nik1

Съществува и поне един много разпространен миксов тип: религиозни/вярващи фундаменталисти @антиваксъри и конспиративисти Имам двама колеги от този тип -единия е православен (вярващ), другият е евангелист. Според има и девети неприятен тип - това са пасивно-агресивните русофили на средна възраст, неизповадащи явно антизападна идеология (дори много често се възхищават на някакви западни постижения), и не особено активни политически, които са се формирали като такива под влияние на ком-соц-пропагандата..

https://www.balkanstudies.bg/images/Orlin_Sabev_Robert_College_Avtoreferat.pdf Това не е случайна хрумка на Вазов. Интелигенцията ни и политическия ни елит в края на 19 век са (про) американски „Броят на хората, които говорят английски, е изумителен. Почти всички политически лидери са получили образованието си в колежа „Робъртс“, американското мисионерско училище в Константинопол. Колежът „Робъртс“ е имал толкова голямо влияние върху България, че след обединението на страната и установяването на царството през 1885 г. е бил провъзгласен като „люлката на българската свобода“. Именно поради това София е толкова американска и толкова много американски методи се прилагат в българската политика – дори нашият начин за подкупничество!”

https://news.lex.bg/защита-срещу-използването-на-граждан/ Авторът Иван Георгиев е асистент по Гражданско процесуално право в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство и адвокат от Софийската адвокатска колегия. В основата на настоящия материал е доклад, изнесен на съвместна конференция, организирана от Съюза на европейските адвокатски колегии, Федерацията на европейските адвокатури, Висшия адвокатски съвет и Софийската адвокатска колегия, която се проведе на 23 юни 2022 г. в София. 1. Въведение Добрите нрави традиционно се разглеждат в българската литература[1] и съдебна практика[2] като граница на свободата на договаряне. Поначало моралните принципи и норми, установени в обществото, не са предмет на правно регулиране. Обичайно нормативните актове не ги дефинират, а директно препращат към тях. Поради тази причина и в закона (в широк смисъл) не може да бъде открита дефиниция на понятието „добри нрави“, тъй като то се отнася към морала и етиката, установени в обществото. Правните норми обаче изискват спазването на тези житейски правила, санкционирайки в определени хипотези несъблюдаването им[3]. Дължимото поведение и неговото съобразяване с етиката и добросъвестността обаче е изискване, което следва да намира приложение не само в материалното, но и в процесуалното право. В действащата законова уредба също са налице конкретни разпоредби, които изискват от страните да съобразяват своето поведение от една страна с правата и интересите на насрещната страна, но от друга – така също и с общите изисквания за поведение в обществото – става въпрос за изрични текстове на Гражданския процесуален кодекс[4] (ГПК), които ще бъдат обект на коментар по-долу. Темата с увреждащите съдебни производства придоби особена актуалност през последните няколко години, когато в рамките на Европейския съюз зачестиха т.нар. стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (SLAPPs – strategic lawsuits against public participation). Накратко, особеността на тези процеси се изразява в това, че целта им не е да се получи съдебна защита на нарушеното материално право, а да се осъществи натиск срещу насрещната страна, която заема позиция в обществен интерес[5]. Чрез използването на различни процесуални похвати се цели постигането на автоцензура, която като краен резултат обезкуражава страната да продължи своите журналистически, научни, екологични или изобщо всякакви активни позиции, чиито ефект надхвърля рамките на личния интерес на участващия в съдебното производство. Започнали като практика в Съединените американски щати преди няколко десетилетия, тези съдебни производства набират все по-голяма популярност и в европейските държави. Това наложи и предприемането на редица законодателни и чисто политически мерки срещу това явление на ниво Европейски съюз, като в основата са предложенията за Директива относно защитата на лицата, ангажирани в участието на обществеността, от стратегически съдебни производства[6], както и Препоръка 2022/758 на Комисията относно защитата на журналистите и защитниците на правата на човека, които се ангажират с участието на обществеността, от стратегически съдебни производства[7]. И двата документа се отличават с иновативен подход спрямо процесуалните разпоредби на националните законодателства, като идеята е да се въведат мерки за противодействие на увреждащите процеси, а в същото време и да се защитят активистите за защита на основни права. Съобразяването с изискването на добросъвестността и добрите нрави означава не само, че участващите в производството следва да изнасят пред съда само истината. Установяването на действителното фактическо положение е един от основните принципи на процеса (чл. 10 ГПК), който намира своето основание още в Конституцията на Република България[8] (КРБ)[9]. Процесуалното поведение на страните обаче невинаги е свързано с въвеждането на фактически твърдения. Поради тази причина изискването за добросъвестност при упражняването на процесуалните права следва да се разглежда комплексно – като въвеждане на ограничение не само при изнасяне на информация пред съда, но и при осъществяването на принципно допустими процесуални действия. 2. Конкретни проблеми Идеята за противодействие на увреждащите съдебни производства е положителна, но предложението за директива обхваща само един конкретен пример за злоупотреба с процесуални права. През последните години станахме свидетели на различни форми на изобретателност от страните или техните процесуални представители, които зад основното право на достъп до съд, крият други (в много случаи противозаконни или недобросъвестни) интереси. Съвсем накратко, такива примери могат да бъдат дадени в следните насоки (всички хипотези са напълно реални и са взаимствани от действително преминали през съдилищата дела): 2.1. Превратно упражняване на право да се предяви основателна искова претенция Така например, ищецът предявява частичен иск за 1/10 част от дължимо трудово възнаграждение. В хода на производството е установено, че страната е разделила своето вземане на няколко по-малки части и е предявила няколко различни иска пред различни съдебни състави. С процесуалното си поведение, страната е ангажирала неоснователно ресурса на съда и съдебните служители, при все да е имала възможност да реализира правата си в рамките на едно производство. Наистина, предявяването на частични искове не е забранено от закона, но в конкретния случай този процесуален похват се използва за натоварване на ответника с разноски. Още повече, че недобросъвестната страна, в качеството си на работник, се е ползвала от привилегиите на безплатното гражданско производство (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК)[10]. Идентична хипотеза е налице и при множество частични цесии на вече присъдена в съдебно производство сума[11]. Частично цедираният размер на претенцията (в повечето случаи иде реч за символична сума) стои в основата на нова искова молба, с която освен тази главница се претендират и разноски, които макар и в минимален размер, надвишават в пъти цената на иска[12]. 2.2. Процесуални похвати за подбор на удобен съд или съдия Друг пример е налице при подаването на множество искови молби от едно и също лице, срещу един и същ ответник, с едно и също искане, произтичащо от едно и също основание. Всичките искови молби са нередовни, като ищецът очаква указания за отстраняване на нередовностите и привежда в редовност единствено исковата молба, която е разпределена на конкретен съдия (forum shopping). Чрез използването на този процесуален похват се заобикаля принципът за случайното разпределение на делата – чл. 9, ал. 1 от Закона за съдебната власт[13] (ЗСВ)[14]. Този пример е от съществено значение не само заради отговорността на страната, но и заради последиците от нарушаването му. В теорията се застъпва виждането[15], че съдия или съдебен състав, който участва в разглеждането и решаването на дело в нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, не отговаря на изискванията за „съд, създаден в съответствие със закона“ по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи[16] (КЗПЧОС). Отделно от това, налице е и конкретно решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), в което се приема, че когато въпреки наличието на изискване за случайно разпределение, делото е било преразпределено на друг съд, това е равносилно на нарушение на изискването за независим и безпристрастен съд[17]. 2.3. Конфронтация със съдията по делото Напоследък зачестиха случаите, при които в хода на висящ процес страната предявява иск за дребна сума срещу съдията-докладчик. Новообразуваното съдебно производство се използва като претекст за въвеждане на искане за отвод, респективно – за отстраняване на съдията от по-нататъшното разглеждане на делото. Нещо повече, честа практика вече е конфронтацията с всички съдии от съответно отделение в съда или дори с всички съдии от съда. В тези хипотези се стига до т.нар. „масови отводи“[18] – казуси, които освен че затрудняват съдилищата с определянето на компетентния решаващ орган, се превръщат и в етичен проблем на магистратите, заради отстраняването им от разглеждане на някое дело поради формалното наличие на спор[19],[20]. Не са рядкост и случаите, при които страната, която е започнала конфронтацията, се опитва да „осребри“ последователните отводи, като претендира обезщетение за нарушено право на достъп до съд[21] или дори иска промяна на международната подведомственост на делото, с оглед „предубедеността“ на всички съдии от националния съд[22]. 2.4. Подаване на неоснователна молба за защита от домашно насилие Злоупотребата с процесуални права често се реализира и благодарение на особените правила на процеса, познати на някои специални закони. Така например, националното законодателство за защита от актове на домашно насилие изисква от съда, пред който е предявена молбата за защита, да се произнесе и да издаде заповед за незабавна защита в срок от 24 часа, когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице – чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие[23] (ЗЗДН). Заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда – чл. 19 ЗЗДН, т.е. съдът може да въведе съществени ограничения спрямо ответника само на базата на твърденията на молителя. 2.5. „Каскадни жалби“ или „процесуален тенис“ С тези термини се описват опитите да бъде осуетено влизането в сила на съдебен акт, като се подават непрекъснато жалби, които осуетяват стабилизирането на последиците от акта на съда. Така например, при постановено в полза на една от страните съдебно решение, другата страна подава нередовна въззивна жалба, за да си осигури време, през което например да се освободи от активите на имуществото си. Дори и въззивната жалба да бъде върната в изпълнение на изискванията на чл. 262, ал. 2 ГПК, то разпореждането за връщането ѝ отново подлежи на обжалване с частна жалба – чл. 262, ал. 3 ГПК, което осигурява на недобросъвестната страна допълнително време. Отделно от това, връщането на частната жалба отново подлежи на обжалване с частна жалба – чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, което на практика означава, че обжалването може да продължи до безкрайност[24]. 3. Злоупотребата с процесуални права и принципите на процеса В разгледаните по-горе хипотези е налице заобикаляне на закона, което води до злоупотреба с право. Действието на страната е несъвместимо с производството и поради своя интензитет и начин на проявление надхвърля рамките на приетото за допустимо. В конкретните случаи, страните действат като т.нар. vexatious litigants или квероланти – лица, злоупотребяващи с правото си на достъп до съд, чрез подаване на заявления, искови молби или жалби, единствено или предимно с цел тормоз на противната страна и/или на съда[25]. Законодателят е въвел принципите на процеса (и по-конкретно – принципа на служебното начало), целейки определени последици. Злоупотребата с разпоредбите, гарантиращи проявлението на принципите на процеса, води до затрупване на съда и ангажирането му с множество дела, които отнемат време и ресурси не само на съдията, но и на съдебните служители. Съдът не е средство в ръцете на страната нито за саморазправа с противника, нито пък за заобикаляне на установени принципни правила. Всяка злоупотреба с процесуални права представлява процесуален деликт[26]. Изброените примери по-горе, за съжаление, не са изчерпателно посочени. Епидемия от злоупотреба с дела, съдържащи обидни квалификации към насрещната страна дори наложи законодателно изменение и приемането на разпоредбата на чл. 100а, ал. 1 ГПК, според която „[п]роцесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. В този случай те се смятат за нередовни“[27]. Такъв тип злоупотреба е забранена не само в гражданския процес, но и във всички съдебни производства – чл. 12, ал. 1 ЗСВ. Общото във всички изброени случаи показва, че с привидно допустими процесуални искания и/или изявления, могат да бъдат преследвани неправомерни процесуални резултати. Същият е ефектът на стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. Именно общите особености на увреждащите съдебни производства, както и процесуалните тактики за воденето на такива производства, налагат и преглед на средствата за противодействие в процесуалното законодателство. Разбира се, следва да се обърне внимание и на идеите, залегнали в проекта за директива, които в много от случаите търпят и критичен коментар. 4. Правото на защита и неговото превратно упражняване Несъмнено е задължението на съда да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права – чл. 2 ГПК. Освен това, съдът следва да оказва съдействие на страните за изясняване на делото – чл. 7, ал. 1 ГПК in fine. Тези задължения обаче не следва да се разглеждат безусловно – коректив за това е разпоредбата на чл. 3 ГПК, вменяваща на страните задължението да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Да се говори за осъществяване на контрол върху задължението на страната да упражнява добросъвестно своите процесуални права, е доста спорно. От една страна това е така, тъй като както казва и законът – последицата би могла да е ангажиране отговорността за вреди на недобросъвестната страна. От друга страна обаче, съдът не следва да остава безучастен към опитите за използване на съдебния процес за нетипични цели, както и към стремежа на едната страна да използва особеностите на гражданското производство за достигането на непозволени резултати. Съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, включително като не уважава неоснователните искания на страните, дисциплинира ги със средствата на ГПК, преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право[28]. 5. Изменение, оттегляне или отказ от иска Предложението за директива изисква всички направени от ищеца в главното производство последващи изменения на искове или процесуални документи, включително отказът от иска или оттеглянето му, да не засягат възможността на сезирания с делото съд или правораздавателен орган да признае съдебното производство за неправомерно и да наложи правни средства за защита. Това изискване и към момента е гарантирано в българското процесуално законодателство, доколкото ищецът не може да се освободи от неблагоприятните последици на предявения иск, без значение дали ще го измени като го увеличи, или намали. Оттеглянето на иска е допустимо само със съгласието на ответника (след първото по делото съдебно заседание – чл. 232 ГПК), което е гаранция, че същият иск не може произволно отново да бъде предявен. От друга страна пък с отказа от иска ищецът се разпорежда с предмета на делото[29], като заявява неоснователността на предявената от него искова претенция[30], като определението, с което съдът прекратява делото, е единственият съдебен акт от тази категория, който се ползва с последицата на влезлите в сила съдебни решения: силата на пресъдено нещо[31],[32]. Изложеното дава основание да се приеме, че изменението на иска или разпореждането с предмета на делото, по никакъв начин не се отразява на възможността на съда да предприема каквито и да било процесуални действия както за движението на делото, така и за съблюдаване допустимостта на производството. 6. Обезпечение на разноските и на претенцията за вреди Друго предложение, залегнало в проекта за директива, изисква при съдебните производства, насочени срещу участието на обществеността, сезираният съд или правораздавателен орган да може да изиска от ищеца да предостави обезпечение за процесуалните разноски или за процесуалните разноски и вредите, ако счита такова обезпечение за подходящо с оглед на наличието на елементи, които са признак за неправомерно съдебно производство. Българското процесуално право е резервирано относно възможността да бъдат обезпечени разноските в производството. Такъв законодателен подход обаче не е непознат на нашето право, доколкото в производството по колективни искове доказателствата за възможността да се понесат разноските следва да бъдат представени още с исковата молба (чл. 380, ал. 3 ГПК), като тези предпоставки дори се проверяват от съда като елемент от редовността на претенцията (чл. 381, ал. 1 ГПК in fine). Отделно от това, макар и този въпрос да не стои като изискване в проекта за директива, следва да отбележим, че нашето процесуално законодателство познава института на обезпечаване на доказателствата – чл. 207 и чл. 208 ГПК. Трябва да се има предвид и фактът, че в производството по обезпечаване на доказателствата държавната такса е в минимален размер, а с тази процесуална възможност разполагат както ищецът, така и ответникът. 7. Прекратяване на производството Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка не само за предявяването на иска, но и за неговото съществуване, докато делото е висящо. Поради това, съдът във всеки един момент следи служебно за наличието на правния интерес на ищеца и когато констатира, че такъв интерес не е налице, производството по делото подлежи на прекратяване. В предложението за директива е въведено условието съдилищата да могат да прекратят делото изцяло или частично, когато производството е явно неоснователно. Поставя се и изискването за въвеждането на срокове за упражняване на правото да се подаде молба за прекратяване на ранен етап. Сроковете трябва да бъдат пропорционални и да не правят упражняването това право невъзможно или прекомерно трудно. В това отношение нашето национално законодателство стига дори по-далеч. На ответника не се преклудира възможността във всеки един етап на производството да иска неговото прекратяване като недопустимо. Нещо повече, за допустимостта съдът следи служебно, като това задължение по отношение на въззивната инстанция е налице дори и да няма оплакване във въззивната жалба (чл. 269 ГПК), а касационната инстанция може да допусне разглеждане по същество на касационната жалба при вероятна недопустимост на атакуваното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК), която отново може да бъде констатирана без изрично сезиране за този порок. Разбира се, проблем е налице по отношение на преценката prima facie, която съдът следва да осъществи по отношение основателността на исковата претенция. Тази проверка няма как да допуска произнасяне преди събирането на доказателствата и оценяването им с крайния по делото съдебен акт. В този смисъл, няма как съдът да прекрати делото при „явна неоснователност“ на претенцията, тъй като подобно произнасяне би било преждевременно и, отделно от това, би представлявало основание за отвод на съдебния състав. 8. Отговорност за разноски Една от изискваните гаранции в проекта за директива гласи, че на ответника следва да се осигури възможността да натовари ищеца, който е образувал неправомерно съдебно производство, насочено срещу участието на обществеността, с всички разноски по производството, включително пълните разноски за процесуално представителство, освен ако тези разноски са прекомерни. Това изискване също не е непознато на българския процесуален закон. У нас важи принципът, че „губещият плаща“ (“loser pays”), както и, че „разноските следват събитието“ (“costs follow the event”), а и той се прилага не само при решение по същество на делото (чл. 78, ал. 3 ГПК), но и при прекратяване на делото (чл. 78, ал. 4 ГПК). 9. Обезщетение за вреди Предложението за директива изисква да бъдат предприети необходимите мерки, за да се гарантира, че физическо или юридическо лице, което е претърпяло вреда в резултат на неправомерно съдебно производство, насочено срещу участието на обществеността, може да предяви иск и да получи пълно обезщетение за тази вреда. Фактът, че вреди могат да се претендират от злоупотреба с процесуални права, означава, че условно можем да говорим за съдебни производства, използвани като вид непозволено увреждане (процесуален деликт). Деликтната отговорност сама по себе си е материалноправно правоотношение, породено от акт на непозволено увреждане. Какъв може да бъде този акт е въпрос на факти във всеки конкретен случай, които няма как да бъдат лимитативно изброени в закона. Независимо от това, в текста на разпоредбата на чл. 3 ГПК изрично е предвидена възможността за реализиране отговорността за вреди при недобросъвестно упражняване на процесуални права. Тази отговорност може да бъде търсена в рамките на висящото производство чрез претендиране на сторените разноски. Няма пречка обаче, когато недобросъвестното поведение е причинило вреди извън процеса, последните да бъдат търсени и в изцяло нов процес. Самите вреди пък могат да бъдат както с имуществен, така и с неимуществен характер. Горните изводи се подкрепят и от актуалната съдебна практика, според която „…носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова предявяването на иск поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба както с правото на иск, така и с всяко друго съдопроизводствено действие. Последиците от такава злоупотреба са уредени в чл. 3 ГПК. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 КРБ), но също и в противоречие с интересите на обществото. Доказването на деянието (предявяването на иска) и неговата противоправност (недобросъвестността) е в тежест на пострадалия, докато вината на дееца се предполага до доказване на противното. Вредата и причинната връзка с противоправното деяние също са в тежест да бъдат доказани от пострадалия, но при липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът определя нейния размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК. Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск по правното си естество е деликтна, поради което по общите правила дължимото обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Съществува разлика между отговорността по чл. 3 и по чл. 78 ГПК. Отговорността за разноски също е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото […] и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото“[33]. Вън от изложеното по-горе, следва да се посочи, че българското процесуално законодателство дава възможност отговорността за вреди да бъде реализирана не само спрямо страната, но и спрямо нейния процесуален представител. И тук, независимо от обстоятелството, че вредата е причинена в рамките на гражданския процес, важат общите правила на деликтната отговорност, че ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно – чл. 53 от Закона за задълженията и договорите[34] (ЗЗД). 10. Санкции срещу злоупотребата с процесуални права Друго изискване, залегнало в предложението за директива, касае правото на съда, сезиран с неправомерни съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, да налага ефективни, пропорционални и възпиращи санкции на страната, която е образувала производството. Какви могат да бъдат тези санкции, предложението за директива не казва. Българското национално процесуално законодателство предвижда процесуални действия, които биха могли да имат дисциплиниращ ефект спрямо страните, каквото например е налагането на глоба. Разпоредбата на чл. 89, т. 3 ГПК предвижда, че съдът може да наложи глоба за обида на съда, страна, представител, свидетел или вещо лице. Важното е при налагането на глобата съдът да не навлиза по съществото в спора. Няма пречка обаче съдът да наложи глоба и след постановяване на крайния си съдебен акт, именно от който се установява недобросъвестното поведение на страната. В практиката се приема, че глобата за обида на съда е „…санкция, установена от законодателя в процесуалния закон, несъмнено с оглед защита авторитета на съда и на правосъдието, както и с оглед дисциплиниране на участниците в гражданския процес“[35]. Самата обида пък може да намери израз във „…всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция“. Съдът е институция, призвана да разрешава правни спорове – да даде защита на тези, които имат нужда от нея, и да санкционира тези, които неоснователно отричат или претендират права. Когато злоупотребата с процесуални права засяга авторитета на съда като институция (а такава е налице при всеки опит за използване на съда като средство за непозволено увреждане), то самата институцията търпи вреди, които не могат да останат без последици. Няма как да остане без последствия обстоятелството, когато недобросъвестното процесуално действие е осъществено чрез адвокат – лице, което е длъжно да упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение – чл. 40, ал. 1 ЗА. Адвокатът не може да си служи със средства и похвати, които да противоречат на закона и на адвокатската етика. В този смисъл, превратното упражняване на адвокатската професия, от гледна точка на съда представлява крайно неправомерно поведение, в разрез с основните принципи на работа на съдебната система, както и с принципите на гражданския процес. Поради това и съпричастността на адвокатите към подобен вид съдебни производства следва да се приема като дисциплинарно и етично нарушение, което подлежи на съответна санкция. 11. Критика на предложението за директива Както бе посочено и по-горе, стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, често се съчетават с превратно упражняване на различни процесуални техники. От друга страна, злоупотребата с процесуални права може да приеме най-различни форми, което налага по-общ подход към увреждащите съдебни производства, а не само към тези, свързани с атаките спрямо журналисти и защитници на правата на човека. Когато съдът е използван като средство за непозволено увреждане, страда не само публичният ресурс, обезпечаващ функционирането на съдебната система, но и авторитетът на съдебната власт като една от трите държавни власти. Поради това и подходът на правото на Европейския съюз следва да бъде по-универсален. Аналогична критика търпи и националният подход, използван например в текста на чл. 100а ГПК. Критики търпят и някои от предвидените процесуални гаранции. Така например в проекта за директива се посочва, че до произнасянето на съда по искането за прекратяване на явно неоснователния съдебен процес, следва да бъде спряно главното производство. Струва ми се обаче, че ако процесът наистина е очевидно неоснователен, то съдът няма нужда от време, за да направи такава преценка. Произнасянето в този случай касае самия ход на производството и поради изискването за несъмненост на белезите за злоупотреба с процесуални права, съдът няма да има нужда от допълнително време за да открие тези видими белези. Още повече, че изискването за спиране на главното производство може да бъде използвано и от недобросъвестни ответници, които ще правят възражения за злоупотреба само с цел забавяне на производството. 12. Заключение Разбира се, дебатите около проблемите на увреждащите съдебни производства изискват подробен анализ на видовете злоупотреби, на средствата за тяхното противодействие, както и на добрите съдебни практики. Надявам се настоящото кратко изложение да провокира интереса към разглежданата тема, като дискусиите по повдигнатите въпроси да бъдат допълнително доразвити. [1] Вж. например Планиол, М. Елементарно ръководство по гражданско право. Дарения и завещания. С.: Херман поле и С-ие, 1926, с. 291, Василев, Л. Гражданско право на Народна република България. Обща част. С.: Наука и изкуство, 1956, с. 436; Герджиков, Огн. Конкуренция на основанията за нищожност. – Правна мисъл, 1979, № 2, с. 87, Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. С.: Наука и изкуство, 2001, с. 397, Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С.: Софи-Р, 2002, с. 532, Джеров, Ал. Гражданско право, Обща част. С.: ИК „Труд и право“, 2012, с. 474, Димитров, М. Основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С.: Сиби, 2013, с. 227. [2] Вж. например в този смисъл и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK на ВКС (нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави). [3] Вж. Становището на съдия Кети Маркова към Решение № 4 от 12.04.2016 г. по конст. д. № 10/2015 г. на Конституционния съд на Република България (обн., ДВ, бр. 32 от 22.04.2016 г.). [4] Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. с последващи изменения и допълнения. [5] Вж. Cosentino, V. J. Strategic Lawsuits Against Public Participation: An Analysis of the Solutions. – California Western Law Review, Vol. 27 (1991), No. 2, p. 399. [6] Com (2022) 177 final. [7] Официален вестник на Европейския съюз, L 138/30, 17.05.2022 г. [8] Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г. с последващи изменения и допълнения. [9] Вж. Стамболиев, Огн. Принципи на гражданския процес. – Правна мисъл, 2008, № 1, 108-109. [10] Вж. примери за такава злоупотреба в Определение от 11.02.2014 г. по гр. д. № 2458/2013 г. на Софийския районен съд и Определение от 07.03.2014 г. по гр. д. № 2458/2013 г. на Софийския районен съд. [11] Вж. Разпореждане от 02.12.2014 г. по гр. д. № 62747/2014 г. на Софийския районен съд. [12] Вж. Петров, В. Частичните цесии – проблеми на разноските в изпълнителния и исковия процес. – В: „Предизвикай: Изпълнителния процес!“. Ст. Ставру, В. Петров (съставители). С.: Сиела, 2016, 97-109. Напълно основателно е застъованото от автора становище, че подобни претенции са допустими, но не и основателни, доколкото сключените договори за прехвърляне на минимална част от вземането противоречат както на добрите нрави, но така също са и лишени от основание (с. 104). [13] Обн., ДВ., бр. 64 от 07.08.2007 г. с последващи изменения и допълнения. [14] Вж. Разпореждане от 02.07.2015 г. по гр. д. № 14664/2015 г. на Софийския районен съд. [15] Вж. Екимджиев, М. Принципът за случайно разпределение на делата и правото на справедлив съдебен процес от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. – Адвокатски преглед, 2015, № 11, с. 47-52. [16] Ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г. – ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 02.10.1992 г. с последващи изменения и допълнения. [17] Вж. Решение на ЕСПЧ по делото Miracle Europe KFT v. Hungary от 12.01.2016 г. Не следва да се забравя, че нарушението на КЗПЧОС е основание за отмяна на влязлото в сила решение (чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК), което само показва колко съществени могат да бъдат последиците от недобросъвестното упражняване на процесуални права. [18] Вж. например Определение (по хода на делото) от 28.04.2011 г. по адм. д. № 3065/2011 г., 5-членен състав на Първа колегия на ВАС. [19] Вж. Определение № 51 от 20.03.2012 г. по н.ч.д. № 481/2012 г., II н. отд. на ВКС, в което се приема, че отводът следва да бъде мотивиран и масовите отводи по списък не могат да доведат до отстраняване на който и да било съдия от разглеждането на делото. [20] Примери за дисциплинарни дела при неоснователни отводи могат да се посочат в Решение № 1741 от 04.02.2011 г. по адм. д. № 14028/2010 г., VII отд. на ВАС, както и в (касационното) Решение № 10615 от 15.07.2011 г. по адм. д. № 3621/2011 г., 5-членен състав на Втора колегия на ВАС. [21] Пример за такъв казус е разгледан в Определение № 60491 от 15.06.2021 г. по гр. д. № 1288/2021 г., IV гр. отд. на ВКС. [22] Вж. например Определение № 39 от 21.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4894/2019 г., III гр. отд. на ВКС. [23] Обн., ДВ, бр. 27 от 29.05.2005 г. с последващи изменения и допълнения. [24] Вж. примери за такава злоупотреба в Решение от 17.06.2021 г. по гр. д. № 36684/2017 г. на Софийския районен съд. [25] Вж. например Smith, S. Vexatious Litigants and their Judicial Control – the Victorian Experience. – Monash University Law Review, 1989, Vol. 15, 48-67, Fitch, E., P. L. Easteal. Vexatious Litigation in Family Law and Coercive Control: Ways to Improve Legal Remedies and Better Protect the Victims. – Family Law Review, 2017, August, 103-115. [26] Вж. Георгиев, Ив. Санкциониране на недобросъвестното упражняване на процесуални права в гражданското съдопроизводство. – В: Научни трудове на Русенския университет „Ангел Кънчев“, т. 54. Русе, 2015 г., с. 83-87. [27] Тази разпоредба беше въведена с измененията в ГПК през 2020 г. и актуализацията на процесуалната уредба с ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г. Личното ми мнение е, че законът нямаше нужда от подобна разпоредба. Съдилищата дължат защита и съдействие само и единствено на накърнени лични и имуществени права – чл. 2 ГПК. Самоцелното подаване на процесуални искания, съдържащи обидни квалификации и твърдения никога не е отговаряло на изискването за редовност на процесуалното поведение на страната. Една от основните процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на правен интерес. А такъв е налице само при реална нужда от защита и отправено до съда искане да бъде дадена тази защита – вж. Иванова, Р. – в: Сталев, Ж., Ан. Мингова, Огн. Стамболиев, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. С.: Сиела, 2020, с. 167. Когато целта на едно процесуално изявление не е да се получи защита, а да се засегне чужд интерес, на това изявление не би следвало да се придава някаква процесуална стойност. [28] Вж. в този смисъл Определение № 222 от 21.03.2014 г. по ч. гр. д. № 1076/2014 г., III гр. отд. на ВКС, както и Определение № 540 от 04.08.2015 г. по ч. гр. д. № 1337/2015 г., IV гр. отд. на ВКС. [29] Вж. Мингова, Ан. Отказът от иск. С.: Софи-Р, 2000, с. 86. [30] Така Силяновски, Д. – В: Силяновски, Д., Ж. Сталев. Граждански процес на НРБ. Т. I. С.: Наука и изкуство, 1958, с. 406, както и Сталев, Ж. Сила на пресъдено нещо в гражданския процес. С.: Сиела, 2007, с. 415. [31] Вж. изрично в този смисъл т. 6 от Тълкувателно решение от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС. [32] Преди приемането на това тълкувателно решение обосновано, но по-различно становище застъпва Петров, В. Силата на пресъдено нещо на отказа от иск по отношение на приобретателя на спорното право в хода на процеса. – Съвременно право, 2014, № 6, с. 44, според когото отказът от иск е процесуално действие на разпореждане на ищеца с правото му на иск, което обаче не погасява субективното му право. [33] Вж. Решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г., IV гр. отд. на ВКС. [34] Обн., ДВ, бр. 275 от 22.11.1950 г. с последващи изменения и допълнения. [35] Вж. Определение № 456 от 19.07.2011 г. по ч. гр. д. № 361/2011 г., IV гр. отд. на ВКС.

x^(n-1) = (x^n) / x когато в горната формула заместим n с 1, за x^0 получаваме 1: x^(1-1) = x^1/ x, или x^0 = 1,

Третата фаза на войната започна. Украйна отвръща на удара Западните оръжия обръщат преимуществото в полза на Киев. Руснаците заложиха на хибридната война и загубиха Клуб 'Z'23 Украински войници стрелят с безоткатно противотанково оръдие СПГ-9 на учение край Харков на 19 юли 2022 г. Снимка АП / БТА Русия е осъдена да загуби войната в Украйна и осъзнава това. Затова се опитва да превърне военните действия в преговорен процес и междувременно да консолидира завзетите територии. Тя загуби първата фаза на войната, защото е планира погрешно като завършващ етап на започнала по-рано хибридна операция. Забуксува във втората си фаза, защото я води по концепции от Първата и Втората световна война. Украйна неусетно премина в контранастъпление, нанасяйки удари в дълбочина и унищожавайки руските резерви и логистики. Това ѝ позволяват модерните западни оръжия, които вече получава. С тях тя може да прилага съвременни оперативно-технически похвати, с които САЩ и съюзниците им спечелиха войните в Залива. Тази теза развива в статия за сайта ZN.UA Сергей Савченко, независим експерт, генерал-майор от Въоръжените сили на Украйна и ръководител на обществената организация "Аналитичен център за изучаване и противодействие на хибридните заплахи". Препубликуваме статията с незначителни съкращения. Заглавието е на редакцията. За почти половин година войната на Русия срещу Украйна премина през два коренно различни етапа. Пореден провал на хибридната стратегия На първия етап действията на руската армия изглеждаха странни. Кампанията беше планирана в голям мащаб и обхващаше огромни пространства от северно, източно и южно направление, което изглеждаше невероятно преди началото на агресията. Войските на агресора настъпиха в походни колони, където наред с войскови части маршируваха и подразделения на Националната гвардия. Заловените карти на руски командири от средно ниво не съдържат решение за атака, а решение за марш при липса на заплаха от среща с врага. Те не съдържаха никаква информация за възможните действия на нашите войски, сякаш те изобщо не съществуваха. Противникът стовари авантюристични, неподготвени и неподдържани десанти, по-специално в Гостомел и Василков, които бяха унищожени. Нямаше военно разузнаване, нямаше система за логистична поддръжка на войските. Действията на агресорските войски в началния етап на войната не се базираха нито на основите на военното изкуство, нито на разпоредбите на руските бойни устави. И така, какво беше това? Едновременно обезумяване на военното ръководство на агресора? Не, военните са нормални. Адекватността на военните се вижда от решението да се спре военната авантюра в първоначалния й план, да се спаси групировката на силите на север от пълно поражение от въоръжените сили на Украйна, да се намали фронтът на военната дейност до възможно най-малкото, както им се струваше, ниво. Ако агресията е планирана, без да се разчита на положенията на военната наука, както руснаците я разбират и както те са изложени в техните ръководни документи, тогава на какви разработки се базира този план? Руската агресия в първоначалния си вид е планирана въз основа на каноните на хибридната война. Основната роля очевидно беше отредена на петата колона вътре у нас (в Украйна - б.р.). И не можем да говорим само за шепа маргинали в различни градове на Украйна. Залогът върху тях през 2014 г. не се осъществи нито в градовете на Южна Украйна, нито в района на Слобода. А окупацията на част от Донбас и Крим беше извършена от силите на руската армия и руските наемници. Разбира се, не беше без участието на местни маргинали, за подготовката и организирането на които бяха изразходвани много пари и време още преди 2014 г. Но като цяло те не са силата, на която може да се разчита само за започване на агресия по такъв сценарий. Изхождайки от действията на руснаците, можем да заключим: те са имали гаранции, че няма да има съпротива срещу нашествениците и Киев ще бъде предаден без организирана съпротива. Че там ще се предадат, както предадоха южната част на Украйна, където въоръжените сили на нашата страна, както и самото население, бяха лишени от възможността да окажат въоръжена съпротива на нашествениците. Такива условия не могат да бъдат резултат от предателство и още повече от погрешна оценка на отделни длъжностни лица или служители. Такива условия се създават в резултат на широкомащабни хибридни операции. А т. нар. спецоперация не само разчита на тях, но е върхът на тяхното изпълнение. Решителността на военните - от главнокомандващия до командирите от най-ниско ниво, нечуваната смелост на войниците, масовата готовност на доброволците, както и на цялото население, да защитават градовете и селата на Украйна - осуетиха плановете на агресора в северната и източната част на Украйна и скоро спряха врага на юг. Заслужава да се отбележи важността на решителната стъпка на президента на Украйна, който в условията на критична ситуация около столицата взе смело решение да не напуска Киев. Целта на тази статия не е подробен анализ на хибридната страна на първия етап на агресията. Искам само да отбележа, че първият етап на агресията беше планиран и осъществен като финална фаза на стратегическа хибридна операция. Това косвено се потвърждава от организационните заключения и арестите сред висшето ръководство на ФСБ, които се проведоха в Русия след провала на действията на нашествениците на първия етап. Военно ретро изпълнение от руските въоръжени сили Вторият етап на войната се осъществява от агресора в съответствие с неговите устойчиви представи за войната и в съответствие с изискванията на руските ръководни военни документи. Накратко и донякъде примитивно, тяхната същност може да се опише по следния начин: създаване на предимство чрез концентриране на сили в определена посока, нанасяне на огневи щети на врага, използване на неговите резултати чрез нанасяне на удари по войските. В резултат на това - овладяването на определена част от територията. В идеалния случай целта на такива действия е да се пробие отбраната на противника и да се развие настъплението в дълбочина, но агресорът никога не е успял да постигне такъв резултат. Това, което демонстрира руската армия през втория етап на войната, не е оперативното изкуство и тактиката на Втората световна война. Това е Първата световна война, без ни най-малко преувеличение. Така нареченият Брусиловски пробив от 1915 г., когато руснаците, пробили фронта едновременно в няколко посоки, навлязоха на десетки километри в дълбочина, на фона на слабите действия на съвременната руска армия, изглежда като ненадминат военен шедьовър. И отново си струва да се отбележи смелостта и уменията на въоръжените сили на Украйна. Демонстрирайки непоклатима устойчивост в битки с врага, няколко пъти превъзхождащ украинските войски по сила, нанасяйки му тежки загуби, те умело се измъкнаха от заплахата от обкръжение, само когато тази заплаха достигна критична граница. В резултат на това войските на агресора бяха окончателно изтощени, а настъпателният им потенциал – изчерпан. Противникът спря, без да изпълни задачата да достигне границите на Луганска и Донецка област. Така, във втория етап от войната руските настъпателни действия бяха изградени на принципите на военното изкуство в най-добрия случай от средата на миналия век. Война от модерен тип, или "Буря в степите на Украйна" Какво следва? Очакваме с нетърпение преминаването на въоръжените сили на Украйна в контранастъпление и освобождаването на нашата земя. В съзнанието възникват асоциации: 19 ноември 1942 г., Сталинград, мощна огнева подготовка унищожава отбранителната линия на врага и войските на два фронта пробиват отбраната ... Отново концептуалният апарат на военното изкуство от средата на миналия век . Войната се промени. Базира се на други принципи, прилагат се други концепции. Това е принципът на едновременно огнево унищожаване на противника до цялата дълбочина на оперативното формирование. Това са и концепциите за изолиране на бойното поле (унищожаване на тактическите резерви на противника още преди да бъдат въведени в битка) и изолиране на бойния район (унищожаване на оперативните резерви на противника). Съвкупността на тези и други положения на съвременното военно изкуство дава възможност да се реализира концепцията за така наречената безконтактна война, когато позиционната война изчезва, линията на сблъсък между воюващите страни се изтрива до известна степен. В такава война границата между настъпление и отбрана изчезва. Чрез унищожаване на резервите на противника още преди влизането им на бойното поле, страната, която успешно извършва такива действия, освобождава пространство за придвижване напред с минимални загуби на своите войски. Такава концепция беше приложена във войната в Персийския залив от 1990-1991 г. въпреки факта, че авиацията изигра решаваща роля за победата над врага в тази война. Напомням: поражението на армията на Саддам Хюсеин, която превзе Кувейт, не започна с настъпление (контранастъпление) на сухопътна групировка. Тя беше предшествана от операция „Пустинна буря“, по време на която противникът беше разгромен по цялата дълбочина на оперативното съединение. В същото време се решаваха оперативни задачи за унищожаване на системата за противовъздушна отбрана, авиационни групировки, системи за управление и логистика. Атаки бяха извършени и срещу сухопътни групировки на противника, за които в началния етап на операцията бяха отделени само до 15% от наличния ресурс от оръжие. Коалиционните войски получиха пълно огнево преимущество пред противника. Операция „Пустинна буря“ продължи 39 дни. След това операцията на сухопътната групировка на коалиционните войски „Пустинен меч“ продължи четири дни и завърши с пълно поражение на противника и неговото предаване. За воденето на такава война са необходими преди всичко съвременни високотехнологични оръжия. Това е видът оръжия, които получаваме от нашите съюзници. Ефективността от използването му е възхитителна и укрепва увереността, че победата над врага е неизбежна и не е далече. Освен високотехнологичните оръжия, воденето на такава модерна война според принципите, дефинирани по-горе, изисква най-новия подход към планирането и провеждането на операции. То не е разписано в нашите ръководни документи и не е изучавано в нашите военни училища. И това е естествено, защото преди година дори не сме мечтали, че скоро ще имаме такова оръжие. Но съм сигурен, че нашето военно ръководство, преди всичко на оперативно-стратегическо ниво, ще се справи с това предизвикателство. От решаващо значение би била помощта на нашите партньори, които несъмнено имат натрупан опит в съвременната война както по време на ученията, така и по време на военните действия, които трябваше да водят. Според мен, въз основа на анализ на последните информационни съобщения, контранастъпателните действия на нашите въоръжени сили вече са започнали. И са започнали не с огнева подготовка по предната линия на отбраната на противника, а с нанасяне на удари по цялата дълбочина на оперативното му формирование. Решението на оперативната задача за унищожаване на логистичната система на противника беше взето като приоритет. Трябва да се подчертае, че не става дума за унищожаване на отделни складове, колкото и големи и важни да са те. Говорим за разрушаване на логистичната система. Наред с унищожаването на съществуващи складове и бази ще бъдат взети под огневи контрол комуникациите, използвани за доставка на материални средства, разтоварни станции, тилови командни пунктове и други техни елементи. Ударът ще осуети опитите на врага да възстанови логистичната система. Вероятно силите за специални операции ще бъдат включени в решаването на този проблем по пътищата за снабдяване и евакуация. Решението на тази ключова задача окончателно ще унищожи способността на вражеските войски да предприемат настъпателни действия. За съжаление, ограниченията на необходимото въоръжение не ни позволяват да изпълним задачата за кратко време и по целия фронт. Следователно в близко бъдеще може да се сблъскаме с опити на агресора да възстанови настъпателните операции в определени райони. Но посоката, избрана от нашето командване, е правилна. Последователното унищожаване на логистичната система ще се увеличи с пристигането на допълнителни оръжия. При това противникът е безсилен срещу високоманеврените и високоточни системи за поразяване. Може би единственият начин да се справим с тях е използването на диверсионно-разузнавателни групи, за увеличаване на активността на които трябва да сме готови. Заедно с нанасянето на удари по елементи на тиловото осигуряване се решава оперативната задача за дезорганизация (унищожаване) на системата за управление на противника. Почти всеки ден получаваме съобщения за поражението на поредния команден пункт и намираме потвърждение за това в съобщенията на руските групи в социалните мрежи за смъртта на офицери от командния състав на съединенията и частите на агресора. Напоследък вражеските командни пунктове и логистични центрове се втурват като плъхове из нашата земя, търсейки спасение на някое безопасно място. Но за врага такива няма и няма да има. И отново отбелязвам, че трябва да говорим не само за командните пунктове на вражеските войски, но и за системата за командване и контрол: командни пунктове, полеви комуникационни центрове, полеви мобилни интернет системи и други елементи. В допълнение към физическото унищожаване на обекти, решението на този проблем включва използването на оборудване за електронна война за потискане на комуникационни линии и други мерки. Обхващам чисто военни въпроси, разбира се, по опростен начин, като в същото време ги детайлизирам малко, за да подчертая, че въпросът за планирането и воденето на съвременна война е сложен, въпреки външната простота и висока ефективност на резултатите. Изброените оперативни задачи са приоритетни за решаване. Следващата, но не по-малко важна, ще бъде оперативната задача по унищожаването на системата за ПВО на противника на територията, която той заема. Това ще даде възможност за широко използване на авиацията, както тази, която имаме днес, така и тази, която ще дойде като помощ от нашите партньори. Това значително ще увеличи огневата ни мощ и ще ускори смъртта на врага. Именно тогава ще дойдат времето и редът на неговата общовойскова групировка. Казаното дотук не изключва удари срещу тази групировка на предварителните етапи, включително днес. Всички тези оперативни задачи се решават и ще се решават едновременно, като се отчита приоритетността на всяка от тях на различни етапи от развитието на операцията. Така, както се вижда от текущите събития, третата фаза на войната е започнала. При провеждането ѝ не е изключена известна настъпателна активност на противника в определени направления, но основно етапът ще включва разгрома на агресора и освобождаването на нашата земя. Има индикации, че нашата настъпателна операция се основава на съвременното военно изкуство и ще се основава на използването на съвременни високотехнологични оръжия. Командирите трябва да оставят опитите да освободят още една Ивановка, Богдановка или Петровка днес без никакви планове и перспективи за развитие на офанзивата. Често селища, освободени по този начин, скоро се връщат под контрола на врага. И нашите действия в този случай се превръщат в неоправдани загуби на материални ресурси и най-важното - ценни човешки животи. Това, разбира се, не се отнася за случаите, когато подобни настъпателни действия се налагат от обстановката на други участъци на фронта. Политиците не трябва да изискват незабавен ежедневен успех от армията. Нашите военни са доказали, че си знаят отлично работата и разбират кога, какво и как да я свършат. В тази връзка широко разпространената информация за заповедта на Върховния главнокомандващ към армията да освободи южната част на Украйна предизвиква известна тревога. Изглежда военните не са мислили за подобна задача преди. Военните, и не само военните, разбират, че заповедите се издават чрез директиви, които са сложни по смисъл и коренно различни от лозунги. Съдържанието на тези директиви, както и предстоящите планове за действие, се пазят в строга тайна. Следователно подобни съобщения са подобни на пиар кампании, поради което се възприемат с известно раздразнение. Врагът също е наясно с близкия си край. Единственото, което може да го спаси, е примирието и превръщането на военната агресия в преговорен процес. За Русия е жизненоважно да консолидира окупираните територии и да получи време да подготви нова фаза на агресия. Без примирие ще има бързо и неизбежно поражение на агресора. Примирие под всякакъв предлог - износ на зърно, размяна на заложници и пленници или всякакъв друг. Между другото, този метод на действие е разписан в така наречената доктрина на "Герасимов" (началникът на руския Генерален щаб - б.р.), която предвижда след активни действия да се правят предложения за разрешаване на конфликта и търсене на мир. За постигане на примирие ще бъдат хвърлени всички така наречени „хибридни сили“ на Кремъл, тоест неговите агенти както в Украйна, така и в чужбина. Но ние вече преминахме това през 2014 г. и няма да позволим повторение през 2022 г.

Зависи от нома В Еврос помаците са само няколко хиляди човека, но почти навсякъде можеш да срещнеш българоезични гърци (или гъркомани) Аз съм се учудвал когато в селата и градчетата случайни хора са ме заговаряли на български (видяли са българския номер на колата), или когато не можем да се разберем (отрещният говори немски) , накрая попита откъде сме и след отговора каже на български "Що не казвате, че сте българи!" https://bulgarnation.com/Българи в Гърция-Западна Тракия-Окръг Еврос.html http://www.promacedonia.org/knizhki/razbojnikov_1944.htm

Сега в Западна Тракия няма българи (елинизиризините в 17 и 18 век, част от които са си запазили езика, не са българи а са гърци), но преди 1920 г в Западна Тракия има българи. http://macedonia.kroraina.com/tr/9/trakija_9_4.pdf http://unicat.nalis.bg/Record/LSU.000388346

Как измисляш такива щуротии? Армията просто си върши работата, която политическото ръководство и е поставило, Хубаво е като се правят някакви обобщения, те да се опират на факти , а не на фантазии. Народът е преобладаващо "царистки" (няма как да е симпатизант на болшевишка Русия), и за отношението на голямата народа към болшевишка Русия ("болшевиците") и съответно към Запада преди и по време на ВСВ , може да се види в пресата по онова време - в най-тиражираните "Мир" и "Зора" - имат дигитални архиви Забележка: Смятам че в пресилено мнението на Цвета Трифонова, че "Зора" е вестник на интелигенцията"

"Хотели как лучше, а получилось как всегда"

Какво те учудва в тази класификация? https://en.wikipedia.org/wiki/South_Slavic_languages https://de.wikipedia.org/wiki/Südslawische_Sprachen https://ru.wikipedia.org/wiki/Южнославянские_языки В българската версия информацията е аналогична, с една разлика (тази че македонската норма не се смята за отделен от българския език)

Ukraine received Bulgarian SPG-9 “Warrior” https://mil.in.ua/en/news/ukraine-received-bulgarian-spg-9-warrior/ https://t.me/killpukin/8914

Признати са еднозначно и мисля няма реална възможност за предоговаряне , а Ал увърта за да си запази "лицето": Нова Демокрация сега поставя ребром въпроса към управлението на СИРИЗА за отговорността и за признаването на македонския език и идентичност. 3. Pursuant to those negotiations the following have been mutually accepted and agreed: a) The official name of the Second Party shall be the “Republic of North Macedonia”, which shall be the constitutional name of the Second Party and shall be used erga omnes, as provided for in this Agreement. The short name of the Second Party shall be “North Macedonia”. b) The nationality of the Second Party shall be Macedonian/citizen of the Republic of North Macedonia, as it will be registered in all travel documents. c) The official language of the Second Party shall be the “Macedonian language”, as recognised by the Third UN Conference on the Standardization of Geographical Names, held in Athens in 1977, and described in Article 7(3) and (4) of this Agreement. d) The terms “Macedonia” and “Macedonian” have the meaning given under Article 7 of this Agreement. e) The country codes for licence plates of the Second Party shall be NM or NMK. For all other purposes, country codes remain MK and MKD, as officially assigned by the International Organization for Standardization (“ISO”). f) The adjectival reference to the State, its official organs, and other public entities shall be in line with the official name of the Second Party or its short name, that is, “of the Republic of North Macedonia” or “of North Macedonia”. Other adjectival usages, including those referring to private entities and actors, that are not related to the State and public entities, are not established by law and do not enjoy financial support from the State for activities abroad, may be in line with Article 7(3) and (4). The adjectival usage for activities may be in line with Article 7(3) and (4). This is without prejudice to the process established under Article 1 (3) (h) and compound names of cities that exist at the date of the signature of this Agreement. 3 g) The Second Party shall adopt “Republic of North Macedonia” as its official name and the terminologies referred to in Article 1(3) through its internal procedure that is both binding and irrevocable, entailing the amendment of the Constitution as agreed in this Agreement. h) In relation to the abovementioned name and terminologies in commercial names, trademarks and brand names, the Parties agree to support and encourage their business communities to institutionalise a sincere, structured and in good faith dialogue, in the context of which will seek and reach mutually accepted solutions on the issues deriving from the commercial names, the trademarks, the brand names and all relevant matters at bilateral and international level. For the implementation of the abovementioned provisions, an international group of experts will be established consisting of representatives of the two States in the context of the European Union (“EU”) with the appropriate contribution of the United Nations and ISO. This group of experts shall be established within 2019 and conclude its work within three years. Nothing in Article 1 (3) (h) shall affect present commercial usage until mutual agreement is reached as provided in this subsection. 7. Upon entry into force of this Agreement, and subject to provisions under Articles 1(9) and (10), the terms “Macedonia”, “Republic of Macedonia”, “FYR of Macedonia”, “FYR Macedonia” in a translated or untranslated form, as well as the provisional name “the former Yugoslav Republic of Macedonia” and the acronym “fYROM” shall cease to be used to refer to the Second Party in any official context. https://vlada.mk/sites/default/files/dokumenti/spogodba-en.pdf

Само за 1 век -20 -ти, населението на света се увеличило близо 4 пъти. Увеличило се е с 4 милиарда и половина човека само за сто години. От 1,7 милиарда човека в 1900-та, населението на света е нарастнало до 6.2 милиарда човека през 2000-та.

Днес една майка и нейното детенце излизат на разходка. Час и половина по-късно, след заснемането на това видео, терористичната държава русия нанася ракетен удар върху центъра на града. Малкото момиченце почина. Кракът на майката е откъснат, а лекарите се борят за живота й. Този кошмар трябва да спре. https://www.facebook.com/svetlavdobreva/videos/464505878821742 PS Майката също е починала

През другата седмица, най-късно, трябва да гласуват. Вероятно ще изгласуват френската рамка, но проблемът им си остава - първо трябва да запишат българите в Конституцията (еднозначно, това им каза и У. фон Лайден вчера) , т.е трябва да се намери конституционно мнозинство, едва след това вписване ще започнат преговорите.. https://segabg.com/hot/category-foreign-country/es-kaza-na-skopie-purvo-promenete-konstituciyata Да кажем, че е немалко вероятно в средносрочна перспектива Северна Македония да се окаже в положението на вечния "ученик" (като Република Турция). Имаме една трежовна нация, с национално IQ 82 (на границата на леките форми на идитиозма), която може да бъде манипулирана дори и от немного опитни популисти и лъжци чрез всяване на страх посредством всевъзможни измислици и лъжи, (като тази че ще според френската рамка ще бъдат българизирани, и че според рамката езикът им ще бъде признат за диалект на българския)

Украйна се закани да застане на пътя на Сърбия към ЕС Депутат в Радата заяви, че неговата страна ще отмъсти на президента Вучич за интригите му с Русия 15 Юли 2022 1 894 sova.news Олексий Гончаренко Украйна заедно с Хърватия ще отмъсти на сръбския президент Александър Вучич за изявленията му относно войната в Украйна, като „превъзпита“ него и народа му, заяви депутатът от Радата Олексий Гончаренко в канала си в Telegram, цитиран от БГНЕС. По-рано сръбският лидер заяви, че на определен етап от войната Владимир Путин ще се обърне към световните лидери с някакво предложение и ако то бъде отхвърлено, на планетата ще настъпи "ад". Вучич също така подчерта, че сега "целият западен свят е във война с Русия чрез украинците". Гончаренко намекна, че Киев заедно с Хърватия планира да попречи на евентуалното присъединяване на Сърбия към ЕС. "Ние определено няма да забравим Сърбия и нейния президент. А след това ще бъде интересно да наблюдаваме шестмилионна Сърбия и нейното желание да се присъедини към ЕС. Мисля, че аз и моите хърватски братя ще гледаме и ще си спомняме, ще си спомняме, ще си спомняме… Процесът на превъзпитание е труден и ще бъде неприятен за сърбите, но ние можем да го направим", пише украинският депутат. ------------------------------- Давайте, и българите сме с вас и с хърватите...

Тази статия според менх е малко или повече подвеждаща с това, че назовава и посочва "България", защото нито една от компаниите вносители и tърговци на LPG не е държавна, (за англоезичната аудитория този факт най-вероятно е малко познат) В случая вносителят може да е всяка от големите компании (вериги), които са на нашия пазар като търговци: Лукойл - бензиностанции (ако не е някаква сделка и схема с участието на Лукойл - Нефтохим), Gazprom, Shell, ОМV, Rompetrol https://bg.fuelo.net/fuel/type/lpg/month?lang=bg Иначе, данните за производството и потреблението на на LPG в България са условно казано коректни https://www.bta.bg/en/news/economy/273533-production-of-liquefied-petroleum-gases-up-133-3-in-march-m-mproizvodstvoto-na

07:40 | 14 юли 2022 | Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристига в Скопие. Тя ще говори пред парламента на Република Северна Македония преди началото на заседанието, на което депутатите ще разглеждат предложението на ЕС за преговорна рамка за Република Северна Македония. Очаква се днес македонският парламент да се произнесе по т.нар. "френско предложение". Според медиите в Скопие заседанието е насрочено за 13 ч. местно време. Преди това на председателя на Европейската комисия престоят срещи с премиера Димитър Ковачевски и с президента на държавата Стево Пендаровски, предава БТА. Фон дер Лайен е поредният от редица европейски лидери и правителствени представители, които посетиха Скопие през последните дни, давайки стимул на властите в Република Северна Македония да приемат предложението, което ще отвори възможност за преговори на страната за членство в ЕС. На приемането на предложението се противопоставя опозицията от ВМРО-ДПМНЕ и "Левица", които организират протести под надслов "Ултиматум - не, благодаря" всяка вечер в продължение на повече от седмица, като в две от протестните вечерите се стигна до инциденти с полицията и граждани от албански произход. Протестите днес бяха обявени за обедните часове, когато парламента ще обсъжда документите, внесени от правителството. https://dnes.dir.bg/svyat/ursula-fon-der-layen-pristiga-v-severna-makedoniya-za-glasuvaneto-na-frenskoto-predlozhenie?fbclid=IwAR0xO0uOCrJM3pwWX7guadZfh7aATfW5JXudEr8aE1iCwY6H4Ii4au9-EC4

Според данните на НСИ и Eurostat в България през 2022 има реален ръст на промишленото производство и износ на промишлени стоки. Като цяло ръстът навдижава покачването на цените на износните стоки, т.е имаме реален ръст https://www.segabg.com/node/218417 https://profit.bg/balgariya/rast-na-promishlenoto-proizvodstvo-prez-may-75/ Къде е най-големия ръст и какви са причините за общото нарастване? Да вемем месец май: Виждаме, че нарастването нв се отнася до производството на електроенергия и оръжие, но все пак е възможно (без да е сигурно) да има някакво нарастване при военната продукция, по- специално при оптиката (тук обемите не са дадени, показано е само процентното нарастване) Какви са причините? Бих изброил няколко: -Нарастнало търсене -По-ниски цени на природния газ, и по ниски и/или субсидурани цени на електроенергията и природния газ в България от тези в по-голямата част от страните в ЕС. Забележки: В момента руският газ, който се използва в Западна Европа е по-скъп от този "неруския" който получава България. Българската енергетика работи със свръх-евтини местни суровини -лигнитни въглища с цена на изкупуване от ТЕЦ-овете - 20 лева за тон. Също така - разходите за производство на екетроенергия от АЕЦ- Козлодуй са ограничени само до оперативните (капиталовите отчисления няма, не се извършват, защото АЕЦ е изплатен) -Заемане на ниши на украински и/или руски производители,

TUESDAY, 12 JULY 2022, 16:36 – SERHIY MELNYK More than 130 vessels loaded with Ukrainian grain are waiting for passage at the entrance to Romania’s Sulina Canal. Reported by Ukrainian Shipping Magazine. The congestion is associated with the intensification of shipping for the export of Ukrainian grain through Romanian terminals. Navigation in the area is further complicated by the fact that the Sulina Canal is one-way. Therefore, ships can wait for passage for weeks. Opening up passage for ships through the Bystre estuary could also help to "relieve" the canal after Russian Federation troops were driven from Zmiinyi (Snake) Island by the Armed Forces of Ukraine. It is worth noting that navigation through Bystre will still not be able to provide Ukraine with even a fraction of the exports that were previously carried out through its ports. The depth of the estuary does not allow large dry cargo ships with grain to pass through. ---------------------------- И още

НС ратифицира протоколите за присъединяване на Швеция и Финландия към НАТО от Десислава Маркова 12:31, 13.07.2022 Чете се за: 00:50 мин. У нас Снимка: Архив Слушай новината Парламентът ратифицира протоколите за присъединяването на Република Финландия и кралство Швеция към Северноатлантическия договор. Това се случва след като в края на юни на срещата на върха в НАТО беше взето решение да поканят двете държави в Алианса. С присъединяването на Финландия и Швеция страните членки ще станат 32. Ратифицираните от Народното събрание протоколи днес ще влязат в сила след като всяка от страните от Северноатлантическия договор уведоми правителството на САЩ в качеството му на депозитар за изпълнението на вътрешните процедури.

Оценките от 1978 г. често са от непредставителни елитни извадки и не са правени корекции за ефекта на Флин, на който не е обърнато значително внимание до 6 години по-късно от Джеймс Флин (Flynn, 1984). Все пак корелацията между стойностите от 1978 г. и 2019 г. е r .81 (n 23). Това е доста силно, особено като се има предвид, че ранните оценки се основават на приблизително 30 проучвания, докато последният набор от данни се основава на 667 проучвания (версия 1.3.1, откритата в книгата). Имайки предвид стабилността на резултатите във времето, читателят може да се чуди: Какво е новото в тази книга, в сравнение с предишните работи? Първо и най-вече, Тату Ванханен почина през 2015 г., така че Лин вербува много по-младия (роден през 1983 г.) изследовател на германската интелигентност Дейвид Бекер да му помогне. Предишните издания понякога бяха критикувани за непрозрачни методи и грешни изчисления (напр. Barnett & Williams, 2004). Да се обърне внимание на тези критики и да се премахне грешки в изчисленията, авторите възнамеряват да повторят всички изчисления за настоящата книга. Те също се стремят да приведат своята методология в съответствие с възникващите принципи за отворена наука, включително отворена данни, методи и код (Hesse, 2018; Lindsay, 2017; Paxton & Tullett, 2019). Авторите следователно се опита да получи копие от всяка хартия, която е била използвана. Много от тези обаче проучвания все още не са получени (514 отчетени, 70%, като 216 все още липсват) и така бяха изключени от настоящото издание на книгата. Това не е толкова изненадващо, като се има предвид, че много от оригинални статии бяха публикувани през миналия век в изключително неясни, понякога неанглийски издания, които вече не съществуват. Основният извод от новия набор от резултати е, че стойностите, изчислени в по-ранни работи, са валидни добре при повишена методологична строгост и преизчисляване от нов изследовател (Бекер направи това изчисления, Лин предостави копия от източниците). Струва си да кажем нещо за новите използвани методи, което е темата на втора глава. Авторите илюстрират своята методология чрез приканвайки читателя да разгледа данните за две измислени държави. Те предоставят различни характеристики относно фиктивните проучвания, използваните тестове, годината на провеждане на теста, годината на стандартизация на теста, представителността, размера на извадката, възрастовата граница и т.н. След това запознават читателя с различните начини за коригиране за изкривяващи ефекти (включително ефекта на Флин, който се различава както по тест, така и по регион), и различните начини за претегляне на резултатите според качеството на изследването. Процесът завършва като донякъде подобен на този, използван за систематичните прегледи на Cochrane, въпреки че авторите не го правят изглежда се вдъхновяват от всякакви насоки за мета-анализи (напр. Предпочитани елементи за отчитане за Систематични прегледи и мета-анализи; Swartz, 2011). След това авторите обсъждат методите за изчисляване на национални коефициенти на интелигентност (IQ) от международни училищни постижения/ тестове за оценка (PISA, TIMSS и др.), както беше направено и от Хайнер Риндерман по-рано (Rindermann, 2007, 2018). След като процесът е обяснен, се представят таблици с новите оценки на IQ. Въпреки това е малко вероятно някой да използва тези таблици специално, защото, както авторите обясняват, националните коефициенти на интелигентност сега се актуализират по-често и са достъпни на David Becker’s уебсайт за изтегляне в удобен за машини формат (http://viewoniq.org/). Текущата версия е 1.3.2, който съдържа няколко малки корекции на грешки в сравнение със стойностите в книгата и добавя няколко нови изследвания. Този подход изравнява базата данни с национални IQ с други широко използвани данни комплекти, като например проекта Мадисън (https://www.rug.nl/ggdc/historicaldevelopment/maddison/), който предоставя национални икономически мерки, и Clio-Infra (https://clio-infra.eu/), който предоставя исторически данни от интерес за икономическите историци И т.н.

По дефиниция интелигентността е способността не само да се разбират, но и да се обясняват концепции. Ако индивидът не разбира каква е концепцията, или не може да я обясни - той със сигурност не е "гениален". (Или ако чака някой друг да му обясни, за да приложи и демострира своята гениланост, това което мисля че се опитваш да кажеш) Пример: Задата е: избери излишното: "пила", "лопата", "мотика" и "копач" Ако човекът иска повече подробности, защото вижда "недобра комуникация" (представяне), той вероятно не е достъчно интелигентен за направи абстракциите Един необразован селянин би избрал едно (на него лопатата не му е в списъка), гражданина - друго, морякът вероятно би имал познати граждани и би избрал това което избира гражданина.. и т.н. Както написах - отшелниците са изключения Мери се индивидуалната интелигентност и върху данните се правят корекции и интерполации за да се намери средната за нацията Не се измерва никаква "групова интелигентност", няма дефиниция за нея, няма и разработен инструментариум и методики, А дали има смисъл да се мери, и какъв е той (ако се дефинира някаква такава) - е неясно. За това как се извършва вазимодействието на хората в групи и колективи съществуват отдавна използвани и влезнали в научна употреба дисциплини и направления - социлогична психология, културна антропология и други подобни..

Е, то много неща са се променили в монографията от 2019-та (Lynn and Becker) https://www.gwern.net/docs/iq/2019-kirkegaard.pdf Ествествено, монографията и изследванията нямат връзка с "еволюционната биология" (и доколко изобщо "еволюционната биология" е наука, отговаряща на критериите на Попър за наука). Изобщо - само около 50 процента от IQ-то е билогично обусловено (оснатаната част са "фактори на средата", за част от които споменах) и "вкарването" на IQ-то, когнитивната психология в еволюционата биология (наука) е като да направим "манджа с грозде" ПС За да схване какво е влиянието на "факторите на средата" върху интелекта , може да се хвърли поглед върху върху изследванията на А.Лурия (има и тема в форума)

Става дума за корелации.. А причините за растеж може да са всякакви..