nik1

Очакват се нови бежанци

Борислав Береза: «Мониторя рос тг-каналы можно легко подменить, как изменились риторика, позиция, определения, настроения и видение перспектив у провластных ресурсов и говорящих голов. От шапкозакидательских настроений, рассказов о потешности украинской арми и обещаний взять Киев за три дня российские пропагандоны перешли к тому, что надо готовиться к долгой войне, против России воюет армия украинских суперсолдат обколотых специальными наркотиками с HIMARS в подмышке у каждого, а сама Россия воюет с солдатами НАТО. Правдо тут странная история. У россиян уже почти 85 000 погибших, а у НАТО ни одного. Похоже, что солдаты НАТО просто не пришли на войну. Более того, никто из них не в состоянии рассказать о целях вторжения в Украину, потому что эти самые цели уже менялись десяток раз и сейчас никто не может понять ради чего эта война. Но война идёт. И видно, что в Кремле уже поняли то, что вторжение было фатальной ошибкой Путина, которая может в итоге привести к финалу России схожего с финалом СССР. Понятие совершенной ошибки не привело к публичному признанию этого факта, принятию результата и к окончанию войны. Путин пока не готов признать, что ошибся и проиграл, хотя уже и понимает, что не выиграет. Это пат. Сегодня Путин загнал сам себя в рамки зарождающегося российского изоляционизма и делает ставку на затягивание войны, а так же на умножение издержек и рисков для Запада в надежде пережить волю и способность поддерживать Украину. Это в очередной раз показывает, что он не осознает, что произошло и что произойдёт далее. Путин мечтал о том, что Россия станет создателем новой реальности миропорядка. Но вторжение в Украину опустило Россию до уровня регионального игрока. Санкции медленно, но уверенно душат российскую экономику, бюджет из профицитного уже превратился в дефицитный, благосостояние и уровень жизни россиян стремительно падает, а Россия в клубе нерукоподоваемых изгоев. Но и это ещё не финал. Ситуация будет ухудшаться. И Путин это понимает. Это же понимает его окружение и пропагандоны, которые предчувствуя свои перспективы не скрывают своей депрессии и не могут предложить своей российской аудитории ни побед, ни смыслов, ни целей. Вот поэтому уныние и видно у многих z-танутых квасных патриотов. Недавно один европейский политик сказал "Россия уже не выиграет, а Украина уже не проиграет". Это аксиома, которую не надо никому доказывать. Вопрос лишь во времени и в жертвах. Мне плевать на жертвы России, мне больно за наши жертвы. Я надеюсь на то, что рано или поздно в окружении Путина кто-то вспомнит про табакерку и использует её. Лучше рано. А ещё лучше, чтобы в России удалось реализовать что-то в стиле операции "Валькирия", но с иным финалом нежели у Гитлера. Как ни странно, но такое развитие ситуации в интересах окружения Путина, которое реально страдает от санкций наложенных на них из-за военной авантюры Путина. Смерть диктатора даст возможность окончить войну значительно раньше и значительно быстрее, чем это в голове у ботексно-бункерного мерзавца. И это спасёт немало жизней и сбережет нам время на восстановление Украины. Поэтому следим за происходящими процессами там и надеемся, что все пойдет по нужному нам пути. Если диктатора не отстранить от власти и война не закончится до конца весны, то её продолжительность может длиться от трех до восьми лет. И это точно не то, что необходимо Украине, всему цивилизованному миру и даже самим россиянам, которые быстро скатываются назад в СССР и дохнут на войне в интересах лишь Путина. Вот и посмотрим, какой сценарий и какое развитие ситуации войдёт в историю.

ВСУ выбили Россию за Днепр: куда отправят войска? | Донбасс Реалии Радіо Свобода 28 256 показвания Начало на премиерата: преди 68 минути Массовое отступление российской армии на юге Украины. Какие новые возможности теперь есть у украинской армии? Оружие ВСУ. Трофеи: танки, оборудование, боеприпасы. Как Россия и Украина теперь могут использовать войска на фронте? 00:00 Украинская армия. Украина. Россия 01:24 Херсонская область. ВСУ. Херсон 07:08 Как российская армия отступала из Херсона 09:38 Мины. Артиллерия. Новая линия фронта 11:59 Дальнобойное оружие Украины. Крым. Огневой контроль 14:20 Херсон. Обстановка в городе

Первые часы войны: почему ВСУ приняли бой, но отступили на юге? | @Крым.Реалии Радіо Свобода 2 935 279 показвания Начало на премиерата: 16.07.2022 г. Как армии РФ удалось так быстро захватить юг Украины? Как осуществлялась оборона? И почему не были подорваны переходы и мосты на перешейке с Крымом? Эти эпизоды расследует государственное бюро расследований. Эксперты не исключают, что мосты могли разминировать диверсионно-разведывательные группы, либо мог быть сговор. Выдал сетку минных полей и координировал действия российской авиации Игорь Садохин, бывший помощника начальника УСБУ Херсонской области, руководитель антитеррористического центра (АТЦ), сообщил глава областной администрации Александр Самойленко. Редакция @Крым.Реалии пообщалась з Евгением Пальченко, героем Украины. Старший лейтенант руководил взводом танков. С 24 февраля три дня удерживал Антоновский мост, помог личному составу бригады выйти из окружения под Олешками. Оборона Антоновского моста выиграла время для украинской армии, чтобы собраться, перегруппироваться и подготовить новую оборону, считают военные аналитики и эксперты. Силы армии РФ превосходили силы украинской армии в 15 раз. Как ВСУ приняли бой, но отступили? 00:00 – Выпуск Крым.Реалии, 16 июля 2022 г. 02:41 – Херсонщина за 2 недели до войны 04:30 – 12 февраля. Обучение на юге. Зеленский 05:25 – Первые часы войны. 4 утра 24 февраля 08:15 – Лагерь ВСУ на юге в селе Раденск 09:18 – Евгений Пальченко, об обороне 24 февраля 12:01 – Почему ВСУ отступали? 13:30 – Бои за Антоновский мост 15:40 – РФ заходят в тыл, ВС отступили в Николаев 17:30 – Оборона Николаева: РФ отступает? 18:30 – Почему не взорвали мосты и переходы? 20:00 – Россияне разминировали поля 22:20 – ДРГ, сговор или Садохин сдал минные карты? 24:05 – Вопросы, на которые пока нет ответов

Доброволците и дарителите (българи и украинци) от Пловдив помагат на хората в базите със завивки, дрехи, лекарства, химия, санитарни принадлежности, консерви и храни.. Тук гледам, че са сготвили (във "Втори дом") и борш, пюрета и манжди за хората в Елховския лагер, и са им ги занесли там Това е от Елховския транзитен лагер: https://www.facebook.com/100059262903661/videos/pcb.535858811886661/5749489145166515

Само един може да ни вкара в Шенген и еврозоната България вече разчита на външна конюнктура, а не на собствени заслуги, за да получи равноправие в ЕС 01 Ноем. 2022 автор СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ Дойче веле Вратата, която вече само Путин може да ни отвори България е повече от готова да се присъедини към Шенген, зарадва ни(link is external) на 27 октомври говорителка на Европейската комисия. Същия ден Народното събрание задължи правителството и БНБ да ускорят въвеждането на еврото. По чудодеен начин сякаш се сбъдват мечтите ни да станем пълноправни членове на Евросъюза 15 години след присъединяването си. Вълшебна ръка ни отваря вратите към двете престижни зони, където ни отказваха достъп. Чия е тя? Може да прозвучи зле, но не бива да крием - ръката на Москва България не е направила нищо съществено, за да промени отношението към себе си в ЕС. Даже е влошила представянето си по онези показатели, заради които още не членува в Шенген и еврозоната. Но променената геополитическа обстановка ѝ дава шанс, на който дори не се е надявала. Нейната неохота да се пребори с недостатъците си, които ѝ бяха сочени от години в Брюксел, я обричаха на вечен престой в европейската чакалня. Внезапно ѝ се притече на помощ Владимир Путин, чиято агресия срещу Украйна и международния правов ред изкара на преден план по-злободневния въпрос за сплотяване на Европа. Обсебен от мисълта, че воюва не само срещу своя съсед, но и срещу "колективния Запад", той насърчи идеята за колективен отпор, който оставя на заден план вътрешните противоречия. Сега е моментът непоправимата България да се възползва, защото по-нататък едва ли ще има толкова удобна възможност. Всяка война все някога свършва. Затова напоследък главните надежди са отправени към усилията на българската дипломация да убеди европейските ни партньори, че не е в техен интерес да ни дискриминират като негодни заедно с Румъния за членство в Шенген и еврозоната. Вече е ясно, че съдебна реформа по европейски модел скоро няма да видим, защото нито прокуратурата, нито МВР, нито съдът са склонни да се променят. Не можем да разчитаме също и на фискална дисциплина, защото в условията на енергийна криза и политическа нестабилност навлизаме в период на голямо харчене. Ето как изглежда готовността ни за двете зони: Шенген От 11 години България би трябвало да е член на европейската зона без вътрешни граници, защото още през 2011 г. Еврокомисията потвърди, че тя е изпълнила техническите критерии. Към този момент нямаше други критерии, но се появиха изненадващо за тогавашното правителство на Бойко Борисов. Белгия, Германия, Нидерландия, Финландия, Франция и Швеция започнаха да изразяват дискретно резерви поради притеснения от корупцията на високо равнище, организираната престъпност и буксуващата съдебна реформа в България, напомни(link is external) неотдавна сайтът на телевизия Евронюз. Постепенно тази група отстъпи на Нидерландия ролята на свой вестител за лоши новини и тя огласи ново условие, което не е записано в никой официален документ. Хага го формулира така: Еврокомисията да представи два последователни годишни доклада с положителни оценки за България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който действа от 2007 г. Този механизъм я контролира точно в трите сфери, предизвикали резерви в скептичната група. Еврокомисията, която по принцип не е съгласна да се прави пряка връзка между шенгенските критерии и МСП, даде всичко от себе си, за да натъкми докладите си в благозвучен тон от 2017 г. нататък. Даже през 2019 г. обяви, че прекратява писането на доклади за България, защото държавата била отговорила на допълнително поставените ѝ формални условия. Но Брюксел така и не можа да отчете "реални резултати" в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, защото България не осъди нито един високопоставен политик или мафиот въпреки неизменното си лидерство в европейските класации за корупция на високо равнище. Поведението на Еврокомисията бе двойствено и не ни донесе нищо добро. Тя отправи сигнал към България, че може да си кара постарому, защото няма да я описва в нови доклади, но не прекрати действието на МСП. Така даде основание на Нидерландия да смята, че положението си е все същото. На 18 октомври Европарламентът гласува резолюция (петата от 2011 г. насам) с огромно мнозинство (547 "за", 49 "против" и 43 въздържали се) за приемане на България и Румъния в Шенгенската зона. "Много важно", отвърна на другия ден нидерландският парламент, който гласува, че двете държави още не заслужават членство, и призова правителството на Марк Рюте да не прави необратими стъпки. Тежестта на двата вота е несравнима, защото Европарламентът може само да отправи препоръка, а Нидерландия да наложи вето. Хага не се плаши от европейска самоизолация по този въпрос, след като напоследък Дания, Финландия, Франция и дори Швеция, където крайнодесните взеха властта, смекчиха позицията си към двете кандидатки. Освен това тя има резервен ход за измъкване от неудобството. Еврокомисията, която продължи да пише доклади по МСП за Румъния, се готви за ново издание през декември. Ако ѝ даде положителна оценка, защото тя вкара в затвора стотици корумпирани лица от високите етажи на властта, и ако докладът се появи преди 8-9 декември, когато ще има важна среща на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, възможно е Нидерландия да вдигне ветото си само за Румъния. Това ще бъде най-унизителното нещо за България. Еврозоната За разлика от Румъния, която би желала да се присъедини през 2024 г., но е склонна и да отсрочи до 2029 г., България е заявила твърд срок за членство в еврозоната от 1 януари 2024 г. Тя има самочувствието, че покрива по-добре критериите от Маастрихт, защото поне един при нея е железен - неизменен курс на националната валута спрямо еврото благодарение на валутния борд. Освен това държавният дълг е все още наполовина от допустимия праг от 60% спрямо брутния вътрешен продукт. Малко са държавите дори в самата еврозона, които изпълняват този критерий. По третия важен критерий - бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП - тя също бе доскоро отличничка. Прогнозата за следващата година обаче е да го увеличи двойно и да достигне 6,6%. "Това не е проблем", обясни пред Народното събрание управителят на БНБ Димитър Радев. По думите му Европейската централна банка ще отчита фискалните критерии към края на тази година. И тъй като България през 2022 г. все още е правила разходи, свързани с ковид-пандемията, те ще бъдат приспаднати от общите разходи, при което дефицитът ще падне до 3%. Но ще остане проблемът с инфлацията, която има отношение към четвъртия и петия критерий от Маастрихт. Измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени, тя би трябвало да е не повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация. Последните данни (link is external)от Националния статистически институт сочат инфлация от 15,6%, което е два пъти повече в сравнение с трите отличнички (Франция, Малта и Финландия). Същото е положението и с Дългосрочния лихвен процент, измерен като средната доходност по десетгодишни държавни облигации. Той трябва да е не повече от 2 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация. Тъй като поради високата инфлация правителството е принудено постоянно да търси заеми, лихвите растат толкова бързо, че вече дори е трудно да се емитира нов дълг. На какво можем да се надяваме? Очевидно - на Путин. https://www.segabg.com/category-observer/samo-edin-mozhe-da-ni-vkara-shengen-i-evrozonata

"Отрязани сте от храна!" - как настанените в бази бежанци бяха оставени от държавата гладни с дни публикувано на 18.11.22 в 16:20 | обновено на 18.11.22 в 17:09 Автор: Доротея Николова Няколкостотин от най-уязвимите украински бежанци - предимно майки с деца, пенсионери и хора с увреждания, настанени в държавни бази, останаха без изхранване след 15 ноември. За това алармират доброволци и неправителствени организации. За момента в три бази край Варна има над 300 души, които са оставени гладни. Гладуват и други близо 400 души в базата на Министерски съвет в Слънчев бряг, в Рибарица, в Старозагорско, както и на още няколко места в страната, каза бившият народен представител Стела Николова, която е доброволец от началото на войната в Украйна. Казусът касае настанените в бази, а не тези, които останаха в хотелите и с разпореждане ще могат да бъдат в тях до 24 февруари 2023 г. Припомняме, че след приключване на гратисния период за настаняването в хотелски бази на украинските бежанци до 15 ноември, част от тях се преместиха в държавни или общински бази, но според решението на щаба, ангажиран с проблема с преместването, разходите, които се покриват за 15 лв. за настаняване. Храната на бежанците не е включена. "Днес (18 ноември - бел.а.) трябва да има разяснение и чакаме. По-добре се обадете в пресцентъра на Министерски съвет" - така малко след 10 ч. сутринта в петък, 18 ноември, отговори жена на един от телефоните за връзка с оперативния щаб за координиране на преместването на бежанците. В "Енерго 1" има две новородени и 25 деца, пояснява Николова. Не зависи от мен, коментира домакинът на "Енерго 1". По думите му, когато звънял на фирмата, на която е било възложено изхранването до средата на месеца му обяснили, че "когато им възложат изхранване от Министерски съвет, такова ще има". Обадил се по обед на 15 ноември, за да провери ситуацията. Отговорът гласял "Отрязани сте от храна. Храна няма да има!". Към дата 18 ноември в "Енерго 1" са настанени 101 души. Първите от тях са пристигнали на 5 март. Последните - преди броени дни. Понастоящем, за гладуващите след 15 ноември в държавните места за настаняване украинци се грижат доброволци. Светлозара Колева, която помага на бягащите от войната разказва, че това се случва в държавните бази в цялата страна. "Както научихме, на 15 ноември отговорните лица в базите са получили уведомления вече да не изхранват от следващия ден (сряда, 16 ноември - бел.а.), защото няма заповед за удължаване на програмата (за изхранването на бежанците). В базите по принцип имаше включено едно хранене за деня, каза Колева. "Всички чакаме, няма информация докога това ще продължи, няма и информация дали изобщо ще продължи изхранването на тези места, в които са най-уязвимите хора". В една от базите по думите ѝ, е доста студено, а там има настанени деца. Базите край морето са летни, климатиците не могат да затоплят изцяло стаите. Одеяла и завивки отново бяха осигурени от доброволците, каза Колева. В друга от държавните бази край Варна - "Космос" има настанени 66 души, от които 20 деца. Там са предимно възрастни хора, болни, има хора с увреждания, онкоболна и всичките те трети ден гладуват, разказва Стела Николова. Никаква храна няма осигурена. В "Космос" няма кухня или каквато и да било възможност за приготвяне на храна, има единствено една счупена микровълнова печка. Отчаяни са. Надяват се да бъде разрешен въпроса с изхранването. "Майките са в ужас, нямат средства. Част от тях са там от юни - от предишното преместване. Те са се съгласили да бъдат в база, точно защото не могат да плащат, за да имат поне някакъв подслон и храна за децата си. Много голяма част от работещите в базите, където са настанени бежанци, дори не са били предупредени, че няма да има храна, каза още Стела Николова. Храна в друга от базите край морето, в която са най-тежкоболните бежанци, е осигурена до неделя включително. Един от хотелиерите, с които говорих ми каза "Аз не мога да оставя тези хора гладни!", разказва още Николова. Към времето на приключване на този текст, в края на работният 18 ноември, решение за изхранването на украинските бежанци в държавните бази няма. https://bnr.bg/varna/post/101738579/otrazani-ste-ot-hranata-kak-nastanenite-v-bazi-ukrainski-bejanci-baha-ostaveni-bez-izhranvane?fbclid=IwAR1uY7GHh69ol_We91_TecjscZ32VsGbMcsfsytYTlX69lohAPnqeFoTcS4

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/plovdiv/2022/11/19/4413119_avtomobilnoto_igo_na_plovdiv/ "Автомобилното иго на Пловдив" ПЛОВДИВ Автомобилното иго на Пловдив Градът и областта имат европейска структура, американски транспортни навици и азиатски хаос Пловдив дневно засмуква хора от все по-голям периметър, като това натоварва входните и изходните артерии, които не са планирани за такъв трафик. Този проблем само ще расте. Темата накратко Вторият град се развива изключително в посока повече автомобили. Това ще донесе дълготрайни и в някакъв момент, нерешими проблеми, които ще спрат ръста му Решението е много повече инвестиции в железопътен и градски транспорт и всякакви форми на алтернативна мобилност Общините в област Пловдив трябва да работят много по-близко и координирано за развитието на връзките помежду си Пловдив има 13 входове и изходи. Това само по себе си не е фатално. Начинът, по който те се натоварват обаче, е. По данни на МВР, през три от летните месеци на 2022 г. - от май до юли, дневният трафик на тези входно-изходни артерии е варирал между 150 и 180 хил. коли. Ако приемем, че всяка от тях е влязла и излязла от града, това значи, че между 75 и 90 хил. автомобила нахлуват в Пловдив всеки ден. При това в летния сезон, който е традиционно по-леко натоварен. Да поставим тези числа в контекст. В цялата област Пловдив има 18 общини и 211 населени места, с общо население 640 хил. души. В нея са регистрирани малко над 360 хил. автомобила. Самият централен град има около 319 хил. според последното преброяване. В него има малко над 38 хил. паркоместа. РЕКЛАМА Преведено, това значи, че всеки ден в Пловдив влизат една четвърт от всички автомобили в областта, които са два пъти повече от всички паркоместа в целия град. Не е трудно да се досетите какво значи това. Вторият по големина град се пръска по шевовете Достатъчно е да поседите сутрин или вечер в трафика на някоя от основните пътни артерии в града, за да разберете сами как се усеща това претоварване. Фирмите около Пловдив вече засмукват хора от все по-далеч. В момента някои от тях стигат на 50 км. дневно - най-голямото разстояние, на което има икономически смисъл да транспортират хора. Подобно на бързия пулс, когато тренирате, този трафик по пловдивските артерии говори за усилена дейност. Главният град на областта играе ролята на сърце - всмуква и изтласква стотици хиляди хора всеки ден. Това се вижда особено много, ако погледнете и картата на индустрията около него, която вече докарва хора в радиус от десетки километри. Проблемът е, че той не е проектиран, нито може да издържи дълго такъв трафик. Както казва собственият му План за интегрирано развитие (ПИРО), прогнозната моторизация през 2004 г. е била 520 коли на 1000 души, т.е. без нова инфраструктура градът може да понесе в горното си натоварване 160 хил. автомобила, а получава половината от това само като прииждащ трафик всеки ден. "В по-голямата си част уличната мрежа, особено в централната зона на града, е с изчерпана или работи на границата на пропускателната си способност. Изчерпана е предимно по първостепенната улична мрежа, като се надвишава с 40-50% практическата пропускателна способност на светофарно регулираните кръстовища", казва планът, който общината сама е приела. Логичното решение на този проблем са влакове и градски транспорт Областта има изключителното предимство да се намира в равнина и да има гъста жп мрежа. И въпреки това транспортът с всичко освен кола из тази равнина е кошмар (както може да прочетете тук). Това се дължи както на счупения градски транспорт в самия Пловдив, така и на недофинансираните и запуснати междуградски връзки. През април тази година тогавашният транспортен министър Николай Събев дойде в "Тракия икономическа зона" и заедно с областния управител Йордан Иванов обеща нови влакове до 2026 г., а до края на 2024 г. да са изградени транспортни възли, където да се срещат няколко вида транспорт. "Без нужните градски връзки не правим нищо", каза тогава Събев. Карта на съществуващата мрежа и бъдещите ѝ възможности, ако има желание Иванов и Събев тогава обещаха да пратят писма на околните общини, за да заложат такива връзки в плановете си - което значи, че всяка от общините в радиус около Пловдив трябваше да планира пари за връзка между градския и междуградския транспорт. "Капитал Пловдив" запита наскоро тези общини дали работят по такъв проект. Никоя от тях не отговори утвърдително, а доста от тях се изненадаха, че изобщо има такава идея. На запитването повечето общини отговориха, че общуват редовно с областния град - 4-5 пъти месечно. Огромна част от тази комуникация, изглежда, засяга предимно отпадъците, които са единствената истинска регионална система - под натиска на ЕС. Но точно както боклук и води не могат да бъдат отговорност само в рамките на една община, така Пловдив сам не може да реши транспортния си пъзел Но критиката, която може да бъде отправена, е, че не се и опитва твърде усилено. Повечето големи проекти на общината са свързани с пътна инфраструктура, като всички останали форми на транспорт - от градски до велосипеди или влакове, са на заден план. Достатъчно е да се видят критиките на самите проектанти в ПИРО-то на Пловдив. - Липсва по-значителна превозна система, която да служи за разпределител и около която да се обедини градският транспорт. - Околовръстната жп линия за градски превози не е оптимизирана по отношение на пътникопотока, не е съвместена с градския транспорт и не се използва оптимално. - Крайградската обиколна жп линия, съставена от обхождащите трасета, която е в незадоволително състояние, е негодна за движение; товарните жп гари са слабо натоварени и не се използват пълноценно по тяхното транспортно предназначение; индустриалната жп мрежа е в лошо състояние, като се използват около 20% от мрежата. - Не е изградена системата от тангенти, като северната и южната тангента са в значителна степен компрометирани от хаотично застрояване. Бизнес и хора долавят тези сигнали и реагират на тях. Това променя града. Без "гръбнак" от обществен транспорт, строителството и търговските дейности се разрастват хаотично, следвайки настоящите пътни артерии и обричайки все повече части от града на тежки проблеми в бъдеще. Пловдив на практика е град с европейско планиране, азиатско ползване и американски транспортни навици. Това може да се види в начина по който градският транспорт "угасва" вечер и през уикендите. Градът с най-голямата пешеходна зона в България, де факто не дава начин на живеещите по-далеч да стигнат до нея, ако не са с автомобил. Или в покрития мост на Марица, където мръсотията и хаосът са закрили най-красивата гледка в града. Но най-добре личи по начина, по който се развиват търговските площи: под формата на големи ритейл паркове от американски тип, които затварят целия цикъл в себе си и където основният начин на достигане е с автомобил. Естествено, всичко това са проблеми на растежа и не всичко зависи от общината. Градската железница например, която би могла да играе важна роля, е изцяло в полето на държавата. Но е важно градът да знае къде иска да стигне и да работи за това. Той обича да се сравнява с други европейски центрове, за да изпъкне на картата на Стария континент. Към момента обаче по всичко изглежда, че бъдещето му е това на София, където след две десетилетия хаос се появиха квартали, чието единствено спасение е "автобуси на повикване". https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/plovdiv/2022/11/19/4413119_avtomobilnoto_igo_na_plovdiv/

https://www.facebook.com/100059262903661/videos/pcb.535858811886661/885621629270060

Интервюто е с Валерий Соловей. Прави много добър и завършен анализ за войната, и нейното развитие и изход . Разказва от първо лице и за мотивите и намеренията на Путин *(имал е срещи и разговори с Путин до 2020-та), Забележка: Заглавията на роликите на хохлите са по Чехов :), но съдържанията общо взето са добри

Къде са видеокадрите? В момента не съобщаваш мнение, а факти. Има съмнея в достоверността на това което се твърди от въпросния Рогов и иснам да докажеш, че това което съобщаваш като факт е вярно, а не е лъжа.. (Да се пускат лъжливи и заблуждаващи съобщение и да се представят за факти е против правилата и етиката на форума. Казано и по друг начин - отговорността е на публикуващите)

Много добър анализ на Валерий Соловей, интервюто е с него. (Заглавията на роликите на хохлите са по Чехов :), но съдържанията общо взето са добри)

Бахмутська м'ясорубка: ЗСУ виманюють окупанта з бліндажа

Обстрелват се градове извън фронтовата зона, и места в които няма военни сили..Говоря за тях. Материали от преди един - два дниhttps://www.actualno.com/europe/video-ruska-raketa-udari-dnipro-naj-malko-14-dushi-sa-raneni-news_1845695.htmlhttps://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/11/17/4416742_rusiia_obstrelia_s_raketi_kiev_odesa_i_dnipro_ima/#

ПС Материали от преди един - два дни https://www.actualno.com/europe/video-ruska-raketa-udari-dnipro-naj-malko-14-dushi-sa-raneni-news_1845695.html https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2022/11/17/4416742_rusiia_obstrelia_s_raketi_kiev_odesa_i_dnipro_ima/#

Обстрелват се градове извън фронтовата зона, и места в които няма военни сили..Говоря за тях.

Човек, ти нормален ли си?.. Сори, неведнъж ти казвам (и в други теми) че нещо много (не просто малко, а излючително),не ти е наред, но това за мен е факт. Путин бил поствил червени линни, и бил загрижен . Всеки ден от началото на войната има видеа от падане на ракети в жилищните райони на украинските градове и села (особено за градовете, където има повече хора, които могат да снимат).

Русофилството е натрапван, илюзорен ерзац – заместител на целенасочено поддържаната в нищожност българска държавна и елитарна традиция, заместител на пълноценна българска национална идентичност. Има две сериозни и потенциално много заблуждаващи грешки в иначе интересния и полезен текст на Калин Янакиев „Защо българите продължават да русофилстват?“. Първата от тях е в твърдението, че между Освобождението и комунистическия преврат от 1944 г. „пренебрежимо малка част от българите…успяват да изградят същинско национално самочувствие“. Липсата на силно национално самочувствие може да се разглежда и като слаба национална идентичност, и – по-различно – като известна комплексираност и неудовлетвореност, аморфност – на българската национална принадлежност. Каквито и основания да са породили този извод, той не съответства на историческата реалност на българското национално развитие. Подценяването на собствената национална принадлежност е феномен, който съществува у всички нации, а сред балканските нации то е част от дълбокия комплекс „Европа“, за който ще стане дума малко по-късно. Вземете „Алексис Зорбас“ на Казандзакис, вземете десетките примери за национална самоирония у иначе свръх националистически настроените сърби – примерите могат да продължат. „Бай Ганьо“ и „Пази Боже сляпо да прогледа“ са колкото примери за ниска национална самооценка, толкова и за осмиване на парвенющината, ощетяваща истинските ценности на националната принадлежност. Националното самочувствие на българите разцъфтява в началото на ХХ в. с успехите на младата държава и се проявява в масовия героизъм на българските войници в Балканските войни и през Първата световна война. Хора без национално самочувствие не се бият за национална кауза като лъвове – при Чаталджа, при Одрин, при Дойран, не се гордеят с националната си принадлежност в такава степен, която да ги подтикне към саможертва и героизъм. Силата на българското национално чувство превъзхожда дори силно вграденото в националната психика русофилство – под командването на генерал Колев българските войници помитат частите на руската армия и легендарните казашки отряди в Добруджа. Българското самочувствие е дотолкова силно, че е в състояние да създава мощни национални романтични митове какъвто е митът за „Македония“ в българското общество през Новото време. Националното самочувствие през този период – чак до 1944 г., въпреки двете национални катастрофи остава силно, защото България се ръководи от един военен, интелектуален и – донякъде – политически елит, способен да възпитава обикновените хора в патриотизъм и национално достойнство. Тук се крие и обяснението за относително ниското национално самочувствие през втората половина на ХХ в. Националният елит е избит и прогонен от дошлите на власт комунисти, които управляват България като компрадорски елит на съветското колониално господство, елит изграден от преимуществено нищожни морално – и до голяма степен интелектуално индивиди, чийто събирателен образ е Тато. Именно Тато създава едно дълбоко и полуосъзнато чувство за „второ качество“ национална принадлежност, принадлежност към нация – слуга на един благосклонен съветски господар. „Човекът от народа“ е символ на един народ, оставен без собствен елит, народ, изгубил това лидерство, което създава, разпространява и осигурява приемствеността на националните ценности и националната принадлежност. Разбира се, балканските комплекси за идентичност подпомагат този процес. Тези комплекси са потиснати при „успешните“ през ХХ в. балкански нации – гърци, сърби – и са подчертани при победените българи… Второто – според мен погрешно твърдение на Калин Янакиев – е, че в епохата след Освобождението „Европа“ се оказва непосилна. Българите и преди 1944 г., с изключение на крехко малцинство, не успяват нито да станат, нито същински да се самопреживеят като „европейци“. В това твърдение има известна истина, но само ако се вземат предвид две съществени условия. Първо, комплексът за „настигане на Европа“ е общобалкански комплекс, породен от наложената самооценка, че докато Европа „се развива, ние сме били част от една чужда, неевропейска империя“ Оттук – неистовият стремеж „да настигнем Европа“. Оттук – целият балкански комплекс за Европа. Второ, недостижимостта и дистанцията между нас и Европа не е присъща за една много значима част от българския национален елит, съставена от хора, образовани и социализирани в Европа, които често ненатрапчиво, с ежедневните си усилия въвеждат в България ценностите, нормите и порядките на Европа. На тази Европа, която става наистина недостъпна и митологична след 1944 г., когато между България и Европа е опъната бодливата тел. Българското русофилство наистина представлява основен проблем на нашето историческо и – особено – настоящо обществено развитие. То е феномен, който трябва внимателно да се проучва, анализира и обяснява. Струва ми се обаче, че не бива да бъде интерпретирано преимуществено върху допускането за българската национална непълноценност – било в миналото, било в настоящето. България има един основен проблем, който се разпростира върху нейния капацитет да бъде достатъчно ефективно общество, функционална държава и общност с проявено национално достойнство и национална перспектива. Този проблем е липсата на ефективен национален елит – както политически, така и интелектуален. Унищожаването на българския елит в средата на 20 век – при цялата противоречивост на неговата историческа реализация – и замяната му със слугинска колониална администрация потопи България в една дълга епоха на второстепенност – второкачественост. Второ качество самочувствие, второ качество производство, второ качесто мислене, второ качество национално достойнство… След 1989 г. опитите да бъде възстановена българската държавност срещнаха преградите на трудно възстановяващия се национален елит. Алтернативата на комунистическия квазиелит от епохата на съветския колониализъм в лицето на демократичната общност (СДС и наследниците му) не се оказа достатъчно убедителна и перспективна. Нововъзникналата посткомунистическа олигархия осуети създаването на пълноценен алтернативен елит. Русофилството днес – освен наследство и традиция – е и систематична олигархична пропаганда. Защото българската олигархия се прехранва от огризките на великоруската олигархична „вертикала на властта“. Прехранва се от монопола на „Газпром“, на „Лукойл“, на системната корупция, възпроизвеждана от руски корпоративни интереси и интересите на руската държава и нейните специални служби. Затова днешният български елит – особено политическия – предизвиква съжаление и негодувание. Русофилството е натрапван, илюзорен ерзац – заместител на целенасочено поддържаната в нищожност българска държавна и елитарна традиция, заместител на пълноценна българска национална идентичност. https://www.facebook.com/atanas.lambrev.92

Прекаляваш със спама

"Планина"/ "Полонина" принципно означава голо място, поляна, белесен участък, който се използва за сенокос или за пасище Думата "Планина" (за анг."Mountain") се използва от балканските и карпатските славяни, всички други славяни използват думата "Гора". Не е трудно мисля да се досетим защо "Планина" (анг."Mountain") се използва от балканските и карпатските славяни - Балканските планини (Стара Планина, Рила и Пирин) и Карпатите са високи и имат много на брой алпийски области https://www.google.com/search?q=полонина&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=2ahUKEwjm7ImEsbP7AhV0QvEDHRvtB1sQ_AUoAXoECAEQAw&biw=1280&bih=881&dpr=1