nik1

А ще покажеш ли една директива на ЕС, с която се ограничава образованието или културата?.. И ако има такава - ще илюстрираш ли как и какво точно ограничва.. Мисля , по скоро виждам че всяка втора дума ти е лъжливо внушение, демагогия и конспиратология.. Ако можеш , обори ме - дотук не си успял да покажеш друго Искам да ми покажеш директива на ЕС, не искам още "мнения" или публикации от жълти и епицентрични медии Потърси - ако намериш, имаш почерпка от мен, ако не намериш - искам такава от теб обаче без да ти слушам глупостите..

Е то никой не твърди точно това Трябва се отчита че в Севера има силно анти-робовладелско "морално" движение - това на американските квакери, пуритани и аболиционисти ..Моралът в основата си е християнски, този морал произлиза че от разбирането че "Бог е създал всички хора равни" Причните за войната са икономически , а в основата е конфликта са свободните (нови) терории - това са означните със сиво на картата. Юга приема собствено законодатество, според което в новите територии ще се прилага робовладелстко законодателство, (т.е. разширяване и увеличаване на териториите на робовладелските щати), За янките и буржоазията (или републиканците) от Севера това е неприемливо -те искат новите територии да се развивават икономичсеки и политически по "северния" начин. ..Войната става неизбежна

В Чехословакия няма промяна на модела..Има опит за създаване на "социализъм с човешко лице"..Такъв се опита да направи и Горбачов. "Китайския модел" предполагаше либерализия на икономиката, в основата на този модел е модела на Синагапур (Киров е писал за това).. А това че ръководсвото на СССР не го разпозна не е по причина на САЩ или някой друг разбира се - това е проблем на гражданите и партиите в СССР и ОНД.

Темата е обширна, и затова ще започна с най-обща информация за Гражданската война в САЩ В процеса темата ще се равива и допълва долкото може с интересни и информативни подтеми (постинги) както и с по-задълбочени кометари и анализи. Бих се радвал ако Киров се влючи в темата :) По тази тема има една сериозна българска монография, която за съжаление не се намира он-лайн за свободно четене (аз не съм я намерил качена някъде, ако в Бойна слава са я качили или са я намерили - това е друг въпрос), Това е книгата на проф А.Пантев и Виолина Павлова "Гражданската война в САЩ 1861-1865" Ще започна с най-обща информация Американска гражданска война от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигацията Направо към търсенето Американска гражданска война Горе вляво Розенкранц при Стоунс Ривър, Тенеси; горе вдясно: конфедеративни пленници при Гетисбърг; долу: битка при Форт Хиндман, Арканзас Информация Период 12 април 1861 – 9 април 1865 Място главно в южните Съединени щати Резултат Победа за Съюза (САЩ); Реконструкция; премахване на робството Страни в конфликта Съюз (САЩ) Конфедерация Командири и лидери Ейбрахам Линкълн Юлисис Грант Джеферсън Дейвис Робърт Лий Сили 2 200 000 1 064 000 Жертви и загуби 110 000 убити, 360 000 общо загинали, 275 200 ранени 93 000 убити, 258 000 общо загинали, 137 000+ ранени Американска гражданска война в Общомедия Американската гражданска война известна също като войната между Севера и Юга[1] (1861 – 1865) е война между добре развитите индустриални северни щати и селскостопанските южни щати на САЩ. Фермите и плантациите в южните щати са обработвани от чернокожи роби – евтина работна ръка, принудена да работи усилено. Ето защо те са много важни за стопанствата на южняците. Избраният за президент на САЩ Ейбрахам Линкълн се обявява срещу робството, което довежда до отцепването на 11 южни щата. На 12 април 1861 г. техните войски нападат Форт Съмтър, с което поставят началото на една жестока и кръвопролитна война.[2] През 1865 г. войските на Юга капитулират, измъчвани от липса както на оръжия и всякакви боеприпаси, така и на храна и облекло за изтощените войници. Съдържание 1 Причини 2 Обособяване на враждуващите страни 2.1 Конфедерацията 2.2 Гранични щати 3 Ход на бойните действия 3.1 Първи период на войната (април 1861 – април 1863 г.) 3.1.1 Сражения през 1861 г. 3.1.2 Сражения през 1862 г. 3.1.3 Прокламация за освобождение на робите 3.2 Втори период на войната (май 1863 – април 1865 г.) 3.2.1 Сражения през 1863 г. 3.2.2 Сражения през 1864 г. 3.2.3 Кампанията през 1865 г. 4 Статистика на Гражданската война в САЩ 5 Последици 6 Източници Причини В основата на конфликта, довел до гражданската война, стоят противоречията между южните щати, в които икономиката до голяма степен се основава на робския труд, и северните щати, в които общественото мнение е настроено срещу робството. През 50-те години в центъра на политическите спорове в страната е въпросът, дали да се разреши робството в новообразуваните територии, където до този момент статутът им не е правно регламентиран.[3][4] И двете страни са убедени, че спирането на разпространението на робството ще доведе до неговия постепенен упадък и отмиране.[5] В своите позиции и двете страни в спора се позовават на либералните възгледи на Томас Джеферсън. Докато привържениците на робството се позовават на автономията на щатите,[6][7][8] неговите противници настояват, че принципът за равенство на всички хора има предимство пред нея. В края на 50-те години кризата се задълбочава от нарастващите опасения на Юга от овладяване на федералното правителство от противопоставящите се на робството сили и недоволството на Севера от традиционното доминиране на Юга във федералната политика. Вътрешните несъгласия за етичната страна на робството, обхвата на демокрацията и стопанските преимущества на свободния труд и робските плантации, довеждат до разпадането на Партията на вигите и политическото движение Ноу Нотинг. На тяхно място се появяват Партията на свободната земя през 1848 година, Републиканската партия през 1854, Партията на конституционния съюз през 1860. През 1860 година и последната общонационална партия, Демократическата, се разцепва на две регионални части. Още в средата на 50-те години конфликтите между привърженици и противници на робството довеждат до въоръжени сблъсъци, главно в Канзас. През 1857 година Върховният съд издава решение, според което робството е законно и в територии, като Канзас, в които мнозинството е против него. През 1859 година аболиционисти нападат федерален арсенал във Вирджиния в неуспешен опит да предизвикат масово робско въстание.[9] Също така, в северните щати пристига основната маса имигранти. В този регион са съсредоточени повечето предприятия от машиностроенето, металообработката, леката промишленост. Тук основната работна сила са многобройните емигранти от други страни, които работят във фабриките, заводите и другите предприятия. Работната ръка на север е достатъчно, демографската ситуация е стабилна и равнището на живот – достатъчно. Съвършено противоположна е ситуацията на юг. САЩ, в хода на Американо-мексиканската война, получава огромни територии на юг, където се намира голямо количество свободни земи. На тези земи се основават плантаторите, получили огромни земеделски участъци. Именно затова, за разлика от Севера, Югът става аграрен регион. Освен това, има и друг проблем: не достига работната ръка. В по-голямата си част, емигрантите отиват в северните щати, ето защо от Африка, започвайки още в началото на 18 век, започва превозването на чернокожи роби. Към началото на сецесията, 1/4 от бялото население на Юга са робовладелци. Югът е „аграрен придатък“ на САЩ – развива такива култури, като тютюн, захарна тръстика, памук и ориз. Северът се нуждае от суровините на Юга, особено от памук, а Юга – от машините на Севера. Дълго време двата различни икономически региона съществуват в една страна, но противоречията помежду им постепенно се задълбочават. Последното събитие, предизвикало отделянето на южните щати от федерацията е победата на републиканския кандидат Ейбрахам Линкълн, противник на разширяването на робството, на президентските избори през 1860 година.[10] Линкълн обещава, че няма да предприеме нищо срещу робството в Юга, но опасенията в южните щати не отслабват. Изгубили президентския пост и мнозинството си в Камарата на представителите, привържениците на робството стават все по-склонни да се отделят от Съединените американски щати. Обособяване на враждуващите страни Щати, отцепили се преди 15 април 1861 Щати, отцепили се след 15 април 1861 Щати от Съюза, позволяващи робството Щати от Съюза, забранили робството Конфедерацията Основна статия: Конфедеративни американски щати На 20 декември 1860 година, след победата на Линкълн на президентските избори, Южна Каролина става първият щат, който напуска Съединените щати. През следващите шест седмици, преди новият президент да встъпи в длъжност, Мисисипи (9 януари 1861), Флорида (10 януари), Алабама (11 януари), Джорджия (19 януари), Луизиана (26 януари) и Тексас (1 февруари) също се отделят от федерацията. На 4 февруари 1861 година седемте щата създават общо правителство под името Конфедеративни американски щати.[11] То установява контрол над федералните укрепления и друга федерална собственост в рамките на отделилите се щати. Щатите приемат Конституция и избират за свой президент бившия сенатор от Мисисипи Джеферсън Дейвис, който, заедно с другите ръководители на Конфедерацията, заявява, че на тяхната територия робството ще съществува „вечно“. Столица на Конфедерация става алабамският град Монтгомъри, а след присъединяването на Вирджиния – Ричмънд. Южните щати заемат 40 % от цялата територия на САЩ с население 9,1 милиона души, в това число над 3,6 милиона афроамериканци. На 7 октомври, в състава на Конфедерацията влиза Индианската територия, чието население не е лоялно нито към Конфедерацията (повечето индианци са изгонени от територии, на които са образувани робовладелческите щати), нито към правителството на САЩ. Някои индианци се обявяват против робството, но подкрепят Конфедерацията поради опасения, че Северът ще ограби още от териториите им.[12] Сенатът на конфедерацията се сформира от двама представители от всеки щат, и от един представител на всяка индианска република (в състава на Индианската територия има 5 републики по броя на индианските племена – чероки, чокто, крийки, чикасо и семиноли). Индианските представители в Сената нямат право на глас. Частите на федералната армия, разположени в Тексас, които наброяват около една четвърт от цялата армия, преминават на страната на Конфедерацията. Президентът на Съединените щати Джеймс Бюканън, чийто мандат изтича на 4 март, не оказва особена съпротива на тези действия. Макар че смята отделянето за необосновано и нежелателно, той не смята, че федералното правителство има право да употреби сила при създалите се обстоятелства.[13] След като Линкълн поема президентския пост и Конфедерацията започва военни действия, на 15 април 1861 година правителството на Съединените щати обявява обща мобилизация. Това действие става причина за отцепването на още няколко щата, които минават на страната на Конфедерацията – Вирджиния (17 април), Арканзас (6 май), Тенеси (7 май) и Северна Каролина (20 май). Тъй като представителите на южните щати напускат Конгреса, републиканците получават голямо надмощие в него, което използват за одобряването на множество проекти, блокирани дотогава. Сред тях са въвеждането на протекционистични мита, създаването на колежи, финансирани с дарения на федерални земи, раздаването на пустеещи федерални земи, изграждането на железопътна и телеграфна връзка от река Мисури до Тихия океан, облагането с данък на доходите. Гранични щати Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. Част от щатите и териториите между ядрата на двете враждебни сили нямат еднозначно отношение по основните спорни въпроси. Повечето от тях доброволно или принудително остават в състава на Съединените щати, но в същото време се стремят към запазване на робството. Съюзът и Конфедерацията В Мериленд правителството и обществеността симпатизират на Конфедерацията, но Линкълн арестува и затваря без присъда членовете на правителството, като въвежда в щата военно положение преди Конфедерацията да успее да се намеси. В Мисури свиканото Учредително събрание решава щатът да остане в Съединените щати, но се стига до сблъсъци между командваните от проконфедералния губернатор местни милиции и федералната армия, в резултат на които правителството е принудено да напусне щата, а властта е поета от Учредителното събрание.[14] Кентъки се опитва известно време да запази неутралитет в конфликта, но след навлизането в щата на силите на Конфедерацията през 1861 година преминава на страната на Съюза. За кратко е образувано бунтовническо правителство, което напуска щата, заедно с конфедералните войски.[15] След отделянето на Вирджиния, юнионистки активисти отцепват северозападните части на щата, които по-късно образуват новия щат Западна Вирджиния в състава на съюза. Подобен опит е направен и в източните части на Тенеси, но са пресечени от правителството на Конфедерацията.[16] На запад към Конфедерацията се присъединяват части от териториите Ню Мексико и Индианската територия (днес Оклахома), където на страната на Юга се бият индиански племена, притежаващи роби. В състава на Съюза остават 23 щата, включително робовладелските Делауър, Кентъки, Мисури и Мериленд, които, не без борба, предпочитат да съхранят лоялността си към федералния Съюз. Населението на Съюза превишава 22 млн. души, на територията му е разположена практически цялата промишленост на страната, 70 % от железопътните линии, 81 % от банковите депозити и т.н. Ход на бойните действия Първи период на войната (април 1861 – април 1863 г.) Сражения през 1861 г. Бойните действия започват на 12 април 1861 г. със сражението за форт Съмтър в залива Чарлстън. След 34-часов обстрел, фортът е принуден да се предаде. В отговор на това, Линкълн обявява, че южните щати са в състояние на метеж, провъзгласява морска блокада на крайбрежието им, призовава в армията доброволци, а по-късно въвежда и военна повинност. Отначало преимуществото е на страната на Юга. Още преди встъпването в длъжност на Линкълн, тук са складирани много оръжия и боеприпаси, организирано е превземането на федералните арсенали и складове. Тук са разположени най-боеспособните части, които се попълват със стотици офицери, напуснали федералната армия, в това число Томас Джаксън, Дж. Джонстън, Робърт Лий и др. Основната цел на северняците във войната е да запазят съхранението на Съюза и цялостта на страната, на южняците – признаването на независимостта и суверенитета на Конфедерацията. Стратегическите замисли на страните са сходни: настъпление към столицата на противника и разделянето на територията му. Първото сериозно сражение се състои във Вирджиния, при железопътната станция Манасас на 21 юли 1861 г., когато лошо обучената войска на северняците, преминава ручея Бул Рън, и атакува южняците, но е принудена да започне отстъпление, преминало в бягство. Към есента, на източния театър на военните действия Съюзът разполага добре въоръжена армия, под ръководството на генерал Дж. Макклелън, който от 1 ноември е издигнат за главнокомандващ на всички армии. Макклелън се оказва бездарен военачалник, често избягващ активните действия. На 21 октомври, частите му са разбити край Болс Блъф, недалече от американската столица. Доста по-успешно е осъществяването на блокадата на морското крайбрежие на Конфедерацията. Едно от следствията ѝ е завладяването на 8 ноември 1861 г. на британския параход „Трент“, на борда на който се намират емисари на южняците – нещо, което поставя САЩ на ръба на война с Великобритания. Сражения през 1862 г. През 1862 г. най-големия си успех северняците постигат на западния театър на военните действия. В периода февруари-април, армията на генерал Юлисис Грант завзема редица фортове, изтласква южняците от Кентъки, а сред трудна победа при Шайло – и от Тенеси. Към лятото е превзет щата Мисури, и войските на Грант влизат в северните райони на Мисисипи и Алабама. 12 април 1862 г. влиза в историята на войната, благодарение на знаменития епизод с догонването на локомотива „Генерал“ от група доброволци-северняци, известен като Великото локомотивно преследване. Голямо значение има завземането на 25 април 1862 г. (в хода на съвместна десантна операция на частите на генерал Б. Бътлър и корабите на капитан Д. Фарагът) на Нови Орлеан, важен търговски и стратегически център. На изток, Макклелън, наречен от Линкълн „бавен“, е сменен на поста главнокоманващ и, начело на една от армиите, е изпратен в настъпление към Ричмънд. Започва така наречената „Кампания на полуострова“. Ървин Макдауъл разчита да използва численото си превъзходство и тежката си артилерия, за да спечели войната с една кампания, без да нанася щети на мирните жители. Битката при Антиетам, 17 септември 1862 г. Във времето, когато Макдауъл планира настъпление към Ричмънд от изток, други части на армията на Съюза трябва да се придвижат към града от север. Числеността на тези части е около 60 хиляди души, но генерал Джаксън с отряд от 17 хиляди души, ги задържа в Кампанията в долината Шенандо, разбива ги в няколко сражения и не ги допуска до Ричмънд. В същото време, в началото на април, повече от 100 хиляди войници на федералната армия слизат на вирджинското крайбрежие, но вместо фронтален удар Макклелън предпочита постепенно придвижване, за да удари във фланг и в тил врага. Южняците бавно отстъпват, а Ричмънд се готви за евакуация. В битката при седемте бора генерал Джонстън е ранен и командването поема Робърт Лий. Тази битка е и първата в историята на военните конфликти, в която е изпробвана употребата на картечници. Поради несъвършенствата на конструкцията си, те не успяват да повлияят съществено на хода на сраженията. Но и в двете армии започват да се появяват картечници на различни конструктори. Те, все още, не приличат на модели с автоматична система на презареждане и относителна компактност, а по габарити и характеристики се приближават по-скоро към митральозата и модела „Гатлинг“. Битката при Фредериксбърг, 13 декември 1862 г. Генерал Лий успява да спре армията на северняците в поредица схватки (т.н. Седемдневни битки), а после напълно да я изтласка от полуострова.[17] Макклелън е сменен, като на неговото място е назначен генерал Джон Поуп. Новият командващ е победен във второто сражение при Бул Рън (29 – 30 август). Лий навлиза в Мериленд, с намерението да прекъсне комуникациите на федералната армия и да изолира Вашингтон. На 15 септември, войските на южняците, под командването на Томас Джаксън, завземат Харпърс-Фери, пленявайки 11-хилядния гарнизон и значително количество снаряжение. На 17 септември край Шарпсбърг, 40-хилядната армия на Лий е атакувана от 70-хилядната войска на Макклелън. В хода на това сражение (известно като битката при Антиетам) двете страни губят 4808 убити, а 18 578 са ранени. Сражението завършва без победител, но Лий предпочита да отстъпи. Нерешителността на Макклелън, отказал се от преследване на противника, спасява южняците от поражение. Макклелън е заменен от Амброуз Бърнсайд. На 9 март 1862 г., край бреговете на Вирджиния, се води и първото в историята сражение между броненосни кораби. Краят на годината завършва неудачно за северняците. Бърнсайд започва ново настъпление към Ричмънд, но на 13 декември е спрян от армията на генерал Лий в битката при Фредериксбърг. Превъзхождащите сили на федералната армия са напълно разбити, загубвайки два пъти повече убити и ранени от противника. Бърнсайд провежда още един неуспешен маньовър, известен като „Калният марш“, след който е отстранен от командването. Прокламация за освобождение на робите На 30 декември 1862 г., Линкълн подписва Прокламацията за освобождение на робите. За свободни се обявяват робите във враждебните на Съюза щати. Пътят за робството в „свободните земи“ на Запада е затворен с приетия през май 1862 г. Закон за земята (известен като Homestead act), предоставящ на всяко американско семейство възможността да получи поземлен участък до 160 акра. В очите на Европа, прокламацията кардинално изменя характера и целта на войната: от този момент борбата се води не за единството на Съюза, а за отмяна на робството. До прокламацията някои европейски страни са недоволни от действията на Севера, най-вече поради блокадата на пристанищата на южните щати, която парализира търговията на Юга с Европа. Например в Англия, поради намаляването на потока от американски памук, е разорена текстилната промишленост и стотици хиляди души остават без работа. Англия и Франция се подготвят официално да признаят Конфедерацията за независима. Благодарение на Прокламацията за освобождение на робите, Линкълн си спечелва симпатиите на европейските страни. Русия, която година преди това е освободила своите крепостни селяни, също заема доброжелателна позиция по отношение на Съюза. В отговор на това, северните щати поддържат Русия по време на полския въпрос. Втори период на войната (май 1863 – април 1865 г.) Сражения през 1863 г. Битката при Чансълърсвил, 30 април – 6 май 1863 г. През януари 1863 г. за командващ на федералната армия е назначен Джоузеф Хукър. Той възобновява настъплението към Ричмънд, но този път избира тактика на маневриране. В началото на май се състои битката при Чансълърсвил, в хода на която 130-хилядната армия на северняците претърпява поражение от 60-хилядната войска на генерал Лий. В това сражение, южняците първи успешно използват тактиката на атака в разпръснат строй. Загубите на страните са: на северняците 17 275, а на южняците – 12 821 души убити и ранени. В това сражение е смъртно ранен генерал Томас Джаксън, получил за твърдостта си в боя прозвището „Каменната стена“. Северняците отново отстъпват, а Лий, обхождайки Вашингтон от север, навлиза в Пенсилвания. Битката при Гетисбърг, 1 – 3 юли 1863 г. При тази ситуация, огромно значение придобива изходът от тридневната битка при Гетисбърг в началото на юли. В тези кръвопролитни боеве, войските на Лий са спрени и се оттеглят във Вирджиния, отстъпвайки от територията на Съюза. В същия ден, на западния театър, армията на Грант, след дълга обсада и две неуспешни атаки, овладява крепостта Виксбърг (на 4 юли). На 8 юли войниците на генерал Н. Бенкс превземат Порт Хъдзън в Луизиана. По този начин е установен контрол над долината на река Мисисипи, а Конфедерацията – разделена на две части. Въпреки двете тежки поражения, южняците все още не са разгромени. През септември армията на генерал Бракстън Браг разбива Охайската армия на адмирал Розенкранц в сражението при Чикамауга и обкръжава остатъците ѝ в град Чатануга. Все пак, генерал Юлисис Грант успява да деблокира града, а после и да разбие армията на Браг в битката при Чатануга. В боевете за Чатануга, северняците за първи път в историята използват бодлива тел. Сражения през 1864 г. В хода на войната настъпва стратегически прелом. Планът за кампанията от 1864 г. е разработен от Юлисис Грант, оглавил въоръжените сили на Съюза. Основният удар нанася 100-хилядната армия на генерал Уилям Шърман, който през май нахлува в Джорджия. Нанасяйки големи загуби и унищожавайки всичко на пътя си, армията се придвижва напред и на 2 септември влиза в Атланта. Самият Грант оглавява армия, настъпваща против съединенията на Лий на източния театър. Генерал Грант през 1864 г., (Битката при Колд Харбър) На 4 май 1864 г., 118-хилядната армия на Грант навлиза в горите в местността, където е посрещната от 60-хилядна войска на южняците – започва кръвопролитната Битка в горския пущинак. Грант губи в сражението 18 хиляди души, а южняците – 8 хиляди, но Грант продължава настъплението си и прави опит да овладее Спотсилвания, за да отреже Северовирджинската армия от Ричмънд. От 8 до 19 май се провежда битката при Спотсилвания, в която Грант отново губи 18 хиляди души, но не успява да сломи отбраната на конфедератите. След две седмици последва битката при Колд Харбър, която протича в своего рода окопна война. Не успявайки да превземе укрепените позиции на южняците, Грант предприема обход и се отправя към Питърсбърг, и започва обсада, която продължава близо година. Шърман, прегрупирайки частите си, на 15 ноември започва известния „Марш към морето“, който го отвежда в Савана, която е превзета на 22 декември 1864 г. Военните успехи оказват влияние върху изхода на президентските избори през същата година. Линкълн, застъпващ се за сключване на мир, при условията да се възстанови Съюза и да се забрани робството, е преизбран за втори мандат. Кампанията през 1865 г. Втората битка при форт Фишър, януари 1865 г. На 1 февруари, армията на Шърман излиза от Савана на север, за съединяване с основните сили на Грант. Придвижването през Южна Каролина, съпровождано с нанасянето ѝ на съществени загуби, завършва с превземането на Чарлстън на 18 февруари. След месец, армиите на Съюза се срещат в Северна Каролина. Към пролетта на 1865 г. Грант разполага с армия от 115 хиляди души. На Лий остават 54 хиляди, и след неуспешната за Юга битка при Файв Форкс (1 април), той решава да остави Питърсбърг, а на 2 април – да евакуира Ричмънд. Отстъпавщите с бой остатъци от армията на южняците, на 9 април 1865 г. се предават на Грант при Апоматокс. След арестуването на 10 май на Дж. Дейвис и членовете на правителствата му, Конфедерацията прекратява съществуването си. На 12 и 13 май се провежда битката при ранчото Палмито – последното сражение на гражданската война (спечелено от южняците). Капитулацията на останалите части от армията на Конфедерацията продължава до края на юни. Последен от генералите на Юга, на 23 юни капитулира Стенд Уайти, със своите индиански подразделения. Победата на Севера е помрачена от смъртта на президента Линкълн – на 14 април 1865 г. върху него е извършено покушение; Линкълн е смъртно ранен и, без да дойде в съзнание, умира в утрото на следващия ден. Статистика на Гражданската война в САЩ Воюващи страни Население (1861 г.) Мобилизирани Убити Ранени Загуби От рани От болести Други причини САЩ 22 339 968 2 803 300[18] 67 058 275 175 43 012 194 368 54 682[19] Конфедерация 9 103 332 1 064 200 67 000 137 000 27 000 59 000 105 000 Общо 31 443 300 3 867 500 134 058 412 175 70 012 253 368 163 796 Последици Гражданската война остава най-кръвопролитната война в историята на САЩ (на всички фронтове на Втората световна война, въпреки мащаба ѝ и разрушителността на оръжията през 20 век, загубите на американците са по-малки).[20] Загубите на северняците са почти 360 хиляди души убити и умрели от рани и над 275 хиляди ранени. Конфедератите губят, съответно, 258 000 и около 137 000 души. Само военните разходи на правителството на САЩ достигат 3 млрд. долара. Войната демонстрира новите възможности на военната техника и оказва влияние върху развитието на военното изкуство. Забраната на робството е въведена с 13-та поправка на Конституцията на САЩ, встъпила в сила на 18 декември 1865 г. (робството във въстаналите щати е отменено още през 1863 г. с указ на президента). В страната са създадени условия за ускореното развитие на промишлено и селскостопанско производство, усвояването на западните земи, засилване на вътрешния пазар. Властта в страната преминава в ръцете на буржоазията от североизточните щати. Войната не разрешава всички проблеми пред страната. Някои от тях намират решение в хода на реконструкцията на Юга, продължила до 1877 г. Други, в това число предоставянето на черното население на равни права с белите, остават неразрешени десетилетия наред.

След 9/11/2001 Америка е друга

На азиатците ви се размина , и сега се перите много. Вижте ни кои сме. Спокойно, и и вашия ред ще дойде. Боклука отива където му е мястото.

Амин!

По идея на deaf Разкази , истории и филми за/от различните съвременни армии по света http://www.extremecentrepoint.com/archives/5700 Един българин в Морската пехота на САЩ by ExtremeCentrePoint on Friday, 26 February, 2010 · 24 comments in Aрмия, USA, общество Моля при цитиране на откъси от статията да се посочва източника ExtremeCentrePoint. Личните данни в статията са променени, но историята и процедурата за влизане в Морската пехота е автентична. Здравейте. Казвам се Павел. Аз съм сержант от Морската Пехота на Съединените Американски Щати и нося на народите свобода и демокрация … или поне така казват в новините по CNN. В тази история искам да ви разкажа най-вече за BCT (Basic Combat Training) или на български – Курс за обучение на младия боец. Ще споделям само личния си опит. Започвам с кратко въведение за това какво ми се случи преди влизането в BCT (Basic Combat Training), ще добавя и някои детайли за самия Basic Combat за да се избегнат недоразумения. През есента на 2004 г., с 200 долара в джоба, вашият покорен слуга стоеше на входа на летище Мидуей Чикаго(Chicago Midway Airport). Само три дни по-късно той вече чакаше в приемната на Recruits Station Marine Corps за да се запише доброволец. Сега вече е сержант от морската пехота на САЩ. И така, какво ви е нужно за да се запишете за доброволец? Изброявам: необходимо е да пребивавате легално в САЩ – Green Card, Social Security Number, high school diploma, да сте от 17 до 32 години, да нямате сериозни правонарушения и федерални престъпления, да не взимате наркотици, да имате добро здраве и голямо желание защото Marine Corps – това далеч не е за всеки. В САЩ има 5 вида Сили: USMC – Морската пехота, ударния юмрук на чичо Сам, USArmy – редовни войски, USAF – крилата на чичо Сам (Да, да чичо Сам има крила ), US Coast Guard – Бреговата охрана и USN – флотът на САЩ. Ако доброволецът има посочените по-горе документи и спецификации, може да влезе във всеки от петте вида Сили. Всички те заедно се наричат Въоръжени сили на Съединените американски щати(United States armed forces). Ето защо е погрешно да се каже, че човек се е записал в USArmy, ако е бил приет в корпуса на Морската пехота. Първият ви контакт ще бъде с човекът, който ви приема за събеседване. По нататък тези хора ще ги наричаме „рекрутери”. След разговор с рекрутера, трябва да преминете AFCT(Armed Forces Classification Test.) – тест за класиране във въоръжените сили. Според резултатите от този тест, рекрутерът ще реши дали си струва да се занимава с вас. По време на разговора, рекрутерът като мазен циганин ще ви обяснява прелестите на този род войски, в който искате да се запишете, ще ви дрънка за високата заплата, бонусите, красивите момичета по плажовете на Калифорния и т.н. Ако издържите този тест, рекрутерът ще бъде страшно доволен, ще вземе вашите документи и ще ги предаде в MEPS — Military Entrance Processing Station. Ще ви се наложи да ходите там няколко пъти. Ако трябва да сме точни, то вие ще се окажете в най-близката база на Морската пехота. MEPS — Military Entrance Processing Station е организация за комплексно обслужване на Министерството на отбраната на САЩ, окомплектована с граждански и военни служители. Нейната мисия е да се определи физическото и психическо качество на кандидатите в съответствие със стандартите на Министерството на отбраната, на въоръжените сили и федералните закони. В навечерието преди заминаването, вие ще прекарате нощта в хотел платен от Корпуса, не пийте алкохол, който ще ви предлагат другите кандидати. В MEPS ще премине втората част на подбора. Вие ще трябва да преминете през няколко теста за интелигентност, да говорите с психолог, щателен медицински преглед, преглед на зъбите и най-важното – да преминете втория тест, който ще реши бъдещето ви като американски войник (аз ще продължа да пиша морската пехота, защото тя е за него ) – ASVAB(Armed Services Vocational Aptitude Battery). Тест ASVAB се състои от 9 глави и е доста труден. General Science (GS) — 25 въпроса за 11 минути лимит. Arithmetic Reasoning (AR) — 16 въпроса за 36 минути лимит. Word Knowledge (WK) — 35 въпроса за 11 минути лимит. Paragraph Comprehension (PC) — 15 въпроса за 13 минути лимит. Auto & Shop (AS) — 25 въпроса за 11 минути лимит. Mathematics Knowledge (MK) — 25 въпроса за 24 минути лимит. Mechanical Comprehension (MC) — 25 въпроса за 19 минути лимит. Electronics Information (EI) — 20 въпроса за 9 минути лимит. Assembling Objects (AS) — 16 въпроса за 9 минути лимит. От резултатът на теста зависи вашата бъдеща специалност, военна служба и бонусите. На този тест аз набрах 61 точки при необходим минимум от 31 точки. Добрите резултати ми позволиха по български лакомо да се налапам с всевъзможни бонуси и да избера не лоша във финансов план и като кариера MOS( Military Occupational Specialty) – на български: военно отчетна специалност. В MEPS ще прекарате един ден и много ще се изморите. В края на този дълъг ден ще трябва дълго да чакате събеседването ви с counselor (съветник), който ще работи конкретно с вас и ще ви предложи различни срокове за договора, вид служба, специалности, места за учене и тренинг. Всичко това ще зависи от вашите документи и резултатите от теста ASVAB, а от резултатите от разговора със съветника ще зависи цялата ваша служба и условията за нея в договора. Ако подпишете договора за ангажиране, още същата вечер стягате мешката и заминавате в конкретно място за BCT (Basic Combat Training). В никакъв случай не се съгласявайте да ви запишат в резерва! Резервистите от Морската пехота получават много малко, почти нямат бонуси, а на война заминават много бързо. На рекрутерите им е изгодно да ви запишат като резервист, за това той ще получи повече пари. По тази причина рекрутерът ще се помъчи да ви измами и запише в резерва, разбира се с ваше съгласие. Мен не успя да излъже. Аз подписах договор за 5 години Active Duty и 3 години в Reserve. В офиса след всички тестове и подписани договори, рекрутера, хитрата маймуна, ми каза, че с този контракт ще бъда принуден да отида на война в една от страните на деплоймента – Ирак или Афганистан. Искаше в последния момент да ме убеди да остана в резерва. Отговорих му с шега , че от това не ме е страх – той не ме разбра. Въобще много често забелязвам, че по принцип в американците чувството за хумор често липсва. И така, след подписването и завеждането на договора, изборът на специалност Basic Training не беше много голям – аз избрах артилерията. Тя се счита за шибана специалност, но е по-добре платена и с повече бонуси. От Чикаго до Сан Диего три пъти сменяхме самолета. Това ме разби. На летището в Сан Диего ни качиха в автобус, раздадоха ни инструкциите и потеглихме. Беше страшно – предстояха ни 12 тежки седмици. Веднага щом пристигнахме бяхме прехвърлени на Рецепцията – мястото където дават униформа, стрижат, провеждат окончателен медицински преглед, формират взвода, IST и т.н. Веднага след пристигането ни дадоха телефонни карти и казаха да се обадим на родителите си и да кажем, че ние сме добре, а също така да им кажем името и фамилията на дрила, който отговаря за нас. На рецепцията имаше 4 апарата и преди да те включат в линия трябваше да се каже – “recruit mother” или “recruit father”, на други беше забранено да се звъни. Роднини в Щатите аз нямах и затова дадох картата си на друг новобранец. На много от рекрутите(новобранците) след медицинския преглед им дадоха специално очила, които ги наричат “BC Glasses” или “birth control glasses”. С такива очила на носа нито една жена не би ти пуснала, но за сметка на това те са много здрави – да се счупят е много трудно, а точно това е важно за обучението. След като ни остригаха и ни провериха за заболявания, дриловете започнаха с провеждането на Initial Strength Test (IST) от резултатите, на който се решава къде ще бъдем изпратени. Това е или Physical Conditioning Platoon, или нормална казарма. Physical Conditioning Platoon е за тези, които не успяват да направят коремно набиране и се откажат повече от 5 пъти. В този лагер най-злите дрилове ви хранят на корем и в същото време така ще цедят физически, че стомашен сок потича и от ушите ви. Програмата по физическата подготовка продължава 21 дни, но всъщност тя спира едва в момента, в който успеете да направите поне три коремни, 40 лицеви опори и да пробягате 3 мили за по-малко от 28 минути. Ако медицинските прегледи са показали, че сте прекалено слаб (в килограми) то дрилът ще ви назначи “double-rations”, а ако сте по-дебел от нормата ще се радвате на “Diet Tray” – ще кльопате малко, но ще тичате много с винтовка на шията. В този лагер(Physical Conditioning Platoon) аз не попаднах защото покрих всички физически нормативи. Чаках недълго, около седмица и след това нашият взвод беше формиран и настанен в казармата. Basic Combat Training (BCT) Тук ще ви разкажа за самия Basic Combat Training (BCT) Базовият тренинг на морските пехотинци е най-сложния от всички. Обучението на морските пехотинци продължава 12 седмици, но не забравяйте, че времето прекарано на рецепцията не се смята, така че вие ще прекарате с миличките дрил-сержанти цяла вечност. Сержантите от морската пехота се отличават с гнусен характер и проблеми със слуха. Те са предимно закалени бойци с доста мисии в страните на деплоймента. Дриловете живеят с новобранците в една казарма и много строго следят за дисциплината. Ако има някакъв проблем между рекрутите(новобранците), сержантът ще накаже виновните, но и целия взвод. За бой много бързо ще се окажете на гауп-вахта за седмица и ще бъдете лишен от месечната си заплата. За всеки подобен инцидент или за извращения на службата наказанията са много строги. Вие винаги сте под погледа на дрила и той е пред вас. За дрил-сержанта вие не сте нещо по-различно от детска градина, неговата задача е да ви направи бойци, а тези бойци след това да отидат в деплоймента в Ирак или Афганистан и това изисква качествена подготовка, в която няма място за извращения или побоища….въпреки това ние се биехме редовно ;-). Аз също участвах веднъж – лишиха ме от заплата и за малко не бях арестуван от военната полиция. В общи линии, веднага щом слязохме от автобуса дриловете ни проведоха инструктаж, че трябва да се обръщаме към тях само със “Sir”, а за положителен отговор се смята само “Yes Sir” или “Aye, aye, Sir”, а също така ни разказаха за задължителните параграфи на военната юрисдикция. Те са само три – 86, 91, 93. Когато нашата група пристигна, ние започнахме да подреждаме дрехите по шкафчетата. Между нас като бесни кучета сновяха 3 зли дрила, ровеха по дрехите ни и взимаха всичко, което не е необходимо на морския пехотинец, а това е почти всичко, което сте донесли с вас нелегално – парченце шоколад, дъвка, бисквити. Когато дрилът намираше в новобранец “Сникерс” или “Марс”, той ги показваше на всички и казваше, че този рекрут подрива дисциплината в взвода и целият взвод ще прави лицеви опори докато виновникът яде сникерса. Това се случваше често, но ние не биехме провинилите се завити в одеяло както се показва в холивудските филми. След като дриловете приключат да се забавляват с новобранците те ще назначат на всеки по “battle buddy”, обикновено това е този, който спи на горния етаж на леглото. Бойният ти другар(battle buddy) ще носи твоето оръжие когато ти не можеш, ще те носи и теб самия ако ти получиш травма, ще коригира стрелбата ти и т.н. Процесът на преминаване на обучението BCT може да се опише с две думи – TOTAL CONTROL. Дриловете стават с новобранците сутрин и ги съпровождат до леглото вечер, те непрекъснато проверяват състоянието на рекрутите и външния им вид. И не дай Боже дрилът да открие в джобовете на новобранеца непозволена вещ. Обучението в казармата започва почти веднага – на другия ден след пристигането ви. През първия ден се изучават чиновете в Корпуса на Морската пехота, много е примамливо да се заспи, но званията трябва да се познават. След това сержантът раздава бланки с “The 11 General Orders of a Sentry as required in Marine Corps Boot Camp (and after, when performing sentry duty)” и това трябва също да се научи. След това дрилът казва, че трябва да се научат няколко run to cadence songs и всеки получава съответните куплети. Песните на Морската пехота винаги са ми харесвали. Особено “I Got a Girl in a Mississippi Town”, а и нашият дрил също я харесваше така че тичахме основно с нея. Но това още не е всичко. В началния етап на обучението трябваше да научим още “USMC Core Values” и “Marine Corps history”, а след това и винтовката M16A4. Можем да добавим още и кодексът за поведение на морския пехотинец(Code of Conduct), който си е нещо като устав, а MCRD (Marine Corps Reruits Depot), както казваше нашия дрил – „това са само цифри”. В него всичко е описано дори и взимането на душ и миенето на главата: 1. Line up 2. March to shower head 3. Pull the ring and wet your head 4. Soap your head and face thoroughly 5. Rinse 6. Soap your left arm. Etc. Това страшно много ми хареса защото аз обичам порядъка и не харесвам когато нещо е неопределено или се прави така като не трябва. В Корпуса на Морската пехота всички действия са регламентирани, има много правила и инструкции, които строго трябва да бъдат спазвани. И ако ти правиш нещо много лошо, ще го тренираш и повтаряш докато не го направиш добре. И още: „Инициативата ебе инициатора” в MCRD – така казваше нашия дрил. В същото време целият апарат на Въоръжените сили на САЩ е изграден върху строга формалност и йерархична бюрокрация. Например само за да си получиш заплатата е необходимо да се подпишат 25 формуляра. Началната подготовка в MCRD е в три фази: 1. Basic Learning(physical and mental) 2. Rifle Training. 3. Field Training. Първата седмица от обучението се нарича „Формиране”. Дрил-инструкторите „формират” новобранците чрез процеса “total immersion”. Този период продължава от 3 до 6 дни. През това време рекрутите наистина опознават дрил-сержантите си и разбират с кого точно си имат работа. Изучава се строева подготовка, сглобяване и разглобяване на винтовката, носенето на униформата и т.н. Този процес е много важен защото подготвя новобранците за по следващото физическо обучение в MCRD. В същото време този период е доста труден защото през цялото време ти се спи, намираш се далече от къщи, нямаш познати. Да слушаш тричасовите лекции на дрила не е достатъчно – трябва и да ги запомняш. Наказанието за този, който заспи беше доста тежко. В същото време на мен не ми достигаха познания по английски, защото лекциите на сержанта бяха пълни със сленг и типични военни термини. Дрилът, като стара печена лисица, веднага надуши проблема ми и без дума да каже на другия ден до мен седеше колега, който ми превеждаше думите му на разбираем битов английски. И още – НИКОГА, чувате ли?, НИКОГА не звънете и не чукайте на врата на офиса на дрил-сержанта защото това е неговия дом. Освен това никога не трябва да се говори за него като “D.I.”, може само “Sir”, Drill-Instructor и званието и името. На дрил-инструкторите им е забранено да бият новобранците, забранено им е дори да ги пипат с пръст извън местата, които са упоменати специално в устава. Но злите езици разказват, че в Перис Айланд не всичко е точно така. Аз обаче не им вярвам, въпреки че със свещ не съм им светил и не мога да го оборя с факти. Въпреки тези ограничения сержантите успяват да подържат жестока дисциплина в тълпата неорганизирани американски подрастващи. Всеки взвод има по три дрила и те действат в пълен синхрон като ефективна група. Старшият D.I. отдава повечето от командите, вторият D.I. или “second hat” или “Heavy A” наблюдава тези, които имат проблеми да изпълнят командите и с помощта на гласа си и яки попръжки ги мотивира допълнително. Например така се постига резултатът от 10 секунди за разглобяване и сглобяване на винтовката M16. Третият D.I. или “Third Hat,” се занимава с “quarter-decking” или IPT (Incentive Physical Training). Или по български казано – тъпче новобранците така, че слюнката им става на кисело мляко. Много от тях откриват неподозирани дарби в себе си – например да тичат 3 мили за 9 минути, да има и такива. ( световният рекорд за 5 км е 12 мин и 37 сек). По време на обучението новобранците не успяват да правят нищо правилно и непрекъснато са подложени на “quarter-decking”. По време на обучението ще бъде избран и лидер на взвода – (platoon leader). Той ще бъде избран по ръста си, обикновено най-високия за да води другите. Ще бъде избран и “administrative assistants” на Старшия дрил, който ще му помага в административната работа. Има в Корпуса една много хубава и вярна фраза, която сержантите обичат да повтарят: „It’s a whole lot easier to get into Marine boot camp than it is to get out of it.” При финалната атестация не успяват да преминат между 10-20 души от 60-70 кандидата, но да се откажеш от финалните изпити това означава отказ от изпълнение на заповед, а това пък те води директно пред Военен съд. Почти всеки ден рекрутите правят физически тестове – РТ. Това са шест упражнения по различно време и сутрешна физзарядка “daily dozen”. Всяко упражнение се изпълнява до 15 пъти, с три подхода – например марш на скок в пълно бойно съоръжение. При това всички упражнения са универсални и не търпят модификации, т.е. те не зависят от моментното настроение на сержанта. Сънят – това е болното място на всеки новобранец. Иска ти се да спиш навсякъде и по всяко време. На хартия се полага сън от 8 часа, но на практика е не повече от 5. Всеки ден има и т.н. “free time”. В това време новобранците не трябва да правят нищо служебно. Обикновено повечето пишат писма, други чистят оръжието, трети гледат instructional television (ITV) или се къпят и бръснат. Лично аз пишех писмата си нощем. Писмата ме спасяваха. Когато пишех забравях, че съм на BCT в MCRD, но още по-приятно беше когато получавах отговори. Тогава бях най-щасливият човек на света с писмо от майка или приятелката. Моят боен другар(buttle buddy) – Джон Стивънс беше сирак и затова получаваше писма от сиропиталището където беше отраснал. Жал ми беше за него, но нищо, той беше взел правилното решение да се запише в USMC. Къде е той сега, никой не знае, надявам се да не са го убили. Прекрасен приятел беше и жалко, че беше останал без родители. По празници и уикенда има повече свободно време и може дори да се прочете нещо. В събота получавате 2 часа свободни допълнително, а в неделя -4. Пощата се получава всеки ден преди “free time”. Можете да се обаждате всеки ден в къщи с карта. В базата има и военен магазин PX, в който можете да купите каквото ви е необходимо. Всяка седмица в неделя вярващите новобранци отиват заедно със свещеника на служба в града. Аз не ходех защото за съжаление в базата нямаше православен свещеник. Няколко думи за съревнованията. Всички взводове на практика се съревновават един с друг по всички аспекти на обучението – маршове, тренировки, PT, строеви прегледи. Всички награди, които спечели взвода се излагат във витрина на видно място. Въпреки, че на пръв поглед изглежда несериозно, дрил-инструкторите се отнасят към съревнованията изключително сериозно. Всички се стремят да спечелят тази или друга награда и D.I’s придават на това голяма внимание. Нашият взвод спечели за 12 седмици 2 купи. През третата седмица започва обучението в MCRD(Marine Corps Recruit Depot). По време на обучението се изучава първа медицинска помощ и няколко часа за запознаване с оръжията. През третата седмица на обучението се формират и отделните групи, които ще оказват медицинска помощ по време на дългите походи. Рекрутите трябва да преминат и през “Confidence Course” – полоса с 11 препятствия където всяко препятствие е по-сложно от следващото: 1. Dirty name 2. Run, Jump & Swing 3. The Inclining Wall 4. The Confidence Climb 5. Monkey Bridge 6. The Tough One 7. Reverse Climb 8. Slide for Life 9. The Hand Walk 10. The Arm Stretcher, and 11. The Sky Scraper. Обикновено всеки взвод преминава полосата за 50 минути, но понякога работата се запича и продължава повече от час и тогава дриловете започват да „помагат” на новобранците, а от тази помощ след това нищо добро не чакайте. Преминавайки през това изпитание, аз си дадох сметка, че мой най-голям проблем в MCRD не са дрил-нструкторите, а другите рекрути-колеги. 4 седмица на обучението в MCRD През четвъртата седмица, ударението пада върху усвояване на близкия бой и “pugil”. Важен момент тук е, че през тази седмица вашият взвод ще бъде оценен, одитиран и ако се е представил добре ще бъде предложен за награда. Награда ще получат достойните, а тези, които не я получат ще обикалят около помещенията с М16 на шията с каски и екипировка, а след това ще чистят казармата. Най-добре е твоят взвод да бъде награден защото ако не е, дрил-сержантите ще бъдат много разочаровани и в лошо настроение, а лошото настроение на D.I. означава много лицеви опори и бягане на място през следващите няколко дни. 5 седмица на обучението в MCRD. Най-важният момент на петата седмица е, че взводът започва да преминава през “Combat Water Survival”. Всички морски пехотинци трябва да преминат тест за преживяване във вода(CWS) иначе няма да завършат обучението си. Лично за мен това беше най-тежката и най-омразната част от обучението. Аз плувам лошо, а трябваше да се плува много. Дрил-сержантите активно се сменяха да ми „помагат” и сигурно само благодарение на тях и успях, но и досега продължавам да плувам лошо. Тестът през тази седмица изисква от новобранците да усвоят как да преживеят във вода и се състои от 4 нива. Ако новобранецът достигне ниво CWS-4, то той може да продължи да усъвършенства уменията си – да преминава CWS с каска и винтовка, бронежилетка и медицински пакет. И през тази седмица взводът е разделен на класове и медицинското обучение продължава, а също през тази седмица се провежда и 5 милен марш със задача да се отработи ориентирането в непозната местност. 6 седмица на обучението в MCRD. През тази седмица вие ще спите с пушката си. Дори ще я кръстите с име защото през тези 7 дни това ще е единствената приятелка, която ще можете да погалите. Това се нарича – Weapons Training. За няколко дни ще изстреляте над 1000 бойни патрона и над 3000 халосни. За мен това беше любимата част от обучението. Изстрелваш всички патрони и викаш: „Давай още!”, а сержанта ти дава новите и казва: „Взимай синко и стреляй точно.” Изпразваш един пълнител и веднага получаваш друг. Стреляш дотогава докато не почнеш да правиш 10 от 10 и никой не се стиска за патроните. Стрелбата се води с M16A2. Първата седмица се води Snap-In Week. В това време рекрутите се учат да стрелят от 4 основни положения: 1. Прави 2. На колене 3. Приседнали 4. Легнали По време на тези стрелби взводът е разделен на класове и към всеки клас е прикрепен Primary Marksmanship Instructor. Той обяснява как трябва да се стреля, как правилно се обслужва оръжието, как правилно се заема позиция за стрелба и накрая ще оценява вашата точност. Ще има и специален курс за стрелба при различни метеорологични условия, затъмнено помещение, през нощта и през деня. Провеждат се и стрелби в Indoor Simulated Marksmanship Training machine. Това позволява на новобранците да отработят различни разстояния до целта – 200, 300 или 500 ярда. В края на седмицата старшият дрил провежда квалификационни тестове. Освен това заедно със стрелбите рекрутите получават базово обучение за използване на гранати и други видове оръжия. 7 седмица на обучението в MCRD С нея започва заключителната фаза на обучението. Част от това обучение се нарича Field Firing Range (FFR). През тази седмица рекрутите се учат да използват оръжието си при полеви условия. Научават се да стрелят по движещи се цели, стрелба с пълно бойно снаряжение и противогаз. Провежда се и нощен 6 мили марш за отработване на стрелбата в полеви условия и нощното ориентиране. Така бавно, но славно стигаме до десетата седмица на обучението. Тя преминава напълно в полеви условия и е най-близко до реални бойни действия. В продължение на тази седмица се провежда Basic Warrior Training (BWT). Тук всичко е като на война и затова често го наричат “practice war”. Учи се правилното разгръщане на лагер, установяването на връзка между частите, формират се патрулни групи за охрана на лагера и т.н. Основната част от тренинга се извършва в ITB – Infantry Trainig Batallion. В MCRD Всички новобранци получават необходимото базово обучение в simulated combat environment. Неразделна част от това е преминаването през газова камера. Газовата камера е много гадна работа. От страни е много смешно да се гледа на излизащите от нея бойци омазани в сълзи и сополи и давещи се в спазматична кашлица. Някой от D.I’s използват газовата камера като сауна и влизат в нея за да се лекуват от хрема и простуда. Газовата камера има за цел да изработи в новобранците психологична и физическа устойчивост пред реална заплаха. Обикновено след второто влизане в нея страхът пред gas chamber вече изчезва. Камерата е задължителна за всички – през нея преминава целия взвод без изключения. 11 седмица на обучението в MCRD През тази седмица вие вече сте почти морски пехотинец. Укрепнал сте физически и психически и сте готов за основното състезание – The Company Commander’s Inspection. Трябва да изглеждате идеално – ръбовете на униформата, огледално лъснати обувки, избръснат като бебе, подстриган и не забравяйте най-важното – освен вас офицерите ще оценяват и вашия D.I. и затова ако не искате да си имате много големи неприятности трябва да положите всички усилия прегледът да е успешен за вас. Веднага след прегледа започва най-тежкото физически и психически изпитание – The Crucible. Тези които успеят да го преминат стават Морски пехотинци. Този изпит е решаващ в обучението. The Crucible продължава 54 часа без прекъсване като за сън са отделени не повече от 4 часа. Новобранецът изминава 40 мили с оръжие и пълно бойно снаряжение. Изпитанието включва няколко основни аспекта: 1.Warrior Stations 2. Confidence Course 3. Reaction Course 4. Movement Course То завършва с церемонията Morning Colors и “Warriors Breakfast” – на края от гората след два дни и половина излизат вече Морски пехотинци. Eagle, Globe and Anchor Ceremony Церемонията “Eagle, Globe and Anchor” се провежда веднага след The Crucible. На Морските пехотинци се връчва емблемата на Корпуса – орел, котва и земно кълбо. Това означава, че новобранецът се е превърнал в морски пехотинец, член на Великото Братство на Морската Пехота, сега и завинаги. Навярно това е най-емоционалния момент от живота на войника и като че беше днес си спомням сълзите в очите на почти всички до мен и думите на дрила, който ми връчва значката „Good Luck, son” както и моя отговор по инерция “Sir, yes, sir”. Сержантите външно не показват никаква емоция, но в душата си се радват повече от всички, гордеят се с нас, вложили са в нас цялата си душа, нерви и част от живота си. Сержантите помнят поименно всички бойци преминали през тях – феноменална памет. “Once a Marine, Always a Marine” – това го знаят всички морски пехотинци. Бивши при нас няма. Единадесетата седмица се нарича още “Transformation Week”, защото през нея се променят много неща – започвате да давате наряди, а тези, които са получили награди по време на Boot Camp, pvt and pvt first class, получават по-голяма отговорност и по-сложни задачи. Контролът от преподавателите и сержантите намалява, дриловете започват да позволяват да се обръщате към тях по звание, към свободното време се добавя още един час. През тази седмица става трансформацията на новобранеца в боец. Искам да отбележа, че след Boot Camp морският пехотинец не е длъжен да се обръща към старшия с “Sir” и може да се обръща към него само по звание. Вече не е необходима и употребата на трето лице в общуването. 12 седмица – Graduation Day През тази седмица D.I’s престават да крещят и прогресивно снижават тона си – започват да общуват с вас като с равни. До този момент сте били просто червеи в краката им дръзнали да постъпят в Корпуса, но вече сте доказали, че имате пълно право да служите тук. В четвъртък или в петък през тази седмица ще се проведе Battalion Commander’s Inspection и след това сте готови за Graduation Day, след който ще напуснете MCRD като морски пехотинец. И така, за да приключите успешно MCRD трябва да сте отговорили на следните изисквания: 1.Pass the physical fitness test and be within prescribed weight standards 2. Qualify for Combat Water Survival at level 4 or higher 3. Qualify with the service rifle 4. Pass the batallion commander’s inspection 5. Pass the written tests 6. Complete the Crucible Ако се провалите само на един от тях MCRD няма да ви даде необходимата атестация и ще останете да повтаряте в друг взвод докато вашите другари ще са напуснали лагера. Мислите ли че това е лесно? Хмъъъ, ето тези 13 седмици по часове: # Core Values / Academics / Values Reinforcement: 41.5 # Physical Fitness: 59 # Close Order Drill: 54.5 # Field Training: 31 # Close Combat Training: 27 # Conditioning Marches: 13 # Administration: 60 # Senior DI Time (nightly free time): 55.5 # Movement Time: 60 # Sleep: 479 # Basic Daily Routine: 210 # Chow: 179 # Total: 1518 hours Списъкът от заданията, които трябва да изпълните е над 150. Ако сте добър като мен може да получите награди в следните области: 1. Physical Fitness 2. Marksmanship 3. Leadership 4. Motivation 5. Academics 6. Field Skills Graduation Day е грандиозно събитие. Идват роднини, гаджета, лели дядовци и т.н. Въобще събира се много народ. При мен от Бургас пристигна майка ми и бях много доволен. Веднага след церемонията я настаних в един хотел, а вечерта излязохме с приятелите. За 12 седмици бяхме станали братя. Три дни след зверското напиване в бара, заминах за camp Pendlenton където продължих обучението си в School of Infantry и MOS. След това заминах за Ирак. Чичо Сам ни разпръсна по различни места. Знам, че Дeйвид Джонс, Стив Тейлър и Майкъл Трюдър са загинали в Ирак и Афганистан, а още няколко от моите приятели бяха ранени. Част от тях станаха инвалиди и бяха демобилизирани. Останалите всички служим. Аз въобще не съжалявам, че постъпих в Корпуса на Морската пехота. Запознах се с много хора, чуках готини мацки, изгубих приятели – това е живота и трябва да го приемаме такъв какъвто е. Semper Fi, devil dog yut, yut, OORAH! Technorati Tags: Морска пехота,САЩ,армия ============================================== Прочети също: Най-милитаризирана държава в света е … Швейцария Кой служи в Американската армия?- богатите, белите , образованите, децата на елита. А в България как е? by ExtremeCentrePoint on Thursday, 17 September, 2009 · 8 comments[edit] in Aрмия, USA, Тенденции 50% от редниците в американската армия(т.е. без офицерския корпус) принадлежат към 40% от най-заможните семейства в САЩ. Само 10% от наборниците произлизат от 20% на най-бедните семейства. Средният доход на редниците леко превъзхожда средния доход на семействата в Америка. Семейства влизащи в 20% най-богати в САЩ дават 22,9% от наборниците за армията. 20% от най-бедните семейства дават 13,7% от редниците. Динамиката на процеса е следната: след 2000 година процентът на редниците от бедната и по-ниска от средната класа продължава да намалява; при средната и наг средната класа процентът на наборниците продължава да расте. Расово-етническят състав на армията като цяло отговаря на тази на страната. Испано говорещите са най-слабо представени в армията на САЩ . По качеството на обрасованието, „висококачествените” наборници представляват 57% в 2001 година, 67% в 2004 година, 64% в 2006 година. Висококачествен се счита випуснкик, който има средно образование(12 години) и е получил над средния резултат при тестовете за влизане във въоръжените сили. Наборниците с най-ниско образование(„да им дадем шамс, но без особенни надежди”) представляват само 4,4%. По-малко от 1% от наборниците нямат диплома за завършено 12 годишно средно образование(high school, K-12), в същото време сред населението на САЩ при младежите на възраст между 18-24 година подобна диплома нямат 21% от тях. Редниците в американската армия произхождат най-вече от средната класа, като пропорционално най-силно е представена висшата класа. Американските войници са по-добре образовани от средното ниво на младежите в страната. Етническите малцинства нямат по-голямо участие в американската армия отколкото в структурата на населението на страната. Фактите и статистиката не потвърждават спекулациите, че голяма част от младежите постъпват в армията заради липсата на възможност да направят друга кариера. Пред средно статистическият новобранец в американската армия би имало привлекателни перспективи в часния сектор ако той би избрал този път. http://www.heritage.org/Research/NationalSecurity/cda08-05.cfm http://www.defenselink.mil/news/Dec2005/d20051213mythfact.pdf http://freakonomics.blogs.nytimes.com/2008/09/22/who-serves-in-the-military-today/ http://creativedestruction.wordpress.com/2006/10/31/us-military-recruits-from-all-classes-races/ http://www.nationalpriorities.org/Publications/Military-Recruitment-Race-and-Ethnicity-2.html В армията на САЩ служат децата на богатите и хората от американския елит. Това е повод да се замислим. А в България как е?

6300 танка ..Повече от танковетете използвани при нападението нацистка Гермнания над СССР през юни1941-ва?

https://www.divanova.org/blog/bg/?page_id=37 Макар главата “Всекидневието на българския континтент и контактите с местните жители” да е по-малко от 4 странички /книгата е 94 страници/, именно тя се чете най бързо и веднага, защото запълва една очевидна липса в нашите собствени знания за случилото се през 1968. Ще цитирам части от тази глава. Двата мотострелкови полка, с които България участва в окупацията, идват от Елхово и Харманли. Елховският, който наброява 1206 души, отива в Банска Бистрица, Словакия, а Харманлийският от 962 души каца на летище Рузинье в Прага със задачата да охранява двете летища – Рузинье и Водоходи. Част от войниците са настанени в окопи, а друга част – в лагери около летището. В окопите войниците прекарват 24 дни. Българските войници срещат и в двете области, където са настанени, острия отпор на местните жители. Още първия ден в областта на летището се стига до стрелба, след като кола на пожарната отказва да спре при командата на войниците. Любопитна част от всекидневието на войниците е мизерната им финансова ситуация понякога. За разлика от съветските войници, българските получавали само безплатна храна, но никакви джобни пари. За това специално Добри Джуров предложил да им се дава допълнително месечно възнаглаждение от 3 до 50 рубли / в зависимост от ранга/. Според сведения на местни очевидци, случвало се да изчезва пшеница от складираната във вагони на летището, от която българите си правели каша. Други очевидци разказват, че се устройвала гонитба на зайци. Местните жители често чували стрелба на летището, но тя била в по-големите случаи част от празниците на войниците. На 9 септември например имало голямо честване на празника в присъствието на българския посланик Неделчев и военното аташе и опиянените от алкохола войници стреляли дълго във въздуха. Важна част от престоя на войниците в Прага бил военният оркестър, който поддържал бойния дух. След първите дни на ентусиазъм обаче настанал смут, неяснота, разочарование и тогава оркестърът трябвало да свири по три пъти на ден, за да вдига настроението. “Бяха ни казали, че чешкият народ ще ни посрещне като освободители и ще ни закичи с цветя. Нищо такова не стана.Плюваха по нас, викаха – окупанти, отивайте си вкъщи, хвърляха по нас яйца и горящи предмети с бензин”, спомня си един от войниците. Българските войници разполагали с подвижна кухня и посещавали за храна околните магазини и ресторанти в съседните райони Добровиц, Хостивице, Йенеч и Кнежевец. Така например на 9 септември четирима български войници влезли в кръчмата Na stare в Добровиц, а други десет останали да ги чакат отпред. Войниците предложили на местните цигари – някои си взели, други отказали. След като българите си тръгнали, започнала караница и обвинения в “сътрудничество” с окупаторите и кръчмарят затворил кръчмата. В кръчмата в Хостивице “жената зад щанда” отказала да продава алкохол, докато били там българските войници, за да не се стигне до побой. Друг български войник се опитал да установи близки отношения с продавачката в Рузине, докато си купувал бира и шоколад. Войниците около летището Водоходи срещнали същото хладно отношение в началото. После обаче започнали да помагат на местните селяни при прибирането на реколтата от картофи и цвекло, като това било част от поставената задача за максимално сближаване с местното население. Местните също приели присъствието им като необходимото зло и до конфликти не се стигнало. Българската общност в Прага реагира мълчаливо на случилото се. 314 студенти, които тогава се учат в Прага, са извикани в началото на окупацията на тридневен семинар в София, посветен на “контрареволюцията” в Чехословакия. Много студенти все пак не приели тази версия.Но българите, които открито се противопоставили, били малцина Един от тях, Таню Маджаров, дори приел името на жена си – Майер, и преустановил контактите си с българската общност.

Това е ясно отдавна в темата..

Какъв е проблемът да има документи за съдене, а заповедта за убийството да е да е дошла устно или по други канали? Същия модел го има при убийството на Романови.. Какъв е проблемът да е унищожен документът за убийството , а този за съденията - да не е.. Преценили са е че първия е опасният и дискедитиращият, Това е резолюзия до Сталин (Товарищу Сталину), А какво е предприел или наредил той след това, е друг въпрос..

Е осра се с тоя трол ... Мира нямаш... докато не оговнявиш и отролиш всяка тема докрай, няма да мирясаш.. Турция започна да купува големи количества американска газ. Фактът че потокът през балканския за Турция намаля значително (в някои моменти до 2/3 от нормалния) се дължи на доставки на американскто LNG. По Турски поток все още доставки на газ за Турция няма..

ВМРО са скептици (за този вид и модел на ЕС) , но са проевропейци (про -ЕС) - това го обявиха ясно на тези избори Не трябва да се слага автоматично равенство между програма на партията,. и виждания на членове и симпатизанти Освен това - нагласите към ЕС може да са повече от три - "да", "скептични" (искат рефорни и промени защот не смята тозьи модел да добър и работещ за в бъдеще ) и "против", защото скептиците са различни категории Например: Движението на Макрон е също на на евроскептици, той дойде на власт с идеята за промяна на ЕС В ЕП не знам досега да е имало анти-ЕС партии и нати ЕС политци (изключвам британските политици-брекситъри), които да са за разтуряне на ЕС "Еврокептичните партии" досега официално бяха при "камалистите" от ЕКР.. За новите анти ЕС- ако изключим британците от Брексит партията, вярвам че ще минат на някакви евроскетични позиции, а не на позициите на разтуряне на ЕС..

Това са "българските" ценности, всеки да се спасява сам. .Аз лично не вярвам че и ти например ще ми дадеш и вода, ако имам нужда.. За Запада... си в объркване От малки ги учат на емпатично мислене и уважение към другите, и на уважение към институциите (Както се казва учат ги казва на "култура") Ето ти десетки примери (в поредицата) как реагират в защита или помощ на непознати американците: https://www.youtube.com/results?search_query=What+Would+You+Do

Показателни са съотношенията "офицери/редови и сержанстки" при загубите Ако сравняваме ВСВ и ПСВ - във ВСВ, за Червената армия съотношението е 6 пъти по-високо от това , в ПСВ за Имперската армия (смятаме убитите, изчезналите и пленени, без ранените - прибрани в тила) https://en.wikipedia.org/wiki/Eastern_Front_(World_War_I)

Комунягите имат 11 400 000 военни потери в ВСВ.. От които около 1 милион са потери-те на офицерите - 14 пъти повече от тези на "слабата" руска имперска армия във ПСВ.. А без ленд-лиза.... Не думай..

Да не повярваш..

Причините, и логическите и фактологични връзки това да не случи (да не се криминализи ако не оспорването, то пропагандата на тази идеология) ги дискутирахме в темата за Скравена и в други теми.. Апропо, учудващо е как някой хора не разбират че същите причини и връзки стоят в невъзможността за отпадане, или увеличаване на давноста върху престъпленията и закононарушенията при приватизацията (там давността е обща и е изтекла! ) Ум царува, ум робува, ум патки пасе

Елитът ми не беше убит от НКВД, а от слугите и мекеретата на Сталин, който още се възпроизвеждат в БГ , и са много гласовити Което прави нашият случай уникален.. Аз това питам - ако "Катин" е престъпление срещу човечеството, то не ли е комунизмът такъв? https://offnews.bg/knigi/nepoznati-dosega-arhivi-razkrivat-kak-bkp-pogubi-balgarskia-elit-sled-702991.html

За всякакви работи са използвани полските вооенослужещи.. Фактите не ги знаеш всичките, маи,... знаеш каквото си чопнал от тук-там.. https://ru.wikipedia.org/wiki/Армия_Андерса Да бе да.., А ти като знаеше за Катин защо си мълча?

Документацията е оскъдна Защо това престъпление е прикрито и замазано (по времето на извършването му, и след това - до ново време )? Може да се предполагат различни хипотези/предположения. Ако се ползва острието на Окам за първото просто- предположение е че СССР желае да използва полските вооеннослущежи по един или друг начин (той ги използва военно и политически- вижте например армията на Андерс,.... може да се допусне и че лоялните към СССР са готвени за редовете на военни организации като Армия Людова ) , преди това- унищожавайки прозападното патриотично ръководство (офицерство)..

Защото са военнопленници и не са съветски граждани, И защото не са такива..

Никой не го вярва това извън Русия ,и освен крайните русофилистици в България.. Сталинската, на "тройката" хипотезата е ясна.. Не може директно да се каже :ще застреляме полските патриоти като политическите противници, затова ще напишем че полските патриоти си сътрудничат активно с нацистите и като "врагове" ще ги ликвидираме..

Е това е май брутално послъгване от твоя страна? Тук пише че са пленени.. ttps://ru.wikipedia.org/wiki/Катынский_расстрел