nik1

Русия де юре не е централизирана държава, и например с преминаване към парламентарен тип управлениение, могат да се решат двата "проблема," плюс третия: 1) става единна и централизирана (може да стане, като се премахнат субектите заедно с това) , без да има нужда от автократ или "цар". 2) всички тези различни хора да могат да бъдат представени и да участват реално в управлението на страна си Сега Русия се управлява по модела "Автократ <--> "Хранени хора" и Олигарси" , с подчинен и слабогласен Парламент, който и по Kонституция може да бъде разпускан от Президента, ако например не одобри правителството предложено от него

Параграф 22: За да развие "реальное производство" на Русия и трябват западни инвестиции , съчетани със западен тип икономически отношения и среда. В същото време в Русия отношението към Запада рядко е било положително - за руския национализъм ресантиманът е "антизападен" изобщо. Отношението при самите руснаци варира (днес те са по скоро положителни , преди 4-5 години те бяха преобаадаващо и силно отрицателни),но целият проблем идва от това че мейнстриймът, основната политика си остава антизападнизмът (вижте кампанията и дебатите на " прозападната" (либералната) патриотка Кс. Собчак при последните президентските избори - тя беше заклеймена и заклейнявана като предателка, от почти всички нейни опоненти. В действителност дори така наричаните руски либерали поддъражат "високи" ноти на антизападнизъм .Това не е случайно - авторитарното управление може да се легитимира и подържа само като се подържа тезата , че Западът ( и присъщите му демокрация , и икономически либерализъм) са нещо лошо и враждебно за Русия.

ПС А това е публикация на мозъчнния тръст CNAS "Technology alliances will help shape our post-pandemic future" https://www.cnas.org/publications/commentary/technology-alliances-will-help-shape-our-post-pandemic-future Това е пълния текст на статията https://www.c4isrnet.com/opinion/2020/04/14/technology-alliances-will-help-shape-our-post-pandemic-future/

Страхувам се, че разбудихме спящ гигант, в казано на китайски, а "спящият гигант" е САЩ Много интересен документ, препоръчвам го и на Атом. Някак си противоречи базово на сценария за "вирусния национализъм" За мен докуменът е като дежавю за края на национализма, когато съюзниците се обединяват срещу общ противник и отхвърлят егоизма, Започват да си сътрудничат целенасочено за каузата, включително споделяйки технологии, и дори правейки ги отворени..

Дали едно такова развитие би донесло по-голяма вероятност за съюзнически десант на Балканите, вместо в Сицилия и Италия? Вероятно не, защото бъдещата стратегия е приета на конференцията в Казабланка, в която освен ВБ, участват САЩ и Френските свободни сили, целите и приоритетите са различни от фикциите на Чърчил за привличане на Турция, и десант на Балканите - а именно: капитулатация на Италия, удари в сърцето на Германия и подготовка юа операция Оверлорд https://en.wikipedia.org/wiki/Casablanca_Conference http://militera.lib.ru/memo/usa/roosevelt/04.html https://en.wikipedia.org/wiki/Casablanca_directive Европа в действителност е разделена за "Запад" (на Запад от Германия) и на "Изток" (на Изток от от Германия) преди всички крайни "договорки".

Югоармията (и двете армии) действа партизански (това значи че могат да водят бойни действия в ограничени региони), и разчитат на съюзническа помощ При нашата редовна армия всичко това е "наобратно" . Можем да допуснем че в Българския Генерален щаб не са съществували планове за водене на партизанска война срещу СССР, съюзниците или Германия В тази връзка: Бих предположил, че политическото ръководство, след 2 септемрви 1944 г (правителството на Муравиев) се е надявало "бурята да мине леко" (то е нямало на какво друго да се оповава)

Аналогията с първата световна война е неприложима. Практически няма как с пехотинци и конна армия, , с топове, теглени с коне, и с малко на брой морално остарели самолети - от които по-малко от 100 са изтребителите Девоатин D.520 и 20-30 са Ме-109, без достатъчно гориво и резервни части (да не забравяме и това че карловското летище,самолети и съоръжения а са унищпжени напълно от съюзническата авиация) да се спре милионна армия, въоръжена с най-модерното оръжие, мототехника,танкове и авиация (в големи количества)

https://bulgarianhistory.org/aleksandar-cankov/ Следосвобожденска България е майка на едни от най-противоречиви личности в родната ни история. Най-често става въпрос за политически дейци, които са едновременно добри и справедливи за своите поддръжници и лоши и безчовечни за своите противници. Пример за такава личност е проф. Александър Цанков. Благодарение на комунистическата пропаганда, той е митологизиран като един от най-безчовечните и свирепи хора управлявали България. Достатъчно е да споменем две от прикрепените му прозвища, „кърволак“ и „кървав професор“, за да се убедим в това. Разбира се като враг на комунизма, той е наречен и фашист, но наистина ли е бил такъв? Александър Цанков е роден на 28 юни 1879 година в град Оряхово в семейство с 9 деца. Завършва класическия клон на Русенската гимназия и като буден и любознателен младеж, продължава образованието си в Софийския университет със специалност право. Дипломира се с отличие и заминава за Германия, където специализира правни науки и политическа икономия в Мюнхен, Вроцлав и Берлин. Получил едно солидно за времето си образование Цанков се завръща в България и започва работа в БНБ, а по-късно и в Министерството на търговията и земеделието. През 1911 година става преподавател по политическа икономия в Софийския университет. Благодарение на голямата си ерудиция бързо се издига в университетската йерархия. През 1916 година получава позицията извънреден професор, а от 1919 година тази на редовен професор. В началото на своя живот, макар и отдал се на науката, Цанков не остава далеч от политическия живот на страната. В младежките си години той е член на Българската работническа социалдемократическа партия. След нейното разцепление на тесен и широк клон, се присъединява към втория, но през 1907 година прекратява членството си в него разочарован от дейността му. На политическата сцена се появява отново едва след преврата от 9 юни 1923 година. През 1921 година, Цанков е един от основателите на Народния сговор – организация неполитическа по своя характер. Първоначално неин ръководител е Александър Греков, но след убийството му през май 1922 година, на председателското място застава Цанков. По същността си Народния сговор не е политическа партия и не се стреми към поемането на властта, но след гласуваното й доверие от страна на Военния съюз, организацията се съгласява след извършването на преврата срещу земеделците да поеме държавното кормило. На 9 юни 1923 година Военния съюз извършва държавен преврат, сваляйки от власт БЗНС и Стамболийски. Задачата на Цанков е да състави ново правителство, но преди това да убеди цар Борис III да подпише указа за назначаването на новия кабинет. Това се оказва нелека задача. Младият цар увърта до последно и на Цанков се налага дори да употреби известни заплахи, с които да го склони. В крайна сметка указът е подписан, а превратът узаконен. Съставеното от Цанков правителство е коалиционно, ясно изградено с цел успокояване на напрегнатата политическа обстановка. В него влизат представители от целия политически спектър – от либерали до широки социалисти. Задачата на новото правителство е да управлява до месец август на същата 1923 година, за когато са насрочени избори за ново ОНС. Изглежда примамен от идеята да остане в политиката, Цанков преобразува Народния сговор в политическа формация, наречена Демократичен сговор, с която да участва на предстоящите избори. В новата партия се вливат и мнозина от представителите на останалите „буржоазни“ сили. Наред с тези действия той трябва да се справя и със спонтанното надигане на част от селското население в подкрепа на свалените земеделци. За кратко време бунтовете са премазани като на места е използвана прекомерна жестокост. През първите месеци на своето управление Цанков се опитва да стабилизира страната. Наглед това за кратко му се отдава, но всичко е привидно. Макар в столицата положението да е спокойно, в голяма част от провинцията, където БЗНС е основна сила, сред хората са стаени взривоопасни нагласи. Разбира се, правителството добре разбира това. Взети са всички мерки, евентуалния бунт да бъде смазан. Заради това, когато през септември 1923 година по внушение на Коминтерна, в България избухва т. нар. „Септемврийско въстание“ с помощта на армията и на някои допълнителни формирования към нея, включително части на ВМРО, бунтовниците са разбити за няколко дена. Трябва да се отбележи, че на места правителствените сили отново си служат с прекомерна жестокост, под куршумите попадат и мнозина мирни граждани. Според данните на БКП жертвите възлизат на 5 000 убити. Месец след трагичните събития от септември 1923 година, насрочените след преврата избори все пак се провеждат. На тях Демократичния сговор убедително печели, не без станалите обичайна практика за България машинации от страна на управляващата партия. Като законно избран министър-председател Александър Цанков, чувствайки легитимността на своя страна, уверено се заема с отстраняването на комунистическата опасност. За тази цел, през януари 1924 година, правителството му приема „Закон за защита на държавата“, с който се обявяват за незаконни всички организации, поставящи си за цел насилствено вземане на властта в страната. Малко по-късно с решение на Върховния касационен съд БКП и всички свързани с нейната дейност организации са обявени за нелегални. Започва преследване на техните дейци, в което мнозина от ръководителите на българските комунисти са убити. От своя страна крайно левите отвръщат на удара и съставят наказателни отряди и чети, с помощта на които започват да убиват близки до правителството лица. На 14 април 1925 година народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит от комунистически дейци. Наглед едно от много политически убийства. На 16 април панихидата на Константин Георгиев започва по обичайния ред. Насъбралото се множество, сред което е целия политически елит, влиза в черквата „Света Неделя“. Всички високопоставени лица присъстват, единствен царят не е там. Разигралите се храма събития най-добре описва именно Александър Цанков (той е сред присъстващите и е една от основните цели на атентата): „Погребалният обред се извършваше от софийския митрополит Стефан. Четеше евангелието на Йоана- „Истина, истина ви казвам, който слуша словото и вярва в оногова, който ми е пратил….“ Дебела тъма ни покри и непроницаем мрак. Потънахме като че ли в ада. Секунда или минута, не зная, след като се развидели, през облака прах прозираше през разрушения купол и стените на църквата синкавото небе. Страшната картина сега е пред мен, но нямам думи, перото ми е слабо, за да я представя в истинския и ужас. Десетки човешки трупове, повалени, налягали в безпорядък един до друг; едни умрели, други агонизиращи, с глухи стенания се бореха със смъртта.“ Самият Цанков, който като по чудо не губи живота си в „Света Неделя“, вече окончателно се заема да изтреби комунистическите дейци. По негово нареждане започва тяхното гонение, в което косвени жертви стават и множество леви интелектуалци, журналисти и общественици. Александър Цанков поздравява Н.В.Цар Борис III за избавлението му от атентата в Арабаконашкия проход, извършен на 14 април 1925 г. Напрегнатата обстановка по време на Цанковото управление не се изчерпва само с конфликта между правителство и комунисти. През есента на 1925 година на българска територия навлизат гръцки войски, окупирайки 10 села в Петричко. По разпореждане на министър-председателя на тях не се оказва отпор. Като вещ държавник Цанков съзнава, че една евентуална война е възможно да подтикне и други агресивно настроени съседи да нападнат България. Решено е да се търси справяне с конфликта по пътя на дипломацията. Българското правителство се обръща към Обществото на народите с искане да се намеси и в крайна сметка решението му се оказва правилно. Организацията принуждава гърците да се изтеглят, а освен това и да заплатят обезщетение на България. Това остава в историята като един от най-големите успехи на българската дипломация, а също така и като единствения случай, в който ОН изпълнява успешно своите миротворчески цели. Въпреки някои свои безспорни заслуги, прекомерната жестокост използвана срещу комунистическите дейци компрометира Цанков в очите на българската общественост. Под сериозен натиск, през 1926 година, министър-председателят е принуден да подаде своята оставка и да повери управлението на страната на Андрей Ляпчев – водачът на другия изявен клон на Демократичния сговор. По време на неговото управление Цанков заема поста председател на Народното събрание, а от 1930 година е министър на народното просвещение. Малко след разцеплението на Демократичния сговор през 1932 година, Цанков създава нова политическа формация, която е ориентирана към идеите на Мусолини, а по-късно и на Хитлер. Нейното име е Народно социално движение. По примера на Мусолини през 1934 година Цанков се опитва да извърши „поход към София“, с който да завземе държавната власт. Планът му е осуетен от преврата от 19 май 1934 година и скоро напрежението в страната принуждава Цанков да напусне България и да се насочи към Австрия. По време на Втората световна война там той създава своето правителство в изгнание, към което се присъединява част от българското офицерство. Български студенти и членове на комунистическия интернационал демонстрират в Москва против правителството на професор Александър Цанков след въстанието през септември 1923 г. След преврата от 9 септември Цанков е осъден задочно от Народния съд на смърт. Той остава във Виена и след войната, но развитието на събитията го принуждава да емигрира в Аржентина. Там той умира на 27 юли 1959 година. Добър или лош, способен или неспособен е Цанков, това оставяме всеки сам да прецени за себе си. Можем единствено да отбележим, че когато се говори за личност като неговата е хубаво да се избягват крайните оценки. Да, за комунистите той винаги ще си остане „фашист“, „кърволак“ или „кървав професор“, но комунизмът, поне официално вече не е властваща идеология в България. Време е приносът на много от заклеймените българи да бъде преосмислен и да получи една реална оценка. https://bulgarianhistory.org/aleksandar-cankov/

ПС Историята не е права линия Превратът през 1934 година отваря "вратата" за монархичното управление - след управлението на една слаба хунта се установява монархиен режим. И съответно от това - следва логичното сближаване на България с Германия От друга страна, в тази връзка - мейнстрийм партиите, забранени непросредствено след преврата са англо- и френско - филски (флагманът на печата вестник "Мир" е българския Таймс, той дори си копира материалите от Таймс) Остава отворен въпроса, как би се развила историята ако не беше извършен този преврат я 1934 г. и се беше запазило непрекъснати парламентарното управление. И ако България не беше се присъединила военно към Тристранния пакт, и беше обявила неутралитет или въоръжен неутралитет в началото на 1941? В положение подобно на това Холандия , България вероятно би запазила някаква степен на автономност при навлизането на германските войски тук, и в същото време в каря на войната би се оказала от страната на победителите (хипотетично без да е присъединила Добруджа), но отново в сферата на влияние на СССР. И вероятно България се оказала (както в реалната история) с наложен болшевишки/ комунистически режим от СССР. Намираща се зад Желязната завеса. И с ограничени възможности (макарт и принципно по-добри от тези в действителната история) да поялияе върху дебългаризацията на македонските българи.

Тодор Живков [1] и ББ са по близо до популисткия тип лидер [1] популизмът а е продукт на демокрацията, a там където няма демокрация - той е субпродукт "Военният съюз" в 20 и 30-те изиграва като цяло значитела роля за развитието на България (дали е положителна или отрицателна- трудно е да отговори) ПС Ако пруските военни бяха разоръжили СС/ СА, бяха "бастисали" Хитлер, както правят военните в България с един друг популист и диктатор и неговата въоръжена гвардия, Европа днес щеще да е друга (по- добра или по-лоша -един господ знае, но пък десетки милиони нямаше са умрат) София, разоръжени и арестувани членове на “Оранжевата гвардия” на Ал. Стамболийски под конвой от редовна войска след преврата на 9 юни 1923 г. http://www.lostbulgaria.com/?p=5899

Донякъде, защото според мен затварянето е частично. Китай вече е победил в сферата на джаджите, компонентите, и на много от първичните суровини С какви суровини работи корпорацията на Домусчиев, която изнася в САЩ?С китайски предполагам, но продуктите влизат в ЕС и САЩ като made in EU Какви компоменти използва INOR в трансмитерите си (това са продуктите на INOR). ? Мога да предположа че не по-малко малко 70-80 процента са произведени в Китай

Няма, няма „Всяка година смъртните случаи в нашата страна са над 10 000 след бактериални усложнения от грипа..." Това съобщи проф. Тодор Кантарджиев от Националния център по заразни и паразитни болести пред bTV. https://tribune.bg/bg/obshtestvo/gripna-epidemiya-v-sofiya-kraya-na-sedmitsata-nay-kasno-sledvashtata/

Въпрос за 80 000 000 000 000 US долара PS https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.MKTP.KD

Случаят днес е не просто малко по-друг" , а може би "принципно друг" - вирусът по сила и смърност е в пъти "по-щадящ" от свинския грип през 2009 -та . "Принципно новото" - изглежда че вече мината някаква граница на "разумна загриженост" за здравето на хората (за което пиша по горе) хората на Запад придобиват все повече права през последните години: малцинства, трудови права, права свързани със осигуряване на здравословна и екологина среда на труд и живот, разширяване на понянието здраве, право на защита на личната информация (вижда се самата сигурност се извежда като право!) и много други т.н. https://bnr.bg/play/post/101259664/antonia-parvanova-epidemiologiata-e-tochna-nauka-matematikata-na-zdraveopazvaneto

Това тенденцията (еднозначно) А това не е " тенденция" . Това е дежавю сценарий при криза , вече разигран между двете световни войни в континентална Европа и Япония - авторитарни управления с ограничаване на права, силна държавна намеса, протекционизъм и/или корпоративизъм, подтискане на иновациите и тяхното разпространие

А пък.... these guys have the best job in the world.. Chill out и релакс, хора:

Kаква е връзката с темата, или с това което написах в отговор на Киров? за последното : питам, защото репликата ти беше към мен. Няма връзка, освен "лаф , трол и флууд да става" на чужд гръб Не ти е за първи път, ами ти е навик и стил!

Западният човек социологично погледнато, се отказал от свободата си - цивилизацията (западната) значи и се подържа чрез спазване на определени правила. а това предполага принуда и несвобода. Куризното е при соц-а бяхме по свободни - свободни да мамим държавата, да не поемаме отоговорниости, да не спазваме правила и т.н. Носталгията си я обяснявам с това, и с пълното информационно затъмнение, което правеше живитът на хората инфантилно безметежен.. Някой философ беше написал че социализмът не е отричание на капитализма , а на цивилизацията. Въпросът ми е за какво точно се пронира от тази дама? Бих казал съвсем отговорно че аз виждам една друга тенденция- хората на Юапад придобиват все повече права през последните години: малцинства, трудови права, права свързани със осигуряване на здравословна и екологина среда на труд и живот, разширяване на понянието здраве, право на защита на личната информация (вижда се самата сигурност се извежда като право!) и много други т.н. Това е от една страна - от друга сме загубили свободсата си си да караме с 200 километъра в час, да матретиране макцинства, жени и деца, да хвърляме ноклуците си където и е удобно., обрабното на горното. Което е цивилизацията Ясно де, ама това е до "края на май" (може и септември) , а след това ще има ваксина .. А ваксината могат да я нарвят задължителна.. тук голяма риба според мен, няма да изскочи .. При всеки вирус X - ще се намира ваксина, рано или късно..

Оффф..... как и издържахте дърдоренето, ха-ха-ха-ха Откъде следва че всички тенденции ще се усилят, аз не разбрах. Не разбрах и какво значи - Русия, ще стане православна джанахирия, (защото се е запътина натам), а Бълагрия ше се обезлюди с 1 милион човека за пет т години влесто за 10? Отделно от това противопостивянете на сигурност и свобода (то може ли едното, без другото) ми се струва някак неестествено Там където няма свобода няма и сигурност (нека руснацитее да кажат в каква точно сигурност живеят днес.. Да има по-малко битови престъпления, защото обпшество си е изградило механизми, но имат ли социално-икономиеска и правна сигурност? Имат дръжки - всеки втори/или трертти е готов да емигрира в ЕС или САЩ Сигурнстта, която "имахме" при т.е социализъм, според мен се подържаше само с едно- с пълно информационно затъмнение , защото нито престъпноста бепе по-малка от днешнатаата (напротив ), нито стандатът беше по-висок от сега, Да но днес не сме "1984"..

Нерде 24 май, нерде средата на август

Вие твърдите че Пардю е казал еди-какво си. Искам този документ, например.. Партията, която управлява няма мнозиство . Има друга партия с близки резултати до тази на управляващата, с друг вожд.. Най-малкото това значи че системата не е еднопартийна

Нередното е това, че моделът най-вероятно им е сбъркан (или те са объркали имплементацията и сметките), защото никой вирусолог у нас досега не е споемавал че при 2 месеса изолация ще имаме пик през август (дотук се споменалвали април или май) , а авторитетния IHME само преди 3 дни посои гормите дати..