nik1

Не съм съгласен с това представяне (постановка) и с изводите Научното знание и познанието за света се натрупва (се натрупвало) бавно и последователно (то не като божественото прозрение) и ако превъртим часовника от "днес" напред или назад , според мен нищо няма да се промени - Какво сега хората не вярваме че в Слънцото се крие Ра или Хелиос, така не бихме го вярвали и ако машината на времето се върнем 2300 години назад. За нас съвремнените хора, чието познание е продукт на натрупването знания за света и природата - Зевс и Хелиос не съществуват, и не се крият където и да е. В този смисъл - природните науки са, бих казал "чудесен" а и единствен инструмент за разкриване..(на каквото и да е) ----------- Ако говорим за важното "Въпроса на въпросите", "Крайъгълния камък на всички религии" (това според мен съвсем не е "има ли Бог" ) и "има ли човека Душа" (защото ако човека няма Душа, всички днешни големи и универсални религии, не само Християнството стават безпредметни в този си вид), този въпрос също може да се разгледа от гледна точка на природните науки..И е разглеждан.. Отрицателния резултат (хипотетичен) не би бил приет за един ден година или 10 години, 50 години, или само от един експеримент, но когато знанието се натрупа, религиите според мен, ще трябва да се променят, и няма да са такива каквито ги познаваме днес..

Този отговор в реплика на това какво съм написал в тази тема ли е , ....или за това какво смятам да напиша (което даже не съм го измислил):) В тази тема пиша само за legal certainty (а не върховенство на закона изобщо), А ако пропониралираш че компаниите не търсят legal certainty в Индия, Китай, Индонензия и Турция, то голямо сори....:) Явно съм те изнервил дотам, че желанието ти да ми "отвърнеш" надделява над аналитичния ти ум Не се гордея с това Напротив приятелю, компаниите я търсят и инвестират, когато я намерят ,а това че има потоци към Индия, ,Китай, Турция, Тайланд, Виетнам и другите подчертани от теб страни страни - значи я намират! https://www.thehindubusinessline.com/economy/to-invest-in-india-us-firms-want-stability-legal-certainty/article8495197.ece ПС Да не се сменят законите през ден е част от legal certainty-то. Когато те се променят, щом на някой местен големец, близък до властта го засъбри някъде или някъде зад кулисите партиите са се разбрали-недоразбрали, а на следващия ден се откажат от догорката и закона бъде изтеглен (каквато е практиката в България от годими) - legal certainty-то отива по дяволите... Legal certainty-то в тази си част, от друга страна се вписва в режимите (и парламентите) на Турция, Китай и Виетнам.. Всичко е върпос на детайлизация, не съм подготвен да навлезна в подробности Що се касае е до Индия.. Там действа старото, проверено и "стабилно" английско договорно и имуществено право (което е нещо плюс) https://en.wikipedia.org/wiki/Indian_contract_law https://en.wikipedia.org/wiki/Transfer_of_Property_Act_1882 И данъчен закон от 1961..

С една вметка Науката всъщност е показала (и то без да се занимавава с божественото) че едно 95 процента от боговете (главните в пантеоните) в човешката история... всъщност не са богове Че Тор, Перун. Перкунас и Зевс и т.н. всъщност не мятат мълниите удряйки с чуковете си, а тях ги причинява друго: Че Ра, Хелиос, Мардук и т.н са просто част от играта на зарчета на "Всевишния" на Айнщайн "It's the power of quantum mechanics that allows the Sun to shine. In a fundamental way, if God didn't play dice with the Universe, we'd never win the Powerball three times in a row." Astrophysicist and author Ethan Siegel  Че Луната е просто нашия космически партньор... И т.н.

Ето и едно БГ- изследване от въпросния учен Ралица Сименова-Ганева (да похвалим и СУ:) Влияние на човешкия капитал върху икономическия растеж(България, 1949-2005 г.) http://www.omda.bg/uploaded_files/files/articles/thesis_May_19_2006.pdf https://www.researchgate.net/publication/271520777_Vlianie_na_coveskia_kapital_vrhu_ikonomiceskia_rastezBlgaria_1949-2005_g Спирам да пиша в темата, стана ми безинтересно.. А и досега ти правих "сечено" тук, :) Ще си пусна отделна тема (когато ми дойде музата и/или събера материали ) за "Икономически растеж (или благосъстояние и богатство) и Върховенство на закона"

Виж страница 11 и 12 (ако искаш) , както си прочел статията от 24 часа....защото нямам намерение да преразквам две страници, или да споря с теб.. Ако не искаш - добре приемаме че е на твоето - смятали да вкарват арапи и , мюсюлмани

https://mlsp.government.bg/ckfinder/userfiles/files/politiki/zaetost/informaciq za pazara na truda tekusto systoqnie i prognozi/LMforecasts_Analysis.pdf Излиза, че е смятано "всичко"

Това е цялото изследване: https://mlsp.government.bg/ckfinder/userfiles/files/politiki/zaetost/informaciq za pazara na truda tekusto systoqnie i prognozi/LMforecasts_Analysis.pdf

Какъв ще е пазарът на труда през 2032 г. Спад на заетостта в търговията, ръст – в образованието и здравеопазването. Но продавач ще си остане професия №1 iconomist / 29 March 2019 16:00 > Как ще изглежда пазарът на труда у нас в средносрочна и дългосрочна перспектива, до 2032 г., при допускането, че конвергенцията успее и тогава страната ни достигне средното икономическо ниво на Европейския съюз. Прогнозата прави научен екип начело с доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева по проект на социалното министерство за повишаване ефективността на политиките по заетостта, финансиран с европари. Според изследването процесът на конвергенция предполага преструктуриране както на частния, така и на публичния сектор. А това означава преодоляване на технологичното изоставане и залагане и следване на стратегически решения в образованието, здравеопазването и пазара на труда. Иначе структурните несоътветствия на пазара на труда могат да се окажат сериозна спирачка срещу догонването. Очертава се траен недостиг на кадри със средно образование, чиито места ще заемат висшисти или хора с основно образование. Ще продължава свръхпредлагането на висшисти, както и неконкурентното заплащане на труда, което води до изтичането му зад граница. Тенденцията за недозаетост на хората с висше образование ще продължи както в ЕС, така и у нас. Заетите българи през 2032 г. ще са 2,9 млн. души – с 3,4% по-малко от сега. Д-р Ганева очаква сериозен спад на заетите в търговията, а също и в хотелиерството и ресторантьорството. Целият сектор търговия и ремонт на автомобили ще се свие с 27%. Но това не означава, че продавачите в магазини, заедно със сервитьорите и барманите, няма да останат най-разпространената професия. Чувствително обаче ще се увеличат работещите в образованието и в медицината – главно учители и медицински сестри. Сега у нас в сферата на образованието се трудят 5,4% от заетите, докато този дял средно за ЕС е 7,6 (във Великобритания – 10,3%, в Швеция – 11,6%). Сектор здравеопазване и социална работа в България поглъща 5,1% от работната сила, докато в ЕС-28 – 11% (13,3% във Великобритания и 15,6% в Швеция). За 10 г. – между 2022 и 2032 г., учителите и преподавателите ще се увеличат с 18 000 души, а медицинските кадри – с 11 000 души. Ще се засилва ролята на преработващата промишленост и за 15-годишния период заетостта в нея ще се увеличи с над 7 на сто и през 2032 г. в нея ще работят 481 000 души. Същият ще е растежът и в строителството, където след 14 г. ще се трудят 251 000 души. Не се очакват сериозни промени в заетостта на софтуерните и компютърните специалисти. http://iconomist.bg/96866-Какъв-ще-е-пазарът-на-труда-през-2032-г.

Съгласен.съм .... но според мен икономиката е точно такава, каквото е заложена в По-големия "чип и софтуер на ума на българите".. Сбъркан ни е чипа изобщо..Искам да кажа Заради това, че си гледаме еснафлъка и спокойствието, и чакаме някой или "нещо" да ни оправи държавата и всичко в нея,... вместо като франзузите да излезнем сплотени и решителни на улицата.. Ей богу, сега сме като по Живково време - всички говорим в къщи (сега и по форумите и във фейсбук) против управлението, и за неговите недъзи, ...но нищо не правим! За каква правна предвидимост и правна сигурност говорим, и не ли някак нормално първо да се попитаме "кой е тоя луд, който ще дойде да си прави стартъпчето в БГ"? https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7424847 Ами ако утре някой от властимащите си хареса бизнеса му, и се опита да го открадне , или превземе, или унищожи (като "Дунарит" и "Емко" и много други "малки" и "големи" случаи преди него) А каква е степента за защита на собствеността у нас? https://ime.bg/bg/articles/slaba-zashtita-na-sobstvenostta-spyva-razvitieto-na-bylgariya-1/

PS В Уругвай мисля, че всичките 6 висши учебни заведения са в Монтевидео..В голямо Монтевидео (Метрополитена) живеят около два милиона човека,...Които са към три пети от населението на Уругвай.. ...Ние тук като че ли сме в плен на т.н. "възрожденски" регионален модел , според който всяко градче (и по-нататък - окръжие или област) трябва да е наравно развито (или поне съпоствавимо, с разлики в проценти, а не в пъти) демографски, икономически и социално с другите.. Такъв донякъде е и модела на ЕС, и този факт подсилва горното В живота и реалността всъщност се получава, и е малко по-друго.. Дори в Гърция този модел е друг - има модел "Столица (Атина) и Един голям град (Солун)", ...в България все още има "Многограден" модел -"Столица и няколко развити областни градове (и области)"..

Всичко това може би могло да се погледне и по страничен и друг начин, ...и да се опише с израза "свърпредлагане на висшисти" , като при едната "катерогия" е "свръх-свръх" За това се пише и говори в медиите и официалните/специализираните форуми https://m.24chasa.bg/novini/article/4291083 "Изводът" е представен под снимката на автоработниците/автоработника и седанът с отворен капак https://www.mediapool.bg/nad-polovinata-visshisti-rabotyat-neshto-za-koeto-ne-se-iska-diploma-ot-universitet-news273060.html Проблемът /явлението го има и в Франция (поне за там съм чел), и вероятно в други западни страни...

Може и обратното да е...Мястото се дава на пострествени учени и проподаватели (или случайни такива) като награда за вярност и заслуги към партията..(съответната) В БАН много академици и член-кореспонденти са, или бяха от този тип.. Александър Лилов (философ?) беше такъв типичен пример до смъртта си. Член-коресондент от 1985-та, а по ново време, мисля и академик..

Една бележка към блилянтните по принпцип "език" и писане и граматика на Дора Правилното е теоретичен, теоретична, защото думата е заемка от руски https://kaksepishe.com/tag/теоритично/ ПС Сори, имам професиопнални изкривявания Иначе - в университета сме минавали разни "теоретични основи ...", та затова думата я знам...

Вече се дават длъжностни характеристики, но има и "врътки" ....някак по балкански, Врътката е че заплащането и длъжността (заплащането е съобразено с длъжността по НКП)...... е някак несъответващо на записаното Един вид... иска се възмиожно най-много , а се дава малко, Да илюстирам с един пример - длъжностната характеристика е от мой личен опит (не казвам че заплащането и условията не са ме удовлетворявали, напротив) "Специалист по качество"...., е това си е длъжностна характеристика за "Менаджер по качество" ..А това са и различни базови заплати.. ------------- Или....дава се длъжностна характеристика на "технически сътрудник" по НКП (и заплата съобразена с тази длъжност, която дори не изисква висше образование),,...с изисквания за квалифициран инженер! Аз съм писал такива, разбира се.... заплатите не съм ги давал и определял аз..

Има много проблеми от конюнктурен, и от пазарен характер , или по-скоро от смесен такъв.. Чисто конюнтурен е проблема при ИТ специалностите Казах само, че проблема за мен не в това че има превес на хуманитарните специалности пред инженерните.. Със сигурност - седемте - десетте хиляди (или повече) инженери с нестроителен профил, който на година се произвеждат в България са предостатъчни и/или излишни за пазара, при условия че делът на производството в БНП намалява.. Да, можем да дискутираме и това колко от местата за средни специалисти, служители и административен персонал, в индустрията са заети от инженери!.. А това че работадателите имат думата в медиите и изобщо (понеже целият разговор и парадигми се въртят върху т.н. незаети места, търсене на инженери), не значи че казват нещо конктретно за дискусията ни.

Не е баш така.. Това че пропорциите са в полза на хуманитарните, съвсем не значи че инженерите (инженерните специалисти) в България са дефицитни като наличности на пазара на труда.. Това са погрешни силогизми, който се тиражират в медиите, от много време.. но никой не си е направил труда да оцени колко инженери не работят по специалността си, защото пазарът който търси такива кадри е свит и ограничен... Аз не съм правил изследвания - но от личен опит и първо лице знам, че от всички мои практиктанти, на който са бил ментор (това са много млади хора завършващи бакалавърскии програми в ТУ, и техническия фактултет на УХТ) никой не работи като инженер, всъщност само един Имам и една колежка от най-ранните практиканти, тя ми беше първата Положението при практикантите, на които са били ментори мои колеги - е сходно Някой от тях се насочиха към магистратура и университетска дейност, но това е друго Апопо - аз самия не мога да си намеря работа като инженер в България, Търся такава от половин година, и не се ограничвам регионално!..Конкуренцията при предлагането е голяма, което значи че предлагането е повече от търсенето..

Tertiary education, also referred to as third-level, third-stage or postsecondary education, is the educational level following the completion of a school providing a secondary education. The World Bank, for example, defines tertiary education as including universities as well as trade schools and colleges.[1] Цялата статия: https://en.wikipedia.org/wiki/Tertiary_education Tertiary education, also referred to as third-level, third-stage or postsecondary education, is the educational level following the completion of a school providing a secondary education. The World Bank, for example, defines tertiary education as including universities as well as trade schools and colleges.[1]Higher education is taken to include undergraduate and postgraduate education, while vocational education beyond secondary education is known as further education in the United Kingdom, or continuing education in the United States. Tertiary education generally culminates in the receipt of certificates, diplomas, or academic degrees. The UNESCO stated that tertiary education focuses on learning endeavors in specialized fields. It includes academic and higher vocational education.[2] The World Bank's 2019 World Development Report on the future of work [3] argues that given the future of work and the increasing role of technology in value chains, tertiary education becomes even more relevant for workers to compete in the labor market. Contents 1 In the United Kingdom 2 In Australia 3 In the United States of America 4 In the European Union 4.1 In France 5 See also 6 References 6.1 Citations 6.2 Sources 7 External links In the United Kingdom "Tertiary education" includes further education (FE), as well as higher education (HE). Since the 1970s, specialized FE colleges, called “tertiary colleges”, have been set up to offer courses such as A Levels, that allow progression to HE, alongside vocational courses. An early example of this which expanded in September 1982 as part of a reorganization of education in the Halesowen area which also saw three-tier education axed after just 10 years in force.[4] In some areas, where schools do not universally offer sixth forms, tertiary colleges function as a sixth-form college as well as a general FE college. Unlike sixth-form colleges, the staff join lecturers' rather than teachers' unions. Under devolution in the United Kingdom, education is administered separately in England, Wales, Northern Ireland and Scotland. In 2018 the Welsh Government adopted the term "tertiary education" to refer to post-16 education and training in Wales.[5] In Australia Main article: Tertiary education in Australia Within Australia "tertiary education" refers to continuing studies after a students Higher School Certificate. It also refers to any education a student receives after final compulsory schooling, which occurs at the age of 17 within Australia. Tertiary-education options include university, technical and further education or private colleges. In the United States of America The higher education system in the United States is decentralized and essentially independent from regulation by the federal government. It is diverse because there are private and public institutions. Some are small and affiliated with religious organizations. Others could be secular, rural, urban, or suburban. In short, there are a wide variety of options which are often locally determined. The United States Department of Education presents a broad-spectrum view of tertiary education and detailed information on the nation's educational structure, accreditation procedures, and connections to state as well as federal agencies and entities.[6] The Carnegie Classifications of Institutions of Higher Education provides an explanation so people will understand how American institutions of higher learning compare to each other. The Carnegie platform separates all accredited schools that give out degrees into categories that describe highest degree granted or special areas of study.[7] US tertiary education includes various non-profit organizations promoting professional development of individuals in the field of higher education and helping expand awareness of related issues like international student services and complete campus internationalization.[8][9] In the European Union Although tertiary education in the EU includes university, it can differ from country to country. In France After going to nursery school (French: école maternelle), primary school (French: école primaire), college (French: collège), and lycee (French: lycée), a student may go to university, but may also stop at that point.

Всяко образование над средното според международните и ЕС класификатори и стандарти се води "висше" ..Ако и когато се изполват данни от UNESCO и/или Евростат всички допълнителни въпроси отпадат.. https://en.wikipedia.org/wiki/Bologna_Process https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Tertiary_education_statistics/bg В Дания има три вида висши учебни заведения - университети, колежи и академии, в които се изучават и технически специалности... това значи, че горните въпроси отпадат по принцип.. https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_universities_and_colleges_in_Denmark

"Откъдето влезъл, оттам излезал" 1001+ https://www.timeshighereducation.com/world-university-rankings/2019/world-ranking#!/page/0/length/-1/sort_by/rank/sort_order/asc/cols/stats https://www.timeshighereducation.com/world-university-rankings/sofia-university То според мен проблема е че хуманитарното (и това в социалните науки) образование ни е "скапано", а не техническите са недостатъчни.. (един инженер или лекар нямат друг път и избор освен да се обучават извън и след университета..., инженерите и лекарите се обучават и учат цял живот,... абсурдно е да се мисли че се изграждат като професионалисти в университетите... Там научават само "а" - "е"..) Това образование ражда посредствени журналисти (според една професорка в предаването на Коритаров..- младежите и девойките днес в Факултета по журналистика са не само функционално неграмотни неграмотни,... а истински такива), ...посредствени прависти. .... посредствени историци, посредствени икономисти (според мен, политикономическата школа... и мислене са още "живи", историческата школа тип "НРБ" - също) ....посредствени политолози и културолози - посредствени хуманитаристи и хора (личности).....Хора, които влизат във властите (медии и другите три ,или четири)...."Аз съм прост и народа е прост". Посредствени хора и личности, за които хоризонтите се простират само до края на личните интереси (защото няма нищо друго освен тях или след тях) Това обаче са и "хоризонтите" на България

Капиталите отиват там където има върховенство на закона... Във всичките му показатели, най-вече там където има висока степен на т.н правна сигурност ( Legal certainty )... Която в България днес практически липсва, а върховенството на закона се поддържа на много ниско ниво за среднодоходна икономика, и за държава от ЕС Разказано по друг начин - капиталите отиват в страните, имащи и прилагащи англо-саксонското право (което предполага висока степен на Legal certainty главно заради своята простота, архаичност и консервативност), и разбира се, подържащи ниски данъчни нива.. И в по-малка в страните като Чили и Уругвай, чиято правна система гарантира висока степен на Legal certainty (чилийската и уругвайската правни система и право са прости, архаично и консервативни), а управлението в двете страни цялостно поддържа високата степен на върховенство на закона. --------------------------- Аз лично не вярвам в каквото и да е развитие на България, докато спада към типа "завладени държави" (България е завладяна е с помощта на регулаторите, агенциите, комисиите, прокуратурата и т.н.).. Дори и качеството на университетите и на университетското образование да се подобрят с "магическа пръчка" (смятам че те са в корелации и причинно-следствени връзки с това за което пиша по-горе. Заради това използвам метафората "магическа пръчка") ..вече по-добре образованите млади ще имат ...един добре начертан път - това е емиграция и реализация в "бяла" страна. Т.е. какво от това че образованието ще е добро (чисто хипотетично), ако в България няма да остават и няма да има достатъчно добре образовани граждани (специалисти)? Професионалните права, които дава дипломата за завършено висше образование у нас, са приложили и признати в целия ЕС.. (И в Турция). Преполагам че има изключения - не виждам как един български адвокат може да стане такъв Германия, без да премине през германската образователна система, но лекарите или инженерите нямат проблеми (стига работодателят да ги наеме) В Швейцария, Норвегия, Исландия и Фарьорите не знам как е.. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX%3A32005L0036 Апропо, подържам връзка с една лекарка, която миналата година си предаде практиката в голям областен град в България, и си би шута (жена на средна възраст е).. в страна от ЕС където се говори езика на любовта - там я наеха като лекар. Учила е езика във френска езикова гимназия. Беше ми писала скоро, че ще ходи да работи във френскоезична страна.. извън ЕС страна Какво става ако младите започнат да излизат от университетите с fluent английски, френски или немски? Мисля че единственото, което задържа младите образовани специалисти в България е незнаенето или недостатъчното знаене на език..

Джон Оливър (той е живеещ в САЩ британец - англичанин е ) обяснява дилемите на реферундумите , първи и евентуално втори, след 17-та минута. Реакциите и коментарите на хората от GoggleBox след 18- та минута за мен са показателни.

С една вметка Компактното желязо при нормална температура корозира само при наличие на влага/вода -> в абсолютно суха среда желязото не корозира Металите и не само те имат коренно различни свойства в абсолютно суха среда - белият фосфор например не се самозалва, гърмящият газ не експлоадира.. и прочие; Металите, дори алкалните, не реагират със сярна киселина, и с халогенните елементи.. И прочие. Т.е водата и влага променят свойствата на химичните елементи и съединения Вярно е също че желязото коризира във вода, ако само ако в нея има разтворен кислород Въглеродния двуокис, серния двуокис и сероводорода, които са разтворени във водата , ускоряват процеса на окислението на желязото

Хайде, пак почнаха глупостите.."Спирачки" няма. Някой от тях толерират от "сърце" фейка на Джимито...(вероятно защото са от една "партия", и на "един акъл") Знаем за онзи, който искаше да ти скрива мненията тук , как толерираше (не бранеше го!) фейка на Джимито в темата за МИГ-29 и се правеше на разсеян когато трябваше да смени заглавието на темата.. Добре че се намеси Теодосиев..

Аз лично.. доколкото разбрах, Инолит (твърдят че) са разбработили класически акумулаторни батерии (т.е обратими галванични елементи) - литиево-йонни, с много високо съотношение на батериите "енергия/маса"..(1000 Wh/kg) https://bg.wikipedia.org/wiki/Литиевойонна_батерия https://en.wikipedia.org/wiki/Lithium-ion_battery Какво точно са иновирали никой не знае, но принципно погледнато.. За се увеличи съотношението на една батерия "енергия/маса".. тя трябва да се направи "по-компактна" (нищо повече ,защото електрохимичните процеси са непромени) и да позволява зареждане на повече енергия в същата по тегло/маса батерия Електролитът на класическата акумулаторната батерия е само среда за движение на йоните https://cleantechnica.com/2019/04/04/swiss-startup-innolith-claims-1000-wh-kg-battery-breakthrough/ Е горе долу е ясно как са го постигнали: преодоляли са ограниченията при зареждането - като са разработили нов тип "пожаро- и взриво-безопасен" електролит.. Това позволява създаването на батерии, която зареждат повече енергия PS За Redox Flow батериите, изполвани за автомобилите беше писано в темата "Бъдещето на автомобила"

Откъде е тази информация? Elon Musk on Twitter: "I just heard. 50 mph winds broke the mooring blocks late last night & fairing was blown over. Will take a few weeks to repair."