nik1

Особени белези на морския туризъм в България. -A+A Ясен Бориславов Слабичък се оказа тази година летният туристически сезон. Според официални данни от сайта на Министерството на икономиката до края на юли уж имало ръст около 6%, но според хората от бранша всъщност било спад и то значителен. Ако се вярва на Института за анализи и оценки в туризма, спадът е 12 %. Така изглеждат нещата отстрани, а отвътре май е по-зле. Че сезонът е слаб се усещаше още в началото на август по истеричните табели „Свободни стаи!!!” (непременно с три удивителни), закачени там, където преди години се четеше „Няма свободни легла”, изписано с явна досада. Нека надникнем в генеалогията на трите възклицателни знака. В тях личи тревога, дори отчаяние и подсказват интересни неща не само за българския туризъм, но и за специфичната менталност на съвкупната национална общност. Авторите на тревожните вопли сигурно се питат: „Защо стана така? Къде сбъркахме?” Ще опитаме да обясним. Презастрояването на курортите е тема, която от десетина години обилно се предъвква у нас, но от това нищо не е последвало и никой не е спрял да строи, каквото поиска и както поиска. Поради което красивият някога черноморски бряг вече изглежда необратимо полазен от строителна екзема. Това са стотици, а може би и хиляди нови хотели, нелепи жилищни блокове и курортни селища. Всичките (или почти) бяха построени през последните години върху терени, които авторите на тревожните апели с трите удивителни реституираха като земеделска земя и после продадоха на строителни предприемачи, които ги застроиха, продадоха ги и си заминаха. С парите от продажбата на някогашните си ниви продавачите вдигнаха още по два етажа над и без друго грозните си четириетажни къщи с идеята да ги дават под наем. Или пък си ги сложиха в някоя банка да им ги мъти, а пък банката ги е дала като кредит на онзи, който е построил хотел на мястото на нивата. След всичко това хитрият и алчен селянин от Приморско, Созопол или Несебър, който някога е имал парче земя и къща с постоянно заети стаи, сега няма земя, но има „Свободни стаи!!!” и продължава да е беден, защото не е разбрал, че истинската бедност е в главата му. И друг път сме казвали, че простият човек лесно настива. И още нещо. Като оставиш простия човек да се развива свободно, той си развива и простотията. А като стана дума за простотия, нека видим какво друго предлага българският морски туризъм. Туризмът като всяка индустрия е двусмислен, може да носи ползи, но и големи вреди. Философията на тази индустрия е да те накара да си купиш нещо, което всъщност си е твое. Той продава гледки, настроения, усещания, мигове на привидно безгрижие и забрава. Как става това? Туристическата индустрия внимателно следи какво хората обичат да правят и най-вече къде обичат да ходят, за да ограничи достъпа, да се настани на тези места и да започне да къса билетчета. Това е цялата магия на този бизнес - да породиш желания, които после да задоволиш на определена цена. Това впрочем е и магията на всеки бизнес. Туристическата индустрия търси уникалното, привлекателното, красивото и приятното, за да заяви претенции към него, да го опакова във вид на услуга, да му сложи етикет и да го предложи за продан. Поради което всичко, до което се докосне туризмът, губи от своята уникалност и автентичност, понякога повече, друг път по-малко. Селската бабичка, която плете чорапи или рогозка от церевична шума и меси баница, припявяйки някоя народна песен под възхитените погледи на група бледи скандинавци, не е селска бабичка. С помощта на туроператорите тя е отчуждена от селското си битие и е превърната в атракция. Това не е бабичка, а бутафория. И не само у нас е така. Както пише Николас Давила: „Варваринът руши, а туристът осквернява.” Бихме добавили, че българската туристическа индустрия успява да върши и двете неща. Плажът. Технологии за привличане и прогонване Ако се вярва на Конституцията (чл. 18) крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост, до която всеки гражданин има неограничен и свободен достъп. Ако човек се довери на очите си, разбира, че Конституцията е по-скоро тъп виц. През зимата може и да е валидна, но през лятото не е. Тогава по-голямата част от плажовете са практически частни. Дадени са на концесия, а концесионерът ги е набучил с чъдари, за които иска между 5 и 10 лв. на ден плюс още толкова за шезлонг понеже вървят в комплект. Някъде цените са и по-високи. Според закона 50% от плажа трябва да бъде оставен за свободно плажуване, но площта винаги е много по-малка и то в най-неприветливата част от брега. Обичайна лятна гледка е повечето хора да лежат скупчени като бежанци в един ъгъл на плажа, а чадърите на концесионера да стоят празни. Мечтата на концесионера е плаж, на който хората си стъпват по главите, плътно покрит с кърпи и шезлонги, а на всеки шезлонг по двама души. Нормалният човек иска чист плаж със свободни пространства и без мутренски концесионер. Този човек е враг за индустрията и тя откровено го мрази. Плажовете в България са ограничен ресурс, за разлика от апетитите на туристическите предприемачи и това очертава бъдещ все по-остър конфликт. Нека видим как може да се развие. За да привличат туристи през лятото, хотелите ще трябва да им осигурят плажове. Никой не ходи на море заради хотелския басейн. Но леглата в хотелите и ваканционните селища май вече са повече от местата на плажовете. Затова отделни хотели успяват чрез свързани фирми или по други начини да станат концесионери и на плажовете. После ги заграждат и слагат табели: „Само за гости на хотела”. В близките години вероятно повечето плажове ще бъдат хотелски и другите хора постепенно ще бъдат изгонени. Бас държа, че идеята отдавна се мъти в главите на бизнеса. (Отделна тема са онези зони от брега, които противозаконно са превърнати в частни имения.) За индустрията туристът не е като другите хора. Той е полуодушевена материя, която пуска кинти. Българското общество по принцип е егалитарно, но на плажовете това не личи. Там освен безплатни и платени зони вече има и VIP-зони. Това е нещо като зона за официални лица. Мечтата на баналния български тарикат е някога, някъде да бъде VIP. Понеже в работата си не е, поне през отпуската си да е. Той кара джет или АТВ, иска всички наоколо да видят как умее шумно да се забавлява. Истинските випове, когато са на почивка, предпочитат да бъдат анонимни и незабележими, но балканският тарикат изпитва жажда за значимост на плажа. И индустрията бърза да му я задоволи. Тя по принцип е доста отзивчива към пошлото. Искаш да си важен? Правим те важен. Заповядай във VIP-зоната. Струва само 50 лв. Искаш да си много важен - ето ти балдахин с възглавници (120 лв.) Искаш кротко да се порадваш на слънцето, пясъка и морето и смяташ, че това трябва да бъде безплатно, защото не туристическата индустрия ги е създала. Така ли? Разкарай се. Тук не е за тебе. Архитектурната среда В архитектурно отношения повечето български морски курорти може да служат като учебник за професионално безчестие. Тук няма да се спираме на урбанистичните уродства в Слънчев бряг, който отдавна се е слял с Несебър и Свети влас и прилича повече на някакво гето, а не на курорт. Всяко лято това място предлага гротескни гледки на тълпи от пияни и видиотени от евтина водка британци, скандинавци и руснаци. Още през юни във вестниците се появяват първите информации за туристи, падащи от балконите „в пьяном виде”. Някои падат в хотелските басейни и оцеляват, но други нямат този късмет. Ситуацията там от година на година все повече прилича на една от абсурдистките миниатюри на Данийл Хармс. „Една бабичка поради прекаленото си любопитство падна от прозореца и се преби. През прозореца се наведе друга бабичка и почна да гледа онази, която се беше пребила долу, но поради прекаленото си любопитство също падна от прозореца и се преби. После от прозореца падна трета бабичка, после четвърта, после пета. Когато падна шестата бабичка, ми омръзна да ги гледам и тръгнах към Малцевски пазар, където, казват, на някакъв слепец били подарили шарен шал.” („Падащи бабички”, 1936) Българската туристическа индустрия безучастно наблюдава зрелището, което сама е произвела и изглежда точно като слепец, на когото са подарили шарен шал. Известни заслуги за това със сигурност има и архитектурата. Тя е еклектична, клаустрофобична, истерична, без никакво чувство за мярка и пропорция. Това е така не само в големите курорти, но и в малките черноморски селища. Само много прости и примитивни хора могат да направят от Созопол това, в което този някога прекрасен град беше превърнат. Само напълно лишени от усет за приличие хора могат да застроят Райския залив с блокове или Фиордите, къмпинг „Веселие, плажа Бутамята в Синеморец и много други места. Само природно тъпи и/или чрезмерно алчни общински администрации могат да позволят това да се направи. И само напълно лишени от професионална чест архитекти могат да застанат зад такива проекти. Тъй като у нас законите не се правят, за да се спазват, а за да могат да се заобикалят, това няма как да не личи и в архитектурния силует на средата. Ключов момент при строителството на всяка сграда е т.нар. кота корниз. Има и други важни параметри като к.инт (коефициент на интензивност на застрояване), кота било и пр., но кота корниз е ключ към строителните тарикатлъци. Това, грубо казано, е височината, на която фасадата на сградата среща мисления диагонал към билото на покрива. Всичко нагоре не се смята за етаж. Оттам започват подпокривните шмекерии. Така една сграда може по документи да се води на четири етажа, но да е със седем видими. По българското Черноморие, но също в София и в други градове, може да се видят всякакви видове покриви - двуетажни, триетажни, с балкони и френски прозорци, с арки, с по две арки една над друга. Има четирискатен покрив с балкони, както и капандура с балкон. Изобщо в подпокривните зони на курортите има една архитектурна неопределеност, една неувереност в завършека на сградите, за която думата „грозна” е най-слабото, което може да се каже. Това е архитектура, която показва неукротимия строителен дух на българския тарикат. Показва местата, където той се е изправил пред някаква законодателна пречка, но не се е спрял, а е намерил начин да я заобиколи и да си направи, каквото си е решил и както си го е намислил. Резултатът от всичко това е отблъскваща и непривлекателна среда, усещане за алчни и безвкусни хора. Архитектурата не лъже. Щях да забравя още нещо. Много интересно архитектурно явление е безпътният лукс. Това е лукс, до който не води път. Не е прокаран. Хотелът е готов и изглежда луксозен, но до него се стига с високопроходима техника. Така е, защото у нас по принцип се строи без инфраструктура и без общи градоустройствени планове. Имената През 60-те и 70-те години, когато звездите на СО „Балкантурист” и БМТ „Орбита” огряваха небосклона на българския туризъм, имената на хотелите и ресторантите бяха най-често политически неутрални и тривиални - „Хоризонт”, „Простор”, „Морско око”, „Мусала”, „Дружба”, „Рила” и т.н. Сега имената са други - Flоres Garden, Costa Bulgara, Waterland, Vila Mare, Garden Beach, Green resort, Galina Gold, Hotel Malibu, Beach bar Salty, Black Sea Garden. Към тях обикновено има по нещо допълнително за украса и повдигане на категорията като spa, palace, plaza, royal. Името никога не е без значение. То е важно и винаги казва нещо за онзи, който си го е избрал и го носи. Какво точно значи Flores Garden? Така е кръстен един новопостроен жилищен комплекс на брега до Черноморец. Балконите и прозорците са щедро декорирани с яркочервени пластмасови (sic!) мушката. Но какво все пак са се опитвали да кажат с името инвеститорите и на какъв език? Едната дума е английска, но другата не е ясно на какъв език е. Може би е латински или пък есперанто. Възможно е да е на език, който само отделни англоговорящи руснаци употребяват по родните си места. Какво все пак казват всички тези имена? Защото заедно и поотделно те съдържат едно ясно и лесно за разчитане послание. Казват: ние сме евтина имитация на нещо, което не сме и никога няма да бъдем. Казват цялата истина за българския морски туризъм. Или почти цялата. Чуждите туристи По-рано у нас летуваха европейци от целия соцлагер и малко западняци. Имаше немци, поляци, чехи. Сега май повечето предпочитат Турция, Гърция и Испания, а у нас останаха предимно руснаци и украинци. Идват и македонци, малко гърци и румънци, понеже сме им комшулук. За руснаците и македонците България никога не е била истинска чужбина. Нашите нрави са им познати и не могат да ги шокират. Ето една сценка от миналото лято. На плажа на някогашния къмпинг „Черноморец”, вече приватизиран по някоя от споменатите процедури, симпатично руско момченце на десетина години си играе на вълните. На няколко метра от него се пече майка му, пухкава рускиня с обло лице и миловидна физиономия. От време на време го вика по име: „Артьом, внимавай! Артьом, не така.” Артьом е с черна рапърска шапка, на която със сигнално жълти букви е избродиран внушителен надпис Fuck. От време на време и майка му си я слага. Едва ли точно това е имал предвид Хънтингтън, когато говори за сблъсък на културите, но у нас това се е получило. И защо е нужно да се измислят предизвикателни имена на хотели и курорти, след като всичко най-важно е събрано в една дума върху рапърската шапка на Артьом? В момента по официални данни над 300 000 имота у нас, предимно до морето, са купени от руснаци. Това е един средно голям град с компактно рускоезично население. А дали след време няма да се окаже, че границата между България и Русия минава не точно там, където сме си мислели? Типажи и обслужване Над 80 % от заетите в туризма през лятото у нас са дилетанти. Не знам дали има точна статистика, но предполагам, че цифрата е такава. Друго не би могло и да бъде. Активният сезон е точно 45 дни. Започва в началото на юли и свършва около 20 август, когато щъркелите си тръгнат. Толкова е бил винаги и повече няма да стане. Поради което няма как да има и постоянно ангажирани професионалисти. За такъв кратък сезон къмпингът е най-доброто решение за устойчиво развитие, а истеричното строителство на хотели изглежда изключително глупаво, но у нас глупостта, докато не се види и усети, не се разбира. И първо къмпингите бяха унищожени. А където още не са, цените са почти хотелски. Това лято на „Градина” цената за каравана за два месеца беше 2700 лв. За един месец - 1350. Срещу това получаваш ток, вода и достъп до смрадлива обща тоалетна с баня. Тук все още има бунгала, които помнят Десетия конгрес на БКП и още ги дават под наем. От време на време чужденците ги разглеждат като някаква археологическа находка. Единствената видима инвестиция, направена за 20 години е била за боята, с която преди време трябваше да се замаже надписа „АКБ дрис дрис”, оставен от явно много разгневен клиент върху една от тоалетните. От друга страна, като се има предвид какъв е вкусът на собствениците, по-добре е, че нищо не е правено. Та ставаше дума за дилетантщината. Как изглеждат някои основни типажи, заети в туризма през лятото? Ученичка (или студентка), ангажирана да изкара някой лев през ваканцията. Тя няма никакъв опит, непохватна е, но при всяко движение казва „Заповядайчи.” Слага вилица и казва: „Заповядайчи.” Слага ножа: „Заповядайчи.” Слага салфетка:”Заповядайчи.” Но не знае как да се усмихне и да каже „Добър ден.” Друг характерен типаж е татуираният млад хипопотам. Той е на видима възраст между 20 и 30, носи впита по тялото тениска или потник, за да изпъкват обилно изрисуваните му бицепси. Гледа с нахална и мазна усмивка. Мечтае да бъде тарикат, т.е. мутра, но засега само мутрее. През зимата няма работа и помпа мускули в някой фитнес или върти дребни шмекерии, а през лятото прави палачинки, пече пилета на грил, върти дюнери или нещо продава. Или кара такси без лиценз и вози за 10 лв. на километър. Ако не умее нито едно от тези неща, преоблечен като пират клечи пред някой ресторант и кани чужденците да влязат вътре с помощта на двайсетте думи, които знае на английски. Третият типаж е огруханата учителка от Симитли или от град Септември, дошла да работи по време на лятната ваканция като камериерка за 400 лв., защото дъщеря й е взела кредит, който не успява да върне и банката вече иска да й вземе жилището. Собственикът на хотела й е обещал 400 лв. плюс храна и някакви хипотетични бонуси, но ще й плати по-малко, защото за един месец ще намери десет причини да я глоби за щяло и не щяло и да вгорчи и без друго отвратителния й живот. Докато сменя чаршафи и чисти бани, тя ще разбере, че работа за пет души всъщност я вършат три или две жени като нея и на следващото лято ще отиде да прави същото в Гърция или в Испания. Паркингът Както вече стана дума, за масовия туристически предприемач туристът не е човек като другите хора, а по-скоро одушевена материя, която пуска кинти. На туриста трябва да бъдат създавани постоянни, но все пак лесно преодолими неудобства, които той да преодолява срещу съответно неголямо заплащане. Ръката на туристическия бос трябва да бъде постоянно в джоба на туриста и нито за миг да не излиза оттам. Започва се с паркирането. По време на сезона малки местни тарикати с по една връвчица и парче от кашон с надпис „Паркинг 3 лв.” заграждат кой колкото може от поляните край пътя към плажовете и започват да къртят левчета. Правят бариери от набързо сковани летви, до тях заляга някой от вече споменатите татуирани хипопотами и ето ти го бизнеса. Няма данъци, няма глупости и разправии. Така е извън селищата, а в самите курорти рекетът с паркирането е официална общинска политика. Ако имате стая в хотел, това може да е решение, но може и да не е. В някои хотели много любезно обясняват, че по принцип имат паркинг, но всъщност го държи една друга фирма, която иска да й се плаща отделно. +A Ясен Бориславов Гюзлеме Според Анди Уорхол, идеологът на попарта, кока-колата е символ на американската култура, тъй като е превърната в особен знак на американската демокрация. Президентът пие същата кока-кола, която пие Лиз Тейлър или бездомникът, застанал на някой ъгъл. Тя е еднаква за всички. Същото важи и за хот-дога за 20 цента, с който президентът Айзенхауер почерпил кралица Елизабет на американски стадион по време на нейна официална визита. „Кралицата не би могла да получи по-добър хот-дог нито за долар, нито за десет, нито за сто хиляди долара. Всичко това, твърди Уорхол, е много американско.” През лятото на 2009 г. прекарах една седмица в Синеморец. В центъра на селото някакъв турчин от Ямбол беше отворил със семейството си баничарница за сезона. Имаха голяма и предана клиентела, защото продукцията им беше качествена и вкусна. Правеха и едни много хубави банички от точени кори със сирене и масло на сач - гюзлеме. Бяха два пъти по-скъпи от другите банички, но предпочитани, защото наистина бяха вкусни. Хората си поръчваха от вечерта, примерно, две гюзлемета за 8 часа или три за 8,30. Майсторът записваше поръчките и казваше, ако няма да може да ги изпълни, защото технологията изисква повече време. През следващите няколко лета забелязах как това гюзлеме вече е напуснало Синеморец, правят го и други баничарници по морето. Това лято видях, че гюзлемето е стигнало до Черноморец. Купих си едно, за да си припомня вкуса. Оказа се, че гюзлеметата на ямболския турчин по пътя на север са загубили много от вкуса си. Вместо с масло, вече са с маргарин, вместо сирене, вътре има извара, корите не са точени, а обикновени и не са печени на сач, а в обикновена печка, от която са поели лек дъх на нафта. Само цената им си беше същата. Така от хубавото гюзлеме индустрията беше направила баничка-нафтенка. Но беше запазила по-високата цена и името. Всичко това е много българско. Тоалетните Ако ви се случи да пътувате към Варна с автобус, няма как да ви отмине едно забележително зрелище. Автобусът спира на автогарата във Велико Търново за кратка почивка. След като два часа са пътували, повечето хора решават да се изпикаят. Човещинка. И тук ги чака изненада. Пред тоалетната се извива дъъълга и стройна опашка от нервно потропващи мъже и жени. Ако човек не знае за какво чакат, би помислил, че това е някакъв местен танц в неравноделен такт. Ако едновременно спрат два автобуса, а често се случва да са и повече, опашката пред тоалетната става „двухсуточная”, както казват руснаците. На тази автогара всеки квадратен сантиметър е даден под наем като търговска площ и от десет места можеш да си купиш солети или вафла, но тоалетната е само една. В такава среда е някак трудно човек да повярва в мита за изключителната българска интелигентност. Ако потърсите в интернет информация за Велико Търново, ще научите всякакви героични и палещи въображението неща за старата българска столица, величието на Второто царство, цар Калоян, Асеневци, Самоводската чаршия и майстор Колю Фичето, но ситуацията с ходенето по нужда за транзитно преминаващи е силно комплицирана. И не само там е така. Тоалетната в Централната софийска автогара също оставя незаличим спомен. До заветните писоари и кабинки се достига през КПП като граничен контрол на летище. Има бариера, която се вдига срещу 50 ст. До нея е монтиран сложен апарат, който работи с монети и банкноти, както се разбира от залепена върху него ръкописна бележка. На български, естествено. Но как точно работи, не става ясно. Това се научава по метода на пробата и грешката. Апаратът е своенравен и не приема някои банкноти. Към тази автоматика е аташирана и жива сила – жена в синя манта, която, макар и неохотно, помага. Ако чужденец се озове в деликатен момент на това място, рискува да се напикае, ако не и по-лошо. Да превръщаш естествени човешки нужди в ресурс може и да е доходно, но е отблъскващо. Това издава манталитет на евтини хора. Преди време чехът Давид Черни изобрази България като кенеф в своята инсталация „Ентропа” в сградата на Съвета на Европа. Там всички нации бяха обект на някаква язвителна закачка, но само българските власти писнаха като флекси. Големият български финансист и тънкообиден интелигент Иван Искров тогава дори заплаши, че ще бойкотира някаква среща на върха в Прага. С болка в сърцето трябва да признаем, че метафората на Черни все пак казва нещо вярно. В България ходенето по нужда може да се окаже събитие с мирогледен характер. На тази тема има и учрежденски хумор. „При шефа се влиза само по голяма нужда.” Скатологически бюлетин Нека сега от тоалетните се пренесем към една сходна, но по-мащабна тема - за пречиствателните станции. От доста години това е дежурна лятна тема в медиите. Проблемът е общ по цялото Черноморие. Където има пречиствателни станции, капацитетът им отдавна е надхвърлен, но на повечето места няма и отпадните води се заустват някъде край брега. От 15 години до къмпинг „Златна рибка” се строи пречиствателна станция. Все се строи, все е пред завършване е все не е готова. През това време в Созопол и около него се построи какво ли не. Градът се разрасна три или четири пъти. От година на година водата в залива между „Градина” и „Златна рибка” става все по-мътна. На „Каваците” не е мътна и на „Харманите” не е, а на „Градина” е като в блато. Местните хора много добре знаят защо е така, но никак не обичат тази тема. И в общината не я обичат, ама никак. И кметът Панайот Рейзи не я обича. Той предпочита да обяснява как около Созопол ще се развие българският Бевърли хилс. И има напредък, но засега най-видимият резултат е превръщането на Царския плаж в септична яма. Ако човек се загледа внимателно в пясъка през юли и август, открива тук-там между песъчинките едни миниатюрни доматени люспи. Произходът им е вън от всякакво съмнение. Всичко това би могло да се избегне, ако общинските власти наредят на ресторантите през лятото да правят салата само с белени домати. А сигурно има и други начини. И не само там е така. Това лято два пъти беше затварян градският плаж във Варна заради бактерии Еширихия коли. Уж било заради наводненията, но едва ли е само заради това. Ето какво се получава в Созопол. Ако, примерно, един бивш министър от правителството на СДС изака едно л…но в своята вила над таляна “Чайка” близо до “Каваците”, това л…но тръгва по новоизградената канализация в северна посока, минава покрай нос Колокита, завива покрай новите хотели и вили над Райския залив и продължава през някогашните лозя към другите нови вили и хотели на Буджака и Харманите, след което завива към Дома на флота, минава покрай новата сграда на общината, продължава още стотина метра на запад покрай новата марина, спуска се зад пристанището и там влиза в морето заедно с хиляди други л…на. При югоизточен вятър (следобяд най-често вятърът е точно такъв) отделни свободно плаващи фекални фрагменти достигат до плажа на къмпинг “Градина”, където има вероятност да попаднат в устата на един известен журналист от Нова телевизия, който кара сърф или да смутят почивката на известен функционер от БСП, който също почива на този плаж. Ето как хора от различни поколения, с различни професии и различни политически убеждения може да се окажат свързани по най-неочакван начин. Докато се построи пречиствателната станция, общинските власти могат да направят и нещо друго. Могат по време на сезона да издават скатологически бюлетин, нещо като бюлетина за нивото на река Дунав и да информират за нивото и движението на фекалните води край брега. Археология. История. Култура. Туристическата индустрия от години усеща, че тъпче на едно място, а трябва да се развива. Само с легла и хотели за алкохолни турове не става. Трябва нещо ново и различно. Говори се за нови туристически форми - има културен туризъм, селски туризъм, спа и уелнес, религиозен, винен, ловен и т.н. Отношението на туристическата индустрия към културата и особено към археологията е същото като към архитектурата. Никакво. За повечето общински администрации археологията не е наука, а по-скоро някаква прислужница, орнамент към техните инвестиционни проекти и източник на панаирджийски атракции, край които може да се късат билетчета и да се къртят пари по европейски програми за кухи проекти. За тях професионалният реставратор и археологът са досадни нахлебници с техните професионални стандарти и желания за почтеност в запазването и показването на миналото. За индустрията ефектната (или не дотам) измислица е по-ценна от достоверния и почтено поднесен исторически факт. Поради което и заиграването на туризма с археологията у нас често произвежда бутафории и вулгарен кич като пластмасовата възстановка на крепостта Кракра край Перник или онова, което се прави на Яйлата. За индустрията няма никаква разлика между мощите на светец и костите на предполагаем средновековен „вампир”. Важното е да падат кинти. Говори се за религиозен туризъм по места, където няма духовен живот. Кроят се планове за развитие на винен туризъм, макар че много хотели в пакетите си All inclusive предлагат най-евтини боклуци със съмнителен произход. Как да накараш чужденците да потърсят хубавите ти вина, след като някой вече им е предложил от най-лошите? Правят се проекти за развитие на селски туризъм, макар че има все по-малко села. Само селяни, зорлем извадени от селското си битие, които не са и изглежда никога няма да станат граждани. Медицинското обслужване Ако ви се случи да се разболеете по време на отпуска, трябва да знаете, че системата на здравното осигуряване по курортите не важи. За банален летен вирус на дете, който се лекува с нещо съвсем елементарно, може да ви поискат трицифрена сума само за преглед и отделно за лекарствата. За обрив от мръсната вода в морето, също. Там от всичко може да се изкарват пари, включително и от мръсотията. Летните доктори в българските курорти работят по търговския закон, също като барманите, хотелиерите и таксиджиите. Както обясни един морски доктор пред камерата на Нова това лято: „Щом имат пари да дават по ресторанти, ще дават и на нас.” Кара дере. Безплатно щастливи Предстоящото застрояване на местността Кара дере, северно от Бяла, беше сред шумно дискутираните обществени теми миналата пролет. Това е едно от последните места по българското Черноморие, все още неосквернено от туристическата индустрия, но отдавна привлякло инвестиционни апетити. До местността няма път и някога беше военна зона, което е причина да се запази. Там от години всяко лято стотици семейства и бохемстващи компании от София и други градове летуват на палатки, явно водени от желание да прекарат отпуска си извън хищните ръчички на туристическата индустрия и встрани от шумотевицата и масовите вкусове, които тази индустрия налага. Тези хора не пречат на никого. Те не пречат на алкохолните вакханалии в Слънчев бряг, нито смущават любителите на чалгата около Китен и Приморско. Тях ги прогониха от „Смокиня”, „Веселие” и другите къмпинги, които индустрията унищожи. Те са истински кошмар за индустрията, защото са свободни хора. А индустрията мрази свободния човек. Най-големият кошмар за туристическата индустрия е това, че някой, някъде може да бъде щастлив безплатно. Думата „безплатно” гризе душата на дивия български примитив, без значение дали е излязъл от прозата на дядо Влайков и Георги Караславов или е учил икономика в някой канадски университет, откъдето се е върнал като надъхан пазарен фундаменталист и либертарианстващ джихадист. Как така безплатно? Нищо не може да бъде безплатно. Индустрията е създадена, за да прави хората щастливи. Не е ли така? Туристическата индустрия създава и управлява човешкото щастие, тя го измисля, опакова го и го доставя. Това й е работата. Тя строи хотели, ресторанти с жива чалга или без, пече кебапчета, предлага захарен памук и варена царевица, налива ти водка и мастика, или бира, ако искаш, слага ти чадъри на плажа, вози те на надуваем банан в морето, на джетове и АТВ-та. А някакви „голи хипита”, както ги наричат в Бяла, си позволяват да обърнат гръб на всичко това и да бъдат контрабандно щастливи. На това трябва да се сложи край. И държавата ще го сложи, защото държавата винаги е била на страната на индустрията, а не на страната на контрабандно щастливия гражданин. Защото, ако се научи да бъде щастлив без индустрията, той може някой ден да опита и без държавата да живее. Тук ще пропуснем подробностите около проекта за застрояване, още повече че не е докрай ясно какво ще се построи там. Уж трябваше да са няколко селища с няколко стотин къщички и хотели, после стана нещо друго, малко по-скромно, защото теренът е част от „Натура 2000” и там по принцип не би трябвало да се строи. Не е ясно и кой точно ще го построи, защото като при всеки порядъчен бизнес и тук действителният собственик е скрит зад някакви офшорки. Важното е, че в близко време и там ще стъпи инвеститор, който „да олайняви работата”, както по съвсем друг повод пише Левски в едно писмо до Любен Каравелов. Истински ценното в това място е плажът с морето. Ивеститорът няма как да го придобие, защото трябва да промени Конституцията, но той ще застрои зоната около плажа и ще ограничи достъпа по начини, за които вече стана дума. Така индустрията хем ще оползотвори това, което е успяла по някакъв начин да придобие, хем ще прилапа и онова, което не е нейно. Така всички ще са дволни и щастливи, но не безплатно. Кара дере вече не е просто красива местност. То е символно, а поради това и съдбовно място за т.нар. български преход - нещо като Косово поле, Бородино, Ватерло. Това е мястото на може би последен сблъсък между (тук ще използвам две клишета) олигархията и гражданското общество, между внезапно забогателия пошляга и наивника, който си въобразява, че е възможно естествената привлекателност на едно природно красиво място да бъде достатъчно основание то да остане неосквернено. Забелязали ли сте кой най-истерично пищи срещу дивото къмпиране? Туристическата индустрия. Не собствениците на земите, които обикновено не са и частни, а държавен горски фонд, ами собствениците на хотели и къщи със „Свободни стаи!!!” Те пищят, като си измислят и най-благовидни поводи. Голите хипита замърсявали и имало опасност от пожари. Ами доматените люспи на „Градина”? Там да не би да е чисто, понеже се плаща? Сърцето ми е на страната на контрабандно щастливите, но разумът ми подсказва, че в Кара дере лукавото лице на индустрията ще надделее. Селяните винаги побеждават, както се казва във финалния кадър на „Великолепната седморка”. Българското общество е инфантилно, а инфантилът няма устойчив естетически критерий. Неговият вкус е еклектичен, парвенюшки, неуверен и лишен от усет за разумна мярка. Той не знае кога и къде да спре. В същото време е арогантен и вулгарен. Усетът за красивото у едно общество е въпрос на усреднени и общоприемливи критерии, това е естетически консенсус, който у нас изглежда непостижим. Красивите места са общ ресурс, обвързан с общи отговорности. Те не могат да бъдат безусловно лично достояние, както никой родител не е господар на децата си и не може да прави с тях каквото му хрумне. Красивото не е частен, а вселенски проблем. Казаното дотук не е всичко, което може да се напише за българския морски туризъм. У нас все още има и други красиви места, има много красиви, приятни и носещи радост неща, но за тях като че ли е по-добре да не се говори. По-добре е да се мълчи, да бъдат обвити в конспирация, защото, ако индустрията ги усети, ще ни ги таксува или ще ги унищожи. http://reduta.bg/v2/article/особени-белези-на-морския-туризъм-в-българия-част-i http://reduta.bg/v2/article/особени-белези-на-морския-туризъм-в-българия-част-ii

Аз цитирах мнение, мнението е факт, факт е статията която е публикувана в списание Християнство и култура, и е факт че авторът не е "либерал", а традиционалист. Та това са факти.. (темата я има някъде в подфорум История, по понеже аз съм работещ непенсионер, нямам време за търсене и демонстрации в момента, списанието го има онлайн, броят е от 2014 година, не помня кой месец) Логика, та дрънка.. Ако "Григорий Шалвович Чхартишвили", греши че Путин е диктатор, то тогава трябва да приемем че Путин е либерал и демократ? -------------------- Служите си.. с грънци и с демагогия, според мен.. -------------------- Един въпрос към агитката ви: Може ли някои да каже какъв е процентът на хората в Русия, посещаващи църква, и какво е възрастовото разпределение на посещаващите редовно църква? (моля да ми се отговори с точни данни)

Вярно е. Петролът и петродоларите са източникът за високия стандарт и благосъстоянието на руснаците-руската икономика като цяло е с невисока конкурентноспособност, а опитите да се диверсифицира са неуспешни.. Което ме навежда на мисълта че нищо няма да се промени в руската икономика, докато в Русия има петрол. В същото време Русия става все по непредстюказуема и ненадеждна.- Путин направи всичко необходимо да върне "студената война" чрез която да затвърди статуквото. Но в началото на 2014 година всичко се промени под въздействието на украинските събития. Путин взе решение, което вече не може да се върне обратно. Този курс задълбочава изолацията на Русия и я противопоставя срещу останалия свят. Както изглежда, очаква ни нова Желязна завеса. Вътре в страната този курс означава пожизнено управление, при което Ръководителят никога не подава оставка. Това вече е една съвсем различна държава. .

Свършиха ми плюсовете за днес. (+ за Атом). Руската Църква исторически е била/ е недемократична (за разлика от Българската, която дори по време на режима запазва в голяма степен независимостта си), с клир които е отдалечен и мразен от народа. (всъщност преразказвам думите на един известен руски историк и изследовател, чиято статия по този въпрос беше публикувана в БГ-списанието "Християнство и култура")

Думите са на Ахмет Давутоглу, а не на Путин «В своей речи он заявил, что «Турецкая республика — это современное национальное государство и оно имеет такой же статус, как и другие страны региона. Мы можем строить дипломатические отношения на равных началах с любой большой или маленькой страной, которая ранее находилась в составе Османской империи. Это то, чего требуют нормы современной дипломатии». ------------------------------------------ Аз не разбирам така наречените "патриоти"? (Не визирам никого лично) Защо приемат т.н. Нео-османизъм за нещо лошо и страшно за България, а т.н. Евразийството за нещо добро? Та точно Русия толкова години показва, че няма никакви намерения да се отнася към другите страни (малките страни), които са били част от сферата на СССР (Руската империя) като към суверенни държави, и Русия не познава доктрината за "мека сила" (която доктрина е част от неосманизма на Ахмет Давутоглу https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%8F%D0%B3%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0 ) Абе, сбъркана работа. ПС Друг е въпроса, че турския "Путин" и "Хан" би шута на Ахмет Давутоглу преди седмица..

"Русия се управлява от ханската юрта" Докато светът се развива, Русия тъпче на едно място. Рано или късно това ще доведе до обедняване на цялото население и до социален взрив, казва в интервю за Дойче Веле известният и в България руски писател Борис Акунин. Борис Акунин Две изключително популярни руски личности в диалог за настоящето и бъдещето на страната си - журналистката Жана Немцова, дъщеря на убития политик Борис Немцов, разговаря с писателя Борис Акунин, който е много популярен и в България. Григорий Чхартишвили, известен под псевдонима Борис Акунин, напусна Русия през 2014 година и оттогава не се е връщал в страната. В момента той работи над своята многотомна "История на руската държава". Немцова: Казвате, че сте напуснали Русия, защото страната е окупирана от врага. Кой е врагът? Акунин: За мен враг е онзи, който прави нещо враждебно към моята страна. Дълбоко съм убеден, че днешната политическа власт води страната ми към крах и гибел - и затова я смятам за враг. Немцова: Преди няколко години в диалог с писателя Михаил Шишкин Вие все още твърдяхте, че не виждате нищо трагично в случващото се в Русия. Но сега сте на друго мнение, така ли? Акунин: Да, излиза, че съм бъркал. В периода 2011-2013 година участвах много активно в обществения живот. Тогава ми се струваше, че руското гражданско общество има сили, а властта има достатъчно мозък, за да се избегне сегашната фатална конфронтация. Но в началото на 2014 година всичко се промени под въздействието на украинските събития. Путин взе решение, което вече не може да се върне обратно. Този курс задълбочава изолацията на Русия и я противопоставя срещу останалия свят. Както изглежда, очаква ни нова Желязна завеса. Вътре в страната този курс означава пожизнено управление, при което Ръководителят никога не подава оставка. Това вече е една съвсем различна държава. Немцова: През 1980-те години хората разбираха, че много от нещата, които се говорят по телевизията, не отговарят на действителността. А сега изведнъж сякаш всички вярват на телевизора. Защо настъпи такава промяна в общественото съзнание? Акунин: Вие, Жана, помните периода на перестройката, когато в мозъците настъпи раздвижване, когато полъхна свеж вятър. А аз помня 1970-те години, когато нямаше нищо подобно, с изключение на дисидентите. Те бяха горе-долу като тези хора, които днес опъват палатка някъде из Москва, а минувачите не им обръщат никакво внимание. Но без такива хора страната просто не може. Докато ги има тях - все още съществува и надежда за някаква промяна. Та нали някой е длъжен да поддържа градуса на мъжеството, достойнството и съпротивата. Разбира се, днес хората имат повече източници на информация. Ако се интересуваш от нещо и търсиш различна гледна точка, ти имаш тази възможност. Вярно е обаче и друго: днес повечето хора нямат нужда от това. Но проблемът дори не е тук, а в сегашния политически режим в Русия. Ако оставим настрана моралния и идеологическия аспект, проблемът е в това, че този режим е катастрофално неефективен. В рамките на сегашния световен модел той е неконкурентоспособен, той губи както икономическото, така и технологическото съревнование. Светът се развива, а Русия тъпче на едно място - в това е бедата. И за съжаление всичко това ще завърши с обедняване на цялото население и със социален взрив. Защото вече подминахме кръстопътя, където можехме да направим обратен завой. Немцова: Твърдите, че Русия върви по сбъркан път. Но нима не е историческа закономерност, че Русия винаги изостава? Акунин: Открай време мисля над това: каква е същността на руската държава? Защо векове наред в тази държава се повтаря един и същи катаклизъм? И всеки опит за либерализация завършва с още по-яко затягане на гайките. Първоначално аз също си мислех, че за сегашното развитие на събитията не е виновен лично Владимир Путин. Нещо повече: допускам, че когато по стечение на случайни обстоятелства се оказа на власт, този човек изобщо нямаше намерение да става пожизнен диктатор, да отменя свободата и тъй нататък. Навярно в самото начало той просто се опитваше да обуздае олигарсите, да се справи някак със сепаратистите - това са били скромните му цели. После обаче се задействаха някакви обективни закони - и се случи онова, което се е случвало многократно и преди в руската история. Очевидно има някаква причина в конструкцията. В момента работя над руската история от края на 17 век и ми се струва, че започвам да разбирам този механизъм. Ако утре в страната се проведе, дай Боже мирна, революция, ако свалят Путин, а на власт дойде някакъв нов демократ, който остави всичко, както си е, същият този демократ след някое време също ще стане диктатор. Просто защото държавната структура не предлага други вектори за движение - тя е парализирана по вертикала. Акунин с Жана Немцова Немцова: Тоест, ако правилно Ви разбирам: проблемът не е в личността, а в системата. Дали обаче е реалистично да очакваме промяна на системата? Акунин: Удивително е, но в нашата история нито един реформатор не е посмявал да посегне на фундамента на държавата, положен още през 15 век от обединителя на Русия Иван Трети. Тогава той възпроизвежда държавническия принцип на ордата, просто защото към този момент руснаците не познават по-ефикасно работеща система от тази на Чингис Хан. През първите векове от съществуването на Русия тази конструкция работи нелошо. Сама по себе си тя е много устойчива на удари. Но през 21 век условията вече са съвсем други. Така наречената „мека сила” се оказва много по-важна от архаичната груба сила - и вече не бива да се живее по старому. У нас обаче страната продължава да се управлява не по закона, а по заповедите на Великия хан. И никой закон не може да бъде по-силен от ханската заповед. Защото става дума за сакралността на Ръководителя. В същото време това е и система, в която тъкмо държавата се оказва най-висшата ценност. В тази система не държавата обслужва хората, а хората обслужват държавата. В нея не съществува възглед за личните права - съществува само възглед за личните привилегии, които се предопределят от мястото ти в самата структура и от степента на вярност към началството. И накрая: в тази система важно значение има тайната полиция, независимо как ще я наричаме. Тя е дублираща структура на властта, защото в една система, където няма разделение на властите, тя е единственият инструмент, с който Ръководителят може да контролира какво се случва по целия този вертикал. РЕДАКЦИЯТА ПРЕПОРЪЧВА Акунин: ''Путин ще свърши зле'' Известният и в България руски писател Борис Акунин смята, че сегашната ситуация в Русия е сравнима с тази преди сто години. И - че страната я чакат катаклизми. В Потсдам Борис Акунин даде специално интервю за Дойче веле. (20.06.2014) "Червеният човек си отива. Но с много кръв" Светлана Алексиевич: "Цяла Русия лъже" Немцова: Независимо от всичко това личността на Владимир Путин има значение в сегашната система. Вие многократно и публично сте казвали, че не го смятате за крадец и престъпник. Държите ли още на това свое мнение? Акунин: Работата е в това, че Владимир Владимирович еволюира. Когато твърдях, че не е крадец и престъпник, аз просто смятах, че той не се нуждае от пари. Защо да си къташ някакви милиарди, след като цялата страна така или иначе е твоя? Но корупцията не е просто кражба. Корупцията - това е да използваш държавната система по най-различни начини. Когато даваш привилегии на своите приятели - това също е корупция. Когато не допускаш да понесат отговорност за престъпленията си хора, на които симпатизираш - това също е корупция. Когато поддържаш някакъв паралелен, скрит бюджет, с който се разпореждаш по свое усмотрение - това също е корупция. Немцова: Излиза, че след 15 век, когато бяха положени основите на руската държавност, държавата изобщо не е била модернизирана, така ли? Акунин: Напротив, модернизирана е многократно, но основата ѝ си остава същата. Тъкмо тази основа задава конфигурацията на останалата част от сградата. Както и да променяш етажите, фасадата или вътрешното обзавеждане, тя пак си остава някогашната конструкция на ордата. И така една огромна страна се управлява от ханската юрта. http://www.dw.com/bg/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B5-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%85%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%8E%D1%80%D1%82%D0%B0/a-19249111

Културологично сме "преобладаващо" балканци (да, културата ни се развива към унивесализъм, - това се вижда от променяшите се за последните петнайстина година оценки на т..н. културни измерения, и по специално in-group колективизъм ) - вярно е, само че цивилизационно практически никога не сме били част от т.н. Източна православна цивилизация (за твърдящите обратното- моля запознайте се с теорията на А. Тойнби, вместо да предтавяте фантазиите си за факти).. /Забележка: според теорията ние сме част от тази цивилизция само в периода 1945- 1989 година/ Отделно от това тази може да се спори и или дискутира дали днес, в 2016 година Източната православна цивилизция е все още жива (пак според теорията) , или вече е погълната от Западната ПС Исторически най-дълго сме били част от ислямската цивилизция (част от условно наречения персийско-османски модел, Тойнби го разграничава от арабския модел, т.е има две сестрински цивилизации, и да разбира се, това са различни модели), но важното е че България се озападнява след Освобождението , от което следва едно: генетично сме част от Западната цивилизация. Култура (просто казано това са ценностите, нагласите и отношенията, които са важни за хората) и цивилизация (пак просто казано - това са моделите, които са важни за хората) са разлнчи неща: Западната цивилизация е образец на мултикултурност. Пак ще дам примера с Гърция и гърците: За гърците демокрацията е много важна, в същото време те са може би най-корумпираната ЕС страна и народ, защото културата им е типично ориенталска. Ще поясня: Индексът на TI отразява най-вече виждането и усещането за корупция в страната , а не действителните и размери и оценки. (т.е при при определянерто на индексът има "културологична неопределеност"- нации като нашата, с нашата култура завишават оценката за корупция).Средностаистически всеки гръцки гражданин плаща ококоло две хиляди евро на година подкупи: (В Гърция е прието да се дават рушвети и подаръци за какво ли не - от избор на на лекар, до започване на държавна работа и служба) .

Делбата на Македония е част от договора между Сърбия, България и Русия /Целта на Сърбия не е Албания, както някой беше намекнал. Сърбия е наясно още в начлото на войната че излазът и на Адриатика е подвъпросен и Албания е "голям залък" От друга страна Велика Сърбия включва част от Македония, великосръбския иредентизъм е насочен към Макединия, С договора мвжду Сърбия,Сърбия, България и Русия претенциите на Сърбия са задоволени/ Това че единсвеният вариант да си върнем загубеното е бил съюз с Германия е друга голяма лъжа в Българската история. /Фердинанд е настина предател, но възможно с най-прозаичните мотиви - плащано му е с щедри подаръци от Виена или Берлин/ През първата половина на 1914 г. става ясно, че войната между двете военни групировки - Антантата и Тройния съюз, е неизбежна. Германия е значително по-добре подготвена във военно отношение от своите противници и бърза да се възползва от предимството. Необходимо е обаче да я „предизвикат“ да обяви война, за да не бъде смятана за „агресор“. Като повод е използвано убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд от сръбски националисти на 28 юни 1914 г. в Сараево. Подтиквана от Германия, Австро-Унгария дава на Сърбия неприемлив и дори неизпълним ултиматум и на 28 юли й обявява война. На 1 август Германия обявява война на Русия, а на 3 август - на Франция. На 4 август Англия обявява война на Германия. На 23 август Япония се намесва на страната на Антантата. Така започналата на 28 юли 1914 г. война в Европа става световна. През пролетта и лятото на 1914 г. повечето политически и военни наблюдатели смятат, че Антантата ще победи в предстоящата война. Някои блестящи германски анализатори, като например специалиста по международни отношения д-р Артур Бернщайн, също подкрепят тази прогноза и предупреждават германския кайзер Вилхелм II за катастрофата, която страната ще претърпи, ако започне война. Още в първите два месеца на войната става ясно, че факторите сила и бързина, на които разчита германското командване, не сработват. Провал търпи планът за бърз разгром на Франция. А концентрацията на огромни войскови групировки и оръжия очертава войната да бъде продължителна и кръвопролитна. Това означава, че ще бъде спечелена от съюза, който разполага с по-големи материални ресурси и жива сила. А това безспорно са страните от Антантата. Тя контролира над 70 пъти по-голяма територия (включително френските и британските колонии) и няколко пъти по-големи човешки ресурси. Затягането на войната рязко увеличава потребностите от привличане на нови съюзници. Особено нараства интересът на двете групировки към България, Гърция и Румъния. Ключова роля има България, защото осигурява сухопътната връзка между Германия и Австро-Унгария с Турция. Според военни експерти и стратези едно влизане на България в Антантата би съкратило Първата световна война поне с една и половина - две години. От началото на войната до есента на 1915 г. България е в центъра на голямата дипломация. Никога в новата си история тя не е представлявала такава възлова стратегическа точка за воюващите коалиции и никога не е била обект на такова внимание и интерес, както в първата година от войната. Управляващата върхушка в София, с малки изключения, отново, както по време на Балканската и Междусъюзническата война, се държи неадекватно към динамичните процеси на международната сцена и не може да прецени критичността на времето. Причина за това е липсата и на опит в международната област, и непознаване тънкостите на професионалната дипломация. Освен това слабохарактерните, нерешителни и сервилни водачи на либералните партии безотговорно оставят българската външна политика в ръцете на една персона - Фердинанд. В амбицията си от 1912-1913 г. да стане император българският монарх вече е извършил чудовищни престъпни актове, довели до първата национална катастрофа. Сега Фердинанд хвърля цялата си енергия и комбинативност за друга цел. А тя е да се посвети на служба на родината си - Германия, дори когато тя е изправена пред катастрофа. Смазващи са фактите и документите, които свидетелстват за твърдото намерение на монарха да вкара България в Тройния съюз. Още на 6 октомври 1913 г. той (след два месеца „усамотяване“’) провежда първия си официален разговор с чужд представител - обиграния австро-унгарски посланик в София граф Тарновски. Пред него Фердинанд заявява, че „за България има отворен само един път - към Виена“, а след няколко дни потвърждава това и на среща с император Франц Йосиф. Втората е формирането на правителство (през декември 1913 г.) от слаби политици, но крайни германофили начело с лидера на Либералната партия Васил Радославов. Този акт не е изненада за Европа. За него френският вестник „Тан“ пише: „Когато Фердинанд реши да наложи открито своята прогерманска политика, той избра за премиер г-н д-р Радославов - посредствен държавен мъж, който не разбира нищо от външна политика, но... царят цени неговата посредственост и покорност.“ Действително монархът има и безусловната подкрепа на правителството, което съдейства на безумните му амбиции. То дори не е информирано за условията, при които България влиза в Тройния съюз. Фактор, осигуряващ произвола на Фердинанд, са репресиите. Всеки опит за изразяване на мнение, различно от неговото, е смазван. Пример за това е бруталната разправа със земеделския лидер Александър Стамболийски, отстранен от парламента и хвърлен в затвора. Подобна е съдбата и на външния министър Никола Генадиев. Убеден германофил, след като посещава няколко западни столици, Генадиев рязко променя позицията си и разгневява Фердинанд, заявявайки в Народното събрание, че Германия ще загуби войната. Такава е реалната обстановка в България в навечерието на войната и през първата й година. Сурова власт, повсеместен страх от репресии пълно пренебрегване на всички органи на власт и управление. Монархът, чийто едноличен режим достига апогея си, по същество сам секретно извършва цялата политическа и военна подготовка за присъединяване на България към Тройния съюз. Разбира се, със старателното съдействие на Радославов. В края на януари 1915 г. се случва поредното съдбоносно за България събитие, което също е укрито от ръководните й среди. Информиран е единствено Васил Радославов, който пише в дневника си: „Днес (25 януари 1915 г.) царят ми съобщи строго поверително, че от страна на Поанкаре - президент на Франция, и Делкасе - френски външен министър, е пристигнал в София и отседнал в хотел „България“ под името Д'Орляк Орлеанският дук, който предложил на царя да напусне неутралитета и България да влезе в Антантата. Франция гарантирала на България да си получи всичко отнето и загубено от нея през 1913 г...“. Българският монарх не само отхвърля предложение, лично направено от президента на държавата, която след войната разкроява политическата карта на Европа, но и го държи в пълна тайна! Това също е доказателство, че той не е имал друго намерение освен съюз с Германия, следователно пълно подчиняване на българските национални интереси на великогерманските амбиции. Макар и неопитен във външната политика, Фердинанд все пак отчита отговорността, която поема в този момент. Затова измисля версията, че с Антантата не можело да се постигне споразумение по териториалните искания на България. Тази дезинформация е категорично разобличена от българските пълномощни министри в европейските столици. Един от тях - Михаил Маджаров, пише от Петербург: „Много пъти съм посочвал на правителството, че разбирателството със Съглашението (б.р. - Антантата) е напълно възможно и само под негова закрила можем да осъществим нашето обединение.“ Сред първите български дипломати, които осъждат открито поетия от България курс към Тройния съюз, е и пълномощният министър в Лондон Панчо Хаджимишев. Той полага усилия да вразуми ръководните фактори в София и разобличава тезата им, че Антантата е несговорчива. „Какво може да иска повече правителството на нашата държава - пита в една от шифрограмите си Хаджимишев, - когато вече ни предлагат линията Мидия - Енос и безспорната зона от Македония, обещават ни съдействие за връщане на Добруджа и Кавала. Като имам предвид, че изходът от войната ще бъде в полза на Съглашението, не трябва да губим време за спорни зони, а да почнем веднага преговори на солидната база, която то ни се дава.“ Почти същото съобщават пълномощните министри: Стефан Чапрашиков от Белград, Димитър Станчов от Рим, Димитър Ризов от Берлин... Техните информации не само са засекретени от премиера по нареждане на царя, не само по тях не се реагира, но и някои от авторите им, като Чапрашиков, Станчов, Хаджимишев са уволнени, а други дипломати са отзовани. Михаил Маджаров, наследник на родолюбив и заможен род от Копривщица, хвърля оставка и завършва дипломатическата си кариера с думите: „Мога да служа на държавни идеи, но не и на лични и непозволени капризи.“ За да оправдаят влизането във войната, Фердинанд и царедворците прибягват до груба дезинформация: България щяла да бъде нападната от Сърбия. И тази лъжа е опровергана от Чапрашиков: „Това е абсолютно невярно. Никога Сърбия не е съсредоточавала войски на нашата граница, нито има подобни намерения.“ В друга шифрограма той отива по-далеч: „Ако България реши да атакува Сърбия, тя ще извърши страхотна авантюра, която ще коства бъдещето й.“ С подписа върху този документ достойният български дипломат си подписва и уволнението. Участието на България в Първата световна война завършва катастрофално. Благодарение единствено на героизма на българската армия, която три години храбро се сражава със значително превъзхождащия я по численост и въоръжение противник, България договаря с представители на Антантата едно сравнително приемливо примирие подписано на 29 септември 1918 г. в Солун. Според него на българска територия не се допускат окупационни войски на съседни страни. Тази клауза има изключително значение за съхраняването на самата българска държавност. Ако българи от пределите на царството бяха попаднали под сръбска, гръцка и румънска власт, биха могли да споделят съдбата на своите сънародници от Тракия, Вардарска и Егейска Македония и Добруджа, т. е. да бъдат ликвидирани като етнос. Фердинанд абдикира, без да успее да стане император на „Нова Византия“, нито да помогне на Германия да бъде първа сила на планетата. В преследването на тези илюзорни амбиции той обаче проиграва хазартно, подло и престъпно всички благоприятни възможности за обединението на българския народ. Но защо той бе оставен на престола след 1913 г., т.е. след първата национална катастрофа? Блестящ отговор дава Добри Ганчев, негов учител по български език: „Не зная за какво ще го споменават Фердинанд грядущите поколения, ала ние, които преживяхме погрома, доживяхме туй страшно падение - няма да го забравим. Фердинандовата самозабрава се крепеше върху нашето унижение пред него. Нашата сервилност, нашата робска покорност и послушност издигнаха този неуравновесен тип. Мигахме пред самовластие­то му, глупешките му махове и дори пред пороците му.“ Смразяваща оценка! А не съхрани ли българската политическа прослойка същите си качества през целия ХХ век и дори в настоящото столетие? -------- Митът за „колебанията“ на монарха Свидетелство, опровергаващо версията, че Фердинанд уж се колебаел между двете воюващи групировки, дава ген. Иван Фичев. Три дни, след като е назначен за военен министър, на 22 септември 1914 г., премиерът Васил Радославов му показва проектодоговор за съюз с Германия. „След като го прочетох - пише в спомените си генералът, - останах силно смутен и казах: „За Бога, господин Радославов, да не се излъжете да подпишете този договор, защото ще погубите България.“ „Че нима съм луд, отговаря премиерът. Аз ви дадох да го прочетете, за да видя какво ще кажете. Никому нищо няма да казвате, включително и на другите министри. Те нищо не знаят за това.“ Това признание, потвърдено и в личните бележки на Радославов, е поредното смазващо разобличение за лицемерието и подлостта на Фердинанд. А и за какво колебание може изобщо да се говори, щом една година преди формалното влизане на България в Тройния съюз проектът за договора с Германия вече е факт. А такъв документ се изготвя според международната практика само след като страните са постигнали изрично съгласие за съюзяване.

ПС Малко материал за размисъл Какво ще стане ако се преразпределят 70 процента, но правителствените програми не са достатъчно ефективни? (всъщност има изследвания, които показват че управленията/страните като САЩ и Германия, които постигат мултипликационни коефициенти на ефективност над 1,0 при/чрез създаването, управлението и изпълнението на бюджетните си програми са не повече от 12-15. Какво ще стане ако се преразпределят 70 процента, но правителствените програми не само не са ефективни, но постигат и обратен спрямо "целевият" ефект? (С държавната си система на образование подготвяме грамотни, но слабообразовани, обществено апатични, и неотговорни млади хора, слабо или никак загрижени за общото благо. Забележка: В система, която толерира и поддържа" 55 годишния учител" с неговите ценности, манталитет и консерватизъм ("неиновативизъм"), при младите се възпроизвеждат ценностите на родовата селска и тоталитарната култура у нас отпреди половин век. Също така 40 процента от учениците ни са функционално неграмотни , защото на тях същия "55 годишен учител" гледа като на попивателни "подопечни", на които материалът и знанията трябва да се наливат.)

Не съвсем Алхимик Неизказаната сентенция в публикацията на МВФ е "Това което е добро за едни икономики (например слаборазвитите), не е толкова добро за други".. Ако за бедните страни (икономики) по-високите нива на преразпределение (но не във вид "даване на калпак", както го разбираме в БГ, мисля че и ти залиташ малко в тази посока с включването си), корелират с увеличане на растежа (с растеж) - т.е. съществува корелация в права посока, при богатите икономики корелацията не е същата.. (Например: Американските шведи имат по-висок среден доход от средния на шведските шведи, и американските шведи са етносът с най-високи доходи в САЩ, където нивата на разпределение са по-ниски отколкото в Швеция). Ако говорим за ББД, експериментите с безусловния базовия доход (извършвани са в региони в САЩ и Франция) показват намаляване на трудовата активност (заетост) при мъжете до 3 процента и жените до 5 процента, което не е предпоставка за растеж.. Обяснението е просто и логично: част от хората с непривлекателни професии и работа се отказват да работят и стават икономически неактивни (стават време за останалите).

http://www.dnes.bg/obrazovanie/2016/04/21/kriasyci-i-obidi-v-chas-nova-arogantnost-v-uchilishte.300095,3

http://www.dnes.bg/obrazovanie/2016/04/21/uchenici-pushat-marihuana-v-chas-no-zashto.300133

Докладът Doing Business за 2016 година: http://www.doingbusiness.org/~/media/GIAWB/Doing%20Business/Documents/Annual-Reports/English/DB16-Full-Report.pdf Това е секцията за България: http://www.doingbusiness.org/data/exploreeconomies/~/media/giawb/doing%20business/documents/profiles/country/BGR.pdf Индексът Starting а Business e суб-индекс на Doing Business The Global Competitiveness Report 2015-2016 http://www3.weforum.org/docs/gcr/2015-2016/Global_Competitiveness_Report_2015-2016.pdf България изостава в конкурентното си развитие България е на 54-то място в света по конкурентоспособност и запазва позицията си в класацията спрямо предходната година. Това показва годишният доклад на Световния икономически форум - The Global Competitiveness Report (2015-2016). Той комбинира 113 индикатора, които според изготвящите класацията имат най-голямо значение за производителността на дадена държава и съответно за нивото на просперитет, което може да бъде постигнато от дадена икономика. По-важно от мястото в класацията е средната оценка (от 1 до 7), която се формира на база всички социално-икономически индикатори. Вижда се, че в тазгодишния доклад тази оценка пада до 4.3 (от 4.4 през 2014 г.).Ако сравним периода от 2011 до 2014 г., се вижда, че страната напредва с 20 позиции в класацията и само през тази година не се придвижва нагоре. До тази година средната оценка също е нараствала, но през тази е намаляла. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/09/30/2619356_bulgariia_izostava_v_konkurentnoto_si_razvitie/

Undistilled alcoholic beverages such as mead, wine, and beer have been produced since at least 7000 b.c. The process of distillation (heating an alcoholic beverage in order to boil off, collect, and concentrate the alcohol) was first used in China no later than 800 b.c. to produce rice spirits.

Докладът на GEM - ние сме сред опашкарите http://gemconsortium.org/report/49480 стр. 61 от доклада Едно пояснение,което не се намира в доклада, отнасящо се за: Bulgaria, Economic Development Phase: Efficiency-Driven

Само една вметка ако може: Индийската армия е кадрова, професионална (както и пакистанската),и се оценява като за една от най-добрите в света.. Не знам защо все още битува митът че наборната армия е по-евтина от кадровата, и всички му се връзваме. Разценката за дневен порцион по днешни цени е около 10 лева на човек (плюс минус)..с Тези 10 лева и другите разходи - спането и битовите консумативи и подръжка - издръжката на един наборен редник става горе долу колкото заплатата на кадровия такъв..Но най-важното се изпуска: Мотивите през 2004 година да се вземе решение за професионализрането на армията са същите, с които сега през 2016-та управляващите казаха "не" на наборната казарма http://www.segabg.com/article.php?id=136722 http://www.mediapool.bg/valentin-radev-vrashtaneto-na-nabornata-sluzhba-e-nevazmozhno-news246266.html ---------------------- Според мен по скоро ДЕРБ биха гласували да се отмени задължителната военна служба (алюцията беше че ДЕРБ са десни), приет преди 30 години от Партията на Пенсионерите (ПП) и ДПС, и армията да се направи професионална... Заплатите на кадровите редници ще са сравнително ниски (защото мизерията в държавата е голяма). Редникът ще служи и ще получава заплата, а евентуално недостигащите за издръжката на него и семейството му средства се дават допълнително като бонуси и придобивки . Има начини, дори и малко да се вдигне бюджета за армията, така че заплатите да не са много мизерни. Кадровите войници ще имат и социални продобивки = пенсия, по-голяма от средната, ранно пенсиониране, осигурени топла храна и образование на малките ромчета, месечни добавки, нарастване на заплатата според прослуженото време - един вид много може да се направи по въпросите с мотивирането о набирането на кадрова армия /..

Нищо не отхвърлям, просто не вярвам на тази хипотеза.Твърдението че преходът се извършил от американците с американски пари е смехотворно (не не е факт, спекулация е) Ако авторът напише че марсианците са извършиоли прехода ти на доверие ли ще го приемещ? Киров, знае се как се извърши преходът в България и останалата част от източна Европа (поне от Трансилвания на изток) С нацинални пари, раздадени от номеклатурата на избрани хора.Тази номеклатура разчиташе на апарата си и кадрите от ДС (Секуритате, ,и т.н..) да контролира тези хора Избраните хора обаче станаха реални собственици за 15 -20 години без уговорки и зависимости към бившите си господари, Слугите станаха господарите и едрите собствевници , а номеклатурата и ДС загубиоха влиянието и силата си.. Та според мен : Просто човекът не е наясно как се извърши преходът, и според мен спе-ку-лира , свързвайки разни полуфакти,. Да, ама аз съм наясно от пъро лице. Ппознат съм с една от бившите ключови фигури в ТИМ (ако си чувал за ТИМ),ако не ми вярваш ще ти дам адреса си на лични и някои път ще пием кафе тримата.. /Историите на ТИМ и пдобните не са някакви мистерии, една журналистка написа същото което и аз знам, с малки изключения./ Та не са едри собственици ли тримата от ТИМ и не са нацинален елит ли?? Летим с ТИМ (България еър), ядем и серем с ТИМ (зърнобознеса), гледаме телевизии с ТИМ и т.н...

Бяха написал един дълъг пост, ама се затри.. "Политическата" етимология т.е. разбирането на значението на думата на думата "национальност" в руския език е най-близо или съвпада напълно с етнос ("народност") . (то си гопише де в руската статия на Уикито) (В бланките при преброяванията стои въпросът "каква е вашата национальност", данните от преброяванията се синтезират на база "национальност") Забележка:. "Народност" е руската дума за "етнос" , "Народьи севера"- чукчи, коряци,и т.н, те са етноси в българската "политическа" етимология, според българските виждания .."Народ" пък според българската "политическа" етимология е нещо повече от етнос.(етнос->народ->нация) ---------------------------------- И каква е накратко тезата "икономическия и политическия суверинитет" на Русия? .Можеш ли да я е синтезираш в пет изречения? Не четох заглавния постинг от темата, защото е дълъг, но не само заради това. Аз мисля че Русия в момента е суверенна страна (политически) и това няма смисъл да се доказва или аргументира, а след такова заглавие мога да очаквам само глупост или патология.. Ако под "икономически суверинитет" авторът разбира икономическа самодостостаъчност, то според мен той "не е добре", както се казва. (факт - няма страна, която най-малко да не търгува с други суверенни такива , дори СССР търгуваше с други държави). Не знам? Моля, обясни накратко с няколко изречения каква е тезата на автора..

2050-та : Новини от медиите: 3 фервруари:Индексът на Джини в Bulgaria (romani) /алт.имена Bulgaristan, България/ според миналогодишнитo изследване достигна 0,89 процента. 10 февруари:Bulgaria е на 160-място по корупция от 162 страни в класацията на TI. Пред нас са Гана и Нигер, а след нас Танзания и Бряг на Слоновата кост. 10 май: Селското стопанство се раздвижва: Фирма от Китай ще развива козевъдтство в земите на бившето селище Любимец ,напуснато от жителите си преди 20 години, и ще изнася козе месо за пазара в Пекин. 15 май:Парламентарната група на управляващата ДПС се разцепи . Групата на етническите българи, заедно но с така наречената "група на турците от Кърждалийско и Разград" (позната още като групата на етническите турци) ще сформират нова партия, наречена "Движение за Европейско Развитие на България" (ДЕРБ). Първата точка в програмата на партията е отпадане на визите за пътуване на на гражданите на Bulgaria (romani) /алт.имена Bulgaristan, България/ в Брюкселската Федерация.. 10 юни На учредяването на "Движение за Европейско Развитие на България" (ДЕРБ) присъстваха посланика на Република Турция и предствител на Брюкселската Федерация. 25 юни: Агенция Пътища отправи молба към министерството на отбрана за помощ при охраната на автомагистрала Maritca в участъка около Parvomai, и na автомобилния път свързваш Yambol и Sliven в участъка на Petolachkata 2 юли: Износът е нарастнал с 0,5 процента за последния месец: Засиленото търсене на джапанки и бански през лятото в Китай е причина сливенските фабрики да работят на три смени. Заплатите във фабриките достигат 6400 лева (малко над 80 евро) 2 август:Деляна Пеевска , дъщеря на единият от тримата български олигарси и милиардери Д. Пеевски II се ожени за Кирчо Рашков, син на пожизнения президент на ДПС К.Рашков IV.Церемонията беше продължена от тържеството в един от фамилните хотели на Д. Пеевски II на черноморието при най-строга охрана на младоценците и гостите . Медията ви припомня че дъщерята на К.Рашков IV- Кайра Рашкова през миналата година се сгоди за Цецко Василев, внук на известния от миналото банкер Ц.Василев) 3 септември:Ново етническо напрежение в Filibe (Пловдив) след като охраната на Sensata technologies отблъсна поредно нападение на местни turkish roma и рани двама.. Гневни жители от Sheker mahala, откъдето са ранените, се събраха в центъра, пред Българския квартал.. 4 септември: Единствената компания в сектора Sensata technologies обяви плановетете си за напускане на Bulgaria от следващата година.. 11 октомври:Parlamentat посочи официaлните празници и неработните дни за Коледа, Нова година и Bango Vassili. 31 януари ще се отработва на 2 декември. 29 октомври: Нови учебници по история предлага Министерството на образованието..Ромите са наследници на Protobulgarians, предците им са живели в планините от Северна Индия, a българите са славяни които са взели името си от предците на ромите..Името Roma значи "Римлянин", със смисъл знатен жител на Балканите. 10 ноември:Козлодуй пак остана без ток след като миналата нощ бяха откраднати 50 метра проводници.. Затворената преди 15 години централа е обект на множество кражби през годините. Охрителите на централата са участвали неведнъж от престъпленията.

Парадигмите ви погрешни, защото не си правите труда или не желаете/не можете да разграничите причина от следствие.. Обяснявам Там където има свободен и развит пазар (на труда, на стоките и на услугите ,на достъпа до кредитиране), и среда и закони които гарантират тази свобода, и има върховенство на закона (то е много важно за тези процеси, защото чрез него се гарантира равното третиране на всички учстници, но и не само това - вижте какво точно значи "върховенство на закона" според венецианската комисия - в темата в Право и Етика съм дал линк - има и силна (широка) средна класа, има по-голямо участие на хората в бизнеса и икономиката (повече хора учстват в икономиката) .. В обратния случай (когато липсват по-горните условия) на преден план са олигарсите.. (ниските данъци също са в уравнението: по-високите данъци на практика удрят най-силно средната класа, богатите просто си изнасят бизнеса в страни с по-ниско данъчно облагане) Демек: Олигарсите не са продукт на либералния капитализъм, а на условно "неразвития" и "повредения" такъв.. .

Същатата бира.. Олигарски, неолигарси, няма човек на света, който да иска да плаща по-висока цена за нещо от пазарната му.. Ако можеш да го докажеш обратното -ОК, другото са лафове колкото да не се заспи... Та тея приказки си ги разказвайте с другите от отбора ви : Много по-либерални икономики от българската ( с много по-малко ограничения върху бизнеса и по-висока степен на икономическа свобода) са икономиките на Сингапур (които не петрол, ами вода за пиене нямат) , на Скандинавските страни, на Холандия, на Германия, на Австрия , На Канада, на Австралия, На Нова Зеландия, на САЩ, на Чехия.... (Като че ли си плавал само на корабчето на Ропотамо, та не разбираш за какво пиша?) ------------------------- А добро утро... Модела ни бил е олигархичен, Моделът ни е олигархичен защото чиповете ни са сбъркани..

Пълни глупости и смешки../Много сте зле със логиката, сметките и икономиката с дядката от Канада..Аз искам да го питам кой му е дал диплома за инженер, и какъв точно е, и какви оценки е имал по математика, и кой го храни в Канада??? (прилича ми на раб-фак и ченгеджийска/десарска работа, имаше един такъв образ, който навремето пишеше във форума, ама както и да е.) ---- Мой човек, Киров, ставаш по-беден когато купуваш по-скъпо, отколко пазара ти предлага (когато даваш за нещо повече пари отколкото струва на пазара) това и бабите го знаят, демек ставаш по-беден когато купуваш скъпи български чесън и домати (защо са по-скъпи - друга бира и друга тема, за форум икономика), вместо по-евтини такива от Китай или Гърция..

Културата на БГ-селянина има малко общо с тази на централно-европейците.. Вие в Унгария печелите и от порноиндустрията ;), на българския селчо на средна възраст в главата му са само доматите, чушките /които могат да се внесат от Турция, Гърция, където земята не е разпарчатосана на парцели по един два декара, някои от тях с по пет съсобственика (аз съм такъв "съсобственик" на няколко парцела в Тракийско, наследство от прадядо ми), собствеността е уредена, се произвеждат евтино/ и мотокарите на Рекорд /които завод отдавна умря/, и арабските емигранти /които пък не щат да стъпят тук и да чуят за българия/.. За демографията и изобщо: Това поколение (което поколение освен това държи икономическата и политическата власт в България) според мен трябва да измрем до крак и по-бързо, (барабар с тези които сме възпитали в нашия манталитет), това за доброто на България и да дойдат млади хора с друга култура и манталитет.. (какво не е наред Киров, чипът, чипът не е наред, "софтуера" му) Само за пример дървото на възрастта /на български незнам как се казва/ при унгарците от сегашното близо 9,5 милиона ще намали за 2040 година на близо 7,9 милиона. https://www.ksh.hu/interaktiv/korfak/orszag.html Нещо подобно се очаква и в България. Намалението в проценти на населението в 2050 година е най-голямо в световен мащаб за българите/България..(населението ще спадне с 27 процента - световен рекорд) (споко, има по-зле и от маджарите)

+ Малко а) и б) за останалите Най-висок брутен продукт на човек в България се прави в София-Град, в който липсва земеделско производство, а делът на промишленоста е нисък (..демек големият сектор на услугите, и търговията прави най-висок Брутен Продукт на Човек) (Киров, може да си ми набор или по-голям от мен, ама мисля че си попил малко от оная комунистическата пропаганда, която твърдеше че само селяните, работещите и производителите са ОК, другите са "разложени") Промишленост, да , но с идеята за заетост (с промишленост не се става богат колкото в белия свят, дори и да изнасяш 60 процента от продукцията си, виж България и Китай, още не са преминали т.н " капан на средните доходи" (Факт , България и в момента формира чрез износа си 70 процента от БНП, при белите страни процентът е наполовина) ----------------- Разбира се че търговията и услугите са майката на парата; износът на услуги (каквото е и туризмът, но не само той) е най-перспективното нещо за България в момента Скуби, в потвърждение а това което пишеш,ако минеш през Гърция ще видиш че най-бедните региони не са в Атика (Атика е най-богатия регион), а в Северна Гърция, ....където се произвеждат дините, доматите, пъпешите и краставиците, които ядем в България и Румъния.. https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Greek_subdivisions_by_GDP Факт е че най-бедните региони и страни са преобладаващо аграрните, трябва ли да обяснявам защо? /Нека Сириус си провери какъв е делът на аграрното производство в икономиката на Канада/