nik1

В 2050-та , 2060-та вероятно ще се пише по учебниците за наличие на области със средиземноморски климат в Южна Унгария, но все още имате континенталния климат

Да поясня нещо: т.н hardiness зони (зони на мразоустойчивост) са базирани на усреднената стойност на екстремните минимуми на температурата за предишния 30- годишен период. Тази усреднена стойност трябва да влиза в интервала на температурата, посочена за дадената hardiness зона. http://planthardiness.ars.usda.gov/phzmweb/about.aspx Илюстрирам: Истанбул, или поне част от него (защото той е град с микроклимати и микрозони) е в hardiness зона 9а, (както и Приморско, България) http://www.plantmaps.com/interactive-turkey-plant-hardiness-zone-map-celsius.php , което означава че усреднената стойност на екстремални минимуми на температурите (по години) в Инстанбул по години за последните 30 години, е в границите −6.7 °C (20 °F) −3.9 °C (25 °F) За 2012 година най-ниската измерена температура в Истанбул може да е била - 8 градуса, а през 2015 температурата да е падала най-ниско до плюс 1 градус целзии - това всъщност няма значение; За базова се приема/взима усредената за 30 годишен период стойност на най-ниската температура, достигана във всяка една от тези 30 години, Тази стойност определя към каква hardiness зона принадлежи региона или мястото.

Да, по-долу са данните за климата в всеки регион и град в България, според класификацията на Кьопен. Данните според мен са интересни , с оглед на това какво са ни учили през миналия век ( т.е. интересно за мен е с какви изсмукани теории и алабализми за климата в България са промивали главичките на нещастните ученици, когато не е имало Интернет, и свободен достъп до научните познания на Запада) http://en.climate-data.org/country/141/

Updated world map of the Köppen-Geiger climate classification http://www.hydrol-earth-syst-sci.net/11/1633/2007/hess-11-1633-2007.pdf https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/60/World_Koppen_Classification_(with_authors).svg

Алисов също приема съществуването на т.н. континентален субтропичен климат, за който са възможни големи застудявания Забележка: в областта на Средиземноморието субтропичният климат се нарича "средиземноморски"

Според скромното ми виждане, в популярната и научна литература се е получила немалка каша и бъркотия. При Използват се: 1. класифицацията на Кьопен:https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=8&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwjBiO64krfOAhUK1iwKHdU3Bx4QFghXMAc&url=http%3A%2F%2Fkoeppen-geiger.vu-wien.ac.at%2Fpdf%2Fkottek_et_al_2006_A4.pdf&usg=AFQjCNGn8ugtDzXGSVD3x9lW_LgVWLlkpA 2. Класификацията на Алисов https://bg.wikipedia.org/wiki/Климатична_класификация_на_Алисов 3. Собствени разработки от типа: за които разработки не са всеобщо и ясно обявени критериите Имам предвид т.н. континентално-средиземноморска климатична област, http://www.referati.org/klimat-na-bylgariq-5-/99126/ref/p6 От едни български автори тя се смята за част от умерения пояс ,http://www.adam-europe.eu/prj/11393/prj/Климатична характеристика и прогноза.pdf От други български автори пък се смята за разновидност на средиземноморската област (субтропичният пояс) http://www.geoznanie.com/2015/09/blog-post.html Също така, испанската школа я смята за разновидност на средиземноморткста (субтропична) климатична зона. https://es.wikipedia.org/wiki/Clima_mediterráneo_continentalizado ПС При споровете във форумите се залага на растителността като маркер за принадлежност на областта към даден климатичен пояс (зона) , но растителността е предимно условен указател за принадлежност. Защо е така? 1. Разпространението и зависи от географските особености на областта (например - в субтропично Сочи няма как да се намери естествено обитаващи филирея или странжданска зеленика, защото Сочи е ограничено чрез море до естествените находища на тази растителност (ннамиращи се на Кавказ и Балканите да кажем) 2. За разпространението на субтропичната растителност е важно каква е нейната резистентност спрямо екстремните спадания на температурата (абсолтните минимуми) http://www.plantmaps.com/interactive-bulgaria-plant-hardiness-zone-map-celsius.php ,Например субстропичният (средиземноморски) климат на Истанбул или Приморско не толерират голяма част от типчините субтропични разстения, защото на тези две места се наблюдават усреднени абсолютни минимуми от -5 (-6) до -7(8) градуса. Или, по-просто казано: един по- силен "полъх" на сибирския антициклон, дори и един път в рамките на десет години прави невъзможно съществуването на голяма част от субтропичните растения на тези места. Които растения иначе могат да се аклиматизират във Великобритания (на някои места във Великобритания се достига до 9б / 10а хардинес) , където температурите през зимата никога не падат толкова ниско, колкото могат да паднат в Приморско или Истанбул, ако сибирякът "удари" (Черно Море не е преграда пред сибирските анциклони, но например планините в Крим са такава за Сочи) ------------ Това е засега

Е хайде сега, пак фентъзита.. Вижте в темата която съм пуснал, как се взимат решенията в съвета на EС, Ако ви мързи да четете ще ви кажа: решенията се взимат (1)с двойно квалифицирано мнозинство, (2) с единодушие ; за всички важни области от национално значение, по-конктретно 60 на брой, решенията се взимат с единодушие, което значи че всяка страна има право на вето! И аз да питам (теб и Фрикито):За UK по-добре ли е да се ползва с четирите свободи на ЕС, или е по-добре да се откаже от тях?

Бих добавил и сонарите които са също британско (канадско-британско) изобретение. Киров може би интутивно е прав (или поне аз се замислям сега) - германците нямат тази иновативна култура като англосаксонците (и дори скандинавците- Нобел и други учени и изобретатели), Малко учудващо и неясно как по време на войнатата завършват/правят немалко иновативни разработки. (не че не възможно, разбира се изключвам намесата на "висши" сили ) Смята се от някои автори , че са разработили и субкритична атомна бомба, и са я взривили експериментално още преди американците да направят своите опити

Сярата и серните съединния в наносите и органиката, които са носени от Дунав и другите реки (но основно от Дунав) в Черно Море, общоприето (днес поне, на днешна дата) се смятат за главният източник на сероводорода в морето; (бай дъ уей: Във водите на Средиземно море няма кал, нито растителни и животински отпадъци) Както и да е, само отбелязвам ПС Доколкото съм чел навремето разни научни статии, те представяха достатъчно доказателства, че Черно Море някога е било сладководно езеро.

1970 г. след 11-годишно строителство е завършена Асуанската язовирна стена в Египет. Основното й предназначение е да регулира неравномерното течение на река Нил, предотвратявайки ежегодните разрушителни наводнения и създавайки запас от вода, която да се използва в земеделието при засушливи периоди.Най-старите известни планове за строителство на язовирна стена при Асуан са от 11 в., когато известният учен Ибн ал-Хайтам пристига в Египет по покана на халифа Ал-Хаким бир-Амриллах. Той трябва да организира мерки за регулиране на течението на река Нил, вероятно чрез изграждане на язовирна стена при Първия праг. След като провежда проучвания на място, той преценява, че задачата е неосъществима, и, опасявайки се от гнева на халифа, решава да се престори на полудял. Той остава под домашен арест от 1011 г. до смъртта на халифа през 1021 г., като по това време пише влиятелния си труд „Книга за оптиката”.В края на 19 в. Египет е поставен под контрола на Британската империя и през 1898 г. британците започват изграждане на язовирна стена при Първия праг на река Нил. Проектът е ръководен от Уилям Уилкокс, като в него участват и други видни инженери, сред които Бенджамин Бейкър и Джон Еърд. Стената е тържествено открита на 10 декември 1902 г.Ниската стена е проектирана като гравитационна с множество контрафорси с разположени между тях шлюзове, отворени целогодишно, за да пропускат водата и плодородните наноси без да задържат воден резерв между отделните години. Предвиден е и плавателен шлюз на западния бряг, даващ възможност за продължаване на корабоплаването нагоре по реката до Втория праг. Стената е зидана с необработен камък и е облицована с плочи от червен гранит. По времето на завършването си Ниската стена е най-голямата зидана стена в света и един от най-големите строителни проекти изобщо.Първоначално височината на Ниската стена е ограничена, за да се избегне заливането на храмовия комплекс във Филе, но скоро се оказва, че съоръжението не е достатъчно. Стената е надграждана на два пъти, през 1907-1912 и 1929-1933 г., като са добавени мощности за производство на електричество. В окончателния си вид Ниската стена има 1950 м дължина и 36 м височина на короната над първоначалното речно легло. След изграждането на Високата стена възможността за пропускане на плодородните наноси и корабоплаването е изгубена. Днес Ниската стена се използва за регулиране на водите, изпускани от преливниците на Високата стена.След като през 1946 г. Ниската стена е почти залята от придошлите води на река Нил, британската администрация взема решение, вместо да надстроява стената за трети път, да построи втора стена на 7 км нагоре по течението. Тя обаче не успява да осъществи намеренията си, поради настъпилите политически промени в страната. През 1951 г. е отменен Англо-египетския договор от 1936 г., а на следващата година монархията е премахната и в страната е установен националистически режим, начело с Гамал Абдел Насър.Конкретното проектиране на високата стена започва през 1954 г., но скоро основен фактор за реализацията на проекта става международната политика. И САЩ, и Съветският съюз предлагат изгодни финансови условия за изграждане на стената с тяхно участие, стремейки се да привлекат Египет на своя страна в рамките на конфликта си в Студената война, докато правителството на Насър се опитва да лавира между тях, за да извлече максимална полза.Поврат в преговорите настъпва през 1955 г., поради нежеланието на САЩ да доставят на Египет въоръжение, което може да бъде използвано за нападение срещу Израел. През септември с посредничеството на Чехословакия Египет и Съветския съюз се договарят за доставки на съветско оръжие срещу бъдещи доставки на египетско зърно и памук.Въпреки това, американците продължават да се надяват на успех и през декември предлагат нови преференции за реализирането на Асуанската стена.След признаването от египетското правителство на Китайската народна република, Съединените щати решават да се откажат от участие в проекта, още повече, че Египет продължава да влошава отношенията си с Турция и Ирак, основни американски съюзници в региона. През юни 1956 г. Съветския съюз предлага на Египет дългосрочен кредит от 1,120 млрд. долара при 2% лихва, който да бъде използван за строителството на Асуанската стена, а на 19 юли американското правителство обявява, че финансовото участие на страната в проекта „не е осъществимо при сегашните обстоятелства”.На 26 юли 1956 г. Гамал Абдел Насър обявява национализацията на Суецкия канал, надявайки се да използва приходите от експлоатацията му за финансиране на Асуанската стена. В последвалата Суецка война Египет претърпява военно поражение от Великобритания, Франция и Израел, но излиза от нея с минимални политически щети след намесата на Съединените щати и Съветския съюз в негова полза.През 1958 г., след края на Суецката война, Съветския съюз предоставя финансирането за проекта. Строителните работи отново са забавени, поради опасенията на археолозите от заливането от водите на язовира на няколко важни обекта. През 1960 г. е проведена спасителна операция под егидата на ЮНЕСКО. Големият храм в Абу Симбел е запазен чрез преместването на 22 паметника и архитектурни обекта на бъдещия бряг на язовира. Други паметници са предадени на страните, помогнали при строителните работи, например Храмът от Дебод в Храмът от Тафис в Лайден и Храмът от Дендур в Ню Йорк. Въпреки това много археологически обекти, като селището Бухен, остават под водите на езерото Насър.

21 юли: Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стъпват на Луната http://vbox7.com/play:a05569f3 1969 г. по време на мисията на „Аполо 11” американците Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, които се разхождат по повърхността на Луната. В 2.56 ч. (координирано универсално време) американският летец-изпитател и астронавт Нийл Олдън Армстронг става първият човек стъпил на Луната. Нийл Армстронг постъпва на служба в USN на 26 януари 1949 г. В продължение на 18 месеца се подготвя в учебно-тренировъчния център в Пенсакола. На 16 август 1950 г. той завършва школата и получава квалификация „пилот от ВМС” и звание мичман. На 5 януари 1951 г. е зачислен в състава на бойна ескадрила на самолетоносача USS Essex. На 3 септември с.г., по време на втория си боен полет, самолетът на Армстронг е улучен от зенитния огън на противника, като му е откъсната част от крило. Пилотът катапултира над вражеска територия при скорост от 560 км/ч. По-късно е спасен от военноморски спасителен хеликоптер. По време на бойните действия изпълнява общо 78 мисии с 121 часа полети над вражеска територия. На 23 август 1952 г. Армстронг е произведен в звание лейтенант и демобилизиран. През 1955 г. получава бакалавърска степен по авиоинженерство. След дипломирането си Нийл Армстронг окончателно се посвещава на авиацията. Започва работа като тест пилот в изследователския център на Националния консултативен комитет по аеронавтика, където провежда над 900 полета на различни летателни апарата. През този период той е проектен тест пилот на военните самолети Норт Американ F-100 Супер Сейбър, F-101 Вуду и F-104 Старфайтър. Лети и на експерименталната машина Bell X-1B, с която на 15 август 1957 г. достига височина 18,3 км. През 1958 г. е селектиран в програмата Man In Space Soonest group, първия подбор на хора за космически полет. На ракетоплана X-15, Армстронг извършва седем експериментални полета, в които достига височина 64 км и максимална скорост 6420 км/ч. От средата на 1964 г. е привлечен в изпитанията по програмата LLRV. С прототипа на лунния модул, Армстронг извършва 10 полета. В кариерата си на тест пилот Нийл Армстронг има повече от 2400 полетни часа на 200 различни типа летателни апарати. На 17 септември 1962 г. Нийл Армстронг е избран за астронавт от НАСА, Астронавтска група №2. Обучението по програмата „Джемини” започва веднага. НАСА отчита огромния му опит и решава да му повери командването на мисията „Джемини 8”. Така Армстронг записва името си в групата на т.нар. „командири-новобранци”. Първия си полет в космоса Нийл Армстронг осъществява на 16 март 1966 г. на борда на космическия кораб „Джемини 8”. Полетът е драматичен и за малко не приключва фатално. Корабът се скачва на околоземна орбита с безпилотен обект - първи подобен експеримент в историята на космонавтиката. След скачването „Джемини” започва да се върти бързо около оста си, получава силен крен и започва да губи височина. Армстронг разделя двата кораба, но при повторното скачване проблемът се засилва. По това време в Хюстън инженерите откриват неизправност в един от двигателите за стабилизиране на Джемини. С тяхна помощ Нийл успява да стабилизира кораба и да осъществи набелязаните от програмата на полета цели. Поради силния стрес, на който са подложени астронавтите, е решено полетът да бъде прекратен след 10 часа и 41 мин. Поради промените в орбитата „Джемини 8” се приводнява на много голямо разстояние от разчетената точка. В издирването на капсулата участват 9655 военнослужещи, 96 самолета и хеликоптера и 16 кораба от състава на USN. На 14 април 1969 г. на специална пресконференция ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на „Аполо 11” и неговият командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност. Космическият кораб стартира на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита. Майкъл Колинз остава в „Аполо” на орбита, а Нийл Армстронг и Едуин Олдрин влизат в спускаемия лунен модул. Кацането на лунната повърхност е извършено в 20.17:40 ч. на 20 юли. Анализът след мисията показва, че са имали резерв от гориво още само за 45-50 секунди, след чието изразходване е трябвало веднага да отлетят обратно, без да кацат. Десетина секунди след спирането на двигателя Армстронг докладва на центъра: „Хюстън, тук е база Спокойствие, Орелът се приземи”. Въпреки че НАСА призовава да се спази полетния план и астронавтите малко да починат, те настояват графикът да се ускори. В 2.56 ч. на 21 юли Армстронг стъпва с лявата си обувка на лунната повърхност с думите: „Това е една малка стъпка за човек, един гигантски скок за човечеството”. Тази историческа реплика е чута по радиото и наблюдавана по телевизията чрез ретранслатори в реално време от 450 млн. души, при обща численост на Земята от 3,63 млрд души. Единственият човек, който теоретично не е могъл да чуе тези знаменателни думи, е третият член на екипажа Майкъл Колинз, тъй като в момента се намирал на обратната страна на Луната в радиосянка спрямо Земята. Около 20 минути по-късно Олдрин се присъединява към Армстронг и става вторият човек, стъпил на Луната. В началото поставят паметна плоча за полета си, после забиват знамето на САЩ, опънато на хоризонтален метален прът, но от дългото съхраняване в сгънато придобива вълнист вид, като че ли го ветрее вятър. По време на цялата мисия на Армстронг са направени само пет снимки, тъй като фотографската мисия с камерата Hasselbladе възложена именно на него. Армстронг се отдалечава на около 60 м до Източния кратер, за да остави паметни знаци в чест на загиналите съветски космонавти Юрий Гагарин и Владимир Комаров и на екипажа на Аполо-1 Върджил Грисом, Ед Уайт и Роджър Чафи. Армстронг прекарва на лунната повърхност 2 часа и 31 минути. Космонавтите събират 21 кг лунни камъни и се прибират в модула. По-късно Армстронг обяснява малкия престой с обстоятелството, че на осветената страна на Луната температурата през деня се повишава до 93 градуса и от НАСА не били сигурни дали скафандрите им ще се справят с екстремните температури, затова ограничават престоя. След като се завръщат на Земята те се приводняват в Тихия океан и са прибрани от самолетоносача „Хорнет”. След това са подложени на 18-дневна карантина.

Бюрокрация има! Но тя е много добре работеща и смазана машина, тя е като Мерцедес и Пежо в едно на цената на Трабант! :) (Просто се учудвам как се повтарят безспир, по папагалски, едни и същи глупости и тъпни, Не говоря за тук , а за медии и общественото пространство)

Това което съм чувал от първо лице за UK - Хюлет Пакард е: обичайната практика е да се пресрочат и провлачат срокове (което е признак за слабо мотивиран, и недобре подготвен среден управленски кадър) --- Един куриоз и смешка (пак истински): Броят на ЕU бюрократите (наетите в Европейската Комисия) http://europa.eu/about-eu/facts-figures/administration/index_en.htm е по-малък от броя на чиновниците и специалистите в.... .. общинския съвет на Дербишир http://www.derbyshire.gov.uk/images/Budget Book 2012 2013_tcm44-207994.pdf#page=20 , само че първите движат мултинационална машина с половин милиард човека, а вторите се занимават с типичните общински дейности на графство с един милион човека население. Е какво да правим тогава с Дербиширския съвет аджеба?

Не успях да сложа плюс защото ми свършиха плюсчетата (плюс за това, че някои е направил анализ). Но все пак ще кажа че се прекалява до н-та степен с пропагандата за "некадърната брюкселска бюрокрация". (А какво да кажем тогава за руската или казахстанските бюрокрации??) Сериозно да ви питам, някой тук оценявал ли е ефективността на британската бюрокрация? (къде е потребителя"Невски", който работи за нея, да ви разкаже историите) , или например тази на британския клон на Хюлет Пакард? (и там има бюрокрация, пишете ми на лични да ви дам телефона на човек който работи за британския клон на Хюлет Пакард, та да ви разкаже за какво става дума)

ЛКЮ пишеше, че първата крачка е да се съберат трима човека съмишленици (доколкото знам той не бил никога сам, за разлика от Левски, и в книигата си използва мн.число, пише ние), които да вярват в едно и също Това на мен ми се струва бая утопично за България.. По вероятно е в един момент тримата да се скарат -според изследванията при нас нито директорските бордове могат да сработят добре (без да съм член на такъв борд, имам ясна представа за това), нито пък можем да работим в екипи добре.. Ние сме като индийците за които ЛКЮ пише - индивидуалисти сме (тук визирам по- скоро особеността "институционален индивидулизъм" Vs "институционален колективизъм" а не за in-group (Хофстеде) колективизъм

http://cwur.org/2016.php 63 място National University of Singapore Сингапур http://cwur.org/2016/National-University-of-Singapore.php 134 място Nanyang Technological University Сингапур http://cwur.org/2016/Nanyang-Technological-University.php 854 място Sofia University България http://cwur.org/2016/Sofia-University.php

В Сингапур за времената за които говори LKY има търсене на хора с висше образование, пазарът на труд се развива и експандира (според нашата терминология тези специалисти се наричат аналитични специалисти), но какво да кажем за България като цяло? По-осезаемо търсене на такива има в София, в Пловдив.. и не се досещам за друг регион/град..Трайна е тенденцията в България към нарастване на процента на заетите /работещите в услугите, търговията и охраната. Нещата са комплексни, но ако имахме по-добри международни отзиви и класации за висшето ни образованието и университетите ни - то мисля притокът на високотехнологични компании/инвестиции ( генериращи висока добавена стойност), съответно търсенето на аналитични специалисти щяха да се увеличат осезаемо. В класацията за топ 1000-та най-добри университети в света през 2015 година, попада единствено СУ, и той е на 854 място (позицията му е по-назад от някои "световнонеизвестните" регионални университети от Средна Европа например)

КАК и ОТКЪДЕ ЗАПОЧНА ИСТОРИЯТА С РЕФЕРЕНДУМА През 2014 година UK трябваше да увеличи вноската си в Бюджета на ЕС, защото според правилата на ЕС, увеличението на БНП на дадена страна за предишния период води до увеличение вноската и в бюджета на ЕС. UK трябваше да увеличи вноската си с 2, 125 милиарда евро Дяволът беше в детайлите - нарастването на БНП се дължеше на изкарването (според новите правила) на някои отрасли от сивият сектор на "светло"- става дума за доходите от проституция и наркотици. Камерън отказа да плаща тази добавка и обвини ЕС че го изнудва (да ама решенията бяха взети демократично - според процедурите на ЕС, а това е все едно да кажеш на данъчните си - гледайте си работата, този данък не ми харесва, няма да го плащам). Вследствие на скандала, Камерън заяви, че ако спечели изборите ще насрочи референдум. Така и стана. Та това е. Подлецът Камерън не плати данък "проституки и наркотици" , защото се уплаши че ще загуби гласове и подкрепа, (а не защото хазната му е празна, нали се сещате) ПС Нашата вноска също беше увеличена, тази на Холандия също (с 680 милиона евро)

Британците имаха особен, привилегирован статут и преди рефендума; нормално е мисля западноеропейските шефове от континентална Европа да са подразнени и да гледат с недоверие към тях сега. Още през май Юнкер заяви, че ще ги третират като дезертьори http://www.dailymail.co.uk/news/article-3600907/Deserters-not-welcomed-open-arms-Brussels-chief-issues-stark-threat-EU-punish-Britain-vote-leave.html https://www.rt.com/uk/343796-british-deserters-brexit-juncker/

Емиграцията, как да се справим с нея? Дори и да затворим границите, младите и образованите пак ще емигрират, ако не се създадат условия да работят и да се реализират тук, греша ли? Влезнали се в някаква опасна спирала, но изглежда на мнозинството не му пука , защото няма физически жертви да кажем, или защото на никой не се му бърка директно в джоба при това (българите сме доказали, че можем правим успешни народни революции, ако ни бръкнат директно в джоба, или когато стане така, че няма какво да ядем - както стана през февруари 2013 година, когато се надуха битовите сметки на топлофиацията и тока, или както стана по време на "виденовата зима" през 1996-19997 година, когато хиперинфлацията "изяде" заплатите до 5-10 долара месечно , Разбира се не подценявам и другите причини за революцията през 1997 година, но същите други причини съществуваха през 1994 , 1995 и 1996 година, греша ли?)

Някои от моделите не са универсално и еднакво приложими, защото са културно контекстни - ако в САЩ образованието на родителите е решаващо за това как ще са образовани децата, то при източноазиатите връзката/корелацията не е толкова силна.Тези култури са условно казано "ученолюбиви" (културната особеност която определя дали и доколко хората от една общност са учнолюбива или не, е т.н. гъвкавост vers монументализъм или себезаличаване vers себеизтъкване ПС Нашата култура е също "ученолюбива" ("гъвкава" или със "себезаличаване") Баба ми по майчина линия беше с основно образование и беше домакиня, за дядо ми не знам - той беше мебелист.. Всичките деца на баба ми и дядо ми ( т.е майка ми и двете и сестри,лека им пръст на трите) са учили в универиситети. Такова развитие мисля не е било изклчение, а по скоро тенденция : всичките първи братовчедки/братовчеди на майка ми са учили в университети , като техните родители са по-скоро с ниско образование (баба ми са били 11 деца, без баща, т.е трябвало е да работят за да оцелеят). Така стоят нещата и горе долу при баща ми (лека му пръст и на него) -той самият не е учил в университет, но двете му сестри и брат му са учили. (Българите като цяло до урбанизацията от 1974-75 година също сме преобладаващо селяни; над 55 процента от българите по онова време живеят на село) В тази връзка, по скоро смятам 1) трябва да мислим как да образоваме и интегрираме циганите (циганите не са индийци по култура, макар и езикът и произходът да им са индийски, за тях ученето и образованието не е ценност, както е за на нас българите) 2) трябва да вдигнем нивото на образователната си система Като процент на хора с висше образование ние в България се предствяме добре; Ако за коректност махнем циганите от сметките, и турците (при които процентът на хора с висше образование е в пъти по-нисък от средния за България), то етническите българи попадаме в топа на "най-образованите" етноси в света (куриозно, но сме най-функционално неграмотните и най-простите от образованите етноси, именно заради скапаната си образователна ситема)

Някой гледал ли е скоро заседание на Европарламента? https://www.theguardian.com/world/2016/jun/28/meps-boo-nigel-farage-insults-in-european-parliament Юнкер е крайно обиден и е серт , защото е разочарован от анлийските си колеги десни, и от популистите, които сега стоят като точно на мястото което плюеха..и чакат да ги намажат нещо.. --- Искам да кажа, не намирам никаква причина в бързането , освен тази че със стоенето си и шикалкавенето си - британските представители настройват (настроиха) всеки authority срещу тях. /за хората, които вярват в теорииите на конспирацията това може да не е достатъчно, но за мен това е напълно достатъчно обяснение/

Може да се види и това: http://www.consilium.europa.eu/en/council-eu/voting-system/unanimity/ http://www.consilium.europa.eu/en/council-eu/voting-system/qualified-majority/ http://europa.eu/scadplus/constitution/doublemajority_en.htm

Искам да представя на вниманието на съфорумците една монография/разработка по този въпрос, с оглед на целия бъркоч, с които ни заливат медиите, и определени политици по въпросите с ЕС. (как се взимат решенията е ЕС е един от тези въпроси) http://old.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/law/Izsledvania/Dokladi/Vania-Ivanova.pdf

Някъде съм го споменавал: смятам че една от разрушителните личности в българската политика за последните 25 години беше... Симеон Сакскобурготски. Той докара екип от можещи и знаещи хора, с високи доходи и добро материално положение (новелата започва добре),на които не им се налагаше да взимат подкупи или да трансформират властта си в пари (вече звучи почти като LKY сингапурска приказка), но самият той се оказа посредствен политик (аматьор), но най-лошото предстоеше: в крайна сметка се разбра, че е дошъл за да "осребри" временното си завръщане/появяване (приказката завърши трагично по български: шарлатанин цар прецаква БГ народа) (Мисля че е разрушителна личност , защото той дискридетира меритократичните принципи, е вярно е че народът който чака все някои да го оправя, му удари "едно рамо", както се казва)