nik1

Има подфорум за икономика, има и текува тема за България (моя е), има и още две актуални (едната е за това как "виждате развитието на България") пишете там Тук не ми слушат политически глупости и лозунги, още по-малко заяждания...

Всяка по-силна страна може да е заплаха ( вкл и шибаната Сърбия,... ако се оставим, и "запуснем" а те напреднат, и се почувстват по-силни), За Турция - в момента заплахата от Турция е минимална, и не следва да се преувеличава или да се твърди че Турция едва ли не е страна извън НАТО.. С Турция не само участваме в общи учения на НАТО, но участваме съвместно от 2003 година и в една регионална военна единица - "Бригада Югоизточна Европа", ако някой не знае - http://armymedia.bg/archives/100423... Турция продължава да издържа и две-три щатски бази със свои средства.. Т.е не всичко, което лидерите говорят през избирателите си е реалност..:) както и това, което се пише по руската преса по върпоса с отношенията между Турция и САЩ....

Слаба Богу че "живителните сили" не са толкова слаби.. https://money.bg/economics/balgariya-shte-bade-nay-barzo-razvivashtata-se-ikonomika-v-regiona-prez-2018-i-2019-godina.html https://money.bg/economics/pikat-na-balgarskata-ikonomika-idva-prez-2019-a.html "Държавата" -законодателна, изпълнителна, съдебна и медийна власт, не трябва да :"прави стратегии " :,а трава да да осигури по- комфортна среда за правене на бизнес са всички нейни параметри: - върховество на закона . което включва законите да се правят прозрачно, и , осигуряване на: независим съд и прокуратура, гарантиран достъп до правосъдие с бързо правораздаване (не може едно имотно дело да се гледа 8 години) -добра защита на собствеността ( у нас не е добра) -намаляване на администрацията (и въеждасне на електроно упраление) -намаляване на на административните тежести върху бизнеса (у нас те му тежат като воденичен камък) -свиване на властта на монополите и картелите (горива, енегетика) -либерализране на сектора енергетика -модернизиране и рефомиране на образванието (специално средното) ..............................Другото са Нино-тъпизми................... И все пак икономиката в България се развива мниого добре в областите и наз местата където държавата у нас не пречи и не се намества.. Доказано е еднозначно в най-големия частен проект в България - Тракия икономическа зона.. (имате Интернет, не смятам, да обяснявам за него) Радостното е този модел (клъстерния) започва да се приема на много места в България и такивс зони са и ще бъдат моторите на разтежа..

Листовка на UKIP

Именно И това е интересно https://enterprise.bg/blog-news/zavod-samoletni-chasti/ Заводът отвори врати https://www.expert.bg/frenska-kompanija-za-samoletni-vrati-otvori-zavod-kraj-plovdiv-694469.html

++ ! Уточних се по-горе, че не съм включил инфлацията и приемам че за 2018-та БВП е 105 милиарда лева..

Можем да погледнем и въпроса така В 2025-та година БВП на България ще бъде в границите 132 -135 милиарда лева (без да се отчита инфлацията) при очаквания растеж на иконoмиката с 3.2 - 3.3 процента, и БВП от 105 милиарда лева за 2018-та (повишаването на цените на горивата, електроенергията, и суровините ще надуе БВП-то, и то ще набъбне!) 2 -та процента, които ще задължително ще трябва да отделяме за отбрана след 2024 година ще са 2,6 - 2,7 милиарда лева..(можем да отделяме и 2,4 процента, ако прогнозите за събираемост и осветляване се запазят добри, това са 3,2 -3,3 милиарда лева ) Кое е по-добре? а) Допълнителните средства (спрямо сегашния военен бюджет от 1, 3-1,4 милиарда лева) да се изполват непрозачно и недостатъчно ефективно и със неясна ефикастност , както е повечето сектори , в които се "усвояват" бюджетни средства, При европейските средства не е така . Макар и да има корупция и заобикаляне на законите и правилата - там има стриктен контрол, и ясно дефинирани правила и цели за постигане. б) С част от допълнителните средства да се закупят ( и изплащат) за нуждите на ВВС, и съответно експлоатират 2 и половина, 3 ескадрили изтребители Аз съм за вариант "б)" Единствената практическа пречка за вариант "б)" виждам в настоящия клиентилистки модел за изразходване на публичните средства (дали ще го наречем "моделът Кои",.... "моделът на свинските черва" - "батко/кака и приятели" - все тая е де) -

Добре е се чете, какво е написал този на когото отговаряте, и не е зле да не му се вкарват думи ..Никъде не съм написал, че съм летял на самолет Съседите не ги мислим..Гледаме България Май не четете какво пиша, да се повторя? С 500-600 милиона лева допълнително заделяни годишно могат да се изплащат и подържат да кажем 16 нови изтребителя и 24 употребявани F-16 Какво са излишъците в бюджета (на годишна база) и колко са "потъналети" средства след 2014 година - оставям да сметнете на вас. Какви са прогнозите за разстежа на икономиката - също оставям на вас (има тема във Форума в която са цитирани две международни прогнози).

Аргументирай се.

Всичко се мени. Не мисля че закупуването на 40 или 50 изтребителя ( не е задължително всички даса нови) и подръжката им са "изхвърляне" извън възможностите на България в момента.. Смятам че са добра инвестиция, и ще се аргументирам -в следващите няколко години се очаква да имаме добър разстеж при този финансово по-консервативен и сравнително либерален икономически модел (промяна му към популистки модел ще стопиrа растежа, и нека се абстрахираме от такава хипотеза зза дискусията) -събираемостта на данъците, акцизите и митата, както се вижда се подобрява, а има цели сектори и сфери, в които може да се подобри в порядъци От горните две допускания следва ще има излишъци в бюджета.. Част от тях ще се натрупва.. Част от тях ще се "връщат" в икономиката - за голямата част от по начини за които, след една година всички граждани ще сме "забравили" за връщането им и изразходаването им, защото мултипликационите ефекти са клоняли към нула, или още по-зле, били са с отрицателен знак...

Не съм летял, само съм се качвал в изтребител Мираж.. Усещането е като за "световно"..

Съгласен съм, става

Австралия има много портове и между нея и вътрешно-континеталната Русия няма аналогии в това отношение Все пак В Австралия конвенционалните стоки се превозват основно по шосейната мрежа, а минния и добивния сектор, и пътническия превоз, използват ЖП-мрежата Ако шосейния транспорт поскъпне (заради поскъпването на горивата ), ще поскъпне и морския, и тогава най-вероятно жп-транспора ще стане основен в Австралия . Там ще стане както да кажем е било в България преди 40- 50 години, когато се е пътувало и стоките са пренасяни БДЖ, Имало и все още има развита ЖП-мрежа с достатъчно гари и спирки В България има стотици запустели спирки и изоставени сгради на гари по малките населени места. Пътническите влакове спират на тях , когато има пътници, и пътниците се таксуват във влаковете

F-22 не се продават, а за Eurofighter Typhoon-а, при нашите условия и разстояния ще са хвърлени пари на вятъра.. Да не говорим че Вайпъра се очертава да е добър от Eurofighter Typhoon-а като съотношение цена - качество/възможности - Има системи пето поколение, с нисък радарен профил е , с усъвършествен и мощен двигател е, и има жизнен цикъл от 12 000 часа (няма аналог в света, това са 60 години при 200 часа годишен нальот)!. С останалото съм съгласен, а да се циганим за половин самолет (както се очертава - че парите не достигат за половин Вайпър) е още по ненормално....

Има ли някой тук, освен мен. който се качвал в изтребител? Красота неземна:

На повечето тук е./беше/ ясно че Шведите няма да се дадат без бой, и най-малкото, че са извлекли поуки от "словашката загуба" (и от "белгийския случай" от миналата година) , и ще "контратакуват" , Аз лично си оставам оптимист за Вайпъра на Мартин Локхийд.. Това си е мое виждане - не ангажирам никого.

Комсомолско-пионерските виждания за Великия нов комустически блок с Тоталитарен Комунистическо-Капиталистчески Китай начело, и сателити -Автоктратичните и Полуавтократичните евразийски държави от Монголия.... до Украйна, са прекалено ингфантилно--розови ... за да се сбъднат ... Китай строи пътища инфрструктира, полага тръби и линии, инвеестира с "космически" скорост като всеки икономически хищник. Вече контролира монголската,, таджикската и узбекстата икономика и ресурси (годишно десетки милиони тонове от веъглищата на Монголия запинават за Китай) престои "лапването" и нанасянето в Киргизтан, Казахстан , Шри Ланка и т.н.н..., "Преориентирането" на Русия към Китай може да стане за две-три години- Китай раюполага дс несметни пари и ресурси Руското ръководство съвсем не наивни комсомоло-пионерчета и знаят какво губят при преориентрирането на Русия и попадането и в зависимост от Китай (Китай е 10 пъти по голям от Русия, развива се при 5-8 процента икономически растеж и е икономиески хищник и тоталитарна страна. ) Затова в РФ я карат много много вниматело и яваш с Китай -едно, че народа не го вижда добре това "сближаване" -второ, че ще тези горе ще загубят пари и икономическата си власт - парите в обкръжението на Путин идват от офшорките продаващи нефт ,и изобщо търгуващи и опериращи с, и в проклетия за комсомолците прогнил Запад ============================================== Всъщност този тюрлюгювеч нa говорене едно, а правене на друго, устройва всички -Западът носи кинти, пара (денги на руски ) на РФ и РФ-ръководството, и е клапан за недоволните руснаци (в най-бедната от ЕС България вече са емигрирали едно 200 000 човека от РФ) -Западът продава високотехнологични си изделия на РФ и не иска друго в замяна, освен кинти! -Западните компании, които търгуват с РФ, гушват големите кинти Чудо голямо че са си сложили по някоя беззъба санкция , за да радват будуна!

ПС Лъжа е твърдението, че руската икономика е блокирана от Запада. https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Russia-EU_–_international_trade_in_goods_statistics https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=File:Most_traded_goods_with_Russia,_top_20_of_SITC_level_3_products,_2017.png ЕС е най-големият търговски партньор на Русия https://tradingeconomics.com/russia/exports-by-country https://tradingeconomics.com/russia/imports-by-country Износът към европейските страни (всички, без Турция) е около 70 процента от общия износ, а вносът около 65 https://atlas.media.mit.edu/en/profile/country/rus/

Кой създава кризите 3: Големият петрол 3 години ago in Блог  В ПЪРВАТА част („24 часа“ от 15 април т.г., стр. 12 ) видяхме една от най големите PR манипулации на ХХ век – как американските политици чрез масмедиите и умели PR стратегии представиха Голямата депресия като продукт на свободното общество и предприемачество, „замазвайки“ своята вина за възраждането на протекционизма, ограничаване на международната търговия и неадекватна парична политика, превърнала една рецесия с безработица под 10% в Голямата депресия с безработица над 25%. Във втората част („24 часа“ от 2 май, стр. 8 ) разгледах най-значимите кризи между рецесията от 1937 г. и петролната криза от 1973 г. Характерно за всички тези рецесии, без следвоенната от 1945 г., са категоричните данни, че държавната намеса също е в дъното им – дали чрез безконтролно увеличаване на паричната маса (печатане на пари), дали чрез непазарно стимулиране на ипотечния пазар, дали чрез квоти, високи мита или забрана за внос, американските политици неизменно са основните виновници за периодите на икономическия упадък. Петролната криза от 1973 г. е поредният пример за политически интервенции, довели до сериозен икономически упадък. Уникалността на тази криза е, че тя комбинира свиваща се икономика с инфлация – нещо, което било смятано за невъзможно от кейнсианските икономисти на тогавашното статукво и повечето политици. Първият фактор, довел до кризата, са инфлационните шокове в края на 60-те г. и между 1970 и 1973 г., вследствие на разпадането на златното обезпечение на американския долар. Причините за разпадането са сложни, включително и практическа неустойчивост на това обезпечение в тогавашната форма в дългосрочен план. Големите промени през 60-те г. утвърждават разбирането, че по-високата инфлация твърдо води до по-ниска безработица, тъй като разходите за консумация стимулират икономиката. Това от своя страна стимулира политиците да преминат от относително стабилна фискална дисциплина към хроничните бюджетни дефицити, както и поредния период на разхлабена парична политика от централната банка. Извън финансовия сектор политиците се намесват по особено вреден начин в енергийния сектор. Както и по време на предходните кризи държавното управление в САЩ показва пълно неразбиране за това какво е инфлация и как да се бори с нея. Паникьосани от повишаването на цената на енергията през 60-те г. (до голяма степен и породени от държавната финансова политика), те налагат тежки регулации на цената на бензина (в името на бедните), ограничават местното производство и добив на нефт (пак в името на бедните) и дори свеждат до минимум възможността за свободна търговия с петролни продукти. Разбира се, както знаем от икономическата теория, ограничаването на цените води до недостиг и спад на предлагането. Това се случва и през 60-те и началото на 70-те години – през 1973 г. в САЩ има двойно по-малко петролни сонди спрямо 20 години по-рано, тъй като ценовият контрол отнема стимула на инвеститорите да рискуват парите си да разширяват бизнеса си. Всичко това превръща американската икономика в изключително зависима от внос на енергия от Близкия изток и отлага с поне 20 г. развитието на нови технологии за добив на петрол и газ, както и на алтернативни горива. Именно тази зависимост води до петролната криза. ОПЕК намалява производството (увеличавайки цената) и налага петролно ембарго на САЩ заради поредния период на израелско-арабски кризи. Зависимостта на САЩ от внос на енергия се комбинира с ценовите контроли, наложени от американските политици, и води до добре познатите ни от нашата хиперинфлация празни щандове. Да, и в САЩ ги е имало в един период! В САЩ вносителите на енергия не могат да прехвърлят цената на ембаргото върху потребителите с по-високи цени, тъй като политиците са сложили ценови таван и по този начин става невъзможно за търговците да доставят бензин на бензиностанциите. Глупостта на американските и европейските политици по това време е почти безпрецедентна. Всички те се фокусират върху вдигането на петролното ембарго, което всъщност никога не е било проблем, тъй като търговците бързо се ориентират и препродават близкоизточния петрол на САЩ през европейски дъщерни компании. Реално САЩ никога не са имали проблем с внасянето на петрол, истинският проблем е бил намаленото производство и ценовите контроли в самите Щати, които блокират вноса им и оставят бензиностанциите и потребителите „на сухо“. И всичко това „в името на бедните“. Всичко това довежда до първата голяма криза със стагфлация – рецесия плюс инфлация. Икономистите от кейнсианската школа и политиците нямат идея какво се случва и защо. Инстинктът им за самосъхранение води до поредната гигантска информационна и пропагандна кампания, прехвърляйки вината за всичко лошо върху спекуланти с валута, алчни бизнесмени, лидери на профсъюзи, корумпирани банкери, зли араби и т.н. Ако Ридли Скот беше пуснал „Пришълецът 1“ няколко години по-рано, без съмнение и той е щял да бъде сред виновниците. Истината е проста и се вижда ясно в историческите и статистически факти – пореден период на бясно печатане на пари, абсолютно безмозъчни от гледна точка на икономическата теория ценови регулации и ограничаване на свободната търговия, комбинирани с външнополитически проблеми, водят до поредната гигантска криза, в дъното на която стоят политиците и държавната намеса. Ако трябва да сме обективни, то ембаргото на ОПЕК върху САЩ е може би най-малката причина за всичко, което се е случило. В мемоарите си Кисинджър отбелязва пълното неразбиране на целия световен елит на международния енергиен пазар, превърнал се в отклоняващ вниманието фетиш за премахване на ембаргото, когато то през цялото време е било символично. Рецесията през 1981 г . е следствие на продължаващото неразбиране на американските политици какво причинява инфлацията, както и кризата в производството на петрол, вследствие на Иранската революция. В началото, новият шеф на Федералния резерви, Пол Уокър се явява като икономист, доста по-бързо схващащ ефектите на монетарната политика върху инфлацията, но определено действията му са далеч от ефективни, граничещи буквално с паника на моменти и нямащи нищо общо с дългосрочен план и стратегия. Уокър обаче се учи в движение и в партньорство с администрацията на Рейгън успява да сложи край на инфлационната спирала, сполетяла американската и световната икономика, през 70-те и началото на 80-те. Кризите през 70-те г. затвърждават напълно тезата на нобеловия лауреат Фридрих Хайек (чиято награда е до голяма степен свързана с проучванията му за природата и причините за икономическите цикли и кризи), че централно-планиращите политици са абсолютно неспособни да притежават нужното знание, за да направляват икономиката по-ефективно от свободното общество. Държавните намеси както във фискалната, така и монетарната и регулаторната политика, забъркват поредната колосална каша и гигантска рецесия, загубила повече от десетилетие от живота на милиарди граждани, понесли ефекта от политическата глупост и арогантност. За относително кратък период през 80-те и началото на 90-те години на ХХ век десните политици, водени от Рейгън и Тачър, са във възход и успяват съществено да намалят ролята на държавата в живота на хората. Тачър е далеч по-успешна, ако погледнем сухата статистика за националната икономика, особено имайки предвид невъзможността на Рейгън да намали държавните разходи поради т.нар. Студена война. Но ролята на Рейгън в разпространяването на идеите за свободно общество и малка държавна намеса трябва да бъде високо оценена, тъй като те водят до колапса на СССР и съществена идеологическа промяна в много азиатски и южноамерикански държави. Там политиците преминават към класически либерални политики, превърнали дългите периоди на стагнация в десетилетие на бърз икономически растеж, следствие на реформи към свободна търговия, силна защита на частната собственост, повече свобода за обществото и предприемачите и по-малка държавна намеса. И бедни държави в рамките само на 2-3 десетилетия се превръщат в икономически „тигри“.

Кой създава кризите 2: Голямата война 3 години ago in Блог В ПЪРВАТА част (“24 часа” от 15 април) разгледах двете най-значими кризи от първата половина на ХХ век – паниката от 1907 г. (многофакторна криза, довела до създаването на Федералния резерв) в САЩ и Голямата депресия – когато намесата на държавата превръща една рецесия с пик от 9% безработица в почти десетгодишна депресия с безработица от над 20%. Във втората част фокусът е върху поредицата от кризи по време и след Втората световна война до голямата “петролна” рецесия от 1973-1975 г. Рецесията от 1937 г. е една от най-любимите на социалистите от средата на ХХ век, тъй като с настойчива пропаганда са успели да създадат напълно паралелна реалност за нея. Общоприетото обяснение за кризата от 1937 г. е, че Рузвелт, който по това време създал нечуван просперитет и възстановяване, решил да намали държавните разходи и да се върне към по-свита монетарна политика, което веднага създало криза (това обяснение е дори официалното на Белия дом, дадено от бившия главен съветник на Обама по икономика през 2009 г.). Само че фактите са съвсем различни. Първо, дефицитът през 1937 г. намалява, но това не е резултат на намалените държавни разходи, а на увеличеното данъчно бреме върху американското общество. Второ, повишаването на изискуемите резерви от ФЕД всъщност не води до намаляване на кредитирането, а напротив. Кредитирането спада едва след поредния срив на финансовите пазари. Трето, възстановяването на Рузвелт трудно може да се квалифицира като забележително (по това време са минали над 7 години от 1929 г.), да не говорим, че държавната намеса на Рузвелт и Хувър превръща хипотетично краткосрочна рецесия, следствие на срива на Уолстрийт (безработицата не надхвърля 9%, за сравнение днес във Франция е над 11%) в Голямата депресия. Какви са тогава истинските причини за кризата от 1937 г.? Между 1933 и 1936 г. Федералният резерв преследва експанзивна монетарна политика, подкрепена от притока на злато от Европа (следствие на възхода на нацизма и бягство на капитали от Германия и други страни в Европа), в резултат кредитът поевтинява. От австрийската теория за бизнес цикъла се знае, че увеличаването на паричната маса води до съществени промени в структурата на производството, най-често към увеличено производство на капиталови стоки (машини), тъй като те са по-привлекателни при евтини кредити. Проблемът е, че този сигнал към пазара е лъжлив, тъй като евтините кредити не са продукт на повече спестявания в обществото, а на държавна намеса. Тоест надува се балон Последствията са, че предприемачите започват да заменят ръчен труд с машини, но през 1937 правителството е овластило профсъюзите до такава степен, че това е почти невъзможно. Този микс от погрешни сигнали към икономиката създава вреден от икономическа гледна точка ефект – банките са стимулирани да кредитират от една държавна намеса, а държавната подкрепа за профсъюзите не позволява на предприемачите да използват тези пари по логичния начин към онзи момент, тоест за нови машини и ново производство. И тъй като Федералният резерв не предприема стъпки да намали кредитирането, това се случва чрез финансовите пазари – инвеститорите започват да разпродават акции, което води до свиване на кредитирането и до т.нар. Рецесия на Рузвелт характеризираща се с астрономически спад на продуктивността и рязък скок на безработицата. Следващата рецесия е следвоенната от 1945 г. Тя е породена от намаляването на военновременните държавни разходи и демобилизацията, която ефективно създава безработица. Повечето кейнсианци вдигат врява до небесата, тъй като очакват страшна депресия вследствие на намалените държавни харчове (все едно чрез производството на танкове, оръдия и бомби се създава голямо благосъстояние). Всъщност рецесията е изключително кратка, тъй като трудът и капиталът бързо се реалокират и предприемачеството е във възход. Истинската причина за този възход пък е рядко позната и затулена встрани от конспиративни теории. Всъщност, следвоенният бум не е продукт на стимулирания военнопромишлен американски комплекс, а на разпада на американската изолация и ограничена международна търговия – да, ако си спомняте от първата част, това е актът Смит-Хоули на Хувър и последвалите политики при Рузвелт, които са сред основните причини за Голямата депресия. Е, не е никаква изненада, ако тяхното премахване създава икономически просперитет, нали? Тъй като това обяснение не изнася на социалистите и кейнсианците, извън Щатите те го маскират с пропагандата за великия стимулиран военнопромишлен комплекс и американски империализъм, а в Щатите изобщо не говорят по тази тема. Първата криза в САЩ след следвоенния период на икономически прогрес е тази стартирала в края на 1949 г. Въпреки че е относително продължителна, тя не е особено дълбока и поради това рядко намира място в задълбочените анализи. Тя е почти комична история на некадърността на правителството и шефовете на Федералния резерв да реагират на проблеми, които така или иначе обществото решава само. Както Хайек казва в прословутото си есе “Използване на знанието в обществото”, нито един централно планиращ субект, бил той диктатор, социалист или централен банкер, не може да се мери по знание с цялото общество. Между 1947 и 1949 се наблюдават откъслечни и краткосрочни изблици на инфлация, до голяма степен следствие както на нагаждащото се към мирна икономика общество, така и на демонтиране на ценовите контроли от военновременния период. Но правителството и шефовете на централната банка изпадат в паника и убиват мухата със слон – антиинфлационни програми от всякакъв вид и род, които в крайна сметка забавят икономиката и създават рецесия. Поредната държавно планирана комедия Следва кризата от 1953 г. Основните причини за нея са същите както най-важните причини за последната криза от 2008 година – правителството и Федералният резерв решават да стимулират жилищния сектор с ниски лихви и държавни регулации (държавногарантирани заеми и други, по това време Фани Мей вече е в постепенен възход). Печатането на пари дава добре обяснения от австрийската школа грешен сигнал на предприемачите и те си мислят, че кредитирането е плод на високи нива на спестявания. Резултатът е надуване на балон от държавата чрез създаване на погрешни сигнали в пазара, който се пука и създава криза. Всяка прилика с кризата от 2008 година не е случайна. Последните две кризи до петролната са тези от 1958 г. и 1960-1961. Те са типичен пример за резултат изцяло от монетарна политика, тоест причинени от централната банка. През 1958 се случва и напълно невъзможното, според кейнсианците – инфлация по време на икономически спад. Тогава професорът икономист Мъри Ротбард отправя въпрос до действащия шеф на ФЕД Артър Бърнс “Какво ще направите, ако икономиката не излезе веднага от кризата и инфлацията продължи?” Бърнс отговаря “Ами всички ние от ФЕД ще си подадем оставката”. Необяснимата за кейнсианците стагфлация продължава почти година, но никой от ФЕД не си подава оставката. Тогава и Ротбард къде на шега, къде на сериозно, извежда и основния закон в политиката – никой никога доброволно не си подава оставката от правителството. Поредицата от икономически кризи между Голямата депресия и петролната криза през 70-те не е особено популярна, тъй като е засенчена от по-значими изцяло политически събития. Погледът върху нея обаче разкрива пълната некомпетентност на политиците в опитите им да управляват икономиката по-добре от свободното общество, смайващата им твърдоглавост да разберат и да се поучат от грешките си и невероятната им умелост в организирането на политическа пропаганда, представяща техните грешки като грешки на свободното общество и пазарна икономика. Да ви звучи познато и днес?

Кой създава кризите 1: Голямата Депресия 3 години ago in Блог Голямата депресия можеше да си остане малка рецесия По време на криза винаги се разгорещяват дебатите какви политики да бъдат приложени за възстановяване на икономическия растеж. Левият и десният лагер се сблъскват традиционно както в сферата на икономиката, така и в сферата на политиката. Но докато устойчиво разрешаване на този спор засега е невъзможно до голяма степен поради неговото хипотетично естество, доста категорична оценка може да се постави върху историческите причини за създаване на икономическите кризи. От дистанцията на времето е възможно да се анализира с висока точност дали причините за определена рецесия в миналото са гравитирали основно около пазарен или държавен провал. Да направим бърз преглед на причините зад най-големите кризи и депресии през XX и XXI век. В първата част ще погледнем две от най-важните кризи през XXI век – паниката от 1907 г. и Голямата депресия. Паниката от 1907 в САЩ Кризата от 1907 г. е предшествана от около двугодишен период на извънредни икономически трудности, създадени от огромното земетресение в Сан Франциско, действия на английската централна банка, проинфлационната политика на финансовия министър Шоу, неадекватната държавна намеса в железопътния бизнес и индустрията, както и повишения апетит на банките за рисково кредитиране след въвеждането на института за ограничена отговорност. Тези събития се развиват на фона на около 40 г. бързо икономическо развитие и удвояване на населението на САЩ, предизвикало общо оптимистично настроение сред гражданите и финансовите пазари, което от своя страна води до разширено кредитиране. През октомври 1907 г., картел от няколко големи частни, но силно регулирани банки прави агресивен ход за елиминиране на конкурентни тръстови кредитори, което хвърля клиентите на вторите в паника и те започват да изтеглят масово парите си. Паниката се разпространява и за около две седмици обхваща няколкостотин малки финансови институции и започва да заплашва стабилността на големите. Най-богатите американски бизнесмени се намесват да спасят банките си чрез личното си богатство, водени от Дж. П. Морган. Шест седмици по-късно колективните действия на водещите банкери и индустриалци възвръщат доверието в системата, но няколко финансови институции са оставени да фалират. Въпреки че паниката от 1907 г. е изключително кратка и по-дълбока криза е избегната основно благодарение на действията на частния бизнес, тя става формалната причина за създаването на американската централна банка (FED), чиято основна задача е да не допуска повече финансови кризи и предизивикани от тях рецесии. Колапсът на Уолстрийт от 1929 и Голямата депресия (1929–1939) Повечето хора смятат, че Голямата депресия е една криза, започнала през 1929 и приключила през 1939, но с икономически трудности продължили и след това. Всъщност през този период има (поне) две кризи, които трябва да се разглеждат поотделно, за да може да се направят правилните изводи. Първата голяма заблуда е, че колапсът на финансовите пазари през 1929 година е плод изцяло на човешкия свръхоптимизъм, превърнал се в прекалено агресивни спекулации. Всъщност той е до голяма степен следствие на дългогодишна проинфлационна политика на вече създадената американска централна банка (FED), която преди това е и финансирала военните разходи на американското правителство за Първата световна война. Лесните пари се изливат в надуващ се балон във финансовия и жилищния американски пазар и водят до всеобщо въвличане на американските граждани в спекулативни сделки и лесни печалби, създали всеизвестните бурни 20-те години, познати ни от книгата “Великият Гетсби”. Същият период съвпада с възхода на австрийската икономическа школа и предстоящата криза бива предсказана с удивителна точност от Лудвиг фон Мизес и Фридрих Хайек, както и американския икономист Бенджамин Андерсън. Последният предупреждава, че политиките на новосъздадения Федерален резерв, вместо да предпазят обществото от криза, ще го вкарат в най-жестоката депресия. Точно това се получава. Балонът на финансовите пазари, предизвикан в съществена степен от системата на Федералния резерв, се пука през октомври 1929 г. Тук следва втората голяма заблуда, а именно, че сривът на финансовите пазари предизвиква последвалата почти десетгодишна криза, позната като Голямата депресия. Това е абсолютно невярно, тъй като твърдящите го икономисти и политици “изпускат” от анализа си няколко ключови месеца от 1929 и 1930 г. Всъщност два месеца след Черния вторник безработицата в САЩ стига до 9%, което е приемливо за нормална рецесия ниво. Към лятото на 1930, 8 месеца след колапса на Уолстрийт, безработицата е намаляла до 6%! След юни 1930 г. обаче сравнително бързо настъпва истинската икономическа катастрофа. Американските политици решават, че е време да се намесят, за да изведат държавата от кризата. Президентът Хувър въвежда закона “Смут-Хоули”, който поставя жестоки ограничения върху външната търговия на САЩ, въпреки предупрежденията на няколкостотин икономисти и университетски преподаватели. Шест месеца по-късно безработицата вече е над 10%. Правителството решава, че трябва да увеличи все повече намесата си и в края на мандата на Хувър вече се оформя черновата на класическата социалистическа програма на Новата сделка, която бива приложена от Рузвелт – командно- административна планова икономика, овластяване на синдикатите, монополизация и картелизация на цели сектори, поемане на огромни държавни дългове и наливането им в държавни проекти. Безумието кулминира през 1933 година, когато администрацията на Рузвелт плаща на фермерите субсидии, за да не засаждат продукция и да избиват животните си с цел повишаване цените на земеделската продукция. С всяка следваща държавна политика и “помощ” кризата се задълбочава и безработицата се увеличава. За капак на всичко, Федералният pезерв, вече направил огромна грешка с проинфлационната политика, довела до надуването на финансовия балон, реагира напълно неадекватно и позволява на паричното предлагане да се свие с над 1/3, ефективно намалявайки значително шансовете за икономическо възстановяване. Всеки човек, който аналитично и непредубедено изследва внимателно историята на Голямата депресия, достига неизбежно до извода и прозрението, че това е най-грандиозният провал на държавна политика през XX век, директно следствие от вредни правителствени политики, превърнали една рецесия в почти десетилетна депресия. Оптимизмът на Уолстрийт и в американското общество, довел до надуването и спукването на балона през 1929, е по-скоро следствие, отколкото първопричина, и ако американското правителство не се беше намесило да извежда държавата от кризата, и ако Федералният резерв бе реагирал по-адекватно (или не беше създаден въобще), Голямата депресия щеше днес да бъде позната като Малката рецесия от 1929. В следващата част ще видим как заблудите и политическата пропаганда последвали Голямата депресия, водят до устойчивото прилагане на вредни държавни политики, които почти 100 години по-късно кулминират в кризисното дежавю от 2008-2009.

Кой създава кризите 4: Голямата Рецесия 3 години ago in Блог Това е четвъртата и последна част от поредицата „Кой създава кризите“. В предходните три статии видяхме, че държавата в различните й разновидности (изпълнителна, законодателна и парична власт) е основният виновник за почти всички икономически кризи през 20-и век, включително за Голямата депресия. В тази статия ще разгледаме причините за кризите през 21-ви век. Няма изненада – основните причини са свързани с държавни и квази-държавни институции. Технологичният (dot-com) балон Технологичният балон е драматичен цикъл в американската икономика между 1997 и 2001 година, като върхът му е на 10 март 2000 г. когато композитният индекс NASDAQ достигна 5408.6. 14 години по-късно, индексът е все още с 23% на по-ниско ниво, отколкото през март 2000 – в петък 30 май 2014 година индексът бе 4242.62 . Тоест, ако някой е вложил 5408 долара купувайки композитния индекс на NASDAQ на 10 март 2000, днес тази инвестиция струва 4242 долара. За хората, неразбиращи генезиса на икономически цикли, технологичният балон бе причинен от огромното поскъпване на акциите на технологични и особено интернет компании след започналата тогава онлайн революция в резултат на свръх-търсенето на акции на такива компании. Да, прекалено големият оптимизъм обхванал както професионалните инвеститори, така и доста хора извън сектора, доведе до много високо търсене, което логично доведе до сериозно поскъпване на повечето технологични компании в периода 1997 – началото на 2000 г. Но не малка роля за този балон изиграхаи редица фактори, зависещи от държавни политики, включително интересна комбинация на японската и американска парична политика, отливането на капитали след азиатската криза към САЩ, неадекватна реакция на американската централна банка към вливащата се в САЩ ликвидност. Към края на 2000 година NASDAQ вече е колабирал до 50% от стойността си през мартенския пик. Интересното, обаче, е в това, че ако не се бяха случили терористичните атаки от 11 септември 2001, тази относително пазарна криза вероятно нямаше дори да причини рецесия. И това се дължи на факта, че с малки изключения (например полагането на прекалено много кабели от телекомуникационни компании) в тази криза нямаше много неразумни инвестиции в дългосрочни активи (оборудване) и това, което се случи, всъщност, е преразпределение на активи от по-късните инвеститори в технологични компании, към създателите на тези компании и по ранните инвеститори и по-точно тези които са се усетили да продадат акциите си преди срива на NASDAQ след март 2000 г. Колапсът на американския ипотечен пазар и последвалата икономическа криза Текущият период на икономически трудности трябва да се определи ясно, преди да бъде анализиран. Първо, той е изключително концентриран в развитите икономики, основно тези в Европейския Съюз и САЩ. Като цяло, развиващите се и по-бедните икономики продължават да се развиват сравнително добре, макар, че почти всички заради намалял износи и чуждестранни инвестиции също показват по нисък икономически ръст от 2009 година. Второ, икономическата криза започва след колапса на американския ипотечен пазар през 2007-2008, но бива удължена и подсилена от европейската дългова криза, започнала две години по-късно. Колапсът на американския ипотечен пазар се причинява от факта, че критичен за финансовата система брой кредитополучатели спират да плащат ипотеките си. Анализът на тези кредитополучатели разкрива, че основното ядро са хора без стабилни доходи, без стабилна работа и с много нисък процент на самоучастие и притежание на собствени активи. Банкерите в САЩ ги наричат NINJA кредитополучатели (no income no job & assets). Когато говорим какво е причинило колапса на ипотечния пазар, трябва да се запитаме каква е причината най-големите банки с едни от най-умните, образовани и високо платени банкери да отпуснат 20- и 30-годишни ипотеки за огромни суми на кредитополучатели, които никога няма да могат да ги изплатят? Американските политици и левият политически и икономически кръг в целия свят изляха огромни средства в PR пропагандната машина, за да убедят гласоподавателите, че причината за горното е основно алчността на банкерите и липсата на достатъчна регулация на банковия сектор. Но здравият разум подсказва, че един алчен банкер, който печели от дългосрочното изплащане на лихва, няма никакъв стимул да даде ипотека на кредитополучател, който няма да я изплати. Напротив, алчният и умен банкер би внимавал много на кого дава ипотека. Ето защо, истинската причина се корени в стимула, който е получила американската банкова система да раздава такива ипотеки. А този стимул идва по три направления, като всички са свързани с държавната политика. Първият стимул е в ролята на няколко квази-държавни банки, най-известните от които са тъй наречените Фани Мей и Фреди Мак. Те се създават към и след края на Голямата Депресия като целта им е да стимулират ипотечното кредитиране, така че да помогнат на повече американски граждани да си купят къща (т.е. да постигнат американската мечта). До към 90-те години, тези квази-държавни банки нямат особено влияние. Това се променя през 1992 при Джордж Буш старши, когато се гласува Housing and Community Development Act, който постепенно напомпва тези банки на стероиди. Администрацията на Клинтън през 1999 удря още няколко допълнителни „инжекции“. Какво правят Фани и Фреди? На разбираем език, те изкупуват ипотеки от търговските банки и ги препродават на инвеститори на изключително ниска доходност, разчитайки на държавната гаранция за изплащането им в случай, че кредитополучателите спрат да плащат. Така квази-държавните банки стимулират търговските банки да дават повече ипотеки на рискови кредитополучатели с ниски доходи, тъй като търговските банки няма да печелят толкова от изплащането на ипотеката, а от сложните финансови операции по нейната препродажба. Резултатът е огромното разширяване на рисковите ипотеки, гарантирани непряко от държавата (Agency backed), достигащи чудовищния размер, показан от следната графика: Вторият стимул е директната намеса на американската държава в ипотечния пазар чрез закони като Housing and Community Development Act и Community Reinvestment Act, както и допълнителни по-малки законодателни и изпълнителни политики, изградени върху тях. Тези закони задължават банките да осигурят равен достъп на различни квартали, общини и области до ипотечни кредити, без дискриминация относно пол, раса, религия или други личностни характеристики, включително благосъстояние. С други думи, под „миловидния“ претекст за борба срещу дискриминацията, американските политици задължават банките да кредитират на ниски лихви граждани, които не разполагат с парите да си платят ипотеката. Нито образованието и квалификацията, която да им позволи в обозримо бъдеще да започнат работи с доход, който би им позволил да изплащат безпроблемни ипотечния си кредит. Има и още дълга редица ефекти, но дори този стига да илюстрира тяхната същност – брутална държавна намеса в ипотечния пазар, изкривяваща стимулите за кредитиране и внасяща съществен риск в системата. Третият стимул е държавната намеса през паричната политика на централната банка (Федералният Резерв). Преди някой социалист да „изкряка“, че ФЕД е частна банка, нека уточня, че ръководството и задачите на ФЕД се определят от Президента. След технологичната криза, Федералният Резерв (за пореден път) намалява основният лихвен процент, помпайки евтини и лесни пари в американската икономика. Това напомпване идва през редица канали, включително позволявайки на квази-държавните банки Фани и Фреди да се финансират по-евтино. Но евтините пари напомпвани от централната банка дават грешен сигнал в икономиката – например те подлъгват предприемачите, че нивата на спестявания са високи, докато реално те не са такива. (подлъгват и кредитополучателите, че е възможно дълги години да са ниски лихвите и да се плаща ниска месечна вноска) В няколкото години преди да избухне ипотечния балон цените в основните метрополиси в САЩ нарастват с над 10% всяка година. Хората без жилища виждат това и си казват – да си купя жилище пък в най-лошия случай ако си загубя работата ще я продам на по-висока цена. Предприемачите пък увеличават предлагането, т.е. построяват повече недвижима собственост, отколкото обществото има нужда. Резултатът е криза на свръхпредлагането и именно това се случи в САЩ. Австрийската икономическа школа е особено фокусирана именно върху тези ефекти на паричната политика и поради това успява с голяма точност да предскаже колапса на американския ипотечен пазар (за разлика от кейнсианците, които за пореден път се чудят какво става и до последния момент убеждават гражданите, че всичко е наред). Тук идва и същественият въпрос дали изобщо е възможно централна банка успешно да определя „цената на парите“, но този въпрос ще разгледам в друга коментарна статия за 24 часа. И така американската финансова система реагира по предсказуем начин на всички тези държавни и непазарни стимули – започва се бясно раздаване на ипотечни кредити на кредитополучатели без възможност да ги върнат, като въз основа на тях се изработват сложни финансови инструменти, от които се извличат огромни печалби (да, вина имат и рейтинговите агенции, които недооцениха риска в някои от инструментите с които инвестиционните банки пакетираха индивидуалните ипотеки и ги продаваха на институционални клиенти и една на друга. Между другото, голяма част от инвестиционните банки и техните служители също инвестираха свои пари в тези инструменти, което доведе до фалита на Lehman, спасяването от фалит на Merrill Lynch чрез сливане с Bank of America, и на Bear Stearns чрез поглъщане от JPMorgan Chase, фалита на десетки по- малки финансови институции в САЩ, както и наливането на няколко стотин милиарда долара от парите на данъкоплатците в инвестиционни банки и застрахователя AIG. Десетки хиляди банкери също платиха цена, загубвайки работата си и/или инвестиции и пенсионни застраховки. В Европа, подобна причина за кризата бяха държавните политики за стимулиране на сектора недвижими имоти и ипотечното кредитиране в Англия и Испания, докато в останалите по-богати страни ефектът на ипотечните балони в САЩ се отрази предимно чрез загубите на десетки банки и институционални инвеститори, които се бяха набълбукали с американски ипотечни облигации. В заключение, основните причини за всички циклични икономически кризи, които разгледах в четири коментара за 24 часа, са държавни намеси, било по линията на фискалната политика и стимули, било по линията на натиск от политиците към централните банкери. Всички други причини са вторични и само допълват и засилват влиянието на държавата. Не, не казвам, че не трябва да има никаква намеса на държавата във финансовия сектор. Каква намеса, според мен, е необходима и допустима ще коментирам скоро пак за 24 часа. Ето, обещах вече два коментара за вестника. При това – безплатно. Значи имало безплатен обяд.

Чети американските новини..

Шелфът не влиза към теритирията на страната, що го броиш? Частично замръзналите, тези с островни замръзваНия и свободните площи са над 12 милиона квардатни километра.. И Канада е "изолира с разкъсана на парчета икономика", и Аляска и Австралия Жито и овес се гледа в Якутия,. Непал и Тибет.. само вие в Сталинград, Ленинград и Масква плачете че ви пречи климата.. На кривата пишка.... космите и пречат http://www.agrien.ru/reg/якутия.html Республика Саха (Якутия) Сельское хозяйство. Животноводство и промыслы. Разводят оленей, коров (мясное (герефордская) и молочное скотоводство), свиней, лошадей (приленская, мегежекская), овец, птицу (куры), пушных зверей (кролик, лисица). Охотничий промысел (белка, песец, горностай, лисица, ондатра, соболь), рыболовство. Растениеводство. Выращивают пшеницу (яровую), рожь, ячмень (яровой), овес, картофель, капусту, клубнику (ОГ и ЗГ), многолетние травы, вику. На кривата пишка...все нещо и пречи... Ако Западът блокира РФ наистина, и спре да купува руския газ и руския нефт - положението ще се влоши много бързо и драматично.

Стана, каквато стана сега....... Трите страни са подредени по големина на средните брутни месечни заплати 1. Средна брутна месечна заплата в Сингапур: 5119 SGD = 6287,46 BG лева https://tradingeconomics.com/singapore/wages 2. Средна брутна месечна заплата в България (Забележка 1): 1118 BG лева https://tradingeconomics.com/bulgaria/wages 3 .Средна брутна заплата в РФ (Забележка 2): 41140 Рубли = 1049.57 BG лева https://tradingeconomics.com/russia/wages Забележка 1 :България е най-бедната страна в ЕС Забележка 2 :РФ е най-големият в света производител на нефт и втори в света - на природен газ