nik1

Унгария в стрес от Орбанизма Политически трус го докара на власт, абсолютно мнозинство пък му осигури управленско спокойствие. Всичко това не помогна много на унгарския премиер Орбан. В средата на мандата си той е всичко друго, но не и спокоен. Вероятно Орбан си е представял по друг начин равносметката от половината на управленския си мандат. След блестящата победа на неговата партия Фидес (Съюз на младите демократи) окриленият тогава Виктор Орбан прокламира "събарянето на стария и създаването на нов обществен ред в страната". Днес, две години по-късно, се виждат резултатите: финансово, икономически и социално Унгария е в окаяно състояние, политически страната е силно поляризирана, а външнополитически - тотално изолирана. Сякаш това не беше достатъчно та дойде и ударът с оставката на президента Пал Шмит, който охотно подписваше всеки нов закон, налаган от правителството на Орбан. "Циментиране на властта" Виктор Орбан - с доста тъжна равносметка от досегашното си управление Новият президент Янош Адер, избран тази седмица, също е довереник на Орбан. В началните години на Фидес той организираше изборните кампании на партията и служеше като дясна ръка на Орбан. През последните 3 години - като евродепутат - той участваше усърдно в изработването на новото унгарско законодателство, което циментира властта на Орбан. Адер е автор на много оспорвания избирателен закон, облагодетелстващ големите партии като Фидес, и е един от инициаторите на съдебната реформа, заради която Европейската комисия подготвя наказателна процедура срещу Будапеща. С приети повече от 300 нови закона и нова конституция Орбан успя в основни линии да изгради своя властови апарат и този на партията си. В скоро време обаче предстои да бъде приет нов пакет с мерки за саниране на държавните финанси и за стимулиране на икономиката. Той предвижда въвеждането на допълнителни данъци, например върху сделките с ценни книжа и разговорите по мобилни телефони. За да бъдат прокарани тези непопулярни мерки премиерът Виктор Орбан ще се нуждае от голяма вътрешнопартийна подкрепа, защото унгарците масово оттеглиха доверието си от премиера. Реформи в ущърб на обществото Европарламентаристи протестираха срещу новите медийни закони на Орбан "Орбан и неговата партия въведоха в унгарската политика метода на силното управление", казва унгарският политолог Йожеф Йеско. Според него през последните две години управляващите са били заети основно с едно нещо - да реформират из основи всеки един обществен сектор, и в повечето случаи, в ущърб на интересите на унгарското общество. Например социалната политика - в прочувствените си речи Орбан често използва антикапиталистическа реторика и говори за единството на нацията. Под лозунга за повече "работническо общество", той на практика оряза доста от социалните придобивки на унгарците: въведе задължителен труд за получателите на социални помощи, намали пенсиите и оряза правата на работниците и служителите. Тези драстични мерки така изплашиха унгарците, че те решиха да съживят профсъюзното движение, което вече две десетилетия се намира в клинична смърт. Унгария - в окаяно състояние "Достатъчно!" - гласи надписът от протестния плакат Недоволство се забелязва напоследък вече и сред част от клиентелата на Фидес - например в средноголемите унгарски фирми. Изгонването на МВФ от страната, одържавяването на частните пенсионни каси и облагането с данъци на чуждите компании подкопаха доверието на чуждите инвеститори. В момента Унгария е принудена да плаща рекордно високи лихви на капиталовите пазари, а националната валута - унгарският форинт - е обезценен драстично. Не се очертава и скорошен край на конфликта между Будапеща и Брюксел. На този фон дори и най-добрите познавачи на унгарската политическа култура не виждат никакъв повод за успокоение: "В унгарския парламент преди Първата световна война се разменяха обиди и удари под кръста, но вечер основните политически играчи сядаха заедно в казиното", казва унгарският писател Дьорд Далош. "Сега господата дори си нямат свое казино, омразата им е заразна, тя може да погребе страната". Автор: К. Ферзек, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова

Недемократът е този който казва "демокрацията не е хубаво нещо", Не знам какъв е Сорос,а това че има "неконсеврвативни" по редица въпроси виждания не го прави недемократ (мислете логично, в причинно-следствени връзки) Комплексите на унгарците, са такива каквито са на германците преди Втората Световна война: в момента няколко милиона унгарци живеят в съседните Румъния, Сърбия и Украйна (от 3 до 3,5 милиона унгарци). https://www.google.bg/webhp?sourceid=chrome-instant&ion=1&espv=2&ie=UTF-8#q=%D1%82%D1%80%D0%B8%20%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%20%D0%B8%20%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%20%D1%83%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B8%20%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%8F%D1%82%20%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%20%D0%A3%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F Е това си е забиване в политическо моделиране- щом някой е харизматичен значи е водил битки и обратно де..То най-големите битки в българската политика ги води Иван Костов, но от това не стана по-харзиматичен; Бат Бойко, а особено Царя навремето, когато говори мед му капе от устата ,Царя нямаше като актив и половин политическа битка, ама го избраха (защо? защото дойде в точното време и приказваше точно това което народа иска да чуе, каквото прави Бат Бойко в момента) Кога Орбан ще стане лидер на Европа? Никога , дори и да се "кандидатира": Колкото и да е харизматичен,.той е симпатизант на Путин, и е умерен или неумерен евроскепцик , а и Унгария не е фактор за нищо.. Още повече че маджарите се държагха най-неадекватно по време на емигрантската криза: ние поне задържахме или връщахме в Турция емигрантите, а те - скапаните унгарци и тъпият Орбан бяха бетер гърците- директно ги препращаха към Австрия и Германия

Неадекватно ми се вижда да се намесва Сорос в емигрантската криза в Европа, при условие че има личност, която е отговорна за нея, която я е предизвика, и тази личност е лидерът на ЕС (коя е тя, как и защо е отговорна?) ------ Орбан е консерватор- нищо лошо, бих се радвал да има честни,и почтени и принципни консерватори, но при него нещата не са такива - човекът нито е толкова демократ, нито пък е толкова много десен (дясно и ляво ги използвам само в икономическият им смисъл), да не говорим, че се смята за троянския кон на Путин.. Ето нещо интересно от неговата активност и портрет: То никой не ги задържа в ЕС унгарците - като искат да си правят Русия, Турция или Китай, да си я правят, ама нещата май въобще не са толкова принципни - хем така е, хем иначе.. То ЕС е Големия Пазар и Големия Донор за малките и небогати страни, и всеки политик на малка и небогата страна, на който е наред с главата , би следвало да наясно, че страната му без пазара и дотациите ще колабира, а заедно с него и управлението му (явно на Орбан му е останало повече в главата) ---------------------------- Явлението Орбан: Унгария и унгарците имат национални комплекси (защо, знае ли някой, и какви са); Орбан и партията му са логични политически явления, изкласили по време на Голяма Криза 2008-2010 ("кризите са тор за националистите"). Последното няма никаква връзка със Сорос, както и емигрантската криза ------------------------ Ако някой смята че Сорос е виновен за емигрантите (които се точат от 50 години в и към Европа от бивши колонии и доминиони, и от Турция главно,), то нека си смята, ама нека нещата да се показват във някакви свързани хипотези..Иначе аз твърдя, че Сорос няма нищо общо с това което става в Европа през тези години (и като културни феномени, и като политически събития и тенденции, не говоря за икономика). Нека, който твърди обратното да го докаже..

Съгласен съм

Не съм познавач на Маркс. Аз се осланям на професора (познавам книгата му), цитатите му на Маркс, и повествованието му. Професорът в книгата си споменава че когато я е писал е бил под влиянието на Маркс (тя е писана малко преди да се извърши икономическия преход, издадена е през 1990 година) Книгата е интересна; Написаното от него за това как той предполага че ще се извърши в действителност прехода се оказва вярно (той предполага че номенклатурата ще стане новия собственик, като ще направи всичко възможно да не допусне други в това разпределение) --- Да приемем (че според Маркс) при комунизма работниците не са собственици на средствата за производство, а собственици са някакви национални банки или национални фондове. Да, но работниците задължително трябва да са владетели на средствата на производство (няма как да не са поне "владетели" по смисъла и определението на правото, в противен случай трябва да зачернем Маркс, и изобщо и да не го дискутираме, защото влизаме в невъзможна алтернатива, греша ли?). Е в действителност и при съвременния капиализъм могат да се срещат такива отношения, с каква честотата - може би с малка, но капитализмът не ги изключва: Работникът е владетел на средствата и ползвател на печалбата, която може да разпределя според своята воля ("Собственик", "владетел" и "ползвател" са различни категории в правото) Или казано подруг начин владеещият/владеещите едно средство (какво да е), което е да кажем "национална" собственост, го използват така че да получат печалба, с която се разпореждат както намерят за добре..

Още нещо ще допълня и спирам засега: Марксовото учение е капиталистическо (независимо дали някой го нарича комунизъм) и западно, и според мен е създадено като реакция не изобщо срещу капитализма, а срещу капитализма, такъв какъвто е по онова време (ключовото тук е по "онова време"). Само че в Съветска Русия и Източна Европа никога не е имало Марксизъм (Тойнби не е икономист, всъщност мисля чичо му също А. Тойнби е икономист, и не може да очакваме че ще е безгрешен във всичко което е написал,нали така?).. Командно-административната система е анти-марксическа. Това го илюстрира проф.Г.Петров в книгата си. Освен това професорът твърди и доказва (според мен последователно и логично) че съвременният западен капитализм е поне на една трета "марксически"- работниците са собственици/владелци и ползватели на тази принадената стойност ("трудовите доходи"). В действителност това принципнно положение съществува във всички малки и семейни фирми за услуги, търговия и производство, в които собствениците са и работници, вкл. фрилансери, адвокати и цяла плеяда само-наети (тези компанн може да извършват до една трета от цялата икономическа дейност в дадена страна).

ППС Ако аз съм собственик или уравител (номенклатурен кадър) на едно обединение и кажа на единия чиновник- "във вашия завод произведене тази година 1000 струга и ги продайте по 1000 лева еддиния на другия завод", а на чиновника от другия завод кажа "тази година купете 1000 струга по 1000 лева от този завод", то в този слуачай на осъществена доставка нямаме пазарна акция, Защо? Защото субектите не са независими (Самият Маркс също дава дефинцията за пазар че "субектите трябва да са независими",...което значи че т.н. "политикономика" е най-голямата шашма на 20 век )

ПС Стана малко неразбория за този "свободен пазар и пазарна икономика". Под свободен пазар имах предвид, този пазар при които стоките се разменят : -между независими субекти -цената се определя или договаря между тях (никой друг - суверен, църква, папа, патриарх, религиозно или философско учение не казва "това ще се продава за толкова , онова за еди-колко си") И в този смисъл и най-изкривения пазар е пазар.И както правилно забелява Алвата, дори и сега, за "класическите" западните икономики и пазари се опредлеят степени и оценки за свобода, за неизкривеност) В тази последователност икономическия модел на днешна Русия може да се определи/причисли без условности като "западен", на западната цивилизация. ------ Администативно-командната (сталинова) икономика и система според мен обаче не се вписва в този модел. Мисля, че тя не може да се нарече "държавен капитализъм" (макар че той си съществува в много страни, в днешен Китай включително), защото е по-близо до феодалната система. (дори и това, че цената на труда е фиксирана, и няма знание кой какво и как, го произвежда и в какво предприятие работи, то щом е една професията/специалността - взима една и съща и съща заплата, независмо, къде се работи, и какво реално като количество и качество се произвежда) . Понятието "пазар" изобщо се разобличава при тази система ,например от видния учени-икономист проф. Г. Петров - в книгата му "Крахът на тоталитарната икономика",

В Китай технологичната революция, както се вижда от изворите, изпреварва (или поне нейното начало, защото тя така и не завършва/извършва като западната) западната с няколко века. Какво се случва тогава та Китай в 19 че и 20 век е изостанала страна, и все още не е започнала индустриалната такава? (Китай е най-голямата икономика през 1840, вероятно защото има най-голямото население в света, Англия например, съвсем в началото на 19 век има население от около 10 милиона човека (Англия - без колониите) Бях чел някъде, че конфицуанците решават, че забогатяването е вредно за обществото и обществения мир (китайското) защото нарушват баланса . С това горе долу се слага края на технологичното развитие на Китай, и тя си остава преобладаващо аграрна страна.Образно казано конфуцинанците и конфуцинаството "сковава" Китай както Църквата и християнството сковават средновековна Европа, но Китай като монолитна империя няма възможността да се "откове" ("Историята" се повтаря в Китай няколко стотин години по-късно с т.н Културна революция).

Мерси!

То май "печатницата" и банкерските фамилиии си "работят по въпроса"/"вършат си работите" още от премахването на златното покритие? Това не е нещо ново, или греша?

Китайските чудеса - иновации и изобретения са много и са представени в поредицата Science and Civilisation in China (аз бях постал книгите в ПДФ в подфорума за елктронните книги) Бамбуковите газопроводи и използването на природен газ(!) и земни въглища, книжните пари, компасът, ракията (дестилирането и пиенето - възхвалявано в тангските поеми от епохата на Танг и съответно технологията - пренесена от арабите във Визнатия ), домените пещи и какво ли не още, са част китайските чудеса...Китаците са пионерите..

Китай е топ 1 в глобалният иновативен индекс за 2015 от страните със средни доходи Но има разлики между китайци от една страна, и японци, корейци от друга (които не попадат в топ 15 за страните с висок доход) (разликите се дължат на една културна такава между китайци от една страна, и японци и корейци от друга - за това пак алвасарейрое писал)

Алвата е "бащата" на тези науки във форума, може да му се довериш (няма майтап). Ето нещо от него:

Киров сравнявам нивата в процентни, относителни нива (не в абсолютен брой) на имиграция за последните години при българи , сърби, румънци , поляци, от една страна.. и китайци от друга страна (сега не ми се търси докладът, в някоя тема го бях пейстнал, да кажем България е топ1 или топ 2 след "горещите" страни) (1,5 милиона българи от 9 милиона българи е десет пъти по високо процентно число от 20 милина китайци от 1200 милиона) И за туризма е същото ако го гледаме процентно - българите излизаме вероятно средно на човек да кажем по "половин път" годишно в чужбина (аз лично съм излизал 8 пъти от България през 2015 като турист).. Понеже си много бърз в отговорите не ми оставяш време, сега не мога да ти предтавя точни данни, като имам време ще ги намеря ище ги постна.

Китай се връща в състоянието си на "работилницата на света", и в същото време си остава си затворена каквато е през почти цялата си история..Изтокът си остана затворен, въпреки икономическото и технологично чудо което преживя (направи). В кръга на шегата казано: изтокът е по-затворен дори и от арабския свят. От друга страна, ние балканците и източноевропейците пък се отворихме за света . /Едва ли остана страна в света, в която да няма българи, гърци, сърби, румънци и поляци (някои от тези народи), и вероятно Балканите приемат годишно повече туристи и чужденци отколкото... целият Китай приема/

За Киров и Душко: Не си мислете че в англосаксонските страни изискванията към продуктите и регулациите касаещи тях, са по-различни отколкото в ЕС. За българските производители е по-трудно (откъм регулации и удостоверяване на съответстия) да продават продукцията си в САЩ и Канада, отколкото в ЕС. (почти целият ми трудов стаж е в индустрията, и тази година ще чукна 50) Какъв е "проблема" на ЕС тогава? Каквито са проблемите на Франция,и Белгия и Италия . (ЕС е доминиран от тях, а не от немците, макар и те са да лидерите, камо ли от скандинавците или англо-ирландците:) Много регулации за бизнеса (общо), много социализъм и държавна намеса, и ниска степен на икономическа свобода (и да ,то е ясно 1+2+3 = ниска конкуретноспособност)

Да така е, имах предвид и друго - от друга страна ние сме малък пазар, малка страна ,с малко потребителски възможности (спрямо това коетосе произвежда); Икономиките на по-малките страни принципно са по-отворени навън и обвързани с вънщните пазари (нещо като правило е,или има такава силна корелация) От друга страна това че чак 70 процента от БНП се формира чрез износа ни (и проценът се покачва) - говори че ние в България сме бедни и потребяваме малко.

ОК Склонен съм да се съглася В България по-големият проблем е с липсата на пазар на труда, работодателите в по-малките градове са няколко или един, (Дори и за Пловдив е спорно дали има пазар на труда) За останалото нещата в България не толкова са зле - България няма собствени ресурси, има малък вътрешен пазар, и около 70 процента от БНП на България се формира чрез износа, т.е БГ- бизнесът преобладаващо е насочен и обвързан със световния пазар, който е свободен

Според определението на Ада Боузман за цивилизации като модели, озападняването на Русия следва да е по-скоро същностно (отколкото повърностно) и необратимо Т.е ако разглеждаме "култура"(ценностите и нормите на които хората отдават значниение) и "цивилизция" (моделите на които хората отдават значение и са важни за тях) като различни неща (а те спред мен са действително различни- най-малкото защото културните различния съществуват в самата западна цивилизация, заб : колкото и да изглежда странно на някого има разпознаваеми културни различия дори между скандинавските страни,какво става ако стравняваме юга със севера) "цивилизацията" на днешна Русия е ако не част от западната, то много близо до нея.. Какъв са особеностите на западния модел? Ще илюстрирам и ще направя връзките 1 Формална демокрация (руснакът се събужда и отива да гласува) 2. Пазарна и свободна икономика (руснакът се събужда и мисли как да си намери работа,как да спечели на пазара, как да се пласира) 3. Църквата е отделена от държавата.(руснакът се озападнява от 100 години и е озападнен) 4. Образование (руснакът се озападнява отдавна,и е озападнен) 5. Наука и технологии (руснакът е озападнен напълно) Вероятно може да се допълни с още една или две точки, но мисля че и с горното илюстрирам какво имам предвид ПС В тази връзка - когато пропонирам че западната цивилизция в момента "поглъща" останалите (всъщност ислямската е все още "непогълната" такава) често оставам неразбран..(то за всичко трябват дефиниции и обяснения)

Имах предвид днешните северни европейски страни, за които съм скептичен че съществуват олигарси и олигархични зависимости. Какво е различно сега: от времената на Круп? Ключови неща като: развито гражданско общество, стабилна и силна средна класа, променени културни особености на германското (скандинавските общества) в посока равновластие (ниско властово разстояние) и универсализъм.. Респективно: Не виждам опции за "третия път" при Русия или за която и да е страна без развито гражданско общество, при липсваща средна класа, и при култура с висока степен на неразвновластие и in-groupе колективизъм..

Ето едно мнение за съвременна Русия: Примечания: 1 Терсермундистский - принадлежащий к третьему миру, от tercer mundo - третий мир (исп.) Суверенная олигархия терсермундистского типа Владимир Прибыловский Сырьевая сверхдержава В былые времена непатриотично настроенные диссиденты шутили: "Советский Союз" - это Верхняя Вольта с ракетами". Шутка была остроумная, но несправедливая. При всём том, что уровень жизни основной массы его населения не намного превышал африканский и уступал среднему латиноамериканскому, страной "третьего мира" СССР ни в коей мере не был. Он политически возглавлял "второй мир", боролся за мировую политическую гегемонию с лидером "первого мира"; по военному, промышленному, научному и культурному потенциалу был сравним с ведущими европейскими странами "первого мира". И даже загнивающий тоталитаризм брежневского и краткого постбрежневского времени принципиально отличался от непоследовательных - в смысле всеобщей регламентации жизни - авторитарно-олигархических диктатур Азии, Африки и Латинской Америки. И даже когда советская коммунистическая империя рухнула от старческих болезней, свойственных всем империям, то на ее месте образовалось почти два десятка государств и полугосударств с ракетами и без, многие из которых по своему экономическому, социальному и политическому развитию значительно опережали хоть Верхнюю Вольту, хоть саму Мексику. И однако почти все они - кто-то сразу, а кто-то по итогам двух- или трехлетней политико-экономической деградации - пополнили собой "третий мир", превратившись в государства зависимого капитализма с больной экономикой, бедным и беднеющим населением, недемократическим и неэффективным управлением и политической нестабильностью. Однако ж и "третий мир" бывает разный: африканский, азиатский, латиноамериканский, 20-го века и 19-го. Из "третьего мира" иногда даже можно вырваться: не так давно это сделали некоторые латиноамериканские страны, а на наших глазах - Прибалтика. Некоторые бывшие советские республики сразу пошли по пути постколониальной экваториальной Африки: диктатура, государственный террор, гражданские войны, сочетание того, другого и третьего. В частности, Туркменистан стал копировать покойную Центрально-Африканскую империю пункт за пунктом - за исключением разве что употребления за столом государя человеческого мяса. Узбекистан Каримова можно сравнить с Ливией Каддафи, Таджикистан - с Угандой. Казахстан и Азербайджан взяли себе в качестве официального образца современную Турцию, но пока у них больше получается Египет 40-50-летней давности. Некоторым - в том числе России - повезло больше: мы оказались не в Африке, а в Латинской Америке. Хотя и у нас завелась своя локальная то ли гражданская, то ли колониальная война - как в Нигерии Биафра, своя наркотическая зависимость от "трубы" - как у той же Нигерии. Двадцать первый век Россия встретила примерно в состоянии Колумбии середины двадцатого века и у развилки двух дорог, одна из которых вела в нынешнюю сравнительно благополучную и имеющую шанс на рывок Мексику, а другая - в Парагвай времен Стресснера, а оттуда и в Африку. От африканского "третьего мира" Россия конца 90-х гг. отличалась не только уровнем промышленного производства, но и приличным набором политических и экономических свобод - хотя и необеспеченных укоренённостью демократических институтов и стабильностью. К началу 1999 года даже появились слабые признаки того, что заработали финансово-экономические институты - причем не по-африкански, а чуть более цивилизованно. В третье тысячелетие Россия вошла с несколько ожившим производством, благоприятной внешнеэкономической конъюнктурой (растущие цены на энергоносители) и новым президентом, с которым большинство населения связывало свои надежды на перемены к лучшему. Ныне уже близок конец второго президентского срока Путина, сам президент продолжает пользоваться поддержкой большинства, но эта поддержка базируется уже не на надеждах на будущее, а на опасениях возврата прошлых бед. Так и не оправившись от болезней, которые сгубили Советский Союз, не войдя в "первый мир" реально, Россия Путина пытается изобразить из себя то, чем она не является - великую державу, "энергетическую сверхдержаву" и даже демократию. Что касается "энергетической сверхдержавы", то такие политико-экономические явления существуют - и тоже все в "третьем мире": Венесуэла, Саудовская Аравия, Эмираты, Нигерия. Россия встала в этот ряд, не сумев, однако, перенять у арабских шейхов обычай делиться доходами с подданными и строить дороги, а у политического класса Венесуэлы - слаборазвитые, но работающие демократические институты, например, более или менее честные выборы. Управляемая олигархия В политическом отношении позднеельцинская Россия представляла собой недоваренный бульон, в котором плавали элементы добродушно-волюнтаристской тирании "царя Бориса", полуфеодальной анархии ханов и губернаторов, слабых ростков демократии и мощных побегов чиновно-финансовой олигархии. Олигархический строй с элементами авторитаризма - наиболее частая политическая система в странах "третьего мира". Олигархия ("правление немногих", "правление меньшинства" по-гречески) - это неограниченная политическая власть состоятельного меньшинства, коллективный авторитаризм класса крупных собственников. Вопреки новомодному словоупотреблению, олигархи - это не просто миллионеры, а миллионеры, имеющие монопольное право на государственные магистратуры. Олигарх - это не тот богатый, который сидит, а тот богатый, который имеет право посадить другого богатого. Олигархи - это всегда те, кто равноудаляет от власти, а не те, кого равноудаляют. При президенте Ельцине полноценной олигархии еще не было, поскольку, хотя состоятельное меньшинство уже имело в своих руках почти всю политическую власть, отсутствовала неограниченность, бесконтрольность, несменяемость этого властного меньшинства. В полной мере олигархия состоялась в России уже в наше время - при "коллективном Путине". В качестве осознанных или неосознанных образцов при оформлении нынешнего политико-экономического устройства были избраны региональные модели, приобретшие законченный вид еще при Ельцине: бюрократический капитализм Юрия Лужкова в Москве и "управляемая демократия" Муртазы Рахимова в Башкирии (хотя, конечно, и башкирбаши практиковал более или менее лужковский капитализм, и московский мэр рулил демократией местами вполне по-рахимовски). Путин два эти источника и соединил, и устаканил. Любимый многими (но неприменяемый официально) термин "управляемая демократия" (guided democracy) тоже восходит к "третьему миру" и прошлому веку: так назвал свой политический идеал (официально - лишь для переходного периода) лево-националистический президент Индонезии Сукарно. Собственно говоря, это уже существовало и раньше - в Латинской Америке второй половины 19-го века, но никак тогда не называлось. Антагонист и преемник президента Сукарно - право-националистический президент Сухарто - термин guided democracy в положительном смысле не использовал. Но именно Сухарто отшлифовал в Индонезии методы Сукарно до совершенства, благодаря чему его режим тоже именовали "управляемой демократией" (но - оппоненты, и в негативном смысле). Суть "управляемой демократии" состоит в том, что внешне демократические институты сохраняются, но играют декоративную роль. Выборы, парламент, гражданские права и политические свободы, даже независимая от власти пресса - в какой-то степени и в каких-то рамках существуют, но предназначены правящей олигархией не для внутреннего употребления, а преимущественно для внешнего. Поскольку не иметь парламент и не проводить время от времени выборы стало начиная с XX века как-то неприлично. Законченность, совершенный вид "управляемая демократия" приобретает, когда выборы проводятся регулярно и в соответствии с конституцией, но являются полностью управляемыми. В России совершенствование происходило поэтапно и, видимо, завершилось в 2005-2006 гг., когда "башкирская избирательная технология" г-на Рахимова, состоящая в том, что нежелательные субъекты политики до выборов не допускаются, распространилась повсеместно. Отныне выборы только формально закрепляют, легитимизируют (в глазах внешнего мира прежде всего) уже существующую "власть немногих" (олигархию). Разумеется, ничего особенно нового ни Башкирия, ни Россия в целом здесь не придумали. В грубой и неприкрытой форме "башкирская избирательная технология" существовала в 19-м веке в Латинской Америке и существует сейчас в странах Черной Африки. В более изящном виде - практикуется в Юго-Восточной Азии и большинстве стран Северной Африки. Надо признать, что управляемая олигархия может представляться значительно меньшим злом по сравнению с другой естественной для стран третьего мира формой существования - неприкрытым тираническим авторитаризмом. Естественно, что гораздо более комфортно жить в Египте, чем в Ливии, в Казахстане, чем в Узбекистане. Однако существует явная связь между степенью "управляемости" и развитием. Страны, которые стремятся вырваться из третьего мира в первый, смягчают управление демократией и отказываются от него (Мексика, Турция). И наоборот (Белоруссия, Россия, Казахстан). Суверенитет олигархии Не приняв термина "управляемая демократия", наша бюрократическая олигархия выдвинула лозунг "суверенной демократии". Вообще-то суверен - это государь, монарх, антоним к слову подданный. Так что "суверенную демократию" можно истолковать и как "демократию, управляемую сувереном". Или управляемую коллективным сувереном - суверенной олигархией, что будет вполне соответствовать объективным реальностям Российской Федерации. Прошлое и настоящее знают как единый-неделимый, так и разделенный суверенитет - это когда суверен со сравнительно меньшим объемом прав (король, герцог) был в полной мере сувереном для своих подданных, но имел над собою суверена с бОльшим объемом прав (другого, более сильного короля, императора, папу), или когда современные европейские государства делегируют часть своего суверенитета в Брюссель и Страсбург. Терсермундистская1 олигархия всегда суверенна по отношению к подданным, но далеко не всегда суверенна по отношению к внешнему миру. Очень часто она выбирает компрадорскую идеологию и практику - полное следование в фарватере более сильной державы, например, США. Наша пресмыкавшаяся при Ельцине перед Западом бюрократическая олигархия захотела стать суверенной, когда почувствовала, что оный Запад становится все более зависимым от нефти и газа. (Хотя иногда кажется, что политическую и экономическую зависимость от Запада наша олигархия - или ее влиятельная часть - сознательно стремится поменять на зависимость от Китая). Поток нефтедолларов сделал олигархию суверенной и по отношению к народу: ведь достаточно совсем немножко отстегнуть пенсионерам, матерям и бюджетникам - и можно уже не обращать внимания на их брюзжание по поводу роста цен. Но главное - это свобода от назойливой опеки Запада, от его резонерствующих правителей и визгливого общественного мнения. При пятидесяти долларах за баррель Запад согласился с отменой в России губернаторских выборов, хотя и не скрыл, что считает это неприличным. При ста долларах за баррель Запад примет третий срок Путина и бог знает что еще. В отличие от стран первого мира, где партии выражают интересы социальных групп и именно через партии принято осуществлять власть, в странах третьего мира власть создает партии как инструмент своего влияния. Иногда эти "партии власти" недолговечны. Иногда наоборот, кажутся вечными, как мексиканская PRI - Революционно-институционная партия, посредством которой мексиканская суверенная олигархия управляла страной более 50-ти лет. Российская "партия власти" - НДР/Единство с Отечеством/Единая Россия (фактически это одна и та же партия, расколовшаяся на недолгое время, но потом воссоединившаяся) - выстроена по лекалам PRI. Долговечность ее существования прямо зависит от того, продолжит ли Россия свой путь по тропам третьего мира или все-таки свернет с него. Интересно, что при Ельцине - а точнее, при низких нефтяных ценах - идеология российской PRI была прозападно-компрадорской. При Путине - точнее при высоких ценах на энергоносители - стала "суверенной" и - в данный момент времени - почти даже националистической (хотя иногда все-таки кажется, что тоже компрадорской, но просто прокитайской, а не проамериканской). Однако нефтегазозависимый суверенитет - это как инсулинозависимый диабет. Цены же на нефть уже второй месяц как падают. http://www.russ.ru/pole/Suverennaya-oligarhiya-tersermundistskogo-tipa

Аз честно казано не разбрах какво пропонираш след първия параграф, та като ли да седна да "разбивам' конструкцията ти По първия параграф Руската православна цивилизация според Тойнби (виждам че си служиш с неговата терминология) не е част от "двойката западна цивилизация", а близнак на западната (може да се каже двойката "западна и руска православна"). От друга страна "Руската православна цивилизация" на Тойнби вече се озападнява (поглъща от западната) и е спорно и дискусионно доколко е съществуваща и "жива" в момента през 2016 година (то мисля че и самия Тойнби не би могъл да отвори ясно и еднозначно) За олигархията - да вярвам ти, в Русия и страните от ОНД няма олигархия и олигархични зависимости, нито в Гърция, такива има само в загнилия Запад (всъщност би ли казал едно име на... шведски или... германски олигарх, че нещо не се досещам) Олигархията е "изобретение" на източните и средиземноморските култури (Древна Индия, Антична Гърция) и днес си вирее пак в тези култури (то за мен страни като Русия, Украйна, особено Казахстан не са републики, а класически олигархии,ама както и да е, това си е мое мнение) Италия е в олигархична и мафиотска зависмост,олихарси има и във Франция, но по на север в равновластните култури на германци и скандинавци не съм чул да има олигарси..В Гърция олигархичните зависмости и влияние са по-силни от тези в България.

Вероятно промяната на поведението при хората е обусловено от промени в мозъчната химия (доказано заради засилване/промяна на допаминовия метаболизъм), и от активиране на специфични мозъчни участъци под въздействието на котешки миризми (при плъховете е наблюдавано нещо такова http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21858053), но не е зле да се спомене че токсоплазмозата има и доста "неромантична" (мрачна) страна.. Мисля че не е зле да се види и прочете това: http://www.blitz.bg/article/37405 -------------------- Токсоплазмите в междинния си етап се намират при всички домашни животни: http://babh.government.bg/uploads/File/COR_Aktualno/14-196/0147_0371.pdf Което значи че източниците на зараза са няколко (плюс трансплацентарното заразяване) http://www.hapche.bg/sastoyaniya-i-zabolyavaniya/toksoplazmoza