nik1

Ако правилно съм разбрал, тезата е че със среброто се купувало евтиното злато от Изток, с което злато (златни монети изсечени от него) пък се е купувало на местна почва сребро и т.н, и основен играч и посредник (ако не монополист) се явява Императорът/Рим/Византия, докато Венеция не се намества и измества Византия..

Вижте къде се намира Гърция през 1980 година - тя е по-добре икономически (като БНП на човек от населението и конкуретноспособност) от всяка южна страна в Европа (Португалия, Испания,Сицилия, Южна Италия), в която е нямало Османлък.. Всъщност тези показатели при Гърция се доближават до средните за ЕС по онова време (това което става с Гърция през 30-годишният период по-късно, е друга бира) По скоро не би трябвало да има спор, че най-голямото зло, което се е случило на България е 45 годишното ни "робство" от /"принадлежност" към източната православна цивилизация в нейният последен стадии..Ако това не се вижда и разбира от някого - то ми е направо жал за него, ПС И най-бедният и изостанал регион на Гърция (това са североизточните региони, най-беден от които е Еврос) е в пъти по-добре, от най-развития регион в България (изключвам София-град)..

Това което се пише за името и възникването на мафията е художествен и популярен мит ("(о) ma fia!!", "(о) дъщеря ми!") С името в сицилианския диалект се означават хора с арогантно държание; Най-вероятно по някое време сицилианските гангстери започват да копират името (и държанието) на арабите (арабския клан - Ma àfir ) управлявал Палермо.. В последствие името става нарицателно /"Мафиози" на български би било аналогично с "турци"/

Според мен, хералдиката е една бира, а името на парата е друга бира; Името на парите ни от следосвобожденския период е аналогично на молдовската и най-вече румънска лея (аналогията между румънската лея и лева не е само в името, а и в номинала /теглото/, и в това че двете страни са членове на латинския монетен съюз) Всъщност в онзи край се използват сребърни пари, които се казват "лев" на руски, 70-80 години преди това име да бъде използвано от българите за тяхната валута. /Защо "лев", ами защото произлизат от лъвските талери, така както по нашите земи по онова време се изполват есседи (асланлъ) курушите/ П. П. СВИНЬИН ОПИСАНИЕ БЕССАРАБСКОЙ ОБЛАСТИ http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Rumanien/XIX/Svinjin/frametext3.htm http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Rumanien/XIX/Svinjin/frametext2.htm ПС Всъщност мисля че левът ("протолевът"), а не рублата се използва като неформална официална валута по българските земи през периода по време на руската окупация на Силистра през 1829-30 година /става ясно от писанията Юри Венелин/ -------------------------- Иначе хералдиката е ясна: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F

Бих добавил и "дядото" на "левчето"/"леята"/"есседи (асланлъ) куруша" - льовенталера (leeuwendaaler) , познат в Източна/Югоизточна Европа някъде до 18 век http://www.academia.edu/8927281/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%86%D0%B8%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%90%D0%BD%D1%85%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%B0%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D0%BE_%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B2_%D0%9E%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_XVI_%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_XVII_%D0%B2%D0%B5%D0%BA_%D0%B2%D1%8A%D0%B7_%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%B8_Coin_Circulation_in_the_Ahyolu_Kaza_during_the_Crisis_in_the_Ottoman_Empire_late_16th_-_middle_of_the_17th_Centuries_ Този автор има същото виждане (което не е и лично мое) http://iv0georgiev.blogspot.bg/2014/12/blog-post_10.html

Напротив, ние сме опортюнистичен и разумен вид ..Най-лесния начин (да не кажа единственият на тези хора) да си набавим белтъчини и мазнини в достатъчно количество е ловът.(вместо да търсим ядки и термити, както правят братовчедите ни) И все пак ако си гледала всички филми от поредицата, може да ти е направило впечатление, че месото се готви, а вмирисаното такова се хвърля ...(в твоя стил казано - сигурно защото сме идиоти carnivora/omnivore?)

Като искаш "родна реч"

Не е трагедия, че австралопитеците са яли месо.. /статията http://nature.berkeley.edu/miltonlab/pdfs/backbasics.pdf визираше https://en.wikipedia.org/wiki/Hominidae като предците на питецитте и хомо/ Новият вид има диета като на всеядни, но анатомично /анатомия на на храносмилателната система , обоняние, крайници/ си остава вегетарианец- примат. ПС Никой не причислява големите панди анатомично към herbivore, a те са растителноядни.. Не съм вегетарианец, и не препоръчвам вегетарианството на никого /по-горе си написах си мнението за това каква според мен трябва да бъде диетата на българите/, но няма да седна да пиша неверни неща само заради това..

Т.н. кучешки зъби при предците на хората са предназначени за отбрана/битка, и доказано нямат нищо общо с анатомията им на хранене - която както неколкократно сме дискутирали е на herbivore.. /Hominoidea са доказано "strongly herbivore"/ http://nature.berkeley.edu/miltonlab/pdfs/backbasics.pdf http://www.adaptt.org/Mills%20The%20Comparative%20Anatomy%20of%20Eating1.pdf ПС Не знам колко хора знаят тук, но кучешки зъби освен приматите (вижте кучешките зъби на геладата или горилата) имат и други herbivore като хипотамите,... конете и камилите ----------- Що се отнася до диетите (какво хората ядат), то темата (или темите за диетите) са малко или много преливане от пусто в празно - Единственото що годе разумно и универсално правило (прието и препоръчвано от СЗО) е хората да не променят драстично диетите си - т.е да ядят главно това, което са яли бабите и дядовците им. Българите не сме ескимоси или монголи/тибети, за да минаваме на суровоядство и на месна диета; Просто е: яжте хляб, сланинка, лучец, сиренце, кисело млекце, бобец, туршийки и т.н. - хранете се с това с което са се хранили бабите и дядовците ви..

Свършиха ми плюсовете..

Фружине, Православната (заб. балканската такава) цивилизация е "изпята песен" на онтологично ниво - тя никога не успява да излезне от спиралата на междуособните войни (вместо да се постигне обединение на верски признак) , а отделно от това в 13 век е влезнала вече в спиралата на раздробяването; в този смисъл (в цялото и съществуване) е било само въпрос на време/случай: 1. Една от страните да погълне (завладее) другите. (в тоята алтернативка това изглежда ще е Византия :)) или 2. Страните (и цялата цивилизация), вече изтощени от братоубийствени войни - да бъдат погълнати от друга такава. /Реално ставаме част от персийския ислямски модел (на чалмите и падишаха), а не от модела на западната християнска цивилизция, но всъщност това не е голяма трагедия в алтернативния случай пак щяхме в началото на 20 век да бъдем бедна аграрна страна, и вероятно щяхме да добием независмост едва след Първата световна война/

ПС (цитат от горната статия) В момента критериите за определяне на границите между наука и не-наука, варират в зависимост от научната област на познание. Остават, обаче, общоприети критерии за наука: Други критерии – евристични : Математиката не е емпирична наука, и явно не отговаря на горните критерии за наука

Ето една интресна за мен статия в тази връзка: Демаркационната линия между наука и ненаука http://bgchaos.com/740/polemics/logic/%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD/

Това са определенията за "наука" в авторитетния Webster Simple Definition of science : knowledge about or study of the natural world based on facts learned through experiments and observation : a particular area of scientific study (such as biology, physics, or chemistry) : a particular branch of science : a subject that is formally studied in a college, university, etc. Full Definition of science 1: the state of knowing : knowledge as distinguished from ignorance or misunderstanding 2a : a department of systematized knowledge as an object of study<the science of theology>b : something (as a sport or technique) that may be studied or learned like systematized knowledge <have it down to a science> 3a : knowledge or a system of knowledge covering general truths or the operation of general laws especially as obtained and tested through scientific method b : such knowledge or such a system of knowledge concerned with the physical world and its phenomena : natural science 4: a system or method reconciling practical ends with scientific laws<cooking is both a science and an art> 5capitalized : christian science

Да, това имам предвид и аз: изискването изглежда е да има принципна (но не задължително действително съществуваща в дадения момент) възможност за експериментална проверка/верификация/ на теорията.

PS Гравити, нищо лично, но според мен "Съвременната философия на науката дефинира понятието по-тясно, като ограничава обхвата му до знанието, което е експериментално проверимо въз основа на научния метод" не значи "изискване за експриментална проверка" (както го написа ти), а "(задължително) неизключване, допускане на екпериментална проверка" По просто казано, виждането ми е следното: Ненаучните теории и тези изключват експриментална проверка (т.н. шоколадови тези), /Например виждането че "Бог е непознаваем в своята същност" -което е съвременното (паламитско по своята същност) разбиране в православието - е точно такава теория, и заради затова тя не е научна!/ Научните теории са (задължително) "отворени" за експериментална проверка (може да съществуват методи и средстава за проверката, но може и да не съществуват такива!)

Греша ли, но май и в момента има (имало е по време на създаването им) теории и модели във физиката и химията, за които няма (е нямало) възможност за експериментална проверка - Вълновата функция на Шрьодингер, ОТО (в момента на създаването и; първото експериментално потвърждение май идваше няколко години след това - при измерване на маси при бета рападането на радона?), СТО, черни дупки, тъмни маси , тъмни енергии, струнни теории и сума ти още неща? Не е ли вярно, че част от теориите във физиката и химията са били отхвърлени едва когато е възникнала възможността (физическа и техническа) да бъдат проверени екпериментално и в резултат от проверката се оказало че теориите са грешни? Също така, греша ли ако твърдя, че някои от теориите и моделите във физката и химята са били отхвърлени, но не на база експериментална проверка, а защото са създадени по-удовлетворителни модели и теории (които също не е можело да бъде проверени експериментално), модели и теории които по-пълно, убедително и логично обясняват нещата? Ако не греша, то така наречената съвремена дефиниция е малко или повече подвъпросна ..(освен ако не приемем че физката и химията са "не напълно науки") --------------------- ПС Например: теорията/науката, позната като "съпоставителната културология" или "наука за организационната култура" (има се предвид главно моделът на Хофстеде-Минков, и подобните такива, които дефинират и измерват т.н. културни измерения или особености) , с която теория се занимавам от години (заниманията ми не свързани с професията и образованието ми) ми изглежда доста по-проверуем(а) и търпящ(а) еволюция от теорията за тъмната маса; В тази връзка аз лично не бих изключил (поне изцяло) социалните науки от научната област.. ----------------------

Освен това никой не може да си гарантира, че ще живее дългосрочно, за да е сигурен, че ще отгледа децата до поне 25 годишна възраст. (?)

Смолниците са разпространени по цяла Тракия - в трите и части (а пък в пловдивско-пазарджишкото поле са по-разпространени наносните почви, които също имат голямо стопанско значение, както смолниците); Има ги и из Софийско и Радомирско, но са по-редки. Хайде и от мен пак цитати: Смолници (Vertisols) Това са тъмно до черно оцветени глинести почви с добре изразен уплътнен (вертичен) хоризонт. При суша те силно се напукват и образуват широки (над 1 cm) и дълбоки (до 50 cm) пукнатини. Наименованието им е свързано със силната им лепливост (като смола) във влажно състояние, а международното – от латинската дума „verto“ (обръщане), тъй като за тях е типично разбъркването на почвата с материали от С-хоризонта нагоре по почвения профил, както и пропадане на структурни агрегати от повърхностния слой в пукнатините надолу. По-съществените особености на смолниците са следните: високо съдържание на глина – над 60 %; много мощен хумусен хоризонт – 60-80 cm и повече; наличие на троховидно-зърнеста структура в най-горната част на хумусния хоризонт и на силно плътнен (вертичен) хоризонт по-долу; значително съдържание на карбонати във вид на белоочки (в някои смолници има и гипсови кристали); голяма количество набъбващи глини. У нас са разпространени в долния лесорастителен пояс на Южна България, Горнотракийската низина, Тунджанската хълмиста област, Бургаската низина, някои от котловинните полета на Югозападна България, както и в Кулско и в Добричко. Срещат се предимно в тези форми на релефа, където има условия за натрупване на финочастични седименти и изветрителни материали или са изградени от диабаз, серпентин, амфиболити, които при изветряване дават голямо количество монтморилонитова глина. Типични са и за стари плиоценски езерни басейни, седиментите на които са обогатени с монтморилонитови глинести минерали и карбонати. Смолниците са сравнително стари почви. В началото на своето развитие те са преминали през хидроморфен стадий, придружен с развитие на буйна тревна растителност. След дрениране на първичните почви, върху тях се развива и горска растителност. Срещат се и разредени дъбови горички, храсти от драка, дива круша, бряст и др. Във връзка с присъствието на карботнати, на гипс и на различно влияние на подпочвените води смолниците у нас се подразделят на четири подтипа (табл. 1): богати, карбонатни, ливадни и гипсови.

Да http://www.izpiti.net/valentnost-stepen-na-okislenie-9-klas-himiya/ - за кислорода е характерна степен на окисление (- 2), но в съединението му с флуора OF2 тя е (+2), а в пероксидните съединения (ВаO2 и др.) е (-1) http://www.znam.bg/zmonres/edu/himia%209/razdel2/urok8/text6.html

Вижте, житото от Южна България по онова време се изнасяло от/през Анхиало и Несебър най-вероятно по същата причина, поради която днешните български производители/търговци на зърно от южна България използват (избират) пристанище Бургас, а не пристанището Кадъкьой да кажем... Допълнителните мита и такси във втория случай биха оскъпили стоката и начинанието, повече от допълнителните разходи за транспорт. /допълнителните мита и такси могат да оскъпят стоката с 30-40 процента, докато разходите за транспорт са в пъти по-малки/ --------------------------------------------- Средновековно пристанище има в Кавала. Градът се разраства и пристанището му става значимо и известно в 16 и 17 век, та си мисля че по време на византийското управление пристанището няма голяма тежест и значение като като търговско такова. Мдаа, познал съм: During the Roman and Byzantine period, the port was used as a small naval base, that guarded the area, with the ground forces that stayed in the acropolis, at the top of the Panaghia peninsula, where the city was positioned.

Ако Енос градът беше средновековен пристанищен град в смисъла на Несебър, Созопол или Ахтопол, то аз не знам защо в 1912 година в него живеят 35 семейства помаци, българи и турци? Аз не намерих потвърждение и данни че Енос е пристанищен град през 14 и 15 век, (данни, а не спекулации) Да, Гаталузио владеят Енос по онова време, ама какво от това? Те владеят и няколко острова, и според мен Енос е бил просто мястото/селището където фамилията върши делата си/живее/пребивава на материка. /Вижте, сума ти чужденци и баровци живеят и имат имоти в Синеморец, ама от това той не е станал нито пристанище, нито град; Нито по Велека плават яхти/

Че дръж си кой ти пречи да стискаш здраво?Аз съм бил учител в гр.Каолиново .Преди това бях възпитател в помощното училище в с.Стан където учат бавноразвиващи се деца.Това много ми помага в общуването с теб. Хайде сега, дикустирайте без чувства и подмятания (нападки), моля.

Добруджа по онова време е слабонаселена (това не е мое мнение); за причините може да се спори и дискутира. В другата тема за "чумата и османското нашествие" цитирах мнението на онзи професор (забравих му името), че "опустошаването" се дължи на климатични и екологични причини ( а не на чумната епидемия), но може би има връзка и географското/геостратегическото и положение на "ничия" или по- скоро "буферна" земя, която не е привлекателна за населяване/заселване от уседнали земеделци.. (демографията е динамична, Видинско сега е с много малко население, по онова време пък е бая населено) ---------------------------------- Ключовото за това кое жито къде отива е: кой го купува, какви пари дава (колко му излиза), и за къде се изнася; /Генуезците са активни по Черноморието, и корабите им пътуват към Генуа (изнасят стоките си за Генуа); оттук нататък в тази връзка можем да правим някакви бакалски разчети и сметки/ Иначе се знае от изворите, че Константинопол (по османско време) се снабдява с тракийски стоки (земеделски и животни) - директно с кервани, от Одринско нататък.да кажем. Марица е плавателна, но не за морски кораби и галери, които да плават от устието и до не знам си къде; плавателна е за салове и лодки. /Прапрадядо ми е бил салджия, който е правил много лоши работи на богатите турци, които са плавали със сала му (бог да ги прости хората), ама това е друга тема!/ ПС В Еврос (целия регион) няма пристанища по онова време. /Деншният Алекандруполис- главният и най-голям град в региона Еврос, е бившия Дедеагач , който е малко рибарско селище по времето на Османлъка. Той става пристанище към края на 19 век/

Именно.. Тракийското жито като най-качествено, е по-скъпо от "загорското".. /смолниците https://en.wikipedia.org/wiki/Vertisol нямат аналози в България, те са едни от най-качествените земи от всички, освен това са слабо-податливи на ерозия ; и са разпространени само в Тракия -и то не само в днешната българската и част, а в Източна и Беломорска Тракия!/