nik1

По контуру фронта | Как меняется расстановка сил на Днепре (English subtitles)

MODERN POSITIONAL WARFARE AND HOW TO WIN IN IT Valerii Zaluzhnyi Commander-in-Chief of the Armed Forces of Ukraine, Kyiv, Ukraine Валерий Залужний за The Economist - пълна версия, цитирана дословно на руски от М.Наки в ролика https://infographics.economist.com/2023/ExternalContent/ZALUZHNYI_FULL_VERSION.pdf

Визирах подчертаното "Думата за роб от съврѣменната међународна лексика фактически произлиза от гръцката дума "σκλα̃βοι". Общоприето е, че тази гръцка дума идва от съкратената форма на славянския̌т етноним, и това не се оспорва извън славянскитѣ общности. Слѣдователно, за да се обори твърдението, че думата за роб в съврѣменната међународна лексика произлиза от славянския̌т етноним, трѣ̋бва да се намѣри друга етимология на гръцката дума "σκλα̃βοι" в значението ѝ на роби. Сѫществуват изсмукани от пръститѣ опити в този дух, но тѣ сѫ несъстоятелни най-вече поради фактът, че тази дума не е засвидѣтелствана в старогръцки текстове (нито пък в стари текстове на латински)."

Има ли проблем в 5.2 според теб, и ако е факт "че думата за роб в съврѣменната међународна лексика произлиза от славянския̌т етноним", то кой език е първоизточника на това "произлизане": -гръцкия -някой от италианските диалекти/езици -някой от немските езици "3. За славянството и робството Прѣз периодът AD 700-800 имало два основни доставчика на пазарът за роби. Това били Авария и Хазария. Робитѣ, доставяни и от Авария, и от Хазария, по чиста случайност били все славяни. Така най-сетне отговаряме на основния̌т въпрос, който отначало ни развълнува: защо думата за роб в съврѣменната међународна лексика произлиза от думата славянин. Аварската държава е заемала земитѣ на днешнитѣ Унгария, западна Румъния, Словакия, Словения, Хърватия и сѣверна Сърбия. Старото население на тѣзи земи е било славянско. Може да се счита, че срѣд аварите сѫ остатъцитѣ от хунитѣ на Атила. Тѣ поробили мѣстното славянско население, отглеђали си ги като домашен добитък и приплодът, отличаващ се с отлично качество, прѣдлагали на међународния̌т пазар за роби. И на територията на тогавашната Първа Българска империя живѣѣли много славяни. Но в историческите източници нѣ̋ма данни България да е изнасяла роби. Това ни прави чест. Чест ни прави и текстът от Търновската Конституция на Третата Българска държава, че всѣ̋кой роб свободен става, щом стѫпи на наша територия. Хазарската държава се е разполагала по долното течение на Волга и в сѣверен Кавказ. Точно тѣ сѫ изгонили прабългарите от прѣдишната им територия. Българския̌т хан Аспарух е загинал в бой с хазаритѣ. Хазаритѣ сѫщо сѫ били основен доставчик на међународния̌т пазар за роби. Ловѣли сѫ ги или сѫ ги рекрутирали из земитѣ, разположени сѣверно от Хазария, съвсѣм случайно пак населени прѣдимно със славяни. За хазаритѣ е характерно, че сѫ приели не Християнството, както нашата Дунавска България, нито Ислямът, както Волжска България, а по-старата монотеистична религия – юдаизмът. Докато и Християнството, и Ислямът имат стремежът да приобщят всички хора, прѣз по-голѣ̋мата част от историята юдаизмът се е разпространявал само срѣд потомственитѣ евреи. Понастоящем е пак така. Но не винѫги е било така. В първитѣ вѣкове слѣд появата на Ислямът от страх да не изчезне в морето от християни и мюсюлмани, юдаизмът прѣдприема експанзия и срѣд неевреитѣ. Хазаритѣ го приемат. Приемат го и много други. Днес тѣхнитѣ потомци сѫ пълноправни евреи. В Израел дори могат да се срѣщна̨т чернокожи евреи. Тѣ сѫ потомци на етиопци, които нѣ̋кога сѫ приели юдаизмът. (Повечето етиопци сѫ християни, етиопцитѣ-мюсюлмани наскоро се отцѣпиха̨ в отдѣлна държава Еритрея, а етиопцитѣ-юдеи се преселиха̨ в Израел за ужас на палестинцитѣ.) Още нѣщо за религиитѣ. Шериатът, ислямския̌т морален кодекс, забранява лихварството. (Затова ислямскитѣ банки реално не отпускат заеми, както нѣ̋кои наши политици се надѣ̋ваха̨. Така нарѣченитѣ ислямски банки само купуват и продават.) Християнския̌т морал сѫщо така почитал прѣдимно трудът на орачът и пастирът и с лошо око гледал на търговцитѣ, които Исус Спасителя̌т с бич прогонил от Храмът. Да, но Той ги е прогонил от Храмът, за да отида̨т на Пазарът, къдѣто им е мѣ̋стото. Както и да е, търговската дѣйност се оказала в рѫцетѣ на евреитѣ. Около AD 800 сѫществувала голѣ̋ма търговско-банкерска фирма (може би консорциум), естествено еврейска, нарѣчена "Рос". Имала клонове на много мѣста по свѣтът, но централата ѝ била нѣ̋къдѣ във Фризия (Сѣверна Германия – Холандия), близо до столицата на франкския̌т император Карл Велики. Тази фирма стана̨ла един от основнитѣ кредитори на Карл Велики, а той пък стана̨л един от най-надѣђнитѣ ѝ клиенти. Около AD 800 фирмата "Рос" рѣшила да се включи в твърдѣ доходния̌т међународен пазар на роби и инвестирала масово в страната на своитѣ едновѣрци – в Хазария и в хазарскитѣ рободобивни райони. Ако сега нѣ̋кой извънземен посѣти нашата планета, има вѣроятност да я̨ нарѣче Microsoftia, защото името Microsoft той би срѣщна̨л най-често. А прѣз AD 800-900 най-често срѣщаното име в Хазария и на сѣвер от нея̨ било на фирмата "Рос" и всичко можѣло да се нарѣче на нея̨. Е, нарѣкли сѫ го. И когато Константин Философ (Свети Кирил, извѣстния̌т християнски мисионер) посѣтил Хазария за религиозен диспут с юдеитѣ, той видѣ̋л "руски букви". Този странен старославянски текст има различни обяснения. Едни казват: видѣ̋л е не руски, а "рунически" букви, прѣписвачитѣ нѣщо сѫ объркали. Други казват: наистина се е запознал с рускитѣ букви и именно от Русия е заимствана славянската азбука. Аз пък казвам: видѣ̋л е "роски" букви, т. е. буквитѣ, използвани в Хазария и в "дѣловодството" на фирмата "Рос". Това е било западно-арамейския̌т шрифт на семитската азбука. Тя е била извѣстна в Хазария, защото с тази азбука сѫ написани религиозните юдейски книги (напримѣр, Талмудът). Тя и досега се използва в държавата Израел. Константин Философ е бил извѣстно врѣме библиотекар в Цариград. Там навѣ̋рно е виђал и оригиналът на Ветхия̌т Завѣт, който е бил написан вѣроятно със сѫщитѣ букви. А за потвърђение да повторим обяснението от лингвистичното приложение (вижте примѣрът със Солун), че славянитѣ често сѫ възприемали чуђоезичното 'о' като 'у'. По-точно казано, понѣ̋кога като 'у', понѣ̋кога като 'о'. На гръцки обаче се срѣщат само оригиналнитѣ форми с омега: "Ρωσία", "Ρω̃σος", "ρωσικός", произтичащи от най-старата форма "Ρω̃ς". Като заключение ще прѣразкажем послѣдвалитѣ събития от периодът AD 800-900, които сѫ и по-извѣстни на публиката. Авария конкурирала успѣшно Хазария на робския̌т пазар. Затова фирмата "Рос" финансирала походът на Карл Велики срѣщу Аваритѣ и той, заедно с българския̌т хан Крум, унищожили аварската държава в AD 809. Така Хазария и фирмата "Рос" придобили за извѣстно врѣме монопол в търговията с роби. Слѣд нѣ̋колко десетилѣтия, когато славянитѣ от бившата Авария били вече способни да възприема̨т свѣтлината на християнството, понеже всички родени под аварско робство били вече измрѣли, християнскитѣ мисионери и славянски просвѣтители Светитѣ братя Кирил и Методий отишли там да ги покръстя̨т (около AD 863). Но лошата дума за славянитѣ (славянин = роб) остана̨ла. Това е един от многото извѣстни на лингвистиката случаи, когато думитѣ промѣнят значението си по принципът: "Разбрал - недоразбрал". Слѣдната случка е разказана тук набързо, но тя иначе се е проточила прѣз цѣлия̌т вѣк AD 700-800. Разбира се, в горния̌т разказ градът Рим може да бѫде замѣстен с Констатинопол или с Венеция или със всѣки друг търговски град. 4. Лингвистично приложение Тук ще бѫде даден изчерпателен отговор на слѣдните специфични въпроси от лингвистиката: Защо гръцкото "σκλαβη̃νοι" (старогръцко склабенои, новогръцки склавини) и съкратеното (а може би и с прѣзрителен оттенък, кой знае) "σκλα̃βοι" прѣдставляват регулярното съотвѣтствие на славянското самоназвание словѣне Защо думитѣ славяне и славянский не мога̨т да бѫда̨т нито оригинални (т.е. наслѣдени) руски думи, нито наслѣдени български думи Kак точно сѫ заети думитѣ славяне и славянский в руски от полски Най-напрѣд ще изясним въпросът със съгласната κ в гръцкитѣ "σκλαβη̃νοι" и "σκλα̃βοι". В латински и двѣтѣ форми sclavi и slavi (със и без κ) сѫ възможни, като формата с κ е заимствувана от гръцки. Явно, в английски е възприета формата без κ (slave), а в останалитѣ европейски езици – формата със κ. За античния̌т и срѣдновѣковния̌т период на гръцкия̌т език важи слѣдното правило: за всѣ̋ка заета в гръцки език дума трѣ̋бва да сѫществува по-стара гръцка дума с идентично начало. Примѣр 1. Старославянското име на град София "Срѣдьць" (Срѣдец) иначе би трѣ̋бвало да се прѣдаде на гръцки като "Σριάδιτσα" (Срядица), което е най-близко до тогавашното старобългарско произношение (сравнѣте сѫщо така старославянското "срѣ̋да" и новобългарското "сряда"). Обаче в гръцки нѣ̋ма дума, започваща със "Σρ". Затова "Срѣдьць" се прѣдава като "Τριάδιτσα" (Трядица), понеже думи, започваща със "Тρ", в гръцки език има: "τριαντάφυλλον" (тряндафило, трендафил, роза). Примѣр 2. В гръцки нѣ̋ма и думи, започващи със "Σλ". Има такива със "Σκλ": "σκλήρωσις" (склероза: втвърдяване). Затова в гръцки думата словѣне се възприема като "σκλαβη̃νοι" (склавини) или съкратено "σκλα̃βοι" (склави) със съгласната κ. Другитѣ съгласни сѫ си ясни. Славянското в се прѣдава с гръцкото β, което наистина прѣди AD 400 се е четѣ̋ло б, но по онова време (AD 700-900) вече се е четѣ̋ло в. Пък и изобщо нѣ̋ма друг начин да се прѣдаде славянското в на гръцки, освѣн като β, както и да се произнасяло това β. Слѣд като изяснихме въпросът със съгласнитѣ, да прѣминем към малко по-трудната тематика за гласнитѣ звукове. Напослѣдък най-вече в Русия (и изобщо в бившия̌т Съвѣтски съюз) се развихри една група около А.Н.Фоменко, бълваща обемисти псевдонаучни трудове, в които из основи се прѣобръщат традиционнитѣ ни прѣдстави за историята. Повече от половината от тѣхнитѣ аргументи се основават обаче на двѣ лингвистични твърдения, изначало порочни: "гласнитѣ звукове нѣмали никакво значение", а и "редът на съгласнитѣ сѫщо нѣ̋мал значение". По тѣзи правила, според тѣ̋х, напримѣр думата македонски произлизала от командоски и била възникна̨ла просто от фактът, че Александър Велики събрал команда, т.е. армия. Навсѣ̋къдѣ, къдѣто тази командвана от Александър Велики армия се установявала, земята можѣло да бѫде нарѣчена Македония (т.е. земята на командата). Така тѣ обясняват историческия̌т факт, че с името Македония прѣз вѣковетѣ сѫ били означавани различни области, т. е. Македония се е мѣстѣла. В сѫщност, извѣстни сѫ само двѣ локализации на Македония: около Солун (антична и съврѣменна) и около Одрин (срѣдновѣковна). Връщайки се към нашитѣ проблеми, нека все пак да отбѣлѣжим, че във всички съврѣменни и дрѣвни езици и гласнитѣ, и съгласнитѣ, и тѣхния̌т ред сѫ все от значение. За всѣ̋ко измѣнение лингвистиката тѫрси обяснение, а често на нея̨ ѝ се удава и да формулира правила, както цитираното по-горѣ правило за заемкитѣ в гръцки. Обикновено се прѣдполага, че в ПИЕ (праиндоевропейския̌т език), езикът, от който сѫ се развили гръцки, латински, праславянски, прагермански и нѣ̋кои други езици, е имало пет чифта (общо десет) гласни звукове: дълги и кратки е, о, а, и и у. Такова е било напримѣр положението в старогръцки и в латински. Казваме, че краткото е и дългото е сѫ се различавали по количество, а краткото о и краткото а сѫ се различавали по качество. С други думи, сѫществували сѫ пет възможни "качества" и двѣ "количества" на гласнитѣ звукове. И качествата, и количествата сѫ били все от значение за езикът. Цѣ̋лата дрѣвна гръцка и латинска поезия се основава на редуването на дълги и кратки срички. Наистина, в първитѣ прѣдкласически версии на гръцката азбука и в заетата оттам латинска азбука за двѣтѣ "количества" - краткото и дългото - на едно "качество" била прѣдвидена само една буква. По-късно, в класическата древност, гърцитѣ поизменили азбуката си: с буквитѣ ε (епсилон) и ο (омикрон) започна̨ли да означават само краткитѣ е и о; дългото е започнали да го означават с буквата η (ета или ита), която пък римлянитѣ продължили да я̨ употрѣбяват със старото ѝ значение h (леко х); а за дългото о гърцитѣ измислили нова буква ω (омега) и я̨ наредили на края̌т на азбуката си. Краткитѣ и дългитѣ варианти на а, и и у гърцитѣ продължили да ги означават с една буква (съотвѣтно: α - алфа, ι - йота, и υ - ипсилон). По-нататък развитието на тѣзи пет чифта гласни в гръцкия̌т език е слѣдното: нѣкъдѣ около AD 450 дългитѣ и краткитѣ гласни престана̨ли да се различават в произношението. Единственото изключение било дългото е, означавано с буквата η (ета), което премина̨ло в и (затова и буквата започна̨ла да се нарича ита) и не се различавало вече от дългото и краткото и, означавани с буквата ι (йота). Така се стигна̨ло до днешното състояние на гръцкия̌т език, къдѣто има пет качествено-различни гласни е, о, а, и и у без различие по количество. Това приблизително е било състоянието и прѣз периодът, който ни интересува (AD 700-900). За разлика от гръцкия̌т език, в праславянски и в прагермански краткитѣ и дългитѣ варианти на една гласна никога не съвпадна̨ли. Различието по количество се държало здраво и премина̨ло в различие и по качество. Цѣленасочено ще разгледаме само развитието на е, о, а в славянски. Случая̌т с краткото е се дава само за пълнота, понеже е прост: то си остана̨ло и досега е. Сравнѣте, например, слѣднитѣ нѣ̋колко думи, в които първата гласна съотвѣтства на старото кратко е: седем и десет (български), "҅επτά" и "δέκα" (гръцки), septem и decem (латински), seven и ten (английски). Случая̌т с дългото е обаче е сложен и си остава сложен в българския̌т език и досега. Прѣз периодът AD 700-900 дългото е вече се е различавало от краткото е и по качество. Затова Светитѣ Седмочисленици сѫ изнамѣрили отдѣлна буква ѣ (буквата ят, е двойно), за да означават дългото е (ятовата гласна). Сега ятовата гласна се произнася различно в различнитѣ славянски диалекти. А как ли се е произнасяла тогава? Ами пак различно. В това отношение славянскитѣ диалекти сѫ се дѣлѣли на двѣ основни групи, които условно ще нарѣчем широки и тѣсни. В широкитѣ диалекти (старобългарски, старополски) дългото е (ѣ: ятовата гласна) се е произнасяло по-широко (по-отворено) от обикновеното (краткото) е. Наподобявало е я. А пък в тѣснитѣ диалекти (староруски, старосръбски, старочешки) дългото е (ѣ: ятовата гласна) се е произнасяло по-тѣ̋сно (по-затворено) от обикновеното е. Клонѣ̋ло е към и. В съврѣменния̌т украински език напримѣр то си е стана̨ло и. В руски разликата в произношението међу е и ѣ се пазѣла докъм AD 1700, слѣд което ѣ се изравнява с е. А през AD 1918 болшевикитѣ прѣмахват буквата ѣ от руската азбука. Във връзка с дългото е (ѣ, ятовата гласна) можем да направим слѣдния̌т извод: нѣ̋ма нито един случай в руския̌т език, когато в наслѣдена дума дългото праславянско е (ѣ, ятовата гласна) днес да има широко произношение. Случая̌т с думата славяне (старославянски "словѣне") би ни озадачил извънредно, ако допуснем, че тази дума е наистина наслѣдена в руски. Но не е. Тя е заета от полското słowiane (словяне), къдѣто се срѣща характерния̌т за полски език широк изговор на ятовата гласна. Допускането, че съврѣменния̌т български език е наслѣдил думитѣ славянин и славянски, сѫщо би ни озадачило. Да забѣлѣжим, че я в тѣзи думи не се промѣня, a за нормативния̌т български език би трѣ̋бвало да се очакват формитѣ словенин, словени, *словянка, словенки, словенски, *словянска, *словянско, словенски, а пък в Западна България: само формитѣ с е. Слѣдователно българския̌т език сѫщо така не е наслѣдил думитѣ славянин и славянски, а ги е заел от руски. А защо пък руситѣ заемат полското słowiane (словяне) във видът славяне, т. е. с първа гласна а вмѣсто оригиналното о? Има поне три причини за това. Първо, повечето руси не мога̨т да произнеса̨т о в неударена позиция – произнасят го като а. Второ, по-начетенитѣ от руситѣ може би сѫ знаѣли, че на латински и гръцки първата гласна е а. А защо това е така, ще обясним по-нататък. Трето, на срѣдно-начетенитѣ руси им правѣло впечатление едно правило, което тук ще илюстрираме в таблица с три колонки [Означенитѣ така думи сѫ прѣдполагаеми]: Висок стил Разговорен стил Полски (южно-славянски) (източно-славянски) (полски) крава корова krowa прах порох proch глад голод głód глас голос głos хлад холод chłód млад молод(ой) młody власы волосы włosy глава голова głowa слама солома słoma [славяне?!] [соловяне?!] słowiane И въз основа на тази таблица сѫ "изчислили", че на висок стил (или на черковно-славянски) трѣ̋бва да се казва славяне. Да, ама тази таблица не бива да се прилага повсемѣстно, понеже има и много думи, срѣд които е и думата слово, които не се измѣнят: Висок стил Разговорен стил Полски (южно-славянски) (източно-славянски) (полски) брат брат brat гроб гроб grób право право prawo прост прост(ой) prosty слава слава sława слово слово słowo словѣне [словене] słowiane Да отбѣлѣжим, че словѣнцитѣ (живѣещи около Любляна) и словацитѣ (живѣещи около Братислава) казват глас, глава и слама (по южно-славянски маниер), но сѫ съхранили правилната форма на словѣне с гласната о. За пълнота да обясним, че думитѣ крава, глава, и т. н. се измѣнят в различнитѣ славянски диалекти, понеже в праславянски сѫ звучали корва, голва, и т. н., трѣ̋бвало е сричката да се отвори, и различнитѣ славянски диалекти я̨ отворили по различен начин. А слово си е било слово, сричкитѣ сѫ си били по начало отворени. Дотук разгледахме сѫдбата на праславянскитѣ кратко и дълго е. Сега ще прѣминем към гласнитѣ о и а. Четиритѣ гласни в ПИЕ (кратки и дълги о и а) сѫ се различавали по качество или по количество, така както в старогръцки и в латински. Бѣше спомена̨то, че в гръцки количественото различие изчезва около AD 450. В праславянски (и сѫщо така в прагермански) обаче става нѣщо друго: старото качествено различие изчезва, а се запазва само количественото различие. Сирѣч, краткитѣ гласни о и а се сливат в една кратка гласна и дългитѣ гласни о и а се сливат в една дълга гласна. Остана̨ли сѫ една кратка гласна о/а и една дълга гласна о/а, които в началото не сѫ се различавали помеђу си качествено, а само количествено. Отзвук от онова време може би е акането в руски: и досега руситѣ не различават по качество о и а в неударена позиция. Прѣз периодът AD 700-900 кратката и дългата гласна о/а започват да се различават постепенно и по качество, като кратката гласна заприличва на о‘о’, а дългата – на а. Различието им по количество пък постепенно изблѣднява, докато се стигне до днешната ситуация, когато в нашия̌т език имаме двѣ гласни о и а, добре различими по качество, но съвсѣм неразличими по количество. Светитѣ Седмочисленици (около AD 865) сѫ я̨ уловили тенденцията. За дългата гласна о/а тѣ сѫ използвали буквата а, понеже я̨ чували наистина като гръцкото а. За кратката гласна о/а е трѣ̋бвало да използват друга буква. Тѣ сполучливо сѫ избрали буквата о, защото кратката гласна о/а все повече се доближавала до гръцкото о. Да, доближавала се, но все още била доста по-широка. И елинофонитѣ, и романофонитѣ, и маџаритѣ прѣз периодът прѣди AD 900 възприемали славянската кратка гласна о/а по-скоро като а. Вѣ̋рно е и обратното: славянитѣ възприемали чуђото о по-скоро като у, а краткото а от гръцки и латински възприемали като о‘о’. Да приведем нѣ̋кои примѣри: "πάπας" (гръцки), "papa" (латински), "поп" (български и руски): – кратко а в о "basilicum" (латински), "босилек" (български): пак кратко а в о "Calenda" (латински), "Коледа" (български): начално кратко а в о, крайно дълго а в а "altar" (латински), "олтар" (български): начално кратко а в о, второ дълго а в а "Θεσσαλονίκη" (гръцки), "Солун" (български): изпусната първа сричка, после кратко а в о, гръцко о в у "Загора" (български), "Ζαγαρα" (гръцки): от славянски о/а все към гръцко α "двор" (славянски), "udvar" (унгарски): славянското о в унгарско а и накрая̌: "словѣне" (славянски), "σκλαβη̃νοι" (гръцки): славянското о в гръцко (кратко) α, славянското дълго е (ѣ) в старогръцко дълго е (η) или в новогръцко и (η), ако е възприето от тѣсно-езични славянски диалекти (вж. по-горѣ), какъвто вѣроятно е случая̌т. И тъй, в настоящото приложение показахме, че: Думитѣ славяне и славянски сѫ възникна̨ли като самоназвание на славянитѣ на тѣхния̌т език и по произход сѫ си славянски думи. Произлизат от думата слово, а не от слава, и означават словесни. Наистина, думите слово и слава сѫ сродни, но това не се осъзнава сега, не се е осъзнавало и тогава (AD 700-900). В български и руски думитѣ славяне и славянски сѫ заемки, оригиналитѣ им не сѫ се съхранили. В съвременния̌т руски език думитѣ славяне и славянски сѫ заети от полски. В нашия̌т език думитѣ славяни и славянски пък сѫ заети от руски. Показахме сѫщо така, че гръцкото "σκλαβη̃νοι" и съкратеното "σκλα̃βοι" прѣдставляват регулярното съотвѣтствие на славянското самоназвание. ------------------------------------------------------------------------------------------------- 5.2. Етимология на думата за роб в съврѣменната међународна лексика Проблемът за произходът на думата за роб от съврѣменната међународна лексика не е проблем на славистиката, не е проблем на науката за славянскитѣ езици. Основната цел на тази публикация е читателя̌т да осмисли фактът, че думата за роб в съврѣменната међународна лексика произлиза от славянския̌т етноним. Справка във френски етимологичен рѣчник: Справка в английски етимологичен рѣчник: .. Old English Wealh "Briton" also began to be used in the sense of "serf, slave" c.850; and Sanskrit dasa-, which can mean "slave," apparently is connected to dasyu- "pre-Aryan inhabitant of India." Grose's dictionary (1785) has under Negroe "A black-a-moor; figuratively used for a slave," without regard to race. More common Old English words for slave were þeow (related to þeowian "to serve") and þræl (see thrall). The Slavic words for "slave" (Russian rab, Serbo-Croatian rob, Old Church Slavonic rabu) are from Old Slavic *orbu, from the PIE root *orbh- (also source of orphan), the ground sense of which seems to be "thing that changes allegiance" (in the case of the slave, from himself to his master). The Slavic word is also the source of robot. И двата етимологични рѣчника, цитирани по-горѣ, френския̌т и английския̌т, обясняват измѣнението на значението от славянин към роб с голѣмия̌т брой славяни по робскитѣ пазари, без да се задѫлбочават в проблемът. Аз обаче допълнително съм Ви го илюстрирал с въображаема случка. Английския̌т етимологичен рѣчник (вижте по-горѣ) дава двѣ аналогии: В староанглийски, етнонимът на валийцитѣ (Wealh) сѫщо започна̨л (около AD 850) да се употрѣбява със значение на роб. В стариндийски (Sanskrit), нѣ̋какъв етноним (dasyu) за старото доарийско население на Индия, придобил значение на роб (dasa). Староиндийската (Sanskrit) дума за роб dasa се прослѣдява в съврѣменната нашенска дума дас, с която циганитѣ наричат българитѣ и сърбитѣ. Това е заради омѣсването на думитѣ за славянин и роб. Дали циганитѣ наричат и румънцитѣ дас? Забѣлѣжка: Общо название за българитѣ и сърбитѣ имат и албанцитѣ: shkije, явно от гръцкото Σκλα̃βος. И двата етимологични рѣчника, цитирани по-горѣ, френския̌т и английския̌т, дават по-късна датировка на значението за роб: AD 1175 според френския̌т и края̌т на 13-ти вѣк (late 13c) според английския̌т. Английския̌т етимологичен рѣчник, слѣдвайки Friedrich Kluge, даже изтъква ролята на император Отон Велики (Otto the Great, вижте цитатът по-горѣ). Аз състарявам това събитие с два-три вѣка. За това имам нѣ̋колко съображения: Прѣз късното Срѣдновѣковие гръцкия̌т език, който е нужен за обяснението на съгласната К, губи статутът си на међународен език. По този линк можѣше да се стигне до една публикация на Ирма Хайнман, къдѣто авторката анализира съчинение от Абдала Ибн-Хордаби, началник на пощата и разузнаването на Арабския̌т халифат, написано прѣз AD846. Излиза, че цѣли десетилѣтия прѣди Светитѣ Седмочисленици и цѣ̋л вѣк прѣди Отон Велики славянския̌т език се бил вече наредил срѣд свѣтовнитѣ езици. Еврейскитѣ търговци знаѣли и славянски език и това им давало възможност по цѣ̋л свѣ̋т да ползуват прѣводачески услуги от мѣстнитѣ евнуси. "По-румски" означава на гръцки, "по-андалузски" - на испански, а "на языке сакалиба" - на славянски. Фабриката-евнухоливница била разположена на територията на съврѣменна Франция, но най-голѣ̋мата етническа (езикова) група срѣд питомцитѣ ѝ били славяногласнитѣ, а оттам заради дѣтскитѣ игри всичкитѣ питомци на евнухоливницата ще да сѫ ставали славяногласни. Когато дѣтето пораснѣло и напуснѣло евнухоливницата, то ставало "евнух сакалиба" в нѣ̋коя част на свѣтът. Военнитѣ кампании на Отон Велики срѣщу славянитѣ трая̨т не повече от двѣ десетилѣтия (AD 935..955). Тѣ може би сѫ допринесли за изобилието от славяни на робскитѣ пазари. Но по-общия̌т поглед показва, че просто на пазарът за роби сѫ се тѫрсѣли езичници от Европа, и това си е било така от нѣ̋колко вѣка прѣди Отон Велики. От друга страна, лингвистиката като наука е създадена прѣз 19-ти вѣк прѣдимно от нѣмски учени. Мнозина от тѣ̋х може би сѫ имали романтично отношение към германската история и затова сѫ се сѣтили за кампаниитѣ на Отон Велики срѣщу славянитѣ, докато сѫ размишлявали за етимологията на думата за роб в међународната лексика. Прѣдпочитам да изтъкна̨ епохалното значение на врѣмето на цар Ираклий и на най-сѫдбовната война в историята на нашата цивилизация, войната от AD 602..628 међу Романия (Римската-ромѣйската империя) и Персия (Сасанидската империя). Войната от AD 602..628 међу Романия и Персия била дълга и изтощителна за двѣтѣ страни. Побѣдила Романия, Персия била унищожена. Но реален побѣдител станали арабитѣ и ислямът - двама се карат, третия̌т печели. Арабитѣ и ислямът завзели всичкитѣ земи на Персия и половината от земитѣ на Романия. Войната от AD 602..628 међу Романия и Персия имала сѫдбовно значение и важни послѣдици за нас и за нашата цивилизация. Появил се ислямът. Сега той владѣе една от най-многочисленитѣ религиозни общности. Той е владѣ̋л нашата територия за около пет вѣка и може би скоро пак ще я̨ завладѣе. Ислямът изолирал южнитѣ афроазиатски рободобивни райони и създал дефицит на робския̌т пазар, който трѣ̋бвало да се запълни с езичници от Европа, основно със славяни. Слѣд дългата изтощителна война, на европейскитѣ територии на Романия (т.е. по Нашенско) се заселили славяногласни наши прѣдци, езикът на които ние сега говорим. Освѣн в словенски, словашки, албански, и нѣ̋кои други езици от Срѣдна Европа, в останалитѣ европейски езици, включително в български и руски, думата за славяни е нова, тя е въведен с книжнината неологизъм. В тази дума нѣ̋ма съгласна К. Поради това, славянския̌т етноним, бидейки такъв неологизъм, вече не е съзвучен с думата за роб. Славянин Славянка Славяни Роб Робиня Роби Нѣмски Slawe Slawin Slawen Sklave Sklavin Sklaven Френски slave slave slaves esclave esclave esclaves Испански eslavo eslava eslavos esclavo esclava esclavos Италиански slavo slava slavi schiavo schiava schiavi Английски Slav Slav Slavs slave slave slaves Остава си нѣ̋каква прилика в писмения̌т английски. За да се каже "славянски" на английски, може да се използва в намаляваща вѣроятност Slavic, Slavonic и Slav (гласната "а" се чува или като във father, или като в man). За да се каже "славяни" на английски, може да се използва Slavs, Slavic people и Slavonic people. "Slaves" означава само "роби". Вѣроятно повечето англоезични не подозират за етимологичната връзка међу думитѣ Slav и slave, дори да сѫ образовани. Стига да не сѫ правили справка в етимологичен рѣчник. Думата за роб от съврѣменната међународна лексика фактически произлиза от гръцката дума "σκλα̃βοι". Общоприето е, че тази гръцка дума идва от съкратената форма на славянския̌т етноним, и това не се оспорва извън славянскитѣ общности. Слѣдователно, за да се обори твърдението, че думата за роб в съврѣменната међународна лексика произлиза от славянския̌т етноним, трѣ̋бва да се намѣри друга етимология на гръцката дума "σκλα̃βοι" в значението ѝ на роби. Сѫществуват изсмукани от пръститѣ опити в този дух, но тѣ сѫ несъстоятелни най-вече поради фактът, че тази дума не е засвидѣтелствана в старогръцки текстове (нито пък в стари текстове на латински). В дѣйствителност, вмѣсто да оборват общоприетата етимология на гръцката дума "σκλα̃βοι", лингвиститѣ в "славянскитѣ" страни естествено прѣдпочитат по този проблем да си мълча̨т." http://christotamarin.blogspot.com/2017/01/IsauraTheSlave.html

ОК. Да кажем че, не съм разбрал добре. Какво правят робите или наемниците славяни в Италия в 7-ми или 8-ми век (в 9 век думата е навлезнала от гръцкия в персийския)? Не, че не възможно, но е интригуваща тази история.

С италиански или с германски произоход е думата? Ако не е доказано едно от двете, значи нищо не е доказано - .имаме само допускания. Обратното ще е да по-вярно: "словѣне" (Тамарин) като самоназвание, в смисъл и произход на "словьнъ", говорещи на един език) или " е станало синоним на "склаб"/роб Или подобно (Атом): "гръцката дума, призлиза от думата "словьнъ", която е най-обикновено прилагателно име и с голяма доза вероятност е една от многото думи с които славяногласните са маркирали езика си." Илюлстативно, аз съм търговец и продавам роби в Констинопол, Какво викам на пазара - Викам " хубава стока, славяни", Ето как "славяни" може да стане синоним на роб

Не:) Нищо не значи и не доказва това. (И арабите и персийците също имат своя дума за роби). За да твърдиш, че някоя дума не е гръцка по произход трябва да покажеш че произходът не е гръцки (италиански или германски в случая) Апоропо: В българския език вероятно има десетки двойки думи с еднакво значение, но с различен произход - турски и български, които се изполват заменяемо

Малко се омотваш - не го изключвам, допускам го , написах го по горе Според мен ти си този, който игнорира наратавите (персийските) и историятаа за това че българи, руси са взимали роби като плячка при походите си ги предлагали по пазарите в Хазария и Костантинолоп. Игнорираш ги, защото не се припокриват с разбиранията ти, "откъдето издват различията които предтавяш" Казано по просто, за да го разбере всеки -битуват две тези

Дали? Вярвам на тезата на Хр. Тамарин, които е лингвисти е темите му са приоритетно с лигвистични Точно така. С наименованието "сакалиба" арабите и персите наричат уседнали народи в източна Европа.

Няма противоречие с тезата ми . Уседналите варвари (сакалиба) от Източна Европа са били плячка за номадите и за по агресивните, насиляващи Пакс Номадика Хипотезата ти е че тези са се самопродавали, но тя не е подкрепена от наративите.

Явно потребителят има наблюдения и виждания , и прецених че въпросът "сакалиба" може да се дискутира. (Досещам се кои може да стои зад този красноречив ник, но това нямаше значение в случая) Не съм силен в лингвистиката и не съм следил дискусиите Атоме. Тамарин беше на мнение че "склави"-те са дума с гръцки произход . Тамарин, за мен лично, пише ясно и подредено и най-вече увлекателно, ти - не толкова . Което не значи, че той е прав, а ти грешиш, просто тезата на Тамарин ми се е запечатала ("Славянска ли е била робинята Изаура")

17 и 18 век нямат никаква връзка с ранното средновековие. Връзката "сакалиба"/ "склави" с истинските славяни е тази, че славяните и народите от източно-руската лесостеп са били продавани като роби по пазарите.Това обаче, не значи непременно, че самите те са се продавали и предлагали като роби (не е изключено, разбира се). Има и наративи, които разказват друга история, която се връзва и с волжско-камските "сакалиба" - славяните и народите от източно-руската лесостеп са ставали плячка при грабителските походи на българи, хазари и руси (викинги), след което са били продавани по пазарите на Византия /Южна Европа. (Нерде река Кама, нерде град Константинопол).

"Кои са според вас 10-те български владетели/държавни глави направили най-много за държавата?" "Аз постлах пътя на България с римски павета" От съвременна гледна точка, бих посочил Ст.Стамболов "Народът" и "държавата" имат различни свои исторически периоди, и те според мен някак трудно могат как да бъдат сравнявани и приравняани. По-коректно е според мен да се разглеждат управниците в различните периоди. Например "ранно средновековие"/ "първа българска държава; "късно средновековие" /"втора българска държава", "нова история"; "най-нова история, и съвременна история" Това разбира се , ще в голяма и сериозна тема и дискусия. Много са, просто комунистическата пропаганда изтри почти всички от историята или ги омаскари и низвергна, за да ни направи роби и пионки без корени. Да помислим по-широко - Княжеството е една османски васал, а Източна Румелия като османска провинция де юре съществува до обявяване на независмостта на България през 1908-а (Князът е паша на Източна Румелия). В 1908-ма България е една модерна за времето си страна (като устройство, институции и закони), за разлика от суверена. Това развитие на България не би могло да се случи с посредствени управници (например като Борисов или късния Орбан, при които държавите ни тъпчат на едно място) https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100292230/?page_1_4=6 И нещо саркастично от покойния Стойко Тонев "Из делниците на един луд (10-14 април)" Стойко Тонев (с псевдоним д-р Тони Филипов) е български журналист, преподавател по социология в Софийския университет „Климент Охридски“ "Петък, 14 април Разпети петък! Понеже на този ден не се работи, а писането е работа, колкото и да не ви се вярва, само ще отбележа, че ако днес почиваме официално, дължим това на г-н Борисов. В цялата ни вече 28-годишна най-нова история той единствен се погрижи да направи така, че народът да не влиза в грях, като работи на този ден. По-точно ходи на работа. Сравнявам само с най-новата история, сравненията с по-назад са рисковани. Миналия месец от БСК сравниха строителните програми на Стамболов и Борисов. И се получи малко неудобно. Щото, при онуй ниво на техниката и технологиите, Стамболов построил 5343 км пътища, срещу 418 км през двата мандата на Борисов. Стамболов изградил 529 км жп линии, Борисов хич. На Арена „Армеец“ Стамболов противопоставя 1672 училища, 32 болници, 12 сгради на банки, 38 обществени бани, жп гари, пристанищата във Варна и Бургас, сградите на НС, БАН, БНБ и т.н. и т.н. И трябва да ви кажа, че Стамболов е постигнал всички тия успехи с помощта само на един вестник. Ако беше имал една телевизия поне, друга щеше да е историята… Ами това беше. Да възкръсва кой ще възкръсва и да сядаме на агнето. Но пишин по една-две ракии със зелена салата, не ли? Да, да. На Великден винаги ми става мъчно за атеистите (в болшинството си пенсии, социализирани през комунистическо). Целият народ празнува, яде и пие, те не празнуват. Ако щат."

Станишев няма нищо общо с каквито и да е F-16. Апропо: Авторът на статията от "24 часа" , която цитираш, не е Станишев, а Борислав Зюмбюлев Борислав Зюмбюлев е главен редактор в "24 часа"

Преговорите със САЩ за бронирани бойни машини Stryker започват до дни Българското военно министерство ще се опита сериозно да свали цената за модернизацията на пехотата под тавана от 1.5 млрд. долара Бронираните машини Stryker са основна бойна платформа за сухопътните сили на САЩ Модернизацията на българската армия и в частност на сухопътните войски, изглежда, най-накрая тръгва на високи обороти. След като в петък късно вечерта държавният департамент на САЩ обяви одобряването на евентуален експорт на 183 бронирани бойни машини Stryker за България на стойност до 1.5 млрд. долара, днес стана ясно, че още тази седмица американска делегация ще пристигне в България, за да проведе преговори за бързо сключване на междудържавен договор по въпроса. Очаква се посещението щатските отбранителни експерти да се състои на 7 и 8 септември, след което да има повече яснота за окончателните параметри на евентуалната сделка. Защото това, което публикува на сайта си американската Агенция за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA), всъщност е планът максимум и възможно най-високата цена, която може да бъде достигната. Това е стандартна практика от страна на САЩ при оръжеен експорт, за да не се налага повторно преминаване евентуалната сделка през всички бюрократични стъпки и неколкомесечно забавяне, ако държавата купувач реши да поръча по-големи количества. От цената за България вероятно ще бъдат приспаднати средствата, отпуснати под формата на военна помощ по линия на програмата Foreign Military Financing (FMF), a също така най-вероятно и стойността на 100-те жандармерийски БТР-а, които страната ни се готви да даде на Украйна. За евентуалното купуване на американски бойни машини Stryker чрез пряко междудържавно договаряне се заговори още по времето на предишния служебен военен министър Димитър Стоянов. Той потвърди наличието на подобна оферта от страна на Вашингтон и, без да влиза в подробности, определи параметрите и като "доста примамливи". Решението на военния министър тогава беше да започне два паралелни процеса за евентуално придобиване на бойни машини за пехотата - събиране на необвързващи оферти от водещите военни компании, от една страна, и междудържавни преговори със САЩ, от друга. След събирането на предложенията от фирмите обаче в крайна сметка е било преценено, че подобен подход в момента не е удачен и е било продължено само с директното договаряне. Настоящият военен министър Тодор Тагарев също потвърди, че е заварил на бюрото си два варианта за продължение на проекта за модернизация на сухопътните войски, от които ще трябва да избира. Той обаче подчерта от самото начало, че ако отново се избере опцията за състезателна процедура между фирми, договор до края на годината едва ли ще може да бъде сключен. Скъпи ли ще са всъщност? Първото нещо, което прави впечатление в анонса на американската Агенция за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността, разбира се, е цената на евентуалната сделка за Stryker-ите. Обявените $1.5 млрд., или около 2.7 млрд. лв. по настоящия обменен курс на долара, драстично се разминават с бюджета от 1.5 млрд. лв., който българският парламент е гласувал за придобиването на 150 бронирани бойни машини за сухопътни войски. От поне три години обаче е ясно, че този бюджет сериозно се разминава с реалността и ще трябва да бъде коригиран в посока нагоре. Параметрите на евентуалната сделка за последен път са пренаписвани преди около 5 години, а неписаното правило в отбранителния бизнес е, че цените на оръжейните системи се вдигат с поне 5% годишно, т.е. поне с ¼ за изминалия период. И то преди идването на ковид кризата и избухването на войната в Украйна, която изстреля в космоса търсенето на бойна техника. Ултимативният сблъсък на проекта за пехотата с реалността беше през есента на 2020 г., когато станаха ясни офертите на двете фирми - финалисти в предишния опит за състезателна процедура. Още тогава, т.е. преди около 3 години, предложенията и на преобладаващо американската GDELS, и на финландската Patria прескочиха психологическата граница от 2 млрд. лв. Също така трябва да се отбележи, че настоящата оферта от американска страна включва не 150, а 183 единици бойна техника, което е, грубо казано, 20% повече машини. Освен това става дума за цялото оборудване, необходимо за осигуряването на една пълна тежка механизирана бригада, включително 90 тежковъоръжени машини Stryker Dragoon, допълнителна модулна бронировка (включително противоминна), верижни евакуационни машини, както и 33 модерни команднощабни машини, които в реално време ще осигуряват комуникации и контрол на бойните действия на ниво бригада. Така страната ни най-накрая би могла да изпълни ангажимента си да осигури една напълно оперативно съвместима "натовска" бригада за нуждите на съюзническите Сили за отговор (NRF), а няма просто да купува "на парче" неголеми количества бойни машини, от които после дълго да се опитва да сглоби боеспособно формирование. Към какво ще се стремим? При всички положения ключов момент при предстоящите преговори ще бъде окончателната цена, която ще бъде постигната. Също така ще е важно да бъде договорено разсрочено плащане, а не внасяне на всичките пари накуп, както беше при закупуването на първите осем изтребителя F-16 Block 70. По неофициална информация на "Капитал" при първоначалните подготвителни разговори с представители на САЩ е ставало дума не за $1.5 млрд., а за около $1.1 млрд. (т.е. до 2 млрд, лв.), които България в крайна сметка да плати на финала. Ако подобна цена действително бъде спазарена, това ще е сериозно постижение за министър Тагарев и неговия екип, особено ако става дума за 183 новопроизведени машини. Също така по непотвърдена информация американската страна е обещавала доставка на всички Stryker-и в рамките на 24 месеца, което би било безпрецедентно на фона на лавинообразно нарастващото търсене и дефицит на оръжейни платформи след началото на руската инвазия в Украйна. Настоящите най-общи параметри на американската оферта за бойни машини Stryker обаче индиректно е и своеобразна присъда по отношение на българската отбранителна политика и стратегическо планиране през последното десетилетие, нагледно илюстрирайки тяхната неадекватност. Заради отлаганата с години модернизация на сухопътните войски в момента българските данъкоплатци може би ще бъдат принудени да платят приблизително двойна цена, за да получат оперативно съвместима и боеспособна натовска армия по стандартите на НАТО. В този контекст е показателно например как още през 2017 г. съседна Румъния успя да договори придобиването на цели 227 колесни бойни машини от типа Piranha 5 в сделка на стойност около 900 млн. евро. или 1.8 млрд. лв. Грубо казано, Piranha 5 е следващото поколение на Stryker, но произведено от MOWAG - швейцарския филиал на щатската General Dynamics. За изминалите шест години Букурещ е преминал на следващо ниво и вече произвежда машините в съвместното румънско-швейцарско военно предприятие Uzina Mecanică București (UMB). Така втората партида от още 150 бройки Piranha 5 за румънската армия трябва да струват от порядъка на 620 млн. евро - цена, за която българското министерство на отбраната в момента може само да мечтае. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/otbrana/2023/09/04/4524848_pregovorite_sus_sasht_za_boini_mashini_stryker/

Цената не е окончателна "Описанието и стойността в долари са за най-високото прогнозно количество и стойност в долари въз основа на първоначалните изисквания. Действителната стойност в долари ще бъде по-ниска в зависимост от окончателните изисквания, бюджетния орган и подписаните договори за продажба, ако и когато бъдат сключени." От цената ще бъде припаспаднати и 100-те жандармерийски БТР-а, които България ще дари на Украйна (или поне това е заложено в идеята на запитването и следващите преговори) Не мога да потвърдя че това "не е най-добрaта от към бойни способности оферта" - запитването не е просто за БТР-ри, а за цялостното въоръжаване на (поне) една механизирана бригада с машини на Дженерал дайнамикс. Което не съм сигурен, че може да бъде осигурено/предложено от Patria или другите производители на бронирани машини (германската Artec и френската Nexter Group). Офертата е за "бригада" , а не просто за БТР-и, или машини и въоръжение, купувани на "парче" Апропо: Купуването на "парче" за да се окоплектова единица принципно се превръща в нонсенс при тази фрагментация на политическото пространство и всичките въртележки, ротации и смени на служебни и редовни правителства: През последните две години и половина всякакви модернизации и сделки , добри или лоши, отидоха по дяволите. Последната сделка за модернизация беше направена от последното редовно правителство на ГЕРБ, в края на мандата му. Тя беше за патрулните кораби на Люрсен и беше "лоша" сделка (има тема по въпроса във Форума), но все пак беше някаква сделка. "Също така трябва да се отбележи, че настоящата оферта от американска страна включва не 150, а 183 единици бойна техника, което е, грубо казано, 20% повече машини. Освен това става дума за цялото оборудване, необходимо за осигуряването на една пълна тежка механизирана бригада, включително 90 тежковъоръжени машини Stryker Dragoon, допълнителна модулна бронировка (включително противоминна), верижни евакуационни машини, както и 33 модерни команднощабни машини, които в реално време ще осигуряват комуникации и контрол на бойните действия на ниво бригада. Така страната ни най-накрая би могла да изпълни ангажимента си да осигури една напълно оперативно съвместима "натовска" бригада за нуждите на съюзническите Сили за отговор (NRF), а няма просто да купува "на парче" неголеми количества бойни машини, от които после дълго да се опитва да сглоби боеспособно формирование. Към какво ще се стремим? При всички положения ключов момент при предстоящите преговори ще бъде окончателната цена, която ще бъде постигната. Също така ще е важно да бъде договорено разсрочено плащане, а не внасяне на всичките пари накуп, както беше при закупуването на първите осем изтребителя F-16 Block 70. По неофициална информация на "Капитал" при първоначалните подготвителни разговори с представители на САЩ е ставало дума не за $1.5 млрд., а за около $1.1 млрд. (т.е. до 2 млрд, лв.), които България в крайна сметка да плати на финала. Ако подобна цена действително бъде спазарена, това ще е сериозно постижение за министър Тагарев и неговия екип, особено ако става дума за 183 новопроизведени машини. Също така по непотвърдена информация американската страна е обещавала доставка на всички Stryker-и в рамките на 24 месеца, което би било безпрецедентно на фона на лавинообразно нарастващото търсене и дефицит на оръжейни платформи след началото на руската инвазия в Украйна."

Може ли депутатите ни да са китайци? Готвените изменения на конституцията удрят по президента, но вносителите въобще не са обърнали внимание на един куп наистина необходими промени 03 Авг. 2023ПЕТЬО ЦЕКОВ БГНЕС В момента депутатите имат само и единствено българско гражданство. След промените могат да имат и друго Дано депутатите не прескочат обещанието си да подложат на обществено обсъждане предложенията за промяна на конституцията, защото в противен случай куп нелепости могат да достигнат до дебат в пленарна зала и там да се размият в политическото говорене, което по принцип не е носител на здрав разум. Проектът за промени в конституцията бе афиширан в една ясна посока - ограничаване на огромната власт на главния прокурор и преструктуриране на ВСС, но всъщност това не така - в предложените промени има един куп текстове, които засягат конституционни постановки извън съдебната власт. Всъщност, промените са насочени и към един куп текстове, които са твърде съществени, но без да преформулират държавното устройство, т.е. без изискват свикване на Велико народно събрание. Някои от идеите са смислени, но реализацията на доста от идеите е силно недомислена Прави впечатление, че един куп наистина необходими поправки, които дълго бяха дискутирани през последните години, въобще няма да стигнат до пленарна зала. 1. Видимо е желанието на управляващото мнозинство да удари по правомощията на президента, който досега имаше възможност да излъчи премиер и правителство, когато НС не успява да свърши това. Кризите през последните години показаха, че в тази конституционна норма има нещо объркано - на практика се оказа, че в парламентарна република може да има непарламанетарно, служебно правителство, което има абсолютно всички правомощия като редовно правителство, т.е. упражнява цялата изпълнителна власт, и то без санкции от страна на законодателя. В този смисъл исканото преосмисляне на правомощията на президента при сформирането на служебните правителства е правилно, независимо че Румен Радев смята, че: "Проектът за промени в Конституцията е част от настъплението срещу демокрацията". За да изправят грешките в конституцията около сформирането на служебно правителство, управляващите избраха т.нар гръцки вариант, който въобще не е лош. В Гърция пак президентът назначава служебно правителство, но той е силно ограничен - може да избере за премиер един от трима предварително заложени в конституцията хора - председателят на Върховния съд, председателят на ВАС, председателят на Сметната палата. Българските законотворци предлагат Радев или следващите президенти да могат да назначават за служебен премиер един от следните трима - председателят на НС, председателят на Конституционния съд или управителят на БНБ. Тези хора сами ще си избират министри, а ако президентът не е съгласен, НС ще трябва да утвърди служебния кабинет. Забележете - в Гърция служебни премиери могат да бъдат трима съдии /шефът на Сметната палата в Гърция също е съдия/. В България се предлага шефът на законодателната власт да е шеф на изпълнителната власт. Това е лоша идея. Авторите на промените вероятно са се водили от факта, че председателят на НС е просто депутат, пръв сред равни. В България действа разделение на властите /чл. 8 на конституцията/ и няма как един депутат да е едновременно и министър. Чл. 68 от конституцията казва, че депутатите не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител. Не може този, който избира министрите, да се самоизбере за премиер и след това да се самоконтролира - действа и принципът на правовата държава /чл.4 от конституцията/. За да не се смесват властите, депутат може да стане министър, а пълномощията му като народен представител се прекратяват, на негово място в НС временно влиза друг депутат /чл.68.2/. Дотук всичко е наред. Но има и доста недомислици. Първо, депутатите не са помислили, че шефът на парламента няма да има къде да се върне - тъй като в случая става дума за служебно правителство, което идва в края на работата на действащия парламент. Второ, служебните министри не участват в предизборната кампания, т.е. шефът на НС, който става шеф на МС, е аут от предизборната кампания, на практика е лишен от правото да бъде избиран. Не е помислено и какво би станало, ако тримата възможни служебни премиери не желаят да станат такива. Вносителите добре са разбрали, че през последните години всички проблеми произтичаха от това, че в голяма част от времето нямаше действащ парламент. С насрочването на избори парламентът се разпускаше и никой не контролираше служебното правителство. Сега се въвежда важна промяна - пълномощията на НС се прекратяват едва при избирането на нов парламент. Т.е. - парламентът става постояннодействащ орган, който може да се събере по всяко време. Това е добро решение. Предвидено е обаче ограничение - парламентът няма да работи в месеца преди парламентарните избори. Друго решение, обаче, е повече от спорно. Става дума за това кой може да стане депутат в България. С промените от чл. 65 на конституция отпада изискването депутатите да са само и единствено български граждани. На практика след приемането на промените граждани на България и на Турция, на България и Канада, на България и която и да е друга държава, която допуска двойно гражданство, ще могат да стават български парламентаристи. Тъй като министрите в България отговарят на условията за избор на депутати, то и министър вече може да става човек с двойно гражданство - за целта от чл. 110 на конституцията отпада една дума “само” - в изречението: “Членове на МС могат да бъдат само български граждани...“ Т.е., спокойно може да имаме министър, който да е гражданин на България и Сомалия, примерно. Но китаец не може да стане български министър, защото Китай не разрешава двойното гражданство. Друга промяна - в българската конституция се завръща чл. 131. В момента такъв няма - той се променя няколко пъти, докато през 2015 г. съвсем изчезна. Сега в него ще бъдат записани специалните правомощия на министъра на правосъдието - той ще може да предлага главен прокурор, той ще може да прави предложения за назначаване и освобождаване на прокурори и дори да управлява недвижимите имоти на съдебната власт. Вече знаете, към конституцията се добавя още един член - 170, който ще определи, че националният ни празник е 24 май, Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата. Друга новост в конституцията е, че 4-те констититуционни съдии, които НС избира, ще трябва да бъдат гласувани с мнозинство от 2/3-и от депутатите. Тук мнозинството е важно и в една друга връзка - с промените в конституцията се лансира и нов начин за избор на независимите регулатори Този начин обаче не си личи от предложените промени. В тях се говори, че независимите регулатори и контролните органи трябва да отговарят на няколко изисквания - “разумен срок за внасяне на предложения, за обсъждане и изслушване на кандидатите и предвиждане на възможност за представители на обществеността да дават становища и да наблюдават процеса, както и ограничаване на броя на последователните мандати”. Толкоз за новия начин на избор на независимите регулатори. В същото време вносителите въобще не са обърнали внимание на проблемните текстове в конституцията, които, както вече видяхме, лесно могат да блокират работата на парламента - става дума за чл. 76, 77 и 78, от които става ясно, че българският парламент не може да заработи, ако депутатите не могат да си изберат шеф. Този проблем не се решава с промените в конституцията. Не е помислено и за промяна на 99.1 и 99.4, текстове, в които става дума за т.нар. парламентарна въртележка, в която президентът може да действа без да се ограничава от срокове. Въвежда се индивидуалната конституционна жалба, което е добре, но не е помислено за филтри за подаване на индивидуална конституционна жалба, защото КС, който не е част от съдебната система и не е правораздавателен орган, не трябва да се превръща в четвърта съдебна инстанция. Вносителите не се осмелиха да въведат мандатност в местната власт. Не се осмелиха да променят и чл. 118 от конституцията, който като комунистическо ехо повтаря, че "Правосъдието се осъществява в името на народа". А не в името на закона, например. Големият проблем и на тези промени е, че не засягат най-важното - не се ангажират с развитие на чл.1, ал.2, който в момента казва: "Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция". На практика нито досега, нито в бъдеще конституцията регламентира как се осъществява властта на народа, тя е документ, който регламентира как се осъществява делегираната власт. Партия не може да си присвоява народния суверинитет, казва конституцията. Но не казва как непосредствено, без посредник, се осъществява този народен суверенитет. https://www.segabg.com/category-observer/mozhe-li-deputatite-ni-da-sa-kitayci

Държавният департамент на САЩ одобри евентуалната продажба на военни превозни средства Stryker на България на приблизителна цена от 1,5 млрд. долара, съобщи в петък Пентагонът, предаде Ройтерс. Продажбата на съюзника на НАТО България ще се състои от 183 превозни средства от фамилията Stryker, включително превозни средства на пехотата, командни превозни средства и превозни средства за медицинска евакуация, посочи Пентагонът. В петък Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността на Пентагона уведоми Конгреса за възможната продажба, съобщава БНР. Въпреки одобрението на Държавния департамент, уведомлението не показва, че е подписан договор или че преговорите са приключили, посочва Ройтерс. Пентагонът каза, че General Dynamics Corp е главният изпълнител на въоръжението. https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/317837-sasht-odobri-eventualnata-prodazhba-na-boyni-mashini-stryker-za-balgariya

.Всякакви теории за смъртта Сатлин са възможни, но за мен са просто теории на конспирацията. В 1954 година Сталин е много по-малко опасен за обкръжението си отколкото през 1950, 1945, 1937 или 1933-тата, за има интерес някой заплашен да го ликвидира. Не му е било помогнато навреме -чудо голямо никой не го е обичал, и всеки се е срахувал от него. Биха го оставили да се удави в собсвена си кръв, ако е зависело от тях След смърта на Сталин в СССР се установява колективно управление - Хрушчов, излъчен от това колективно управление, което и осъжда на смърт Берия, е свален от същото. Когато говорим за автокрацията - интересен е случая с Елцин и неговата роля в исвтрията на автрокрацията. По време на руската конституциона криуза Елцин 1992-93 успява да свали и "нулира" Върховния съвен на РФ и поствавя основите на днешния руски автократизъм https://bg.wikipedia.org/wiki/Руска_конституционна_криза_(1992_–_1993)

Въх, не думай ! Ленин - не Сталин - не Хрушчов - свален и пенсиониран е с решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС през 1964 година, т.е свален е демократично Брежнев - не Андропов -не Горбачов -не, има един неуспешен опит за свлане със сила Елцин - не

Лукашенко в интервюто си преди няколко дни пред украинската журналистка каза, че целите на СВО вече са изпълени "Украйна е станала много по "внимателна"с РФ". Русия по всяко време може да се изтегли от Украйна, и Путин да потвърди, че са постигнати целите на СВО. Всяка теза ще се приеме , защото войната и неопределеността е омръзнала на повечето граждани в РФ (да, някакви там москвичани са за продължаване на т.н . СВО, но самите те не воюват, воюват другите граждани на РФ, Москва , като най-богатото място в Русия, с БВП на човек от населението по ППС, колкото за западноеврпейски град, не е засегната и икономически от войната Изтеглянето или изтласкването на Русия извън границите на Украйна обаче няма да е края на сагата. Деокупираните части ще продължават да бъдат част от РФ за Кремъл (то и сега Херсон е град в РФ, със съответните федерални институции, свърази с Херсон, с администария заета в тях, и имащи федерално бюджетиране), Положението няма да е плюс за приемането на Украйна (в международно приетите и граници) в НАТО, или в ЕС. Победата на Украйна ще зависи от вътрешните фактори в РФ - Смяна на Путин и смяна на агресивния курс и т.н. Путин не може да бъде сменен силово (защото той държи монопола върху силата) или по демократичен начин (защото той е подичнил и съда и центарланата избирателната комисия) - сагата ще продължи до смъртта на Путин. След неговата смърт, може да има смяна на курса, ако опозицията се обедини и успее да се договори с новите управляващи Това ще е някой от клановте, взел надмощие в битката за власт след смртта на Путин, подпогнат и от опозицията , която има реална публика (Кац, Навални, Собчак, Явлински, Гудкови, и всички други които не подкрепят войната и Путин) . Това ще стане, само ако опозицията намери общ език в името на демократизацията и загърби враждите си.

-Да изготвя и одобрява законопроекти? Че то няма никаква връзка с НС - Нито е избирано и одобрявано, нито могат да му искат оставката. Закон за бюджета с 6 процента дефицит (да мислят следващите) . НС казва - "вие нормални сте - трябват ни не повече от три процента дефицит". Онези вдигат рамене и дотук Пълна загуба на ресурси и време и пълна подигравка за България (за мен като патриот това беше подигравка) - "Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на Република България на основата на приета от него програма за управление на страната"? Кажи ми къде е публикувана тази програма да я прочета Може да искат да излезем от ЕС. Нищо не пречи с Президент- путинист. Внасят си и искането и процедурата се задейства!

Това е сайта на президентството , цитатът е за незнаещите и неразбралите https://m.president.bg/bg/cat72/Konstitucionni-pravomoshtia ПРАВОМОЩИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА Президентът на републиката се избира пряко от народа за срок от пет години и съгласно Конституцията на Република България символизира единството на нацията и представлява държавата в международните отношения. Президентът е самостоятелна институция в системата на държавните органи. Неговите правомощия са посочени в основния закон на страната. Държавният глава не принадлежи към нито една от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, но взаимодейства с всяка от тях. Държавният глава има право да отправя обръщения към народа и към Народното събрание. Чрез тях той изразява позиция като обединител на нацията. Президентът информира обществеността и Народното събрание по основни въпроси на осъществяването на държавната власт в кръга на своите правомощия.