nik1

Напълно съм съгласен. Аз съм на същото мнение, думата не би следвало да се превежда. (но не съм лигвист, и не ми плащат за да определям езиковата политика, или да пиша речници)

Първите свителства за батални сцени, в цял свят, се появяват по това време, през околко 12 000 -10 000 г преди днес, при преходът късен пелитоцен - ранен холоцен (През целия плеистоценен арт няма нито една батална сцена, всичките сцени са ловни) Какво е характерно за този период: Тогава се развиват технологиите, ловните и събираческите, започва усядането и развитието на притивен хортикултуризъм, населението нараства 10 -20 пъти за няколко хиляди години (имаме наличие на силен популационен натиск) (Апропо не знаем кой е убил тези хора, кой е участвал в избиването и защо, нито знаем какви точно са били те самите; Ловът е характерен за всички примитивни и нетолкова примитивни общества - пасторалистите, и хортикултуралиостите ловуват, но те не са ЛС) Какво мога да кажа аз", само едно прехвърлянието на тези условия или на сегашните към целия плеистоцен, и правенето на заключения за войните при ЛС е нос-сенс.. ================== Ако говорим за homicide при ЛС, да има ги, (при някои от тях са чести, при други почти липсват) но трябва много да се анализира и да се вниква в причините (При хортикултуристите има и случаи на homicide, в резултат... на бойни игри) И все пак следва да да се говори за чисти и типични ловци и събирачи ,ЛС (нито уседнали, нито познаващи търговията, нито подложени на натиск от околните аграристи пастролисти, Апропо някои от североамериканските ловци дори познават робовладелчеството, т.е. говорим за стратифицирани и комлексни общества, нямащи нищо общо с бандите на ЛС.

Реч, произнесена от министъра на благоустройството в Народното Събрание на 16 януари 1942 година http://www.extremecentrepoint.com/wp-content/uploads/2012/08/Balgariq_v_stroezh_1942.pdf

Je ne comprends pas la relation.

Всъщност няма значение кой как превежда и разбира думата, и какъв смисъл или подсмисъл и влага.. Конвенцията визира социалните роли на жените и мъжете , т.е касае социалния контекст на понятието (веселяците и жителките на остров лесбос ги няма в концепцията) https://igiti.hse.ru/data/360/313/1234/6_2_2Lorb.pdf

"Джендър" е "род", а "Джендър пърформанс" е роля. Преводът на български е крайно непрофесионален , изглежда че преводачът е гледал да си вземе хонорара, без да влага ум, и без да си направи пълен чек Допуснал е две грешки, които насложени една връз друга предизвикаха целия шум около Конвенцията. 1. Превел е английската дума "Джендър" като "пол" - това е направено в определенението за пол , (забележка: думата дори трудно може да бъде преведена като социопол, "социосекс") 2. В същото време този човек е превел и английската дума "секс" (sex) като "пол" на друго място (по-скоро мисля че е използвал копи-пейст от друг текст и материал). Превел е две различни английски думи по един и същ начин, с една дума Какво имате предвид с последното? Илюстрирайте, моля

Контролът на изразходването на публичните средствава у нас е осъществяван от АДФИ и СП (Сметната палата), и е достатъчно ефективен спрямо това което е заложено за него в законите, Въпросът е че, в законите е заложено контролът на изразходваните средства да е за законосъобразност, а не за целесъобразност и ефективност, както е да кажем в някои страни на Запад. Тук се очерватва и по-големия проблем - той е че липсва достатъчно воля и желание( в парламентите, партиите и правителствата у нас) да се променят на законите, касаещи тази контрола, в посока контрол на целесъобразност и ефективност на изразходването на публичните средства (Защо лиспва тази воля? Заради клиентиелистко-партийния модел, разбира се)

Това е все пак са пушки, а не неизтребители 4-то или 5-то поколение Колко струват тези пушки тогава? 12 лири едната? 1200 гроша (куруша)? Във почти всяко "средностатистическо" българско семейство тогава са могли да се изнамерят пари за една пушка, не мислите ли?

PS По-горе използвах изразтт "трето съсловие" като като "граждани" първо. Аналогията беше за това че хората от селото си носят своята култура и ценности в града. Според едно полухумористично разбиране "ватникът" е бившия селски жител, който дели махалите и хората "наши" и "чужди", и това принесено в градската култура го прави подържник на Путин, който дели света на "Русия" и "Запада", Това е руската доктрина днес "Западът е чужд, и иска да ни прецака" , около която се правят политики и идеологията Забележка: "ватниците" не са нацинал-патриотите на Русия, не бъркайте нещата; Патриотите (национал-патриотите в Русия) са репресирани дори повече от либералните опозиционери, те са противници на Путин и кръга му , а "ватниците" са неговите подръжници. Ако говорим за средната класа: В темата сме дискутирали широко и подробно въпроса със средните класи, У нас тя е в е зачатък или слаба (в зависимост от от критериите за определяне на средната класа), за разлика от широката средна класа Турция. Ако говорим за електрати: Електоратът на АКП е преобладаващо от средната класа в Турция. Електоратът на на нашите "изкуствени" патриотични партии (тук влючвам и левите, които залагат на тази карта) е от бедната класа.

Защо мислиш така,Стинка? В 60-те години в България започва една бързо извършваща се, голяма урбанизация; За петнайсе-двайсе години, процентът на градското население у нас нараства от да кажем 45 на 65, Подобно нещо в урбанистичен план се случва в Турция, след 2000-та година. Всъщност изкривяването при нас се получи заради налагането, от съветстките аватари,аватарите на КПСС, на една тоталитарна и команда идеология и икономика от феодално-средновековен тип. Тук е важни да се допълни и това: Русия никога не се променяла-и днес вождът очаква подчинение и раздава привилегии и власт на лоялните и подчинените Апропо , Днешния полупрезидентски модел на управление на Русия повтаря този средновековен модел (той е по-скоро татарски, отколкото "собствено" възникнал) - Президентът не е глава на правителството, но реално той го ръководи (председателства заседанията му, според Конституцията и правопомощията му), и то не е независимо от него, Освен това, Президентът има право да разпусне Думата, ако Думата не одобри правителството, предложено от него. (това не знам дали го има някъде в света днес, освен в Русия) Модел на пълно подчинение на власти, служби, съд, медии, вкл. изборни комисии, от Президента (50 процента от членовете на секционните избирателни комисии според сегашните закони се назначават от правителството). Дори Президентът вече назначава (законно, променени са законите) някои от т.н. "глави" на републиките в състава на РФ. Кой го подържа този Президент - същите тези служби, военните, и "хранените хора"- олигарските и овластените от него. (Моделът е катастофален за самата Русия и руснаците, и вече част от тях го разбират,) Нашият "изкуствен и външно" произвен псевдо-национализъм или псевдо-патриотизъм е платен от Русия (платен е на партиите и лидерите им)

"Любчето" Дуа Липа

+! храна, и много движение? Не звучи невероятно че в онези времена е можело да да се постига по-добро здраве при някой хора. Предполагам че болестите на "модерния живот"не са били толкова разпространени както днес, например сърдечно-съдови /мозъчни инсулти, сърце, кръвно/, диабети, автоимунни, рак (При ЛС ,ловците и събирачите, тези болести и отсъстват, но има и друга причина за по-доброто здраве - вижте по-долу) За сметка на това я е нямало съвремната медицина и нездравите организми и натури са умирали рано, най-вече като деца., а инфекциите и болестите предизвикани от бацили/микрограмизми, (вируси, бактерии и др.), и паразити са взимали немалък дан..Плюс травмите..

PS Случаите от последната седмица какво илюстрират за а)? ("законност ,неизменно включваща прозрачен, отчетен и демократичен законодателен процес") -Истанбулската Конвенция не беше обсъждана където и да е (може да не сме я ратифицирали, но сме я подписали през 2016-та, и тя подлежи на рафитикация,т.е приемане или отхвърляне от парламента) , и за нея знаеха и разбираха (за какво се отнася) само двете очилати управнички /министърки Цачева и Захариева - Решението за Пирин беше типичния пример за това как се правят закони на парче,по целесъобразност и ударно, като се гледа да се заобиколи и прецака "неудобното" гражданското общество, което е част процеса по а) НПО-та имат много важна роля и място в законодателния процес! Те представляват гражданското общество, Към какво вървим когато ги изритваме и демонизираме? Апропо,когато се твърди че НПО-та са издържани с дарения, нека да си направим сметката че партиите са платени, получават маса пари от данъплатците ,само заради това че имат електорат, а НПО-та - не получават такива, нито могат да си "докарват" като участващи в властта и разпределянето на баницата, лобизъм и консултации. Освен това - за някои от шефовете на партии и/или париите като цяло има виждания че са подкупвани /подкупени, или издържани от правителства,и служби на чужди държави, За Волен Сидеров се смята че е купил телевизията с руски пари, Първанов има декларирани доходи, в продължение на последвателни години, които получавани от "евразийски" фонд/организация, Можем да видим лидерите на БСП,и не само тях, на конгресите на "Единна Русия" (която не е социалистическа или социал-демократическа партия!), или да ги видим в най-близки отношения с хора от руските служби и естаблишент. Та, ако тръгнем по тази "следи" и логика, трябва най-вече и първо да забраним партиите и парламента.

Коя от тези Турции има по-голяма регионална тежест и значение? А) Турция с икономика в рецесия (липса на растеж или минимален такъв), прекъснакла икономическите си политиески връзки с ЕС, и с нестабилни и неработещи институции. (Днешна Путинова Русия 2) Б) Турция с нарастващ БНП, със силни икономически и политически връзки с ЕС, В) Турция с нарастващ БНП, предвидима и институционално стабилна, и в пълна или значителна степен част от ЕС (и имаща глас в ЕС и у влияеща на процеситес в ЕС ) , т.е Турция част от ЕС, и подкрепена от ЕС? Пътя и интересите , целите на Турция изглеждат ясни (всъщност те са зададени много много отдавана   - да се върви към (B) , друг е въпросът докъде и как бъдат ще са постигнати.. Още един въпрос? Има ли интерес ЕС, Турция да стане част от него? Отговор: Да, ЕС има икономически и политически интерес да разширява влиянието си - икономическо и политическо (чрез Турция) върху Близкия Изток и региона, и най-вече да влияе върху процесите в този регион , който го засягат.. Теориите "Хазин", или в стил "Хазин" са погрешни и откъснати от реалността и фактите за Турция и близката и история

Лаф да става.. Да добавя към напианото от Киров Нарастналите "амбиции" на Турция или Ергдган в частност, не са в да скъса връзките си с ЕС или да дори да "оглави мюсюлманския свят" (що за "анализ", какво да "оглави" след като като тя не е ислямска република, а е национална държава, в която шериатът няма някаква роля, и никога не е имал) , а да възвърне водещата си място като регионална сила..Това няма как да стане ако се скъсат икономическите връзки или променят отношенията с ЕС, колкото и да се вижда такова желание или намерение на някого. Тъкмо заради тези връзки и отношения, днес Турция е това което е, и е нелепо и да се вменава нещо друго на управлението на APK и Ердоган. Защо? Обяснихме го много пъти, на много места: Тази AKP и Ердоган бяха лидерите, двигателите и "извършителите" на процесa на икономическото и политическо въздигане и трансформация в "европейски стил" държава, на бедната кемалиска република, в която икономиката и инициативноста (икономическата свобода,но и не само тя) беше ограничена от рамките на държавния контрол и съществуващата идеология и докрина. ПС Ислямизъм в Турция няма, Има "възвръщане" към корените на гражданите (турците, и кюрдите), а това са религията (да това е ислямът, подтискан от предишния режим и идеология) и историята (забранената от предишния режим, "Османска Империя" е част от историята на турците и на Турция); в крайна сметка всичко това е едно европеизиране на Турция и в политически план..(Турция като една дясно-консервативна европейска страна, консервативна в социалната област, и либерална в икономическата) Защо споменавам кюрдите: освен че днес имат предвания на кюрдски език, по-важното е, че при новия режим, те са представени в политическия живот - парламентрано и извънпарламентарно, както и в регионалното управление. Самата AKP години наред е част ЕPP (ЕНП, Европейската Народна Партия), а днес е част от Alliance of European Conservatives and Reformists (AECR) ППС Защо днес виждаме млади жени с кърпи в големите градове в Турция? Поради същата причина, поради която виждаме "ватниците" в Русия или национал-популистите България - хората от селата, с тяхната култура и ценности "ударно" станаха част от третото съсловие В Турция хората от селата се стекоха "ударно" и масово към големите градове, Това е резултат от политиката на либерализиране на икономиката, и съответно - замогването на гражданите на Турция.

ЕС не само най-големия пазар,но и най-отвореният и предвидимия (пазар ,потребител и износотел, инвеститор, продавач,купувач), без да броя САЩ, който географски е далече от Турция. Данните показват и нещо повече и по-важно според мен за отбелязване (то е същото което се казва от Киров, но според , мен не се вижда от много четящи постинга хора) - че Турция не би могла да просперира или развива (икономически) без тези връзки и взаимоотношения с ЕС Това всичко може би не е зле да се напомня във форума, на "средностатичстическия" форумец, по една или друга причина по-малко или повече, в плен на объркани , неверни и алогични популистични виждания; Виждаме изразът им под нянаква форма в управляващите, които 'средноститистическия" форумец е избрал.

Един българин в Морската пехота на САЩ http://www.heritage.org/Research/NationalSecurity/cda08-05.cfm by ExtremeCentrePoint on Friday, 26 February, 2010 · Моля при цитиране на откъси от статията да се посочва източника ExtremeCentrePoint. Личните данни в статията са променени, но историята и процедурата за влизане в Морската пехота е автентична. Здравейте. Казвам се Павел. Аз съм сержант от Морската Пехота на Съединените Американски Щати и нося на народите свобода и демокрация … или поне така казват в новините по CNN. В тази история искам да ви разкажа най-вече за BCT (Basic Combat Training) или на български – Курс за обучение на младия боец. Ще споделям само личния си опит. Започвам с кратко въведение за това какво ми се случи преди влизането в BCT (Basic Combat Training), ще добавя и някои детайли за самия Basic Combat за да се избегнат недоразумения. През есента на 2004 г., с 200 долара в джоба, вашият покорен слуга стоеше на входа на летище Мидуей Чикаго(Chicago Midway Airport). Само три дни по-късно той вече чакаше в приемната на Recruits Station Marine Corps за да се запише доброволец. Сега вече е сержант от морската пехота на САЩ. И така, какво ви е нужно за да се запишете за доброволец? Изброявам: необходимо е да пребивавате легално в САЩ – Green Card, Social Security Number, high school diploma, да сте от 17 до 32 години, да нямате сериозни правонарушения и федерални престъпления, да не взимате наркотици, да имате добро здраве и голямо желание защото Marine Corps – това далеч не е за всеки. В САЩ има 5 вида Сили: USMC – Морската пехота, ударния юмрук на чичо Сам, USArmy – редовни войски, USAF – крилата на чичо Сам (Да, да чичо Сам има крила ), US Coast Guard – Бреговата охрана и USN – флотът на САЩ. Ако доброволецът има посочените по-горе документи и спецификации, може да влезе във всеки от петте вида Сили. Всички те заедно се наричат Въоръжени сили на Съединените американски щати(United States armed forces). Ето защо е погрешно да се каже, че човек се е записал в USArmy, ако е бил приет в корпуса на Морската пехота. Първият ви контакт ще бъде с човекът, който ви приема за събеседване. По нататък тези хора ще ги наричаме „рекрутери”. След разговор с рекрутера, трябва да преминете AFCT(Armed Forces Classification Test.) – тест за класиране във въоръжените сили. Според резултатите от този тест, рекрутерът ще реши дали си струва да се занимава с вас. По време на разговора, рекрутерът като мазен циганин ще ви обяснява прелестите на този род войски, в който искате да се запишете, ще ви дрънка за високата заплата, бонусите, красивите момичета по плажовете на Калифорния и т.н. Ако издържите този тест, рекрутерът ще бъде страшно доволен, ще вземе вашите документи и ще ги предаде в MEPS — Military Entrance Processing Station. Ще ви се наложи да ходите там няколко пъти. Ако трябва да сме точни, то вие ще се окажете в най-близката база на Морската пехота. MEPS — Military Entrance Processing Station е организация за комплексно обслужване на Министерството на отбраната на САЩ, окомплектована с граждански и военни служители. Нейната мисия е да се определи физическото и психическо качество на кандидатите в съответствие със стандартите на Министерството на отбраната, на въоръжените сили и федералните закони. В навечерието преди заминаването, вие ще прекарате нощта в хотел платен от Корпуса, не пийте алкохол, който ще ви предлагат другите кандидати. В MEPS ще премине втората част на подбора. Вие ще трябва да преминете през няколко теста за интелигентност, да говорите с психолог, щателен медицински преглед, преглед на зъбите и най-важното – да преминете втория тест, който ще реши бъдещето ви като американски войник (аз ще продължа да пиша морската пехота, защото тя е за него ) – ASVAB(Armed Services Vocational Aptitude Battery). Тест ASVAB се състои от 9 глави и е доста труден. General Science (GS) — 25 въпроса за 11 минути лимит. Arithmetic Reasoning (AR) — 16 въпроса за 36 минути лимит. Word Knowledge (WK) — 35 въпроса за 11 минути лимит. Paragraph Comprehension (PC) — 15 въпроса за 13 минути лимит. Auto & Shop (AS) — 25 въпроса за 11 минути лимит. Mathematics Knowledge (MK) — 25 въпроса за 24 минути лимит. Mechanical Comprehension (MC) — 25 въпроса за 19 минути лимит. Electronics Information (EI) — 20 въпроса за 9 минути лимит. Assembling Objects (AS) — 16 въпроса за 9 минути лимит. От резултатът на теста зависи вашата бъдеща специалност, военна служба и бонусите. На този тест аз набрах 61 точки при необходим минимум от 31 точки. Добрите резултати ми позволиха по български лакомо да се налапам с всевъзможни бонуси и да избера не лоша във финансов план и като кариера MOS( Military Occupational Specialty) – на български: военно отчетна специалност. В MEPS ще прекарате един ден и много ще се изморите. В края на този дълъг ден ще трябва дълго да чакате събеседването ви с counselor (съветник), който ще работи конкретно с вас и ще ви предложи различни срокове за договора, вид служба, специалности, места за учене и тренинг. Всичко това ще зависи от вашите документи и резултатите от теста ASVAB, а от резултатите от разговора със съветника ще зависи цялата ваша служба и условията за нея в договора. Ако подпишете договора за ангажиране, още същата вечер стягате мешката и заминавате в конкретно място за BCT (Basic Combat Training). В никакъв случай не се съгласявайте да ви запишат в резерва! Резервистите от Морската пехота получават много малко, почти нямат бонуси, а на война заминават много бързо. На рекрутерите им е изгодно да ви запишат като резервист, за това той ще получи повече пари. По тази причина рекрутерът ще се помъчи да ви измами и запише в резерва, разбира се с ваше съгласие. Мен не успя да излъже. Аз подписах договор за 5 години Active Duty и 3 години в Reserve. В офиса след всички тестове и подписани договори, рекрутера, хитрата маймуна, ми каза, че с този контракт ще бъда принуден да отида на война в една от страните на деплоймента – Ирак или Афганистан. Искаше в последния момент да ме убеди да остана в резерва. Отговорих му с шега , че от това не ме е страх – той не ме разбра. Въобще много често забелязвам, че по принцип в американците чувството за хумор често липсва. И така, след подписването и завеждането на договора, изборът на специалност Basic Training не беше много голям – аз избрах артилерията. Тя се счита за шибана специалност, но е по-добре платена и с повече бонуси. От Чикаго до Сан Диего три пъти сменяхме самолета. Това ме разби. На летището в Сан Диего ни качиха в автобус, раздадоха ни инструкциите и потеглихме. Беше страшно – предстояха ни 12 тежки седмици. Веднага щом пристигнахме бяхме прехвърлени на Рецепцията – мястото където дават униформа, стрижат, провеждат окончателен медицински преглед, формират взвода, IST и т.н. Веднага след пристигането ни дадоха телефонни карти и казаха да се обадим на родителите си и да кажем, че ние сме добре, а също така да им кажем името и фамилията на дрила, който отговаря за нас. На рецепцията имаше 4 апарата и преди да те включат в линия трябваше да се каже – “recruit mother” или “recruit father”, на други беше забранено да се звъни. Роднини в Щатите аз нямах и затова дадох картата си на друг новобранец. На много от рекрутите(новобранците) след медицинския преглед им дадоха специално очила, които ги наричат “BC Glasses” или “birth control glasses”. С такива очила на носа нито една жена не би ти пуснала, но за сметка на това те са много здрави – да се счупят е много трудно, а точно това е важно за обучението. След като ни остригаха и ни провериха за заболявания, дриловете започнаха с провеждането на Initial Strength Test (IST) от резултатите, на който се решава къде ще бъдем изпратени. Това е или Physical Conditioning Platoon, или нормална казарма. Physical Conditioning Platoon е за тези, които не успяват да направят коремно набиране и се откажат повече от 5 пъти. В този лагер най-злите дрилове ви хранят на корем и в същото време така ще цедят физически, че стомашен сок потича и от ушите ви. Програмата по физическата подготовка продължава 21 дни, но всъщност тя спира едва в момента, в който успеете да направите поне три коремни, 40 лицеви опори и да пробягате 3 мили за по-малко от 28 минути. Ако медицинските прегледи са показали, че сте прекалено слаб (в килограми) то дрилът ще ви назначи “double-rations”, а ако сте по-дебел от нормата ще се радвате на “Diet Tray” – ще кльопате малко, но ще тичате много с винтовка на шията. В този лагер(Physical Conditioning Platoon) аз не попаднах защото покрих всички физически нормативи. Чаках недълго, около седмица и след това нашият взвод беше формиран и настанен в казармата. Basic Combat Training (BCT) Тук ще ви разкажа за самия Basic Combat Training (BCT) Базовият тренинг на морските пехотинци е най-сложния от всички. Обучението на морските пехотинци продължава 12 седмици, но не забравяйте, че времето прекарано на рецепцията не се смята, така че вие ще прекарате с миличките дрил-сержанти цяла вечност. Сержантите от морската пехота се отличават с гнусен характер и проблеми със слуха. Те са предимно закалени бойци с доста мисии в страните на деплоймента. Дриловете живеят с новобранците в една казарма и много строго следят за дисциплината. Ако има някакъв проблем между рекрутите(новобранците), сержантът ще накаже виновните, но и целия взвод. За бой много бързо ще се окажете на гауп-вахта за седмица и ще бъдете лишен от месечната си заплата. За всеки подобен инцидент или за извращения на службата наказанията са много строги. Вие винаги сте под погледа на дрила и той е пред вас. За дрил-сержанта вие не сте нещо по-различно от детска градина, неговата задача е да ви направи бойци, а тези бойци след това да отидат в деплоймента в Ирак или Афганистан и това изисква качествена подготовка, в която няма място за извращения или побоища….въпреки това ние се биехме редовно . Аз също участвах веднъж – лишиха ме от заплата и за малко не бях арестуван от военната полиция. В общи линии, веднага щом слязохме от автобуса дриловете ни проведоха инструктаж, че трябва да се обръщаме към тях само със “Sir”, а за положителен отговор се смята само “Yes Sir” или “Aye, aye, Sir”, а също така ни разказаха за задължителните параграфи на военната юрисдикция. Те са само три – 86, 91, 93. Когато нашата група пристигна, ние започнахме да подреждаме дрехите по шкафчетата. Между нас като бесни кучета сновяха 3 зли дрила, ровеха по дрехите ни и взимаха всичко, което не е необходимо на морския пехотинец, а това е почти всичко, което сте донесли с вас нелегално – парченце шоколад, дъвка, бисквити. Когато дрилът намираше в новобранец “Сникерс” или “Марс”, той ги показваше на всички и казваше, че този рекрут подрива дисциплината в взвода и целият взвод ще прави лицеви опори докато виновникът яде сникерса. Това се случваше често, но ние не биехме провинилите се завити в одеяло както се показва в холивудските филми. След като дриловете приключат да се забавляват с новобранците те ще назначат на всеки по “battle buddy”, обикновено това е този, който спи на горния етаж на леглото. Бойният ти другар(battle buddy) ще носи твоето оръжие когато ти не можеш, ще те носи и теб самия ако ти получиш травма, ще коригира стрелбата ти и т.н. Процесът на преминаване на обучението BCT може да се опише с две думи – TOTAL CONTROL. Дриловете стават с новобранците сутрин и ги съпровождат до леглото вечер, те непрекъснато проверяват състоянието на рекрутите и външния им вид. И не дай Боже дрилът да открие в джобовете на новобранеца непозволена вещ. Обучението в казармата започва почти веднага – на другия ден след пристигането ви. През първия ден се изучават чиновете в Корпуса на Морската пехота, много е примамливо да се заспи, но званията трябва да се познават. След това сержантът раздава бланки с “The 11 General Orders of a Sentry as required in Marine Corps Boot Camp (and after, when performing sentry duty)” и това трябва също да се научи. След това дрилът казва, че трябва да се научат няколко run to cadence songs и всеки получава съответните куплети. Песните на Морската пехота винаги са ми харесвали. Особено “I Got a Girl in a Mississippi Town”, а и нашият дрил също я харесваше така че тичахме основно с нея. Но това още не е всичко. В началния етап на обучението трябваше да научим още “USMC Core Values” и “Marine Corps history”, а след това и винтовката M16A4. Можем да добавим още и кодексът за поведение на морския пехотинец(Code of Conduct), който си е нещо като устав, а MCRD (Marine Corps Reruits Depot), както казваше нашия дрил – „това са само цифри”. В него всичко е описано дори и взимането на душ и миенето на главата: 1. Line up 2. March to shower head 3. Pull the ring and wet your head 4. Soap your head and face thoroughly 5. Rinse 6. Soap your left arm. Etc. Това страшно много ми хареса защото аз обичам порядъка и не харесвам когато нещо е неопределено или се прави така като не трябва. В Корпуса на Морската пехота всички действия са регламентирани, има много правила и инструкции, които строго трябва да бъдат спазвани. И ако ти правиш нещо много лошо, ще го тренираш и повтаряш докато не го направиш добре. И още: „Инициативата ебе инициатора” в MCRD – така казваше нашия дрил. В същото време целият апарат на Въоръжените сили на САЩ е изграден върхо строга формалност и йерархична бюрокрация. Например само за да си получиш заплатата е необходимо да се подпишат 25 формуляра. Началната подготовка в MCRD е в три фази: 1. Basic Learning(physical and mental) 2. Rifle Training. 3. Field Training. Първата седмица от обучението се нарича „Формиране”. Дрил-инструкторите „формират” новобранците чрез процеса “total immersion”. Този период продължава от 3 до 6 дни. През това време рекрутите наистина опознават дрил-сержантите си и разбират с кого точно си имат работа. Изучава се строева подготовка, сглобяване и разглобяване на винтовката, носенето на униформата и т.н. Този процес е много важен защото подготвя новобранците за по следващото физическо обучение в MCRD. В същото време този период е доста труден защото през цялото време ти се спи, намираш се далече от къщи, нямаш познати. Да слушаш тричасовите лекции на дрила не е достатъчно – трябва и да ги запомняш. Наказанието за този, който заспи беше доста тежко. В същото време на мен не ми достигаха познания по английски, защото лекциите на сержанта бяха пълни със сленг и типични военни термини. Дрилът, като стара печена лисица, веднага надуши проблема ми и без дума да каже на другия ден до мен седеше колега, който ми превеждаше думите му на разбираем битов английски. И още – НИКОГА, чувате ли?, НИКОГА не звънете и не чукайте на врата на офиса на дрил-сержанта защото това е неговия дом. Освен това никога не трябва да се говори за него като “D.I.”, може само “Sir”, Drill-Instructor и званието и името. На дрил-инструкторите им е забранено да бият новобранците, забранено им е дори да ги пипат с пръст извън местата, които са упоменати специално в устава. Но злите езици разказват, че в Перис Айланд не всичко е точно така. Аз обаче не им вярвам, въпреки че със свещ не съм им светил и не мога да го оборя с факти. Въпреки тези ограничения сержантите успяват да подържат жестока дисциплина в тълпата неорганизирани американски подрастващи. Всеки взвод има по три дрила и те действат в пълен синхрон като ефективна група. Старшият D.I. отдава повечето от командите, вторият D.I. или “second hat” или “Heavy A” наблюдава тези, които имат проблеми да изпълнят командите и с помощта на гласа си и яки попръжки ги мотивира допълнително. Например така се постига резултатът от 10 секунди за разглобяване и сглобяване на винтовката M16. Третият D.I. или “Third Hat,” се занимава с “quarter-decking” или IPT (Incentive Physical Training). Или по български казано – тъпче новобранците така, че слюнката им става на кисело мляко. Много от тях откриват неподозирани дарби в себе си – например да тичат 3 мили за 9 минути, да има и такива. ( световният рекорд за 5 км е 12 мин и 37 сек). По време на обучението новобранците не успяват да правят нищо правилно и непрекъснато са подложени на “quarter-decking”. По време на обучението ще бъде избран и лидер на взвода – (platoon leader). Той ще бъде избран по ръста си, обикновено най-високия за да води другите. Ще бъде избран и “administrative assistants” на Старшия дрил, който ще му помага в административната работа. Има в Корпуса една много хубава и вярна фраза, която сержантите обичат да повтарят: „It’s a whole lot easier to get into Marine boot camp than it is to get out of it.” При финалната атестация не успяват да преминат между 10-20 души от 60-70 кандидата, но да се откажеш от финалните изпити това означава отказ от изпълнение на заповед, а това пък те води директно пред Военен съд. Почти всеки ден рекрутите правят физически тестове – РТ. Това са шест упражнения по различно време и сутрешна физзарядка “daily dozen”. Всяко упражнение се изпълнява до 15 пъти, с три подхода – например марш на скок в пълно бойно съоръжение. При това всички упражнения са универсални и не търпят модификации, т.е. те не зависят от моментното настроение на сержанта. Сънят – това е болното място на всеки новобранец. Иска ти се да спиш навсякъде и по всяко време. На хартия се полага сън от 8 часа, но на практика е не повече от 5. Всеки ден има и т.н. “free time”. В това време новобранците не трябва да правят нищо служебно. Обикновено повечето пишат писма, други чистят оръжието, трети гледат instructional television (ITV) или се къпят и бръснат. Лично аз пишех писмата си нощем. Писмата ме спасяваха. Когато пишех забравях, че съм на BCT в MCRD, но още по-приятно беше когато получавах отговори. Тогава бях най-щасливият човек на света с писмо от майка или приятелката. Моят боен другар(buttle buddy) – Джон Стивънс беше сирак и затова получаваше писма от сиропиталището където беше отраснал. Жал ми беше за него, но нищо, той беше взел правилното решение да се запише в USMC. Къде е той сега, никой не знае, надявам се да не са го убили. Прекрасен приятел беше и жалко, че беше останал без родители. По празници и уикенда има повече свободно време и може дори да се прочете нещо. В събота получавате 2 часа свободни допълнително, а в неделя -4. Пощата се получава всеки ден преди “free time”. Можете да се обаждате всеки ден в къщи с карта. В базата има и военен магазин PX, в който можете да купите каквото ви е необходимо. Всяка седмица в неделя вярващите новобранци отиват заедно със свещеника на служба в града. Аз не ходех защото за съжаление в базата нямаше православен свещеник. Няколко думи за съревнованията. Всички взводове на практика се съревновават един с друг по всички аспекти на обучението – маршове, тренировки, PT, строеви прегледи. Всички награди, които спечели взвода се излагат във витрина на видно място. Въпреки, че на пръв поглед изглежда несериозно, дрил-инструкторите се отнасят към съревнованията изключително сериозно. Всички се стремят да спечелят тази или друга награда и D.I’s придават на това голяма внимание. Нашият взвод спечели за 12 седмици 2 купи. През третата седмица започва обучението в MCRD(Marine Corps Recruit Depot). По време на обучението се изучава първа медицинска помощ и няколко часа за запознаване с оръжията. През третата седмица на обучението се формират и отделните групи, които ще оказват медицинска помощ по време на дългите походи. Рекрутите трябва да преминат и през “Confidence Course” – полоса с 11 препятствия където всяко препятствие е по-сложно от следващото: 1. Dirty name 2. Run, Jump & Swing 3. The Inclining Wall 4. The Confidence Climb 5. Monkey Bridge 6. The Tough One 7. Reverse Climb 8. Slide for Life 9. The Hand Walk 10. The Arm Stretcher, and 11. The Sky Scraper. Обикновено всеки взвод преминава полосата за 50 минути, но понякога работата се запича и продължава повече от час и тогава дриловете започват да „помагат” на новобранците, а от тази помощ след това нищо добро не чакайте. Преминавайки през това изпитание, аз си дадох сметка, че мой най-голям проблем в MCRD не са дрил-нструкторите, а другите рекрути-колеги. 4 седмица на обучението в MCRD През четвъртата седмица, ударението пада върху усвояване на близкия бой и “pugil”. Важен момент тук е, че през тази седмица вашият взвод ще бъде оценен, одитиран и ако се е представил добре ще бъде предложен за награда. Награда ще получат достойните, а тези, които не я получат ще обикалят около помещенията с М16 на шията с каски и екипировка, а след това ще чистят казармата. Най-добре е твоят взвод да бъде награден защото ако не е, дрил-сержантите ще бъдат много разочаровани и в лошо настроение, а лошото настроение на D.I. означава много лицеви опори и бягане на място през следващите няколко дни. 5 седмица на обучението в MCRD. Най-важният момент на петата седмица е, че взводът започва да преминава през “Combat Water Survival”. Всички морски пехотинци трябва да преминат тест за преживяване във вода(CWS) иначе няма да завършат обучението си. Лично за мен това беше най-тежката и най-омразната част от обучението. Аз плувам лошо, а трябваше да се плува много. Дрил-сержантите активно се сменяха да ми „помагат” и сигурно само благодарение на тях и успях, но и досега продължавам да плувам лошо. Тестът през тази седмица изисква от новобранците да усвоят как да преживеят във вода и се състои от 4 нива. Ако новобранецът достигне ниво CWS-4, то той може да продължи да усъвършенства уменията си – да преминава CWS с каска и винтовка, бронежилетка и медицински пакет. И през тази седмица взводът е разделен на класове и медицинското обучение продължава, а също през тази седмица се провежда и 5 милен марш със задача да се отработи ориентирането в непозната местност. 6 седмица на обучението в MCRD. През тази седмица вие ще спите с пушката си. Дори ще я кръстите с име защото през тези 7 дни това ще е единствената приятелка, която ще можете да погалите. Това се нарича – Weapons Training. За няколко дни ще изстреляте над 1000 бойни патрона и над 3000 халосни. За мен това беше любимата част от обучението. Изстрелваш всички патрони и викаш: „Давай още!”, а сержанта ти дава новите и казва: „Взимай синко и стреляй точно.” Изпразваш един пълнител и веднага получаваш друг. Стреляш дотогава докато не почнеш да правиш 10 от 10 и никой не се стиска за патроните. Стрелбата се води с M16A2. Първата седмица се води Snap-In Week. В това време рекрутите се учат да стрелят от 4 основни положения: 1. Прави 2. На колене 3. Приседнали 4. Легнали По време на тези стрелби взводът е разделен на класове и към всеки клас е прикрепен Primary Marksmanship Instructor. Той обяснява как трябва да се стреля, как правилно се обслужва оръжието, как правилно се заема позиция за стрелба и накрая ще оценява вашата точност. Ще има и специален курс за стрелба при различни метеорологични условия, затъмнено помещение, през нощта и през деня. Провеждат се и стрелби в Indoor Simulated Marksmanship Training machine. Това позволява на новобранците да отработят различни разстояния до целта – 200, 300 или 500 ярда. В края на седмицата старшият дрил провежда квалификационни тестове. Освен това заедно със стрелбите рекрутите получават базово обучение за използване на гранати и други видове оръжия. 7 седмица на обучението в MCRD С нея започва заключителната фаза на обучението. Част от това обучение се нарича Field Firing Range (FFR). През тази седмица рекрутите се учат да използват оръжието си при полеви условия. Научават се да стрелят по движещи се цели, стрелба с пълно бойно снаряжение и противогаз. Провежда се и нощен 6 мили марш за отработване на стрелбата в полеви условия и нощното ориентиране. Така бавно, но славно стигаме до десетата седмица на обучението. Тя преминава напълно в полеви условия и е най-близко до реални бойни действия. В продължение на тази седмица се провежда Basic Warrior Training (BWT). Тук всичко е като на война и затова често го наричат “practice war”. Учи се правилното разгръщане на лагер, установяването на връзка между частите, формират се патрулни групи за охрана на лагера и т.н. Основната част от тренинга се извършва в ITB – Infantry Trainig Batallion. В MCRD Всички новобранци получават необходимото базово обучение в simulated combat environment. Неразделна част от това е преминаването през газова камера. Газовата камера е много гадна работа. От страни е много смешно да се гледа на излизащите от нея бойци омазани в сълзи и сополи и давещи се в спазматична кашлица. Някой от D.I’s използват газовата камера като сауна и влизат в нея за да се лекуват от хрема и простуда. Газовата камера има за цел да изработи в новобранците психологична и физическа устойчивост пред реална заплаха. Обикновено след второто влизане в нея страхът пред gas chamber вече изчезва. Камерата е задължителна за всички – през нея преминава целия взвод без изключения. 11 седмица на обучението в MCRD През тази седмица вие вече сте почти морски пехотинец. Укрепнал сте физически и психически и сте готов за основното състезание – The Company Commander’s Inspection. Трябва да изглеждате идеално – ръбовете на униформата, огледално лъснати обувки, избръснат като бебе, подстриган и не забравяйте най-важното – освен вас офицерите ще оценяват и вашия D.I. и затова ако не искате да си имате много големи неприятности трябва да положите всички усилия прегледът да е успешен за вас. Веднага след прегледа започва най-тежкото физически и психически изпитание – The Crucible. Тези които успеят да го преминат стават Морски пехотинци. Този изпит е решаващ в обучението. The Crucible продължава 54 часа без прекъсване като за сън са отделени не повече от 4 часа. Новобранецът изминава 40 мили с оръжие и пълно бойно снаряжение. Изпитанието включва няколко основни аспекта: 1.Warrior Stations 2. Confidence Course 3. Reaction Course 4. Movement Course То завършва с церемонията Morning Colors и “Warriors Breakfast” – на края от гората след два дни и половина излизат вече Морски пехотинци. Eagle, Globe and Anchor Ceremony Церемонията “Eagle, Globe and Anchor” се провежда веднага след The Crucible. На Морските пехотинци се връчва емблемата на Корпуса – орел, котва и земно кълбо. Това означава, че новобранецът се е превърнал в морски пехотинец, член на Великото Братство на Морската Пехота, сега и завинаги. Навярно това е най-емоционалния момент от живота на войника и като че беше днес си спомням сълзите в очите на почти всички до мен и думите на дрила, който ми връчва значката „Good Luck, son” както и моя отговор по инерция “Sir, yes, sir”. Сержантите външно не показват никаква емоция, но в душата си се радват повече от всички, гордеят се с нас, вложили са в нас цялата си душа, нерви и част от живота си. Сержантите помнят поименно всички бойци преминали през тях – феноменална памет. “Once a Marine, Always a Marine” – това го знаят всички морски пехотинци. Бивши при нас няма. Единадесетата седмица се нарича още “Transformation Week”, защото през нея се променят много неща – започвате да давате наряди, а тези, които са получили награди по време на Boot Camp, pvt and pvt first class, получават по-голяма отговорност и по-сложни задачи. Контролът от преподавателите и сержантите намалява, дриловете започват да позволяват да се обръщате към тях по звание, към свободното време се добавя още един час. През тази седмица става трансформацията на новобранеца в боец. Искам да отбележа, че след Boot Camp морският пехотинец не е длъжен да се обръща към старшия с “Sir” и може да се обръща към него само по звание. Вече не е необходима и употребата на трето лице в общуването. 12 седмица – Graduation Day През тази седмица D.I’s престават да крещят и прогресивно снижават тона си – започват да общуват с вас като с равни. До този момент сте били просто червеи в краката им дръзнали да постъпят в Корпуса, но вече сте доказали, че имате пълно право да служите тук. В четвъртък или в петък през тази седмица ще се проведе Battalion Commander’s Inspection и след това сте готови за Graduation Day, след който ще напуснете MCRD като морски пехотинец. И така, за да приключите успешно MCRD трябва да сте отговорили на следните изисквания: 1.Pass the physical fitness test and be within prescribed weight standards 2. Qualify for Combat Water Survival at level 4 or higher 3. Qualify with the service rifle 4. Pass the batallion commander’s inspection 5. Pass the written tests 6. Complete the Crucible Ако се провалите само на един от тях MCRD няма да ви даде необходимата атестация и ще останете да повтаряте в друг взвод докато вашите другари ще са напуснали лагера. Мислите ли че това е лесно? Хмъъъ, ето тези 13 седмици по часове: # Core Values / Academics / Values Reinforcement: 41.5 # Physical Fitness: 59 # Close Order Drill: 54.5 # Field Training: 31 # Close Combat Training: 27 # Conditioning Marches: 13 # Administration: 60 # Senior DI Time (nightly free time): 55.5 # Movement Time: 60 # Sleep: 479 # Basic Daily Routine: 210 # Chow: 179 # Total: 1518 hours Списъкът от заданията, които трябва да изпълните е над 150. Ако сте добър като мен може да получите награди в следните области: 1. Physical Fitness 2. Marksmanship 3. Leadership 4. Motivation 5. Academics 6. Field Skills Graduation Day е грандиозно събитие. Идват роднини, гаджета, лели дядовци и т.н. Въобще събира се много народ. При мен от Бургас пристигна майка ми и бях много доволен. Веднага след церемонията я настаних в един хотел, а вечерта излязохме с приятелите. За 12 седмици бяхме станали братя. Три дни след зверското напиване в бара, заминах за camp Pendlenton където продължих обучението си в School of Infantry и защото бях много добър ми предложиха да уча в MOS. След това заминах за Ирак. Чичо Сам ни разпръсна по различни места. Знам, че Дeйвид Джонс, Стив Тейлър и Майкъл Трюдър са загинали в Ирак и Афганистан, а още няколко от моите приятели бяха ранени. Част от тях станаха инвалиди и бяха демобилизирани. Останалите всички служим. Аз въобще не съжалявам, че постъпих в Корпуса на Морската пехота. Запознах се с много хора, чуках готини мацки, изгубих приятели - това е живота и трябва да го приемаме такъв какъвто е. Semper Fi, devil dog yut, yut, OORAH! http://www.extremecentrepoint.com/?p=5700

Една вметка ако може: Целта на всички тези хора, според мен не е оборването на някакви хипотетични митове за Левски и Ботев, а дегероизирането им (така го виждам), злобката и завистта са в основата.. Това е невъзможна кауза,...но хора всякакви, в България имаме нацинален спорт..Дегероизираето им за мнозиството от българите е според мен е невъзможно, просто защото тези хора не принадлежат на своето време (те са надскочили един вид), макар и да носят качествата и чертите от на своето време ПС Замислям се това е като - да се дегероизра Колумб за Европейците и Североамериканците (САЩ) като избори всичките му хипотетични и реални, тайни и явни недостътъци и последствия от това, което е извършил . Невъзможно е, мисля всички опити и то на професионалните историци, в САЩ или Западна Европа дотук са били неуспешни ..Половината европейски страни имат претенции че е техен гражданин /На колко от множеството историци или на средноинтелигентните хора в Европа или колнозирана америка днес им пука че резултът на европейската колонизация е геноцида и изчезването на местното население?Това е всеизвестен факт и е в причинно-следствена връзка. Някой от нас мрази ли Колумб ? Не, приема се за първотривател, и човек "надскочил", своето време https://en.wikipedia.org/wiki/1492:_Conquest_of_Paradise

Как доказах, това което твърдиш че съм доказал? Защото ми беше зададен така въпроса, например. ================= Ти какво доказваш? Че ти е трудно да четеши и осмисляш , но ти е лесно да пишеш..

"Я пак вижте буквите, Мистър, моля" ха-ха-ха-ха-ха-ха (майтапя се разбира се), Буквите означават прочутото в Гърция "факелаки" (пликче)

По зле сме от комшиите Турция ПС Гърция да кажем е по зле от нас, но това въобще не трябва да ни успокоява - там сумите са по-големи , и се плаща за за абсолютно всичко , /в България не е точно така/, Гърция е по и институционално по-неуредена от нас. Приемането ив ЕС , а и присъединяването и към Шенген бяха специални политичски решения, а за присъединяването им към Еврозоната те лъгаха и мазаха бесрамно като цигани-джебчии или мутри Също не трябва да да ни успокоява - В Русия е много зле и става все по зле. Оттдалечава се от всичко което може да се нарече европейско: върховетство на закона, независимост и ефективностна съда, свобода на пресата, ефективност на Думата. Апро,една част от Русия е под конрола на мутро-бандито-престъпници - Чечня (много от тях са избивали руснаци), Властта им е дадена или благословена напълно от Путин (който според Конститицията е гарант на законноста в РФ). т.е. В Русия самата конституционална основа е поставеена под въпрос Има колапс на легитимните институции и институционалност . Защо се случва това? Защото управленския и културен модел (на несмянемия хан,който умира от старост ,или пада от власт след преврат на "хранените" хора, ) просто не може да се впише в що годе съвреммения демократичен (про-форма поне) полупрезидентсти модел на РФ..

https://frognews.bg/novini/parlamenta-sad-neviarna-informatsiia-koruptsiia.html

http://www.dw.com/bg/ард-в-българия-почти-нищо-не-става-без-подкуп/a-42105524 България АРД: В България почти нищо не става без подкуп В България почти нищо не става без подкуп, се казва в репортаж на АРД. От него научаваме, че през 2016 в страната е имало 1,3 млн корупционни сделки, а 22% от българите са участвали пряко в подобни схеми. "Горе-долу за 30 евро минаваш границата. Понякога съм давал и 50 евро" - с това откровение на един български шофьор на камион започва репортажът на германската телевизия AРД от България. Шофьорът, който предпочита да остане анонимен, признава, че мнозина избягват дългите опашки на българската граница с помощта на подкупи. "Шофьори, които знаят, че са претоварени, отиват направо в митницата, плащат си и минават без да ги проверяват", казва той. Александър Стамболийски от Съюза на транспортните работници потвърждава тази порочна практика. "Тази корупция се приема за даденост, като нещо нормално. Транспортните фирми дори специално предвиждат разходи за такива практики", отбелязва той. 1,3 млн корупционни сделки за една година Проблемът далеч не приключва с транспортния бранш, посочва авторът на репортажа Сърджан Говедарица. Той разказва, че почти навсякъде в България се дават подкупи - от службата по гражданско състояние до пътната полиция. Репортерът е разговарял и с представители на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), откъдето са установили, че през 2016 година в България са осъществени 1,3 милиона корупционни сделки, като 22 процента от българските граждани са участвали пряко в такива договорки. "Това се явява корупция, чието ниво съответства на това в страните от Западните Балкани, които все още не са част от ЕС. Сравнено с Централна Европа, корупцията в България е от 3 до 4 пъти по-висока", казва Руслан Стефанов от ЦИД. Ваня Нушева от българското представителство на "Трансперънси интернешънъл" свързва проблема с лошо работещата българска администрация. Пред германската телевизия АРД тя казва следното: "Неефективното функциониране на администрацията в сектора на услугите, например при издаването на разрешителни, лицензи и т.н. принуждават представителите на бизнеса и обикновените граждани да си плащат, за да им се решават проблемите". Според изследване на Европейския парламент от 2016 година, годишно корупцията "изяжда" почти 15 процента от българския БВП. И положението почти не се е променило от приемането на страната в ЕС, посочва Нушева. "Международният индекс за възприятие на корупцията показва, че няма постигнат напредък в борбата срещу корупцията - тенденция, която се запазва през последните 10 години. Най-големият ни проблем е с политическата корупция, с търговията с влияние, злоупотребата с власт и раздаването на постове на различни нива - парламент, политически партии, съдебна система." Проблем е и фактът, че корупцията рядко се докладва. А в редките случаи, когато това все пак се случва, обикновено всичко остава без последици. Годишно в България за корупция биват осъждани едва 150 до 200 души. Това нещо трябва спешно да се промени, казва Руслан Стефанов от ЦИД: "От една страна трябва да има по-лесен начин гражданите да могат да сигнализират, а от друга трябва да е ясно, че всеки, който участва в корупционна схема, подлежи на наказание. Днес при нас това определено не е така. Защото ако някой реши да докладва случай на корупция, е твърде вероятно да не постигне нищо - най-много сам да бъде наказан. Така е, след като е тръгнал да се бори срещу една установена практика." "Тук работят само срещу подкуп" Именно срещу тази практика ЕС често дърпа ушите на България, посочва репортерът на АРД и добавя, че обикновено това остава без последствия. В репортажа се припомня още, че заедно с Румъния страната е поставена под особено наблюдение - включително заради пропуски в борбата срещу корупцията. Изтъква се и това, че през шестте месеца на своето европредседателство България ще настоява за премахването на механизма за наблюдение. Авторът цитира заместник-председателката на парламента Деница Златева, според която е важно да бъде задействан ефективен механизъм за справяне с корупцията, а не просто да бъде създаден един нов административен орган - само за пред Брюксел. България изглежда твърде далеч от тази цел, заключава АРД и припомня, че приетият в края на 2017 година антикорупционен закон не може да влезе в сила. Причината: президентът на страната Румен Радев наложи вето, тъй като, според него, законът не разкрива корупционните схеми и модели, а инструментите за превенция на явлението не са ефективни, посочва авторът и добавя: Нещо повече - държавният глава смята, че законът може да бъде използван от управляващите като инструмент за разправа с неудобните. А междувременно опозицията обяви, че ще внесе вот на недоверие на правителството. В края на репортажа на AРД се посочва, че България остава в плен на корупцията. Тя е нещо като неписан закон, казва шофьорът на камиона, който е цитиран и в началото на материала. "Тук работят само срещу подкуп. И всички трябва да си плащат", признава той.

Когато Пловдив говореше на френски 13:00, 29.12.2017 Веселина Божилова В столицата на Източна Румелия официалният език на институциите е френски https://trafficnews.bg/istoriya/kogato-plovdiv-govoreshe-frenski-91798/ В първите години след 1989 възраждането на франкофонията бе обявено в Пловдив, и до ден днешен се провежда фестивал на френската музика. Едва ли, обаче, мнозина знаят откъде накъде точно Пловдив ще бъде обявен за " най- френския " град в страната. Но има причина за това и тя никак не е за пренебрегване. Ситуацията описва в книгата си "Когато Пловдив беше столица" Маньо Стоянов. В ония седем години, в които Пловдив е бил столица на Източна Румелия, френският език е бил официален за редица институции. Органическият устав, конституцията на новосъздадената държава, в оригинала си е написан на френски, правилниците към него са оформени и по френски образец. В по-късно създаденото законодателство редица закони са директна заемка от френските. Първата си реч главният управител на областта Богориди произнася на френски и този факт се превръща в правило за него на всички публични прояви, когато е говорел- той е говорел на френски. Кой го е разбирал, е друга работа. Богориди е имал секретар- французин, а когато е трябвало да решава конкретен проблем и е прибягвал до Органическия устав, е ползвал единствено оригинала на френски. Българският превод нито го е интересувал, нито го е разбирал. Само на френски е общувал не само Богориди, така са правили първият директор на финансите Шмид, началниците на милицията и жандармерията и други генералщабни офицери-чужденци. Макар и на по-слабо ниво, но френски са говорили или поне са разбирали какво им казват, повечето от висшите държавни служители и общественици, народни представители, редактори на вестници, съдии, адвокати, лекари, гимназиални учители. В онези години в града идват редица чужди специалисти от различни страни, но всички те, докато научат български, общуват също на френски. Влиянието на френския език е било видно и по улиците. Строи се нов хотел с име Hotel de Bulgarie, наблизо има кафене Au bon gout и магазин Au bon marche. Всички надписи в пощенските служби и в телеграфа са на френски, а на пощенските марки има два надписа- на френски и на български. Първият е с по-едър шрифт. Железниците пък изобщо пускат всичките си надписи на френски. Впрочем това продължи поне до 80-те години на 20-ти век, когато можеше да се прочете на френски " Не се надвесвай през прозореца"- беше останал от времето, когато парните локомотиви пускаха сажди и някой прекалено любопитен, особено пък минал през тунел, можеше да слезе от влака с изгорено око и черно лице. Така или иначе, от онова време в езика ни останаха думи като гара, трен, локомотив, кондуктор, депо, депеша. Всички те идват от френски. А що стана дума за парните локомотиви, пловдивските зевзеци са измислили и нарицателно за човек, който ходи с пушеща лула- викали са му " шмендефер". С една дума, както тогава Иречек е отбелязал в дневника си, Пловдив е искал да бъде Париж. С пълна сила това се отнася и до пловдивските кокони, които са се киприли с последна дума парижка мода. След като френският език става нещо като парола за влизане в по-висшите среди, неговото изучаване в училище се засилва. В румелийските гимназии той се преподава задължително 3-4 часа седмично, а учителите са французи. В Пловдив, освен в Мъжката гимназия, той е сериозно застъпен и в Гръцката гимназия и Френския колеж. Освен учители, и възпитатели французи поддържат нивото след часовете. За възрастните са организирани вечерни курсове, а Захари Стоянов, примерно, го учи сам от четене на френски книги и вестници. Заедно с езика, в Източна Румелия нахлува мощно и френската литература. Най- много преводни френски книги след Освобождението са издадени именно в Пловдив. Най- голям интерес още през 1880 година предизвиква романът на Жул Верн " Пътуване около света в 80 дни". Тогава той излиза в български превод в подлистник на в. "Марица", а после е издаден от Христо Г. Данов. Впрочем влияние на френската литература изпитва, по собствено признание, и патриархът на българската литература Иван Вазов, който в онзи период живее и твори в Пловдив. Негов учител, както споделя той пред проф. Иван Шишманов, е Виктор Юго". Консервативният вестник "Марица" в този период печата статии и на френски език, а в града излиза и френско-българският вестник Le Charivari d' Orient", редактиран от Антон Пашалери. Впрочем още два френски вестника излизат в Пловдив до края на румелийския период. https://trafficnews.bg/istoriya/kogato-plovdiv-govoreshe-frenski-91798/

А ти защо не четеш малко повече , и най-първо това което пиша? Бандите са "бандите от ловци и събирачи", а не съвременните или други банди. Ети я мъглявината (за теб може всичко да е мъглявина, ама пак ли аз да ти бера гайлето) https://www.google.bg/search?client=firefox-b-ab&dcr=0&q=Hunter-gatherers+consensus+making+decisions&spell=1&sa=X&ved=0ahUKEwis8Ir1vs3YAhXQpaQKHR0_DRIQvwUIJCgA&biw=1280&bih=880 Или направо това: https://www.aplayfulpath.com/when-the-world-is-new-and-we-are-free-in-it/ In his paper, Dr. Gray describes how autonomy, equality, sharing, and consensual decision-making characterize the social norms in a hunter-gatherer community in the same way that those same norms characterize the nature of a play community such as that formed during a New Games event: “Most hunter-gatherers, wherever they have been studied, live in bands of about twenty to fifty people each, counting children as well as adults. Each band moves as needed to follow the available game and edible plants… Each band is an independent entity. There is no governmental entity above the level of the band. “The people within the band make all of the group’s decisions. “Hunter-gatherers are highly mobile, not just in the sense of whole bands moving from place to place but also in the sense of individuals and families moving from band to band. Bands are not permanent structures with fixed memberships. Everyone has friends and relatives in other bands who would welcome them in choice…The freedom of band members to leave sets the stage for the other playlike qualities of hunter-gatherer life. “Although hunter-gatherers are free at any time to leave a band, they recognize the value of keeping a band together. The band is the economic and work unit, as well as the social unit, of hunter-gatherer societies. A band with stable membership, in which people know one another well and have a history of co- operating with one another, is more valuable than an unstable band. Moreover, people develop close friendships with others in their band. Therefore, people within a band—like people in a playgroup—are motivated to behave toward others in ways designed to keep the band together, and this lays the foundation for hunter-gatherers’ autonomy, equality, sharing, and consensual decision making. “Essentially all researchers who write about the social lives of hunter-gatherers emphasize the high value placed on individual autonomy. The descriptions make it clear that hunter-gatherers’ sense of autonomy is different from the individualism that characterizes modern, Western, capitalist cultures. Western individualism tends to pit each person against others in competition for resources and rewards. It includes the right to accumulate property and to use disparities in wealth to control the behavior of others. Thus, Western individualism tends, in principal, to set each person apart from each other person. In contrast, as Tim Ingold has most explicitly pointed out, the hunter-gatherers’ sense of autonomy is one that connects each person to others, rather than sets them apart but does so in a way that does not create dependencies. Their autonomy does not include the right to accumulate property or to use power or threats to control others’ behavior or to make others indebted to them. Their autonomy does, however, allow people to make their own decisions from day-to-day and moment-to-moment about their own activities, as long as they do not violate the implicit and explicit rules of the band, such as rules about sharing. For example, individual hunter-gatherers are free, on any day, to join a hunting or gathering party or to stay at camp and rest, depend- ing purely on their own preference. This is a freedom that goes far beyond the freedom of most workers in Western cultures. “Hunter-gatherers avoid, with passion, any kinds of agreements or practices that make one person dependent upon or beholden to another… A general assumption is that all adults will want to work for the good of the band, but care is taken to ensure that each person’s work for the band is voluntary, not coerced. Ingold points out that social relationships among hunter-gatherers are founded on trust—trust that the others will, on their own volition, want to please others in the band and support the band as a whole. “Intimately tied to hunter-gatherers’ sense of autonomy is what Richard Lee has called their ‘fierce egalitarianism.’ Egalitarianism, among hunter-gatherers, goes far beyond the Western notion of equal opportunity. It means that no one has more material goods than anyone else, that everyone’s needs are equally important, and that no one considers himself or herself to be superior to others. The maintenance of equality in these ways is part and parcel of the maintenance of autonomy, as inequalities could lead to domination of those who have less by those who have more. Hunter-gatherers, of course, recognize that some people are better hunters or gatherers than others, some are wiser than others, and so on, and they value such abilities. However, they react strongly against any flaunting of abilities or overt expressions of pride. Any sense that some people are superior to others would challenge the autonomy of individuals, as a sense of superiority can lead to attempts to dominate. “…Hunter-gatherers do not have “big men” or “chiefs,” of the sort common in collector and primitive agricultural societies, who tell people what to do. Some hunter-gatherer groups have no regular leader at all. Others, including most Ju/’hoan bands, have a nominal leader who speaks for the band in dealing with other bands, but that person has no more formal decision-making power than anyone else. Decisions that affect the whole band, such as that to move from one camp to another, are made by group discussions, which may go on for hours or even days before action is taken. Women as well as men take part in these discussions, and even children may be heard if they have an opinion. Within any given band, some people are known to have more wisdom or better judgment than others and are therefore more influential than others; but any power that they exert comes from their ability to persuade and to find compromises that take everyone’s desires into account. “The goal of such discussion is to reach consensus among all who care about the decision. It usually makes no sense to act until all band members are ready to go along with the action. Those who are not ready to go along may leave, or they may stay as disgruntled members; in either case the band would be weakened. To accept a decision that is strongly rejected by some members is, implicitly, a decision by the band that it would be okay for those members to leave. That sometimes happens. Depending on your perspective, you could say in such cases that the disgruntled persons were driven out by the band’s decision, or you could say that the disgruntled persons were simply using their always-present options to leave. “Again, the point I am making is that the elements anthropologists emphasize in describing hunter-gatherer social attitudes and governance are strikingly similar to the elements that characterize well-functioning play groups. The meanings of autonomy, equality, sharing, and consensus within a hunter-gatherer band are quite comparable to their meanings in social play. And, in hunter-gatherer bands as well as in playgroups, the ultimate source of these characteristics lies in the voluntary nature of group membership. Since people can leave at any time, it is necessary to please members of the band in order to keep the band together. Pleasing them means granting them autonomy, treating them as equals, sharing with them, and making group decisions they are willing to accept. Sometimes anthropologists write about hunter-gatherer social life as if nothing comparable to it exists in Western cultures. I suggest here that something quite comparable does exist — in every well-functioning group of people playing a social game.”