nik1

И ще кажа още нещо неприятно Фружине Цената от 10 милиарда евро за двата блока заедно с инфраструктурите, и съответно себестойността от 10 евроцента за киловатчас (руснакът го казва, Правда об АЭС «Белене» http://www.proatom.ru/modules.php?name=News&file=article&sid=4317 не само от одиторската компания HSBC) е занижена (или по точно е най-ниската теоретична) Защо Фружине? Има нещо, което се казва забавяне, и оскъпяване на проектитете поради забавяне (това най-малко всички инженери и и иконимисти го знаят, ама кака ти Корни и батко ти Волен не са такива, нито ти, аз обаче съм инженер по професия, не само по образование) , Има и още нещо, което е известно като оскъпяване поради "корупционен натиск" (това го знаят всички които се занимават с икономика) , И слепите и нечетящите в България знаят, че забавянията и корупционния натиск ги има, и са значителни при всички проекти с държавно участие (вижте "Цанков Камък" .Той се осъпи повече от.. 2 пъти! При 210 милиона евро проектна цена крайната му излезна 490 милиона евро), И какво следва от това в числа, ти ми кажи, за да не излезне че само аз пиша..

Интересен си ти.. И какво е интересно тук?. Фактите и числата говорят, аз само ги представям. (ма вземи прочети поне заглавния пост, голям си дръвчо май:) Числа, числа и факти трябват (тук сме форум наука и икономика), не клипчета, приказки и политика. (Аз знам си привърженик на АЕЦ Белене, но аз нямам вина за това че си се подвел и вярваш в нещо, което е всъщност е съвсем друго)

Паралелната държава "Белене" След като се превърна в символ на злото по време на комунизма, сега Белене е вече и символ на пленената държава. България е заробена, а данъкоплатците се готвят да подарят на завоевателите си поредния милиард. Коментар от Иван Бедров: През 1981 година тогавашната комунистическа власт определя Белене за мястото, където да се изгради втора атомна електроцентрала в България. Едва ли тогава някой е търсил специалния символ. В онези дни в Белене все още „работи” затворническият лагер, в който са изпращани противниците на режима. Дори предстои разширяването му - само три години по-късно комунистическата власт ще реши да смени масово и насила имената на турците, а оказващите съпротива да изпрати именно в Белене. В онези години името на това 8-хилядно градче с богата история носи само една асоциация - на насилническия тоталитарен режим от съветски тип, който отне свободата на българите, а противниците си предпочете да бие не на избори, а да ги бие буквално. После обаче парите за авантюри свършват, проектът за АЕЦ е замразен, а Белене още цяло десетилетие си остава само „лагерът Белене“. До началото на 21 век, когато фунията изведнъж се отваря и от нея изтичат близо 2 милиарда и 500 милиона лева. Толкова е сметката (засега), която българският данъкоплатец получи срещу аферата „Белене“. От момента на „съживяването“ на проекта от правителството на Симеон Сакскобургготски, през ускоряването му от кабинета на Сергей Станишев, та чак до често променящата се позиция „за“ и „против“ на Бойко Борисов, който все пак предложи на Народното събрание официално да спре проекта - през цялото това време беше ясно, че в Белене няма да има ядрена централа. През цялото време беше ясно, че никой не знае колко е крайната цена на този проект. През цялото време беше ясно, че няма частен инвеститор, който да иска да си даде парите без държавни гаранции. И през цялото време премиери, министри, директори на държавни предприятия и обикновени лобисти насърчаваха държавата да троши още и още пари. Преди дни Министерският съвет внесе експресен проектозакон, а Народното събрание също толкова експресно го прие. Законът казва само едно: държавният бюджет да отпусне безлихвен кредит на Националната електрическа компания (НЕК), която да плати веднага на руската държавна „Атомстройекспорт“, след като бе осъдена от Международния арбитражен съд заради поръчано и отказано оборудване за два реактора в „Белене“. В закона не е посочена сума, но в мотивите към него пише, че до края на годината това задължение ще възлиза на 646 230 132 евро. Управляващите не обясняват защо така изведнъж, защо цялата сума, има ли други варианти, има ли изобщо произведено оборудване, предстои ли някаква доставка и т.н. В мотивите към закона единствено плашат, че ако не платят сега, веднага и всичко, "Атомстройекспорт" може да запорира активи и сметки на НЕК, а това ще застраши сигурността на енергийната система на България. Е, преди години Борисов плашеше, че ако не построим „Белене“, токът ще поскъпне 18 пъти... Проблемите с това експресно решение са поне три. Първо, управляващите отказват да покажат на българите решението на Международния арбитражен съд. Какво пише в него? Какви са процедурите след това решение? Има ли връзка между плащане и предаване на оборудване? И изобщо: защо българите трябва просто да повярват и да платят, след като много пъти досега са си купували котка в чувал за много пари? КТБ не беше толкова отдавна. Второ, не се споменава за постигнати договорки с руската страна, които да обяснят при какви условия тя си получава парите веднага. Българското правителство има ли някакви гаранции, че „Атомстройекспорт“ ще съдейства за препродаване на оборудването? Това ли ще е краят на отношенията или може да има още искове за още пари? Търсени ли са варианти за реализация на произведеното (ако има такова), за да бъде компенсирана поне част от сумата? Последното, което българската публика помни, е как половината правителство замина за Иран, за да продава реакторите. Трето, разхищението се върши с огромна лекота и без никакъв знак, че ще се потърси отговорност от онези, които вкараха милиарди в тази черна дупка. Кой е взимал решенията? Кой е подписвал поръчките? Всичко ли е било спазено? Имало ли е конфликт на интереси? Ще понесе ли някой отговорност за поредната многомилиардна афера на сметката на българите? Съвсем отделен е въпросът дали са правени предварителни консултации с Европейската комисия за подобна безлихвена държавна помощ. Този път от Брюксел бяха любезни и обявиха, че не са информирани. Казаха го още преди в София някой да се оплете в лъжи. Организиран грабеж Политиците носят само политическа отговорност за управленските си решения, колкото и погрешни и скъпи да са те. Но в случая с АЕЦ „Белене“ има поредица от фатални действия на конкретни лица. Първо, през 2008 година двама шефове в НЕК поръчват на „Атомстройекспорт“ оборудването без решение на Съвета на директорите и на министъра на икономиката и енергетиката. Това става и без да има подписан окончателен договор за централата. Второ, през 2011 година друг шеф на НЕК подписва поредния обвързващ документ, а министърът на икономиката и енергетиката отново не е информиран. Трето, дори година след като парламентът е решил да сложи край на проекта, държавни фирми и общини продължават да изграждат далекопровод, който да пренася тока от несъществуващата централа. Четвърто, дори година след края на проекта, държавните енергийни фирми изплащат милиони за консултантски услуги. Нима не е ясно за какво става дума? Иван Бедров АЕЦ „Белене“ е паралелна държава. С интереси за милиарди, с консултантски фирми, с директори в държавната енергетика, със свои министри, със свои партии, с партньорите в Москва, които винаги знаят, че могат да разчитат на някой милиард от българския данъкоплатец срещу прилична комисионна. И със свои прокурори. Държавното обвинение започва разследване през 2012 година след публикуването на доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция, чийто тогавашен председател днес е министър на енергетиката - Теменужка Петкова. После тихомълком разследването е прекратено. Сега било подновено, но чак след поредните изнесени данни от министърката. Знаем как ще приключи тази история - няма да има търсене на отговорност, няма да има виновни. Организираният грабеж продължава по план. Министрите от БСП, по чието време е поръчано оборудването, днес, при управлението на ГЕРБ, са на високи позиции в държавната енергетика. А бившите шефове на НЕК са някъде по върховете на паралелната държава - независимо дали в частния или държавния ѝ сектор. Българската държава е пленена, а данъкоплатците се готвят да подарят на завоевателите си поредния милиард.

Фружине,няма никакви теории на конспирацията при Белене, всичко е просто, и опира до далаверата и парите, "чистата икономика" Не ми се търсят докладите на Агенция за държавна финансова инспекция, Чел съм два доклада от 2009, и този от 2012 - самия проект Белене е една гигантска далавера, строи се в неспазване на Закона за Общестените поръчки , без обществена поръчка и без подписан договор с "Атомекспортстрой" (затова не платихме лихви върху 620 милиона евро за реакторите) ----------------------- Корупцията и далаверата е част от икономиката, нали се сещаш, и то много сериозна. У нас корупцията е движеща за икономиката ни, четете и Румен Арамов, Стопанския 20 век на България, постнал съм го, Самия автор го пише, корупция и етатизъм, това са особеностиоте на бългасркия икономически модел. Та няма никакви теории на конспирацията, не си пълненете главите с глупости. ПС А ето го и докладът от 2012 , четиво, което може да влезне в енциклопедиите по корупция и далавери..(Солунското метро, което се строи десетки години, е само бледа сянка на далаверата Белене) http://www.mi.government.bg/files/useruploads/files/vop/resume_fin_nek.pdf

Плюс и от мен! Май вече нямаме и БТР60 на въоръжение, след 2015? Ще ги пенсионират заради Командото на генерала на Президента изглежда , информацията е от министерството на отбраната: http://armymedia.bg/archives/41460 Някой да се изненадва? -------------------- Имали сме машини "бол" допреди 3 години, http://www.moddb.com/members/bulgarianarmy/images/bulgarian-btr-60-modernized Сега "йок" ? Не знам, нека Киров и Фружина кажат къде са ни БТР60, може онази информация от Министерството на да не е актуална вече (в България всяка информация е "предпоследна")

Вижте, става дума за бронетранспортьори, пише го в текста на заглавието (авторът на статията е за ...не, че не обяснява нищо, а линкът не работи). Значи цялата дандания е за т.н. "таксита" до бойната линия(бойни таксита или бойни автобуси). Изискванията са високи (и не знам кой, защо и как ги поставял), което значи че трябва да се спрем на модерни и скъпи машини. Tова е.. Нямаме възможност да ги произвеждаме; /не, не става дума за БМП-та, (AFV), бойни машини на пехотата, а за БТР (APC)/: Избирайте си APC-та , "таксита", 'battle taxis' or 'battle buses' - от 5 милиона до 2,7 милиона долара единия.. Командото M 1117 изобщо не е APC, а ASV, ама това е още една глупост (в случая има недоказан,но все пак има широко известен корупционен интерес) https://www.google.bg/search?q=World's+Ten+Best+Armoured+Personnel+Carriers+&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b-ab&gfe_rd=cr&ei=uOhKWd-bLO2v8wf6qo-oAQ

Страната на невидимите данъци Posted on October 8, 2015 by Dimitar Sabev Данъчният режим в България не е типичен за европейска държава: повечето данъчни индикатори я нареждат на полюсите по сравнение с другите страни членки. С най-голям дял в Европейския съюз на косвените данъци в данъчните приходи, с над 50% принос на данъците върху консумацията, с много ниска данъчна тежест за капитала и още по-ниска цена на труда, България би заела квадранта „ниски данъци – висока социална тежест“ на съответната графика. Годишните обзори на Евростат за данъците в ЕС показват, че преките данъци през 2012 г. са дали едва 18.8% от данъчните приходи в България, при средно 33.4% за съюза. Обяснението на Евростат за по-високите преки данъци в Западна Европа е „електорален ефект”: по-високото данъчно облагане на богатото малцинство е инструмент за изборен популизъм. В данъчната политика на България се вижда същия ефект, но с обратен знак. Ниските преки данъци се рекламират като начин за задържане на бизнеса, от който се очаква да избяга в чужди юрисдикции, ако бъде притеснен. Затова управляващите партии преди избори неизменно обещават на бизнеса и международните партньори да не променят данъчния модел. България е страната с най-ниски преки данъци в ЕС: 10% индивидуален при 39.4% средна ставка за най-високодоходните групи в ЕС. Корпоративният данък от 10% съответства на 30% средно за ЕС. Но тези ниски ставки трябва да се компенсират – и това се прави с невидимите, подмолни косвени данъци. Делът им в данъчната тежест в България е 55.3% при средно 34.5% за ЕС. Оказва се, че като поддържа преките данъци демонстративно ниски, държавата се лишава от малко. Хората в България мислят, че плащат малки данъци от малките си заплати, а държавата всъщност им взима много повече с косвените данъци върху потреблението. Когато купуват храна, лекарства, учебници и т.н., обикновените хора компенсират бюджета за преките данъци, спестени на фирмите и на богатите. Диференцираните ставки на ДДС се използват в цяла Европа за насърчаване и подпомагане. В Австрия има диференцирана ставка на ДДС за храни и преса. В България след 2007 г. дори този типично социален данъчен инструмент влезе в услуга на бизнеса – с 9% налог върху нощувките в хотели. В Румъния диференцираните ставки на ДДС от последната година се отчитат като успех, у нас се търсят аргументи защо те няма да проработят. България събира с над 20 процентни пункта повече косвени данъци, отколкото е средното за ЕС. Тъй като данъците са инструмент за насърчаване или сдържане на една или друга икономическа активност, с високия дял на данъците върху консумацията и сравнително ниския товар на данъците върху труда българската държава сякаш заявява на своите граждани: „Работи, не яж!“ На практика, ниските заплати ограничават потребителските бюджети, свиват вътрешния пазар и спъват стопанската активност – кредитният ръст от години е нулев или негативен. Това прави спестяванията безсмислени. В 1% от банковите сметки у нас се държат около 35% от парите. Данъчната структура в България не преразпределя тежестта в обществото и с това утежнява данъчния товар върху уязвимите групи. Не се прави данъчна разлика между пенсионери с най-ниските доходи в ЕС, ученици, студенти, социално слаби. Всеки, който участва в социалния живот, с всяка своя покупка внася ДДС и акцизи. В България няма и необлагаем минимум на доходите – такъв има в Белгия. Неслучайно неравенството на доходите в България е най-високото в ЕС. Трудът в България се поддържа евтин по много способи, ниските данъци върху труда са още един. Социалните вноски с 25.8% от данъчната тежест у нас са по-ниски, но все пак съпоставими със средните за ЕС 32.4%. По-отчетливо е привилегированото онтошение на капитала, с 3.9% дял в данъчната тежест в България, при 8.2% средно за ЕС. Общата данъчна тежест в България в периода 2000-2012 г. е намаляла с 15 пункта. Към 2013 г., от тогава са най-новите данни, тя е 28.1% от БВП, на предпоследно място в ЕС след Литва. За съюза от 28 държави, данъците и задължителните социални вноски дават средно 40% от БВП. Прави впечатление, че енергийните данъци и данъците върху тютюна и алкохола в България са с най-висок дял в общите данъчни приходи спрямо останалите европейски държави. Не става дума за drink and drive, а че България с членството в ЕС е принудена да въведе минималните за ЕС акцизи за горивата и тютюните. При ниска обща консумация, тези проценти всъщност показват колко голям дял в домакинските бюджети имат потребителските стоки. България отново е в несвойствена за ЕС данъчна ситуация. Да имаш най-ниски преки данъци не означава да имаш най-ниски данъци. България събира значително по-малко данъци от средното за ЕС, но ги събира най-вече от потреблението на мнозинството от ниско заплатени работници, селяни, пенсионери, деца на издръжка. Отказвайки на населението необлагаем минимум и диференцирани ставки за ДДС, българското управление влошава екзистенциалното положение на милиони души около и под линията на бедността. Това, което в българското данъчно облагане е спестено на най-слабите, заради липсата на прогресивен елемент е дадено като привилегия на компаниите и на хората с високи доходи. Още една слабост на българската данъчна система е, че тя предоставя едва 3% от данъчните приходи на местната власт, при 11% средно претеглено за ЕС. Локалните средства постъпват в централния бюджет, след което от гледна точка на гражданина разходването им става невидимо, точно както невидим е ежедневният човешки принос пред косвените данъци. По-високите данъци допринасят за богатството на народите На най-долната графика е показана зависимостта между данъчна тежест и икономически продукт на страните от ЕС (без Люксембург). С просто око се вижда, че страните, които имат по-нисък дял на данъците в БВП, имат също така и по-нисък БВП. И обратно: богатите държави имат високи данъци. Статистическият анализ доказва, че 43% от размера на БВП на човек от населението на една европейска страна може да се обясни с размера на данъчните приходи. Зависимостта на практика е по-силна, тъй като в ЕС има редица случаи на малки периферни страни с ниски данъци като Естония, Латвия, Литва и Ирландия. Те тежат точно толкова, колкото икономическите колоси на Европа Германия, Франция, Великобритания и Холандия – страни с много висок БВП на човек от населението и високи данъци. Ако се използват данни на по-ниско териториално ниво, или данните за страните се претеглят през БВП, ще се окаже, че това дали даден регион в ЕС е беден или богат до голяма степен зависи от това дали той поддържа ниски или високи данъци. Данъчната политика не е единственият фактор, който определя богатството на народите, но страните с по-високи данъци по правило имат и по-висок жизнен стандарт. Те създават институции, които оползотворяват по-голямата въвлеченост в обществените дела на обложените с високи данъци граждани и компании. Не така стоят нещата в България – страната с най-ниски преки данъци в ЕС, най-ниска цена на труда – и най-тежък данъчен товар върху ежедневното потребление на обеднялото население.

Това че нямаме необлагаем минимум, според мен е следствие от поне две неща: -липса на консенсус и разбиране в обществото, липса на някакъв по задълбочен анализ на данъчната политика при сегашните управляващите (един вид най-лесно е да се каже- "щом като плоския данък работи и постъленията са по-високи отколкоито при пропорциналното облагне, няма да го пипаме изобщо"), съчетано с политизирането относно плоския данък на червените (възможно е управляващите просто като контра на опонентите си да не искат да се промянат нищо) Апропо, в Естония има плосък данък, но и необлагаем минимум -неефективното харчене на държавните средства се компенсира с "изстискване" на всяка стотинка от данъкоплатците ------------------------ Какво друго може да се каже? Най-показателно за мен е че след въвеждане на плоския данък и отпадане на необлагаемия минимум, данъчните постъпления от подоходното облагане нарастват и остават стабилни и дори по време на кризата. Това е тема за размисъл, аз съм склонен да допусна (без да съм убеден в това), че увеличаване на постъпленията от данъка се дължи на нарастване на дела на данъците на най-бедните - работниците, чийто доходи са на светло ведомостите, и данните които непосредствено се дават на НАП и НОИ

Класическият капитализъм до голяма степен беше прецакан (в зависимост от това колко южна е страната,но не само),и придоби социалистическо-олигархо-крони особености и измерения. Има мнения, че демокрацията и капитализмът не са много съвместими, партиите в по-малка или по-голяма степен са пруинудени да се превръщат в клентилистки, заради електоралната и друга подкрепа която получват вследствие от раздаването на блага и услуги. Вижте и подкрепата за Рон Пол в САЩ,..Рон Пол съвсем не е Маркс или Пол Пот.. Всъщност казва най-важните неща за да може общество (капиталистическото) да функцинира нормално - трябва да има сътрудничество (условно лявата или по-скоро лявата популистка или популисткатапропагданда и PR внушават че само държавата може да се грижи за това); трябва да има свобода, хората да са способни да взимат решения и да носят отговорност за решенията и живота си (пропагандата внувашава че хората не са способни да се справят без държавата) Точно така е.

ПС Добре звучи, само че е нонсенс. Козлодуй е построен, защото икономиката е имала нужда от електронергия, разбира се, не заради това че днес себестойността му е 2,5 цента! Идеята държавата да гарантира изкупуването на нещо за което няма пазар (или да построи завод които произвежда нещо за което няма пазар) , с идеята че след 30 години изкупните цени ще паднат репективно ще има пазар, не е прилагана и при сталиновата командно-административна ситема (Не е ли много по-добре тези хвърлени пари да се мултиплицират в икономиката, въртейки се в нея, а след 20-30 години, ако се наложи да се построи нова електроцентрала?)

Сгреших

Е малко драматизирате, иначе съм съгласен че случващото се мирише много на пари. Ясно че имаме нужда от бързи колесни машини (армията ни е в НАТО), но това се преекспонира - какви са тези 250-300 бройки AFV/ASV (?), след като Румъния има само 30 бр LAV III и 60 бр. URO VAMTAG? ------------- И още един въпрос за размисъл: А защо да не купим на старо, втора ръка, такива машини - те ще са два, три пъти по-евтини? (М1117 Second Hand, в движение, вървят по 250 000 долара.. Гледал съм продажби на военни хъмвита за 20 000 долара) Ново се купува от най-богатите страни, така е и в живота- бедните си купуваме дрехи втора ръка. а нашите военни стратези искат на "гол задник да имат чифте пищови"! Е не може така..

Не мисля така. В момента производствената цена (себестойността по-точно ) на електроенергията добита от ВЕИ е по-ниска от прогнозираната на АЕЦ Белене от 10 евроцента, След 20 години фотоволтаиците ще да станат конкурентни на топлинните централи с изкопаеми горива, и на ядрените централи. Което за мен значи (заедно с фактора наляване на потребелението), че след 20-30 години теоретично няма да се налага да внасяме електроенергия. Освен всичко - хипотетично ще след 20-30 години може да имаме резервни топлинни мощности, които ще бъдат бъдат използвани, (А то и сега има такива, фактът че държавната НЕК/БЕХ се провали тази зима и се наложи да внасяме ток по 18 евроцента от Румъния е нов признак за това че моделът на "държавна електропроизводителна компания" у нас е дисфункционален!!) Пак хипотетично: можем още сто години да караме на топлинни централи със собсвени въглищаа, но всичко е въпрос на оценки и анализи - колко ще струват новите такива, и/или допълнителните съоръженията за очистване, и екотаксите. На грешен път си. Това дали ще имаме АЕЦ Белене, зависи единствено от това дали ще се намерят частни инвеститори, желаещи да инвестират в в проекта, и в крайна сметка наистина инвестиращи в него Познайте има ли такива, и имало ли е някога? А схващащ ли че с ВВЕР-те от типа на Белене не ставаме енергийно независими? Казано в твоя стил: Тъй като не произвеждаме произвеждаме ядрено гориво, в момента се молим на Великия Хан за него, както и за газ и нефт

Не знам защо е за "съжаление"? Вих посъветвал, тези които имат пари за хвърляне на вятъра , да ги дадат за SOS селища, за лечение на деца в чужбина, за старчески домове и програми, за по добро-обазование на талантливи, нои бедни деца и други, вместо за построяване на нов паметник на глупостта и корупцията

Аз не вярвам в случайностите. Публично известно е, заради изявите му, каква политическа философия "изповядва" Иреней Сръбски (по-завоалиран вариант на сръбски шовизинъм и национализъм, противопостявяне на присъединяване на Сърбия към ЕС структурите, и други) Смятам че това грубо навлизане в полическат,а и по-конктретно антибългарска политическа област е свързано с.предчувстваното от "Иреней и сие" и предизвестено "начало на края" (дай боже!) на сърбизма и сръбския шовинизъм в...Македония. https://www.actualno.com/balkani/zaev-na-edno-kafe-s-borisov-shte-prikluchim-dogovora-za-dobrosysedstvo-news_618150.html https://www.actualno.com/balkani/makedonija-kipi-zaev-bil-predatel-njamalo-da-pusnat-borisov-za-ilinden-news_618123.html Забележка: Косово е само една , и то видима "страна", (темата за Косово отново излезна на преден план в Сърбия); Сърбизмът, който е идеология на шовинистични основи, е в упадък навсякъде в страните от Бивша Югославия , вкл. и в натовски вече член Черна Гора , а Македония е последният бастион на сърбизма и съброманията.

АЕЦ "Белене" е невъзможна и като частен проект за износ на ток* http://www.mediapool.bg/aets-belene-e-nevazmozhna-i-kato-chasten-proekt-za-iznos-na-tok-news207216.html Правда об АЭС «Белене» http://www.proatom.ru/modules.php?name=News&file=article&sid=4317

„Козлодуй” и „Белене” (Булат Нигматулин) http://ime.bg/bg/articles/kozludui_and_belene_bn/ Извадки от изказване пред една от комисиите на Народното събрание от заседание на 22 януари 2013 г., със съкращения. Булат Нигматулин (експозе) „Въпросът за „Белене“ е тема, с която аз съм добре запознат. Аз смятам, че още отпреди 12 години се занимавам с тема, свързана с българската атомна енергетиката, тогава аз на пост заместник-министър на атомната енергетика в Русия се сражавах до кръв за това да не бъдат затворени трети и четвърти енергоблокове на АЕЦ „Козлодуй“. Аз самият съм участвал във въвеждането в експлоатация на трети и четвърти блок в Нововоронежката атомна електроцентрала в Русия, а трети и четвърти блок в „Козлодуй“ са огледални блокове, същите като трети и четвърти в Нововоронежката атомна електроцентрала. Тогава аз получих обещание от министъра на енергетиката на България, че трети и четвърти блок няма да бъдат затворени, но каквото се случи, то вече е станало и няма защо да се връщаме назад. Тези два блока в Нововоронежката електроцентрала ще работят още 18 години или те ще работят до 18-та година, а вашите блокове в „Козлодуй“ бяха затворени. Но нека да се върнем към темата „Белене“. Ще представя няколко теореми. Първо, не сме против самата атомна електроцентрала като обект. Изхождаме от презумпцията, че нашите, руските атомни реактори са сигурни, ефективни и проектът е добър. Постави се въпросът за какво се строи електроцентралата? Тя се строи, за да произвежда електроенергия, която да бъде продавана. Теоремата се състои в това, че днес и за следващите двадесет години като минимум България е осигурена с електроенергия, електроенергия, която даже е в излишък. На глава от населението в България произвеждате един път и половина, два пъти електроенергия, отколкото в съседните ви страни. Това е първата теорема. Втората теорема, започвам с въпроса може ли електроенергията от АЕЦ „Белене“ да се продава в чужбина? Това може да бъде решено в рамките на един отделен проект, който не е бил разработен заедно с проекта за строителството на АЕЦ „Белене“ и той засега не се разглежда в рамките на този проект. Еднозначно може да се каже, че при сегашните условия, при които се проектира АЕЦ „Белене“, цената, която ще бъде постигната, а това са 10 евроцента за изкупуване, като възвръщаемост на проекта. И ако се говори за създаването на мрежите за включване на електроцентралата към електроразпределителната мрежа, цената стига до 14 евроцента за следващите 20 години. Тази цена прави електроенергията от „Белене“ непродаваема. Следващият въпрос е необходима ли е електроенергията на съседните ви страни? Преди един месец беше подписан договорът по проекта „Южен поток“. Това са доставки на газ за съседните на България страни. Този газ ще бъде доставен в съседните ви страни, за да задоволи потребността от гориво на строящите се газови електроцентрали в тези страни. И тези страни, дори ако сега изпитват дефицит, тогава ще постигнат една енергийна независимост. Това дори не зависи вече от цената. Става въпрос за това, че цената на газта ще бъде по-ниска от цената на електричеството от „Белене“ през този период, за който ние говорим – периодът, когато трябва да бъдат върнати инвестициите. Да поставим въпроса и по друг начин. Намерен е инвеститор, който е готов да вложи своите пари в строителството на АЕЦ „Белене“. Половината от инвестициите се предоставят от този инвеститор, другата половина предоставя България. Но ако се окаже, че проектът не е ефективен за този период, за който се предвижда, това са 50 – 60 години. Не става въпрос за някакъв търговски обект – за хотел или за магазин. Когато този проект се окаже неефективен за едната от страните, дори в един кратък период, такъв проект ние не смятаме, че може да бъде устойчив. Възможни са различни сценарии в този случай. Централата не може да бъде продадена, произвежданата от нея електроенергия не може да се продава, централата не е ефективна, проектът не е ефективен, това води до разваляне на отношенията. Днес проектът предлага определени предимства, осигуряват се работни места, става въпрос за 5 – 6 000 души, които могат да бъдат ангажирани, работа в продължение на 7 – 8 години, но по-нататък какво се получава? Получава се една преобърната Хеопсова пирамида. Аз като руснак, като специалист, като експерт съм заинтересован отношенията между нашите страни да не се развалят. Ще дойдат нови хора, това ще стане след пет, шест, след седем години, ние вече няма да заемаме тези постове, ще дойдат млади хора и ще зададат въпроса: „Защо ни е била натрапена тази електроцентрала? Защо този неефективен проект е бил осъществен?“, тогава младите специалисти, които ще бъдат на нашите места в Русия ще кажат: „Ами не знаем“. Същото, което казваме по повод трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“. Преди 12 години ние си спомняме за тези фамилии, които ни обещаха тогава, че няма да бъдат затваряни трети и четвърти енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“. Тогава и в България ни обещаха, аз лобирах за този проект и в България, и в Европа, в европейските надзорни органи. Четвъртото, което искам да отбележа, преди да се постарая да отговоря на вашите въпроси е това, че днес българската електроенергетика е много добре балансирана. Пети и шести енергоблокове на „Козлодуй“ дават електроенергия при цена 2,2 евроцента за киловат. Ако сравним с продукцията в електроцентралите на съседните страни, там става въпрос за 4,5 – 5 евроцента на самата електроцентрала. Следващият въпрос е свързан с това, че експлоатацията на тези енергоблокове може да бъде удължена за следващите 15 – 20 години. Това ние вече го направихме с пети енергоблок на Нововоронежката атомна електроцентрала. Същото вече се прави в електроцентралите, атомните електроцентрали в Украйна и в Русия. Става въпрос за други електроцентрали освен Нововоронежката. Следващият въпрос. През следващите 20 години потреблението, консумацията на електроенергия във вашата страна няма да се увеличава. Ако обаче, не дай Боже, в някакъв момент в България бъдат изградени някакви производствени мощности с голяма консумация на електроенергия, вие разполагате с един резерв от електроенергия, която сега вие изнасяте. Това е един почти 15-процентов резерв. В краен случай, ако през следващите 15 – 20 години възникне необходимост от допълнителни количества електроенергия, вие така или иначе разполагате с минаващия през вашата територия газопровод „Южен поток“. Могат да бъдат прокарани и други газопроводи в бъдеще, така че вие за една – две години можете да построите паро-газови електроцентрали. Но тук става въпрос за период от след 20 години. Тогава може би все още ще бъдем живи.” Въпроси и отговори. Диан Червенкондев: „…Каква би била цената на проекта АЕЦ „Белене“? През минали наши заседания ние разгледахме докладите на независимия експерт „Ейч Ес Би Си“, в който той прогнозира, че проект като АЕЦ „Белене“ така, както е започнат, цената би била над 10 милиарда евра – 10 350 000 000 евро. В кореспонденцията, която разгледахме през миналите заседания в Комисията „Белене“, с нашия стратегически инвеститор, който трябваше да влезе с 49% в проекта „Белене“, в проектната компания, това е немският концерн „РВЕ“. Той също прогнозира, че цената на тази централа би била над десет цяло и пет, шест, осем милиарда евро. Договорът в споразумението, което е подписано за изграждане от руската страна, без да е уточнена добре ескалацията, е записано, че тази централа ще струва около 4 милиарда евро и това е нашият основен спор с колегите и това трябва да бъде изяснено и пред обществото. … Според Вашата експертиза и Вашия опит в аналогични такива компании, и съответно в момента, на база реалните пазарни условия, каква е Вашата прогноза за цената на проекта АЕЦ „Белене“? Булат Нигматулин: „Благодаря Ви, разбрах въпроса. Нека да погледнем как стоят нещата. В началото, в договора с „Росатом“, беше предвидена цена за проекта 4 милиарда. След това за строителството на електроцентралата бяха предвидени 6,3 милиарда. Като става въпрос само за електроцентралата без електропреносната мрежа и инфраструктурата. Обикновено тази останала част струва около половината на цената на електроцентралата. Тук виждаме, че нещата стигат до 10 милиарда. Целият проект като сума излиза 10 милиарда евро. Обикновено как изглеждат нещата със строителството на атомната електроцентрала? Става въпрос за големи мощности, става въпрос за 2,4 гигавата. След това трябва да се изгради мрежовото стопанство. Започваме със 500 – 750 киловолтови мрежи, докато стигнем до потребителската мрежа от 10 киловолта. Мрежовото стопанство е по-скъпо, отколкото самата електроцентрала, защото е необходимо създаването на цялата тази инфраструктура с каскада от понижаващи трансформатори. Освен това лихвите по кредитите. Това не са безлихвено предоставени пари. Няма да говорим за конкретна страна, но минималните лихви са 4%. Минималното ниво на лихвите е 4%, 3,92% това е минималното ниво на лихвите за такива кредити, а нормално е 5 – 6% лихва. Става въпрос за сложна лихва в рамките на един период от 15 – 20 години. И виждате, че тук се стига отново до едни суми от милиард и половина – два и половина милиарда, които допълнително се натрупват към тези 9 – 10 милиарда евро. Това са повече от 10 милиарда. Искам да кажа и нещо парадоксално. Дори два пъти по-евтино да струва тази електроенергия, тя не е необходима за вашата икономика. Тук не виждаме консуматори, които да потребяват тази електроенергия.” Мартин Димитров: „…Един от важните въпроси във връзка с „Белене“ е цената на тока. Във Вашата презентация казахте, че цената на евентуалния бъдещ ток от „Белене“ би била между 10 и 14 евроцента. Различни български експерти, които настояват за строителството на централата, говорят за цена от порядъка на 4 – 5 евроцента. Тоест, те едва ли не казват, че „Белене“ би имало цена на тока, подобна на пети и шести блок на „Козлодуй“ и това е голям дебат в България. Вие като човек, който е бил на важно политическо ниво в Русия по времето на стартирането на проекта „Белене“, е важно да аргументирате за нас, защо цената е 10 – 14 евроцента. Защото Вие ако сте прав, че цената на „Белене“ е толкова висока, то наистина се обезсмисля проектът. Хората, които настояват за „Белене“ в България твърдят, че цената ще бъде колкото пети и шести блок на „Козлодуй“, а Вие казвате три, четири, пет пъти по-висока цена. За нас е много важно да се аргументирате. Аз смятам, че сте прав, но е важно Вашите аргументи да бъдат чути от моите колеги.” Булат Нигматулин: „Дайте да пресметнем. Първо, нека да се върнем към 2002 година. В Русия строителството на електроцентралите в 2001 – 2002 година струваше 1,2 – 1,5 – 1 200 – 1 500 долара за киловат. Тоест, вашият хилядник в „Козлодуй“ би струвал 1,2. Сега цената на един такъв блок, тъй като всичко навсякъде поскъпва по света в атомната енергетиката, е 3,5 – 4. За да не правим аритметични упражнения, аз ще се обърна и ще приведа данните за един аналогичен проект. Турската електроцентрала, руска, която ще се строи в Акуя, там се строят 4 енергоблока. Не 2 като в проекта „Белене“, а 4. Там се предвижда и в договора е фиксирано, че възвращаемостта на инвестицията предвижда цена за следващите 15 години на електроенергията, една втора, от която ще купува турската страна, на ниво 12 щатски цента. Там се предвижда и едно горно ниво на цената, което е от 15 американски цента, цена при която турската страна, турската държавна организация ще изкупува електроенергията от построената от руската страна турска атомна електроцентрала „Акуйо“. Ситуацията със строителството на тази електроцентрала, тя е същата, тя е симетрична на централата „Белене“ с едно „но“ обаче. Там се произвежда два пъти по-малко електроенергия, отколкото в Българя на глава от населението… Но дори да се откажем от разглеждането на тези въпроси, колеги, приятели, вие разполагате с море от електроенергия. През следващите 20 години вие няма да развивате икономика, която да се нуждае от голямо количество електроенергия. Структурата на икономиката на страната е променена. Вие развивате сферата на услугите. Искам да повторя нещо. Защо аз, атомен специалист, човек и с икономическо образование съм против един такъв проект, против атомната енергетиката? И аз не съм против атомната енергетиката, а съм против строителството на АЕЦ „Белене“. Ако, не дай Боже, построите тази електроцентрала, след време ще се развалят отношенията между нас. Ще ни кажете: „Върнете парите“, а парите ние няма да ги имаме. Това ще доведе до разваляне на отношенията между нашите страни. Петър Димитров: „Казах, като се махне инвестицията, можете да погледнете доклада, това е на страница 19 в доклада, и да видите колко е себестойността. Така, че аз Ви питам, как от 2,2 евроцента го докарахте до 14 евроцента? И ако направите сметка за колко години ще се откупи това, което се изгражда в „Белене“, как сте установили, че до 20 години България няма да има нужда от електроенергия? Най-големите ни топлинни централи, срокът им свършва, на четирите най-големи от петте, срокът свършва до 18-та, 20-та година. Как определихте, че няма да имаме нужда от електроенергия? Как ще се случи това нещо?” Булат Нигматулин: „Първо, преди 12 години, когато аз пристигнах тук в качеството си на заместник-министър, това беше направено, за да обсъждаме ситуацията с първи, втори, трети и четвърти енергоблокове на АЕЦ „Козлодуй“, не ставаше въпрос за проекта „Белене“. Тогава потреблението беше паднало и във вашата страна, и в Русия промишлеността потребляваше много по-малко електроенергия. Аз пристигнах като специалист, за да предложа помощта си, не само личната си, но и като представител на министерството със своя авторитет, да можете да заимствате опита, който ние имахме в работата си по трети и четвърти енергоблокове на Нововоронешката електроцентрала и първи и втори енергоблокове на Колската атомна електроцентрала. Нещо повече, аз тогава се срещнах с министър-председателя на страната с цел да го убедя да бъдат запазени трети и четвърти енергоблокове в „Козлодуй“. Срещнах се и с президента на страната, за да го убедя в необходимостта от това. Аз дори представих писмено предложение за съдействие от страна на „Минатом“, на Русия за развитието на трети и четвърти енергоблокове. Аз тогава се срещах лично с министър Ковачев и ми беше дадено обещание, че те няма да бъдат затворени. Ще отговаря на всички ваши въпроси. Що се отнася до „Газпром“. Вие нямате нужда и от газови електроцентрали. Нямате нужда и от ТЕЦ-ове. Вие трябва да извършите реконструкция в рамките на три до пет години на пети и шести енергоблокове, за да разполагате с море от електроенергия. Що се отнася за след това. Това е един добър въпрос. Искам да кажа за след това. Ние строим електроцентралите за 15-годишен период. Остават 7 години, ако започнем отброяването на времето от момента на построяването, тоест става въпрос за 2025 – 2027 година. Тогава сигурно аз, сигурно и вие ще сме живи, аз във всеки случай се надявам на това, тогава младите хора, които присъстват тук в тази зала, ще трябва да взимат решение за осигуряване на горивно-енергийния баланс на страната. Тази грижа тогава ще е тяхна. А какво ще стане, ако се построи сега „Белене“? В рамките на следващите 10 години кой ще връща парите, които ще бъдат предоставени във вид на кредит за строителството на тази електроцентрала? Следващият въпрос относно цената, която аз прогнозирам и за която стана въпрос, че ще е на ниво 4,5 – 5 евроцента. Когато в Русия започват спорове относно цената, аз взимам опонента си и го изправям пред дъската. Заставаме с него пред черната дъска или пред лист хартия и започваме да правим изчисления. Аз съм готов да се подпиша под своите думи. Аз залагам репутацията си, че цената, за която става въпрос, е на нивото 14 евроцента. Това е два пъти повече от цената, на която сега промишлените предприятия изкупуват електроенергия. Бих искал да погледна в очите човека, който е написал, че цената от нова атомна електроцентрала ще бъде на нивото 4,5 – 5 евроцента. Аз съм готов да го улича публично във фалшифициране на данните. Това са сериозни неща, това са сериозни въпроси. Кажете ми фамилията на този човек, който твърди това. Аз съм готов в университета, в министерствата, в Академията на науките да докажа, че това е нещо несъстоятелно и че става въпрос за фалшифициране на данните. Нещо повече, аз съм готов да дойда в България за своя сметка, да участвам във ваше присъствие в анализ, който ще направим, и ще ви докажа, че този ваш експерт ви заблуждава.” Румен Овчаров: „Отричате ли, господин професоре, че подписаната цена по договор е 3 997 000 000? Спокойно. Подписаната по договор цена е 3 997 000 000 евро?...” Булат Нигматулин: „Първоначалната цена беше 4 милиарда. Но в публикации и в нашата, и във вашата преса беше за 4 милиарда, но това беше информацията, която първоначална, а после ставаше въпрос за 6 милиарда и повече.” Румен Овчаров: „…Вярно ли е, че в България по индексите на „Евростат“ е 34% за тези шест години, откакто е подписан контракта? Вярно ли е, че цената в Еврозоната е 13% за тези шест години.” Булат Нигматулин: „Вие сте абсолютно прав, но нека да продължа.” Румен Овчаров: „Не, благодаря. Първо аз ще кажа, а после Вие.” Булат Нигматулин: „Но нека да довърша. В началото беше 4 милиарда. Това е въпрос на споразумението преди и сега. Това е съгласието за вас и за нас. Вие се съгласихте на 4 милиарда, а когато „Росатом“ каза за 6,3 милиарда, вие не се съгласихте.” Иван Иванов: „…Част от това лоби, което много държи да се реализира проектът „Белене“, заявява, че ако не се даде съгласие за реализиране на проекта „Белене“, руската страна ще накаже България като се противопостави на удължаване на срока на пет и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“…” Булат Нигматулин: „…Аз съм експерт, аз съм професионалист в тази сфера и съм заинтересован за развитието на дългосрочни отношения между нашите страни. Отношения, които не отговорят само на примера, когато Живков и Брежнев се целуваха уста в уста. Аз съм заинтересован от това и ние с вас да можем да се целуваме и да се върнат онези отношения между нашите страни, които бяха в периода на сътрудничеството между нас. Аз съм заинтересован от това младите хора да се върнат към тези отношения, да знаят не само английски, но и руски. Отговарям на въпроса, конкретно на Вашия въпрос за удължаването на срока на експлоатация на пети и шести енергоблокове в АЕЦ „Козлодуй“. Примерната цена за една такава дейност е от порядъка на 300 милиона лева. И това е за следващите 20 години експлоатация на тези енергоблокове. Аз разбирам, че в този случай при удължаване на срока на експлоатация на тези енергоблокове за следващите 20 години от това ще бъдат заинтересовани руските инженери, руските мениджъри, заводите „Ижорският завод“, който между другото не влиза в структурата на „Росатом“, и който е произвел корпуса на реакторите. И те няма да се откажат от възможността за участие в един такъв дългосрочен проект. Тук става въпрос за имиджа, за престижа на руската технология. Да покажем, че един проект, който е планиран за експлоатация в рамките на 30 години, може неговата експлоатация да бъде удължена още с 20 години. Това доказва качеството на руската технология, качество, в което аз съм убеден.” Марио Тагарински: „…Понеже засегнахте какво ще се случи и в 2030 година, 2027 година, запознат сте явно с пазарите. Бихте ли ни казали, осветлили по този въпрос, защото той нас ни интересува, в контекста, разбира се на руската стратегия, не само касаеща вътрешния пазар на Русия, но и външния пазар по отношение на основните параметри и енергийни ресурси, които са приоритетни. Тоест дали въглеводородните ресурси, атомната енергетиката, възобновяемите? Примерно за мен е неясно и поне не е достатъчно публикувано у нас по този въпрос, как се развиват възобновяемите източници, имаме предвид и глобалните процеси с климата, които протичат, и Протоколът от Киото, Програмата 2020 на Европейския съюз и не само на Европейския съюз. И в този контекст, понеже Вие наблегнахте на газта, дали тя е основният приоритет, тъй като доколкото имаме информация, в Русия върви консолидация на газовата и особено на нефтената индустрия, окрупняване. Има нови находища и така нататък. Тази информация, мисля, че ще бъде по-полезна за нас. Разбира се, тъй като Вие ги засегнахте тези неща, ще Ви благодаря ако отговорите на този въпрос и къде България стои в тази стратегия?” Булат Нигматулин: „Ще се постарая да бъда наистина кратък, в рамките най-много на една минута. Ако става въпрос за Русия, Русия се сблъсква с един основен проблем. Ние горим варварски газ в нашите газови електроцентрали. Ние трябва да извършим реконструкции, не да строим нови електроцентрали газови, а да извършим реконструкция от газо-турбинните на паро-газови електроцентрали. Това е целият проблем. Атомната енергетика на Русия се свежда, развитието ѝ до 30-та година, със смяна на старите реактори. Това е основната линия за развитие на атомната енергетика на Русия, смяна на енергоблоковете от чернобилски тип. Що се касае за работата ни в чужбина, ние сме заинтересовани в продаването на нашите атомни технологии в чужбина. Но това трябва да се прави по начин, който да не пречи на по-нататъшното развитие на нашите взаимоотношения. Това трябва да бъде взаимно изгоден процес.” Председател Диан Червенкондев: Благодаря Ви, професор Нигматулин. Последен въпрос от господин Лаков. Венцислав Лаков: „…Вашите изчисления за скъпата ядрена енергия могат ли да се съпоставят с постоянно растящите такси за парникови газове и невероятно скъпата енергия от възобновяеми източници? И ако направите едно такова сравнение, няма ли да стигнем до извода, че ядрената енергетика дори и в най-лошите Ви предвиждания е по-евтина от алтернативата да плащаме за парникови газове и за възобновяеми източници, за зелена енергия?” Булат Нигматулин: „…Аз бях един от двигателите на приемането на закона за внасяне на облъчено атомно гориво, отработено атомно гориво. Закон, който в рамките на осем години ние се старахме да прокараме през Държавната дума и благодарение на който българското отработено атомно гориво се вкарва в Русия. Това е първото. Това са разни дреболии, които са свързани с изнасянето на отработено атомно гориво от България през Молдова за Русия. Когато възникваха трудности и когато аз звънях лично на президента на Молдова, за да може да бъде прекарано това гориво, изведено от България. Това са дреболии, на които аз няма да се спирам. Що се отнася до парниковите газове. Искам всички вие да разберете едно нещо. Най-големите емисии от парникови газове се излъчват от въглищните ТЕЦ-ове. Има две страни, които произвеждат почти 60% от парниковите газове в света. Става въпрос за емисиите от ТЕЦ-овете, това са САЩ и Китай. И когато ние в Европа говорим за намаляване на емисиите на парниковите газове, тези две страни, особено Китай, не спират развитието на своите въглищни ТЕЦ-ове. Те решават самостоятелно да решават тези проблеми. В такъв случай какво ние бихме могли да направим? Така че ефектът от емисиите, които излъчват ТЕЦ-овете в малка България и Русия, където те не са чак толкова много, ефектът от работата на ТЕЦ-овете е минимален. Смятам, че народите на Европа и нашите народи – на Русия и България - могат да преживеят емисиите, които се отделят в тези ТЕЦ-ове.” Булат Нигматулин (в отговор на обвинения): „Аз ще ви подаря своя труд, предполагам, че четете на руски, това е нашият анализ – стратегия за следващите 20 години. У нас има такива съотношения ново строителство и прилежаща инфраструктура. Съотношението между стойностите на ново строителство и инфраструктурата е в съотношение 50 – 60% от централата. Това е съотношението. 60% от стойността на електроцентралата е стойността на далекопроводите. Това не се касае толкова до атомната, а се касае за всичко след това. Каква е особеността на атомната централа? Че трябва да се изградят допълнителни подстанции. Това е важно да се знае и аз ще ви дам да се запознаете с този материал.” Прочетете повече на: http://ime.bg/bg/articles/kozludui_and_belene_bn/#ixzz4kdJfsliO

Много на място казано. Както пишат някои анализатори и автори: Клиентилизмът е другото лице на популизма, В случая, един от "клиентите" са раздута и неефективна администрация, която трябва да се издържа. По изборите се вижда, че всъщност администрацията е ВИП "клиент". (Спомням си и няколко записани разговора и срещи на кмет от управляващите народняци в един голям български град преди години , Те бяха учебникарски пример за това което пиша по-горе)

Този въпрос го бяхме започнали да го диксутираме в темата за САЩ, аз малко си попромених и канализирах мнението Мисля, че по скоро всичко това, посочено от теб, опира до манталитета на управляващите леви и псевдодесни популисти Защо мисля така: Тези тежести ги има, в други прояви, и за обикновения човек (гражданин)- чака се на гише да някакъв документ, плащат се 10-20 лева за издаването му, при условие че човекът загубил минимум два часа от работното си време, през които човекът би "изработил" 50-100 лева брутен продукт Къде е пазарната логика? Логиката на всичко това, изглежда е да се издържа неефективния и раздут апарат на различните министерства, агенции, инспекции и т,н, като това удобно се скрива под шаблона за равнопоставеност, когато е възможно. (Ако разглеждаме плоскостта "тежести и изисквания" към малките и към големите, няма равнопоставеност в това "отбор от 11 човека да играе "срещу" отбор от 6", нали така)

Мисля, че идеята на автора и статията в случая е следната е следната: Размитата статистика и многото и неясни, а често и противоречиви дефиниции, са една от причините тази класа да не може се дефинира и "самодефинира" добре, и респективно да заеме своето място (друга причина, пак според статията е, че хората е че тази класа се сравняват с западните си събратя; трета причина е че голямата част от тази класа е зависима и несигурна; четвърта е че част от тази средна класа има малко или много "сив" произход, и др.) Дали това е точно така, аз не се наемам да го твърдя, просто представям една гледна точка и възможност ПС Според една от "официално-стаистическите" гледни точки (те са повече от една!), в средната класа влизат хората с доходи 80 до 125 процента от т.н. медианни доходи,или над 40 процента от българите в средната класа http://ime.bg/bg/articles/koi-popada-v-bylgarskata-srednata-klasa-/ https://www.vesti.bg/pari/biznes/ipi-ima-li-sredna-klasa-v-bylgariia-5821811

Всички казваме че средната класа у нас е "притисната" (има мнения на икономически анализатори че по-бедните, у нас това е долната част на "официално" определената долна част на средната класа.т.е. хората получаващи над 1.8 евро на час, са най-притиснатите и те носят най-голяма данъчна тежест, без да имат този достъп до услуте, до който има средната средната класа, но както и да е, няма да коментирам сега това). Започвам да смятам, че "притиснатостта" и е следствие от това, че тя е доста "срамежлива" и "неуловима", и не участва в задаванетож (инициирането) на промените и подобренията (на образование, съдебна система, институционална ефективност,намаление на административните и бюрократични пречки и тежести върху гражданите и бизнеса), а като че ли се стреми да заобиколя недостатъците на системата. Една интересно поднесена статия Невидимите хора България има средна класа. Дори самата тя обаче трудно разпознава себе си... Има странна и забавна прилика между божията частица и българската средна класа. И за двете теорията казва, че би трябвало да са там, но никой не може категорично да твърди, че ги е виждал, а всяко споменаване за тяхното съществуване предизвиква разпалени дискусии. Но ако физичната частица, която би трябвало да дава маса на всичко във Вселената, може и да бъде открита в големия андронен колайдер под Церн, българската средна класа, която би трябвало да дава стабилност и посока на обществото, все така изглежда странно отсъстваща и неоткриваема. Преди седмица проверка в Бърза помощ показа, че в критично много случаи линейките в София закъсняват и практически не успяват да свършат работата си. Наскоро публикуваният Catch Up Index, който сравнява България с останалите държави в ЕС и на Балканите, показа, че качеството на живот тук е по-ниско и от Сърбия, а всички измерители на обществената сфера - от здравеопазване до корупция - са по-лоши от тези на почти всички съседни държави. Това изглеждат признаци на една несъществуваща средна класа, защото именно тя би трябвало да упражнява натиск за реформирането на областите на публичен живот и да държи сметка за несправянето на властта и елитите с подобряването на качеството на живот - в крайна сметка тя е най-заинтересувана той да се подобрява за всички. Средната класа има интерес публичните услуги да работят, защото не може да ги избегне, като отиде в чужбина, а в същото време плаща най-много за тях. От друга страна, очевидно е, че има достатъчно много хора със средни доходи, образователен статус и социална позиция, които отговарят на теоретичното определение за средна класа. Наскоро Бойко Борисов посочи депозитите като показател за наличието на такава средна класа. Колкото и трудно да е, мнението на тези хора все по-често може да бъде уловено в социологически проучвания (виж графиката). Въпреки различията в дефинициите, въпреки мъглявите статистики е ясно, че в чисто финансово отношение една голяма група хора в България очевидно е влязла в контура на тази "средина". Социолозите са прави - тази група обективно потребява и живее много по-добре отпреди десет години, а по своите нужди вече е средна. Но отрицателите също са прави: тя все още не изпълнява обществените си функции адекватно. Тази група е потисната от неувереност в бъдещето, от все още неясния си статус, от неизбежното сравнение с другите европейски държави и е удряна непропорционално от кризата. Мълчанието и апатията й, които я правят невидима, определят ниското качество на живот в България. Кой в крайна сметка е част от нея В страната има 1.3 млн. души с висше образование. 50% хора с депозити (по изследвания на Industry Watch). 48.8% с достъп до интернет. Също толкова са хората, които не са в непосредствен риск от бедност. Едва 22% казват, че не могат да си позволят компютър или кола. Всички, взети заедно, са признаци за принадлежност към средната класа, ако слушаме социолозите. "Водещият признак за принадлежност към средната класа е образованието. България е по-бедна страна, но нашата средна класа е по-голяма спрямо обществото, отколкото италианската или португалската", казва Андрей Райчев, който от доста години се занимава с темата. Той твърди, че средната класа формира между 25 и 30% от обществото към момента. Икономистът Красен Йотов от Industry Watch смята, че ядрото на средната класа в момента са тези, които "имат не чак толкова високи доходи, но имат някакви имоти, които или дават под наем, или са продали, или очакват да продадат, и такива, които работят в големи компании, нямат чак толкова имущество, но пък получават по-високи доходи и съответно са си купили жилища на изплащане. Или биха си купили. А тези, които имат и високи доходи, и имоти, те са богатите". Според Екатерина Панайотова, директор на управление "Маркетинг и клиентски сегменти" в Unicredit Bulbank, средната класа се припокрива с това, което в банковия сектор наричат "заможни клиенти". "Това са хората, които могат да отделят от месечните си доходи за спестявания. За София това са тези с месечни доходи над 1500 лева, а за страната - над 1000 лева. За среден размер депозити считаме тези между 30 и 40 хил. лева, за страната - около 20 хил. лева. Горната средна класа е с месечни доходи между 6 и 8 хил. лева и спестявания над 300 хил. лева." Средната класа е илюзорно понятие, казва Юлиян Добрев, директор на агенцията за маркетингови изследвания Pragmatica. "Маркетинговото клише, в което се съдържа средната класа, е "млади и активни със средни и високи доходи". Всеки втори продукт на пазара търси тези хора, но зад това понятие няма съдържание", смята Добрев. Всъщност колкото и парадоксално да е, всички имат право. Взета най-буквално, средната класа може да е огромна категория, която обхваща всякакви подгрупи - от онези малко над прага на бедността (202 лв. според НСИ), до собствениците на средни предприятия, които печелят хиляди левове месечно. Въпросът е по-скоро как подхождаме към тази митична категория и какво искаме да разберем за нея. Ако искаме да разберем колко е покупателната й способност, е едно. Ако искаме да разберем доколко социално активна е, е съвсем друго. Какви са причините да е невидима Парите са важна, но не и единствена част от статута (кой доход е среден виж карето). Къде работиш, какво вършиш, какво си учил, какво правиш в свободното време, колко надалеч планираш - всичко това е не по-малко важно. Проблемът идва оттам, че българската средна класа не може да бъде категорично засечена нито през доход, нито през потребление, нито през социологически проучвания. "В нормалните общества признаците са съгласувани", казва Райчев. Казано просто: във Франция например статутът и работата ти определят колата, която караш, квартала, в който живееш, местата, където ходиш, стоките, които пазаруваш, и т.н. В България и другите страни в същото положение има дисбаланс. "В модерен и нов блок може да живеят хора, които не могат да си плащат месечните такси на входа, както и такива, които карат автомобил за 200 хил. лева", обобщава Александър Костадинов, директор "Маркетинг и продажби" в Moto Pfohe. И бездруго обърканата статистика се размива допълнително от сивия сектор, който не позволява да се уловят точно нивата на заплащане в страната. "Реалният статус на много хора и това какво пише във фиша за заплатите им се разминава. В България какво можеш да си позволиш да харчиш и колко имаш по някакъв странен начин не е свързано с това колко печелиш", твърди изпълнителният директор на "Булстрад Живот" Светла Несторова и добавя: "Има несъответствие между дохода и покупателната ти способност." Кризата пък доказа, че хората често потребяват неща, които не могат да си позволят, особено в епохата на лесните кредити. Ето защо потреблението само по себе си също не е критерий. Вземете например странния факт, че докато само една пета от хората казват, че не могат да си позволят компютър, половината (48%) не могат да си позволят месо всеки втори ден. "В България няма много надеждни данни за потреблението, казва Красен Йотов. Официалната статистика на НСИ обикновено излиза с две години закъснение. Това, което се видя през последните години, е, че имаше много голям спад в потреблението на стоки за дълготрайна употреба. Това са мебели, техника, потребителска техника. Това също е косвен индикатор, но няма толкова дълъг времеви ред (данните започват от 2005 г.), за да преценим как се променя средната класа. Това е проблем на догонващи икономики като българската – няма изградени навици на потребление." Да се разчита на социологически проучвания също е безсмислено, признават самите социолози. Много от хората, които де факто попадат в средната класа, не се привиждат като част от нея. Причината е проста: те се сравняват не с онези по-ниско и по-високо от тях в България, а с европейската средна класа, при това предимно в страни от Западна Европа. Бидейки едновременно твърде далеч от тези стандарти и достатъчно близо, за да ги вижда непрекъснато, българската средна класа е обречена на непрекъснати терзания и усещане за малоценност. Това обяснява не само защо тази класа продължава да е силно невидима за всички маркетолози в България, но и нещо по-важно: защо продължава да е невидима за самата себе си и за обществото, към което принадлежи. Класата, която не е Лъчезар Бакърджиев е собственик на предприятие с почти 400 души персонал, живее в Карлово, председател е на благотворителното дружество Lions Club Bulgaria. Изкарва много добри доходи, които влага не само в депозити, но и в злато, имоти и осигурителни фондове в чужбина. Самият той обаче се определя като ниска средна класа, защото се сравнява с германските и британските адвокати, лекари и средни предприемачи, с които общува често. "Събираме се около 20 души в Lions Club, предимно адвокати, банкери, инженери. Не са особено заможни повечето, живеят живот, който не приляга на статуса им. Но иначе освен нас няма много социално активни хора - не излизат на протести, дори когато ги засяга личният им интерес, като например вдигането на такса смет, без да се е вдигнало качеството на услугата. Страхуват се повечето", казва Бакърджиев, който е член на партия "Зелените". "Това е контролирана средна класа", заключава той. Карловският предприемач обобщава както усещането за малоценост на тази важна група, така и все още малкия брой хора, които превръщат социалния си статус в гражданска позиция. Номиналната средна класа е тук, но сравнително ниските доходи и усещането за малоценност я правят доста плаха и неуверена: според банкерите тя предпочита да изплаща бързо кредитите си, да спестява повече, бързо се връща към рефлексите на 90-те. Тази несигурност за бъдещето я лишава от възможността да планира, да вижда дефектите в публичните системи и да натиска за тяхната промяна. Те изпитват силно недоволство от здравеопазването и образованието, но търсят заобикаляне на проблемите, вместо да искат решаването им. "Ако хората задаваха дневния ред в държавата, най-важното в България щеше да е реформата на здравеопазването, а не строежът на магистрали", обобщава Георги Стойчев - изпълнителен директор на "Отворено общество", които редовно проучват общественото мнение. В тези проучвания като най-важен проблем за реформиране редовно излиза (с много) здравеопазването. Фактът, че това не се транслира в никакъв политически ефект, е показателен. "Недостатъчните доходи не им позволяват да са устойчив балансьор в структурата, да задават рамката на развитието и устойчивостта на обществото. Това е всъщност проблемът на нашия преход", заключава проф. Николай Тилкиджиев, който е изследвал дълго тази класа. "Аз я наричам срамежлива средна класа." Въпросът е дали тази ситуация ще се промени. Още през 2007 г. едно глобално изследване на Pew Global Attitudes доказа, че спадащите по доходи към средната класа в България имат по-различни виждания за обществото. 31% от тях например предпочитат демокрацията пред икономическия просперитет, докато едва 19% от по-бедните мислят така, 50% приемат хомосексуалността (срещу 34%) и цели 70% смятат, че замърсяването е много голям проблем, сравнено с 58% от останалите. Най-важната разлика обаче е в перспективите: 56% от интервюираните казват, че животът им ще се подобри качествено в следващите пет години, сравнено с едва 22% от по-бедните. Пет години по-късно историята е различна. Последните изследвания на "Отворено общество" показват, че процентът оптимисти за следващата година е еднакъв, а броят на хората със средни доходи и добро образование, които смятат, че в следващите 12 месеца ще станат по-зле, е по-висок от средния. Засега по-голямата част от тях все още считат положението в страната за поносимо, но процентите са опасно близо. Коефициентът на разделение между бедни и богати е по-висок от всички останали държави в ЕС. Ключовият въпрос за бъдещето на България във всеки един смисъл е какво ще се случи с хората в средата. Знаците не са добри, дори и без доклада от тази седмица на колекторските агенции, който показа, че хората с по-висок социален статус изпадат по-често в просрочия по задълженията си. Главоломният ръст на депозитите показва, че има страх от бъдещето и икономиката не дава опции. "Растат най-много депозитите между 10 и 30 хил. лева, както и тези над 1 млн. лева, казва Екатерина Панайотова. При първите причината е, че това са т.нар. бели пари за черни дни, а вторите се дължат предимно на собственици на фирми, които са прехвърлили част от активите от фирмите към личните си сметки, замразили са част от бизнеса си." Industry Watch също твърдят, че хората спестяват, защото се страхуват, че ще изгубят работата си. Нарастването на депозитите, съчетано с огромното недоверие, което изпитват към публичните услуги, говори, че хората от средната класа не разчитат на държавата да им даде защита или помощ. "Ние имаме много корпоративни клиенти и сме информирани какво се случва със заетостта в тях, казва Светла Несторова. Броят на заетите лица намалява, а доходите на тези, които остават, се покачват. Фирми, които са били до вчера с 80-100 служители, днес са с 40. Това е осезаема тенденция от три години насам." Ако кризата изяжда и бездруго свитата и срамежлива средна класа, можем ли да очакваме по-добро бъдеще? Има два възможни отговора на този въпрос. Първият е, че кризата ще доведе до повторно капсулиране на тази прослойка, която ще остане все така невидима, нечута и дори ще продължи да имигрира (вътре и вън) със засилени темпове. Вторият е по-оптимистичен. Както Георги Стойчев отбелязва, в нестабилни общества като българското, средната класа не е стожер на стабилността, а инициатор на промяната. Разбира се, България не е Русия, още по-малко Египет. Но тя няма и нужда от арабски тип революция, а от постоянен натиск. По думите на Любомир Василев, собственик на заведения в София, клиентите напоследък поръчват по-малко, но са по-претенциозни към това, което получават. Ако това започне да се отнася не само за храната, надежда има. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/02/17/1768817_nevidimite_hora/?sp=0#storystart ----------------------- средната класа - "невидима", "неуловима" (трудно определима) и "срамежлива".

http://www.filmi2k.com/battle-los-angeles-bitka-los-andzhelis-svetovna-invazia-2011/ 1:27 - 1:30 , класическа постановка Страйкър отпред + Хъмви М1117 има своето място, но според мен не е машината, която е необходима за пехотата ни.

http://www.bgonair.bg/video/vidimo-i-nevidimo-18-yuni-2017-1-chast http://www.bgonair.bg/video/vidimo-i-nevidimo-18-yuni-2017-2-chast

No pasarán!

Да те допълня: Въвеждането на валутния борд - основа на икономическата стабилизация Автори: Георги Ангелов, Димитър Чобанов, Институт за пазарна икономика Икономическата криза Още през първата половина на 1996 г. започват да се усещат симптоми на сериозна икономическа криза. Валутните резерви на БНБ спадат повече от два пъти, а валутният курс започва бързо да се обезценява. Инвестициите намаляват с повече от 25%, а брутният вътрешен продукт спада с 3.5% за второто тримесечие на 1996 г. (виж графика 1). Просрочените кредити към банките са над 59% от всички кредити. Започва отлив на спестявания от банковата система. Фалират 14 банки с активи, които са около една четвърт от активите на банковата система. Увеличава се несигурността в икономиката. През втората половина на 1996 и началото на 1997 г. кризата се задълбочава - месечната инфлация достига двуцифрени, трицифрени и дори четирицифрени темпове (виж графика 2), а икономическият спад се увеличава до над 20% за последното тримесечие на 1996 г. и първото тримесечие на 1997 г. Вносът и износът спадат с около 15%, загубите на държавните предприятия нарастват, а резервите на БНБ продължават да намаляват заради опитите на БНБ да поддържа курса на лева спрямо долара чрез покупка на левове и продажба на долари на валутния пазар, като в същото време печата левове за рефинансиране на банки и финансиране на високия бюджетен дефицит (почти 11% от БВП). Левът се обезценява бързо спрямо долара и в края на 1996 г. достига 487 лева за долар (при положение че в началото на годината доларът се е разменял за 70 лева). Политически развития Високата (хипер) инфлация, обезценката на курса на лева спрямо долара и икономическият спад водят до реален спад на доходите (заплати, пенсии и др.) и спестяванията на значителен брой хора. Често изплащането на заплатите се забавя, което допълнително намалява техния реален размер. Всичко това заедно с проблемите при снабдяването с хляб, породени от държавния контрол върху цените (който пречи на нормалния пазарен механизъм да действа), както и други политически и корупционни скандали намалява популярността на правителството на Жан Виденов. На проведените в края на 1996 г. президентски избори управляващата партия БСП претърпява загуба. Министърът на външните работи Георги Пирински подава оставка, а бившият премиер Андрей Луканов е убит. Правителството е принудено да се обърне към Международния валутен фонд за подкрепа заради невъзможността да се справи с икономическите проблеми без външна помощ и заради реалната заплаха от стопяване на валутните резерви на БНБ и нов мораториум върху външния дълг. МВФ изисква въвеждане на валутен борд и правителството се съгласява, че това е единственият изход от кризата. Опозиционните партии (най-вече СДС) първоначално смятат, че валутният борд е някакъв вид ограничение (на това, което може да прави правителството, но и на икономиката), което се налага само заради това, че БСП е на власт. Съответно те смятат, че ако БСП бъде свалена от власт, не трябва да се въвежда валутен борд. Постепенно обаче, осъзнавайки, че МВФ не е склонен на компромиси и че всъщност валутният борд носи икономическа стабилност, която е необходима за всяко едно правителство, опозиционните партии стават силни поддръжници на въвеждането на валутния борд. Така ролята на МВФ при въвеждането на валутен борд в България е изключително важна. В края на 1996 г. правителството подава оставка, а в началото на 1997 г. мнозинството на БСП в парламента се съгласява на предсрочни избори. Назначено е служебно правителство начело със Стефан Софиянски, а на проведените през април парламентарни избори Обединените демократични сили печелят мнозинство. Ранни предложения за въвеждане на валутен борд Идеята за въвеждане на валутен борд в България се лансира още в началото на прехода - първо от ръководената от Ричард Ран група експерти, подготвила т.нар. програма „Ран-Ът“ през 1990 г., а след това от професор Стив Ханке и Курт Шулер в тяхната книга „Твърдост за българския лев: решението валутен борд“ от 1991 г. По това време обаче българските политици и Международният валутен фонд не подкрепят въвеждането на валутен борд. Българските политици са против, защото смятат, че наличието на централна банка е символ на независимост и възможност за провеждане на национална икономическа политика. Освен това наличието на дискреционна монетарна политика дава възможности за влияние върху инфлацията и финансиране на бюджетния дефицит чрез инфлационен данък, което позволява на правителствата да избягнат твърдите бюджетни ограничения и необходимостта да се правят бързи реформи. Икономистите от МВФ от своя страна не са и подозирали колко ще е трудно за правителствата и централните банки на много от бившите социалистически страни да осигурят монетарна стабилност без валутен борд. Ако валутният борд беше въведен още в началото на прехода, с голяма степен на увереност може да се твърди, че много от причинените от икономическата нестабилност проблеми щяха да бъдат избегнати. Става въпрос за високата и много колеблива инфлация, нестабилния валутен курс, инфлационната обезценка на спестяванията, високите и променливи лихвени проценти, както и резултиращата от тях несигурност в бизнес средата, ниски нива на инвестиции и спестявания, икономически спад и финансова криза. Какво представлява валутният борд Валутният борд е институция, която има няколко основни характеристики: валутният борд е задължен да купува и продава неограничено чужда валута (т.нар. резервна валута - долар или евро) срещу местна валута в брой или по банков път валутният борд поддържа валутен резерв, който покрива парите в обращение (т.нар. паричен агрегат М1) валутният борд не отпуска кредити на правителството валутният борд не провежда монетарна политика - не извършва операции на открития пазар, не определя целеви лихвени проценти, не отпуска рефинансиране, не купува или продава валута по свое желание (валутният борд купува и продава валута само при поискване от граждани, фирми или банки) валутният резерв се инвестира в нискорискови и ликвидни активи, деноминирани в резервната валута няма ограничения за външнотърговски и международни капиталови трансфери. Задължението на валутния борд да обменя неограничено резервната валута срещу местна валута и обратно означава, че страната възприема монетарната политика на страната с резервната валута. Съответно лихвените проценти и инфлацията в страната с валутен борд следват и зависят от лихвите и инфлацията в резервната страна (САЩ, ако резервната валута е долар, еврозоната, ако резервната валута е евро). По тази причина за резервна валута обикновено се избира стабилна международна валута. Приемането на валутния борд След като политическите партии постигат принципен консенсус за въвеждането на валутен борд, се преминава към по-техническите параметри на институцията. Първият въпрос е свързан с избор на резервната валута. Предложенията са за долар, немска марка или кошница от двете валути с определена тежест за всяка от тях. По това време от икономическа гледна точка приемането на долара за резервна валута е по-очаквано, имайки предвид преобладаващата роля на долара при външнотърговските транзакции, при спестяванията на хората и сделките между тях; доларът е преобладаващ и във валутните резерви на БНБ. От друга страна обаче, с оглед на това, че Европейският съюз е по-близо до България от САЩ, с оглед на дългосрочните цели за присъединяване към ЕС и с оглед на нарастващата търговия с ЕС се приема политическо решение за приемане на немската марка като резервна валута (тъй като немската валута е основата на валутната система в Европа, а „Дойче Бундесбанк“ е с безупречен имидж на централна банка, която поддържа ниска инфлация). Валутният борд се въвежда с приемането от 38-ото Народно събрание на Закона за Българската народна банка на 10 юни 1997 г. В закона е определен курс от 1000 лева (един лев след деноминацията) за една немска марка, по който Българската народна банка трябва да купува и продава марки за левове при поискване (този курс е предвидено да се преизчисли към еврото, когато то влезе в действие - това беше направено през 1999 г. и оттогава курсът е 1.95583 лева за евро). В Българската народна банка са създадени три управления - управление „Емисионно“, управление „Банково“ и управление „Банков надзор“. Управление „Емисионно“ играе ролята на валутен борд, като активите му покриват 100% от неговите пасиви. В активите на баланса му (виж таблица 1) са международните резерви, които покриват пасивите на борда - те се със­тоят от монетарно злато, налична чуждестранна валута, търгуеми чуждестранни ценни книжа и вземания по лихви. Пасивите на управление „Емисионно“ включват парите в обращение, депозитите на правителството и други държавни институции (НОИ, НЗОК, БКК), депозити и сметки на банки (това са задължителните резерви на банките и разплащателните им сметки), начислените лихви и депозита на управление „Банково“. Управление „Емисионно“ управлява международните резерви на БНБ, като изискванията за инвестирането им са много строги - те трябва да са инвестирани в активи, които са емитирани от институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг. Активите на управление „Емисионно“ не могат да се инвестират в България, за да не може да се провежда парична политика и за да се избегне рискът от невъзможност за обмена им в резервната валута. В закона съществува експлицитна забрана за отпускане на кредити от страна на БНБ към правителството с изключение на кредитите от МВФ, които само счетоводно се завеждат в баланса на БНБ. При въвеждането на борда са избрани някои елементи, които са различни от класическите валутни бордове, поради което валутният борд в България е от т. нар. второ поколение валутни бордове. Допълнителните функции, липсващи при ортодоксалния валутен борд, са: допускане в баланса на БНБ на депозити на държавни институции (формиращи така наречения фискален резерв). Това позволява на правителството при желание да провежда парична политика чрез теглене на част от депозита си в БНБ или чрез увеличаване на внесените в БНБ средства. Това се случи няколко пъти, два от които са през 2003 г. Първо, когато на 16 април 2003 г. правителството организира аукцион за репа (сделка, при която се продават ценни книжа с ангажимент за обратна покупка) с цел да помогне на банките да се справят с ликвидни затруднения и да повлияе на лихвените проценти на междубанковия пазар. Това беше знак за банките, че в друг подобен случай те ще могат отново да разчитат на правителството и следователно нямат стимул да подобрят управлението на ликвидността си, каквото е пазарното решение. Стъпка в посока на ограничаване на тази функция беше осъществена чрез даването на търговските банки на правото да обменят евро срещу левове с централната банка при вальор същия ден (преди това изискването беше да се търгува при спот вальор т.е. операцията се извършваше фактически след два дни). Вторият случай на парична политика е депозирането на средства от фискалния резерв в търговските банки, което увеличава паричното предлагане според решение на правителството наличие на задължителни минимални резерви за търговските банки, което е възможно да се използва за извършване на парична политика БНБ регулира търговските банки БНБ може да изпълнява функцията на кредитор от последна инстанция за търговските банки. Тази функция е лимитирана обаче само до ликвидни кризи от системен характер, като размерът на отпуснатите средства не може да надхвърля депозита на управление „Банково“ (което всъщност е нет­ната стойност на активите на валутния борд), а срокът е 3 месеца. Банките, на които се отпуска рефинансиране, трябва да са платежоспособни и да заложат ликвидни активи като обезпечение. Резултати от наличието на валутен борд Най-непосредственият и пряк ефект от действието на валутния борд е силното намаление на инфлацията и на нейната променливост. Средната инфлация преди въвеждането на валутния борд е над 210% годишно, а след въвеждането му тя е по-малко от 6%, т.е. инфлацията намалява повече от 35 пъти. Бавното нарастване на цените намалява т.нар. инфлационен данък (намаляването на покупателната способност на парите), който е средно 55% в годините преди въвеждането на борда и спада до малко над 5% след 1997 г. Ниската и по-лесно предвидима инфлация прави възможно по-дългосрочното планиране от страна на фирмите и отделните хора, което се отразява положително на икономиката. Икономическият растеж преди валутния борд е средно минус 4.6% годишно, поради което между 1989 и 1997 г. икономиката отбелязва икономически спад от 32%. След въвеждането на борда ръстът е положителен, средно 4.11% годишно (най-високият ръст е през 2000 г., когато достига темп от 5.4%). В периода до 1997 г. инвестициите са намалявали средно с почти 9% годишно. След въвеждането на валутния борд инвестициите нарастват средно с над 20% годишно. Това е отражение на факта, че печатането на пари, което се практикува преди 1997 г. при дискреционна монетарна политика, не само не осигурява повече средства за инвестиции, а напротив, то ефективно намалява инвестициите и спестяванията. Друго нещо, което показва огромната разлика между периодите преди и след въвеждането на валутния борд, е нивото на бюджетния дефицит. До 1997 г. дефицитът средно е 6.3% от БВП годишно. След въвеждането на валутния борд бюджетът е много близо до балансиран - в някои години има малки излишъци, а в други има умерено малки дефицити (под 1% от БВП). В резултат на икономическия спад и емитирането на нов дълг за периода до въвеждането на валутния борд отношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт е средно 168%. След 1997 г. този показател постепенно спада, достигайки стойност от 48.7% през септември 2003 г. (според статистиката на Министерството на финансите). Един от важните индикатори за доверието в икономиката е нивото на чужди инвестиции, които влизат в страната ежегодно. Разликата между периода преди и след приемането на валутния борд е над десет пъти - от 1990 до 1996 г. чуждестранните инвестиции са средно 63 милиона долара годишно, а от 1997 до 2002 г. те средно са 692 милиона долара годишно. Като дял от брутния вътрешен продукт те нарастват от 0.8% до 5.6%. Друг индикатор, който е силно зависим от режима на валутен борд, е равнището на международните резерви, включващи тези на БНБ и на търговските банки. Обемът им расте стабилно след въвеждането на валутния борд, като достига безпрецедентни за българската икономика нива от 13.4 милиарда лева. Тези резерви имат много важна роля, тъй като те определят предлагането на банкови резерви, банкноти и монети. Свръхрезервите действат като стабилизатор, тъй като могат да бъдат разглеждани като буфер срещу вътрешни и външни шокове. Те са също източник на ликвидност в чуждестранна валута и са необходими за страната поради неперфектния достъп на българската икономика към международните капиталови пазари. След въвеждането на валутен борд заради входящите капиталови потоци се наблюдава наличие на дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Те породиха загриженост за конкурентоспособността на българската икономика и поставиха под въпрос устойчивостта на текущото равнище на фиксиране на валутния курс. Настоящото състояние на външния сектор обаче се обяснява по-скоро с временни или циклични колебания, отколкото с влошаване на същинската конкурентна позиция на българската икономика. Множество фактори пораждат движенията в равновесното равнище на реалния ефективен валутен курс след въвеждането на валутния борд. Най-значителните от тях са либерализацията на цените, която все още не е приключила, нарасналото търсене на услуги и на други нетъргуеми артикули и промените във вътрешното производство и износа. Като цяло изводът е, че няма значително отклонение между текущия реален ефективен валутен курс и кратко- и средносрочните му равновесни нива (виж графика 3). Несъответствието е относително малко и не може да повлияе на конкурентоспособността на българската икономика. Така развитието на реалния курс е обусловено изцяло от фундаментални фактори и при това трендът е насочен към намаление на отклонението. Следователно няма никакви причини за промяна на курса, по който левът е фиксиран към еврото. Без стабилност на паричната единица икономическото развитие е силно забавено. В този смисъл въвеждането на валутния борд е радикална реформа, която осигурява едно от необходимите условия за него. Разбира се, би било пресилено да се твърди, че по-бързото икономическо развитие след 1997 г. се дължи единствено на наличието на валутен борд. Не бива да се забравят и другите важни реформи, извършени след 1997 г. Повече за реформите след 1997 г. - четете в следващия брой на „Капитал“. Баланс на управление „Емисионно“ Активи Пасиви Налични парични средства в чуждестранна валута Банкноти и монети в обращение Монетарно злато и други инструменти в злато Разплащателни сметки и депозити на банки Търгуеми чуждестранни ценни книжа Депозити на правителството и бюджетни организации Вземания по начислени лихви Сметки на други депозанти Задължения по начислени лихви Депозит на управление „Банково“ Икономиката преди и след въвеждането на валутния борд Показатели (средногодишно) 1990 - 1997 1998 - 2002 Инфлация (%) 210.1 5.7 Инфлационна данъчна ставка (%) 54.9 5.3 Растеж на БВП (%) -4.6 4.1 Ръст на инвестициите (%) -8.8 20.1 Бюджетен дефицит (% от БВП) -6.3 -0.1 Държавен дълг/БВП 168% 75% 1990 - 1996 1997 - 2002 Чуждестранни инвестиции (милиони долари) 63.2 692.4 Чуждестранни инвестиции (% от БВП) 0.8 5.6 http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2003/11/29/224109_vuvejdaneto_na_valutniia_bord_-_osnova_na/