nik1

Путинофилията е заболяване, което уврежда мозъците на хората. Виждам го всеки ден във ФБ, а и в полудели потребители въе форума..

Преобладаващо руския Мариупол беше разрушен от руските бомбардировки и загиналите там са десет до двадесет хиляди цивилни.. За да се разбере Путин и режимът трябва да се изгледа поредицата "Путинизм как он есть". За Путин животът на обикновените руснаци и хора не струва нищо. Мобиките с мотоциклетни каски, фалшиви бронежилетки, без зимно облекло и без медицински комплекти са пушечно месо, върху което ВСУ трябва да изразходи боеприпасите.. Ако Путин се въздържа от използване на ТЯО, то не е човеколюбие, причините са други.

Всяка вечер, на брега на морето, седи чукча и крещи към Америка: - Бедняциии, бедняци! Попитали го: - Добре де, защо бедни? Там живеят добре! - Да, Аляска купиха, а за Чукотка не им стигнаха парите!

Не си разбрал добре Полския премиер не каза това, а каза че "Berlin and Paris running EU as an ′oligarchy" https://www.dw.com/en/poland-says-berlin-and-paris-running-eu-as-an-oligarchy/a-62828931 (Олигархия значи "управление на няколко", Русия е автокрация, с "управление на един") Това е популистко изказване за вътрешно ползване, защото например гласът на полския Министър - председател (и на всеки Министър-председател) има същата тежест в Съвета на ЕС като тази на германския Канцлер и на френския Президент. Също така - никоя страна няма мнозинство в ЕП , като е важно, че там групите са формирани по партен признак и принадлежност, а не по нацинална принадлежност. т.е. човекът се отплеснал с демагията и популизма ЕС са 27 страни Например Гърция - типична "олигаргична република" е оценявана в годините преди кризтата от 2008 като пълноценна демокрация. Излиза че по-скоро олигархията е някаква форма на демокрация, когато я разгледаме в опозиция на автокрацията.. Друг е въпросът за това докъде достига власта на олигарсите, дали те спазват законите или става дума за завладяна държава и за полукриминални олигарси https://en.wikipedia.org/wiki/Democracy_Index

Русия е автокрация или авторитарен режим. Украйна е дефектна демокрация преминала към хибриден режим (нормално е във война) И не злорадствайте.. Унгария и България са се насочили към хибридните режими и без да във война..

Резолюцията не поражда правни последствия.

Трудна работа

''Путин е в списъка с мишени на САЩ. В случай на ядрен удар, тактически или конвенционален... Споделил го е Джон Болтън, бивш посланик САЩ в ООН и бивш зам. Държавен секретар при Джордж У. Буш.''

Украинската офанзивна тактика – поглед от Израел Израелското икономическо издание Kalkalist описа типичната украинска тактика по време на офанзива. Израелците я оприличават с тази на роботите-трансформери, които се сглобяват от много малки части в един голям робот. Украинската армия не воюва като обикновена редовна армия и не съсредоточава всичките си сили на навернъж. Атаката започва в много посоки с малки сили - руснаците просто не могат да разберат дали това е обикновен рейд или предвестник на голяма атака. Когато руският войник види няколко единици украинска техника, той си мисли, че е нападение и докладва (ако изобщо има възможност да съобщи). Същото се наблюдава и в другите области. В резултат на това предаването е изпълнено с куп спам съобщения за един танк тук, две ББМ там, три “Хамви” някъде другаде и т.н. Старшите командири просто игнорират такива съобщения: командирът на батальон или полк няма да се разсейва а цял отделен танк или няколко луди бъгита. Казвайки, нека на мяста да си ги унищожават със собствени средства. Всъщност всичко това са части от една голяма офанзива и когато руснаците вече смятат, че това не е нищо повече от ДРГ, всички тези части се обединяват в юмрук и излизат заедно да пробиват и щурмуват. Вече е твърде късно това да се докладва, тъй като линията на отбрана на врага вече се унищожава и е необходимо бързо да се реагира на ситуацията. И както знаете, руснаците имат много големи проблеми с ефективността, гъвкавостта и инициативността. Разузнавателните БПЛА в необходимото количество и качество биха могли да решат този проблем, но ситуацията с тях при въоръжените сили на руската федерация е максимално лоша. Въоръжените сили на рф са слепи; тяхното разузнаване е безполезно, а артилерията и далекобойните оръжия не могат да действат по движещи се цели. Тоест, когато украинските части вече са преминали в атака и се втурват напред, руските части просто няма с какво да се прикрият. Хеликоптерите и самолетите също не спасяват, тъй като руснаците не знаят как да ги използват и постоянно губят скъпи машини, поразени от украинските системи за ПВО и ПЗРК. Такава комбинация от фактори плюс липсата на боен дух на руските войници - всичко това всеки път води украинската офанзива до успех и по-нататъшна поетапна деокупация на нейната територия. Източник: ✙YIGAL LEVIN✙ Бесарабски фронт

"U.S. Believes Ukrainians Were Behind an Assassination in Russia" Същите вярваха, че Киев ще падне за седмица след инвазията... Ако някой смята че Дугин основата на политическата трансформацията на Путин и Русия , от умерен либерал и умерен демократ към автократ и възстановител на имагимерното образование (СССР + Имперска Русия), то си само негово мислене... Ако пък говорим за философията на Дугин..Тя е непрочем към войната в Украйна: Украйна е това нещо което силно "стяга шапката" на Путин и е голям голям трън в задника му.. Защо? - защото в съседната и най-близката на Русия страна Украйна имаше "майдан", а Путин се страхува да не се извърши майдан в РФ майдан (казвал го е публично неведнъж) и той самия да не последва съдбата на Украинския си събрат-диктатор, - защото съседната и най-близката на Русия страна Украйна се развива като демокрация (дефектна, но все пак демокрация), което "страхува" и пречи на Путин. С настоящ рускоезичен Президент, за избирането на когото гласуваха и рускоезичните. И Президент който прекрати войната... Един вид - шапката на главата на Путин след 2017 се стягаше силно .. Той започна да планира войната си, (Спомнете си как и кога бяха планирани и строени "потоците" за заобикаляне на Украйна) -защото Украйна би могла да влезе в НАТО.. Един и същ номер беше извъртян от чекистите на Украйна и другата кандидатка -Грузия: Вкарване във война, и отнемане на теритоиии, което замразява членството им..

Никакъв фактор за Украйна не е Дугин.. Стилът бил украински?.. А дали? Екзекуцията на Дария Дугина е като "Дежавю"...Бял "Ленд Крузър", в който пътува Зелихман Яндърбаев е взривен дистанционно с 500 грама взривно вещество, от агенти на ГРУ.. Умират Яндърбаев, шофьора и телохранителя му, а 13 годишният му син е тежко ранен.. Какъв фактор е бил в Русия Дугин, и на кого е пречил? Не знаем достъчно, хипотези и виждания много..

Не съм сигурен. Мисля, че не се изключва и взрив над водата (над повърхността)

Интересно е какво е положението в Черно море? Колко съюзнически кораба има в момента? Блокиран ли е Руския флот?

В материала се казва, че от НАТО са изпратили доклад до всички съюзници, но понеже на Дондуков понякога стават грешки, затова да го пусна за всеки случай тук. Та, Владимир Путин смята да демонстрира готовността си да използва ядрено оръжие, като проведе тестове на границата с Украйна в Черно море. https://www.thetimes.co.uk/article/putin-orders-nuclear-military-train-to-ukraine-front-line-tswzv2v50?fbclid=IwAR3a0_L9NyShLk37irIbiMh2g-PdKiClg3ImFiME8uObYluqNAqXz3G4L_0

В друга тема ми признахте, че харесвате и предпочите демокрацията.. Сега сте на страната на един автократичен средновековен режим (Русия живеее в 21 и в 12 век едновременно). Кое е вярно от двете?

В Израел, със жена си.

Коненционален удар? Неединичен удар (при условие че молеца е на власт) е много вероятно да доведе до ядрен отговор, единичен удар е безсмислен или по скоро нелеп (ако не е по молеца) Оставането на власт на молеца и жив , след като е употебил ТЯО: -му отвързва ръцете да повтори и да потрети (Украйна, или пък Грузия, Молдова или Казахстан).. -отвързва ръцете на всеки диктатор с ядрена бомба да прави същото.. Дори и Китай няма да ги позволят, защото това значи колапс на цялата система.. И не, няма да има ответен удар след убийството му. Той няма наследник , "има" си само сервилни, и корумпирани и оядени слуги и хора (има "клиентела"), и никой от тях няма да желае да натисне копчето. Медеведев? Къде е сина му? Шойгу? Какво ще стане с младите му любовници, с малкия му дворец и с имиджа му на спасител.? Мишустин? Забравете..

Добре разбрах, че не приемате тезата на Пионтковски, смятате я за измислица.. Тогава лично как ги виждате нещата? Възможните отговори на използване на ТЯО според мен са два - нови санкции, с или без ликвидиране (обявен за ликвидиране) на "молеца" За мен няма голямо съмнение какъв ще е отговора..

Не казвам че е лесно, а че това ще е най-вероятния отговор и той се "проработва" според Пионтковски Иначе какво друго?

Е ясно е само, че "бледная моль" ще бъде ликвидиран с точен удар върху бункера (бункерите), Службите на САЩ са наясно къде се намира, имат инсайдери. Апропо - имах сериозни притеснения след първото зацикляне на ВСРФ, когато молецът е заговорил за използване на ТЯО (по информания на инсайдери). В момента нищо не се чува по въпроса, вероятно се е отказал (поне на този етап), след като е предупреден. Путин според мен би използвал ТЯО само в случай на пряко участие на сухопътни войски на НАТО в Украйна.. Смятам, че той не е готов да се раздели нито с живота си, нито е готов да се запише в историята като масов убиец и престъпник. Да обясня за последното: Сегашната ситуация формално влиза в законовите рамки - не се води война, а миротворческа СВО, с мандат даден и гласуван от Сената.. Организирането и воденето на агресивна война е тежко криминално престъпление според наказателния кодекс на РФ ( наказва се 20 години затвор). Според мен това е втората (или първата) основната причина да се криминализира (или да подлежи на други сериозни санкции) употребата на думата "война" за т.н. СВО

През септември 2019 г. министърът на външните работи на Индия С. Джайшанкар в изявлението си на среща на Алианса за мултилатерализъм недвусмислено заяви, че „капанът на Киндълбергер относно недостига на глобални стоки е много по-сериозен от капана на Тукидид“. Освен това той предупреди за национализма, меркантилизма, и нарушаването на международното право и механизми или институции, които са твърде остарели, за да се борят с бързо развиващите се глобални предизвикателства. Тези предупреждения със сигурност бяха завоалирано обвинение срещу меркантилизма на Китай, авторитарните практики и незачитането на закони като Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), както и срещу умиращите многостранни режими като ООН, които не отразяват съвременните реалности и се оказаха неефективни при предотвратяването на съвременни кризи. Три години по-късно, с определянето на продължаващите глобални военни кризи в Европа (Войната Русия-Украйна) и Индо-Тихия океан (Четвърта тайванска криза), започващи през същата година, е време да преоценим значението на капана Kindleberger и също така разглежда ролята на Индия в споделянето на глобалната тежест. Поглеждайки назад, дебатите за капана на Kindleberger придобиха почва от 2017 г., когато известният американски политолог Джоузеф С. Най написа статия по темата точно преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на Съединените щати. Най предупреди за последствията от това, че един изолационист, слабият Китай се превръща в „разрушителен свободен ездач“ и не успява да осигури глобални обществени блага, като същевременно продължава да се издига и плъзга света в капана на Тукидид. Въпреки че Най не отхвърли Капана на Тукидид, той отрече неговата неизбежност, заявявайки, че ефектите са „често преувеличени“. В същото време, въпреки че се тревожеше, че светът ще се оттегли в капана на Kindleberger, той не отхвърли ролята на Китай като глобален доставчик на стоки, като нарече рекорда му „смесен“ чувал. Ерата след пандемията от COVID може да се наклони срещу Китай като глобален доставчик на стоки Каква роля играе Индия в динамиката на Kindleberger? В края на краищата, Индия е пряко засегната от военните маневри на Китай в Индо-Тихия океан, както вътре, така и извън границите на самата Индия, и е изправена пред свой капан на Тукидид с Китай. Каква роля може да играе сътрудничеството между Индия и Тайван за укрепване на икономическата сигурност и подпомагане преодолеят ограниченията на Китай като отговорен участник в глобалното управление? Като процъфтяваща икономика със средна сила и нововъзникваща глобална сила с ограничено влияние в разширено си съседство, Индия не само ще бъде пряко засегната от липсата на Китай като надежден доставчик, но също така може чрез различни регионални и глобални мерки за сътрудничество да повлияе на управлението на самият глобален механизъм. Например, доверието в Индия получи тласък като глобален генеричен (евтин) център за фармацевтично производство по време на пандемията от COVID-19, с огромен натиск да осигури не само собственото си население от над един милиард, но и развиващия се свят. Според индийското правителство, в рамките на инициативата Vaccine Maitri, Индия е доставила над 250 милиона ваксини срещу COVID-19 на около 100 страни към август. Въпреки това Индия се нуждае от повече съгласувани усилия, за да преодолее свръхзависимостта си от Китай за основни суровини за лекарства, както и за медицинско оборудване. Пандемията със сигурност разкри егоцентричните капризи на националните интереси и разцепи пропастта между богатите и бедните страни широко. Западът се престави зле, като лицемерно образование със своето трупане на медицински консумативи, както и с унищожаване или „на части и ad hoc“ дарения на оскъдни ваксини с почти изтекъл срок на годност, докато слаборазвитият свят се справяше с недостиг на доставки. Дипломацията на маските и ваксините на Китай, която предизвика опасения относно качеството и ефикасността, както и условните разпоредби, също доведе до „смесени“ резултати. Преди всичко международното сътрудничество липсваше крайно; Насилственото изключване на Тайван, който беше относително успешен в борбата с пандемията, от международните многостранни институции по нареждане на Китай подчерта липсата на политическа воля на китайския лидер Си Дзинпин да постави по-голямото добро над персоналистичните амбиции. Скоро след това руско-китайската стратегия „без ограничения“ беше финализирана точно преди военната инвазия на Русия в Украйна. Ролята на Китай във войната Русия-Украйна придоби нова спешност на фона на множество широкообхватни, дългосрочни последици за глобалните хранителни, енергийни, финансови и хуманитарни кризи. Тясното партньорство на Китай с Русия отново постави под въпрос претенцията на Китай да бъде отговорен доставчик на глобални стоки. Това не е въпрос на способности (заемащи позиция в променящия се баланс на силите и които Китай наистина може да изпълни), а на намерение. Планът на Си да отмъсти за „100 години унижение“ чрез преобръщане на водения от САЩ световен ред надделява над обявяването на Китай за насърчаване на многополюсно глобално управление. Например, непримиримият, засилен опит на Китай за териториално обединение доведе до все още възникващата Четвърта криза в Тайванския пролив. Като усложнява управлението на кризи и дипломацията, авантюризмът на Китай потенциално може да предизвика верижна реакция, която може да бъде избегната, в региона и изключително повишено напрежение по оспорваните граници в съседство (включително Южно и Източнокитайско море, както и Хималаите). Безразсъдството на Китай в момент, когато бушува война в Източна Европа, е не само дълбоко обезпокоително, но и самоунищожителна (отговорна) стратегия за прожектиране на сила, тъй като потенциалните блокади на веригата за доставки в морската зона биха осакатили и без това ужасната глобална ситуация. Отмяната или преустановяването на диалозите за сътрудничество със Съединените щати по въпроси като действията в областта на климата като противодействие на спорното спиране на председателя на Камарата на представителите на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван допълнително разширява глобалната пропаст в доверието и управлението. На фона на предупрежденията за по-бавен икономически растеж и влошаващ се енергиен недостиг в Китай, една вече затруднена глобална икономика може да претърпи нов неуспех. В такава ситуация ролята на средните сили да разширят своя проактивен принос и да създадат единен план за действие става все по-значима. За да избегнат капана на Kindleberger, средните сили трябва да увеличат дейностите си за популяризиране и да намалят зависимостта си от големите сили за координиране на отговорите. При липса на адекватна многостранна намеса, на партньори с еднакви възгледи се пада да предотвратят и ескалация на провокациите. Индия се нуждае от сериозна обмислена стратегия за ангажиране към редица партньори в региона – включително Тайван, който е надеждна икономика в Индо-Тихоокеанския регион. Намиране на неуловимия баланс: Ренесанс чрез многополярност? Въпреки своите ограничения, Индия признава необходимостта да запълни празнината в управлението, до голяма степен създадена от хегемонния конфликт между Китай и САЩ, и да работи за поддържане на по-равностойна, стабилна и устойчива глобална икономика в сътрудничество с различни партньори. Достигането на Индия до Съединените щати, Европейския съюз, Япония, Южна Корея, икономиките от Югоизточна Азия, Русия, Тайван и други е усилие да разнообрази своята икономическа свръхзависимост от Китай, а също и да изгради глобален профил. Неговата по-голяма асоциация както с центрирания в Китай „многостранен“ Четиристранен диалог за сигурност (Quad), така и с водената от Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) или BRICS (Бразилия-Индия-Китай-Русия) са внимателни опити за поддържане на баланса на силите и извлечете максимален ливъридж. Освен това, тъй като пълното отделяне от Китай не е вероятна цел (или възможен сценарий) поне в близко бъдеще, съосноваването на Индия на Инициативата за устойчивост на веригата за доставки (SCRI) е смел ход, който ще осигури дивиденти. По подобен начин критичната роля на Тайван в глобалните вериги за доставки и доминирането му в производството на полупроводници го прави идеален партньор за изграждане на алтернативни, устойчиви вериги за доставки. Подновената решителност на Индия да ускори споразумението за свободна търговия (ССТ) с Тайван, фокусирано върху създаването на център за производство на полупроводници, ще допринесе много за намаляване на зависимостта от Китай, въпреки че самият Тайван зависи от Китай за суровини. Досега Индия е възприела предпазлив подход, но неотдавнашната криза отвъд пролива само ще ускори това решение. В допълнение, новият натиск на Съединените щати за засилване на сътрудничеството с Тайван по редица въпроси може да проправи пътя за дългоочакваното ССТ между Тайван и САЩ и подобни инициативи от други страни. Участието на Тайван в SCRI и новосъздадената Индо-тихоокеанска икономическа инициатива (IPEF) също се превръща в жизнеспособна възможност. Накратко, най-добрият залог на Индия за избягване на капана на Kindleberger е да обедини сили с регионалните икономики. Например нейните близки партньори и мощни азиатски икономики Япония и Южна Корея също се стремят да намалят зависимостта си от Китай (въпреки че отделянето е далечна идея). По този начин комбинираното влияние на регионалните средни сили може да поеме нововъзникващите и заинтересовани страни от Южна или Югоизточна Азия като Виетнам и Индонезия. В допълнение към това нарастващият извънрегионален обхват (в Европа и Африка, например) би бил стъпка към създаването на ефективна, съвместна, устойчива архитектура на многополюсно управление. India and the Kindleberger Trap: Multipolarity Amid the Taiwan Crisis https://thediplomat.com/2022/09/india-and-the-kindleberger-trap-multipolarity-amid-the-forth-taiwan-crisis/