nik1

Само да ти кажа: Не е вярно - нито аз, нито алвата сме защитавали такава теза. Тезата на алвата и моята е била че изгонването и самоизгонването са част от механизмите за предотратяване на конфликтите вътре в бандите. Достатъчно е да прочетеш малко от темата "егалитраната еволюция" през плеистоцена да да разбереш каква е тезата, ама мисля че щом досега не си направил, няма и да го направиш

Не знам за какво точно говориш, но ако визираш темата "конфликтите при ловците и събирачите", то в тази тема цитирах израза "гласуване с краката" Не виждам противоречие, и не разбирам какво те притеснява в тази теза - хората може да искат да живеят заедно, и да правят и струват за да е така - ама пак да не се получава.. /Вижте колко потребители си биха шута от форума, и пишат на други места, да не ви казвам, че са модератори в други форуми, ...или вижте какъв е процента на разводите в България (от 100 брака в България , 48 се разпадат, за връзките в които няма брак - процентът на разпадналите се връзки може и да е по-голям от 75-80) Ей го и прителя КГ125, който може и да ти е сложил плюсче , който както знаеш е баниран от Бойна слава, а тук е администратор/модератор (та нищо лично, и аз самият съм си е бил шута или/и съм бил баниран от други форуми, но тук съм си "намерил" някакво място и криво ляво се справям) ============ По просто казано (простото не значи повърхностно): Бандите са достатъчно флуидни, за да може несъгласните да си бият шута (със своите приятели) или да им бъде бит шута, ако не се досетят самите, и са достатъчно флудни за да могат да се обособят от ядра от приятели и съмишленици.. /Фактите за връзките между членовете на бандите (визирам "чисти" ловци и събирачи, и излючвам австралийските аборигени) са следните: 60 , 70 процента от хората в една банда нямат роднинска връзка/

М-дааа Синоптикът Даниел Пенев: Лятото е кандидат за топ 3 на най-горещите от 120 г. 11.07.2012 16:49; Защо от няколко години и температурата на водата по нашето Черноморие също чупи рекорди? - Измерваните 31-32 градуса миналия сезон (моя забележка: 2011 година) наистина са необичайно високи за нашето крайбрежие, а има основание да се очаква тенденцията да продължи. Обяснението е, че все по-често през лятото се наблюдават дълги горещи и сухи периоди в Русия, Украйна и Югоизточна Европа и заради спецификата на циркулацията на водата в Черно море температурата й стига високи стойности. Още през юли е 26-27 градуса - над нормата, макар и малко.

Та фактите: Ето тук например могат да се видят данните за температурите на морската вода по месеци и години (запомнете 2012 година) в/на Северно Егейско море и Черно море (българската част) http://pogoda.turtella.ru/Greece/Alexandroupoli/7days/ http://pogoda.turtella.ru/Bulgaria/Ahtopol/december/ Ето тук е архивът на температурата на морската вода (България) http://www.stringmeteo.com/synop/sea_water.php?year=2015#sel Температурите на водата през 2012 са екстремни, и надвишават с градус-два тези на водата през 2015 година (не само зимните такива)

Климатичният тренд е ясен, причините за затоплянето - също.. За мен е по-интересна темата и дискусииите за причините и механизмите, предизвикващи промени във времето. (то във форума разбирачи има много, знаещи обаче има малко) Ето един прост въпрос към теб или друг участник - защо температурите на морската вода в Егейско и Черно море през 2013 година е средно с един-два градуса по-ниски от тези през 2012 година(това са факти)? Нерде Ниньо, нерде Ахтопол? Температурите на морската вода в Егейско и Черно море (в гръцката и българската части) за 2012 година са по-високи от температурите през 2015 година (пак факти). Защо е така и как става това?

http://theprivatecorner.blogspot.bg/ Лошото лице на природозащитата Запитвали ли сте се защо обществото е настроено почти винаги срещу мерките за опазване на дадена местност, природна забележителност или вид? Особено у нас. Защо приемат наложените в тази връзка ограничения като ощетяване, като нещо, което вместо да е от полза за обществеността, е насочено срещу нея? Един от отговорите на този род въпроси можем да намерим в събития като неотдавна изминалото "Часът на Земята", което ни приканва да забравим за електричеството в продължение на поне час на една конкретна дата всяка година, с което пък да покажем съпричастност към дадена природозащитна идея. Тази година бяха реките... Реките са хубаво нещо. Но бяхме призовани да ги почетем като принизим електричеството до нещо лошо, нещо вредно. Като, забележете, тези призиви дойдоха по радиото, телевизията, интернет. Схващате иронията. Цялата тази кампания не е нищо повече от подмолно възползване от незнанието на хората, с цел да бъдат принудени да действат или мислят по определен начин и от това да бъде извлечена полза. И това е само един пример. Членовете на дадено общество в по-голямата си част нехаят за науката. Смятат я за нещо адски сложно, трудно и считат за най-добре да я оставят в ръцете на малцина ненормалници, които да се грижат за произтичащите от нея блага, без да ги занимават излишно с докарващи им единствено главоболие подробности. Това безразличие към науката освен до слабо развито критично мислене води и до други опасни последици - на незапознатите можеш лесно да пробуташ почти всяка идея, стига тя да звучи или наукоподобно, или поне сърцераздирателно, възвишено, а напоследък дори най-общо казано - Ню ейдж. Смесването на науката, необходима за опазването на дивата природа, с подобни идеи, необходими за манипулиране на общественото мнение, води до природозащитата в днешния й вид - блудкава, отнесена, размита. Има все пак и нещо положително в цялото това стряскащо безумие. Часът на Земята и подобните му идват да ни покажат в какво всъщност се състои конфликтът на природозащитата с обикновените граждани на обществото, загрижени единствено за своето оцеляване и просперитет. Проблемът е, че същността на природозащитата им се представя като набор от дейности, необходими за опазване на дивата природа и насочени срещу хората. Като нещо, което се прави за природата и единствено в името на природата. Това създава у обществото погрешна представа за природозащитниците като външни, като чужди, като членове на друга общност, като обитатели на друга планета дори или като представители на различен биологичен вид. Сещате се какъв е биологичният смисъл на това. Първо близките, после далечните, както гласи древна поговорка. Това дава поводи на обществото да се обединява срещу външните нашественици в техния безценен, подреден свят. Дава му основания да ги обяви за врагове. Което пък от своя страна отваря вратичка за всички, които биха искали да се възползват от ситуацията. Всички, които нямат търпение да се облагодетелстват материално, унищожавайки дадена природна забележителност, получават шанс да привлекат обществото на своя страна. Безумно лесно е - просто се обявяват за защитници на обществото от злия враг, природозащитниците. Това много често е достатъчно, за да маскират истинските си и не така човеколюбиви цели, стоящи зад привидно загриженото им поведение. Но в крайна сметка, когато разчиташ на необразоваността на хората, за да ги манипулираш и водиш в определена посока, трябва да си наясно, че това винаги може да се обърне срещу теб. Че това е оръжие, което лесно може да премине в чужди ръце. Нека си припомним каква е всъщност истинската роля на природозащитното движение, каква трябва да бъде неговата същност и какви са неговите цели. На първо място целите на природозащитата са съхраняване на здрава околна среда за функционирането на нормално общество. Природозащитата не е самоцел. Тя служи на хората. Природозащитата е тясно свързана с науката и като такава не използва непроверени методи и не разпространява непроверени факти. Науката не стои нито зад обожествяването на природата и възприемането й като личност, нито зад "Часът на Земята", нито зад анти-ГМО движенията. Преплитайки каузи с патриотарски и вегански движения и всякакви антивакс и други модерни напоследък антиразум идеологии, почитащи природата като нещо свещено и отделно от човека и боравещи с понятия като холистично, парапсихология, себепознание, мантра, прераждане и др., природозащитата се обявява срещу хората. Плаши ги. Популярното не винаги е най-правилно, особено що се отнася до идеологиите. Стремежът да се угоди и приглася на набиращите сила Ню ейдж движения не е от полза за природозащитата като цяло. Замислете се, възможно ли е да има клон на науката, който да се води не от научни принципи, а от модерни идеологии. Отговорът е и трябва да бъде само един - не може! Примери много - всички така наречени "алтернативни учения", които няма на какво друго да разчитат, освен на надеждата да привлекат на своя страна заблудените и лековерни хорица чрез пробутване на изфабрикувани, сглобени и добре опаковани лъжи. Нима природозащитата желае да се асоциира с това? Стига се дори дотам да се отъждествява със заклеймяването на технологичния прогрес. Прокрадват се призиви за "назад към природата", природосъобразно хранене, природосъобразно производство... Сами разбирате, че така няма как да се спечели общественото доверие. Това е признак за безсилие, безидейност и слаба подготовка на кадрите. Публичното, демонстративно отдръпване от научните методи, на чиято база са разработени всички принципи на природозащитата, е зрелищно харакири, уронващо престижа на тази млада наука с иначе огромен потенциал. Разбира се, не е необходимо всички членове на дадено общество да притежават сериозна научна подготовка. Необходимо е просто да бъдат информирани за ползата от здравата околна среда за тях и за бъдещето на децата, които отглеждат и към които са отговорни. Хората трябва да са наясно, че изучаването на биологичните видове и съобщества в околната ни среда е също толкова важно, колкото изучаването на състава на въздуха, който дишаме, или водата, която пием. Събраните по този начин данни трябва да послужат за разработване на стратегии и методи за съхраняването на тази природна среда във възможно най-благоприятен за развитието и функционирането на обществото ни вид. Това трябва да се прави от достатъчно компетентни и разумни специалисти, отдадени на своята работа и наука, така както сме поверили грижата за здравето си на лекарите. Това е необходимо да се прави не защото всеки вид на нашата планета е свещено и неприкосновено нещо, имащо право на живот. Не! Свещени неща не съществуват, а животните се раждат, живеят и умират, също като нас, хората. И планетата не се интересува дали ще затрием един, пет или пет хиляди вида от лицето на земята. Това се е случвало безброй пъти в историята на живота. Но хората трябва да знаят, че ако се наложи да предотвратим подобно нещо днес, ще го направим, защото е необходимо за добруването на нашия вид. Нали помните - първо близките, после далечните? Не на последно място, понякога се налага опазването на местности и видове с чисто научна цел. Сещате се - онази наука, без която съвременното ни общество не може. Да, учените се нуждаят от своите си забулени в тайни, понякога странни и винаги изглеждащи безумно сложни нещица, за да работят успешно и да постигат все повече успехи в името на обществото, на нас хората. Нещо, което няма как да отрече всеки, който ползва удобствата на цивилизацията и технологиите. Аз, разбира се, все още храня надежди, че бъдещето на природозащитата ще направи остър завой и ще поеме по пътя на разума, в тясно сътрудничество с науката в борбата срещу фалшивото и най-вече в полза на хората. А надежда ми дават всички колеги и приятели, ангажирани професионално и лично с идеите на българската природозащита като неотменна част от биологичните науки. Макар и с ясното съзнание, че пътят за излизане от блатото ще бъде дълъг и труден.

Антролозите, които изследват ЛС, наричат това "гласуване с краката" .. На български казано "биеш си шута" заедно с приятелите си, от бандата, в която не се разбираш/разбирате с останалите. И обратното - "бият ти/ви шута" ============================ За мен има логика в по-горното становище на британците. Популационният натиск при някои от сегашните "чисти" ловци и събирачи е по-скоро нулев (висока детска смърност, и болестите са причината за това), и няма причина да смятам, че преди хилядолетия е бил различен.. Демек обратното становище - че причина за разселването е било липсата на ресурси ми се струва малко по-недостоверно от горното . Да отбележа: хората (ХС) се разселват със скорост средно няколко стотин метра за година , и популацията им от 50 000 BP до към края на последниковият ледников период и модифицирането на събирачеството е нещо по сериозно- практически е постоянна,(поне това се се илюстрира масово от различните модели и автори) _______________ Алвасарейро беше писал още преди няколко години в темата за егалитарната революция през плеистоцена че основната причина за роене на бандите е неразбирателството и КГ125 му се подиграваше, ама може и да се окаже, че Алвата е ударил десятката...(и там)

Мамутите в Евразия изчезват поради причини, за които се приема, че не са свързани с човека.. /Вижте множеството руски изследвания в тази насока. Доколкото има дискусия в научните среди - тя е за причините за изчезването на мамутите в Америка и ролята на хората там; За мен лично е бош-лаф работа или или "чесане по пишката" да смятам че има няма 50-100 хиляди човека са избили 50-60 процента от мегафауната на Америките, при числености от десетки милиони животни от дадения вид -десетки милиони според подръжнижите на "свръх-лов"-ната хипотеза/ Та по въпроса за евразийците: Евразийците от мезолита опитомяват или одомошават част от социалните животни, а други, като бизоните от тундро-степите - избиват..

"water+ bleach" вода+ белина(?)

http://www.kortlandt.nl/publications/art247e.pdf C.C. UHLENBECK ON INDO-EUROPEAN, URALIC AND CAUCASIAN FREDERIK KORTLANDT In his early years, C.C. Uhlenbeck was particularly interested in the problem of the Indo-European homeland (1895, 1897). He rejected Herman Hirt’s theory (1892) that the words for ‘birch’, ‘willow’, ‘spruce’, ‘oak’, ‘beech’ and ‘eel’ point to Lithuania and its immediate surroundings and returned to Otto Schrader’s view (1883, 1890) that the original homeland must rather be sought in southern Russia and may have included some of the later Germanic and Iranian territories. It is clear that the Mediterranean region and the area around the North Sea can safely be excluded because the arrival of the Indo-Europeans was comparatively recent here, as it was in Iran and the Indian subcontinent. It is difficult to be more specific within the limits of central and eastern Europe and central Asia. Uhlenbeck was impressed by the lexical correspondences between IndoEuropean and Semitic which had been adduced in favor of an eastern homeland but pointed out that borrowings from Semitic may have reached the IndoEuropeans through an intermediary. He agrees that the Indo-European words for trees and animals point to a moderate climate but questions the possibility of a more specific localization as well as the concept of homeland itself. Uhlenbeck identifies the Slavic word for ‘dog’ pĭsŭ with the Indo-European word for ‘livestock’ *peḱu and its original meaning as ‘domestic animal’. Unlike Hirt (1895), he recognizes that the Indo-Europeans were pastoralists before they became agriculturalists, as is clear from the absence of common words for ‘plough’, ‘field’, ‘grain’ and suchlike. While Armenian shares many agricultural terms with the languages of Europe, these are absent from Indo-Iranian. The common Indo-European vocabulary reflects a stage of development when weaponry was made of stone, wood, bones and hides (cf. Schrader 1890: 320– 346). It includes words for ‘cart’ (ὄχος), ‘wheel’ (κύκλος), ‘axle’ (ἄξων), ‘yoke’ (ζυγόν), ‘carpenter’ (τέκτων), ‘(wooden) house’ (δόμος), ‘vessel’ (ναῦς), ‘to plait’ (πλέκω), ‘to weave’ (ὑφαίνω), ‘to spin’ (νέω), ‘garment’ (εἷμα) and ‘to clothe’ (ἕννῡμι). The population of Denmark and Scandinavia did not speak an IndoEuropean language before the advent of pastoralism, which puts these countries beyond the original homeland. The introduction of the cart was evidently more recent than the domestication of cattle, which were used as draught animals. All Indo-European languages have the same words for ‘ox’, ‘sheep’, ‘goat’, ‘horse’ and ‘swine’, but not for ‘pig’ and tame birds, which had not yet been domesticated, nor for ‘donkey’, which came from the south. The ancient character of cattlebreeding is corroborated by the words for ‘livestock’, ‘to herd’, ‘herd’ (πῶυ), ‘herdsman’ (ποιμήν), ‘cow’ (βοῦς), ‘to milk’ (ἀμέλγω), ‘butter’ (ἔλπος) and ‘bull’. The word steer (ταῦρος, Latin taurus) is probably an early Indo-European borrowing from Semitic denoting ‘wild bull’, as is indicated by Lithuanian taũras ‘aurochs’ and Old Prussian tauris ‘wisent’, while ox is the old word for ‘domesticated bull’. Cattle were the most important animals in prehistoric pastoralism, as is clear from such Vedic expressions as ‘desire of cows’ for ‘struggle’ and ‘cattlemaster of horses’ for ‘lord’ and from the peculiar Greek word ἱπποβουκόλος ‘horse-cowherd’ for ‘horse-herd’. Other domesticated animals included sheep, as is also clear from the words for ‘wool’ and ‘lamb’, and goats and horses, but not pigs, donkeys, chicken, ducks and geese, which were domesticated more recently (cf. Schrader 1890: 390). While the Indo-European vocabulary contains an abundance of words reflecting a pastoral society, there is no common agricultural terminology. The Indo-Iranians evidently belonged to a different cultural unity when the languages of Europe, including Armenian, developed their agricultural terminology (cf. now Kuz’mina 2007). The Latin word grānum originally meant ‘grain of corn’, as is also clear from its Germanic, Baltic and Slavic cognates, while hordeum ‘barley’ may have designated a wild variety. The Sanskrit cognate of the word for ‘field’ ájras means ‘plain’ while the word vápati means both ‘throws’ and ‘sows’. The European words for ‘seed’ (Latin sēmen), ‘to mow’ (ἀμάω), ‘to mill’ (Latin molere), ‘to plough’ (ἀρόω) and ‘plough’ (ἄροτρον) are absent from Indo-Iranian (cf. Schrader 1890: 410). These etyma can now be identified with Hittite šai– ‘to throw’, ānš– ‘to wipe’, malla– ‘to grind’ and harra– ‘to crush’, respectively (cf. Kloekhorst 2007). The word for ‘wine’ has an Indo-European etymology (cf. Beekes 1987) but was limited to the Mediterranean countries (Italy, Greece, Asia Minor), from where it spread to northern and eastern Europe and to the Middle East. The original Indo-European word probably denoted ‘vine’ rather than ‘wine’ because this is the meaning of Basque ayen, aihen. Though metallurgy was unknown to the Indo-Europeans, they had words for gold, which is cognate with yellow and has been preserved in Germanic, Baltic, Slavic and Indo-Iranian, ‘silver’ (Latin argentum), cognate with ‘bright’ and preserved in Celtic, Italic, Greek, Armenian and Iranian, ‘copper’ (Latin raudus ‘piece of brass’), which is cognate with red and has been preserved in Italic, Germanic (where it may also be represented by lead), Slavic and Indo-Iranian, and ore, which became the word for ‘brass, bronze’ in Italic (Latin aes), Germanic and Indo-Iranian. There were no common Indo-European terms for ‘iron’, ‘lead’ and ‘tin’. The original words for ‘gold’ and ‘silver’ were apparently replaced with the advent of metallurgy, the first in Italy (Latin aurum), from where the new term spread to Baltic, Celtic and eventually Basque, and the second in Spain (Celtiberian *silabur, Basque zillar), from where the new term spread to Germanic, Baltic and Slavic. The latter word cannot be separated from Berber aẓref ‘silver’ and aẓarif ‘alum’, where a– is a nominal prefix. Here the word for ‘alum’ is evidently a borrowing from Punic and can be derived from the Semitic root ṣrp, Akkadian ṣarāpu ‘to refine (metals by firing)’, Hebrew ṣārap ‘to smelt (metal)’ (see Boutkan & Kossmann 2001 for references). I conclude that Uhlenbeck was well ahead of his time in his discussion with Hirt and Schrader. He recognized that it is necessary to distinguish between two components of Indo-European language and culture, an older common inheritance which reflects a pastoral society and a later European complex with a common agricultural vocabulary, both of them dating from before the introduction of metallurgy. It is interesting that before the end of the 19th century he had already reached the position which has now become dominant among IndoEuropeanist scholars and is supported by the archaeological evidence (cf. Mallory 1989). The major point which he did not see is the crucial role of the domesticated horse in the Indo-European expansions (but see below). The tentative localization of the Indo-European homeland was logically followed by the question if the proto-language could be related to other language families. Uhlenbeck remarked that the identity between the nominative and the accusative in the neuter, both singular and plural, points to an original absolutive case (“Passivus”) which was identical with the bare stem (except in the o– stems), whereas the subject of transitive verbs was in an ergative case (“Aktivus”), marked by a suffixed *–s which he identified with the demonstrative pronoun *so (1901). His student Nicolaas van Wijk argued that the nominal genitive singular in *–s was identical with the original ergative (1902). Among other things, he adduced such constructions as Latin miseret mē ‘I feel pity’, pudet mē ‘I am ashamed’, where the logical subject is in the genitive case. Uhlenbeck claimed that the Indo-European proto-language was characterized by polysynthesis, suffixation and infixation and drew attention to its typological similarity to unrelated languages such as Basque, Dakota and Greenlandic. He also observed that the Indo-European mediopassive voice is reminiscent of the verbal construction with an incorporated dative and an object in the absolutive case which is found in Basque and North American languages. In a later study (1904), he adduced the strong resemblance between Basque and Indo-European nominal composition as an example of typological similarity between unrelated languages (“Sprachen zwischen welchen man selbst keine entfernte Verwandtschaft nachzuweisen vermag”, cf. also Uhlenbeck 1913). While he considered a common origin of Eskimo and Aleut with the Uralic languages probable (1905a), he rejected the possibility that Basque is related to Uralic and Altaic and suggested that it might rather be of Afro-Asiatic provenance (1905b). After a detailed examination of the available evidence, Uhlenbeck concluded that a genetic relationship between Basque and Caucasian languages cannot be estab- 4 FREDERIK KORTLANDT lished (1923), but later he changed his opinion and considered the latter to be highly probable (“de onmiskenbare verwantschap met het Kaukasisch”, 1946: 17), regarding the Afro-Asiatic elements as borrowings. Holger Pedersen has listed numerous examples of Russian impersonal sentences with an inanimate agent in the instrumental case, e.g. tečeniem ego poneslo nazad ‘the current carried him back’, vetrom sneslo kryšu ‘the wind blew off the roof’, and similar constructions in Iranian, Celtic and Germanic (1907: 134–140). He argues that this sentence type is older than the rise of grammatical gender in Indo-European and compares it with the ergative construction in North Caucasian languages, where the subject of a transitive verb is in the instrumental or in the genitive, as it is in Tibetan and Eskimo, and in the Armenian l–preterit, where it is in the genitive. For the Indo-European protolanguage he proposes that the subject of an intransitive verb and the object of a transitive verb were in the absolutive (unmarked) case while the subject of a transitive verb was in the genitive when the agent was animate but in the instrumental when it was inanimate (1907: 152). After the differentiation between the ergative and the genitive, the former came to be used for the subject of intransitive verbs in the case of animate individuals, as distinct from collectives and inanimates. This three-way distinction was subsequently grammaticalized as masculine, feminine and neuter gender. In a later study, Pedersen argues that a comparison of the Indo-European and Uralic grammatical systems leaves no doubt about their genetic relationship (“Es liegt hier eine Summe von Übereinstimmungen vor, die den Zufall ausschliesst”, 1933: 309) and proposes that athematic presents (τίθημι ‘I put’) were originally transitive while thematic presents (φέρω ‘I carry’) and perfects (οἶδα ‘I know’) were originally intransitive, which is reminiscent of Hungarian várom ‘I wait for him’ versus várok ‘I wait’. In the meantime, Uhlenbeck’s doubts about the reality of an Indo-European proto-language had grown. He now defined the proto-language as the group of dialects spoken by the original community of Indo-European conquerors. Since the conquests of non-Indo-European territories took place at different times, the language of the later conquerors was no longer identical with the original protolanguage. While the separate branches of Indo-European arose when the language of the invaders was adopted by local populations speaking quite different substratum languages, Uhlenbeck claims that Proto-Indo-European itself already consists of two unrelated groups of elements, which he calls A and B (1933, 1934a, 1937b). Here A contains pronouns, verbal roots and derivational suffixes whereas B contains isolated words which are not related to verbal roots, such as numerals, some kinship terms, and many names of body parts, animals and trees. Uhlenbeck compares A with Uralic and Altaic and attributes irregular features such as heteroclitic inflection and grammatical gender to B, for which one might think of Caucasian languages. The relation between Indo-European and Uralic can be extended to Eskimo (cf. Uhlenbeck 1905a, 1906, 1907, 1934b, 1937a, 1941, 1942). This is in accordance with the view that the Indo-Europeans arrived in southern Russia from the Asian steppes east of the Caspian Sea, where they allegedly led a nomadic life with horses, chariots and large herds of cattle. Since such words as kinship terms and names of body parts are usually regarded as belonging to the basic vocabulary of a language, Uhlenbeck rejected the terms “genetic relationship” for A and “borrowing” for B and presented Proto-Indo-European as a “mixed language”, an idea which had first been put forward by Sigmund Feist (1910). This is an unfortunate notion which is based on underanalysis of the data and can easily lead to muddled thinking about linguistic contact and language change (cf. Kortlandt 2000). The point is that the two components A and B have an entirely different status. The situation is reminiscent of Michif, which has been adduced as a prime example of a mixed language. Here we find numerous French nominal stems which were borrowed together with their determiners, e.g. le loup ‘the wolf’, sa bouche ‘his mouth’, son bras ‘his arm’, while the verbal stems and grammatical elements are purely Cree (cf. Kortlandt 2000: 123). Uhlenbeck himself adduces the Sanskrit influence on Indonesian, the French influence on English and the Romance influence on Basque as parallels (1941: 204f.). He appears to have realized his mistake because he later returned to an analysis in terms of genetic relationship and borrowing (1946). The two major findings which Uhlenbeck has contributed to Indo-European linguistics are the reconstructed ergative (which was established independently by Pedersen (1907: 157), who provided the comparative evidence) and the twofold origin of the vocabulary. Both discoveries have been slow in their acceptance by the scholarly community. André Vaillant has identified the IndoEuropean ergative in *–s as an original ablative, the animate accusative in *–m as a lative (casus directivus), and the neuter pronominal ending *–t with the instrumental ending in Hittite and the ablative ending of the o–stems in the other Indo-European languages (1936). The ending *–m was originally limited to animate individuals, like the preposition a in Spanish, e.g. veo a Pedro ‘I see Peter’ (see Pottier 1968 for details). Robert Beekes has shown that the entire paradigm of the o–stems was built on an ergative case form in *–os (1985). Blissfully ignorant of the data and unaware of the comparative evidence, Alan Rumsey has argued on typological grounds that there cannot have been a Proto-IndoEuropean ergative because this case is absent from the neuter paradigm (1987a, 1987b). Since his objection was effectively answered by Pedersen a hundred years ago (1907), there is no reason to return to the matter here. It illustrates how a tool which in itself is useful becomes harmful in the hands of the unskilled (cf. also Kortlandt 1995). The idea of a genetic relationship between Indo-European and Uralic has become fairly well accepted among specialists (e.g. Collinder 1965, 1974). Gimbutas’s theory that the Indo-Europeans moved from a primary homeland north of the Caspian Sea to a secondary homeland north of the Black Sea (e.g. 1985) is fully in agreement with the view that their language developed from an IndoUralic proto-system which was modified under the influence of a North Caucasian substratum, perhaps in the sixth millennium BC (cf. Mallory 1989: 192f., Kortlandt 1990, 2002). Johannes Knobloch has suggested that the thematic vowel *–e/o– in the Indo-European verbal inflection represents an earlier object marker (1953). I have argued that the thematic present and the perfect originally had a dative subject, reflecting an earlier intransitive construction with an indirect object (1983). For Proto-Indo-Uralic we can reconstruct a genitive in *–n, which is reflected in the oblique stem form of the Indo-European heteroclitics, a lative-accusative in *–m, a dative-locative in *–i, an ablative-instrumental in *–t, which is reflected as both –t and –s in Indo-European, plural markers *–t and *-i, dual *–ki, personal pronouns *mi ‘I’, *ti ‘thou’, *me ‘we’, *te ‘you’ and corresponding verbal endings, reflexive *u, demonstratives, participles, derivational suffixes of nouns and verbs, negative *n– and interrogative *k– (cf. Kortlandt 2002). The rise of the ergative construction, grammatical gender and adjectival agreement can be attributed to North Caucasian influence and may have proceeded as indicated by Pedersen (1907). It is important to note that the accusative is of Indo-Uralic origin and therefore older than the ergative. This explains the peculiar construction of Russian vetrom sneslo kryšu ‘the wind blew off the roof’, where the inanimate agent is in the instrumental and the object is in the accusative. While the Indo-Uralic component of the lexicon (Uhlenbeck’s A) has been a focus of research in the past, the identification of the non-IndoUralic component (Uhlenbeck’s B) remains a task for the future. In view of the large number of consonants and the minimal vowel system of Proto-IndoEuropean, the northern Caucasus seems to be the obvious place to look (cf. Starostin 2007). Leiden University REFERENCES Beekes, Robert S.P. 1985 The origins of the Indo-European nominal inflection. Innsbruck: Institut für Sprachwissenschaft. 1987 “On Indo-European ‘wine’”. Münchener Studien zur Sprachwissenschaft 48, 21–26. Boutkan, Dirk, & Maarten Kossmann 2001 “On the etymology of ‘silver’”. North-Western European Language Evolution 38, 3–15. Collinder, Björn 1965 Hat das Uralische Verwandte? Uppsala: Almqvist & Wiksell.

https://www.warhistoryonline.com/military-vehicle-news/seriously-the-kalinin-k-7-bomber-actually-took-to-the-air.html Seriously! The Kalinin K-7 bomber actually took to the air!!!! MILITARY VEHICLES Apr 4, 2015 35.9k SHARES FacebookTwitter The Kalinin K-7 was a heavy experimental aircraft designed and tested in the Soviet Union in the early 1930s. It was of unusual configuration with twin booms and large underwing pods housing fixed landing gear and machine gun turrets. In the passenger version, seats were arranged inside the 2.3-m eter thick (7 ft 7 in) wings. The airframe was welded from KhMA chrome-molybdenum steel. The original design called for six engines in the wing leading edge but when the projected loaded weight was exceeded, two more engines were added to the trailing edges of each wing, one right and one left of the central passenger pod. Nemecek states in his book that at first only one further pusher engine was added. Design and development Designed by World War I and civil war pilot Konstantin Kalinin at the aviation design bureau he headed in Kharkov, with a wingspan close to that of a B-52 and a much greater wing area, the K-7 was one of the biggest aircraft built before the jet age. It had an unusual arrangement of six tractor engines on the wing leading edge and a single engine in pusher configuration at the rear. ___________________________________________________________________________ Не ми е много ясно какво има предвид авторът в случая под airframe (The airframe was welded from KhMA chrome-molybdenum steel) - дали почти цялата конструкция (без силовата и ходовата част да кажем), т.е това което се общоприето се разбира като airframe, или нещо друго? Всъщност може да се окаже, че с тази/заради тази стомана (хром-молибденовата стомана се характеризира с много висока якост) се е постигнало сравнителното ниското тегло на апарата (самолетът тежи само 25 тона празен), За постигане на същата структурна здравина с алуминий или да кажем дървени композити (по онова време титанът и сплавите му с алуминий и магнезий не са познати, имам предвид - познати са като метали, но няма практични технологии за получаването им), масата би се увеличила, Т.е най-вероятно конструктурите са използвали хром-молибденова стомана, за да направят самолета възможно по-лек.

Е, да не умря циганката... ? Шегувам се.

http://rechnik.info/plis Qeleshe - The qeleshe or plis, is a white brimless felt cap traditionally worn by Albanians. It has spread throughout Albanian-inhabited territories, and is today part of the traditional costume of the Albanians.Pliska - Pliska (Bulgarian: Плиска, Old Church Slavonic: Пльсковъ, romanized: Plĭskovŭ) is the name of both the first capital of the First Bulgarian Empire and a small town (formerly known as Aboba) situated 20 km Northeast of the provincial capital Shumen.Pliskovica - Pliskovica (pronounced [ˈpliːskɔvitsa]) is a village in the Municipality of Sežana in the Littoral region of Slovenia close to the border with Italy.Plisków - Plisków [ˈpliskuf] is a village in the administrative district of Gmina Leśniowice, within Chełm County, Lublin Voivodeship, in eastern Poland.Pliszki - Pliszki [ˈpliʂki] is a village in the administrative district of Gmina Paprotnia, within Siedlce County, Masovian Voivodeship, in east-central Poland.Plískov - Plískov is a village and municipality (obec) in Rokycany District in the Plzeň Region of the Czech Republic.Pliskowola - Pliskowola [pliskɔˈvɔla] is a village in the administrative district of Gmina Osiek, within Staszów County, Świętokrzyskie Voivodeship, in south-central Poland.Pliszczyn - Pliszczyn [ˈpliʂt͡ʂɨn] is a village in the administrative district of Gmina Wólka, within Lublin County, Lublin Voivodeship, in eastern Poland.Plisków-Kolonia - Plisków-Kolonia [ˈpliskuf kɔˈlɔɲa] is a village in the administrative district of Gmina Leśniowice, within Chełm County, Lublin Voivodeship, in eastern Poland.Pliska Ridge - Pliska Ridge (Vrah Pliska \'vr&h 'pli-ska\) is a three-peaked ridge rising to 667 m in eastern Livingston Island in the South Shetland Islands, Antarctica. http://names.mooseroots.com/l/58207/Pliska Pliska Surname Origin of Name: Czech, Polish Number of Syllables: 2 Number of Letters: 6 Meaning and Origin Czech (Pliška) or Polish (Pliszka): nickname from Czech pliška, Polish pliszka ‘wagtail’.

ОК, разбрах А как стоят въпросите с ловната и пастирската, с ботаническата и зоологическите терминологии?

Също може да е птица, но различна от водния кос (цитатът изглежда е на руски).Всъщност е втората птица от цитата/картинката Птицата е motacilla (от рода на скворците), на английски Wagtail, и доколкото чета - в полски, чешки и украински и казват "Plisk(a)" (Плиска), на руски е "Трясогузка", също "Плиск(а)" и "Плисканька" http://rusarticlesjournal.com/1/5550/ The second is a yellow wagtail. Honor an area of its distribution same, as well as at white, and here in appearance there are differences allowing experts to distinguish it in separate subspecies in some places it even call a plisk. http://www.ancestry.com/name-origin?surname=pliska https://www.google.bg/search?q=Wagtail&oq=Wagtail&aqs=chrome..69i57j69i60&sourceid=chrome&es_sm=93&ie=UTF-8#q=Wagtail+Plisk __________ В тази връзка името на града "Плиска" (в България) може да има тривиален произход и значение (като "Враня", "Врабча", "Гарван", "Кос" - имена на селища) Браво на теб и на мен

Атом, съгласен съм с написаното от теб. Ако разглеждаме Гологанов , който е обикновен местен човек от Източна Македония, (макар и по-буден), той изглежда "прегръща" "македонската" идея "трако-македонската", или поне аз не знам да има нещо свързано с "илири" във Веда Словена, за разлика от Веркович.

Mapping the Origins and Expansion of the Indo-European Language Family http://pubman.mpdl.mpg.de/pubman/item/escidoc:1539154:7/component/escidoc:1539165/Bouckaert_2012.pdf%E3%81%AB%E3%81%82%E3%82%8B%E3%81%91%E3%81%A9%E3%80%81%E8%82%9D%E5%BF%83%E3%81%AE%E3%82%B9%E3%83%A9%E3%83%96%E7%B3%BB%E3%81%8C%E3%81%BB%E3%81%BC%E7%9A%86%E7%84%A1%E3%81%A7%EF%BE%9C%EF%BE%9B%EF%BE%80%E3%80%82 Не мога да разбера, как три (с вариантите) или повече хипотези (има и "индийска" хипотеза!) битуват едновременно в научното пространство, и авторите им твърдят, че аргументите им са верни.. Коя е най-възможната такава, ако приемем че горната е "невярна"?

Ако говорим за траките, "Веда словена" (по-скоро "Иван Гологанов и сие") ни "връща" при Орфей, траките, Александър и Филип Македонски.. Доколкото съм чел навремето антични елински творби, съм останал с впечатлението че Орфей, макар и тракийски цар е "поставян" като роден и живял в пределите на Македония (Източна Македония), а не в Родопите, в Тракия - която теза сега се популяризира в нашенско.../Братята македонци може и го изкарват античен македонец, не знам точно какъв им е номерът/

С условности такива липсват при чувашите, които са наследници на прабългарите и савирите Източноазитският компонент при чувашите е неглижиран. Той може да се обясни както с влияние на съседите - средновековните башкири от една страна и от печенегите от друга, така и с генетична връзка (има нещо като "общоприето мнение", че името "савири" отразява етнонима "сянби"). Интересното за чувашите е, че при тях има и солиден средноевропейски компонент, освен другите компоненти (който обаче не е свързан с русите или фините)..По метода на изключването може да се твърди, че средноевропейският компонент е индикация за ранни (предисториески) миграции от запад на изток, нещо което отдавна се пише от множество автори.. (което пък потвърждава правилото - връзката между език и гени не е непосредствена)

Какво точно означава това нещо "биочип, той ще може при имплантация да възстанови зрението или да вдигне на крака инвалид с прекъснати нервни връзки на гръбначния стълб"?? In molecular biology, biochips are essentially miniaturized laboratories that can perform hundreds or thousands of simultaneous biochemical reactions. Biochips enable researchers to quickly screen large numbers of biological analytes for a variety of purposes, from disease diagnosis to detection ofbioterrorism agents

Добре, някой може ли да каже по-конкретно с какво може да е свързано името "Плиска" във версията "славянска етимология"? /при Псков, и Плесков не е съвсем ясно дереджето, изглежда?/ Името "Плиска" има ли връзка с името "Плищ" в Албания? http://www.indexmundi.com/z/?lat=42.1452778&lon=19.5994444&t=p&r=2920&p=plisht&cc=al&c=albania А има ли връзка с чешката фамилия Plisk? Глаголът "плискам" какво точно значение има, и каква е етимологията му?

Хубавото за нас е, че според авторите на атласа и анимацията, българският език в днешно време се говори в Гевгели и в Скопие..:) (вижте периода от 1 мин и 14 секунди до края на анимацията)

Да, в тази статистика не се споменава за средна заплата за определена професия. Средната заплата за определена професия за даден регион е число от други статистики/проучвания - на БСК и на "Индъстри уоч" Ето примерът: според тези данни средната нетна (чиста) заплата на инженер в Пловдив (не областта, а града) е 850 лева, което да кажем тговаря грубо на 1000 лева осигурителе доход /в тези 850 "чисти" се включват и процентите за прослужено време; средноосигурителен доход на започващите работа млади инженери (без стаж) е по-нисък от 1000 лева/ ТУ София, филиал Пловдив, (изключвам ИТ специалностите) обявава среден осигурителен доход на завършилите (който горе долу отговаря на от 1150 -1200

Има нещо, което не разбирам добре в тази рейтингова класация. Визирам разминаването между обявеният в класацията "среден осигурителен доход за завършилите" и "средна работна заплата" (която е по-ниска от средният осигурителен доход) за дадената професия в града, в който се намира ВУЗ-а. Хипотезата, че голяма част от завършилите отиват в други градове и места, различни от градът в който се намира ВУЗ-а и там имат по-високи средни осигурителни доходи, или средни заплати, които биха имали в града, в който се намира ВУЗ-а, обяснява донякъде тази разлика, но все пак..Или може да се допусне , че голяма част от завършилите се насочват към други области на професионална реализация (изключвам юристите, медиците/фармацевтите и да кажем авиаторите), в които области те са по-добре платени?