nik1

http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Na%C2%A02-oktomvri-1971-e-izprateno-parvoto-elektronno-pismo_22676.html

http://www.bbc.com/news/magazine-35744456

nanoFLOWCELL unveils flow cell battery prototype vehicle 5 March 2014 Powertrain of the QUANT. The two 200L (400L, 106 gallons US total) electrolyte tanks are packaged in the rear and central tunnel of the vehicle. Click to enlarge. Liechtenstein-based nanoFLOWCELL unveiled the QUANT e-Sportslimousine, a prototype vehicle equipped with a nanoFLOWCELL flow cell battery powertrain, at the Geneva Motor Show. This flow cell system supports an electric driving range of between 400 to 600 km (249 to 373 miles) in the QUANT e-Sportlimousine prototype, the company claims. Flow cells or flow batteries combine aspects of an electrochemical battery cell with those of a fuel cell. The electrolytic fluids in flow cells—usually metallic salts in aqueous solution—are pumped from tanks through the cell. This forms a kind of battery cell with a cross-flow of electrolyte liquid. One advantage of this system in general is that the larger the storage tanks for the electrolyte fluid are, the greater the energy capacity. Too, the concentration of an electrolytic solution contributes to the the quantity of energy that it transports. QUANT e-Sportslimousine. Click to enlarge. To charge or discharge the nanoFLOWCELL, two different electrolytic solutions are pumped through the appropriate battery cell in which an electrode (anode or cathode) is located. A membrane separates the two electrolyte chambers and their differing chemistries. At a nominal voltage of 600 V and 50 A nominal current, the system in the lab is achieving continuous output of 30 kW. According to nanoFLOWCELL, its flow battery has a specific energy of about 5-times that of a Li-ion battery (600 Wh/kg compared to ~120 Wh/kg). The company attributes the performance of the nanoFLOWCELL to the characteristics of its newly-developed, and unspecified, electrolytic fluids, made up of metallic salts at very high concentration. Slightly more specifically, the company says that a large increase in the number of charge carriers in the electrolyte fluid within the nanoFLOWCELL significantly increased its performance compared to conventional redox flow-cells (about 5x the specific energy and several orders of magnitude more specific power). The company also claims its flow cells can go through 10,000 charging cycles with no noticeable memory effect and suffer almost no self-discharging. The first QUANT e-Sportlimousine prototype carries two 200-liter (53 gallons US) tanks on board, for a total energy capacity of 120 kWh. The QUANT e-Sportlimousine energy consumption is about 20 kWh/100 km, when driving in the lower load range. Increasing the tank volume of the QUANT e-Sportlimousine to 800 liters would be possible, the company says. Once the electrolytic fluids are discharged, the contents of both tanks must to be replaced. The prototype features a double tank system with dual filler necks, one for each electrolyte, to keep times for the electrolyte liquid replacement to a minimum. Powertrain. In addition to the flow cell, the QUANT uses four electric motor units (120 kW continuous, 170 kW peak per unit) for all-wheel drive with torque vectoring and two supercapacitor banks for energy storage. Peak torque per wheel is 2,900 N·m (2,139 lb-ft). The company says acceleration from 0 to 100 km/h is 2.8 seconds. A central VCU (vehicle control unit) is responsible for controlling the driving- and charging-currents throughout the entire powertrain. The supercaps provide power to the four drive motors, and also serve as a general energy buffer for the vehicle’s electrical system and storage for regenerative braking energy. In February, nanoFLOWCELL AG announced a partnership with Bosch Engineering GmbH to further develop vehicle electronics for the QUANT e-Sportlimousine. According Nunzio La Vecchia, the head of development of the QUANT e-Sportlimousine, the company is planning on producing four drivable prototypes in 2014. Established in late 2013, nanoFLOWCELL AG (formerly JUNO Technology Products AG) is a Research and Development Centre based in Vaduz, Liechtenstein. The focus of nanoFLOWCELL AG’s research is on the advanced development of drive technology and the classification of flow-cell technology. In 2009, the company showed the NLV Quant prototype at the Geneva Motor Show. The QUANT e-Sportslimousine is a completely new development, both technically and optically, compared to the NLV Quant.

Новината излезна в нашите медии днес или вчера (днес мислих да пиша, но си ме изпреварил) Не намирам достатъчно информация отнoсно батерията на nanoFlowCell .За сега е ясно само, че е от т.н. flow (redox flow) тип https://en.wikipedia.org/wiki/Flow_battery но за мен лично остава неизвестно какъв точно е химическия състав.. (Hydrogen–lithium chlorate, може би?) Ако някой има такава информация, ще се радвам да я сподели.

Не ме разбирай погрешно, просто направих допълнение по-долу .в поста си, във връзка с "приоритетите" Иначе съм на сто процента съгласен с това, което си написал в този пост (и му сложих плюс).. Да добавя мението си Хората се задържат на едни и същи места основно заради криво разбрана лоялност (тя лоялността трябва да е взаимна), заради чувства за вина (за да не изоставят някого, и той да се чувства предаден и наранен), заради страх и несигурност..... Да, и патернализмът и непотизмът/in-group колективизмът/ усилват горните тенденции пряко и косвено (например когато в една малка или средна фирма работят мъж и жена -т.е. съпруга и съпруга , или дори работят просто двама близки приятели(приятелки), те остават "закотвени" в нея дълго.; съпрузите - дори до пенсия, или края на фирмата) ПС В патерналистичните култури не само че хората не напускат, но и не се уволняват. Например в Япония до 60-70-те години на миналия век- преди да навлезнат универсалистичните западни практики уволнението на служители е практически непознато.. /"Софтуерът на ума" е в тези култури е следният "немислимо е бащата да изостави едно от децата си било то несправящо се добре, или да го хвърли на призвола; респективно - как едно дете -симн или дъщеря ще предаде доверието на баща си?" / ПС на ПС-то. Конфуцианството и патернализма са преплетени.. Конфуцианството развива във философия идеята за "добрия баща"

PS Не мога да помня всичко което съм чел: на 39 място сме в класацията за обобщения иновативен индекс (а не 35-то); останалото съм го запомнил вярно. Та ето доклада: https://www.globalinnovationindex.org/userfiles/file/reportpdf/GII-2015-v5.pdf По топ-десет от страните по групи, вижте стр. 59

Еми то няма как при тази организационна култура да се постигнат по-добри резултати в производителност и качество..Организационната ни култура смятам е най-важния "ключ към бараката", защото нито сме толкова ниско в класацията "иновативен индекс" (за 2015 сме на четвърто място в глобалната класация сред страните с високи средни доходи, иизпреварваме сума ти европейскии такива, а в общата класация сме на 35 място и изпреварваме много страни от групата на страните с високи доходи, включително Гърция с много позиции), нито пък образованието ни е толкова ниско и некачествено..

То нещата с работата и работното място в индустрията и изобщо са бая бая комплицирани - заплата, условия, колектив -отношения, лидерство и лидери.. Нещата са подредени и степенувани по важност са отзад напред..(поне за мен). Илюстрирам: Повече пари - добре, ама кел файда, ако взимаш 200 лева повече, но работиш в компания с некадърни и аетични менаджери (демек на място където няма лидерство, лидери, принципи и етика и разбирането за тях), на място, в което климатът е "отровен", и на това място неусетно ще си скъсиш и почерниш живота... /Тези менаджери за които говоря може да са "човек" (съпруга, дъщеря) на някого, или да са избрани акционери ако визираме високите нива, които просто и ясно казано нямат лидерските качества, и най-често или "ръка за ръка" с това имат немалки дефицити откъм и знания и познавателни собствености.. Тогава - ами просто забравете за етика, принципи, и разбирателство вътре в колектива/ ПС Не си мислете че индустрията в България е някакъв западен рай (на организационата култура), преживял вече културните промени. Напротив, изследванията показват, че тъкмо на работното място културата ни е останала преобладаващо in-group колективистична (шуро-баджанашка), вместо да се развие към унивесалистична, Забележка: изследванията също показват че в другите сфери на култура ни (битовата) има развитие към универсализъм..

Инженерите като цяло ,повечето не сме добре с езиците, Имам наблюдения -та цял живот (професионалният ми) работя и общувам с вкл. обучавам инженери. Тук са ми и най-големите възражения и критики срещу образованието им в техническите факултети и университети, не се набляга на езиковото такова, то е неглижирано, не се съдава култура на стремеж да се научи чуждия език.. За останалото - всичко по специалността се доучва и може да се донаучи извън университетите, учи се цял живот (с възрастта се увеличават например логическите способности - нещо ставаше в 2 те полукълба на мозъка, задействаха се някакви "квазивръзки"), но за езиците е доказано (ако не е очевидно*) има има нещо като възраства граница (въраствова зависмост), способностите да се научават езици намаляват в пъти след дадена възраст. /Тея деца дето се оправят по Тоефелите - учат от малки, и са по на 20, 21,а ако едно такова дете отиде на 22 години в Холандия да учи- дъча ще му е проблем вече- там ще продължи да си говори на англиски, справка - моите племенници/ *за очевидното - децата отгледани от диви животни, не се научават да говорят нормален език ..

Не е погрешна, и не е интерпретация, а просто изчисление, ама както и да е..:) /За да стане пустинята земеделска земя, да кажем за да ражда жито, и трябват допълнително 200 (или 300) литра/кв.м валежи към 150-200-та които са налични в момента Та 200/1000 = 1/5 , и точно това съм го написал по-горе: Увеличението на площта на Каспийско море с 1 условна единица площ ще даде възможност да се "облагородят" 5 единици площи от пустинята,...и всичко това при невъзможният "идеален" случай за валежите/ ------------------------- За Сърдяри- Амударя Та това казвам аз -ще се увеличат валежите в планините в източна посока, и ще се увеличи дебитът на реките /е да, ама това не е не същото като да се увеличат валежите в пустинята, защото в този случай ще трябва мелиорация/

Това за напрекгната разбота е малко или много дискусионно ..За мен и според мен най-напрегната работа не е в сферата на услугите/ продажбите, а в сферата на производството Разбира се от производство до производтво има много големи разлики, и то най-вече ако се визират: типа на "серийността", броят на типовете изделията и вариантите им (гамата); броя на служителите и доколко процесите са механизирани или не - влага се умствен или ръчен труд. При производството общото, е че освен качеството и цената (изискванията на клиентите) са важни сроковете - т.е. понякога напрежението е като при "висш пилотаж" с ускорение 3 G -съществува непрекъснат натиск (от всики нива ръководители) и напрежение нещото/нещатат да се направи хем бързо (в срок), хем евтино, хем качествено /което при човешкия материал в БГ, вкючвам и менаджерите на средните и високите нива, и прозиводсвената и организационна култура в компаниите - често пъти е "мисия невъзможна"/ ПС Ако работех в Кол-център щях да се прибера в 18 часа,ама понеже съм в производствения сектор, днес с екипа ми останахме на работа до 19 и 30, следващите дни се очертават същите..(защото някой друг не си организрал или направил нещата както следва, макар че причината хипотетично можеше и да е в нас)

ОК, ама без английски (аз нали съм им ментор и ги познавам децата)? Е какви специалисти са завършващите бакалаври (при 95 процента от тях - магистратурите им следват бакалвърството им непосредствено, без прекъсване!)? Та нашата професия и специалност иска повече обучение и самообучение от лекарската (поне в моята област нещата са се развили за последните 50 години толкова колкото при докторите от хипократ досега!). Аз чета и научвам нещо и неща кажи речи всеки ден, зада го използвам/приложа в работата си.. ПС При докторите (лекарите, ама аз им викам "доктори") обученията са задължителни.. В нашата област, в частите които касаят индустрията (вкл проектирането и производството, и независимият от производственият отдел вътрешен или външен контрол на индустриалната продукция), тепърва навлизат концепции за разни "добри практики" - къде като нормативи, къде като пожеланителни/незадължителни .. Друг е въпросът, че за късогледият и дребнав БГ- чорбаджия в средната възраст със селски манталитет, всичко което не носи печалба на момента и всичко което не е строго наказуемо (дори и да е задължителнои да има хипотетични санкции)- просто не съществува..

PS Влагата във въздуха кондензира. 1. В самата атмосфера, при охлаждане (Това се случва когато по-топли въздушни маси с определено влагосъдържание, се сблъскат с по- студени, и по-топлите се охладят до Dew-point температурната точка) 2. На повърхността, при среща със студена повърхност, (Това се случва, когато условно топлите въздушни маси преминават близо над или срещат планина и вследствие на това се охладят - например в Казказ валежите достигат няколко хиляди литра на кв.метър за година, но в Новоросийк те са петкратно по-малки) Или, ето това е най-просто разказаният механизъм:

"а за потопена vs. облагородена площ. Не! втората ще бъде десетки пъти по-голяма" Втората ще бъде точно 3-4 до 5-6 път пъти и повече, и то идеалния случай....който пък не съществува ;). /Случаят при който: влагата 1) се конденцира (защото може да не се кондензира) ; 2 и 3 и 4) пада във вид на дъжд,на точно определени места, и в точно определено време/ Защо 4 до 6 пъти повече ;)? Защото за "облагородяването" на дадена част от пустинята е необходим допълнителен "сюрплюс" в годишния валеж от поне 200 л/кв.м., докато годишната стойност на изпарението в Каспийско море е средно около 1000 л/кв.м.

Вижте сега, културата ни след падането на режима и командно-административната система на икономика, се ориентира към меркантилизъм, и в това няма нищо странно или нередно..Нормално е също, "етиката" и корективите да се настанят в тази култура, по-късно -три или четири поколения, след поколението на "прехода", и то ако има условия за такава промяна (има такива условия, ама как и защо е друга тема) Поколението на прехода (аз съм на 50 и съм част от това поколение) все още "отглежда" децата си до 26 години , трепери им, угажда им, осигурява ги, вместо да развива култура, ценности и нагласи, такива каквито са в белите страни: "младежо оправяй се от тук нататък ,за твое добро е!" /Това за егоизма на единствените деца е вярно, но в контекста на културата няма такова голямо значение: имам племенник, който е втори син, и от него "нищо не става" ......защото баща му го издържа; забележка: брат ми е в категорията "средна класа" откъм заплата/ Та за меркантилизма: завчера се видях с един младеж, на който бях ментор по ЕС програмата, когато завършваше балкалвърството си; Сега е магистър де, и работи по специалността си. Говорихме и за другите от групата и той ми каза че едно от момичетата работи в кол -център. Аз му казах е "поне е добре финасово" Той се засмя и каза "какво са 800 лева"? Да, ама 800 лева в Пловдив са повече от средната заплата за региона, а има много компании където специалистите със стаж, и квалификация (и на възраст) не взимат повече от тези 800 лева чисти..Искам да кажа че очакванията на младите за заплата и условия на работа са големи, и най-често се разминават с действителността..

https://journals.aps.org/prl/pdf/10.1103/PhysRevLett.116.061102 Нищо лично и без заяждане,това "any" за мен лично е една мигаща, ако не червена,то жълта светлина. (или, според мен не ви следвало учен да пише така) Такова нещо като "any" не съществува в теорията и практиката на IEC, може да се говори за определени/избрани от даден стандарт или екип external disturbance tests (като инженер до сега съм участвал в стотици хиляди тестове на контролно-измервателан техника и апаратура- вклчително RF, vibration и други environment тестове, Не само съм участвал и участвам в тестовете, а разработвам и методики,като за целта проучвам стандартите от една страна, от друга и самата апаратура -т.е всички технически, конструктивни и потребителски изисквания)

Господа, къде "отидохте" с този нефт,танкери, колонизации, сибирски и уралски минерални ресурси през 1876 година? Промишлената революция в Русия току що започва, а първият опит за либерализация на въшната търговия и вътрешния пазар е неуспешен, (дотолкова че в Русия са забранени трудовете на... Адам Смит ..) ...

Боже, боже, състезаване по "постижения" с братовчедите от Гевгели, и явно печелим напреварата .

Да, и водата щеще да залее по-голямата част от прикаспийската низина (по-голямата част от нея се намира под морското равнище) Ползите са били съмнителни, стойността - твърде висока, а възможностите за построяване на канала - доста лимитирани.. ----- Старите съветски идеи за заливане/"оводняване" на Каспйско море отвреме на време се "съживяват" (поне в разните медии) като съвременни руски или руско-казахски идеи за заливане/оводняване на Каспийско море.. Има разни материали в нета

Evidence for Discovery of Gravitational Radiation ttp://journals.aps.org/prl/pdf/10.1103/PhysRevLett.22.1320

Нещо интересно: Събитието GW100916 през 2010 е било "blind injection" (нещо като "стрес-тест" за LIGO и Virgo, който могат провеждат 3-ма човека); По случая има една (или повече) публикация- "Evidence for the Direct Detection of Gravitational Waves from a Black Hole Binary Coalescence"

Репликата ми беше относно сексизма в поста ти, а не относно личните ти предпочитания и виждания за мъжете.. Иначе: обективно няма значение ти какво мислиш, и какви мъже харесваш или не (на друго място щях да ти кажа че на мен ми е "през онази работа", какво мислиш, защото не си ми никаква например), важно е какво смятат самите мъже, как самите те се виждат по-положителната си визия..

Ах, Шпага ти изтрепа рибата..., мъжете трябва да са "мачо", а жените да в кухнята? ... Посипвам си главата с пепел, аз съм 50 годишен метро-чичо, който държи на външния си вид, въпреки 27 месеца служба в БНА, и няколкото запаса..

Европа се смалява, къде оставаме ние? Сподели 17.02.2016 09:00; Капка Тодорова, Берлин 12800; 11; Решенията на Вишеградската четворка не са в наш интерес Великобритания обмисля излизане, Франция се бунтува срещу Германия, Италия спира опитите за договаряне с Турция, а Източна Европа се опълчи срещу всички Европа става все по-малка и по-разпокъсана. И всичко това на фона на най-острата международна криза от поне 50 години насам. Къде е България в тази схема? Страната ни за пореден път в историята си се намира между интересите на две големи сили – Русия и Турция. Войната между тях на територията на Сирия де факто започна, макар и неофициално. Русия подкрепя режима на Башар Асад и прави всичко въможно да отстрани онези, които го застрашават – ислямистите от ИД и бунтовниците от опозицията. Турция пък се бои от обявяването на самостоятелна кюрдска държава, което би могло да е единият ефект от разпадането на Сирия и унищожаването на “Ислямска държава”, и затова атакува кюрдите, подпомагайки така ислямистите. Тя и не се старае по никакъв начин да прекрати доставките на оръжие и провизии за Рака – столицата на “Ислямска държава”. Руските бомбардировки в Алепо са именно опит на Москва да затвори обръча около Рака и да спре доставките. В момента, в който Турция реши да прати сухопътна войска в Сирия, двете страни ще се окажат воюващи Членка на НАТО ще е влязла във война с Русия. Това е дори повече от предупреждението на руския премиер Медведев през уикенда в Мюнхен, че светът е влязъл в нова студена война. Явно катастрофата вече се случва. Къде е този път България? В това менгеме от различни интереси се намират обикновените сирийци. И Русия, и Турция използват бежанските потоци като нов вид оръжие. Турците обстрелват районите, населени с кюрди, прогонвайки така хиляди цивилни. Бомбите на Москва в Алепо пък са причина за нова бежанска вълна, която се струпа по границите на Турция. Руснаците използват това като дестабилизиращ ефект – хем разклащат сериозно турската държава, хем я скарват с партньорите й от НАТО и ЕС. Анкара не може да поеме всички бежанци и затова заплаши, че ще ги пусне към България и Гърция. От друга страна, Вишеградската четворка настоя, ако не могат да бъдат спрени в Турция, бежанците да бъдат спирани в България и Гърция. Желание, което е в ущърб на интересите на България, защото страната не може да се справи с подобно преселение на народите – само от бомбите в Алепо през последните седмици са избягали близо 300 000 души, а и защото ще опъне отношенията на България с Турция, Гърция, Македония. Тоест подобен ход би заложил поредната опасна бомба в балканското буре с барут. Изходът на България наистина е само един – да настояваме като Германия за общоевропейско решение. За поемане на тежестта от всички в общността. За съжаление, и това прилича все повече на утопия. Европа никога не е била толкова безпомощна. Това, че САЩ излязоха от региона и се занимават предимно с вътрешните си интереси през последните години, създаде вакуум, който се запълва от страни с интереси, вредни за Европейската общност. ЕС няма работеща концепция за решаването на бежанската криза, а пък концепцията на българското правителство явно е да се държи за големите като Германия. Проблемът в това обаче е, че Германия започва да изпада в изолация. Лош период за цяла Европа, тъй като нито огради в Турция, нито огради в България ще решат проблема. Цунамито идва и дали стените пред него ще са вишеградски или общоевропейски, няма никакво значение – те няма да помогнат. Да не говорим, че всъщност става дума за милиони цивилни. За хора, които бягат от война. За мъже, жени и деца, чийто живот се жертва за интересите на големи и недотам големи сили. И че ако го жертваме за удобството си, това ще тежи като грях не само върху нас, а и на поколенията след нас. Никога досега ЕС не е имал толкова въпиеща нужда от истински лидери, но единственият с общоевропейска визия си остава германската канцлерка. Оланд, Камерън, Фико, Орбан, Шчидло и Соботка са управляващи, които жертват общността заради краткосрочния си политически успех. Шумното одобрение на популистките им решения в България е странно, защото то е в най-голям наш ущърб. Те искат просто да оставят ние да се оправяме с проблемите, които те не желаят да имат. Иронията е в това, че дори и да спечелят поредните си мандати, бежанците пак ще дойдат, а войната в Сирия ще продължи. Популистките решения никога не са били работещи. За съжаление, в подобна бурна обстановка България е всичко друго, но не и остров на стабилността. Разкъсвана от вътрешните си проблеми, страната се е превърнала в сцена, на която интересите си защитават чужди сили като Русия и Турция, а собственото ни правителство само наблюдава. България пропусна ценни възможности да се справи с някои от големите си проблеми като неработещата съдебна система по примера на Румъния и сега като че ли отново ще останем на вратата на ЕС. По всичко личи, че гласовете за изхвърляне на Гърция от Шенген стават все повече. И по всичко личи, че е възможно Румъния да влезе в Шенген. Това означава, че границите на същинския ЕС се изместват, а ние отново оставаме извън тях. И че каквото и да се договорят в общността, няма да имаме възможност да противостоим. А ако държавата ни бе поела по румънския път, сега щяхме да имаме съвсем други възможности – да решаваме заедно какво ще се случва, да влияем на тези решения, да се превърнем в регионален фактор... Но това ще си остане поредният недостижим мит, който като всички останали се спъва в изконната за цялата ни история думичка “ако”.

Кой ще бъде новият лидер на Европа? Това ще е следващият канцлер, и той ще е този, който ще осигури границите на ЕС, т.е. като обедини всички околко идеята че границите трябва да се осигурят. Ясно е че ЕС и Шенген се рушат, а те се рушат, защото с решенията си и принципите си г-жа канцлерът наложи действителност на спасение поединично,т.е действителнст при която егоизмът стана водещият (Наистина ли Орбан и сие, очакват че България и Македония сами могат да се справят с проблема по опазването на границите на ЕС?!? Ако е така, то наистина ситуацията е много жалка) Гражданите на Европа очакват да се спре миграционния поток, хаоса и бездействието - това е проблемът в момента, друг няма (плюс милион човека на 400 милиона е смешно малко, за да мисли някой че ислямът ни завладява!) То дори самите германци са в стрес, че в страната им влизат стотици хиляди хора,за които нищо никой не знае. Полицията в Германия не разполага с такива възможности,тя е простонаблюдател и придружител на хора които се появяват отнякъде ПС Знае ли се проблема, решението му е възможно - трябва да се осигурят границите на ЕС с общи усилия,колкото и каквито и да са нужни Да и на Гърция и е трудно, да не кажа невъзможно сама 1) да охранява морската си граница и изобщо границата си от 13 000 (тринайсет хиляди) километра брегова ивица, 2) да приеме и регистрира повече имигранти, отколкото е приела сега