Отиди на
Форум "Наука"

nik1

Потребители
  • Брой отговори

    15122
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    273

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ nik1

  1. А сега де, то бива и ти да се връзваш на тези идеи Ще имаме статута на Беларус, Чечня или Южна Осетия разбира се.. Забравете за това какво сме били в социалистическия/комунистическия СИВ. Важни сме за Русия заради положението си, а за другото "Ще работиме по Коми и строителството" (не "ще работиме", а "ще работим")
  2. Измерението „властово разстояние” се определя като степента, в която по-слабите членове в една държава очакват и приемат социалното неравенство на различни нива на функциониране в семейството, в работата, в институциите и в организациите. Възприемането на социалното неравенство варира на различните нива на функциониране на националната ни култура. Властовата дистанция е най-голяма в организацията на системите на властта в трудовата дейност, следвана от семейството и най-малка в сферата на политическите идеи. ----------------------------------------------- По този показател България (60) се подрежда сред латинските европейски държави – Франция (Белгия), Испания, Италия и Португалия, както и Чехия (57) и Полша (68) – от бившите социалистически страни.
  3. Добре де, стига сме дъвкали тази тема с печатници и работници, моля те. Всички културни измерения имат значение за бизнеса,аз нямам намерения да участвам в такава дискусия, редактирах (допълних) горния постинг със следното: По този показател България (60) се подрежда сред латинските европейски държави – Франция (Белгия), Испания, Италия и Португалия, както и Чехия (57) и Полша (68) – от бившите социалистически страни. Та, в момента не сме сред Китай и Русия.
  4. Щом като работниците не са очаквали да им кажеш какво да правят , а са си правили каквото си искат - значи отношенията не са крайно неравновластни, както първоначално пишеш. Дайте да не мешаме нещата - това че работниците кръшкат и си правят каквото си искат е израз на друга особеност , други особености (нямам време да правя курсове и семинари в форума); Проблем на всяка българска компания е да държи изкъсо на качеството в производството си. /Освен легендите, а те не винаги са съвсем точни, трябва да се чете и познава цялата теория, което е невъзможно за средностатичeстическия форумец. Когато се оценява степента на неарвновластност/равновалстност за по-просто и правилно оценяване препоръчвам оценката да се прави на базата на следното: (1)може ли да се спори и противоречи с началника, или (2) не, крайно опасно е. При културите с висока степен на PD (Power Distance) с начaлника не се спори. Е ние сме някъде в средата, и както казах това го показват изследванията (ти се опитваш на база на лични впечатления да ги опровергаеш)
  5. Точно така ;), гледаме не какво е положението преди 20 години, а днес. Забележка: 20 години отместване отразява разлика в едно поколение (бях писал наскоро че културата ни се променям в посока универсализъм) Моите наблюдения за днес (2016 година) и момента са, че културата в компанията, в която работя, е по-скоро равновластна, отколкото неравновластна. (разбира се - има отдели с по-високо неравновластие, сравнено с други) -------------- По отношение на особеността равновлaстност/неравластност или още наричана Power Distance-индекс, (PD) сме най-близо до Франция, Италия и Белгия - това го показват изследванията през последните години, (Дори сме малко по-напред от Франция по равновластност), но във всеки случай не сме Китай или Русия ("молчат и не разссуждать")
  6. Всички права в България са индивидуални, разбира се.. Няма такова нещо като "колективни права на цигани или хомосексуалисти", Не знам що за невеж демагог трябва да е човек, за да твърди обратното? Все едно да кажем, че евреите в концлагерите са приемали холокоста...Всъщност комунистическите бушляци сте същите като нацистите..(трябваше да ги избесят, както избесиха нацитата) Оф, не ти ли омръзна да демагогстваш и фалшифицираш истината? /Аз горкия, защо ли питам за етика комунистическите бушляци и предателите, които искат да ни направят отново руска губерния, сякаш предишното "загуберничество" не ни докара най-страшната катастрофа от 650 години насам/ Да припомня фактите - Протестите срещу компрадорския модел през 2013/2014 година бяха правени изключително от младите и образованите (от мрежите, до улицата) http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/danswithme-19.html
  7. Дядо Крамер, изкуфявате съвсем .. Русофилите в българия според онази руска статия (авторът и е руснак) на Романа сте 30 хиляди..
  8. Да не би Москва да е спряла рублите и да се стратира нов проект? Не сме разбрали още от медиите /Няма да ни присъедините към московската тирания и да ни направите дунайска губерния, каквото и да правите, не разбрахте ли най-накрая товарищи - гибридчики/ ---------------------- За протокола - пак демагостваш/популизираш и правиш антинаука. За да кажеш че един народ има в даден момент такава или онакава народопсихология/култура , трябва да покажеш изследвания на неговоте ценности (най-малкото защото културата се мени с всяко поколение) И доколкото такива изследвания, българинът ДНЕС толерира диктатурата по-малко .... от французите
  9. Аз съм на "ти" със съпоставителната културология и теорията на организационната култура и освен това постоянно си подържам нивото (и съответно за особеностите българската народопсихология, като стъпвам на най-новите теории, модели и изследвания на ценностите и нагласите), така че за мен лично такъв вариант е изключен. ------------------ Източноазиатската култура също като нашата приема авторитета за нещо недобро (има множество изследвания по този въпрос); Как в една култура се приемат авторитетите (авторитета) корелира с със степента на себезаличаване/гъвкавост в културата. /Скандинавците и германците също са скептични към авторитетите, ако има значение/. В същото време в източоазиатските култури има повече толеранс към властовото разделение, сравнено с българската култура, в която пък има повече толернсе към властовото разделение отколкото в германската или скандинавските (те са т.н. равновластни култури) ----------------------- В случая с източноазиатските култури и скандинавските такива говорим за висока степен на обществен институционален колективизъм , която е важната особеност за постигането на това за което говоря. Отношението към авторитета от една страна, и от друга страна - отношението към властовото разстояние т.е. дали се толерира/приема или не влаството отстоние - нямат връзка с особеността (тази особеност , обществен институционален колективизъм - исторически се развива при различни култури, поради сходни причини ); http://www.tlu.ee/~sirvir/IKM/Leadership Dimensions/institutional_collectivism.html Както казах нашата култура е (1) с ниска степен на обществен институционален колективизъм - от една страна, което значи че не бихме приемали безусловно модел, който дава не индивидуални придобивки, а колективни такива. ( 2) тя е повече равновластна от източноазиатските, (собено тази на младите и образованите) - т.е ние не бихме приели/толерирали един диктатура, както източноазиатите (повечето хора в България не приемат Путин, защото е дикатор, не защото е руснак, това че има кресливи г****а и пенсионери негови поддръжници, не значи че повечето българи приемаме Путин. ПС: на Първанов му плащат естествено евразийците http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/imena/2016/06/24/2783810_evraziiskiia_honorar_na_purvanov/) ----------------------- Само да отберлежа: Това, което се случва в периода от Възраждането до Освобождението е пример за промяна отдолу-нагоре, (църковно движение, революционно движение - те започват и се развиват отдолу-нагоре)
  10. Голяма част от трудовите емигранти се връщат (някой от тях пак заминават и т.н.) - не става дума само за пари, а за узряване на нагласи и култура.. /Всеки който е живял в Франкфурт, Лондон, или Белфаст вижда какви са недоастатъците в България, още след като слезне на летището в София; Всеки ерудиран човек вижда същото, дори и да не живял в Франкфурт, Лондон, или Белфаст, стига да чете и да се интервесува повече ..За разлика от неерудираният и необразования, който търси" вината" да в кажем турците, в хомосексуалните, а спасението в Русия - пак да кажем/ Елитът (0,5-1 процентът богати) не е склонен да променя стауквото дори и да не компадорски (факт е че всички промени към либерализация в икономиката, исторчески погледнато са протичали по двата начина: - отдолу-нагоре с участието/двигателя на средната класа и образованите, - отгоре-надолу, с авторитарен лидер-реформатор, който създава и налага условно реформаторски режим) --------------------- Сингапурския модел не е приложим за нас. Макар че културата ни е донякъде или преобладаващо гъвкава (склонни сме да копираме и привнасяме модели и практики), нямаме тази висока степен на обществен институционален колективизъм, (имаме култура с много ниска степен на общствен институционален колективизъм), и преобладаващо липсва конфуцианския тип патернализъм
  11. Не съм написал че средната класа се увеличава, та точно аз обясних как и защо средната класа се свива, не знам защо го казваш. Пиша следното: Двигателят и моторът за икономическа промяна (чрез достигане на върховенство на закона) могат да бъдат средната класа, образованите, и голяма част от живеещите и работещи в чужбина. Как така няма как да влияят? Гласуването не го ли отчиташ? Процентът на трудовите емигранти е много висок (над 60 процента), /Трудовите емигранти си внасят парите в България, а на голяма част от тях - членовете на семействата им - деца са в България/ Да се върнем пак тук: Двигателят и моторът за икономическа промяна (чрез достигане на върховенство на закона) могат да бъдат средната класа, образованите, и голяма част от живеещите и работещи в чужбина. Грубо пресметнато - съществува база за промяна от около 1,5 милиона хипотетични гласоподаватели, поради което пиша че процентът на тези хора не е малък. -------------------------- За останалото не виждам смисъл да се повтарям, но ще го кажа по-просто: забравете, че икономическият елит (това са всъщност богатите 0,5-1 процент) ще прави реформи, които: ще осветлят произхода на парите им ще доведат до либерализация и демократизация на икономиката.
  12. Не съм съгласен. Двигателят и моторът за икономическа промяна (чрез достигане на върховенство на закона) могат да бъдат средната класа, образованите, и голяма част от живеещите и работещи в чужбина. Забележка: ако приемем че промяната ще се случи от долу нагоре. Всъщност процентът на тези хора не е толкова малък, според мен е напълно достатъчен за да се извърши такава, стига да се намери повече кураж и търпение, и да се излъчат подходящите лидери - харизматични и природно интелигентни. (за сега само Бат Бойко се вписва в този образ, но както казах и преди - на него не му достигна куража да прави реформи) Елитите, както и зависимите от държавата и необразованите/маргиналните не са такива двигатели. Както елитите, така и зависимите от държавата и необразованите нямат интерес от промени в статуквото; В българския случай елитът е по-консервативен сравнено с други случаи, той няма интерес както от "осветляване" на произхода на средтставата си, така и от демократизиране и либерализиране на икономиката. (примери за такъв елит - Тишо, Иво и Марин от ТИМ) ------------------------- Има вариант в който промяната да се направи отгоре- надолу. Такава може да се направи при определен тип култура (от една страна - при силно патерналистична култура, от друга - с особеност на културата, която я прави лесно "попиваща" най-добрите западни практики и постижения) съчетано с диктатура/еднопартийна система . Визирам промяната в Сингапур: достигането и отстояването на върховенството на закона, и образованието бяха поставени като цел от лидера им Lee Kuan Yew (LKY) преди десетилетия, и сега са постигнати на 100 процента, вследствие на което Сингапур в момента е страната с един от най-високите БНП на човек от населението в света. Донякъде този модел на промяна и развитие се проявява и в Южна Корея. ПС Еднопартийната система и/или диктатурата само по себе си не са достатъчни , културата трябва да има изявена и преобладаваща конфуцианско-патерналистична същност, такава че чрез нея да се постигне всеобщото съгласие за промяна- преминаваща през ясните ангажименти на условно казано "лидера", и следването му от масите. /Едно от базовите неща в конфуцианството е взаимната лоялност между бащата и синовете. Бащата е наистина отговорен и ангажиран (по скоро той е морално задължен) за добруването на синовете, в замяна той очаква същата лоялност от тях. В тази връзка има един интересен факт - допреди навлизането на западните управленски практики в бизнеса в японската култура, изгонването от работа на служител, както и напускането му, са непознати явления/ -------------- Lee Kuan Yew , върховенството на закона и образованието: “In Mr Lee’s vision for Singapore, the strength and vitality of the legal system, including first-rate law schools, a strong and able profession and an outstanding legal service led by a free, independent and incorrupt judiciary, were matters of the first importance,” CJ Menon said in a statement, on behalf of the Singapore Judiciary, to mark Mr Lee’s passing. Още: http://capitalismmagazine.com/2015/03/rule-of-law-trumps-majority-rule-in-singapore-the-legacy-of-lee-kuan-yew-1923-2015/ http://www.themalaymailonline.com/features/article/lee-kuan-yews-strict-rule-of-law-leaves-mark-on-todays-clean-singapore http://www.channelnewsasia.com/news/specialreports/rememberingleekuanyew/news/mr-lee-kuan-yew-was-a/1734474.html
  13. Нефтът и евтините пари общоприето се смятат за един вид проклятие в страните в които няма върховенство на закона
  14. Банкерът Джил: Европа в упрадък ? Глупости, абсолютни митове се насаждат (2 коментара) „Социалната държава Европа”, е постигала най-големите си успехи, когато е била голяма, съзидателна, а не малък съюз от определени съмишленици Пет погрешни представи карат Азия и Америка неправилно да диагностицират европейските болести. И макар европейците да се нуждаят от големи промени, икономическият модел на Европейския съюз може да продължи да работи. Това пише Индермит Джил - главен икономист на Световната банка за Европа и Евразия. Статията му "Пет мита за упадъка на Европа" е публикувана в белгийското издание "Europe`s World". Пресата пише лоши неща за Европа. Гърците и италианците са подложени на сурова "критика", че са заплаха за еврото, а Исландия, Ирландия, Португалия и Испания са критикувани за безразсъдната финансова политика.От безкрайните срещи на върха в Брюксел няма полза. Американците и азиатците все по-често гледат на Европа като на инертен и даже прогнил континент.Ето петте мита, които доведоха до тази погрешна диагноза.МИТ ПЪРВИ. ЕВРОПА Е В УПАДЪКВ действителност - не. Затова говори обемът на европейската икономика, изчисляван в Брутен Вътрешен Продукт. През първото десетилетие на ХХІ век делът на Европа в световното производство остава стабилен на нива около 30%, а делът на САЩ спадна от 31% на 23%.За последните две десетилетия европейският БВП се увеличаваше с около 2% годишно, което е много по-добър от американския показател. При това в някои страни от ЕС показателите на растежа бяха много по-високи.Ирландия след влизането си в ЕС се нареди сред десетте най-богати страни в света, и въпреки кризата, остава в тази първа десетка. След падането на Берлинската стена /1989/, когато комунистическите държави от Централна и Източна Европа създадоха пазарни системи и възстановиха икономическите си връзки със Запада, техните икономики започнаха да се развиват по-бързо от всички останали страни по света, с изключение на Китай. В Полша, например, доходът на глава от населението е нараснал от 2000 долара през 1990 до около 13 000 евро през миналата година.Ирландия и Полша не са изключения. Европа въобще е борбен регион. Тя участва в световната търговия с около половината от всичките си стоки и услуги. Две трети от тези стоки и услуги остават там, в Европа, което е една от най-привлекателните й черти: регионалната търговия помага на бедните страни от континента да догонят по-богатите, затова Европа е най-доброто място за развиващите се икономики. От 1970 до 2009 по-бедните европейски икономики се развиваха с темпове от почти 4% годишно и даже богатите страни си осигуряваха растеж от почти 2% ежегодно. Това е ярък пример за успех: САЩ с темпове на растеж от 1,8% в течение на дълъг период се превърнаха в крайна сметка в най-мощната световна икономика.През последните десетилетия европейците изобретиха "машината за сближаване", която никой никога не е виждал не само в Европа, но където и да било другаде. Ако САЩ приемат бедни имигранти и ги превръщат в състоятелни хора, то Европейският съюз приема в състава си бедни държави и ги превръща в страни с високодоходна икономика. За да станеш богат в останалите части на света, на страните трябва да им провърви невероятно /да намерят петрол, като в Саудитска Арабия /или да действат изключително жестоко /жертвайки потреблението и гражданските свободи, като в източноазиатските тигри/. Но в Европа от средата на 90-те години над десетина страни създадоха напреднали икономики благодарение на самодисциплината - работейки по разумни и здрави норми и правила, и запазвайки платежоспособността си.МИТ ВТОРИ. ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФИНАНСИ СА НАЙ-ЗЛЕНапълно е възможно, че те са по-добре. Парите трябва да преливат от по-богатите и по-бавно развиващи се икономики към страните, които са по-бедни и растат по-бързо. Но в повечето страни по света ние наблюдаваме точно обратната тенденция - ще я наречем "китайски синдром". Страните, изпращащи пари в Западна Европа и САЩ, постигаха по-добри резултати, отколкото тези, които се опитваха да правят най-разумното - да вземат заеми в чужбина, да инвестират у дома и да растат бързо. В Европа капиталът се държи така, както им харесва на икономистите; австрийските, френските, италианските и шведските спестявания се влагат в България, Чехия и Полша, което помага и на двете страни в сделката. Банковото дело в тези държави, което до преди 20 години беше комунистическо, днес е едно от най-напредналите в света. От време на време парите се използват неправилно - те биват харчени, вместо инвестирани - но на всяка страна, където това се случваше, в Европа се падат две страни, които умно и правилно използват тези средства.Страните, компаниите и семействата с големи дългове е по-лесно да бъдат открити в Средиземноморието, но в Централна и Северна Европа те са далеч по-малко. За съжаление финансовите катастрофи, както и самолетните, са много ефектни и завладяващи, и тези малко страни, които неумело и неправилно използват чуждия капитал, се оказват в центъра на внимание. Но в Европа има много повече държави, където чуждите спестявания са помогнали на милиони да избегнат бедността.МИТ ТРЕТИ. ЕВРОПЕЙСКИТЕ КОМПАНИИ СА НЕКОНКУРЕНТОСПОСОБНИНо цифрите ни разкриват съвсем друга картина. Докато в Азия в края на 90-те години имаше бурна икономическа криза, след което настъпи бърз подем на деловата активност, а САЩ извършиха революция в производителността и родиха зрелищен финансов крах, европейските компании тихо и спокойно процъфтяваха. В периода от 1995 до 2009 бизнесмените в Западна Европа създаваха по-бързо работни места, отколкото в Америка. Освен това европейските икономики изнасяха повече своя продукция, отколкото Бразилия, Русия, Индия и Китай, а компаниите от Източна Европа увеличаваха своята производителност по-бързо, отколкото корпорациите в Източна Азия.Естествено в Европа има проблеми. Но те са предизвикани от нестабилното състояние на компаниите и заводите в няколко страни. През последните години растежът на производителността беше със знак минус в Гърция, Италия, Португалия и Испания. А тъй като пазарите и институциите на европейския континент са тясно интегрирани /в нашия случай - тези четири страни даже имат обща валута/, забуксуването на икономиките в няколко страни постави прът в колелото и на останалите.Германия показва, как може да се използва икономическата интеграция, за да се превърнеш в световен лидер. Нейните компании с помощта на прагматичните профсъюзи и социални реформи повишиха своята конкурентоспособност за сметка на придобиването на дъщерни фирми, филиали и партньори в Източна Европа. Те направиха по-ефективни бившите държавни предприятия в страни, като Чехия, а след това започнаха да им дават все по-сложни производствени задачи. Френските и италианските компании правят същото в Румъния и Турция, защото това е добър бизнес модел. Компанията Фолксваген купи преди повече от десет години Шкода, и през миналата година получи рекордна печалба от 21 милиарда долара, докато гръбнакът на автомобилостроенето в САЩ и Япония една свързваше двата края. През тази година Фолксваген се превърна в най-голямата автомобилостроителна компания в света.МИТ ЧЕТВЪРТИ. В ЕВРОПА ИМА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ДЪРЖАВИТова вече зависи от различни фактори. Делът на държавата в Европа наистина е голям. Там правителствата харчат за държавата с 10% повече от БВП, отколкото в неевропейските страни. И всичко това е по една-единствена причина: те изразходват повече за социална защита - пенсии, обезщетения за безработица и социално осигуряване. В това се състои същността на европейския социален модел. Това помогна да се превърне Европа в "свръхдържава по начин на живот": почти по всички обективни мерки качеството на живот във водещите европейски страни е най-доброто за цялата история на човечеството.Но тук има две негативни последици: подобна система отслабва стимулите да се трудиш и налага допълнителна тежест върху държавните финанси. Подобно на САЩ, Япония и Южна Корея, растежът на благополучието означава, че намалява работната седмица и се увеличава отпуската. Но в много европейски страни щедрите правила за социална защита принуждават хората по-рано да излизат в пенсия и да се наслаждават на по-дълъг живот. Днес френските мъже излизат в пенсия девет години по-рано, отколкото през 60-те години, а продължителността на живота им се е увеличила с шест години. Нито една пенсионна система не може да издържи подобно натоварване, ако не се увеличи продължителността на работния ден и броят на работните седмици в годината. През 70-те години французите са работили много повече, отколкото американците, ако смятаме по брой работни часове годишно. Днес е точно обратното.Притежавайки 10% от световното население и 30% от световното производство, Европа харчи за социална защита на населението 60% от общите световни разходи за тази цел. Ако системата не се промени, Европа няма да може да постига максимума от своите трудови ресурси, които през следващите 50 години ще се съкращават с един милион годишно.МИТ ПЕТИ. ЕВРОПА ТРЯБВА ДА ИЗОСТАВИ СВОЯ ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛЕвропа трябва да коригира своите методи и принципи, но не да се отказва от тях. Някои съставни части на нейния модел, като, търговия и финанси работят напълно нормално, макар и там да има резерви за подобрения. Търговията с цифрови електронни услуги ще тръгне много по-добре, ако европейските икономики имат сходни регулиращи правила и нормативи, а финансите ще станат много по-устойчиви, ако регулаторите си сътрудничат повече помежду си. И това вече се случва. Други съставни на икономическия модел, като например, предприемачеството, работят сравнително добре, макар правителствата на Гърция, Италия и Испания да трябва да подобрят условията за бизнес. Но Южна Европа е изключение, а не правило: над половината от първите 30 страни по удобство за правене на бизнес са в Европа. Исландия и Ирландия влизат в първата десетка. А Гърция е на 100 място. Нейният най-голям проблем е не скъпата валута и не недостига на държавни инвестиции, а правилата и нормите, заради които е трудно да правиш бизнес там.Европейците мрънкат, че не са така успешни, като САЩ, в тази "нова икономика" и се оплакват от отсъствието на млади гиганти от типа на Епъл, Гугъл и Майкрософт. Но за да се превърнат в по-иновационни големите европейски държави Франция, Германия и Великобритания не трябва да гледат отвъд океана. Те могат да вземат пример от нашите северни съседи - Дания, Швеция и Финландия. Тези държави заемат първите места в световните класации по иновации, а даже малка Естония ражда такива иновационни шедьоври, като Скайп. Те правят това като заимстват определени свойства на американската система, такива, като устойчив наплив на работници с висше образование, правила за финансиране, които подтикват университетите и компаниите да си сътрудничат, и спазването на правилата за интелектуална собственост. Но бедата е в това, че техните икономики нямат големината на тексаската. Положението може лесно да се поправи. Общоевропейски патент и по-ефективен единен пазар на цифровите услуги могат много да помогнат. И това може да се случи скоро.Европа трябва да промени подхода към работата и към държавата, при това трябва да го направи бързо. Някои страни вече показват как трябва да се правят нещата. Сблъскала се в началото на 90-те години с икономическа криза, Швеция радикално преустрои своята социална система и отслаби регулаторната тежест върху бизнеса. Така тя даде пример на останалите скандинавски страни, като Финландия. В Началото на 2000 година Германия - този "болен" в Европа - проведе щателна ревизия на своите икономически структури, въодушевявайки за сходни действия съседите си, например, Словакия. Време е и страните от Средиземноморието да последват техния пример.На призивите за съкращаване на държавните разходи в Европа често се противопоставя довода, че Швеция има големи държавни разходи и въпреки това икономиката й расте. Но след икономическата криза от началото на 90-те години шведите направиха така, че да си безработен и рано да се пенсионираш не е изгодно финансово, а по-лесно е да започнеш свой бизнес и да плащаш данъци. Освен това те осигуриха ефективното инвестиране на средствата на данъкоплатците в образование, здравеопазване и други услуги. Останалите европейци трябва сериозно да се замислят за намаляване на ролята на държавата, докато държавното управление у тях не стане толкова ефективно и добре работещо, като в Скандинавия. Изключителна черта на Европа е това, че по-благополучните съседи са готови да протегнат ръка за помощ на страните в криза.Европейците трябва да направят големи промени, но Европа показва, че нейният икономически модел може да работи. Но критиците на ЕС трябва да си вземат бележка, че Европа е постигала най-големи успехи и бързо е оздравявала, когато е била голяма, а не малка.
  15. Можем да излезнем от капана на средните доходи когато (1) успеем да осигурим и да поддържаме "върховенството на закона" (2) реформираме образованието си и преминем към икономика с висока добавена стойност, и икономика основана на иновациите. (3) създадем стабилна и широка средна класа (това е по-скоро е в корелация- характерно е за икономиките които са излезнали от капана на средните доходи) (според икономистът въвел терминът капан на средните доходи - отличителните черти, които разделят победителите от победените, се крият в големия дял на класата със средни доходи, и ефективната урбанизация и върховенството на закона, независимо от това, че всяка икономика се развива при различни условия) По първа точка: съдебната реформа (която у нас не се е състояла все още) е по-скоро една от крачките за постигането на върховенството на закона. В действителност дали ще има или няма върховенство на закона зависи и в голяма степен от законотворците - от общото качество на законите, от това как се приемат и какво се постига с тях ("Legality, including a transparent, accountable and democratic process for enacting law" ; "Legal certainty"). http://www.venice.coe.int/webforms/documents/?pdf=CDL-AD(2011)003rev-e
  16. Кризите са нещо нормално и естесвенинено. Големият въпрос за мен е не как ЕС се справя с кризите, а как би могъл да се справи с популизма и национализма, "тор" за които са кризите.. Десетки анализатори и самите политици от ЕС се опитват да намерят отговори и посока; От това което съм чел може би единствената рационална (не казвам правилна, а просто рационална,изпълнима, видима) идея и посока , около която се групират мненията на политиците е ЕС да върви в посока на по-голяма интеграция (ефемизъм за федерализация и централизация) /Забележка:изключвам скептиците, защото те нямат никаква визия - това са същите популисти, за които пиша по-горе; това са тези тези които скачат все още от радост по улиците на цяла Европа след Brexit-a, това са "полезните идиоти" за Русия на Путин и за САЩ на Тръмп, които не искат силна и независима Европа/ Смятам,че това е много опасна и неясна материя и посока - замисълът на ЕС не е да бъде федерация (с Президент/ Лидер), а просто място на договорили се национални държави: място с с определени правила и стандарти, които ще гарантират по-доброто битуване на европоейците (и чрез свободно пътуване и свободна търговия). Всъщност сегашната бюрократичната ЕС (без лидери, с ограничени правомощия на политиците) е точно това което е било целено да се създаде още в началото, и не само това - тя е работила много добре , докато не е имало по-големи кризи и предизвикателства (или когато на кризите е било отговаряно сравнително адекватно, така че да бъдат туширани) Дилемата изглежда е: трябва ли ЕС да се развие към Федерация? (Как ще стане това? Опасността от разпадане на ЕС, ако се тръгне в тази насока не е за пренебрегване, неизвестностите и неопределеностите са много и всъщност никои не е правил задълбочени анализи) . Или трябва да се търсят други неформални или неформални подходи? Забележка: Неформална "константа" (даденост) в ЕС е, че решенията се взимат от двата големи (или по-точно с натежаващата им роля)- Германия и Франция, и в този смисъл, лидерите на тези страни би следвало да играят ролята на неформални лидери на ЕС. Госпожа Канцлерът, за съжаление, не успя да пречупи собственото си его ("его" като принципи, аз самият съм принципен и разбирам това и качество и държание!), и не успя да се покаже като лидер - добрият лидер трябваше да бъде балансьор и обединител, а не човек който налага собствените си принципи на другите. Та в тази връзка "търсенето на нови лидери" е недобре приложимо шаблонно пожелание (защото неформалните лидери са "даденост"- изборите на канцлер на Германия или президент на Франция не зависят от волята на европейците). Какво мислите по въпроса? Накъде трябва да върви Европа и защо?
  17. Прочетох с интерес статията "Съвместно управление" ми звучи малко.. "никак" на мен... Вмъкнато е от авторите, след като неколкократно са написали според мен коректният израз "българско (на Тертер демек) администриране" Ордата има практика да дава за администриране част от териториите си на някой местен княз или цар, така че тезата като цяло не ми изглежда невъзможна и нелогична ..Според мен те не я развиват достатъчно задълбочено в посоката си (която още в началото и в мотото залагат), например с показване и илюстриране на аналогии и примери за администриране.
  18. Фружине, нищо лично, но нямаш ли работа та целия ден ще въртиш и сучеш едно и също? Грамотните и образованите в САЩ (където образованието е в най-голяма степен платено и частно, основно визирам висшето такова, което е много много скъпо), са повече отколкото в България с нейното "безплатно" образование. /В САЩ има диференциация между бедни и богати, индексът на Джини e със около 7 пункта по-висок от този в България https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2172rank.html / Think! Проблемът не е парите, а софтуера на ума ви - свикнали сте някои друг да ви оправя и нани (утре ще искате държавата да ходи до тоалетната с вас)
  19. Пак с твоята си: "бедни, богати", "Карл Маркс", и политикономическите глупости от времето на Живков Проблемът, не е парите, а в качеството; Същите тези условно " бедни" плащаме за държавното централизирано образование с данъците си (независимо какво знаеш или не знаеш - не го плаща партията и държавата, а ти или аз, с преките и косвени данъци които плащаме на държавата), но то се доказва като некачествено (защото е тромаво, защото създава инертна система, защото създава и толерира лоша култура и практики и т.н.) http://bnr.bg/post/100560607/kalin-manolov-centraliziranata-obrazovatelna-sistema-proizvejda-funkcionalna-negramotnost ------------------ И виж отново моля какво ти отговорихме аз и Киров за " бедните"- недей да натякваш и въртиш едно и също като изпуснат от някъде (ако имаш с какво да опонираш- опонирай)
  20. Атом навремето беше дал пример за успешна училищна реформа - тази в Шанхай (аз ще разгледам публикациите по-късно, но който иска може да хвърли един поглед) https://www.oecd.org/countries/hongkongchina/46581016.pdf http://www.forbes.com/sites/nickmorrison/2014/02/05/what-we-can-learn-from-the-success-of-shanghais-schools/#399a907c67be http://asiasociety.org/global-cities-education-network/shanghai-worlds-best-school-system
  21. Въпросите ги разглеждахме принципно (в отговор на Фружин), за да обясним принципа един вид. Иначе да така е, в тази алтернатива докато сме част от ЕС, народът ще предпочита "символично плащаните" университети в Западна Европа пред напълно платените родни.
  22. + Аз също съм беден (не съм средна класа), но съм достатъчно интелигентен,и мъдър за да разбирам че "крайните изпълния" ще са разрушителни за нашето крехко общество (всъщност ще са последния пирон в ковчега на обезлюдяващата се и обезкървяваща се родина, която забележете изпадна в тази катастрофа, след един такова изпълнение) и патриот и родолюбец за да не го искам.
  23. Един млад човек би имал "добра работа",когато има добро обрование. Вижте статистиките - това е принципно положение за целия свят, включително за България, където най-добре заплатените млади са тези завършили най-престижният (престижните) български университети и/или западните такива! На запад(не само в англосансонските страни), заплатата на започващите работа е в корелация(причиино-следствена връзка) от университета му/образованието му -------------------------------------- Е вие крайно левите се оляхте, искате държавата да ви плаща заемите,да ви гледа децата, да ви дондурка докато сте живи, и не знам си какво още?Господа, сталинската комансдно-административна икономическа система отдавна умря (и се доказа като несъстоятелна) ,няма ли да престенете за бога? (или защо просто не отидете в Северна Корея, та и вие да сте спокойни, и ние да сме спокойни от вас?)
  24. Фружине, не може да сравняваш доходите (в реални пари) на рабитещите от началото на 19 век, със същите през 21 век. Проимер в началото на на 19 век, брутния продукт на глава от населението е до 1000 долара по паритет на долара от 1990 година. Ако използваме инфлационен/дефлационен калкулатор, то брутния продукт на глава от населението през 2016 година (за България) е поне 9 хиляди долара по паритет на долара от същата 1990 година. (За САЩ или Германия аналогичният е едно 25-30 хиляди долара).Да обясняваям ли защо днешният брутен продукт в реални пари е 10-20 пъти по-голям от този в началото на 19 век? (Монографията е широко достъпна, и аз съм я цитирал във форума в поне 2 теми), Ако говорим за България: безплатно е само средното образование (можех да видиш барем Конституцията), но висшето не е . Въпреки това почти всички родители намират средства да платят на децата си таксите за университетите - което значи че всичко е въпрос повече на желание и нагласи, отколкото на средства. (за най-бедните има опции, да не говорим че има и възможност да се взимат заеми за обучения- каквато възможност в 19 век няма)

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!