕИ технологиите се очертават като "китайския бранш" на бъдещето. там според мен логично се окачва да са по силни от G-тата и ИИ (традицинен американски "бранш" мисля), просто защото ВЕИ им единствената разумна алотернатива за енергоснабдяването - малко природни ресурси, много пустини, полупустини и планини, и немалка брeгова ивица - топ условия за развиете на ВЕИ Едно интересно за мен филмче:

Да ,но кои учени? На балканите гоподства клиентилизма (и в науката също!), а и да не господстваше, при балканската култура,страсти и психология- всеки който се обяви против общоприетите тези бива отритнат..

Някъде по средата. На балканите всички страни дърпаме чергата към себе си - едните преувеличават, другите премълчават или омаловажават..

Ляво е дотолкова, че има държавна намеса в икономиката, но такава има и сега в САЩ: - ядрената енергетика в САЩ се помпи от правителството ,и тя не би могла да съществува без държавата (Бюдетиране на ремонти и строителство, субсидиране на изкупуването на електроенергията като зелена) - помпят се с много милиарди няколко корпорации, свързани с отбраната, (главно Боинг и Lockheed Martin са тези които вземат лъвския пай) , който също разработват зелени технологии (вижте например действащият проект на термоядрения реактор на Lockheed Martin https://en.wikipedia.org/wiki/Lockheed_Martin_Compact_Fusion_Reactor ) - Бюджетирано от федералния бюджет строителство на вискоскоростни жп.линии Ако се направят общи калкулации и сравнения можем да кажем че и сега има нещо като сбор от малки "зелени" сделки - просто те не са обявени гръмогласно. Не отричам че мащабите са други, но все пак тези "сделчици" ги има днес . Преди Новия Курс на Ф.Д. Рузвелт май няма такива.. Ако говорим за това без да да се взираме много в цветовете, а практично - като американски президенти и управници: Европа ще премине на безвъглеродна икономика в 2050 г, и европейските корпорации, свързани с тази сфера (произвеждащи технологиите) ще са "дръпнали" на години пред американските, ако те технологично и пазарно се фокусират върху газовите турбини и добива на нефт и газ, (основно шистов за САЩ, която няма находища от битумни пясъци, и няма големи залежи от метан-хидрати) Китай също ще премине на безвъглеродна икономика в 2050 г (това го знаеш предполагам), и китайските корпорации, свързани с тази сфера (произвеждащи теглогиите) ще са "дръпнали" на години пред американските. Америка и американските копрпорации няма да са водещи в "зелените" сфери..