nik1

PS Всъщност не е добре (разбира се). Не знам откъде "идва" догмата за еднаквото третиране на малкия, средния и големия бизнес, ама тя е толкова безпринципна (анти-феърплей), колкото футболен мач межди отбор от двама срещу отбор от единайсет, или - колкото футболен мач между 11 годишни и 21 годишни..Нейната същност е обратна на това което се цели да се постигне със законите и страндартите - равенство и справедливост (най-простия пример - в наказателния кодекс има предвидени различни наказания за маложавните случаи и немаловажни случаи на едно и също деяние , или пък -присъдата за непредумишлено убийство е различна от тази за предумишлено). Ясно е, че на държавата (хазната) и трябва повече оборот (харчене), защото той е източник на косвени данъци и постъпления. За случаите които визираме, допускам че догмата е просто удобно "оправдание" за политиците да накарат малкия бизнес да прави ненужни за него разходи (един вид да прави оборот), включително ненужни разходи за труд, с косвените данъци от който оборот и с осигуровките да се пълнят хазната и НОИ..

Не всяко правило/изискване е нелогичнио и неизпълнимо - всяко заведение за хранене може да си позволи да има топла вода, да е чисто, да има един пожарогасители дрги такива (консултации се дават от ИТ, при някои агенции имат въпросите могат да се задват по интернет), Аз лично като потребител искам да съм сигурен че.няма да се наровя, няма да ме налазят хлебарки, да се заразя или да се запаля. /В Кушадаса в един петзвезден хотел натровиха почиващите с развалена храна (или заразена вода, така и не се е разбра до нашето тръгване)- та линейките хвърчаха през минути. Една дама не се беше въстановила след болничното лечение, и преди да тръгнем за БГ са и били инжекция/ Но има и такива "разбиваащи" случаи като този (случай от книгите на по Илф и Петров):: Фризьорката трябва да назначи от човек електротехническия си персонал(!?) (забележка: не може да извика външен специалист , защото няма такава опция или възможност в правилника, и и няма органи които да правят такива проверки - хипотетичното им съществуване ще е незаконно!) за проверки, забележете моля, които тя според същият правилник е задължена да прави всеки път при започване на работа с инструментите. Та колко се мисли за малкия бизнес и средната класа, аз не знам.

Съгласен съм с теб Наравно биха могли да се третират като пазарни субекти, добре дотук. Администратривно и технически (технологично, инженерно) те обаче не са равни, е еднаквото третиране веднага ги дискриминира. Догмата за равенството тогава не се прилага и разбира като принцип за равенството (затова пиша по-горе има дефицит на концентуално мислене)

В Гърция също съществуват олигархически зависимости, но явно държавата/в лицето на политиците/ и обществото е успяла да "отгледа" средна класа. Най-лесния и непосредствен начин за отглеждане или "засаждане" е създаване на някакви улеснения за малкия и среден бизнес, което според мен е в дефицит (досега) в България. В стандартните изследвания, средната класа се определя само чрез първия критерии - доходи (и/или собственост) вместо чрез 5-те или 8-те, и затова процентите са по-високи, отколкото биха били ако се изпозлват всичките 5 (8) критерия,но дори и при използването на само този критерии, Гърция изглежда като друга планета спрямо България. http://www.grreporter.info/en/crisis_has_destroyed_middle_class_greece/13415 ------------------------------------- В България има и едни "скрити" законови пречки върху малкия бизнес, това е административната тежест на множеството правилници, наредби,закони и касаещи бизнеса е непосилна за малкия бизнес (в тях не са предвидени облекчения за малкия бизнес, които ще намалят администратината тежест, малкия и големия бизнес се третират еднакво. С прости думи казано - една частна фризьорка с ателие, трабва да отдели половината (поне!) от доходите се за за да покрие всички законови изисквания. Има няколко(! ) наредби, правилника и закони които я задължават за назначи човек от персонала (!) за определена дейност, и то човек които трябва да има определна квалификация; Например реално няма нужда инженер или лице с трета квалификационна степен и то забележете от персонала (на фризьорския салон !) да е този който ще прави ежемесечна визуална (!) проверна на изолацията на кабелите, ръкохватките и корпусите на машинката и за стригане, още повече че същата наредба (!) я задължава като работещ с тази машинка /сешоар или маша/ да прави същите тези проверки (същите!) преди всяко заповане на работа. т.е пълна пълна чиновничесака идиотия. (най-просто би било да се напише като изискване работещите да изкарат еднократен двудневен курс за пораженията от електрически .ток, и самите те са бъдат ангажирани с тези проверки, вместо да търсят и/или назначават висококвалифицирани (!) специалисти. Такива обективно се изискват за рутинните проверки и тестове по електроинсталацията в салончето и, във връзка с други изисквания; Тези дейности се извършват от външни лаборатории, Но чиновникът тук показал дефицит на разбиране и познания ( и концентуално мислене). .Не е разграничил офис-средтата и лекопромишлената среда от индустриалната - фризьорката е задължена да прави такива проверки всяка година, все едно натоварването на мрежата и условията и са такива както в Кремиковци! , вместо да кажем един път на три или пет години. Не ме разбирайте погрешно- аз работя в индустрията , и отделно от преките ми служебни задължения съм одитор по два типа системи за т.н. "управление на качеството" - ISO 9001 ,и EN 17025, при които се одитира и "средата" - не апелирам към неглижиране на. правилата за безопасност; Няма как да се мине без тежести върху малкия бизнес, просто така написаните правилници и закони (някои от тях идиотски написани), не оставят много опции пред малкия бизнес, освен да ги нарушава/заобикаля (!) (друг е въпроса че наредбите, правилниците и законите са толкова много, че само специалисти ги познават и разбират)

Хм, отваряш една тема, която е много обширна. През последните 10-15 години в целия свят се наблюдава тенденция към свиване на средната класа, и същевременно - концентриране на богатсвото в богатите ("богатите стават все по-богати"). Темата понякога се политизира (дори несъзнателно) от самите икономисти (автори), личното ми мнение е че причните са комлексни: -на първо място смятам това е кризатата, която редуцира ресурсите (парични и материални) в глобален план и възможностите за достъп до тези ресурси, и така засегна средната класа (както просто и гениално беше отбелязано в публикацията - средната класа се явява посредник между ресурсите (по същество - ограничени, и крайния потребител, т.е тя не разполага с ресурси) -на второ място смятам е действието на закона за намаляващата възвращаемост (или доходност). Какво имам предвид: Бумът на технологиите и иновациите (главно в ИТ сектора, интернета, дот-ком компаниите и т.н.) от края на 20 век отвориха невероятно много възможности пред предприемачите и по-специално пред средната класа, но бумът в края на краищатата приключи . Поддържането на същите нива на икономическа активност вече е невъзможна (докато не започне нов бум в друга или същата област). По маркетинг в университета законът го обясняваха така : За направата на първия трактор са инвестирани малко средства, но чрез него производителността нараства в десетки или стотици пъти. С течение на годините тракторите стават все по-скъпи - всяко нововъведение в трактора оскъпява производството му, но в същото време със всеки следващ модел трактор се постига по-малък напредък в производителноста му (спрямо предишният) В един момент се оказва, че колкото и да се инвестира в подобряване на трактора, практически няма да има промяна в производителността му (за да се преодолее този проблем, трябва да се измисли принципно нова машина и концепция, която няма да е трактор)

Имах предвид истерията с бежанците и нелегалните емигранти, която според мен отвлече общественото внимание от вътрешните проблеми Познавам хора българи,които правят бизнес навън, има и такива, които са се върнали и правят бизнес тук, но смятам (без да съм правил специални проузвания- просто съдя от познатите ми) че емигрантите си остават в по-голямата си част високоплатени и квалифицирани професионалисти (визирам тези които разчитат на продобитите си познания , квалификация и умения в чужбина; има и такива които само гурбетчийстват, емигрират с цел работаи пари, а не образование и квалификация), Племенникът ми се върна от чужбина и откри софтуерна компанийка, но не се сещам за друг такъв случай. /Момичето му, завършило европейско право в чужбина е високоплатен специалист в западна компания, с филиал в София/.

По въпроса ти: Топката е в ръцете на политическата класа (това според мен се вижда в синтеза/обощението от изследването , и аз съм споделям на 100 процента с такова виждане). Ще си позволя малко отлконение в посока политика, без да политизирам, и без да влагам някакви емоции - с цел да се опшитам да отговоря на въпроса как по-точно, какво да се направи, как ще стане. Десните, или десноцентристите по-скоро (ГЕРБ и РБ) в България дойдоха на власт с намерението за реформи, и с прокламирано в споразумението си и програмата си желание и намерение за постигане и отстояване на върховенството на закона. Оказа се, че Борисов не е склонен към "камиказе" изпъления (т.н. партии-камикадзе идват на власт, правят трудни реформи, след което ги свалят, като е възможно те да не възстановят никога вече позиците си), и, заложи на стабилността и на статуквото,....с което пък отпрати отпрати предизборните намерения в хипотетичното бъдеще. .Което означава (според мен де) , че ще трябва да чакаме развитието на "трилъра"..:) Приключвам с виждането си за "бъдещето": Емигрантската истерия в България ще отшуми и утихне до половин - една година, и на дневен ред пак ще излезнат пак социалните и икономически проблеми на България, и смятам също и проблемът със средната класа (той не е от днес!), чието/чиито решение (за мен и според де) е в ръцете на десноцентристите (решаването им чрез реформи).. От моя страна - надявам се в следващата управляваща коалиция да няма коалиционни партии, които не са напълно и ясно определени икономически. Например патриотите, и хората на Бареков смятам не са с твърдо определени позиции, що се отнася до икономика-бих ги оприличил на условно казано "икономически" популисти. Както се видя левоцентристите от АБВ също биха могли да бъдат полезен партньор - вицепремиер от АБВ беше "двигателя" на продължаването на "трудната" пенсионна реформа. (тя наистина е трудна) ./Е, само че АБВ решиха в края на краищатата, да играят условно своя игра и се махнаха от коалицията/

http://www.csp-sofia.org/PDF/BG/sredna_klasa_analys.pdf Намесата на държавата в посока "позитивна свобода" означава намеса на държавата за провеждането на тези реформи (трудните), които ще осигурят по-ефективно и по-качествено образование, правосъдие, здравеопазване. ПС Като говорим за гилдии и съсловия, системи и реформи - единствената състояла се реформа в България досега е при военните. С полицията (полицейската "гилдия") нещата са също трудни, както са трудни в образованието и в съдебната система, даже са по-трудни: От 15 години престъпността при нас намалява; в относителен мащаб намаленията достигат пъти за някои престъпления (брой престъпления на 100 000 човека) , и съответно намаляват в абсолютен, намалява и населението на България, но броя на полицаите си остава същият; А средствата за тях растат ли растат..(Престъпността смятам, като цяло е намаляла, защото обществото си е изградило собствени механизми, а не защото "полицаите са на всяка крачка", всъщност има региони, в които рядко стъпват ).Както казва Перкунас, nik, какво очакваш, ние сме полицейска държава, Политиците като ли че се застраховат, че ще има кой да ги брани от "народната любов"..

Едно уточнение: Статистиката ни използва терминът и философията на "хора/домакинства със средни доходи, доходи в средата т.е." (определение според методика за отчитане на нивата на бедност), и в някои публикации, някои автори (икономически) приравняват тази група със "средна класа", но всъщност това разбиране не е аналог на класическото (западно) разбиране за "средна класа", което е горе-долу такова: http://www.csp-sofia.org/PDF/BG/sredna_klasa_analys.pdf http://www.omda.bg/public/institut/niki/Sredna_klasa.htm Тук се правят някакви оценки за процентът на хората от средната класа http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2005/08/06/232405_v_bulgariia_ima_sredna_klasa_v_zachatuk/ Във форума се бях опитал да обясня някои от разликите между методическото разбиране на НСИ, и класическото разбиране за "средна класа", но вече не помня в коя; В духа на Илф и Петров: при простото методическо оценяване според методиката на НСИ може да излезне че "90 процента от всички кубинци или 93 процента от всички северокорейци принадлежат към средната класа", защото в Куба и Северна Корея доходите не са толкова диференцирани, но това е нон-сенс спрямо класическото (западно) разбиране за средна класа..

По-високо заплащане ще дойде например: - с развитието на/инвестициите в високотехнологичните сектори (секторите, които дават висока добавена стойност), Tова реално се случва в Пловдив през последните години след построяването на сума високотехнологични заводи/производства (на инвеститорите обаче е създадена среда) Публикацията е отпреди година и половина, Sensata вече работят: https://www.24chasa.bg/Article/4622713 В Пловдив в момента средната класа се разраства; Парите, навлезнали в локалната икономика (било парите от заплатите на работещите в тези производства, било парите на логистичните и поддържащи тези производства локални компании) се мултиплицират . Един вид може да се говори за промяна в икономическата структура. http://www.capital.bg/specialni_izdaniia/regionalen_biznes/2016/03/22/2729261_srednata_zaplata_v_plovdiv_narasna_s_200_leva_za_tri/ - заради конкуренцията за квалифицирана работници и служители (Бях чул от мои бивш практикант, че в Шнайдер ръководството е вдигнало заплатите със средно 100- 200 лева, за да не им избягат хората в Sensata - което във врузката която дискутираме значи че някои средни менаждери или част от висококвалифицирания персонал е преминал към средната класа . /забележка: Аз работя във вискотехнологична, но нашенска компания, която изглежда няма да издържи на конкуренцията, както виждаме и обсъждаме по-обективните хора в компанията. Имаме неконкурентна производствена/организационна култура, недобър мениджмент, кофти или отсъстващ маркетинг, нямаме политика за задържане на добрите кадри, лидерството и мотивацията са в дефицит, има дефицит и нежелание за иновационност или вървене в крак (не говоря само за продуктови иновации)/ Доскоро, засега (ще продължим с дискусията, надявам се)

Законодателната ни рамка не е либертарианска, и няма тенденции да става такава Парите, които държавата и общините "взима" посредством тази законодателна рамка от гражданите са грубо казано 40 процента от стойността на създадения от тях брутен продукт (визирам 2016 година) 22 милиарда лева от тях постъпват в държавния бюджет 5 милиарда лева - в НОИ 3,2 милиарда лева - в НЗК 3-4 милиарда лева- в общинските бюджети -------------------- = 33-34 милиарда лева; (+ няколко милиарда пари на съевропейците ни, но това е друга тема) 33-34 милиарда лева са точно 40 процента от съвкупният брутен национален продукт на България, който е около 83-85 милиарда лева за 2016 година. Транферът от тези публични пари по "либертарианските" направления - полиция, армия и съдебна система е около 3 милиарда лева, или само десет процента публичните пари.Тези три милиарда лева, заедно с трансферите за пенсии, здравеопазване и образование са половината от публичните пари.. Синтезирано казано и обобщено: икономическата ни система и рамка е по-сходна с "командно-административната", отколкото с либертарианската (само че "командирите" днес са олигарсите, вместо номеклатурата, както беше по времето на Тошо), ---------------------- На шаманизмите на "мама" Корни Нинова ще отговоря със следното: Ако се въведе прогресивен данък върху приходите на физическите лица, то в най-добрият случай приходите ще нарастнат с около един милиард лева; в най-лошият случай ще имаме намаляване на приходите (защото заплащането ще "посивее"). Най-големите вносители на нарастъка ще бъдат работещите с доходи по-ниски от приетите за доходи на средна класа (голяма част от работещите попадат в "работещи бедни"), защото средната класа в България е много "тънка прослойка"..(по-малко от 4-5 процента от българите се причисляват към средна класа, ако приемем че 1500-1700 лева са доходите на най-долната част от средната класа). Богатите пък могат да избягват със законни средства плащането на големи данъци върху доходите си (както казваше Невски - шефът ми плаща данък върху дохода си колкото за една секретарка), а при нарастване на корпоративните данъци, те просто си преместват инвестициите в страни с по-малки данъчни ставки . Също е вярно, че инвеститорите заобикалят стани с висока данъчна ставка, а е всеизвестно и на икономистите и мисля на болшинството политици и на "средностатичестическите" българи, че българската икономика на тази етап разчита главно на инвестициите, и то външните, за растежа си. не сме Саудитска Арабия, Русия или Елдорадо Забележка: Фактори за растежа могат да са бъдат и са: (1) постигането и поддържане на върховенство за закона; (2) подобряване на образованието; (3) допълнителна либерализация на икономиката. Тенденциите през последните години показват регрес в първите две - Защо? Просто е (за интелигентните хора): Никой не е готов да направи "трудните" реформи (в образователната и в съдебната система) - нито обществото като цяло, нито политиците, нито работещите в самите системи са склонни да направят "трудните" реформи. Какви са тези "трудни" реформи - има теми във форума и за двете (за образованието е писано много , но има и теми за върховенството на закона, в които е писано по-малко) Та това е. Апелирам към повече мислене,мисъл на пишещите тук, и по-малко емоции. Под мисъл имам предвид и да се чете.

Капитане, законовата ни рамка ни поставя в условно в горната половина на класациите в подгрупите на обобщеният индекс Doing Business, който е един от мерителите на либералността на икономикатата: http://www.doingbusiness.org/data/exploreeconomies/bulgaria/ (По броя на режимите и ограниченията сме в средата на класациите, но по-ниско отколкото в класациите на Doing Business) (!) Икономиката ни обаче не е либертарианска (аз съм умерен либертарианец според всички тестове, които съм преминал) - държавата е активен икономически участник : първо: като събира 40 процента от доходите на хората (чрез преки и непреки данъци и такси) и второ (най-важното): само една трета от тези събрани доходи се разпределят/трансферират за дейностите, за които умерените либертарианци смятат че държавата трябва финансира: полиция, армия, съдебна система, с условности - социални дейности, здравеопазване и образование (аз съм противник на безплатното образование, защото у нас то е неефективно и некачествено, и най-важното създава функционално неграмотни млади хора, които са без политическа култура http://www.hermesbg.org/tr/nova-biblioteka/book-45/2397-nad-40-ot-balgarskiteuchenitsi-funktsionalno-negramotni.html Къде отиват другите две трети от събраните пари и какъв е ефектът от тях? Тук малко по-емоционално съм отговорил на въпросите (по-емоционално, но не и по-нерационално, мисля мнението ми е "рационалистично") Няма (или аз не съм намерил все още ) обективно мерило/класация за "степен на олигархическа зависимост", но виждането, че в България съществуват силни олигархически зависимости отразява мнението на социолози, икономисти и журналисти , а също на политици както от ляво (лявоцентристи) така и от дясно (дясноцентристи) на центъра; (Смятам DW за условно обективна политическа медия - тя е западна медия, от страна където, има върховенство на закона, и съществува медиен плурализъм) Питаш #кои ..Показателен е случаят с Делян Пеевски, чиито фирми продължават да печелят обществени поръчки (или поне до съвсем скоро печелеха) Вижте и „Тази илюзорна подреденост в държавата“ или как да си направим медиите комфортни Автор(и): Валентина Георгиева, Списание „Либерален преглед“ Годишник–2015 (част 2) ПС Приемам извинението (от моя страна погледнато - смятам че ме нападаше на лична основа, а аз не издържаш накрая), и приемам случая за приключен.

OT За Филибето: http://www.europeanbestdestinations.com/best-of-europe/european-best-destinations-2016/ (3-то място за Филибето за 2016 година, в класацията за най-добра европейска дестинация) http://www.vesti.bg/razvlechenia/puteshestvia/plovdiv-v-top-10-na-destinaciite-v-sveta-za-2015-6025618 (6-то място за Филибето за 2015 година в класацията на "Лоунли планет" ) Пловдивски забележителности ги има в разни класации ПС http://www.investor.bg/novini/346/a/plovdiv-e-lider-v-kulturniia-turizym-u-nas-za-2015-g-204704/ Отскоро Филибето е и индустриалната "столица" на България, но това е друга тема - вижте и в темата "България на три скорости" https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=Пловдив е индустриалната столица на българия

Мисля има какво уникално да се види от всички чужденци в България, не сме съвсем забутани - Несебър и Пловдив например са в топа на няколко международни класации. (Имат по нещо уникално, което го няма никъде). Руснаците са очаровани от "розовите неща ("козметика и продукти"), от екологията (Балкана, Родопите, по местните зеленчуци и плодове,и балканската ни кухня) - все неща които руснакът няма в родината си.. --------------------- Поуката мисля е, че парите могат да се взимат, но без да се унищожава и вандализира безогледно.. Цитатът синтезира проблема: Ако процесът продължи, вездесъщият български тарикат може би най-сетне ще разбере какво има предвид фолклорната мъдрост, която казва, че прост човек лесно настива.Българският морски бряг необратимо губи своето някогашно очарование и привлекателност, но сигурно все още може нещо да се направи и каквото е останало да се спаси. Какво може да се направи?Първо, държавата трябва да излезе от малоумния унес, в който живее от 20 години, и спешно да изгони мутрите от плажовете. Ако местните общини си събират поне част от дължимите данъци, могат спокойно да поддържат плажовете, както беше в домутренските времена. Ако искат, да забиват чадъри, но на 20% от пясъка. Не повече. После трябва да се гарантира свободен достъп на гражданите до цялата брегова ивица. С морето може да граничи само държавата. Който си е направил частна морска граница, ако обича, да осигури достъп до брега. Или да промени конституцията. Незаконните строежи трябва да се съборят, и то за сметка на инвеститорите, след като платят и солидни глоби. България, впрочем, е уникална страна, в която узаконяването на незаконен строеж е обичайна практика. Между другото ми разказаха за някакъв предприемач, който, след като вдигнал два етажа над разрешеното, върху покрива построил параклис, за да не посмее никой да му бутне строежа. Лукав до благочестие.Строителството оттук насетне да става само с градоустройствен план, след като е изградена инфраструктура (път, канализация, пречиствателни станции). На 150 метра от брега да не се строи нищо. Абсолютно нищо. На първа линия да се строи най-много на два етажа. Наистина два, а не четири, от които после да се развива причудливо уродлив триетажен покрив с балкони. Би било разумно да се ограничи местното самоуправление в черноморските селища относно ново строителство. Брегът е национално богатство, поради което е нормално общественият интерес да бъде защитен чрез известни рестрикции срещу местните изблици на алчност, корупция и предумишлено малоумие. През последните 15 години повечето морски общини се оказаха морално и естетически непригодни за опазване на това национално богатство. Да се твърди, че хората в други туристически страни имат по-добър вкус от българите, вероятно е преувеличено. Но там явно има начини за постигане на някакъв естетически консенсус. Администрацията слага юзда на простотията. Докато всичко това стане, България би могла да привлича туристи със стряскащо откровени послания за себе си. Светът е голям и ...сигурно има хора, за които тъжната истина би била привлекателна. Елате в страната на последните хора, които живеят без никакви правила. Елате в последното убежище на свободата. Елате да видите истински хаос, какъвто никой в Европа не може да си позволи. Заповядайте в страната на най-големите тарикати, където всеки е по-хитър и по-алчен от другия и всички дружно третират своята държава като идиот. Елате да видите какво значи глупост с умисъл. Ще ви покажем как модерният лукс се съвместява с хигиенни норми от Средновековието. Ще ви покажем "Бентли" в гето. Елате да видите с очите си нещо, което сигурно никога не ви е хрумвало - как развитието води до деградация.

PS Черноморските западни и руски туристи са също така културни, исторически и екологични туристи : ходят до Несебър, Балчик, Казанлък, Шипка, по Балкана, из Родопите, до Пловдив/София, купуват козметика и сапуни от розови деривати, ядят нашенска зеленчуци и плодове, опитват ястия от нашата кухня - изборените са уникални.. Но самия ни черноморски (морски) туризъм не струва

Не, бизнесмените и "бизнесмените" не са идиоти, просто си перат и/или инвестират парите в недвижимост..По цял свят е така: хората си инвестират парите в имоти, включително по-богатите - в хотели, макар и нищо да не разбират от хотелиерство. Нормата на печалбата от този бизнес при нас е 0,5-1 процент, но инфлацията и поскъпването на имотите ги прави атрактивни. Това не е точно туристически бизнес и туризъм и хотелиерство, ами е по скоро investment, и от тука идват цялата неразбория и несъответствия. За какво хотелиерство може да се говори при морски сезон от максимум 3 месеца и половина, при сезонен и случаен персонал? --------------- Да видим кои са основно потребителите на този бизнес: -заклети пияндета или хора свикнали да си пийват повечко и поредовно от Западна и Северна Европа и Русия (алкохолни туристи имаше и Кушадасъ, ама по разбираеми причини - малко на брой) -младежи и млади хора, изживяващи мечтата си си за много и евтин алкохол, секс и "лепа жени"(както казваше Ферди, управителя на ресторанта на хотелчето от Кушадаса- за българските плажове) -млади двойки и семейства от БГ, на които не им се кара с кола до турската ривиера, и нямат достатъчно средства за лятна ваканция в Гърция (в Гърция е по-скъпичко (понеже българина е свикнал с колата си, като с кожата на задника си, той не приема автобусното пътуване като алтернатива) -руснаци от средна възраст и техните семейства, собсвеници на един или повече от 300 00 руски имота по черноморието. ("Местни" руснаци има във всяко градче по южното черноморие, в което съм бил) - любители на морето (и плажовете) - като мен, аз ходя и в Гърция и в Турция, и бих отивал и на антарктида ако там можех да плувам и после да се излежавам на плажа.

Созопол 2015 година Малката квадратна нишата под хотела, в средата на снимката, е отвор за изходен канал, течността от който се излива в яма .... на самият плаж (попивайки в пясъка му) .

Синеморец 2015; Капанчето на плажа "Бутамята" изглежда вече се казва "Цици има по целия плаж, пици само при нас".

Някой ми беше казал че Заведението с надписа "Цици има из целия плаж , пици има само при нас" е изгоряло преди известно време. Миналата година бях за един ден на Бутамята, капанчето беше на мястото си тексът на надписа беше същия само че по красиво и ясно написан от този който е на снимката в статията (утре ще го пейстна, снимах го но явно съм качил снимката на служебния си компютър) Ахтопол е запазен и приличен/естетичен (все още).. Местните ми казаха че градът все още няма одобрен градоустройствен план , но предполагам че скоро ще му "приемат" плана и "торнадото" ще мине и през него. ----------------------------- Пуснах темата неслучайно .В събота се върнах от почивка в Кушадасъ..Който е ходил или минавал през Кушадасъ, мисля ще ме разбере. /неосманизъм, геоосманизъм , все тая- братята турци знаят какво и как да го правят: застроено , но не презастроено, строено с европейски стил, естетика и и качество (и с прекрасна инграструктура, улици и тротоари), а обслужването по хотелите е с няколко гърди по-напред с балканско-нашенското Е не съм свикнал с пазарлъка там и един път ме преметнаха с 50 лири,които изглежда хвърлих на вятъра, ама това е друга тема/

Репортаж Добре дошли в Мутросел! Welcome to Bulgaria Почти цялата истина за българския туризъм, или защо простият човек лесно настива Ясен Бориславов Снимки:Архив Хотел "Бела виста" над плажа Бутамята. Приходите от туризъм в черноморските курорти това лято са спаднали с повече от 30%, тъжно обобщиха туроператори в края на сезона. Дали е заради световната криза, или заради глупавото застрояване и мутризиране на брега? Вероятно заради двете. Но спадът на приходите всъщност е хубава новина. Възможно е да провокира мисловни процеси в туристическия бранш и в държавната администрация. Защото същинският проблем на българския туризъм отдавна не е развитието, а как то да се спре и ако може, да се върне назад. Тъй като развитието е радикално сбъркано. Туризмът е дейност, която предполага специфични човешки качества, като приветливост, гостоприемство, добронамерена общителност и най-вече въображение. Иначе казано - интелектуална работа. У нас желанието на хората да пътуват и да почиват през лятото по традиция е превърнато в ресурс от хора с оскъдно въображение, често недобронамерени и склонни към дребни, средни и по-едри шмекерлъци. Дефектите са, общо взето, едни и същи навсякъде, но най-добре личат там, където туристическата индустрия е развита през последните години. Такова място е Синеморец. То е изразителен пример какво може да постигне за съвсем кратко време симбиозата между алчност, беззаконие и простотия. Очарователното някога селце е на 5 км южно от Ахтопол. Разположено е на полуостров над устието на Велека, така че от три страни се вижда морето и това обяснява името му. Но морето вече все по-трудно се вижда. До 1992 г. там беше гранична зона и се ходеше с открит лист, което правеше мястото още по-интригуващо. Повечето къщи бяха едноетажни "шаронки" (строени с бежански заем през 30-те години), между които имаше и някои по-нови двуетажни или триетажни. Синеморец беше харесван и обичан от хора, отегчени или отвратени от тривиалните морски курорти. Летуването там минаваше за хипарлива екстравагантност. За последните десет години селото е застроено с четири- и пететажни хотели и грозновати жилищни блокове, между които тук-там се гушат стари къщи в очакване да бъдат продадени, а парцелите - застроени. Естествено, урбанизацията е направена, без да има улици, само главната и още три-четири са асфалтирани. Баналната за повечето черноморски селища тема за фекалните води, които се изливат в морето и все по-често резултатите от това се виждат с просто око, е актуална и за Синеморец. Пречиствателна станция няма. Изглежда, повечето хора, които са инвестирали тук, са харесвали селото, защото е било диво и неосквернено от строителна истерия. И са се постарали да променят точно това, което ги е привличало. Синдромът е описан от Дж. Хелър в "Параграф 22": "Сестра Дъкет намираше Йосарян чудесен и вече се опитваше да го промени." Очарователното някога село вече е придобило силуета на софийския квартал "Лозенец". Май причината е същата като причината, поради която някога на първомайските манифестации в Ангола рисуваха Маркс и Енгелс като негри. Застрояването явно ще продължи и няма изгледи да е по-прилично от това, което вече е направено. Част от терените край морето са продадени и заградени, а други канят купувачи с едроплощни табели For sale. На някои места брегът е недостъпен, понеже е станал частен. На едно от най-красивите места до морето се извисява грозна пететажна сграда в груб строеж. Явно ще расте нагоре и ще закрие изгледа на други бъдещи постройки. Сега изглежда грозна, защото е недовършена, но един ден ще е ясно, че си е била грозна по идея. И най-лъскавият хотел, построен на неподходящо място, става дефинитивно грозен. Поради което голяма част от строежите по морето са дефинитивно грозни. Примерите са в изобилие, но един от най-фрапантните е хотел "Марина палас", който разследваният за измами президентски спонсор Л. Стойков построи (дали не и с европейски пари?) в курорта "Дюни". Тук-там край брега в Синеморец има хубави двуетажни къщи, каквито би трябвало да бъдат всички в тази част на селото. Един приятен, но неосъществен силует поради особеностите на българския преход - струпване на необяснимо големи богатства у нагли и примитивни хора с безмилостно лош или никакъв вкус. "Бутамята" е южният плаж на Синеморец, някога прелестно див и вече даден на концесия. Ивицата е широка, но плажът не е голям. На пет реда до морето са забити чадърите на концесионера. Деветдесет на сто са празни, защото повечето хора не искат да плащат по 5 лв. за чадър и още толкова за шезлонг, тъй като смятат това за изнудване. Поради което 90% от плажуващите са сгъчкани в самия край на плажа, където концесионерът не е забил чадъри, спазвайки явно с нежелание и само отчасти разпоредбите на закона. Картината е банална и е позната по цялото Черноморие. Точно над "Бутамята" преди пет години е построен импозантният хотел "Бела виста" с около 200 стаи и над 400 легла. Името явно е избрано заради хубавата гледка и инвеститорите (трибуквена групировка) видимо не са се притеснявали, че техният хотел, меко казано, загрозява пейзажа. Строителното разрешение, изглежда, е било за четири етажа (на това ниво кота корниз е загатната с нещо като керемидени гащички), колкото е допустимата височина в селото, но хотелът има шест видими етажа. Решен е в розово, зелено и жълто и прилича малко на дисниленд. Архитектът сякаш се е опитал да придаде игриво-шеговита нотка на безобразието, което е направил. Над една от арките (любим орнамент на внезапно забогатялата бедност) е отлята от бетон главата на Уди кълвача. Ако един ден хотелът бъде сведен до законната си височина, на това място би могло да се постави, пак от бетон, главата на кмета на Царево Петко Арнаудов (БСП), който според местни хора е направил възможно строителството на това недоразумение. Или пък главите на Царя, Станишев и Доган поради същите причини. Би могло главите да се сменят по време на сезона като една атракция. Хотелът има басейни, ресторанти, барове, тенис корт, сауна, летен театър, магазини, детегледачки, аниматори и т.н. Всичко необходимо, за да прекара човек добре и далече от морето. Защо тогава е трябвало да бъде изцвъкан точно над "Бутамята"? Можеше да е в град Симитли, в Карнобат или другаде. До "Бела виста" има два шестетажни жилищни блока с намек за нещо като виенски сецесион във фасадите. До тях има три пететажни блокчета, които приличат на луксозни миньорски жилища. Около тях терените все още са празни, но съдбата им вероятно няма да е по-различна. Впрочем същият процес вече напредва и в Резово. Разглеждайки тези чудеса на безвкусицата, се сетих за нещо друго. Преди няколко години на плажа "Харманите" в Созопол, на самия пясък се появи хотел. След като беше завършен и вече работеше, от общината внезапно го забелязали и много били изненадани. И възмутени. Ужасна история. Щели да съборят това отвратително безобразие. Този път наистина. Но ... се оказало, че хотелът бил специално направен за инвалиди, да могат лесно да ходят на плаж. Поради което, няма как, оставили го. Няма данни там да са нощували инвалиди. Това е самотен пример за строителните шмекерии, които се правят и/или насърчават от общинските администрации. Ако предумишлената глупост беше квалифицирана като престъпление по НК, вероятно много от черноморските кметове и общински чиновници трябваше да бъдат осъдени. Има архитектурни грозотии, които в своята претенция за оригиналност стоят нелепо, глупаво и дори смешно. Но има строителни нелепици, цвъкнати на уникални места, които с вида си предизвикват усещане за физическа болка. Има грозота, от която боли, и ако един ден някой се заеме да изследва това явление, може да го направи по Българското Черноморие. Всеки, който помни очарованието на брега между Созопол и Каваците, би трябвало да изпитва физическа болка от онова, в което бяха превърнати тези места. Но в България хората с чувствителност на тази тема са прекалено малко, за да бъде тя обществен проблем. Простотията и кичът тук никога няма да изчезнат и може би така е по-добре. Не е изключено считаното за грозно днес някой ден да минава за екзотично и чаровно. Дали? Докато си мисля тези неща, отивайки към ресторант "Хоризонт", където храната, цените и обслужването са най-приемливи, дочувам разговор. Млада жена обяснява, че хотел на първа линия в "Слънчев бряг" предлага стая със закуска за 30 лв. "Пари да ми дават, няма да стъпя там", отговаря нейният събеседник. Интонацията му подсказва, че има сериозни автобиографични аргументи. На всеки човек по време на отпуска му се иска да се чувства свободен. Туристическата индустрия, вероятно не само у нас, се стреми да ограничи свободата, да я вкара в релси и да я превърне в ресурс. И по правило се започва от паркирането. Зад "Бутамята" има поляни, отъпкани от паркиращи през лятото коли. То е нещо като естествен паркинг, който обаче е ограден с тараби, на които пише "Общински паркинг - 2 лв". Сумата не е голяма, но поражда усещането, че си се озовал в ръцете на някакви джебчии. До оградените площи има неоградени, където също паркират коли. Там има свободно забодени табели "Паркинг - 1 лв". Не е ясно защо, а и никой не си прави труда да пита. Един чичо с отегчена физиономия събира левчета. Не дава документ, а пише на листче номера на колата и го дава на шофьора да го сложи на таблото. Нещо като застрахователен стикер. Усещането, че си попаднал сред селски тарикати, се засилва. На "Силистар", най-южния залив по Българското Черноморие, по-едър тарикат е успял да придобие земята, през която се минава за плажа. Сложил е строги и лаконични табели "Частна собственост". Пътят до там е много, ама много черен и стига до поляна. Тук се плаща по 4 лв. за паркиране на място, което също не е паркинг. Естествено, никой от тези "предприемачи" не плаща данъци. Да поискаш фактура или какъвто и да било документ в някой от хилядите малки хотели по морето, се смята за девиантно поведение. Това не е тайна за местните власти. Приема се за нормално. Традиция. От "Бутамята" до "Силистар" има екопътека с табели, които подробно обясняват уникалността на тази местност. Вероятно е направена с европари. На някои места пътеката е съвсем тясна и минава по стръмен сипей на десетина метра и повече над скалите. Не е осигурена с парапет или поне с въже. Могло е да се направи, но нещо не е достигнало - дали пари, дали акъл. Вероятно ще стане, след като някое дете пострада и някоя майка писне на умряло. Не по-рано. На плажа "Бутамята" има капанчета. Над едно от тях е опъната голяма реклама: "Цици има по целия плаж, пици има само при нас". Минава за връх на остроумието. Зад капанчетата мирише на канал, защото...канал няма. Мръсните води изтичат от една тръба в пясъка. Мястото е оградено с рогозки да крият срамотиите, но миризмата тласка въображението в неподозирани посоки. В центъра на Синеморец има зарзаватчийница. Пише, че зарзаватът е от селски двор. Вероятно някаква част от стоката е била такава, но наличностите в края на август видимо са от борсата. Млада жена се опитва да ми продаде кило праскови за 4.90 лв. Отклонявам офертата, защото два часа по-рано на път за Бургас съм си купил по-хубави по левче. Пред друг магазин клечи бабичка с кошница едри домат и. Те наистина са градински. Питам я колко струва килото. Бабичката ме оглежда внимателно и започва да мисли. Понеже мисли трудно, тя мисли бавно. Най-после ме е претеглила и обявява цена - 2 лв. Няма кантар, но ме уверява, че доматите са по кило единия. Давам 5 лв. за два едри домата, но не чак по кило. Бабата, като истински курортен търговец, няма дребни, около минута се суети и после весело закръгля сметката в своя полза.На десет минути от "Бутамята" е прекрасният и все още недокоснат от мутризиращи сили плаж "Липите"Трудно достъпен е, минава се по стръмна пътека. Може и с кола по обиколен черен път. Повечето хора, които го посещават, се стараят да не оставят боклуци. В края на плажа има два контейнера, в които плажуващите си ги изхвърлят. Някаква грижлива общинска ръка през ден събира боклука и... го складира на десет метра в горичката, както е в черни полиетиленови торби. Мястото е превърнато в бунище с милиони мухи. Каква е идеята на това усилие? Не е ясно. Предполагам, да се прогонят някак хората и да се насочат към чадърите на концесионера в съседния залив.В центъра на Синеморец има малко и приятно на вид ресторантче "Хелиос". Поръчах си мастика с лед. Симпатично момиче я носи след малко и обяснява, че имат проблем с ледарката, поради което лед не ми се полага. Не се извинява, а само ме информира. Поръчвам си порция зарган (10 лв. за 200 г), като преди това питам дали е пресен. Заклеват ми се, че е полужив. Знам, че прясна риба през лятото се намира инцидентно от познат рибар или в някое рибарско капанче, но предния ден бях видял да вадят зарган от един талян и реших все пак да рискувам. Поднесоха ми глава от сайра с част от тялото на рибата. Общо към 200 г, но повечето глава, украсена с обелка от краставица и парченце морков. Опитах се да обясня, че това не е зарган, а друга риба, която прилича на зарган, но дори не е черноморска, а още по-малко прясна. Момичето отвърна, че са поръчали на снабдителя зарган и той това им е донесъл. Всеки път това им носи. Попитах дали ако им беше донесъл шаран и него щяха да предлагат за зарган. Момичето прие с усмивка моето нахалство и нищо не каза. За подобно нещо в славните балкантуристки времена вероятно целият персонал на ресторанта щеше да ми дръпне моряшки бой. А сега се отървах с една усмивка.У нас отношението към туриста изглежда традиционно белязано от високомерието на тариката спрямо баламата. За българския туристически предприемач (ако наречем така хилядите самодейци в тази област) туристът е нещо като паламуда.Той е полуодушевен предмет, който пуска кинти, както рибата пуска хайвер и после си заминава. Поради което понятието "туристическо място" има общо взето отрицателна конотация. Означава неоправдано скъпо и кичозно средоточие на балами, обслужвани от тарикати. Впрочем това не само у нас е така, но у нас тарикатлъкът е в повече и бие на очи.Българският туристически продукт няма собствена физиономия. Той е епигонски и се стреми да прилича на нещо, което не е и не може да бъде. Нещо като мастика "Зорбас". Произвежда имитации на лукс или фалшива фолклорна автентичност, няма чувство за мярка, усет за дистанция и пропорция. Точната дума за всичко това е кич. Това обяснява и океана от кич, който залива курортите всеки сезон. В Синеморец това личи по имената на хотелите и къщите за гости - "Афродита", "Бавария", "Асти", "Филаделфия", "Доминго", "Калифорния", "Катерини", "Стела Марис", "Paradise garden" и т.н. Сред тях зад табела "Продава се" стърчи хотел "Шопска среща", изглежда, за да подскаже с името си защо това някога очарователно със своята откъснатост от цивилизацията селце днес прилича на софийския квартал "Лозенец". Единствено старата пивница "Велека" с очукани железни маси, старовремски тезгях и сладникава миризма на мента, мастика, цигари и лимонада напомня за времето, когато в Синеморец се ходеше с открит лист.Ето защо резкият спад на приходите в туризма е много добра новинаАко процесът продължи, вездесъщият български тарикат може би най-сетне ще разбере какво има предвид фолклорната мъдрост, която казва, че прост човек лесно настива.Българският морски бряг необратимо губи своето някогашно очарование и привлекателност, но сигурно все още може нещо да се направи и каквото е останало да се спаси. Какво може да се направи?Първо, държавата трябва да излезе от малоумния унес, в който живее от 20 години, и спешно да изгони мутрите от плажовете. Ако местните общини си събират поне част от дължимите данъци, могат спокойно да поддържат плажовете, както беше в домутренските времена. Ако искат, да забиват чадъри, но на 20% от пясъка. Не повече. После трябва да се гарантира свободен достъп на гражданите до цялата брегова ивица. С морето може да граничи само държавата. Който си е направил частна морска граница, ако обича, да осигури достъп до брега. Или да промени конституцията. Незаконните строежи трябва да се съборят, и то за сметка на инвеститорите, след като платят и солидни глоби. България, впрочем, е уникална страна, в която узаконяването на незаконен строеж е обичайна практика. Между другото ми разказаха за някакъв предприемач, който, след като вдигнал два етажа над разрешеното, върху покрива построил параклис, за да не посмее никой да му бутне строежа. Лукав до благочестие.Строителството оттук насетне да става само с градоустройствен план, след като е изградена инфраструктура (път, канализация, пречиствателни станции). На 150 метра от брега да не се строи нищо. Абсолютно нищо. На първа линия да се строи най-много на два етажа. Наистина два, а не четири, от които после да се развива причудливо уродлив триетажен покрив с балкони. Би било разумно да се ограничи местното самоуправление в черноморските селища относно ново строителство. Брегът е национално богатство, поради което е нормално общественият интерес да бъде защитен чрез известни рестрикции срещу местните изблици на алчност, корупция и предумишлено малоумие. През последните 15 години повечето морски общини се оказаха морално и естетически непригодни за опазване на това национално богатство. Да се твърди, че хората в други туристически страни имат по-добър вкус от българите, вероятно е преувеличено. Но там явно има начини за постигане на някакъв естетически консенсус. Администрацията слага юзда на простотията. Докато всичко това стане, България би могла да привлича туристи със стряскащо откровени послания за себе си. Светът е голям и ...сигурно има хора, за които тъжната истина би била привлекателна. Елате в страната на последните хора, които живеят без никакви правила. Елате в последното убежище на свободата. Елате да видите истински хаос, какъвто никой в Европа не може да си позволи. Заповядайте в страната на най-големите тарикати, където всеки е по-хитър и по-алчен от другия и всички дружно третират своята държава като идиот. Елате да видите какво значи глупост с умисъл. Ще ви покажем как модерният лукс се съвместява с хигиенни норми от Средновековието. Ще ви покажем "Бентли" в гето. Елате да видите с очите си нещо, което сигурно никога не ви е хрумвало - как развитието води до деградация. Добре дошли в Мутросел! Welcome to Bulgaria. http://www.segabg.com/article.php?issueid=4246&sectionid=5&id=0001201

Принципно погледнато ние хората , ние българите, хората сме индифирентите и абдикиралите. (При последните протести за смяна на системата, в Пловдив излизаха на протест само една група от 30 човека) Защо се случи това (казвам случи, защото помня милионните протести, в които съм бил участник)? Днес четох една статия в Дойче Веле, която ми даде някакво задоволително обяснение (за мен) - статуквото просто изсмуква и попива енергията за промяна.. Да, и освен това сега младите и образованите могат да си хващат шапките, и всъщност го правят, с което допълнително се обезсилва и обезкървява нацията в желанието и за прогрес и промяна тук..../Двете "злини" от членството ни в ЕС са евтините пари/субсидиите и емиграцията/

Благодаря за уточнението, Киров. И аз да уточня нещо: Дясно и ляво имат ясна дефиниция, но много често тези дефинции не се разбират или въобще знаят на популярно ниво (а и не само на популярно ниво- част от политиците ни са ниско/слабо ерудирани, нормално е при определен вид електрат и избраните политиците да са такива ..БГ- електората на партиите става все по-изпаднал, при отдръпването на по ерудираните хора от участието в изборите). Та, принципно погледнато диктатурите по-често са леви: при тях има намеса на държавата, и/или целенасочена ненамеса в полза на един или друг икономически играч или страна..

Ти си уникален случай с това, че попиваш всяка лява радикална идея и идеология най-безкритично и първосигнално (хора всякакви, просто за мен си уникален) По-малко данъци, значи, че в хората ще остават повече пари (не само в богатите, но и в средната класа, и в хората, чийто доходи са под тези на средната класа.) Въпросът за социланите помощи е интересен.. Никой десен не твърди и не смята, че не трябва да има социални програми, напротив. Социални помощи за кого и за какво? Ако човекът е здрав и в работоспособна възраст, но беден (дали защото е безработен, или работещ беден или защото има условно по-големи разходи, все едно), пак ли държавата трябва да го подпомага със социални помощи? У нас е общоприето да се смята , че обществото (държавата) трябва да помога на бедните, ама доколко това е рационално и осмислено? Това за "гъвкавото законодателство" са си някакви твои измишльотини, които не смятам да коментирам (как един път не седна да прочетеш нещо за върховенството на закона?)

Хора, пийте си хапетата редовно. Ти твърдеше че моделът ни е икономически либерален, не аз..Това е цитат от теб: В България, където олигархичните зависимости са много силни, имаме свръх намеса на държавата в икономиката, ама трансферите в социални дейности, образование, в полиция, армия и съд са едва една трета от разходите на бюджета, и независимо дали управляват ляво или дясно центристи. Не, не бюджетът е дойна крава, а ние сме тази дойна крава, защото бюджетът се формира с нашите пари (е забравих че вие фатмаците и шапкарите, също сте на държавната хранилка и поилка).

Едно вметване: "Лявото" в иконимиоческото пространство не винаги значи социализъм. (Забележка: в западната парадигма лявото е аналогично със социализъм. Тази парадигма е вярна, но само за запада) "Лявото" и "дясно" отразяват степента на намеса на държавата в икономиката. В България имаме типичен случай на свръх-намеса на държавата в икономиката. Хората в България разполагат само с 60 процента от спечелените си пари, останалите 40 процента се вземат като данъци и такси в главно от държавата (с тях се формират държавния бюджет и различните фондовете). Малка част от тези пари се разпределят пряко за: -социални дейности и здравеопазване (годишните трансфери от бюждета са от порядъка 6-7 милиарда лева) -за полиция, армия и съд; (около 3 милиарда лева) В голямата си част с тези пари (да кажем около 20 милиарда лева) държавата се явявя групен икономически играч - инвеститор, и най-вече спонсор на определени икономически субекти. /При система на политико-корпоративно -приятелско-олигархични зависимости, или по народно казано при партийно-мафиотската система, не само се облагодетелстват определени икономически субекти - те се спонсорират чрез обществените поръчки. Смята се според някои изследвания, че парите които се плащат за дадена обществена поръчки са средно два пъти по-високи в България за същата спрямо други страни/икономики от нашата "ръка".Не трябва постоянно да се самозаблуждаваме с розови извинения че при нас имаме 2 пъти по-слаба ефективност от колкот да кажем В Сърбия .Скромното ми мнение че цените тук са завишени преобладаващо заради по-силните олихарчино-партийни зависимости в България. /Политиците от Народното събрание мисля просто си затварят очите пред нагласените сделки и сделките с нереалано високи цени, само за да не си развалят рахата и да си осигурят някоя друга година повече в парламента и във властта. Факт е едва скоро имаме някакво по-модерно антикорупционно законодателство, и е факт че Сметната Палата при нас все още не прави прегледи и одити за целесъобразността и ефективността, (както правят Сметните Палати в Западните страни) а само за законносността./ ПС Бюджетът на България за 2016 в паритетни пари, (реални пари, по паритет на покупателната способност) е почти толкова колкото на Гърция за 2016 година, само дето ние гнием в мизерия. Защо? Има два отговора (не са взаимно изключващи се) А): защото сме по-неграмотни икономически от гьрците (т.е политиците ни като менаджери са по-неграмотни) Б) Кражбите тук в общественото са по-големи и безогледни А или Б е преобладаващо? "Прост човек лесно настива 2": Българинът все още е индифирентен към общото и общественото (15-20 години поне една трета или една четвърт от обществените му средства изтичат в незайна посока, а той обвинява бурки, турци, русофоби и БКП за мизерията. Вдига бунт обаче ако му се вдигне парното и тока (т.е само ако му се вземе директно от джоба, от личното) Вместо да разстреля онези 240 негови душмани от парламента, който са пряко отговорни за мизерията му , той си ги избира пак..