nik1

Canis lupus включва кучета и вълци.. Кучетата са Canis lupus familiaris ,т,е вълци опитомени /Срещал съм написан текст, че "кучетата са подвид на вълка, опитомени еди-кога си"/

Тая работа "мирише" лошо... Няма проблем с направленията, мисля че нямаме научен и технически капацитет - достатъчно на брой и достатчъно подготвени учени , специалисти и менаджери, които да могат да развиват дейностите на центровете.. А да...Мегленчето (или авторът) ни мислят за идиоти с това изречение В UK, страна с една от най-дългите научни и иновационни истории в Европа, и която е в топ-10 (на второ място https://www.globalinnovationindex.org/userfiles/file/reportpdf/GII-2015-v5.pdf ) на светованата класация "Глобален (обобщен) Иновативен Индекс", средната възвращаемост се оценява на... 28 -33 процента (в зависимост от сектора, където се влагат), а не "20 пъти".. https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/333006/bis-14-990-rates-of-return-to-investment-in-science-and-innovation-revised-final-report.pdf Освен това, като гледаме как БАН "възвръща" (на загуба) средствата влагани в него, можем да предположим че и тези центрове ще си останат "дупки" като него..(освен ако не си внесем "материала"- като учени, специалисти и менаджери от Холандия или Германия например) http://www.mon.bg/?go=page&pageId=9&subpageId=429 -------------- Скуби, нашите селяци и андрешковци учени (мнозинството са мушляци и не са дотаъчно инициативни) не могат да се впишат в "културата" и на големите фирми.. /Имам приятел, шеф на звено, с апаратура на световно ниво, с която може да работи за Сименс , Бош или БМВ, но той само мънка, без да прави нищо конкретно... Не виждам да има стратегия за това какво да прави... Така са повечето БАН-аждии , аз също съм работил там малко и знам какво е/

Точно така.. От "презокеанско" идват мръсните пари у нас, само в Дойче Веле не го знаят.. В България няма мръсни пари разбира се,ние отдавна сме се преборили с контрабандата, черните каси, сивата икономика, нелегалните наркотици, търговията с влияние, и с мутрите, но Дойче Веле ни злепоставя Точно така.. Путин, и Садам Хюсеин са най-големите борци против корупцията и най-големите демократи на света, само в Дойче Веле не го знаят..

PS ..държава, институции..и така нанатък добавям "като гарант на общественото благо" Условно казано "селянинът", неразкъсал родовите и колективистични връзки проявава малка загриженост за общественото благо ( за разлика от загрижеността му към благото на родата и колектива му). Т.е. Андрешко, неплащащият данъци [1], мутрата, корумпирания бюрократ, корумпираният чиновник,човекът който хвърля боклуците си в градинките и във входовете на блоковете са всъщност проява на едно и съща култура и нагласа, те са едно и също явление [1] та точно и единствено с данъците осигуряваме общественото благо (включително общесвеното образование, общественото социално осигуряване, общественто здравеопазване, обществената сигурност) ----------------------------- И още нещо мойто момче Фружин (знам че мразиш да четеш това което не ти отърва, а то всъщност е много)- та точно гражданите сме заплашени от социално изпадане и гладуване, а не вие селяните (аз нямам село, нямам земя, нямам рода на село, Наблизо няма и гора, за да си набера дърва, освен това в блока ми няма и комини, ако имаш представа какви са цените на парното), Това че гражданите сме богаташи е простотия... Бива ли да толкова прост и невеж, с Киров поне осем пъти сме казали и показани с източници (и то в тема в които участваше!) че средната класа у нас не надвишава 5 процента, а гражданите сме 75 процента от населението..

В цялата ни история има интереснии моменти, и всъщност мисля че можем да предложим на света (за в бъдеще) исторически романи от "Възраждане", "Нова", "Най-нова" или "Средновековна"[1], за които имаме достатъчно извори и наративи. /"Османлъка" май сме го превърнали в политика, пропаганда, митове и клишета, но ако аз бях исторически писател, бих се насочил в насоката на съгражданина ни от едно време, поданика на същата империя на които сме поданици и ние - Евлия Челеби/ [1] Ако БГ-народа (и писателите му) не ги биеха и тресяха комплексите, че да книги пишат само за Аспарух, Симеон, Крум и Иван Aсен II (е добре че някой се е сетил за Тертер), можеха да напишат например нещо и за най-интересния и интригуващ от към история и факти наш владетел според мен -Тервел, който има и международно значение в историята ../Не визирам само участието му във Византийско- Арабската война през 817-818 година, а изобщо отношенията му с Византия и Императора.. Според общоприетото виждане Тервел е и "Кесар" , а статутът на Кесаря е на втори в Империята, и никога не е падал по-ниско/

------------------------------- БОБИ, ЕВРИКА "ИЗЛЕЗНА МИ" ЕДИН ВЪЗМОЖЕН ОТГОВОР НА ПРИЧИНАТА ЗА ЛИПСАТА НА БЪЛГАРСКА НОБЕЛОВАТА НАГРАДА: НАСЕЛЯВАМЕ НАЙ-КАЧЕСТВЕНИТЕ ЗЕМИ НЕ САМО НА БАЛКАНИТЕ, НО И В СВЕТА, И СЕ НАМИРАМЕ НА МЯСТО, В КОЕТО КЛИМАТЪТ СИЛНО ОБЛАГОДЕТЕЛСТВА ЗЕМЕДЕЛИЕТО..(НАЙ-КАЧЕСТВЕНИТЕ ЗЕМИ, КОИТО СА И СЛАБОПОДАТЛИВИ НА ЕРОЗИЯ СА ЧЕРНОЗЕМИТЕ НА СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ И VERTISOIL-А https://en.wikipedia.org/wiki/Vertisol НА ТРАКИЯ И СОФИЙСКОТО ПОЛЕ).. ПОРАДИ ТОВА УВИ, НИЩО ЗНАЧИМО И УНИВЕРСАЛНО НЕ МОЖЕМ ДА ПРЕДЛОЖИМ НА СВЕТА (ОТ НАШАТА СИ ГЛЕДНА ТОЧКА).. VERTISOIL = СМОЛНИЦИ

PS ПАРДОКСЪТ Е СЛЕДНИЯТ - СОЦИАЛНО ИНФАНТИЛНИЯТ "ИНДИВИДУАЛИСТ" БЪЛГАРИН НЕ Е ИМАЛ НУЖДА ОТ ДЪРЖАВА, ИНСТИТУЦИИ, ОБЩЕСТВЕНИ ДОГОВОРИ, РЕД,ПРАВИЛА, ЕТИКА, ДЕМЕК ОТ ЦИВИЛИЗАЦИЯ ЗАЩОТО.....ПАНИЦАТА МУ Е БИЛА ВИНАГИ ПЪЛНА (БИЛ Е СЕЛЯНИ С НЯКАКВО ПАРЧЕ ЗЕМЯ, А В НАЙ-ЛОШИТЕ ГОДИНИ Е МОЖЕЛ ДА РАЗЧИТА НА ОБЩНОСТТА СИ)

Та предлагаш да не би да не си плащам данъците или задълженията ако заплата ми е 500 лева (но да вися в кръчмата може нали)? ПС Моито момче, живял съм и с по-малко пари. И в омразната ти Европа не винаги са хората са били богати (ти уж си историк), Та питай германците, норвежците, или чехите дали не са си плащали данъците по време на депресията или след Втората Световна Война И моля да не ни правиш на идиоти, никога и никъде в Софийско в този период не е имало глад, още по малко да няма хляб (за разлика от Норвегия например, където през 20 век хората гладуват, та половината страна емигрира)

Българската " народопсихологичност" е разказана на някакво ниво , някак си универсалистки - от Бай Алеко (без умилението, и състраданието и въздигането на героя, както прави Елин Пелин в "Анрешко") ..Та, ако някои заслужава българската "нобелова" награда за литература, това според мен е Алеко Константинов (Четох наскоро книгата на Иво Сиромахов, но не ми хареса, честно казано.. Стори ми се порнографска,пошла и отблъскаваща, а не интригуваща,освен може би "главата" Ако бяха българи ..Ако Робеспиер беше българин....),

Разказът за Андершко е "разказ" на българската народопсихология на социално инфантилният "индивидуалист" и етатист едовременно (човекът, които не признава обществените и цивилизационни норми, не поема отговорност за действията си, обръща се за сигурност към удобните роднински и приятелски връзки, и в същото време смята, че държавата е задължена да му осигури комфорт) Разказът е почти напълно "неунивесалистки" , би могъл да бъде "разбран" само на места на Балканите.. (Харесва ми виждането на един руски руски автор че комунизмът не е отрицание ние на капитализма, а на цивилизацията)

Hungary’s Prime Minister Viktor Orbán was chosen the second most corrupt politician of 2014 according to an analysis of the Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP).

Откъс от статия в DW: Корупция, шуробаджанащина, произвол - тези вечни български проблеми отблъскват чуждестранните инвеститори Има и друго, още по-голямо съмнение. От години вече България е с най-ниските в радиус от хиляди километри данъци и с едни от най-ниските разходи за труд. При това в съчетание с финансова стабилност и фиксиран валутен курс. И въпреки това не се наблюдава наплив на инвеститори. По-скоро обратното. Фундаменталните проблеми на България С дребни допълнителни финансови отстъпки и с неикономическа стръв от типа на българския паспорт едва ли нещо ще се промени съществено, докато не се намали мощната отблъскваща сила на едрите, фундаментални проблеми на икономическата среда в страната. Докато например не се усмири корупцията и не се облекчат тежките административни процедури, докато обществените поръчки са запазени предимно за приближени до властта фирми, докато парите от сивия сектор и контрабандата обезсмислят конкуренцията, докато съдебната система не стане надежден гарант за изпълнението на договорите и за собствеността, докато законовите и регулаторни правила на играта непрекъснато се променят в движение и докато не настъпи сигурност, предвидимост и равнопоставеност пред законите и правилата. Само че реформите, нужни за решаването на тези и много други проблеми, така и не се случват, поради което през последните години условията за правене на бизнес не само че не се подобряват, но и допълнително се влошават. Холивудските звезди може и да са „очаровани от България”, но инвеститорите - и чуждите, и местните - не са. Все по-често може да се чуе, че в задружната хватка на политици, бюрокрация и мутри трябва да си луд, за да се захванеш с бизнес в България.

Франк-Валтер Щайнмайер (моя забележка: министър на външните работи на ФРГ): Корупцията и правната несигурност в България отблъскват германските инвеститори Какви са причините да няма големи германски инвестиции в България? - Германия е най-важният търговски партньор на България, преди Русия и всички други страни от ЕС. Около 5000 германски фирми вече са активни в България. В бъдеще те могат да станат и повече, защото всъщност България е привлекателно място, предлагащо интересни условия за чуждестранните фирми. Германските инвеститори обаче се колебаят, някои дори са се оттеглили, защото досега са се сблъсквали с корупция и липса на правна сигурност. А конкуренцията в Европа и света е голяма, що се касае до инвестиции. Модернизирането на рамковите условия за чуждестранни инвестиции чрез мерки и реформи на слабите места е правилното начало.

Ако това се отнася до мен, то ще уточня: По горе отговорих на конкретно на изречение или сентенция написани от теб.. Очевидно нямах желание или възможност да отговаря на останалото, което беше написал в постинга си (според теб съм нещо съм като че ли "ням" и "инвалид" ,добре, но ти ме усещаш така)

Не съм "апологет" на корупцията.. Опитвам се да разглеждам въпроса условно казано "научно". ПС Нашата икономика е изчерпала възможностите за вътрешен растеж. Оставащата такава са чуждите инвестиции и инвеститори, но ако не успеем да осигурим среда и универсални правила (без корупция), те няма да дойдат. За да дойдат тук (което ни е "жизнено" необходимо, от национален интерес както се казва) трябва да успеем да осигурим среда и универсални правила.

М. Минков в книгата си "Защо сме различни" в противоречие на битуваща парадигма че "корупцията е спирачка за растежа", изказва твърдението, че между корупцията и икономичекия растеж няма връзка или някъде връзката е положителна (положителна: по високата степен на корупция би довела до по-висок растеж в една икономика) Има ли връзка между икономическият растеж и корупцията? Да разгледаме въпроса от тази гледна точка. Корупцията е признак на нискоефективни (слабо работещи) и неукрепнали институции, и на невъзможността за осигуряване на върховенство на закона в даденото общество. Корупционните практики и корупцията изглежда са единствените възможни механизми за преодоляване на тези препятствия пред бизнеса. Казано и по друг начин стартирането на даден бизнес или проект в страни, които условно наричаме корупирани, е възможно само ако се дадат подкупи на подходящите хора. Ще спомена и следните две неща: 1. Китай е страна със условно средна степен на корупция (83 място от 168 страни според класацията на TI) , като за последните 15 години тя има усреднен икономически растеж на БНП на човек от населението от около 8 процента годишно. Ако в Китай нямаше корупция (или нивата и бяха като в Дания), дали растежът на годишна база щеще да е 15 или 20 процента? Звучи невероятно.. 2. В Следосвобожденска България, икономически растеж и напредък е съчетан с голяма и пропила целия икономически и политически живот корупция; Например, докладът от 1912 година в Народното събрание относно корупционните практики в България се счита един вид за наръчник или енциклопедия по корупцията (вижте монографията "Стопанският XX век на България" от Румен Аврамов http://www.cls-sofia.org/bg/books/the-economic-20th-century-of-bulgaria-30.html ) ПС Според мен бихме отговорили на въпроса има ли връзка между корупцията и икономическия растеж, доколко съществува такава и каква е, ако можем да направим по по-изчерпателен и обстоятелствен анализ на причините за икономическия растеж. Растежът в голяма степен зависи от човешкият потенциал (наличие на образована и млада работна ръка), от това доколко се взаимстват нови технологии и създават/развиват секторите с висока добавена стойност, какви са иновативните индекси на дадената иоконимика , какви са нивата на инвестициите (спрямо потреблението или в съпоставителен план) В тази връзка ще спомена следното: Неефективните институции и ниските нива на върховенство на закона са пречки и ограничители за чуждестранните инвестиции и инвеститори у нас, но това е така защото тези инвеститори с малки изключения играят по други, "западни" правила, Ако те "играеха" по нашите "правила", то бихме могли да очакваме и по-висок приток на такива (хипотетично, защото в България има недостиг на квалифицирана работна ръка)

Горкият Айнщайн..

вижте по-горният ми постинг..

Според мен четенето не е трудно, разбирането е трудното, или по-скоро пакспоред мен, трудно е изразяването и синтезирането на ясни, кратки и понятни от всички четящи (които форумци може да не са учили семиотика, психология,или анализ на комуникацията,т.е това което ти си чел и "знаеш") идеи и концепции..

И за мен

В Стокхолм са силно алергични към хаотичните предложения и интригите по български Патрик Модиано е 11-ият французин, който получи Нобелова награда за литература и 110-ят носител на приза. Историята на най-престижното отличие обаче е пълна с интересни и конфликтни ситуации. Писаното слово е достатъчно субективно, за да може да се излъчи ясен критерий за определянето на победителите. Българският опит пък винаги е на ръба - няколко са кандидат-нобелистите ни, които са били на косъм от спечелването. Ето кои са най-големите скандали - нашенски и чужди - в историята на Нобела. България е единствената балканска държава без Нобелов лауреат. A скептиците твърдят, че това няма да се промени. В миналото най-близо до приза е бил Пенчо Славейков. Той е номиниран директно от Шведската академия. И може би щеше да получи наградата, но смъртта я изпреварва. Вторият сънародник, предложен за високото отличие пак от шведите, е Антон Дончев. Това става през шестдесетте години на миналия век. Тогава, за 12 месеца след излизането си, романът "Време разделно" е преведен на основните европейски езици. В САЩ са написани повече от сто положителни рецензии. Три от големите вестници в Стокхолм също хвалят книгата. Критиците сравняват автора с Иво Андрич, Никос Казанзакис и дори Шекспир. Тези удивителни съпоставки правят чест не само на Антон Дончев, но и на българската литература. Логично авторът на "Време разделно" се очертава като една от най-силните номинации за периода. И тогава в помощ на конкурентите му идва прочутата и непобедима българска завист. От София започват да пречат с други предложения, интриги, клевети. Цялата тази кал достига до кралската академия и тя оттегля номинацията си. Литературният критик и историк Иван Гранитски твърди, че за разлика от България съседните Гърция, Турция, Румъния, Албания и някогашната Югославия са имали предварително разработена стратегия при представянето на своя кандидат. За да бъдат успешни, усилията се съсредоточават върху едно име. Напълно противоположна и, естествено, губеща е родната формула. През годините до Стокхолм са стигали имената на Блага Димитрова, Любомир Левчев, Йордан Радичков, Валери Петров. Те са номинирани от различни институции и писателски организации. За поета Николай Кънчев даже се смята, че се е предложил сам. Шеговитата му фраза: "Момчета, ще ви поведа аз към Стокхолм", силно веселяла компанията в писателското кафене. Нобеловият комитет е силно алергичен към хаотични предложения, каквито са българските, казва Гранитски. Там не понасят лобирането и външните намеси. Това е една от причините, както и политическите фактори, заради които все още да нямаме нобелист. Собственикът на издателство "Захари Стоянов" твърди още, че в последните години Нобеловият приз доста се е отдалечил от литературата, но се е приближил към политиката. "Той поощрява автори, които служат на американските глобалистични интереси, а това не е в ползва на Антон Дончев, който е подчертано патриотичен писател. Напоследък авторът на "Време разделно" е силно атакуван от тукашните приятелчета на Сорос. Точно соросоидчетата вече двадесет години водят люта борба с него, като твърдят, че книгата му раздухва религиозно и етническо противопоставяне. Това, разбира се, е глупост", убеден е Гранитски. Той още веднъж подчертава, че след кончината на Валери Петров, Николай Хайтов и Йордан Радичков, Антон Дончев остава единственият жив наш класик и най-възможната българска номинация за голямата награда. Журналистът Тодор Коруев пък си спомня, че преди петдесетина години в София дошъл видният член на Нобеловия комитет, писателят Артур Лундквист. Като репортер Коруев бил на срещата с българските му колеги. На първия ред била Блага Димитрова, явно тогава тя е била българската фаворитка за Нобел. Някъде назад седял Йордан Радичков, а Николай Хайтов отсъствал. Не се знае какво Лундквист обещал на домакините, но те му се отблагодарили за визитата с наградата на София и петте хиляди долара, които я придружават. Още една твърде любопитна история научаваме и от Иван Гранитски. Говори се, разказва той, че пак в средата на миналия век в София се случва нещо изключително любопитно с друг мастит член на Нобеловия комитет. Задачата му е да се срещне с българските кандидати и най-вече с Антон Дончев. Гостът дни наред се радва на прочутото ни гостоприемство. Водят го на морето, показват му красива България. С него е и младата му и красива съпруга. В един момент обаче тя започва да флиртува с човека от службите, който има задачата да охранява високопоставеното семейство. Авантюрата се оказва фатална за родните нобелистки стремежи. Внезапно върналият се в хотела съпруг хваща в не съвсем делови отношения двамата флиртаджии. Тогава жената реагира по единствения оневиняващ я начин: Започва да крещи, че я изнасилват. Сигурно не е било така, но скандалът вече не може да бъде скрит. И тогава излъганият съпруг и авторитетен член на Нобеловия комитет ядосано отсича, че българите са диваци, които не заслужават нищо. Огорчен, той си тръгва веднага, за да не се върне никога повече. Елиас Канети - евреинът от Русе През 1994 година от Стокхолм гръмва новината, че Нобеловата награда за литература се дава на австрийския писател Елиас Kанети, роден в България. Родната литгилдия е объркана. Никой, с едно изключение - писателят Христо Калчев, не е чувал за него. Авторът на "Убий генерала" казва каквото знае за русенския евреин. Скоро излизат на български и книгите му "Спасеният език" и "Факел в ухото". Първото изречение от автобиографичния му роман дълго се повторя: "Всичко, което преживях, вече ми се бе случвало в Русе". Казват, че Елиас винаги поднасял на майка си червени роза, за да си спомня за родния край. Преди няколко години Барбара Шрабер, която е била секретарка на Канети, каза пред "Стандарт": "Големият писател и философ винаги подчертаваше уважението си към родината и детските спомени". Можем ли да кажем тогава, че Канети е българският нобелист? Разбира се - не. Той напуска Русе, когато е на шест години. Заминава с родителите си за Англия. Веднага след пристигането им на острова баща му умира. С майка му се установяват във Виена. Пише на немски. Не говори български и повече не е идвал у нас. Завършва живота си в Швейцария. Както твърди г-жа Шрабер, малко преди смъртта си се е срещнал с кмета на Цюрих, от когото чул, че общината му е отредила вечен дом в съседство с гроба на Джеймс Джойс. "Шефът се върна много щастлив", спомня си Барбара. "Ще бъда до Джойс", каза ми той. "Това е чудесно, отвърнахме му - но, моля ви, не бързайте". Сартр отказва заради соцсимпатии Двама са писателите, отказали отличието: Борис Пастернак и един от най-големите френски умове - Жан Пол Сартр. Авторът на "Погнусата" е в далеч по-улеснена позиция от тази на Пастернак, но в същото време решава, че принципите му са несъвместими с приза. На първо място самата идея да се кичи с медали и ордени е чужда на Сартр. "Когато след Втората световна война, през 1945 година, ме предложиха за орден на Почетния легион, се отказах от него, макар и да имах приятели в правителството. Писателят, заемащ определена позиция в политическата, социалната или културна област, е длъжен да действа единствено с помощта на тези средства, които принадлежат само на него - тоест печатното слово", аргументира се авторът екзистенциалист. И добавя: "Писателят не трябва да позволява да се идентифицира с институт - даже ако това, както е в случая, има най-почетна форма". Отказът му обаче е подплатен с още една причина, сочена все пак за основна. И тя е политическа. "В днешно време единствената възможна форма за борба на културния фронт е борбата за мирно съвместно съществуване между две култури: източната и западната. С това не искам да кажа, че е необходимо побратимяване между тях. Прекрасно разбирам, че съпоставянето им неизбежно води до конфликт. Моите симпатии неизбежно клонят към социализма и към така наречения източен блок, но аз съм роден и възпитан в буржоазно семейство. Това ми позволява да си сътруднича с всички, които искат да сближават двете култури. Но се надявам, че "ще победи по-добрият", тоест социализмът. Затова не искам да приемам никакви награди - нито от източните, нито от западните висши културни инстанции, тъй като прекрасно разбирам за какво съществуват те. Независимо че всички мои симпатии са на страната на социализма, не бих могъл също да приема например Ленинска награда, ако, разбира се, някой ми я предложи. Добре разбирам също, че сама по себе си Нобеловата не е литературна награда на западния блок, но са я направили такава и затова станаха възможни събитията, които излязоха извън контрола на шведската академия", казва в историческото си обръщение Жан Пол Сартр през 1964 г. Неговите симпатии към социализма стават предмет на критика във Франция, а според изследователите малко неясното му обяснение всъщност е потвърждение най-вече и предимно на политическите му пристрастия. Големите липсващи 1. Лев Толстой Когато Толстой не получава Нобелова награда през 1901 г., 42-ма шведски автори и личности в сферата на изкуствата му изпращат писма, в които му съобщават колко съжаляват. "Радвам се, че не получих, защото голямата парична премия може да ми донесе само зло", казва най-великият писател за всички времена. Отличието тогава е присъдено на французина Рене Сюли Прюдом. 2. Марсел Пруст Заради мистериозния процес при обсъждането на наградите все още не е съвсем ясно защо авторът на "По следите на изгубеното време" така и не инкасира най-голямото литературно отличие. Вероятно Пруст е бил прекалено екстравагантен за вкусовете в академията. 3. Джеймс Джойс Джеймс Джойс, авторът на прословутия "Одисей", така и остава незабелязан от Нобеловата комисия. Въпреки че неговият opus magnum е считан за революция в литературата. 4. Вирджиния Улф Само 13 жени са получили Нобелова награда за литература в 112-годишната история на отличието. Интересно е защо едно от най-силните имена на модернизма - Вирджиния Улф - не е сред тях. 5. Хорхе Луис Борхес Според изследователите причината Борхес да не получи признанието е близостта му с различни диктатори, сред които Пиночет в Чили, Франко в Испания и Видела в родината му Аржентина. Писателят често се шегувал: "Онези хора в Стокхолм май си мислят, че вече са ми дали една награда". 6. Владимир Набоков Набоков е номиниран през 1974 г., но губи от двама шведи - Ейвинд Юнсон и Хари Мартинсон. Седем пъти швед е печелил отличието - повече от представители на всяка друга страна, което се счита за един от основните дефекти на комисията, обвинявана често в национални пристрастия. 7. Джон Ъпдайк Академията в Стокхолм често пренебрегва американците - сред тях са Ъпдайк, Хенри Джеймс и Марк Твен. През 2008 г. говорителят Хорас Енгдал казва: "САЩ са прекалено изолирани. Не участват достатъчно често в големия диалог на литературата. Това невежество ни притеснява". Копирано от standartnews.com http://www.standartnews.com/kultura-literatura/skandalite_za_nobel-257521.html

PS http://www.blitz.bg/article/18443 Карл Джераси.. Всъщност е роден във Виена, но пък баща му е български евреин. И е номиниран само Номиниран е за Нобелова награда, но през 1968 г. под натиска на Ватикана заради откритието си на хапчето против забременяване е отхвърлян от комитета за наградите.

Да, така е.. ПС Нямаше ли още един нобелов лауреат, роден в България - ученият (също евреин по произход мисля?), направил хапчето против забременяване, или греша?

Роден в България, но с европейско възпитание и култура: https://bg.wikipedia.org/wiki/Елиас_Канети

Киров написа "според мен" а взе че се те се заби да "вадиш (несъществуващи) сламки от очите на другите"? Чудо голямо си... "Несъществуващи", защото Киров не е предявил претенции за обективност..