nik1

Тестостеронът прави мъжете агресивни и това е всеизвестен факт .Друг е въпросът че обощенията за "мъжете" и в същото време, обяснението на тази агресия с брачни/полови причини ме карат да мисля че авторите не са достатъчно ерудирани -не са запознати с новите и всички изследвания. Мъжете на средна възраст рядко или никога се отдават на промискутит (не говоря за т.н. "криза на средна възраст", която може да е причина за забежка или разделяне със стария партноьр). Тестостеронът намалява с възрастта при мъжете, за сметка на "суперхимикала" окситоцин Което всъщност обяснява много добре защо връзките между по-възрастни мъже и по-млади жени са по-трайни, жените се чувсват по-обичани и защитени от по-възрастните мъже, За един по-възраствен мъж обичта към по-млада жена много наподобява обичта към дъщеря.. да кажем Това е така защото окситоцинът няма никакво отношение към сексуалното привличане и секса, а към много други социални и психологически "неща" които определят или дефинират обичта и привързаността. В темата за опитомяването на кучето бях писал за действията на окситоцина.

Разбира се не всички психопати са убийци.. Наскоро четох че хората с такива билогични заложености стават..шефове и ръководители (т.е. голяма част от шефовете и ръководителите са с психопатични "билогични" особености) , разликата между тях и убийците-психопати е че първите могат да се контролират (или да разбират с ума си последствията върху самите тях от убийствата

Една вметка за участието на военнопленниците: Хората са искали войната да приключи, за да си ходят в къщи; Ако визираме чехи, словаци (и дори унгарци), на тях войната им е била бая "чужда" (както е била чужда да кажем на македонците в сръбската армия)..

Накъде "биеш"? Виж сега ние си прескачаме ;), ама не "нямската"..Ако искаш да развиеш някаква теза или хипотеза давай, вместо да подхвърляш "бомбички".. Това дето си го цитирал (с цената на инвестицията 10000 долара на киловат) е от времето на моята младост.. Ако си беше направил труда да се включиш в дискусията, сам щеше да стигнеш до извода, че цените са паднали десетки пъти (не знам колко точно но можеш да си купиш този Хюндай на горивни клетки само за.. 54 000 долара

https://en.wikipedia.org/wiki/Quantum_entanglement Quantum entanglement is a physical phenomenon that occurs when pairs or groups of particles are generated or interact in ways such that the quantum state of each particle cannot be described independently of the others, even when the particles are separated by a large distance – instead, a quantum state must be described for the system as a whole ------- ------- As a measure of entanglement[edit] Entropy provides one tool which can be used to quantify entanglement, although other entanglement measures exist.[58] If the overall system is pure, the entropy of one subsystem can be used to measure its degree of entanglement with the other subsystems. [58] https://arxiv.org/pdf/quant-ph/0504163.pdf ----- ----- The reversibility of a process is associated with the resulting entropy change, i.e., a process is reversible if, and only if, it leaves the entropy of the system invariant. Therefore, the march of the arrow of time towards thermodynamic equilibrium is simply the growing spread of quantum entanglement.[59] This provides a connection between quantum information theoryand thermodynamics. Rényi entropy also can be used as a measure of entanglement. [59] https://www.wired.com/2014/04/quantum-theory-flow-time/ (New Quantum Theory Could Explain the Flow of Time)

Кафето изстива, а сградите се рушат, казват физиците, поради странен квантов ефект, наречен заплитане.© SteGrifo27 Антония Михайлова 7 май 2014 г. в 00:11 Последна промяна: 23 октомври 2015 г. в 13:24 Кафето изстива, сградите се рушат, яйцата се чупят, а звездите въздъхват във Вселената, на която е съдено да деградира до състояние на равномерна сивота, известна като топлинно равновесие. Астрономът сър Артър Едингтън през 1927 година е привел постепенното разпространение на енергията в качеството на доказателство за необратима „стрела на времето“. Но за недоумение на поколения физици стрелата на времето, изглежда, не произтича от основните физични закони, според които, да се движим напред във времето, е същото, както и да се движим назад. Според тези закони, ако някой знае пътя на всичките частици във Вселената и ги обърне назад, енергията би се натрупвала, а не би се разпилявала: студеното кафе би се затоплило спонтанно, сградите биха се сглобявали от отломките, а слънчевата светлина би се събирала обратно в Слънцето. „В класическата физика сме силни – казва Санду Попеску, професор по физика от Бристолския университет. –Ако знаех повече, можех ли да обърна хода на събитията и да събера отново всички молекули на счупеното яйце?“ Разбира се, професорът казва, че стрелата на времето не се управлява от човешкото невежество. И все пак, от момента на раждането на термодинамиката през 50-те години на XIX век, единственият известен подход за изчисляване на разпространението на енергията е да се формулира статистическото разпределение на неизвестните траектории на частиците и да се покаже, че с течение на времето незнанието смазва картината на нещата. Сега физиците са определили фундаменталния източник на стрелата на времето. Енергията се разсейва и обектите се уравновесяват, казват те, защото елементарните частици се преплитат, когато си взаимодействат – странен ефект, наречен квантово заплитане. „Най-после можем да разберем защо чашата кафе се уравновесява в стаята – казва Тони Шорт, квантов физик от Бристол. – Заплитането се натрупва между състоянието на чашата кафе и състоянието на стаята.“ Попеску, Шорт и колегите им Ной Линден и Андреас Уинтър са съобщили за откритието в сп. Physical Review E през 2009 г., твърдейки, че обектите достигат равновесие, или състояние на равномерно разпределяне на енергията, в продължение на безкрайно количество време за сметка на квантовомеханичното заплитане с околната среда. Подобно откритие е публикувал и Питър Рейман от университета в Билефелд, Германия, няколко месеца по-рано във Physical Review Letters. Шорт и колегите му подкрепили аргументите си през 2012 г., показвайки, че заплитането предизвиква уравновесяване за крайно време. Също в работа, публикувана в arXiv.org през февруари, две отделни групи направили следващата стъпка, като изчислили, че повечето физически системи се уравновесяват бързо, за време, пропорционално на техния размер. „За да се покаже, че това е приложимо към нашия физически свят, процесите трябва да протичат в разумни времеви мащаби“, казва Шорт. Тенденцията на кафето – и на всичко останало – да достига равновесие е „много интуитивна“ – смята Никола Брунер, квантов физик от Женевския университет. – Но когато трябва да обясним защо се случва това, за първи път имаме твърда основа с отчитане на микроскопичната теория.“ Ако новата линия на изследване е вярна, историята на стрелата на времето започва от квантовомеханичната идея за това, че дълбоко в себе си природата е неопределена. На елементарната частица не достигат конкретни физични свойства и тя се определя само от вероятностите, че се намира в дадено състояние. Например в определен момент частицата може с 50% шанс да се върти по часовниковата стрелка и с 50% – срещу нея. Експериментално проверената теорема на Джон Бел гласи, че няма „истинско“ състояние на частицата; вероятностите са единственото, което може да се използва за нейното описание. Квантовата неопределеност неизбежно води до заплитане, предполагам източник на стрелата на времето. Когато две частици си взаимодействат, те повече не може да се описват като отделни, независимо от развиващите се вероятности под названието „чисти състояния“. Вместо това те стават заплетени компоненти от едно по-сложно вероятностно разпределение, което описва двете частици заедно. Системата като цяло се намира в чисто състояние, но състоянието на всяка от индивидуалните частици е „смесено“. Двете частици могат да се отделят на светлинни години една от друга, но спинът на всяка частица ще корелира с другия. Алберт Айнщайн добре е описал това като „призрачно действие на разстояние“. „Заплитането е в известен смисъл същността на квантовата механика, или законите, регулиращи взаимодействието на субатомните частици“, казва Брунер. Това явление лежи в основата на квантовите изчисления, квантовата криптография и квантовата телепортация. Идеята, че заплитането може да обясни стрелата на времето, за първи път е хрумнала на Сет Лойд преди тридесет години, когато той бил 23-годишен дипломант на философския факултет на Кеймбриджкия университет с харвардска степен по физика. Лойд разбрал, че квантовата неопределеност и как тя се разпространява според това, че частиците стават все по-заплетени, може да замени човешката несигурност в старите класически доказателства като истински източник на стрелата на времето. Използвайки един неясен подход към квантовата механика, който третира единиците информация като основни градивни блокове, Лойд прекарал няколко години в изучаване на еволюцията на частиците от гледна точка на преместването на единици (1) и нули (0). Той изяснил, че тъй като частиците все повече се заплитат една с друга, информацията, която ги е описвала (1 – за спин по часовниковата стрелка и 0 – срещу часовниковата стрелка), ще се измести, за да даде описание на системата заплетени частици като цяло. Сякаш частиците постепенно са загубили своята индивидуална автономия и са станали пионки на колективното съзнание. В този момент, както открил Лойд, частиците преминават в състояние на равновесие, тяхното състояние престава да се мени – като кафето, което се охлажда до стайната температура. „Това, което наистина се случва, е, че нещата стават все по-взаимосвързани – казва Лойд. – Стрелата на времето е стрела на нарастващите съотношения.“ Идеята, представена в неговата докторска дисертация през 1988 година, не е била чута. Когато той я изпратил в научен журнал, му казали, че „в тази работа няма физика“. Теорията на квантовата информация „беше дълбоко непопулярна“ в това време, казва Лойд, и въпросът за стрелата на времето „остана при чудаците и Нобеловите лауреати, които се пенсионираха“. „Бях дяволски близо до това да стана таксиметров шофьор“, разказва Лойд. Оттогава постиженията в областта на квантовите изчисления са превърнали теорията на квантовата информация в една от най-активните области на физиката. Сега Лойд е професор в Масачузетския технологичен институт и е признат за един от основателите на дисциплината. Неговите забравени идеи са изплували в по-уверена форма в главите на физиците в Бристол. Доказателствата му са по-общи, казват учените, и са приложими към всяка квантова система. „Когато Лойд изказа своята идея в дисертацията си, светът не беше готов – казва Ренато Ренер, ръководител на Института по теоретична физика в ETH Zurich. – Никой не го разбираше. Понякога е необходимо идеите да идват в необходимото време.“ През 2009 година доказателството на групата бристолски физици предизвикало отклик сред квантовите информационни физици, откривайки нови начини за приложение на техните методи. То показало, че според това как обектите взаимодействат със своето обкръжение – както частиците в чашата кафе се сблъскват с въздуха, например – информацията за техните свойства „изтича и се намазва върху цялата околна среда“, пояснява Попеску. Тази локална загуба на информация води дотам, че състоянието на кафето стига застой, дори ако чистото състояние на цялата стая продължава да се развива. С изключение на редки случайни флуктуации, казва ученият, „неговото състояние престава да се променя с времето“. Получава се, че студената чаша с кафе не може да се затопли спонтанно. По принцип, според еволюцията на чистото състояние на стаята, кафето може внезапно да стане изведнъж без примеси от въздуха и да влезе в чистото състояние на своите собствени. Но за кафето са много по-достъпни смесени състояния, отколкото чисти, че това практически никога не се случва – по-скоро Вселената ще свърши, отколкото да можем да го засвидетелстваме. Тази статистическа слаба вероятност прави стрелата на времето необратима. „Всъщност заплитането отваря голямо пространство за вас – коментира Попеску. – Представете си, че се намирате в парка и се озовете пред врата, далече от равновесието. Щом преминете през нея, попадате в огромно пространство и се загубвате в него. И никога не можете да се върнете към вратата.“ В новата история на стрелата на времето информацията се губи в процеса на квантово заплитане, а не поради субективна липса на човешко познание, което привежда в равновесие чашата кафе и стаята. Стаята в края на краищата се изравнява с външната среда, а средата – още по-бавно – пристъпва към равновесие с останалата част на Вселената. Гигантите на термодинамиката от XIX век са разглеждали този процес като постепенно разсейване на енергията, което увеличава общата ентропия, или хаоса, на Вселената. Днес Лойд, Попеску и други в тази сфера виждат стрелата на времето различно. Според тях информацията става все по-дифузна, но никога не изчезва напълно. Макар локално ентропията да расте, общата ентропия на Вселената остава постоянна и равна на нула. „Като цяло Вселената се намира в чисто състояние – казва Лойд. – Но отделни нейни части, тъй като са заплетени с останалата част на Вселената, са смесени“. Един от аспектите на стрелата на времето остава нерешен. „В тези работи няма нищо, което обяснява защо започвате от вратата – казва Попеску, връщайки се към аналогията с парка. – С други думи тя не обяснява защо изначалното състояние на Вселената е било далече от равновесието.“ Ученият намеква, че този въпрос се отнася към природата на Големия взрив. Въпреки постигнатия неотдавна напредък в изчисляването на времето на уравновесяване, новият подход досега не може да стане инструмент за изчисляване на термодинамичните свойства на конкретни неща, от рода на кафето, чашата или екзотичните състояния на материята. „Работата е там, че е необходимо да откриете критерии, при които нещата се държат като стъкло за прозорец или чаша за чай – казва Ренер. – Аз мисля, че виждам новите работи като стъпка в тази посока, но трябва да се направи много повече.“ Някои изследователи изразяват съмнение, че този абстрактен подход към термодинамиката някога ще може точно да обясни как се държат конкретни наблюдавани обекти. Но концептуалните постижения и новият математически формализъм вече помагат на изследователите да си задават теоретични въпроси от областта на термодинамиката, например за фундаменталните предели на квантовите компютри и дори за крайната съдба на Вселената. „Ние все повече и повече мислим за това, което можем да направим с квантовите машини – казва Пол Скрижипчик от Института за фотонни науки в Барселона. – Да допуснем, че системата още не се намира в състояние на равновесие и ние искаме да си намерим работа извън нея. Колко полезна работа можем да извлечем? Как мога да се намеся, за да направя нещо интересно?“ Шон Карол, теоретик космолог от Калифорнийския технологичен институт, приема новия формализъм в своята последна работа за стрелата на времето в космологията. „Интересувам се от дългосрочната съдба на космологичното пространство-време – казва Карол, автор на книгата „От вечността до тук: Търсене на окончателна теория на времето“. – В тази ситуация ние наистина не знаем всички съответни закони на физиката, затова има смисъл да се обърнем към абстрактното ниво и тук аз смятам, че ще този квантовомеханичен подход ми е полезен.“ Двадесет и шест години след грандиозния провал на идеята на Лойд за стрелата на времето той е щастлив да бъде свидетел на нейния възход и се опитва да приложи идеите на последното изследване към парадокса на информацията, попадаща в черна дупка. „Смятам, че сега ще има консенсус, че в тази идея има физика.“ А защо не – и малко философия. Според учените нашата способност да помним миналото, но не и бъдещето, друга проява на стрелата на времето, също може да се разглежда като натрупване на корелации между взаимодействащите си частици. Когато четеш нещо от лист хартия, мозъкът корелира с информацията чрез фотоните, които достигат очите. Само от този момент нататък вие ще сте способни да си спомните какво е написано на хартията. „Настоящето може да бъде определено чрез процеса на свързване (или установяване на корелации) със заобикалящата ни среда“, отбелязва Лойд. Фон на стабилния ръст на заплитането в цялата Вселена, разбира се, е самото време. Физиците подчертават, че независимо от големите успехи в разбирането на това как протичат измененията във времето, те не са постигнали никакъв напредък в разбирането на природата на самото време или защо то се отличава от трите други пространствени измерения. Попеску нарича тази загадка „една от най-големите неизвестни в областта на физиката“. „Можем да обсъждаме факта, че преди час нашият мозък е бил в състояние, което е било свързано с по-малко неща – казва той. – Но нашето възприятие, че времето тече, е съвсем друго нещо. По-скоро се нуждаем от допълнителна революция във физиката, която да ни открие тази тайна.“ QuantaMagazine

ОТ Ленин може да е "оправял" и три жени, ако е бил бисексуален ПС Доколко е вярно съдържанието или наличето на тези писма аз не знам http://world.lib.ru/l/litinskij_w_a/lenin-pidor.shtml

За нас "прескачането" не е проблем, имаме съгласие и търпимост с модератора по въпросите с "прескачането", поне "негласно" такова, според виждането ми. /Според мен лично понякога е желателно да се "прескача", за да може темата да се развие достатъчно/

ПС Една доста информативна и интересна за мен (!) публикация на лабораторията по този въпрос, да не я преразказвам: https://books.google.bg/books?id=eQPKM36doQIC&pg=PT739&lpg=PT739&dq=Sandia+National+Laboratories+cobalt-ferrite+ceramic&source=bl&ots=Zb-ghWrpxf&sig=szU2FWmiPZKmBpEUhzJ5DWbkilE&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjg3pHW0MXPAhWCbhQKHbY5AyMQ6AEIUTAG#v=onepage&q=Sandia National Laboratories cobalt-ferrite ceramic&f=false

ПС Температурата в областта на пламъка дотига 1150-1250 градуса целзий , извън него е с няколко стотин градуса по-ниска. Горивото е смес от въглищен прах, стабилизатори и вода и е със сравнително ниско енергийно съдържание (два пъти по ниско от това на дизеловото гориво),

Митът за най-старата пшеница, открира в България ми звучи като смешка, или тъпизъм. Primitive relatives of present day wheat have been discovered in some of the oldest excavations of the world in eastern Iraq, which date back 9,000 years. Other archeological findings show that bread wheat was grown in the Nile Valley about 5,000 B.C.

Според Nation Geographic, най-старото злато e в Европа (не в света) е "Варненското" (откритото в гробовете на Варненския некропол) . "Пазарджишкото", открито това лято край село Юнаците , според открилите го археолози е по-старо с 200-300 години от откритото във Варненския некропол и е най-старото в Европа. https://www.24chasa.bg/novini/article/5688137 От друга страна, в Провадия през миналата година откриха злато, също по-старо с 200-300 години от откритото в гробовете от Некропола. http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-3327210/Is-world-s-oldest-BLING-6-600-year-old-golden-pendant-prehistoric-Bulgarian-settlement.html (вероятно по онова време в тези части на Балканите е имало "центтър" или центрове за златообработка; 200- 300 години разлика мисля не е решаваща, а и неопределеностите при датирането са около 100 години) Кое е най-старото злато в Света според неутрални класации, аз лично не знам. Не намирам материали, вероятно и тук информацията е разпръсната и откъслечна, но по тривиалната логика на историка и археолога - най-старото злато може да се намери в най-старите открити селища на уседнали хора и ранни цивилизации.. /иначе казано, това злато най-вероятно лежи закопано някъде..... в Индия, или вече е намерено там/

Не знам кой и как може може да защиати тезата, че "българин е създал първия компютър" ...Джон Атанасов нито е българин, нито пък е създал(открил) първия компютър. Машината му ,макар и "супер-иновационна" и инженерните му решения да са в основата на днешните компютри, дори не е машина на Тюринг - не използва компютърна програма, не е програмируиема (по-точно програмабилна), а е по-скоро изчислителна такава.. /А да Фружина директно обяви, че няма значение, ачик си каза "мит си е ама нали си е наш човека, трябва да го тачим" /

The 59-MW fuel cell park, South Korea, is indicative of the scale of a direct carbon fuel cell facility (photo courtesy of FuelCell Energy). Чета че южно-корейците са пуснали вече индустриаления парк. Tехнологията е MCFC (molten carbonate fuel cells), а типа на клетката е DCF3000 (2,8MW) http://www.powermag.com/59-mw-fuel-cell-park-opening-heralds-robust-global-technology-future Американците правят (направили са вече) подобен парк със същия вид горивни елементи, в Бриджпорт Кънетикът Британците също не са останали назад http://www.districtenergy.org/blog/2016/01/05/fuelcell-energy-announces-5-6-megawatt-fuel-cell-project-with-pfizer-inc/fuelcell-energy-2-8-mw-dfc3000-fuel-cell-power-plant/ За гориво използват натурален газ, което ме довежда до мисълта че е възможно CH4 в процеса да се разгражда на C и H2, т.е на две различни горива, с които DCF3000 работи (?) Технологията е гъвкава и позволява изполването на различни въглеводороди, или само въглерод, както пишеше под снимката най-отгоре. --------- Една вметка: Англосаксонците действат, иновират, а ние тука дремем и чакаме "Годжо" да дойде да ни оправи :)

50% стр.7 http://www.jamesoncell.com/EN/Downloads/technical papers/Sedgman lecture 10 June 2015.pdf По скоро не, работната температура е около 850 градуса; DICE са дизелови двигатели, и предполагам други особености определят високото КПД, например

"Неизказаната" ми мисъл на темата беше за въглерода, "любимият" ми елемент. Най-високо КПД при горивните клетки се постига при тези които изполват въглерод за гориво (теоретичното КПД е 100 процента, постигнато на практика 85 процента, заради топлинни загуби)- т.н. DCFC, "Светият граал" на горивните клетки, както се казва. https://publications.csiro.au/rpr/download?pid=csiro:EP104697&dsid=DS9 http://cornerstonemag.net/direct-carbon-fuel-cells-an-ultra-low-emission-technology-for-power-generation/ http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0360128512000044 Междувпрочем 50 -те процента КПД на DICE (дизеловите двигатели с директно инжектиране на въглерод) са малко повече от КПД-то на горивните елементи , изполващи водород. Проблемът с въглерода като гориво,било за DICE, било за DCFC, си остава неговото пурифициране (пречистване). DCFC на практика се "отравят" заради примесите и компонентите във въглеродните частици (в практиката - това са "пречистени" и в различна степен термично третирани въглищни нано- и микро-частици) По тази логика и връзки, и във връзка с горния ти постинг, би следвало да има тема (да пусна тема)"преобразуване на въглероден двуокис във въглерод"("получаване на въглерод от въглероден двуокис")

Не е обяснено добре, но доколкото разбирам и си представям кобалтът от кобалтово-железноокисната керамика (пише тя се състои от Co и FeO) би следвало е редуциращият агент - да губи електрони и да се окислява до кобалтов окис за сметка на килорода от въглеродния двуокис/респ водорода), а при последващото нагряване в другата камера кобалтовият окис следвало да се разлага на кобалт и кислород ,които кислород се освобождава /след което цикълът се повтаря/

PS В кръга на закачката, но и конктретно по заглавието на темата. Може да се окаже че най-ефективния и ефикасен начин и средство за преобразуване на въглеродния двуокис във горива (по точно въглехидрати, визирам монозахаридите, също така нишистето и целулозата) в близките години ще бъде изобретен от.... генетичните инженери, разработващи... ГМО растения Пик от 7-8 процента енергийно КПД на фотосинтезата на въглехидрати се достига при захарната тръстика; Иначе, теоретичния максимум при фотосинтезата на въглехидрати е 11 процента. http://classes.uleth.ca/201401/biol3460a/Additional Reading/Improve Photosynthesis Long PCE 2006.pdf

Първата картинка е от японски изследователи (статията ще я видя утре за да видя какъв е електролита, има ли, няма ли такъв), които твърдят че са постигнали 1,5 процента енергийно КПД, колкото е да кажем при маниоката https://bg.wikipedia.org/wiki/Маниока При органичните фотоелектрохимичните елементи се постига до 18 процента КПД на изхода, а какво е общото КПД когато се използват за производството на въглероден окис(респ водород, или метан, или метанол), аз не зная Един материал за фотоелектрохимични елементи,изполвани за тези цели http://pubs.acs.org/doi/abs/10.1021/acs.jpcc.5b01420 Organic photoactive materials are promising candidates for the generation of solar fuels in terms of efficiency and cost. However, their low stability in aqueous media constitutes a serious problem for technological deployment. Here we present organic photocathodes for the generation of hydrogen in aqueous media with outstanding stability. The device design relies on the use of water-resistant selective contacts, which protect a P3HT:PCBM photoactive layer. An insoluble cross-linked PEDOT:PSS hole-selective layer avoids delamination of the film, and an electron-selective TiOx layer in contact with the aqueous solution electrically communicates the organic layer with the hydrogen-evolving catalyst (Pt). We developed a novel method for the synthesis of the TiOx layer compatible with low-temperature conditions. Tuning the thickness of the TiOx/Pt layer leads to a trade-off between the achievable photocurrent (∼1 mAcm–2) and the stability of the photocathode (stable hydrogen generation of 1.5 μmol h–1 cm–2 for >3 h).

Сумарното енергийното КПД при класичесската електрохимична редукция (дисоциация) и получване на въглероден окис (или водород) при изполване на фотоволтаици се оценява в границите на 7-18 процента..(четох го в една публикация вчера, най-високо КПД е при изполване на фотоволтаични устройства създадени на на базата на монокристален силиций). Отделно от това, фотоволтаиците са все още скъпи. С въпросната проста и гениална технология се заобикалят горните препятствия, ----------------------------------------------------- "Фотосинтетичните" методи за получаване на горива от въглероден окис и вода (или за получаване въглероден окис от от въглеродния двуокис), са донякъде перпективни. http://www.npc.org/ftf_topic_papers/26-artificial_photosynthesis.pdf Енергийносто КПД на "фотосинтетичните" клетки (към тях не причислявам фотоелектрохимичните елементи) , постигано при лабораторни условия и модели, е по-високо от това на естествената фотосинтеза (при нея се достигат максумум 2,5 процента) , но тези технологии като "прохождащи" и експериментални срещат други проблеми (цена, намиране на подходящи и достъпни материaли, стареене/деградация на материалите и други) Най-използвания и достъпния материл за тези клетки е Ti 02 http://www.mdpi.com/1422-0067/15/4/5246/htm

Ето един сравнително прост "фотосинтетичен" метод (има и по екзотични фотоситетични методи, но този е по-традиционен) за получаване на говриво от въглеродния двуокис http://www.alternative-energy-news.info/nanotube-technology-transforms-co2-into-fuel/ Медта според авторите по-долу е най-добрия катализатор за редукцията на въглеродния двуокис. http://www.materialstoday.com/energy/news/copper-clusters-convert-co2-directly-into-fuel/

Методът е възможно най-простия, и очакванията са че при него ще се постига по-голяма енергийна ефективност (КПД) от тази при която слънчевата енергия се преобразува в електрическа чрез фотоволтаици, и чрез тази електрическа енергия се разложи въглеродния двуокис (в подходяща среда с наличие на катализатор) Тестват се и се разработват различни методи и реактори - включително и с изполване на фотоенергия за дисоциация (фоторедукция), и такива при които се получава директно метанол от въглероден двуокис (който се преобразува във въглероден окис) и вода

Energy Turning Carbon Dioxide into Fuel by Duncan Graham-Rowe December 17, 2007 Researchers are harnessing solar energy to convert carbon dioxide into carbon monoxide, which can be used to make fuels. Could concentrated solar energy be used to reverse combustion and convert carbon dioxide back into gasoline? That’s what scientists atSandia National Laboratories, in Albuquerque, NM, aim to find out by building a novel reactor that can chemically “reenergize” carbon dioxide. Sun power: Putting the finishing touches on a giant solar collector, which researchers at Sandia National Laboratories will use to power a novel reactor capable of producing carbon monoxide from carbon dioxide. The carbon monoxide can then be used in the manufacture liquid fuels. The device uses a two-stage thermochemical reaction to break down carbon dioxide to produce carbon monoxide, says Nathan Siegel, a senior member of technical staffat Sandia’s Solar Technologies Department and one of the researchers developing the technology. “Carbon dioxide is a combustion product, so what we’re doing is reversing combustion,” he says. The carbon monoxide can then readily be employed to produce a range of different fuels, including hydrogen, methanol, and gasoline, using conventional technologies. Within the Sandia reactor, invented by Sandia researcher Rich Diver, is a ring of a cobalt-ferrite ceramic material, which is essentially made up of iron oxide and cobalt. A parabolic solar concentrator directs sunlight onto the ceramic material, heating it to around 1,500 °C and causing it to give up oxygen. As the ring continually rotates, the reduced material passes into a second, separate chamber containing carbon dioxide. Having given up its oxygen, the ceramic reacts with the carbon dioxide, stealing oxygen atoms off it. The result is the production of carbon monoxide. The process is continuous, so that the oxidized ceramic once again passes back into the solar chamber where it is again reduced. “It will work with either carbon dioxide to make carbon monoxide or with water to make hydrogen,” says Siegel. At least that’s the theory. The Sandia group has carried out proof of principle demonstrations of various stages of the device but has yet to show that they all work together. The team is building a prototype that will be ready for testing by late spring. “It’s 95 percent built,” says Siegel. The cobalt-ferrite ceramic was originally developed in Japan and is easy to produce. To maximize its effect, the material is constructed into a matrix of crisscrossing one-millimeter-diameter rods. This has the effect of producing a high surface area with which to react with the carbon dioxide. By next June, the researchers expect to have the reactor’s performance mapped out, and if it does as well as they expect, a practical version could be available within five years. “At the moment, we are looking at getting carbon dioxide from industrial sources,” says Siegel. The real potential, however, is to capture carbon-dioxide emissions and reuse them as fuel. “We’re also looking at ways to pull carbon dioxide out of the air,” he says. This would allow the reactor to be mounted anywhere, sucking up the atmospheric greenhouse gas and turning it into fuel. However, Siegel stresses, this is at a much earlier stage of development. Despite the huge potential, there is currently very little research into finding ways to harness solar energy to produce carbon monoxide from carbon dioxide, says Siegel. But such technology deals with two problems directly: putting carbon dioxide to good use, and finding a way to make the best of the sporadic nature of solar energy. “It offers a way to store this solar energy and use it when you want it,” he says. It’s excellent work and, in principle, scientifically quite possible, saysChristian Sattler, of the Institute of Technical Thermodynamics at the German Aerospace Center, in Cologne. “The question is, at what efficiency?” he says. “How much energy does it take to carry out this reduction? It may be more efficient to use the solar energy for direct power production.” https://www.technologyreview.com/s/409206/turning-carbon-dioxide-into-fuel/

Идеята за "ада" е универсална във всички религии - включително в "народния" Будизъм - "адът" е мястото на което се озовават условно казано "грешните" след своята физическата смърт. Това кой къде живее/съществува, и на какво, как и защо е подвластен, са "козметични", "външни", "концептуални за религията" разлики, но не идейни..(това е така, защото разбирането за ада е универсално). Това кой къде съшествува, и на какво, как и защо е подвластен, са "козметични", "външни", "концептуални" разлики, но не идейни.. Разбира се че в Будизма няма Бог Създател, аз и не твърдя обратното.(За боговете общо - те нямат значение за будизма, просто си съществуват, или казано по друг начин "те са същества")