nik1

Роман му пуска" мухи" на Фружина и той се самонавива

Жените са какво ходят в университетите? Очакват реализация на това образование, чрез по-добри доходи (получени заради това образование),по-стабилна работ,а и работа която ще е "кариерна" и перспективна за бъдещите им доходи (това е страна на реализацията). Двете неща са свързани.. Едно е да си шивачка или сервитьорка (работа до едно време, и която не е само непривлекателна, но и не е платена добре) друго е да си доцент, нотариуис ,юрист-консулт, лекар, ръководител на лаборатория за калибриране (има и по-добри и стабилни доходи в тези работи!). Дори е факт, че хората с висше образования "най-малко" остават безработни и без доходи, Могат да работят и работа която не е по тясната им специалност ======= Та това е. Питайте и дискутирайте сега, за да влизаме в безплодни спорове по-нататък,

https://en.wikipedia.org/wiki/One_Belt_One_Road_Initiative ================== Една вметка: Дали ще се проктът ще реализира така, както е на по-долната картинка, зависи от нашата готовност, желание и показани интереси (за сега ги няма твърдо заявени) Със огромно съжаление ще констатирам, че държавните ни БДЖ и "Железопътна инфраструктура" са едни комунистически предприятия, без идеи за равитие, рачитащи на субсиидитете, давани от държавата, а сега и от ЕС (докъде води русофилството, и сбъркания софтуер на ума - само до клиентилизъм :)) Следя равитието на БДЖ и заради "моята линия на коприната" Пловдив- Свиленград - Александруполи , Апропо това е наистина "балканска линия" на коприната; освен в Свилеград, коприната се е произвеждала и в Софлу и региона, които са тази "линия" Става дума за израждането на един малък участък с дължина 15 километра, с участие на двете държавни инфраструктурни компании. Превозвачът в Гърция е вече частен (приватизиран), но тяхната инфарстурктурна компания продължава да е държавна. Този проект мисля вече е просрочил, а резултат няма (по скоро смятам Гърците са големите мундари , вижте и колко време и как строят Солунското метро, най-скъпото нещо в света, още дупка; Плачат за пари като попове, дават им се пари, обаче нищо насреща, парите са разпилени или потъват)

ОК =============== Дядо ми се опитваше да си запази културата и живота си на независим от "държавата" човек, въпреки че продажната клика беше одържавила (принудил се е да я подари на властта) работилницата навремето - работеше в кооперация, и освен това работеше в къщи, поправяйки мебелите на хората от квартала (Католишката махала). / Едно "мултирелигиозно" и егалитарно по Иречек българско общество - къщи на богаташи (Спас-Турчеви роднини), къщи на хора "средна ръка", къщи на пролетарии, къщи на падрета, и къщи на висши полицаи../ Иначе да, съгласен съм ,не може да има патриархално семейство, когато мъжете и жените са еднакво образовани, и то сраванително високо (баба ми беше с трети тогавашен клас, т.е отговаря на прогимназиално образование,но е най-природноинтелигентния, толерантния и "красив отвътре" човек , който някога съм срещал в живота си), и двамата от семейството ходят на работа и получават доходи за се издържат (в офиса, службата,завода или там където) и когато друг ("държавата") определя съдбата и живота им.. ПС Според мен "държавата" тогава, всъщност беше една продажна и репресивна клика.. Сега имаме нещо като държава и обществен договор, или сме се "запътили" натам в някакъв смисъл..

Да вметна Стеретипите не са се променили много за три-четири поколения, въпреки промените в културата и начина на живот, и сега освен работеща и професионално реализирана и допринасяща за семейния бюждет, от жената се очаква да бъде и майка и домакиня Наслагват се стари стереотипи, върху културни окачвания и култура и става миш-маш, и трагедия (пиеса) по български : От жените се очаква да бъдат "супермени", а от мъжете все още - да имат добри и стабилни доходи и да осигуряват семейството, Ще го повторя Последното не е възможно капитализмът не дава на всички мъже /хора/ тези възможности, при капитализма има и безработица.. Апропо:Очакването че жената трябва да работи и да допринася за семейния бюждет е също част от културата ни (това не следва само от физическото продължаване/оцелявеане като вид) Ако бяхме на културното нивото на циганите, сигурно можехме на живеем с 15-20 лева на ден, говоря за това което знам от циганите- "трябват ни 15-20 минимум , жената да сготви една тенждера", но ние имаме друга народопсихология и култура, мислим за спестяване, осигураване, мислим за жилище, образование,здраве, почивка, бъдеще и т.н.

Ролите днес не пасват, днес защото за жената го има натискът на обществото да работи, (мама и тате, обществото са изучили момичето, жената. не за да гледа децата цял живот, а за да се релизира професионално), така и на финансовия натиск.. ================================== Иначе аз лично мога да ви кажа че съм отгледан и отраснал в щастливо патриархално семейство (по-точно от патриархален тип, дядо не ми беше "Ной", отношенията бяха базирани на взаимно разбирателство), в което няма драми, няма депресии, няма насилие, семейство в което баба ми беше домакиня, но това е семейство от първата половина на 20 век.. Това бяха най-щастливите ни години на мен и на брат ми.. Дядо и баба ни отгледаха по собствено желание и настояване, Майка ми и баща ми живееха на друго място, в собствено жилище, и ни идваха на гости (аз така го приемах), когато са свободни. Понякога бяха изнервени, но най-вече не можеха да комуникират с нас, а нямаха и опит, и аз право да ви кажа, не ги харесвах.. Апропо:Не всичко беше наред с това семейство ,не беше идеално, -Парите не достигаха, бяхме бедни, но това не ни правеше впечатление.. -Дядо ми имаше малка слабост към разговори жените от квартала /или поне така се говореше, той може да не е правил нищо сериозно,а само да се е заговарял с жените от квартала, такава му беше работата, мебелост, или по-скоро жените да са го харесвали,/, а ролята на менторът и човекът които държи здраво морала и "тоягата" беше на нежената му по-голяма сестра, учителка му, с която живеехме в един двор,и в една къща, (Къщите бяха три, но живеехме в двете) ============================ Това е далечно минало, което няма да се върне... Нещата са промени коренно за четири поколения...

Това е нещо като автоматичен генератор на графики и бар-графове въз основа да данните на WVS за отношението към семейство, работа,приятели, почивка, религия и политика https://knoema.com/hxpxvpg/world-values-family-work-friends-leisure-religion-and-politics?variants=Family&country=Netherlands https://knoema.com/hxpxvpg/world-values-family-work-friends-leisure-religion-and-politics?variants=Family&country=Romania

Щре потърся резултатите от WVS Още нещо искам да споделя: допускам че половите стереотипи (за ролята на мъжете и жените) ще са най-трудно изкоренимите в обществото ни, и дори мисля ,че отношението към хомосексуалните ще се промени по-скоро в нашето общество (последното е предимно страх и фобия) Например,достъчно е да видим хомосексуална двойка (една, две,) да говорим с тях, и да разбрем че те са нормални хора (мъже , жени), че с тях може да се говори , че са да възпитани и толератнтни, и не правят нищо страшно или лошо..Това може да промени фобските ни (на страх) нагласи много бързо.. А половите стереотипи? Големи и уж интелигентни хора с деца, робуват на тях, както казвате Дора все едно не са виждали жена,

Да вметна: Културата ти поред мен е безродова, според това което показваш, и по скоро скандинавска . Щом нямаш проблем да отглеждаш и възпитваш децата ви в семейството, и дори и си готов за това, вероятно значи си се културирал в скандинавското... /Най-простотия тест е да се преброи с колко човека от родата (семейство-аа мама и татко, и техните релативи) човека поддържа връзки, Ако са по малко от неговото коренно (майка, баща, братя и сестри) значи е.... готов/ Казвам го за да не се бъркат термините и да се изполват неправилно..Те имат значение..

Лошо няма, но с една заплата от офиса или предприятието, днес не може да се издържа семейство , камо ли да плаща наем или купува жилище (плаща ипотека) ПС Най-голяма отговорност за мен за днешното състояние (изобщо) носи тази продажна партия и клика, която навремето национализара земята на българина (в ТКЗС-та земята беше фактически наионализирана, те не бяха нормални коорперации), взе му бизнеса и са ги всики българи изрита да живеят в панелките по градовете, и да ходят на работа за една мижава заплата в завода (да им бъдат роби)..Режимът и системата и паднаха , когато" поддържжата и" се скапа, т.е когато СИВ и СССР дадоха "фира"..

Една вметка ако може: Според мен от тези проучванията излиза че очакванията към жените е те да бъдат като супермени. - хем в кухнята и в къщи, хем на работата, за последното защото мисля че никой освен при "малцинствата"..е циганите, не очаква жените да не ходят на работа . Това е пропуснато в изледването. Иначи е така, процентите на жените на управленски позици у нас, и в академичните среди са много по-високи от средните в ЕС (да кажем ние сме на първите места по тези показатели)

Разбирам, и още една вметка или допълнение към написамото ако позволите: Тази статистика говори и за "стереотипите"(по скоро очакваните роли и поведение от мъжете) при жените или в цялото общество Има и много "отказали се мъже" да създават семейство ("от мен не става съпруг или баща", "няма да се женя", "как да мисля за това, с тази заплата", говоря за казани, реални думи, и мисли, и поведение) , заради това че те не могат да постигнат по-добро или стабилно финансово състояние...(Знам че в Холандия не се очаква мъжът да издържа семейството, нито е срамно за мъжете, жената да има добри доходи от мъжа, но тук социланите роли са други) Да, мъжете могат да бъдат подпомагани със семейно жилище от родителите, и по този начин косвено да подобряват финансовото им състояние. Това обаче се случва по-скоро рядко, защото повечето българи имаме по едно неголямо жилищ., Освен това, в малките градове или села има проблеми с намирането на работа и осигуряването на стабилни и добри доходи. Ужасно тревожна и показателна статистика: http://www.mediapool.bg/blizo-5000-po-malko-detsa-sa-se-rodili-v-bulgaria-prez-2017-g-news273654.html ================== На голяма част от мъжете и на жените вече "старите роли" не пасват добре, и обществото започва узрява само за себе си. За това трябва време. Обикновено промяната на условията, води до промяна на културата в чак следващите поколения - две, три

Една вметка ако позволиш, според изследванията на Соня Карабельова и Хайгануш Силгиджиян сме преобладаващо безродова (индивидулаистична) култура,; https://bjop.files.wordpress.com/2008/10/sonia-karabeliovahaiganush-silgidjian-doklad.pdf Колективистичната култура и женности да се запазила е в работата и бизнеса . /Иначе съм съгласен с теб, има какво да се мисли и дискутира върху това изследване/

Дора, и мъжете може да сме жертви на стереотипите, Няма как, имаме стереотипи, но не може и не трява да закриваме дъравжата заради тях (защото по логиката излиза че всички изведнъж да станем холандци, аз разбира се съм всеки да си търси своето, но предлагам нека изчакаме промените да се случат от само се си!) Мъжете може да сме жертви на стереотипите или ролите си, примери: "Мухльо",(защото не изкраваш достатъчно пари, или си безработен), майка ми -> към баща ми, (и двамата покойници, баща ми много отдавва) "Работиш за куртазия" (баща ми -> към мен, при първата ми работа, нископлатена) "За нищо не ставаш" (една от моите бивши girl-frend, -> към мен, по повод нестигащите пари, малкото пари които изкарвах) ============================ Аз лично не водя не водя борби..просто се разделяме, когато нещата се получават така ; Както написах, вече никой не ни определя това с какви хора ще живеем, и можем да си преценяваме. Няма лошо, Това е част от израстването и на самото общество..

Проблемите на "ролите" и на "насилието" мисля, трябва да се разграничат малко (според мен, аз се опитвам да ги разграничавам) Да, множеството българи ,включително и жените приемат ролята на "жената в кухнята" (да го кажем така), но и не само там ; /жените работят повече като часове , защото го правят на "двете места" - извън къши и в къщи; Това са просто роля/роли, която хората от двата пола са приели в преобладаващата част от нашето общество. /тук ще направя една вметка, най-често в България си тровим живота в семействата и (по форумите), народопсихологина черта, ние сме нещастен народ, тревожна нация сме, спасението от това е всеки да си вземе избере някаква роля, при която е далече от тази на другия.Звучи шеговитото, но всъщност е истина, и много от мъжете работат до късно, защото не се чувстват щастливи в семействата си, Черта която не я биха разбрали скандинавците или американците, който са шастливи нации, и обичащи да прекават соводното си време със семейството си/ Това обаче не значи че всички са хора длъжни да спазват тези роли, и още малко че - трябва да бъдат задължавани или принуждавани с насилие и тормоз. Поне днес хората си избират партньорите, и в този смисъл си определят "ролите" в играта.. При отхвърлянето ная Конвенцията против насилието според мен (така мисля) водещ е страха (изключвам политическите интереси и мисленето на крайните популисти и маргинали) , а не нерабирането, че жените не могат и не трябва да бъдат принуждани с бой и тормоз да изпъляват очакванията на "мнозинството от обществото": обществото не е монолитно нещо, а се състои от множество хора, всеки от тях със свои ценности, стреотипи, култура ========================== Иначе разбирам обидата ти, За мен лично най-голямата обида е в това че се предлага капитулация на държавата, пред страха и популизма! (такава капитулация в крайна сметка води до същото което пишеш което ти- напускане на неработещата държава и оставянето и на произвола на страха и популистите)

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6684181 Доколко този стереотип все още е актуален в българското общество, можем да видим от статистиката на изминалата година -. тя е страховита. 12 жени, убити. от мъжете си. По една жена на месец е била убивана от съпруг, приятел или бивш, без някой да може да й помогне. Това означава, че в България имаме проблем с прилагането на съществуващия закон срещу домашното насилие. Фактът, че имаме такъв закон, е основен аргумент срещу конвенцията на не малко юристи. Тези 12 жертви обаче говорят, че този закон или не действа, или има сериозни пропуски. Като например липсата на достатъчно кризисни центрове, които биха помогнали на една жертва на домашно насилие да намери подкрепа и да избяга от побоя В момента в България кризисните центрове се броят на пръсти. Пак конвенцията призовава за улесняване на ваденето на медицинско свидетелство при домашно насилие, задължителна намеса на полицията при установяване на такова насилие и други подобрения. Тези детайли многократно вече са обсъждани през последните дни, затова няма да се спирам пак на тях. Скептичността на юристите обаче се дължи не толкова на детайлите или липсата им, колкото на факта, че. документът. не гарантира,. че правото. ще се прилага. Но това не е ли крайната капитулация на една държава? Ако не приемаме закони, защото така или иначе не действат, можем да спрем и да се лекуваме, защото така или иначе ще умрем. А и аргументът “конвенцията няма да промени нищо” едва ли е утешение за децата и близките на убитите жени. И едва ли ще бъде и за онези, чиято смърт все още дебне в собствените им домове, по една всеки месец.

„Стар Трек: Дискавъри“ (на английски: Star Trek: Discovery) е американски научно-фантастичен сериал. Почти десетилетие преди събитията от оригиналната поредица Стар Трек и отделно от хронологията на съпътстващите го игрални филми, "Дискавъри" проследява студената война Федерацията-Клингоните. Мишел Йо играе ролята на Филипа Георгиу, командващ офицер на USS Шенжоу. Сонекуа Мартин-Грийн играе ролята на Майкъл Бърнъм, първият офицер от USS Шенжоу и по-късно USS Дискавъри. Новата поредица е обявена през ноември 2015 г., като Браян Фулър се присъединява към екипа. CBS му възлага да направи първият сериал, предистория на оригиналната поредица, която отбелязва юбилей от 50 години. След по-нататъшни разногласия със CBS и други ангажименти, Фулър напуска сериала през октомври 2016 г., и е заменен от Бърг и Харбъртс. Премиерата на Стар Трек: Дискавъри се състои на 19 септември 2017 г. в ArcLight Hollywood, преди да дебютира по CBS и All Access на 24 септември. Останалата част от 15-те епизоди от първи сезон ще бъдат излъчвани ежеседмично на платформата All Access. В ролите: Sonequa Martin-Green Doug Jones Shazad Latif Anthony Rapp Mary Wiseman Jason Isaacs Сериите с БГ-субститри могат да се гледат тук http://muvibg.com/filmi/fantastika/26604-star-trek-discovery-season-1-star-trek-diskavri-sezon-1-2017.html

https://www.24chasa.bg/Article/1179198

1) Какъв е радисът на Шварцшилд за обект с масата на Слънцето? 2) А на обект с масата на Земята? 3) А на обект с масата на.... връх Еверест? (да кажем, той има обем от около 10 кубични километра , и маса 30 милиарада тона) Благодаря предварително. на този любезен колега, който прояви желание и интерес да отговори (аз не знам отговорите)

Намерих няколко неща на случаен принцип :): Заявени са интереси на Китайските инвеститиори у нас, в последните години (или повече) към: жп-транспорта, селското стопанство и фотоволтаичната енергетика (3-те сектора са сред най-предпочитаните от китайските инвеститори) Забележка: Селското стопанство и фотоволтаичната енергетика ги нямаше ги в картата на сайта http://www.aei.org/china-global-investment-tracker/ , жп-инвестициите, за които споменавам биха могли да се случат в бъдеще, сега не са налични/ Това за мен е интересен материал, има и видеоматерил http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/kitajski-investitor-gleda-kam-severna-balgarija-za-nov-zhp-zavod.html https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2015/07/17/2574721_milionite_v_jitata/ http://www.economic.bg/bg/news/2/Kitajci-otkriha-fotovoltaichna-centrala-za-61-mln-evro-u-nas.html

Китай в Африка Публикувано на 29.12.2017 в Свят В средата на декември в Найроби се проведе първата изложба на китайско-африканското сътрудничество в областта на производствените мощности. Според думите на Ли Сюйхан, сътрудник към посолството на Китай в Кения, укрепването на икономическите връзки отговаря както на интересите на Китай, така и на развиващите се страни от континента. Африканските държави са на такъв етап на развитие, че имат остра нужда от инвестиции, оборудване и технологии. Всичко това Пекин може да им предостави. Участниците в изложбата се ангажираха да увеличат инвестициите в икономиките на Черния континент. Практически изложбата показа, че малкият и среден бизнес в Китай разполага с достатъчно възможности да инвестира в икономиката на Източна Африка. Според думите на ръководителя на китайската делегация Хе Цайлин: „Особено големи възможности за разширяване и укрепване на сътрудничеството представлява грандиозният проект „Един пояс, един път”. Той ще създаде нови работни места и ще открие нови възможности. Проектът ще помогне за бързото развитие на континента и ще укрепи дружбата между китайците и африканците”. Найроби не е избран случайно за място на първата китайско-африканска изложба. Кения е пример за развитие на икономическото сътрудничество между Китай и Африка. Страната притежава всички необходими възможности, изгодно географско разположение, добра икономическа база и удовлетворителна съдебна система. От миналото лято са пуснати в движение първите влакове по новата жп линия, която свързва вътрешните провинции на Кения с пристанищния град Момбаса, който е част от проекта „Един пояс, един път”. Активно участие в проекта е отредено и на Египет. Ефектът от този проект ще почувстват и източно-африканските страни – Етиопия, Танзания, Уганда, Джибути и Руанда. Мрежа от жп линии, построени с китайски пари, ще ги свърже с Кения. Всичко това е много хубаво, но все още не може да се каже със сигурност дали е нова форма на неоколониализъм или безкористна помощ? Самите китайци сравняват себе си с гладно дете, което много бързо расте и му трябва калорична храна, което в случая означава суровини и ресурси. В търсенето на ресурси вниманието на Пекин е привлечено от Африка. Докато Европа и САЩ виждат в Африка предимно източник на нестабилност, миграция и тероризъм, то Китай се интересува единствено от суровините. Африка е единственото място на планетата, като изключим полюсите, където все още има свободни полезни изкопаеми. Континентът притежава 90% от световните запаси на кобалт, 90% платина, 50% злато, 98% хром, 64% манган и повече от 30% уран. Африканските гори и до днес са най-девствените на планетата. В Африка има много находища на елмази, а запасите от нефт са повече от тези в Северна Америка. Черният континент притежава и 40% от световните запаси на водна енергия. Не по-малко важно е, че Африка е прекрасен пазар за китайските стоки и позволява на Пекин да засили своето геополитическо влияние. Африканците предоставят на Китай ресурси в замяна на търговски споразумения, кредити и инвестиции. Сътрудничеството с Китай помага за развитието на африканските страни, но далеч не всички жители от континента вярват, че Китай провежда политика на невмешателство във вътрешните работи на африканските държави. Не са малко африканците, които определят дейността на китайците на Черния континент като нещо, което наподобява неоколониализъм. Очевидно е, че китайците използват Африка като полигон за проверка на нарасналите си амбиции на международната сцена. В Африка те строят пътища, училища, жп линии и пристанища. Отпускат кредити и правят милиардни инвестиции. Известно е, че китайската икономика изпитва най-голяма нужда от енергийни суровини. Африка отстъпва само на Близкия Изток в списъка на доставчиците на нефт в Китай. Пекин доставя 1.4 млн. барела африкански нефт в денонощие. Това е 22% от общия внос на нефт в Поднебесната империя. През миналата година Ангола е била третия по-големина доставчик на нефт в Китай, а през тази измести Саудитска Арабия и отстъпва само на Русия. Така например, вносът от Ангола през август достигна 1.05 млн. барела в денонощие, а на Саудитска Арабия намаля до 1.03 млн. барела. От Либия и Замбия до Гана и Мозамбик Китай си извоюва репутацията на ненаситен консуматор на ресурси. При това Китай се нуждае от всички видове полезни изкопаеми, даже и от… слонова кост. Китайците секат дървесина в Мозамбик, добиват мед в Замбия, търсят уран в Зимбабве, купуват в Конго кобалт за производството на батерии за електромобилите си. Те прокарват пътища в Ангола и строят телефонни линии в селските райони на много африкански страни. Болници, училища, водопроводи, язовири, летища, магистрали, хотели, здания на парламенти, всичко това се строи или от самите китайци, или с тяхното непосредствено участие, като по един или друг начин е свързано с достъпа до суровини и полезни изкопаеми. Майкъл Леви и Елизабет Економи в книгата си „С всички достъпни способи” (2014) пишат: „Пекин прибягва до така наречената „търговска дипломация” и малко са тези, които могат да се сравнят с тях. Пекин търгува, помага, прави инвестиции и дава кредити с нисък лихвен процент и обезпечава евтина работна ръка за инфраструктурните проекти.” Китай задмина Америка и стана най-големият търговски партньор на Черния континент още през 2009 г. По оценката на агенциите Thomson, Reuters и Световната банка днес на китайската държава се падат 15-16% от експорта на т. нар. Черна Африка (Африка разположена на юг от Сахара) и 14-21% от вноса. Пекин има подписани търговски споразумения с повече от 40 страни на Черния континент. През 2000 година търговският оборот между Африка и Китай е възлизал приблизително на 10 млрд. долара. През 2014 г., по данни на организацията Китайско-Африканска изследователска инициатива (SAIS-CARI) към университета „Джон Хопкинс”, търговският оборот вече е достигнал 220 млрд. долара. Дебора Братигам от SAIS-CARI твърди, че Китай се придържа към многостранен подход в своите икономически отношения с Африка. Според нея, Китай е крупен източник на преки инвестиции в Африка. Пекин предлага кредити и заеми за развитие, инвестира средства в селското стопанство и развива зони за свободна търговия и икономическо сътрудничество в редица африкански страни, включително Замбия, Етиопия и Нигерия. Финансирането се осигурява от People’s Bаnk of China, а така също и от такива крупни финансови институции като Development Bank, Export-Import Bank of China и China-Africa Development Fund. По данни на SAIS-CARI, от 2000 г. до 2014 г. китайските банки, предприемачи и правителството са дали на Африка 86 млрд. долара. Основни бенефициенти на китайските пари са Ангола, Конго, Етиопия, Кения и Судан. Деловите интереси на Пекин в Африка са диверсифицирани. Китайците участват в развитието на енергетиката, телекомуникациите, добивните отрасли на икономиката и финансират многобройните обекти на инфраструктурата. Разбира се Пекин се интересува не само от промишлеността. В Китай живее 20% от населението на планетата, но само 7% от земята е обработваема и ежегодно намалява.Налага се да се търсят не само суровини, а и продукти. В областта на селското стопанство китайците са подписали много изгодни споразумения със Зимбабве, Замбия, Кения и други страни от континента. Китайските компании все по-често купуват или вземат под аренда селскостопанска земя, като отглеждат на нея предимно зърнени култури, които впоследствие експортират в Китай. Съгласно изследване, направено от китайския център „Джон Торнтон” към института „Брукингс“, днес Китай осигурява една шеста част от всички инвестиции на Черния континент. Любопитно е, че китайските и американските инвестиции се отличават и по своята структура. По данни на глобалния институт „Маккинзи”, 66% от американските инвестиции са насочени към добивните отрасли, а от китайските само 28% са такива. Това показва, че китайците не се интересуват само от суровини, както се твърди. Най-голям дял в сътрудничеството между Пекин и Африка заема производствения сектор. Според „Маккинзи”, 12% от общото производство на Африка, което в стойностно изражение възлиза на 500 млрд. долара се контролира от китайски бизнесмени. Още по-забележимо е влиянието на Китай в инфраструктурата. Половината от международните строителни проекти се пада на китайски компании. По-голямата част от инвестициите и кредитите естествено са насочени към богатите на ресурси африкански държави, но един от големите бенефициенти е и бедната на полезни изкопаеми Етиопия. Тя привлича Китай с изгодното си стратегическо разположение и 100-милионния си вътрешен пазар. Етиопия е на второ място в списъка на получателите на кредити в Африка. По данни на университета „Джон Хопкинс” за 15 години тя е получила от Китай 12.3 млрд. долара. Малко повече от два пъти в сравнение с богатите на суровини Судан и Конго. Китай не само че задмина Америка по обем на търговия с Африка, но я догонва и по обема на инвестиции. В същото време, докато Вашингтон „тъпче на място”, Пекин постоянно увеличава своята активност. Така например, Китай има посолства в 52 африкански страни, а САЩ в 49. От петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН Китай поддържа най-голям брой миротворци на Черния континент. Към март 2017 г. повече от 2500 китайски военнослужещи, полицаи и военни специалисти участват в шест миротворчески мисии на ООН в Африка. Четири крупни контингента се намират в Дарфур (Конго), Мали и Южен Судан. Още два по-малки контингента са дислоцирани в Бряг на слоновата кост и Западна Сахара. През 2015 г. Си Дзинпин обеща 100 млн. долара военна помощ на Африканския съюз за укрепване на отбраната и борба с тероризма. Вече 9 години Китай участва в антитерористични операции срещу пиратите в Аденския залив. Между другото, неотдавна в Джибути беше открита първата военна база извън границите на Китай, предназначена да обслужва китайските моряци патрулиращи в залива. Освен пари и помощи, Пекин дава на африканците и възможности за избор. За Африка това е много важно, защото от няколко десетилетия и досега западните правителства и донори, от една страна, дават милиарди долари помощи, а от друга, особено през 80-90-те години на миналия век, доведоха до гибел икономиките на африканските държави с налагането на американския модел за реформи и пазарна икономика. Проучванията между населението показват, че африканците се отнасят доброжелателно към китайците. Така например, съгласно данните получени от анкетата на социологическата агенция Afrobarometer,проведена в 36 африкански страни, двама от всеки трима африканци (63%) считат, че икономическото влияние на Китай е от полза за развитието на континента. През 2008 г. тогавашният президент на Сенегал Абдула Вейд написа, че: „Китай, който сега провежда и собствената си модернизация, се отнася към развитието на Африка много по-отговорно, отколкото западните страни”. По данни на университета „Джон Хопкинс”, 80% от работниците по китайски проекти в Африка са местни хора. Освен това китайците провеждат и професионално обучение на местните работници. Така например, Financial Times пише, че Huawei, фирмата, ,която получава от Африка 15% от приходите си, подготвя 12 000 студенти по телекомуникации в учебни центрове в Конго, Ангола, Египет, Кения, Мароко, Нигерия и ЮАР. Но въпреки всичко това, не може да се каже, че от присъствието на Китай в Африка са доволни всички африканци. Спектърът от недоволства към китайците е доста широк. Като се започне от това, че не спазват правилата за движение и се стигне до прилагане на незаконни бизнес практики в сферата на екологията и нарушаване на законите на трудовия пазар.Някои от африканските лидери използват антикитайските настроения за извличане на политически дивиденти. Например, бившият президент на Замбия Майкъл Сата спечели изборите през 2011 г. до голяма степен благодарение на антикитайските настроения, ескалирали след като китайски мениджъри открили стрелба по протестиращи работници в една от каменовъглените мини в южната част на страната. През 2013 г. Сануси Ламидо Сануси, тогава шеф на Нигерийската централна банка, заяви, че към Китай трябва да се отнасят като към конкурент. Той каза: „Африка трябва да признае, че Китай не се различава по нищо от САЩ, Русия, Британия, Бразилия и другите страни. В Африка китайците защитават собствените си интереси, а не африканските”. Африканските работници все по-често съдят китайските компании за ниските заплати и лоши условия на труд. Особено сложни са отношенията с Китай в Замбия. През 2012 г. там премина вълна от антикитайски протести. По време на стълкновенията загинаха не само африканци, а и няколко мениджъри на минни компании. Връзките между Китайската Народна Република (КНР) и африканския континент водят началото си още от постколониалния период. Тогава Пекин установява дипломатически отношения с младите африкански държави, които се нуждаят от признание. От своя страна, китайците изисквали от африканските държави да признаят за единствен законен представител на китайския народ само КНР, а не Тайван. От това време датира и най-важният съвместен проект за строителство на жп линия с дължина 1860 км, свързваща Замбия с танзанийското крайбрежие. След края на Студената война Пекин усилва икономическата компонента в отношенията си с африканските страни, като за разлика от западните страни, провъзгласява политика на ненамеса във вътрешните работи на страните от Черния континент. Това позволява на китайците да получават много по-изгодни условия при отпускането на кредити, заеми и финансиране на инвестиционни проекти, отколкото западните държави. Предимство за Китай е и фактът, че мнозинството от африканските страни нямат достъп до финансовите пазари. Често пъти геополитическите промени в Африка поставят на изпитание политиката за ненамеса на Китай. Подобен например беше случаят с дългогодишната гражданска война, завършила с отделянето на Южен Судан. Но даже и в този случай, въпреки интересите си в Судан, Китай продължи да се придържа към политиката на ненамеса. Или както казва бившият зам.-министър на външните работи на Китай Чжоу Венчжун по повод на разделянето на Судан: „Бизнесът си е бизнес, но ние се стремим да разделим бизнеса от политиката. Моето мнение е, че вътрешната политика на Судан си е вътрешна работа и ние нямаме право да се намесваме в нея”. Според анкетата, проведена от Института „Маккинзи” на 100 крупни африкански бизнесмени, сътрудничеството на Африка с Китай е по-изгодно и перспективно, отколкото с другите страни, включително САЩ, Великобритания, ЕС, Индия и Русия. Авторите на изследването прогнозират ръст на печалбите на китайските компании, работещи в Африка, до 250 млрд. долара през 2025 г. в сравнение със сегашните 180 млрд. долара. В същото време, докато Китай действа на всички континенти, отделяйки им еднакво внимание, то средствата на Русия стигат само за действия в избрани направления зад граница. Москва също има приоритетни региони и континенти, но на този етап Африка не е между тях. Кремъл отдава предпочитанията си на Европа, Близкия Изток и Централна Азия. Последните успехи на Русия в Сирия обаче дадоха отново увереност на Москва в собствените й сили. Създава се впечатлението, че Кремъл няма нищо против да разшири руския плацдарм, разположен в североизточния ъгъл на Черния континент, в посока към Египет, за сметка на Либия. За това говори и октомврийската визита на руския премиер Дмитрий Медведев в Алжир и Мароко и изявленията на Владимир Путин след преговорите с президента на Гвинея Алфой Конде за отписване на дългове към африканските страни на стойност 20 млрд. долара. Въпреки явното изоставане на Русия в Африка, перспективите все пак не са лоши. Още от времето на СССР беше натрупан много добър потенциал, който при нужда може да се използва, естествено след като се адаптира към ХХI век. Сергей Мануков, eadaily.com * Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto https://bultimes.com/Китай-в-Африка/

В съседна Сърбия китайските инвестиции за периода са $6.05B Total , основно в енергетиката и транспортта /Не знам как стой въпроса с пазара на електроенергия в Сърбия/ ------------- И аз си помислих за демографските перспектективи на Азия, Африка и за ниската цена на труда в тези страни Африка освен това е богата на неразработени земи и на неразработени природни ресурси, Последните ще бъдат необходими на развитата китайска икономика/индустрия в следващите години, която ще става все по зависима от вноса им (Китай и в момента внася суровини) . Китайските компании могат да си позволят такава експанзия , защото имат финансовите ресурси. Правят я пазарно , но и стратегически, (може би не винаги целенасочено със стратегическа цел)

Как строят числата с китайските инвестиции у нас, в БГ http://www.aei.org/china-global-investment-tracker/ Общи инвестиции за периода 2005-2017: 330M US$. От които: Транспорт: 120М US$ Недвижимост: 210 US$

Пак извърташ. и правиш "сламани човеци",... това ти е номера в животота.. Вземи прочети как съм отговорил и после прави човеци и постановки..дето са в крак.. Те колегите може да не са ти разбрали номера, ти номера.си го пробвал, въртял и сукал цял живот.. .

Проблем няма, бъди арогантен, пак казвам.. Само при теб проблема, е че си служиш с нечестност и удари под кръста в дискусиите. /Помниш че ти излъга си роден в търновско (попитах откъде си родом, ти ми от болярския край), после за да не "паднеш" в спора , изкара нагло мен виновен за това че си ме подвел и излъгал, а като те поствих на тясно, каза че "всъщност ние така си отговаряли"..... И тук си същия , в конктерната ни дискуия...., и в много други дискусии ... Не можеш да "падаш" , а често грешиш, и за да не си признаеш грешката- заиграваш нечестно, а по-лошото и понякога нагло!./ Остани със здраве.