nik1

Не мисля че реакцията ще спре, по-скоро не съм убеден, че реакцията ще протече със взрив. (и за улеснение да приемем че масата е надкритична 20% HEU , 1600 kg/320 kg) Допускам хипотетично (но не съм сигурен, не зная), че реакцията ще е условно бавна /слаба - ще се отделя енергия с малка плътност (интензивност), а материалът само ще отделя топлина. Допускам нещо подобно, поне физикално, на процесите в ядрените реактори (и в натуралните такива, без модератори) - там протичат, т.е. самоподдържат се верижни реакции на разпадане, /разцепване на ядрата се под действието на неутроните, с отделяне на неутрони при разцепването, които (или част от тях) от своя страна разцепват други ядра/, но тези процеси не са взривни.. Въпросът ми по-скоро във връзка с обогатяването е "Къде, и каква е границата между взривно протичане и невзривно (бавно) такова, има ли такава граница"? Тук са направили някакви изчисления за натуралните реактори (геологически струпвания/находища на натурален уран, при които U-235 e с надкритична маса): https://books.google.bg/books?id=6zDdamQYtlMC&pg=PA38&lpg=PA38&dq=critical+mass+of+uranium+at+10%25+enrichment&source=bl&ots=8DgEQvL9NV&sig=zAEwMHtCj-fckUf_xWZItPq7KLU&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwiLutawob_KAhXKhSwKHQN4BmQQ6AEIUjAG#v=onepage&q=critical%20mass%20of%20uranium%20at%2010%25%20enrichment&f=false

В среднобългарските текстове циганите са познати с имената "ацигани" и "егѵптѣны". Първото име произлиза от гръцкото αθίγγανος,означава "недосегаеми" или "недокоснати", не знам кой е правилният превод на думата. Има теза, че селджукските турци изтласкват циганите към Балканите и Европа; Има и такава, според която циганите идват на Балканите заедно с османците в 14 век. За наименованието "Ром" (иначе "човек" на цигански е "мануш"- дума с индоарийска етимология) има различни (хипо)тези, една от които е че е значела "Римлянин" "жител на Рим", на Византия демек..Доколко е вероятна тази хипотеза?

+ градовете по южното българско черноморие http://svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82/Ahtopol За първи път Ахтопол пада под ударите на османските нашественици през 1396 г., когато е завладян заедно със Созопол и Мидия. През 1403 г. султан Сюлейман Челеби, го връща на Византия, наред с градовете от Босфора до Варна. Окончателното падане на града по османско робство става през пролетта на 1453 г., заедно със столицата Константинопол и „почти всички прелестни градове на Черноморието”. http://bulgariancastles.com/bg/node/459 До превземането на Агатопол от турците през 1453 г. следват редица преминавания на града под византийско и обратно под българско владение: 1322 г. след смъртта на Георти ІІ Тертер претендента за престола Войсил отцепва тракийската област, но трона заема Михаил Шишман и отцепника предава градовете на Византия. Няколко години по- късно областта доброволно се присъединява към България- 1330 г. след битката при Велбъжд южночерноморската област е присъединена към Византия- 1331 до 1337 г. Иван Александър приема доброволно присъединилите се черноморски градове след битката при Русокастро между трихилядната българска и петхилядна византийска армия. Според преписка от старобългарски кодекс от 1337 г. мирния договор дава на България "Несебър, цялото Поморие (причерноморската област до Агатопол) заедно с Романия" (Горнотракийската низина). - 1336 г. на трети октомври след двуседмична обсада рицарите на савойския граф Амадей превземат Агатопол и следва петмесечна окупация- 1367 г. Амадей предава градовете по българското южно черноморие на Византия- 1389 г. митрополита на Адрианопол мести седалището си в Агатопол под натиска на османците- 1396 г. цялата причерноморска област пада под османко иго- 1413 г. Византия сключва договор с Мехмед І за присъединяването на черноморските градове към Империята- 1453 г. Мехмед ІІ Завоевател превзема Агатопол и изселва голяма част от населението в Константинопол, но градът запазва ролята си на значимо пристанище - турския пътешественик Евлия Челеби Ахтебули е наречен ”разрушена крепост”. През следващите векове той е нанесен върху всички карти на Черно море и продължава да бъде седалище на епископ- 1829 г. Агатополската митрополия се слива със Созополския църковен център и по-късно се нарича Сузоагатополска митрополия. Според османските документ от ХV в. Агатопол имал 135 пълни и 23 вдовишки християнски къщи. Населението е подробно описано по махали с имената на български свещеници- поп Тодор Триядко, поп Георги Слав, поп Влад, което говори за относително запазената религиозна самостоятелност на населението през този период. След Балканските войни (1912-1913 г.) градът е присъединен към България. Започва изселване на гръцкото население и заселване на български бежанци от Източна Тракия. По това време градът притежава 45 кораба, от които 10-15 тонни платноходи и три кораба с водоизместимост от 1000 до 3000 тона. През 1918 г. и 1935 г. при пожар изгаря почти целия град, старата катедрала „Успение Богородично“ и съвременният град е построен изцяло наново. Бежанците от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция.

Заради аферата “Саафет” едва не избухва гражданска война Заради аферата “Саафет” едва не избухва гражданска война 27 Февруари 2010 Петър Величков* „С любовта се не играе” – гласи пощенска картичка с ликовете на туркинята Саафет и на смелия й жених Юрдан. Злополучен край за русенци има любовният роман на 16-годишното туркинче Емине Саафет Афуз Мехмедова с 32-годишния българин Юрдан Стефанов. Двамата се залюбват по съседски и девойчето вече е бременно в третия месец, когато баща й разбира за позора. Той изгонва щерка си с думите: “Не ми трябва курва в къщата. Не искам проклятие в дома си!” Саафет пристава на любовника си, който е вдовец с малко момиченце и чиновничества в Русенската земеделска банка. За случката научава мюфтията Али Зия, който извиква бащата и го накарва да се оплаче на русенския управител и на министъра на вероизповеданията. Саафет е непълнолетна и съдът удовлетворява тъжбата. Полицията отнема пристаналата туркинка от Стефанов и я връща в родителски ръце. На 27 срещу 28 февруари 1910 г. разярена тълпа от русенски християни напада дома на Мехмедови. Затова полицията отвежда Саафет на сигурно място в един от полицейските участъци. В полунощ обаче Стефанов с приятелите си отвлича Саафет, завеждат я в дома на младоженеца и сватбата започва. Младоженците живеят на Касапския мегдан, комуто в този ден – 28 февруари, било съдено да попие не животинска, а човешка кръв. Романтично настроените русенци се стичат масово на сватбата и начело с младоженците заизвиват тежки сватбарски хора. Неусетно Саафет, Стефанов и другарят му Буюклиев се измъкват тайно и маскирани като офицери напускат Русе. Русенският управител вдига аларма в София Той открива министъра на вътрешните работи Михаил Такев и разговаря с него в Градското казино. Подпийналият Такев заповядва в присъствието на д-р Дорленски: “Стреляйте на месо!” В този ден русенци празнуват Заговезни и карнавалът изненадващо е смутен от тропота на кавалерийския ескадрон, командван от генерал Радко Димитриев. На Касапския мегдан тълпата отказва да пропусне войската до дома на младоженците. Словесната престрелка е прекъсната от грохота на камъните, с които замерват войниците. Два от тях уцелват генерала и той привежда в действие заповедта на министър Такев. Войската стреля във въздуха. От тълпата обаче отвръщат на огъня и раняват няколко коня. Зевзеци от първите редове смело се шегуват, че патроните са халосни. Още с първия залп обаче падат 13 мъртви, а броят на ранените е десетократно повече. Конете полетяват през трупове и още живи тела на възрастни и деца. Една от невръстните жертви попада под коня на подпоручик Губиделников. Детето моли за пощада, но ездачът го съсича. Куршум минава от дясното в лявото сляпо око на русенеца Ганчо Дрямовски. Най-ужасна е смъртта на Велико Къснеделчев. Куршум уцелва ножчето в жилетката му. Острието се счупва на две и прорязва всичките му вътрешности. Сирните кървави заговезни, 28 февруари 1910 г. - жертвите в ковчези. Само един мъж надбягва конете и смъртта Той се казвал Икономов и е бивш околийски началник в Тутракан. Когато го запитват как успява да се спаси от гонещия го кавалерист, той отговаря: “Железницата надбягвам, ако видя зор.” За да измие кървите, войската нахвърля труповете в едно кафене, без да провери дали има някой още жив. Фердинанд извиква Такев на доклад и одобрява неговите разпоредби. Към Русе се отправят полицията и войската от Търново, Разград и Свищов. Румънските вестници излизат с гръмки заглавия: “Гражданска война! Големи произшествия в България! Смутове в офицерството!” На 2 март 20 хиляди русенци, командвани от новосформирана гражданска полиция, вземат от болницата труповете на убитите, които са станали вече 17. Траурната процесия преминава през един мъртъв град, обвит в черни знамена. Чаршията и дюкяните са затворени. На минаване край дома на Радко Димитриев тълпата изпочупва с камъни прозорците и покъщнината в стаите откъм пътя. Към 14 часа в освирепелия град пристига министър Такев. Той е посрещнат от русенци със свирки и тропот на газени тенекии. “Долу кървавия Палячо! Долу Кръвника! Долу турския гьотверен (дупедавец – бел. авт.)!”, крещят в невъзмутимото му лице освирепелите от мъка и ярост граждани. През деня Русе е република, а вечерта - монархия Нито един офицер не смее да припари в града. Всеки един от тях скътва домашните си в казармата. Русенски красавици, наредени в шпалир, плюят няколкото офицерски шапки, взети от витрините на магазини. Те са настръхнали досущ както котките при вида на приближаващо се куче. Видят ли заблудил се военен, децата и юношите дюдюкат по него и отдалеч го замерят с камъни. През нощта царската войска завзема спотаилия се в кървави сълзи град. Стадо махленски кучета души кръвта по Касапския мегдан и вие на умряло с вдигнати на възбог муцуни чак до сутринта. Вълна на възмущение залива Царството. На 3 март към 1,30 часа площад “Позитано” в София побира около 20 хиляди студенти и граждани. Посраното величество се крие в двореца, който се охранява от кавалерийски отряди. Част от войниците задръстват и околните улички. Тълпата посреща с бурни ръкопляскания думите на оратора Крум Славов: “Нашият “любим господар”, за да бъде посрещнат в Цариград, трябваше да пролее кръвта на невинни деца. Само по такъв начин можем да си обясним ревността на войската и полицията да сече и убива.” В резолюцията на митингуващите се иска кръволоците да бъдат турени в затвора. Накрая се приканват всички да се разотидат мирно и тихо. Тълпата обаче се разбунтува и се юрва към двореца Пътьом гражданите се концентрират около църквата “Св. Крал” (сега “Св. Неделя”), където начело на човешкия порой смелчаци издигат два черепа и плакат, на който със златни букви пише: “Република”. С Ботевата песен “Жив е той, жив е” протестиращите тичешком се придвижват към двореца. Погребалното шествие, 2 март 1910 г. Пощенските картички са от архива на новия филм „Русенската кървава сватба” на режисьора Стефан Командарев. След последвалия сблъсък с кавалерията, охраняваща двореца, тълпата линчува офицери, разбива стъкла и преобръща трамваи, а към 20.30 ч започва да се стреля и от двете страни. Кавалерията напада с голи шашки, като ужасът и ожесточението се усилват безкрай. Изблъсканата от пътя към двореца тълпа се събира за последно край малката черквица “Св. Параскева”. Хиляди свирки заглушават целия квартал. Когато един офицер нахълтва кощунствено в двора на черквата на кон, тълпата призовава светицата на помощ и с откъртени летви и колове от оградата го прогонва без страх. Към 22 часа войската овладява положението и изтиква протестиращите към крайните квартали. При Шарения (сега Лъвов) мост е убит железарят Стоян Стойков. Той е баща на пет невръстни деца. Охкания и стонове изпълват натежалия въздух на столичния град. Тук-там попържат величеството, другаде се чуват прегракнали викове: “Долу кървавите министри! Не ви щем кървавото управление!” Властта лъже, че има и убити войници в Русе Вестник “Вечерна поща” опровергава и изнася в броя си от 3 март, че няма убит нито един войник. Ранен е само един кон. Междувременно в Русе има още починали. Така общото число на жертвите става 26, а 30 тежко ранени се борят за живота си. По-леко посечените със саби и контузени граждани са стотина на брой. Гневни българи казват иронично, че от полицията също има хора за прибиране, но… за психиатрическото отделение на болниците. В лудницата трябвало да се прати и целият министерски кабинет. Правителственият вестник “Пряпорец” оправдава Такев и обвинява свидетеля д-р Христо Дорленски, че лъжел за заповедта на министъра в Казиното. Докторът бил наречен също “идиот”, “невменяем кретен” и “глупец”. Това накарва обидения да разпространи в пресата отворено писмо, публикувано във “Вечерна поща” на 6 март. В него докторът казва, че слухът му е наред, а Такев така крещял в Казиното, че и глух би го чул. Докторът бил в писоара, където Такев на метър от него се облекчавал и едновременно дал заповед по телефона да се стреля в Русе. Той чул и запомнил добре всяка дума, която възпроизвежда в писмото си. “Аз няма да позволя да се тъпчат законите в царството, няма да позволя да се правят произволи. Употребете всички средства, вземете кадънчето и го предайте на родителите му веднага. Ще разпръснете тълпата с помощта на полицията, ако има съпротивление, ще повикате войска. Ще употребите оръжие и ще стреляте на месо” – тъй разпореждал, по думите на Дорленски, разлютеният и пиян Такев. Аферата “Саафет”, наречена още Кървавите Заговезни, не би се случила, ако Фердинанд не бе поканен от султан Абдул Хамид ІІ да отиде в Цариград. Заради аферата царят е закичен там с най-високия турски орден, обсипан с любимите му брилянти. След завръщането му се забравят пречките пред брака на Саафет и Стефанов. Всъщност, докато хората смятат, че Саафет е в Румъния, виновничката за кървавата баня се покрива в русенското село Рахово. Там на 10 март туркинчето приема християнската вяра и се прекръства на Руска. Фаталният човек – Михаил Такев, същият, който през 1897 г. примамва Алеко Константинов в Пещера, за да бъде убит, е леко “наказан”. Вместо министър на вътрешните работи, той става министър на железниците, пощите и телеграфите. Никой не може да каже със сигурност дали го застигат клетвите на русенките. Факт е обаче, че десет години след погрома Такев е застрелян. Но съдбата не е благосклонна и към влюбените, които свиват семейно гнездо в Свищов. Според сведенията от онова време през Балканската война Юрдан е убит, а Руска (Саафет) заболява и умира от охтика. Какво точно се случва обаче с тях ще разберем от филма на Стефан Командарев, заснет специално за 100-годишнината от кървавата драма в Русе. http://e-vestnik.bg/8496/kak-edna-balgaro-turska-svatba-okarvavi-ruse-predi-100-g/

Low-enriched uranium (LEU) contains between 0.7 percent and 20 percent uranium-235, and highly enriched uranium (HEU) contains 20 percent or more uranium-235. LEU is not directly usable for weapons. HEU produced for weapons ("weapon-grade" uranium) is typically enriched to 90 percent uranium-235 or greater, but all HEU can be used to make nuclear weapons. The difficulty and expense of the enrichment process has an important consequence: HEU can be diluted with natural uranium to produce LEU, effectively eliminating the risk that it could be used to make a nuclear weapon if stolen by terrorists.However, as sophisticated enrichment technology spreads around the world, more groups will be able to overcome the technical barriers to producing HEU for weapons. For this reason, Pakistan's illicit transfer of advanced enrichment technology to Iran, Libya and North Korea is of grave concern to the international community. Moreover, the commercial enrichment facilities used to make LEU fuel for power reactors can be reconfigured to produce HEU for weapons. Without strong regulations in place, these dual-use facilities pose major risks of nuclear terrorism. In addition, the continued use of HEU for both civilian research and naval propulsion reactors increases the risk of terrorist access to this material.

За обогатявянето: Възможно ли е се направи атомно-взривно устройство с да кажем 20 % HEU (U-235)? Критичната маса U-235 в този случай е 160 килограма , а общата маса на композита ("сплавта") U-238/U-235 ще е 800 килограма. Това са изчисленията за сфера, и без рефлектор. При 10 cm Be-рефлектор, критичната маса U-235 се оценява на 49 килограма, а общата масата на материала е 245 килограма. При тези условия може да започне верижна реакция (ако се абстрахираме от останалите зависимости и променливи за критичната маса https://en.wikipedia.org/wiki/Critical_mass), но как и с каква скорост ще протече тя (и ако за улеснение приемем, че дизайна е имплозивен)?

Те ДАНС могат да направят проблеми и при дискусиите на всеки друг вид оръжие, какво да го мислим , имаме си раздел, той е за това.. Та, мисля, че няма проблеми да се вкарат и други публикации с научен профил,и не представляват класифицирана информация. (Ако с клиповете, се създаваха проблеми за нацинаолните сигурности, то мисля щеше да се чуе досега) ==================== Някои неща от монографията, които дискутирахме вчера: (в последната част от цитата Sources of Radiation се обяснява по детайлно наличието/възникването на гама-радиацията) 5.0 Effects of Nuclear Explosions Nuclear explosions produce both immediate and delayed destructive effects. Immediate effects (blast, thermal radiation, prompt ionizing radiation) are produced and cause significant destruction within seconds or minutes of a nuclear detonation. The delayed effects (radioactive fallout and other possible environmental effects) inflict damage over an extended period ranging from hours to centuries, and can cause adverse effects in locations very distant from the site of the detonation. These two classes of effects are treated in separate subsections. The distribution of energy released in the first minute after detonation among the three damage causing effects is: Low Yield (<100 kt) High Yield (>1 Mt) Thermal Radiation 35% 45% Blast Wave 60% 50% Ionizing Radiation 5% 5% (80% gamma, 20% neutrons) The radioactive decay of fallout releases an additional 5-10% over time. 5.1 Overview of Immediate Effects 5.2 Overview of Delayed Effects 5.3 Physics of Nuclear Weapon Effects 5.4 Air Bursts and Surface Bursts 5.5 Electromagnetic Effects 5.6 Mechanisms of Damage and Injury 5.1 Overview of Immediate Effects The three categories of immediate effects are: blast, thermal radiation (heat), and prompt ionizing or nuclear radiation. Their relative importance varies with the yield of the bomb. At low yields, all three can be significant sources of injury. With an explosive yield of about 2.5 kt, the three effects are roughly equal. All are capable of inflicting fatal injuries at a range of 1 km. The equations below provide approximate scaling laws for relating the destructive radius of each effect with yield: r_thermal = Y^0.41 * constant_th r_blast = Y^0.33 * constant_bl r_radiation = Y^0.19 * constant_rad If Y is in multiples (or fractions) of 2.5 kt, then the result is in km (and all the constants equal one). This is based on thermal radiation just sufficient to cause 3rd degree burns (8 calories/cm^2); a 4.6 psi blast overpressure (and optimum burst height); and a 500 rem radiation dose. The underlying principles behind these scaling laws are easy to explain. The fraction of a bomb's yield emitted as thermal radiation, blast, and ionizing radiation are essentially constant for all yields, but the way the different forms of energy interact with air and targets vary dramatically. Air is essentially transparent to thermal radiation. The thermal radiation affects exposed surfaces, producing damage by rapid heating. A bomb that is 100 times larger can produce equal thermal radiation intensities over areas 100 times larger. The area of an (imaginary) sphere centered on the explosion increases with the square of the radius. Thus the destructive radius increases with the square root of the yield (this is the familiar inverse square law of electromagnetic radiation). Actually the rate of increase is somewhat less, partly due to the fact that larger bombs emit heat more slowly which reduces the damage produced by each calorie of heat. It is important to note that the area subjected to damage by thermal radiation increases almost linearly with yield. Blast effect is a volume effect. The blast wave deposits energy in the material it passes through, including air. When the blast wave passes through solid material, the energy left behind causes damage. When it passes through air it simply grows weaker. The more matter the energy travels through, the smaller the effect. The amount of matter increases with the volume of the imaginary sphere centered on the explosion. Blast effects thus scale with the inverse cube law which relates radius to volume. The intensity of nuclear radiation decreases with the inverse square law like thermal radiation. However nuclear radiation is also strongly absorbed by the air it travels through, which causes the intensity to drop off much more rapidly. These scaling laws show that the effects of thermal radiation grow rapidly with yield (relative to blast), while those of radiation rapidly decline. In the Hiroshima attack (bomb yield approx. 15 kt) casualties (including fatalities) were seen from all three causes. Burns (including those caused by the ensuing fire storm) were the most prevalent serious injury (two thirds of those who died the first day were burned), and occurred at the greatest range. Blast and burn injuries were both found in 60-70% of all survivors. People close enough to suffer significant radiation illness were well inside the lethal effects radius for blast and flash burns, as a result only 30% of injured survivors showed radiation illness. Many of these people were sheltered from burns and blast and thus escaped their main effects. Even so, most victims with radiation illness also had blast injuries or burns as well. With yields in the range of hundreds of kilotons or greater (typical for strategic warheads) immediate radiation injury becomes insignificant. Dangerous radiation levels only exist so close to the explosion that surviving the blast is impossible. On the other hand, fatal burns can be inflicted well beyond the range of substantial blast damage. A 20 megaton bomb can cause potentially fatal third degree burns at a range of 40 km, where the blast can do little more than break windows and cause superficial cuts. It should be noted that the atomic bombings of Hiroshima and Nagasaki caused fatality rates were ONE TO TWO ORDERS OF MAGNITUDE higher than the rates in conventional fire raids on other Japanese cities. Eventually on the order of 200,000 fatalities, which is about one-quarter of all Japanese bombing deaths, occurred in these two cities with a combined population of less than 500,000. This is due to the fact that the bombs inflicted damage on people and buildings virtually instantaneously and without warning, and did so with the combined effects of flash, blast, and radiation. Widespread fatal injuries were thus inflicted instantly, and the many more people were incapacitated and thus unable to escape the rapidly developing fires in the suddenly ruined cities. Fire raids in comparison, inflicted few immediate or direct casualties; and a couple of hours elapsed from the raid's beginning to the time when conflagrations became general, during which time the population could flee. A convenient rule of thumb for estimating the short-term fatalities from all causes due to a nuclear attack is to count everyone inside the 5 psi blast overpressure contour around the hypocenter as a fatality. In reality, substantial numbers of people inside the contour will survive and substantial numbers outside the contour will die, but the assumption is that these two groups will be roughly equal in size and balance out. This completely ignores any possible fallout effects. ============ ============ 5.3.1 Fireball Physics The fireball is the hot ball of gas created when a nuclear explosion heats the bomb itself, and the immediate surrounding environment, to very high temperatures. As this incandescent ball of hot gas expands, it radiates part of its energy away as thermal radiation (including visible and ultraviolet light), part of its energy also goes into creating a shock wave or blast wave in the surrounding environment. The generation of these two destructive effects are thus closely linked by the physics of the fireball. In the discussion below I assume the fireball is forming in open air, unless stated otherwise. 5.3.1.1 The Early Fireball Immediately after the energy-producing nuclear reactions in the weapon are completed, the energy is concentrated in the nuclear fuels themselves. The energy is stored as (in order of importance): thermal radiation or photons; as kinetic energy of the ionized atoms and the electrons (mostly as electron kinetic energy since free electrons outnumber the atoms); and as excited atoms, which are partially or completely stripped of electrons (partially for heavy elements, completely for light ones). Thermal (also called blackbody) radiation is emitted by all matter. The intensity and most prevalent wavelength is a function of the temperature, both increasing as temperature increases. The intensity of thermal radiation increases very rapidly - as the fourth power of the temperature. Thus at the 60-100 million degrees C of a nuclear explosion, which is some 10,000 times hotter than the surface of the sun, the brightness (per unit area) is some 10 quadrillion (10^16) times greater! Consequently about 80% of the energy in a nuclear explosion exists as photons. At these temperatures the photons are soft x-rays with energies in the range of 10-200 KeV. The first energy to escape from the bomb are the gamma rays produced by the nuclear reactions. They have energies in the MeV range, and a significant number of them penetrate through the tampers and bomb casing and escape into the outside world at the speed of light. The gamma rays strike and ionize the surrounding air molecules, causing chemical reactions that form a dense layer of "smog" tens of meters deep around the bomb. This smog is composed primarily of ozone, and nitric and nitrous oxides. X-rays, particularly the ones at the upper end of the energy range, have substantial penetrating power and can travel significant distances through matter at the speed of light before being absorbed. Atoms become excited when they absorb x-rays, and after a time they re-emit part of the energy as a new lower energy x-ray. By a chain of emissions and absorptions, the x-rays carry energy out of the hot center of the bomb, a process called radiative transport. Since each absorption/re-emission event takes a certain amount of time, and the direction of re-emission is random (as likely back toward the center of the bomb as away from it), the net rate of radiative transport is considerably slower than the speed of light. It is however initially much faster than the expansion of the plasma (ionized gas) making up the fireball or the velocity of the neutrons. An expanding bubble of very high temperatures is thus formed called the "iso-thermal sphere". It is a sphere were everything has been heated by x-rays to a nearly uniform temperature, initially in the tens of millions of degrees. As soon as the sphere expands beyond the bomb casing it begins radiating light away through the air (unless the bomb is buried or underwater). Due to the still enormous temperatures, it is incredibly brilliant (surface brightness trillions of times more intense than the sun). Most of the energy being radiated is in the x-ray and far ultraviolet range to which air is not transparent. Even at the wavelengths of the near ultraviolet and visible light, the "smog" layer absorbs much of the energy. Then too, at this stage the fireball is only a few meters across. Thus the apparent surface brightness at a distance, and the output power (total brightness) is not nearly as intense as the fourth-power law would indicate. 5.3.1.2 Blast Wave Development and Thermal Radiation Emission As the fireball expands, it cools and the wavelength of the photons transporting energy drops. Longer wavelength photons do not penetrate as far before being absorbed, so the speed of energy transport also drops. When the isothermal sphere cools to about 300,000 degrees C (and the surface brightness has dropped to being a mere 10 million times brighter than the sun), the rate of radiative growth is about equal to the speed of sound in the fireball plasma. At this point a shock wave forms at the surface of the fireball as the kinetic energy of the fast moving ions starts transferring energy to the surrounding air. This phenomenon, known as "hydrodynamic separation", occurs for a 20 kt explosion about 100 microseconds after the explosion, when the fireball is some 13 meters across. A shock wave internal to the fireball caused by the rapidly expanding bomb debris may overtake and reinforce the fireball surface shock wave a few hundred microseconds later. The shock wave initially moves at some 30 km/sec, a hundred times the speed of sound in normal air. This compresses and heats the air enormously, up to 30,000 degrees C (some five times the sun's surface temperature). At this temperature the air becomes ionized and incandescent. Ionized gas is opaque to visible radiation, so the glowing shell created by the shock front hides the much hotter isothermal sphere inside. The shock front is many times brighter than the sun, but since it is much dimmer than the isothermal sphere it acts as an optical shutter, causing the fireball's thermal power to drop rapidly. The fireball is at its most brilliant just as hydrodynamic separation occurs, the great intensity compensating for the small size of the fireball. The rapid drop in temperature causes the thermal power to drop ten-fold, reaching a minimum in about 10 milliseconds for a 20 kt bomb (100 milliseconds for 1 Mt bomb). This "first pulse" contains only about 1 percent of the bomb's total emitted thermal radiation. At this minimum, the fireball of a 20 kt bomb is 180 meters across. As the shock wave expands and cools to around 3000 degrees, it stops glowing and gradually also becomes transparent. This is called "breakaway" and occurs at about 15 milliseconds for a 20 kt bomb, when the shock front has expanded to 220 meters and is travelling at 4 km/second. The isothermal sphere, at a still very luminous 8000 degrees, now becomes visible and both the apparent surface temperature and brightness of the fireball climb to form the "second pulse". The isothermal sphere has grown considerably in size and now consists almost entirely of light at wavelengths to which air is transparent, so it regains much of the total luminosity of the first peak despite its lower temperature. This second peak occurs at 150 milliseconds for a 20 kt bomb, at 900 milliseconds for a 1 Mt bomb. After breakaway, the shock (blast) wave and the fireball do not interact further. A firm cutoff for this second pulse is impossible to provide because the emission rate gradually declines over an extended period. Some rough guidelines are that by 300 milliseconds for a 20 kt bomb (1.8 seconds for a 1 Mt) 50% of the total thermal radiation has been emitted, and the rate has dropped to 40% of the second peak. These figures become 75% total emitted and 10% peak rate by 750 milliseconds (20 kt) and 4.5 second (1 Mt). The emission time scales roughly as the 0.45 power of yield (Y^0.45). Although this pulse never gets as bright as the first, it emits about 99% of the thermal radiation because it is so much longer. 5.3.2 Ionizing Radiation Physics There are four types of ionizing radiation produced by nuclear explosions that can cause significant injury: neutrons, gamma rays, beta particles, and alpha particles. Gamma rays are energetic (short wavelength) photons (as are X-rays), beta particles are energetic (fast moving) electrons, and alpha particles are energetic helium nuclei. Neutrons are damaging whether they are energetic or not, although the faster they are, the worse their effects. They all share the same basic mechanism for causing injury though: the creation of chemically reactive compounds called "free radicals" that disrupt the normal chemistry of living cells. These radicals are produced when the energetic radiation strikes a molecule in the living issue, and breaks it into ionized (electrically charged) fragments. Fast neutrons can do this also, but all neutrons can also transmute ordinary atoms into radioactive isotopes, creating even more ionizing radiation in the body. The different types of radiation present different risks however. Neutrons and gamma rays are very penetrating types of radiation. They are the hardest to stop with shielding. They can travel through hundreds of meters of air and the walls of ordinary houses. They can thus deliver deadly radiation doses even if an organism is not in immediate contact with the source. Beta particles are less penetrating, they can travel through several meters of air, but not walls, and can cause serious injury to organisms that are near to the source. Alpha particles have a range of only a few centimeters in air, and cannot even penetrate skin. Alphas can only cause injury if the emitting isotope is ingested. The shielding effect of various materials to radiation is usually expressed in half-value thickness, or tenth-value thickness: in other words, the thickness of material required to reduce the intensity of radiation by one-half or one-tenth. Successive layers of shielding each reduce the intensity by the same proportion, so three tenth-value thickness reduce the intensity to one-thousandth (a tenth-value thickness is about 3.3 half-value thicknesses). Some example tenth-value thicknesses for gamma rays are: steel 8.4-11 cm, concrete 28-41 cm, earth 41-61 cm, water 61-100 cm, and wood 100-160 cm. The thickness ranges indicate the varying shielding effect for different gamma ray energies. Even light clothing provides substantial shielding to beta rays. 5.3.2.1 Sources of Radiation 5.3.2.1.1 Prompt Radiation Radiation is produced directly by the nuclear reactions that generate the explosion, and by the decay of radioactive products left over (either fission debris, or induced radioactivity from captured neutrons). The explosion itself emits a very brief burst (about 100 nanoseconds) of gamma rays and neutrons, before the bomb has blown itself apart. The intensity of these emissions depends very heavily on the type of weapon and the specific design. In most designs the initial gamma ray burst is almost entirely absorbed by the bomb (tamper, casing, explosives, etc.) so it contributes little to the radiation hazard. The neutrons, being more penetrating, may escape. Both fission and fusion reactions produce neutrons. Fusion produces many more of them per kiloton of yield, and they are generally more energetic than fission neutrons. Some weapons (neutron bombs) are designed specifically to emit as much energy in the form as neutrons as possible. In heavily tamped fission bombs few if any neutrons escape. It is estimated that no significant neutron exposure occurred from Fat Man, and only 2% of the total radiation dose from Little Boy was due to neutrons. The neutron burst itself can be a significant source of radiation, depending on weapon design. As the neutrons travel through the air they are slowed by collisions with air atoms, and are eventually captured. Even this process of neutron attenuation generates hazardous radiation. Part of the kinetic energy lost by fast neutrons as they slow is converted into gamma rays, some with very high energies (for the 14.1 MeV fusion neutrons). The duration of production for these neutron scattering gammas is about 10 microseconds. The capture of neutrons by nitrogen-14 also produces gammas, a process completed by 100 milliseconds. Immediately after the explosion, there are substantial amounts of fission products with very short half-lifes (milliseconds to minutes). The decay of these isotopes generate correspondingly intense gamma radiation that is emitted directly from the fireball. This process is essentially complete within 10 seconds. The relative importance of these gamma ray sources depends on the size of the explosion. Small explosions (20 kt, say) can generate up to 25% of the gamma dose from the direct gammas and neutron reactions. For large explosions (1 Mt) this contribution is essentially zero. In all cases, the bulk of the gammas are produced by the rapid decay of radioactive debris.

В монографията има доста написано за технологиите и дизайна на оръжията.. Авторът и е учен от Кейптаун..Доколкото разбрах от това което пише той, специфичната информация, която публикува, е декласифицирана и общодостъпна. (общата такава - физика,процеси, формули, изчисления, не би следвало да е проблемна). Забележка: Не съм срещнал това написано и декларирано в прав текст, но за един от случаите, за който авторът не представи конкретна информация, той беше написал че тя е класифицирана, и независмо от това може да се намери в някои сайтове Все още нямаме Закон за тероризма, или "Патриотичен акт", но да ДАНС хипотетично биха да направят "проблеми" на форума, ако решат да печелят дивиденти и точки .. Представете си си как звучи заглавие в някой от вестниците или медиите "ДАНС затвори сайт, в които са се обсъждали подробности по правенето на оръжия, включително ядрени. Следствието уточнява дали е имало умисъл, а организаторите се разследват за връзки с терористични организации"

ПС това пък е водородната бомба Teller-Ulam конструкция Components of the Teller-Ulam design: External Casing (made of structural material: steel, aluminum, plastic, etc.) Primary (fission trigger) Radiation Shield (high-Z material: uranium or tungsten; this may also contain boron-10 as a neutron absorber) Hohlraum or Radiation Case (high-Z material: uranium, lead, or tungsten, etc.) Radiation Channel (gap between the casing and the fusion pusher tamper; basically empty, often filled with plastic foam) Fusion Pusher/Tamper (high-Z material: natural/depleted uranium, HEU, tungsten, lead, etc.) Fusion Fuel (usually Li-6 deuteride; also natural lithium deuteride, liquid deuerium, etc.) Spark Plug (fissionable rod of HEU or plutonium) When the trigger explodes, the X-rays escaping from the fission trigger fill the radiation channel, the space between the bomb casing and the fusion capsule, with a photon gas. This space is filled with plastic foam, essentially just carbon and hydrogen, which becomes completely ionized and transparent as the x-rays penetrate. The inner casing and outer capsule surfaces are heated to very high temperatures. The uranium shield between the trigger and the fusion capsule, and capsule pusher/tamper, prevents the fusion fuel from becoming heated prematurely. Thermal equilibrium is established extremely rapidly, so that the temperature and energy density is uniform throughout the radiation channel. As the surface of the tamper becomes heated, it expands and ablates (blows off the fuel capsule surface). This ablation process, essentially a rocket turned inside out, generates tremendous pressure on the fuel capsule and causes an accelerating implosion. Thermal equilibrium assures that the implosion pressure is very uniformly distributed. The transparent carbon-hydrogen plasma retards the early expansion of the tamper and casing plasmas, keeping the radiation channel from being blocked by these opaque high-Z materials until equilibrium is fully established. The force that compresses and accelerates the fusion fuel inward is provided solely by the ablation pressure. The other two possible sources of pressure - plasma pressure (pressure generated by the thermal motion of the plasma confined between the casing and the fuel capsule) and radiation pressure (pressure generated by thermal X-ray photons) do not directly influence the process. The pressure exerted by the plasma causes cylindrical (or spherical) implosion of the fusion capsule, consisting of the pusher/tamper, fuel, and the axial fissionable rod. The capsule is compressed to perhaps 1/30 of its original diameter for cylindrical compression (1/10 for spherical compression), and thus reaches or exceeds 1000 times its original density. It is noteworthy that at this point the explosive force released by the trigger, an amount of energy sufficient to destroy a small city, is being used simply to squeeze several kilograms of fuel! It is unlikely that the fissionable rod reaches such extreme compression however. Located at the center, it will experience an extremely violent shock wave that will heat it to high temperatures but compress it only modestly, increasing its density by a factor of 4 or so. This is sufficient to make the rod super-critical. Depending on the degree of symmetry, and the physics of the particular capsule collapse process higher densities are possible. Thermalized neutrons trapped in the fusion fuel, which are left over from the intense fission neutron flux, initiate a chain reaction as soon as the rod becomes critical. The rod fissions at an accelerating rate as it, and the rest of the fuel capsule continue to implode and acts as the fusion "spark plug". Combined with the high temperatures generated by the convergent shock wave, this raises the temperature of the fusion fuel around the rod high enough to initiate the fusion reaction. Self-supporting fusion burning then spreads outward. The fusion tamper prevents the escape of thermal radiation from the fuel. As the temperature rises the fusion reactions accelerate, enhancing the burn efficiency considerably. The temperatures generated by fusion burning can exceed 300 million K, considerably more than that produced by fission. The fuel in the fusion capsule consists of lithium deuteride that may be enriched in the Li-6 isotope (which makes up 7.5% of natural lithium). Natural lithium has been used with success in fusion bomb designs, but modern light weight designs seem to use lithium enriched in Li-6.

В първото видео , в частта за плутониевата бомбата , с имплозивния метод: Инициаторът ("тригерът") на fission-процеса е Po-210/Be-9 сфера. Po-210 e силен алфа-емитер, а необходимите за инициирането на процеса неутрони се създават при сблъсъците на алфа-частиците с Be-9 Be-9 + Hе-4 -->Be-8 + n + He-4 Реакцията протича при 0,08 процента от сблъсъците; но тъй като Po-210 е силен емитер на алфа-частици (в разл. случаи се емитират от 100 до 1000 милиарда алфа-частици в секунда), получените неутрони (неутронен поток) са достатъчни за да инциират процеса на верижно разпадане при /след имплозивното свиване и съответно уплътняване на плутония..

================================ Тук има няколко интересни снимки: http://www.waynesthisandthat.com/abombs.html

За мен лично , горният постинг е информативен, и интелигентно написан..

Да уточня, при верижното деление на урана 235 се получават микс от: -неутрони -бета частици -и гама лъчение === Термоядрените бомби, в техния класически дизайн Teller-Ulam са двустепенни Във втората степен, се извършват последователно първо: верижното деление на Плутоний 239 / или уран 235 това създава условия да започнат процесите на синтез Когато като ядреният материал е Li6D, то процесите на синтез в действителност са повече от един : D+T (тритий, създаден от взаимодействието на неутроните верижното деление с Li6) --> He-4 + n + 17.588 MeV също така протичат и процесите: D + D - He-3 + n + 3.268 MeV D + D - T + p + 4.03 MeV He-3 + D - He-4 + p + 18.34 MeV Li-6 + n - T + He-4 + 4.78 MeV За капак на всичко излишъкът от неутрони задейства верижна реакция на разпадане, т.е "взривява" използваният конструктивно уран 238.. При тази схема излиза,че в резултат на избухването на термоядрена бомба се получава микс от неутрони, алфа-частици, бета-частици гама-лъчение..

Недей така, само "изравнявам резултата".. Нищо друго не целя..

Ангеле, радиацията от която трябва да се покриеш е термична .. Тя се излъчва от облака нагорещен газ и плазма (въздухът), и тя идва със закъснение след реакцията на разпадане/синтез, заради факта, че температурните процеси (нагряването , превръщането в плазма и разширението, и съответно изстиването и свиването) се извършват условно бавно. Питам възпитано - ти сега ще си завреш ли нападките,там където не огрява?

Не знам за какво "сме квит"?. Реакцията на Ангел, за мен, потвърждава мнението ми - а то беше и е, че той че трудно приема, или дори не приема чужди мнения, и с него не може да се дискутира..

Няма "моля", няма "можеш ли да направиш еди какво си"..? А, ти се изказа вече..

http://dnes.dir.bg/news.php?id=3824191 Иначе ми беше направило впечатление навремето че при случаите на единствените оцелели от самолетни катастрофи (при разбивания), мнозинството (до 40 процента) от оцелелите са деца или бебета, а останалите са предимно млади хора.. http://terrific-top10.com/2012/03/31/top-10-sole-survivors-in-a-plane-crash/ Не знам на какво се дължи това. Едно хипотетично обяснение е възрастните хора имат по-чупливи кости от по-младите, и са по-малко гъвкави, която липса на гъвкавост е опасна -силата на удара се поема директно..

Представям една монография за прочит и дискусии; Сама по себе тя смятам е интересна и информативна (поне за хора с физично, химично и/или техническо образование) Монографдията е свободно достъпна по интернет,и в този смисъл аз лично нямам етични проблеми за да я представя за прочит и дискусии, но ако Joro или админите/ръковоството преценят друго, аз нямам нищо против, и ще подрепя позицията им и решението им.. Да вметна по темата, мисля че Ангел беше написал в темата за северокорейската водородна бомба че "по-голямата част от енергията при ядрен врив се отделя в първите 5 секунди".Това не е вярно (не ми се спореше с Ангел, той е от хората с мнения за всичко) Верижната реация на пълнота разпадане на плутиния в атомната бомба се извършва за няколкостотин наносекунди; а реакцията на термоядрения синтез на база деутериии в термоярената бомба протича за няколко десетки наносекунди.. /Споменатите процеси са в порядъци по-бързи от температурните, и този факт е един от ключовете към бараката за направата на ядрените оръжия; От друга страна синтезът на хелии на база протии (сливане на водордни ядра) , който се извършва в недрата на Слънцето, е не само бавен , но изисква много по-големи по-големи налягания и температури ; т.е коефициентът на Лоусън е с порядъци по голям от този при сливането деутерии..(Дорис любезно беше направила някои общи оценки на стойността му в една тема от раздел Физика)/ ==================================== Това е монографията и индекса и (съдържанието и) http://nuclearweaponarchive.org/Nwfaq/Nfaq0.html 1.0 Types of Nuclear Weapons 2.0 Introduction to Nuclear Weapon Physics and Design 3.0 Matter, Energy, and Radiation Hydrodynamics 4.0 Engineering and Design of Nuclear Weapons 5.0 Effects of Nuclear Explosions 6.0 Nuclear Materials 7.0 Nuclear Weapon Nations and Arsenals 8.0 The First Nuclear Weapons 9.0 Hiroshima and Nagasaki 10.0 Chronology For The Origin Of Atomic Weapons 11.0 Questions and Answers 12.0 Useful Tables 13.0 Bibliograpy 14.0 Nuclear Weapons FAQ Change History Приятно четене

https://en.wikipedia.org/wiki/Ahmad_al-Hassan

Не намирам нищо за източните провинции Германците не са отнай-мързеливите нации в Европа, но все пак ценят почивката и свободното си време (leisure) малко повече от колкото ние ги ценим, а обичат/ценят труда - по-малко отколкото ние го ценим.. Няма никакъв майтап, германците /и не само те/ са по-богати, и съответно "по-разглезени" от нас. Вижте фигура 5.3. http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf

Разлики в манталитета има , но коренни различия като разположение върху културната карта между западно и източногерманци няма.. Т.н. "социализъм" не е създал нови културни особености, само е повлиял в една или друга посока на някои от съществуващите преди разделението При корейците е същото.. ПС Що се отнася до attitude toward leisure - не знам, не съм се интересувал. Може да се окаже, че популярната митология за "мързеливите източногерманци" е погрешна ..По-бедните източногерманци може да са по-малко ценящи почивката от по-богатите и разглезените си братя от западните части и да работят повече от тях..(като работно време) Коитo има време, нека да пусне един сърч с attitude toward leisure east germany.и да пише каква е хавата..

Ето я публикацията: http://link.springer.com/article/10.1007%2Fs10902-015-9712-y#/page-1 Ние сме на дъното на Happy-индекса и мисля че освен генни причини има и други такива, които допринасят за трайно и крайно ниските нива на щастие при нас - неуредена държава и слаби институции, лоши взаимоотношения между хората, неудовлетвореност от прехода на лично ниво.. При условие че западноафриканците са в пъти по-зле от нас материално, в битово и в здравословно отношение , а и не само те, парите и богатството изглежда нямат връзка със субективното чувство за щастие (според тезите, които се въртят в научно обръщение и които съм чел, парите/доходите до една определена граница създават задоволство, но не влият върху субективното чувстрво за щастие) http://www.earth.columbia.edu/sitefiles/file/Sahs%20Writing/2012/World%20Happiness%20Report.pdf

Много го въртиш.. Пиша за определени корелации, а не за връзки.. Наличието на дадена корелация, не означава че има причинно-следствена връзка, но връзката не може да се отхвърли с просто отричане , както се опитваш да правиш ти.. == Както и да въртим, ние сме много по-малко склонни от североамериканците и още сто нации,две трети от които са по-бедни от нас, да: -помагаме на непознати - даряваме пари -отделяме време за благотворителност Дали и доколко това се дължи на родовост и/или на друга особености на културата ни - дори и това да е въпросът на въпросите, аз не съм твърдял че има такива връзки, а че ще тествам тази хипотеза (последният пост на стр. 3-та) Корелацията между богатството, и "помагането на непознати, и "отделянето на време за благотворитеност" е толкова слаба че няма какво да я дискутираме..

В ЕС сме на дъното, ама пак сме много по-добре от Мианмар, Ирак и Либерия (А какво да кажем за братята гърци? ) При нас дъжд от злато да вали, пак ще сме нещастни, ще мрънкаме и ще се оправдаваме , и няма да сме склонни да помагаме на никого :))