nik1

Нивата при теб са най-малко сто пъти под хигиенните норми на ЕС и USA (там са приети нормите на ICNIRP); Публикациите, отнасящи се до свръхчувствителност са от страни, където действат тези норми..Нашите норми са 100-кратно завишени (т.е хигиенните нива са стократно занижени), умишлено, за да бъдат защитени и хората проявяващи признаци на "електромагнитна свръхчувствителност".. (Обяснено е много добре в материала, който Дорис цитира, Авторът също е написал като Жоро, че тревожността се засилва когато хората виждат антените) . В този смисъл, сериозно следва да се помисли за лекарстко съдействие; (не вярвам че ако отидеш при JP-то си и му кажеш същото за болкaта в глават, той или тя, ще вдигнат рамене)

При теб максимумите са е 9.8 микроW/cm2, или 0,01 mW/сm2 (видах че си се коригирал)

Ти си цял писател (най-малкото, имаш много дар слово ) Пишеш за социален взрив, но проблемът е че тази голяма прослойка от бедни и маргинализирани хора все повече се "отдалечава" ментално и политически от смаляващата се "спойка" на обществото (средната класа), и социалния взрив най-вероятно ще бъде "прегърнат" от икономическите популисти и тоталитаристи..Той, социланият взрив, мисля няма да доведе до промяна на модела Този сценарии го наблюдавахме при последния социален врив през ранната 2013, когато сметките на хората нарастнаха (протестите през късната 2013/2014 според мен не бяха социален взрив, това беше "бунт" на младите професионалисти), В тази връзка - вижте в темата "политически компас" какви са вижданията и разбиранията на повечето съфорумци, Само ти и Невски като представители на средната класа сте десняци (въпреки че тук пишат и юристи), единствените "десняци" представители на по-бедната класа съм аз (и Стинката).. Моделът ("българския модел" както казваш) може да бъде променен чрез работа и разяснения, Много хора от по-бедните биха прегърнали идеята за неговата промяна, но само ако се образоват, четат и мислят..(това е най-трудното)

Материалът не е лош, добър е, Коментарът ми не се отнася до материала, а е във връзка с темата, както е според заглавието (темата за главоболието). Ти самата вероятно ще се съгласиш че селф-репортите за главоболие са далеч от емпирично доказателство, че сигналът въздейства върху определените нерви, касаещи главоболието. (и какво точно главоболие, има три вида главоболия) Именно, човек трява да търси достоверна информация за здравните си проблеми, и за това са лекарите, а не форумните дискусии..Ако убедиш човекът че клетката му е проблемна (или подхранваш тази му вяра), а се окаже че има главоболието е симптоп на нещо по-сериозно, какво правим тогава?

Главоболие от Уикипедия, свободната енциклопедия Главоболието е обединяващо понятие за различни болки и болезнени усещания в областта на главата. То винаги е признак или резултат на някаква болест или реакция на организма към дадени условия на живот. Трудно е да се диагностицират причините на главоболието, за което е необходимо всеки болен да проследи общото състояние на организма си, периодичността на болките, областта, в която се явяват, времето на явяване и обстановката, при която болките са най-силни. По-голямата част от болките в главата се дължат на схващане и напрежение във врата, лицевите мускули, дължащи се на стрес или неправилна стойка. Все пак главоболието е и следствие на глад, отказване от кафето или воъбще всякаква рязка промяна в начина на живот, прекалено дълъг сън, непроветрено помещение, шум, различни видове алергии, синузит, ниска кръвна захар, високо кръвно налягане. Често главоболието е свързано и с напрежение в дъвкателните мускули или смущения в темпоромандибуларната става. Упоритото главоболие, за което няма видна причина, или главоболие, което събужда хората нощем или идва и отминава с внезапни пристъпи, говорят за по-сериозни симптоми, което изисква медицинско лечение. Съдържание 1 Класификация 1.1 Първично главоболие 1.2 Вторично главоболие 1.3 Невралгии 1.4 Други 2 Епидемиология 3 Етиология 4 Патофизиология 5 Симптоми и диагноза 6 Лечение и профилактика 7 Източници Класификация Главоболието е класифицирано най-пълно от Международната класификация за главоболие (МКГ) на Международното дружество за главоболие.[1] Тази класификация е възприета и от СЗО.[2] Първично главоболие МКГ определя като основни типове първично главоболие: мигрената, тензионното главоболие, клъстърно главоболие, автономните тригеминални цефалгии.[3] Според същата класификация към първичното главоболие се причисляват и някои по-рядко срещани типове като главоболие породено от кашлица, напрежение и сексуално главоболие (коитусова цефалгия). Вторично главоболие Вторичното главоболие за класифицира въз основа на своята етиология, а не на проявените симптоми.[3] Според МКГ основните типове вторично главоболие са причинени от травма във врата или главата като: „камшичен удар“, вътречерепен хематом, посткраниотомия или други наранявания на главата и врата. Като вторично главоболие се класифицира и такова причинено от смущение в черепните и шийните съдове като исхимичен инсулт и преходна исхимична атака, нетравматична вътречерепна хеморагия, съдова малформация или артериит. Други типове вторично главоболие са вътречерепни смущения с несъдов произход като: високо или ниско налягане на гръбначно-мозъчната течност (ликвор), асептично възпаление, туморно образувание, епилептичен пристъп или друг тип заболяване, което е вътре черепно, но не е свързано с съдовата система на централната нервна система. Според МКГ главоболие причинено от поемането на някаква субстанция, както и от продуктите на нейното метаболизиране се отнасят към тази група. Този тип главоболие може да бъде и причиненото от предозирането на даден медикамент. Тази система за класификация отнася към вторичното главоболие всички типове възникнали вследствие на отклонение от хемеостазата и заболяванията възникнали като следствие. Това означава, че главоболие причинено от диализа, високо кръвно налягане, хипотироидизъм и дори спазване на диета се отнасят към групата на вторичните. Вторична главоболие е и това свързано с нараняване на някои от лицевите структури като зъби, челюст, очи и т.н. Главоболие породено от психични разстройства като соматизация или психоза. Невралгии МКГ класификацията поставя черепната невралгия и други видове невралгия в отделна категория. Съществуват 19 типа невралгии и главоболие причинени от централен източник на лицева болка. Други Други видове главоболие не отнесени в предходните категории.[3] Епидемиология В течение на една календарна година 90% от хората страдат от главоболие. От тези потърсили медицинска помощ при около 1% се установява наличието на сериозно първично заболяване.[4] Първичното главоболие съставлява повече от 90% от оплакванията от главоболие, а от тези най-често срещаното е епизодочното тензионно клавоболие.[5] Установено е със сигурност, че жените са около три пъти по-често склонни от мъжете да изпитват мигрена. Също така изглежда, че този конкретен вид главоболие варира в зависимост от конкретното място по света, където потърпевшият живее. Все пак, мигрените засягат между 12% до 18% от популацията.[5] Смята се, че клъсърното главоболие засяга по-малко от 0.5% от популацията, макар че тяхното разпространение е трудно за установяване, защото често се бъркат и се приемат като проблеми със синусите. Въпреки това по наличните данни се забелязва значително преобладаващ брой мъже с клъстерно главоболие над жените с приблизително отношение пет до осем пъти към 1. Етиология Патофизиология Човешкият мозък сам по себе си не е чувствителен към болка, защото в него липсват рецептори за болка (ноцицептори). Някои области от врата и главата, все пак, са снабдени с ноцицептори и могат да създават чувство за болка. Такива области са екстракраниалните артерии, големите вени, черепните и гръбначно-мозъчните нерви, главовите и шийните мускули и менингите.[6] Главоболието често е резултат от въздействието на или върху менингите и кръвоносните съдове. Ноцицепторите могат да бъдат стимулирани и от други фактори освен травма на главата или тумори; и пак да причинят изпитването на главоболие. Такива фактори могат да са стрес, разширени кръвоносни съдове или мускулно разтежение. След като е стимулиран ноцицептора изпраща аферентен сигнал по нервното влакно към мозъка, сигнализирайки, че част от тялото (в случая главата) боли.[7] Нивата на ендорфини в човешкото тяло оказват съществено влияние върху начина и силата на възприемана на болка в частност главоболие. Така хора страдащи от хронично главоболие или остро главоболие имат по-ниски нива на ендорфини, от тези нестрадащи от главоболие. Първичното главоболие е по-трудно за обяснение и разбиране от вторичното. Въпреки че, патофизиологията на мигрената, тензионното и клъстърното главоболие не е добре изяснена, все още, съществуват различни теории за това какво точно се случва в главата на страдащия от главоболие. Една от най-старите теории, развита в средата на миналия век е васкуларната. Според нея вътречерепната вазоконстрикция (свиване на кръвоносните съдове) е отговорна за аурата при мигрена. Главоболието е резултат от последващото обратно разширение (вазодилатация) на кръвоносните съдове, при което се активират периваскуларните ноцирецептори. Повечето специалисти приемат невроваскуларния подход към първичното главоболие. Според тази нова теория мигрената се задейства от сложна серия от нервни и съдови събития. Различни изследвания заключават, че индивиди страдащи от мигрени, но не и от главоболие, са в състояние на нервна хипервъзбудимост на мозъчнта кора, особено в тилната област на кората.[8] Хора, които са по-податливи на мигрени без главоболие са тези, които имат фамилна обремененост; жени; жени с хормонални проблеми; приемащи хормонални противозачатачни; или са на заместваща хормонална терапия при менопауза.[9] Симптоми и диагноза Лечение и профилактика При лечението на остро главоболие се използва преди всичко неопиоиден аналгетик (например ибупрофен). При продължителна употреба (злоупотреба) на комбинирани аналгетици възниква опасността от медикаментозно индуцирана хронична болка.

http://www.phys.uni-sofia.bg/~dankov/GSMnetwork/GSM network_part3.pdf Според USA и ЕС хигиенните норми на пределно допустимата плътностн на лъчението (1 mW/сm2), хората там трябваше да са станали фрийкове и зомбита, ако влиянието върху определени нерви беше толкова критично..В случая с Фъри, става дума за нй-малко 100 пъти по-ниска стойност. Сигналът от GSM е мощност 0,1 W, и поставен до главата на човека директно му "загрява" мозъка (с до 1 градус), и може да причини рак, но никой не съобщава, че фончето му причинява главоволие, в същото време това се твърди за клетките (всички изследвания са на база селф-репорт)

Мощността на RF сигнала при 1000 ватова клетка/антена е около 60-100 вата: https://www.naefrontiers.org/File.aspx?id=44661

Мощността на излъчвания от GSM - телефона сигнал е по-висока от посочените в наредбата номер 9 стойности за хигиенно допустимите плътността на лъчнието. Всъщност физиологичните ефекти от разговор с мобилен телефон, са такива каквито трябва да се очакват - температурата на мозъка се повишава, но пък не се наблюдават другите "Стар трек"- ефекти на възбуждане на определени нерви (за това още в началото написах че темата е за медицинския отсек - има три вида главоболия, и когато се рапортува за такова вселдствие от експозиция трябва да се каже от кои вид е)

+ На Жоро. Всички симптоми и проблеми при такива облъчвания ( с такива нива) са неврологични..( всъщност става дума за рапортувани такива при анкетите) Склонен съм мисля, че става дума за пласебо ефекти, и то не само при Фъри и половонаката му,а при всички т.н. рапортувани невропогични проблеми при свръхчуствителност.. Мисля че така наречените свръхчувстителни (5 процента) са хора с определена психика, които гледат машинариите и си внувашават разни неща,, или са склонни да отдават на машинариите и пре-усилват физологичните си проблеми (главоболие, безсъние и сърцебиене, от които всъщност са засегнати може би 100 от възрастното населението в градовете,т.е без децата) Приемам че 5 или повече процента от хората са по-податливи на плацебо ефекти, внушения, тревожност, хипохондризъм, вярвания в бабини диветини , което съвпада с процента на "свръхчувствителност" ПС За бабинитре диветини. В тревожни култури като нашата се смята че настинките се причиняват от изстиване, от недобра облеченост (всъщност не визирам хипотермията, която може да доведе сериози проблеми,или пък за излизане на мокър човек на студ и вятър); Наскоро дори един млад мъж (с висше образование) ме убеждаваше че настинките се причиняват от изстиване и не приемаше никакви аргументи (един от тях е че повечето възрастни "настиват" два пъти годишно без значение дали са стояли на студено, а децата по около 4 пъти годишно) .. В Щатите, и Скандинавските страни - култури с ниска степен на тревожност, тези вярвания се смятат за бабини диветини. Каква е истината: Настинките са вирусни заболявания, които са активни през зимата, заради това че вирусите е по-издръжливи при по-високата влажност, и заради това че имунната система на хората през този сезон не е толкова силна. https://www.24chasa.bg/Article/2585894

http://www.who.int/bulletin/volumes/88/12/09-071852/en/ Systematic review on the health effects of exposure to radiofrequency electromagnetic fields from mobile phone base stations Martin Röösli a, Patrizia Frei a, Evelyn Mohler a & Kerstin Hug a a. Swiss Tropical and Public Health Institute and University of Basel, Socinstrasse 59, Basel, CH-4002, Switzerland. Correspondence to Martin Röösli (e-mail: martin.roosli@unibas.ch). (Submitted: 10 September 2009 – Revised version received: 06 May 2010 – Accepted: 07 May 2010 – Published online: 05 October 2010.) Bulletin of the World Health Organization 2010;88:887-896F. doi: 10.2471/BLT.09.071852 Introduction The introduction in the 1990s of mobile phones using the digital Global System for Mobile Communications (GSM) with bandwidths of 900 and 1800 megahertz and the subsequent introduction of the Universal Mobile Telecommunications System (UMTS) have led to widespread use of this technology and to a substantial increase in the number of mobile phone base stations (MPBS) all over the world. This development has raised public concerns and substantial controversy about the potential health effects of the radiofrequency electromagnetic field emissions of this technology.1–3 A small proportion of the population attributes non-specific symptoms of ill-health, such as sleep disturbances or headache,2,4 to exposure to electromagnetic fields. This phenomenon is described as electromagnetic hypersensitivity or “idiopathic environmental intolerance with attribution to electromagnetic fields.”5–8 Additionally, individuals who are hypersensitive to electromagnetic fields often claim to be able to perceive radiofrequency electromagnetic fields in their daily life.6 People are generally exposed to MPBS radiation under far-field conditions, i.e. radiation from a source located at a distance of more than one wavelength. This results in relatively homogenous whole-body exposure. MPBS exposure can occur continuously but the levels are considerably lower than the local maximum levels that occur when someone uses a mobile phone handset.9 A recent study that measured personal exposure to radiofrequency electromagnetic fields in a Swiss population sample demonstrated that the average exposure contribution from MPBSs is relevant for cumulative long-term whole-body exposure to radiofrequency electromagnetic fields. However, as expected, it is of minor importance for cumulative exposure to the head of regular mobile phone users.10(Personal exposure measurements assess the total radiation absorbed by the whole body, whereas spot measurements quantify short-term exposure in a single place, usually the bedroom.) In 2005, the World Health Organization (WHO) organized a workshop on exposure to radiation from MPBSs and its health consequences and subsequently published a paper summarizing the state of knowledge on the matter.11 At that time, studies about the health impact of MPBS emissions were scarce and of low quality because most of the previous research on the health effects of radiofrequency electromagnetic fields had focused on exposure to mobile phone handsets and on effects related to head exposure, such as brain tumours or changes in brain physiology. In the last four years, research efforts have increased in response to public complaints and to a Dutch study describing decreased well-being associated with UMTS base station exposure.12 Acute effects have been investigated in healthy volunteers and in individuals with hypersensitivity to electromagnetic fields using randomized, blinded laboratory trials and field intervention studies. Further epidemiological research has been stimulated by the recent availability of personal exposure metres. The aim of this paper is to present a systematic review of the scientific literature concerning all the health effects of MPBS radiation that have been investigated to date. Methods Literature search We conducted a systematic search of Medline, EMBASE, ISI Web of Knowledge and the Cochrane Library in March 2009 to identify all relevant peer-reviewed papers published before that date. Key and free-text words included “cellular phone,” “cellular,” “phone,” “mobile” and “mobile phone” in combination with “base station(s).” In addition, we examined references from the specialist databases ELMAR (http://www.elmar.unibas.ch) and EMF-Portal (http://www.emf-portal.de), reference lists in relevant publications and published reports from national electromagnetic field and mobile phone research programmes. Inclusion and exclusion criteria We included human laboratory trials and epidemiological studies, and we considered all the health effects that have been addressed so far. These include self-reported non-specific symptoms (e.g. headache, sleep disturbances, concentration difficulties), physiological measures (e.g. hormone levels, brain activity), cognitive functions, genotoxicity, cancer and various chronic diseases. In addition, we included randomized double-blind trials evaluating whether study participants were able to perceive radiofrequency electromagnetic fields. For a study to be eligible, far-field exposure from MPBSs had to be investigated – i.e. a relatively homogenous whole-body field in the GSM 900, GSM 1800 or UMTS frequency range – and the relationship between exposure and outcome had to be statistically quantified. In addition, basic quality criteria had to be fulfilled. Trials had to apply at least two different exposure conditions in a randomized and blinded manner. Epidemiological studies had to quantify exposure using objective measures (such as distance to the nearest MPBS, spot or personal exposure measurements, or modelling), possible confounders had to be considered and the selection of the study population had to be clearly free of bias in terms of exposure and outcomes Data extraction The data from each study were extracted independently by two researchers and recorded on one of two standardized forms. These forms, one for randomized trials and one for epidemiological studies, were developed using the CONSORT statement13 for trials and the STROBE statement14 for epidemiological studies. Extracted data included information about study participants, selection procedure, study design, exposure, analytic methods, results and quality aspects. Differences concerning data extraction were resolved by consensus. Meta-analysis All reported outcomes were checked for meta-analysis suitability. The only outcome with a sufficient number of comparable studies was the ability to perceive radiofrequency electromagnetic field exposure. To combine these study outcomes, for each study we calculated the difference between the number of observed correct answers (O) and the number of correct answers expected by chance (E), normalized by the number of correct answers expected by chance ([O-E]/E). Exact 95% confidence intervals (CIs) were calculated on the basis of binomial or Poisson data distribution, depending on the experimental design. In the absence of heterogeneity between studies (I2 = 0.0%; P = 0.99), we used fixed-effect models for pooling the study estimates. The detailed method is described in Röösli, 2008.6 Evidence rating To rate the evidence for detrimental health effects from MPBSs, we assessed the risks of various types of bias for all included studies as proposed by the Cochrane handbook.15 The final evidence rating was obtained according to the Grading of Recommendations Assessment, Development and Evaluation (GRADE) approach.16 Results Selection of studies In total, 134 potentially relevant publications were identified; 117 articles were excluded as they did not meet our inclusion criteria (Fig. 1). Of the 17 articles included in the analyses, 5 were randomized trials and 12 were epidemiological or field intervention studies. The majority of the studies examined non-specific symptoms. Fig. 1. Flowchart showing the identification and selection of studies on the health effects of exposure to radiofrequency electromagnetic fields from mobile phone base stations Non-specific symptoms of ill-health Acute effects of MPBS exposure on self-reported non-specific symptoms were investigated in four randomized double-blind human laboratory trials. The details of these studies are summarized in Table 1 (available at: http://www.who.int/bulletin/volumes/88/12/09-071852). Three trials used a UMTS antenna to create controlled exposure circumstances17,19,20 and one study evaluated all three mobile phone frequency bands.18 In total, 282 healthy adults, 40 healthy adolescents and 88 individuals with hypersensitivity to electromagnetic fields were included in these four studies. Exposure levels varied between 0.9 and 10 volts per metre (V/m). Table 1. Overview of randomized human laboratory trials included in a systematic review of studies of MPBS exposure and self-reported non-specific symptoms conducted before March 2009 html, 9kb We identified 10 epidemiological studies that investigated the effect of MPBS exposure in terms of self-reported non-specific symptoms (Table 2, available at: http://www.who.int/bulletin/volumes/88/12/09-071852). Most of these studies were cross-sectional, and the magnitude of the exposure was based on the distance between place of residence and the nearest MPBS,1,27 or on spot measurements of MPBS radiation in the bedroom,24,35 or on personal measurements of exposure to radiofrequency electromagnetic fields over a 24-hour period.31,39 Four epidemiological studies applied an experimental approach (field intervention) in which exposure was modified either by turning on and off an MPBS28,29 or by using shielding curtains.30,33 Sample size ranged from 43 to 26 039 participants. The cut-off values differentiating exposed from unexposed persons varied between 0.1 and 0.43 V/m. Table 2. Overview of epidemiological studies included in a systematic review of studies of MPBS exposure and self-reported non-specific symptoms conducted before March 2009 html, 18kb Of all non-specific symptoms, headache was most often investigated (Table 3). Two epidemiological studies24,27 reported a statistically significant positive correlation between exposure level and headache score. In a Danish laboratory trial, when the data from 40 adults and 40 adolescents were pooled, a larger change in headache score was found under UMTS exposure than under sham exposure.19 However, further analysis indicated that this change was due to a lower baseline score before UMTS exposure rather than to a higher score after exposure. The remaining four epidemiological studies28,31,35,39 and one laboratory trial17 did not indicate any association between MPBS exposure and headache. Table 3. Studies on mobile phone base station (MBPS) radiation and self-reported headache: results of a systematic review of studies conducted before March 2009 html, 7kb With respect to self-reported sleep measures, only an Egyptian study27 reported greater daytime fatigue in exposed individuals. None of the other studies found any association between MPBS exposure and fatigue or self-reported sleep disturbances (Table 4).20,24,29–31,35,39 Table 4. Studies on mobile phone base station (MPBS) radiation, self-reported sleep measures and polysomnographic recordings: results of a systematic review of studies conducted before March 2009 html, 9kb Many other non-specific symptoms have been evaluated, such as concentration difficulties or dizziness. Generally, no association with exposure was observed (Table 1 and Table 2). One of the few exceptions was a laboratory trial that showed an increased arousal score among individuals with hypersensitivity to electromagnetic fields during UMTS exposure, which might be explained in part by the effect of order of exposure rather than by exposure itself.18 One field intervention study observed a small increase in calmness under unshielded conditions compared with shielded conditions, but no effect on mood or alertness.33 In an observational study from Egypt, several symptoms were more prevalent in 85 inhabitants or employees of a house near an MPBS compared with 80 employees considered unexposed.27 In an Austrian study with 365 participants, a statistically significant association was found between 3 out of 14 symptoms (headache, cold hands and feet, concentration difficulties) and MPBS exposure.24 Some studies evaluated overall symptom scores obtained from standardized questionnaires such as the SF-36 Health Survey,37 the Von Zerssen list25 and the Frick symptom score38 (Table 5). In a survey of 26 039 German residents, the Frick symptom score was significantly elevated for people living less than 500 m from an MPBS compared with those living further away.1 However, subsequent improved dosimetric evaluations in 1326 randomly selected volunteers from this survey did not confirm a relationship between symptoms and measured MPBS radiation.35 Three additional studies also failed to find any association between exposure and symptom scores.17,18,28 Table 5. Studies on mobile phone base station radiation and symptom scores obtained from quality-of-life questionnaires: results of a systematic review of studies conducted before March 2009 html, 6kb In summary, when data from all the randomized trials and epidemiological studies were considered together, no single symptom or symptom pattern was found to be consistently related to exposure. The cross-sectional epidemiological studies, however, showed a noteworthy pattern: studies with crude exposure assessments based on distance showed health effects, whereas studies based on more sophisticated exposure measurements rarely indicated any association. Field perception Four randomized double-blind trials addressed the ability to perceive the presence of a radiofrequency electromagnetic field. None of these trials17–20 revealed a correct field detection rate better than expected by chance (Fig. 2) and there was no evidence that individuals who were hypersensitive to electromagnetic fields were more likely to determine correctly the presence or absence of exposure than individuals who were not hypersensitive (P = 0.66). In a German field intervention study,28 a newly installed MPBS on top of an office building was randomly turned on and off over a period of 70 working days, and 95 employees assessed its operation status every evening. The most successful participant achieved 69% correct answers in 42 assessments. The likelihood of achieving a performance score that is good or better by chance is 1% for a given individual, but for one of 95 study participants to have achieved it can be explained by chance alone. Fig. 2. Graphical representation of the results of field detection tests by means of randomized double-blind trials carried out in laboratory settings: results of a systematic review of studies conducted before March 2009 CI, confidence interval; EHS, electromagnetic hypersensitivity; ES, effect size.a Effect sizes refer to the relative difference between observed and expected correct answers.b The edges of the diamonds show the 95% CIs of the pooled estimates (subtotals and overall). Cognitive functions Exposure effects on cognitive functions were investigated in three trials17,19,20 and two epidemiological studies.24,27 All three trials investigated the effect of UMTS base station exposure but found no effect in a variety of cognitive tests. One epidemiological study produced inconsistent results,27 whereas the other showed no exposure effects in several cognitive tests.24 Physiological measures Three laboratory studies investigated different physiological responses. In one trial, no significant changes in blood volume pulse, skin conductance and heart rate were observed in 44 individuals with hypersensitivity to electromagnetic fields or in 115 individuals who were not hypersensitive after exposure to GSM 900, GSM 1800 or UMTS base station fields.18 Likewise, autonomic nervous functions as measured by skin surface temperature, heart rate and local blood flow in the finger tip were not altered by UMTS base station exposure in a Japanese study.20 In a third trial, polysomnographic electroencephalography (EEG) recordings from 13 study participants exposed to a GSM 1800 base station field for two nights did not differ significantly from recordings from two nights of sham exposure (Table 2).41 In two field intervention studies, polysomnographic measures were not related to exposure.29,30 Chronic diseases We identified no study that investigated an association between chronic diseases other than cancer and MPBS exposure. One observational study addressed the genotoxic effects of MPBS radiation. The investigators compared blood samples from 49 individuals employed by two Belgian mobile phone companies (38 radio field engineers and 11 administrative workers exposed at their workplace to radiofrequency antennas from surrounding buildings) with samples from 25 subjects who were unrelated to the operators, had occupations that excluded exposure to sources of radiofrequency electromagnetic fields and did not use a mobile phone.42 Overall, no differences were found among the three groups in chromosomal aberrations, DNA damage or sister chromatid exchange frequency. There was a tendency towards increased chromatid breaks for field engineers compared with administrative workers and controls. An ecological study compared the cancer incidence among 177 428 persons living in 48 municipalities in Bavaria between 2002 and 2003 in relation to MPBS coverage.43 Municipalities were classified on a crude three-level exposure scale based on the transmission duration of each MPBS and the proportion of the population living within 400 m of an MPBS. No indication of an overall increase in cancer incidence was found in municipalities belonging to the highest exposure class. The number of cases was too small for tumour-specific analysis. Discussion In response to public concerns, most studies dealing with exposure to electromagnetic fields from MPBSs have investigated non-specific symptoms of ill-health, including self-reported sleep disturbances. The majority of these studies have not shown any occurrence of acute symptoms after exposure to GSM 900, GSM 1800 or UMTS fields from MPBSs. The sporadically observed associations in randomized laboratory trials did not show a consistent pattern in terms of symptoms or types of exposure. In our review of epidemiological studies we found that the more sophisticated the exposure assessment, the less likely it was that an effect would be reported. We also found no evidence that individuals who are hypersensitive to electromagnetic fields are more susceptible to MPBS radiation than the rest of the population. Our findings corroborate previous reviews on exposure to radiofrequency electromagnetic fields and self-reported non-specific symptoms,6,7,11,44,45 while we included several more sophisticated recently published studies. Table 6 (available at: http://www.who.int/bulletin/volumes/88/12/09-071852) shows the risks of various types of bias for all studies included in the review. In general, the risk of bias was rare in double-blind randomized trials applying controlled exposure conditions in a laboratory. In epidemiological studies, exposure assessment is a challenge and random exposure misclassification is likely to have occurred in these studies. The corresponding bias probably diluted any exposure–response association, if one existed. None of the studies applied long-term exposure measurements. Cross-sectional studies may reveal effects of prolonged MPBS exposure if the applied measures do in fact represent the exposure level over a longer time period, which was reported to be the case in a Swiss study that measured personal exposure to radiofrequency electromagnetic fields.10 Nevertheless, cross-sectional studies are by design limited in their ability to elucidate causal relationships. For self-reported outcomes, information bias could create spurious exposure–outcome associations if study participants are aware of their exposure status, which is to be expected if exposure is assessed on the basis of distance to a visible transmitter. Selection bias is also of concern, since people who believe that they can feel exposure may be more likely to participate in a study. In fact, objectively measured distance to an MPBS is only weakly correlated with actual exposure from that MPBS.46,47 Interestingly, our review found the strongest symptomatic effects in two studies using measured distance,1,27 which makes these findings arguable as well. Table 6. Risk of various types of biasa in studies included in a systematic review of MPBS exposure and self-reported non-specific symptoms conducted before March 2009b html, 11kb We excluded three epidemiological studies suggesting a link between cancer incidence and proximity to MPBSs48–50 and three studies indicating an association with non-specific symptoms51–53 because they did not fulfil our quality criteria. Data collection48–50 or selection of study participants51 was obviously related to exposure and outcome and therefore biased. Two studies used self-estimated distance, not objective distance, as an exposure measure,52,53 which is problematic because it is likely to introduce bias, especially in combination with self-reported symptoms. Exposure levels in human laboratory studies varied between 1 and 10 V/m. A homogeneous UMTS field of 1 V/m is estimated to yield an average whole-body specific absorption rate of 6 microwatts per kilogram (μW/kg) and a 1 gram (g) peak specific absorption rate in the brain of 73 μW/kg.17 This is considerably lower than peak specific absorption rates caused by mobile phone handsets (about 1 to 2 W/kg).54 Thus, a finding of acute brain-related effects (e.g. headaches or changes in brain physiology) would be expected in studies of mobile phone handset exposure rather than in studies mimicking MPBS exposure. Studies on mobile phone exposure suggest effects on EEG α-band activity during sleep,55 with some evidence for a dose–response relationship,56 but the results are inconsistent with regard to cognitive functions57 and mostly negative for headache.58,59 Interestingly, persons classified as highly exposed in the epidemiological studies were actually exposed to rather low field levels. Exposure cut-off points for the highest exposed groups were below 0.5 V/m in all studies. This is much lower than the reference levels established by the International Commission on Non-Ionizing Radiation Protection, which range between 41 and 61 V/m for the frequency bands of MPBSs.60 Since population exposure seems to be considerably lower than the reference levels, it is currently difficult to investigate the long-term health effects of exposure close to those levels. In conclusion, our review does not indicate an association between any health outcome and radiofrequency electromagnetic field exposure from MPBSs at levels typically encountered in people’s everyday environment. The evidence that no relationship exists between MPBS exposure and acute symptom development can be considered strong according to the GRADE approach16 because it is based on randomized trials applying controlled exposure conditions in a laboratory. Regarding long-term effects, data are scarce and the evidence for the absence of long-term effects is limited. Moreover, very little information on effects in children and adolescents is available and the question of potential risk for these age groups remains unresolved. Where data are scarce, the absence of evidence of harm should not necessarily be interpreted as evidence that no harm exists. Further research should focus on long-term effects and should include children and adolescents. Additional cross-sectional studies would be of limited value, so future studies should apply a longitudinal design. Because there is no evidence that potential health effects would be restricted to MPBS frequency bands,9 such studies should include an assessment of exposure to other sources of radiofrequency electromagnetic fields in daily life, such as mobile and cordless phones and wireless local area networks.61

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19151228 Mobile phone base stations and adverse health effects: phase 2 of a cross-sectional study with measured radio frequency electromagnetic fields. Berg-Beckhoff G1, Blettner M, Kowall B, Breckenkamp J, Schlehofer B, Schmiedel S, Bornkessel C, Reis U, Potthoff P, Schüz J. Author information Abstract OBJECTIVE: The aim of the cross-sectional study was to test the hypothesis that exposure to continuous low-level radio frequency electromagnetic fields (RF-EMFs) emitted from mobile phone base stations was related to various health disturbances. METHODS: For the investigation people living mainly in urban regions were selected from a nationwide study in 2006. In total, 3526 persons responded to a questionnaire (response rate 85%). For the exposure assessment a dosimeter measuring different RF-EMF frequencies was used. Participants answered a postal questionnaire on how mobile phone base stations affected their health and they gave information on sleep disturbances, headaches, health complaints and mental and physical health using standardised health questionnaires. Information on stress was also collected. Multiple linear regression models were used with health outcomes as dependent variables (n = 1326). RESULTS: For the five health scores used, no differences in their medians were observed for exposed versus non-exposed participants. People who attributed adverse health effects to mobile phone base stations reported significantly more sleep disturbances and health complaints, but they did not report more headaches or less mental and physical health. Individuals concerned about mobile phone base stations did not have different well-being scores compared with those who were not concerned. CONCLUSIONS: In this large population-based study, measured RF-EMFs emitted from mobile phone base stations were not associated with adverse health effects.

Съгласен съм, това е друга тема за дискусия Ще направя едно отклонение: в 2014 условията за бизнес в България се влошават /това става заради заради КТБ, Белене,политическата нестабилност, вдигането на цените на тока за юридическите лица/, в момента условията вървят към подобрение, но индикаторите са с по-ниски стойности от тези в годините 2010 -2013/ http://www.doingbusiness.org/rankings Изводите за мен като са ясни - икономическия популизъм (и тоталитаризъм) у нас, така както се осъщестява (да не го оцветявам, всеки знае кой е цветът му) е зло номер 1 за икономическото развитие на България (не казвам че няма други "злини")

Ти експерт -медик ли си? Това го твърдят от Немския съюз на общопрактикуващите лекари иобяснат как и защо.. Безсънието заплашва както онези, които работят дълги часове пред монитора денем, така и онези, които вечер сърфират продължително, твърдят от Немския съюз на общопрактикуващите лекари. Ефектът се дължи на дисбаланс на хормона мелатонин, който регулира съня и бодърстването в зависимост от светлината. Излъчването от екрана подвежда организма, че нощта е далече и мозъкът не се настройва за сън, доказват с експеримент в берлинската болница “Шарите”. Особено студената синя светлина от монитора дразни определени клетки в окото и му подава сигнал за продължаващ ден.

Още повече че физиологическите проблеми се проявават при двамата.. (Почти невероятно изглежда двама човека, без родствена връзка, които хипотетично са "свръхчувствителни", да се съберат и да живеят заедно) Да, така е, честа причина за безсънието и главоболието са тревожността,напрежението , депресията, и емоционалното разстройство ..Даже се смята че безсънието може да не изчезне, дори и ако житейските проблеми и тревоги намалеят или отшумят. Консултациите няма да са излишни

Всички ефекти върху здравето се проявяват при десетки или стотици пъти по мощни ЕМП ; Приема се под т.н нива на основни рестрикции или референсни нива няма вредни или опасни влияния (по-скоро - не са наблюдавани вредни или опасни влияния) върху здравето на хората ; (В публикацията са описани подробно всички медицински изследвания и публикации) Само да спомена: Потокът на естествената радиация (ИЧ, тази във видимата област и УВ област) е с нива на енергийна плътност десетократно, по-точно има сто пъти по-висока тааква, от по-горните 2- 10 W/m2; Искам да кажа, че прекаленото взиране в радиацията може да ни отведе до крайности..(иначе е ясно, че излагането на радиация има ефекти върху физиологията и здравето ни) ------------- При спортуване най-малкото се променя минералния баланс и това може да доведе до тези проблеми, още повече ако храненето не е съобразено с вида и начина на спортуване! (аз съм изпитал на гърба си главоболие и безсъние като резултат от несъобразено хранене- бях на ръба на изпадането, слава богу възстановяването е почти незабавно)

ПС Над 5 ч пред компютъра = главоболие, проблеми с очите и безсъние https://www.24chasa.bg/Article/619959 Продължителната работа с компютър вреди на здравето, има нови аргументи в подкрепа на твърдението, пишат японски учени в сп. “Америкън джърнъл ъв индъстриъл медисин”. Най-честото оплакване е главоболие, комбинирано с проблеми с очите, а най-неприятното - безсънието. Не са за подценяване и болките в гърба и схващания на определени групи мускули. Застрашени са всички, които прекарват над 5 ч дневно пред монитора. Безсънието заплашва както онези, които работят дълги часове пред монитора денем, така и онези, които вечер сърфират продължително, твърдят от Немския съюз на общопрактикуващите лекари. Ефектът се дължи на дисбаланс на хормона мелатонин, който регулира съня и бодърстването в зависимост от светлината. Излъчването от екрана подвежда организма, че нощта е далече и мозъкът не се настройва за сън, доказват с експеримент в берлинската болница “Шарите”. Особено студената синя светлина от монитора дразни определени клетки в окото и му подава сигнал за продължаващ ден. (24часа)Копирано от https://www.24chasa.bg/Article/619959

Можем да приемем (аз на този етап бих го приел за себе си, ако бях на вашето място), че тези стойности са практически напълно безопасни за здравето на хората; Аз лично съм склонен да вярвам на авторитетните публикации [1]; Освен това, както разбирам, допустимите от наредбата ни стойности за плътността на ЕМП са много по-ниски от допустимите в другите страни. Използвайки острието на ОКaм (за търсене на най-простото обяснение на нещата) проблемите би следвало да са другаде . Медицината е много по-комлексна материя от инженерството и инженерните науки (поне това си го мисля това като инженер), нормално е "средностатистическите" лекари (да не забравяме че те са търговци, работят по търговския закон, а не учени) да вдигнат рамене и да не се занимават с такива неща като главобоилие и безсъние (Главоболие и безсъние са симптоми които описват състояния от депресия, проблеми с кръвното (ниско кръвно), вирусни или бактериални инфекции, отравяния или липси на микроелементи,.... , до паразитни болести) [1] http://www.icnirp.org/cms/upload/publications/ICNIRPemfgdl.pdf Basic restriction: 10 W/m2 Вие отчитате сто пъти по-ниски стойности (и за кратки периоди) т.е. около 0,1 W/m2 (което е равно 10 микроW/cm 2) , и извън жилището ви.. Reference levels , Equivalent plane wave power density Seq (W m-2 ) : от 2 до 10 W/m2 , в зависимост от честотния диапазон.

На едно мнение сме, плоският данък "демократизира" богатите. Това което пропонирам, е и това което пропонира "либералната икономическа мисъл" (както каза ти :), и то че при нас (и не само у нас) високият (пропорционален или плосък) данък "криминализира" в различна степен богатите От ИПИ го казват това също , вижте онова обобщение, което цитирах снощи.. ----- Иначе, от това което си представил за САЩ се вижда, че горният сегмент на средната класа в САЩ (Upper Middle Class) носи най-голямата данъчна тежест (същото мисля го пропонира "либералната икономическа мисъл" :)) Upper middle class :Sъставляват 15 процента от населението/работещите в САЩ, доходите им са от 100 до 350 (някои автори приемат 500) хиляди долара, и плащат 44,6 процентен дял от данъка; (Lower middle class: Sъставляват 32 процента от населението/работещите в САЩ, и плащат 17 процентeн дял от данъка)

ПС Мощността на ЕМ поле/вълна намалява при преминаване през преграда (намалява се амплитудата и съответно мощността), каквато е бетонната или тухлена стена (стени, жилищата разполагат с много стени), та следва да отчитаме и този факт.. (Това го казвам в интерес на дискусията де

Главоболието и проблемите със съня може да са причинени от доста по-различни неща и да са признак на по-сериозно заболяване, и аз не бих си правил собствени проучвания и изводи , а бих се доверил на медиците (на лекаря си) Темата, доколкото е предмет на дискусия, е и за бай Роман (в медицинската част), според мен трябва да се измисли възможност темите да са активни в повече от един подфорум. Измерената плътност на ЕМП от 7,5 и 9,5 микровата на квадратен сантиметър е близко до границата на допустимите за този честотен диапазон (от 0,3 до 30 GHz) от наредбата нива от 10 микровата на квадратен сантимер , и в същото време е 45-100 пъти по-ниска от препоръчваната от ICNIRP http://www.icnirp.org/cms/upload/publications/ICNIRPemfgdl.pdf [1] стойност Въпросът дали някои хора са много по-чувствителни (и как им влияе ЕМП) не е от компетенцията ми. (за това казвам, че темата трябва да се дискутира и от медицински запонати хора) [1] 10 микроW/cm 2 = 0,1 W/m2; Препоръчваните гранични стойноити от ICNIRP за същия честотен дипазон са 10 W/m2 http://www.icnirp.org/cms/upload/publications/ICNIRPemfgdl.pdf Съветът ми е да се отиде на лекар заради главоболието и проблемите със съня.

Кривата е теоретична. Стойността в максумума е логическото и математическо съответствие на този плосък данък който дава най-големите приходи.. Аз не съм сигурен дали "правилните" нива за всяка класа са определени коректно (как става това определяне за бога, кой го направил), т.е дали системата е наистина проверена емпирично и добра (не съм сигурен че за богатите този 35 процентен данък е приемлив, и правилен и че те не крият данъци, а увеличенията не идват от данъците, внасяни от класите по-надолу) Както и да е няма да споря повече , имаш някакво мнение, аз си има някакво..и двете са подвъпросни..

Преди 2008 година ставката беше 20 процента за най-ниските доходи и достигаше 25 за най-високите; Увеличението се дължи на осветяването на доходите, и то на доходите на богатите, което води до прираста /принципно светлите "работнически" данъци, намаляват като абсолютна стойност/

Какво е обяснението ти за това че в Англосаксонските страни не се приема плоския данък? Отхвърляш ли вижданията на Лафер (През втората половина на 20 век редица изследователи, като Артър Лафер, стигат до заключението, че прогресивнят данък е безполезен – данъкоплатците, особено богатите и мобилни, успяват да избегнат високите ставки) и ако да, на каква база?

ПС Киров , англосаксноките общества имат много развито гражданско чуствато и чувство за справедливост (като и германските), за разлика от източноевропейските, смятам че обяснението за невъвежднето на плоския данък в Западните страни не е икономическо, а културно и политическо.

Доналд Ръмсфелд, републиканец казва наврeмето в връзка със срещата му с Артър Лафер следните думи: ---------------------------------- Кривата на Лафер е откритие на американският икономист Артър Лафер, и е бая известна... http://www.bgonair.bg/life/2014-12-10/kak-krivata-na-lafer-promeni-danachnata-politika-na-sasht http://www.forbes.com/forbes/welcome/?toURL=http://www.forbes.com/sites/danielmitchell/2012/04/15/the-laffer-curve-shows-that-tax-increases-are-a-very-bad-idea-even-if-they-generate-more-tax-revenue/&refURL=https://www.google.bg/&referrer=https://www.google.bg/ Това ме води до мисълта че източноевропейските управляващи са с по-праволинейна позиция от тази на управляващите в САЩ.. Води ме до допускането, че за политиците с десни разбирания е трудно и сложно да задействат радикални реформи в данъчното законодателство в САЩ, (Рейгън намалява данъците на два или три етапа и едва достига стига днешните демократични стойности) ------------------------ Иначе разбирам ти аргументите и позицията, тя е логична и щях да се съглася, ако Артър Лафер беше приеман за фрийк или тази негова теория е много непопулярна..Но това не е така (поне в България тя е много разпространена https://www.google.bg/search?q=Кривата+на+Лафер&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=dkY3WM2BEJGu8wfF266ICQ#q=Кривата+на+Лафер&start=0), което ме кара да търся други обяснения..(като по горните) Долкото знам приходите от този данък се увеличават веднага след въвеждането му като плосък; В 2009 и 2010 година имаме иконимически срив (отрицателен прираст), и ако не греша за увеличението на приходите от този данък непосредсвено след въвеждането му, то това увеличение може да се обясни чрез действието на закона на Артър Лафер, (движениое по кривата в посока осветляване на доходите и нарастване на постъпленията от данъка)