nik1

В голяма степен определя, но не е правило. Австрийци и германци, фламандци и холандци, сърби и черногорци, северо македонци и българи (как се формирала нацията е второстепенен въпрос) и други Няма важащо правило и за Украйна. Едно че руснаците в Украйна никога не са били крепостни (отделя ги културен пласт от "великоруските" руснаци), Второ, че не може да се каже какъв е броя на тези с великоруски произход, и на тези които са русифицирани украинци (разбира се,има и украинизани руснаци) И трето - в момента в Украйна се създава гражданска (политическа) нация - рускоезичните в 2022-ра не искат да са поданици на Путин . а желаят своята си свободна Украйна (тази тендернция не е нова , например "Азов" са рускоезични). Отделно от това и в тази връзка - руската агресия засегна живеещите в източните и южни части, т.е. преобладаващо рускоезичните са жертви на руската агресия и бежанци от родните си места.

Те какво казват? ================================== Съвсем изпростяха писанията ти май? Айде да починеш малко, става ли?

Ще ги напиша пак, защото си решил че ще бъдеш радиоточка. .Да вземем и ние , унгарците, поляците и румънците да проведем СВО в Украйна, що ли?

Не.. Руският като регионален език може да се ползва навсякъде в администрацията, където има компактни области рускоезични (над 10 процента от населението го говори), освен в съда.. Иначе, руският се говори свободно навсякъде. Той е лингва франка в Украйна., и извън Украйна за украинците (поне така беше до инвазията) Ако говорим за изучаване на руския - от 2017-та той се учи само в началните класове (в официалната програма). (Това се отнася за изучаването на унгарския, българския, полския и румънския в Украйна)

Не са 100 процента разбира се. Вероятно няколко процента от руснаците биха били склонни по своя воля, да воюват в Украйна. Мога да предположа че те вече са на фронта. Апропо Същото се отнася и за далечните поддръжници на Украйна. Колко са склонните по своя воля, да се запишат доброволци в чуждестранния контингент на теробороната? За РФ обаче нещата се скапват съвсем, пропогандата вече не може да отговори и да обясни за какво и срещу какво се воюва. Първо се воюваше срещу наци батальони, после се оказа (както е в действителността, която не може се скрие) че се воюеа срещу целия украински народ, вкл и рускоезичните украинци (забележете - голяма част от руснаците имат близки и познати украинци, руснаци и украинци са бая омешени,) , Сега вече се воюва срещу НАТО,(да де, ама войските на НАТО ги няма в Украйна). Чекистите "истории" логично се скапват, а Путин и ЦК затъват..

Във всеки авторитатен режим с репресии резултатите от социологическите проучвания са подвъпросни и несигурни. По-голямата част от хората отговарят, така както се очаква от тях, под страх да не бъдат санкционирани или да си нямат проблеми. Или отговарят така, че да не се разделят от мнозинството. В конктетния случаи оценката преди мобилиьацията беше, че има едни 25 процента, които подкрепят войната(СВО) . Със забележката, че я подкрепят само дистанционно, от креслото пред екрана на телевизора, когато и където войната е далеч от тях и не ги касае лично.

ПС Виждах го в продължение на 10 дни. Почивах в хотел, в които гостуваха избягали мобилизацията руски момчета и семейства.. Чувах какво си говорят, и какво говорят с роднините си в РФ. Митът за непобедимата и корава руска армия, направи лоша шега на чекисткия глупак и съветчик Путин. Той стана жертва на собствената си пропаганда. Апропо По време на ВСВ руският войник има стимули да воюва (ако откаже, става много много кофти), но най-вече има мотив да победи, и желание за мъст.. Последното сега важи за украинците.. Та, стигне ли до там пехотите да решават, няма какво да го мислим. Сега руската армия има решаващо превъзходство в тежко въоръжение.

Руският мобик (кандидат мобик) е човек без никаква мотивация да се бие да в Украйна, за Путин или за каквото и да е, и е ужасен от това което се случва.. Путин брутално наруши неписания "обществен договор" - "вие гражданите не ни се месете в политиката и облагодетелстването, ние няма да ви се месим в личния живот и няма да ви закачаме" ..Руският мобик (кандидат мобик) е ужасен от това че ще бъде убит или ранен на чужда земя, и е ужасен от това че е прецакан от властта.. Като отчетем че мераклийте за Вагнер посвършиха, а професионалната армия е почти разбита, такъв край изглежда предрешен..

Те са се вкопчили и вкопали, но толкова си могат В ЦК (съвета за безопасност) на РФ всички са верни чекисти ( с един-двама с граждаснки произход), военните ги няма..Путин не е военен, нито е ерудит Лично мнение. Операцията (СВО) е осъдена на неуспех. И не само поради тази причина, а и заради неразбирането на международната подкрепа за Украйна, неразбирането че РФ ще изпадне в изолация, и неразбирането на ролята на морала на украинците, които защитват земята си, нацията си, и най-вече свободата си.. Кога Украйна ще се върне в границите си, няма да прогнозирам- рано или късно

https://www.goodreads.com/book/show/54996259 "Планы Путина До свержения президента Януковича мало кто в Украине предполагал, что Россия может начать военное вторжение. Похоже, эту опасность не предвидели ни украинские военные, ни общество. Ситуация изменилась после российской оккупации и аннексии Крыма. Теперь российское вторжение на материковую Украину выглядело вполне реальными. Екатерина Горчинская, главный редактор издания Kyiv Post, опубликовала документ «О кризисе в Украине». По ее словам, это был полученный из надежного источника план оккупации Украины, разработанный в Совете безопасности России. Он предусматривал включение в состав России Крыма, одиннадцати украинских областей и Киева: «Во-первых, только полное вхождение территорий русских областей Украины, а именно: Крыма, Луганской, Донецкой, Запорожской, Днепропетровской, Черниговской, Сумской, Харьковской, Киевской, Херсонской, Николаевской, Одесской областей в РФ может гарантировать мир, безопасность и процветание их населению, а также надежную защиту интересов России. Во-вторых, обеспечить реализацию этой задачи можно, лишь установив контроль над матерью городов русских, столицей Украины, городом-героем Киевом». Документ был подготовлен задолго до начала беспорядков на востоке Украины и оккупации Россией Крыма, поскольку предусматривал разгон Майдана и роспуск Верховной Рады для установления единоличной власти Януковича. «Период хаоса» Россия планировала использовать в своих политических интересах, намереваясь, в частности, «обеспечить нейтрализацию наиболее видных представителей бандеровской оппозиции», провести «стабилизационные мероприятия» с целью создания благоприятных условий для углубления дальнейшего участия Украины в интеграционных процессах на территории СНГ и отстранения от власти сторонников вступления Украины в ЕС и НАТО. Еще на Бухарестском саммите НАТО в апреле 2008 года, за несколько месяцев до российского вторжения в Грузию, президент Путин откровенно заявил, что Украина — несостоявшееся государство и многие украинские территории, присоединенные к Украине Россией в различные исторические периоды, следует забрать обратно. Тогда все собравшиеся, в том числе американский президент Дж. Буш, приняли высказывание Путина за шутку. Не смеялся только бывший советник президента Путина по экономическим вопросам Андрей Илларионов, разместивший в своем блоге статью «План военных действий против Украины», написанную российским экспертом, много лет работавшим на Министерство обороны России."

https://www.goodreads.com/book/show/54996259 "Планы Путина До свержения президента Януковича мало кто в Украине предполагал, что Россия может начать военное вторжение. Похоже, эту опасность не предвидели ни украинские военные, ни общество. Ситуация изменилась после российской оккупации и аннексии Крыма. Теперь российское вторжение на материковую Украину выглядело вполне реальными. Екатерина Горчинская, главный редактор издания Kyiv Post, опубликовала документ «О кризисе в Украине». По ее словам, это был полученный из надежного источника план оккупации Украины, разработанный в Совете безопасности России. Он предусматривал включение в состав России Крыма, одиннадцати украинских областей и Киева: «Во-первых, только полное вхождение территорий русских областей Украины, а именно: Крыма, Луганской, Донецкой, Запорожской, Днепропетровской, Черниговской, Сумской, Харьковской, Киевской, Херсонской, Николаевской, Одесской областей в РФ может гарантировать мир, безопасность и процветание их населению, а также надежную защиту интересов России. Во-вторых, обеспечить реализацию этой задачи можно, лишь установив контроль над матерью городов русских, столицей Украины, городом-героем Киевом». Документ был подготовлен задолго до начала беспорядков на востоке Украины и оккупации Россией Крыма, поскольку предусматривал разгон Майдана и роспуск Верховной Рады для установления единоличной власти Януковича. «Период хаоса» Россия планировала использовать в своих политических интересах, намереваясь, в частности, «обеспечить нейтрализацию наиболее видных представителей бандеровской оппозиции», провести «стабилизационные мероприятия» с целью создания благоприятных условий для углубления дальнейшего участия Украины в интеграционных процессах на территории СНГ и отстранения от власти сторонников вступления Украины в ЕС и НАТО. Еще на Бухарестском саммите НАТО в апреле 2008 года, за несколько месяцев до российского вторжения в Грузию, президент Путин откровенно заявил, что Украина — несостоявшееся государство и многие украинские территории, присоединенные к Украине Россией в различные исторические периоды, следует забрать обратно. Тогда все собравшиеся, в том числе американский президент Дж. Буш, приняли высказывание Путина за шутку. Не смеялся только бывший советник президента Путина по экономическим вопросам Андрей Илларионов, разместивший в своем блоге статью «План военных действий против Украины», написанную российским экспертом, много лет работавшим на Министерство обороны России."

Защо евакуират цивилините? Необходими и полезни са за Путин са пушечно месо, и/или за заселване в слабонаселените и развити региони на империята.. И няма защо да се учудваме - Путин живее с парадигмите на 18 , 19 век (и 20 -ти, през който те не се разливат принципно от тези на 18-ти и 19-ти век) Гледайте интервюто с проф Михаил Станчев:

Това е много много нелепо, защото този с по-дългия нож най-вероятно ще убие този с по-късия.. Етичният и правния принцип е прост за нормалните хора (е, то путинофилите според мен не сте нормални, но хора разни, еволюцията не е безгрешна): за да спасим по-слабия трябва да му дадем нож, с които да се защити от този който го е нападнал ПС Друг принцип е, че не можеш да влизаш в къщата на съседа със взлом. Трети принпип е, че не можеш да обявяваш взетата насила част от жилището на съседа за своя --------------------- Нацистите трябвало да се избиват? А путинофилията а по -малко опасна ли е?

Винаги се помага на по-слабия и на нападнатия.. (Ти и Капитана май сте скарани с етиката, ама здраве да е, хора разни)

Те "газовите войни" между Украйна и Русия са от 2006 -та (най-сериозна беше тази от 2008-2009-та https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/CRE-6-2009-01-14-ITM-009_BG.html) и ако газовите спорове бяха причина за войната, тя трябваше да започе в 2009-та.. Хипотезата е несъстоятелна и не си струва да се коментира.. Само ще се оспами темата..

Макар и отдавна прогнозирана в професионалните среди, войната в Украйна изненада света по отношение на своя характер и мащаби. Какви според вас ще са ефектите за отбраната в региона? В краткосрочен план ще продължи укрепване на източния фланг на НАТО с допълнителни съюзни сили. Ще наблюдаваме допълнително увеличаване на бюджетите за отбрана на страните от алианса и особено на тези от източния фланг до два или повече процента от БВП. Предстои тепърва да бъдат извлечени поуките от тази война, да се променят доктрини, тактики и процедури за използването на въоръжените сили. Предполагам, че ще се ускори процесът на иновации в армиите на основата на този опит - това, което виждаме всекидневно в Украйна. Поне част от тези нововъведения ще трябва да се внедрят във въоръжените сили на НАТО. Очаквам да бъдат преосмислени някои приоритети в превъоръжаването на страните членки. Тези, които имат дългосрочни програми за модернизация, може би ще направят преглед и ще преценят на кое трябва да бъде даден по-голям приоритет. Ще наблюдаваме по-тясно коопериране в разработването и придобиването на въоръжение и техника в европейските страни. Очаквам съвместни формирования, които да дадат възможност да видим по-високо равнище на подготовка и съответно повишаване на оперативната съвместимост на армиите на НАТО. Как може да еволюира политиката на НАТО за засилено предно присъствие по източния фланг в зависимост от хода на военната кампания? РЕКЛАМА След като изпълнението на вече взетите от НАТО решения приключи, за момента не виждам необходимост от нещо повече. И това се дължи изключително на уменията и смелите действия на украинската армия. При не много вероятно негативно развитие може да се наложи усилване на източния фланг с авиация, средства за ПВО, противоракетна отбрана, брегови противокорабни средства, усилване на киберотбраната, по-интензивно разузнаване, както и повишаване на готовността на въоръжените сили. Това обаче е, при положение че Украйна все пак удържи фронта. Ако Русия започне да има превес, ако се увеличи вероятността тя да постигне военните си цели и да подчини Украйна, ще имаме много бързо преосмисляне и укрепване на отбраната. Но това ми се струва много малко вероятно за момента. Как всичко това ще засегне България в чисто военен план? Първо трябва да приключи изграждането на бойната група на НАТО, която беше обявена. Имаме рамкова държава в лицето на Италия, имаме предвидено участие на други съюзници в нея. Процесът на изграждане предвижда интензивна съвместна подготовка и ще доведе до по-голяма оперативната съвместимост на армиите. В този период ще разчитаме практически изцяло на съюзници за въздушно патрулиране и при необходимост - за гарантиране на въздушния ни суверенитет в рамките на НАТО. Модернизацията на армията и на бойната техника у нас е процес, който се бави с десетилетия. Според вас ще се ускори ли той в резултат на войната? Би трябвало да се ускори. Руската агресия показа нагледно колко важно е да се инвестира в отбраната. След 2014 г. Украйна започна ежегодно да заделя за отбрана 4-5% от БВП и дори при това положение едва ли щеше да може да даде такъв отпор на Русия без военнотехническата помощ на Запада. За щастие ние сме в по-различно положение, бидейки членове на НАТО и разчитайки за своята отбрана на този най-мощен военнополитически съюз. Но достойното членство предполага да инвестираме в способностите пропорционално на нашите икономически възможности. Поели сме ангажимент на срещата на върха в Уелс да постигнем 2% от БВП за отбрана. Предвид нововъзродените имперски амбиции на Русия тези средства може и да се окажат недостатъчни. В първите дни на войната КСНС при президента се обедини около тезата, че тези 2% трябва да бъдат достигнати още през следващата година. Предполагам, че ако не отидем към по-нататъшно увеличаване, поне ще задържим в обозримо бъдеще това равнище на финансиране. То ще създаде някакви предпоставки за по-мащабно превъоръжаване. Как с по-малко ресурси българската армия може да постигне бързо максимално големи бойни способности? Няма магическа формула. Няма как да наваксаме десетилетно изоставане бързо и да постигнем нещо максимално. По принцип, за да намерим адекватно решение, може би ще трябва да се взимат и някои структурни решения - например изваждане от въоръжение на зенитноракетни комплекси, които използват 50- и повече годишни технологии, и да се закрият съответните подразделения. Но аз не виждам политическа готовност за такива ходове. Военното ръководство няма нагласата да предлага такива решения. Опасявам се, че поощрявани от "Дондуков" 2 (където е президентството - бел. ред.), нашите военни ще продължат да генерират списъци с желания и впоследствие да се оправдават с политиците за неизпълнението им. Най-големият проблем в последните десетилетия е, че ние така и не успяхме, признавайки колко важна е военната експертиза, да създадем система, в която и висшите военни носят отговорност за състоянието на армията. Как ще се трансформира процесът на превъоръжаване по източния фланг на НАТО, при положение че много от съюзниците изпращат въоръжението си от съветски тип на Украйна? Останалият стар арсенал в армиите им пък трудно ще се поддържа без оръжейните индустрии на Украйна, Русия и Беларус. Не са много държавите в НАТО, които продължиха да разчитат на Русия и Беларус за поддръжката на армиите си. Например Полша в много малка степен поддържаше отношения с Русия. Повечето страни постепенно изградиха капацитет самостоятелно да извършват ремонти и някои видове модернизации на старото въоръжение, което те оставиха в собствените си въоръжени сили. Може би Словакия и България са големите изключения от тези процеси. Но вече стана ясно, че е изключено да залагаме на Русия и Беларус за поддръжката на въоръжението оттук нататък. Бихме могли да заложим на Украйна и това трябваше да се случи преди доста години. В хода на войната обаче и предвид това, че много от техните заводи вече са унищожени, това става все по-трудно. Така че за кратко време трябва да намерим алтернатива. Едва ли нашият ВПК може да усвои сега, в този момент, поддръжката на съветски тип системи. Разбира се, може да прави боеприпаси и ремонти на някои въоръжения, които не са толкова чувствителни. Но например авиационна техника и авиационни двигатели - не можахме да го направим 30 години. Така че в сегашната ситуация трудно ще се случи това. Евентуален вариант би бил индустриално сътрудничество с Украйна покрай ремонта на тяхна техника с използване на тяхно ноу-хау, конструкторски бюра и ключови производствени звена. Ние може да осигурим инфраструктурата и основната работна ръка. Това обаче е доста хипотетично, изисква много добра организация и не съм сигурен, че бихме могли да го направим. Междувременно вероятно ще разчитаме на резервни части от страни, които се освобождават от тези въоръжения. Трайното решение обаче е да преминаваме към натовски стандарт и да елиминираме напълно тази зависимост от Русия. Ако се абстрахираме от известния проблем с МиГ-29, кои са оръжейните системи, които първи ще спрем да използваме заради проблеми с обслужването? Вашият emailЗаписване Всички бюлетини на Капитал... На практика оставаме зависими по линия на цялото управляемо ракетно въоръжение. И авиационни, и зенитноракетни комплекси - за всички тях в много голяма степен сме зависими от Русия и много скоро няма да може да ги поддържаме. Неуправляемите бомби и ракети си произвеждаме сами. Всички зенитни ракети обаче са ни от съветско време. И ако приемем, че С-300 са малко по-нови, на около 30 години, ние държим комплекси на 40 - 50 години, които според мен дори са опасни за експлоатация. Специалистите ни правят каквото могат, за да наблюдават тяхното състояние. Опитът е изключително малък, а рискът - голям, независимо от усилията, които се полагат. С хеликоптерите проблемът е по-малък, тъй като например Чехия разви сериозен капацитет. Двигателите за вертолетите пък се произвеждаха в Украйна, макар и ние винаги да я заобикаляхме последните години. Какви са възможностите на българската отбранителна индустрия да се включи в процеса на модернизация на армията? Моята теза винаги е била, че проектите за модернизация трябва да се използват, за да се катализират процеси по интегрирането на българската военна индустрия в европейската и евроатлантическата отбранителна технологична индустриална база. А не да се опитваме да изграждаме самостоятелно капацитет, който после много трудно ще се реализира. За българската индустрия по-ценното е да използва тези проекти, за да се вкара ново производствено ноу-хау и да се използват някои икономически предимства тук, за да се интегрираме във веригата от доставчици за основните контрактори. И така те да продължат да ни търсят на чисто икономическа основа за производството и поддръжката на техника, предоставена от тях на трети страни. Това означава интеграция, която създава много сериозен бизнес. Така например чехите се включиха на второ ниво за производство на авиационни компоненти и бизнесът им се разви изключително стремително, без те да правят крайния продукт. По този начин сега корабостроителницата МТГ "Делфин" може да се включи във веригата на доставки на германската компания Lürssen. Доколко реалистично е да се изгради нов завод за бронирани бойни машини у нас, ако проектът за превъоръжаване на сухопътните войски наистина стартира? По принцип държавният военноремонтен холдинг ТЕРЕМ има доста развита производствена база. Освен това този въпрос има и някакви социални измерения. Не може да лишиш от тази дейност един град като Търговище, където немалка част от хората работят в подобен завод. Това означава да го напуснат още квалифицирани хора и той да продължи да запада. Всички чужди компании, които идват тук да участват, са готови в такъв вид производство. То обаче се калкулира в цената на проекта. Не е ясно доколко впоследствие те успяват да намерят място на пазара с тази изградена производствена инфраструктура и обучен персонал. Всичко е въпрос на калкулация. Така че да се създават наново - по-скоро не мисля, че е добра идея. Но ние разполагаме с такава производствена инфраструктура и за нас има смисъл да инвестираме в нея. Например в ТЕРЕМ - "Хан Крум" в Търговище, за да се появи нещо модерно, което да задържи хората там. Не може всичко да се изнесе само в 5-6 града в България. Проблемът на тези сделки за осигуряване на индустриално участие е, че решенията не се взимат на пазарна основа. До голяма степен те са административни решения. И ако преди подписването на договора купувачът задължи основния контрактор да инвестира някъде, това най-вероятно ще се случи. Въпросът е дори при това положение да имаме някаква прозрачност на процеса. Да е ясна логиката защо се избира един или друг производител, какви са плюсовете и минусите, дали това ще създаде трайни бизнес перспективи за този производител, а не само изпълнението на един договор в рамките на няколко години. Настоящият военен министър Заков обяви в началото на мандата си девет основни проекта за модернизация на армията ни. Споделяте ли приоритетите му? Интересният момент е, че обявените от министър Заков приоритети не съвпадат с обявените в програма 2032. Много е важно, когато дефинираме приоритетите, да извличаме уроците от текущата война, да заложим на програмен подход в управлението на процеса, който да включва паралелно развитие на всички необходими компоненти за изграждане на тези способности. Това трябва да става при стабилна многогодишна финансова рамка и съответните инвестиционни механизми. Очакванията са, че тази година правителството ще приеме програма за превъоръжаване и ще я подкрепи с адекватен инвестиционен механизъм за нейната реализация. Много важно е тя да не представлява просто списък от желания, а да бъде с хоризонт поне 10 години и да включва разходите за цялостно изграждане и поддържане на тези военни способности. Обикновено фокусът е върху по-големи платформи - самолети, кораби и бронирани машини. Но както показва до момента опитът от войната в Украйна, изключително важно е да разполагаме със съвременни безпилотни апарати, със средства за борба с тях, с противоракетна отбрана, артилерийски комплекси и системи за противодействието им. Когато говорим за артилерия, трябва да говорим и за цялостния комплект от сензори, които откриват откъде се стреля, механизъм за бързо вземане на решения, насочване и пренасочване към нови цели и унищожаване на противниковите оръдия. Важно е, отново както показва войната, че въпреки неимоверното си превъзходство като кораби в Черно море Русия не успява да постигне чак такава свобода на действие. В случая много е важна ролята на бреговите противокорабни ракетни комплекси, съчетани с безпилотни апарати и разузнавателна информация. Важно е да заложим на съвременни средства за електронна война, на киберотбрана, включително на активни действия в киберпространството. Макар че тези проекти не биха били толкова видими, те са важни за създаването на съвременни отбранителни способности. Ако говорим за Черно море, трябва да има взаимодействие с нашите съюзници и особено с Румъния. Трябва много добре да съгласуваме кой какво прави, тъй като нито едната, нито другата страна отделно би могла да се противопостави на руския флот и други техни способности в региона. Но в процеса на съюзното планиране може да заложим това, което ни е необходимо. В какво се различават приоритетите на военния министър със заложеното в програма 2032? Със сигурност проектът за подводниците не фигурира вътре. Въпросът е сложен. Чел съм някои доводи за това колко важни са подводниците. Всички тези обаче като че ли залагат, че от едната страна е Русия, а от другата ние сме сами. Въобще не е казано, че за да се бориш с подводници, трябва да имаш подводници. Съществуват и други средства - самолети, хеликоптери, корабни и брегови средства, дронове... Ако хеликоптерите Panther, които имаме, се оборудват със сензори и активните средства за противодействие, защо трябва да залагаме на подводници? Не трябва да следваме мислене от типа: отсреща има танкове, нека и ние да вземем танкове. Проектът за модернизация на сухопътните войски катастрофира по времето на предишното правителство заради превишаване на бюджета в резултат на нереалистични амбиции. Какви според вас бяха грешките и как биха могли да бъдат поправени? Всички големи проекти за модернизация, за развитие на нови способности изискват многогодишни усилия. Дори когато не става дума за разработване на нови въоръжения, трябва се взимат предвид изключително много съображения, различни критерии за оценяване и т.н. За съжаление не разполагаме с капацитет за научна поддръжка на вземането на такива решения. Ние дори нямаме разбирането, че това е важно, че вземането на решения по такива сложни въпроси трябва да се основава на научни анализи и оценки. Например през 2016 г. като директор на Института по отбраната ми беше поискано мнение по разработения проект за инвестиционен разход за сухопътните войски. Той включваше 232 машини и според него първите боеспособни подразделения щяха да се появят едва 10 години след началото на изпълнението. Нямаше някаква връзка между това, което искаме да купим, и заложените финанси. Помогнах да се организира изследване с участие на всички заинтересовани страни от системата на военното министерство. Впоследствие това беше интерпретирано като намеса в нечии правомощия и обвинения към мен в лобиране. Затова изобщо не бях изненадан, че проектът се провали. През 2022 г. се оказахме на етапа, на който бяхме през 2016 г. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/otbrana/2022/06/17/4355693_generalite_triabva_da_nosiat_i_otgovornost_za/

Мейкбулгара влиза в ролята на радиоточка, когато иска да спори и да е на неговото... Нищо не смятат руснаците, просто злопаметният Путин реши да наказва Украйна , не само заради предполагемите и грехове (най-голямият е откъсването и от орбитата на "големия брат"), а и защото една прозападна и демократична Украйна (вярно е - демокрацията и е дефектна) е заплаха за самия него.. Потенциална заплаха, че може да последва съдбата на Янукович.. (Ако следите изявите на Путин, той публично е заявал че не иска Майдан в Кремъл).. В последните няколко години обсесията му се засилва от няколко важни, свързани неща: 1. Украйна има рускоезичен президент, популярен в Русия (много популярен в Русия), за когото през 2017 глауваха и рускоезичните . 2. Зеленски успя да прекрати войната в Донбас и през 2020 и украинските сили се изтеглиха извън 30 километровата демилитаризирана зона (Зеленски е обвиняван в предателство от крайните в Украйна).

#ГанаWithMe за българското висше образование Снимка: БГНЕСГана е пред нас и ние имаме какво да учим от нея След поредните отчайващи резултати на матурите и забила в развитието си реформа, обществената критика на българското образование най-после може да се успокои, че ударихме дъното по международните стандарти. Ако сте отваряли Facebook през последните 24 часа, знаете за какво става дума, а ако не сте - ето я и новата засрамваща родните университети новина - годишното подреждане на Times Higher Education (TНЕ) е поставило най-добрия университет в Гана - Кейп коуст - преди Софийския университет "Свети Климент Охридски". Не само, че му дава по-висока оценка, но го класира с 850 позиции преди Софийския - (Кейп коуст е на 351 място, а СУ - на 1201 място). И не само, че Гана е преди България във въпросната рейтингова система, но в първите 1000 университета няма нито един български. Какво означава тази систематизация за и без друго сплесканото ни национално самочувствие на тема образование? Че университетите и училищата тотално се чалгализираха? Че на всички в системата отдавна е спряло да им пука как и къде се подреждаме по международните критерии или че нивото на образование е стигналото покъртително ниво, с което позволяваме на африканска държава да ни задмине? Предположенията в интернет са в изобилие и много малко от тях са близо до истината, защото, не се изненадвайте, масово хората онлайн реагираха като попарени от факта, че държава в Африка с университет на 25 години може да провеждат по-добри академични политики от достолепната в българската патриотична мисъл Алма Матер. Разбира се, ако търсите успокоително за отказа си изобщо да прекрачвате прага на български ВУЗ, новината, че стоим зад Гана в класацията на THE, идва като по поръчка. Отсега нататък ще може да си повтаряте, че ето - наистина не е имало смисъл да записвате висше, щом тази хартийка има по-малка стойност от диплома на държава от третия свят. Но ако оставим хейта настрана и потърсим какво ни казва индиректно британското подреждане на THE, отговорът няма да е толкова циничен. Нещо повече, ще ни той отведе към вечната мантра, че за да се реализира едно нещо, най-напред трябва желание. Не пари, с които обичаме да се оправдаваме, а желание. Да започна отначало. Класацията на Times Higher Education всяка година измерва и подрежда университетите, които отбелязват най-добри резултати в академичните изследвания. Проверява се колко научни трудове на английски език са публикувани от съответното учебно заведение, използвани ли са цитати от въпросния научен труд в други публикации и какви са възможностите за приложения на теорията в техническите области, които докладът засяга. Отделно от това, цедката на THE включва и показатели относно качеството на преподаването. Казано с две думи, класацията се фокусира върху броя на научните изследвания и същината на обучението, а Софийският университет през последните години не е показвал забележителни напъни да участва в международния обмен на идеи на научна сцена. За това говори оскъдния брой на научни публикации, написани на английски език и предоставени за процедурното четене, обсъждане, оспорване, публикуване от академичната общност извън България. От началото на 2021 г. до септември 2022 г. Алма Матер е публикувал 5 подобни доклада - един от факултета по класическа филология, два от факултета по химия и два от факултета от философия. За същия период ганайският университет, зад който изоставаме, е предложил 72 научни публикации. После как очаквате, че международните схеми за рейтинг ще ни третират като равни, щом българските интелектуалци и учени не дават глас по който и да е световен проблем? А защо не го правят? Кой знае. По поведението им обаче се чете, че конкретно докторантите, професорите и доцентите в Софийския университет предпочитат да си живеят в своя академичен свят, да пишат на български, да разменят хрумки на четири очи и да скалъпват някакъв принос за учебното заведение, под чийто покрив си изкарват хляба. Всичко е шест, докато не се появят данните на някоя международна класация, които дават да се разбере, че светът не е чувал за българската академична мисъл. И нещо още по-иронично - не е ясно до колко един университет знае за научните разработки на друг университет, обсъждат ли се предложените теории, или публикацията остава само книга, някъде из сайта на ВУЗ-овете, запазена за най-големите ентусиасти. Класации като подреждането на Times Higher Education могат да са много справедливо огледало, което да покаже изпитанията пред образованието, а не само да се използва като повод отново да си кажем, че България върви на зле. Всъщност, през българското образование има перспективи, стига академичната общност да погледне по-далеч от носа си, да се поинтересува международните теми и да внесе ред в локалния хаос с яснотата на критериите за научно-популярна публикация, избора на екип и бавната администрация. Излизането от дупката на българското висше образование е амалгама и колкото да се изтъкват ползите на качествения научен труд в процеса, те няма да са достатъчни. Затова просто си го представете като възможността един ден студентите да са по-мотивирани от потенциала да представят труд за бъдещето на световната икономика, отколкото да снимат видео със заглавие "5 начина как да бъдем безочливи във времена на криза".

In Ukraine they Fight for Freedom. In Bulgaria we Fight for Sunflower Oil (VIDEO)

Ти май малко се впрягаш от Орбановата пропаганда?.. При условие че руските власти забраниха изучаването на български в окупираното и анексирано Запорожие, внушенията на орбанистите, че "добрия" Путин ще даде свобода и демокрация за унгарците в Украйна не стоят много добре.. https://www.dnes.bg/obshtestvo/2022/09/22/kremyl-zabrani-izuchavaneto-na-bylgarski-ezik-v-zaporojka-oblast.544507

Страгегия "едновременно настъпление от различни посоки до сриване на морала и желанието за съпротива" би стработила, в хипотезата че Украйна ще губи морала си, или че такъв предварително не е налице.. Забележка: Това са докладвали службите; казано по друг начин - те са докладвали това което са смятали че Путин иска да чуе, нещо.нормално за режима Зададените цели са операцията са ясни на всички които се интересуват и информират по въпросите с войната. "Демилитаризация и денацификация" значи само едно: сваляне украинския режим и замяната му с марионетен; или казано по друг начин.. "решаване на украинския проблем".. Не. Очакванията са били украинската съпротива да се срине, и народът едва ли не да започне да посреща с цветя руските войски (както в Крим) . А 25 хилядната армия да влезне като на парад в Киев, след бягството на Зеленски Защо е имало такива погрешни очаквания? Ето отговорът:

За украинците това е отечествена война и война за нацията (война за синьото и жълтото), война за свободата и война за бъдещето.. Четири в едно.. Дори и Зеленски да падне, друг ще го замести..