nik1

В материала се казва, че от НАТО са изпратили доклад до всички съюзници, но понеже на Дондуков понякога стават грешки, затова да го пусна за всеки случай тук. Та, Владимир Путин смята да демонстрира готовността си да използва ядрено оръжие, като проведе тестове на границата с Украйна в Черно море. https://www.thetimes.co.uk/article/putin-orders-nuclear-military-train-to-ukraine-front-line-tswzv2v50?fbclid=IwAR3a0_L9NyShLk37irIbiMh2g-PdKiClg3ImFiME8uObYluqNAqXz3G4L_0

В друга тема ми признахте, че харесвате и предпочите демокрацията.. Сега сте на страната на един автократичен средновековен режим (Русия живеее в 21 и в 12 век едновременно). Кое е вярно от двете?

В Израел, със жена си.

Коненционален удар? Неединичен удар (при условие че молеца е на власт) е много вероятно да доведе до ядрен отговор, единичен удар е безсмислен или по скоро нелеп (ако не е по молеца) Оставането на власт на молеца и жив , след като е употебил ТЯО: -му отвързва ръцете да повтори и да потрети (Украйна, или пък Грузия, Молдова или Казахстан).. -отвързва ръцете на всеки диктатор с ядрена бомба да прави същото.. Дори и Китай няма да ги позволят, защото това значи колапс на цялата система.. И не, няма да има ответен удар след убийството му. Той няма наследник , "има" си само сервилни, и корумпирани и оядени слуги и хора (има "клиентела"), и никой от тях няма да желае да натисне копчето. Медеведев? Къде е сина му? Шойгу? Какво ще стане с младите му любовници, с малкия му дворец и с имиджа му на спасител.? Мишустин? Забравете..

Добре разбрах, че не приемате тезата на Пионтковски, смятате я за измислица.. Тогава лично как ги виждате нещата? Възможните отговори на използване на ТЯО според мен са два - нови санкции, с или без ликвидиране (обявен за ликвидиране) на "молеца" За мен няма голямо съмнение какъв ще е отговора..

Не казвам че е лесно, а че това ще е най-вероятния отговор и той се "проработва" според Пионтковски Иначе какво друго?

Е ясно е само, че "бледная моль" ще бъде ликвидиран с точен удар върху бункера (бункерите), Службите на САЩ са наясно къде се намира, имат инсайдери. Апропо - имах сериозни притеснения след първото зацикляне на ВСРФ, когато молецът е заговорил за използване на ТЯО (по информания на инсайдери). В момента нищо не се чува по въпроса, вероятно се е отказал (поне на този етап), след като е предупреден. Путин според мен би използвал ТЯО само в случай на пряко участие на сухопътни войски на НАТО в Украйна.. Смятам, че той не е готов да се раздели нито с живота си, нито е готов да се запише в историята като масов убиец и престъпник. Да обясня за последното: Сегашната ситуация формално влиза в законовите рамки - не се води война, а миротворческа СВО, с мандат даден и гласуван от Сената.. Организирането и воденето на агресивна война е тежко криминално престъпление според наказателния кодекс на РФ ( наказва се 20 години затвор). Според мен това е втората (или първата) основната причина да се криминализира (или да подлежи на други сериозни санкции) употребата на думата "война" за т.н. СВО

През септември 2019 г. министърът на външните работи на Индия С. Джайшанкар в изявлението си на среща на Алианса за мултилатерализъм недвусмислено заяви, че „капанът на Киндълбергер относно недостига на глобални стоки е много по-сериозен от капана на Тукидид“. Освен това той предупреди за национализма, меркантилизма, и нарушаването на международното право и механизми или институции, които са твърде остарели, за да се борят с бързо развиващите се глобални предизвикателства. Тези предупреждения със сигурност бяха завоалирано обвинение срещу меркантилизма на Китай, авторитарните практики и незачитането на закони като Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), както и срещу умиращите многостранни режими като ООН, които не отразяват съвременните реалности и се оказаха неефективни при предотвратяването на съвременни кризи. Три години по-късно, с определянето на продължаващите глобални военни кризи в Европа (Войната Русия-Украйна) и Индо-Тихия океан (Четвърта тайванска криза), започващи през същата година, е време да преоценим значението на капана Kindleberger и също така разглежда ролята на Индия в споделянето на глобалната тежест. Поглеждайки назад, дебатите за капана на Kindleberger придобиха почва от 2017 г., когато известният американски политолог Джоузеф С. Най написа статия по темата точно преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на Съединените щати. Най предупреди за последствията от това, че един изолационист, слабият Китай се превръща в „разрушителен свободен ездач“ и не успява да осигури глобални обществени блага, като същевременно продължава да се издига и плъзга света в капана на Тукидид. Въпреки че Най не отхвърли Капана на Тукидид, той отрече неговата неизбежност, заявявайки, че ефектите са „често преувеличени“. В същото време, въпреки че се тревожеше, че светът ще се оттегли в капана на Kindleberger, той не отхвърли ролята на Китай като глобален доставчик на стоки, като нарече рекорда му „смесен“ чувал. Ерата след пандемията от COVID може да се наклони срещу Китай като глобален доставчик на стоки Каква роля играе Индия в динамиката на Kindleberger? В края на краищата, Индия е пряко засегната от военните маневри на Китай в Индо-Тихия океан, както вътре, така и извън границите на самата Индия, и е изправена пред свой капан на Тукидид с Китай. Каква роля може да играе сътрудничеството между Индия и Тайван за укрепване на икономическата сигурност и подпомагане преодолеят ограниченията на Китай като отговорен участник в глобалното управление? Като процъфтяваща икономика със средна сила и нововъзникваща глобална сила с ограничено влияние в разширено си съседство, Индия не само ще бъде пряко засегната от липсата на Китай като надежден доставчик, но също така може чрез различни регионални и глобални мерки за сътрудничество да повлияе на управлението на самият глобален механизъм. Например, доверието в Индия получи тласък като глобален генеричен (евтин) център за фармацевтично производство по време на пандемията от COVID-19, с огромен натиск да осигури не само собственото си население от над един милиард, но и развиващия се свят. Според индийското правителство, в рамките на инициативата Vaccine Maitri, Индия е доставила над 250 милиона ваксини срещу COVID-19 на около 100 страни към август. Въпреки това Индия се нуждае от повече съгласувани усилия, за да преодолее свръхзависимостта си от Китай за основни суровини за лекарства, както и за медицинско оборудване. Пандемията със сигурност разкри егоцентричните капризи на националните интереси и разцепи пропастта между богатите и бедните страни широко. Западът се престави зле, като лицемерно образование със своето трупане на медицински консумативи, както и с унищожаване или „на части и ad hoc“ дарения на оскъдни ваксини с почти изтекъл срок на годност, докато слаборазвитият свят се справяше с недостиг на доставки. Дипломацията на маските и ваксините на Китай, която предизвика опасения относно качеството и ефикасността, както и условните разпоредби, също доведе до „смесени“ резултати. Преди всичко международното сътрудничество липсваше крайно; Насилственото изключване на Тайван, който беше относително успешен в борбата с пандемията, от международните многостранни институции по нареждане на Китай подчерта липсата на политическа воля на китайския лидер Си Дзинпин да постави по-голямото добро над персоналистичните амбиции. Скоро след това руско-китайската стратегия „без ограничения“ беше финализирана точно преди военната инвазия на Русия в Украйна. Ролята на Китай във войната Русия-Украйна придоби нова спешност на фона на множество широкообхватни, дългосрочни последици за глобалните хранителни, енергийни, финансови и хуманитарни кризи. Тясното партньорство на Китай с Русия отново постави под въпрос претенцията на Китай да бъде отговорен доставчик на глобални стоки. Това не е въпрос на способности (заемащи позиция в променящия се баланс на силите и които Китай наистина може да изпълни), а на намерение. Планът на Си да отмъсти за „100 години унижение“ чрез преобръщане на водения от САЩ световен ред надделява над обявяването на Китай за насърчаване на многополюсно глобално управление. Например, непримиримият, засилен опит на Китай за териториално обединение доведе до все още възникващата Четвърта криза в Тайванския пролив. Като усложнява управлението на кризи и дипломацията, авантюризмът на Китай потенциално може да предизвика верижна реакция, която може да бъде избегната, в региона и изключително повишено напрежение по оспорваните граници в съседство (включително Южно и Източнокитайско море, както и Хималаите). Безразсъдството на Китай в момент, когато бушува война в Източна Европа, е не само дълбоко обезпокоително, но и самоунищожителна (отговорна) стратегия за прожектиране на сила, тъй като потенциалните блокади на веригата за доставки в морската зона биха осакатили и без това ужасната глобална ситуация. Отмяната или преустановяването на диалозите за сътрудничество със Съединените щати по въпроси като действията в областта на климата като противодействие на спорното спиране на председателя на Камарата на представителите на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван допълнително разширява глобалната пропаст в доверието и управлението. На фона на предупрежденията за по-бавен икономически растеж и влошаващ се енергиен недостиг в Китай, една вече затруднена глобална икономика може да претърпи нов неуспех. В такава ситуация ролята на средните сили да разширят своя проактивен принос и да създадат единен план за действие става все по-значима. За да избегнат капана на Kindleberger, средните сили трябва да увеличат дейностите си за популяризиране и да намалят зависимостта си от големите сили за координиране на отговорите. При липса на адекватна многостранна намеса, на партньори с еднакви възгледи се пада да предотвратят и ескалация на провокациите. Индия се нуждае от сериозна обмислена стратегия за ангажиране към редица партньори в региона – включително Тайван, който е надеждна икономика в Индо-Тихоокеанския регион. Намиране на неуловимия баланс: Ренесанс чрез многополярност? Въпреки своите ограничения, Индия признава необходимостта да запълни празнината в управлението, до голяма степен създадена от хегемонния конфликт между Китай и САЩ, и да работи за поддържане на по-равностойна, стабилна и устойчива глобална икономика в сътрудничество с различни партньори. Достигането на Индия до Съединените щати, Европейския съюз, Япония, Южна Корея, икономиките от Югоизточна Азия, Русия, Тайван и други е усилие да разнообрази своята икономическа свръхзависимост от Китай, а също и да изгради глобален профил. Неговата по-голяма асоциация както с центрирания в Китай „многостранен“ Четиристранен диалог за сигурност (Quad), така и с водената от Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) или BRICS (Бразилия-Индия-Китай-Русия) са внимателни опити за поддържане на баланса на силите и извлечете максимален ливъридж. Освен това, тъй като пълното отделяне от Китай не е вероятна цел (или възможен сценарий) поне в близко бъдеще, съосноваването на Индия на Инициативата за устойчивост на веригата за доставки (SCRI) е смел ход, който ще осигури дивиденти. По подобен начин критичната роля на Тайван в глобалните вериги за доставки и доминирането му в производството на полупроводници го прави идеален партньор за изграждане на алтернативни, устойчиви вериги за доставки. Подновената решителност на Индия да ускори споразумението за свободна търговия (ССТ) с Тайван, фокусирано върху създаването на център за производство на полупроводници, ще допринесе много за намаляване на зависимостта от Китай, въпреки че самият Тайван зависи от Китай за суровини. Досега Индия е възприела предпазлив подход, но неотдавнашната криза отвъд пролива само ще ускори това решение. В допълнение, новият натиск на Съединените щати за засилване на сътрудничеството с Тайван по редица въпроси може да проправи пътя за дългоочакваното ССТ между Тайван и САЩ и подобни инициативи от други страни. Участието на Тайван в SCRI и новосъздадената Индо-тихоокеанска икономическа инициатива (IPEF) също се превръща в жизнеспособна възможност. Накратко, най-добрият залог на Индия за избягване на капана на Kindleberger е да обедини сили с регионалните икономики. Например нейните близки партньори и мощни азиатски икономики Япония и Южна Корея също се стремят да намалят зависимостта си от Китай (въпреки че отделянето е далечна идея). По този начин комбинираното влияние на регионалните средни сили може да поеме нововъзникващите и заинтересовани страни от Южна или Югоизточна Азия като Виетнам и Индонезия. В допълнение към това нарастващият извънрегионален обхват (в Европа и Африка, например) би бил стъпка към създаването на ефективна, съвместна, устойчива архитектура на многополюсно управление. India and the Kindleberger Trap: Multipolarity Amid the Taiwan Crisis https://thediplomat.com/2022/09/india-and-the-kindleberger-trap-multipolarity-amid-the-forth-taiwan-crisis/

Едва ли има знание за Пейчев, но все пак за другите съфорумци ще цитирам това: (Да сега той ще почне пак "ама те това, те онова ,ама то не цялата цялата армия, то може повече.) По указанию начальника главного управления пропаганды РККА Александра Запорожца востоковеды Иосиф Брагинский и Иосиф Байков выступали с ежемесячным докладом о военном положении на Среднем Востоке и в Индии перед руководящим составом главного управления политпропаганды РККА, в штабах и управлениях родов войск. Как отмечает Репко, "для подготовки к работе среди населения государств, расположенных вблизи границ СССР, в Москве велось изучение их географического положения, дорожной сети, населенных пунктов. По состоянию на 13 февраля 1941 года в число 59 географических карт 7-го отдела г[лавного] у[правления] п[олит]п[ропаганды] Красной Армии входили лишь 3 карты Германии, 2 – Польши, в то время как карт Ирана было 9, Афганистана – 12, а Индии – 13". Задачей 7-го отдела являлась пропаганда на противника, и, как отмечает исследователь советской агитации Владимир Невежин, в первой половине 1941 года "из числа офицеров отдела, изучавших социально-политическую обстановку в странах вероятных противников СССР, свыше 80% находились на Южном и Дальневосточном ТВД". Более того, как сообщает печатный орган Минобороны РФ – "Военно-исторический журнал" (1992, № 11) – в конце зимы 1941 года старший инструктор 7-го отдела Иосиф Байков выезжал в Ташкент для участия в "оперативно-военной игре" Среднеазиатского военного округа "Армейская наступательная операция", "в ходе которой отрабатывались вопросы ввода войск в Афганистан и Иран. По условиям игры 21 февраля 1941 года выполнялся приказ „перейти границу Афганистана и Ирана, помочь трудящимся Ирана, Афганистана и Индии свергнуть гнет английских империалистов и афганской и иранской военщины“. Работники редакций газет на иностранных языках подготовили макеты газет и нескольких плакатов, изображавших радостную встречу бедняками южных стран бойцов РККА". Встреча должна была состояться уже скоро, как косвенно следует из работы Фуаза: "Первые образцы плакатов военной тематики появились и стали распространяться в приграничных районах, поставляться в Иран и Афганистан по каналам внешнеполитической пропаганды незадолго до начала Великой Отечественной войны". Не случайно по Афганистану и британской Индии курсировали стойкие слухи о скорой советской агрессии. Однако сбой произошёл на западном направлении: вспоминая первый этап Второй мировой, Молотов дал понять своему собеседнику Феликсу Чуеву, что к концу 1940 года Сталин загнал своего тоталитарного контрагента в стратегический тупик: "…Гитлеру ничего не оставалось делать, кроме как напасть на нас, хоть и не кончена война с Англией…". Германское вторжение не удержало СССР от оккупации северного Ирана, но заставило несколько отложить "освобождение" индийских братьев. Чуев записал недвусмысленное свидетельство Молотова и о планах после 1945 года: "Сталин вел дело к гибели империализма и к приближению коммунизма, – говорит Молотов. – Нам нужен был мир, но по американским планам двести наших городов подлежали одновременной атомной бомбардировке. Сталин рассуждал так: „Первая мировая война вырвала одну страну из капиталистического рабства. Вторая мировая создала социалистическую систему, а третья навсегда покончит с империализмом“". Александр Черепанов, возглавивший советский отряд в Афганистане 18 мая 1929 года после отзыва Примакова в Ташкент, являлся настоящим воином-интернационалистом - принимал участие в боях на КВЖД, был главным советским военным советником в Китае, планировал операции фронтов советско-германской войны, а затем создавал армию социалистической Болгарии, готовившей вторжение в Грецию И опять Афганистан должен был стать для большевиков своеобразным коридором для рывка на Индию. 9 февраля 1951 года, то есть через месяц после того, как Сталин объявил даже своим европейским сателлитам о намерении пройти до Ла-Манша, он решил проинструктировать представителей ЦК компартии Индии в своей катехизаторской манере – как разжигать мировую революцию: "Нужна ли партизанская война? Безусловно, нужна. Будут ли у вас освобождённые районы и Народно-освободительная армия? Будут такие районы, и будет возможность иметь такую армию. Но этого недостаточно для победы. Надо соединить партизанскую войну с революционными выступлениями рабочих…. Если бы индийские товарищи могли бы организовать серьёзную, всеобщую железнодорожную забастовку, то это парализовало бы жизнь страны и правительство… (…) Вам нужно иметь вооружённые отряды и среди рабочих, готовить забастовки рабочих, железнодорожников, иметь отряды в городах из рабочих. Когда эти два потока сольются, – победу можно считать обеспеченной". В той же беседе он посоветовал распалять братоубийственное кровопролитие, начав с одного из штатов Индии: "То, что происходит в Теленгане, надо, конечно, всячески поддерживать. Это – первые ростки гражданской войны". Без внутренней смуты вторая по населённости страна мира оставалась непростой целью. Принятое 8 августа 1951 года постановление Совета национальной безопасности США № 114/11 отмечало именно это: "Советские вооружённые силы и вооружённые силы сателлитов сохраняют возможность захватить континентальную Европу, Ближний и Средний Восток (за исключением Индии и Пакистана) в течение относительно короткого периода". На помощь восставшему индийскому пролетариату и крестьянству через перевалы Гиндукуша должна была прийти советская армия. Когда? Феликс Чуев записал свидетельство югославского коммуниста по имени Перо Попивода о том, что вождь сказал ему осенью 1952 года в кулуарах XIX съезда: "У вас ещё нет страны в руках… Потерпи годик!" http://militera.lib.ru/periodic/0/v/voenno-istorichesky-zhurnal/vij_1992-11.pdf

Разбрал си се с кого и за какво? Искаш ли да се разберем с ръководството за това че оспамваш всички теми с глупости и спорове , и да не пишеш тук повече?

Малко допълване: Също така - СССР се включва в Тристранния пакт като "партньор"

Русия и Украйна къде се намират по това време? Добре , коригирам се - Орднеците завладяват части от Източна Европа, но не биха имали против да я зазавладеят цялата

Иска ги, но иска и Източна Европа, Персия и Индия (за което има достаъчно документи Проливите са някаква обща или средна точка, но всъщност никога не са били пряко необходими за експанзионистичните политика и планове на СССР (няма данни че СССР иска за завладее Турция например), а по-скоро са му били необходими за отбраната и войната срещу Великобритания (в источното средиземноморие), а също и за престиж.. Ако си чел достатъчно история, трябва ва да знаеш че монголите зааладяват Източна Европа, Индия и Персия (и Анадола), Когато се приложи "психологията" на средновековната орда към "ордата" на СССР (което ти самия предлагаш) , ще стигнем отново до Източна Евроа, Индия и Персия

https://www.emerald.com/insight/content/doi/10.1108/REPS-10-2020-0153/full/pdf

През 30-те би могло да се каже, че САЩ задълбочава изолационизма си спрямо света (вкл Европа, и Пасифика, за Пасифика - вижте например как е прието решението за незввисимост на Филипините - САЩ решават еднолично че не искат да са там, и нямат работа там), тук не включвам Америките, където през 30-те САЩ изграят активна роля. Най-обобщено казано - в 30-те САЩ се е фокусира върху вътрешните си проблеми, върху себе си.. Това отдръпване (отичитаме факта че Великобритания е загубила "царската си корона") позволява на други (агресивни) играчи - Германия и Япония, а и СССР от друга страна, да заявят претенции за хегемония в Европа и Пасифика. Апропо, СССР има своите планове за Индия и Персия..

Да, това е смисъла на капана на Киндълбергер. Великобритания слиза от сцената и губи "царската корона", съответно ролята си на страна , която осигурява "глобалните обществени блага" (свобода на корабоплаване, на търговия, спазване на международните норми, и други в този смисъл) , а САЩ която е на-развитата икономически страна, със съответните най-големи ресурси, не заемат нейно място. Това всичко води до хаоса на 30-те (заедно с блокирането на дейността на ОН) и ВСВ.. "Във вътрешната политика правителствата произвеждат обществени блага като полицейска дейност или чиста околна среда, от които всички граждани могат да се възползват и никой не е изключен. На глобално ниво обществените блага – като стабилен климат, финансова стабилност или свобода на моретата – се осигуряват от коалиции, водени от най-големите сили. Малките държави нямат голям стимул да плащат за такива глобални обществени блага. Тъй като техните малки вноски нямат голямо значение за това дали се възползват или не, за тях е рационално да се возят безплатно. Но най-големите сили могат да видят ефекта и да усетят ползата от своя принос. Така че е рационално най-големите държави да водят. Когато не го правят, глобалните обществени блага се произвеждат недостатъчно. Когато Великобритания стана твърде слаба, за да играе тази роля след Първата световна война, изолационистките САЩ продължиха да бъдат свободен играч и това имаше катастрофални резултати." Не го обясних в заглавния пост, защото предположих, че хората, който ще проявяват интерес към темата, са наясно.. И ти благодаря, че го написа! (това позолява и други хора да провят интерес към темата)

След разпадането на двупослюсния модел САЩ не успяха да се наложат като "Световен шериф", и светът към условно "2010" беше (е) захванат в капана на Киндълбергер, отново, след 65 години свобода от този капан.. Забележка: По време на периода на двуполюсния модел бяха създадени множество международни механизми и институции, и приети множество конвенции, с участието на страните от двата блока, (явяващи се и гаранти за спазването им) които пречеха светът да попадне капана на Киндълбергер. /Важно да се спомене също, че двата блока, сами по себе си блокираха изкласяванията на национализми, меркатилизми, всякакви други "- изми" извън тях/. Виждаме една от последиците от попадането на света в Капана Кинделбергер - нова голяма европейска война Тази война не касае само Русия и Украйна, тя се разпростира по Цяла Европа до Северозпадните брегове на 'Европа, макар и там да не е "гореща". https://thediplomat.com/2022/09/india-and-the-kindleberger-trap-multipolarity-amid-the-forth-taiwan-crisis/ India and the Kindleberger Trap: Multipolarity Amid the Taiwan Crisis Jagannath P. Panda COMMENTARIES AND OP-EDS September, 2022 READ FULL TEXT Introduction: In September 2019, India’s External Affairs Minister S. Jaishankar in his statement at an Alliance for Multilateralism meeting unambiguously stated that “the Kindleberger Trap on the shortage of global goods is far more serious than the Thucydides Trap.” Moreover, he warned against nationalism, mercantilism, violation of international law, and mechanisms or institutions that are too outdated to fight fast-evolving global challenges. These warnings were surely a veiled indictment of China’s mercantilism, authoritarian practices, and disregard for laws like the United Nations Convention on the Law of the Sea (UNCLOS), as well as of moribund multilateral regimes like the United Nations that fail to reflect contemporary realities and have proved ineffective in preventing modern crises. https://thediplomat.com/2022/09/india-and-the-kindleberger-trap-multipolarity-amid-the-forth-taiwan-crisis/

След разпадането на двупослюсния модел САЩ не успяха да се наложат като Световен шериф, и света към условно "2010" беше (е) захванат в капана на Киндрълбергер, отново след 60 години свобода от този капан.. Забележка: По време на периода на дуполюсния модел бяха създадени множество международни механизми и институции, и прието множество конвенции, с участието на страните от двата блока, явяващите се и гаратни за спазването им - които пречеха света да попадане капана на Кинделбергер. /Важно да се спомене също че двата блока, сами по себе си блокираха изкласяванията на национализми, меркатилизми, всякакви други "- изми" извън тях/. Виждаме една от последиците от попадането на света в Капана Кинделбергер - нова голяма европейска война Тази война не касае само Русия и Украйна, тя се разпростира по Цяла Европа до Северозпадните брегове на 'Европа, макар и там да не е "гореща"

India and the Kindleberger Trap: Multipolarity Amid the Taiwan Crisis Jagannath P. Panda COMMENTARIES AND OP-EDS September, 2022 READ FULL TEXT Introduction: In September 2019, India’s External Affairs Minister S. Jaishankar in his statement at an Alliance for Multilateralism meeting unambiguously stated that “the Kindleberger Trap on the shortage of global goods is far more serious than the Thucydides Trap.” Moreover, he warned against nationalism, mercantilism, violation of international law, and mechanisms or institutions that are too outdated to fight fast-evolving global challenges. These warnings were surely a veiled indictment of China’s mercantilism, authoritarian practices, and disregard for laws like the United Nations Convention on the Law of the Sea (UNCLOS), as well as of moribund multilateral regimes like the United Nations that fail to reflect contemporary realities and have proved ineffective in preventing modern crises. https://thediplomat.com/2022/09/india-and-the-kindleberger-trap-multipolarity-amid-the-forth-taiwan-crisis/

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32058307.html?fbclid=IwAR1mNzCf45cqhov4H2uBKOXAMDeqNJ436Ndp8cKFB7dE29WQOaDFKCNmrfc Русия твърди, че не може да поддържа износа на газ през "Турски поток" заради санкциите 29 септември 2022 Бойко Борисов, Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган, Александър Вучич и други на церемонията по откриването на "Турски поток" през януари 2020 г. Русия твърди, че наложените ѝ от Запада санкции не ѝ позволяват да поддържа износа на газ през газопровода „Турски поток“. Компанията South Stream Transport B.V., която е нидерландското подразделение на руската държавната „Газпром“ и е отговорна за оперирането на газопровода, твърди, че лицензът ѝ е отнет от Нидерландия на 17 септември. В писмо до мениджърите на компанията, изпратено на 14 септември, което беше видяно от Радио Свободна Европа, директорът на компанията Олег Аксютин се разпорежда всички дейности да бъдат незабавно прекратени. В това се включва и прекратяването на разговорите с всички западни доставчици. „Спрете изпълнението на всички договори, свързани с техническата поддръжка на газопровода, включително проектиране, производство, сглобяване, тестове, ремонти, поддръжка и обучение“, пише Акюстин в писмото. ВИЖТЕ СЪЩО Първо беше "Турски", после стана "Балкански". Накрая се оказа руски поток Властите в Нидерландия и Турция не отговориха на запитванията на Радио Свободна Европа. „Турски поток“, който започва от Русия и преминава по дъното на Черно море до Турция, има капацитет за пренос на 33 млрд. м3 на година. Половината от това количество се консумира от Турция, а останалата част минава по продължението на „Турски поток“ през България към Централна Европа. От него се възползват най-вече Сърбия и Унгария. Продължението на газопровода през България е с дължина 474 км. То беше построено само за около година от третото правителство на Бойко Борисов, който го наричаше „Балкански поток“. Тръбата струва над 3 млрд. лева, платени от държавния бюджет. България очаква да си възстанови инвестицията от транзитните такси, които Русия плаща за пренос на газ по газопровода. Поверителни данни от справки на ДАНС, които бяха публикувани от разследващия сайт BIRD в неделя, показаха, че Борисов, президентът Румен Радев и бившата председателка на Народното събрание Цвета Караянчева са знаели още преди 5 години, че по продължението на газопровода „Турски поток“ не е предвидено да бъде доставян природен газ за България, а основната цел на този проект е „евентуално преустановяване на преноса [на газ] през Украйна“. Газопроводът носи икономически ползи на Русия, но не и на България. ВИЖТЕ СЪЩО "Като в клещи". Как България помогна на Путин срещу Украйна През Черно море тръбата минава на дълбочина от 3 км под морското равнище във води, в които има сериозна сеизмична дейност. Специализирани кораби извършват регулярни проверки на състоянието на газопровода и извършват бързи ремонти в случай на повреди. Оборудването, което е необходимо за наблюдение и ремонти, се внася почти изцяло от западни страни. Прекратяването на договорните отношения с доставчици от страна на South Stream Transport B.V. означава, „че никой няма да може да извършва ремонти, ако тръбата се повреди, има течове или част от нея се разпадне заради земетресение. Всъщност руската компания е загубила оперативния контрол над газопровода, а руското подразделение е загубило връзка с основната корпорация“, каза пред Радио Свободна Европа източник от South Stream Transport B.V.

Обединение на РФ и Беларус? Хипотетично възможно..(Допускам дори че е обсъждано) Дали се върви в такава посока или близка , ще разберем мисля по това дали Лукашенко ще признае референдумите (ако замълчи и си пасува, тогава - няма сделка)

"Вагнер" е като организирана престъпна група". Бивш наемник разказва за армията на "цар Пригожин" 26 септември 2022 Марат Габидулин, който се е бил в Луганска област още през 2015 г., показва книгата си, издадена във Франция За първи път бивш руски наемник се осмелява да разкрие тайните на частната военна компания "Вагнер", която Кремъл използва и в Украйна. Марат Габидулин разказва за дейността, парите и за митичния лидер на частната армия - Евгений Пригожин. "Вагнер" не е вписана в регистрите на правоприлагащите органи и регистъра на юридическите лица в Русия, а бойците ѝ са неизвестни. Твърди се обаче, че Главното управление на Генералния щаб на руските въоръжени сили негласно контролира организацията. Според някои руски и западни експерти частната армия дори вече е звено в рамките на руското Министерство на отбраната, което в крайна сметка е подчинено на руското правителство. През януари 2022 г. издателство "Гонзо" в Екатеринбург публикува мемоарите на бившия наемник Марат Габидулин, но в съкратено и цензурирано издание, в което има само намеци за дейността на частната армия. От март 2022 г. обаче Габидулин живее във Франция, където излиза пълната версия на "Два пъти в една и съща река". Засега книгата е издадена на френски и италиански език, скоро - и на полски и румънски. Бившият наемник планира да напише и продължение. Той е бил личен помощник на бизнесмена Евгений Пригожин - наричан Готвачът на Путин, който ръководи "Вагнер". Пред кореспондента на татаро-башкирската служба на Радио Свободна Европа Габидулин разказва как Пригожин убеждава руснаци да се присъединят към военната група, която работи за Кремъл. ВИЖТЕ СЪЩО "Готвачът на Путин" е вербувал стотици затворници за войната в Украйна Габидулин се е сражавал като наемник за "Вагнер" в контролираната от проруски сепаратисти Луганска област в Украйна още през 2015 г., както и в Сирия и Либия. Той е на 55 години, роден в Зарафшан, Узбекистан. Преди да напусне Русия, живее в Красногорск, близо до Москва. Професионален военен, завършил Рязанското висше военновъздушно командно училище към руското Министерство на отбраната. След като напуска професионалната армия, е осъден за убийство и излежава присъдата си. Разведен, има дъщеря. Как започва всичко "Всичко е много банално. Историите на всички наемници си приличат. Някога печелех добре, но излязох от армията, влязох в затвора и когато ме пуснаха, започна труден период в живота ми. Бях в депресия - нямах работа, нямах пари, нямах идея къде да отида. Тогава един бивш познат ми се обади и ми предложи да "изкарам малко пари". Каза, че заплащането във "Вагнер" е добро", казва Габидулин. Решава, че това е възможност да започне нов живот. Знае какво трябва да прави, бил е в армията все пак. Затова се съгласява, без да задава много въпроси. "Бяхме събрани в Краснодар, на полигон, там са разположени бригадите на ГРУ (Главното разузнавателно управление на руската армия - б.р.). Бях обучен там, бях приет като редник, това беше през 2015 г. През 2016 г. бях ранен. Отстраниха ми единия бъбрек, далака, част от червата и ми направиха операция на стомаха. Вече не бях в състояние да участвам в бойни операции", разказва още той. Въпреки това, през 2017 г. Габидулин настоява да отиде в Сирия. "Завзехме Палмира с щурм, аз предвождах един отряд. Но раните ми се отвориха и ме евакуираха. Не ми беше позволено да отида на война", казва той. Тогава е назначен за асистент на Евгений Пригожин. Работи в офис на улица "Островски" в Санкт Петербург. Омръзва му обаче да седи там. По това време набират хора за батальона "Ловци на ИДИЛ" - военна група, която е част от "Вагнер", но се състои почти изцяло от сирийци. Това е идея на Пригожин. Габидулин се е сражавял в Сирия няколко пъти "През цялата 2018 г. ръководих тази група. Тогава очите ми започнаха да се отварят за това, което се случваше около мен. Започнах да се чудя какво изобщо правим в Сирия. Не убиваме ли населението? Напуснах тази структура през 2019 г., след като службата за сигурност на "Вагнер" претърси мен и моя партньор, явно търсеха телефон, което е строго правило - не може да се използва такъв", разказва още Габидулин. На въпроса дали лесно се напуска частната армия, отговаря: "По принцип можете просто да отидете на почивка, да се обадите и да кажете: "Няма да се върна повече". Понеже няма договори. Но в моя случай процедурата беше по-сложна". ВИЖТЕ СЪЩО "Като диваци". Войник описа глада, объркването и разпада в руската армия Не го пускат да си тръгне, защото "операцията още не е приключила". Тогава той отива в Дамаск, срещна се с приятел и се връща пиян. Това е доказано нарушение на дисциплината и този път нямат друг изход, освен да го уволнят. Това е краят на четиригодишната му наемническа работа за "Вагнер". Казва, че още в Сирия е имало моменти, в които американците ги "размазват" и много момчета от групата загиват. Тогава за първи път се пита: защо се случи това, защо операцията не беше обмислена, защо ни хвърлиха в огъня? Няма инструктаж, просто им се дава цел, върху която трябва да поемат контрол. Ако го постигнат, получават пари. Още през 2017 г. обаче има недостиг на боеприпаси, а врагът разполага с автоматични оръдия, минохвъргачки, танкове. Под страх и натиск "Сега "Вагнер" е модел на руската държава. В страната има авторитарен режим - такъв има и там. "Вагнер" използва наемници - "войници на късмета", те не са свикнали да се подчиняват, там трябва да има демокрация. Само когато няма натиск, тогава могат да бъдат ефективни. Но с времето "Вагнер" се превърнаха във военни роби. Когато отидох през 2015 г., имаше признаци на авторитаризъм, но не както по-късно", казва още Габидулин. В началото службата за сигурност не е заплаха за наемниците, но се разраства и започва да контролира всички. "Дисциплината е нужна, но те трябваше да организират ефективната ни работа, а се превърнаха в репресивен апарат, който следи информацията за "Вагнер" да не излезе наяве", добавя той. Казва, че наемниците са хора, които отиват на война от отчаяние, много малко са идеалисти. В повечето случаи това са хора, които отиват да печелят пари и се страхуват, че ще останат без прехрана. А службата за сигурност се възползва от това и оказва натиск върху психиката им. Вагнеровците живеят под постоянен натиск, твърди мъжът, който някога е бил един от тях. Попитан дали знае за случаи на физическо насилие, той отговаря: "Вагнер" не се подчинява на никакви закони, така че там може да се случи всичко. Да, бият хората, понякога дори без вина. Може и да ги заключат в железен контейнер. През зимата, през лятото. "Вагнер" работи по правилата на организираната престъпност, точно както Русия". Редовите членове на "Вагнер" получава заплата от 180 000 рубли (малко над 6000 лева - б.р.), или по 6000 рубли на ден. Ако е на война обаче, стават по 8000 рубли на ден. "През 2016 г. бях командир и получих 320 000. Това са много добри пари за Русия. Освен в Москва и Санкт Петербург, никой друг в страната не получава толкова. За наемниците, които нямат образование или квалификация, това е цяло състояние. Това са лесни пари. На друга работа може да не получат такива за цяла година", казва Габидулин. Има и бонуси. За освобождаването на Палмира в Сирия през 2016 г. получават по 700 000 над заплатите. Командирите вземат още повече. Той например - 2 милиона. Ранените също получават допълнително. За по-леки травми - по 50 000, но когато той е тежко ранен, му плащат 3 милиона. При смърт на член на "Вагнер" роднините получават 5 милиона рубли (малко над 170 хиляди лева по актуалния курс - б.р.). Погребенията също поема частната армия. Габидулин казва, че не е чувал за случаи, в които да не е платено. Имало достатъчно много пари. А знаели ли са кой плаща? "Вагнер се счита за частна военна компания, но в действителност тя изобщо не е частна, а държавна собственост. Това са пари, които хората са спечелили. Няма частни инвестиции, затова не им е жал за парите и плащат много. Може би са откраднали част от тях, но и не съжаляват за тези, които са дали", отговаря бившият наемник. Твърди, че е уверен в това, което казва, защото е бил част от командния състав и много документи са минали през него. "Пригожин не е Абрамович, не притежава петролна компания. Доходите му не са достатъчни за издръжката на "Вагнер". Това са единствено бюджетни средства", казва Габидулин. Той казва още, че ръководството полага всички усилия, за да не стане ясно, че парите идват от държавния бюджет. Във втората си книга той ще опише от какво се страхува ръководството, че не позволява дори телефони. "Вагнеровците действат в много строга рамка, същата каквато службите за сигурност в Русия се опитват да наложат на населението - не можеш да мислиш, не можеш да имаш мнение. Всяка информация може да провокира мнение. Не е ли това начинът, по който работи правителствената пропаганда? Абсолютно същото. Властите казват само това, което искат да бъде чуто", казва Габидулин. Той изчислява, че когато влиза в частната армия, в Луганск и Сирия, са около 600 души. По-късно - в Нагорни Карабах, вече са около 2500. След това се появяват военните центрове на "Вагнер" в ЦАР, Либия, Мали. "Сега, заедно с наемниците в Украйна, вероятно вече са около 5000", изчислява някогашният наемник. "Цар Пригожин" "Учат ни да вярваме, че парите са дадени от "цар Пригожин", че той е весел, щедър, че се грижи за нас, че трябва да се молим за него. И, знаете ли, когато работех в офиса, имах чувството, че той познава всеки ранен. Помнеше кой в коя болница е, настаняваше всички в добри частни клиники. Аз също се оперирах в клиника "СОГАЗ" в Санкт Петербург. Той не пести пари за лечение. Поставя паметници на жертвите", разказва още Габидулин. И в същото време описва офиса на Готвача на Путин като "царство на страха", в което сякаш всички чакат да бъдат наказани за неща, които още не са направили. "Пригожин е добър познавач на хората. Знае на кого да крещи и на кого да говори умерено. Говори нецензурно. Всички преди мен бяха уволнени от него. Мисля, че не е лесно да се намери човек, който да издържи на Пригожин", казва Габидулин. По негово време е имало членове на "Вагнер", които са били в затвора, но повечето са били бивши военни. Сега обаче, по време на войната в Украйна, вече има информации, че лично Пригожин вербува затворници да се бият на фронта. Бившият наемник казва, че е виждал клипа от затворническата колония, на който мъж, приличащ на Пригожин, говори на затворниците. "Мислех, че телефонът ми ще се взриви - толкова пъти ми изпратиха този видеоклип. Отначало не вярвах, че това е Пригожин, отнасях се с ирония. Не мога да кажа със сигурност, че е той. Ако да, изглежда зле - подпухнал, сякаш е пил две седмици. А той не пие", добавя Габидулин. Днес той казва, че когато през 2015 г. е на мисия в Луганск с "Вагнер" е бил жертва на пропагандата. Тогава вярва, че Америка и Европа искат да завладеят руснаците. "После се огледах и видях, че не е така". И сега, когато започва войната, разбира, че всичко, което казват в родината му, не е вярно. "Не трябваше да бомбардираме Украйна. Знаех, че подготовката е в ход, но не мислех, че ще има пълномащабно нахлуване. Армията стои на границата от 2021 г. насам, но си мислех, че ще я заобиколи. Това е напълно безсмислено", смята той. Габидулин няма да кандидатства за политическо убежище във Франция, иска да се върне в Русия. Поне се надява, че ще има такава възможност. Иска да отиде при майка си в Стерлитамак. Но осъзнава, че ако сега го направи, може да му се случи всичко. А иска да довърши проекта си - хората да прочетат за всичко това и да осъзнаят, че не трябва да има армия като "Вагнер". "Ситуацията се променя много бързо. "Вагнер" разбраха, че вече не може да крият информация за себе си, така че сега поемат инициативата в свои ръце. Затова държавни медии и блогъри пишат "за героизма на вагнеровците". https://www.svobodnaevropa.bg/a/32048425.html

Да, това се говори почти официални. Но няма яснота дали Лукашенко ще се съгласи да "повтори".. Може да предоложим, че Путин му е предложил нещо което смята, че ще в неустоимо за самия Лукашенко, но един един ултиматум от Съюзниците, че ще бъде подведен под съдебна отговрност и съден съотговорно с Путин от международен трибунал, смятам е способен да го разубеди. Завалията си няма ядрени бомби, а войската му смешна.. Ще видим..Чакаме резултатите от преговорите на Путин и Лукашенко, Ще се разберат възможно най-бързо

Мобилизацията не може да спаси Путин преди края на зимата 29 септември 2022 10:21 Темата накратко Привикването на запасняци едва ли може да промени ситуацията "на терен" преди февруари. Мобилизирани са главно руснаци на средна възраст, които не са пипали оръжие от десетилетия. Механичното запълване на руски бойни части, воювали седем месеца без почивка, няма да ги "съживи". През последните четири седмици руската инвазия в Украйна по нищо не прилича на това, което някак привикнахме да виждаме в края на пролетта и през цялото лято. След отстъплението от Изюм армията на Путин вече е принудена да води отбранителна война срещу мотивирани украински сили, които продължават да се придвижват напред по цялата фронтова линия от Херсон на юг до Харков на север, коментира във вторник говорителят на Пентагона бригаден генерал Патрик Райдър. На практика в момента единственото място, където силите на Кремъл опитват да атакуват, е районът на град Бахмут в Донбас. "В района на Донбас руснаците, използвайки елементи от наемническата група "Вагнер", по същество се опитват да завземат територия - в някои случаи видяхме придвижване напред с няколко стотин метра, но нищо, което бих счел за значимо", уточнява ген. Райдър. За сметка на това в сряда сряда украинската армия почти напълно успя да обкръжи стратегическия железопътен хъб Лиман, където са съсредоточени последните боеспособни остатъци и резерви на отстъпилата от Харковска област руска армия. На пръв поглед неочакваният обрат на фронта принуди Кремъл да изиграе (пред)последните си козове. След като през март се провали да завземе Киев, а след това - и Донбас, след като войските му се изтощиха и започнаха да губят почва под краката си, руският президент Путин най-накрая обяви уж "частична военна мобилизация", която трябва да събере под бойните знамена поне 300 хил. запасняци. На пръв поглед звучи страховито, но всъщност става дума за мъже на средна възраст, които вероятно не са пипали оръжие от десетилетия. Паралелно Москва организира мними референдуми за анексиране на окупираните части на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област, които завършиха с почти "севернокорейски" резултат в полза на руския аншлус. Вероятно ни делят дни, а може би дори часове от момента, когато президентът Владимир Путин ще обяви поглъщането на завладените територии от Руската федерация. В по-лошия сценарий официално ще обяви война на Украйна, а в по-малко лошия - ще преформатира "специалната военна операция" в "антитерористична". РЕКЛАМА "Закърпване" на окупационните сили На практика свикването на запасняци най-вероятно няма да промени много ситуацията "на терен", освен че ще виждаме все по-истерично размахване на "ядрената карта" от страна на Кремъл. Няколко дни след обявяването на решението за мобилизация стана ясно също, че първата партида от призовани руснаци ще бъдат хвърлени директно на фронта без предварителна подготовка и със стара, ръждясала екипировка. Това ги обрича на нищо повече от пушечно месо пред дулата на калените в 7-месечна война и силно мотивирани украински ветерани. И тъй като бойният потенциал на повечето руски части в Украйна вече е спаднал на около 70%, дори на 50% в резултат на многомесечни сражения без възможност за ротация, най-непосредственият ефект от мобилизацията ще бъде просто запълване на дупките с негодни за фронта запасняци. Това ще доведе създаването на голям брой още по-зле функциониращи заместващи формирования, които само ще съхранят числеността на руското военно присъствие. Показателно е, че през март руската армия имаше предимство в съотношение 12:1 срещу Украйна по направлението в посока Киев. В Северодонецк то спада на 7:1, а след поражението в Харковска област най-вероятно вече е в полза на украинците. Също така през последните месеци руските бойни части успяваха да бавно да напредват единствено с помощта на мощна артилерийската поддръжка, която в момента все по-често отсъства. В момента оръдията на окупаторите са в пъти по-неефективни заради постоянната заплаха за техните складове с боеприпаси, които са постоянно обстрелвани с прецизни ракети благодарение на системите HIMARS. На сцената отново се появиха украинските ударни дронове и авиацията, след като САЩ предоставиха на Киев противорадарни ракети HARM, с които руската противовъздушна отбрана често бива "ослепявана" в подходящия момент. Протакане на войната Изпращането на запасняци и наборници в големи количества обаче може да помогне за стабилизирането на руските отбранителни линии, увеличавайки нивото на ресурсите, които Киев трябва да ангажира, за да постига пробиви. Независимо от това зачисляването на немотивирани и недостатъчно обучени аматьори във вече деморализирани военни части, и то през есента и в началото на зимата, е малко вероятно да промени хода на бойните действия в краткосрочен и средносрочен план. Оценявайки настоящата стратегия на Путин по първите ходове, не е много вероятно Кремъл да се опитва да изгради мобилизационни сили, способни да победят украинската армия. По-вероятната цел е да се компенсират руските загуби на фронта и след това конфликтът да се проточи и след 2023 г. В момента Украйна вече е твърде зависима от западните доставки на боеприпаси и международната финансова подкрепа, така че протакането е в неин ущърб. Вероятно Кремъл се стреми към победа с надеждата, че мобилизацията ще проточи конфликта достатъчно дълго, за да сработи неконвенционалната стратегия, комбинираща икономическа война, политическа дестабилизация, заплахи за ескалация и кампании за влияние в Европа и САЩ. Очакването е всичко това да накара съюзниците да принудят Киев да преговаря. Перспективата за дълъг конфликт, който значително изчерпва западните военни резерви и финанси, би трябвало да изглежда привлекателна и за Китай. Решението на Путин за военна мобилизация ще има кратко-, средно- и дългосрочни ефекти. За да ги разберем обаче, трябва да си дадем сметка колко време ще е нужно на запасняците, за да станат полезни, и колко дълго ще се подготвя Украйна за подобен сценарий. Опцията за използване на наборници и призоваване на запасняци беше дискутирана в Москва още през март. Ако руският президент беше направил този ход в началото на май, по всяка вероятност новите бойни части щяха да са готови в момента и можеха да бъдат хвърлени на фронта още докато украинската армия е разсредоточила своите сили в Харковска област, опитвайки се да стабилизира контрола си над новозавзетите територии. А ако Кремъл се милитаризира "на чисто" Много по-опасна за Киев и Запада е перспективата Русия все пак да реши да сформира "на чисто" нови бойни части от мобилизираните новобранци. Ще минат обаче няколко месеца, докато Москва събере новите попълнения, да ги превърне във военни формирования с поне базово ниво на подготовка, да обнови изваденото от складове бойно оборудване и да го разпредели на правилните хора. Допълнителна пречка ще бъде обстоятелството, че Русия вече е изпратила в Украйна много от своите военни инструктори, които могат да тренират запасняците. А руските новобранци обикновено се обучават в самите бойни части, които обаче също вече са на фронта. Проблем ще е и създаването на система за командване и контрол, способна да организира офанзивни операции. Става дума за намирането на качествени младши офицери, голяма част от които или вече са в Украйна, или са убити и ранени в първите седмици на хазартния блицкриг срещу столицата Киев. При това положение първите нови бойни формации от запасняци ще бъдат готови не по-рано от февруари догодина. Също така мобилизационните бойни части първоначално най-вероятно ще бъдат оборудвани с архивни оръжия от времето на СССР. Руската индустрия все още не е готова да обслужва военновременните нужди дори на съществуващата (полу)професионална армия. С течение на времето обаче, ако Кремъл управлява компетентно своята промишленост, тя ще концентрира своите усилия върху ограничен брой бойни системи и ще започне да стабилизира доставките. Също така е възможно Иран и Китай да подпомогнат въоръжаването на новите формирования в периода до пролетта - част от оборудването и на двете държави вече се използва в Украйна, като впечатление правят новодоставените ирански дронове камикадзе. От гледна точка на Запада съществува риск настоящата мобилизация да бъде посрещната с ирония и самодоволство, имайки предвид настоящата плачевна ситуация с руската армия "на терен" - особено след лавината от видеа на беловласи, мизерстващи и алкохолизирани запасняци, както и клиповете с първите уплашени военнопленници, прибрани в казармата буквално преди няколко дни. Като се абстрахираме от комичната опаковка на мобилизацията обаче, всичко това означава, че новите модерни украински маневрени сили трябва да бъдат обучени и оборудвани, така че да бъдат готови преди началото на пролетта. Необходима е също трансформация на западната отбранителна промишленост, за да може тя да произведе достатъчно военно оборудване и боеприпаси през 2023 г. в условията на все по-мащабен конфликт. Това е важно както за задоволяване на нуждите на Украйна, така и за укрепване на възпиращия потенциал срещу други потенциални глобални заплахи. Защото не само Китай, но и по-малки регионални силови играчи могат да се изкушат да използват момента, докато Западът е ангажиран в Украйна. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/voinata-v-ukraina/2022/09/30/4396178_mobilizaciiata_niama_da_spasi_putin_predi_kraia_na/?ref=dnevnik_in_article_cheteno_kapital_kare