nik1

Както винаги страхотен постинг (и като отправна тема и идеи за дискусия и размисъл) - плюс от моя страна За дискусията мога да кажа следното: Синапур също нямаха елит и литература, но това не им попречи да бързо да създават такъв и да се озападнят след като станаха самостоятелни.. Ние малко или повече сме склонни да търсим причините извън себе си за тази наша "фасулковщина" Ще се повторя може би: За мен доказаното исторически негативно влияние на Осмалъка е в етнонацинален план (другото хипотетично и възможно негативно влияние е малко или повече дискусионно) С поздрави, и се радвам да те "чуя" отново!

Е ние не сме ли роби на данъците към държавата, на заемите, на капитализма? Той и Невски казваше са себе си че е "роб на капитализма" ако си спомняш? Принципна разлика май няма, единствено заменяме "Капитализъм" и "Държава" с "Османлък" ПС Мисля, че в цитата, значението на "роб" е свързано или със скъперничеството, или с робията към чорбаждията, а не към турците.. Имаме днешна аналогия, разликата е че сега пропагандата и образованието ни втъпляват че сме свободни, и ние си мислим че сме такива..(ако робството се мери с икономически показатели и задължения, то ние не сме по-свободни от времето на Османлъка разбира се, и да се твърди обратното е невярно)

Фружине, неформално погледнато и днес гражданите сме роби (това не е само мое мнение), защото държавата изземва голяма част от доходите ни, без да ни пита (мен никой не ме е питал за това колко да ми се взима като данък) Сигурността и общественият ред са важни ще кажеш, но аз ще вдигна малко топката пак : Хлябът и храната са също жизнено важни, но хлебарите не ни взимат данъци; Ние получаваме храна като си я купуваме на пазарна цена, при доброволна размяна на пари за стока или услуга. Е излиза, че държавата ни е поробила, взимайки ни без да ни пита, част от доходите ни .В развитите страни данъчното бреме, (преки и косвени данъци, такси и осигуровки, плащани за държвата надвишават 50-60 процента, т.е бремето е по-голямо отколкото при ямайските роби --------------------------- Така че оставете моля "неформалното" за другаде; Солирадиризирам се напълно с Варлорда

В Столининово, което е най-голямото ромско гето на Балканите, се говори на турски, и общността е напълно "затворена", (Там не живеят българи, те се изселиха) Иначе съм съгласен с вас в едно: в по-малките селища (градове и села) където населението и училищата са смесени, има грамотни деца, Разбира се, не съм убеден, че грамотните ромчета са мнозинство (говорим за гаусово разпределние), и все пак визирам и тези ромчета с майчин език небългарски В тази връзка: Мой приятел, живее с турска циганка (т.н. в науката "турски цигани"), която има деца и внуци от първия си брак с циганин; Децата и, и внучетата и живеят в едно село до Пловдив, което е смесено, Въпреки, че малките циганета българският език го говорят добре или отлично, не всичките могат да четат, пишат, или смятат (говоренето на език е едно, а литерацията, четенето и писането е друго). 13-годишната Блага, с нормално говорене на български (по-добро от това на някои българи, и справяне с наличния и речников фонд ) не може да чете на български, не знае таблицата за умножение, и не може да събира и изважда. Причите са горе долу-ясни: Родителите и са неграмотни, (както сама отеблязахте - майките и бащите на днешните ромски ученици са неграмотни), но най-важната за мен причина е, че делегираният бюждет в този му вид, и конституционната и правна рамка са нанесли непоправимите щети - учителите в селото Крислово са я оставили да се "саморазива", като си вземат парите за "бройката" и "щатните заплати", без оглед за това на какво са я научили. (Приятелят ми беше отишъл в училището и попитал защо това дете е толкова зле, и най важното - как минава от в по-горен клас, а отговорът е бил.. "вдигане на раменете")

Дали стотици милиона повече ще разрешат проблемите на образованието Автор Даниел Василев септември 28, 2015 · Коментирай Споделяне1 Миналата седмица, по време на националната кампания „Икономика на светло за по-добро бъдеще, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и КНСБ, финансовият министър Владислав Горанов обяви, че „в Бюджет 2016 ще бъдат заложени стотици милиони повече за средното образование“. Тук ще разгледаме в каква макросреда се беше направено обещанието, както и какви ефекти би оказало евентуалното увеличаване на средствата за образованието. Ефектите от говоренето Не можем да избегнем макроикономическия контекст на изказването. То идва на фона на запланувани бюджетни дефицити за тази и следващите три фискални години.[1] В този ред на мисли не можем да тълкуваме думите на министъра като нещо различно от пълно отдръпване от идеята за елиминиране на бюджетния дефицит и трупането на още дълг. Към средата на тази година той възлиза на 28,4% от БВП, а се очаква към края на 2018 г. да достигне 30,9% от БВП. Не бива да забравяме, че ниските нива на правителствения дълг (или елиминирането му изобщо, което е по-добрият вариант), както и предвидливата бизнес среда, са изключително важни индикатори за инвеститорите при вземането на бизнес решения. Това, което министърът прави с този ход,[2] е да заяви в прав тест, че Министерството на финансите (МФ) се нагърбва да увеличава разходите си с милиони на общо основание. Което няма как да е позитивен сигнал в очите на предприемачите и застрашава да развенчае представата за едно от конкурентните предимства на страната – относително малкия бюджет спрямо БВП на фона на много други европейски страни и ниският държавен дълг. Усещането за хаотични харчове и заплахата за увеличаване на правителствения дълг до повече от посочените 30,9% от БВП се подсилва от факта, че обещанието на министър Горнов идва без каквато и да е било оценка на въздействието от допълните милиони върху образователната система. А щом министърът е толкова щедър към образователните институции, кое би могло да гарантира, че МФ няма да се окаже благосклонно към други проблемни сфери или индустрии, например към БДЖ, агенция „Пътища“[3], общините и т.н.? Не бива да забравяме още нещо – анализът на ефектите от разходите е задължителен елемент на всички законопроекти. Въпреки че министърът реално не прави законодателна реформа, може да се каже, че в известна степен той нарушава правилата на собствената си игра, тъй като обещава средства, без да е пресметнал ползите/вредите от тях и сякаш без да преследва определена цел. Пред какви образователни проблеми ще се изправят допълнителните милиони Дори да бяхме ограничили анализа си само до макроикономическите аспекти и ефектите от обещанието на министъра върху бизнес средата, те щяха да са достатъчно негативни. Уви, лошите новини за икономиката няма да се ограничат с това, министър Горанов спази думата си. Въпреки че на пръв поглед не е очевидно, увеличаването на средствата за средното образование ще окаже обратен ефект върху самото образование. Както посочихме по-горе, обещаните „стотици милиони повече“ просто се подхвърлят към общата публика, без по някакъв начин да са обвързани с оценка на въздействието им върху самото образование. Обезпокояващото тук е, че тази реплика може би ще отклони вниманието от реалните проблеми на образованието и от острата нужда от реформи. А учителите и учениците имат нужда не толкова от пари, колкото от коренна промяна на средата. Тъй като министър Горанов изглежда е пропуснал да обърне внимание на реалните проблеми на образованието, ние ще му посочим някои от тях.[4] Една обезпокоителна тенденция е, че след 12 години (какъвто е общият случай) изучаване на литература младите индивиди на възраст 25 и 35 години не четат книги. Данните на Националния статистически институт показват, че през 2011 г. – последната година, за която има публикувана информация – цели 49,3% от анкетираните са посочили, че не са прочели нито една книга през последната година. Това е по-слаб резултат спрямо 4 години по-рано, когато този процент е 46,3%. Но може би най-важният проблем е, че немалък процент именно от учениците именно в степента на средното образование са функционално неграмотни. Това означава, че разпознават буквите и математическите знаци и могат да четат, но не разбират смисъла от прочетеното, не са способни да извлекат информацията, която им се подава под формата на таблици и графики или не могат да решават логически задачи. Резултатите от международното изследване PISA за 2012 г.[5] сочат, че цели 39,4% от учениците в девети клас са функционално неграмотни, а 43,8%, или почти половината, не могат да извършват основни математически пресмятания след 8 пълни учебни години, през които са изучавали математика.[6] Нещо повече – промяната в резултатите за последните 15 години е маргинална. Това е просто поредното доказателство за системния характер на проблемите в българското образование. Подобни данни няма как да са обезпокоителни – те недвусмислено показват, че независимо от партията на власт образованието, което почти не е реформирано радикално след 1989 г., напълно се проваля в една от основните си функции: да научи подрастващите да критично мислене и на способността да разбират и опознават заобикалящия ги свят. Образованието и икономическата калкулация Самото посочване на част от проблемите не е достатъчно, за да разберем как можем да ги премахнем и да видим дали обещаните „стотици милиони повече“ ще ги разрешат.[7] Първо, трябва да имаме предвид, че образованието в България е изключително стриктно регулирано от държавата, дори до степен на микромениджмънт.[8] Второ, образованието във всички степени е доминирано от държавно финансиране и централизиран механизъм за определяне на заплатите на преподавателите. Прави впечатление, че в този модел свободният пазар е по-скоро отсъстващ;[9] нещо повече – образованието в България почти напомня социалистическа структура, в която потребителят „не плаща“ нищо и целият процес се регулира от чиновниците. Именно тези черти на начина, по който се предоставя образованието у нас, пораждат горепосочените проблеми. Дори и да приемем, че целта на законотворците, които са създавали сега действащия Закон за народната просвета, е била безкористна и те наистина са се стремили да установят структура, грижеща се за децата и техните потребности, всъщност те са постигнали обратен ефект. В следствие на цялото централно планиране в образованието чиновниците действат „в тъмното“. Те нямат цени, които да им покажат какво се търси и какво не, затова не знаят какви цени на преподавателския труд трябва да се установят за всеки предмет, курс и степен. Поради тази причина сме свидетели на драстично разминаване между нуждите на пазара и това, което чиновниците искат учениците да учат. За сметка на това обаче финансирането на системата създава стимули за разхищение на средства, никакъв селекция между учащите (почти всеки, който влиза, завършва образование) и фиктивна конкуренция между образователните средища.[10] А тъй като качествата и представянето на учителите нямат абсолютно никакво значение за заплатата им те просто отпадат като цели; т.е. системата дава гаранция за ниско качество, а не обратното. Но по-лошото е, че бюрократите нямат никаква обратна връзка от потребителите на услугата: учениците. Затова администраторите не знаят какво искат да учат децата, както ми от какви уменията имат нужда те; не знаят кога трябва да се преподава даден предмет, както и на какво ниво. Така образователните планове са напълно произволна микстура от предмети, които се предполага, че ще въоръжат учениците с „обща култура“ за реалния живот извън училище. Но всъщност програмите са просто унитарен модел, който не отчита разликите между индивидуалните учащи, а просто ги задължава да слушат безинтересни за тях неща и просто се провалят в зададената цел.[11] Затова колкото и милиони още да се налеят в образованието, качеството на продукта (цензът на учениците) няма да се повиши. Министър Горанов може да обещае, че МФ ще финансира оборудването на всяко училище и всеки образователен център с интерактивни смарт дъски; че ще осигури пари за увеличаването на заплатите на училите с 50%; че учениците ще учат в най-модерни условия и т.н. Но дори и да превърне училищата в дворци, проблемите на образованието няма да се решат, защото те са структурни. Дори напротив – те ще станат по-тежки, защото тогава данъкоплатците ще са изхарчили още повече средства за деца, които са функционално (а понякога и реално) неграмотни и нямат абсолютно никакви практически умения. Единственият начин за разрешаването на описаните по-горе проблеми е да се премахнат държавното финансиране и всички стриктни регулации в образованието и да се заменят с пазарен принцип, при който доставчиците на услугата (училищата) наистина преподават това, което задоволява нуждите на потребителите (учениците и родителите).

Маркирах всичко без първия и последния отговор Образованието според всички конвенции се смята за право, но в нашата недомислена и тоталитарна Конституция то се приема и за задължение, което е правно противоречие, По-просто казано: държавата задължава гражданите да реализират свое субективно право, без оглед на тяхната преценка и убеждения. И за да ви ограмотя пои този въпрос (да, защото грамотността не е само литерационна!) ще цитирам Чл 2 на протокол 1 от Европейската конвенция за правата на човека: ПС Още една малко по-"висока" топка: как ще задължиш едно алитератче турско циганче хорихане (или ромче дасикане) да се образова задължително до 16 -тата си година, ако не му осигуриш образование на родния му език, (защото българския то не го говори никъде, и говорейки и учейки го само в училище то не може да го овладее в достатъчна степен) Май няма отговор и тук, освен дежурния плосък отговор "циганите са мързеливи и не искат да учат" (е ама греда, те за малко пари и едно хранене са готови да учат и китайски, защото повечето нямат и пет лева за хляб!!) Да, ама пак греда: Психологията е доказала отдавана че функционално неграмотнните хора и алитератите развива фобия към ученето.. Е какво става? Хем не го учиш както следва , хем го задължаваш да учи до 16 години? Пълна боза..

Интересен въпрос (+ за Стинка и за отговора ти). Но нека да го да погледнем въпроса по-отстрани Такава алтернатива мисля е слабовероятна Защо? Българите са езичници и скептици (и дори циници), с гъвкава култура, при която авторитетът и авторитетите се смятат за нещо недобро. Аллах, като безспорния и единствен авторитет може да го "духа". (ние не обичаме авторитета и авторитетите) Да, въпросът дали тази култура е в резултат от историческите наслагвания през Османлъка или е по-ранна, е основен за разбирането дали българите биха могли хипотетично да приемат масово ислямизацията (визираме масово приемане)По метода на изключването и дедукцията- отговорът за мен е тази култура е по ранна . Ако не беше по-ранна, българите биха се ислямизирали масово, както близкоизточните хора. Мисля, че там където българите се ислямизират, то е заради интереси, казано в най-широкия смисъл, оцеляването също е вид "интерес" (все пак не е възможно да се купят или докарат до ръба всички хора) ПС Подобни са процесите и с елинизацията на българите. За Македония не съм запознат с историята на елинизацията там, за Тракия съм по-запознат - например в източната част на Западна Тракия, елинизацията върви ръка за ръка с илямизацията, Каква е връзката? Патриаршията защитава "своите", и за да имат защита, голяма част българите стават патриаршисти, като в крайна сметка се елинизират. ---------- По темата: за мен е безспорно е че Османското владичество ни ощетява в етнонационален план, чрез процесите на ислямизация и елинизация; (Останалото е малко или повече спорно)

Не разбираш.. Да почетвъртя ли?

И най-нискотехнологичната подръжка на Грипените се прави в Швеция (това показва опитът), аналогията с "едно време у нас" когато имахме военно-ремонтни заводи, и гарантирани доставки/производство на резервни части е неудачна. Искам да кажа, изпускаш нещо много важно и то е че, у нас няма изградена инфраструктура за поддържка на Грипените, нито има опция за изржадането на такава ( в никоя страна закупила или наела Грипен няма такава, малко е глупаво и наивитетно да се очаква че ще ни бъде създадена специално за нас) ----------------------- Що се отнася до въоръжението - офертата и сделката не вклюват въоръжението, Проблемът с въоръжението може да се окаже непреодолим пак от политическа гледна точка.. В Щвеция има рестрикции за продажба на въоръжение изобщо, а не само по време на война (ние не знаем какъв е проблема, но е ясно офертата и сделката не вклюват въоръжението) Искам да кажа: Не правете категорични заключения, на база на липваща информация и непознаване на проблемите (Как може да твърдиш уверено че "няма проблем", след като всичко се върши на тъмно?)

Колко време продължават сирийската гражданска война, или конфликът в приднестровието?

Ще получим собствеността при закупуването на машините (за което има и подкрепата на настоящото шведско правителство, става дума за немалко пари), но няма да получим опции за екслузивна подръжка. Последното няма как да стане, защото шведското законодатеслство не позволява това (то е императивно)- при конфликт ще се замразят всички доставки на оборудване, резервни части, оръжие, консумативи и най-вече ремонтите на машините, които са екслузивно право на Швеция (СААБ) и се извършват в Швеция..

Така е, затова трябва да се преформулира цялата докрина/стратегия

Фружине, ще потретя: Грипените ще ги експлоатираме 40 години, но ако има война или конфликт (дори при необявена такава) трябва да ги приземим. Ще потретя: При конфликт - Подръжката, дори и най-рудименталната (която както опитът показва,се извършва в Швеция), резервните части и оръжията за Грипен стават табу за нас (банира се всякакъв експорт за държавите които са в конфликт)

Фружине, ще потретя: Грипените ще ги екслоатираме, но ако има война или конфликт (дори необявена такава) трябва да ги приземим Български очевидно не разбираш, дано разбираш английски или шведски:

F 35 - трошки? Я пак си помисли? Къде пиша че Грипенът е боклук..Айде пий си хапчетата, става ли? PS Г-н Разбирачо, шведските Грипени няма да се разпаднат, но при конфликът ще трябва да ги приземим, защото неутралната Швеция няма да може нито да ги подържа, нито да ни продава резервни части, нито пък оръжие за тях..

Забележките ми за Грипена са принципни, независимо дали Грипените ще бъдат наети или купени. Защо, какво и как - обяснил съм в темата на Варлорда, да не навлизаме в тази тема пак (трябва да се прочетат последните ми мнения и цитатите относно Грипените) А че почти всички реализирани сделки по света дотук (ЮАР, Чехия) с JAS Gripen са били корупционни, може да се види в медиите: https://www.google.bg/search?q=coruption+scandal+Jas+Gripen&rlz=1C1AVSU_enBG358BG382&oq=coruption+scandal+Jas+Gripen&aqs=chrome..69i57.24898j0j7&sourceid=chrome&ie=UTF-8#q=corruption+scandals+Jas+Gripen --------------------- Платформата на Грипените сравненена с другите едномоторни изтребители от същото поколение (да кажем Ф-16) е добра (4+ поколение, сравнително малък радарен профил), макар и да е остаряла - напълно съм съгласен с това. Аз лично предпочитам да имаме изтребител от 5 поколение, като F-35 STOL (конвенционален), само че мен никой не ме пита.

+ Всичко това е възможно, ако се отделят по 2,5 -3 процента от БНП годишно за отбрана. (На този етап това не възможно, и дискусията за мен е безсмислена) ПС Корветите няма да се строят в следващите 4 години , а най-вероятно няма да бъде закупени и изтребители За изтребителите: В обществото вече назрява идеята че Грипените не са решение, а от друга страна ще нараства и съпротивата срещу Ф18 Забележка 1:: Грипените са добра платформа, но какво обясних в другата тема те не дават никаква сигурност (при конфликт ще трябва да бъдат приземени, което идва от особенострите на Шведсткото законодателство и конституция). С изтребителите трябва да закупим купим сигурност на първо място, което значи че ни трябва друг доставчик Забележка 2: Наемането на Грипените в други страни е свързано с корупционни скандали, а някои страни директно се отказват от тях в името на сигурността (Малайзия)

Образовани млади хора има (поне в градовете, които имат университети) , хора с желание за работа. Проблемът е много по-дълбок и той е че в България икономическата власт преобладаващо е ръцете на хора, придобили я поради някаква принадлежност (семейственост, партийна такава и друга), а не поради управленски качества. За тези млади образовани млади хора единствения път е навън (защо е така: недоброто управление на компаниите и работа на директорските бордове води до ниска производителност, малко иновации, слабо пазарно развитие , и в крайна сметка до задържане на ниски заплати) В тази връзка: Как ще накараш един млад магистър инженер, златен медалист, с владене на два западни езика, да работи и да се развива в една компания , при заплата 700 лева бруто? Максимумът които ще постигне в следващите пет години е 750-800 лева.. /Визирам човек от от екипа си/ Не само това, в компанията , която е средна, има и един "баласт" или група оит хора, които са роднини на акционерите или "важните" хора, и някои от тях са на ръководни позиции. /Пи-арка, която вика и тероризира отсрещните по телефона; Счетводителка, която "не може да смята с калкулатора"; Отговорничка по качеството (по ISO 9001) която при сезиране на проблем с качеството от моя страна ми отговаря "донт кеър" (не ме интересува); Отговорничка за пазарите в Азия и Океания, чийто писма ги пише съпругът и CEO от нейно име, и Ръководителка производство, които никога не е практикувала каквито и да е инженерни дейности (беше продавачка, за Бога)- циркът е пълен (цирк Буш) ,а компанията не е някакво изключение от родните компании - нито като практики, нито като организационна култура!/ Проблемът за мен е в скапана ни култура, а не в младите хора..

Не споря, по-скоро мисля, че "изравняването" на съотшошенията може да е признак за това че дадената икономиката се базира повече на услугите, Което всъщност е характерното за развитите страни - икономиките на развитите страни (развитите икономики) са базирани на услугите,като с услугите се генерира висока добавена стойност. За изкривяванията при нас, мисля че може да влияние и фактът че България е на "три скорости" (всъщност има три или четири Българии с различни икономики) 1) Средноевропейскaтата по БНП на човек от населението столица (вижте в "Другата държава"). 2) Индустриалните големи градове, 3) Изостаналите градове и селища в земеделската или планинска провинция 4) Изпадналите градове и селища (Сещам се например че цяла Странджа, без морските градчета, които се водят в територията на Странджа, е "изпаднала") Интересен е тогава въпросът коя и каква точно е икономиката на България - усредняването изглежда не дава най-изчерпателния отговор?

Има значение как оценяваме богатстството си, и къде (в коя страна) и как харчим парите си. 1. БНП по паритет на покупателаната способност на човек от населението в България за април 2017 е е около 21 000 долара (класацията e на IMF); Средната стойност за света на този показател е около 17 хиляди долара, т.е българският показател е около 1,25 по-висок от средния за света, По-висок от този на на Китай (Не знам дали попадаме в "златния милиард", но сме там някъде) http://statisticstimes.com/economy/gdp-capita-ranking-2017.php (в класацията за 2016 IMF ни "дават" малко над 20 000, има някакво нарастване за последната година) 2. Що се отнася до номиналния ни БНП, той е 7 440 долара или той е 0,690 от средния за света, който е около 10 700 долара (Китай в този показател е по -високо в класацията от нас) Макар и в България да се живее прилично или по-скоро незле с паритета на покупателната способност на тези 7 440 долара, ако с нашите средства и доходи решим (хората решат) да живем или пътуваме по света, ще сме (хората ще са) бедняци и голтаци . И обратното, ако работим и печелим навън, в страни, в които номиналните доходи са високи, а парите ги "пастрим" в България , то ще бъдем заможни (хората, които го правят са заможни)

И какво излезна? Войната все пак се води от доброволците и милициите, подкрепящи Башар Асад, защото наборна армия за нищо не става.

А на теб кой ти каза че българската войска, победила сърбите през 1886, е наборна? Престанете да се излагате с Фружина, и вземете да прочете и разберете нещо като хората.. ПС Наборната ни армия по това време е в състав 8 полка, с численост по 1700 човека единия, Войската за войната се формира и събира (тя достига численост над 100 хиляди човека) след записване на множеството доброволци (те повече отколко са преминалите изобщо някога казарма!) след манифеста на Алекснадър Батамеберг .. Всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели.. ----------- Наборната ни армия тогава е била победила други наборни армии,ОК, само че сега армиите на противниците ни не са наборни, а са професионални, или в някакъв хипотетичен случай - опълченски (опълченците и парамилитаристите от ИДИЛ горе долу помляха наборната армия на Башар Асад, снабдена с танкове и самолети) Анджък --- За Израелската армия, виждам че Киров ти е отговорил

Наборната армия от германско-руски тип , е сравнително ново явление в историята и е показала че не става за нищо - справка войната в Залива, когато наборната армия на Садам се саморазпадна при първия сблъсък с професионална такава, Аакънджии, турци, кумани, монголи, прабългари, византийската армия след 8 век, арабската средновековна армия, и т.н. не са наборни армии от типа на германско-руската такава,Те са по близо до опълченския тип митивирана армия, победила наборната сръбска армия в Сръбско-българската война,или победила наборната турска армия на Шипка, или Булаир Иначе, повечето тук сме съгласни че може, и би следвало да се създаде възможност за доброволна служба..(ако се ограничи възможността за крадене разбира се)

Радев е открито проруски настроен, независимо къде и какво е завършил (те и идилците и алакайдците са завършили на Запад). Справка (1) Предизборните дебати и отношението му към анексията на Крим и санкциите на ЕС относно тази анексия, Справка (2) Изказванията му в посещението му в Брюксел, където Жан Клод Юнкер директно и в прав текст му каза че въпросът със санкциите е уреден в момента; Справка (3) Намерението му за един вид безусловно военно сътрудничество на НАТО с Русия, изразено на срещата му със Столтенберг (разбира се такова нещо като безусловно сътрудничество няма, още повече че Русия едностранно засилва военното си присъствие в Черно море, което е толкова "Руско", колкото и "Натовско" - Румъния, България и Турция са членове НАТО) , и и това му беше казано ясно твърдо и недвусмислено в отговор от Столтенберг http://www.tvevropa.com/bg/news/interviews/view/120606 Една вметка: "Човекът направил най-много за НАТО или натовския човек у нас" не е Радев, разбира се.. Разбиранията на Радев за НАТО са неясни и противоречиви (според мен той не разбира и не приема принципите на НАТО не толкова защото му липсва политически и дипломатичеки опит, колкото заради това че е прикрит анти-натовец ), и това не само според мен, а според "Натовския човек" у нас http://www.mediapool.bg/gen-sabi-sabev-spetsialnite-sluzhbi-dopuskat-nepriemlivo-rusko-vliyanie-u-nas-news254814.html . Ако Радев е казал такова нещо за себе си, което твърдиш ти (аз не съм сигурен, ти понякога интепретираш доста фриволно и/или погрешно нещата) , то се заформя да имаме най-нелепия и неадекватен президент в най-новата ни история..

"Завинаги млад" Бих казал от опита си, че има някои предимства в това да си младолик от една страна, и да имаш "младежка" визия и дух - от друга /предполагам това са "добрите" гени от страна на баща ми, лека му пръст, който почина на 56, но беше младолик; Чичо ми сега е на 79, но слага в джоба си по младежки дух и визия и 20 години по-младите мъже от него / Най-тривиалното предимство на това да си над 50, но да си младолик, и с младежки дух, е че младите жени около мен не ме приемат като "чичо", а по-скоро като като по-голям брат и/или приятел, и ако се наложи да излизаме или работим заедно, те не се чувстват дискомфортно.. /Не съм Казанова или нимфоман, а и не ме гони тестостерона като по-младите мъже, така че всичко е ОК с моето отношение към тях/. (Това се отнася до младите хора изобщо де, например преди една седмица бях поканен в тесен кръг на събиране от семейство ...които могат биологически да са ми деца)