nik1

Сагата "Брекзит" - сценариите след решението на Върховния съд против Джонсън © Reuters Борис Джонсън Британският Върховен съд добави нов епизод към впечатляващата сага на Брекзит, обявявайки за незаконно решението на евроскептичния премиер Борис Джонсън за временно преустановяване на работата на британския парламент. Това доведе незабавно до призиви за оставката на Джонсън, отбелязва "Франс прес". Какви са възможните сценарии оттук нататък? Борис Джонсън подава оставка Веднага след решението на Върховния съд лейбъристката опозиция и просепаратистката Шотландска национална партия (ШНП) призоваха премиера консерватор да подаде оставка. Борис Джонсън дойде на власт през юли и със сигурност смята да остане на поста и да изведе страната от ЕС на 31 октомври, както се предвижда. Макар и да е загубил мнозинството си в парламента, той остава популярен сред електората, който гласува за Брекзит с 52 на сто от гласовете през юни 2016 г. Ново отлагане на Брекзит Първоначално се предвиждаше Брекзит да се осъществи на 29 март 2019 г., но вече беше отлаган на два пъти поради липсата на единство в британския парламент за формата на това напускане. Закон, гласуван на 10 септември от депутатите, задължава Борис Джонсън да поиска удължаване на срока за Брекзит с три месеца, ако няма споразумение. Според Джонсън това би било "капитулация" и той заяви, че няма да поиска отлагане, без да обясни как смята да пренебрегне закона, приет на 10 септември. Подобно отлагане изисква освен всичко одобрението на останалите 27 страни. Предсрочни избори В ситуацията на постоянна криза, в която се намира Великобритания, предсрочните парламентарни избори изглеждат неизбежни през идните седмици или месеци и всички политически партии се готвят активно за тях. На лейбъристката годишна конференция в Брайтън беше решено да се организира втори референдум, ако Лейбъристката партия победи. На този референдум гласоподавателите ще трябва да правят избор между предоговаряне на споразумение с Брюксел или оставане в европейския клуб. За Борис Джонсън тези избори са жизненоважни, защото той вече загуби мнозинството си в парламента. Парадоксално решението на Върховния съд може да му помогне да привлече гласовете на избиратели, които виждат в това заговор на елитите за блокиране на Брекзит, за който гласува народът. Брекзит без споразумение Дискусиите между Лондон и Брюксел не водят до никъде, 27-те отказват ново удължаване на Брекзит или Борис Джонсън печели предсрочните избори и извежда Великобритания от ЕС без споразумение. От този сценарий се опасяват най-много икономическите среди, които се страхуват от обезценяване на лирата, спад на износа, ръст на инфлацията и дори рецесия, с възстановяване на митническите прегради и призрака на недостиг на хранителни продукти, бензин и медикаменти. Правителството на Борис Джонсън се готви активно за този сценарий, като говори за милиарди лири, предназначени за омекотяване на шока. Брекзит със споразумение Лондон и Брюксел успяват да се споразумеят по критичния въпрос за ирландската предпазна клауза - механизъм, целящ да се избегне възстановяването на граница в Ирландия между британската провинция Северна Ирландия и републиката, член на ЕС. Мишел Барние, който води преговорите за Брекзит от името на ЕС, заяви по-рано тази седмица в Берлин, че ще е "трудно" да се стигне до споразумение с Великобритания навреме за европейската среща на върха на 17 и 18 октомври въпреки формулираните от Лондон нови предложения. Никакъв Брекзит Лейбъристката опозиция, водена от Джереми Корбин, печели предсрочните парламентарни избори и с подкрепата на проевропейската центристка либералдемократическа партия и шотландските сепаратисти организира втори референдум за Брекзит. Избирателите гласуват с "не" на напускането на ЕС. /БТА https://www.dnevnik.bg/evropa/2019/09/25/3967724_sagata_brekzit_-_scenariite_sled_reshenieto_na/

Сражения/войны Вторая мировая война Карибский кризис ПС Лиъм Нийсън изпълнява ролата на Василий Архипов във филма K-19 The Widowmaker (2002) https://www.vbox7.com/play:cbec1fbcc3 https://en.wikipedia.org/wiki/K-19:_The_Widowmaker

Той се е подготвял години за това шоу https://www.capital.bg/blogove/dosieta/durjavna_sigurnost/2010/08/29/952929_durjavna_sigurnost_chast_21_nauchno-tehnicheskoto/

"Преструктурирането" започва след 1991 година, т.е след разпада на СССР. По времето на Н. Рижков (до разпада на СССР) икономическите приоритети и цели на комунистическата партия и номеклатура и са от друг характер - как да се изнесат и преведат в долари /или инвестират/ милиардите рубли, собственост или под контрола на КПСС. Както и тези парични средства, които могат да се привлекат от населението по времето на разрухата. Не е излишно е да се напомни, че рублата по това време девалвира

https://www.tvevropa.com/2019/09/varhovniyat-sad-na-velikobritaniya-otsadi-che-boris-dzhonsan-e-suspendiral-parlamenta-nezakonno/ Решението на британския премиер Борис Джонсън да суспендира парламента за 5 седмици е незаконно, постанови Върховният съд на Великобритания. Магистратите посочиха, че решението е в тяхната компетентност, като с това обориха предишно решение на Английския върховен съд, който се произнесе, че спирането на работата на парламента не е прерогатив на съда. Всичките 11 съдии са подписали единодушно решението, че Борис Джонсън е нямал законово право да спре работата на Камарата на общините за 5 седмици. Незаконно е бил и съветът на премиера към кралица Елизабет II да подпише закона за суспендирането на парламента, постановиха още магистратите. „Суспендирането на парламента е недействително юридически и няма ефект“, заяви председателят на съда лейди Бренда Хейл. „Парламентът не е суспендиран“. „Председателите на Камарата на общините и Камарата на лордовете могат да предприемат незабавни стъпки всяка една от двете камари да се събере на заседание възможно най-бързо“, пише още в решението на съда. Председателят на Камарата на общините Джон Бъркоу заяви, че ще свика заседание незабавно, като преди това ще проведе спешни консултации с лидерите на парламентарно представените партии.

https://desebg.com/knigi/825-2012-07-29-10-47-40 Тайната стратегия на Рейгън за сгромолясването на съветската империя ПАМЕТ - Книги Написано от Христо Христов Книгата ще ви даде много факти и аргументи за истинските причини за краха на комунистическата система Наскоро в Гданск поляците откриха чудесен паметник на Роналд Рейгън. Фигурата на американския президент е издигната в крайбрежния градския парк, кръстен на негово име, в компанията на полския папа Йоан Павел II. Полша има защо да уважава Рейгън – неговата политика спрямо комунистическа Варшава в началото на 80-те години на миналия век беше важна подкрепа за „Солидарност” и свободолюбивите поляци. Мисля си, че във всички страни от Източна Европа, страдали от желязната прегръдка на Кремъл, като знак на благодарност би следвало да има по един монумент на първия американски президент, повярвал, че зад фасадата на мирното съвместно съществуване СССР е един икономически разстроен глинен колос. Всъщност Рейгън е голямата политическа фигура, която му „помогна” да се срути, донасяйки свободата на задушаваните демокрации в страните от социалистическия лагер, които съветската империя контролираше. Колкото и да е иронично широко разпространено мнение дори на Запад е, че авторът на съветската перестройка Михаил Горбачов е с особени заслуги за разпада на съветската система. Това мнение не кореспондира с някои по-малко известни факти, които са в основата на политиката спрямо съветския блок, която възприема САЩ след идването на Роналд Рейгън на президентския пост. Сериозните изследователи знаят, че Горбачов е заклет ленинец и „реформатор” по неволя, който няма за цел да разруши системата, а да я преустрои в опита да я спаси. Той едва ли би предприел този опит след съветския застой през 70-те години, ако не е принуден да отговори на серия от инициативи на Рейгъновата администрация. Затова е много важно да се знаят тези подробности от американската политика през 80-те години, довели до краха на комунистическата система. Хубавото е, че те са описани в една от любимите ми книги – „Победа” на Питър Суайцър, която горещо ви препоръчвам и която тази неделя представям в електронната библиотека на desebg.com. . Изгряването на Роналд Рейгън През 1981 г. на политическата сцена в САЩ изгрява една нова личност, която променя корено американската стратегия към СССР и комунистическата система. За президент е избран Роналд Рейгън. Подценен от Кремъл заради миналото му на актьор, той изиграва ролята си в политиката по блестящ начин и допринася за разграждането на съветската империя. Неговата сила се крие в способността му да открива простото отвъд сложното. А онова, което той открива при встъпването си в длъжност е, че разведряването увековечава и е замислено да увековечи Студената война. Единствено унищожаването на разведряването може да сложи край на Студената война. Новият американски президент не само вярва, че демокрацията и капитализмът ще триумфират над комунизма, но и политиката му е обвързана с тази цел. Още през 1975 г. той казва нещо, което 14 години по-късно се превръща в пророчество, а именно, че комунизмът е „едно временно отклонение, което един ден ще изчезне от лицето на земята, защото противоречи на човешката природа”. Рейгън става първият президент, който след десетилетия въздържаща политика на Запада през Студената война, легитимирала СССР като равноправна и конкурентна суперсила, обявява преходния характер на съветското могъщество. През 1982 г. той обявява, че „днес сме свидетели на една голяма революционна криза, изискванията на икономическия ред влизат в пряк конфликт с този на политическия ред”. Кризата обаче не се случва във западното общество, а в СССР, страна, „която се движи срещу течението на историята, като отрича човешките свободи и човешкото достойнство”, като същевременно е „неспособна да изхрани собствения си народ”. Рейгън е убеден, че „маршът на свободата и демокрацията ще изхвърли марксизма-лененизма на бунището на историята”. И докато Кремъл нагазва в дълбоките води на застоя Рейгън ускорява темпото, защото докато комунистите „проповядват господството на държавата, декларират нейната пълна власт над отделния човек и предсказват евентуалната й доминация над всички народи на Земята, те са в центъра на злото в модерния свят”. Стратегията на Рейгън срещу СССР Завладяващите му речи срещу „империята на злото” обаче не самоцелни политически жестове. Рейгъновата администрация изготвя и последователно прилага няколко ключови инициативи, които стават основата на цялостна стратегия на американската политика по времето на Рейгън за икономическа и ресурсна война срещу съветския блок. Целите на предприета офанзива са набелязани в серия свръхсекретни директиви за националната сигурност, подписани от американския президент в периода 1982-1983 г. С Директива №32, от март 1982 г. САЩ търсят начин да „неутрализират” контрола на СССР върху Източна Европа. Следващата директива №66 посочва, че политиката на САЩ има за цел да подкопае икономиката на СССР, като се атакува „стратегическата триада” от основни за оцеляването на съветската икономика критически ресурси. Директива №75 указва, че САЩ няма да продължат по-нататъшното съвместно съществуване със съветската система, а коренно ще я променят. Ключовите фигури в президентската администрация В екипа на Рейгън действат няколко ключови фигури, сред които Уилям Кейси – директор на ЦРУ, който се превръща в най-силния ръководител в историята на американското разузнаване; Каспър Уайнбъргър, привърженик на новите технологии, който казва, че Идеята е да противопоставим нашата мощ на тяхната слабост. А нашата мощ, това са икономиката и технологиите”; Уилям Кларк – съветник по въпросите на националната сигурност. Стратегията, с която се удря съветската система, включва: Мащабна кампания за свеждане до минимум постъпленията на валута за Москва; Драстично намаляване цените на петрола с участието на Саудитска Арабия и ограничаване на вноса на газ в Западна Европа; Глобална кампания, включва тайна дипломация за предотвратяване на достъпа на СССР до западни модерни технологии; Всеобща технологична дезинформационна кампания, насочена към създаването на затруднения за съветската икономика; Агресивна надпревара във въоръжаването, което да предизвика задъхване на съветската икономика и остър недостиг на ресурси. До тогава на Запад, включително и в САЩ се шири мнението, че икономиката на СССР е стабилна. Това обаче не се оказва вярно, икономически Кремъл се задъхва още в края на 70-те години. А ангажирането му с войната в Афганистан и икономическата поддръжка на банкрутиралия комунистически режим в Полша усложняват значително положението. В оценките, които Рейгън получава за съветската икономика, се посочва, че тя разчита на внос на западни капитали и технологии, за да увеличи производството на някои от суровините. Износът на нефт и газ осигурява между 60 и 80 процента от валутните приходи на Москва и са в основата на съветската икономика. Ударът срещу съветския енергиен проект „Уренгой 6” Москва е принудена да търси нови, допълнителни източници за да задоволи нуждата от валутни потоци. Най-голямото и мащабно икономическо начинание на съветската държава по това време е енергийния проект „Уренгой 6”. Москва предвижда газопроводът да е най-значителната сделка в търговските отношения със Запада. Той е дълъг 5800 километра от северносибирското находище в Уренгой до съветско-чешката граница откъдето се свързва със западно европейската газовопроводна система. Предвижда се да доставя 440 млрд. куб. метра газ годишно за френско-италианско-западногермански консорциум. 25-годишният договор при гарантирани цени предвижда да осигури твърда валута за Москва на стойност 32 млрд. долара. На всичко отгоре Кремъл си осигурява двойно финансиране на проекта. Според анализаторите в ЦРУ този проект би направило Западна Европа политически уязвима и чувстителна към заплахи за прекратяване а доставките от страна на СССР. Австрия, Берлин и Бавария стават зависими между 90 и 100 процента. След въвеждане на военното положение в Полша САЩ отговарят с реакцията, не финансова санкция срещу самата Полша, чийто дълг възлиза на 28 млрд. долара, а към Москва като предприема акция за осуетяване на газовия проект и преустановява отпускането на официални кредити и износ на технологии с двойно приложение. Президентът налага ембарго на СССР за забрана за участие в строителството на газопровода, което засяга около 60 американски компании. По този начин е провален и съветско-японския план за добив на нефт на Сахалин чрез американски компании. Строежът на жизнено необходимия за съветските приходи във валута газопровод “Уренгой 6” не е прекратен, но изостава с две години и капацитетът му е намален наполовина. Забавянето е тежък удар за Кремъл. През 1980 г. предвижданията са не по-късно от 1985 г. в хазната да влизат 8-10 млрд. долара годишно, които да нараснат на 15-30 млрд. с пускането на втория етап в началото на 90-те години. Забавянето вероятно е струвало допълнителни 15-20 млрд. долара. Забраната за износ на технологии за Москва Второто направление, по което САЩ стягат обръча около съветския блок, са технологиите. Москва се стреми по всякакъв начин да сложи ръка върху някои западни технологии, които й помагат да преодолее икономическите затруднения и да увеличи военния си потенциал. Някои съоръжения руснаците купуват, други крадат. Военнопромишлената комисия на Съветския съюз координира тази широкомащабна дейност и от Президиума на Министерския съвет. Привлечено е Министерството на външната търговия. Комисията контролира национален фонд от 1,4 млрд. долара, предназначен за доставянето на желаните технологии и провеждането на разузнавателни операции. Около 50 процента от половината от заявено се реализира. „Достъпът до западни технологии несъмнено беше за руснаците спасителен пояс. Така те разрешаваха редица свои затруднения в промишлената сфера. Прекъсването на този достъп беше непосредствена и важна задача”, заявява бившият заместник държавен секретар по проблемите на военната помощ и технологиите Уилям Шнайдър. СССР има огромна икономическа изгода от технологичния трансфер. По думите на Стеф Халпър, изпълнителен директор на американския Междуведомствен комитет за технологичен трансфер, от данните на разузнаването става ясно, че „СССР беше взел стратегическо решение да избягва изразходването на средства за научно развойна дейност и да се снабдява със западни технологии чрез кражба и нелегални покупки. За целта беше създаден голям щаб със задачата да обобщава нужните на производствените обединения от нови технологии и да посочва приоритетните области за кражби от Запада. Технологичният трансфер вероятно спестяваше на съюза десетки милиарди долари годишно от икономии в областта на научно-техническата и развойната дейност”. Интересът на Москва не е само във военния сектор, но и в гражданския. В края на 70-те години в ЦРУ е изработена секретна програма “К”, чиято цел е да спре притокът на технологии за Москва. С идването на Кейси в ЦРУ преценява, че мерките са крайно недостатъчни. От 1981 г. Кейси изисква потокът за промишления шпионаж да преминава през бюрото му. Въпреки действащите забрани на КОКОМ технологии продължават да изтичат от неутрални страни като Швеция, Австрия, Швейцария. Американския Закон за контрол върху износа от 1979 г. дава право на президента да ограничава не само американския износ експорта на „всякакви стоки, технологии или друга информация, намираща се под юрисдикцията на Съединените щати”. Това означава, че законът се отнася не само за американски компании доставчици, но и за съоръжения, доставени от която и да било чужда компания, използваща американска технология по силата на лицензионно споразумение. Чрез тайна дипломация САЩ отправя предупреждения към страни като Австрия, Швейцария и Швеция да затегнат контрола или ги предупреждава, че ще загубят достъпа си до лицензионни американски технологии. Едни от ключовите отрасли, в който прекратяването на достъпа до западни технологии може да има драматични последствия за Москва, са петролната и газовата промишленост. По това време добивът на съветски петрол и газ изисква при експлоатацията на находищата да се прилагат западни технологии. В началото на 70-те години поддръжката излиза на Москва 4, 6 млрд. долара, а през 1976-1978 г. нараства на 6 млрд., а в началото на 80-те години вече е 9 млрд. Кремъл остро се нуждае от модерни сондажни технологии, за повечето от които САЩ притежава монопол. През октомври 1981 г. американските митници започват операция “Изход” – програма за прекъсване продажбите на американски технологии за Москва. Разширяване на забранителния списък в КОКОМ В началото на 1982 г. американската страна предлага три промени в КОКОМ. САЩ настояват за по-стриктно прилагане на забраната за търговия с най-нови технологии със СССР, включително компютри и електроника, фиброоптика, полупроводници и металургични технологии, а също така за ограничаване строителството на европейски промишлени предприятия на територията на страните от съветския блок, което би допринесло за увеличаване на съветската военна мощ или за подготовка на кадри. Второто искане е всички спогодби със страните от съветския блок на стойност над 100 милиона долара задължително да се представя на комитета за одобрение, за да е сигурно, че няма да има трансфер на технологии. Това означава Вашингтон да получи право на вето върху европейската търговия с Москва. Третото предложение представлява първият по-сериозен опит да се разшири списъка на ембаргови стоки след създаването на КОКОМ. Великобритания и Франция са готови да отстъпят, но Германия е непреклонна. Въпреки нежеланието на някои от европейските съюзници да възприемат американската позиция САЩ продължават да действат твърдо. В резултат на активни дипломатически совалки е изработена обща стратегия в рамките на КОКОМ. Членовете на комитета приемат над 100 забележки от САЩ, отнасящи се до износа за съветския блок предходната година. Съюзниците се договорят, че няма да се сключват нови договори за купуване на съветски газ, докато трае американското проучване за алтернативни енергийни източници за Запада. Заздравява се контрола за недопускане на трансфер на стратегически технологии в СССР. САЩ установяват без отлагане наблюдение върху финансовите отношения със СССР и започват изработване на съгласувана политика за кредитиране на износа. Рейгъновата директива № 66 отразява коренната промяна в американската стратегия. „Тя беше равностойна на тайно обявяване на икономическа война на Съветския съюз”, посочва нейният основен автор Роджър Робинсън. Заедно с военното строителство на САЩ и Инициативата за стратегическа отбрана (ИСО) предначертава крайното поражение на Москва. Секретната директива съдържа три главни елемента: САЩ да постигнат съгласие с европейските си съюзници Москва да не получава кредити при по-благоприятни условия, отколкото на международните пазари; САЩ да не позволяват достъп до съвременни западни технологии, които са решаващи за военната и икономическата мощ на ССР. Да се засили контролът чрез КОКОМ; Съвместно със съюзниците САЩ да търсят алтернатива на европейската зависимост от съветския газ. Да не се допусне европейската икономика да зависи от доставките на съветска газ над 30 процента от нуждите й. Кредитите, отпускани от западни банки на страните от съветския блок, са нараснали бързо, обосновани от т. нар. теория за чадъра. През 70-те години банкерите с готовност дават заеми на Източна Европа, разчитайки, че ако някой от съветските сателити не е в състояние да върне парите, Москва ще се намеси като платец от последна инстанция. Теорията се основава на презумпцията, че Кремъл държи на името си на коректен кредитополучател и разполага с финансови резерви. Ходове на американската администрация за ограничаване на кредитирането на социалистическия лагер, както и финансовата криза, обхванала Източна Европа, имат смразяващ ефект и върху заемите за останалите страни от съветския блок. През пролетта на 1982 г. краткосрочното кредитиране на Унгария от 1,1 млрд. долара е прекратено. На Румъния е отказан кредит от 1,5 млрд.. ГДР губи 200 млн. от ликвидните си активи. Директива №75 или скъсване с миналото В края на 1982 г. президентът Рейгън подписва директива №75 за национална сигурност, първата и единствена формална президентска директива от времето на администрацията на Рейгън, посветена на американските цели и стратегия спрямо СССР. „Директива №75 открито късаше с миналото. За първи път ясно се заявяваше, че ни пречи не поведението на СССР, а самата съветска система”, свидетелства харвардският историк Ричард Прайс, участник в изработването на документа. Директива № 75 сочи, че целта на САЩ не бива да бъде съвместно съществуване със СССР, а промяна на съветската система. Документът предвижда: САЩ не приемат сегашната сфера на съветско влияние извън границите на СССР и ще се стремят тя да бъде стеснена; САЩ няма да помагат за засилването на съветската икономика и ще правят каквото е възможно, за да ограничат всякаква инициатива, допринасяща за това. САЩ ще търсят възможности за отслабване на съветското влияние по света. Директивата призовава администрацията да работи за изостряне на икономическите проблеми на СССР. Целта е да се притисне съветската икономика, като се намалят постъпленията и се увеличат разходите й. Тогавашният съветник по национална сигурност Уилям Кларк казва: „Рейгън искаше да се свържат въоръжаването на САЩ, строежът на футуристични системи, като Инициативата за стратегическа отбрана (ИСО) и икономическият натиск срещу Москва. Откровено казано, основната ни цел бе да увлечем съветските ресурси в състезание и да убедим Москва, че не е в състояние да спечели технологичната надпревара”. Военното предизвикателство с ИСО В края на 1982 г. военните поставят на вниманието Рейгън идеята САЩ да се откажат от пълната обвързаност с доктрината за гарантирано взаимно унищожение и да пристъпят към проучвания и разработка на инициатива за стратегическа отбрана. През март 1983 г. президентът се обръща към нацията и обявява новата посока. Речта на Рейгън хвърля в шок Кремъл. „Атмосферата в Москва бе много напрегната в първите години на Рейгъновата администрация специално заради ИСО. Системата много ни плашеше”, потвърждава Александър Безсмертних. Навлизането на микроелектрониката и компютрите във военната област е силно предизвикателство към съветското военно производство, защото слага ударение върху качеството, което не е силната му страна. От американска страна нещата изглеждат съвсем различно. Появата на широк спектър от нови технологии заплашват да превърнат скъпите съветски системи в нещо остаряло и ненужно. Кремъл е твърдо решен да не изостане в съдбоносното технологично състезание. Средствата за отбрана се покачват с по 25 процента през всяка от първите години от управлението на Рейгън, като между 1980 г. и 1985 г. военният бюджет се удвоява. От 1980 г. до 1985 г. разходите за изследвания в САЩ почти се удвояват. Първоначално съветския военен бюджет трябва да нарасне с 45 процента от 1981 г. до 1985 г., но властите решават, че това не е достатъчно, за да отговори напълно на предизвикателството на американските технологии. Това увеличение още повече утежнява положението на нестабилната съветска икономика. В началото на 1985 г. тайната икономическа война срещу Кремъл започва да дава резултати. Очакваните кредити, валутни постъпления и технологии от Запада не са получени. Същото важи и за забавянето на стратегическия съветски газопровод за Западна Европа. Ударът с изкуствената девалвация на американския долар В края на лятото 1985 г. се случват две много важни икономически събития, които рефлектират на международните пазари. Първото идва от Вашингтон. Под надзора на министъра на финансите Джеймс Бейкър курсът на долара започва бавно да се понижава, за да достигне девалвация от една четвърт през следващата година. Мотивът е преди всичко вътрешен. Девалвацията повишава американския износ, правейки стоките по-евтини на чуждите пазари. Но в същото време девалвацията съкращава с една четвърт стойността на съветския експорт. Москва обикновено продава своите енергоносители за долари, предпочитаната от нея валута. Тази политика е уместна при силен долар и позволява на руснаците да повишат максимално покупателната си способност в Европа и Азия. Но при слаб долар се получава обратното. По изчисления на ЦРУ девалвацията означава за Кремъл загуба от 1,5 млрд. долара. Контролираната девалвация на щатската валута се отразява отрицателно не само на СССР. Това важи с пълна сила и за останалите държавни от социалистическия лагер, включително и за България. Ходът с намаляване на цената на петрола Другата икономическа вест, съдбоносна за съветската икономика, се случва в столицата на Саудитска Арабия – Риад и е свързана с решението за увеличаване на производството на петрол. Още в началото на 1983 г. Министерството на финансите на САЩ предоставя на Рейгъновата администрация разширен таен доклад за движението на цените на петрола. В проучването се твърди, че най-благоприятната за американската икономика цена е около 20 долара на барел – доста под текущата от 34 долара. По това време САЩ харчат 183 млрд. долара за 5,5 млрд. барела годишно. Намаляването на цените до 20 долара на барел би свело разходите на САЩ до 71,5 млрд. годишно – 1 процент от брутния национален продукт. Спадът на цената на петрола оказва пагубно отражение върху съветската икономика. От анализа на доклада проличава силната зависимост на Москва от износа на нефт. По изчисления на финансовото министерство на САЩ всяко покачване на цените с 1 долар носи от 500 милиона до 1 млрд. долара допълнителен приход. Но по същия начин спадането им води до значителни загуби. За разлика от останалите производители Москва не е в състояние да увеличи производството, за да вдигне приходите си – добивът е достигнал максималното си равнище. Администрация на Рейгън води последователна политика за промяна на петролните цени със Саудитска Арабия. В края на лятото на 1985 г. саудитски официални лица предупреждават администрацията на Рейгън, че може да се очаква повишаване на добива на саудитски нефт и съответно – рязко намаляване на цените. Саудитците се грижат за своята сигурност в несигурния регион и да се вслушат в съветите на американската администрация срещу гарантиране на политическа и военна подкрепа. През август 1985 г. Саудитска Арабия развърта крана и залива световния пазар с нефт. През първите седмици саудитския добив скача от по-малко от 2 млн. барела на почти 6 млн. В края на есента на 1985 г. производството достига 9 млн. барела. За САЩ падането на цените е същинска благодат, означаваща 10 млрд. долара за американските потребители. За Кремъл всяко понижаване на цените значи удар по икономиката. Но през 1985 това е равносилно на катаклизъм. Продажбата на злато се удвоява от Москва, за да бъдат осигурени валутни постъпления. Енергетиката осигурява почти 80 процента от постъпленията. „Ефектът от спадането на петролните цени бе просто смазващ. Истинска катастрофа, десетки милиарди отлетяха”, казва Евгений Новиков. През ноември 1985 г. суровият петрол се продава за 30 долара на барел, а само пет месеца по-късно – за 12 долара. За Москва това означава изпаряването на 10 млрд. долара, почти половината приходи. Спадането на цената на петрола и девалвацията на долара намалят възможностите на СССР за внасяне на западни машини и съоръжения, селскостопански стоки и промишлени изделия до края на десетилетието. Понижената способност на Москва да печели валута се появява в момент, когато Горбачов разчита на повече приходи от Запад, за да придвижи напред програмата си за съживяване на икономиката. Резкият спад на цените на петрола подкопава реализирането на тези намерения. Спадът на приходите от търговията с оръжие Пълния размер на загубите след резкия спад започва все по-осезаемо да проличава. Цената на оръжията, втория по важност експортен продукт на СССР след енергоносителите, изнасяни главно за страни от Близкия изток, се изчислява в петролни долара. По време на петролния бум през 70-те години продажбата на съветски оръжия в Близкия изток се покачва петкратно и се превръща в основно експортно перо до началото на 80-те години. Но най-богатите и стабилни съветски оръжейни клиенти остават без средства поради падането на петролните цени след 1985 г. Само през първата половина на 1986 г. спадът в петролните постъпления на Иран, Ирак, и Либия е 46 процента. В резултат съветските продажби на оръжия намаляват с около 20 процента през 1986 г. и от джоба на Кремъл излизат още 2 млрд. долара. Въпреки че през 1987 г. един от основните поддръжници на стратегията срещу СССР директорът на ЦРУ Уилям Кейси почива, а по-късно още една ключова фигура от администрацията на Рейгън подава оставка – министърът на отбраната Каспар Уайнбъргър, най-важните елементи от стратегията продължават да работят. Финансовата помощ на САЩ за „Солидарност” продължава до националните избори през 1989 г. Военната и разузнавателна помощ, която САЩ дават на муджихадините има принос към изтеглянето на съветските войски от Афганистан през 1988 г. – единственият военен конфликт, завършил с поражение за Москва по време на Студената война. Ограниченията върху износа на технологии за съветския блок се запазват дори след разпадането на СССР през 1991 г. Книгата на Питър Суайцър е написана изключително интригуващо. Авторът е успял да влезе в „кухнята” на администрацията на Рейгън и да допълни, обясни и анализира ефекта от тайните директиви чрез интервюта с различни преки участници в събитията. В нея ще намерите много повече факти и аргументи за причините за разпада на съветската империя, отколкото в яловите обяснения за това от бившите комунистически функционери или техните наследници, включително и в България. Питър Суайцър, „Победа” – тайната стратегия на Рейгън разбиване на СССР, книгоиздателска къща „Труд, 1999 г., 266 страници.

Надпревара, която Р. Рейгън и М.Горбачов прекратяват. Мисля, че малко разбираме и малко се замисляме какво е било по време на ядрената напревара . По-точно как хората (поне на Запад, където е имало прозрачност и пълна гласност) са живели с усещането и разбирането, че може да избухне унищожителна ядрена война, и до какво ще доведе тя. Сегашните политици тръгват в обратната посока Да. Р.Никсън принуждава Северен Виетнам да седне на масата на преговори. Той слага края на тази война.

Аааа, добре.. Това било - "американосите".. Някой говореше за "промити мозъци"...хихи. Майтап. Лошите американоси, лошия Сорос. ..Кво ти направиха толкова? Добре , всеки по своя път.. ...Всички нагли червени цървули не обичат Рейгън, защото им катурна кочината. Ти не си си пребоядисал добре май, ха-ха-ха

Зарежи. Нещата при теб са толкова объркани, че сам не можеш да се разбереш..

Няма проблем. По-добре е такива икони да си имаме, отколкото сегашните.. Къв ти е проблема тогава? Седи си в кочината и си яж ла....а спокойно и блажено и не се тормози за "промитите мозъци"

Нищо не схващаш,... точно обратното е. Хистори Ченъл не е за простите хора от плошада, Те гледат мачове, или четат жълти и конспиративни медии..

Всеки що годен критично мислещ човек мисля може да направи разликата между днешните мутри, некадърници, криминали, диктаторчета, кариеристи, андрешковци и популистисти, които управляват голяма част от Европа, да не кажа цялата (а и САЩ), и героите в поредицата.. Как виждаш Тръмп или Фараж като летец на самолет в Тихия океан, обстрелван от зенитните оръжия на вражеските кораби и преследван от Зироу? Проблемът е на съвремието е, че днешните политици не са читави за много..Политиците и президенстите преживели войната и уваствали в нея са правили нещата както трябва..

https://en.wikipedia.org/wiki/Eleanor_Roosevelt Anna Eleanor Roosevelt was born on October 11, 1884 in Manhattan, New York City,[11][12] to socialites Anna Rebecca Hall and Elliott Bulloch Roosevelt.[13] From an early age she preferred to be called by her middle name, Eleanor. Through her father, she was a niece of President Theodore Roosevelt. Through her mother, she was a niece of tennis champions Valentine Gill "Vallie" Hall III and Edward Ludlow Hall. Her mother nicknamed her "Granny" because she acted in such a serious manner as a child.[14] Anna was also somewhat ashamed of her daughter's plainness.[14] https://en.wikipedia.org/wiki/Elliott_Bulloch_Roosevelt Elliott Bulloch Roosevelt[1] (February 28, 1860 – August 14, 1894) was an American socialite.[2] He was the father of First Lady Eleanor Roosevelt and the younger brother of Theodore Roosevelt (1858–1919), the 26th President of the United States.

Да, но коя точно ха-ха-ха-ха? Племенница е по бащина линия на друг президент, който има същата фамилия като на мъжа и.. Още подсказки? Ха-ха-ха-ха

Това е един честен разговор на съдия Мирослава Тодорова (наказателен съдия в Софисйки градски съд, и бивш председател на Съюза на съдиите) за болната система https://www.segabg.com/category-observer/pochtenite-prokurori-se-prevrushtat-vuv-vutreshni-izgnanici

Да ... Всички стари и "добри" демокрации освен това си имат и двукамерни парламенти , така че двете камери са си коректив една на друга.. Ние от Османлъка - направо минахме на еднокамерен парламент и с това си подписахме болничния лист на нацията и държава за столетие напред

ПС Защо е необходимо и важно прокуратурата (и офиса или инстуцията на гл.прокурур) да е част от изпълнителната власт? Просто е - защото ще подлежат (по- точно дейността им) на парламентарен контрол и отчет, (а и на контрол от изпълнителата власт) Когато е част от съдебната власт прокуратурата (или по скоро Гл .Прокурор) не подлежи на обществен или друг контрол. Инспекторатът към ВСС има функциите и правомощията само на одитиращ орган, без да са му зададени възможности да осъществява контрол

Въпрос за закачка: Коя американска бъдеща първа дама не си снемя фамилията след омъжването си?

В момента не намирам материали на английски https://es.wikipedia.org/wiki/Fiscalía_General_de_la_Nación_(Uruguay) http://www.fiscalia.gub.uy/ И това: https://www.presidencia.gub.uy/Comunicacion/comunicacionNoticias/sede-fiscalias-corte Споменатия министър Ricardo Ehrlich е министър на образованието в правителството на Мухика, a Attorney General е Хорхе Диаз (Jorge Diaz) https://legislativo.parlamento.gub.uy/temporales/S2012070571-008352864.pdf

Президентите на САЩ във ВСВ https://www.military.com/history/29-american-presidents-from-military.html https://www.cbsnews.com/news/general-dwight-david-eisenhower-and-d-day/

О mon dieu! Veleka river meets Black Sea. Sinemoretz

НЕУТРИННА АСТРОФИЗИКА Георги Иванов* 1. НЕУТРИНО При явлението β-разпадане, което е известно при изучаване на естествената радиоактивност, от ядрото се появява електрон или позитрон. Било установено, че при β-разпадане от еднакви ядра излитат електрони с различни енергии, които образуват непрекъснат спектър от енергии. Най-голямата енергия на електроните била равна на енергията на дъщерното ядро, а минималната - на енергията на покой на електрона. Тези експериментални факти можели да бъдат интерпретирани като нарушение на закона за запазване на енергията, който е основен закон във физиката. Изходът от този парадокс изглеждал разрешим, ако се предположело, че от ядрото излита още някаква частица, която не се регистрира от уредите, която отнася част от енергията при разпадане на атомното ядро. Такава хипотеза изказва през 1931 г. известният физик-теоретик Волфгаг Паули. Тя изглеждала толкова невероятна, че той дори не я публикувал. Ядрото се състои от Z протона и A-Z неутрона. А се нарича масово число и е приблизително равно на масата на ядрото, т.е. на сумата от масите на протоните и неутроните, а Z е сумарният заряд на ядрото, цяло число от елементарния заряд на електрона или протона. Ако атомното ядро не съдържа електрони, то не може да изпуска само един електрон при β-разпад, без да променя принадлежността си към фермионите (частици с полуцял спин, които се подчиняват на статистиката на Ферми-Дирак, например електроните, протоните и неутроните) или бозоните (частици с цял спин, които се подчиняват на статистиката на Бозе-Айнщайн, например фотоните). Правилото за събиране на спиновете е: от четно число фермиони се получава бозон, а от нечетно число фермиони - фермион. Ядрото се състои от А фермиона (масовото число) и Z протона. и Ядрото може да има цял (бозон) или полуцял спин (фермион). Правилото за събиране на спиновете е: от четно число фермиони (т.е. броят на протоните и неутроните) се получава бозон, а от нечетно число фермиони - фермион. Ядрото може да има цял спин (бозон) или полуцял спин (фермион). Обаче при β-разпадането масовото число А не се променя, а само то определя дали ядрото е бозон или фермион, т.е. спинът на ядрото не се е променил. Само ако хипотетичната частица, наречена неутрино, е фермион, е възможно при β-разпадането да се отделят два фермиона (електронът и неутриното). По правилото за събиране на спиновете масовото число на ядрото не се променя. Само хипотезата за неутриното може да обясни двата експериментални факта: запазване на масовото число А при β-разпадането и закона за запазването на енергията, който е валиден при всички природни процеси. Хипотезата на Паули дава теоретично решение на двата парадокса, ако при βразпадането се отделят две частици - електрон и друга неизвестна частица. Оставал неясен въпросът къде в ядрото е разположена тази частица. Отговор на този въпрос дава теорията на Енрико Ферми за βразпадането след откриването на неутрона през 1934 г., според която един от неутроните на ядрото се превръща в протон като изпуска още две частици - електрон и антинеутрино: n → p + e- + ν Според теорията на Ферми в изходното ядро неутриното не съществува самостоятелно, а е продукт от β-разпадането. Тази теория е била първото потвърждение на хипотезата на Паули, но не e била достатъчна, за да се признае откриването на неутриното. Първите експериментални опити за откриване на неутриното били неуспешни. Горната граница в спектъра на електроните, изпуснати при β-разпадането съвпадала (в границите на точността на измерванията) с отделената от ядрото енергия, което води до извода, че масата на неутриното е приблизително равна на нула. Ферми определя β-разпадането като процес на превръщане на един нуклон в друг с пораждане на две частици със спин h/2. Този процес е предизвикан от т. нар. слабо взаимодействие и се осъществява с една от следните реакции: n → p + e- + ν p → n + e+ + ν, (1) където n и p са символите на неутрона и позитрона, e- - на електрона и e + - на позитрона . Неутриното може да бъде два вида: неутрино (ν) и ν - антинеутрино . По какво се различава неутриното от антинеутриното? Те се различават по лептонното число (лептонен означава лек), което за неутриното е L = 1, а за антинеутриното L = -1. Същите лептонни числа се преписват на електрона (L = 1) и на позитрона (L = -1). Според закона за запазване на лептонното число едновременно се раждат електрона и антинеутриното или позитрона и неутриното. Той е подобен на закона за запазване на барионното число (барионен означава тежък). Протонът е тежък (В = 1), антипротонът е също тежък, но с отрицателен барионен заряд (В = -1), електронът е лек (В = 0) и т.н. В двете записани по-горе реакции отляво и отдясно В = 1, а L = 0; освен това и зарядът от двете страни е еднакъв. Първата реакция предполага разпадане на един от нуклоните в ядрото. Втората не може да се извършва извън ядрото, тъй като протонът е по-лек от неутрона с 2,5 електронни маси, поради което е устойчив. Неутронът е неустойчив с експериментално установено средно време на живот 15,5 min., поради което първата реакция може да се осъществява и извън ядрото на атома. През 1934 г. Ханс Бете и Рудолф Пиърс доказват, че ако съществува неутриното, то е практически неуловимо. Например, за да се регистрира едно неутрино е необходим воден стълб с дебелина 1000 светлинни години. Най-близката звезда е на разстояние 4,3 св. г. Поради ниската вероятност за взаимодействие на неутриното с веществото, огромният поток от неутрино, излъчван от Слънцето, преминава безпрепятствено през Земята. Вероятността за взаимодействие на неутриното с други елементарни частици се оказва много малка. Неутрино с енергия 3-10 MeV трябвало да премине разстояние 1000 св. г. във вещество с плътността на водата, за да се осъществи едно взаимодействие. Регистрацията на такова събитие е много трудна. За откриването на неутриното най-важни са реакциите: ν + p → n + e+ ν + n → p + e- , (2) които са предсказани теоретично и са известни като обратно βразпадане. Първата от последните две реакции е доказана експериментално от Райнс и Коуен през 1956 г. Антинеутриното от реактор на протони е реагирало с воден разтвор от CdCl2. Регистрирани са и двата продукта от първата реакция - позитрона и неутрона. Позитронът почти мигновено е анихилирал с електроните на разтвора, като е давалпървата сцинтилация, която се регистрира от детектор. Неутронът се е разсейвал от Н, като се е забавял в продължение на 5-10 µs, след което се е захващал от ядрото на Cd. Възбуденото ядро на Cd излъчва γ-квант с енергия 3-10 MeV, който се регистрира като втора сцинтилация от детектора. 2. СЛЪНЧЕВО НЕУТРИНО При температурата в централната област на една звезда се определя с уравнението: Tc = 14.106 M/R където M и R са съответно масата и радиусът на звездата в слънчеви единици. При температура в центъра на Слънцето 14.106 K в една област от около 1/3 от радиуса на Слънцето протича p-p цикъл p + p → 2 D + e+ + ν (3) Неутриното ν е елементарна частица без електричен заряд и маса около 10-5 от масата на електрона или mν =10-5mе. Втората част от p-p цикъла в: 2D + p → 3 He + foton (4) Крайната реакция е: 3He + 3 He → 4 He +p + p (5) Отделеното при реакциите (3) ÷ (5) неутрино се нарича р-р неутрино. Възможна е и друга верига на p-p цикъл: 3He + 4 He → 7 Be + foton, 7Be + e+ → 7 Li + ν. Отделеното при тази реакция неутрино се нарича берилиево. При реакцията 8B → 8 Be + e+ + ν (6) се отделя т. нар. борно неутрино. Веригата от реакции (3) ÷ (5) дава енергия, която осигурява около 83% от слънчевата светимост, а (6) ÷ (7) около 15% или общо 98%. Останалите два процента се осигуряват от въглеродо-азотния цикъл (CNO): 12C + p → 13N + e+ + γ 13N → 13C + e+ + ν 13C + p → 14N + γ 14N + p → 15O + γ (7) 15O → 15N + e+ + ν 15N + p → 12C + 4 He. За CNO-цикъла 12C е т. нар. ядрен катализатор, защото се възстановява при последната реакция. Гама-квантите от термоядрената реакция се разпространяват от ядрото към фотосферата (наблюдаемия слой от Слънцето) чрез лъчиста дифузия, като всеки фотон се поглъща и преизлъчва от йоните вътре в Слънцето или разсейва от свободните електрони. Моделът за вътрешния строеж на Слънцето се базира на три основни физични закона: хидростатично равновесие, термодинамично равновесие и закона за пренос на енергията. Преносът на енергията от ядрото към фотосферата може да бъде лъчист или конвективен. От тези основни закони следва, че температурата в ядрото на Слънцето е Tс = 15.106 K, налягането е Pс =3,4.1011 atm и плътността е ρ = 150 000 kg/m3 . При тези физически условия най-вероятна е термоядрената реакция наречена р-р цикъл. Потокът от неутрино се определя с уравнението: Nν = 2LΧ/∆ε където ∆ε е енергоотделянето при еднократно протичане на р-р цикъл, т.е. за образуването на едно хелиево ядро от четири протона. До Земята достига поток Fν = Nν/4πao 2 = 10 15 m 2 /s, където ao = 1 Ua е астрономическата единица за дължина. Поради слабото си взаимодействие с веществото неутриното преминава през Земята без почти никакво взаимодействие. С малка вероятност неутриното взаимодействува с веществото, като се осъществява една от реакциите (1). Звездите с маса по-голяма от тази на Слънцето имат температури Tс = 16.106 K, при която протича CNO-цикъл. Енергиите на неутриното, получено от различните вериги на термоядрената реакция, силно се различават една от друга. Например, р-р неутриното има максимална енергия 0,42 MeV, докато берилиевото - 0,86 MeV. Борното неутрино има широк спектър от енергии: 0 ÷ 14 MeV. Американският физик Раймонд Дейвис построява първия детектор за регистрация на слънчевите неутрина. Той се счита за основател на неутринната астрофизика. Започва първите опити за регистрация на неутриното в Националната лаборатория Брукхейвън в близост до Ню Йорк през 1948 г. Неговият детектор е представлявал варел с вместимост 250 l, напълнен с въглероден тетрахлорид CCl4 (перилен препарат). На ръчна количка той отнася своя подвижен детектор на една ливада, която се намира на около 500 m от ядрения реактор. След като решава, че достатъчно количество неутрино от ядрения реактор е облъчило течността, той я отнася в специална барака, оборудвана като химическа лаборатория, за да установи дали в течността не се е появил очаквания химичен елемент аргон вследствие на облъчването на CCl4 с неутрино, което се предполагало, че се отделя в голямо количество от намиращия се в съседство ядрен реактор. Дейвис предполага протичането на следната ядрена реакция в неговия самоделен детектор. 37Cl + ν → 37Ar + e- (8) където 37Ar е изотоп на аргона и може да се отдели от въглеродния тетрахлорид чрез химичен анализ. Този експеримент бележи началото на серия от неуспешни опити за откриване на неутриното като елементарна частица и е известен в науката като хлор-аргонен метод. Регистрацията на неутриното се оказва една от най-трудните експериментални задачи във физиката. Вторият си опит за регистрацията на неутриното Дейвис провежда през 1954 г., като увеличава обема на течността на 450 l и я поставя на дълбочина 6 m под земята, за да екранира мюоните от космическия фон. След това увеличава дълбочината на 20 m., но не открива нито един атом аргон. През 1956 г. повтаря опита с два резервоара с по 2270 l, но резултатът отново е нулев. През същата година Ф. Рейнс и К. Коуен експериментално регистрират антинеутриното при обратното β-разпадане, изразени с първата реакция от (2). Те използват друга експериментална идея - взаимодействието на антинеутриното с протона от воден разтвор на кадмиев хлорид, при което протича реакцията (2). Следва анихилация: е - + e+ → foton + foton при която се излъчват два фотона в обратна посока. Фотоните се регистрират от брояч на гама-фотони. Този опит е признат като откритие на теоретично предсказаното неутрино. През 1995 г. на единия от откривателите Фредерик Рейнс е присъдена Нобеловата награда за физика, която той разделя с Рудолф Пайерлс за откритието на тау-лептона. Ентусиазиран от откритието на своите колеги Дейвис пренася резервоар от 4540 l във варовикова мина на 700 m дълбочина, за да екранира мюоните с високи енергии от космичните лъчи, но и този път опита е неуспешен. Едва през 1958 г. се появяват теоретични разработки, които дават обяснение на нулевите резултати от експериментите на Дейвис. Слънчевата светимост почти изцяло се получава от фотоните, образувани в р-р цикъл, при който се отделят 98% от общия поток слънчево неутрино. Поради ниската си енергия това неутрино не може да се регистрира чрез хлор-аргонния метод, докато борното, берилиевото и CNO-неутриното имат достатъчна енергия, за да се регистрират от хлор-аргонния метод. Като има предвид този теоретичен резултат Дейвис поставя нов опит. Той увеличава обема на течността 100 пъти. Резервоар с обем 454 000 l, пълен с перхлоретилен C2Cl4 е поставен в златна мина на дълбочина 1,5 km, което осигурява почти пълно екраниране на високоенергетичните мюони от космичните лъчи. На тази дълбочина може да проникне един мюон за 3 седмици. Един от най-добрите теоретици по ядрена физика пресмята, че в детектора на Дейвис от 2 до 6 хлорни атома дневно ще се превръщат в аргон при ядрената реакция (8) вследствие потока слънчево неутрино. В продължение на 30 години Дейвис регистрира средно по един атом на аргона за 3 дни, което е 3 пъти по-малко от теоретично пресметнатия поток. Тази голяма разлика между теорията и експеримента доведе до поставянето на нови експерименти за регистриране на слънчевото неутрино. Тъй като хлораргонният метод не детектира неутриното с ниска енергия от р-р цикъл, бяха създадени нови галиеви детектори за неутрино с ниска енергия. Такива са експериментите GALEX (Италия) и SAGE (Русия), при които се използват огромни резервоари от галий - 30 тона в Италия и 60 тона в Русия. Тези експерименти се основават на реакцията: 71Ga + ν → 71Ge + e- (9) Резултатът от тези опити потвърждават резултата на Дейвис. Регистрираният поток е около 50% от теоретично очаквания. Потокът от слънчево неутрино е по-малък от теоретично пресметнатия. Има две възможни обяснения на този неочакван резултат: 1) Не познаваме напълно свойствата на неутриното като елементарна частица или 2) Теоретичният модел не е адекватен. Съвременната физика познава три вида неутрино: електронно νе, мюонно νµ и тау неутрино ντ. Някои физици-теоретици смятат, че неутриното има маса mν ≠ 0. Възможно е неутриното да осцилира, т.е. да се превръща от един вид в друг, докато изминава разстоянието от Слънцето до Земята за около 8 минути. Последният вид не може да се открие. Втората възможност е Слънцето да е с около 10% по-студено от теоретично пресметнатото. От това предположение следва, че температурата и радиусът на Слънцето са по-ниски от наблюдаваните, което е неприемливо ако се имат предвид наблюдателните данни. Една друга хипотеза е, че Вселената съдържа много масивни слабо взаимодействащи частици (WIMPS), които имат маса като неутрона или протона, но подобно на неутриното слабо взаимодействат с веществото. Тези частици са гравитационно свързани със Слънцето и са дълбоко в неговото ядро. Те пренасят достатъчно енергия, за да понижат температурата в центъра на Слънцето с около 10%. Същата хипотеза допуска 90% от материята във Вселената да е в такава форма, което е известно като тъмна материя във Вселената. 3. СВРЪХНОВАТА ЗВЕЗДА Тази звезда избухна на 23.02.1987 г. в Големия Магеланов Облак, който е галактика-спътник на Млечния път. Свръхновата избухна в огромна емисионна мъглявина, известна като Тарантула, поради подобната на паяк форма или известна още като 30 Doradus. В максимумът на своята светимост тя е била толкова ярка, че се е наблюдавала с просто око. Тази свръхнова бе необикновена за астрономите. Първата особеност бе, че в максимума тя има светимост 10% от средната за свръхновите звезди. Второ, Прародителят на свръхновата бе син свръхгигант, докато на другите свръхнови обикновено е червен свръхгигант. Масивните звезди с маса M = 20MΧ описват на диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел еволюционен трек, така че преди избухването като свръхнова звездата се превръща в син свръхгигант, който има радиус R = 10RΧ и температура T = 3000 K. Ядрото на свръхновата се състои от He, С и незначително количество от други елементи с по-висока атомна маса. Масата на ядрото е Mс = 6 MΧ. Непосредствено преди взрива на свръхновата ядрото се е състояло от желязо с маса Mс =1,5MΧ и температура Tс ≈ 109 K. Във Fe ядро не могат да протичат термоядрени реакции, които да поддържат хидростатичното равновесие на звездата. Има два възможни физически механизма, които могат да поддържат равновесието в едно Fe ядро: 1) Ако масата на ядрото е по-малка от Mс ≤ 1,4 MΧ, налягането на изродения електронен газ спира колапса. Образува се бяло джудже. 2) Тъй като масата на ядрото на свръхновата е Mс = 1,5 MΧ, при колапса ядрото се превръща в релативистки изроден газ. Скоростта на електроните vе ≈ c. Електроните преодоляват ядрения бариер на ядрото, при което протичат реакциите: p + e- → n + ν Колапсиращото ядро се превръща в неутронен газ с висока плътност. Разстоянието между неутроните е ≈ 10-14 m. Появяват се ядрените сили на привличане и отблъскване между неутроните. Ядрените сили на отблъскване могат да противостоят на гравитацията. Появява се нова устойчива звезда, наречена неутронна звезда, което означава, че на мястото на свръхновата 1987А трябва да е останала неутронна звезда, но такава не е открита. По-голямата част от енергията на свръхновата се отнася от неутриното, което се образува в изобилие при колапса на Fe ядро през първите 10 s. Пълната енергия, отнесена от неутриното по време на колапса, е Eν = 1046 W. Тази огромна енергия е само 10 пъти по-малка от оптическото излъчване на всички звезди във Вселената, а тя е излъчена за секунди. Неутринните детектори в САЩ и Япония откриват неутринен взрив три часа преди визуалния взрив на свръхновата. Свръхновата се оказва от типа SN II. Астрономите класифицират свръхновите в два типа в зависимост от техните спектри: SN II имат ярки линии на водорода, а SN I нямат спектрални линии на водорода. Свръхновите SN II се получават от взрив на масивни звезди, които имат изобилие от Н в атмосферата си преди взрива, докато SN I преди взрива са загубили богатите на Н външни слоеве. Последният тип се дели на два подтипа: SN Ia, SN Ib. Първият подтип SN Ia е взрив от звезда, която е преминала стадия на червения свръхгигант и се е превърнала в бяло джудже, което се състои от С и О и е компонента на полуразделена двойна система. Другата компонента е червен свръхгигант, който е препълнил граничната повърхнина на Рош. От червения свръхгигант протича газ, който се натрупва върху бялото джудже. Когато общата маса на бялото джудже стане Mс ≈ 1,4 MΧ започва термоядрената реакция на горене на С. С нарастването на температурата налягането не расте, защото газът е изроден. Когато температурата премине определена граница, газът в бялото джудже престава да бъде изроден, поради което налягането нараства и звездата избухва като свръхнова, която в своя спектър няма Н и Не. Ако термоядрената реакция на С се разпространява в бялото джудже по-бързо от скоростта на звука, получава се топлинна експлозия. Ако термоядрената реакция на С се разпространява в бялото джудже по-бавно от скоростта на звука, получава се термоядрена експлозия. По време на взрива се образува Ni, който чрез радиоактивно разпадане преминава в Со, който от своя страна се превръща в стабилен изотоп на Fe. По времето на взрива светимостта на свръхновата се поддържа от бета-разпадането на тежки елементи. Този процес поддържа сравнително дълго време постоянна светимост около максимума на свръхновата. При бета-разпадането в изхвърлената обвивна на звездата се образуват химични елементи с атомна маса по-висока от масата на Fe. Вторият подтип SN Ib е избухване от звезда, която е преминала през стадия на WR звезда или е била в тясна двойна система. И в двата случая звездата при своята еволюция губи външните си слоеве. Поради това свръхновата SN Ib няма в своя спектър Н, а е богата на Не. Свръхновите SN II експлодират поради колапс на Fe ядро. Тъй като ядрото е прозрачно за неутриното, при взрива на свръхнова звезда се излъчва огромен поток от неутрино. За регистрирането на това неутрино се строят специални детектори. Те се основават на взаимодействието на неутриното с водата, която е богата на Н, а следователно и на протони. В редките случаи, когато неутриното взаимодействува с веществото, протича реакцията (2). Получава се откатен електрон или позитрон. Ако скоростта на тези частици е поголяма от скоростта на светлината за съответната среда, наблюдава се къса светлинна траектория, т нар. светлинно избухване, известно във физиката като ефект на Черенков. На 23 февруари 1987 г. на неутринния детектор в Япония са наблюдавани 12 следи от Черенковия ефект, а в САЩ - 8 следи. Ако неутриното има нулева маса, неговата скорост е равна на тази на светлината (v = c). В такъв случай всички неутрина ще пристигнат до детектора едновременно. Неутрината с различни енергии и маси ще достигнат до детектора за някакъв интервал от време. Интервалът от време, за който са пристигнали регистрираните неутрина от SN 1987A, предполага маса на неутриното между 0 и 16 eV, която съответства на горна граница на масата на неутриното mν ≈ 10-5 mе. Освен неутриното, информация за колапса на свръхновите звезди могат да бъдат гравитационните вълни, които са по-трудни за детектиране от неутриното. 4. РЕЛИКТОВО НЕУТРИНО След Големия взрив в ранната Вселена са протичали реакциите на анихилация и раждане на неутрони и протони. Енергията на елементарните частици, които анихилират, се дава с известната формула на Айнщайн E = mc 2 . Тази енергия съответства на температура E = kT. Температурата на ранната Вселена, при която протичат процеси на раждане и анихилация на неутроните е Т = 1,093.1013 K: n + n → foton + foton foton + foton → n + n и (10) С разширяването на Вселената температурата намалява. При Т < 1,093.1013 K не протича втората част от реакцията, поради което неутроните повече не се образуват. Неутронът е нестабилна частица, поради което протича бета-разпадане: n → p + e+ + ν Времето за полуразпадане е 15,5 min, поради което тези неутрони от ранната Вселена, наречени реликтови, не са се запазили, но са напълнили Вселената с реликтово антинеутрино. Малко по-късно температурата на Вселената е спаднала до Т = 1,088.1013 K, при която започват да протичат реакциите на образуване и анихилация на протоните: p + p → foton + foton и foton + foton → p + p . (11) При възраст на Вселената t ≈ 2 s броят на протоните и неутроните е приблизително равен на Np ≈ Nn. В този момент Вселената става прозрачна за неутриното и антинеутриното. По-нататък Np > Nn. Въпреки че от този момент нататък неутроните намаляват поради бетаразпадането, Вселената не може да остане без неутрони, защото започват термоядрени реакции на сливане между протоните и неутроните в деутериеви ядра и обратното разпадане на деутериевите ядра на протони и неутрони. P + n ↔ 2 D + e+ + ν. Деутериевите ядра се разрушават от високоенергетичните гамафотони. Това явление е известно като деутериева тапа, което пречи за образуването на Не ядра. Когато възрастта на ранната Вселена t ≈ 3 min, енергията на фотоните намалява и деутериевите ядра вече не се разрушават от фотоните. Започва р-р цикъл. В този момент, поради бета-разпадането на неутроните, само част от тях могат да участват в р-р цикъл. Броят на протоните е много по-голям: Np = 6Nn. При протичането на първата стъпка от реакцията (3), във фона на Вселената към антинеутриното от бета-разпадането на неутроните се добавя още неутрино. Тази термоядрена реакция продължава от 2 s до 3 min. Поради това, че Вселената става прозрачна за неутриното в първите 2 s от разширяването, т.е. много по-рано, отколкото за фотоните, за които t ≈ 106 г., фонът от неутрино и антинеутрино вследствие разширението на Вселената е по-студен, отколкото фонът на фотоните, които се образуват при р-р цикъл до 3 min и вследствие разширяването температурата е спаднала на 2,7 К. Концентрацията на неутриното, което се е образувало до 2 s e 5,5.108 m -3. Като се има предвид, че броят на протоните е шест пъти по-голям от този на неутроните, Np = 6Nn, оказва се, че от 2 s до 3 min от 12 протона и два неутрона се образуват едно Не ядро и 10 протона, т.е. спазва се съотношението 6:1. След 3 min термоядрените реакции спират, защото температурата става твърде ниска за протичането на термоядрени реакции на синтез на Не. До този момент съотношението на Не ядра към протоните е 1:10. Ранната Вселена се оказва пълна с фотони, неутрино и антинеутрино, които остават като фон на съвременната Вселена, т. нар. реликтов фон. http://upb.phys.uni-sofia.bg/old/C11.PDF

https://knowledgehub.transparency.org/assets/uploads/helpdesk/Country_profile_Uruguay_2016.pdf Бих добавил: в Уругвай има независим съд, и ефективно работеща, условно децентрализирана прокуратура, извадена от системата на съдебната власт. Прокурите са независми магистрати към съответните съдилища. За тях отговаря (но не се меси в делата им) т.н. Attorney General of the Court and Prosecutor General (Fiscalía de Corte y Procuraduría de la Nación), който изпълнява службата на правителствено лице. Управлението в Уругвай е е президентско. В Уругвай няма министерство на правосъдието. Офисът формално е част от министерството на културата и образованието Това е типична инклудивна система. Тя е опростена и архаична, но е работеща ефективно и доказано В България нещата са някъде на другият полюс. - Зависими съдии /те попадат в зависимост заради силната политическата квота и характер на ВСС/ -Централизирана по съветски образен прокуратура, в която висшестоящият прокурор, може да прекратява делата на този който е под него /т.е прокурорите трябва да слушат какво ще каже "началника" или накъде ще кимне/. Главният прокурор е политически избран, но е безконтролен, не носи политическа отговорност, и де факто не може да бъде разследван за делата си, защото прокуророрите под него зависят кариерно и административно от него. Той е член на прокурорската колегия на ВСС Това отваря възможността Главния прокурор ( и прокуратурата като институция)да стане един от най-корупираните личности, като търговец на влияние, "бухалка" , или " чадър" Сегашният е такъв, защото е достатъчно интелигентен за да разбира че е недосегаем , и да е наясно как работи и не работи системата (тя работи за интересите на определните хора) Хипотетично ВСС би могъл да вземе отношение по изрвършени нарушения или престъпления от Главния прокурор, само че Главния прокурор е член на ВСС и упражнява най-голямото неформално влияние и виждаме как ВСС не взе отношение по ГП при никой от нашумелите "гейтове" и скандали При това положение /и особено при сегашното/ противодействието на корупцията по високите етажи и търговията с влияние (тя е криминално деяние според НК) остава на кота на "нула"

https://en.wikipedia.org/wiki/Erica_Chenoweth

Причините са тривиални - гражданското общество е неразвито у нас. Освен това ни е заложено в народопсихологията "всеки редник се изживява като генерал" , и трудно да се обединяваме около каузи. Изследванията показват че революциите (мирни или насилствени) са успешни ако в тях участват 3.5 процента от населението. За България това означава около 200 - 250 000 човека. В момента няма казуаа която да обедини 200 000 човека, още по-малко, ако каузата да е за смяна на модела (защото това е нещо извън рудиметалните представи на "средния" гражданин)