nik1

Без да го чета, предполагам какво се съобщава.. "За сутки унищожени 90 националиста, 3 взвода Хиацинт Б (всеки ден са по 3), и 4 взвода Д-30 (тука ги сменят - "3" и " 5" ) и 2 установки Град (обикновени са по 2 или 3) и 7 склада и командни пункта"

Мифы и реальность. Что нужно знать об украинском полке «Азов» 2022.05.18 20:54 Почти двухмесячная героическая оборона «Азовстали» в условиях осады и непрекращающихся обстрелов стала настоящим символом украинского сопротивления российской агрессии. Belsat.eu рассказывает историю полка «Азов», на который выпало основное бремя боев в Мариуполе и вокруг которого российская пропаганда создала много мифов. Металлургический завод «Азовсталь». Мариуполь, Украина. 13 мая 2022 года. Фото: Alexander Ermochenko / Reuters / Forum История создания Батальон «Азов» был основан в Бердянске 5 мая 2014 года в качестве волонтерского формирования МВД. Костяк батальона составили активисты харьковской националистической организации «Патриоты Украины» и участники Майдана. Основателем и первым командиром «Азова» был выпускник исторического факультета Харьковского национального университета Андрей Билецкий. Он был известным в националистических кругах активистом и идеологом ультраправого движения социал-национализма. Билецкий во времена Виктора Януковича попал под политически мотивированное уголовное преследование – его освободили после победы Евромайдана. «Азов» принимал активное участие в войне на Донбассе, заработал себя репутацию одного из наиболее дисциплинированных и боеспособных добровольческих подразделений. В мае 2014 года именно «Азов» освободил Мариуполь от пророссийских сепаратистов. Первый командир «Азова»Андрей Билецкий. Фото: nationalcorps.org С самого начала в рядах батальона служили не только украинцы, но и иностранцы – в том числе около десятка белорусов. Илья Хренин (Литвин), который в этом году погиб в боях за Бучу, тоже в 2014 году воевал в составе «Азова». В сентябре 2014 года батальон «Азов» был реорганизован в полк и вошел в состав Национальной гвардии. Перед началом большой войны в состав «Азова» входило около тысячи бойцов, у них на вооружении была артиллерия и бронетехника. Основной базой полка являлся Мариуполь, который полк героически защищал весной 2022 года. АНАЛИТИКА «Они находятся в аду». Что нужно знать об обороне «Азовстали» 17.05.2022 00:01 Символика «Азова» Российская пропаганда выбрала полк «Азов» чуть ли не главной мишенью своих нападок и создала вокруг подразделения много мифов. Российские СМИ называют его «нацистским батальоном», «карателями», и приписывают подразделению вымышленные зверства. Сейчас в России «Азов» даже хотят признать террористической организацией. При этом показательно, что главным аргументом против подразделения обычно становятся не ссылки на конкретные действия азовцев, а апелляция к их символике и взглядам отдельных бойцов. В украинской столице у посольства Китая прошла акция в поддержку защитников Мариуполя. Киев, Украина. 17 мая 2022 года. Фото: Алесь Устинов / Белсат В частности прокремлевские пропагандисты предъявляют претензии к рунической символике подразделения, используемой на шевронах и флагах. Многие действительно видят в этом знак Wolfsangel (волчий крюк), который был эмблемой дивизии СС «Дас Райх» в годы Второй мировой войны. Но представители «Азова» всегда объясняли, что символика подразделения не подразумевает ссылок на немецкую, тем более эсэсовскую геральдику. А рунический знак в эмблеме полка интерпретируется как наложенные друг на друга украинские буквы «I» (Идея) и «N» (Nации). По словам азовцев, этот символ отсылает к истории украинского средневековья – такой знак в разных версиях был популярен среди волынской знати и казаков. К тому же можно заметить, что рунический символ, использовавшийся «Дас Райх», и рунический символ на флагах «Азова» – не идентичны. Слева – эмблема полка «Азов», справа – эмблема дивизии «Дас Райх». Источник фото: wikipedia.org Следует также добавить, что знак «волчий крюк» и в немецкой истории связан далеко не только с СС. Эсэсовцы использовали одну из версий древнего немецкого геральдического символа, который в разных вариациях до сих пор можно встретить в гербах некоторых населенных пунктов Германии. Идеи азовцев и репутация на Западе При этом никто не оспаривал, что особенно сначала, в 2014– 2015 годах, среди бойцов «Азова» было немало сторонников ультраправых взглядов. Действительно, некоторые азовцы в то время лично использовали нацистскую символику, в том числе соответствующие татуировки. Другие азовцы открыто высказывали свои неонацистские взгляды в ряде интервью в 2014–2015 годах: рассуждали о «выживании белой расы» и «угрозе сионизма», отрицали Холокост. Пострадавший украинский военнослужащий сидит в полевом госпитале в бункере металлургического завода «Азовсталь». Мариуполь, Украина. 10 мая 2022 года. Фото: Azov Regiment Press Service / Reuters / Forum Но далеко не все бойцы увлекались ультраправыми идеями. Белорусский доброволец с позывным «Грот» утверждал в 2015 году, что «среднестатистический «азовец» – здоровый националист без адольфов гитлеров», а настоящих радикалов в полку очень мало. Белорус с позывным «Отто» говорил в 2016 году, что среди азовцев в принципе нет никакой определенной идеологии, связанной с правыми идеями: «Да, есть сторонники определенной молодежной субкультуры, но глубинные идеологические взгляды есть только у единиц». В 2015 году пресс-секретарь «Азова» Андрей Дьяченко в интервью USA Today признавал, что среди бойцов может быть от 10 до 20% правых радикалов. Но при этом подчеркивал, что это их персональные взгляды, которые не имеют ничего общего с официальной идеологией подразделения. Официальной идеологии у полка «Азов» просто нет. В первые годы существования подразделения скандальные высказывания некоторых бойцов, их атрибутика и сама личность основателя «Азова» Андрея Билецкого создавали отрицательный имидж подразделения на Западе. Ведущие западные СМИ (Foreign Policy, The New York Times, The Guardian и др.) обвиняли батальон в нацистских, расистских и антисемитских взглядах. Рассказывая об ультраправых идеях бойцов батальона, британская The Telegraph резюмировала: «Такие персонажи, воюющие на стороне Киева, играют на руку российской и сепаратистской пропаганде, выставляя украинские власти «фашистской хунтой, которая управляется Западом». Раненых украинских военных российская армия вывозит с блокадного завода «Азовсталь» в Мариуполе, Украина. 16 мая 2022 года. Фото: Alexander Ermochenko / Reuters / Forum Репортажи авторитетных западных СМИ об «Азове» в свою очередь влияли на политический истеблишмент. Начиная с 2014 года американские конгрессмены несколько раз блокировали передачу любой помощи «Азову». А в 2019 году группа законодателей США предложила внести «Азов» в список иностранных террористических организаций на том основании, что полк якобы имел связи с новозеландским стрелком, который организовал бойню в Крайстчерче. На самом деле никаких доказательств этому просто не существовало и инициатива конгрессменов не имела перспективы. Действительно, пресса очень часто обращала внимание на ультраправые взгляды отдельных азовцев. Но при этом нет ни одного факта, который бы указывал, что азовцы на практике агрессивно относились к определенным национальным группам. «Азов» всегда был многонациональным подразделением – там служили шведы, хорваты, русские, белорусы, евреи, крымские татары, греки, албанцы, азербайджанцы и другие. Сегодня на неформальном уровне среди бойцов господствуют идеи украинского национализма в широком смысле этого понятия. Эксперт по Украине и постсоветским ультраправым в парижском институте INALCO Адриен Нонжон в этом году в интервью DW отметил, что некоторых бойцов полка «Азов» можно назвать «радикальными националистами», но не неонацистами. Дисциплина и деполитизация Следует подчеркнуть, что «Азов» никогда не имел каких-то особых привилегий, особого статуса в силовых структурах. Подразделение входит в структуру Национальной гвардии, которая подчиняется президенту Украины и выполняет его приказы как Верховного главнокомандующего. Неподконтрольность азовцев центральным властям – еще один миф российской пропаганды. На самом деле «Азов» с самого начала своего существования имел репутацию очень дисциплинированного подразделения. Украинский солдат стоит под солнечным светом во время блокады завода «Азовсталь». Мариуполь, Украина. 16 мая 2022 года. Фото: kztsky / Instagram Никакого влияния на украинскую политику «Азов» тоже не имеет. Прокремлевские пропагандисты обычно спекулируют на том, что в 2016 году основатель полка Билецкий вместе с ветеранами подразделения создал партию «Национальный корпус». Но успеха в электоральных кампаниях она никогда не имела. Рейтинг партии в августе 2021 года социологи оценивали на уровне 0,8%. При этом сам Билецкий на момент создания партии уже не служил в «Азове». Связи между полком и партией имеют исключительно неформальный характер. Эксперт Института INALCO Адриен Нонжон в интервью DW подчеркнул, что сегодня полк «Азов» полностью деполитизирован и является «официальной силой украинского правительства».

Руския етнически национализъм в последните 5-10 години еволюира успешно във фашизъм Днешната руска фашитста идеология е някакво съчетание на идеологията на Иван Илин (изключителнстта на Русия, и руския православен свят) с вижданията на Гумильов (евразийството), и собствените престави на Путин за величието на Русия. И тук не става дума само идеология, а за отличителни белези Руският режим разви всички белези на фашистки и ги показва ясно: - привързване към традиционализма и съдаване на култ към традицията - милитаризиацията - създаване и утвържаване на обсесията за заговор срещу Русия от враговете и .Няма значние дали те са действителни или измислени или заговорът го има или няма, В случая това, че се вярва че НАТО иска да напада най-голямата ядрена в света е показателно че границите са преминати.. - утвърдаване на образа на врага, (хегемонът САЩ и загнилия Запад, който е слуга на САЩ) -несъгласието вече се приема като предателство (наскоро Путин направи едно изявление за "предателите") - популизъм -животът не за за живее щастливо, а за да се страда в името на нацията или държавата или "борбата" (Шойгу на една международна конференция каза, перефразирам: руснаците не се плашат от санкиции, свикнали са да страдат) и т.н.

Как ФСБ провалила задачу по подготовке вторжения в Украину 19.08.2022 Обновлено: 19.08.2022 Владимир Путин и директор ФСБ Александр Бортниковkremlin.ru Все основные спецслужбы, связанные с конфликтом вокруг Украины, допустили промахи при оценке ситуации накануне начавшейся 24 февраля войны. Американские, хоть и предупреждали о ее неминуемости, недооценили готовность украинцев противостоять агрессии, из-за чего Вашингтон долго медлил с поставками мощных вооружений Украине. Украинские, хоть и видели намерение России захватить власть в Киеве, не поверили, что такая неподготовленная армия может решиться на полномасштабное вторжение. Британские предупредили, что Россия подготовила свое правительство на смену правительству Владимира Зеленского, а на самом деле таких оказалось два. Но самые громадные просчеты допустила ФСБ, пишет The Washington Post, которая ознакомилась с многочисленными материалами о деятельности российской спецслужбы. Это материалы украинских и западных спецслужб, содержащие в том числе перехваты переговоров российских разведчиков и офицеров ФСБ. Предоставленные украинцами материалы проверялись на достоверность у западных чиновников, пишут авторы статьи, среди которых — бывший шеф московского бюро Financial Times Кэтрин Белтон, автор вышедшей в 2020 г. книги «Люди Путина. Как КГБ вернул себе Россию и перешел в наступление на Запад». «Все будет по-другому» За несколько дней до вторжения высокопоставленные офицеры Департамента оперативной информации (ДОИ), который входит в состав 5-й службы ФСБ, стали отсылать своим информаторам в Киеве шифровки. «Собирайте вещи и уезжайте из столицы, а ключи оставьте», говорилось в них: сотрудники ДОИ должны были обеспечить свержение законного правительства Украины и участвовать в установлении власти, лояльной Москве, поэтому после захвата Киева ожидался наплыв в город людей из ФСБ. Среди них был Игорь Коваленко, которого украинские спецслужбы называют высокопоставленным сотрудником 9-го управления ДОИ и главным куратором некоторых наиболее видных украинских политиков и чиновников, втайне работавших на Россию, — в том числе из партии Виктора Медведчука, кума Владимира Путина. В перехваченном разговоре Коваленко 18 февраля просит подчиненного прислать ему адрес квартиры в престижном столичном районе Оболонь и контакты жившего в ней информатора ФСБ (работавшего в правительстве Зеленского). До квартиры Коваленко так и не добрался, хотя украинские спецслужбы считают, что в начале марта он был в пригородах Киева вместе с российскими войсками, пытавшимися захватить город, — и покинул страну вместе с их отступлением. В Россию он вернулся со сломанным пальцем и ощущением, что в ДОИ проникли украинские агенты: в телефонных разговорах с родственниками, которые отслеживались украинскими спецслужбами, Коваленко говорил о необходимости поменять телефоны, место жительства, даже продать автомобили. Затем в мае сообщил, что снова отправляется в Украину. Что касается информатора из квартиры на Оболони, он был задержан. Рассказы его и других таких же информаторов совпадают, рассказал WP украинский чиновник: Квартира на Мичуринском, чтобы лучше понять Украину По информации украинских властей, которые ссылаются на перехваченные переговоры и другие разведданные, ФСБ в последние годы сильно активизировалась на украинском направлении. Агентурной сетью в Украине руководит 9-е управление ДОИ (сотрудником которого является Коваленко), сообщил за несколько дней до войны украинский центр «Миротворец», который затем опубликовал данные десятков оперативников ФСБ. Связанный с «Миротворцем» человек сказал WP, что данные были получены от украинских спецслужб. Расширение 9-го управления началось в 2019 г., его численность увеличилась с 30 до 160 человек прошлым летом. Чтобы привлечь сотрудников, ФСБ предлагала им бонусы и бесплатное жилье рядом с академией спецслужбы на Мичуринском проспекте в Москве. Управление рассчитывало на поддержку множества платных агентов в украинских службах безопасности. Некоторые после начала войны повиновались и саботировали мероприятия по защите Украины, другие просто оставили себе полученные деньги и проигнорировали требования ФСБ, пишет WP. Но, главное, сотрудник ФСБ дали радикально неверную оценку последствий вторжения. И это при том, что проведенные по заказу ФСБ опросы общественного мнения в Украине показывали: лишь 2,4% опрошенных называли возможное появление российских войск в стране «освобождением», а около половины было готово с ними сражаться. Опросы проводились фирмой Research & Branding в апреле 2021 г. и в конце января 2022 г. Причем накануне войны задавались очень острые и открытые вопросы (список результатов, с которым ознакомилась WP, составляет 26 страниц), в том числе: возможна ли «великая война» между двумя странами; боятся люди за себя и своих близких из-за наращивания российского военного контингента на границе с Украиной; способна ли украинская армия сдержать вторжение и т. д. Результаты ответов в опросе Research & Branding в январе 2022 г. По мнению украинских чиновников, ответы должны были ясно показать, что жители готовы решительно отстаивать независимость своей страны. Но, возможно, в ФСБ интерпретировали их по-другому, решив, что лишь меньшинство (48,3%) намерены защищать Украину с оружием в руках. Или просто спецслужба представила в Кремль информацию, которую там хотели видеть. «Самообмана достаточно и в ГРУ, и у [российских] военных, но начиналось все с ФСБ, – сказал WP высокопоставленный представитель западной спецслужбы. – Ощущение, что их будут встречать с цветами, – это дело рук ФСБ». Уильям Тейлор, который дважды был послом США в Украине, тоже не понимает, как такое возможно: Неподготовленная армия Украинцы, впрочем, тоже не понимали, как Россия может решиться на вторжение в духе Второй мировой войны, учитывая состояние ее армии. 12 января в Киев прибыл директор ЦРУ Уильям Бернс, чтобы представить украинскому руководству подробные материалы о неминуемом скором начале войны. После его отъезда руководители украинских спецслужб встретились с Зеленским. «Мы представили всю информацию американцев, ничего не изменив», – говорит участник встречи. Но в то же время, «по нашей информации, русские не планировали войну» в таких крупных масштабах. Правда, украинцы сильно забеспокоились, выявив прямые контакты оперативников ФСБ с российскими воздушно-десантными войсками. Это было настолько необычно, что в Киеве почитали их совместным планированием операции. (И действительно, в первые дни войны десантники пытались захватить аэропорт «Антонов» в Гостомеле под Киевом, там же видели и офицеров ФСБ, говорят украинские официальные лица. К такой операции украинский спецназ хорошо подготовился, раз за разом отражая попытки десантников закрепиться на аэродроме.) Но введение на территорию Украины крупных войсковых подразделений все равно казалось маловероятным. В середине февраля Служба внешней разведки направила в Россию агентов следить за российскими войсками. Одна группа наткнулась, по словам собеседников WP, на потемкинскую деревню – небольшой наряд охранял десятки танков, но нигде поблизости не удалось обнаружить ни механиков, ни самих танкистов. В нескольких других местах агенты наблюдали сцены, которые никак не вязались с подготовкой войск к боевым действиям, – колонны застрявших танков и бронемашин, солдат, менявших топливо и другие припасы на алкоголь. «Многие из них были пьяны», – говорит украинский чиновник, читавший отчеты агентов. Даже сегодня многие в окружении Зеленского не понимают, как Россия могла пойти на вторжение при такой слабой подготовке войск, пишет WP. Оценка агентов подтверждается, например, недавней публикацией воспоминаний контрактника, младшего сержанта Павла Филатьева, который провел два месяца на войне. Он разместил свой текст во «ВКонтакте», о нем также писала The Guardian. «Два месяца грязи, голода, холода, пота и ощущения присутствия рядом смерти. Жаль что не пускают репортеров к нам на передовую, из-за чего вся страна не может полюбоваться на десантников заросших, не мытых, грязных, худых и озлобленных не понятно на что больше, на упрямых украинцев не желающих денацифицироваться, то ли на своё бездарное командование, не способных заняться их оснащением даже во время боевых действий. Половина моих ребят переодевались и ходили в украинской форме потому что она более качественная и удобная, либо своя была изношена, а наша великая страна не способна одеть, оснастить и накормить собственную армию. Например я с самого начала не имел комплекта Ратник и пересекал границу даже не имея спального мешка». Отыгранная карта Свою роль в мифе о встрече «с цветами» российских «освободителей» сыграл и Медведчук, а также близкие к нему люди, желавшие смещения правительства. Медведчук был в прямом контакте с Путиным, говорят источники WP, цитируя перехваченные разговоры. Другие бывшие политики тоже были на связи с российским руководством. Незадолго до начала войны Великобритания предупредила, что Москва готовит свое правительство на смену Зеленскому. В реальности ФСБ сформировала минимум два: почему, непонятно, говорят украинские чиновники, возможно, чтобы у Путина был выбор. 7 марта в Минске приземлился самолет свергнутого в 2014 г. президента Виктора Януковича, которого Кремль продолжает называть законным руководителем страны. Янукович в открытом письме призвал Зеленского остановить кровопролитие и заключить мир любой ценой. Глава службы безопасности Януковича затем в течение недели трижды разговаривал с высокопоставленным офицером 9-го управления, согласно перехваченным звонкам. Второе «правительство» из бывших членов кабинета Януковича собралось на оккупированной Россией территории на юго-востоке Украины. Среди них – Олег Царев, один из руководителей Партии регионов Януковича, который тогда написал об этом в Telegram, добавив, что Киев будет «освобожден от фашистов». В разговоре с WP Царев даже рассказал, что приезжал с «друзьями» под Киев, но тогда у него «не было никаких договоренностей с кем-либо о новом правительстве». Медведчук – пожалуй, единственный, кто поплатился за провал операции по смене власти в Киеве. В апреле журналист и специалист по спецслужбам Андрей Солдатов писал, что начальника 5-й Службы ФСБ Сергея Беседу отправили в «Лефортово», но затем Беседа появился на людях. Медведчука же, который содержался в Украине под домашним арестом, бежал, а в апреле был пойман, Зеленский предлагал обменять на украинских военнопленных. Но в Кремле не проявили интереса к сделке. Для Кремля он «предатель, потому что взял все деньги и не дал никаких результатов», сказал WP Константин Батозский, который был советником губернатора Донецкой области до захвата ее части сепаратистами:

Стела Николова 27 мин · Едно неспасено бебе, но не от бомби, а от нашата здравна система. Имаме много работа, за да станем нормална държава! Фондация "Открито сърце" Наскоро Фондация „Открито сърце“ направи най-тъжното си дарение – платихме погребението на бебенцето Матвей, което почина 10 дни след като се роди. Едно ангелче, което не можа да разпери криле, макар че се опита да се бори за живота си. Историята на това бебенце и родителите му е сърцераздиалтелна. Майката – Олга е бежанка, пристига през април в България бременна в 5-ти месец. Пристига съвсем сама. Мъжът й остава в град Днепр. Тя живее в една база, после в друга. Олга е на 37 години. Няма други деца. Чакала е дълги години да забременее. Накрая чудото се случило. Заминава за България за да спаси детето си. Уви! Тя ни разказа за трудностите, през които е минала да си намери лекарски грижи по време на бременноста – поликлиниките, в които е ходила са й отказвали или са искали по 50 лева на преглед. Не е успяла да намери личен лекар. Ходила е да се моли в гинекологичното отделение на болница св. Анна във Варна, но и там са й отказали грижи. Накрая отива в родилното отделение на същата болница и там доктори се смиляват да я наблюдават от време на време. Докато е бременна, Олга помага като доброволец на украинските бежанци. Опитва да се да бъде полезна на общността. Бременността й уж върви безпроблемно и тя трябва да роди на 16-ти Август. Обаче водите й изтичат три седмици преди термина. Викат линейка, тя обаче я закарва в грешна болница, губи се време. Накрая стига до св. Анна. На регистратурата я оставят да чака повече от час. По думите й, я вкарват в отделението чак след като някакъв доктор е излязъл от родилното и като я е видял да седи и да чака в родилни болки, се разкрещял на сестрата, че я държи в чакалнята. Вкарват Олга в родилното, правят ехограф на плода – няма сърдечна дейност. Правят й спешно секцио и установяват, че детето е в кома. Според думите на Олга, 24 часа след раждането не са й казали какво се случва с детето й. Накрая я уведомяват, че се бори за живота си. И така 10 дни, майката го гледаше през прозореца на реанимацията. След известно подобрение бебенцето вече не е на командно дишане. Но сърцето му не издържа и спира на 7-ми авуст. Дават на майка му да го подържи за първи път в ръце, когато вече е мъртво. За причината на смъртта съобщават – инфекция. Подобна може да се получи от липса на околоплодна течност за по-дълго време. А може и нещо друго да е. Трудно е да се спекулира без конкретна информация. Когато почине дете при раждане, в България се прави разследване с някаква комисия. В случая на починали деца на украинки очевидно такива не се правят, а ако се правят, то проформа! Майката е в шок, защото не може да си обясни как при нормална бременност, без индикации за проблеми, дългоочакваното й дете умира. И нейното не е единственото! Олга е без средства, защото е загубила работата си на менажер във фирма. Мъжът й също е без работа откакто войната започна. Украинските власти го пускат да дойде в България, за да погребе детето си. И тук ужасът на тези двама родители продължава – повечето украинци са религиозни хора. Родителите много искат да има служба на погребението със свещеник. И какво мислите? Всички свещеници, които са молели им отказват, защото „детето не било кръстено и защото Българската православана църква не одобрява кремацията!“ Представяте ли си?! Казали са им да ходят да молят митрополита, но те са се отказали, заради тотално психично изтощение. БПЦ обърна гръб на хора, които са в огромна нужда. Бежанците от Украйна искат да кремират близките си, за да върнат останките им обратно в Украйна и да ги погребат там! Това, че има война и нечовешки страдания за украинското население, очевидно не впечатлява българската църква, която отказва да изпрати покойници в традициите на тяхната вяра! Накрая бебенцето с библейското име Матвей, бе изпратено, без свещеник и церемония, от двамата си родители – в пълна тишина. По лицата им капеха тихи сълзи, докато галеха ангелското личице на детенцето. Фондацията покри малкото му телце с 10 бели гладиоли – по една за всеки ден, в който тази невинна душица се опитваше да диша и да живее. Такива дни са особено мъчителни, защото в тях няма надежда, а има само скръб.... Благодарим на дарителите за това, че дават възможност да помагаме и при такива тъжни обстоятелства.

Voya Marcheza 180 ден от войната: ВОЕННИ НОВИНИ: Във временно окупираните територии на Луганска област руските нашественици започнаха да обучават деца за война, съобщава в своя Telegram ръководителят на регионалната военно-гражданска администрация на Луганск Сергей Гайдай. „Руснаците започнаха да подготвят по-големите деца за войната. Например, в Беловодски район в деня на 225-годишнината от създаването на село Новодеркул, 30 деца в ученическа възраст тържествено положиха клетва и бяха приети във военно-патриотичното движение „Млада гвардия". Разбираха ли те бъдещите последици от случилото се? Едва ли. Бащите, и по-скоро, майките, да. Но те са пуснали децата на събитието и послушно наблюдаваха абсурда, който причинява смърт“, се казва в съобщението. Междувременно жителите на Луганск съобщават за нови случаи, при които изчезват деца на възраст от 14 до 18 години. "Задържат ги за установяване на самоличността. Процедурата не продължава 72 часа, както обикновено, а докато не дойде бащата или братът да вземат детето, при което са изправени пред избор: ако не детето, кой да отиде на фронта на негово място?", добави Гайдай. Руските окупатори вече изпратиха на фронта 430 работници от мина "Должанская-Капитальная" в град Должанск. Украйна продължава контранастъпателните действия в района на Херсон, изтощавайки силите на противника, включително боеприпаси, техника и жива сила. Това съобщи началникът на съвместния координационен щаб на пресцентъра на Южните сили за отбрана на Украйна Наталия Хуменюк. „Ние системно и методично провеждаме действия по линия на това, което се нарича контранастъпление. Ако някой е очаквал, че това ще бъде подем на войските и марш през степите на Херсонска област, било е напразно. Защото в условията на съвременна война, контранастъплението изглежда по различен начин. Това е основно изтощаване на силите на противника. Това и правим. И това включва унищожаване на складове с боеприпаси, унищожаване на командни пунктове, удари по опорни пунктове, където той (врагът) концентрира своите сили, въоръжение и техника. Всичко това се отразява доста сериозно на морала на армията.“ Според Генералния щаб на ВСУ противникът изпитва остър недостиг на обучени и мотивирани подкрепления за частите, които системно понасят загуби. През деня, на 21 август, зенитно-ракетните подразделения на ВВС на въоръжените сили на Украйна унищожиха седем вражески безпилотни летателни апарата и един хеликоптер Ка-52, пети поред за седмица. Свалени са и две крилати ракети тип "Калибър", съобщи командването на ВВС на украинските въоръжени сили. През деня бомбардировачи и щурмова авиация на ВВС са нанесли около десет въздушни удара по позициите на рашистите. По-конкретно, щети от пожар са нанесени на бойни бронирани машини, пунктове за поддръжка на взводове и роти, позиции на ракетни системи за залпов огън, противовъздушни ракетни системи. За 6 месеца война въоръжените сили унищожиха почти 200 вражески хеликоптера. Също така украинските въоръжени сили унищожиха 234 самолета, 145 системи за противовъздушна отбрана и повече от 815 вражески безпилотници. Общият брой на унищожената жива сила достигна 45 400 души. През изминалото денонощие са унищожени още 200 руски окупатори. Прокремълско издание "РИА Новости" съобщи, че украинските защитници са ударили складове близо до бившия хипермаркет Auchan. Местни жители публикуват видеоклипове на експлозии и взривове в района. Ръководителят на Луганска ОВА Сергей Гайдай съобщи, че гори базата на „славната „Пятнашка“, международна банда, която се биеше в Луганска област“: „Има убити и ранени. Унищожено е модерно оборудване“. Интернационалната бригада „ПЯТНАШКА“ е доброволческо проруско формирование създадено първоначално от 15 доброволци от Русия и Абхазия под командването на Ахра Авидзба, участвало във войната в Украйна на страната на ДНР. Пятнашка са участвали във всички големи атаки на позициите на Въоръжените сили на Украйна. Заедно с батальоните Спарта и Сомалия те участват в боевете на летището в Донецк, след това в превземането на Углегорск и битката при Марин. Изпълняват различни задачи за набези в тила на въоръжените сили, събиране на разузнавателна информация и различни видове диверсии в тила на противника. В момента е дислоцирана в Донецк. В Украйна беше убит командирът на бойците на самопровъзгласилата се "ДНР" Алексей Золотухин. Ликвидирани са и двама старши лейтенанти на окупаторите – Петр Фарнин и Степан Милоградов, сподели в канала си в Telegram офицерът от Въоръжените сили на Украйна Анатолий Щефан (позивна „Щирлиц”). През нощта на 22 август руските войски нанесоха ракетни удари по Харкивска, Миколаевска, Торецка, Константиновска и Луганска области, продължаватт обстрелите в частично окупираната Херсонска област. Продължават атаките по Сумска област. Продължават и боевете в две направления – Краматорск и Бахмут. В Донецка област през нощта е имало ракетни удари по Торецк и Константиновка. В Торецка са пострадали домове, а в Константиновка – училища. През деня бяха обстрелвани Авдеевка, Часов Яр, Константиновка, с. Цукурино, с. Рай-Александровка, с Северное, село Пришиб, с. Марково. Пострадали са 19 частни жилищни къщи, училище, стопански постройки и мелница. Два смъртни случая за деня. В Херсонска област критична е ситуацията в Калиновска, Велико Александровска, Високополска, Нововоронцовска общини, както и в Нова Каховка и съседните села. Жителите на тези населени места съобщават за множество пожари, разрушена инфраструктура и разбити къщи. Всеки ден идват нови сигнали за отвлечени хора. Напоследък натискът върху учителите се е увеличил няколко пъти. Както съобщи местният канал Telegram "РИА Мелитопол", окупаторите, придружени от "полицаи", нахлуват в къщите на жителите на Мелитопол и отвличат хора от сутринта. Известно е, че ловът за партизани се провежда в северната част на града. По предварителни данни четирима души вече са отведени. Възможно е да се готвят демонстративни задържания за 24 август, Деня на независимостта на Украйна. „Тъй като Русия е архаична страна, всички действия на нейните лидери са обвързани със „свещени“ дати“, се казва в съобщението. В неделя, 21 август, партизаните в Мелитопол се справиха с педофил окупатор, който е малтретирал деца. Гърлото на окупатора е "прерязано" и той е хоспитализиран. Съобщава се също, че в неделя са се чули експлозии в различни райони на града. Възможно е попадение в една от руските военни бази в близост до летището. Според кмета на града Иван Фьодоров руснаците панически извеждат семействата си от Мелитопол, защото се страхуват от украинските партизани и от провокации на Руската федерация в Запорожката АЕЦ. В Сумска област за изминалото денонощие руснаците са извършили 7 обстрела на Хотинска, Белополска, Великописаревска и Верхнесироватска общини. По предварителна информация няма пострадали и унищожени. В Харкивска област е регистриран обстрел на Харкив от РСЗО късно вечерта и ракетни удари през нощта. Нанесени са щети на частния сектор и инфраструктурни съоръжения. Ранени са двама души. През последното денонощие имаше обстрели в района на Лозовски. Без жертви. Сутринта на 22 август е стреляно по район Богодуховски. Един човек е ранен. Луганска област: През изминалата нощ руснаците са нанесли 7 ракетни удара, 11 пъти са обстрелвали позиции на украинската армия с цевна артилерия и реактивни системи и са се опитали да организират танкови атаки 5 пъти. През нощта на 22 август, приблизително в 03:00 часа, Миколаев отново е бил под обстрел. В резултат е изгоряло кафене и е ударено предприятие. По предварителни данни няма жертви. В неделя вечерта врагът обстреля град Бащанка и удари частен сектор, в резултат на което се запалиха покрива на двуетажна жилищна сграда и кола. След пожара сградата не подлежи на възстановяване. Пострадали са и около 10 къщи. Едно дете е леко пострадало. През деня е имало обстрел извън населените места на територията на Широковска област. Жертви няма. През деня е имало обстрели в околностите на селото. Новоалександровка, Ингулска област. Жертви няма. Продължава обстрелът на територията и близките населени места на Березнеговатска област. В Днепропетровска област е извършена атака срещу три района - Никополски, Криворожки и Синелниковски. Никопол е обстрелван три пъти с попадения на над 40 снаряда. Четирима са ранени, двама от тях са в болница. В града са пострадали 50 къщи, детска градина, магазини, аптеки, пазари, съд и автогара. Унищожени са няколко къщи. До 2000 души са без ток. В Криворожки район е обстрелвана община Зеленодол, без щети и загуби. В район Синелниковски вражеските ракети унищожиха селскостопанско предприятие, училище и културен дом. Информацията за загинали и ранени се уточнява. Федералното правителство на Германия одобри продажбата на Украйна на 255 високоточни управляеми артилерийски снаряда Vulcano, но датата на доставката им все още не е известна, според съобщение във Welt am Sonntag. Отбелязва се, че снарядите Vulcano не са на въоръжение в Бундесвера и Германия ще ги достави на Украйна директно от производителя. Vulcano е разработен съвместно от отбранителните предприятия на Германия и Италия и се смята за "най-точния артилерийски снаряд в света". Способен е да поразява цели на разстояние 70-80 км с точност до един метър. 155-милиметровите снаряди Vulcano могат да се изстрелват от големи гаубици - като германските Panzerhaubitze 2000, които Германия вече прехвърли в Украйна. Въпреки декларирания калибър, Vulcano всъщност има по-ниска мощност на изстрелване, тъй като част от диаметъра се ангажира от системата за високоточно насочване. Някои версии на Vulcano дори имат система за лазерно насочване, но най-вероятно Украйна ще получи версия с GPS насочване и инфрачервени сензори. По-рано Германия предаде на Украйна 10,5 хиляди 155-мм снаряди за гаубици. Експерти, интервюирани от Welt am Sonntag, казаха, че не разбират логиката, според която Германия разреши износа на високоточни снаряди, но все още бави доставката на изведените от въоръжение БМП Marder или танкове Leopard. Шефът на германското външно министерство е на мнение, че пред Германия стои избора или да помага на Украйна с оръжие, или да остави милиони хора на произвола на съдбата. ПОЛИТИЧЕСКИ НОВИНИ: Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че Украйна е предупредила всички партньори за плановете на Руската федерация за тази седмица. "Днес разговарях с президента на Франция Еманюел Макрон за всички заплахи. Президентът на Турция Ердоган също е информиран за всичко това. Генералният секретар на ООН също. И те, и други световни лидери получиха съответните сигнали от нас. Те разбират всичко. Те разбират какво правят окупаторите и какви са заплахите. И те разбират, че Украйна няма да толерира това", каза президентът. Киевската и други градска военна администрация забрани масовите прояви, мирните събрания, митингите и други прояви, свързани със струпване на големи хора в Киев и други градове от 22 до 25 август поради високата вероятност от ракетни атаки от страна на руските окупатори. Володимир Зеленски смята, че следващата седмица Русия може да извърши особено жестоки действия. На служителите на институциите, намиращи се в правителствения квартал в Киев, се препоръчва да работят от вкъщи от 22 до 26 август. От Оперативно командване "Юг" разказаха какви "изненади" очакват от окупаторите в Деня на независимостта на Украйна, 24 август. „На първо място забелязваме, че те значително са увеличили броя на ракетоносителите в Черно море. По-специално, тези с Калибър засега са пет, включително подводници. И това, че използваха „Калибри“ тази нощ също може да бъде определен знак, по който да разберам какво ни чака. Те са готови да ги използват въпреки високата им цена и не особено голямото количество, което остава", каза Хуменюк. Освен това тя отбеляза, че окупаторите ще увеличат силите си в Миколаевско и Херсонско направление. Русия засега не разполага с ресурси, за да предприеме масирана атака срещу украинските градове в Деня на независимостта 24 август, съобщи в Еспресо военният експерт Владислав Селезнев. Според него окупаторите няма да могат да повторят ударите по Украйна с такава интензивност, както в първите дни на пълномащабното настъпление. "Има вероятност руснаците отново да приложат тактиката, която използваха на 24 февруари, когато няколко дни масирано бомбардираха територията на Украйна. Малко вероятно е обаче да повторят точно такъв масиран удар", обясни Селезнев. Експертът отбеляза, че ситуацията вече се е променила - руснаците използват ракети с известни ограничения. Ракетни удари очаква и военният коментатор Денис Попович. На 23-25 август Украйна може да бъде заплашена от масирани удари от Русия, която е съсредоточила ракетни системи и военновъздушни сили близо до границата. Според него затвореното от Русия въздушно пространство в три региона, граничещи с Украйна, говори за готовност за използване на авиационните сили. Той съобщи предварителни данни: около 430 бойни самолета и повече от 300 хеликоптера са били разположени по границата на Руската федерация. ВМС на Въоръжените сили на Украйна в канала си в Telegram съобщиха, че РФ разполага в Черно море с 5 носителя на крилати ракети "Калибър" с 36 боеприпаса. В Средиземно море има 5 вражески носителя "Калибър." В Азовско море противникът поддържа до 4 кораба и катера. Съветникът на канцеларията на президента на Украйна Олексий Арестович от друга страна каза: "Вероятно има опасност, въпреки че съм скептичен за масиран обстрел или нещо подобно. Ще обясня защо. Руснаците сега търсят начини да преговарят. И всяка ескалация ще върне назад процеса. Арестович добави, че повишаването на ставките сега ще е "много глупаво" от тяхна страна. Той е убеден, че провокациите около ЗАЕЦ са опит на Руската федерация да доведе страните до преговори чрез "ядрен шантаж". Съветникът на ръководителя на канцеларията на президента на Украйна Михайло Подоляк коментира в Туитър изложбата на унищожена руска техника на площад Крещатик в Киев. „Руската федерация, трябва да внимавате с желанията си. Искахте да поставите света на колене? Да убивате украинци безнаказано и да провеждатее парад на Крещатик? Сега знаете със сигурност, че сте убийци и варвари, които са презирани в света и които историята ще превърне в изгнаници. Просто изчакайте своя финал". Министерството на културата и информационната политика на Украйна отбеляза, че въпреки пълномащабната война, Денят на държавния флаг на Украйна и Денят на независимостта на Украйна ще бъдат отбелязани на държавно ниво. На 23 август са планирани официални тържествени церемонии по издигане на държавния флаг на Украйна в Киев и други населени места, чуждестранни дипломатически учреждения и военни части. На 24 август паметникът „Родина Майка“ в Киев и други емблематични места ще бъдат осветени с цветовете на държавното знаме на Украйна, а представители на всички църкви ще се помолят за Украйна в Националния резерват „София Киевска.“ Освен това на столичния Крещатик се провежда изложба на унищожена руска военна техника. По време на официалните прояви с минута мълчание ще бъдат почетени всички загинали във войната срещу руските нашественици. На 20 август министърът на отбраната на Украйна Олексий Резников каза, че целта на изложбата на унищожена руска техника на Крещатик в Киев е ясно да покаже каква лавина от смъртоносно желязо е спряна от украинците. По думите му там са изложени около 80 единици унищожена руска техника, която е доставена от различни региони на Украйна. Министерството на финансите на САЩ изрази загриженост относно използването на Турция от Русия за заобикаляне на санкциите, се казва в прессъобщение на Министерството на финансите на САЩ. Заместник-министърът на финансите на САЩ Уоли Адейемо обсъди с турския си колега продължаващите усилия за прилагане на широките многостранни санкции, наложени на Русия заради войната в Украйна. „Заместник-министър Адейемо изрази своята загриженост, че руски юридически и физически лица се опитват да използват Турция, за да избегнат санкциите, наложени от Съединените щати и 30 държави“, се казва в изявлението. По време на разговора американската страна е уверила Турция, че е заинтересована от успеха на турската икономика и развитието на двустранно партньорство за защита на целостта на банковия сектор. Командващият Военноморските сили на Въоръжените сили на Украйна Олексий Нейжпапа каза, че в първите дни на войната ВМС активно са използвали противокорабни мини и безпилотници Bayraktar за защита на морското крайбрежие на Украйна: „Морално всички бяхме готови, готвихме се за това. Корабите на Военноморските сили бяха изтеглени от пунктовете за базиране, морските тактически групи заеха позиции в морето. На брега бяха формирани артилерийски групи, които работеха във взаимодействие със средствата на техническото разузнаване за откриване на надводни цели на противника“. Нейжпала каза, че мините в онзи момент са били най-мощното оръжие, което са имали във флота на украинските въоръжени сили, "и то е било използвано". Минирани са достъпни за десант райони, за да не се позволи на противника да извърши тактически десант. Нейжпала отбеляза, че борбата с амфибийния десант е работа на Сухопътните войски, а работата на Военноморските сили е да попречат на противника да достигне брега. "За да разберете как да отблъснете врага, трябва да имате ситуационна представа какво се случва в морето - за да вземете правилни решения. Задачата беше да се дислоцират по места корабите и да се поддържат радиолокационни патрули. През нощта всички излизаха в морето по график, въпреки големия риск да бъдат потопени, корабите излизаха в морето и сега излизат, за да разузнаят къде е врагът." В първите дни на войната украинският флот беше сериозно подпомогнат и от безпилотни самолети "Байрактар". Ескадрилата от "Байрактари" изиграва ключова роля, по-специално в района на Херсон и над Черно море. Според командващия ВМС на Украйна „всичко, което можеше да лети, беше използвано пълноценно“. Алексей Неежпапа също така спомена и руския крайцер "Москва," който е трябвало да прикрива групировката на нашествениците в Черно море, но такъв клас кораби нямат място в морето, а в океана. „Загубата на крайцера „Москва“ от Русия имаше две значения. Първото е, че това е кораб, който беше пратен да прикрива създадената там ПВО групировка и предназначението му беше да закрие небето за нашите ВВС. Но като цяло от военна гледна точка прдназначението на този крайцер, и на този клас кораби като цяло, е "убиец на самолетоносачи" - стихията му е в океана. В Черно море такъв кораб няма какво да прави. Е, загубиха го." Оцелели моряци казаха, че крайцерът е имал за цел десант в Одеса. Цените на петрола паднаха в понеделник след три дни на растеж, тъй като инвеститорите се притесняват, че агресивното увеличение на лихвените проценти в САЩ ще отслаби световната икономика и ще намали търсенето на гориво, съобщи Ройтерс. Поскъпването на долара също увеличи натиска върху пазара, пише Reuters. Октомврийските фючърси на суровия сорт Брент паднаха с $1,20, или с 1,2%, до $95,52 за барел до 04:58 GMT. Фючърсите на американския западнотексаски междинен петрол (WTI) с доставка през септември паднаха с $1,24, или с 1,4%, до $89,53 за барел. Октомврийските фючърси паднаха с $1,17 (1,3%) до $89,27 за барел. „Спадът на петролните пазари се дължи на нарасналите опасения от забавяне на световната икономика“, каза Тацуфуми Окоши, старши икономист на Nomura Securities. „Ръстът на щатския долар също насърчи нови продажби“, добави той. Доларовият индекс се повиши до петседмичен връх в понеделник, след като президентът на Федералния резерв на Ричмънд Томас Баркин заяви, че централните банкери са склонни да вдигнат по-бързо процентните ставки. По-скъпият долар прави петрола по-скъп за купувачите в други валути. Инвеститорите ще следят внимателно коментарите на председателя на Фед Джеръм Пауъл по време на речта му на годишната световна конференция на централните банки в Джаксън Хоул в петък. Смята се, че Фед. резерв има повече възможности да вдигне лихвите, отколкото централните банки на други големи, по-слаби икономики.

Крайбрежието между "Листи" и "Липите" Възрастта на базалтовите скали е 80 милиона години. За последните 10 хиляди години, морските вълни са успели да издълбаят в тях множество и различни причудливи форми и образувания.

Какво не разбра Владимир Путин за Украйна Старата Одеса Снимка: tic.in.ua Петър ПОМЕРАНЦЕВ, The Economist Трудно ли разбирахте Украйна преди инвазията? Можехте ли да я разположите на картата или да си представите нейното население? Може би тя е съществувала в периферията на въображението ви, мрачно предградие на Велика Русия, за която Владимир Путин твърди, че не съществува в действителност. Не сте сами. До неотдавна нямах представа за тази страна — а съм роден там. Лесно е да се разбере защо Украйна обърква хората. За неосведомения външен наблюдател тя обърква всички представи за това какво прави една нация. Повечето хора там са небрежно двуезични. Тя съдържа в себе си много истории едновременно: Руската, Съветската и Австро-Унгарската империя, Полша, Румъния и, разбира се, самата Украйна. Тази решетка от исторически разкази кара мнозина на Запад да се чувстват така, сякаш страната не е съвсем реална. Сега хората са по-информирани. Светът намери своя народ-герой. Нейният еврейски президент, някогашен комик, който се превърна в един по-млад и по-съпричастен Чърчил. Възрастните жени, които се подиграват на руските войници. Хипстърите, които взимат картечници. Разтревожените, но изразителни майки с техните искрящи деца, които се крият под земята. Блогърката от Инстаграм, взривена в родилното отделение. Украинците ни припомниха какво означава свобода — дума, която за мнозина в богатите демокрации отдавна се е превърнала в баналност. Устойчивостта на населението впечатли Запада и изненада Кремъл. Не би трябвало. През последните няколко години се опитвам да разгадая тайната на украинската идентичност, като разговарям с украинци. В рамките на изследователския ми проект Arena, базиран първоначално в London School of Economics, а сега в John Hopkins University, работих с украински журналисти и социолози, за да намеря начини за укрепване на демокрацията. Екипът ми е интервюирал хиляди възрастни хора в цялата страна. Нашата работа на терен показва, че отговорът на руската инвазия има дълбоки корени в украинската история. Роден съм в Киев през 1977 г. от украински родители. Семейството ми беше изгонено от Съветския съюз, когато бях на девет месеца, след като баща ми, поет, беше арестуван от КГБ за чудовищното престъпление да разпространява копия от книгите на Солженицин и Набоков сред приятели. Въпреки това никога не съм се възприемал като украинец. Израснах в Лондон, говорейки на руски, и съучениците ми ме смятаха за „руснака“. За първи път посетих Украйна, когато бях на 18 години, и останах изумен: широките съветски булеварди, които се спускат към хълмове с диви гори; миризмите на бира и пирожки (пълнени кифлички), които се носят между жилищните блокове в пастелни цветове и стил „арт-нуво“; реката, която е толкова широка, че изглежда почти като море. Киев е град на непукисти, който никога не се взима твърде насериозно. Той е създаден за разходки и целувки. Хората сменят езиците си така ритмично, че ушите ви се залюляват от пеещите вълни на руски и украински. Когато го посетих през четвъртата седмица на войната, градът беше празен. От време на време напрежението се разкъсваше от писъците на сирените. Но той беше по-красив отвсякога. Елегантните сгради се виждаха по-лесно в отсъствието на хора и коли, а заплахата от предстоящо разрушение правеше улиците да изглеждат още по-ценни. През 2014 г. силите на Путин нахлуха и окупираха най-източните покрайнини на страната, след като Майданът свали от президентския пост клептократичния му съюзник Виктор Янукович. Путин твърдеше, че защитава етническите руснаци. Почувства се като атака не само срещу моите приятели, семейство и страната, която бях опознал, но и срещу космополитния начин на живот и мислене. Работата ми се насочи към Украйна и информационната война на Кремъл. Целта на руското правителство беше да раздели и отслаби страната, за да подготви почвата за нахлуване, както ясно изглежда сега. Руските държавни медии, онлайн фермите за тролове и, може би най-опасното, сбирката от изключително богати проруски олигарси, се обединиха, за да подкопаят демократичните реформи, да очернят Запада и да разбият чувството за единство на Украйна. Докато провеждахме нашите проучвания чрез анкети, фокус групи и задълбочени интервюта, тайните служби на Кремъл провеждаха своите проучвания, търсейки уязвимите места на Украйна. Винаги имахме усещането, че сме в надпревара да разберем по-добре украинците. Екипът ни започна с опити да разбере отношението им към историята. За да потвърди инвазиите си, Путин нарича украинското правителство „нацисти“ и описва инвазията като акт на „денацификация“. Обидата е абсурдна, но и стратегическа. Някои изтъкнати украински националисти застанали на страната на нацистите през Втората световна война, защото са смятали, че Хитлер ще предостави на Украйна независимост; редица от тях не са се притеснявали от антисемитизма на нацистите. Когато Хитлер ги предава, мнозина се обърщат срещу германците и се сражават както срещу тях, така и срещу Съветския съюз. В съветската следвоенна пропаганда украинските националисти са окарикатурени като фашистки враг на добрия съветски гражданин. Всеки, който е израснал в тази среда, е възприемчив към това рамкиране. Путин и неговите привърженици се опитват да разделят страната на уж просъветски изток и пронационалистически запад. Според нашето проучване обаче това разделение е мираж. Има поне четири отделни групи. Украинците, които са най-просъветски настроени, са по-възрастни, често пенсионери и с по-ниско образование, живеещи предимно в селските райони в южната и източната част на страната. Малка част от населението, по-малко от 5%, одобряваше Сталин (в Русия този процент е 70%). Споменът за Голодомора — предизвикания от Сталин глад, който убива около 4 млн. украинци през 1932-33 г., все още пари. Друга група е по-млада и по-образована и живее в големите градове в южната и източната част на страната, като Одеса и Харков. Отношението на тези хора към Съветския съюз е по-различно. Въпреки че критикуват репресиите му, те са склонни да изпитват носталгия по предполагаемите социални „ценности“ на комунистическото минало и имат негативно отношение към украинските националисти, които са се сражавали срещу Червената армия през Втората световна война. Групата, която най-много не харесва Съветския съюз, са образованите средни класи в градовете в Централна и Западна Украйна. Тези хора, които съставляват една трета от населението, са по-склонни да се възхищават на Степан Бандера, лидер на украинското националистическо движение през Втората световна война, който първо застава на страната на нацистите, а след това се разминава с тях. Бандера е, меко казано, сложна фигура. Той е вдъхновен от италианския фашизъм, но прекарва по-голямата част от войната в затвора на нацистите. Много от поддръжниците му по време на Втората световна война са били пламенни антисемити. Парадоксално е, че днес либералите, които вярват, че всеки може да бъде украинец, независимо от произхода си, мислят за него в най-положителна светлина. Те му се възхищават за това, че се е изправил срещу тираните на Москва, а не за етнонационалистическите му убеждения. Разделенията са типични за разделението между либералните градове и социално консервативните села, което се наблюдава в много европейски страни, но те не се равняват на политически предпочитания. Огромното мнозинство от хората в цяла Украйна имат сходна визия за бъдещето: те искат култура на приобщаващ национализъм в рамките на Европейския съюз. Когато поставихме съветски носталгици в една стая с украински патриоти, имаше много разногласия по въпроса дали е правилно да се събарят статуи от съветската епоха или дали Бандера е възхитителна личност. И все пак установихме, че хората бързо се съобразяват с гледните точки на другите. „Ако някой има нужда от статуя на Бандера, нека си я постави“, каза ни жена от Източна Украйна. И двете групи изглежда са наясно, че политиците винаги се опитват да разделят страната, и се опасяват да не бъдат манипулирани. „Няма разделение, ние сме единни. Просто сме разделени от информационна война“, каза един от участниците. Проведохме фокус групите си точно след избирането на Володимир Зеленски през април 2019 г.: той се възползва от недоволството от политиката на поляризация, за да спечели внушителните 70% от гласовете. Телевизионната му кариера напомняше за актьорски стилове от съветската епоха и комедийни препратки, но той имаше капиталистическа оценка за предприемачеството. По време на кампанията Зеленски беше обвиняван от опонентите си, че е идеологически неясен и не желае да говори за историята. Може би в това се криеше част от неговата привлекателност: той въплъщаваше дълбоката украинска традиция да умееш да се разбираш с хора, чиято история се различава от твоята собствена. Проучванията ни показаха, че в Украйна има култура на „живей и продължи да живееш“. Предполагаемо проруските градове Харков и Одеса се гордеят със своята космополитност. На запад, в очевидно националистически градове, като Лвов, винаги е отеквала какофония от езици и църкви. Украинците са свикнали да превключват между кодове и езици. Те са обединени от знанието за своите различия. Когато започнахме да говорим за по-новата история, разногласията относно статуите на Ленин и партизаните от Втората световна война бързо се стопиха. Участниците се опитваха да намерят думи, с които да опишат живота в късния съветски период: преживяванията им по време на ядрената катастрофа в Чернобил; спомените за роднините, изпратени на война в Афганистан; икономическите лишения и объркването през 90-те години. Борбата за осмисляне на тези събития беше трудна, тъй като хората често избягваха да ги обсъждат. „Семейството ми изобщо не е говорило за това (съветския период)”, признава един от участниците. Хората понякога преминаваха в пасив, докато говореха, знак за това колко малко са се чувствали отговорни по отношение на близката история на страната си, като използваха фрази като „когато ни се случи независимостта.” Украинците са били потискани от Хабсбургите, Руската империя, поляците, нацистите и Съветския съюз. Дори Чехословакия някога е заграбила парче от Западна Украйна. След обявяването на независимостта през 1991 г. украинските олигарси се държат като поредните експлоататори-колонизатори. Смята се, че само през ХХ век в Украйна са били убити около 14 млн. души в резултат на чистки, глад и Холокост. Тимъти Снайдър, историк, нарича този регион „Кървавите земи“. Терминът „геноцид“ е измислен от адвокат от Лвов. „Украинският избор е изборът между несъществуването и съществуването, което те убива“, пише Оксана Забужко в „Полеви изследвания на украинския секс“ (1996 г.) [изд. “Изток-Запад”, 2005 г.] — роман за това как травмата се предава от поколение на поколение. Главната героиня е украинска писателка, попаднала в любовна връзка, изпълнена с насилие. „Ние бяхме отгледани от мъже, прецакани от всички страни по всякакъв начин“, пише тя. Това от своя страна води до модел на отношения на насилие, в които мразещите себе си мъже си изкарват гнева върху жените. Това е алегорична творба: връзката на двойката представлява страна, в която историята на потисничеството прониква във всичко — от изкуството до взаимоотношенията. Тази история на насилие и унижение е накарала украинците да мислят конспиративно. Повече от две трети от хората, с които разговаряхме за нашето проучване, смятат, че „тайните организации“ оказват голямо влияние върху политическите решения. Тези нагласи са разбираеми, но вредни. Дори в дните, предшестващи 24 февруари, много членове на украинския елит смятаха, че американските предупреждения за предстояща руска инвазия са тайно средство за принуждаване на страната да направи отстъпки. До последния момент те не приемаха сериозно намеренията на Путин. Тъй като в миналото управниците са били колонизаторски сили, украинците имат малко доверие в правителството. Популярността на Зеленски започна да намалява още от момента на идването му на власт (преди войната рейтингът му беше едва 30%). Тази липса на уважение към властта означава, че украинците могат енергично да свалят управници, както направиха през 2004 и 2014 г. Но тя също така затруднява изграждането на ефективна бюрокрация. Държавата се възприема като нещо, което трябва да се избягва или което може да се използва за лична изгода. Корупцията е смазката, която кара нещата да работят. Съдилищата се завладяват от всеки, който може да плати. Това отношение вбесява реформаторите и западните донори като ЕС. Дори когато правителството успее да изгради нова инфраструктура, хората говорят за тези постижения, сякаш са се случили почти по магически начин. Украинците просто не могат да си представят, че държавата прави нещо успешно. Руските тайни служби изглежда са смятали, че този начин на мислене е фатална слабост: според Royal United Service Institute, британски мозъчен тръст, Кремъл е базирал плановете си за инвазия на проучвания, които са предвиждали, че украинската подкрепа за правителството ще се срине след инвазия. Но цялото това недоверие има и обратна страна. Хората са се научили да разчитат един на друг. Украинците се гордеят със своята устойчивост и хитрост. Те винаги са намирали начини да се самоорганизират. Доверието в гражданското общество, в местните църкви и сдруженията на дребния бизнес е високо. Съществуват и не толкова приятни сдружения: футболни хулигани, дребни гангстери и крайно десни милиции, които след 2014 г. сформираха полкове, за да се бият в Донбас. Бедствието е принудило хората да се сдружават. „Бедствието и скръбта ни обединяват“, казваха хората, когато ги питахме. Много от интервюираните от нас разказаха как през 2014 г. активисти са се заели да хранят, обличат и осигуряват транспорт за изхабената украинска армия. Украинските митове за националната идентичност се обединяват около един колектив: казаците — отряди от самоуправляващи се воини, които са бродили из степите. Неотдавнашен успешен филм разказваше за това как украинските евреи и кримските татари създават нелегални мрежи, за да си помагат взаимно през Втората световна война и да се борят първо с нацистите, а след това с КГБ. Един от най-популярните коледни филми в Украйна е „Сам вкъщи“, чийто сюжет резонира с историята на Украйна: малка страна, изоставена от родителите на света, винаги нападана от по-големи сили и принудена да импровизира самозащита с всичко, което ѝ попадне под ръка. В тази война украинците показват, че могат да се противопоставят на един от най-честите си и жестоки насилници — Кремъл. Сред приятелите, с които разговарям, има усещане, че те се борят не само срещу това нашествие, но и срещу всички други случаи, когато Украйна е била насилвана. Самият Путин нарече инвазията изнасилване: „Спи красавицата ми, така или иначе ще трябва да се примириш с това“, каза той на зашеметената преса по време на сесията с френския президент Еманюел Макрон. В Лвов днес можете да видите плакати на жена в украинска народна носия, която пъха пистолет в устата на Путин: „Аз не съм вашата красавица“, казва тя. В сряда, 23 февруари, представихме най-новите си изследвания в Киев. Присъединих се през Zoom и видях как чувството на страх и гняв се настани в залата с ярки млади хора. На следващия ден руските танкове навлязоха и разпръснаха екипа ни. Някои от тях се превърнаха във временни бежанци. Журналистите правят репортажи от фронтовата линия. Други са взели оръжие. Денис Кобзин, водещият ни социолог в Харков, ми изпрати селфи с преметната през рамо картечница. Работата ни не е спряла. Планираме мултимедиен проект за устна история, за да запишем свидетелствата на хората за бомбардировките, изнасилванията на жени и нападенията над бежанци, така че когато камерите си тръгнат, да можем да помогнем на украинците да разкажат историята си — в съдилищата за военни престъпления, във филми и пиеси, в книги и изложби. От миналогодишното ни проучване за това „какво обединява украинците“ се появи любопитен отговор. Когато попитахме хората кога са се почувствали най-горди, че са украинци, те почти винаги си спомняха за момент на международно признание, когато са почувствали, че Украйна е била забелязана. Често това са били дребни неща: украинско дете, спечелило международно състезание по математика; чужденец, който им е споменал по време на почивка, че знае къде се намира Украйна. По онова време си мислех, че този копнеж е свързан основно с идентичността, с желанието да бъдеш познат. В „Полеви изследвания на украинския секс“ на Забужко героинята пътува от един международен литературен семинар на друг, принудена да докаже, че украинският език е жив, и изтощена от необходимостта постоянно да отговаря на въпроса „Украйна? Къде е това?“ Сега осъзнавам, че това желание да бъдеш видян не е свързано само с идентичността, а и със сигурността. Да бъдеш видян от света означава, че има по-малък шанс да те убият. От: Antonia Nacheva, Фейсбук

https://segabg.com/hot/category-foreign-country/neizvestna-ruska-grupirovka-poe-otgovornost-za-atentata-sreshtu-dugina Неизвестна руска групировка пое отговорност за атентата срещу Дугина Националната републиканска армия твърди, че се бори срещу Путин, но мнозина подозират връзки с руските служби за сигурност 22 Авг. 2022 Обновена 5 716 ЕПА/БГНЕС Руски разследващи органи извършват оглед на мястото на взрива на джипа, при който загина Даря Дугина. Неизвестна досега руска групировка пое отговорност за атентата срещу Даря Дугина, дъщеря на радикалния руски идеолог Александър Дугин. Бившият депутат в руската Дума Иля Пономарьов обяви от Киев, че е бил упълномощен да прочете изявление на Националната републиканска армия, в което се поема отговорност за деянието и се атакува персонално Путин. "Тази акция, както и много други партизански действия, извършени на територията на Русия през последните месеци, беше извършена от Националната републиканска армия. Обявяваме президента Путин за узурпатор на властта, военнопрестъпник, изменил конституцията, който освен това води братоубийствена война между славянски народи и изпраща руските войници на сигурна и безсмислена смърт", се казва в изявлението на организацията, прочетено от Пономарьов пред рускоезичния опозиционен телевизионен канал "Утро февраля". Причината за атентата срещу Дугина била, че тя призовала за унищожение на украинците, била глас, призоваващ към насилие и убийствата на окупираната територия, и защитила взривяването на украинските военнопленици в Еленовка. Пономарьов допълни, че партизани на територията на Русия са в готовност да извършат и други подобни атаки срещу високопоставени държавни представители, олигарси, свързани с Кремъл, както и срещу членове на силите за сигурност на Руската федерация. Той твърди, че поддържа контакти с НРА от април 2022 г. Те се свързали с него чрез създадения от него бот "Роспартизан" в Телеграм. "Активно им помагаме по различен начин", казва той. Много авторитетни руски и украински анализатори обаче се съмняват в думите на Пономарьов, припомняйки подозренията, че той е свързан с руските служби за сигурност. Твърденията му за съществуването на организирани руски партизани, недоволни от нахлуването в Украйна, съвпада с версията на Москва, че зад атентата срещу Дугина стои Украйна. Веднага след изявлението на Пономарьов депутатът от "Единна Русия" Олег Морозов заяви: "Сега украинският мирис от това престъпление стана още по-осезаем". Съветникът на украинския президент Михайло Подоляк категорично отхвърли всякаква връзка с атентата вчера. "Ние не сме терористична държава", каза той. Според него става въпрос за борба за власт между различни групировки в Русия. Според украинския военен кореспондент Андрей Цаплиенко въпросната партизанска организация може да е специално създадена от Федералната служба за сигурност на Русия, за да осветли противниците на режима в Кремъл с цел тяхното обезвреждане или дискредитиране. На същото мнение е и руската журналистка Лариса Латинина. “Скоро членовете на НРА ще бъдат арестувани и у тях ще намерят визитки на Каспаров, Навални и Ходорковски”, иронично написа тя в Туитър. За намеса на службите за сигурност в самия атентат намекват и много руски медии, които посочват, че е изключително странно, че камерите за наблюдение на паркинга, където е бил автомобилът на Дугина по време на фестивала "Традиция", от две седмици са били изключени. Те припомнят, че "случайно" камерите не работеха и на мястото на убийството на Борис Немцов. От друга страна, ако украинските служби за сигурност решат да правят атентат в Русия, би било логично да изберат много по-символична фигура - Даря Дугина изобщо не е известна в Украйна, а баща й се приема като одиозна фигура, чието влияние в Кремъл е силно преувеличено. Руският журналист Саша Сотник припомня, че Даря Дугина има отношение към кражбата на пари, които Кремъл е отделил за финансирането на избирателната кампания на Марина Льо Пен във Франция. Кой е Иля Пономарьов Той бе депутат в руската Дума до 10 юни 2016 г., макар че още през юни 2014 г. емигрира в САЩ. Пономарьов е единственият депутат, гласувал против "присъединяването" на Крим към Русия през март 2014 г. Той бе свидетел на делото за държавна измяна на бившия президент Виктор Янукович в Киев. Тогава заяви, че Путин лично е взел решение за анексирането на Крим в нощта на 23 февруари и че планът да превземе цяла Украйна възникнал емоционално. В биографията на Пономарьов обаче има доста подозрителни периоди. Най-шумният скандал е свързан с фондация за международно развитие и комерсиализация на технологиите "Сколково", която е собственост на руския милиардер Виктор Векселберг. През юни 2010 г. той сключва договор с фондацията за изнасяне на лекции, който е на обща стойност над 22 милиона рубли. През 2013 г. е обвинен, че си е присвоил 750 000 долара. Фондация "Сколково" заведе граждански иск срещу Пономарев с искане за връщане на изплатените му пари в размер на 9 милиона рубли. Искът е мотивиран с факта, че от десет лекции Пономарев е изнесъл качествено само една. Съдът частично удовлетвори иска и нареди Пономарьов да върне почти 3 млн. рубли. Той обаче отказа и емигрира в САЩ. През 2015 г. руската прокуратура образува дело за присвояване на 22 млн. рубли от "Сколково", срещу Пономарьов бе издадена задочно заповед за арест и бе обявен за международно издирване. На 24 юни 2016 г. Пономарьов вече е в Украйна, където получава разрешение за временно пребиваване. На 17 май 2019 г., в последния работен ден от своя мандат, тогавашният президент на Украйна Пьотр Порошенко му дава украинско гражданство. Разследващият сайт Bellincat припомня, че Пономарьов помага за популяризирането в Украйна на "старшия анализатор на Пентагона за Русия" подполковник Дейвид Джубърг, който поддържаше популярна страница във Facebook и беше често цитиран в украински и руски медии като вътрешен човек на Пентагона, свързан с теми, засягащи Украйна и Русия. Разследване на сайта доказа, че Джубърт всъщност е въображаема личност, свързана с американския финансист Дан К. Рапопорт. Министерството на отбраната на САЩ и Държавният департамент отрекоха съществуването на Дейвид Джубърг, заявявайки, че никога не са наемали лице с това име.

Каква е връзката на въпроса е темата? Смятам, ще е интересно да видим карти от 1923 ( 1926) г . за това как се самоопределя националностно славяноезичното население в източната част на бившата империя, по това време СССР. И евентиално да наложим(сравним) двата вида карти.. Интересно ще е да разберем дали и колко от рускоезичните от например Кубан или Крим са се определяли като "украинци" и доколко са се определяли като "руснаци"..

Точка зрения российских лингвистов[править | править код] Для многих российских лингвистов характерно считать, что украинский и белорусский диалекты западнорусского языка различались между собой несущественно, и более древним является белорусский диалект. В частности, такой точки зрения придерживался создатель фонологии Н. С. Трубецкой[26]. Академик А. А. Зализняк разделял точку зрения на западнорусский язык в том, что в этом языке превалировал белорусский комплекс, а украинский комплекс выделился из него на юге, и поэтому язык следует называть «старобелорусским»[66]. Несмотря на доминирующее название «западнорусский язык», в российской филологии принимается и форма названия «старобелорусский язык»[48], как и самоназвание языка «руська мова» или «простая мова»[10]. Точка зрения украинских лингвистов[править | править код] Профессор Виктор Мойсиенко, сделав обзор современных научных работ, пришёл к следующим выводам[10][67][68]: Западнорусский язык («руськая мова» самоназвание языка[10].) не базировался на языковых чертах одного из народов — белорусского или украинского, а был общим для обоих в период их вхождения в состав Великого княжества Литовского. «Руськая мова», как официальный язык, возникла на почве литературно-письменного языка Киевской Руси — древнерусского. Из черт живого языка «руськая мова» вобрала в себя наибольшее количество полесских особенностей, что обусловило некоторую наддиалектность языка на начальном этапе его развития. С XVI века украинские языковые черты (с опорой на южноукраинскую основу живого языка) проявляются всё отчётливей, что позволяет говорить о староукраинском варианте «руськой мовы». Белорусские языковые черты отчётливо так не проявились и слились с полесскими. В связи с этим, как отмечает Мойсиенко, с XVI века можно говорить о существовании белорусско-полесского варианта «руськой мовы», отчётливо противопоставленного украинскому варианту. Точка зрения белорусских лингвистов[править | править код] Белорусские лингвисты преимущественно рассматривают актовый язык Великого княжества Литовского как старобелорусский. Так член-корреспондент НАН Беларуси, доктор филологических наук, профессор А. И. Журавский в своём обзоре научных работ, по их состоянию на 1978 год, отметил[30]: В письменности Великого княжества Литовского использовался язык на белорусской диалектной основе, а в конце XV века канцелярский язык Великого княжества Литовского выступает уже как язык белорусский, который находится в наиболее близком отношении к белорусским говорам около Вильно. Филолог Евфимий Карский, который в 1904 году ввёл в оборот термин «старобелорусский язык», считал, что он создан на народных белорусских говорах. Польский историк С. Кутшеба утверждал, что язык, который в старину употреблялся в королевской канцелярии и судах Великого княжества Литовского, был белорусский, смешанный с церковнославянским. Внесённая членом НАН Украины Ю. Шерехом поправка к концепции Х. Станга о том, что основой канцелярского языка Великого княжества Литовского были, прежде всего, центральные белорусские говоры, по существу, лишь в деталях дополняет соображения X. Станга и принципиально не меняет положения о белорусской диалектной основе актового языка Великого княжества Литовского[30]. Согласно тезисам Журавского, белорусская лингвистика в целом настаивает на признании актового языка Великого княжества Литовского белорусским (старобелорусским) языком.

Зиг хайл Александър ;) Спокойно, знам ви "историята" - "няма и не може да има регионим "македонци" и област Македония която не е гръцка" Имате проблем, защото такава област в 19 и 20 век - съшествува. Съществува и региониом "македонци", който се използва от жителите, и с него са познати в света (в САЩ например, в официалнитe имиграционни форми e в първата половина на 20 век, съществува името "macedonian") Апропо: И днес може да се чуе от турско-македонската емиграция в РТ изразът "ben Makedonyalıyım" (македонец съм)

Да, най-всуя Македония от 5-ти век преди новата ера я няма.. В 19 и 20 век има област "Македония", и жители с регионим "македонци" (славяни, гърци, турци, албанци), Тези жители създават национална държава в пределите на областта и и използват името "Македония" Няма нищо за неразбиране (явно освен за видиотените от нацистката пропаганда, говорещи гръцки / русофилистични кратуни)

Македония от 5-ти век преди новата ера я няма.. В 19 и 20 век има област "Македония", и жители с регионим "македонци" (славяни, гърци, турци, албанци, Тези жители създават национална държава в пределите ма областта и и използват името "Македония" Няма нищо за неразбиране (явно освен за видиотените от нацистката пропаганда, говорещи гръцки / русофилистични кратуни)

Не.. Казвам че е нацистко да не се признава правото на самоопределение на една нация, това включва правото на самоопределение на името и.. Нека да го кажем и по-просто: Голямата пропогандата и промиването на мозъците ви (на голяма част от гърците) с "историческото име" беше, и е проява на нацизъм. Това беше и темата на Златна зора.. Да си го кажем и още по-просто: Идиотско е са имаш претенции за ексклузивна и единствена употреба на историческото име "Македония", при условие че "Македония" и "македонци" е наложено и в употребявано в целия свят - в 19 и 20 век, име на областта и на жителите..

Кой бил нацист сега? Илюстрираш правилото - всички русофилистици са едни дребни и объркани душици, обръщзщи се лесно към нацизма..

Не знам, ти ми кажи.. Май вашите официални лица имаха нещо против македонската нация? https://www.investor.bg/a/334-evropa/254234-pregovorite-za-imeto-na-makedoniya-se-zaplitat Българското отношение е ясно - признаваме държавата и нацията, с имената които е избрала сама, демек правото им на самоопределение

Това е следствието. Руския режим и идеологията му (тази на Руския мир, и на изключителността на Русия) е класическа нацистка - тя отрича правото на самопределение и съществуване на Украйна и украинската нация.

Ти вземи се опрвдели най-накрая.. Руските черносотници и крайните русофили са основния електорат на партиите Атака и Възраждане..Това са тези които плашат с затвори, концлагери и лични разправи всички който искат България да е нормална демократична страна.

Актуално и днес (разликата с преди е в отношението на днешния демократичен свят към Русия) Неща, написани в главата "Украйна и България" : http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/30305 "Може би малцина българи знаятъ, че при Шипка и Плевенъ цели полкове отъ руската армия, които се биха за свободата на българския народъ, беха чисто украински." "Великиятъ съвремененъ украински драмитически артистъ и директоръ на театръ, Садовски, напечата миналата година своите крайно интересни спомени отъ тая освободителна война. Тая отчужденость не можа да се разсее и отъ могжщия умъ на професора отъ Софийското Висше Училище, Михаилъ Драгомановъ, емигрантъ отъ Киевъ, който отъ София духовно подхранваше политическото движение въ своя роденъ край — Киевъ и Лъвовъ. Драгомановъ даде сжщо цененъ приносъ за българската наука, а именно за фолклора. Едва въ най-ново време се проби прозорецъ въ тая китайска стена и тя съвсемъ скоро ще се събори, защото не напраздно българския поетъ Славейковъ, превеждаше стиховете на Шевченко, а нашият украински поетъ Федьковичъ, въодушевенъ отъ борбите на българите за освобождение, посвети на тая борба поемата си Кжрджали." "Между двата народа има много общо, а нищо не ги дели. Общи ни сж стремежите за политическа свобода, за обединението на всички сънародници въ една държава. Българите винаги сж смятали тия стремежи за най-важни, а ние сме ги написали на знамената си и за тяхъ проливатъ своята млада кръвь украинските доброволци „Сичови стрелци“. Общи сж за двата народа и страданията, които те понесоха и има да понасятъ. Галиция страда сега подъ „освободителното господство“ на русите, тъй както Македония подъ сърбите. Първата работа на „освободителите“ беше да затворятъ украинските училища и съюзи, да опустошатъ украинските музеи и библиотеки и да ги пренесатъ въ Москва, да арестуватъ украинските народни дейци (въ това число и митрополити Шептицки) и даже да конфискуватъ намиращите се въ частни ржце украински книги. Особено актуално ми звучи този пасаж: Възкръсването на Украйна може да бжде само въ интересите на България: да я освободи отъ руския колос и отъ неговите интриги на Балканите. Издигането на украинската държава ще възстанови нарушеното равновесие на Източна Европа и Черно-море. И това е въ интересите на българите."

Зависи къде , Вирее я зони 5 до 10. Издръжлив е на болести, вирее и на и на тежки почви - от личен опит го зная, имахме хинап, а и все още го виждам в града по дворовете. В 5-та зона, например в Хелзинки ще дава плод, който няма да е толкова захарен.. https://www.hobbyseeds.com/image/data/zones/scandinavia.jpg

Най-великият плод (за мен)! В Пловдив на хинаповото дръвче му казваме "джинджиф" , (изкривена форма на името Ziziphus), на плодчетата им казваме "джинджили") . Познат е и като "китайска фурма" https://en.wikipedia.org/wiki/Ziziphus https://www.google.com/search?q=Ziziphus&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=2ahUKEwj49a-ts9P5AhUdQvEDHRK1BWkQ_AUoAXoECAIQAw&biw=1280&bih=881&dpr=1

Знаете ли, че смокинята е от род "фикус"? https://ru.wikipedia.org/wiki/Фикус

А шипката била вид диворастяща роза https://bg.wikipedia.org/wiki/Обикновена_шипка

Двигател на националното освобождение е интелигенцията - това са: - синове на дребната и средна "буржоа" (синове на бегликчии, на търговци и кираджии - едри, средни и дребни, , на еснафи с работилници) ; -даскали и синове на даскали (Ботев); -селф-мейд интелигенция и обйкновени изгнанници (З. Стоянов, Иван Хаджидимитров, Левски, Бенковски, Никола Славков и т.н. - основно хора родени без "сребърна лъжичка" и без връзки като Ботев, който има връзки покрай баща си) ; - бивши църковни служители Вижте годините им и биографиите им https://bg.wikipedia.org/wiki/Пандели_Кисимов https://bg.wikipedia.org/wiki/Панайот_Волов https://bg.wikipedia.org/wiki/Любен_Каравелов https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Обретенов https://bg.wikipedia.org/wiki/Киряк_Цанков https://bg.wikipedia.org/wiki/Христо_Иванов_(Големия) https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Измирлиев и.т.н.