nik1

"Просто не допускаме шарлатани в парламента и правителството. Не пречим на конкуренцията. Държим на достойните хора, но не ни трябват шарлатани. Те няма да изграждат страната. Но ако се появи сериозен човек и формира подобна на нашата алтернативна партия, ще го адмирирам. Вече ще имаме добра алтернатива. Обаче погледнете какви кандидати издигат сега." "Държавната машина ще западне. Ако в самото сърце на страната падне качеството, то ще падне във всичките й подчинени организации. Никого вече не можете да вдъхновите" "Логиката ми бе проста. Първо, вътрешна стабилност. Всички са равнопоставени: всички са длъжни да учат английски като чужд език. Никой не е привилегирован. Второ, това е езикът на международната търговия." "Отнасяме се към всички равнопоставено. Съдим за Вас по заслугите Ви. Такова равенство е възможно за всеки един. Не дискриминираме хората по етнос, език или религия. Ако си способен, получаваш работа" "Още през 80-те икономистите предсказваха, че Япония и Германия ще догонят Америка. Това не се случи. Защо? Америка привличаше таланти от цял свят. Дали Китай ще се превърне в световен лидер зависи от това дали ще може да привлече от други страни таланти и да съхрани своите. Ние сме длъжни да привличаме и съхраняваме таланти. Не става дума само за блестящи учени: това са и футболни звезди, шампиони по тенис, певци, рок-музиканти и т.н. Тогава животът ни ще бъде ярък. Има 4 категории таланти: иноватори, предприемачи, преподаватели, супер-преподаватели. Американците изпревариха всички останали, защото имат всичките четири категории. Те формираха култура, която привлича талантливи хора." В България, в управлението, нещата са наопаки : - управляват ни популисти, демагози, почитатели на Живков и Путин (глава на опонираща ни военно и политически държава) , националисти, размахващи етническата карта ,и други; всички до един посредствени управленци. ("Идиокрация" вместо "меритокрация") -издигането нагоре е основано на принадлежност (приятелска, роднинска, корпоративна, дори етническа), а не на реалните качества на работещите в управленската система, не на талантите и постиженията им. ПС Ние толерираме тази наша система (ние сме симпатизантите, ние сме електоратът ние гласуваме и избираме тези политици) , вследствие на което вървим към колективното самоубийсктво..

Едноклетъчният организъм на Висшия съдебен съвет Разделено вече в две колегии, мнозинството продължава да налага спорните си решения и назначения "Фактите нямат значение. Каквото и да се каже в тази зала, няма значение за крайния резултат." Думите на Калин Калпакчиев на заседанието на съдийската колегия към Висшия съдебен съвет тази седмица са за начина, по който мнозинството в кадровия орган на съдебната власт взима решенията и през изтеклите почти четири години от своя мандат. Отскоро членовете му формално са разделени в две колегии - съдийска и прокурорска, но характерното за институцията състояние е възпроизведено като след просто делене на едноклетъчен организъм.Както се очакваше, прокурорската колегия бързо се капсулира - в нея инакомислещите спрямо главния прокурор Цацаров са пренебрежим брой, напрежение почти не съществува, дори обсъждане преди решенията вече не е нужно. В съдийската реформаторски настроените членове получиха малка възможност - могат да блокират решение на мнозинството около главния прокурор Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев, но само ако някой от представителите му отсъства. За ключовите гласувания обаче колегията досега беше в пълен състав и решенията обикновено се взимаха с осем гласа за и шест против. Всичко си е както преди - фактите нямат значение за решенията и в двете колегии.В прокурорската повоенномуИ преди разделянето на ВСС прокурорите в него с много малки изключения следваха стриктно позицията на началника си. След разделянето това "единодушие" се изроди в директно гласуване без дебат на всички решения, които иначе биха предизвикали поне спор в предишния формат на съвета.По един и същ безмълвен начин беше приета оставката на градския прокурор на София Христо Динев, а неговият заместник Емилия Русинова беше назначена за изпълняващ длъжността. Боряна Бецова пък, която катастрофира с делото срещу Христо Бисеров и срещу която бившият правосъден министър Христо Иванов поиска да се образува дисциплинарно производство, беше повишена от място в ранг "върховен прокурор". В двете заседания не бяха дори формално разисквани нито мотивите за назначаването на Русинова, нито качествата, с които Бецова е заслужила повишението си. Достатъчно беше точките да бъдат изчетени и да се премине към гласуване.А през тази седмица Етичната комисия към колегията (оглавявана отново от Ясен Тодоров) не е открила данни, потвърждаващи изнесеното от магистрата Бойко Ангелов за прокурорска "шпицкоманда" в следствието. Гротеската всъщност имаше завършен вид още при самото сформиране на колегията. Тогава един от членовете – Васил Петров, обяви, че поне по едно от решенията щял да гласува против, защото в 3 часа през нощта гледал предаване, в което гостите казали, че за разлика от съдийската в прокурорската колегия се гласувало само единодушно.В съдийската - образецът БельоваПреизбирането на Катя Бельова за председател на Благоевградския окръжен съд разби всички илюзии по отношение и на съдийската колегия. Покрай процедурата по избора тя беше уличена в тежки нарушения – разпределяне на важно дело, докато се падне при нея; подпомагане на пладнешки обир на съдружник във фирма, фалшива несъстоятелност на друга фирма, натиск срещу критичен колега, забавяйки с две години атестацията му, и т.н. Одитен доклад е констатирал тежки нарушения по повод назначаването на служители в съда. Разпределението на гражданските и търговските дела е поверено на брата на члена на ВСС Димитър Узунов – Петър Узунов, който е редови граждански съдия, а съпругата му е съдия в търговското отделение.Нищо от това нямаше значение за мнозинството в колегията, което я преизбра за втори мандат. А три дни по-късно в управлявания от нея съд цъфна дело на придобитата от депутата от ДПС Делян Пеевски верига "Техномаркет" с искане да бъдат обявени за нищожни договори за покупко-продажбата на недвижими имоти в Благоевград, заедно със сградата на "Техномаркет" в града. Собственик на имотите е "Глориент инвестмънт БГ" – дружеството, на което "Техномаркет" спря да плаща наем за магазините си в началото на годината и се обяви за техен собственик. Още едно показноВторото важно кадрово назначение от съдийската колегия - на Даниела Дончева за председател на Софийския апелативен съд (САС), премина по идентичен начин. Дончева представи пред членовете на съвета преписана на моменти с правописните грешки концепция за управлението на съда от бившия му председател Веселин Пенгезов, обогатена със странната идея за регулярни срещи между съда и прокуратурата, които не са равнопоставени в процеса. Тя обеща да съблюдава делата за корупция по високите етажи "да приключват по удовлетворителен за обществото начин", което предизвиква недоумение, защото се предполага, че трябва да приключат според закона.В представянето си Дончева избягна темата за независимостта на съда и как ще я отстоява. Тя отказа да коментира изявлението на премиера Борисов от 2013 г., че "Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява", и не беше чула за съдийския протест заради бламираната съдебна реформа с орязаните конституционни промени. Видимо доволни, от мнозинството в колегията обявиха, че тя притежава всички необходими качества, за да поеме контрола над съда, в който попадат всички дела с висок материален интерес от цяла Западна България, както и делата срещу магистрати и висши властови фигури. Същото мнозинство преди това и без мотиви на два пъти не избра на поста съдия Нели Куцкова, която имаше подкрепата на над 70% от своите колеги и е с максимална оценка за своя професионализъм и нравствени качества.При този модел на налагани решения малцинството в колегията, защитаващо принципния подход, също направи компромис с него. С обяснението, че става дума за извънредна ситуация и поради нежеланието на който и да е съдия от Софийски градски съд (СГС) да се кандидатира за поста, подкрепи за зам.-председатели на гражданското и търговското отделение в СГС командировани съдии от Софийския районен съд. Част от членовете на съвета вече са се обявявали против тази практика, а с приемането на новия Закон за съдебната власт тя ще бъде прекратена. Пленумът на ВСС, който възпроизвежда стария формат на съвета, тъй като в него участват всички членове от двете колегии, но се произнася по значително по-ограничен кръг въпроси, също взе странни решения. Като това кадровият орган да не съгласува проекта за изменение на Закона за съдебната власт. Парадоксалното в случая е, че голяма част от измененията бяха предложени от самия ВСС, а при предварителните обсъждания на законопроекта сериозни забележки не бяха направени.Поглед напред или назадДо изтичането на мандата на сегашния ВСС остава малко повече от година, като за този период той ще трябва да произведе още два ключови избора – за председател на Върховния административен съд и за ръководител на Софийската градска прокуратура. Сериозни промени в досегашната практика едва ли ще има.Приетите поправки в конституцията предвиждат 11 от членовете на съвета вече да се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите. В условията на работеща демокрация, с ясни роли на управляващите и опозиционните партии това би затруднило задкулисните договорки и би гарантирало избора на консенсусни личности с висок интегритет. Самото гласуване на промените в конституцията обаче показа, че в България не е проблем за партиите – дори в толкова силно фрагментиран парламент, да се мобилизират с общата цел да запазят статуквото в съдебната система. А следващият съдебен съвет ще трябва да избере и новия главен прокурор.Какъв ще бъде следващият Висш съдебен съвет ще зависи от формулата, по която ще бъде изработена широката подкрепа за парламентарната квота, и какви представители ще излъчат общите събрания на съдиите и прокурорите. Голяма част от съдиите вече заявиха, че искат промяна. Но от политическите сили зависи дали ще се стигне до организъм с по-сложно делене - такова, което заменя износените тъкани и регенерира увредените. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/07/08/2792191_ednokletuchniiat_organizum_na_visshiia_sudeben_suvet/?sp=1#storystart

Току що смятах да го напиша.

Човек с меки умения (психолог, дипломат и емоционално интелигентен), природно интелигентен (задължително) и ерудиран, но всъщото време твърд; Визионер и идеалист с патерналистичен, но и лидерски стил на управление, лидер. /Често твърдостта и куража идват от идеализма/ Лидер -такъв че хората го следват без принуда, и с ясното съзнание, че е човек, които прави разграничението между добро и лошо, между правилно и неправилно - той е природно интелигентен такъв, и че при нужда ще подкрепи позициите на хората които го следват ПС Все едно описвам двойникът на LKY, но аз самият имах щастието да имам такъв лидер , покойният ни CEO. При неговото лидерство компанията ни преодоля бързо кризата, а в 2012 година имаше 12 процентен растеж на продажбите спрямо 2011 година. ППС Киров, ти беше прав, когато написа, че такива хора се раждат рядко (всъщност такива съчетания са природни феномени). Такъв човек по-скоро би станал бизнесмен, или да кажем юрист, нежели "системен" политик.

Барграфите отразяват крива на нормално (гаусово) разпределение на математическата и общофункционалната неграмотност.. Забележка: Математичеките интелигентност (g) и умения(грамотност) най-общо казано, съвпадат или силно корелират с общата интелигентност (G) (М.Минков) Тестовете са тестове за системата и за гилдията, нежели за интелекта, или желанието на децата да се образоват. 80 процента от децата са отговорили че желаят да решават задачи, но в същото време смятат че самите те са много тъпи Това е нещо, на което психологията отдавна има отговор: виновни са не децата, а системата на преподаване и учителския манталитет на 57 годишния учител, според чийто "софтуер" на ума , култура и практики - знанията следва да се да наливат в главите на децата, а децата не трябва да разсъждават по това, или всъщност по нищо друго, след като им се втълпява мотото молчат и не рассуждат Изводът за мен лично е че дълбоката реформа е задължителна, Тя освен всичко следва да включва и необходимостта част от учителите да бъдат освободени поради това че не притежават необходимите "меки" умения (най-общо това се разбира като емоционална интелигентност) ПС Всяка фирма в България със западни практики прави оценки на емоционалната интелигентност за специфични позиции. Дори вече оценките за емоционалана интелигентност се включват като изискуеми в препоръките за започване на каквото и да е работа в компания със западен стил. Не може да се правят изключения за учителите- няма логика една заради гилдия, заради интереса на няколко десетки и хиляди човерка да се захвърля на боклука бъдещето на България.

+++ (Системата не позволява на потребителите повече от едно лайкване за постинг )

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/05/17/2534601_novite_pensioneri_produljavat_da_rastat_burzo/ Според мен, не започнат ли в най-скоро време да влизат забележими потоци от чужди инвестиции, и то такива, които ще правят висока добавена стойност (забележка: така че емиграцията на младите да се овладее) , България неизбежно ще се "бананизира" или дори "африканизира" (В ЮАР белите оставиха като наследство достатъчно западна култура и практики, нашите роми и цигани няма да имат такова като наследство; ромите и циганите говорят индийски език, но те не са етнически, етнокултурни индийци - в Индия също са маргинална група,както в цялия свят). Допускам дори, че в един момент могат да ни отбият от най-богатия клуб, защото няма да отговаряме на множество от критериите, или няма да можем да ги изпълняваме;няма да имаме потенциала и възможностите за последното.. ПС В темата "2050 година" България според моите виждания не е част от ЕС (в темата съм я нарекъл "Брюкселка Федерация").

Профилите на двете икономики според Doing Business-класациите/изследванията: http://www.doingbusiness.org/data/exploreeconomies/~/media/giawb/doing business/documents/profiles/country/SGP.pdf http://www.doingbusiness.org/data/exploreeconomies/bulgaria/~/media/giawb/doing business/documents/profiles/country/BGR.pdf http://photos.state.gov/libraries/bulgaria/231771/PDFs/2015_06_16 CCG 2015 FV-1.pdf

Потоци на чуждестранни инвестиции (FDI Inflows) за години : 2009; 2010; 2011; 2012; 2013; 2014 , в милионни US долари Bulgaria 3 385; 1 525; 1 849; 1 467; 1 920; 1 710 Singapore 23 821; 55 076; 48 002; 56 659; 64 793; 67 523 http://unctad.org/en/PublicationsLibrary/wir2015_en.pdf Тези данни са в преки причинно-следствени връзки главно от: 1) състоянието и ефективността на съдебната система, нивата на които се поддържа върховенството на закона, степента в която правната система и практики защитават инвестициите и бизнеса; 2) образованието на населението; 3) ефективността на институциите; 4) нивата на публичната корупция; 5) броя на регулациите и ограниченията.

Във връзка със съобщението от горния пост : проблемите са видни на експертно ниво, има и измислени решения/начини за справяне с тях, но от управляващите нищо не се прави (през 2016 година резултатите по математика и литература са също толкова зле, както и през 2012 година) Каква е фундаменталната ни разлика (или разлики) със Сингапур? За мен тя се състои в следното: - при нас липсват грамотни и ерудирани политически лидери (хора), "материалът" на управляващите ни е "лош". /Вижте, почти 30 години с малки изключения ни управляват популисти, опортюнисти, дори откровени селяци и смешковци/ - липсва политическата воля за реформи, които да направят България успешна.

Алгоритъм за решения PISA 2012 показа проблемите на българското образование, но и начините да се справим с тях Мартин е ученик в девети клас в езикова гимназия в голям български град. Знае, че математиката е важна за успеха му след училище и полага усилия да решава задачи. Използва добре информация от различни източници, прилага научените формули и се справя успешно със задачи, които не изискват много аналитично и пространствено мислене. Родителите му държат да има високи оценки в училище и го водят на частни уроци. Александър учи в бивш техникум в малък град. Харесва му да решава задачи, но не разбира материала в клас. Учителите му нямат време да му го обяснят допълнително, родителите му работят в чужбина. Александър изостава, не развива потенциала си и не придобива уменията, които ще са му необходими да се реализира успешно след училище. Мартин е от онези близо четвърт български ученици, които на международното изследване PISA достигнаха второ ниво на резултатите по математика при най-високо шесто. Александър е сред близо 44-те процента, които не успяха да минат критичния праг. Само 14 процента от българските ученици се класират на първите три нива, т.е. мислят логично и абстрактно, правят връзката между математическите знания и реалните ситуации, разчитат графики и стигат с аргументи до решенията.Резултатите от PISA, които излязоха тази седмица с акцент върху математиката, са важен индикатор, защото измерват не толкова теоретичните знания, колкото уменията за прилагането им на практика. Целта на изследването е да анализира доколко учениците на 15-16 години (т.е. тези, които завършват задължителното си образование) са готови да се справят в живота. Резултатите от PISA са и знак за икономиката - колкото по-високи са те, толкова по-голям икономически растеж може да очаква страната.Изводите за България не са от положителните. Делът на функционално неграмотните ученици - тези, които имат само елементарни теоретични знания, но не стигат до смисъла и приложението на наученото, е тревожно голям. Това са младите хора, които нямат необходимите умения, за да продължат образованието си в университет и да си намерят работа. Освен това социалните и икономическите фактори оказват огромно влияние върху постиженията на учениците - колкото по-богати и образовани са родителите им и в колкото по-елитно училище учат, толкова са по-успешни. Тоест българските деца нямат равен достъп до качествено образование. PISA обаче показа и друго - че добрите образователни системи не са тези на най-богатите икономики. Огромен напредък през последните години отбелязват държави като Полша, Португалия, Естония, Виетнам и Словения. Резултати се виждат там, където средствата за образование се разпределят ефективно между училищата, където учителите и директорите имат повече свобода при учебната програма и оценяването, където вярват, че учениците могат повече.Защо сме на дънотоРезултатите на българските ученици по математика, четивна грамотност и природни науки реално се качват от 2006 г. (когато беше абсолютният им срив) насам, но са все още далеч дори от средното ниво за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която провежда PISA. Българските ученици са на 47-мо място по математика, на 51-во по четивна грамотност и на 45-о по природни науки от общо 65 държави. Те изостават от средните нива на връстниците си с повече от една година учене.PISA измерва доколко учениците разбират материала и могат да го свържат с реалния живот. Затова и голяма част от причините за ниските резултати в България идват от начина, по който функционира образователната система - с акцент върху механичното учене наизуст вместо върху критичното и аналитично мислене. "Концепцията за учене в България е това да е един строго академичен процес на високо терминологично равнище и никъде никой не иска да види потребностите на децата да бъдат себе си, да имат свое виждане, да играят с фактите, за да стигнат до академичността като изградени личности", коментира Евелина Миленова, методист в Института за прогресивно образование. И дава пример - по математиката има теми, които са част от цели раздели от науката, а в учебниците се конкретизират в един-два урока. Така учебниците се превръщат в "справочници с формули и дефиниции", смята Миленова. Учителите пък трябва да вкарат цялото съдържание в главите на децата, без да се обръща внимание на пътя, по който се стига до отговора. Затова и учениците изостават във формирането на способности за мислене и преценка. "Ако подадем на едно малко дете конец с нанизани на него четири на цвят копчета, ние не го питаме "какво е това", а изискваме да определи веднага и точно цвета, броя, размера на копчетата", дава друг пример Евелина Миленова.Тя напомня за още един проблем - свръхконтрола в цялата образователна система. Учителите имат точно разписани програми, които трябва да следват и може да бъдат наказани, ако са изостанали с половин урок например. Учениците също са "изправени срещу изисквания и система от наказания, които ще ги връхлетят, когато не изпълнят изискванията", казва Евелина Миленова.За Ирина Шаркова, преподавател по математика в Софийската математическа гимназия, причината за ниските резултати по математика, е в малкия брой часове по предмета. "Повечето ученици изучават математика в IX клас максимум 3 часа седмично, докато в другите европейски страни това са минимум 4 или 5 часа", коментира Шаркова. Тя дава още един пример - в I клас българските деца смятат до 20 за разлика от връстниците си в повечето други държави, които учат действията с числа до 100. "Последните тенденции при нас са само да се дават готови клишета и това води до намаляване на аналитичното мислене. Разчита се на повторение на знания, а не на създаване на умения", обобщава преподавателят.Една от най-значителните причини за лошото представяне на PISA е неравният достъп до качествено образование, който и самото изследване доказва. Разликата между учениците от висок и нисък социално-икономически статус е близо три години обучение. Най-силно е влиянието на професионалния статус на родителите, броят книги в дома на ученика и езикът, на който се говори вкъщи. Според Боян Захариев, програмен директор "Образователни политики" в институт "Отворено общество", това влияние на социално-икономическите различия върху постиженията на учениците "води до предаване на бедността от поколение на поколение и на привързване на децата с голяма вероятност към предварително зададени от съдбата обществени прослойки".Както и на матурите, профилираните гимназии (в тях влизат езиковите и математическите например) се представят много по-добре от професионалните (бившите техникуми) и непрофилираните, където повече от половината от учениците не достигат критичния праг по математика. За Боян Захариев тези различния са резултат и от "сегрегацията на деца по социално-икономически признак в отделни училища". Според него проблемите на системата се задълбочават от ранното подбиране на децата чрез приемни изпити, за които родителите обикновено плащат за допълнителни уроци, и образуването на така наречените елитни училища. За да се реши този проблем, определянето на началното училище трябва да бъде в компетенциите на общините, но не само на базата на механично райониране, а като се отчитат и други критерии като социално-икономическия статус на родителите.От "Заедно в час" - организация, чиято мисия е да осигури равен достъп до качествено образование за всяко дете, са видели на практика негативните ефекти на лошата семейна среда върху децата в училище. Фактори от недохранване и семейно насилие до отсъствия и липса на навици за учене влияят на концентрацията на учениците, тяхната мотивация, възможност да възприемат и способност да общуват със съученици и учители. Това може да доведе до неуспехи още в началните класове, заради които децата губят увереност, развиват чувство за малоценност и започват да свързват присъствието в училище с негативни емоции. Повечето учители приемат, че учениците "толкова си могат" и не им обръщат внимание. "Господине, защо се занимавате с нас, ние сме тъпи" е нещо, което много от учителите на "Заедно в час" чуват, когато за първи път влязат в класните си стаи. Как това може да се промениРезтатите от PISA ясно показаха, че доброто образование не е функция единствено на инвестираните в него средства. Държави като Полша, Естония, Чехия и Латвия например не отделят огромни финансови ресурси, но са в първата половина на класацията. Дори в Шанхай, който е на първо място с резултат много по-висок от този на следващите, акцентът не е върху финансирането (минималната учителска заплата там е по-ниска от тази в България), а върху подобряване на преподаването. До 30% от времето на учителите е отделено за обучение и развитие, разказва изпълнителният директор на "Заедно в час" Евгения Пеева, която миналия месец посети няколко училища в Шанхай. Новите учители задължително работят с наставник поне през първата година, уроците им се наблюдават и получават обратна връзка и насоки. Учебните програми включват специални часове, в които децата се учат да прилагат знанието си на практика в реални проекти. Освен това успешните училища в Шанхай се използват за пример и консултират тези с по-ниски резултати. През 90-те години се създава система за оценка на училищата в 4 категории според нивото на тяхната инфраструктура и качеството на преподаване. Взимат се специфични мерки за всяко училище според нуждите му и за десет години училищата в най-слабата категория са или закрити, или подобрени. Резултатите са видими - 80% от учениците в Шанхай продължават в университет, при средно за страната 24%."Финансирането трябва в по-малка степен да зависи от броя на децата в училище", категорични са от "Заедно в час". Според тях има нужда от по-обективно измерване на постиженията и възможностите на учениците. Учителите и училищата пък трябва да бъдат оценявани за резултатите от работата си и напредъка на учениците, а не доколко се придържат към определени методики или стандарти. Важен приоритет според организацията е и привличането и задържането на повече млади и талантливи учители - чрез добър училищен климат, менторски програми, конкурентно заплащане и възможности за професионално развитие.Между другото според PISA българските ученици са много по-мотивирани и положително настроени към математиката в сравнение с връстниците си в голяма част от останалите държави. Повече от 60% определят математиката като интересна, а близо 80% смятат, че тя им открива по-големи възможности в бъдещe. Учениците са в училище и са готови да учат. Въпросът е какво и как им се преподава. ПС Според класацията на PISA, България заема 47-о място по математика, 51-о – по четивна грамотност и 45-о – по природни науки от общо 65 участвали държави и региони. 43,8% от българските ученици на 15-16-годишна възраст нямат елементарни знания и умения по математика. Само 4,1% могат да решат най-сложните задачи.7-те най-силни държави в света по математически умения на 15-16-годишните са азиатски. На първо място е Шанхай – Китай (613 т.), на второ – Сингапур (573 т.) и на трето – Хонконг -Китай (561 т.).Резултатите на България в PISA 2012 по математика (439) са под средните в света (494 точки). 37 държави са под средното ниво. България е в една група със Сърбия (449), Турция (448), Румъния (445), Кипър (400), ОАЕ и Казахстан. На последно място е Перу с 368 точки.

Ли Куан Ю е визионер, определението за практик описва личността му неправилно. https://www.washingtonpost.com/blogs/post-partisan/wp/2015/03/22/lee-kuan-yew-the-fearful-visionary/ http://www.nortonrosefulbright.com/knowledge/publications/128216/remembering-lee-kuan-yew-1923-2015-singapores-anti-corruption-visionary http://www.scmp.com/news/asia/article/1745711/tributes-lee-kuan-yew-singapores-founding-father-and-ultimate-visionary Той е един от най-големите политически лидери на 20 век, Вижданията му са универсални и универсалистки: мир със съседите, мир в страната, развиване потенцилна на нацията чрез образование, постигане и поддържане на върховенството на закона, мертитократичност (на управлението) и други. /Бях чел някои неща от него навремето/ Някои автори приемат че управлението му е авторитарно, но трябва да се знае че той не е диктатор. По-правилно би следвало управлението му да се нарича "патерналистично".Всъщност партията му няма конкурент (не е побеждавана)- еднопартийното управление не е недемократично

В стила на СлавиТрифонов - чалга хумора вероятно би могло да се каже: "Двата лъва: аслан (лъв по турски) и.. *асран": http://www3.weforum.org/docs/GITR/2012/GITR_DataTable1_2012.pdf

Indulgence vs. Restraint е допълнителнотото измерение, разбработено от Минков Означава "себеудовлетворяване vs себеподтискане"

Въпреки че моделът (теорията) на Хофстеде вече е общоприет (с някои забележки), методиката и методите му са приети също, то предствените от него резултати са подвъпросни: Хофстеде изследва само една област на проява на културата, и това е бизнесът, неговите изследвания засягат само една определена организация и това е IBM. http://www.ccsenet.org/journal/index.php/ijbm/article/ viewFile/10431/7448 Изследван/измерен на по-широко национално ниво по методиката на Хофстеде, PDI в България е 60/61. Макар и висок, той е условно средно-висок. (между 60 и 70 има една голяма област, в която се позиционират Франция, Белгия, Испания и повечето централноевропейските страни) https://bjop.files.wordpress.com/2008/10/sonia-karabeliovahaiganush-silgidjian-doklad.pdf Ако се говори за връзката между бизнес и култура, следва да се спомене и доказалият се 9-дименсионален модел на GLOBE (таблица 4) http://www.ccsenet.org/journal/index.php/ijbm/article/ viewFile/10431/7448 Може би следва да се видят и 3-те допълнителни измерения в модела на Хофстеде, заслугата за откриването и разработването на които е М.Минков : M: Exclusion vs. Inclusion, Indulgence vs. Restraint (себеудовлетворяване Vs себеподтискане) , Monumentalism vs. Flexumility (монументализъм Vs гъвкавост , също себеизтъкване Vs себезаличаване), http://scholarworks.gvsu.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1014&context=orpc Това е засега. В следващите съобщения ще пиша и дискутирам по въпросите Rule of Lаw (въпросът на всички въпроси;)), Doing Business и други.

GDP of Bulgaria (PPP), по паритет на международен долар от 1990 година 1950 1973 1989 1990 Bulgaria $1,651 $5,284 $6,217 $5,552 /Данните са в научно обръщение. В 1988 година България е в горната част на икономиките, намиращи се все още в капана на средните доходи, но така или иначе тя не успява да го избегне/ Тези данни са интересни за мен с това, че показват как българската икономика може да се развива на бързи обороти при един затворен, защитен и осигурен пазар. Аз лично виждам някаква аналогия с развитието на българската икономика във втората половина на 19 век, която се развива поради/на пазара(пазарите) на Османската империя. ПС За привържениците на СИВ, и СССР бих отбелязал, че колелото на историята не може да се върне назад, а изпадането във фантазии е бягство от действителността..

Историческите данни за БНП (на човек от населението по паритет на покупателната способност) на България (и за Сингапур) не са достатъчно коректни,. Източникът на това, което е цитирано е едно университетско изследване от Пенсилвания, което влиза с противоречие с повечето монографии и изследвания за промяната на БНП в исторически аспект. Според тези изследвания България има до два пъти по-високи нива на БНП на човек от населението от този на Сингапур за 1970 година. Ето данните от IMF: http://www.econstats.com/weo/V001.htm Забележка: Сравненията от този вид са подвъпросни. Защо? Сравнява се една планова икономика, работеща за един защитен и затворен пазар (каквато е българската икономика до 1990 година), с една либерална икономика.

Именно!

Нуждаят се, но изглежда повече нещата клонят към фетишизиране (?). Ако си добър православен грък (респективно българин), как аджеба ще мразиш или воюваш с братята ти православни българи (репсективно гърци)? Ще се опитам да илюстрирам:

Капиане, откъде и защо "изкопаваш" тези определения за опонентите си? Защо си мислиш, че си единственият религиозен християнин или че твоето виждане е единствено меродавно? (имам религиозни приятели и приятелки) Възгледът в протестнатството за спасението е точно такъв, за каквтво пишeм аз i kall (може да го прочетеш в pravoslaveieto.com) "Истинската вяра в Христа е несравнимо богатство, което носи със себе си пълно спасение и избавя човека от всяко зло, както говори Христос в Последната глава на Евангелието от Марка "Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден" (Марк.16:16). Исая предвкусва това съкровище и пророкува за него в десета глава: "Господ изпраща малкото и всепоглъщащо слово на земята и земята ще изобилствува от праведност" [сравни с "Защото, макар твоят народ, Израилю, и да е колкото морския пясък, само остатъкът му ще се обърне; решението за изтребление е преизпълнено с правда" Ис. 10:22, бел.ред.]. Сякаш ни казва: "Вярата, която представлява леко и съвершено изпълнение на закона, изпълва сърцата на вярващите с такава велика праведност, че те не ще се нуждаят повече от нищо за да станат праведни". Така говори Павел в Посланието до Римляните: "понеже със сърце се вярва за оправдаване" [на руски "Потому что сердцем веруют к праведности", Рим. 10:10], а с уста се изповядва за спасение". Ако искате да запитате как е възможно това, че само вярата оправдава и ни предлага такова множество велики блага, без дела, и при това много дела, церемонии и правила, предписани за нас в Библията, ще отговоря: помнете преди всичко какво беше казано, а именно, че само вярата, без дела, оправдава, освобождава и спасява" (3, с.28)" [Текстът на Лутер на руски ез.: "О свободе христианина"].

С една забележка: Науката е сведена до масовия човек, който изучава естествознание, физика, химия, биология, математика в училището си. Всъщност с две забележки:В исторически аспект науката и национализмът се явяват един вид заместители на религията, Националистичните "емоции" и "преживявания" са колективни такива

Фактът, че толкова хора по цял свят се отказват от религиозността през последните 50-100 години години, едва ли се дължи на загуба(?) на емоционалност(?) при тях. Освен това, феноменът е културно и социално контекстен, но не генетичен или биологичен Религиозността е проява на емоции и емоционалност , да, само че смятам, че първопричната за всяка положителна религиозна емоция е свързана с преодоляването на страха , тревожност, несигурността * (това е акцентът в публикацията). Остава въпросът - доколко и дали тези негативни емоции, се преодоляват чрез механизмите предложени в тази публикация? Може би се изпуска нещо друго в тази публикация - ролята на познанието и науката като средства за намаляване на тревожността и стреса, т.е. ролята на науката и познанието за изграждане на познаваеми и повтаряеми модели. Обратно, смятам при липса на научни методи и познание-хората пак биха изграждали повтаряеми модели- само че биха били мета-физични. /Високата религиозност в САЩ, корелира със едно културно измерение, от своя страна то е в корелация,и причинно-следствени връзки с част от патологиите - в същия блог има една публикация/

Никой от опонентите на Атом, не разви/разгледа този въпрос.. Четох завчера , че Украйна, по точно - Украинския парламент е изпратил официално писмо (не разбрах кога, и към кого е било адресирано писмото) с желанието за признаване на независимостта на УПЦ. РПЦ в тази връзка се беше изказала против това, с аргумента че в Украйна "църквата е отделена от държавата" /без да заставам на чиято и да е страна - аз лично приемам този аргумент/. Не разбрах за коя УПЦ е ставаше дума в публикацията. Забележка: В Украйна има няколко православни църкви; единствената призната доколкото знам е тази УПЦ, която е част от Московския Патриархат. ------- Извън всеки контекст - ще бъде жалко, ако БПЦ си сверява единствено часовника според мнението на РПЦ.

Призход и природа на религиозността Предишни опити да се обясни произхода на религиозността се базират на предположението, че хората са силно предразположени да извявяват високи нива на религиозност в широк набор от социалноикономически обстоятелства (as per Bloom, 2007; Boyer, 2008; Dennett, 2006). Преди сто години би било много трудно да се оспори това твърдение, когато религиозността е почти универсално явление и почти всички хора живеят в достатъчно неблагоприятна социално-икономическа среда (Barrett et al., 2001; Paul and Zuckerman, 2007). Днес, когато примерът на проспериращите демокрации доказа ограничеността и неуниверсалността на религиозността, нейните сериозни измерения, доброволна природа, социално-икономическа мотивация, основните въпроси за генетичната или неврологична база, произход, психология и историческо развитие на религиозността все още не са решени. Все още няма мащабни предходни изселдвания на тази тема, така че това изселдване използва възможността да хвърли светлина върху тази проблематика. Ако дълбоката религиозност беше генетично програмирана в същите нива, както речта и материализма, тогава религиозните нагласи и практики щяха да останат също толкова универсални, общовалидни и задължителни за всички човешки популации, независимо от условията на средата, които тя обитава. Вместо това, скоростта и лекотата с която стотици милиони жители на богатите западни демокрации доброволно изоставиха религозността си през последните десетилетия сочат, че религиозността е стандартен, макар и не единодушен, психологически отговор на достатъчно високи нива на увреденост, атологичност и дисфункия в социално-икономическите условия на средата, и тя е достатъчно повърхностен феномен, за да бъде отхърлена лесно, бързо, доброволно, когато условията се подобрят до желаното ниво. Това социологическо базирано заключение е в хармония с и подкрепено от подобни изследвания, като това на Inzlicht 2009, изследващо неврологичната активнос, свързана с религиозността. Еднакво важно за разбирането на произхода и психологията на религиозността е, че нерелигиозността в демократичните общества е еднакво случайна и бърза сред повечето нетеисти (as observed by Zuckerman, 2008). Имайки предвид ниските нива на религиозност и мащабите й сред популациите, които се радват на социална сигурност, може да се заключи, че ако социално-икономическите условия бяха подобно благоприятни още при появата на първите хора, не бихме могли да очакваме ррелигиозността до нивата, наблюдавани в човешката история, и атеизмът щеше да бъде много по-широко разпространен и всеприсъщ, още от самото начало.Същото се отнася за речта и материализма. Така, силната религиозност изглежда е изкуствен продукт на човешкия ум, в отговор на дефекти в хабитата,и не е нито свръхестествена, нито генетично заложена, както много по-дълбоко заложените реч и стремеж към материалното. Тъй като религиозността е като цяло опционален атрибут, не би било много по-трудно за хората да бъдат религиозни, отколкото да не бъдат, но при определени условия на средата, обратното е вярно. Изглежда загубата на религиозност сред богатите западни страни противоречи на голям брой потенциални първични причини за религиозността, като: страх от смъртта и от ада, съчетан с надеждата за вечно по-добро съществуване след смъртта; страх от социален хаос, ако обществото загуби вярата си; необходимост от фигурата на един Свръхбаща или “универсален компаньон”, търсене на смисъла на живота и същестуването на вселената, вродената социална потребност за общност и социална подкрепа, средство за постигане на политическа власт, “Божествен модул” или някакъв вид мозъчна структура или функция, която създава дълбока психологическа необходимост за духовност, състояние на екстаз, често свързвано с религиозните вярвания и практики, прекомерна телеологична тенденция да се виждат структупи, които не съществуват, остатъци от наивното мислене, характерно за детството, в зряла възраст, “ Божествени гени”, при които религиозната вяра предоставя финансови и възпроизводителни предимства на групата и др. (Bloom, 2007; Boyer, 2008; Dawkins, 2006; Dennett, 2006; Fincher and Thornhill, 2008; Inzlicht et al., 2009; Kelemen and Rosset, 2009). Повечето французи, швеци и японци са изоставили религиозната си вярна спонтанно, въпреки че са изправени пред същата мисъл за смъртта, както и вярващите американци. По същия начин, ако стремежът за социална общност е причина за висока религиозност, тогава западноевропейците и австралийците щяха да продължат да се стичат към църквите. Политическите амбиции не са решаващи, защото публичното изразяване на дълбока религиозност в редица нерелигизни европейски общества се е превърнало в електорален негатив. Скептичното френско население не е нито генетично нито неврологично по-различно от религиозното такова, така че фактори, които предполагат селективно въздействие, като когнитивизъм или наивно мислене, не са решаващи и доминиращи. Няма причина да мислим, че мозъците на французите и канадците са по-различни от тези на американците. На нивото, на което всеки един от тези фактори оперира, очевидно тяхното действие е ограничено само в границите на социално патологичните общества с фисфункционални социално-икономически условия, които благоприятстват масовата религиозност. Така идва сценарият за произхода, еволюцията и упадъка на масовата религиозност, базиран на резултатите от това изследване. Снабдени с висши еволюционни умения, гъвкава интелигентност, ум и въображение, повлияни от мечтите и виденията, често под ефекта на опияти, които се възприемат за връзка с други светове, първите хора, ловци и събирачи, нямат никаква информация за света около себе си, и живеят в бедност и постоянно дебнещи опасности. Тези условия са толкова идеални за измислянето на свръхестествени същества, които да бъдат молени за помощ и защита, че е много трудно да си представим такова примитивно общество да бъде съставено от рационални атеисти. В този сценарии генетичната склонност като селективно влияние не би имала роля при възникването на масовата религиозност. Ако гените имат нещо общо, те биха се проявили, само ако другите фактори на средата са благоприятни, но дори и те нямат съществено влияние за широкото разпространение на речта и материализма. Животът на огромното мнозинство обеднява още повече и несигурността нараства, с установяване на земеделието и цивилизацията, която е придружена от появата на жрически касти, които измислят и налагат организираната религия като средство за социално-политически контрол. В този патологичен контекст обещанието за светъл живот след смъртта дава на християнството и исляма конкурентно предимство и ги превръща в доминиращи сред над половината от населението на планетата (Barrett et al., 2001). Дисфункционалните социално-икономически условия на средата продължават да облагодетелстват масовата религиозност, до появата на по-сигурна и просперираща средна класа и по-благоприятни условия в някои страни, което доведе до последвалата спонтанна и бърза секуларизация. Заключение От перспективата на проведеното изследване личи, че социално-икономически дисфункционално и необичайно религиозно общество, като това на САЩ, съществува; нарастването на просперитета на богатите демокрации доведе до спад в масовата религиозност в полза на светските ценности. Също така е научно коректно да се заключи, че САЩ са анормален лидер не само по високите си нива на религиозност, но и по високата си степен на социална увреденост. Ако религиозна Америка не беше по-дисфункционална от повечето нерелигиозни западни демокрации, тогава би било трудно да се даде обяснение за различията в нивата на масова религиозност. Широкомащабното сравнение на социално-икономическите условия в повечето проспериращи демокрации, направено в това изследване, показва, че те условията варират в широки граници сред различните държави, и САЩ са най-дисфункционалната и социално увредена просперираща демокрация. Възможните причини за това, като например етническа хетерогенност, имиграция, патологични медии, религиозност-секуларизъм, са анализирани и представени на широката общественост. От всички тези фактори, САЩ се отличават значително само по високите си нива на религиозност, което е в силна статистическа корелация с враждебните и несигурни социално-икономически условия в средата сред развитите демокрации. Въпреки своите дефекти, нерелигиозните западни нации порявяват по-добри общи вътрешни условия, като някои западноевропейски страни се радват на най-добрите условия. Тези резултати оборват морално-съзидателната социално-икономическа хипотеза, в т.ч и тезата, широко поддържана в САЩ, че демокрацията може да съчетава неконтролирана икономика и високи нива на религиозност и църковна благотворителност, за да достигне социално-икономически успех. Консервативната религиозна идеология е един от факторите, причиняващ социална дисфункция, отчасти защото е против ограничаване на нерегулирания капитализъм чрез по-ефективната държавна социална система, и против прилагането на прагматични социални политики, които са се доказали като много по-ефективни при създаването на социална сигурност и добри социално-икономически условия, които като вторичен ефект водят до намаляване на масовата религиозност в страните, в които се прилагат. И двете хипотези – социално-икономическата хипотеза за сигурността и секуларно-демократичната социално-икономическа хипотеза, залегнали в западните демокрации, са доказани. За да се оборят тези доказателства, продължава да е необходимо прилагането на задълбочено проучване и доказателства, които да докажат, че нерелигиозните демокрации не притежават по-добри социално-икономически показатели и условия от религиозните нации, както предлага Paul през 2005. Масовият, бърз и доброволен спад в религиозността, породен от благоприятните социално-икономически условия в развитите демокрации, даде критична информация, нужна за по.доброто разбиране на някои от основните въпроси около психологията и еволюцията на масовата религиозност. Тя не е толкова универсална, както други човешки атрибути, тъй като е обект на много по-лесно отхвърляне в контекста на сигурна среда, отколкото са рета и материализмът, чиито неврологични основи са много по-силно и дълбоко генетично заложени. Следователно всички хипотези, че религиозността е нормално, дълбоко заложено човешко умствено състояние, което трудно може да се измени, са недоказуеми. Всъщност, масовата религиозност е повърхностен психологически отговор на мозъка към несъвършенства в средата и съществуващи патологии, който е ориентиран към търсене на помощ и подкрепа от свръхестествени същества, които да облекчат стреса и безпокойствието, породени от тези соцални дисфункции и по-специално от икономическата среда. Други потенциални причини за високата религиозност, като страх от смъртта и генетика, са вторични фактори, които оперират ефективно и самодостатъчно, само в рамките на дефектна до определени нива социално-икономическа среда. Масовата нерелигиозност от своя страна е доминиращ повърхностен психологически отговор на социално-икономическа среда, която е достатъчно социално сигурна. Колкото по-масово е отхвърлянето на религиозната чувствителност, толкова по-решително е отричането на теориите за съзиданието, които се основават на вяра в свръхестествено същество Творец. Ограничена до обяснението да дългосрочните изменения в общественото мнение, свързано с религиозните вярвания и практики и секуларизма, социално-икономическата хипотеза на сигурността не е универсална теория. Тя не се занимава със случайните прояви на свръхестественост, съревнованието между секти и църкви, налагането на нерелигиозност чрез диктатура и комунизъм, поддържането на религиозността сред значително малцинство хора, които се възползват от предложената им в замяна сигурност, единични лични успехи и условия. Тези проблеми, както всички други аспекти от сложния пъзел на религиозност-секуларизъм, се нуждаят от още изследвания. Също така не е ясно, поради липсата на примери, които да дадат нужните данни, дали западните общества, които са развили във висока степен своята нерелигиозност като резултат от социалната сигурност и просперитет, ще се обърнат отново към тардиционните ценности, ако след време социално-икономическите условия се влошат. Ако пордължат да развиват и поддържат порсперитета си, религиозните чувства в западните нации ще са ограничени, но ще се разпространяват успешно в по-бедните общества. Сега, след като SSS – скалата на успешните общества – е конструирана, би могла да се използва при изследването на други важни социални въпроси.