nik1

Хъски, освен че е силно и енергично куче, е интелигентно, сериозно и независимо. Въпреки това породата е селектирана така че да не проявява никаква агресия към хора или други кучета (един вид - хъскито е "работник", не е боец, ловец и пазач). Не ми е известен случай, при който хъски е нападало човек,визирам външни хора.. ("външният вид лъже")

На книга е почти така: десятък(общ данък за раята) и джизие ( харач- поголовен данък за немюсюлманите), плюс извънредни данъци (авариз регистрите за извънредните данъци) но при липса на контрол и защита над раята и не само христистиянската (в 16 -17 век централната власт запада -империята е в криза ) се е стигало до ограбване и произвол. В 17 век "културата" на събиране на данъците се е изпортила (малко или повече) в такава насока. Да не забравяме и кърждалиите (Голяма част от Тракия до началото на 19 век е обезлюдена и е била гора по това време) Ето един цитат от съобщение ( на КГ125) Не че раята изчезва , просто се мести и бяга от произвола..

Добре че са глупави и не разбират, иначе ако ни знаеха какви гадини сме...

Кучетата не са от най-интелигентния вид.. Въпросът се изяснява с.. химията:-), по точно с ефектите на "супер-химикала" окситоцин. ПС И добре, че не осъзнават, що за стока сме :-)

страня от кучета пазачи, бил съм нападан от куче-пазач, пуснато на улицата, но приемам това като част от "нещата в живота" Отстрани погледнато - ние хората сме мизерници, подлеци и изедници и можем да си "взимаме и изяждаме душите" както се казва , но песът само може да ни ухапе ("хапането" при кучетата, е аналогично на "удрянето на друг" при хората), а не и да ни "вземе душата" (напротив)

+ Гледай песовете в очите :-) (шегувам се) Преди десетина дни се заговорих в една пицария с един кучкар, млад мъж, който разправяше на притятеля си че цяла нощ е търсил избягалото си куче, което било болно от епилепсия и ставало хиперактивно (та затова избягало). В разговора казах, че не искам повече да си вземам куче, защото като умре , губя приятел и партньор.. Той ми каза "И аз се заричам, ама не мога", а приятеля му (по-възрастен) каза "кучето обича така, както и жена и деца не могат"..:)

PS "Трудолюбие" или "работливост"? Отношението към труда, и отношението към почивката (или по-точно към прекарването на свободното време според желанията си) са различни нагласи, и между двете нагласи няма причинно-следствена връзка. Българите не поставят труда високо в ценностите си (т.е те не са "трудолюбиви"), но също така не поставят почивката високо в ценностите си (не са "мързеливи"). За последната ценност и нагласа: Почивката и мързелуването са подлагани на остракизъм и отхвърляне. Важно е да се спомене според мен и следното във връзка с отношението ни към свободното време: ние сме тревожна култура, нещастни сме (българите сме на предпредпоследно място в света по индекса за щастие, т.е ние сме една от най-нещастните нации), не сме особено щастливи и в семействата си , и поради това не ценим времето отделяно за семействата си..(в много от случаите пък си тровим взаимно живота) По илюстратривно казано: българите повече мразим почивката, отколкото недолюбваме труда, и резултат е че работим повече, отколкото нациите при които се преферира почивката (за това ни виждат като "трудолюбиви", всъщност в английския няма различни думи за "трудолюбиви" и "работливи") В тази връзка: при американците например нагласите са "обърнати" - те ценят високо както труда, така и почивката и свободното си време (и времето прекарвано със семействата си), но пък според изследванията за това колко време работят - те работят по-малко от нас (ние сме по работливи от тях, но не сме по-трудолюбиви) фигура 5.3 илюстрира горното, (вижте и фигура 5.1): http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf

Ефектът на отделяне на окситоцин..След сесията не се отчита отделяне окситоцин нито от човека, нито от отгледания от него вълк.. Така е..

ПС Интересното в това изследване за мен е, че при гледане в очите между човек и гледан от него вълк, ефектът не се проявава нито при човека, нито при вълка..(Което най-вероятно означава, че ние също сме еволюирали в конктретната връзка с кучетата) Някои показателни въздействия на окситоцина: Trust is increased by oxytocin.[35][36][37] Disclosure of emotional events is a sign of trust in humans. When recounting a negative event, humans who receive intranasal oxytocin share more emotional details and stories with more emotional significance.[36] Humans also find faces more trustworthy after receiving intranasal oxytocin. In a study, participants who received intranasal oxytocin viewed photographs of human faces with neutral expressions and found them to be more trustworthy than those who did not receive oxytocin.[35] This may be because oxytocin reduces the fear of social betrayal in humans.[38] Even after experiencing social alienation by being excluded from a conversation, humans who received oxytocin scored higher in trust on the Revised NEO Personality Inventory.[37] Moreover, in a risky investment game, experimental subjects given nasally administered oxytocin displayed "the highest level of trust" twice as often as the control group. Subjects who were told they were interacting with a computer showed no such reaction, leading to the conclusion that oxytocin was not merely affecting risk aversion.[39] When there is a reason to be distrustful, such as experiencing betrayal, differing reactions are associated with oxytocin receptor gene (OXTR) differences. Those with the CT haplotype experience a stronger reaction, in the form of anger, to betrayal.[40] Intergroup bonding: Oxytocin can increase positive attitudes, such as bonding, toward individuals with similar characteristics, who then become classified as “in-group” members, whereas individuals who are dissimilar become classified as “out-group” members. Race can be used as an example of in-group and out-group tendencies because society often categorizes individuals into groups based on race (Caucasian, African American, Latino, etc.). One study that examined race and empathy found that participants receiving nasally administered oxytocin had stronger reactions to pictures of in-group members making pained faces than to pictures of out-group members with the same expression.[74] This shows that oxytocin may be implicated in our ability to empathize with individuals of different races and could potentially translate into willingness to help individuals in pain or stressful situations. Moreover, individuals of one race may be more inclined to help individuals of the same race than individuals of another race when they are experiencing pain. Oxytocin has also been implicated in lying when lying would prove beneficial to other in-group members. In a study where such a relationship was examined, it was found that when individuals were administered oxytocin, rates of dishonesty in the participants’ responses increased for their in-group members when a beneficial outcome for their group was expected.[75] Both of these examples show the tendency to act in ways that benefit people with which one feels is part of their social group, or in-group. Oxytocin is not only correlated with the preferences of individuals to associate with members of their own group, but it is also evident during conflicts between members of different groups. During conflict, individuals receiving nasally administered oxytocin demonstrate more frequent defense-motivated responses toward in-group members than out-group members. Further, oxytocin was correlated with participant desire to protect vulnerable in-group members, despite that individual’s attachment to the conflict.[76] Similarly, it has been demonstrated that when oxytocin is administered, individuals alter their subjective preferences in order to align with in-group ideals over out-group ideals.[77] These studies demonstrate that oxytocin is associated with intergroup dynamics. Further, oxytocin influences the responses of individuals in a particular group to those of another group. The in-group bias is evident in smaller groups; however, it can also be extended to groups as large as one’s entire country leading toward a tendency of strong national zeal. A study done in the Netherlands showed that oxytocin increased the in-group favoritism of their nation while decreasing acceptance of members of other ethnicities and foreigners.[16] People also show more affection for their country’s flag while remaining indifferent to other cultural objects when exposed to oxytocin.[78] It has thus been hypothesized that this hormone may be a factor in xenophobic tendencies secondary to this effect. Thus, oxytocin appears to affect individuals at an international level where the in-group becomes a specific "home" country and the out-group grows to include all other countries. Affecting generosity by increasing empathy during perspective taking: In a neuroeconomics experiment, intranasal oxytocin increased generosity in the Ultimatum Game by 80%, but had no effect in the Dictator Game that measures altruism. Perspective-taking is not required in the Dictator Game, but the researchers in this experiment explicitly induced perspective-taking in the Ultimatum Game by not identifying to participants into which role they would be placed.[43] Serious methodological questions have arisen, however, with regard to the role of oxytocin in trust and generosity.[44] Empathy in healthy males has been shown to be increased after intranasal oxytocin[45][46] This is most likely due to the effect of oxytocin in enhancing eye gaze.[47] There is some discussion about which aspect of empathy oxytocin might alter – for example, cognitive vs. emotional empathy.[48] Social behavior[16][17] and wound healing: Oxytocin is also thought to modulate inflammation by decreasing certain cytokines. Thus, the increased release in oxytocin following positive social interactions has the potential to improve wound healing. A study by Marazziti and colleagues used heterosexual couples to investigate this possibility. They found increases in plasma oxytocin following a social interaction were correlated with faster wound healing. They hypothesized this was due to oxytocin reducing inflammation, thus allowing the wound to heal more quickly. This study provides preliminary evidence that positive social interactions may directly influence aspects of health.[18] Nasally administered oxytocin has also been reported to reduce fear, possibly by inhibiting the amygdala (which is thought to be responsible for fear responses).[31] Indeed, studies in rodents have shown oxytocin can efficiently inhibit fear responses by activating an inhibitory circuit within the amygdala.[32][33] Some researchers have argued oxytocin has a general enhancing effect on all social emotions, since intranasal administration of oxytocin also increases envy and Schadenfreude.[34] Certain learning and memory functions are impaired by centrally administered oxytocin.[49] Also, systemic oxytocin administration can impair memory retrieval in certain aversive memory tasks.[50] Interestingly, oxytocin does seem to facilitate learning and memory specifically for social information. Healthy males administered intranasal oxytocin show improved memory for human faces, in particular happy faces.[51][52] They also show improved recognition for positive social cues over threatening social cues [53][54] and improved recognition of fear.[55] Fear and anxiety Oxytocin is typically remembered for the effect it has on prosocial behaviors, such as its role in facilitating trust and attachment between individuals. Consequently, oxytocin is often referred to as the “love hormone".[79][qualify evidence] However, oxytocin has a more complex role than solely enhancing prosocial behaviors. There is consensus that oxytocin modulates fear and anxiety; that is, it does not directly elicit fear or anxiety.[80] Two dominant theories explain the role of oxytocin in fear and anxiety. One theory states that oxytocin increases approach/avoidance to certain social stimuli and the second theory states that oxytocin increases the salience of certain social stimuli, causing the animal or human to pay closer attention to socially relevant stimuli.[81] Individuals who receive an intranasal dose of oxytocin identify facial expressions of disgust faster than individuals who do not receive oxytocin.[81][qualify evidence] Facial expressions of disgust are evolutionarily linked to the idea of contagion. Thus, oxytocin increases the salience of cues that imply contamination, which leads to a faster response because these cues are especially relevant for survival. In another study, after administration of oxytocin, individuals displayed an enhanced ability to recognize expressions of fear compared to the individuals who received the placebo.[55] Oxytocin modulates fear responses by enhancing the maintenance of social memories. Rats that are genetically modified to have a surplus of oxytocin receptors display a greater fear response to a previously conditioned stressor. Oxytocin enhances the aversive social memory, leading the rat to display a greater fear response when the aversive stimulus is encountered again.[80] Mood and depression Oxytocin produces antidepressant-like effects in animal models of depression,[84] and a deficit of it may be involved in the pathophysiology of depression in humans.[85] The antidepressant-like effects of oxytocin are not blocked by a selective antagonist of the oxytocin receptor, suggesting that these effects are not mediated by the oxytocin receptor.[86] In accordance, unlike oxytocin, the selective non-peptide oxytocin receptor agonist WAY-267,464 does not produce antidepressant-like effects, at least in the tail suspension test.[87] (In contrast to WAY-267,464, carbetocin, a close analogue of oxytocin and peptide oxytocin receptor agonist, notably does produce antidepressant-like effects in animals.)[87] As such, the antidepressant-like effects of oxytocin may be mediated by modulation of a different target, perhaps the vasopressin V1A receptor where oxytocin is known to weakly bind as an agonist.[88][89] Sildenafil has been found to enhance electrically evoked oxytocin release from the pituitary gland.[84][qualify evidence] In accordance, the drug shows oxytocin-dependent antidepressant-like effects in animals, and it has proposed that sildenafil may hold promise as a potential antidepressant in humans.[84] https://en.wikipedia.org/wiki/Oxytocin

Dogs are man's best friend thanks to bonding hormone, research shows Scientists have found that dogs and owners experience surges in oxytocin, a hormone responsible for maternal caring, when they look into each other’s eyes The look of love: the findings point to a virtuous circle that triggers the release of oxytocin in people and their dogs and so strengthens the bonds between them. Photograph: Peter Steffen/dpa/Corbis A rush of hormone that helps people bond could explain why humans and dogs have been best friends for thousands of years, say researchers in Japan. The scientists found that dog owners experienced a surge of oxytocin when their pets gazed into their eyes, a dramatic effect that was mirrored in the animals themselves. The same hormone has been shown to spike in mothers’ brains when they look into their children’s eyes. The physiological response drives maternal caring and strengthens the bond between mothers and their babies. The latest finding suggests that dogs have tapped into this ancient biological mechanism, and through it reinforced the ties that have existed between humans and dogs since the animals were first domesticated thousands of years ago. “This might be why the human-dog relationship seems to work so well,” Takefumi Kikusui at Azabu University told the Guardian. Domestic dogs are descended from wolves, and may have domesticated themselves. The theory is that the boldest of wolves scavenged leftovers discarded by early humans on the edges of settlements. Over generations, the wolves’ offspring became bolder still and ever closer to the people they relied on. In time, humans saw the animals as natural allies and began breeding them to be better hunters and herders. But the relationship between humans and their dogs developed far beyond the practical. In time, the animals became companions, loved by their owners just as their owners loved their families. To investigate how dogs and humans formed their special relationship, Kikusui’s team ran a series of experiments. They began by watching 30 owners play with their dogs for half an hour. The breeds included golden retrievers, poodles, a Jack Russell terrier, a German shepherd dog, and several miniature schnauzers. The group was an even split of males and females. Advertisement Urine tests before and after the session revealed that oxytocin levels spiked in people whose dogs stared at them the most. But their dogs experienced a similar effect, with their own oxytocin rising too. When the scientists repeated the experiment with hand-raised wolves, the effect was nowhere to be seen. They went on to perform a further experiment. This time, the researchers sprayed either salt solution or a dose of oxytocin up the dogs’ noses before watching them in a room with their owners. Dogs that had received the hormone boost stared for longer at their owners, though the effect only stood out in females. Again, tests on the owners found that the longer their dogs gazed at them, the higher their oxytocin levels rose. Why the effect was so vivid in females, but not in males, will become the focus of future research. Kikusui said the findings point to a virtuous circle that triggers the release of oxytocin in people and their dogs and so strengthens the bonds between them. Details of the study are reported in the journal, Science. In an accompanying article, Evan MacLean and Brian Hare at the Duke Canine Cognition Center in North Carolina, say the findings “reveal a powerful mechanism through which dogs win our hearts, and we win theirs in return.” “If they stand up, the implications of these findings are far-reaching,” they add. As well as providing clues about how dogs became part of human history, they show how our relationships with dogs can be good for us. “The benefits of assistance dogs for individuals with autism or post-traumatic stress disorder - conditions for which oxytocin is currently being used as an experimental treatment - may arise partly through these social pathways,” they write. http://science.sciencemag.org/content/348/6232/333

С данните и методиките за оценяване за грамотността има обърквания; 1500 училища за цяла България през 1878 година изглежда голямо число.. ПС В цяла Русия има около 1500 училища през 1850 година, като еднокласните (това са църковните училища) са три-четвърти от тях.. стр 150 https://books.google.bg/books?id=7MKADAAAQBAJ&pg=PA151&lpg=PA151&dq=Zemstvo+schools+number+about+1878&source=bl&ots=vsuZVEDZq7&sig=VNR4JNnDQT1NRaAmlnwucucPeBQ&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwiyz62vmenOAhXJRhQKHeSEAfEQ6AEIOzAD#v=onepage&q=Zemstvo schools number about 1878&f=false

Това е смехотворно..Ти продължаваш с екстремистките си изцепки.. 11 милиона чуждестранни посетители за 2015 (без да се броят вътрешните турсити) при 7 милиона население, да...Не сме туристическа страна разбира се, ние нямаме нищо общо с туризма. Ах да, и явлението културен туризъм не съществува..

Какви чакали и хиенови кучета? Не знам какво се опитваш да докажеш, но връзката между кучетата и вълка е доказана - имат най-голяма генетична близост. Именно. А дали са се разделили, или някой ги е разделил/разделял, е въпрос на интепретации на авторите.. ПС Филогенетичният анализ не е "чиста" и "безгрешна" монета...Ако приложим такъв анализ върху езиците - току виж се оказало би се оказало, че Индия е прародина на индоевропейците или Балканите са такава, но и двете хипотези няма как да се свържат с другите данни..

Само кучетата и вълците са условно казано "братя" (Африканските кучета са канини, които нямат пряка връзка с вълка) http://www.nature.com/cr/journal/v26/n1/full/cr2015147a.html Based on genome sequences from a worldwide collection of dogs, especially a large collection of indigenous dogs from southern East Asia, this study provides strong genetic evidence that the domestic dog originated in southern East Asia. The analyses give a coherent picture, where the indigenous dogs in southern East Asia or East Asia in general stand out compared to other populations, with higher genetic diversity as a group, and occupying a basal position next to wolves. Other dog populations show progressive ancestry gradient away from wolves starting from southern East Asia. Notably, these findings corroborate earlier work based on mtDNA and Y-chromosomal DNA7,36. Thus, studies based on comprehensive global samples and diverse types of genetic data (e.g., autosomes, Y chromosome, mtDNA) converge on the same story about the origin of the domestic dog. The origins of the global domestic dog populations can be traced to two important demographic steps: first, dog and wolf populations started to diverge from each other 33 000 years ago in southern East Asia (matching several previous findings8,10). Subsequently there was a global dispersal of dogs out of southern East Asia around 15 000 years ago. The long persistence of the domestic dog lineage in southern East Asia opens up for interesting scenarios. One possible explanation for the 33 000-year deep divergence between dogs and wolves is that it represents a split among wolf populations, and that South Chinese wolves (ancestors to the dog) were genetically differentiated from the more northern wolves sampled in our study. In this case, the global expansion of dogs out of southern East Asia around 15 000 years ago may correspond with the origins of actual domestic dogs. This scenario is contradicted by the fact that wolves in our study display no apparent genetic substructure (Supplementary information, Data S14). An alternative scenario is that the ancient dog-wolf split actually constitutes the first step in the domestication of wolves and evolution to domestic dogs. It is possible that the ecological niche unique in southern East Asia provided an optimal refuge for both humans and the ancestors of dogs during the last glacial period (110-12k years ago, with a peak between 26 500 and 19 000 years ago)44. The mild population bottleneck in dogs suggests that dog domestication may have been a long process that started from a group of wolves that became loosely associated and scavenged with humans, before experiencing waves of selection for phenotypes that gradually favored stronger bonding with humans (a process called self-domestication)1. That among the candidate genes as positively selected are genes involved in the neurological processes may be a manifestation of this dynamic process (Supplementary information, Data S15). After this long-term nurturing, humans and dogs might have eventually come together with a strong bond for each other. Thus, the history of dogs might involve three major stages: (a) loosely engaged pre-domesticated scavengers, (b) domesticated non-breed dogs with close human-dog interactions, (c) breed formation following intense human selection for diverse sets of phenotypic traits. The study of Chinese indigenous dogs thus provide missing links that connect these three major stages45,46. The exact time when dogs reached the Middle East is difficult to estimate with our sample since the Middle Eastern dogs (and also African dogs) bear relatively strong signals of introgression from wolves (Figure 2A). However, demographic inferences suggest that dogs had arrived in Europe by about 10 000 years ago (Figure 2D and Supplementary information, Data S7), a short time after the origin of agriculture in the Middle East38. It is notable that the global spread of dogs around 15 000 years ago corresponds well with the generally accepted earliest archaeological evidence of dogs across Eurasia11. As there is little evidence of westward human migrations from southern East Asia around 15 000 years ago, the initial spread of the domestic dog out of Asia may in part have been a self-initiated dispersal driven by environmental factors (e.g., the retreat of the glacial coverage that started about 19 000 years ago). The specific route domestic dogs used to migrate to the Middle East, Africa and Europe remains to be uncovered (Figure 2D and Supplementary information, Data S12). Some of this dispersal might be heavily influenced by humans, as dogs were often part of the civilization package that traveled together as agriculture spread47 (Figure 2D). Further studies using samples from western Eurasia should reveal insights into these early dog migrations6. Despite the strong patterns presented by the genetic data, archaeological evidence supporting an East Asian origin is missing11. Several important factors further confound current analysis. First, the morphological differences between dogs and gray wolves are not always very clear-cut, especially for specimens from the early phase of dog domestication48. In fact, a recent ancient DNA study has ruled out several ancient dog-like specimens found in Europe13. Second, archaeological studies in the Far East are generally lagging behind those in Europe, with most of the ancient dog-like fossils from before 12 000 years ago being found outside of East Asia11. This could also be due to the unfavorable environmental conditions for preserving fossils in southern East Asia. Nevertheless, it is possible that multiple primitive forms of the dog existed, including in Europe13,49. However, in this case, the genetic pattern presented here shows that those lineages were replaced by dogs that migrated from southern East Asia, and thus made negligible contributions to the modern dog gene pool (Figure 1D). This study opens many potential avenues for future research (Figure 2D). For example, the history of the American colonization and the scale of wolf-dog admixture in the Middle East and Africa remain largely unexplored, especially given the limited coverage of our African samples50. Analysis of additional samples from other parts of the world (especially the Indian coastal region and northern Eurasia as well as Africa) should allow us to draw a more complete picture of the worldwide migration patterns, and their association with human populations. Comprehensive analyses of ancient canid genomes will provide genetic information from multiple time points for elucidating the initial steps of dog history, and identifying putative population replacements that may have influenced modern day dog's gene pool8. The study of Chinese indigenous dogs has provided an unprecedented opportunity for illuminating the history of selection during dog domestication. For example, the initial selection on the domestic dog is found be strongly associated with an enrichment of genes affecting behavior and motility. As dogs established stronger bonds with humans, possibly empowered by the origin of modern agriculture in the Middle East and China51, strong selection for genes involved in metabolism and morphology/development emerged (Supplementary information, Data S15). Our study, for the first time, begins to reveal a large and complex landscape upon which a cascade of positive selective sweeps occurred during the domestication of dogs. The domestic dog represents one of the most beautiful genetic sculptures shaped by nature and man.

Имало е килийни, а след 1835 и т.н. взаимни училища, (още по-късно и класни) в които се са се учили повече предмети , но да, доколкото разбирам идеята е била българите не бъдат безписмени, а не грамотни в класическия (сегашен или на този в началото на 20 век) смисъл. Във взаимните училища се е учило 2 години, дори не 4 години, както е в по-късните т.н. класни училища. По-скоро виждам, че има разминавания в вижданията и критериите /методиките за оценяване на това, което се нарича грамотност..

Може би трябва да включим и самообучението при част от българите (като научаване на някакво четене и писмо в къщи, научаване от ментора, от чорбаджията и т.н.) ПС Джендо Стоянов не е ходил на училище, но може да чете не само български по онова време, а и османски (интересен за мен е въпросът с османския му, не толкова за българския).. После пък става писател/публицист и журналист.

Не става дума за комплекси ("аз" и "комплекси" е последното в този форум, аз съм най-големия "разбивач", по-голям дори от теб, защото имам повече спорове в тази насока, с моя приятел КГ125 сме спорили години по такива тези, с години), а за коригиране на това мнение в интерес на истината.. По мнението, че народът през средновековието и османлъка е неук и неграмотен, няма никакъв спор мисля.. След реформите на танзимата, българите строят училища.. Та какво друго да правят с тази народопсихология и история на подтиснати и дискриминирани исторически, и на нещастни и нехаресващи се хора. Гледаме да се развиваме, да се променяме към по-добро..Все гледаме на Запад, гледаме да догонваме най-добрите, да заимстваме нещо от тях (та сме и правили разни експерименти - като комунизма). Показателно в тази връзка е че в периодът 1878-1908 повече от половината от бюджета ни отива за училища и военни (чел съм го, не си го измислям) ПС Гледаме да се образоваме, дори и заради това че тук трудът не е ценност, ("учи за да не работиш"), поради което качеството няма голямо значение, и поради тази ни народопсихологична и културна особеност - на преден план излиза количеството Трудът за българина не е ценност (и това е ясно от изследванията на ценностите, цитирал съм такива във форума), За тази особеност, както за всяка друга си има причини -у нас по времето на осмалъка и след него, с труд не се е ставало богат (особено при българите), а с връзки и протекции.. По времето на осмаслъка нещата са още по-брутални.. Ако си гледал 250 овце, то 150 от тях е трябвало да харижеш на османския бирник или на кърджалиите,та по добре е било да си натискаш парцалите и да не вдигаш глава, ако нямаш протекциите на двора.. Досещам се в тази връзка и за високите нива на завист при българите - завист към успелите и богатите, и отрицателните нагласи към авторитета . Мнозинството българи смятаме че "авторитетът не е хубаво нещо" вижте изследванията на WVS- т.е гледаме да се снишаваме, от една страна, от друга страна смятаме авторитетите за негодници и/или изедници.

За туризма: Кал, не знам откъде са ти тези екстремистки възгледи за туризма, допускам че не излизаш от София или Софийско, и не познваш добре историята и географията на България, не си пътувал насам-натам из България.. Ще ти кажа две неща за твой размисъл (ако някога излезнеш от екстремизма си) -Пловдив например за 2015 и 2016 година, е в топа на две от най-престижните туристически класации (6 -то през 2015 на lonely planet за най-добрите дестианации в света, и 3-то за 2016 за най-добрата европейска дестинация) и изпреварва... Париж, Рим и Милано. (Уникален с пластовете си култура и история, и с атмосферата си) -Плажовете в южното ни черноморие са обявени за най-добрите в Европа..(ако си ходил на плажа на Велека, на "Липите" или на "Силистар", ще го знаеш) ПС Колкото до Гърция, Гърция според мен ни превъзхожда главно заради морето си ;иначе - древната и култура (ако изключим Атина) и история е предобладаващо из Анадола.. /В Гърция църквите които показват на турситите, с малки изключения са бутафорни..Например, отиваш като чуждестранен турист в Дидимотика, водят те на най-голямата църква - "Златната", която е построена обаче през 80-те години на двадесети век, вместо да те заведат да видиш най-голямата джамия в Европа (по онова време е най-голямата) - тази на султан Баязид/

Не сме на едно мнение по всички въпроси.. БАН нямали вина, хайде бе, Я ми кажи каква наука правеше БАН през 70 години на 20 век, когато имаше и повече пари и модерна апаратура за него?Аз съм ходил в БАН, когато ти не си бил замислен за раждане. С малки излючения културата на БАН е била имитиране на дейност (и аз имам публикации), Сега нещата са още по-зле, и то защото "материалът" се е влошил.. Който не става за нищо (не става за реалния сектор), става учен , с излючения. Част от изключенията просто си бият шута в чужбинско завинаги (знаеш ли колко мои познати не са българи вече) , други работят навън но щатът им се пази.

Ти ги виждаш така, аз по друг начин.. Според мен не е очевидно и предпоставено че фундаменталните изследвания са на "заден план", но и така да е, какъв е проблема? Принципно погледанто чистата наука се прави в университетите, а в тези центрове за приложна наука и върoхви постижения ще се прави приложна наука и R@D. (то е ясно че насочеността е приложна, и крайния продукт трява да са иновациите) На мен въобще не ми е смешно.. Ако някой може да съдаде нови технологии в туризма и да ги внедри, то според мен заслужава най-високата държавна награда.. Защо? Зациклили сме в алохолния и масов туризъм, и се радваме ако стане беля или напечено в Турция или Гърция..Трябват нови решения - това се знае и говори от години.. Същия бъркоч (всъщност по-голям е) го има в БАН, и навсякъде другаде в нашите научни институти и университети, Идеите за наука - било фундаментални изследвания или приложни се взимат от медиите (не само от научните), и се нагаждат според възможностите, Това се прави просто за да се имитира дейност, за да не закриват щатове или звена..Според мен учените са дори по-изобретателни ипи безскрупуллни от чиновниците в тази дейност, Да, ефектът от дейността на БАН е като на гравитацията на черна дупка- влиза много, излиза нищо, Университетите ни дори с нагаждане на разни показатели , пак не могат да влезат в първата хилядарка в света..

National Geographic от 1908 година: България - страна на селяните Трудолюбието, храбростта и задължителното образование са спечелили на българите положение, с което никоя страна с такива размери не може да се похвали... През ноември 1908 г. National Geographic продължава серията от статии за нашата страна. „България - страна на селяните" не е подписана, но се предполага, че неин автор е Гилбърт Гроувнър, първият щатен главен редактор на списанието (заемал поста от 1899 до 1954 г.). Гилбърт Гроувнър е роден и прекарва първите петнайсет години от живота си е Цариград, където баща му - Едуин Огъстъс Гроувнър - преподава история в Робърт Колидж. Твърде вероятно е сред съучениците на младия Гилбърт да е имало и българи, което би обяснило трайния интерес на NG към страната ни. Моментът за публикуването на статията, изглежда, не е избран случайно - само месец по-рано (на 22.09.1908) Княжество България е обявило своята независимост. За този факт се споменава само в текста към една от снимките и се намеква във втория абзац - може би, защото Великите сили признават независима България едва през пролетта на следващата година. Необходимостта от бърза реакция на случващото се на Балканите би могла да обясни и еклектичния характер на статията, изобилстваща със статистика и цитати от други текстове. Но оценката е висока - заради трудолюбието, храбростта и задължителното образование... Няма народ, който да има повече основания от българите да бъде щастлив и искрено да се гордее с постигнатото през последните трийсет години. Прогресът в самоуправлението и образованието след 1877/78 г. - когато с помощта на Русия и Румъния отхвърлиха турското робство - е едно от най-забележителните постижения, направени от който и да било народ за подобен период от време. Трудолюбието, храбростта и задължителното образование са спечелили на българите положение, с което никоя страна с такива размери не може да се похвали, и в рамките на по-малко от едно поколение са ги превърнали в мощен, може би дори в определящ фактор при решаването на Източния въпрос. Когато Берлинският конгрес даде на българите полунезависимост, те се оказаха много лошо подготвени за създаването на нова нация - без пари, само с няколко образовани водачи и с огромна маса неграмотни селяни и обградени от завистливи и много по-могъщи държави. Но водачите им имаха твърда воля и здрав разум и разбираха, че пред тях стоят три основни задачи: (1) да образоват народа; (2) да осигурят на всички религиозна толерантност и (3) да изискат от всеки мъж две или три години военна подготовка, така че всеки българин да бъде добър войник в случай на нужда. Днес на практика всички млади българи могат да четат и пишат. Докато през 1879 г. дори 20 процента от градското мъжко население не можеше да чете и пише, днес вече 92 процента от живеещото в градовете мъжко население между 10 и 30 години е грамотно; същото се отнася и за 74 процента от жените. В селата 68 процента от мъжете и 18 процента от жените могат да четат и пишат. Това е резултат, с който нито една страна - нито от съседните на България, нито от тези по на запад - - не може да се похвали. През 1906 г. в страната имаше 4584 начални училища с 8785 учители и 400 216 ученици. Почти десет процента от населението получава основно образование. През 1879 г. в цялата страна имаше само едно училище, което можеше да претендира за името гимназия. Сега вече има осем гимназии за момчета и пет за момичета, четири педагогически училища за подготовката на добри учители за началните класове, семинария, две специализирани търговски училища и университет с три факултета - един за история и филология, един за физика, математика и природни науки и един по право. Университетът, основан през 1887 г., се посещава от 700 студенти, сред които и няколко жени, които преди три години бяха допуснати на равна нога с мъжете. Държавата харчи за университета 500 000 франка, или 100 000 долара, годишно. Всеки регистриран български поданик е свободен избирател, а всеки, който може да чете и пише, може да бъде избран на всички предвидени от конституцията постове. Преди двайсет и пет години България трябваше да повика чужденци да бъдат преподаватели, инженери, юристи, банкери и специалисти във всички административни клонове - финансовия, промишления, стопанския - и в организацията и ръководството на обществените сили. Сега всичката тази работа се върши от получили специално образование българи. Няма нито един чужденец на държавна служба. България е с площ 38 333 квадратни мили [ок. 99 280 кв. км]и има население от 4 200 000 души. Гъстотата на населението е 105 души на квадратна миля (ок. 40 души на квадратен километър). От цялото население 73 процента е заето в земеделието, 10 процента работят в промишлените предприятия, 5 процента са в търговията, 2 процента са в свободните професии; 2,5 процента в армията и обществените служби, 1,5 процента в транспорта и 6 процента се занимават с други дейности. Земеделието - основният източник на богатството на страната - е все още на примитивно ниво. Липсата на капитал е забавила въвеждането на усъвършенствани методи и машини, но българското правителство усърдно се е заело да образова селяните - посредством селскостопански училища, като изпраща пътуващи преподаватели и инспектори по земеделието, като изпраща по-добри видове семена и т.н. Няма големи стопанства, които да са собственост на отделни хора. Земята е собственост на селяните, като обичайният размер е около 18 акра (ок. 7,2 ха). Като изключим големите градове, бедни няма. Характерът на българите е в изключителен контраст с нравите на съседните нации. Не са толкова находчиви като гърците и склонни към идеализъм като сърбите, нито толкова добре възприемат външните проявления на цивилизацията като румънците. Притежават забележително количество от качества като търпение, упорство и издръжливост, както и способност да полагат големи усилия, която е характерна за всички земеделски народи. Много е вероятно държеливостта и решимостта, с която преследват националните си цели, в крайна сметка да им дадат предимство пред техните по-интелигентни съперници в борбата за хегемония на полуострова. За разлика от повечето южни раси българите са сдържани, мълчаливи, флегматични, неотзивчиви и изключително подозрителни към чужденците. Селяните са трудолюбиви, миролюбиви и благонравни; тук също така не са известни нито кръвното отмъщение във вида, в който е познато в Албания, Черна гора и Македония, нито ваденето на нож при свади, което е толкова характерно за Южна Европа. Свободата на религиозните убеждения, която съществува навсякъде в малкото царство, е описана от Фредерик Мур: „Българското правителство се опитва да се отнася справедливо с всички вероизповедания и да поддържа религиозно равенство пред закона, като властите много се доближават до осъществяването на тази цел. Гърците се оплакват, че гръцките училища не се субсидират, но турските се поддържат от държавата. В България има малко евреи в сравнение с броя им в съседна Румъния; евреите не могат да процъфтяват на гърба на стиснатите българи. Живеещите сред тях евреи са по-честни в търговските отношения, отколкото са техните братя по религия в другите райони на Балканите. Мохамеданите в България са по-добре от своите братя в Турция, които - като се изключи това, че са в ролята на човека с оръжието - страдат от османското управление почти толкова, колкото и християните. Въпреки това се наблюдава постоянен отлив на турци и помаци от България към земите под мюсюлманска власт. И когато турците тръгнат на път, те не спират, преди да са преминали Босфора. Изглежда мислят - както мнозина други смятат вече от много години, - че дните на турската мощ в Европа скоро ще отминат. Русия има голямо влияние върху народните маси; селяните са благодарни за своето избавление. Но еталонът на българите далеч не е голямата славянска страна. Те могат да се похвалят, че за четвърт век са постигнали свободи, които русите все още нямат. Българските институции са либерални по принцип, а често и на практика; конституцията е демократична. Всеки пълнолетен мъж има избирателни права и в резултат от това в Народното събрание има седмина турци, които представят мохамеданските окръзи по Дунав и по турската граница; те седят сред другите, без да махат фесовете си." Г-н Х. де Винд, автор на „През дивата Европа", също е много впечатлен от предприемчивостта на българите:„Тази страна (България) не може да се спре; не минава година, нито дори месец, без в нейното управление или в ефикасността на нейната прекрасна армия да бъдат направени важни реформи и подобрения. Докато пътувах през Румъния, ми намекнаха, че някой ден между нея и България може да бъде сключен съюз; в този случай, ако се стигне до враждебни действия, дори и някоя велика сила може да си създаде много грижи."

Това пише в статията -грамотните българи са били 3 процента , но не мисля че е вярно за 70-те години на 19 век (преди реформите - да възможно е) Макгахан описал една от най-правдоподобните картини на характера и традициите на българите. С това той дръзнал да обори заблудите и предразсъдъците на голяма част от европейската общност.

Минус за "градския" (автора на темата) http://www.move-it.eu/bg/какво-е-клъстер КАКВО Е КЛЪСТЕР? Според К. Кетълс клъстер е „група компании и институции, намиращи се в един специфичен географски район, които са свързани чрез взаимозависимости като произвеждат сродна група продукти и/или услуги. Поради своята близост (както географска, така и по дейности) членовете на клъстера са движени от различни видове ползи, специфични за тяхното местонахождение. Тези ползи например включват достъп до пазар на специализиран труд и доставчици, размяна на знания, натиск да се достигне по-високо икономическо развитие, за да има и по-голяма конкурентоспособност и непрекъснато обучение, благодарение на близкото взаимодействие между клиентите и специализираните доставчици.” Майкъл Портър ги определя като „географски концентрации на взаимосвързан бизнес, специализирани доставчици, доставчици на услуги, компании от сродни промишлености и асоциирани организации (например университети, агенции по стандарти и търговски асоциации) в определени области, които се конкурират, но също така и си сътрудничат.” Следователно клъстер е географска концентрация на взаимосвързани компании, доставчици и асоциирани организации от една определена област. Клъстерите имат четири характерни особености: - Близост: компаниите трябва да бъдат достатъчно близо в пространството, за да има добър обмен на информация и знания и да имат общи ресурси. - Връзки: те трябва да имат обща цел (например търсене на пазара), за да имат полза от близостта си и взаимодействието. - Взаимодействия: не е достатъчно да са наблизо и да работят по общи проблеми. За да има положителен резултат, трябва да има и известно активно взаимодействие. - Критическа маса: трябва да има достатъчен брой участници, за да има значително въздействие върху показателите на компаниите от тези взаимодействия. КАКВО Е ТУРИСТИЧЕСКИ КЛЪСТЕР Туристическият клъстер е клъстер, при който амбицията е да се подсили, като устойчиво развитие, идентитета на дестинацията – това, което я прави различна от другите дестинации – и за което отговарят заинтересованите страни. Има много различни групи клъстери: - Клъстерът на „груповото пазаруване ”: дава възможност на участниците на една територия да се съберат, в определено време или на определени интервали, формално или неформално, с или без лидер, за да се направят икономии: групова заявка за оборудване, групова покупка на услуги, общо използване на специализирана работна ръка ... Този вид клъстер се базира основно на значителни икономии, което е от голяма полза за членовете на клъстера. Клъстерът на груповото пазаруване се създава спонтанно и се самофинансира. * Например: групово закупуване на системи за икономия на вода, групово закупуване на консултантски услуги за изработването на екологичен анализ. - Клъстерът „стойностна верига”, наричан също вертикален клъстер: при него верига от контрактори – доставчици – субконтрактори, ръководена от лидер, обединява своите умения и ноухау. Клъстерът се базира на високи показатели на бизнес дейността си в сравнение с тези, които не са нейни членове. Този вид клъстер е организиран от контрактори и се финансира изцяло от членовете на клъстера или се съфинансира от публични организации. *Например: ръководенето на хотел и неговата стойностна верига, съставена от доставчици и субконтрактори – клъстера Menschel - Клъстер „Етикет”: Заинтересованите страни на една и съща територия решават да въведат един и същ етикет или сертификация. Според избрания етикет те са от един и същ сектор на дейност (в този случай ние го наричаме вертикален сектор) или са от различни сектори. Той се базира на споделяне на добри практики при въвеждането на етикета и общи комуникации. Клъстерът се ръководи от външен или вътрешен лидер. Инициативата е на външен контрактор и обикновено се финансира от публични организации. * Например: Въвеждането на сертификацията PAN Parks; общата инициатива „European Ecolabel за местата за настаняване” или клъстера около резервата на ЮНЕСКО „BIOSPHERE” (Schwabische Alb). - Териториалният клъстер: Освен че се споделят добри практики, той включва участието на заинтересованите страни в местното управление. Инициативата обикновено е на публичен или парапубличен участник, който ръководи клъстера и до голяма степен го и финансира (директно или чрез други публични фондове). * Например: Ръководенето на работна група по туризма в рамките на местния план за действие “Agenda 21”.

Според мен грешиш. Направленията са сериозни (има и нано-технологии, спокойно). Дори и това, което ти го смяташ за несериозно за мен е сериозно, като включва и Hi-tech браншове (То това според мен е проблема.. Hi-tech и БГ-манталитета и капацитета трудно ще се "стиковат") Мисия невъзможна

Предшествениците на Дингото са древни породи кучета, които произличат от вълка (южноазиатските древни кучета, и новогвинейското пеещо куче произлизат от вълка) Въпрос на семантика е мисля, дали ще наречем Динго вълк или куче, аз лично не виждам проблем в това да остане да се нарича Canis lupus dingo.