nik1

Има едно законодателно решение на Горната Камара, което е подписано от Нейно величество, че Брексита трябва да е със споразумение с ЕС Ако Борис Джонсън направи Брексита без сделка (има възможност да опита в периода когато Парламентът няма да действа - това е периодът от няколко седмици преди речта на Нейно Величество), той и правителството трябва да си подадат оставка. Това е така защото UK са парламентрана демокрация и решенията на Парламента са задължителни Да сравняваш нищонеправенето на клоуна Джонсън с работата и постигнатото от Тереза Мей.... е извращение.. (нищо ново от теб )

https://blog.karat-s.com/silistar-i-lipite/ https://ladyzone.bg/article/laifstail/sviat/plazhat-na-sinemorec-e-sred-naj-krasivite-v-evropa.html Лично аз предпочитам плажа на Велека (който обаче не е за деца, заради дълбочината на водата) с най-голямата пясъчна коса в България , пред другите плажове на и около Синеморец.

Един от най-красивите плажове в България (за 2016-та в топ 10 на плажовете на Европа) отново взе жертви. https://www.24chasa.bg/novini/article/7630558 Защо плажът Липите е сред най-опасните в България? - Неохраняем е. - Дъното е екстремно неравно. Много често има вълнение от няколко бала, дори и при сравнително спокойно време (това е така заради географията и положението на плажа). Двете създават условия за разривно течение (rip current), и локални течения/водовъртежи -Девственият плаж и синята вода привличат като магнит хората Всяка година плажът взима човешки жертви

Всъщност изглежда толкова "коректен"/ "некоректен" колкото термините Гърция (Greece) , Гърци (Greeks), поне в едно отношение - съвременните гърци наричат държавата си Ελλάς (или Ελληνική Δημοκρατία), езика си - ελληνικά (elliniká), а себе си - Έλληνε (Éllines). ПС "На място" е това, което се е наложило в езика (научния или обикновения) в конкретното време и ситуация, то е коректното. Другото е "лаф да става". Щом като днес термина Византия се е наложил (без значение как и защо) - той е "на място" днес. Което значи че е коректен

Брекзит без сделка или предсрочни избори във Великобритания - кое е по-вероятно Дневник 19:06, 04 авг 19 , © Reuters След идването на власт на Борис Джонсън излизането на Великобритания от Европейския съюз без сделка изглежда все по-вероятно. "Гардиън" обобщава как това може да се случи и какви биха били последиците. Как може да се стигне до "твърд" Брекзит? Без споразумение за излизане от ЕС "твърдият" Брекзит ще настъпи автоматично на 31 октомври. Нова сделка изглежда все по-малко вероятна предвид че Борис Джонсън и министрите му поискаха условия – премахване на "предпазния механизъм" за ирландската граница и изцяло нова сделка – които бяха многократно отхвърлени от Брюксел и така или иначе са твърде амбициозни предвид оставащите дни до крайния срок. Може ли да бъде спрян? Изглежда, че мнозинството депутати все още са против излизане без споразумение, както беше и през март. Все още не е известно обаче дали Камарата на общините може да блокира Джонсън, ако той тръгне в тази посока. Депутатите ще трябва да създадат обстоятелства за обвързващ вот и не е ясно как това би могло да се направи. Според някои в Уестминстър блокиране в парламента на евентуален опит на правителството за "твърд" Брекзит е предпочитаният от Джонсън сценарий, който би му позволил да свика избори. Какво значи "без сделка"? Това просто ще означава, че на 31 октомври в 23 часа британско време Обединеното кралство ще стане "трета страна" по отношение на връзките с ЕС без план за времето след Брекзит и без преходен период. Великобритания ще излезе от безброй споразумения, пактове и договори, покриващи всичко – от мита до движение на хора, данни, храни други стоки – и от специфични сделки в области като авиацията и сигурността. При липсата на цялостно споразумение за излизане всеки елемент ще трябва да бъде договорен. Непосредствено след Брекзит без сделка Великобритания ще търгува с ЕС при условията на Световната търговска организация, включващи мита за селскостопанските стоки. Всичко, което трябва да знаете за: Преговорите за Брекзит (640) Какви ще са последиците? В голяма степен това е скок в неизвестното предвид многобройните фактори, които имат значение. Няколко сектора обаче са дълбоко обезпокоени. За месопроизводителите ще има незабавни 40% мита на износа за ЕС. Други британски фирми, които изнасят за ЕС, ще трябва да преминат през процедури, свързани с митници, акцизи и ДДС, или не биха могли да изнасят стоки. Забавянията заради граничните проверки, които редица бизнес групи предупредиха, че скоро ще станат много продължителни, биха имали неблагоприятни последици за зависещите от постоянен поток от доставки фирми. Хората се опасяват за снабдяването с лекарства, а пътуващите за ЕС може да трябва да преминат през допълнителни проверки. И за отделните хора, и за бизнеса, списъкът с потенциалните последици е много дълъг и не може да бъде изцяло предвиден. Какви мерки за смекчаване са налице? Правителството започна да се подготвя за Брекзит без сделка още преди първоначалната дата, на която Великобритания трябваше да излезе от ЕС в края на март, приемайки законодателство за области като прането на пари и пътния транспорт. Макар да има твърдения, че правителството все още не е достатъчно подготвено за "твърд" Брекзит през октомври, след идването на Джонсън на власт планирането се ускори. Новият финансов министър Саджид Джавид обеща допълнителни средства за случая на Брекзит без сделка. Правителството освен това готви обществена кампания на стойност 100 милиона паунда, която да подготви хората и бизнеса за този сценарий. Ами ирландската граница? Както ирландското правителство посочи многократно, Ирландия не може да остане част от единния пазар на ЕС и да допусне неконтролирания поток от стоки през бъдещата митническа и регулаторна бариера. Макар да има разбираемо желание да се избегне гранична инфраструктура, ще има някаква нова форма на проверки. Ще значи това краят на Брекзит? Не. Великобритания не може да търгува безкрайно при условията на Световната търговска организация и ще трябва да сключи постоянна търговска сделка с ЕС, включваща същите въпроси като "сметката за развода" и споразумения за ирландската граница. Основната разлика е, че това ще трябва да се случи възможно най-бързо без буфера на преходния период, който би трябвало да приключи в края на 2020 г. Предсрочни избори? Според сценарии на "Икономист интелиджънс юнит" (EIU), публикувани в началото на юли, има 60% вероятност в края на 2019 или началото на 2020 година да се стигне до избори, като гласоподавателите ще бъдат принудени да избират между "твърд" Брекзит или втори референдум. Тридесет процента е вероятността Джонсън да бъде в силна позиция, изкарвайки Обединеното кралство от ЕС без сделка на 31 октомври, но това не е основната прогноза на EIU. Има 10% вероятност съюзът да даде нова отсрочка на Лондон, позволявайки преговорите да продължат. Джонсън иска да получи допълнителни отстъпки от ЕС и многократно заяви, че е против включения в споразумението за оттеглянето "предпазен механизъм" за ирландската граница, чиято цел е да се избегне връщането на физическа граница, разделяща британската провинция Северна Ирландия и Република Ирландия. ЕС отказва да отстъпи по този въпрос предвид опасенията на Ирландия. Ако премиерът не успее да спечели значителни отстъпки до октомври, EIU очаква той да заплаши отново с Брекзит без сделка. Това ще създаде конституционно напрежение, защото Джон Бъркоу, председател на Камарата на общините, е непреклонен, че парламентът ще има последната дума за Брекзит. При гласувания през април стана ясно, че няма парламентарно мнозинство в подкрепа на "твърд" Брекзит. Ако бъде пряко предизвикан, парламентът вероятно ще спечели контрол върху процеса. Депутатите могат да прокарат предложение или законопроект, възпрепятстващ Брекзит без сделка, или да свалят премиера с вот на недоверие. Основният сценарий (60% вероятност) е, че на фона на парламентарен блокаж и без значими отстъпки от ЕС Джонсън ще свика предсрочни избори, твърдейки, че е необходимо консервативно мнозинство, за да се осъществи Брекзит. © Reuters Борис Джонсън При тези обстоятелства може да се очаква ЕС да се съгласи на нова отсрочка, ако всички опции останат на масата, включително Брекзит изобщо да не се състои. Лидерът на лейбъристите Джереми Корбин ще бъде принуден да подкрепи втори референдум. Консерваторите ще останат разделени по въпроса, но ще водят кампания за "твърд" Брекзит, за да отговорят на предизвикателството от Партията на Брекзит. Алтернативният сценарий (30% вероятност) е премиерът да надделее в битката с парламента, който да се окаже неспособен да се обедини около законодателство против Брекзит без сделка преди 31 октомври или да свали Джонсън с вот на недоверие навреме. Крайният сценарий (10% вероятност) е блокажът в парламента и дълбоките разделения сред консерваторите и лейбъристите да накарат премиера да поиска и да му бъде дадена в крайна сметка трета отсрочка за допълнителни преговори. Подобен резултат е вероятен само при продуктивни разговори между Джонсън и ЕС. © Reuters Лидерът на Лейбъристката партия Джереми Корбин Според осреднени резултат от национални проучвания, проведени през втората половина на юни, лейбъристите имат 23% подкрепа, консерваторите – 22%, Партията на Брекзит – 21%, а либералдемократите – 19%. Евентуална победа на лейбърситите и формациите против Брекзит ще доведе до втори референдум. Проучване на YouGov от края на юли дава на консерваторите 32%, на лейбъристите – 22%, на либералдемократите – 19%, на Партията на Брекзит – 13%. Според EIU победа на косъм на партиите против "твърд" Брекзит, водеща до коалиция или правителство на малцинството, начело с лейбъристите (с подкрепата на либералдемократите), е малко по-вероятна от победа на силите за Брекзит. Ако силите, подкрепящи Брекзит, спечелят, сформирайки правителство на консерваторите, поддържано от Партията на Брекзит, най-вероятно е да се стигне до излизане без споразумение, носещо със себе си рецесия и поставящо под въпрос териториалната цялост на страната. Втори референдум, особено водещ към отмяна на Брекзит, ще бъде политически взривоопасен.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/08/08/3948361_parlamentut_sreshtu_boris_djonsun_moje_li_brekzit_bez/ Парламентът срещу Борис Джонсън: може ли Брекзит без сделка да бъде избегнат Уилям Джеймс, Ройтерс 07:06, 08 авг 19 © Toby Melville, REUTERS Британският премиер Борис Джонсън се готви за битка с парламента заради Брекзит - битка, в която всяка от двете страни е непреклонна, като се надява, че другата ще отстъпи, и която ще подложи на изпитание неписаната конституция на страната. Ако Европейският съюз откаже да предоговори условията за напускането на Великобритания, Джонсън казва, че ще изведе страната от съюза на 31 октомври без сделка за развод. Някои в парламента са твърдо решени да го спрат. Ето някои от вероятните ходове и контраходове. Предсрочни избори Парламентът, където има малко мнозинство срещу Брекзит без сделка, може да свали правителството на Джонсън с вот на недоверие. Предсрочни избори биха могли да излъчат ново правителство със стратегия или за отлагане на Брекзит, или за отмяна на решението за напускане на ЕС. Джонсън обаче има властта да забави евентуални избори за след 31 октомври независимо дали е била одобрена сделка за Брекзит. Алтернативно правителство Ако правителството изгуби вот на доверие, има 14-дневен период, в който може да бъде съставен нов кабинет. Ако мнозинството, гласувало против Джонсън, състави алтернативно правителство, то би могло да се опита да продължи членството на Великобритания в ЕС след 31 октомври. Изборният закон, което го позволява, беше приет през 2011 г. и никога досега не е бил изпробван по този начин. Той беше критикуван, че не дефинира точно кой и за какво ще има правомощия през този 14-дневен период. Джонсън би могъл да се аргументира, че не е длъжен да подаде оставка и да реши да стои на поста, докато изборите не станат задължителни, и тогава да ги насрочи за след 31 октомври. Може ли Джонсън да откаже да се оттегли Документът, който формулира задължителните и незадължителните правомощия на правителството (laws and conventions), гласи, че през 14-дневния период: "От премиера се очаква да подаде оставка, когато е ясно, че той или тя няма доверието на Камарата на общините и че алтернативно правителство има доверието". Но Стивън Лоус, първи парламентарен юридически съветник от 2006 до 2012 г. (глава на правителствения орган, отговарящ за изготвянето на законопроекти), казва, че също като повечето неща в неписаната британска конституция правилата са отворени за тълкуване, изложени на въздействие от политически сили и трудно приложими в съда. Въпреки че кралица Елизабет назначава премиера и технически би могла да го уволни, това би нарушило неписания закон монархът да не се намесва в политиката. Джонсън би могъл да се аргументира, че една алтернативна администрация, сформирана с единствената цел да предотврати Брекзит без сделка, не е истинско правителство. Експерти очакват съдебен спор, ако той откаже да подаде оставка. Други твърдят, че парламентът е този, който ще трябва да действа. "Крайният извод е, че ако премиерът Джонсън не подаде оставка след вот на недоверие при наличие на ясна алтернатива, ще последва "конституционна криза", заявиха от компанията "Джей Пи Морган". "По наше мнение е малко вероятно позицията на Джонсън да бъде удържана. Депутатите обаче трябва да действат твърдо и да покажат ясно кой е въпросната алтернатива". Промяна на закон Ако Джонсън не се оттегли, депутатите имат още варианти. Правилникът на парламента се оказа гъвкав и председателят на Камарата Джон Бъркоу наруши прецеденти, за да позволи на противниците на Брекзит да наложат своето. Депутатите ще трябва да изземат от правителството контрола върху парламентарния дневен ред и да променят закона - повторение на подхода, който се оказа успешен по-рано тази година. "Брекзит без сделка може да бъде предотвратен само със закон, не чрез просто изразяване на парламентарно мнение", написа в "Гардиън" Върнън Богданор, конституционен експерт в лондонския "Кингс колидж". Законодателните промени биха могли да съдържат: задължаване на Джонсън да търси отлагане от Брюксел, изрично изключване на Брекзит без сделка или на нов референдум. Графикът за изпълнението на подобен план обаче е сгъстен - парламентът ще заседава само ограничен брой дни до 31 октомври и правителството може да използва контрола си върху парламентарния дневен ред, за да ограничи всяка възможност на опонентите си да действат. /БТА

Мой лапсус: при изродената (дегенериралата) материя преносът на топлина се извършва чрез бързи електрони, които имат голяма свободен пробег, а не чрез атоми и йони. Поради това на това изстиването на такива тела е много бавно: Още нещо (цитатът е от мой постинг в отговор на Жоро, който цитира https://ru.wikipedia.org/wiki/Механизм_Кельвина_—_Гельмгольца това е отговорът ми стр 16-та

Тази карта "избива" рибата. Точно за това пиша по горе - всичко живо от Атика до Балтика се провъзгласява за "Slavonic Tribes" /Картата е идиотска/

Не е точно така , защото температурата в ядрото (центъра) на Юпитер не е достатъчна за да протече каквато и да е термоядрена реакция..(със забележка) Тя е от порядъка стотици хиляди градуси (някъде я дават десетки хиляди Келвина, на други места над 100 000 Келвина) , а не 5.5 милиона градуса 5.5 милиона градуса по Келвин всъщност са достатъчни да "запалят" водорода /протия в недрата на звездите. Такава температура има в ядрата на звездите от клас М. В ядрото на Слънцето (звезда клас G) температурата е 15 милиона Келвина (някъде я дават 20 милиона), но водородът в звездите се "запалва" при условно при над 4 милиона Келвина Разбира се и под тази температура (4 милиона Келвина) протичат ядрени реакции на синтез на хелий във вътрешността на немасивните водородни звезди/тела , но те са инцидентни и слаби, недостатъчни за да "запалят" звезда. --------------------------- За Юпитер - с неговите 100 000 Келвина в ядрото (може би) е възможна много слаба реакция (става дума за квантово тунелиране) на сливане на деутерия (ако изобщо е имало деутерии при колапса му, и ако досега не е "изгорял") Като цяло това е просто възможност и хипотеза "Историята" на Юпитер обаче е друга Ядрото му се е загряло при колапса на Юпитер. Тъй като ядрото се състои от изродена материя, отдаването на температурата става бавно през еоните (преносът не е от електрони), и Юпитер изстива бавно. Но все пак отдава повече, отколкто получава от Слънцето

Дори и приемем че, една част от българските славяни са дошли - от Долния Дунав, с друга част - от Средния Дунав, то според мен не може да се говори за креолизация на старобългарския славянски. Езикът на славяните от Средния Дунав е "отдалечен" от този на славните от долния Дунав, и от този на славните на от Дунав с около 100-150-200 години. Езикът им практически е един и същ - "клоновете" са разделени при увличането на различните части от славяните от Долния Дунав - на Запад и Юг от хуни , авари и прабългари., и за времето, в което клоновете са разделени (не е ясно дали са били изолирани, т.е физически разделени) , според мен не може да се мисли за развитие на различни езици..

ПС Дори да се приеме че има миграция на "класически" славни от долния или средния Дунав на изток и североизток, то могат ли тези славяни да асимилират или "изтикат в Балтика" или пък унищожат "балтското море" от по-горе? Абсурдно е за мен И за такава миграция (миграция на "класически" славни от долния или средния Дунав на изток и североизток) няма данни. Напротив - данните, са че славяните от Долния Дунав мигрират с хуни, авари и други "варвари" на юг и на запад!

Ако се приеме виждането, че до 10 век славянския език е почти един същ за всички славяни (така е според писмените извори, славянските текстове от различните ареали са писани на един и същ език - вижте в "забележка" ), и той няма разновидности/диалекти - то следвайки логиката не може да се мисли за креолизация Забележка: По този въпрос е писано и илюстрирано чрез самите текстове, в други теми тук във форума - от Атом и Перкунас, Ако се приеме едно друго виждане- че да кажем в периода 5 век преди н.е -10 век от новата ера се развиват различни балто-славянски диалекти , изчезнали по-късно поради разпространението и налагането на писмения балкански славянски при тези носители (няма противоречие с по-горното), то може да се допусне възможността (не е изключена) самия балкански славянски, който става основата на писменият, да е някаква степен смесен език, създаден на базата на разлчи диалекти.. Забележка втора: Това виждане не е политкоректно (как руснаците и не само те, да приемат че езикът им всъщност произлиза от писмения старобългарски), което съвсем не значи че не е допустимо. Апропо, на територията на Русия по това време според мен дори няма носители на класическия славянкия (въпреки че племената са наричани "славянски" в историографията), а само на балтските езици,/или на някакви квази-славянски или славяно-балтски езици и диалекти/), които изчезват заради налагането (чрез религия и писменост) на "класическия", "истинския" славянски. Защо мисля така? Просто е : прародината на славянския, който днес познаваме ("класически славянски", който става основа на писмения) е или Средния, или Долния Дунав.. На територията на днешна Русия в този период няма носители на този език, а само на балтийските (вижте по-долу)

Аз лично не пиша и не визирам случайно или "лапсусно" смесване. Смесването (хипотетичното в заглавната тема на автора) ще да е такова, което да направи смесения език разбираем, приет и говорим от двата носителя. Вероятно (без да съм сигурен) съвременният български и руски (или полски) могат да се смесят. Забележка: Съвременният английски език разбира се, не е смесен език, въпреки че 40 процента от лексиката му е френска/латинска/. Той е неразбираем за френскоезичните. Смесване може да има само при близкородствени езици/носители/

PS Примери на смесване на два близкородствени езика (или диалекта) може да се наблюдават днес: В говора на македонците (гражданите на Република Северна Македония), резидиращи непостоянно в България/ имащи контакт с българския - се наблюдава смесване на двата езика При резидиращите постоянно, и живеещи в българоезична среда - езикът е български (несмесен) Респективно - в говора на българите, резидиращи в Република Северна Македония също се наблюдава смесване на двата езика ------------- Тези примери илюстрират единствено, че е възможно смесването между близкородствени езици (или диалекти), други аналогии и връзки според мен е трудно да се правят - ще бъдат спекулации

Всичките следствия според мен са възможни, не са изключени (с различни степени на вероятности), вкл. и е възможно народите да запазят майчините си езици, а един от езиците да стане линга франка ------------------------------- Доколкото разбирам, интересът ви е насочен към това как протича "смесването", на близки /родствени езици.. Потребителят "Тамарин" беше извел теорема (или само беше изказал лема), че "само родствени и близки езици могат да се смесват" (това не значи, че винаги и непременно ще се смесват , а че само те могат да се смесват!) Иначе При неблизкородствените (и неродствените) езици е възможно да протече "креолизация" на един от езиците. Възможно е да протече "креолизация" (в някаква степен) и при близкородствени езици Мисля обаче е малка вероятността за появата и на "Пиджин" при близкородствени езици

ПС А ако говорим за "черната материя" - студената барионна материя, за нея също е вярно определението "материята не излъчва/не отразява (ключовата дума е"достатъчно") в целия ЕМ спектър, а не само във видимия. "

Колегата питаше за "черната материя", и аз предположих че пита за "тъмната материя" - също предположих че му отговаряте за "тъмната материя" - слагайки "черна" в кавички. (ако не бяхте сложил "черна" кавички щях да да приема че отговорът се отнася до "черната материя") Ами не е съвсем така - дефиницията за тъмната материя е общоприета.. Тя не е хипотеза, а дефиниция. Какви са кандидатите за тъмна материя? Те са бол и това е друга тема ----------------- Що се отнася до това което пиша за неутронните звезди - моля ви се - неутрониумът няма как да излъчи рентгеново лъчение.. То излъчва се от "короната" или "атмосферата" (или "нещото" около нея) - което е класическа материя. Това е проста дедукция

Не съм съгласен Според мен тъмната материя не излъчва/не отразява (ключовата дума е"достатъчно") в целия ЕМ спектър, а не само във видимия. https://ru.wikipedia.org/wiki/Тёмная_материя По принцип тази материя е недостъпна за изследване от радио-, ИЧ, УВ телескопи/сензори - независимо дали е барионна https://ru.wikipedia.org/wiki/Барионная_тёмная_материя https://ru.wikipedia.org/wiki/Барион Или е небарионна Кандидати за небарионна материя има много , и най-близко до "ума" (за мен) е неутриното. --------- Апропо.. "Новите" неутронните звезди са горещи (милиони градуси), но това което излъчва рентгеновото лъчение не са неутроните, а тънката "атмосфера" на неутронните звезди, с предполагаем състав - желязо!

https://ru.wikipedia.org/wiki/Номинальный_держатель_ценных_бумаг

Анализ на съдебната практика по чл. 326 от КТ, в хипотезата на неспазено от работника предизвестие по чл. 220 КТ I. Увод: Разпоредбата на чл. 220 КТ урежда възможността за страните по трудовото правоотношение да не спазят уговорения срок на предизвестие, като в замяна се заплати обезщетение на другата страна. При прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 326 КТ, когато работникът или служителят не желае да спази срока на предизвестието и заяви, че ще заплати обезщетение на работодателя – възникват въпроси, касаещи момента на настъпването на изискуемостта на задължението за заплащане на обезщетението по чл. 220 КТ, а също се повдига въпрос за момента на прекратяване на трудовото правоотношение. В случай, че обезщетението по чл. 220 КТ реално не бъде заплатено от работника или служителя – настъпва ли прекратяване на трудовия договор, респективно следва ли срокът на предизвестието реално да се отработи? В тази хипотеза, ако в рамките на срока на предизвестие работникът или служителят не се явява на работа, поради което бъде дисциплинарно уволнен, законосъобразно ли ще бъде уволнението? С Решение № 34 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2962/2016 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, с нова сила се повдигна един доскоро позабравен спор за правното значение на разпоредбата на чл. 220 от Кодекса на труда, в хипотезата, при която работникът упражнява правото си да прекрати едностранно с предизвестие трудовото правоотношение на основание чл. 326 от КТ. С посоченото решение беше потвърдена изолираната до този момент практика на ВКС, обективирана в Решение № 617 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., III г. о., ГК, по чл. 290 ГПК, според която, ако обезщетението по чл. 220 КТ не бъде заплатено от работника или служителя, прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът на предизвестие трябва реално да се отработи. Противоположното становище е застъпено в Решение № 873 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о., ГК по чл. 290 ГПК, според което неспазването на срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението по чл. 220 КТ. По този начин се формира противоречива практика. Следващото изложение си поставя за цел да анализира аргументите в подкрепа или против посочените становища, както и възникващите практически проблеми. При следващо сезиране на ВКС с подобен казус ще е налице основание за образуване на тълкувателно дело по този въпрос, с което да се уеднаквят посочените различия. II. Правна същност на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 326 КТ. Чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда е израз на принципа за свободата на труда. С тази разпоредба законодателят признава и гарантира правото на работника или служителя едностранно да прекрати своя трудов договор, посредством отправянето на предизвестие до работодателя. Касае се за лично, субективно потестативно право, упражняващо се по суверенната преценка на работника или служителя, а причината и мотивите на работника или служителя за прекратяването на трудовия договор на това основание са без значение, т.е. работникът или служителят не дължи да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Затова при прекратяване на трудовия договор по този член работникът или служителят отправя писменото предизвестие до работодателя, промяна в чиято правна сфера възниква независимо от неговата воля или съгласие. III. Момент на прекратяване на трудовото правоотношение. Въпросът за момента на прекратяване на трудовото правоотношение се свързва преди всичко изясняването на реда за упражняване на правото на работника или служителя по чл. 326 КТ. Редът за упражняване на правото по чл. 326 КТ се състои в отправянето от страна на работника или служителя на волеизявление, облечено във формата на писмено предизвестие до работодателя. Предизвестието се състои от – едностранно волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя и известие до работодателя, че след изтичане на определен срок трудовото правоотношение ще бъде прекратено[1]. Отправянето на волеизявление до работодателя и известяването му, че след изтичане на определен срок трудовият договор ще се прекрати, не са достатъчни за прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото разпоредбата на чл. 326 от КТ урежда прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие, т.е. в момент, различен от момента на отправяне на едностранното волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая за настъпването на правопрекратителния ефект не е достатъчно само да се отправи волеизявление, както е по чл. 327 от КТ, а е необходимо да изтече предвидения от страните срок, след който трудовото правоотношение ще се счита за прекратено. Вниманието следва да се фокусира върху уредбата, свързана със срока на предизвестието и възможността на страните, предвидена в чл. 220 от КТ да не спазят този срок. Както е известно, продължителността на срока на предизвестие варира в зависимост от вида на трудовия договор, като при безсрочните е минимум 30 дни, но не повече от 3 месеца. При срочните трудови договори срокът на предизвестието е минимум три месеца, но не повече от остатъка на срока на самия договор, съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от КТ. Срокът на предизвестието започва да тече от деня, следващ този на получаването му – принцип, съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 4 КТ. Макар и отправил предизвестие до своя работодател, в класическата хипотеза на чл. 326 КТ – работникът или служителят трябва да се явява на работа и полага труд през периода на предизвестието, тъй като трудовото му правоотношение не е прекратено. Същият ще бъде задължен да спазва всички свои задължения, включително трудовата дисциплина, работното време, трудовите норми и т.н. По аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ моментът, в който трудовият договор се прекратява, е денят, в който изтича срока на предизвестието. Това важи винаги, освен когато някоя от страните по трудовото правоотношение пожелае да го прекрати преди изтичането му. В този случай, когато някоя от страните по трудовото правоотношение реши да не спази уговорения срок на предизвестие – трудовото правоотношение се прекратява съгласно чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ – с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. При това положение са мислими две хипотези, а важен и меродавен е моментът посочен от страната, която е поискала преждевременното, рязко[2] прекратяване на трудовия договор. При първата, трудовото правоотношение ще се прекрати от момента на достигане на предизвестието до работодателя, тъй като или той, или работникът или служителят заявяват, че не желаят да спазят целия срок на предизвестието и се съгласяват да заплатят обезщетението по чл. 220 от КТ. При втората хипотеза, част от срока на предизвестието ще бъде „отработен“, а за останалата част ще бъде заплатено обезщетение. Трудовото правоотношение ще бъде прекратено с изтичането на съответната част от предизвестието, такава, каквато е волята на страната, позовала се на чл. 220 КТ. IV. За фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 226 от КТ, при позоваване на чл. 220 от КТ. В разпоредбата на чл. 220 КТ е предвидена възможност за всяка от страните по трудовото правоотношение да не спази срока на предизвестие, заплащайки на другата страна обезщетение. Това обезщетение е с определен в закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Касае се законово уредена възможност за заместване на първоначално дължимата престация по трудовото правоотношение – полагането на труд за срока на предизвестието, с друга престация – заплащане на определената в закона парична сума под формата на обезщетение, което е класически пример за даване вместо изпълнение (datio in solutum). Както в увода беше посочено, в Решение № 617 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., III г. о., ГК и в Решение № 34 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2962/2016 г., IV г. о., ГК, се застъпва становището, че, за да произведе действие разпоредбата на чл. 220 КТ, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се заплати. Ако сумата по чл. 220 КТ не се заплати, прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът на предизвестие трябва реално да се отработи. В този случай, ако в рамките на срока на предизвестие работникът или служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят го уволни дисциплинарно, прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание наложеното дисциплинарно уволнение от момента на връчване на мотивирана от работодателя заповед на работника или служителя по надлежен ред. От друга страна, в решение № 873 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о., ГК, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ. Неспазването на срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие. V. Аргументи за и против изразеното в Решение № 617 от 15.10.2010 г. и в Решение № 34 от 24.03.2017 ВКС. На първо място, под сериозно съмнение е подложено твърдението, че обезщетението по чл. 220 КТ следвало реално да се заплати, за да настъпи правопрекратителен ефект. Казано иначе, ако е вярно това разсъждение излиза, че заплащането на обезщетението е въздигнато в елемент от фактическия състав на прекратителното основание. От материалноправна гледна точка правопрекратителният ефект настъпва с изтичане на срока на предизвестието (когато се отработи) или от момента на достигане на волеизявлението, че работникът няма да спази този срок, а ще заплати чл. 220 КТ. Самото заплащане на обезщетението не е елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 326 КТ. Разпоредбата на чл. 335, ал. 1, т. 2 от КТ “expressis verbis” посочва кога се прекратява трудовото правоотношение при неспазване на срока на предизвестието, а именно – с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. За прекратяването на правоотношението не е поставено законово изискване обезщетението по чл. 220 КТ да бъде реално заплатено, а е посочено, че за работодателя възниква правото на вземане за обезщетението по чл. 220 КТ и това е съвсем отделен въпрос. Законодателят е използвал глагола в сегашно време „дължи“, а не например „да е заплатил“ в минало свършено време. Това навежда на извод, че възниква вземане за другата страна по трудовото правоотношение, а не, че трудовото правоотношение се прекратява, в момента, когато бъде заплатено това обезщетение. Третият аргумент откривам в характера на субективното право по чл. 326 от КТ. То е от категорията на субективните потестативни права, които пораждат промяна в чужда правна сфера, без значение волята на насрещната страна. В този смисъл, ако заплащането на обезщетението по чл. 220 КТ се въздигне в изискване за прекратяване на трудовото правоотношение, то това ще постави под съмнение потестативния характер на посоченото по-горе субективно право. Силен аргумент откривам в сравнителния анализ между горепосочената хипотеза на чл. 326, вр. чл. 220 КТ, с основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, по инициатива на работодателя, срещу обезщетение, уредено в чл. 331 КТ. Според чл. 331, ал. 1 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. Уместно се поражда въпросът за това заплащането на обезщетението, което работодателят дължи, представлява ли елемент от фактическия състав на прекратителното основание по чл. 331, ал. 1 КТ. Отговорът е отрицателен. Моментът на прекратяване на трудовия договор е този, в който на работника или служителя е връчена писмената заповед за прекратяване на трудовия договор от работодателя. До тук различия с чл. 326 от КТ не са налице, но чл. 331, ал. 3 КТ дава differentia specifica. Според тази разпоредба, ако обезщетението по чл. 331, ал. 2 не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало. Това е класически пример за правна фикция, по силата на която основанието за прекратяване вложено в чл. 331 от КТ се смята за отпаднало, ако в едномесечен срок работодателят не заплати обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ. Такава хипотеза в разпоредбата на чл. 220 КТ не е уредена, поради което не може да бъде извършено приложение по аналогия, тъй като правните фикции се установяват само със закон. Накрая, намирам за крайно несполучлив този опит – по тълкувателен път да се въвеждат ограничения в основни принципи на трудовото право, какъвто е този за свободата на труда, еманация на който е разпоредбата на чл. 326 от КТ. Поради това поставянето на изисквания, каквито законът не е уредил изрично, накърнява съществено правата и законните интереси на работника или служителя, признати му в чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Република България. Посочените до тук аргументи ме навеждат на извод, че прекратяването на трудовото правоотношение не зависи от заплащането на обезщетение, а възниква само правото на вземане за такова за работодателя. В този смисъл, ако работникът или служителят не е длъжен да се явява на работа, щом се е позовал на чл. 220 КТ, респективно да спазва трудовата дисциплина и т.н. Затова, ако впоследствие бъде дисциплинарно уволнен, то уволнението ще е незаконосъобразно, тъй като трудовото правоотношение ще е прекратено в по-ранен момент и няма да има съществуващо трудовоправна връзка между страните. Макар и да не се опира на закона, житейски бихме могли да открием някои аргументи в подкрепа на анализираните две решения, които обаче по мое мнение не могат да надделеят над изпожените по-горе в анализа, затова ги представям за пълнота на изложението. Вложената идея в разпоредбата на чл. 220 от КТ е да даде възможност за отклонение от срока на предизвестие, когато за прекратяването на трудовото правоотношение се изисква такова, например в хипотезата на чл. 326 от КТ. Ако не съществуваше разпоредбата на чл. 220 от КТ, то работодателят щеше за срока на предизвестието да разполага с работна сила и време, през което да организира своя работен процес, така че да не претърпи загуби (например като наеме нов или нови работници или служители на мястото на напускащите). Вместо престиране на работната сила, законът дава възможност на работника или служителя да заплати обезщетение. Но не се казва, кога трябва да го заплати. Това поставя работодателя в ситуацията изведнъж, от днес – за утре, да загуби работна сила, а от друга страна да получи само вземане за обезщетение. По този начин се засягат неговите права и се създава реална възможност за възникването на престой, заради липса на работна ръка. За момента на настъпване на изискуемостта на задължението за заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ. Разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда е категорична, че при парични вземания, каквото безспорно е вземането по чл. 220 от КТ, изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. За определяне на началния момент на давността за всички искове, включително и на този по чл. 220 от КТ законът следва общия гражданскоправен принцип, уреден в чл. 114 от ЗЗД, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. А изискуемостта се свързва с момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено, т.е. с неговия падеж[3]. Изискуемостта на вземането за обезщетение по чл. 220 от КТ настъпва в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. По въпроса за момента на изпадане в забава на позовалата се на чл. 220 КТ страна. Считам, че настъпването на изискуемостта на задължението по чл. 220 КТ няма автоматично да доведе до изпадане в забава на страната, която е заявила, че няма да спази срока на предизвестието, а ще е необходимо същата да бъде изрично поканена. Според разпоредбата чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, когато не е изпълнил едно парично задължение[4]. Макар изискуемостта на вземането по чл. 220 КТ да е настъпила в момента на прекратяване на трудовото правоотношение, то в Кодекса на труда не е определен срок за изпълнение, поради което длъжникът не изпада в забава и ще следва да бъде канен. Съгласно Тълкувателно решение № 3/96 г., ОСГК, ВС, „лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а ако такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва се дължи от деня, в който искът е предявен”. Считам, че изразеното становище в посоченото тълкувателно решение с пълна сила важи и за обезщетението по чл.220 от КТ. VI. Заключение: Обзорът на проблемите, които изникват при упражняване на правото на работника или служителя да прекрати едностранно своето трудово правоотношение по чл. 326 от КТ и уредената възможност за неспазване на срока на предизвестие, чрез заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ, доведе до извод, че прекратяването на трудовото правоотношение не може да се постави в зависимост от заплащането или незаплащането на обезщетение от позовалата се на чл. 220 КТ страна. За другата страна възниква само вземане, чиято изискуемост настъпва в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. За да бъде поставена в забава и да започне да тече лихва – страната, която го дължи, следва да бъде изрично поканена. Автор: Георги Гочев Използвана литература: Мръчков, В., Средкова, Кр., Василев, В. – Коментар на кодекса на труда, 12-то издание, С.: Сиби, 2016; Средкова, Кр., Трудово право – лекции, специална част, дял I – Индивидуално трудово право, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. Мръчков, В., Трудово право, С.: Сиби, 2015; Решение № 34 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2962/2016 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Решение № 617 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Решение № 873 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Решение 85/11.2.2014 г. на Шуменски районен съд по гр.д. № 1504/2013 г. Решение № 414 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 200/2010 г., I г. о., ГК. Тълкувателно решение № 3/1996 г., ОСГК, ВС. [1] Така проф. В. Мръчков, проф. Кр. Средкова , проф. Ат. Василев в Коментар на Кодекса на труда, C.: Сиби, 2013 г. (дванадесето преработено и допълнено издание), с. 961. [2] Определението „рязко прекратяване на трудовото правоотношение“ е сполучливо използвано от проф. Мръчков в Трудово право, изд. Сиби 2015 г. стр. 676. [3] Решение № 414 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 200/2010 г., I г. о., ГК. [4] Подобно становище е застъпено и в Решение 85/11.2.2014 г. на Шуменски районен съд по гр.д. № 1504/2013 г. http://gramada.org/анализ-на-съдебната-практика-по-чл-326-от/

Кой е Новак? Какво е "...приключило"? ==================== Още - Няма положена втора тръба (на дъното на Черно море) То още първата тръба не е в експлоатация.. - Няма разширение на българската мрежа Възникна спор между първия (спечелилият) и втория от конкурса за изпълнител на разширението, след като първия го "отстраниха" удобно в полза на втория Спор, който няма да приключи бързо ....Дори вероятност данъкоплатците да плащаме неустойките на загубилият - Нямаме (няма) договор с Турция Това са факти.. Четете българската преса - критичната, която не крие фактите, не пуска балони и правителствените глупости не и минават

Според мен това мнение не само се опропровергава от фактите (става дума за 70-те споразумения които е подписал ЕС без намесата на САЩ), но и не го намирам издържано логически. За мен е то е логически аналогично на хипотетичното виждане че за "има например НАТО еманципирана (еманципирана от военните партньори и/или конкуренти - Китай, а и Русия) военна политика, то трябва съюзните страни от НАТO да се обединят в една държавна структура" Не го намирам за адекватно..

С това ускорение ще достигнете скоростта на светлината за по-малко 10 000 часа - което е около една земна година Защо една земна година (приблизително) ? За всеки един час ще увеличавате скоростта си с около 36 километра в секунда (за всяка секунда - с около 10 метра в секунда, за 3600 секунди - с около 36 000 метра в секунда), или за по-малко от 10 000 часа ще достигнете скорост 300 000 километра в секунда.

Всъщност тази "теория" е равностойна на "теорията" че САЩ нямат възможност да водят еманципирана икономическа политика, и изборите (и номинациите и предваителните избори) в САЩ зависят от изборите за ЕС, и ЕК и ЕП. Може да се използват същите аргументи Т.е че инвестирането на капиталите на САЩ (всъщност не говорим за държавни капитали, за частни, чието "гражданство" се определя от това доколко в държавата те са защитени, подложени на по-малко регулации и данъци) зависи от състоянието и пазара на ЕС. Защото ако ЕС го нямаше къде щяха да бъдат инвестирани и насочвани тези огромни потоци? В страните където няма правна предвидимост (сигурност) и има ниска степен на върховенство на закона, плюс лошо управление, неефективно институции, корупция и ниска степен за защита на частната собственост, и бедни пазари? Абсурд (вероятно малка част рискови инвестиции биха се насочили към тези региони). Така например се аргументира че САЩ е зависим от ЕС, .....Следователно (?) САЩ нямат възможност да водят еманципирана икономическа политика, и изборите (и номинациите и предварителните избори) в САЩ зависят от изборите за ЕС, и ЕК и ЕП. ------------------------------------------------------ Не вярвам в конспиративните теории, според които САЩ "командват"(направляват, управляват) политиката на ЕС - за тези теории няма доказателства. За мен са толкова вероятни, колкото и теориите че ЕС направляват, управляват политиката на САЩ (или участват в издигането на един или друг кандидат за президент в САЩ) ПС Тук може да се видят официаланта (на EU- EP) информация за трансатлантическите отношения http://www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/sheet/174/transatlantic-relations-usa-and-canada