nik1

Това не информативно и коректно, защото страните имат различен БНП и паритет на покупателната способност. Най-коректно е да се сравни учителската заплата със средната работна заплата в дадената страна или регион /място/, В това отношение могат да се намерят и по-лоши примери от България, и в развити страни. Мейкбулгар е прав, в Лондон учителските заплати са ниски, (това е така защото Лондон е един от най-скъпите градове, БП на човек , създаван от икономиката на Лондон е над 100 000 евро, и общите нива на заплащане са високи) От друга страна, в някои неразвити страни заплатите на учителите, макар и да не са големи като номинална стойност, са релативно високи (Учителската заплата от 5 хиляди лева годишно в Индия е доста висока на фона на ниския стандарт, и на паритета на покупателната способност на рупията)

Ето за това говоря: http://www.dw.com/bg/българия-още-ли-е-в-европа/a-37793429 http://www.dw.com/bg/60-години-ес-10-от-тях-с-българия-това-ли-е-краят/a-37144842

Какво ни очаква в политически аспект , ако ЕС се отдръпне, а НАТО се изтегли от ангажиментите на Балканите? Не е трудно да се види: http://www.dw.com/bg/и-отново-някой-си-играе-с-огъня-на-балканите/a-37815119 http://www.dw.com/bg/защо-пак-говорят-за-война-на-балканите/a-37713342 http://www.dw.com/bg/европа-е-буре-с-барут-а-балканите-са-фитилът/a-37593947 Всичко това ще се задълбочи и мултиплицира, ако ЕС се разпадне, заради обедняването (поради колапстът на някои от икономиките) и нарастването на корупцията; (Дори "бурето" може да се взриви, ако появи "подходящият" националистически лидер)

Миналото е мътно и кърваво , и разпалва реваншизъм, което предполага не точно "записване и съхранение" а разбиране и поучаване от грешките (най-трудната работа за българите и на балканците е да се учат от грешките си) Иначе, йок развитие на региона.. Същата работа е, Връщане назад в историята, когато балканските разпокъсани и враждуващи страни са "поле" за отношения между великите сили..Йок развитие и запазване на региона .(Та по-добре е да сме част от тези сили, като пълноправен член на ЕС, който ще участва в политическите решения и процес на ЕС) Тя Европа (ЕС) си работи на скорости , и за да не се разпадне ЕС, такова разделяне жизнено необходимо (тези дето вървят на "задна" или не се вписват в нормалните ЕС- "обороти", най-много ще плачат, и за съжаление и ние сме едно от тях ) Хубавото е, че програмния период приключва през 2020 и след това се очаква парите към България да намалеят значително, което ще разкара от политическия небосклон по-меркантилните партии и ще остави тези, които наистина искат да правят политика (то и население не остана, ама това отделен въпрос). Иначе няма какво да се сърдим на Европа - тя доброжелателно ни дава пари, и в същото време изисква от нас реформи, а ние само прибираме в джобчето и многозначително се усмихваме с усмивка от сорта "Ще се оправим"..

Политическите русофили няма как да "родолюбци" поради простата причина че това към което се стремят ще ни превърне в по-голяма бананова република от колкото сме (върховенство на закона - йок, справка Беларусия ); с пет -шест клана,а борещи за икономическата власт; ще ни намали БНП с поне 30 процента (защото излизането от ЕС и загубата на пазарите там ще ни гарантират това спадане- изностът ни към ЕС формира 50 процента от БНП); най-важното ще ни върне политически във времето преди 100 години, когато национализмът е разяждал Балканите ( Без ЕС и НАТО, Балканите са обречени на агресивен национализъм и разделение)

Единият от стълбоветете на социлно ориентираната пазарна икономика (евро-пазарната икономика) че държавата трябва да има роля и място за това за да осигурява (1) честната конкуренция на пазара и (2) да премахва монополите и картелите Това тъпите комуно-тоталитар-социалисти, техните привърженици с ниска или липсваща иномическа култура /за съжаление при тях има и учени-не визирам само Калчо, доста мои приятели от БАН са същите/, и пребоядисалите се десни, не го знаят и разбират, /какво остава за напълно безпросветните и търсещите най-простите обяснения нацита, който не разбират нещо по сложно от забрадки/, и затова се стига до провалът "Белене" (БЕХ е монопол), до КТБ (фаворизирана от властта банка на олигарх), та и до най-простички и банални неща като тези: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/03/08/2931389_kzk_v_magazinite_ne_moje_da_ima_fiksiran_procent/?ref=cheteno24 Втория стълб са социалните допълнения и гаранции Вторият стълб всеки разбира какво е, проблемът е че почти никои не разбира първия стълб, а без първия от стълбовете социалната пазарна икономика е мисия невъзможна (Тя става антисоцилана и антипазарна заради монополите, картелите и олигарсите, който разяждват социалната тъкан на икономиката и обществото) ----------------------------- Така ще е караме, докато народът не поиска друго /Когато народът иска нещо то го получава.Примери: - народът искаше да падне член 1 на комунистическата конституция, излизаше на площадите, членът падна и беше възможна смяната на тоталитарния режим -народът искаше да влезе в ЕС , е взлезохме а това не беше лесно дело, и не стана за една година, а отне цели 7 години! общонародна работа/

На Германия мислиш е икономиката? (Много ви е наплашила соцком-пропагандата с този пазар, не се ли отърватхте вече от предразсъдъците и шубето) Икономиката на Германия е пазарна Фружко ("социална пазарна не значи "социал-демократическа" или комунистическа). Проблемите в тази икономика започват когато политиците започнат да се месят в пазара.. Идеята че политиците, партиите и чиновниците са някакви благородни и мъдри рицари е нищо повече от една голяма пропаганда промивка и розов балон, на който народът кълве. (Така са заложени нещата в софтуера на ума ни, и не само на нас българите, а и на европейците, идеята да няма "държава" е просто неприемлива, банирана) В пропагандата "политиците, партиите и чиновниците" са заместени с лъскавото "държава" и всичко си идва на мястото. Когато месещите се в пазара политици, партии и чиновници направят голям фал и изсерат някое говно (като ипотечния балон в САЩ и банковата криза в ЕС, които са тяхно дело), първото нещо е да обвинят лошия пазар и лошите банки.. (много ясно, че те няма да признаят провала си и собствената си вина, след като народът е долен с обяснението). Политиците от своя страна отново искат повече пари и власт, уж да оправят лошия пазар, отново им се дават пари и власт, и така шарановъдството продължава и просперира.. Та не подцвенявайте пазарните джихадисти и фундаменталисти - те не са ви врагове, а са най-големите ваши защитници от своеволята и говната и преебаването от "държавата" (от политиците, партиите и чиновниците) и са най-големите патриоти и радетели за просперираща държава и нация. /Да "държавата" ще ви убеждава как не можете без нея, ама всъщност ние съществуваме въпреки нея : Не държавата плаща пенсиите ни, а самите ние си ги плащаме, Не държавата плаща за образование или здравеопазване ами ние си ги плащаме от от нашия джоб. Защо политиците да разполагат с парите ни както те си искат, без да има се държи сметка? Без бой ли си давате гъзовете?. (Много сте лесни бе, да взема да стана и аз един политик от БСП и аз да намажа:)?/

Е тя истината най-често е противна, и от нея ни се гади;) (И аз искам да има само розови балони и цветя, ама нещо не се получава)

Каролев: Най-великата социалистическа лъжа на XXI век През последните няколко години общественото мнение в света масово се обработва от комунисти, социалисти и популисти, че принципите на свободната гражданска и стопанска инициатива в САЩ и Европа са виновни за икономическата криза и те трябва да бъдат обуздани от благородни и всезнаещи политици, които да „оправят нещата“. (Последният нескопосан опит за това е материалът на журналиста с откровено леви политически убеждения Петър Волгин, публикуван в OFFNews на 15 май.) Вече шест години такова оправяне на нещата и повсеместно засилване на политическата интервенция в Европа и САЩ не доведоха до нищо добро. В САЩ има поредния надут финансов балон с мижав икономически растеж, а в Европа сме в рецесия с двойно дъно, де факто депресия. Но желанието за прехвърляне на още власт в ръцете на политиците не стихва. Хиляди, ужким, независими организации, медии и журналисти продължават да убеждават как митичната ламя неолиберализъм е виновна за всичко и благородните политици ще я преборят, стига да им дадем още власт и пари в ръцете. Дали това, обаче, е вярно? Откъде идва терминът неолиберализъм? Терминът неолиберализъм е измислен от немския социолог и икономист Александър Рюстов през 30-те години на миналия век. Но имал ли е предвид Рюстов именно върховенство на частната собственост, оттегляне на политиците от стопанските взаимоотношения и ограничаване на тяхната власт единствено до запазване на сигурността и правораздаване? Нека видим какво пише самият Рюстов. През 1932 година Рюстов изнася реч пред Асоциацията за социални политики в Германия. В нея той твърди, че икономическата криза от неговото време е “хаос на плуралистична, хищническа икономика” и “провал на икономическия либерализъм”. Рюстов настоява, че е нужна “силна държава, държава над икономиката”. Две десетилетия по-късно в книгата си, озаглавена „Провалът на икономическия либерализъм“, самият Рюстов пише следното: Ние, неолибералите, сме съгласни с марксистите и социалистите в убеждението, че капитализмът е несъстоятелен и трябва да бъде отхвърлен. Ние също вярваме, че тяхното доказателство, че пресиленият капитализъм довежда до колективизъм е вярно и съществено откритие на техния водач (Маркс). Въпреки това Рюстов и сподвижниците му неолиберали са против колективисткото общество на марксистите и плановата икономика. Те се обявяват за Трети път, който е между либералното общество, издигнало на пиадестал свободната гражданска и стопанска инициатива, и марксисткото колективистко общество. Рюстов, всъщност, се съгласява, че пазарите работят добре при свободна конкуренция, но критикува Адам Смит за неговата крайна реторика срещу политиците. Рюстов и сподвижниците му неолиберали твърдят, че свободните пазари дегенерират в монополи, които водят до ерозия на капитализма. Третият път на Рюстов Третият път на Рюстов може да бъде описан като днешната социалдемокрация. Смесената икономика, която той предлага, е на светлинни години от либералното общество, описвано от класическите либерали, в което политическата власт се ограничава (най-много) до полиция, армия и съд. Рюстов комбинира елементи на социалния романтизъм, характерен за много социалисти от неговия период, със собствената му критика към абсолютната власт на политиците и колективисткото общество. В есето си „Между капитализма и комунизма“ Рюстов пише: Стриктна държавна пазарна полиция във всяка част на икономическата активност, към която са валидни пазарните свободи и закони, за да осигури честна конкуренция и да отстрани възпрепятстваща конкуренция насочена към пазарните другари. В този цитат лесно се виждат елементите на класическия либерализъм, в който държавата трябва да отстрани всички елементи на принуда и насилие, както и тези на социализма, където политиците вече се изявяват като рефери, отсъждайки кое е „добро“ и кое е „лошо“ от пиадестала си на „всезнаещи” същества. Други предложения на Рюстов са прогресивно корпоративно облагане, което да направи нарастването на фирмите трудно и нежелано от самите им собственици. Рюстов дори предлага научните открития, реализирани от големите компании да бъдат прехвърляни безплатно на по-малки конкуренти под политическа принуда. Още по-шокиращи спрямо това, което днешните журналисти разбират под “неолиберализъм”, са идеите на Рюстов за държавната собственост и директната намеса в стопанската дейност. Според него, държавата би трябвало да има монопол във всички сектори, които политиците сметнат за стратегически и съответно те трябва да бъдат национализирани – жп превоз, електроснабдяване, военна промишленост и други. Въпреки че Рюстов се обявява против минималната заплата, той пропагандира огромен данък наследство. През 1958 година Рюстов пише, че „нашият неолиберализъм се различава от палео-либерализма като не свежда всичко до икономически въпрос. Точно обратното, ние вярваме, че икономическите въпроси трябва да бъдат подчинени на над икономически въпроси“. Самият термин неолиберализъм се ражда на конференция в Париж през август 1938, когато 25 интелектуалци се съгласяват, че е важно да се намери среден път между провалилия се класически лайсе-феър либерализъм и колективизма и след дебати дали да нарекат новото движение позитивен либерализъм или социален либерализъм се спират на неолиберализъм. Неолиберализмът на практика През цялото време на тази конфренция Хайек и Мизес гледат като гръмнати що за глупости се случват. Например Мизес през цялото време критикува Рюстов, че почти всички монополи към онзи момент са създадени от политиците със закони, а не са продукт на свободни пазарни отношения. Гласът му остава нечут, пък и вероятно самият той се е изнервил и си е тръгнал. През следващите години избухва война между неолиберала Рюстов и класическия либерал Мизес. В най-значимата си книга, „Човешкото действие” Мизес подлага на унищожителна критика, подкрепена с ясни логични и научно обосновани аргументи, идеята за неолиберализма и Трети път между класическия либерализъм и колективизма. Втората световна война слага пауза на този спор, но той продължава в Швейцария през 1948 година, когато Мизес нахлува на сбирка на неолиберали, заявявайки: „Вие всички сте купчина социалисти“. По-късно Лудвиг Ерхард се присъединява към неолибералите и имплементира част от техните идеи в Западна Германия. Като изключим един анти-тръстов закон, Ерхард прилага предимно мерки, които са общи между класическия либерализъм и неолиберализма. И макар че се обявява за неолиберал, политиките, които Ерхард води, го определят до голяма степен като класически либерал. Последвалият икономически бум, обаче, бързо замъглява първопричината – класическите либерални политики – и вливащите се необятни данъчни приходи дават лостове на други немски политици и синдикатите да упражнят натиск върху Ерхард и той да промени концепцията си за класическа либерална държава и да приложи мерки, които водят до създаването на социалната пазарна икономика в Германия (нищо повече от класически либерални принципи с компромисни социалистически несъвършенства). С раждането на термина социална пазарна икономика неолиберализмът бива забравен тотално, а извън Германия и Централна Европа класическият либерализъм изживява ренесанс. Какво стана през 2008 и 2009 г.? Днешните икономически трудности са плод на две кризи – колапса на ипотечния пазар в САЩ (2008) и европейската дългова криза (2009). Колапсът на ипотечния пазар в САЩ е в съществена степен предизвикан от десетилетни политически интервенции чрез квази държавни банки като Фани Мей и Фреди Мак, монетарната политика на американската централна банка Федерален резерв и законодателни актове като CRA. Манипулираните от политиците лихви създават „лесни“ и „евтини“ пари, които квази държавните банки насочват към ипотечното кредитиране (тези квази държавни банки финансират около 70% от целия ипотечен пазар), след това създават т.н. морален риск чрез парадигма, в която частните банки печелят не от изплащането на ипотечния кредит, а от препродажбата му на тези квази държавни банки. Това стимулира раздаването на кредити на неплатежоспособни получатели, а законодателни актове като CRA подсигуряват, че именно тези неплатежоспособни получатели ще продължат да получават кредити на ниски лихви. С други думи, това е една гигантска схема за купуване на гласове и временен икономически бум на политически стероиди. Абсолютно същата схема е и европейската социална държава, където политиците, теглейки заеми на гърба на данъкоплатците, раздават тези пари на зависими от бюджета социални групи, купувайки техните гласове по абсолютно законен начин. Време да изровим скелета от гардероба Когато тези два, надути от политиците (разбира се, с готовността на банкерите за съучастие), балона се спукаха, самите политици бяха в привиден импас. От една страна, те бяха виновни за кризата. От друга – идваха избори, които трябваше да се спечелят, за да има още рушвети, власт и сладки политически облаги. Имайки почти необятен финансов и властови ресурс, политиците в САЩ и някои европейски държави измислиха гениална схема за прехвърляне на отговорността и оседлаване на новия бял кон. Въпреки че политиците са измислили тези схеми, те са, де факто, абсолютно законни. Но докато политиците са варели ракията (по нашенски), банкерите са я раздавали и пиели в заведението; т.е. те са на устата на топа. Американските политици бързо постигнаха съгласие с американските банкери последните да си затворят устата за политическата намеса, а срещу това да получат щедри спасителни пакети от парите на данъкоплатеца, държавния бюджет и централните банки. Банкерите радостно прегърнаха поредната оферта за взаимно изгодна сделка и поеха на свой гръб цялата вина. От гардероба се извади десетилетно забравеният термин „неолиберализъм“ и веднага се натовари с целия негативизъм на света. Чрез масивен политически PR политическата първопричина за кризата се замаза и в главите на избирателите се наби разбирането, че частните банкери и липса на политическа интервенция и контрол (точно обратното на случилото се реално) е причината за финансовия колапс. Този PR се осъществи чрез огромна мрежа медии, привидно независими организации, икономисти и журналисти, които са близки до демократическата партия в САЩ (въпреки че вероятно и републиканците са се съгласили охотно да си мълчат) и до социалдемократичните партии в Западна Европа. Политиците яхнаха белия кон – пред обществото вече банкерите и пазарите са виновни, всеки противник на неолиберализма, изгубил всякаква връзка с първоначалното си значение, е герой, а така нужните политически интервенции изискват нов политик-месия. Той идва в лицето на Обама в САЩ, а във Франция – на Оланд. Големият парадокс Историческата ирония е, че финансовата криза през 2008 и 2009 е причинена от брутална политическа намеса в пазарните отношения, каквато е предлагана от неолибералите и Рюстов през 30-те години. Разбира се, целта на осъществилите тази намеса политици в края на XX и първото десетилетие на XXI в. не е била благородно да регулират пазарите, за да не се създадат монополи, а просто да осигурят политическо одобрение за себе си. След като схемата им се проваля в САЩ (и подобна схема рухва иронично по същото време в Европа), те инициират PR кампания, подкрепена от привидно независими медии, икономисти и журналисти, с която да обвинят класическия либерализъм, който, де факто, е точно противоположния на каквото е прилагано, за провала. Лепват на така и несъстоялия се класически либерализъм етикета „неолиберализъм“, който, парадоксално, означава точно обратното и по своето естество е идентичен именно с провалилите се практики на политически интервенции. Политиците нямат мотив да си признаят грешката – така ще загубят власт. Нямат и мотив да се върнат към принципите на класическия либерализъм, който винаги в историята е водил до силен и устойчив икономически растеж, защото това би означавало ограничаване на собствената им власт и правомощия. Съответно, те правят поредната гигантска лъжа и целенасочено убеждават избирателите, че е нужно да се гаси пожарът (причинен от политическа интервенция) с огън (още политическа интервенция). Резултатите вече ги знаем – 6 години безизходица, болезнено икономическо възстановяване в САЩ с огромна опасност от нов колапс на надутия от ФЕД балон на фондовите пазари и рецесия с двойно дъно в Европа. Историята е категорична Политиците манипулираха умно, но брутално, свободните стопански отношения в ипотечния пазар в САЩ и граждански такива в Европа, което доведе до най-голямата икономическа криза след Втората световна война. Същите тези политици прехвърлиха вината на свободния пазар, т.е. свободните потребители и предприемачи, за да оправдаят пред избирателите още от същото – политически интервенции и концентрация на власт и пари в политически ръце. За тази цел бе извадено чучелото неолиберализъм, чието значение бе подменено и отъждествено с така и несъстоялия се класически либерализъм. PR кампанията успя в доста страни и избирателите бяха излъгани – политиците си присвоиха още повече власт и пари, за да продължат да се правят на месии. Но икономическите им политики на още регулации и държавна намеса се провалят – последното доказателство е Франция, където бе обявено точно на годишнината от управлението на Оланд, че Франция е в рецесия. В България го направихме, но скоро и на Запад ще разберат, че хладилникът винаги побеждава телевизора. Колкото и добре платен и красиво пишещ и думащ да е последният. А смешното в цялата история е, че разбиранията на българските (и не само) леви журналисти и икономисти се вписват на 100% в оригиналното значение на неолиберализма според Рюстов и през цялото време те критикуват и дори нагрубяват сами себе си. Alexander Rüstow, ‘Freie Wirtschaft—starker Staat. Die staatspolitischen Voraussetzungen des wirtschaftlichen Liberalismus,’ in Franz Boese (ed.), Deutschland und die Weltkrise (Dresden: Schriften des Vereins für Sozialpolitik, vol. 187), 62–69. Alexander Rüstow, ‘Zwischen Kapitalismus und Kommunismus,’ in Nils Goldschmidt and Michael Wohlgemuth (ed.), Grundtexte zur Freiburger Tradition der Ordnungsökonomik (Tübingen, 2008), 423–448. Hartwich, M. O. “Neoliberalism: the genesis of a political swearword”, CIS Occasional Paper 114, The Centre for Independent Studies (CIS) Ludwig von Mises, Human Action, 4th ed. (San Francisco, 1996), 723–724. R.M. Hartwell, A History of The Mont Pelerin Society, The Freeman, Foundation for Economic Education, 1996 http://karolev.com/каролев-най-великата-социалистическ/

Също и това https://www.globalcommissionondrugs.org/wp-content/themes/gcdp_v1/pdf/Global_Commission_Report_English.pdf

Е та какво излиза от по-горните цитати - че в дългосрочен аспект протекционизъм носи негативи на икономиката Това твърдях по горе (виж какво твърдя) , (Няма знанечие че в краткосрочен аспект има предимства, това е без значение за спора, дискусията и за каквото и да е) А ти ми опонираш с агрумента "колко ти знаеш и аз колко не разбирам". Е не става така, не се води дискусия така, и аз няма да те оставя да ти минава номера по тоя начин ("зз разбирам, ти не"), забрави за тези селски номера.

Това се учи в училище (което по горе го написах и аз и това пропонирам) , не знам ти в кое училище и кога си учил И ето за екзотичния за теб случай за който не си слушал (но за който целия свят знае и за който авторът на стаитите пише)

Тази статия не я бях чел допреди малко , но отразява и моите виждания за нарковойните (и за това че вредата от преследването, е по-голяма от вредата от самите наркотици) http://www.dw.com/bg/безумната-война-срещу-дрогата/a-4811548 Безумната война срещу дрогата Трезвата равносметка за ползата и вредата от криминализирането на наркотиците сочи, че борбата срещу дрогата се е провалила. И провалът е неизбежен, смята британският учен Джон Грей. Забраната на наркотиците - повече вреда, отколкото полза? "Борбата срещу дрогата" е неуспешна стратегия, която досега е донесла повече вреда, отколкото полза. Близо 14 000 души са загинали в нарковойните в Мексико от 2006 г. насам, повече от 1000 от тях са починали само през първите три месеца на тази година. Висок е броят на жертвите на наркотиците не само в Мексико. В градовете от Ливърпул до Москва и от Токио до Детройт режимът на забрани и наказания е превърнал цели улици в бойни полета - въпреки това консумацията на наркотици остава вкоренена в начина ни на живот. Време е за радикална промяна в наркополитиката Кръстоносният поход срещу наркотиците Той ще влезе в историята като едно от най-големите безумия в ново време. Преди около десетилетие все още можеше да се защитава тезата, че по въпроса за наркотиците не се разполага с всички факти. Сигурно никой не е и вярвал, че нелегалната консумация на наркотици може напълно да се спре. Но все пак тогава не беше възможно да се опровергае гледището, че от забраната на наркотиците ще има повече полза, отколкото вреда. В крайна сметка консумацията на дрога не е чисто личен въпрос - дори когато е легална, тя е свързана със значителни медицински и други обществени разходи. Обществото, което се отнася нехайно към консумацията на наркотици от страна на своите граждани, плаща висока цена - броят на консуматорите на дрога нараства. Не може да се отрече и рискът засегнатите да бъдат оставени на произвола на съдбата. Тези опасности не са се изпарили. Но е факт, че разходите по наркозабраните междувременно далеч надхвърлят и най-малката полза от тях. Ето защо е време за радикална промяна в наркополитиката. Необходима е пълна легализация на наркотиците - легализация, свързана само с държавна намеса за регулиране на качеството на дрогата и за грижа към хората, при които консумацията на наркотици се е превърнала в проблем. В богати общества като тези във Великобритания, САЩ и континентална Европа борбата срещу наркотиците нанася огромни щети. Неизбежен резултат от тази стратегия е да се оскъпи редовната консумация на наркотици така, че дрогата да стане недостъпна за много хора - това обаче само поощрява опитите на същите тези хора да си набавят наркотици по нелегален начин. Забраните не само криминализарат консуматорите на наркотици, но и ги излагат на значителни рискове за здравето им. Качеството на нелегалната дрога трудно може да се контролира; натравянията и свръхдозите остават постянен риск. Близо 14 000 души са загинали в нарковойните в Мексико от 2006 насам Трезва равносметка Необходима е не някаква либерална утопия, при която държавата просто да нехае за индивидуалното поведение на гражданите си. Необходима е трезва равносметка на ползата и вредата при различни варианти на държавна намеса. Измеренията на проблема подсказват, че само декриминализирането на частната консумация на наркотици не е достатъчно. Нужна е прозрачност и държавно регулиране на цялата верига от производството до разпространението на наркотици. Нужно е да се промени начинът на мислене - за това вече има положителни сигнали в бързо развиващи се страни като Аржентина, Мексико и Бразилия. Ясно е, че ако управляващите в богатите страни, особено в САЩ, не променят начина си на мислене, глобалният кръстоносен поход срещу наркотиците ще продължи. Шансовете за такава промяна са почти нулеви, прекрасно би било обаче, ако напук на всичките си други проблеми, президентът Обама един ден най-после постави въпроса дали Америка и светът все още могат да си позволят да водят борба срещу наркотиците. :

Ами логиката не е вярна, защото не лежи на истинските факти, а на предположения и възможни хипотези, приемани за факти.. До 5-процента от убийствата се извърват под влияние на наркотици (ако говорим за САЩ, за европа ще спомяна по-долу) Голямата касапница е заради забранените наркотици..Парите и икономиката са в основата на тези войни, но и правителствата също имат роля (войната се разгаря, винаги когато някои лидер обяви за война и започне да мобилизира армия и полиция- типичен пример МЕКСИКО, настоящият президент обяви война ми тя се разгоря с пълна сила., виждаме и във Филипините нещо подобно) http://www.dw.com/bg/да-се-разхождаш-сред-трупове/a-15233776 (70 000 според данните на американските агенции) И разбира се, войните ще свършат тогава, когато наркотиците бъдат узаконени (това не значи че наркоманите трябва да бъдат оставени на прозвола, а наркотиците да бъдат оставени без контрол- напротив), а не когато бъдат убити всички наркобосове (Последното е невъзможно, защото на мястото на всеки отстранен идва друг) Още нещо в тази връзка, според мен крайно показателно. В Европа наркотиците дори и забранени (да нелегални са, с някои изключения за притежаване на марихуана за лични нужди), те на повечето места не се преследват с такава бруталност от правителствата както в Мексико или САЩ. (в Европа почти навсякъде се пуши марихунана, а тя не е легална никъде, дори и Холандия тя може да се пуши само в определените заведения - кофи-шоповете, въпреки това никой не преследва компанийте димящи "козчета" извън шоповете, така е в Испания, в Германия), Резултатите от по-мекия натиск и по-голямата толерантаност са: няма нарковойни в Германия, Испания и Холандия, рейтовете на убийствата (като брой убити на 100 000 човека) в европейските страни са в пъти по-малки от тези в САЩ или латиноамеринаките нарко-страни. (само по себе си това опровергава зловещото виждане, че бродещите наркомани ще избиват за пари за доза, мирните граждани)

Не се ли усещаш че кашата при теб е тотална? От защитен пазар мина на държавни институции, субсидии и преразпределение,от САЩ на който Тръмп щял да си повиши БПН-то с 45-процентните мита , станаха някакви някакви "грешки"..Не знам -приличаш на гола вода, а това че си учил някакъв пазар и основи на пазарната икономика говори зле за теб (например че си окашавил всичко което си учил) Износът е важен, само че износът и вносът в съвремените икономики са свързани като са скачени съдове. Не искаш да четеш Блумберг и Мудис, ами добре, тогава лежи си на парадигмите от втортата половина на 20 век. Така че, но е вярно също че всеки може да зазубри нещо да мине един из пит по мениждмънт и маркетинг или тама каквото, да си мисли че е разбирач. Разбирането или неразбирането се вижда и доказва, апропо- ти откъде знаеш дали аз не съм минал някакви курсове? Не е доста нагло да твърдиш че аз съм неук? Ти си този който не е чувал за Мудис и Блумберг, не знае че Тръмп предлага 45 -процентни мита върху мексикански и китайски стоки , не се усеща че по времето на командната икономика пазарът ни беше защитен и протекциониран. Преди да вадиш сламките от моите очи, виж моля големите греди в товите очи, става ли? Авторът, които цитирам е виден икономист и това което пише е фактологически издържано (аз на теб ли да вярвам дето ти е пълна клаша това което си чопнал оттук оттам от ученото, или на него като човек който има десетки публикации? Не се усещащ пак?!) Ако мислиш че разбираш повече от него или от нобеловите лауреати и изтъкнатите икономисти които той цитира по отношение на кризите Цитат Същият период съвпада с възхода на австрийската икономическа школа и предстоящата криза бива предсказана с удивителна точност от Лудвиг фон Мизес и Фридрих Хайек, както и американския икономист Бенджамин Андерсън. Последният предупреждава, че политиките на новосъздадения Федерален резерв, вместо да предпазят обществото от криза, ще го вкарат в най-жестоката депресия, мисли си, само че не ни прави на глупаци да го твърдиш публично! Явно си зубрил като ученичка, а преподавателит ти са били политиконости, Няма икономика която да внася само суровини Не е вярно това, не ни прави на глупаци и не разправяй лъжи. Дефиницията за протекционизъм е: Протекционизъм е политика на защита на националаната индустрия от конкуренцията на чуждестранната Протекционизмът е това което се свързва с меркантилизма

Виждам, че отново нямаш връзка с реалността и си пееш твоята песен.. Всеки един сектор, у нас (дори и аграрния) е зависим от вносните (вноса на) суровини, материали, консумативи, елементи, метали, крайни продукти, машини и т.н. Икономиката ни е отворена (факти, факти, факти: износът ни съставлява 60 процента от БПН) , и всяко налагане на някави мита върху вноса ще се отрази негативно върху конкуретноспособността на нашите компании (защото ще увеличи крайната цена на продуктите и услугите) ,а никакви протекционистични мерки няма да помогнат поради простата причина че вътрешния пазар не може да поеме произведените стоки и услуги (икономиката ни е експортно ориентирана при тези 48 милиарда лева годишемн износ, които съставляват около 60 от БНП)

Става дума за едно време

Какво става в един защитен пазар? Купуваш стока на роден производител която е със същото качество или по-ниско качество от тази на чуждия производител , но стоката на чуждия производител е по-скъпа заради митото което държавата е наложила ; Какво излиза в крайна сметка: В крайна сметка плашащ по-скъпо за същото или по-ниско качество (пазарът на СИВ беше защитен, и протекциониран, резултатите ги видяхме) Абе ти четеш ли какво пишеш? Тръмп иска да създаде работни места за американците и иска невръстните китайчета вече да не правят американски телефони. Според теб обаче връщането на производството в САЩ ще намали БНП? И конкурентоспособността? Всеки икономически грамотен човек трябва да е наясно, че за една държава е добре, когато има по-висок износ, отколкото внос. В конкретния случай инвестирането в китайчета, вместо в американски човешки ресурс, обеднява американския народ. Цената на телефоните касае забогатяването единствено на фирмата, която ги произвежда. Тръмп е финансов гений, ако предложи нещо, това може да е всичко друго, но не и неконкуретоспособно. Чувал ли си за Блумберг, за Мудис, за института Питърсън? (имам съмнения, ама все пак питам) https://topsport.bg/politics/moody-s-pobeda-na-tramp-mozhe-da-vkara-sasht-v-prodalzhitelna-retsesiya.html http://www.bloombergtv.bg/v-razvitie/2016-09-22/ako-tramp-specheli-posleditsite-za-sasht-shte-sa-tezhki http://economix.bg/donald-trumps-impact https://piie.com/publications/piie-briefings/assessing-trade-agendas-us-presidential-campaign Напротив - сочат. Това са неща, които съм изучавал, затова и мога да посоча пробойните в сензанционния материал, който постваш тук. Къде и какво си учил? Чакам с нетърпение да ми покажеш преподаватели, твоите учебници, и това какво пише в тях. (Само да напомня че политикономиката не е наука) Дай накратко и на късо, ако държиш да ме убеждаваш в нещо. Не ща да убеждавам някото от старата школа (на политикономията) в нищо

Цитатът е от програмен документ на..... БСП http://npibg.com/cipi/ProgramnotoRazvitie.pdf

Съгласен съм. Ще добавя и следното:

Затова написах условно казано "италиански модел" (внимавам какво пиша след като не знам кой от коментарите ми ще бъде приет за полиитика, и темата - затворена) Напълно съм съгласен, моделът на прокуратуратра ни е съветско-руски: В същото време, Законът за съдебната власт противоречи на...българската Конституция Малкото акъл на законодетелите не е дошъл на време (още не дошъл), защото в последните промени в Закона за съдебната власт "подчинението" на прокурорите на началниците, е останало като императив в точка 4 (4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) При упражняване на функциите си по ал. 3 всеки административен ръководител е подчинен на главния прокурор и на по-горестоящите от него административни ръководители.

Малко акъл, но рядко или никога идва навреме (започвам да си мисля че поговорката не е запазена марка за филипиносите, а се отнася и за мнозинството българи ) Избитите предполагаеми наркотрафиканти и тази касапница нямаше да ги има, ако наркотиците бяха легални. В Мексико и САЩ също се дводят брутални нарковойни (наркобарони/банди спрещу наркобарони/банди, правителство срещу наркобарони, нарконбарони срещу граждани и правителство), поради същите причини Спомнете си и сухия режим в Щатите, който е основната прична за създаването на итало-ирландската организираната престъпност (мафията)

Някой е прекалил с четивата за сталиновите и живковите подвизи? (или е прекалил с някакви субстанции?) "Държавата" не може да обстрелва хората, защото например... не са животни. По логиката на задаващия въпроса изниква и свързвания въпрос: Защо държавата да не стреля превантивно тогава по политици, прокурори, по шофьори, и по всичко живо или неживо което може да е може да е опасно с действията си или бездействията си за околните? Още повече след като самата тя легално предлага предлага опасни субстанции, вещества и предмети (от оръжие и алкохол, през автомобили, до власт на политиците и прокурорите) Това го знам, мойто момче, и съм написал на няколко пъти в тези теми, че марихуната, както и всики други наркотици са вредни за подрастващите Въпросът е че не е твоя работа да казваш, нито на държавата да казва кой как да си разполага със здравето си В обратното има логика ако системата е солидарна, При солидарна система, всеки който си вреди на здравето би следвало да си плаща.

Излезнаха новите резулатити от класацията Регионален индекс за конкурентноспособност - 2016 година (ERCI) http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/work/201701_regional_competitiveness2016.pdf