nik1

Дори и да е казусна българската етнонационална принадлежност на населението в новата история на Македония (доколко и в какви отрязъци от време - градското население, и интелигенцията и лидерите в Македония са се приемали за част от българската нация), то за етническата принадлежност (за мен лично) няма казус.. Все едно гърците от Македония или Тракия да не са се приели като гърци, или пък турците от Македония или Тракия да не са се приемали като турци (нелепо е)

"Ако Гоце Делчев да е записан като чист българин, каква е причината аз да го празнувам", коментира президентът Пендаровски" И какво да кажат експертите и медиаторите аджеба? Че "не е чист българин"? Е@ати и простаците..

Той е един палячо. Ако той е експерт и "професор" по Македония, аз трябва да съм съм академик

Една вметка: Българският македонизъм е базов и изначален, и изобщо , за мен лично идеята че има периоди в новата история пя на Македония, в които македонобългарите не са виждали себе си (и не са виждани от страничните наблюдатели) като българи, е нон-сенс. /Дори коминтерновската македонска нация е замислена да е в отношения с българската, както е черногорската спрямо сръбската/ Какво да говорим за българите от лявото ВМРО или българина Мисирков..

Котките, за разлика от кучетата "разбират" кой човек е добър, и кой не е добър..Избягват лошите хора, и търсят контакт и комуникация с добрите Кучетата по принцип контактуват с всички хора. Както казва една моя позната, "кучето ми обича зет ми, който го мрази" И ето го потвърждението :

"Курица не птица, Болгария не за граница" Проблемът не е в езика, а в това че руснаците (и мнозинството от украинците, поне за периода до началото на войната) в България предпочитат контактуват с рускоезични. Украинките, омъжени са българи, вероятно в голямото си мнозинството проговорват български бързо. Имам лични наблюдения от жената на първия ми братовчед (Бургас), Имам и познати/приятели с жени украинки, имам и съседка украинка, омъжена за българин (Пловдив), За рускините ("рашистките") и руснаците - не съм толкова сигурен.. От повечето влоговете на български руснаци и рускини - мигранти оставам с впечатление че в голяма част от тях с българския... са "никак" (с няколко изключения - Катя Садула с добро владеене, и още една която се мъчи) Като този пич:

"Жабчето" повдига настроението : Митрофанова и шефовете на служби на килимчето при Путин за провала в България. Ще хвърчат глави. Страх тресе 70-те дипломати и служители на руското посолство, които са в списъка за изгонване от България. Още с пристигането в Москва те ще трябва да дават подробни обяснения защо са допуснали да бъдат разобличени и осветени. В Кремъл обвиняват руския посланик в София Елеонора Митрофанова, че носи голяма вина за тоталния срив на руската дипломация в България. Външният министър Сергей Лавров ще я привиква на килимчето да дава обяснения за възникналата критична ситуация. Очаква се тя да бъде уволнена без много шум и разследвана. Оправданието, че за всичко е виновен премиерът в оставка Кирил Петков нямало да мине. От своя страна президентът Владимир Путин е разпоредил проверки на работата на тайните служби и е поискал всички, които са се издънили по най-левашки начин да бъдат жестоко наказани. В Москва са бесни за провала на руската политика в считаната доскоро за вярна на Русия България. Това съобщиха за Фрог нюз дипломатически източници. От години руското посолство в София работи по реализиране проекта „Руски свят“, който се счита за вдъхновен лично от Путин. В постигането на целта, България да се превърне в ахилесова пета на НАТО и ЕС досега е бил отчитан напредък, позовавайки се на разделението на обществото на подкрепящи Русия и такива, които защитават цивилизационните ценности на Западния свят. Агентурната мрежа, тролската армия и кремълската пропаганда се радвали и на смесените чувства, с които българи посрещнали агресията и войната срещу Украйна. И в този момент правителството на Кирил Петков е нанесло жесток удар върху мрежата на руските служби, градена от години. Шефовете на военното разузнаване Игор Костюков, на външното разузнаване Сергей Наришкин и шефът на ФСБ Александър Бортников били привикани при Путин да обясняват провалите на своите офицери в България. Те са критикувани остро за това, че не са спазвали стриктно инструкциите, подписани лично от Путин, за проникване през България в структурите на Обединено управление на разузнаванията на НАТО. Това е била задача на задачите, но мащабната операция се оказала катастрофа. Самата Митрофанова е критикувана за неумението да води диалог на сближаване с властите в София. Вместо това тя използвала ултимативен тон и освен това съвсем открито контактувала с отявлени русофили и партийни лидери, на които Кремъл възлагал надежди за създаване на разнобой в българската политика и общество. Това дискредитирало дипломатическата мисия на Русия, смятат нашите източници. Фрог нюз

Дымовая завеса или опять кто-то на кораблике покурил??

Не става така. Президентът няма "правителство в сянка", което е готово във всеки момент да влезне в длъжност За да състави каквото и да е правителство трябва време, а през това време някой трябва да изпълнява функциите. За това говорим (и с теб двамата) , това е казуса, а не "какъв да е следващия кабинет".. ---------------------------------- Има една хипотетична алтернатива на сегашното състояние При двупартийна/двуполюсна система, с действащ кабинет на опозицията (правителство в сянка), който при гласувано недоверие на кабинета на управляващите, моментално е на да си влезне в ролята.. --------------------------------------------------------- Това е от мен. Спирам за сега участието си..

Длъжно е по закон да си изпълва задълженията (няма кой друг) Казусът е подобен на този: "не си изпълваш задължения, работодателят ти дава презивестие ; по време на протичане на срока на презизестие обаче ти си задължен да ги изпълняваш Дали това е правилно, не знам.. Има съображения които не виждаме (по скоро вие спорещите), например че преди деа се намери заместник, изгонването на работника и служителя може или направо ще доведе до спиране на процеса.. Как може една държава да фунскионира без Правителство или с Правитеслвто с орязани правомощия (и по важното - кои точно да орежем и на какъв принцип да ги избираме?)

Това е несериозно., (и точно ти да го напишеш?) - Една година Захариева не можеше да обясни за какво е ветото то никой не можеше, защото ветото беше налоиженоложено да се угоди на коалициония партньор, и да не се развали седянаката (или софрата), признато преди няколко дни и от Вожда на племето лАпачи -За 12 години управление се изгониха четирима "дипломата", но през това време построиха Турски поток, не взеха под контррол Нефтохима (имаме такава опция - със златната акция, без нацинализация да се "вземе" под контрол дейноистта на Нефтохима), не диверсифицираха газовите доставки, и не направиха много малко за смяна на съвестката/ руска военна техника (и заявисмост) със западна. През това време на нашата територия се извършиха атентатите на ГРУ срещу Гебрев (скрити и замени от от този когото "ти си го избра", и от наследника му) , имаше вривове на складове, И имаше информация че опитът за преврат в Черна Гора е офразизиран олт бълагската резидентура на ГРУ (демек свободно поле за десйвтие тук) "Дипломатите"е: Един от топа на русофилски кръгове публично написа преди няколко дни във че задължението на руските диопломато е да работят за инетресите на Русия, и че няма нищо странно в това са свъразни със службите..

Мислете концептуално Може ли една страна (конктретно България) да остане без изпълнителна власт? Има, съществува алтернатива на правителство без НС , но няма алтернатва в която задълженията на Правителството да се изпълват от НС или Президент (Не записана в законите ни и в Конституцията ни) Тогава, принципът който съответства на тази конструкцията е: "Докато не е избрано друго/ново правителство, старото все още е действащо" За улеснение: Казуса е подобен на този: "Работодателя ти дава предизвестие,"

Отговорих и на Sir "Разделението на властите е ясно разписано в конституцията и в законовата ни уредба НС нито може може да отнема прерогативите на правитеството, нито да го задължава да извърши нещо, което е от компетенциите му. НС може да гласува какво да извърши или не (да му забрани) за дейност която е в компетенциите на правителството, но правителството не е длъжно да го изпълни Въпросът за правителството, ако то реши да не изпълни това което е гласувало НС не е легален , а е политически, т.е дали няма да му се иска вот на недовереие, и дали ще оцелее Да, Правителствата ни обаче обичат да прехвърлят топката на НС (по различни причини, дори и заради избягване на криминално преследване на членовете на МС, защото колективните решнеия на НС не се преследват), а това е друга постановка и друга бира.."

Няма такова нещо. Разделението на властите е ясно разписано в конституцията и в законовата ни уредба НС нито може може да отнема прерогативите на правитеството, нито да го задължава да извърши нещо, което е от компетенциите му. НС може да гласува какво да извърши или не (да му забрани) за дейност която е в компетенциите на правителството, но правителството не е длъжно да го изпълни Въпросът за правителството, ако то реши да не изпълни, това което е гласувало НС не е легален , а е политически, т.е дали няма да му се иска вот на недовереие, и дали ще оцелее след този вот Да, Правителствата ни обаче обичат да прехвърлят топката на НС (по различни причини, дори и заради избягване на криминално преследване на членовете на МС, защото колективните решнеия на НС не се преследват), а това е друга постановка и друга бира..

РСМ искаха да се потвърди и напише черно на бяло: (цитирам по памет, но исканията могат да се видят в цитираните в темата от публикациите) 1. Че разрешаването на историческия (идентичностия) спор няма е част от процедурата (ние така или не поставяме липсата на разрешение на спора като пречка) 2. Че процедурата може да се стартира преди вписването на българите в Преамбюла (Разписаната и приета от НС последователност е следната: Ветото пада , задейства се процедурата и когато се впишат българите започват същинските преговори (отвяряне) на глави. Каквото и да бъде разписано, то обаче не може да промени факт,а че бългаската страна си запазва правото на вето на преди отварянето на нова глава, т.е. запазваме си и правото на 7 кратно вето) 3. Че България няма да ескалира други /нови/ изисквания, извън или различни от тези в предложнието за преговорната рамка (ако някой тук си е мислил или си мисли че може да играе по друг начин , то си е за негова сметка)

Как войната на Путин тласна скандинавците към НАТО (инфографика) Само за няколко месеца общественото мнение в Швеция и Финландия се преобърна - от неутрално до силно пронатовско Споделяне 1007 прочитания 1 коментара 0 препоръчвания Запазване Кристияна Христова 30 юни 2022 16:19 Една от изтъкваните от Владимир Путин причини за започването на военните действия в Украйна от самото начало бе разширяването на НАТО към руските граници. Руският президент твърдеше, че действията му са отговор на "натовската експанзия". С нахлуването си в Украйна обаче Москва постигна точно обратния ефект - накара хората в доскоро неутралните скандинавски държави Швеция и Финландия за много кратко време да преосмислят отношението си съм северноатлантическия съюз. Решението двете държави да се присъединят към НАТО, което ще стане факт в ускорени срокове, след като и Турция даде зелена светлина за процеса, не е просто на политическата класа и управляващите в двете страни. Мнозинството от гражданите там вече искат този ход, докато само преди няколко месеца по-голяма част от хората във Финландия и Швеция бяха поддръжници на дългогодишните политики на военна необвързаност и неутралитет, сочат данни от проучване на Statista. От началото на годината промяната е драстична. Страх алианси прави Нахлуването в Украйна промени драстично както политическото, така и общественото мнение и в двете скандинавски държави. Малко преди избухването на конфликта само 24% от финландците и 37% от шведите са подкрепяли членство в НАТО на страните им. В края на миналия и в началото на този месец обаче мнозинството от населението вече не споделя това мнение - по-драстичната промяна се наблюдава във Финландия, където 76% от хората днес заявяват, че биха подкрепили членството на своята страна във военния алианс. Близо 60% от шведите също подкрепят присъединяването на страната към НАТО. Така в средата на май двете държави подадоха кандидатури за членство във военнополитическия алианс, мотивирани от притеснения за възможно разширяване на конфликта и агресия от страна на Русия. След вдигането на ветото на Турция, което стана ясно на срещата на върха на НАТО тази седмица, процесът на присъединяване вероятно ще продължи още няколко месеца. "Вярваме, че Швеция се нуждае от формалните гаранции в сферата на сигурността, които идват покрай членството в НАТО", коментира по повода шведският премиер Магдалена Андершон. "Руската инвазия в Украйна влоши сигурността на Швеция и Европа като цяло", каза и външният министър на страната Ан Линде. Данните от проучването показват, че по-съгласни, че страната им трябва да се присъедини към НАТО, са мъжете в Швеция (повече от половината), докато жените остават по-скептични въпреки конфликта. Швеция инвестира в армията си и без НАТО Въпреки неутралната доскоро позиция разходите за армията на Швеция нарастват ежегодно от 2011 до 2021 г. През 2011 г. е възлизат на 41 млрд. шведски крони (3.8 млрд. евро), докато през 2021 г. са достигнали 67,6 млрд. крони (6.3 млрд. евро). Само през 2021 г. са отделени близо 10 млрд. крони (932 млн. евро) повече в сравнение с предходната година. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2022/06/30/4364244_kak_voinata_na_putin_tlasna_skandinavcite_kum_nato/?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=voynata_v_ukrayna_nay_vazhnoto_ot_poslednite_dni&utm_term=2022-07-01

Как украинските българи помагат по време на войната Предприемачи осигуряват храна, лекарства и техника Споделяне 599 прочитания 0 коментара 1 препоръчвания Запазване Максим Бутченко, Киев 1 юли 2022 06:49 Предприемачите са помогнали за транспортирането на украински бежанци към България Темата накратко В първите дни на руската инвазия се стига до остър недостиг на лекарства в болниците в Украйна и се налага да се доставят скъпи медикаменти. За кратко време много украински българи се организират и успяват да помогнат на хиляди украинци, пострадали от войната. Украинският журналист Максим Бутченко разказва как българите в Украйна са помагали на своите сънародници. 24 февруари 2022 г. започва за българите в Украйна с ракетни нападения на руската армия. Още на следващия ден доброволци се притичват на помощ на бежанците, пристигащи от Херсонска и Николаевска област, където се водят ожесточени сражения. Притокът им се увеличава с всеки изминал ден. В първите дни на руската инвазия се стига до остър недостиг на лекарства в болниците и се налага да се доставят скъпи медикаменти. В някои градове са сформирани и военни части, които се нуждаят от всичко - дизелови генератори, храна, матраци и др. Фермерите доставят продукти на хуманитарния щаб, а гражданите носят храна - от домашно приготвени консерви до продукти от първа необходимост. РЕКЛАМА По-късно доброволци се обединяват и купуват коли и дронове за фронта. За кратко време много украински българи се организират и успяват да помогнат на хиляди украинци, пострадали от войната. Така през първата седмица на нападението и през март хиляди украински бежанци от Одеса, Николаев и Запорожие са транспортирани с автобуси до България от Асоциацията на българите в Украйна. Това е много добре организирана помощ, като се започне от транспорта и логистиката и се стигне до посрещането от другата страна на границата - в Молдова, Румъния, а след това в България, където бежанците са настанени. Антон Кисе, ръководител на Асоциацията на българите в Украйна, разказва пред "Капитал", че е поддържал денонощна връзка със сънародниците си. Щабът е бил изтощен, хората са спели по четири часа на денонощие, за да се справят с многото проблеми, които са изисквали бърза реакция. "Ситуациите бяха различни. Много жени се страхуваха да останат в домовете си поради възможността от приближаване на фронтовата линия и искаха да предпазят децата си. Много от тях се нуждаеха от постоянно лечение. Някои изпращаха децата си при баби и дядовци, но самите те оставаха, защото съпрузите им са на фронта. Войната пречупва човешки съдби. И също така поставя цена на всеки", разказва Кисе за преживяванията си в онези дни. Помагаме на всички Павел Чикличи е етнически българин от украински произход, земеделски производител и собственик на строителна фирма. Той казва, че на 25 февруари в родния му областен център Сарата вече е бил създаден доброволчески център, който е трябвало да помага на местната новосъздадена военна част. В началото е нямало подходящо място за спане на войниците и Чикличи и баща му осигуряват 150 матрака от една от базите за отдих, които притежават След това започват да постъпват молби за храна - местните бизнесмени организират закупуването на продукти, докато не получат доставки от ресторанти с помощта на градската управа. Чикличи разказва, че заедно с още един човек са създали доброволчески център - помолили съветника за помещение и местните жители започнали да носят храна, консерви и продукти от първа необходимост. "През първите няколко дни много активно събирахме храна. Когато стана ясно, че този въпрос е решен, преминахме към купуване на автомобили", разказва Чикличи. Местни български фермери също му помагат. Така за нуждите на украинската армия на фронта са осигурени няколко автомобила, а Чикличи дарява автобус и камион КамАЗ. През тези дни руските войски все още са около Киев и заплашват да превземат украинската столица. За да възпрат по някакъв начин настъплението на Москва, украинските части действат в мобилни групи - именно за тях са доставени автомобилите. Иван Плачков (вляво), собственик на винарска изба "Колонист", също е сред украинските българи, които не остават безучастни към нещастието Преглед на оригинала "Мои познати, които се биеха там, ни отправиха молба за превозни средства - трябваха ни пикапи. Намерихме момчета в България, които купуваха пикапи. Имаше един IT специалист, който е от Киев, но работеше в България. Купува ги, дава пълномощно и ги докарва до границата. А 62-годишният ми баща пресичаше границата, взимаше пикапа и го връщаше в Украйна", казва Чикличи. Общо шест автомобила, един КамАЗ, автобус, пикап и микробус са изпратени на фронта. При това средната цена на един автомобил е 7-8 хил. евро. Чикличи участва и в закупуването на бронежилетки. Също така купува модерен дрон на стойност 190 хил. евро, предназначен за разузнаване на фронтовата линия. Украинските българи казват, че не са се ограничили само до военната помощ. Така например местните аграрни дружества, собственост на българи, създават по искане на администрацията резерв от зърнени храни и брашно. Около 100 тона хуманитарна помощ са изпратени в районите, които са под постоянен обстрел, като град Николаев. "Имаше време, когато в Киев нямаше храна. Натоварих един пикап със зеленчуци, зърнени храни, слънчогледово олио и хляб. Доставяхме хранителни продукти за териториалната отбрана на столицата, където работеше моят заместник. Раздадохме хранителни продукти на всички желаещи, а превозното средство беше изпратено по-нататък към фронтовата линия", казва Чикличи. Връзката между народите Иван Плачков, собственик на винарска изба "Колонист", също е сред украинските българи, които не остават безучастни към нещастието. Той разказва, че активно помага с лекарства, топли дрехи, бебешка храна и специална храна за болните. Лекарства и вещи са доставяни предимно в Болград, Исмаил и Одеса. Плачков обяснява, че при започването на войната бежанците и местните жители са имали здравословни проблеми, които са се влошили. Очаквано е имало недостиг на медикаменти и болниците му дават списък с нужните лекарства, които той осигурява. Освен това е купил и доставил в държавните болници и специалните центрове храна за диабетици, хипертоници и бебета. Хуманитарната помощ се разпределя от местните власти, като например администрацията в Болград. "В центъра за хуманитарна помощ в Болград има огромен склад, в който всичко се отчита. Освен това бизнесмени от България също ни помогнаха, като финансираха хуманитарни товари - например Богомил Манчев. Депутати като Ивайло Мирчев и други финансираха доставките. Някои от получените товари останаха в Одеска област, а други бяха изпратени в Киев", казва Плачков. Той посочва, че е доста трудно да се осигурят някои медикаменти и дава пример с контрастно вещество, което се използва за диагностика на сърдечносъдови заболявания. Цената му е около 25 хил. евро - то е било закупено от страна в Европа, доставено е било в България, откъдето Плачков го получава и го занася в болницата. Сега той продължава основно да доставя лекарства и медицинско оборудване, например кардиограф. Но украинските българи по думите му помагат не само на лечебни заведения, но и на сиропиталища, старчески домове и хора с ниски доходи. Плачков говори и за транспортирането на украински бежанци към България. По негови оценки около 250 - 300 хил. украинци са преминали българската граница, предимно деца и техните майки. Сега някои от децата учат в специализирани училища - например съпругата на Плачков преподава в британско училище в София, където повече от 90 украински деца учат английски и български език. "Децата бяха извозени с автобуси, а възрастните с коли през Дунав. Много помагат Дружеството на бесарабските българи и Дружеството на украинските българи в София. Посрещнаха ни, настаниха ни, нахраниха ни. Невъзможно е да ви опиша мъката, която ни сполетя, когато войната започна. Но също така е невъзможно да изразим с думи благодарността си към онези хора, които не останаха безразлични към Украйна. Цялата тази история показва единството на етническите българи, на украинските българи", заключава Плачков.

Александър Коваленко: "Мне не нравятся появившиеся сейчас комментарии относительно позиции Болгариипо вопросу поставок оружия Украине. Одно дело, когда это комментарии бота или домохозяйки, а совсем другое дело, когда человека пользующегося влиянием на массы через свои площадки или масс-медиа. Скажу так… Если вы в чём-то не разбираетесь, а у нас так сложилось, что практически 90% так называемых экспертов на большом голубом экране, что телевизора, что монитора мало разбираются в тех темах которые обсуждают – то лучше молчите. Потому как в глазах остальных 10% вы выглядите как… нет, не полезные идиоты, а бесполезные дебилы. На сегодняшний день Болгария одна из тех стран, которая в авангарде первых стала помогать Украине тяжёлым вооружением. Речь идёт о 152-мм гаубицах Д-20 и 122-мм БМ-21 «Град» и не только. Именно Болгария одна из первых предложила свои ремонтные заводы, для восстановления повреждённой в боях украинской военной техники. И всё это происходило на фоне очень жёсткого пророссийского лобби в Болгарии, о котором, уверен, практически все знают не понаслышке. Если вы об этом не знали и для вас вышеизложенное это сюрприз сравни осознанию того, что планета Земля не плоская, а не идеально сфероидная, то эта лично ваша экзистенциальная проблема. Так же, Болгария на сегодняшний день уступает только Польше и Румынии по интенсивности транзита вооружения для Украины через свою территорию. Напомню, что Венгрия и Молдова вообще не принимают участия в транзите оружия для Украины, благодаря чему на порядок осложняется логистика и снабжение наших войск.

"Руската армия воюва по начина от Втората световна война. Артилерията унищожава всичко и после минава върху труповете и разрушенията. Украинската армия воюва по кодекса на честта. Ние никога не бомбардираме спалните помещения, макар че много добре знаем координатите им. Още в първите дни минахме обучение за етиката по време на война и всички я спазваме, разказа той."

Глиги пред OFFNews: Руската армия воюва върху трупове, украинската - по кодекса на честта Разруха има в България. В Украйна има разрушения и ги оправят бързо, разказва българският доброволец в Чуждестранния легион Иван Калчев Владимир Йончев Последна промяна на 27 юни 2022 в 18:57 18890 11 Българският доброволец в Украйна Иван Калчев - Глиги избра OFFNews за първото си интервю след завръщането си в София. Българският доброволец на фронта в Украйна Иван Калчев - Глиги даде първото си интервю за OFFNews само часове след завръщането си в България. Глиги, който воюва в чуждестранния легион на украинската армия, е в отпуск за 10 дни, след което отново се завръща на фронта. Благодарни сме му, че избра OFFNews да бъде първата медия, пред която да разкаже какво е преживял, как изглежда войната от най-предната линия на фронта, какъв е звукът на различните ракети и снаряди, какви са и какво правят войниците от Чуждестранния легион. Руската армия воюва по начина от Втората световна война. Артилерията унищожава всичко и после минава върху труповете и разрушенията. Украинската армия воюва по кодекса на честта. Ние никога не бомбардираме спалните помещения, макар че много добре знаем координатите им. Още в първите дни минахме обучение за етиката по време на война и всички я спазваме, разказа той. Когато слязох от рейса във Варна още на петата минута ми се прииска да се връщам обратно. Купих си вестник и прочетох заглавие, че приемането на Украйна в ЕС щяло да се затрудни заради разрухата там. Погледнах вестника пак - пише разруха. Погледнах автогарата във Варна и си мисля - има някаква сериозна грешка. Разруха има тук в България. В Украйна има разрушения. И веднага ги оправят. А тук вече 30 години е разруха. ADVERTISEMENT Линк към видеото, за четящите през Instant articles Очаквайте по-късно пълния текст на интервюто с Глиги, което ще преведем на английски, украински и руски. И не забравяйте да се абонирате за You Tube канала на OFFNews. Иван Калчев, по-известен като Глиги, се върна от Украйна, където воюва за украинската кауза. От колко време си в България? - От по-малко от 24 часа. Пристигнах с автобус от Одеса на автогара Варна. И още на петата минута се чудех защо съм пристигнал. Купих си люмимия ми седмичник, отворих го и там видях една статия, в която пише, че приемането на Украйна в Европейския съюз юало да се затрудни заради разрухата в тази държава. Погледнах пак вестика -пише разруха. Погледнах пак автогара Варна. Има някаква сериозна грешка в тази статия. Разруха има тук в България. А там в Украйна има разрушения. И те ги оправят много бързо, а нашата разруха си стои от 30 години и продължава да е все по-тежка. - За колко време ще останеш в България? - За 10 дни ми е разписана отпуската. Може би ще си тръгна по-рано. - Ти единственият българин ли си, който воюва в Украйна или има и други? - Предпочитам да не отговарям на никакви въпроси, на които отговорът е число, местоположение или име. Най-малкото, защото те представляват военна тайна. Аз съм украински военослужещ и не би трябвало такава информация да споделям. - Как минава един обичаен твой ден на фронта? - Обичайни дни там няма. Всеки ден там е различен. Като цяло войната е 99,99% чакане и живот в тежки условия. И само в някакви много кратки минути възникват животозастрашаващи ситуации и умират хора. Всеки ден е различен, всеки ден правиуш различни неща. Винаги има тежка физическа работа, винаги трябва да се нагаждаш към условията на средата. Основно трябва да останем живи и да изпълним поставените задачи. - Има ли загинали от твоите другари? - Има. От нашето подразделение са четирима. При един минометен обстрел загинаха един холандец и един германец. След това при артилерийски обстрел един австралиец. Последно един французин, когато аз участвах в евакуирането на ранени. По това време бях при медиците в базата, Получихме сигнал, че трябва да евакуираме трима ранени. Качихме се в линейката - аз, украинският шофьор и двама медици, които не говорят украински. По пътя докато стигнем до мястото ние самите попаднахме под обстрел. Шофьорът трябваше дффа кара много бързо напред-назад по едни черни пътища, за да избяга от падащи снаряди. Стигнахме до уговореното място, натоварихме двама ранени, които бяха в полусъзнание. С единия се бяхме видели предишния ден. Той ме разпозна и ми се усмихна, докато го качвахме с носилката в колата. Оттам с пълна газ пак по черните пътища към полевата болница. Оставихме ги в полевата болница. Лекарите се чудеха дали са живи, даже казаха - защо ни го водите този, той вече е умрял. Обаче едната жена-медик каза - не, жив е, жив е, проверете. Прибраха го и познаха да се грижат за него. Ние се върнахме да спасяваме третия ранен, но когато влязохме в обхват на радиостанцията, разбрахме, че вече няма смисъл да се бърза. (още във видеото)