nik1

Не, образите не се отнасят с "еднаква достоверност" за всички българи - нито тогава, .....още по-малко сега.. цитат от мен Цитат от Дора: https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=6215&Level=3 https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=149&WorkID=6215&Level=3 и.т.н. Защо е прав Захари Стоянов, или.. какво казва? Дефчо, тракийците по това време са имотни хора (чети Захари Стоянов). Панагюрище значи панаирен град/селищв..Имаш ли представа какъв кураж и смелост се иска да си заложиш имота и бизнеса на карта и да вдигнеш въстание в центъра на империята, заобраден от турски села и градове ( не си чел нищо за Татарпазарджик?) Това го правят само тракийците (част от тях), нали разбираш това? Всички други се покриват и снишават като плъшоци, докато бурята премине, нали.. Сори, Георги Марков не е познал..

Хайде посмали малко :).

ОТ. Темата се преобърна за циганите, а такива подобни теми и дискусии има достатъчно Само ще вметна някои неща Българските политици "мислят" и се държат както и мнозинството (което изобщо не значи че "мислят" или се държат правилно) по отношение на образоването на ромите.. Отделно от това, никой от тях не иска да признае провала на образователния модел по отношение на ромите ; Дете, което в пети клас което не може да изважда, не знае таблицата за умножение или не може да чете, говори не само за провал в системата за образование, но и за груби нарушения вътре в нея На каква основа е пускано нагоре това дете? Как и защо? Къде е инспекторатът.....Къде са политиците да видят и разрешат проблема? Няма ги ..И е най-лесно да се каже "ами те циганите са такива", .....Както беше казал Скуби в друга тема, за мързела и нежеланието за справяне с проблемите (на политиците и на обикновените българи) винаги има готови извинения.. Апропо, науката отдавна е отговорила на въпросите защо циганските деца като цяло отпадат от училище рано (в тази конкретна система) , и какво може да се направи от политиците на мнозиството така по-малко от тези деца да отпадат.(в други теми сме писали надълго и наширокои) Но я няма политическа воля и желание Това, което е нужно е циганите да бъдат интергирани, а не да стават българи по "ценности, морал и знания" Апрпо: то и виждането че българите сме "един калъп" е нонс-сенс, но "карайте да върви". Ще се самоцитирам от друга тема, за да не пиша отново едно и също:

ПС Какво да кажем тогава с въпроса за отнемане на пoлитически права на бившите членове на БКП и сътрудниците на службите и апарата Въпросът за мен е малко по-друг, защото (1) режимът е приет за нелигимен и престъпен с оглед и от гледна точка на устоите и принципите на конституционализма, които е потъпкал (2) Не предполага статично и продължаващо във времето отнемане на права на дадена група - Всички членове на тази група ще умрат от естесвена смърт, и тогава няма на кого да се ограничават права; Докато при другите случаи не етака- винаги ще има етнически групи, и хора които са по-ниско в социално-икономическата пирамида https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134920192

Няма проблем за решаване тук - или (1)приемаме принципите на конституционализма и въз основа на тях си устройваме управлението и (политиките), или (2)не.. Ако в първия сценарии мнозиството реши, че на държаввата са нужни само/повече, или по-образовани хора - политиките се насочват към - стимулиране на образованието (съответното) на хората - изграждане на по-добра и ефективна (и достъпна) образователна система Това е нормалната практика в света днес, Отнемането на права (в случая са политически) е във втория сценарии. Какво става във втория сценарии , или могло да се случи - просто е: това което се случило по време е на Френската революция- хората без политически права да излезнат на улицата ,да протестират, да вдигнат бунт или ревюлюция, (и пак да си извоюват правата, или не - и обществото да остане за постоянно разделено и атомизирано) ПС "Блъсканeто на главите" с т.н. проблем за ограничаване на политическите права на база образователен ценз, произход, и място в социално-икономическата пирамида, устройва популистите, защото разделеното и атомизирано общество е тяхната "тор"..

Смисълът/пронципът/ на конституцинализма, въвеждан в Европа след Френската революция, е че всички членове на обществото трябва да бъдат представени политически..Той определя и нашата Констутиция.. Аз нямам против изключенията, само че кой може да каже кои са правилни, и кои не? И кой и как ще ги определя? Във връзка с образованието: Дали пък не трябва да лишим от пасиви и активни избирателни права, всички които не са завършили в университ от Бръшляновата лига , защото другите не дават достъчно добро образование, (а кой и как решава кое е "достъчно добро") , или пък всички, които нямат магистратура по право, икономика или политология.. В държавата ще има 20 или 2000 избиратели и/или избираеми, и няма принципен проблем - достатъчно са за парламент (който да посочи правителство, и Президент, Апропо: А ако дипломата е купена или фалшива? Знаете ли от къде идва изразът "калинките на ГЕРБ" (не че в другите партии не се купуват/ взимат "лесни" дипломи) Не е заради Жоро Харизанов разбира се (пиар-а на днешното управление) https://www.24chasa.bg/Article/4052053 А заради оригиналната Калина (Калина Илиева), https://bg.wikipedia.org/wiki/Калина_Илиева ---------------------------------------------- Лично аз бих предпочел на първо време да бъдат лишени от пасивни и активни избирателни оправа всички биши членове на БКП (и безпартийите сътрудници на бившите служби), само че много хора няма съгласни На второ място - всички пенсионери

https://www.vedomosti.ru/society/articles/2020/04/13/827945-putin-otstaivaet

Данните, за които пиша са от неправителствената Левада Център , и се приемат за обективни от "извънпутиново" пространство. Е не е само твое разбиране, че моделът може (и трябва) да се промени конститиуционно.. Не говоря за мен, или за Атом; това го казва и Собчак (която е и магистър по политология, изследвала полупрезидетстките управления във Франция и РФ) и е част от програмата и , (и на партията и) , това го казва и Навални.. Твърдо са за парламентрно управление..

Да, "Номерът" му минаваше най-вече заради това, че режимът подържаше някакво фасадно подобие на демокрация (с опозиция) и разделение на властите, и руснаците най-общо можеха да кажат "ОК от Единна Русия са крадци, в Парламента са негодници, чиновниците са корумпирани, но имаме доверие в Путин и се уповаваме на него" Не е пълно за мен разбирането, че единствената причина за сравнително високи нива на одобрение преди няколко години се дължат на това, че руснаците живеят по-добре отколкото в края на 90-те и в първите няколко на след двехилядната .. Причините са комплексни , икономическата е само една от тях (Апропо, успешната война в Чечня, и спирането на разпада Русия бяха тези "изстреляха" Путин на върха на одобрението. Анексията на Крим също помогна да се задържат нивата на одобрение) Да, но какво се получи сега? Истината лъсна - Путин въобще не интересува от обикновените хора, и това го мислят вече мнозинството руснаци. Оказа се, че няма и подобие на фасадна демокрация и разделение на властите, след като и Констуционния съд послушно "позволи" рефендум за зануляване на мандатите Mакар и за руснаците неща като "демокрация и разделение на властите" да са смътни и неясни (защото нямат традиция), те много добре разбират какво е това диктатор и автократ, защото са живяли при такива.. Също така, базата на твърди поддръжни на Путин намалява по естествени причини...

Хазин е един от пропагандистите на путиновото управление и режим режима, и лично мен той не ме интересува особено като анализатор и икономист . Просто е - пропагандистите, когато не са не са откровени лъжци (има много такива) или обикновени медиократи, са манипулатори Имам достатъчно на брой и надеждни източници за да се информирам за руската икономика , политика и реалност ..От първо лице - от доказали се хора, извън системата А що се отнася до книгата, тя вероятно е полезно четиво за праволинейните пропутиновци и единороси, и американофоби Отварям една глава: https://www.e-reading.club/chapter.php/88873/65/zakat-imperii-dollara-i-konec-pax-americana.html Опс господинът е "забравил" да спомене че същото занижаване се прави в Русия, в Германия (вие бяхте в Германия) и изобщо в цял свят Но кой да му мисли от единоросите и пропутинците? https://www.dw.com/bg/експерт-русия-живее-с-военновременен-бюджет/a-18113708

https://www.nsi.bg/bg/content/8212/брой-на-предприятията ПС Микро - и МС предприятия в България произвеждат 65 % от продукцията в България (в София, Пловдив и Варна, процентът е малко по-висок от средния), в София - 2/3 от заетостта е в микро- и МСП, (не намирам данни за страната) https://investsofia.com/wp-content/uploads/2018/10/The-Role-of-Small-and-Medium-Enterprises-in-Sofia-Economy-BG-2018.pdf

И/или не му се иска да прави промени в кръга от хранените хора - "нито му стиска, нито го може", какво казваш. Има още един проблем според мен, който Хазин "недовижда" (насочено или просто не разбира) - средата за нормален и меритократичен бизнес в Русия е много "отровна" В някои отношения има подобие на моделите, в други - не. В България има разделение на властите, те са в напрежение често, или поне сега (това за мен е нормалното състояние за една действаща демокрация), има и реална многопартийна система. Също така - ние сме член на ЕС и добрата му законова рамка, Тя може да се заобиколи в някои случаи, но не и да се неглижира или да се направи така, че в няма или не действа. В Русия липсват и двете , което предопределя и много разлики . ПС В кръга на шегата, и не съвсем моделът тук е близък до украинския , за който Навални беше казал перефразирам "в Украйна има демократична традиция и демокрация, обаче всички партии са се "навързали" на крадат (на софрата, както казваме в България) . Забележка: в Русия крадат или са на "софрата" "единоросите", а също "приятелите" и "хранените хора" на Вова , за другите това не е позволено..

Русия де юре не е централизирана държава, и например с преминаване към парламентарен тип управлениение, могат да се решат двата "проблема," плюс третия: 1) става единна и централизирана (може да стане, като се премахнат субектите заедно с това) , без да има нужда от автократ или "цар". 2) всички тези различни хора да могат да бъдат представени и да участват реално в управлението на страна си Сега Русия се управлява по модела "Автократ <--> "Хранени хора" и Олигарси" , с подчинен и слабогласен Парламент, който и по Kонституция може да бъде разпускан от Президента, ако например не одобри правителството предложено от него

Параграф 22: За да развие "реальное производство" на Русия и трябват западни инвестиции , съчетани със западен тип икономически отношения и среда. В същото време в Русия отношението към Запада рядко е било положително - за руския национализъм ресантиманът е "антизападен" изобщо. Отношението при самите руснаци варира (днес те са по скоро положителни , преди 4-5 години те бяха преобаадаващо и силно отрицателни),но целият проблем идва от това че мейнстриймът, основната политика си остава антизападнизмът (вижте кампанията и дебатите на " прозападната" (либералната) патриотка Кс. Собчак при последните президентските избори - тя беше заклеймена и заклейнявана като предателка, от почти всички нейни опоненти. В действителност дори така наричаните руски либерали поддъражат "високи" ноти на антизападнизъм .Това не е случайно - авторитарното управление може да се легитимира и подържа само като се подържа тезата , че Западът ( и присъщите му демокрация , и икономически либерализъм) са нещо лошо и враждебно за Русия.

ПС А това е публикация на мозъчнния тръст CNAS "Technology alliances will help shape our post-pandemic future" https://www.cnas.org/publications/commentary/technology-alliances-will-help-shape-our-post-pandemic-future Това е пълния текст на статията https://www.c4isrnet.com/opinion/2020/04/14/technology-alliances-will-help-shape-our-post-pandemic-future/

Страхувам се, че разбудихме спящ гигант, в казано на китайски, а "спящият гигант" е САЩ Много интересен документ, препоръчвам го и на Атом. Някак си противоречи базово на сценария за "вирусния национализъм" За мен докуменът е като дежавю за края на национализма, когато съюзниците се обединяват срещу общ противник и отхвърлят егоизма, Започват да си сътрудничат целенасочено за каузата, включително споделяйки технологии, и дори правейки ги отворени..

Дали едно такова развитие би донесло по-голяма вероятност за съюзнически десант на Балканите, вместо в Сицилия и Италия? Вероятно не, защото бъдещата стратегия е приета на конференцията в Казабланка, в която освен ВБ, участват САЩ и Френските свободни сили, целите и приоритетите са различни от фикциите на Чърчил за привличане на Турция, и десант на Балканите - а именно: капитулатация на Италия, удари в сърцето на Германия и подготовка юа операция Оверлорд https://en.wikipedia.org/wiki/Casablanca_Conference http://militera.lib.ru/memo/usa/roosevelt/04.html https://en.wikipedia.org/wiki/Casablanca_directive Европа в действителност е разделена за "Запад" (на Запад от Германия) и на "Изток" (на Изток от от Германия) преди всички крайни "договорки".

Югоармията (и двете армии) действа партизански (това значи че могат да водят бойни действия в ограничени региони), и разчитат на съюзническа помощ При нашата редовна армия всичко това е "наобратно" . Можем да допуснем че в Българския Генерален щаб не са съществували планове за водене на партизанска война срещу СССР, съюзниците или Германия В тази връзка: Бих предположил, че политическото ръководство, след 2 септемрви 1944 г (правителството на Муравиев) се е надявало "бурята да мине леко" (то е нямало на какво друго да се оповава)

Аналогията с първата световна война е неприложима. Практически няма как с пехотинци и конна армия, , с топове, теглени с коне, и с малко на брой морално остарели самолети - от които по-малко от 100 са изтребителите Девоатин D.520 и 20-30 са Ме-109, без достатъчно гориво и резервни части (да не забравяме и това че карловското летище,самолети и съоръжения а са унищпжени напълно от съюзническата авиация) да се спре милионна армия, въоръжена с най-модерното оръжие, мототехника,танкове и авиация (в големи количества)

https://bulgarianhistory.org/aleksandar-cankov/ Следосвобожденска България е майка на едни от най-противоречиви личности в родната ни история. Най-често става въпрос за политически дейци, които са едновременно добри и справедливи за своите поддръжници и лоши и безчовечни за своите противници. Пример за такава личност е проф. Александър Цанков. Благодарение на комунистическата пропаганда, той е митологизиран като един от най-безчовечните и свирепи хора управлявали България. Достатъчно е да споменем две от прикрепените му прозвища, „кърволак“ и „кървав професор“, за да се убедим в това. Разбира се като враг на комунизма, той е наречен и фашист, но наистина ли е бил такъв? Александър Цанков е роден на 28 юни 1879 година в град Оряхово в семейство с 9 деца. Завършва класическия клон на Русенската гимназия и като буден и любознателен младеж, продължава образованието си в Софийския университет със специалност право. Дипломира се с отличие и заминава за Германия, където специализира правни науки и политическа икономия в Мюнхен, Вроцлав и Берлин. Получил едно солидно за времето си образование Цанков се завръща в България и започва работа в БНБ, а по-късно и в Министерството на търговията и земеделието. През 1911 година става преподавател по политическа икономия в Софийския университет. Благодарение на голямата си ерудиция бързо се издига в университетската йерархия. През 1916 година получава позицията извънреден професор, а от 1919 година тази на редовен професор. В началото на своя живот, макар и отдал се на науката, Цанков не остава далеч от политическия живот на страната. В младежките си години той е член на Българската работническа социалдемократическа партия. След нейното разцепление на тесен и широк клон, се присъединява към втория, но през 1907 година прекратява членството си в него разочарован от дейността му. На политическата сцена се появява отново едва след преврата от 9 юни 1923 година. През 1921 година, Цанков е един от основателите на Народния сговор – организация неполитическа по своя характер. Първоначално неин ръководител е Александър Греков, но след убийството му през май 1922 година, на председателското място застава Цанков. По същността си Народния сговор не е политическа партия и не се стреми към поемането на властта, но след гласуваното й доверие от страна на Военния съюз, организацията се съгласява след извършването на преврата срещу земеделците да поеме държавното кормило. На 9 юни 1923 година Военния съюз извършва държавен преврат, сваляйки от власт БЗНС и Стамболийски. Задачата на Цанков е да състави ново правителство, но преди това да убеди цар Борис III да подпише указа за назначаването на новия кабинет. Това се оказва нелека задача. Младият цар увърта до последно и на Цанков се налага дори да употреби известни заплахи, с които да го склони. В крайна сметка указът е подписан, а превратът узаконен. Съставеното от Цанков правителство е коалиционно, ясно изградено с цел успокояване на напрегнатата политическа обстановка. В него влизат представители от целия политически спектър – от либерали до широки социалисти. Задачата на новото правителство е да управлява до месец август на същата 1923 година, за когато са насрочени избори за ново ОНС. Изглежда примамен от идеята да остане в политиката, Цанков преобразува Народния сговор в политическа формация, наречена Демократичен сговор, с която да участва на предстоящите избори. В новата партия се вливат и мнозина от представителите на останалите „буржоазни“ сили. Наред с тези действия той трябва да се справя и със спонтанното надигане на част от селското население в подкрепа на свалените земеделци. За кратко време бунтовете са премазани като на места е използвана прекомерна жестокост. През първите месеци на своето управление Цанков се опитва да стабилизира страната. Наглед това за кратко му се отдава, но всичко е привидно. Макар в столицата положението да е спокойно, в голяма част от провинцията, където БЗНС е основна сила, сред хората са стаени взривоопасни нагласи. Разбира се, правителството добре разбира това. Взети са всички мерки, евентуалния бунт да бъде смазан. Заради това, когато през септември 1923 година по внушение на Коминтерна, в България избухва т. нар. „Септемврийско въстание“ с помощта на армията и на някои допълнителни формирования към нея, включително части на ВМРО, бунтовниците са разбити за няколко дена. Трябва да се отбележи, че на места правителствените сили отново си служат с прекомерна жестокост, под куршумите попадат и мнозина мирни граждани. Според данните на БКП жертвите възлизат на 5 000 убити. Месец след трагичните събития от септември 1923 година, насрочените след преврата избори все пак се провеждат. На тях Демократичния сговор убедително печели, не без станалите обичайна практика за България машинации от страна на управляващата партия. Като законно избран министър-председател Александър Цанков, чувствайки легитимността на своя страна, уверено се заема с отстраняването на комунистическата опасност. За тази цел, през януари 1924 година, правителството му приема „Закон за защита на държавата“, с който се обявяват за незаконни всички организации, поставящи си за цел насилствено вземане на властта в страната. Малко по-късно с решение на Върховния касационен съд БКП и всички свързани с нейната дейност организации са обявени за нелегални. Започва преследване на техните дейци, в което мнозина от ръководителите на българските комунисти са убити. От своя страна крайно левите отвръщат на удара и съставят наказателни отряди и чети, с помощта на които започват да убиват близки до правителството лица. На 14 април 1925 година народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит от комунистически дейци. Наглед едно от много политически убийства. На 16 април панихидата на Константин Георгиев започва по обичайния ред. Насъбралото се множество, сред което е целия политически елит, влиза в черквата „Света Неделя“. Всички високопоставени лица присъстват, единствен царят не е там. Разигралите се храма събития най-добре описва именно Александър Цанков (той е сред присъстващите и е една от основните цели на атентата): „Погребалният обред се извършваше от софийския митрополит Стефан. Четеше евангелието на Йоана- „Истина, истина ви казвам, който слуша словото и вярва в оногова, който ми е пратил….“ Дебела тъма ни покри и непроницаем мрак. Потънахме като че ли в ада. Секунда или минута, не зная, след като се развидели, през облака прах прозираше през разрушения купол и стените на църквата синкавото небе. Страшната картина сега е пред мен, но нямам думи, перото ми е слабо, за да я представя в истинския и ужас. Десетки човешки трупове, повалени, налягали в безпорядък един до друг; едни умрели, други агонизиращи, с глухи стенания се бореха със смъртта.“ Самият Цанков, който като по чудо не губи живота си в „Света Неделя“, вече окончателно се заема да изтреби комунистическите дейци. По негово нареждане започва тяхното гонение, в което косвени жертви стават и множество леви интелектуалци, журналисти и общественици. Александър Цанков поздравява Н.В.Цар Борис III за избавлението му от атентата в Арабаконашкия проход, извършен на 14 април 1925 г. Напрегнатата обстановка по време на Цанковото управление не се изчерпва само с конфликта между правителство и комунисти. През есента на 1925 година на българска територия навлизат гръцки войски, окупирайки 10 села в Петричко. По разпореждане на министър-председателя на тях не се оказва отпор. Като вещ държавник Цанков съзнава, че една евентуална война е възможно да подтикне и други агресивно настроени съседи да нападнат България. Решено е да се търси справяне с конфликта по пътя на дипломацията. Българското правителство се обръща към Обществото на народите с искане да се намеси и в крайна сметка решението му се оказва правилно. Организацията принуждава гърците да се изтеглят, а освен това и да заплатят обезщетение на България. Това остава в историята като един от най-големите успехи на българската дипломация, а също така и като единствения случай, в който ОН изпълнява успешно своите миротворчески цели. Въпреки някои свои безспорни заслуги, прекомерната жестокост използвана срещу комунистическите дейци компрометира Цанков в очите на българската общественост. Под сериозен натиск, през 1926 година, министър-председателят е принуден да подаде своята оставка и да повери управлението на страната на Андрей Ляпчев – водачът на другия изявен клон на Демократичния сговор. По време на неговото управление Цанков заема поста председател на Народното събрание, а от 1930 година е министър на народното просвещение. Малко след разцеплението на Демократичния сговор през 1932 година, Цанков създава нова политическа формация, която е ориентирана към идеите на Мусолини, а по-късно и на Хитлер. Нейното име е Народно социално движение. По примера на Мусолини през 1934 година Цанков се опитва да извърши „поход към София“, с който да завземе държавната власт. Планът му е осуетен от преврата от 19 май 1934 година и скоро напрежението в страната принуждава Цанков да напусне България и да се насочи към Австрия. По време на Втората световна война там той създава своето правителство в изгнание, към което се присъединява част от българското офицерство. Български студенти и членове на комунистическия интернационал демонстрират в Москва против правителството на професор Александър Цанков след въстанието през септември 1923 г. След преврата от 9 септември Цанков е осъден задочно от Народния съд на смърт. Той остава във Виена и след войната, но развитието на събитията го принуждава да емигрира в Аржентина. Там той умира на 27 юли 1959 година. Добър или лош, способен или неспособен е Цанков, това оставяме всеки сам да прецени за себе си. Можем единствено да отбележим, че когато се говори за личност като неговата е хубаво да се избягват крайните оценки. Да, за комунистите той винаги ще си остане „фашист“, „кърволак“ или „кървав професор“, но комунизмът, поне официално вече не е властваща идеология в България. Време е приносът на много от заклеймените българи да бъде преосмислен и да получи една реална оценка. https://bulgarianhistory.org/aleksandar-cankov/

ПС Историята не е права линия Превратът през 1934 година отваря "вратата" за монархичното управление - след управлението на една слаба хунта се установява монархиен режим. И съответно от това - следва логичното сближаване на България с Германия От друга страна, в тази връзка - мейнстрийм партиите, забранени непросредствено след преврата са англо- и френско - филски (флагманът на печата вестник "Мир" е българския Таймс, той дори си копира материалите от Таймс) Остава отворен въпроса, как би се развила историята ако не беше извършен този преврат я 1934 г. и се беше запазило непрекъснати парламентарното управление. И ако България не беше се присъединила военно към Тристранния пакт, и беше обявила неутралитет или въоръжен неутралитет в началото на 1941? В положение подобно на това Холандия , България вероятно би запазила някаква степен на автономност при навлизането на германските войски тук, и в същото време в каря на войната би се оказала от страната на победителите (хипотетично без да е присъединила Добруджа), но отново в сферата на влияние на СССР. И вероятно България се оказала (както в реалната история) с наложен болшевишки/ комунистически режим от СССР. Намираща се зад Желязната завеса. И с ограничени възможности (макарт и принципно по-добри от тези в действителната история) да поялияе върху дебългаризацията на македонските българи.

Тодор Живков [1] и ББ са по близо до популисткия тип лидер [1] популизмът а е продукт на демокрацията, a там където няма демокрация - той е субпродукт "Военният съюз" в 20 и 30-те изиграва като цяло значитела роля за развитието на България (дали е положителна или отрицателна- трудно е да отговори) ПС Ако пруските военни бяха разоръжили СС/ СА, бяха "бастисали" Хитлер, както правят военните в България с един друг популист и диктатор и неговата въоръжена гвардия, Европа днес щеще да е друга (по- добра или по-лоша -един господ знае, но пък десетки милиони нямаше са умрат) София, разоръжени и арестувани членове на “Оранжевата гвардия” на Ал. Стамболийски под конвой от редовна войска след преврата на 9 юни 1923 г. http://www.lostbulgaria.com/?p=5899