nik1

Проблемът (а и коренът) са зловещите зависимости между мафиото-олигарси (в българския случай те са и са медийни босове, държат четвъртата власт и могат да направят всичко на всеки и всичко за всеки с медиите си,не е необходимо да се държат бухалки както при американо-италианската мафия,медиите могат работят като бухалки; не е необходимо да се плащат подкупи за избирането на политици, медиите могат да ги изстрелят на върха тези политици), депутати или цели парл. групи (т.е предствители на законодателсната власт), изпълнителна власт, и съдебна власт (в лицето на опредлени магистрати от съда или по-добре направо цялата прокуратура в лицето на Главния) https://bivol.bg/badapples-talking-s4-1.html

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/05/22/2975521_kakvo_da_ochakvame_ot_stenogramata_za_ktb/ Първият участник в разговорите около кризата с КТБ през 2014 г., който се е съгласил да бъде оповестена стенограмата при президента Росен Плевнелиев от 29 юни 2014 г. е тогавашният председател на Народното събрание Михаил Миков. "Вече два пъти съм заявявал, че текстът трябва да се оповести, не виждам никакъв проблем в това. Всеки трябва да носи отговорност за думите си", каза за "Капитал" той. Миков дори отишъл в президенството, за да подпише съгласието. В неделя пред БНР настоящият държавен глава Румен Радев обяви, че е готов да разсекрети стенограмата, но ще изчака до 26 май да получи съгласие от всички участници в разговора (кои са те, вижте в карето). Според него стенограмата няма юридическа стойност, няма и да даде отговор на въпроса "кой окраде КТБ", но "има огромна обществена стойност като очаквания на хората за прозрачност". Досега от "Дондуков" 2 са отказвали да предоставят съдържанието на разговорите. Според справка на сайта "Бивол" има общо 45 искания по Закона за достъп до информацията (ЗДОИ) и всички те са отхвърлени - четири в мандата на Плевнелиев, останалите в мандата на Радев. Какви са (юридическите) аргументи за отказа Казусът КТБ е обсъден на две срещи в президентството - първата е на 29 юни 2014 г., а втората на 14 юли. В средата на януари 2017 г. главният редактора на сайта "Биволъ" Атанас Чобанов иска от президента да му предостави достъп до стенограмата от първата среща. Основната теза на президентството, развита в отказа е, че тя съдържа т.нар. "професионална тайна". Според закона за кредитните институции (ЗКИ) това е информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него, представлява професионална тайна и може да бъде предоставяна на лицата и при условията, предвидени в ЗКИ. Преди две седмици административният съд в София отмени отказа на президентството. В дългото шест страници решение на съдия Стефан Станчев се приема, че няма мотиви каква е обосновката за наличие на "професионална тайна". В решението се обръща внимание на факта, че ако действително президентството приема, че е налице такава защитена информация, то трябва да се има предвид, че ЗКИ предвижда тя да бъде предоставяна само на изрично изброените в същия закон лица - прокуратурата и съда, ДАНС, Комисията за финансов надзор, Сметната палата, международни институции, както и при извънредни ситуации и на "органите отговарящи за законодателството в областта на надзора върху кредитните и финансовите институции". Коментирайки списъка с присъстващите на срещата съдът стига до извода, че "те не са вместими съвкупно в субектите", които са изброени по закона. Административният съд фактически приема, че ако на срещата действително е изнесена такава информация, то тя е достигнала до лица, които нямат право на достъп до нея. В разговорите, например, са участвали Николай Бареков, Радан Кънев, Меглена Кунева и Красимир Каракачанов, които към онзи момент не са били народни представители, т.е. не попадат в хипотезата, че са "орган, отговарящ за законодателството". На следващо място съдът напомня на президентството, че ако действително в стенограмата има пасажи, съдържащи професионална тайна, то законът позволява информацията да бъде частична, т.е. като тези пасажи бъдат заличени. От изказванията на държавния глава този уикенд става ясно, че от президентската администрация са добавили още един аргумент - че предоставянето на информацията нарушава интересите на трети лица - присъствалите в срещата. Именно това е причината да бъде започната процедура по искане на тяхното съгласие. Техният отказ по никакъв начин не ангажира президента. Първо, защото е налице надделяващ обществен интерес - в такива случаи законът допуска институцията да не се съобрази с нежеланието за публикуване на информацията. Второ, присъствалите на срещата са публични личности и самите те са задължени по ЗДОИ. "Става дума отново за среща, в която участват народни представители, министри, хора от УС на БНБ, вероятно и други хора. Естествено самият факт, че тези стенограми не са публични, пречи да установим кои точно са участвали. Публични лица като министри, народни представители, управители и подуправители на БНБ не следва да бъдат питани по закона за съгласие, защото има една презумпция, че те, тъй като са задължени самите те да предоставят обществена информация, и това е тяхно законово и конституционно задължение, а не въпрос на лични предпочитания, по тази причина нямат и право да изразяват несъгласие, когато тяхното име е въвлечено в мнения, разговори, официални документи", коментира ръководителят на правния екип на "Програма достъп до информация" адвокат Александър Кашъмов. Тезата, която и Радев, и преди това Плевнелиев развиват в публичното пространство (но я няма в отказа, да предоставят информацията, тъй като няма законово основание) е, че предоставянето на стенограмата ще разруши имиджа на президентството. "За мен като президент това е един много сериозен етичен проблем – за доверието в президентската институция. Недопустимо е човек, който влиза в президентството, да се притеснява да говори. Ако тези хора имат притеснение, че след като напуснат президентството, техните думи могат да бъдат публикувани, тогава президентството става една формална институция", коментира президентът в неделя. "По принцип защитата на тайна на изразеното мнение се дължи на лица, които не са подложени съзнателно и инцидентно на обществено внимание. Например експерти, представители от банковия сектор и т.н., каквито на срещата не е имало. Действително има държави, в които такъв тип дебати остават тайна, тъй като се приема, че качеството на консултативния процес има връзка с неговата публичност. Това ограничение е само за определен период от време", коментира адвокат Кашъмов пред "Капитал". В България достъпът до подобна информация може да се ограничи, но само за срок от две години, които са изтекли още през лятото на 2016 г. - факт, който е отбелязан от съда в решението му. Какво може да притеснява някои от участниците Две са темите, които може би притесняват някои от участниците в срещата - обсъждането на въвеждане на т.нар. банкова ваканция и държавната намеса за спасяването на КТБ. Идеята за ваканцията дойде от експерти около ДПС, твърдят участници в предварителните разговори преди официалните на "Дондуков" 2. Тя не била изчистена съвсем в детайли, но най-общо представлявала въвеждане на паричен лимит, който може да се тегли само за определен период от време и обхващал всички банки в страната. "Целта не беше ясна", според представителите на БСП, които по-скоро били против. Очевидно защитниците на банковата ваканция са изгубили спора на "Дондуков" 2, защото такава идея публично не беше оповестена. Втората дискусия била за начина, по който държавата да се намеси в случая с КТБ. Първоначално БНБ и ДПС предложили идея, коятоспоред участници в разговорите било ясно, че ще бъде отхвърлена - държавата да налее около 5 млрд. лв. и да се разплати с вложителите. Иван Искров категорично отказал други възможности - БНБ да влезе с тези пари, които имала извън дълга и извън резервите за валутния борд, или пък да гарантира заем, или пък с посредничеството на управителя да се поиска от собствениците на българските банки да помогнат на КТБ. Вариантът, по който се знае, че е постигнато съгласие и при Росен Плевнелиев, е държавата да влезе с дял в банката, да увеличи капитала ѝ и по този начин ситуацията да се успокои. Всички депозити да се запазят и гарантират, включително и над 100 000 евро. Това трябвало да стане през специален закон за КТБ, който дори бил готов към 29 юни. След консултациите президентът Плевнелиев казва: "в ход са и законодателни промени в подкрепа на банковата стабилност", без да дава повече детайли. Твърди се, че един от участниците в срещата, който се съгласил на този вариант, след това го е отрекъл като възможност. Тази тема е коментирана от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов по-подробно няколко дни след втората среща на "Дондуков" 2 на 14 юли 2014 г.:"Искам ясно и категорично да заявя, че ГЕРБ не подкрепя приемането на специален закон за КТБ. Според нас най-добрият вариант в настоящата ситуация е да се следва редът, определен от действащото законодателство, което е много добро". На тази среща, по неофициална информация, и представителите на БСП са отдръпнали съгласието си да има специално законодателство, след като Сергей Станишев променил позицията си. Стенограмата от нея обаче няма да се разсекрети. Ако получи отказ от някой от участниците в разговорите от 29 юни 2014 г, президентът Румен Радев има два варианта - да заличи имената на човека, който не желае позицията му да е публична, или самото изказване. Това обаче не би спряло публикуването на останалата част на стенограмата. Въпросът е дали ще има смисъл или ще направи участниците в подобни срещи за напред излишно мнителни и подозрителни. За сравнение, през 2009 г. по дело, заведено от информационната агенция "Блумбърг", федералният съд в Манхатън нареди на централната банка на САЩ (Федералният резерв) да публикува детайлна информация за антикризисните мерки, които институцията е предприела, вкючително да разкрие имената на всички банки и компании, които е подпомогнала заради финансовата криза от 2008 г. Съдия Лорета Преска е отхвърлила аргументите на Фед - че тази информация може да увреди репутацията на някои банки пред техните клиенти и акционери и следователно не би следвало да бъде достъпна до широката общественост. Според съда "централната банка спекулира с това как разкриването на подобна информация би могло да разклати финансовата стабилност на дадена банка. Тези твърдения просто не покриват тежестта на доказването, която включва всички факти, с които защитаващата се страна се опитва да докаже истинността на своите твърдения", се казва в решението на съда, цитирано от медиите. Заключението на съда е, че Фед е нарушил закона, който гарантира на гражданите достъп до определени държавни документи и информация. ________________________________________________________________________________________________________________________________ Политическият контекст през юни 2014 г. Проблемите с КТБ ескалират на фона на развиваща се политическа криза. Резултатите от изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 г., на които ДПС се представя над очакванията, дават повод на тогавашния лидер на една от двете партии в правителството Лютви Местан да заяви претенции към партньорите си в БСП. В началото на юни Местан казва, че парламентът няма да изкара пълния си мандат. На 20 юни КТБ иска от БНБ да бъде поставена под специален надзор и спира плащанията. Четири дни по-късно Сергей Станишев, тогава лидер на БСП, решава да стане евродепутат - нещо, което е отричал преди това. След десетина дни подава оставка и като председател на партията. На 29 юни 2014 г., в деня на първите консултации при президента Плевнелиев за КТБ, е решено и Народното събрание да бъде разпуснато на 6 август, а предсрочните парламентарни избори да са на 9 октомври. На 14 юли е втората консултация на "Дондуков" 2 за КТБ, а Пламен Орешарски подава оставка като премиер на 23 юли 2014 г. Участниците в двете срещи при Плевнелиев 29 юни 2014 г. Михаил Миков - председател на 42-то Народно събрание Пламен Орешарски - министър-председател Бойко Борисов - ГЕРБ Владислав Горанов - ГЕРБ Сергей Станишев - БСП Янаки Стоилов - БСП Евгений Узунов - БСП Лютви Местан - ДПС Йордан Цонев - ДПС Николай Бареков - коалиция "България без цензура" Красимир Каракачанов - коалиция "България без цензура" Меглена Кунева - Реформаторски блок Радан Кънев - Реформаторски блок Иван Искров - управител на БНБ Калин Христов - подуправител на БНБ 14 юли 2014 г. Михаил Миков - председател на 42-то Народно събрание Пламен Орешарски - министър-председател Бойко Борисов - ГЕРБ Цецка Цачева - ГЕРБ Менда Стоянова - ГЕРБ Атанас Мерджанов - БСП Румен Гечев - БСП Лютви Местан - ДПС Йордан Цонев - ДПС Сотир Цацаров - главен прокурор Зинаида Златанова - министър на правосъдието Петър Чобанов - министър на финансите Иван Искров - управител на БНБ Калин Христов - подуправител на БНБ Димитър Костов - подуправител на БНБ

НАЧАЛО / Анализи Моделът #Кои 05 Април 2015 | 13:34 Не, няма правописна грешка в заглавието. Пеевски не е сам. Зад Пеевски не е само Доган, само Местан или дори ДПС. Явлението „Пеевски“ и моделът, в който медии, бизнес и трите власти действат като една, нямаше да съществува, ако ги нямаше десетките депутати, които се нареждат до него в залата. Нямаше да съществува, ако ги нямаше десетките прокурори, включително главния, които са готови да сплашат журналисти, заради материали срещу Пеевски. Нямаше да съществува, ако не бяха министрите, които го приемат в кабинетите си (или пък случайно се засичат приятелски на улицата). Нямаше да съществува, ако не бяха всички главни редактори и журналисти, които са готови да пишат и публикуват грозни манипулации, за да вземат някой лев. Нямаше да съществува и ако хилядите читатели не бяха жадни за скандал, жълтина и простотия за 50 ст. в поредния парцал. Моделът #Кой (превърнал се вече в клише) не просто съществува – щеше да е невероятно, ако той не съществуваше в тази среда. А лошото е, че той допринася обратно за сриването на средата, за липсата на доверие и прозрачност, за смазването на легалния бизнес и честните медии, прокурори, министри и депутати (изненадващо, такива има). Моделът #Кой вирее в средата, в която всеки иска справедливо правосъдие, но предпочита да има него кой да го измъкне, като се наложи. Моделът #Кой вирее в средата, в която всяка нередност е подминавана с „е, това ли е най-големият проблем в държавата“. В тази среда той е задължително да възникне и да процъфти. Механиката на модела е ясна. Но атакувайки механиката му просто го караме да еволюира. Изкореняването на предпоставките за него е това, което би го съборило. Лесно е да се фокусираме върху една личност, един проблем, и да кажем „ей това е най-големият проблем в държавата, като го оправим, всичко тръгва“. На практика е по-сложно. И не, нямам решение. Но ако опитаме да променим средата, и то по-бързо, отколкото тя се срива, може моделът #Кой да се разпадне, защото няма да има #кои да го поддържат.

Добри въпроси! Отговорих в ПС-то , редактирах си поста от по горе към JImBeam-а ПС Ха-ха-ха-ха, ти сам си отговорил, отговорът се съдържа в въпросите ти, ха-ха-ха, кой... кой...., ха-ха-ха-ха, ха-ха-ха-ха - #Кой Ей това ми оправи настроението за днес.

Няма друга стенограма. ПС За тези които се интересуват от въпроса, стенограмата потвърждава това което знаят или по предполагат с голяма степен на достоверност. Банката е създадена и е функционирала за да бъде източвана. Работата се разпърцва когато Пеевски поисква част от баницата (активите) и да не плаща лихви, (това е по думите на Цв. Василев, но много преди "случката" КТБ", Татаня Дончева в едно тв интервю каза че Цв. Василев и Д. Пеевски се били скарали). Тогава Пеевски задейства "машината за мръсни поръчки" (т.е Цацаров, който праща прокурорите си, и ДАНС, които си пращат баретите), и банката и Цецко изгърмяват, а Делянчо и кредитите му (кредитите взетио от неговите фирми), остават за него самия.. ---------- Машината за частни мръсни поръчки си работи, и дори г-н Президентът няма думата пред силните на деня (моделът #Кой): Ма сериозно ли някой смята, че от ДАНС просто са забравили да информират Президента, ей така години наред?!?! А кого или по-точно #Кой са информирали, или не са информирали?!?

https://www.president.bg/docs/1497024633.pdf

Президентството публикува първата стенограма за КТБ със заличени имена на банки (пълен текст) http://www.dnevnik.bg/biznes/2017/06/09/2986470_prezidentstvoto_publikuva_purvata_stenograma_za_ktb/

Съболезнование за близките на загиналия пилот ПС Няма да е зле да се замислите (малко поне) над думите на Президента (които е и Главнокомандващ) за този нещастен случай - Капитанския и ти, които искате "връщане на казармата", "хиляди танкове и артилерийски единици" и "стотици самолети". http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/06/09/2986452_radev_bulgarskite_piloti_letiat_po-malko_ot_standarta/ "Летим опасно малко и това трябва да се знае", заяви Радев. Според него това винаги е съпътстваща причина за инцидентите". "Въпреки че този проблем е ясен, ние все още се туткаме и не можем да осигурим ресурс, който да гарантира безопасната подготовка на военнослужещите - всички въоръжени сили са важни", ."Ние армията си не можем да издържаме, а къде ще стигнем, ако трябва да върнем и казармата" "Но нека е ясно едно – в 3-годишната бюджетна прогноза няма достатъчно пари за решението на всички проблеми, но има целеви средства за проектите за многоцелевите изтребители и многофункционалните патрулни кораби – около 2.3 млрд. лв.", каза той. По думите му вместо тези пари да отидат само за тези два проекта, това което е предложил е да се обърне внимание на всички в сектор "Сигурност" като тези пари се разсрочат, без да спира изпълнението на проектите за един дълъг период от 15-20 години. "И с ресурса всяка година, да има пари и за проекта на Сухопътни войски, да има пари за заплата, но и което е много да има пари за подготовка, да не стават инциденти като днешния", заяви той. ППС Радвам се Радев е преосмислил виждането си за купуването на 8 -те изтребителя за 1,5 милиарда лева. (Жалко за него, че е по такъв повод! )

Има, има

Преди три години излезна и изданието на Вълчо Златилов "Българи и турци въстават срещу Нойския диктат" http://www.kardjali.bgvesti.net/index.php/news/424362/Unikalno-izdanie-za-istoriyata-na-balgaro-turskata-revolyucionna-boyna-druzhba-i-satrudnichestvo-izleze-ot-pechat-avtorat-kardzhaliec По долу ще покажа някои уникални снимки и ще дам препратка към цитат от изданието На втората снимка Тане Николов е в обкръжението на Фуат Балкан и Хикмет Бей По долу може да се прочетат откъси от изданието:

Става дума за българо-турското освободително движение в източната част на Западна Тракия , възникнало след анексията и от Гърция през 1920 година Ето един интересен документ, на който попаднах: http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=maked&Number=1941215148&page=4&view=collapsed&sb=1&part=all&vc=1 "Третия документ приложен към мемоара на софийската германска легация разкрива нещо много малко известно, а именно че по това време (1923 година!) е съществувала една “Българо-Турска Вътрешна Тракийска Революционна Организация” целеща самостоятелна Тракия. Нейни представители, събрани на извънреден конгрес,рано през 1923, изготвят и предават на представители на разни международни организации и на великите сили, една резолюция (написана на френски,официалния език на дипломацията тогава),която ще предам( Цанков, племенник на Ал.Цанков) тук в резюме. Резолюция на конгреса на българските и турски революционери в Тракия Централния Комитет на Българо-Турската Вътрешна Тракийска Революционна Организация, всички (нейни) ръководители-революционери (войводи) и представители на българското и турско население на тази област, събрани на извънреден конгрес за да разгледат настоящето положението в Тракия, която е жертва на терор, грабителства, убийства, депортации и изобщо изтребление на българското и турско население извършвано от гръцките власти, установиха: 1) че още от първия ден на окупацията гръцките власти са отнели на местното българско и турско население всички негови политически, религиозни, национални и човешки права; 2) че всичко това е вършено по план изготвен в Атина и тайни инструкции от г-н Венизелос, предадени още през май 1920 година на местния военен управител, и по-късно потвърдени от неговия заместник Константин Гунарис; 3) че за да сплашат населението и, според собствените им думи, да им покажат “че за българи и турци живот в Тракия вече няма” , гръцките власти в лицето на.(следват имената и титлите на 8 гръцки цивилни и военни длъжностни лица) показно организирали публично изтезания и убийства на няколко десетки български и турски цивилни, вкл. старци, жени и деца, в местността “Почпока” близо до град Гюмюрджина. 4) Тази точка (която се разпростира върху близо две страници) съдържа подробни описания на всевъзможни злодейства извършени било от редовни гръцки военни части, било от нелегални гръцки, арменски(?) и куцо-влашки чети в окръзите Дедеагач, Ксанти и Драма. Споменават се имената на над 30 български (и няколко турски) села, и поименно голям брой жертви – българи и турци. Става дума също за арестувания на заможни граждани за да се получат откупи, и за това че от всички са насилствено събирани данъци за 3 до 5 години напред, преди да бъдат прогонени или да забягнат, изоставяйки всичко по домовете и стопанствата си. 5)че само през последните 3 месеца (началото на 1923) числото на убитите надхвърля 15 000 български и турски жени, деца и старци; над 30 000 са били изтласкани зад граница; числото на депортираните е още по-голямо. 6) въпреки че българите и турците, които съставляват абсолютното мнозинство в Тракия, своевременно предупредиха представителите на Великите сили на Парижките преговори, както и в Сан-Ремо, Женева и Лозана, чрез съответни петиции и мемоари, че единственото възможно справедливо разрешение за тази област е тя да бъде превърната в независима Държава . (въпреки всички това) беше извършена голяма несправедливост и безчовечност против волята и свещените права на населението, като се позволи на една кървава власт каквато е гръцкия окупационен режим, да се установи в нашата страна. 7) че ако този гръцки режим стане постоянен българското и турско население ще бъдат изтребени и страната превърната в пустиня; 8) че тъй като всички законни средства са изчерпани без да е имало какъвто и да е резултат срещу гръцкия бес, жестокости и унищожение; 9) българското и турско население в Тракия. ще се види принудено да прибегне към единственото средство което му остава – революционната борба. Предвид на гореизложеното Конгресът реши Първо – с настоящето да отправи още един, последен протест към делегатите на Великите сили, Конференцията в Лозана, Обществото на Народите в Женева, Върховния Съюзнически Съвет в Париж и правителствата на Великите сили и на Американските Съединени Щати, да бъдат незабавно прекратени (кървавите издевателства) на гръцките окупатори в Тракия. Второ – да поиска Тракия, в своите естествени граници до река Струма, да бъде определена за автономна и независима Държава Трето – да поиска извършването на незаинтересована международна анкета която да установи (размера на човешките и материални жертви и щети и отговорността за тях) пред населението на една област все още считана под съвместния суверенитет на три велики сили. Четвърто – да предупреди цивилизована Европа и великите сили че те носят моралната отговорност за случилото се досега и също ще бъдат отговорни за крайните действия които революционната организация ще се види принудена да предприеме предвид безизходното и безнадеждно положение на хората в Тракия. Ние не сме професионални революционери. Но няма да снемем оръжието докато за нас и нашите съотечественици не стане отново възможно да живеем човешки на тази Тракийска земя, нашата родина! Документа е отпечатан на бланка на Организацията, има ръкописна дата 10.V.1923 и два (нечетливи) печата. Подписан е от 3 български и 3 турски имена, от които се четат “Поп Никола” и “Реджеб” от “Централния Революционен Комитет” и името “Кемал” като “представител на населението”.

Ататюрк и България проф. д-р и. н. Дженгиз Хаков "Щом България няма агресивни намерения спрямо Турция, разбирателството с нея ще стане много лесно. На нас ни е нужен един приятелски народ на Балканите, а българският народ географски, политически и икономически най-добре отговаря на нашите нужди. Едно приятелство между двата народа ще направи и нас, и вас по-силни и независими..." Kемал Ататюрк Нормализирането на българо-турските отношения след Балканските войни и тяхното прерастване в добросъседски приятелски отношения в периода между двете световни войни е свързано непосредствено с името на Мустафа Kемал Ататюрк. Той пристига в София с чин майор като военно аташе в Турското посолство през есента на 1913 г. и се завръща в Турция след успешно изпълнена мисия като подполковник през ранната пролет на 1915 г. А неговата мисия се състои в това да съдейства за включването на България на страната на държавите от Тройния съюз и разработването на плановете на военното сътрудничество между България и Турция в предстоящата Първа световна война. С политическите аспекти на това сътрудничество се заема новоназначеният преди това турски посланик в София Али Фетхи Окяр. Двамата се познават много добре като активни участници в младотурското движение, като и двамата са еднакво недолюбвани от младотурските ръководители заради своя непокорен характер. Това е втората причина, поради която младотурското правителство ги изпраща в София с цел да ги държи по-далеч от Истанбул. Мисията на Ататюрк в София е изключително трудна, имайки предвид поражението на България във Втората балканска война и загубата на повечето територии, завоювани от нея в Първата балканска война в Източна и Западна Тракия, Родопите и Македония. Турция си възвръща Източна Тракия с Одрин, Вардарска Македония преминава към Сърбия, Егейска Македония към Гърция, Южна Добруджа към Румъния и само Пиринска Македония остава за България1. Освен това Русия и Англия също действат за привличането на България към Антантата, като и обещават цяла Източна Тракия, безплатно превъоръжаване на Българската армия и голяма финансова помощ. От своя страна за присъединяването си към Тройния съюз България поставя като условие да й се предаде цяла Източна Македония, корекция в нейна полза на българо-турската граница по поречието на р. Марица, връщането обратно на всички български бежанци от Тракия и изплащането на обещетение за тях. Тези условия са неприемливи за Турция и Ататюрк работи усилено за тяхното изменение и получаването на съгласието на България за присъединяването й към Тройния съюз. Неговите усилия са подкрепени от австро-унгарската и германската дипломация в София, тъй като с присъединяването на България към Тройния съюз се осигурява непрекъсната сухопътна връзка между неговите членове. А това има голямо военностратегическо значение за успешното водене на военните действия в предстоящата Първа световна война. Оценявайки положението на България в навечерието на войната, Ататюрк пише на 6 март 1914 г. до турския Генерален щаб, че невъзможността на България да владее цяла Македония нанася незарастваща рана на българския народ, армия и правителство. Българите смятат, че могат да излекуват тази рана само като си върнат отново онези части от Македония, които са завладени от Сърбия и Гърция, и за постигането на това на българите им е необходимо да се споразумеят с турците2. А що се отнася до претенциите на България за установяване на пълен контрол над басейна на р. Марица и завладяването на Одрин, те на практика са неосъществими. За всеки случай той препоръчва да се прехвърлят допълнително въоръжени части към Одрин, които да респектират българите3. При изпълнението на своите служебни задължения в България Ататюрк се среща многократно с висши български военни представители като военния министър ген. Големан Бояджиев, началника на Генералния щаб ген. Н. Жеков и генерал-щабните офицери, упълномощени да водят преговорите за българо-турското военно сътрудничество. Той установява близки приятелски отношения с бившия български военен министър ген. Стилян Kовачев, с когото на противоположни позиции са участвали в Първата балканска война в Източна Тракия. Ататюрк се среща и с македонските революционни дейци в София, които го приемат много радушно като свой земляк от Македония. Сред тях са депутатът Диме Ачков, ген. Протогеров, историкът Панчо Дорев и др. Особено добри приятелства Ататюрк създава с повечето от 17-те турски депутати в Българския парламент, между които най-близкия му приятел Зюмрюзаде Шакир бей от Варна, Хафъз Садък от Русе, Исмаил Хаккъ от Kавала, Салим Нури бей от Kърджали, Ибрахим Ефенди от Айтос. Всички свои контакти и приятелства, които Ататюрк установява в България, му помагат да изпълни по най-добрия начин своите служебни задължения като военно аташе и главната си мисия - да склони България да се присъедини към Тройния съюз. Като военно аташе в София Ататюрк отговаря и за Сърбия, Черна Гора и Румъния. Но сравнително краткият му престой в България не дава възможност да посети Белград, Цетине и Букурещ. Въпреки това в своите доклади той дава фактологично обоснована, обективна оценка за политиката на балканските държави в навечерието на Първата световна война4. Усилията на германската, австро-унгарската и турската дипломация за привличането на България в Тройния съюз накрая дават очаквания резултат. С помощта на сключените с България тайни споразумения през август 1915 г. България става член на Тройния съюз5. Според тези споразумения на Турция се гарантират военните доставки през българска територия и се удовлетворяват териториалните претенции на България към Сърбия, Гърция и Румъния, но не и към Турция, за което изключително голяма заслуга има Ататюрк. Неговата дейност като военно аташе получава много положителна оценка както от турска, така и от българска страна. Турският Генерален щаб го повишава в чин подполковник, а българският цар Фердинанд го награждава с орден "Свети Александър" - III степен. По време на своето пребиваване в България Ататюрк посещава различни градове и села, интересува се от социално-икономическото, политическото и културното развитие на страната. По такъв начин той се убеждава в големия напредък, постигнат от България след провъзгласяването на своята независимост от Османската империя. България става за Ататюрк най-близката Европа, където доузряват неговите идеи за реформирането и модернизирането на Турция. Той се връща в Турция по свое желание, за да участва в различните фронтове на войната, отнасяйки със себе си най-топли приятелски чувства към българския народ, които по време на неговото президентство на Република Турция се отразяват най-благоприятно върху развитието на българо-турските отношения. Освободителната война на турския народ срещу страните от Антантата се следи с много голям интерес в България, защото една победа в тази война би означавало начало на разрушаването на Версайската система от несправедливи мирни договори, наложени от победителите в Първата световна война на победените държави, в това число на Турция и България. Затова българското правителство начело с Александър Стамболийски, въпреки забраната на Антантата, съдейства за изпращането на военна и стопанска помощ на анкарското правителство. За целта то дава съгласието си за неофициалното установяване в София на един от близките съратници на Ататюрк Джеват Аббас, който организира изпращането на помощта за освободителната война. След поражението на войските на полк. Джафер Таяр в Тракия 385 офицери, 3229 войници и 22 000 цивилно турско население преминават в България и биват материално и финансово подпомогнати от българското правителство6. Победата на турския народ в Освободителната война се посреща в България с голямо удовлетворение и определени надежди. Министър-председателят Ал. Стамболийски, без да дочака окончателното подписване на Лозанския мирен договор, изпраща българския генерален консул в Одрин - генерал от запаса Тодор Марков, за лична среща с Ататюрк. Тази среща се осъществява в края на януари 1923 г. в Измир. Тук двамата стигат до заключението, че няма никакви пречки за установяването на приятелски и добросъседски отношения между Турция и България. А що се отнася до искането на България за дипломатическа подкрепа от Турция за нейния излаз на Егейско море чрез Западна Тракия, Ататюрк по принцип дава съгласието си. Обобщавайки резултатите от тази среща в Измир, Ататюрк казва: "Щом България няма агресивни намерения спрямо Турция, разбирателството с нея ще стане много лесно. На нас ни е нужен един приятелски народ на Балканите, а българският народ географски, политически и икономически най-добре отговаря на нашите нужди. Едно приятелство между двата народа ще направи и нас, и вас по-силни и независими...7" В присъствието на Т. Марков Ататюрк изпраща телеграма до ръководителя на турската делегация на Лозанската конференция Исмет Иньоню да подкрепи българските искания за излаз на Егейско море чрез Западна Тракия8. Разговорите в Измир между Ататюрк и Т. Марков потвърждават взаимната заинтересованост от установяването на добросъседски приятелски отношения между България и Турция. По инициатива на турската страна през май 1923 г. започват официални преговори между двете страни. Но поради натиска на Антантата над България и главно поради извършения военен преврат на 9 юни 1923 г. и убийството на българския министър-председател Ал. Стамболийски, започналите българо-турски преговори се проточват около две години. За необходимостта от тяхното ускоряване Т. Марков вече като ръководител на българската дипломатическа мисия в Истанбул пише до София: "Подписаният в Лозана мирен договор е една голяма политическа победа на турците... При създалите се от войната отношения към другите съседи и при онзи враждебен обръч, който те са обтегнали около нас, остава ни само към Изток един отвор, през който можем да дишаме - към Турция, която ни е дала много доказателства за добро разположение към нас...9" Най-после проточилите се българо-турски преговори завършват успешно. На 18 октомври 1925 г. в Анкара се подписва Договор за приятелство между Царство България и Република Турция10. В договора се говори за установяване на нерушим мир, искрено и безкрайно приятелство между двете страни, за изграждането на дипломатически отношения между тях въз основа на международното право, за необходимостта от сключването на търговска конвенция и договор за арбитраж. Подчертава се, че конвенцията и протоколът към настоящия договор са неделима част от него. Допълнителният протокол към договора се отнася за правата на малцинствата в България и Турция, които се третират на реципрочна основа според международните договори с идентични клаузи. Съгласно буква "В" от допълнителния протокол недвижимите имоти на българите от Източна Тракия, които са се изселили в България (без българските имоти в Истанбул) и недвижимите имоти на мюсюлманите от териториите на Турция, преминали към България след Балканската война, както и на тези, изселили се в Турция, остават в собственост на държавата, в която се намират. Kонвенцията за установяване пък се отнася за условията на живеене и работа на българските поданици в Турция и на турските граждани в България. С подписания Анкарски договор и последвалите го други двустранни договори българо-турските отношения придобиват най-желаната форма, утвърдена в международните отношения. Зачестяват взаимните посещения на министри, депутати, журналисти, научни и културни дейци. Но официалното посещение на българската делегация в Турция през декември 1931 г. начело с министър-председателя Никола Мушанов се превръща в демонстрация на сърдечното българо-турско приятелство11. Навсякъде българската делегация намира изключително сърдечен прием. Предмет на преговорите между българските и турските държавници са стопански, политически въпроси, членството в Обществото на народите, балканските конференции за подготовката на сключването на Балкански пакт и др. въпроси от общ интерес за двете страни. Накрая Н. Мушанов бива приет от президента Ататюрк, с когото води дълъг и сърдечен разговор за настоящето и бъдещето на българо-турските приятелски отношения12. Българският вестник "Утро", обобщавайки отзивите в българския и турския печат за посещението на Н. Мушанов в Турция, пише: "Царското посрещане, което турското правителство направи на нашия министър-председател, ще остави незабравими спомени в сърцата на целия български народ. Ние отдавна знаем, че големият реформатор на Турция Гази Мустафа Kемал обича българския народ, но грандиозното посрещане, което беше устроено на неговия представител, завинаги циментира това приятелство.13" Обаче сключеният между Турция и Гърция през 1933 г. пакт за гарантиране на неприкосновеността на турско-гръцката граница14 се посреща с неодобрение от част от българската общественост и печат. Той се оценява като насочен срещу България, която има претенции за излаз на Егейско море. За да потвърдят още веднъж миролюбивите цели на турската външна политика и разсеят съмненията на българската страна в това отношение, министър-председателят И. Иньоню и външният министър Т. Р. Арас правят официално посещение през септември 1933 г. в София. Предлага се на България да се присъедини към този пакт и той да стане тристранен между Турция, Гърция и България. Тази покана се отклонява от българския министър-председател Н. Мушанов с мотива, че участието на България в този пакт би означавало доброволен отказ от неините претенции за излаз на Егейско море. За искреността на Турция към България говори фактът, че турската страна редовно е информирала българската за хода на водените турско-гръцки преговори. Затова турско-гръцкият пакт, макар и да не се одобрява от българското правителство, той не се отразява негативно върху българо-турските отношения. Това се потвърждава и от продължаването с пет години на Договора за неутралитет, помирение, съдебно разбирателство и арбитраж между България и Турция от 1929 г. След посещението на И. Иньоню и Т. Р. Арас в София коментарите в българския печат подчертават, че нищо не може да попречи на по-нататъшното укрепване на българо-турското приятелство15. През 1934 г. с активното участие на Турция се сключва Балкански пакт между Турция, Гърция, Румъния и Югославия16. България не участва в този пакт, който има за цел да защитава балканските граници на тези държави срещу нападение от друга балканска държава, поради териториалните си претенции към някои от участниците в този пакт като Гърция и Румъния. Въпреки това българо-турските отношения запазват своя приятелски и добросъседски характер. Смъртта на Ататюрк през 1938 г. се възприема като незаменима загуба както за турския народ, така и за българо-турските приятелски отношения. На траурната церемония при погребението на Ататюрк ръководителят на 130-членната военна българска делегация - военният министър ген. Даскалов заявява: "Преждевременната смърт на Ататюрк както навсякъде по света, така и в България събужда дълбока скръб, защото с неговата смърт човечеството загуби една велика личност, чието място лесно няма да може да се запълни.17" В своя уводна статия вестник "Днес" пише: "Ататюрк почина, но неговият дух е вграден в грандиозното му творение Нова Турция, която винаги ще живее... Хора от такава величина през вековете се срещат само веднъж. Историята на днешна Турция е история на този изключителен човек.18" В заключение искам дебело да подчертая, че по времето на Ататюрк България има най-добри отношения с Турция, в сравнение с която и да е друга балканска държава. 1 Международни актове и договори 1648-1918. София, 1958, с. 330-332. 2 Мустафа Кемал Ататюрк и турско-българските отношения в документи (1913 - 1938). Анкара, 2002, раздел II, Документ 11, с. 151-152. 3 Пак там, Документ 13, с.163. 4 Пак там, Документи 11, 15, 18. 5 Международни актове и договори... с. 366-369. 6 Централен държавен архив (ЦДА), фонд 176 , опис 4, архивна единица 2401, лист 144; архивна единица 1298, лист 81; Великов, С. Кемалистката революция и българската общественост 1918-1922. София, 1966, с. 81-85, 149-152: Хаков, Дж. История на Турция през XX век. Анкара - София, 2000, с. 144-145. 7 Мустафа Kемал Ататюрк и турско-българските отношения в документи..., Раздел III, Документ 29, с. 227-245. 8 Пак там, Документи 41-42, с. 284-286. 9 ЦДА, ф. 176 , оп. 4, а.е. 2304, л. 219. 10 Мустафа Kемал Ататюрк и турско-българските отношения в документи..., Раздел I, Документ 4, с. 51-67. 11 Пак там, Раздел V, Документи 75-76, с. 544-561. 12 Пак там, Документи 77-79, с. 562-566, 567-575, 576-581. 13 Пак там, Документ 83, с. 596. 14 Soysal, I. Turkiye’nin Siyasal Andlasmalari. Cilt I (1920-1945), Ankara, 1983, s. 433-434. 15 Мустафа мал Ататюрк и турско-българските отношения в документи..., Раздел V, Документи 87-91, с. 608-644 16 Soysal, I. Turkiye’nin Andlasmalari..., s. 454-462. 17 Мустафа Kемал Ататюрк и турско-българските отношения в документи..., Документ 94, с. 655-656. 18 Пак там, Документ 95, с. 657. http://euro2001.net/index.shtml?page=statia&file=issues/6_2007/stat_8.html

Ейй, един път да сме на едно мнение!

+ ! Подкрепям това виждане.

Именно, аз се редактирах в отговора си към Ангел, преди да прочета този пасаж от съощението ти, ето с това допълнение :

Ангеле, Ангеле. Неоосманизмът е доктрина, според която Турция трябва да стане приятел със всичките си съседи и бивши страни принадлежащи към Османската империя. В момента тази докрина е мъртва. Ердоган не въплатява неоосманизма, а султанизма и.. османизма. Това може да променя нещата, но не дотам, че да се връщаме към 150 хилядната армия и свръхмилитаризацията от времето на Варшавския договор. Това няма как да стане, и затова трябва да се търсят политически решения и да се набляга на колективните мерки и договореностите в рамките на Алианса -НАТО. Максумума от да кажем 50 хилядна армия, също не решава въпросите ни, ако Турция стане наш действителен противник, казвам ясно - аз не виждам такава алтернатива, в която Турция ще се самоубие политически и икономически нападайки член на НАТО и ЕС. Относно българските турци, Българските турци не са сепаратистки настроени, и да се пропонира обратното е използване на страховете на хората..

Фружине това само твои интерпретации "ала Капитанос" Ако трябва да сме честни - в отношенията между България и Турция има немалки пукнатини (но не и конфронтация), и те се дължат на.. българската позиция на непринаване на границите в Тракия, или по-скоро на границите с Гърция (Турция като приятел на България се опитва да е посредник на България при решаването и на споровете и с Гърция) Вземи прочети за по-лесно и по-бързо горния материал, вместо да ровиш за книжлета, в които очевидно са писани глупости и лъжи Пак казвам няма военни договори в които участва Турция, които да са насочени срещу България, изключвам Балканския пакт от 1934 година, който България поради ревизионистични подбуди отказва да подпише, въпреки позицията на Турция, че България трябва да е част от Пакта)

През 1930 година Гърция и Турция подписват договор за приятелство, Нескопосана лъжа (не знам какви книги четеш) е че "договорът е насочен срещу България" или "че е военен" . Турция подписва договори за приятелство със всички балкански страни, та същото се отнася и за Румъния. Няма военни договори, насочени срещу България (не знам какви четива четеш, явно не си чувал и за Анкорския договор) Ето ти една публикация по въпроса, и не се доверявай на всяка глупост която си чел: https://logos.uni-plovdiv.net/documents/35514/508268/Bulgaro-turski_otnoshenia.pdf/62024a35-6364-48d9-bb99-0b26cb4fd0f6 И това не е вярно. Точно обратното е Великобритания иска от Анкара да окупира България, а Анкара естествено не склонява http://www.duma.bg/node/61728

ха-ха-ха-ха.. Ти си този който троли, и хвърля "камъни", (помниш ли колко такива хвърли, когато дискутирахме легалните аспекти на турската инвазия в Кипър?)

Показва се слабо познаване и разбиране на историята: Турция, след 1913 година няма нито един антибългарски ход (това са исторически факти, които могат да се проверят и верифицират). Анкара дори не прекъсва отношенията си със София по време на т.н Възродителен процес (опит за етноцид. т.н. културен геноцид http://www.decommunization.org/Articles/Heinsohn.htm , последван от етническо прочистване на турците в България) Да се твърди обратното и като нещо то "определено" е нон-сенс Не съм написал че сме демилитаризирани, а че вече не сме свръх-милитаризрани (демек отказали сме се от свръхмилитаризацията и подържане на многочислена армия) Попитах, но отговор не получих: И руската армия може да ни прегази, и китайската също, и американската, и извънземните от планета с разум, когато "решат да го направят".Какво правим тогава според теб? Недей започвай моля, с общите приказки и заклинания. Очаквам да чуя нещо конструктивно: армията е толкова, толкова ще се харчат за военния бюдже, еди колко си сухопътни силки, еди колко си за ВВС, еди колко си за ВМС и т.н ----------------------- Капитане знам и виждам че си луднал в този Кипър с Турция (заради турската инвазия в Север Кипър), но все пак полагай малко усилия моля, да си обуздаваш лудницата тук

По-голямата част от страните в списъка са или под шапчицата (короната) на онази мила дама Елизабет Втора, или са бивши британски колонии/територии. Ще изброя малко известните членове (бивши и настоящи, повече настоящи) на Британската общност: Сейшели, Мавриций, Гренада,Кайманови острови, Барбадос, Белиз, Антигуа и Барбуда, Бахамските острови, а на останалите говорят имената (Гърнси и Джърси са острови в Ламанша, те са коронно владение на Дамата) Маршаловите острови са бишва USA -територия, а Аруба е под шапчицата на една друга мила дама Което донякъде дава сламка към отговора на въпроса "защо България не е този клуб" Отговорът е: нямаме англосаксонските закони, правораздаване и и върховенство на закона.. По просто казано: никоя компания не би рискувала с "гнили ябълки", мухлясали и негодни закони и правораздаване, мафиотизирано държавно обвинение, и недосегаем главен прокурор, който изнудва бизнесмени и политици, и търгува с влияние (иначе имаме 10 процентен корпоратривен данък, които би следвало да привлича компаниите да създават офиси тук, но това не се случва)

http://www.globalfirepower.com/country-military-strength-detail.asp?country_id=switzerland 134 main battle tanks! (Тука се мечтае за 1000, че и повече, ужас) Направи ми впечатление и еър-форсинга, и когато проверих се оказа, че гръбнакът на швейцарските военно-въздушните сили е простичкият Northrop F-5E Tiger II с 53 бройки от него.

Е хайде пак, хиляда танка!!..Малко ти са 410.. (Пиши на вашия човек да купи малко Т-55 за по 15 000 долара единия, и ще ги докарате до 1000 танка )

100 -те бройки явно са БМП-23 (общо приоизведените са 118) ПС Има една машина която е унищожена в Ирак (от армията ни), защото е повредена при противников ракетен (РПГ) обстрел.

Доколото чета тук там, БМП 23 не "прашлясват" пои складовете, а са на активна служба. т.е. цитираните 100 бройки следва да са БМП-23 (произведени са общо 118 бройки, и не са продавани на чужди купувачи) http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=112224