nik1

Пример за фейк-новина :), Нали ЕС трябва да е "гейски" Няма как да се махме "Той" за Господ, понеже се обезсмисля вековната традиция.Наистина не може да се каже какъв е полът на Бог (той е непознаваем,поне в Православието, според паламистката интерпетация, която е актуалната ) но в традиционото християнство и библията неговото място,роля и итерпретация е като на "Баща".

Все си мисля че има много неща които не виждаме и не разбираме в този "голяма Игра" Иранските, турските, американските, руските интереси, тези на големите арбски страни, интересите на етическите/конфесионалните групи в Сирия,.... и израелските? Дали Асад не е по-добрият вариант за Израел от друго уравление или друг диктатор?

ОК, и мерси! Въпросният учен и авторитет Булат Нимгатулин прави този анализ по покана на тогавашните управляващи, Някъде съм цитирал този текст.

Не мога да пейстна текста на статията http://www.mediapool.bg/aets-belene---proekt-na-dalechnoto-minalo-news272135.html

А, добро утро Ами защото господа управляващите не искат енергетиката да излезне на светло....Нали трябва някой да гуши от общото, и гражданите (потребители инвеститори), и да му разказва как всичко е ОК.. Провива то, то пробива. ..Без антибиотици някои болестни състояния не се лекуват..

Тази дама или не знае какво говори, (защото не е чувала на Пакш2, за Акую, за Финландската Арева, и за осемте планирани щатски реактора) и ще прави някоя беля от незнание, или ни готвят "голям шлем".. https://www.blitz.bg/politika/temenuzhka-petkova-kaza-kakv-lider-e-boyko-borisov-i-kakvo-shche-stava-s-aets-belene_news560372.html Смятам да направя един анализ и синтез с някави аргументи и да го пратя до медиите (макар и не пълен) , и до правителството директно..( и до моя "избранник") Ще помага ли някой? Въпросът ми е и към Киров? На "лични",ако можете Идеята ми е 1) че при допълнителни иневестирани 5 милиарда (проектни) евро за реактор в Белене, цената/себестойността на електроенергията ще се натовари с 6-7-8 евроцента за киловатчас,само от тези разходи, поне така се говори и в ядрените форуми (тук някой трябва да ми помогне с икономиката и лихвите) , Тогава просто госпожата се е объркала доста като твърди "трудно е да се каже каква ще е цената...,но Белен дава най-ниската цена". Имаме и разходи за отработване на продукти и консервация ,освен оперативните и за гориво, така че себестойността няма да по-ниска от 10 евроцента (деншни пари, без използване на инфлационен калкулатор) Това са приблизителни изчисленияи които не отчитат усложенията и забвянията в етапа на стрителството, който винаги сa underestimate (според официалните документи и препоръки). Например Финалдската Арева (един реактор с мощностг 1,5 Гигавата) беше с проектна цена 3,6 милиарда евро, а в 2012 ивестицията (без да са приключени всички дейности) струваше над 8 милиарда евро, според официалните лица (това беше обявено) 2) Случаят с Унгария не е решен у приключен- те са в процедура на investigation и трябва да доказват /да докажат съответсие с чл 107 (3) на договора за ЕС /Унгарските власти трябва да докажат че държавната помощ за ПАКШ2 е в съответствие с чл 107 (3), подточка "в" на договора за ЕС/ 3) Цената на електроенергията от фотоволтаиците ще падне значително в близките 20 години, Фотоволтаиците стават все по евтини и достъпни заради масовото им производство (засега игноирираме очакванията за технологични пробиви в тяхното КПД в близките 20-30 години) =================================== Ето два материала от ИПИ http://www.mediapool.bg/nerealistichnite-dopuskaniya-za-uspeshna-aets-belene--news272272.html http://www.mediapool.bg/aets-belene---proekt-na-dalechnoto-minalo-news272135.html А ето и една графика, която отряазява движението на цената на произведената електроенергия от фотоволтаците (в реални, днешни пари, без използване на инфлационен калкулатор, US долари) Ние, България попaдаме в midium- a (зелената крива) Може да се погледне от интерес и този материал: https://geektimes.ru/post/275228/ ============================= Въпросите с въглищните и газовите централи не съм ги разглеждал, На този етап е прието е че след 2030 газовите и въглищните централи ще трава да плащат по мои спомени 33 долара за тон въглероден двуокис . Не знам как това ще се отрази на цената на електроенергията, но със сигурност централите няма да затворят, а ще се борят за място под слънцеторето и задържане на пазара Имам предвид тези на частни западни инвеститори, четох и изказванията на шефа на AES ( AES Гълъбово) по този въпрос.

Видях изследването, нямам забележки, всичко е ОК според мен откъм история, дати и хронология. https://www.researchgate.net/profile/Anna_Szecsenyi-Nagy/publication/317095227_The_Stone_Age_Plague_1000_years_of_Persistence_in_Eurasia/links/592584bdaca27295a8e28823/The-Stone-Age-Plague-1000-years-of-Persistence-in-Eurasia.pdf Имам само някои въпроси, породени от моето незнание по въпроса с чумната бактерия Беше ми интересно как точно може да е пренесена бактерията в сценария на многократно внасяне (от ямненци->към Европа) , Авторите не казват почти нищо (или аз не видях) , само споменават "лайф-стоката "

От бълхите на ямненци

OK по- скоро.. zen-like стил на живот и мислене.. В действителност народа (румелиецът, или пловдивчанинът) е доста спокоен и по-скоро толерантен, с най-малко стереотипи (във всички аспекти) и дистанции спрямо другите или различните, сравнено с тези на останалите българи , Достатъчно рационален и разсъдлив е..Бих казал, че не му минават номерата на "евразийците" и популистите, те просто нямат място в неговия "стил" Забележка: Градът никога не гласува за крайни популисти и "евразийци".. Вярно е че ГЕРБ също е популистка партия, но популизмът не е толкова краен, а и тя не е единствена дясна партия в общинското управлние, където има автентични десни. За парламентарните избори действат малко по-други "правила" -винаги се избира "по-малкото зло". Турският стил или поне егейско-турския, когото познавам, е донякъде подобен на "румелийския". Със спокойни и по-скоро толеранти хора, разсъдливи, рационални и предприемчиви /Турците като народопсихология са толератни; ще ви заговорят или поздравят без предрасъдъци, ще ви помоганат ако могат/ .. Ние като цяло българите като че ли все не сме се откъснали напълно от "евазрийския" ("комунистически", сталиниски, "великоросийски" или "татарски") ирационален стил на живот и мислене, чакайки "държавата" или вожда/вождовете да направи нещо за нас, и ненавиждайки "враговете" и "различните", (апоро имаме най-дългото майчинство в целия свят) Кой стил е по-добър? Сравнете, ако желаете разбира се, икономиките на "двете" Българии" (София е "трета държава", създадена и живееща, по неписани закони като столица,най-голям град и финансов център) или тези на "България" и "Турция"; Сравнете, ако желаете, "лицата" и видът на градовете...Миналият месец се върнах от Егейска Турция.. В една тема съм показал снимков материал на най-забутаният (според познавач на Турция). Егейски град .Може да се види, ако някой прояви желание..

ha-haha-ha-ha, добре казано How to practice aylyak in Bulgaria and be happy https://www.203challenges.com/how-to-practice-aylyak-in-bulgaria-and-be-happy/ HomeInspiration How to practice aylyak in Bulgaria and be happy Aylyak is an untranslatable Bulgarian word* that could roughly be defined as: “The art of not giving a sh*t, doing everything at a relaxed pace and not worrying at all”. The aylyak lifestyle originated in Plovdiv, Bulgaria’s second-biggest city, where it has been practiced intensely for decades. If the definition appeals to you, we encourage you to indulge in a little aylyak no matter where in the world you are. Here’s our complete guide to the aylyak lifestyle. [*in fact, aylak is the Turkish word for ‘idle’. The meaning Bulgarians attribute to it, however, is far more complicated and represents a way of life rather than a momentary condition.] Don’t hurry. Seriously, don’t. Ever. The residents of Plovdiv are famous for taking long, leisurely walks back and forth along their main pedestrian street, Alexander I. If you sit at one of the sidewalk cafes and try to remember the faces of the passers-by, you might be surprised that you can actually do it because people keep on passing again and again. If there’s a job that needs to be done, it can be, of course, postponed. In fact, the only aspect of life in Plovdiv that seems rushed or stressful is the driving. (без това не може, но и това е "по-айляк" отколкото в София) Slow and relaxed while they walk, Plovdiv dwellers turn into wild beasts as soon as they get behind the wheel of their car. You may be honked at, shouted at and brutalized in many ways on the road, but always keep in mind that these are the same humble people whose faces you remembered earlier in the cafe. Take advantage of the weather Plovdiv is notorious for its sizzling summers, when you can expect the temperature to stay above 84°F (29°C) until midnight. Then and only then can you comfortably hit the street and enjoy the nightlife under the stars (Kapana art district and the old town are the two best places to do it). So what should you do to pass the time during these sweltering days? Simple: aylyak (a.k.a., savoring craft beers, napping, reading, talking to friends on the phone). Repeat in winter (substituting beer for mulled wine). Street art in Kapana district, Plovdiv | © Maria Angelova/www.203challenges.com Keep calm when you feel irritated If only! In fact, Bulgarians are not very good at ignoring the annoyances around them; they feel personally obliged to respond loudly to every single thing they don’t like. Yet somehow they still manage to practice the zen-like lifestyle of aylyak. Are you confused now? As you can see, aylyak is a very complex concept… Aylyak and mañana There’s a famous Bulgarian joke that pretty much explains it all. A Bulgarian asks a Spaniard: – What does “mañana, mañana” mean? – It’s when your life is mainly drinking wine, relaxing, eating good food, and having loads of fun. And what is aylyak? – The same but without all this tension. Night alyak at the Singing Fountains, Plovdiv | © Maria Angelova/www.203challenges.com Aylyak, mayna! If you are not familiar with Bulgarian culture, you might also be interested to learn that the residents of Plovdiv are known for their excessive use of another Plovdiv-born word: “mayna” (pronounced my-nah). This is even harder to translate as it can stand for almost any part of the sentence, ranging from “bro” to “I can’t believe it!”, “get away” or “good luck”, just to name a few. You’ll gain plenty of respect from a Plovdiv resident if you say: “Aylyak, mayna”, which means “I’m relaxed and worry-free, and I don’t care for anything in this world” (and I know how to say it in Bulgarian!).

Бихте ли обяснили или илюстрирали с по "народни" думи или примери? Въпросът не е опит за заяждане от моя страна, любопитен и любознателен съм, а не разбрах много от написаното..

Гледайте сега какво става , цирк "Буш" http://www.mediapool.bg/parlamentat-prashta-bulgaria-na-sad-s-ek-zaradi-gazoviya-monopol-news272256.html Няколко пъти съм казвал във Форума, че Русия няма никаква вина, нито руснаците (аз не харесвам Путин, но харесвам руснаците), че техните български слуги се държат като сифилистици с болен мозък (вижте от къде идва предложението!), Ще отричаме и обжалваме..но когато съдът постанови че има монопол (няма как да се обжали "положително", очевидното) - ще ни разкатят с дебели съдебни искове, и всичките пари по тях ще ги платим ние, потребителите и гражданите Признайте си, платете малка глоба (или изпълнете препоръчите и сътрудничете- дава ви се шанс) и всичко ще се размине. Както Газпром го направи.. Нашите русо- (или "си"-) филистици обаче продължават с болно-мозъчните си изпълнения..

++ Ако говорим за Пловдив, нещата което биха задържали специалистите, предполагам са: -Високият паритет на 2 -те или 3 -те хиляди лева заплата, -Съчетан с айляка и "лайфстайла" на Филибето, и големия брой млади хора (в университетите и колежите на 340-хилядния град се обучават 40 000 студента) -Добрият климат ( Plovdiv has a humid subtropical climate (Köppen climate classification Cfa) with considerable humid continental influences). -Наличието на световни културно-исторчически забележителности (на една ръка разстояние), -Наличето на "свръх- планина" на един хвърлей растояние (Родопите няма аналог), -Близки морета, с магистрали/ремонтирани пътища до тях (максимум. 3 часа е пътя до Бургас по магистралата, и около четири - до Беломорието) ; -Почти централно географско място за голяма част България, ========== Негативите като цяло са по-малко..

+++ Не исках да захващам тази темaтика в темата, защото щеще да предизвика отново спор.. Компютрите, таблетите и дислейте, както и хардуерните компонентите се водят Hi-tech, но мисля че е безпредметно да наблягаме на тях. -те са с малка норма на печалба -не можем да се конкурираме с източноазитските производители Последното не се дължи само на ниската цена на труда в Източна Азия но и на организационна и обща култура.. ПС Както споменах в темата , през последните 20 години работих в компания с Hi-tech произвоство (високия и среден Hi-tech). Според мен в един по-дълъг период според мен компанията няма да може да издържи на източноазиатската конкуренция.. Бившият (покоен вече) СЕО имаше идеи да смени приоритетите/фокуса от R@D и производство към R@D, тестване, "поевропейчване" и сертифициране на аналогични китайските изделия за западния пазар (това са дейности които също изискват много развит R@D и knowledge), но нормата на печалба е по-висока, Топката е вдигната по-високо. Новото ръководство не искаше да да поема рискове и се отказа от тази голяма и рискова иновация. Може да се види колко печели Епъл от продажбата на айфоните (на западния пазар), които се произвеждат (като компоненти) и сглобяват изцяло в Китай, и колко остава за Foxconn (който всъщност дори не китайска компания, а е тайванска,) и за китайските служители/работници.. По мои спомени, съотношението е около 3/1 в полза на Епъл. Ето с какво с трябва да се конкурираме, ако искаме да станем производители на компютри, таблети, айфони и дисплеи, или хардуерни компоненти: http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2010/05/28/908056_malkata_taina_na_gigantskata_fabrika/

Как се става IT специалист Софтуерните академии предлагат алтернатива на образованието по информационни технологии в университета Текстът е част от специалното издание "Образование" на "Капитал". През пролетта на 2014 г. бившият зъботехник и баща на две деца Евстати Зарков работи на пълен работен ден като асистент на търговския директор в компания за търговия и внос на храни на едро. Решава да смени изцяло професията си и започва да учи в Софтуерния университет "СофтУни". Обучението му тръгва от нулата. Два месеца по-късно вече е младши програмист в софтуерна фирма. А днес - PHP & JavaScript разработчик в същата компания. Историята е истинска, но е само един от многото възможни пътища, които софтуерните академии отварят. Според преподаваните умения, времетраенето на курсовете и потенциала за започване на работа след тях "Капитал" открои най-общо три типа IT обучения. Първите са по-скоро скъпи и обещават да ви научат да програмирате на някой определен език за около 3-4 месеца. Вторите са организирани от компаниите, на които им липсват кадри, доста са масови и обикновено безплатни, а най-добрите курсисти получават работа. Третата разновидност са масови и продължителни обучения на достъпни цени, които често съществуват в сътрудничество с IT компании и шансът, ако завършите да си намерите бързо работа, е доста голям. Разбира се, всичко зависи и от времето, което вложите в обучението си. Алтернатива на университета "Започнахме да обмисляме идеята за софтуерна академия, защото осъзнахме, че университетите не произвеждат специалистите, от които компаниите имат нужда", категоричен е Светлин Наков, основател на "СофтУни". Висшите училища предлагат остаряла теория, а бизнесът търси практици в съвременните технологии и инструменти, смята Наков. В момента и на държавно ниво текат политики за насърчаване на обучението на софтуерни специалисти. Единият начин предвижда разширяване на приема на студенти в технически специалности в университетите, а вторият - раздаване на ваучери за обучение в реално работещи фирми. "Всички имат огромен недостиг на кадри. Хора има, нo не и качествени", допълва Наков и е убеден, че затова е необходима алтернатива. Освен това според него софтуерно инженерство не трябва да се преподава от хора, които са извън бизнеса повече от две години. Просто защото технологията се изменя твърде бързо. В алтернативните академии рядко има типични преподаватели. "Невинаги са и хора с висше образование, но са такива, които знаят кое как се прави", коментира Наков. Голяма част от тези школи и академии нямат лиценз от Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), поради което за системата не са съвсем легитимни учебни заведения. Това обаче не им пречи да са неделима част от IT бизнеса в България. Разбира се, качеството на обученията варира, а най-лесно се различават по цената, продължителността и перспективите на курсовете. Първият тип академии са с продължителност от 3-4 месеца, струват между 500 и 1000 лв. и се провеждат в малки групи. Там се преподават строго специализирани теми - програмиране на java, работа с Photoshop, мрежи. Проблемът с този тип обучения е, че времето е недостатъчно, за да се усвои цялата материя, затова и успеваемостта често е ниска. При високо ниво на лична мотивация обаче курсистите имат шанс да придобият тясно специализирани знания в конкретна област. Пример за такива академии са "Софт интелект"и "Прагматик ИТ център". Вторият тип обучения имат за цел да попълнят липсващите кадри в големите софтуерни компании. При тях се залага на масовост и безплатно обучение - записват се много хора, а най-добрите 1-3% се назначават в съответната компания. Останалите, които не получат директно място, отиват на пазара на труда, където според статистиката не остават дълго. Целта на тези академии е да създадат малък брой топ специалисти. "Академията на Телерик" е пример за такава инициатива. Тя предлага едногодишна интензивна програма по софтуерно инженерство и започва обучението почти от нулата. Кандидатстването е с мотивационно писмо, биография и приемен изпит с въпроси по IT и английски, обясняват от академията. Всеки курсист може да избере професионално направление уеб front-end разработка, разработка на уеб и мобилни приложения, автоматизирано тестване и др. Досега през "Академията на Телерик" са преминали около четири хиляди души, а в края на март обучение са започнали нови 760. За желаещите да се включат още не е късно - курсисти се приемат и за юли. Перспективите за намиране на работа след преминаването през "Телерик" не са за подценяване. Въпреки че компанията наема по-малко от 6% от завършилите курсисти, за успешно преминалите обучението пазарът на труда предлага много възможности. Около 87% от завършилите програмата "ИТ таланти" на "Империя онлайн" започват работа като програмисти до три месеца. Ако са специалисти по java, успеваемостта е 100%, споделят от компанията. И там моделът е масов прием - на сезон има по 234 места, а курсовете започват през май и през октомври. Обучението е безплатно, с продължителност от 5 месеца и много интензивно. Кандидатите преминават през два кръга на селекция чрез тестове, където се измерват логичното и аналитичното им мислене. Финалният етап е разговор с отдел "Човешки ресурси". За последните два сезона кандидатствалите са шест хиляди, а приетите - около 550, допълват от "Империя онлайн". Обучението протича в групи от по 20-25 души. Няма изискване за начално ниво, което позволява преквалифицирането от съвсем друга професионална област. Инициативата на "Империя онлайн" е отворена и за всички компании, които искат да бъдат партньор - има около 60 такива, което е и плюс за курсистите. Така за завършващите възможностите да започнат работа са още по-големи. Сред партньорите на академията са Trader.bg, Fadata, Nemetschek, Software AG, EPAM, pCloud, Mobisystems, Paysafe и др. Стаж и обучение в едно Някои софтуерни компании пък предлагат комбинация между стаж и обучение, като ползата за тях отново е възможността да попълнят липсващите им кадри, а за курсистите - достъпът до хора, които имат ясна представа за пазара, и уменията, които той изисква. Такава инициатива е Talent Boost на VMware, която започна през 2015 г. Обучението е безплатно и трае шест седмици. Кандидатите преминават през сериозна селекция - изискват се умения по програмиране и владеене на английски, решават се тестове и се провежда интервю. Кандидатстването е през април, а най-добре представилите се курсисти имат шанс да получат работа в най-големия център за разработки на компанията в региона - този в София. Курсовете се водят от служители. Според изпълнителния директор на "VMware България" Диана Стефанова именно работещите в компанията са направили цялата програма за обучението, защото са видели от какво има нужда на пазара. Подобни са и обученията на "Софтсърв", както и стажантската програма на "Мусала софт". Третият тип извънуниверситетски обучения са също масови, но продължителността им е доста по-голяма. При тях се започва от нулата, преминава се през основи на софтуерните науки, за да се стигне до тясна специализация. Към тази група се причислява "СофтУни", където месечно около 1800 заинтересувани започват предварителния курс. Той има за цел да покаже на потенциалните кандидати какво представлява програмирането и да ги подготви за евентуален приемен изпит. Подготвителният курс е безплатен, а обучението след това струва 480 лв. на модул за присъствена форма и наполовина по-малко за онлайн програмата. През 2016 г. се очаква през залите на академията да преминат около 20 хил. кандидат-програмисти, а според статистиките на Светлин Наков около 3% от тях ще излязат специалисти след тригодишното интензивно обучение. "СофтУни" има четири приема на година - през март, май, септември и ноември. Обучението дава възможност за задълбочено изучаване на различни специалности и идеята му е да доведе до започване на работа в желаната област. Университетът си партнира с повечето компании от софтуерния бранш в България, което отваря широки врати за мотивираните завършващи. В допълнение "отличниците" получават директна препоръка за работа. За онези, които държат на официална диплома за висше образование, също има вариант - след завършване на "Софт Уни" и още една година обучение в партньорско висше училище. Партньори на академията в момента са Колеж по маркетинг мениджмънт и предприемачество в София, Варненски свободен университет и Бургаски свободен университет. Така за желаещите да попаднат в най-бързо развиващата се индустрия в България възможностите са много. Задължителен критерий за успех обаче е старанието и най-вече достатъчното време. Защото макар да има и бързо преквалифицирали се хора като Евстати Зарков, за програмирането трябват време, упоритост и последователност. Кои компании и академии предлагат софтуерни обучения Империя онлайн ООД Кабината ТехноЛогика Ай Би Ес България SAP Samsung Microsoft Тим ВИЖЪН България Musala Soft Muffin at school Софтуерен университет (СофтУни) Vratsa Software School Aкадемия на Телерик Академия Зариба MentorMate Convergys Правец компютри ООД New Horizons Bulgaria IT-Academy.BG TrainSoft ITCE School of Robotics Robopartans Hack Bulgaria SoftAcad VМware IPT Soft Intellect Аула.бг ЦПО "Експерт" Swift Academy GFK България Компютърна академия IT STEP Google – Дигитален гараж Кан Академия MindHub ЕдуТехФлаг ЦПО КОМП Източник: eSkills for jobs 2016

Приказката, заплахата и надеждата "Тракия" Индустриалната зона край Пловдив http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2016/04/08/2739286_prikazkata_zaplahata_i_nadejdata_trakiia/ Нула цяло и нула. Толкова е направила държавата за индустриалния клъстер, който в момента бумти на 140 км от София по магистрала "Тракия". Това е оценката на един от най-големите инвеститори там, който, разбираемо, не иска да се афишира. Всъщност това е добра новина. Тя доказва, че въпреки пропагандата на еврофондовете най-хубавите неща в една пазарна икономика се случват не "отгоре" и решено в някой прашен кабинет, а по нормалния бизнес начин. В случая заслугата е на няколко много инициативни предприемачи, на няколко смели инвеститори и на хиляди хора, които работят за успеха на вече над сто предприятия в зоната около Пловдив. Данъците, членството в ЕС, подобряването на инфраструктурата (донякъде), разбира се, работят в полза на този процес. Но това е измазване на вече построена сграда. Истинската помощ трябва да е там, където държавата може да има най-голям ефект - в системи като образованието. Защото сгради и халета се правят с пари, но хора - не. И защото това са дългосрочни решения, които влияят на икономиката десетилетия напред. Приказката "Тракия" в момента е много близо до момента, в който ще започне да се задъхва от липсата на кадри и потенциал. И просто няма да има откъде да ги намери. Това всъщност е умален модел на бъдещето на България. Демографският потенциал и разкапването на образованието са бавни процеси, но когато навлязат в решителната си фаза, е късно да бъдат обърнати и трудно да бъдат решени. Така че "Тракия" е урок: в един момент периодът на "строиш и почваш" свършва и започва този на "няма хора". А ние не ги създаваме, нито привличаме, във всеки един смисъл. Но "Тракия" е и надежда - ако успеем да се поучим и да намерим решение там, то може би ще има полза за всички.

Американската Sibiz (Сайбис) инвестира в България и създава IT технологичен център http://www.capital.bg/specialni_izdaniia/regionalen_biznes/2016/10/06/2839328_amerikanskata_sibiz_zapochva_da_stroi_ofis_za_15_mln/ ............ "Стената" която се задава е: "Трябват ви хора,оправяйте се" (звучи ли ви познато) http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/04/08/2739104_novata_industriia_na_bulgariia/ Трябват ви хора? Оправяйте се Безпомощен да промени старата образователна система, бизнесът в Пловдив изгражда своя собствена КЦМ е започнало активно да обучава хора, за да има откъде да набира работници. 240 млн. долара инвестиции в нови машини налагат това. Навън е 30 градуса, а в заседателната зала на кметството в Пловдив е дори по-топло. Това не пречи вътре да са се събрали директори на техникуми и представители на фирми. Всички те слушат представяне на проект на швейцарската програма, който ще дава пари на технически училища, за да въведат дуалната система на преподаване, която съчетава практическа технологична част с традиционно образование. "Това е четвъртата такава среща, на която съм бил, вдига рамене представител на един от най-големите инвеститори в района. Много приказки, малко действия." Той, а и много други казват, че са опитвали многократно да работят с техникумите в града. Парите не са проблемът в случая. Бизнесът тук е готов да плаща достатъчно, за да получи кадри. Проблемът е всичко останало - начинът на преподаване, учебната програма, интересът към тези училища. Голямата дилема на Пловдив не е, че образованието е изостанало драматично от реалната икономика. Това е факт навсякъде в България. Голямата дилема е, че икономиката е дръпнала толкова бързо и толкова много, че вече няма търпение да чака образованието да я настига, защото я спъва. И е открила начин да не го прави. Като не става с вас, покрай вас На 20 км от залата в центъра на Пловдив е дори по-задушно, защото е в полето преди Асеновград, където маранята трепти над издигащите се впечатляващо високо комини на КЦМ - Комбинатът за цветни метали. Никола Добрев, двигателят на приватизираното преди доста време предприятие, което сега е в основата на зона "Куклен", обяснява причините за успеха му. "Преди десетина години си направихме анализ за развитието на човешкия капитал в дългосрочна перспектива и стигнахме до извода, че всички външни фактори - демографски, икономически, стремежът за излизане от страната на младите хора - крият сериозна опасност да изпаднем в дефицит на кадри от операторско равнище. Появиха се голям брой финансисти и икономисти от най-общ характер", казва Добрев с леко пренебрежение. "Но откъм специалисти със средно техническо образование нито държавата, нито регионът има поглед. А този проблем каца при нас много бързо", обяснява той и дава за пример 240 млн. долара инвестиции в нови машини и технологии, които някой трябва да управлява. През 2005 г. Добрев отива на среща в бившия техникум по цветни метали в Асеновград, който е професионална гимназия "Иван Асен II". "Тя запази някакъв технически уклон, но нещата се разпиляваха. Трябваше да се сложи ред. Казахме им какво мислим, за да видим къде се срещаме", обяснява Добрев. Оказва се, че се срещат в мнението си за проблема, но не и за решението. "Програмите за образование въобще не се вписваха в нашите интереси - механо, електроника и автоматизация и технологична. Те имаха много обобщено и опростено преподаване, където не се даваше възможност на хората да вникнат в тях. Министерството ни каза, че не може да променим програмите." Тогава КЦМ отказали да се занимават с министерството и направили собствена програма за три паралелки, за всяка от интересуващите ги дейности. Тя се явява допълнителна към образованието в техникума, но фирмата предложила допълнително заплащане на учителите в програмите и стипендии на най-добрите ученици. Добавила към това летни лагери с още интерактивно обучение - безплатно. Резултатът бил изключително добър. "В началото идваха средно качество ученици. След две години, като видяха, че е реална помощ, започнаха да идват само отличници." Това се превърнало в друг риск - идеята на програмата била да привлича 25% от завършилите в компанията. Повече отличници значи повече такива, които продължават нагоре в университет и съответно - по-малък шанс да се върнат да работят в КЦМ. Компанията обаче се справила и с това, като допълнила критериите, за да привлича такива, които имат интерес да останат. В момента 90 души учат в трите паралелки, като мнозина се реализират в други обекти в зоната. Празни техникуми - празни заводи КЦМ е може би най-впечатляващият пример, но не е единственият. Най-големият германски инвеститор в Пловдив - Liebherr, се е отказал въобще от услугите на българското средно образование. През 2009 г. компанията отвори собствен обучителен център за 12 души годишно. Запознат с решението им тогава източник обясни, че на управлението на компанията им е писнало да чакат координация с министерството и техникумите, след като цяла година са се опитвали да се договорят. В центъра, който са изградили, хората минават през обучение по всичко от металообработка, пневматика и хидравлика до социални умения. След като завършат и положат изпит (който продължава 8 часа), могат да започнат да управляват поточни линии за 2-3 млн. евро. В момента вече Liebherr обучават и за други компании, които идват в зоната и имат нужда от подготвен технически персонал на средно ниво. Без такива специални обучения, които могат да си позволят само най-големите, има много проблеми с работната ръка, казва Микаел Амицбьол, който притежава собствен шивашки цех и също така е бил представител на датската компания Viking. Тя дойде преди две години да произвежда спасителни лодки, салове и жилетки и в момента изнемогва в търсене на достатъчно персонал. "Тук липсва много в образованието. Не само професионални умения, ами и умение за комуникация, екипна работа, езици, отговорност и т.н. Така че много компании знаят, че трябва да инвестират в обучение. При нас предлагаме езици два пъти вечерно безплатно, също така обучения в т.нар. меки умения. Липсата на каквато и да било гъвкавост в образователните програми е едно на ръка. Но средното техническо образование куца не на шега - броят на завършилите в тези училища, бивши техникуми, намалява непрекъснато. От над 190 хил. през 2000 г. сега в такива училища, включително спортни, учат около 140 хил. По-трагична е ситуацията със завършващите - от 46 хил. броят им се е сринал на 26 хил. за миналата година. Част от причините са, естествено, демографски - има по-малко деца. Но това показва, че отвъд финансите и остарялата техника на преподаване има по-голям проблем, признава и директорът на Професионалната гимназия по машиностроене в Пловдив Кирил Саксанов след срещата в общината. "Имах 1200 ученици през 2008 г., сега са 200. Какво да направя, приемът пада непрекъснато. Родителите предпочитат езикови гимназии. Трябва да се направи някакъв вид реклама", казва Саксанов. Той посочва, че в момента цикълът е хора, които са завършили други училища, но са безработни, идват, за да се обучат и да започнат работа. Всеки техникум тук работи с предприятие - този на Саксанов има за основен партньор българските "Макском", които произвеждат колела. Решението на проблема със средното образование според фирмите е министерството да прехвърли част от техническите училища на общината, като ги задължи да покриват минимален стандарт, а останалата част от програмата да бъде специализирана според нуждите на местната индустрия. В опит да търсят работници, големите компании вече стигат в окръг от 50 км около зоната ТУ тук, ТУ там С висшето образование ситуацията е малко по-различна, но не прекалено. Пловдив има над 36 хил. студенти, но това далеч не значи, че цялото това войнство става за нуждите на индустрията. Клонът на Техническия университет разбираемо се ползва с най-висок рейтинг, като почти няма сериозен производител, който да не е в някакъв вид партньорство с тях. Но и там има проблеми. Компанията за чипове Sibiz, които са тук отдавна, например обясняват, че пращат специалистите си да изнасят лекции в университета и да се опитват да привличат хора, но сътрудничеството стига само дотам. "Абсолютно невъзможно е да промениш каквото и да било в системата. Все още има хора на по 70 години, завършили в Москва, които преподават по стари руски учебници", казва Радослав Дервишев, който управлява компанията в Пловдив. Те са решили да подходят към проблема по подобен начин на останалите - изграждат собствен обучителен център, помещаващ се в новата им сграда, която трябва да е готова догодина. В него ще преподават собствените специалисти на Sibiz, както и гост-лектори, програмата ще е насочена към студенти с технически профил или дори напреднали ученици, които сега завършват. От 3 до 5% от годишния бюджет на компанията ще отиват за тази дейност, казва Дервишев. Според него основен проблем е, че ТУ - Пловдив, е филиал и не може да бъде напълно автономен в решенията си от София, а ситуацията в града е доста различна. Но е очевидно, че нещата се променят. От октомври миналата година например филиалът е започнал отново платен прием на задочници по четири специалности: "Машиностроителна техника и технологии", " Автотранспортна техника", "Машиностроене и уредостроене" и "Мехатроника". Това става след 10 години прекъсване и се дължи на пет компании - "Шети България" ООД, ЗММ "Металик", "Оптико-механичен завод" ООД, "Доев" ЕООД и "Механикс груп", които поемат разходите за обучението на работниците си, ако това няма да ги откъсва от производството. Градът отдавна е узрял за клон на международен университет, който да привлича студенти и от чужбина и да предлага обучение в инженерни области, смята и зам.-кметът Стефан Стоянов. Общината работи активно за търсенето на такива възможности, но това не е лесна задача и изисква време. "Пловдив изостана в генерирането на кадри", констатира Дервишев. Интересен факт е, че една от причините да не могат в момента да се привличат добри специалисти от чужбина за нуждите на заводите е липсата на училище с международен стандарт, каквото в София например е Американският колеж.

"В живота получаваме не това което искаме, а това от което имаме нужда" "Внимавай, какво си пожелаваш"

В среда с със силен клиентизъм, и политически фаворитизъм и при модел Кои, според мен, някак трудно може да "изкласи" или се посочи по пътя естесвения отбор печелившия кон, "фавотира"... ."Фаворита" дори може да да избяга от тази среда .Във форума неднократно се "одума" родната ни фармация, един високотехнологичен отрасъл, Част от него се пренасочва към Италия и Щатите..Тук данъчната ставка е ниска заплатите са ниски, и не липсват достатъчно кадри - най-вероятното за мен предположение че човекът не е сигурен утре какво ще стане с бизнеса му (мисля че го е обявявал публично, Киров го цитира)...... Показателен за мен случаят с Дунарит, на когото бяха отнети лицензиите , защото "мътеше водата" на един депутат от братска партия със свързани интереси... Не вярвам че в един уж случаен момент (монентът не беше случаен, имаше поръчки, които се иззеха) службите са решили да му правят проверки ей така, защото са се досетили... Има естествени фаворити, но те като че ли не са свързани със средата и "държавата" - IT сектора е такъв.. Той има нужда държавата да го подпомогне (в областта на образованието на кадри) , но "държавата" не го прави.. "Държавата" или държавата показва по-малка заинтересуваност от развитието на икономиката си (във висококотехнологичните сектори) от някои общини: http://tez.bg/ http://www.pd.government.bg/?page_id=1583 Ролята на общината е най-силна и значитена в това да осигурява инфрасруктурата за компаниите в региона - пътища/възли станции,комунации, неща от които компанниите имат нужда, но не тяхна работа да се занимават с това , и да бъде координатор и иунициатор.. Общината просто помага на бизнеса (няма мои, няма твои),. обратното, на това което отблъсква бизнеса В момента Пловдив е индустриалната столица на България (според Индъстри Уоч, има се предвид и това че най-много заети в промишлеността има в Пловдив област), и за това държавата няма особена заслуга или поне управляващите нямат роля -защото вузовете не са тяхно "откритие" Ако ББ беше отрявзал и една лента на някои ВУЗ, тряваше да му благодарим и за образованието, слава богу не се случвало ;), Дължи се най-вече на кадърни и работливи общинари, на визия, желание и отдаване на каузата , (вярно е че на "Мамин Иванчо" не му е съвсем чиста работа, но имали чист политик у нас, участващ в управлението?) и иницитивните граждани /бизнесмени от региона.. https://www.24chasa.bg/novini/article/5970964 http://www.podtepeto.com/glasove/plovdiv-e-brandiran-kato-industrialna-stolica-na-blgariya/ Този материал е донякъде е показателен , за това което визирам, заради цитата по-долу http://www.marica.bg/хардуерен-клъстер-отваря-врати-в-пловдив-наема-стотици-работници-news669342.html ============================== Мислех да зачекна този въпрос в началото на темата..България е доста интересна картина като региони и регионално развитие (и във връзка с по-горното) България на три скорости

Чувала ли сте какво се говори от "ядрените приятели, уппс предатели" за ВЕИ-та, Как нищо не ставало от тях, как токът им бил скъп (Искам да доживея до края на унгарската драма с ПАКШ 2) Разбира се ние не сме слънчево Мексико, .....но това не значи че трябва да се отказаме от ВЕИ-тата!!! Идеята на тези "другари" е напълно прозрачна - да се демонизира ВЕИ-то в обществото, за да пристъпят към изпълнеито на пъклените си и криминални планове, обслуващи личните им икономически и електорални интереси..

Можем да развиваме "собствтвени браншове", въпрос на желание и зрялост на обществото е.. ======================== Във връзка с енергетиката: Корпорациите могат да се разглеждат като нещо полезно, когато работят на пазарен принцип, прозрачно, и съответно иновират и инвестират, за да се задържат на пазара, спазват законите-всички, вкл и тези на ЕС, и се грижат за околната среда.. Примерите са пред очите ни, и ако бяхме отровени от пропагандата на популистите, можехме да ги видим.. Т.н "американски компании" иновираха най-съвременните технологии за производство на електроенергия, за редукция на вредните газови и частици , влагайки собствени средства в централите (ТЕЦ Марица изток 1 3), така че сега тези производства намалили в десетки пъти емисиите на серен диоксид , а праховите частици са редуцирани няколко пъти чрез системи за прахово уловяване.. Ето данните в реално време на ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово”, (това е ТЕЦ Марица 1), собственост на AES corporation http://aes.bg/данни-в-реално-време/ Най-големия замърсител на Европа, обаче е ТЕЦ Марица 2 (при нея липсва прахово улавяне, макар и в последните години да намали в пъти емииите на серен диоксид) , ...собственост на държавната и дотирана БЕХ. БЕХ е една непазарна и непрозрачна организация, както цялата ни енергетика, няма добри иконимически показатели и "здраве" ("икономическото здраве" на дадена компания е функция най-вече на това дали тя работи в конкуретна пазарна среда) и остава в тежест на екологията, икономиката и на обществото.. https://www.actualno.com/society/marica-iztok-2-e-naj-golemijat-zamyrsitel-v-evropa-news_62395.html Що се касае до ЛукОйл, той има естествен монопол и е и вид картел, и поради това има негативи от неговото присъствие, Апропо, емисиите от Лукойл са също значителни замърсители на околната среда и са посочени във въпросното изследване (има го на ПДФ).. Та какво да развиваме.. Ето идея: Образно казано ние сме една мини- Венецуела или мини-Чили що се касае до въглищата ни.. Имаме 3.2 милиарда тона промишлени запаси от лигнити, 300-400 милиона тона - кафяви вълища, и до 2 милиарда тона черни въглища; Няма да влизам в подробности и спорове, за това как да се експлоатират, с какви технологии, носейки позитиви на обществото ни, и щадейки околната среда, това е предимно инженерен въпрос, но все пак: Ето ви един пример за технология на Сименс от която пребразува лигнитите в синтетичен натурален газ (който можеда се изполва за гориво), и различни химически продукти (амоняк, урея) с възможности за улавяне на CO2 (CO2 capture), т.е по един много щадящ начин околната среда http://www.dvv.uni-duisburg-essen.de/download/pdf_34Fach/Siemens_P5.pdf Вижте и броя и вида на инсталациите, показаните в материала и на картата на Сименс; Вижда се прoизводствена интаслация в Чехия (имаща запаси от лигнити) , с термална мощност 175 MGW ======= Та какво ни пречи- мисля най-вече самите ние си пречим, с дейстията или бездействията ни..

ПС Скуби, проблемът е,че ви е открита процедура за разследване, и вашите хора трябва да доказват че държавната помощ за ПАК 2 е в съответствие с изискванията на въпросния чл. 107 (3) от договора за ЕС.. ================ Не за Скуби, а за "левчовците" Апропо, всички български популисти от БСП, АБВ и Атака които твърдят че "трябва да строим" (т,е с държавни средства) , вместо НЕК (или новосъздадената компания) да строи с заем, но без държавна помощ или гаранция за заема (кой ще даде заем на пропадналия НЕК , е интересен въпрос) не познават Европейското и Българското законодателство.. Проблем няма, ама си избрайте по-квалитетни хора , защото такива юнаци могат да ви донесат много много много много беди... (Като Грипените които.... при конфликт трябваше да ги приземим)

PS Тамарин беше развил една интересна хипотеза . Той както знаем той е на "ти" с изследванията на езика и историята ,свързана с езиците тук Не казвам че е безгрешен, а просто е на "ти" и това са му интересите, както да кажем на Романа "интересът" е Рим Според него славяните е възможно да са научили името Пулпудева във варварските земи на север, от местото варварско население. Не е невъзможно, като хипотеза, те носят на Балканите с езика си гърцими,и латинизми, които са научили в други земи Може да се потърси със сърч във форума (стига да не беше друг форум),или просто в мрежата -с ключови думи например "Тамарин", "Пулпудева" или нещо такова На мен не ми се занимава с това сега..Занимавах по-задълбочено с траките преди 15 години, оттогава не се занимавам с това и с балканска предистория..

Не е ясно какъв е точно езикът на завареното население.., Единственото ясно от този случай според мен е, че името (с корени от тракийски език) се е запазило в месното население.. Може да е имало и негръкоезично население (не го отричам или изключвам), но колко, какво и как, кой може не може да каже със сигурност?

https://7dniplovdiv.bg/archives/31444 Разкриха ги! Свекървата на Мис България платила цяло състояние за титлата на Тамара… 7 Dni Plovdiv23.11.20171min4820 Оказва се, че за короната на меко казано некрасивата столичанка Тамара Георгиева е платен рушвет от 25 000 лева. Парадоксално, но факт – 28-ото издание на уж най-престижния конкурс за красота у нас „Мис България”, организиран от агенцията на Ирина Папазова, се превърна в място за интриги и одумвания по адрес на роднини на кандидат красавици, които се надпреварват да цакат пачки, за да може „гарджето” им да начеше нечие роднинско свръх его, писа „Уикенд“. Така бляскавата церемония в „Рейнбоу плаза”, която събра 20 участнички от страната, се превърна в арена на суетата на 20 ноември. Възмутителното е, че никой от професионално жури, в което се включиха и 5 бивши носителки на короната – Наталия Гуркова, Елена Ангелова, Антония Петрова, Марина Войкова и Габриела Кирова, модният ас проф. Любомир Стойков, шоуменът Иво Танев и политичката-диетолог Петя Раева не е гласувал за Тамара Георгиева, стана ясно след репортерско проучване на „Уикенд”. Иво Танев разкри, че не е гласувал за миската, защото фаворитката му била друго момиче. Петя Раева също призна, че не е гласувала за Тамара и е озадачена от избора й. Самите бивши носителки на титлата масово са дали вота си за чаровната бургазлийка Йовита, но мнението им очевидно не е било зачетено от организаторите. Момичето от Бургас е била първа във всички листове при гласуването, свидетелства и един от фотографите на конкурса Георги Божиков. За съжаление, той не е снимал листата с имената и оценките от етични съображения, за което съжалява. Въпреки това модната дизайнерката убедително спечелила първото място, а за нейни подгласнички са бяха обявени бургазлийката Йовита Георгиева, която се занимава със спортни танци, и студентката по Българска филология Габриела Топалова от Пловдив. Журито на „Мис България 2017” е било изправено пред ситуацията да избира фиктивно красавица, без да подозира, че нещата се наредени, а победителката – известна още преди шоуто. Самата Ирина Папазова се въздържа от коментари с уговорката, че е уморена и има нужда от почивка… Тя забегна да се плацика в СПА център, вероятно с парите от получения рушвет. „Никой не ме пита аз каква съм, какво мисля, какво чувствам, какво искам, с какво се занимавам, какво харесвам…Всички ме плюят, без да ме познават. А аз съм жена, след която мъжете се обръщат. Значи, правя впечатление. Дори и да не съм толкова красива, колкото им се иска на хората, ще им кажа, че имам добро сърце и не падам на нивото им да обождам”, лаконично обясни пред репортер на „Уикенд” дългобедрената миска, която безпощадните хорски коментари сринаха със земята. Тя отклони поканата на вестника за интервю, въпреки че първоначално се бе съгласила. Ако се вярва на мълвата, изборът на Тамара за №1 е струвало едва 25 000 лева. Цената е направо смешна, като си има предвид, че преди години родителите на Антония Петрова се бръкнаха с 40 000, за да бъде чадото им коронясано за „Мис България 2009”. Мълви се, че парите са предадени чрез посредник на организаторката Ирина Папазова. Според мълвата, бродеща зад кулисите на конкурса, основна роля за избирането на Тамара за Мис България 2017 играе нейната кандидат-свекърва – родопчанката Катя Роуз, която също е носител на титла за хубавици. Тя нашумя и с прякора си Царицата на фотошопа, защото умело борави с модерните компютърни програми. За минути може така да обработи кадрите, че ще й завидят дори специалистите. Катя живее в „Драгалевци” в тузарска къща и на широка нога. Съпругът й е новозеландец, откъдето идва и фамилията й Роуз. Местните разправят, че двамата се залюбили от раз. Няколко месеца били гаджета, а след това се разписали в гражданското. И понеже новозеландецът печелил добре, купили парцела в „Драгалевци”, където на по-късен етап устроили живота си. Ричи Роуз е съдружник във фирмата за преработка на руди „Дънди Прешъс Металс”. Той печели милиони и се предполага, че за него не е проблем да извади 25 000 лева. Освен това семейството винаги намира начин да са отблагодари на верните си приятели. За такива се смятат няколко модни и светски експерти, често гастролиращи по телевизиите. Именно на тях фамилията Роуз разчита, че ще опънатброниран медиен чадър над кандидат-снахата. Идеята тя да участва в конкурса също е на Катя. Дамата си поставила за цел всички жени в къщата в „Драгалевци” да бъдат миски, да са известни с красотата си. Катя Роуз е описвана като изключително амбициозна жена. Тя е носителка на титлата „Мисис България Европейски съюз 2011”, която печели с надпревара с още 200 омъжени красавици от цялата страна.