https://geopolitica.eu/2018/174-broy-6-2018/2941-chetvartata-industrialna-revolyutsiya-i-globalizatsiyata
Четвъртата индустриална революция и глобализацията
ПРОФ. Д-Р ВЛАДИМИР КОНДРАТИЕВ*
30 ЯНУАРИ 2019
Това са вградените датчици, позволяващи на интелектуалните продукти и уреди да комуникират помежду си (Интернет на нешата, IoT); събирането и оценката - в режим на реално време - на данни с цел оптимизиране на разходите и качеството на производството (Big Data & Analytics, т.е. науката за големите данни - BDA); роботите с голяма автономност и гъвкавост, както и такива водещи производствени технологии, като 3D-печатът например [2]. Някои от изброените по-горе технологии се появиха малко по-рано, но едва днес стават достъпни за широка търговска употреба в индустрията, благодарение на поевтиняването и повишаването на сигурността им. Тук е мястото да отбележа, че пълното усвояване на тези възможности вероятно ще отнеме още 15-20 години.
Интернет на нещата
Все по-голям брой произвеждани в последно време материални продукти разполагат със сензорни устройства, способни да получават и обработват информация и след това да предават тези данни както на други "стоки", така и на физически лица. Специално внимание се отделя на потребителското им приложение в различни предмети за бита [3]. Най-сериозни потенциални възможности обаче се очертават в сферата В2В (business to business, т.е. "бизнес за бизнеса"). Тук сензорите могат например да предоставят информация в реално време за определен износ на оборудване, мониторинг на количеството резервни части и суровини, както и за по-доброто планиране на използването на наличните мощности и оценка на функционалните характериктики на произвежданите стоки.
Това позволява далеч по-ефективното интегриране на информацията между производители, доставчици и потребители и намаляване на потребността от междинни стоки и услуги. Нещо повече, Интернет на нещата е в състояние да наложи радикални промени в географски дисперсните стойностни вериги. С помощта на технологията IoT, на всяка стока се дава персонален идентификатор, съдържащ информация за нейния произход, използване и предназначение. По този начин отпада необходимостта от координиране и синхранизиране на продуктовите и информационните потоци. Това съществено повишава ефективността на производството и дистрибуцията на стоките и, в същото време, намалява транзакционните разходи, особено при международните товаропотоци в рамките на глобалните стойностни вериги.
Следва да признаем обаче, че тези технологии имат и съществени недостатъци. Те са свързани най-вече с киберсигурността, тъй като постоянната работа с големите данни, милионите сензори и комуникационни устройства, значително повишава рисковете от появата на системни "дупки" при евентуални хакерски атаки.
Големите данни (ВDA)
В течение на дълго време компаниите вземаха решенията си въз основа на ограничен набор от традиционни източници на информация, като производственото счетоводство, вътрешната отчетност и обзорните анализи на пазара. Днес обаче, информацията и данните постъпват от много и най-различни източници, включително данни от сензорните устройства на интелектуалните продукти, търсачките и социалните медии (като например Google, Facebook, Twitter и т.н.). Паралелно с усъвършенстването на компютърните системи и ниските разходи, свързани със съхраняването на информацията, това доведе до ръст на BDA. В редица анализи се подчертава, че в компаниите, използващи системи за големи данни, значително нараства производителността и финансовата ефективност [McAffe].
Потенциалът на използването на BDA в международния бизнес е очевиден и значителен. Преди всичко, компаниите могат да наблюдават и следят възникващите тенденции и възможности на чуждестранните пазари без да им се налага да инвестират сериозни средства в локални маркетингови дъщерни структури, както и да оптимизират потоците на доставките си и дистрибуцията на своите стоки по целия свят. Само че тази технология си има и обратна страна, свързана със заплахата за нарушаване на личното пространство. "Днес множество чужди очи наблюдават всяко наше движение. Facebook знае, кое ни харесва, Google знае, какво ядем, а Twitter е наясно, какво има в главата ни. А, като капак на всичко, телекомуникационните мрежи знаят, къде се намираме и с кого си контактуваме" [Shukla].
Роботите
Промишлените роботи започнаха да се използват в поточните линии в САЩ, Япония и Западна Европа още през 60-те години на ХХ век. По ред причини обаче, едва сега ставаме свидетели на реалното им мащабно използване в различните отрасли на икономиката.
На първо място, през последните десет години разходите за "хардуера" (т.е. компютърното оборудване) и "софтуера" (т.е. програмното осигуряване) паднаха с поне 20%, докато производителността на роботите нарастваше с 5% годишно. Предполага се, че през следващото десетилетие разходите ще намалеят с още толкова. В резултат от това роботизираните системи бързо се превръщат в конкурентна икономическа алтернатива на работната сила в много държави с традиционно високи трудови възнаграждения. При това съотношението между разходите и резултатите в отделните индустриални отрасли се различава [Strange].
На второ място, преди техническите възможности на роботизираните системи бяха съществено ограничени както според сферите на приложение, така и според характера на извършваните от тях операции. Съвременните промишлени роботи стават все по-универсални и гъвкави, т.е. способни да извършват комплексни и деликатни операции и да работят в по-малко трудни и структурирани условия.
На трето място, в миналото роботизираните системи изискваха значителни капиталовложения и специални оператори, затова се използваха предимно от големите компании. Понижаването на разходите и усъвършенстването на производителността и функционалността на роботизираните системи позволи те да бъдат използвани и от малките и средни фирми.
Както е известно, през последните две десетилетия се осъществиха съществени промени в разполагането на много обработващи индустрии. В стремежа да минимизират разходите си, те започнаха да се изтеглят от развитите държави с високи работни заплати (Северна Америка, Западна Европа, Япония) към развиващите се. Все по-голямата достъпност и ниските разходи, свързани с използването на промишлени роботи, оказват все по-голямо влияние върху икономиката на разполагането на обработващите производства, особено в условията на продължаващо нарастване на трудовите и другите разходи в развиващите се икономики и ръста на протекционизма в света. В резултат от това сме свидетели на засилване на "решоринга" в много отрасли на глобалната икономика [Albertoni].
Адитивните технологии в обработващата индустрия (3D-печатът)
По своя характер, традиционният процес на обработка е субтрактивен, т.е. частите и компонентите се изготвят чрез изрязване, пробиване, шлифоване или раздробяване на материалите. Крайният продукт пък се получава в резултат от сглобяваето на отделните части и компоненти. И, обратното, 3D-печатът представлява адитивен процес, при който крайният продукт се създава с наслагването един върху друг на различни слоеве от материала, без да се налага някакъв компонентен монтаж. Първо, с помощта на програми за компютърно моделиране (CAD) се прави цифров модел, а след това триизмерният обект се печата на 3D-принтер, като се използват течни или прахобразни материали. В принтера крайният продукт се материализира постепенно с наслагването на микроскопично тънките слоеве един върху друг. При това могат да се използват разнообразни материали, включително метали, керамика, пластмаси, синтетични смоли, порцелан и стъкло.
Използването на адитивните технологии потенциално дава редица предимства [Laplume]. На първо място, стандартните програми на системата CAD могат да се използват от всеки (ако има необходимата квалификация, разбира се) и навсякъде по света за проектирането на стоки и тяхното производство, използвайки подходящи 3D-принтери. На второ място, всяка стока може да бъде персонифицирана в съответствие с изискванията на крайния потребител, тъй като триизмерният печат позволява производството на малки партиди от стоки с ниски разходи, което е невъзможно при традиционния производствен процес. На трето място, триизмерният печат позволява да се произвеждат сложни стоки, при това съкращавайки времето за производството им, обединявайки и съвместявайки няколко обработващи и монтажни операции. На четвърто място, при традиционния процес на обработка възникват значителен обем отпадъчни материали, докато адитивните технологии генерират минимални отпадъци, а проектирането може да оптимизира продукта така, че той да е по-малко материалоемък и в същото време по-лек и здрав. По принцип, адитивният процес се поддава на реверс, т.е. крайният продукт може да бъде "разпаднат" на съставляващите го отделни материали, които след това да се използват отново. Накрая, производственият процес може да бъде децентрализиран и да се осъществява в близост до крайните потребители, което позволява да се съкратят времето за доставка, транспортните разходи и броят на междинните услуги и така, да се минимизират рисковете. С други думи, глобалните стойностни вериги (ГСВ) могат да бъдат съществено опростени както по отношение броя на отделните етапи на производството, така и на географското разположение и взаимоотношенията между отделните независими участници.
В същото време, съвременните адитивни технологии имат и редица недостатъци, ограничаващи широкото им приложение. На първо място, скоростта на 3D-печата засега не е много висока, което го прави неподходящ за масово производство. Ето защо, поне в момента, технологията на триизмерния печат се използва най-вече за производство на персонифицирани стоки. Освен това, тя предполага създаване на суперцентрове със специално оборудване, които са в състояние да произвеждат малки количества подобни стоки, наред с по-традиционното производство.
Ще напомня също, че засега има доста ограничено (макар и постепенно увеличаващо се) количество суровинни материали, които могат да се използват в триизмерния печат, както и ограничен набор от цветове и защитни покрития. Освен това, 3D-принтерите са ограничени по отношение на размерите на произвежданите от тях стоки. Триизмерният печат все още не е достигнал инженерната точност, характерна за традиционните технологии, а произвежданите по тази технология продукти са по-малко здрави, по-слабо устойчиви на огън и вода, а и цветовете им не се запазват толкова дълго.
Според редица експерти, технологичните достижения на Четвъртата индустриална револация няма да засегнат в една и съща степен различните отрасли на икономиката, следователно ще оказват различно влияние върху формирането и функционирането на глобалните вериги на стойността [Laplume]. Някои отрасли например, въобще няма да бъдат засегнати от технологията на 3D-печата (виж таблица 1).
Таблица 1. Возможности за разпространение на технологията на 3D-печата в различните икономически отрасли
В момента
В бъдеще
Почти или съвсем не се разпространява
Хранителни стоки
Готово обекло
Медийни продукти на аудио и видео носители
Готови метални изделия* (с изключение на машини и оборудоване)
Компютри, електроника и оптика
Електротехническо оборудване
Автомобили
Друго транспортно оборудване
Мебели
Алкохолни напитки
Таютюневи изделия
Текстил
Кожени изделия
Дървени и коркови изделия
Хартия
Кокс и петролни продукти
Химически стоки
Основни метали
Интензивно разпространение
Неметални продукти с минерален произход
Пластмасови и каучукови изделия
Машини и оборудване
Ремонт и монтаж на машини и оборудване
Хранителни стоки
Готово обекло
Медийни продукти на аудио и видео носители
Готови метални изделия* (с изключение на машини и оборудоване)
Компютри, електроника и оптика
Електротехническо оборудване
Автомобили
Друго транспортно оборудване
Мебели
Фармацевтични стоки и медицински химикали
* Продукция на металообработването, готови детайли и метални изделия.
Източник: Laplume A., Petersen B., Pearce J. Global value chains from a 3D printing perspective // Journal of International Business Studies. 2016. Vol. 47 No. 5. Pp. 595-609.
Както се вижда от горната таблица, неподходящи за триизмерния печат са стоки, произвеждани от природни естествени материали (например, масивна дървесина, корк, кожа, натурален текстил, хартия и тютюн). Друга важна сфера, която не е засегната пряко от технологията на 3D-печата, се оказва производството на промишлени природни материали (петролни продукти и базови метали). В същото време обаче, средствата за производството на такива материали също могат да станат обекти на новите технологии.
В момента, технологията на триизмерния печат се използва най-вече в производството на "прости" стоки, с малки размери и направени от един материал (пластмаса, керамика или метал), които не включват взаимодействащи помежду си части. Тя намира широко приложение например, в производството на бижутерия, музикални инструменти, спортни стоки и играчки, както и за медицински инструменти. Освен това, новата технология се използва в производството и ремонта на машини и оборудване. Масово разпространен е 3D-печатът на резервни части. Най-добрата илюстрация за това е триизмерното печатане на самите 3D-принтери.
В някои отрасли, новите технологии все още не са разпространени, но могат да намерят широко приложение в бъдеще. Днес, с помощта на триизмерния печат се произвеждат сладкарски форми от шоколад и захарен сироп. По-нататък, аналогични технологии вероятно ще започнат да се използват и в производството на най-различни сладкарски изделия, а също на паста, солети или пици. NASA например инвестира наскоро 125 хил. долара за създаването на 3D-принтер, произвеждащ пици за нейните астронавти. В перспектива, технологията на триизмерния печат вероятно ще започне масово да се използва от ресторантите, специализираните хранителни магазини и сладкарниците.
Днес използването на триизмерния печат в леката индустрия се ограничава с производството на най-търсените модни стоки и специални модни апликации със сложна геометрия. На модните ревюта вече могат да се видят и обувки със сложна форма, които няма как да бъдат създадени с традиционните технологии. С развитието на 3D-принтерите и използването в тях на други синтетични материали (като найлона например) разпространяването на новите технологии в текстилната индустрия ше продължи да се разширява. Използването на триизмерния печат в този отрасъл, както и за производството на дрехи, илюстрира важната роля на тези технологии за постигането на високо ниво на персонификация.
Макар че засега производството на готови метални изделия е засегнато само периферно от новите технологии, то е поставено в центъра на научните изследвания. Вече е създаден евтин (само за 2 хил. долара) 3D-принтер с отворен код, базиран на технологията на самокопирането (първите такива принтери се произвеждаха със затворен код за достъп, тъй като се използваха в сферата на отбраната и позволяваха достъп само на един потребител). С разширяването на сферата на приложение, започнаха да се произвеждат и принтери с отворен код. Броят на научните публикации, посветени на триизмерния печат с използването на метали, всяка година нараства с 50%. С усъвършенстването на 3D-принтерите, тази технология ше намери широко приложение в производството на компютри, електроника и електрооборудване и ще окаже силно влияние върху автомобилната индустрия и транспортното машиностроене. Развитието на печатната керамика се стимулира от евентуалното и използване в медицината. Така, порестите триизмерни подложки-носители могат да заменят различните ортопедични импланти. Според някои експерти, в бъдеше 3D-принтерите ще могат да печатат и сложни химикали и медикаменти.
Налице са четири основни параметри, обясняващи интензивното разпространение на технологията на триизмерния печат в конкретните икономически отрасли. Това са: характерът на производствение процес, включително типа използвани материали; необходимостта от ускоряване на доставката на продукцията; нуждата от персонификация на стоките и бързо реагиране на промените в потребителското търсене; търсенето на малки серии евтини стоки (например прототипи).
На първо място, триизмерният печат не е подходящ за трансформиране, обогатяване и преработка на суровинни материали, като например на суров петрол в петролни продукти, или пък на желязната руда в метал. Съответно, типът на изходния материал, използван в производствения процес, определя и възможността за приложение на 3D-печата. Така, някои материали са неподходящи за 3D-филаменти (като масивната дървесина или мрамора например), макар че могат да се използват като добавки в композитните филаменти на 3D-принтерите.
На второ място, използването на 3D-печата се оказва по-ефективно в отраслите и подотраслите, където от най-голямо значение са персонификацията на продукцията и бързата реакция на промените в потребителските предпочитания и пазарните условия, а не производството, основаващо се на икономията от мащабите.
Не трето място, от критично важно значение може да се окаже скоростта на доставките. Това се случва, когато някое мащабно производство бива прекъснато поради недостиг на части, тъй като е неизгодно те да се съхраняват на склад в непосредствена близост до мястото на производство. Американските въоръжени сили вече използват 3D-принтери в зоните на военни действия за да печатат необходимите им резервни части. През април 2014 например, ВМС на САЩ инсталираха метален 3D-принтер на самолетоносача USS Essex. Впрочем, някои частни компании също започнаха да монтират 3D-принтери на търговските си кораби за да могат да заменят повредилите се по време на плаване детайли.
Преформатирането на глобалното производство и търговия
Фундаменталните трансформации в структурата на световната икономика, осъществени през последните двайсет години, преформатираха характера на глобалното производство и търговия и промениха организацията на отраслите и на националните икономики. С превръщането на веригите на доставки в глобални, по международните търговски канали започнаха да се появяват все повече междинни стоки. През 2009 глобалният износ на междинни стоки за първи път надхвърли съвкупния износ на крайна продукция и инвестиционни стоки, взети заедно, формирайки 51% от световния неенергиен износ [Gereffi]. Все по-важна роля в глобалните вериги на стойността играят развиващите се страни. През 2000-те те се превърнаха в основните износители на междинни и готови стоки, произведени от обработвателната промишленост (Китай, Южна Корея, Мексико), както и на стоки от първичния сектор (Русия, Бразилия, ЮАР).
Структурата на износа на въпросните държави определя ролята им в глобалните вериги на стойността. В таблица 2 се съдържат данни за характера на износа въз основа на следната класификация: първични ресурси, ресурсоориентирани отрасли на обработващата промишленост, нискотехнологични, среднотехнологични и високотехнологични отрасли [Sanjaja].
Таблица 2. Структура на износа на редица развиващи се държави, 2000‒2012,%
Първични ресурси
Ресурсноориентирани стоки
Нискотехнологични
Среднотехнологични
Высокотехнологични
Китай
2
9
31
24
33
Южна Корея
1
19
9
43
27
Русия
53
30
2
9
1
Мексико
17
8
9
39
23
Индия
12
36
23
19
8
Бразилия
48
19
5
19
5
ЮАР
29
26
5
27
3
Източник: Gereffi G. Global Value Chain Perspectiveon Industrial Policy and Development in Emerging Markets. 2014 // Duke Journal of Comparative & International Law. 2014. Vol. 24. Issue 3\2. Pp. 434-458.
Както се вижда от горната таблица, три държави се ориентират към износ на първични ресурси или на стоки на ресурсноориентираните отрасли: Русия - 83%, Бразилия - 67% и ЮАР - 55%. Почти половината от индийския износ е ресурсноориентиран, а 42% се падат на нискотехнологичните (предимно дрехи) и среднотехнологични стоки. И, обратното, Китай, Южна Корея и Мексико са тясно интегрирани в глобалните вериги на обработващата промишленост, а преобладаващата част от износа на Южна Корея (70%) и Мексико (62%) се пада на среднотехнологичните (автомобили, продукти на машиностроенето) и високотехнологични (електроника) стоки.
Въпреки че участието в глобалните стойностни вериги стимулира бързото развитие на търговията, привличането на преки инвестиции и на потоци от нови знания и технологии, далеч не всички страни са достатъчно конкурентоспособни за да извлекат достатъчно полза от подобно участие. По-долу ще посоча най-важните фактори, способстващи за успешното участие в глобалните стойностни вериги (ГСВ):
- Размерите на вътрешния пазар на конкретната държава: големият вътрешен пазар означава по-ниско ниво на обратна интеграция в ГСВ и по-високо ниво на пряка интеграция [4]. Колкото по-голям е вътрешният пазар, толкова повече са възможностите за търсене на полуфабрикати и междинни стоки.
- Нивото на икономическо развитие: колкото по-високо е нивото на приходите на глава от населението, толкова по-висок е показателят за интеграцията на въпросната страна в ГСВ (обратна и пряка). Развитите държави са активно ангажирани в износа и вноса на междинни и готови продукти.
- Структурата на икономиката: колкото по-голям е делът на обработващата промишленост в БВП, толкова по-голяма е обратната интеграция и, съответно, е по-малка пряката интеграция.
- Разположението: глобалните вериги на стойността се локализират около големите обработващи хъбове, разположени предимно на територията на големите развити икономики.
Важна роля играят и други фактори, като нивото на митническите такси, участието в регионални търговски споразумения, входящите преки чуждестранни инвестиции, нивото на развитие на инфраструктурата или качеството на институциите.
Известна представа за участието на водещите световни държави в глобалните вериги на стойността дава таблица 3.
Таблица 3. Дял на добавената стойност в износа по отделни отрасли, %
САЩ
Япония
Германия
Великобритания
Франция
Италия
Китай
Обработваща промишленост, като цяло
78,47
81,97
69,74
64,26
66,62
68,01
59,88
Включително:
Хранителна
86,43
87,24
72,49
73,69
77,31
76,89
74,59
Лека
81,69
76,03
69,25
73,16
68,58
72,55
73,52
Дървообработваща
88,1
89,21
79,01
80,36
78,44
77,56
57,97
Химическа
76,38
74,16
67,81
61,53
63,09
57,62
58,6
Металургична и металообработваща
72,76
78,49
61,83
54,99
71,8
62,09
67,48
Машиностроене
76,1
85,63
73,32
66,92
71,71
74,2
69,58
Електротехническа
85,22
83,09
74,9
67,96
69,64
71,86
46,19
Транспортно оборудване
71,06
85,77
67,92
59,82
59,14
67,44
70,03
Друга обработваща промишленост
85,05
81,37
73.72
71,91
71,06
75,84
77,68
Източник: Ulbrich M. Changes of Global value chains in the industrial production sector. January 2015.
Данните от таблицата говорят за това, че - на първо място, всички развити държави значително изпреварват Китай по дял на добавената стойност в своя износ, въпреки бързото развитие на тази страна през последните десетилетия. Изоставането на Китай по този показател е най-очевидно в най-наукоемките отрасли. Така, в електротехническата промишленост и производството на оптично опорудване делът на добавената стойност в китайския износ е едва 46%, докато в европейските държави той варира от 68%, във Великобритания, до 74%, в Германия. На свой ред, европейските държави значително отстъпват на Япония и САЩ, където този показател е, съответно, 83% и 85%.
Транснационалните корпорации и новите технологии
Междинните стоки формират значителна част от международната търговия между подразделенията на транснационалните корпорации (ТНК), както и между ТНК и техните партньори. Сред предимствата на триизмерния печат е възможността продуктът (стоката) да се "печата" изцяло, т.е. премахва се не само необходимостта от сглобяване на отделните и части, но и нуждата от междинни стоки. Пример за това са играчките, спортното оборудване, обувките и модните дрехи, стоките за дома, компонентите за научно оборудване и т.н., за чието производство се използват 3D-технологии.
В автомобилната индустрия например, съществуват три нива и три типа доставчици на компоненти. Доставчиците от първо ниво могат да доставят за сглобяване в завода целия интериор на автомобила, тези от второ ниво - само седалките, а доставчиците от трето ниво - само отделни детайли от тапицерията. В този случай стойностната верига включва три технологично разделени производства, които могат да бъдат разположени на различни места. При използването на триизмерен печат, интериорът и външните части на автомобила (включително каросерията) могат да се печатат в рамките на едни цикъл (както е в американската компания Local Motors). Тоест, 3D-печатът предполага непрекъснатост на технологичния процес.
Налага се изводът, че по отношение на съществуващото производство, адитивната индустрия, произвеждаща готови стоки, води до свиване на съществуващите стойностни вериги и съкрашаване на операциите, изпълнявани от независими производители. 3D-печатът създава целеви продукт с минимум междинни стоки. Свързаното с тази технология възникване на голям брой локални производствени единици поражда необходимостта от по-плътни и дисперсни доставки на суровинни материали (т.е. на малки порции, а не в големи обеми за малък брой производители).
До голяма степен, технологията на триизмерния печат повече демотивира ТНК по отношение координирането на обработващите сегменти на глобалните стойностни вериги, отколкото в сегментите на маркетинга и продажбите. И, паралелно с това, стимулира координирането на процесите на добива, преработването и дистрибуцията на суровинни материали, доколкото контролът върху доставките на тези материали става критично важен.
Съществен за 3D-печата е потенциалът му за намаляване дела на разходите за труд в производството на една или друга стока. Тази технология позволява това производство да се извършва в отделните домакинства, в локални печатни центрове или в печатни центрове, работещи онлайн. Много 3D-принтери са проектирани така, че с тях да могат да работят и "аматьори" (подобно на ксерокса или компютърния принтер).
Както е известно, високите транспортни разходи и митническите бариери стимулират локалното производство. В повечето държави митническите бариери в обработващата промишленост се увеличават с ръста на степента на преработка и увеличаването на добавената стойност. На готовите изделия се налагат по-високи износни мита, в сравнение с тези за междинните стоки, които, на свой ред, са по-високи от митата върху суровинните материали. Тази ескалация на митническите тарифи с цел да бъдат подкрепени националните производители също стимулира използването на триизмерния печат, включително заради ниските мита на използваните суровини, в сравнение с тези, налагани на междинните стоки. С други думи, 3D-печатът, който позволява да се избегнат междинните стоки, се стимулира от тарифната система, което му осигурява - при равни други условия - определено конкурентно предимство пред традиционните технологии в обработващата индустрия.
Не е толкова ясно обаче, до каква степен транспортните разходи влияят върху разпространението на 3D-печата. Но тъй като минималното ефективно ниво на мащабите на производството (METS) на триизмерния печат е съществено по-ниско, отколкото това на традиционното, високите транспортни разходи би трябвало да стимулират използването му.
Засега индустрията 4.0 все още е в зародиш и широкото разпространение на заложените в нея технологични предимства ще изисква определено време. Тя обаче вече оказва определено влияние върху конкуренцията и корпоративните стратегии в много отрасли. Експертите, в частност, посочват, че темповете на нарастване на трансграничните информационни потоци са 50 пъти по-високи отколкото преди десетина години, докато другите показатели на глобализацията бележат спад.
Широкото използване на новите технологии може да промени разположението и организацията на производството на обработващата индустрия по целия свят и с течение на времето да изтрие разликата между стока и услуга. Ръстът на автоматизацията ще изтласка неквалифицираната работна сила и ще увеличи търсенето на висококвалифицирани кадри (програмисти, инженери по мехатроника, анализатори на данни). Интегрираните комуникации в режим на реално време по глобалните стойностни вериги ще ограничат необходимостта от незавършено производство и трупане на запаси. Разширяващата се М2М-комуникация ("машина-машина") и взаимодействието между човека и машината позволява да се постигне по-голяма персонификация на произвеждания продукт. Дистрибуцията пък ще се окаже под контрола на автоматични логистични дронове. Производителността на труда ще нарасне, разходите за труд ще паднат, а компаниите ще разполагат производството си все по-близо до потребителя и все по-малко ще го съобразяват с производствените разходи.
Ще възникнат качествено нови бизнес-модели. Както прогнозира проф. Марсел Богерс от Университета на Копенхаген, "вместо традиционния производствен процес в обработващата индустрия, ще станем свидетели на преход от централизирана към децентрализирана система на доставки, в чиито рамки производителите на потребителски стоки ще могат да реализарат "хибриден" подход, с акцент върху един изцяло персонифициран модел и върху потребителската ефективност" [Bogers].
Потребителите все повече ще бъдат въвличани в глобалните стойностни вериги в качеството на провайдъри на изключително важна информация (пряка и обратна) и дори в качеството на участници в производствения процес. Взаимоотношенията между компаниите и потребителите ще се променят, тъй като технологията BDA (големите данни) ще позволи предварителното тестване на новите стоки и услуги за клиенти, намиращи се във всяка точка на света, както и максимално бързото персонифициране на предлаганите от фирмите стоки с цел да бъдат ограничени разходите за опитно-конструкторски работи, стартиране на производството и адаптиране на продукцията. Всички тези процеси ще наложат тотална преоценка на въпроса за стандартизацията, който традиционно е ключов за теорията и практиката на международния маркетинг.
С появата на нови играчи на пазара ще нарасне конкурентният натиск върху вече съществуващите компании. Възникването на цифровите технологии доведе до появата на компании, като Google и Facebook, които в момента обслужват милиарди потребители. Техните иновационни бизнес-модели представляват различни концепции в рамките на глобалния бизнес. Най-вероятно, индустрията 4.0 ще доведе и до възникването на нови организации и форми на бизнес активност, използващи цифровите технологии. По-нататъшното развитие на цифровите платформи за дистрибуция на стоки (Amazon, Alibaba) ще осигури на малките фирми по-бърз и лесен достъп до глобалните пазари.
Накрая, могат да се появят нови национални и наднационални институционални структури, предназначени да регулиран сложтната икономическа реалност. "Задълбочавашото се взаимодействие между машините, стоките, компонентите и човека ще наложи нови международни стандарти, определящи взаимодействието между тези елементи в електронната фабрика на бъдешето. Разработването на такива стандарти все още е в зародиш, но вече се осъществява от традиционните организации и нововъзникващите консорциуми. Германската Plattform Industry 4.0 беше първият опит в тази посока. Нейна ярка алтернатива е американският Industrial Internet Consortium (IIC), създаден през март 2014 от представители на обработващата индустрия, Интернет и информационните и телекомуникационни компании. По-късно, в Германия пък се появи Dialogplattform Industry 4.0, разглеждана именно като конкурент на ІІС. В процес на реализация са и редица други амбициозни проекти за стандартизация" [Ruessman].
Очевидно ще е необходимо и ново, по-сурово законодателство за защита на информацията и саморегулирането на индустрията за да се гарантира сигурността на личното пространство и бъдат дефинирани рамките и редът на достъп, съхранение и прехвърляне на информацията. Кой ще притежава правото на собственост, кой ще носи юридическата отговорност за продуктите, съдържащи интелектуална собственост на потребителя и, как всички тези въпроси ще се решават в рамките на международните сделки? Неизбежната реконфигурация на глобалните стойностни вериги и промяната в баланса на силите между участниците в тях допълнително ще усложни решаването на такива въпроси, като мястото на производство на стоката, къде се генерира нейната стойност, кой прибира печалбата и, следователно, къде следва да се налагат данъците и митническите такси.
Възникването на нови институционални условия неизбежно ще повлияе върху активността и стратегическите решения на транснационалните компании. Очевидно е, че широкото използване на роботизирани системи ще минимизира предимствата от разполагането на обработващите производства в държави с ниски разходи за труд. Дали обаче това ще означава продължаване на процеса на решоринг (т.е. на връщане на производството обратно в развитите държави) и как това ще повлияе върху заетостта, предвид капиталоемкия характер на много отрасли на обработвашата промишленост? В бъдеще, компетенциите, определящи поведението на компаниите, ще се окажат - от една страна - свързани с прогнозирането и формирането на потребителското търсене, а от друга - с необходимостта да бъде постигната по-голяма ефективност в дистрибуцията на крайни стоки.
Възможностите и проблемите на Индустрията 4.0
За развиващите се държави, потоците на търговията, инвестициите и знанията, които са в основата на глобалните вериги на стойността, дават възможност за бързо усъвършенстване на технологиите и производството. Глобалните стойностни вериги (ГСВ) осигуряват на местните национални компании по-бърз достъп до необходимата информация, отварят нови пазари и им помагат да придобиват знания и нови навици. Транзакциите и инвестиците, свързани с ГСВ, изискват определени системи за контрол на качеството и стандартите в бизнеса, което пък принуждава развиващите се страни да повишават нивото си в тези сфери.
Въпреки това, глобалните стойностни вериги не са панацея за икономическото развитие. ГСВ могат и да създават пречки пред овладяването на нови навици и да водят, с течение на времето, до неравенство, дори и на фона на бързото индустриално развитие, вследствие на географския и организационен разрив между иновациите и производството. Налице са немалко доказателства, че големите печалби отиват при онези водещи компании в глобалните стойностни вериги, които контролират процеса на създаване на брандове и концепции на продуктите (като Apple например), както и при "лидерите на платформи", притежаващи ключови технологии и челни компоненти (като Intel например). Обикновено компаниите, ангажирани с рутинни монтажни операции и прости услуги в рамките на ГСВ, получават по-малко приходи, плащат на служителите си по-малки заплати и са по-уязвими от колебанията в рамките на съответния бизнес цикъл (не на последно място заради необходимостта да поддържат по-голяма заетост и основен капитал) [Luethje].
Обикновено, големите транснационални корпорации са и най-важните доставчици на стоки и услуги в глобалните вериги на стойността, ограничавайки по този начин възможностите на местните локални компании. Ако производствата с ниска добавена стойност се оказват доминиращи за определена страна или регион, това може да доведе до изключително негативни последици. В частност, залогът връху подобна специализация може да ограничи националните компании в рамките на непечеливши и нискотехнологични сегменти на глобалните стойностни вериги.
Съществуването на различни видове глобални стойностни вериги поставя въпроси относно характера на промишлената политика, насочена към подобряване позициите на компаниите, отраслите и страните в тези вериги, или за т.нар. "ъпгрейд" на добавената стойност. Икономическият ъпгрейд се дефинира като процес на прехвърляне на икономически агенти (играчи) - компании или работна сила - от производства с ниска добавена стойност към производства с по-висока. Проблемът за икономическия ъпгрейд в глобалните стойностни вериги е свързан с изясняването на условията, при които държавите и компаниите изместват акцента в дейността си от обикновените монтажни операции към "пълния пакет" доставки на комплектуващи части и към интегрирано производство.
Концепцията за глобалните стойностни вериги очертава четири вида подобен ъпгрейд. Първият е свързан с усъвършенстването на технологичния и производствения процес, влияещ върху върху производствените разходи. Вторият пък залага на усъвършенстването на продукта и пласирането на пазара на нови и различаващи се по потребителските си качества стоки. Тези два вида ъпгрейд са добре познати в специализираната литература, посветена на иновациите. Концепцията за ГВС обаче добавя към тях още две категории. Третата сфера на ъпгрейда е функционалното усъвършенстване или търсенето на по-малко конкурентни ниши в стойностните вериги. Така например, една компания може да излезе от непосредственото производство и да фокусира усилията си в проектирането и дизайна (това е пътят, по който вървят Nike, Levi-Strauss и други компании) или пък да разшири операциите си извън производството, ориентирайки се към брандирането на собствената си продукция (компанията Acer например стартира дейността си с монтажа на персонални компютри, използвайки американски брандове, а днес произвежда и продава собствени брандове компютри).
Накрая, четвъртият вид ъпгрейд е свързан с преминаването от една стойностна верига (например заради нарасналата конкуренция) към друга (така, преди няколко десетилетия финландската компания Nokia се преориентира от производството на обувки към мобилни телефони, а след това - към производство на комуникационни системи и програмно осигуряване).
В специализираната икономическа литература се посочват редица ключови механизми, определящи възможността за усъвършенстване на положението на компаниите в глобалните стойностни вериги:
Управление на веригите: Управлението на веригите детерминира разделението на труда в рамките на стойностната верига и определя възможността на отделните компании да генерират и акумулират размера на "рентата", която получават. Компанията ІКЕА например, ограничава възможностите на доставчиците си да разработват и, особено, да брандират свои собствени продукти. Освен това, тя налага определени рамки на усъвършенстването на технологичния процес на своите доставчици и систематично търси да ги замени с алтернативни, с цел да създаде конкурентна среда и да намали разходите си. В този случай, целта на политиката на ъпгрейдването е подпомагането на компаниите да влязат в стойностните вериги и насочването им към сегментите с по-висока добавена стойност и по-високи прегради пред навлизането на нови фирми.
Проникване на пазарите. Различните пазари предявяват различни изисквания и генерират различни нива на печалба. Осъществява се сегментиране на пазарите и повишаване на тяхната волатилност (особено на високодоходните пазари). При това, макар че пазарите на страните с ниски и средни доходи също са подложени на процеси на сегментиране и волатилност, като цяло, те се оказват по-малко чувствителни към цените, качеството, трудовите и екологични стандарти.
Ключовото значение на стандартите. Различните пазари и различните глобални стойностни вериги налагат и различни стандарти на производителите. Някои от тези стандарти се установяват от държавата (като фитосанитарните например), други - от контролиращи въпросните ГСВ компании (Toyota например, налага определени стандарти за качество, време за доставки и разходи на своите доставчици в рамките на стойностните вериги), а някои - от гражданското общество (трудовите стандарти). На свой ред, стандартите оказват съществено влияние върху фирмите, влизащи в ГСВ (нерядко за малките компании се оказва трудно да ги спазват). Те играят важна роля в процеса на ъпгрейдване, тъй като спомагат за повишаване на иновационните възможности на участниците във веригите.
Асиметричната мощ. По правило, водещата роля в глобалните стойностни вериги принадлежи на транснационалните корпорации, контролиращи цялата верига и определящи нейната политика, което затруднява проникването на нови, особено малки, компании. Тази асиметрия в мощта влияе върху разделението на труда и възможността на различните производители да усъвършенстват (т.е. да ъпгрейдват) своята продукция и предложенията си на пазара. Едно от решенията на проблема е създаването на собствени транснационални компании (т.нар. "национални лидери") и формирането на собствени стойностни вериги, включително и регионални. Както е известно, някои държави първоначално се изявяват като глобални доставчици. Други пък се занимават с елементарни операции по сглобяване за водещите глобални компании (например сглобяването на айфони в Китай). На тези начални етапи, траекторията на ъпгрейда приема формата на усъвършестване на производствения процес. След това, с разширяването на нейните компетенции, компанията "еволюира" от простото сглобяване към обработващи операции, инкорпорирайки все повече локално произвеждани компоненти. Следва етапът на продуктовия ъпгрейд, когато компетенциите позволяват да се произвежда продукция под свой собствен бранд (например производството на лаптопи в Тайван). Накрая, на етапа на функционалния ъпгрейд, компаниите започват да налагат глобалното присъствие на своите брандове, осъществявайки аутсорсинг на редица операции (например аутсорстването на производството на дрехи от Тайван в Китай или от крайбрежните райони на Китай в съседни държави, като Виетнам и др.).
Тази траектория на ъпгрейда често се ползва със съществена подкрепа от държавата (на нивото на отделната фирма, клъстер или отрасъл) под формата на развитие на човешкия капитал и ресурси, както и чрез оказване на финансова подкрепа за научно-изследователските и опитно-конструкторски работи и иновациите.
В суровинните глобални стойностни вериги основният акцент в политиката на ъпргейд се поставя върху разширяването на мрежовите връзки. Налице са множество примери, когато инициираните от ресурсния сектор връзки играят важна роля в индустриалното развитие на съвременните развити държави. Сред последните са САЩ и Канада, през ХІХ век, Норвегия и Великобритания, през ХХ век, и отново САЩ - в ерата на хидравличното разбиване на шистовите пластове (т.нар. "шистова революция"), в началото на ХХІ век [Wright]
Днес, типичен пример за ролята на ресурсните връзки представлява секторът на производството и обслужването на минното оборудване в Южна Африка. Този отрасъл е сред малкото, в които страната има положителен баланс в международната търговия, и играе важна роля в глобалното патентоване [Kaplan].
Развитието на суровинните стойностни вериги, на примера на африканските държави, показва, че за целта се използват различни инструменти. Сред тях са политиката на локализация (Нигерия и Ангола), развитието на инфраструктурата на ресурсния сектор (Ботсуана), маркетинговите институции, подкрепящи националната преработвателна индустрия (какаовият сектор в Гана), създаването на индустриални зони за стимулиране на връзките между водещите компании и местните производители (в медната промишленост на Замбия) или реализацията на програми за развитие на човешките ресурси за удовлетворяване потребностите на минната индустрия (Ангола и Нигерия).
Големите развиваще се държави имат повече възможности за напредък в рамките на глобалните стойностни вериги, в сравнение с малките. От една страна, те могат да фокусират усилията си върху износа на продукция на обработвателната промишленост, както го направиха Китай и Мексико в средата на 90-те години на ХХ век, а от друга - да преориентират производствените си мощности към покриване на вътрешното търсене, ако експортните рамки се оказват все по-малко привлекателни. Големите държави със сериозен потенциал за разширяване на пазара (като тези от БРИКС например), могат да активират институционалните механизми на политиката за привличане на преки чуждестранни инвестиции в наукоемките и капиталоемки сектори на националната икономика, като електрониката и автомобилостроенето.
В това отношение, малките държави разполагат с по-ограничени възможности. Размерите на вътрешния им пазар са недостатъчни за привличането на сериозни преки чуждестранни инвестиции, а местните национални компании, по правило, не са големи и са по-слабо развити в технологично отношение. Въпреки това, регионалната организация на някои ГСВ дава възможност на малките страни да намалят разходите си и да използват близостта си до по-големи пазари, създавайки експортни мощности в специализирани ниши на стойностните вериги (например в производството на междиннни стоки).
.
Бележки:
[1] За първа индустриална революция се приема механизацията, осъществена през ХІХ век, за втора - електрификацията в началото на ХХ век, а за трета - мащабната цифровизация от 70-те години на миналото столетие насам.
[2] В редица трудове (вж. например, Ruessman M. et al. Industry 4.0: the Future of Productivity and Growth in Manufacturing Industries. Boston Construction Group, Boston, MA 2015) се разграничават девет базови технологии: големите данни и техният анализ; автономните роботи; имитацията и моделирането; хоризонталните и вертикални системи за интеграция; интернет на нещата; киберсигурността; облачните технологии; адитивното производство (3D); технологията за разширена реалност. За глобалните вериги обаче, най-голямо значение имат именно тези четири технологии.
[3] Така, по време на представянето на потребителска електроника в Лас Вегас през 2017, компанията L’Óreal представи интелектуална четка за коса, снабдена със сензори, определящи състоянието и чупливостта на косъма и прехвърляща тази информация на четката, така че да се постигне оптимално третиране на косата.
[4] Пряката интеграция е специфичният дял на добавената стойност на държавата в износа на други държави, а обратната интеграция е делът на добавената стойност на другите държави в износа на конкретната страна.
Литература:
Albertoni F., Elia S, Fratocchi L., Piscitello L. Returning from offshore: what do we Know? AIB Insights. 2015. Vol.15. No 4. Pp.9-12.
Bogers M., Hadar R., Bilberg A. Additive manufacturing for consumer-centric business models: implications for supply chains in consumer goods manufacturing // Technological Forecasting and Social Changes. 2016. Vol. 102. Pp. 225-239.
Gereffi G., Korzeniewicz M. Commodity Chains and Global Capitalism. Westport, London. 1994.
Kaplan D. South African Mining Equipment and Specialist Services: Technological capacity // Export Performance and Policy. Resources Policy. 2012. Volume 37. Issue 4. Pp. 425-433.
Laplume A., Petersen B., Pearce J. Global value chains from a 3D printing perspective // Journal of International Business Studies. 2016. Vol. 47 No. 5. Pp. 595-609.
Luethje B. Electronic Contract Manufacturing: Global Production and the International Division of Labour in the Age of the Internet // Industry and Innovation. 2002. Vol. 9. Issue 3. Pp. 227-247.
McAffe A., Brynjolfsson E. Big data: the management revolution // Harward Business Review. 2012. Vol. 90. No. 10. Pp/ 61-67.
Ruessman M. et al. Industry 4.0: the Future of Productivity and Growth in Manufacturing Industries. Boston Construction Group. Boston, MA. 2015.
Sanjaja L. Technological Structure and Performance of Developing Country Manufactured Exports, 1985-1998. Working Paper 44. QEH University of Oxford. 2000.
Shukla A. The big and small of big data. – URL: medium.com/smart-products/the-big-and-small-of-big-data-2dec0106f5c5 (date of access: 07.05.2018).
Strange R. Industry 4.0, Global Value Chains and International Business // National Business review, August 2017. Pp. 174-184
Wright G., Czelusta J. The Myth of the Resource Curse // Challenge. 2004. Vol. 47. No 2. Pp. 6-38.
* Авторът е ръководител на Центъра за индустриални и инвестиционни изследвания към Националния изследователски институт за световна икономика и международни отношения на Руската академия на науките
