nik1

Напълно съгласен съм. Мисълта при автора е една идеологическа каша, а писанията - недомислици Ако Паисий отправя послание към гърчеещите се едри търговци, както самият автор твърди на друго място , (моя забележка: гърчеещите се едри търговци са тази османска буржоазия, която действа прагматично, и интересите и са за запазване на империята), откъде е изникнала "буржоазията с български характер" - такава която желае нация в собствени граници и държава? Друг интересен въпрос е каква част от едрите търговци в 18 век са българи, защото много автори виждат и агрументират разделение е милета- българите са слабо представени като едри търговци преди Танзимата , до началото на 19 век, но пък са представени добре в еснафа (преобладаващо дребна буржоазия) Ако говорим пък за редовия еснаф (дребната буржоазия) - според това което съм чел, в 18 век той е в същото положение, в каквото е и през 15-16 век. Какво се променило за тази класа в 18 век? Има ли нещо съществено и различно (ново) като бит, култура и народопсихология, и социално и легално положение? Ако има някакви съществени промени (има такива по времето на Танзимата), ОК - нека са се покажат причинно-следствените връзки.. За нация пък преди "Просветата" ("българското Просвещение", или "Просветата") изобщо ме може да се говори - няма я тази прослойка от интелигенция и достатъчен брой хора, които са грамотни..

https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Стоянов_(историк) https://electronic-library.org/books/Book_0011.html Ако оставим настрана Паисий, и какво е написал, то има няколйко принципни и сериозни въпроса които не са разгледани от автора (изглежда сериозно име) Съществуват ли ли преди Танзимата: -"буржоазия с български характер" - такава която желае нация в собствени граници и държава. -"българска нация", Според мен авторът си ги е изсмукал от пръстите, и после ги е сложил в устата на Паисий

Зависи за кои времена става дума и за кои езици.. През средновековието освен гръцкия, арамейският, коптският, еритрейският, арменският, грузинският, и църковнославянският са напълно развити да предават понятията от християнството.. (т.е. почти всички големи езикови групи вярващи си развиват езиците, изключвам власите, аромуните, албанците, които извършвеат служения на грузки и на църковнославянски) Днес например на църковнославяски се служи не само в множество автокефални църви, но и в някой църви в североизточна Италия, които са към Вселенската Патриаршия Днешните езици са напълно развити академично и писмено за предавеане на информация и познание, пример за това е Orthodox Church in America, където богослуженията се водят на множество езици: English, Church Slavonic, Albanian, Bulgarian, Romanian,[3] French,[4] Aleut, Tlingit, Yup'ik[5]

Според мен е допустимо и нормално в една вселенска или автокефална/голяма църква да има етнически (езикови) диоцези (нормално с оглед на разнообразието на вярващите) , но според мен отделянето им в автокефалии по етнически признак, или в "национални" църкви по етнонационален признак (то нациите са съвременно понятие) , не може да се свърже директно с православието. Касически пример за църква с етнически (езикови) диоцези е Orthodox Church in America (тя обхваща не само САЩ), в която (в чийто диоцези) богослуженията се извършват на различни езици https://en.wikipedia.org/wiki/Orthodox_Church_in_America

ПС Промените в смисъла са нещо интересно.. Чета блогове и гледам видеа, в които думи , получили различно значение се обявяват за "фалшиви приятели", но в действителност те са еднокоренни думи, получили различно значение: Интересен е примерът с "бърз" (на руски "быстрый") и "бистър" (определение за качество на водата и за цвят на теността) Коренът е един същ ("бърз"), Всъщност "бистрата" вода е "бързата" вода"...

"Съборна" или "вселенска"? Прилагателното "Католикос" на български се превежда като всеобщ, общ (синоним е прилагателното "вселенска") , "така вярва вселенската Църква“ (οὕτως πιστεύει ἡ καθολικὴ Ἐκκλησία) Според мен в този израз има промяна на смисъла от старобългарското (старославлянското) Кирилово " съборьная" (във винителен падеж съборьнѫѭ) , отразяваващо "всеобщността" (сбор на всички вярващи)- в прилагателно с друг смисъл и значение- соборная, в църковнославеянски, прилагателно което свързваме със "събрание" (на конкретните вярващи или на конктерните епископи),

https://bg.wikipedia.org/wiki/Филетизъм

Ти пак запя старата коминтернова песен - всеки който преследва въоръжени комунистически бандити и терористи е "фашист". Що да не е военнопрестъпник, когато го прави е нарушение на закона, ами да е "фашист"? Нали има осъдени военни за потушаване на въстанието в Сърбия Апропо, Чувал ли си за "Закона за изтребление на разбойниците"? Не е приет по "фашистко", а в края на 19 век, и е актуализиран в 1922 година..Действа в старите предели и в новоосвободените земи

И ти напредваш, браво

Ти си този който не си траеш, когато трябва да си траеш. Пак ти обяснявам - в тази тема не те интересува имало ли е на Балканите фашистка окупация или не. Ако си ербап и си заинтересуван, пускай темата където трябва, ако преценя ще се включа!.

Глупости, я се вземи в ръце и чети малко повече моля.. https://www.nsi.bg/biblioteka/2018/04/23/the-gross-domestic-product-of-bulgaria-1870-1945/

https://bg.wikipedia.org/wiki/Националсоциалистическа_българска_работническа_партия https://bg.wikipedia.org/wiki/Мир_(вестник)

Не ме интересува, а и теб не трябва да те интересува този въпрос. Вече уточнихме фактите, които те касаят: -Режимът на България не е фашистки или национал-социалистчически (не всеки репресивен режим е фашистки) -България анексира Южна Добружда, Беломорска Тракия и Вардарска Македония, и в тях започва да действа българската юрисдикция.

Фактите и следствията са ясни: При окупацията няма промяна на суверенитета (факт, по дефиниция) В случая няма българска окупация, има български аншлус (пак факт). Казвам го по друг начин - жалването ти е безпредметно по принцип, не само пред мен..

При окупацията няма промяна на суверенитета.. В случая няма българска окупация, има български аншлус. Казвам го по друг начин - жалването ти е безпредметно по принцип, не само пред мен..

Принципът, по който Беломорска Тракия става българска през 1941-ва., е същия по който Беломорска Тракия след ПСВ става гръцка. Той е съвсем прост - Картите на границите се чертят от победителите, и тук престъпления няма..Или ако приемем, че българският аншлус през 1941 г е престъпление, то и такова същото престъпление е гръцкия аншлус на Беломорска Тракия през 1920-та..

Вашата мисъл, изглежда среща "стена".. От същия източник на данни, по които съдим че хората в 1940 са живели по зле отколото в 1978-ма, съдим и за това че хората в 1978 живеят по-зле от днес в 2020-та. Даните се наричат БПВ по паритет на покупателната спобоност (в международни долари за избрана година) Например: 1943: БВП по паритет на покупателната спобоност в международни долари 1990 - 2 хиляди 1978: БВП по паритет на покупателната спобоност в международни долари 1990 - 5,2 хиляди 2020: БВП по паритет на покупателната спобоност в международни долари 1990 - 11 хиляди

Не според мен, а според фактологията - режимът е прогермански, но не е фашистки. В българския случай не става дума за окупация, а за присъединияване, "Аншлус", Беломорска Тракия придобива български суверенитет (получаването на поданство означава точно това), има и договор, с който се уреждат икономическите и финансови отношения между Германия и България във връзка с новите територии - де факто суверенитетът е признат..

"Фашистите" -българи (или "фашистката" българска държава) съществуват само в ВСВ и пост-ВСВ комунистическата пропаганда.. Защо? Защото режимът в България практически няма нито един от белезите на ур-фашизма: 1. Първата черта на Ур-фашизма е култът към традицията (Режимът твърдо заляга и е основан на модернизма) Разбира се, традиционализмът е много по-стар от фашизма. Не само, че е типичен за контрареволюционната католическа мисъл след Френската революция, но е роден в късната елинистическа епоха като реакция на класическия гръцки рационализъм. В средиземноморския басейн хората от различни религии (повечето от вярванията великодушно са приети от римския пантеон) започнали да мечтаят за откровение, получено в изгрева на човешката история. Това откровение, според традиционалистичната мистика, за дълго време е останало скрито под булото на забравени езици — в египетските йероглифи, в келтските руни, в свитъците на малко познатите азиатски религии. Тази нова култура трябвало да бъде синкретична. Синкретизмът не е само, както се казва в речника „комбинация на различни форми на вярвания и практики“; подобна комбинация трябва да понася противоречия. Всяко от оригиналните послания съдържа късче мъдрост и въпреки че изглежда, че те казват различни или несъвместими неща, все пак всички те се отнасят, алегорично, до същата праисторическа истина. Вследствие на това не може да има напредък в познанието. Истината вече веднъж и завинаги е била казана, а ние само можем да продължаваме да тълкуваме неясното й послание. Ако поровите из рафтовете, които в американските книжарници са етикетирани като Ню Ейдж, там можете да намерите дори свети Августин, който доколкото знам, не е фашист. Но комбинацията между свети Августин и Стоунхендж — това е симптом за Ур-фашизъм. 2. Традиционализмът предполага отхвърляне на модернизма (Режимът твърдо заляга и е оснван на модернизма, и на капиталистическия и либерален начин на живот) И фашистите, и нацистите почитат технологията, докато мислителите-традиционалисти обикновено я отхвърлят като отрицание на традиционните духовни ценности. Но дори и нацизмът да е бил горд със своите индустриални постижения, неговата възхвала на модернизма е само повърхност на една идеология, основана върху кръв и земя (Blut und Boden). Отхвърлянето на модерния свят бе маскирано като отрицание на капиталистическия начин на живот. Просвещението, Епохата на разума, се приема за началото на модерната поквареност. В този смисъл Ур-фашизмът може да бъде дефиниран като ирационализъм. 3. Ирационализмът също така зависи от култа към действието заради някакво действие (Няма такова нещо) Ако действието е хубаво само по себе си, то трябва да бъде прието преди или без замисляне. Мисленето е форма на безсилие. Следователно културата е подозрителна дотолкова, доколкото е идентифицирана с критично отношение. Недоверието към интелектуалния свят винаги е било симптом на Ур-фашизма, от почитта на Херман Гьоринг към фраза от пиеса на Ханс Йохст („Когато чуя думата „култура”, посягам към кобура“), до честата употреба на изрази като „дегенерирали интелектуалци“, „яйчени глави“, „изнежени сноби“ и „университетите са гнезда на червени“. Официалните фашистки интелектуалци са ангажирани най-вече с атакуването на модерната култура и либералната интелигенция затова, че са предали традиционните ценности. 4. Критическият дух прави разлики, а да правиш разлика е знак за модернизъм В модерната култура научната общност възхвалява несъгласието като начин да се подобри знанието. За Ур-фашизма несъгласието е предателство. 5. Освен това, несъгласието е знак за разнообразие (Има плуралистична преса и множество партии, които действат в режим на неформална легалност, за комунистичесаките терористи и съветски проксита това не се отнася, Също така- българската национал-солиалистическа партия престава да съществува реално) Ур-фашизмът се разраства и търси консенсус с помощта на експлоатирането и изострянето на естествения страх от различността. Първият призив на един фашист или на едно недоразвито фашистко движение е този срещу пришълците. Така Ур-фашизмът е расистки по дефиниция. 6. Ур-фашизмът произлиза от индивидуалната или социална фрустрация (Няма никаква социална или индивидуална фрустация) Ето защо една от типичните черти на историческия фашизъм е призивът към една фрустрирана средна класа, класа, която страда от икономическа криза или чувства на политическо унижение, или е уплашена от натиска на по-долни социални групи. Понастоящем, когато старите „пролетарии“ стават дребни буржоа (а лумпените са широко изключени от политическата сцена), фашизмът на утрешния ден ще намери своята публика в това ново мнозинство. 7. На хората, които се чувстват лишени от ясна социална идентичност (хората имат изразена социалана идентичност, те никога не са я губели - селяни (мнозинството са дребни собсвеници), и градско население, - т.е основата е дребната буржоазия Ур-фашизмът казва, че тяхна единствена привилегия е най-общовалидната — да бъдат родени в една и съща страна. Това е произходът на национализма. Освен това единствените, които могат да осигурят идентичност на нацията са нейните врагове. Така в корена на Ур-фашистката психология има обсесия за заговор, по възможност международен. Последователите трябва да се усещат в клопка. Най-лесният начин да се разтури един заговор е призивът към ксенофобия. Но заговорът трябва да идва и отвътре: евреите, обикновено са най-добрата мишена, защото имат предимството да са едновременно и отвътре, и отвън. В САЩ ярък пример за обсесия за заговори и конспирации може да се намери в книгата на Пат Робертсън „Новият световен ред“, но, както неотдавна видяхме, има и много други. 8. Последователите трябва да се чувстват унизени от показността на богатството и силата на техните врагове (никак даже, всъщност го няма изобщо образът на врага) Когато бях момче, бях учен да мисля за англичаните като за хора, които се хранят пет пъти на ден. Те ядяха по-често от бедните, но трезви италианци. Евреите са богати и си помагат един на друг чрез тайна мрежа за взаимопомощ. Но последователите на Ур-фашизма трябва да бъдат убедени, че могат да надделеят над враговете. Така, чрез непрестанна промяна на риторическия фокус, враговете едновременно са твърде силни и твърде слаби. Фашистките правителства са обречени да губят войните, защото са конституционно неспособни обективно да преценяват силата на противника си. 9. За Ур-фашизма няма борба за живот, а по-скоро животът се живее заради борбата (няма такова нещо, животът е за това за да се живее, снимката го показва ясно) Така пацифизмът е трафик с врага. Лош е, защото животът е непрестанно воюване. Това обаче води до комплекса Армагедон. Тъй като враговете трябва да бъдат победени, има нужда от една последна битка, след която движението ще има контрол над света. Но такива „крайни решения“ предполагат една по-нататъшна ера на мир, един Златен век, който противоречи на принципа на вечната война. Нито един фашистки лидер не е успял да разреши това противоречие. 10. Елитизмът е типичен аспект на всяка реакционна идеология дотолкова, доколкото е фундаментално аристократична, а аристократичният и военният елитизъм предполагат презрение към слабия (няма такова нещо) Ур-фашизмът може единствено да подкрепя популистки елитизъм. Всеки гражданин принадлежи на най-добрия народ в света, членовете или партията са най-добрите сред гражданите, всеки гражданин може (или трябва) да стане член на партията. Но не може да има патриции без плебеи. Всъщност Лидера, тъй като знае, че властта не му е делегирана по демократичен път, а е била завзета със сила, също така съзнава, че силата му е основана на слабостта на масите; те са толкова слаби, че имат нужда и заслужават един управник. 11. В тази перспектива всеки е подготвен да стане герой (глупости, ако говорим за България) Във всяка митология героят е едно изключително същество, но в Ур-фашистката идеология героизмът е норма. Този култ на героизма е тясно свързан с култа към смъртта. Не е случайно, че мотото на испанските фалангисти е Viva la Muerte („Да живее смъртта!“). В нефашистките общества на обикновения човек му е казано, че смъртта е неприятна, но трябва да бъде посрещната с достойнство; на вярващите е казано, че това е болезнен път към свръхестествено щастие. В контраст на това, Ур-фашисткият герой копнее за героична смърт, рекламирана като най-добрата награда за героичен живот. Ур-фашисткият герой е нетърпелив да умре. В своето нетърпение той по-често изпраща други хора на смърт. 12. Тъй като и двете — и постоянната война, и героизмът са трудни за играене игри, Ур-фашизмът пренася своята воля да властва към сексуални въпроси (Ха-ха, точно тогава на жените в България е дадено право на глас, демек имаме модернизъм, а не мачизъм) Това е произходът на мачизма (който съдържа в себе си както презрение към жените, така и нетолерантност и заклеймяване на нестандартните сексуални навици, от целомъдрието до хомосексуалността). Тъй като дори сексът е трудна за играене игра, Ур-фашисткият герой гледа да играе с оръжия — като прави това, той става едно ерзац фалическо упражнение. 13. Ур-фашизмът е основан на избирателния популизъм, качествен популизъм, би казал някой (няма популисти, нито популистки партии и сътветните им идеологии, нито популистки управници, УЧЕНИ и ТЕХНОКРАТИ СА голямата част УПРАВЛЯВАЩИТЕ, дори можем да кажем че имаме някаква форма на меритокрация) В една демокрация гражданите имат индивидуални права, но гражданите в тяхната цялост оказват политическо влияние само от количествена гледна точка — един следва решенията на мнозинството. За Ур-фашизма обаче индивидите, като такива, нямат права, а Народът е приеман за качество, едно монолитно цяло, което изразява Общата воля. Тъй като нито едно голямо количество хора не може да има обща воля, Лидера претендира, че е техен преводач. След като са загубили властта си да делегират, гражданите не действат; те са единствено призвани да играят ролята на Народ. Така Народът е само театрална фикция. В близкото ни бъдеще може да има ТВ или интернет-популизъм, в който емоционалният ответ на избрана група граждани може да бъде представен и приет като Гласа на Народа. Поради своя качествен популизъм Ур-фашизмът винаги трябва да бъде срещу „гнилите“ парламентарни правителства. Щом един политик хвърли сянка на съмнение върху законността на парламента, защото той не представлява вече Гласа на Народа, можем да надушим Ур-фашизъм. 14. Ур-фашизмът говори нюспийк Нюспийк (новговор) е създаден от Оруел, в „1984” като официален език на това, което той нарича ингсоц (ангсоц) или английски социализъм. Но елементи на Ур-фашизма са присъщи на различни форми на диктатури. Всички нацистки или фашистки учебници използват един обеднял речник, както и елементарен синтаксис, за да се ограничат инструментите за комплексно и критично мислене. Но ние трябва да бъдем готови да идентифицираме други видове нюспийк, дори ако те имат на пръв поглед невинната форма на популярно ток шоу. Ур-фашизмът е все още около нас, понякога съвсем неприкрит. За нас щеше да е толкова по-лесно ако на световната сцена излезеше някой и кажеше: „Искам отново да отворя Аушвиц, искам черноризците отново да парадират по италианските площади.“ Животът не е толкова прост. Ур-фашизмът може да се върне под най-невинното прикритие. Наше задължение е да го разкрием и да посочим с пръст всяко негово проявление — всеки ден, във всяка част на света. Струва си да бъдат припомнени думите на Франклин Рузвелт от 4 ноември 1938 г.: „Ако американската демокрация спре да се движи напред като жива сила, която ден и нощ се опитва с мирни средства да подобри съдбата на нашите граждани, фашизмът ще процъфти по земите ни.“ Свободата и освобождението са една безкрайна задача.

Точно! Друг типичен преставител е Димитър Кудоуглу (не знам дали има за него тема във форума , не си спомням) - крупен търговец и предприемач, известен с благотворителнатра си дейност Не знам защо е пропусната болницата, която построява https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Кудоглу С лични средства през 1908 – 1909 г. приспособява собствена сграда в родното си село за амбулатория и аптека. Подарява бащината си къща за училище. През лятото на 1913 г., по време на Междусъюзническата война, родното му село е изгорено от гръцката армия и турските башибозуци от околните села. Цялото население е прогонено и се спасява с бягство през планината към долината на река Арда в старите предели на България. Съселяните на Кудоглу се заселват в района на Пловдив. Разбирайки за тази трагедия, той изпраща помощи, за да им подпомогне. Оттук започва и неговата благотворителна дейност в България.[2] През 1913 и 1914 г. той оказва помощ на стойност около 1 000 000 лева на бежанци, инвалиди, сиропиталища, болници и благотворителни дружества. След включването на България в Първата световна война през 1915 г. прави дарения на дружествата на „Червен кръст“ в Пловдив, София и Ксанти, дружество „Самарянка“ в Пловдив, различните фондове на царското семейство, на българските пленници чрез благотворителни организации в Швейцария. Той става най-големият дарител на създадения в Пловдив „Върховен комитет на благотворителността“ с повече от 195 000 лева. С неговите средства са открити 11 безплатни трапезарии, в които ежедневно се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. По това време Димитър Кудоглу за първи път споделя идеята си да създаде в Пловдив болница за безплатно лечение на всички нуждаещи се. Закупува и място, но до практическа реализация не се достига. През 1917 г. организира безплатни трапезарии в Кавала, Ксанти и София със 100 000 лева.[2] Изразходваните от него средства по това време надхвърлят 3 милиона лева.[1] Даренията на Димитър Кудоглу продължават и след войната[2] Дом на благотворителността и на народното здраве „Димитър Петров Кудоглу“ през 1920 г. внася в Българската академия на науките 100 000 лева за фонд на негово име, приходите от който са предназначени за издаване на литературни трудове, през 1921 г. прави дарения за фонд „Иван Вазов“ – 130 000 лева, за фонд „Цанко Церковски – 100 000 лева, за Министерство на просветата – 50 000 лева, за фонд „Автономия на университета“ – 10 000 лева. за поета Ц. Бакалов – 100 000 лв.[1] От 1919 до 1926 г. сумата използвана от Димитър Кудоглу за благотворителност достига 2 500 000 лева. С писмо от 29 септември 1921 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски благодари за родолюбивата дейност на дарителя и го уведомява, че е награден от цар Борис ІІІ с орден „За гражданска заслуга“ ІІ степен.[2] Семейството на Димитър Кудоглу няма деца, а в края на декември 1923 г. умира съпругата след лечение в Сан Ремо, Италия. Няколко месеца след това Димитър Кудоглу се връща към идеята си за създаване в Пловдив на здравно заведение, в което „да намират на вечни времена изцерение и облекчение страдащите хора от най-опасните и заразни болести“. В края на 1926 г. Димитър Кудоглу закупува за 5 милиона лева сградата на хотел „Цар Симеон“, финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и двата си тютюневи склада в Пловдив на ул. „Иван Вазов“, с приходите от които да се издържа Дома. Всичко това Димитър Кудоглу дарява на българския народ, узаконено с приемането от Народното събрание на специален закон за фондация.[2] На 8 октомври 1927 г. в центъра на града (на мястото на днешната Централна поща) е открит учреденият от него Дом за благотворителност и народно здраве.[1] През 1927 г. Кудоглу е обявен за почетен гражданин на Пловдив.[1] Домът на благотворителността и народното здраве става най-известното здравно заведение в Пловдив. Стотици хиляди болни от Пловдив и Южна България намират тук съвет и лечение. Историците са изчислили, че до 1944 г. дарението Димитър Кудоглу за Дома надхвърля 39 милиона лева.[2] ------------------------------------------------------ Не знам защо е пропусната болницата, която построява и дарява на Пловдив (самата сграда на "Домът на народното здраве", на снимката по-горе, е унищожена от комустическата власт при построяване на новата поща- унищожена е целенасочено, защото сградата е могла да се запази!) https://bntnews.bg/news/za-vazkresenieto-na-dobroto-kak-zatvorenata-belodrobna-bolnica-v-plovdiv-stana-vtori-dom-za-bezhanci-1192691news.html

Кой е казал че гърците не могат да са български поданици? https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2135492286/issue/4417 А, и колко е интересен член 8-ми: "Чл. 8. Лицата, които придобиват българско поданство по тази наредба, се освобождават от заплащане на герб, мита, такси и берии." Драмското въстание е организирано по нелегалните комунистически ядки, по заповед на централата извън българската беломорска област , по нареждане от Лондон..

Правилно БЗНС не е част от това уравнение. Тя остава легална партия (макар и в опозиция) и действа в рамките на закона. Това е въпрос за цяла нова тема, която имам намерение да подготвя Апропо:Управлението на Стамболйски е също въпрос на цяла тема, но и от първа ръка и прив прочит се навиват множество аналогии с режимите на на Муслини и,и с този на Хитлер - паравеонни гвардии, безпощадна разправа в политческите противници, фалшификация на избори, популизъм и опит за създаване на тоталитарна държава и държавна идеология.. https://bulgarianhistory.org/upravlenieto-na-bzns/ ,

Ако говорим за участието на Звено и част от военните в девосептемрвийския преврат, то според мен трябва да говорим за личностен реваншизъм и опортнюзъм, а не за някаква русофилия или идеология Да върнем топката назад: Войската е професионална (следва от изпълнението на клаузите на Ньойския договор), превратът на 19 май като болшинството от военни преврати в демократичните страни, е опит да се замени един компрометиран демократичен режим с друг Можем да го неречем и квазитехнократски, no в дейстителност хунтата и Звенарите не успяват да наложат технократично управление, но по-късния режим на Борис III ( който реално им отнема властта и ги ипраща в "тъча", ) е технократски и по опредление и по достигнати цели. Като цяло просъвесткото (проруското влияние) върху войската (не върху отделни хора от ръководството), и върху последващите преврата хунта, и режим на Борис III е несъщвествуващо (освен в желаните представина русофилите). Защо? Много е просто : 1923 година съветстка русия и нейните проксита започват хибридна война срещу България, която прераства в гражданска https://bg.wikipedia.org/wiki/Атентат_в_църквата_„Света_Неделя“, /Ако сам не разбирате какво значи да се иска и цели унищожение на целия елит и политическо ръководство на държавата, заедно с държания глава, то едва ли някой може да ви го обясни/ Тази война се разпалва с всичка сила в периода 1941-1944, а войската участва дейно в преследване и унищожаване на въоръжените прокомунистически (просъвестки) бунтовници и терористи не само в старите предели, а и в пределите на окупираните (Сърбия) и новосовободените територии (вижте потушаването на Драмското въстание).