nik1

Висшето образование е последният бастион на непокътнатия социализъм Преподавателят от Философския факултет на СУ проф. Георги Димитров пред "Капитал" Наскоро стана ясно, че Софийският университет пада в класацията QS World University Rankings, а дълговете му към държавата са десетки милиони. Защо според вас се стигна дотук?На първо място, защото висшето образование у нас е последният бастион на непокътнатия социализъм. Софийският университет е консуматор на огромен обществен ресурс без ангажимент да дава обществено полезен резултат, поради което няма механизми, които да принуждават ректори и декани към отговорност към усвояването на този ресурс по ефективен начин съобразно обществените потребности. В това отношение СУ не е много по-различен от останалите университети, но поради изначалната му извисеност над тях, традиционен публичен престиж и голямо число способни преподаватели беше възможно процесите на загниване да остават скрити, старателно прикривани много дълго, поне от времето на Биолчев [Боян Биолчев, ректор на СУ в периода 1999 - 2007 г. - бел. ред.] насам. Така загубата на жизнеспособност навлезе много надълбоко, а същевременно се поддържаше илюзията, че ще може да се продължава и занапред, както е било преди, просто "защото винаги така е било". Управленските грешки и злоупотреби с власт са само логично и поради това масово следствие на законово гарантираната безотговорност в управлението на университетите. Само че кризисното финансово положение е само видимата, материална страна на същинския проблем. А той е, че висшето образование у нас загуби качеството си, защото четвърт век се провежда преднамерена политика за поддръжка на системата за висше образование в явен и пряк разрез с обществените интереси. Нима не е очевадно, че е обществено вредно да се финансира "държавна поръчка" за студентски прием, който е по-голям от броя на завършващите средно образование? Нито формалната акредитация на университетите, нито още по-формалната атестация на преподавателите (да не говорим изобщо за съществуващите само на хартия центрове за управление на качеството и проучвания на студентското мнение за удовлетвореност от учебния процес) не промениха системата, защото не промениха институционалната връзка държавно финансиране - университетска безотговорност.Кои са най-спешните проблеми на университета, с които бъдещото ръководство трябва да се заеме? Ако забравим за тежкото бреме на държавната политика, най-спешният проблем е механизмът на управление на СУ, защото качеството на всяка публична дейност зависи на първо място от качеството на нейното управление. Ако позволите да се пошегувам: да би апостол Павел бил избран за ректор, предвид неговата изначална богоизбраност, бих му препоръчал следният инструмент, с който да преодолее институционалния дефицит на отговорно управление – за да се осигури устойчив процес към подобряване на състоянието на университета, насочените към реформи управленски решения трябва да са прозрачни, а това предполага да бъдат постоянен обект на мониторинг от академично колегиално тяло в примерен състав: член на Контролния съвет на СУ, член на Студентския съвет на СУ, социолог от катедрата към Философския факултет, избрана от ректора централна медия, а също и други членове, посочени от ректора. Какво трябва да се промени в работата на самите преподаватели, за да се вдигне качеството на университета?Не в работата на преподавателите, а в тяхната институционална среда трябва да се направи радикална промяна – от университетския преподавател е нормално да се очаква да постига конкретни, качествени резултати – възпитаници, които си намират бързо и добра платена работа по специалността, професионално издържани магистърски тези, защитени докторати, международно видими научни публикации, реализирани проекти с установими, а не предполагаеми резултати. А това означава, че всички тези резултати решително ще покажат различието в компетентността и способностите на преподавателите. Но най-важното е, че институционалната среда следва да стимулира – на първо място чрез остойностяване, не само със заплата, но и със собствено академични знаци на престиж – стремеж към върхова изява. Възнаграждението трябва да е в съответствие с количеството и качеството на труда и равната заплата да се полага само за равен труд. За тази цел деканите трябва да допуснат резултатите от атестациите да се използват за реална диференциация на академичния състав.Как според вас СУ може да стане конкурентоспособен поне на европейско ниво?Този път се шегувате – как според вас Делян Пеевски може да стане светец? Може и да е хипотетично възможно, но в обозримо бъдеще е твърде малко вероятно. Дайте на първо време да го възвърнем само към здравословен начин на живот.Какво губим от това, че нямаме добър български университет, който да се конкурира на световно ниво? Да сте видели икономическият факултет да прави периодично публични анализи на икономическите процеси? Или позиция на правния факултет по проблема за правната реформа, на педагогическите – за образователната, и т.н.? Виждате ли каквито и да било прояви на връзка между университетския и обществения живот, без да броим студентската стачка отпреди две години? А след това се чудим защо университетите са само на държавна издръжка и бизнесът като цяло не проявява интерес да установява връзка с тях. И просто се примиряваме, че най-перспективните кандидат-студенти просто не си правят труда да си подадат документи в български университет. Проучване на наш колега показа, че за последните 12 години във Философския факултет, който все пак е между доста добрите в СУ, всяка година броят на кандидат-студентите намалява с около 15-17 на сто в сравнение с предходната година. С прецизен статистически апарат е доказано, че е налице устойчив тренд, а най-просто казано, това означава, че причината на този спад е вътре във факултета, а не във външните обстоятелства. Тоест изчезването на студентите ще продължи, ако не се промени качеството на академичния живот.Какво означава добър университет? Малко, но важни неща – наплив от кандидат-студенти, измежду които университетът може да избере само най-способните, наплив от способни млади преподаватели от цял свят, които са в остра конкуренция за всяко свободно място, институционална среда, която стимулира отличието и насърчава академичния състав да го постига, включително рутинно освобождавайки се от губещите в надпреварата. Научната дейност да е основен ангажимент на обучаващите, които въвличат в нея и студентите си, научната експертиза на тези академични преподаватели да е високо ценена от професионалните общности и широката общественост и поради това да е търсена за решаване на всякакви публични проблеми. Което и води до първите два наплива. С други думи, добрият университет сам поддържа своето развитие, защото поддържа устойчиви и гъвкави механизми за качество на своето управление. Георги Димитров е професор по социология, преподавател във Философския факултет на Софийския университет. Бил е заместник-декан на факултета, основател е на специалност европеистика. Специализирал е в САЩ, Германия, Холандия, Ирландия и Белгия. Изследва отдавна проблемите на образованието, автор е на публикациите "Политики за наука в Софийския университет" и "Корупцията във висшето образование отвъд подкупите". Член е на редколегията на международното списание Journal of Social Science Education. През 2014 г. печели награда "Питагор" за социални и хуманитарни науки.

Според популярните оценки, ефективността на средствата, вложени/използвани в публичния сектор в България, е два пъти по-ниска за средната в ЕС. Може да се окаже, че ефективността на изполваните средства в публичната сфера (за България) е по-ниска и от тази в Руската Федерация, или поне що се отнася до висшето образование и науката Току що направих малко справки и изчисления - бюджетът на СУ за 2012 е около 78 милиона лева .- включват се собствените приходи и субсидията според закона за бюджета (възможно е да е имало и допълнителна бюджетна "инжекция" ,както през 2014 година,когато бяха дадени на СУ допълнително от 18 милиона лева, която не я включвам разбира се) Бюджетът на НГУ , който е втори в класацията http://www.topuniversities.com/university-rankings/eeca-rankings/2015., за 2011 е 1,2 милиарда рубли, което по днешния курс на рублата е около 19 милиона долара. Рублата поевтиня с 40 процента, и въпреки това излиза, че бюджетът на НГУ не е надвишавал този на СУ.. Или по-скоро можем да говорим за съпоставими бюджети на НГУ и на СУ, но за много различни резултати.. (НГУ е с 360 позиции по-напред в глобалната класация от СУ) Ето цялата статия от вестник Капитал със заглавието "Какво му е на Софийския университет" (статията е доста критична) http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/11/06/2644396_kakvo_mu_e_na_sofiiskiia_universitet/

Ето един материал от март 2015 година, който според мен се вписва в тази обща картина: Финансиране на частните училища и преобразуване на помощните, неяснотии около стандарта на делегираните бюджети и закриване на професионалните гимназии. Това са само част от проблемите на средното образование у нас. Те бяха обсъдени от учители и представители на бизнеса на среща, организиране от евро депутата Ева Паунов от ГЕРБ. Участниците са обединиха около тезата, че българското образование се нуждае от спешно модернизиране. „Подходът за изграждане на закона за образование в страната е сбъркан“, заяви Христо Димов – директор на ОУ ''Св. Патриарх Евтимий''. Оказва се, че предвидените промени остават неясни за учителите, а решение за наболелите проблеми в сферата няма. Христо Димов настоя да разбере какво включва стабдарта за делегираните бюджети на училищата. Според Христо Димов в България всеки дава акъл за развитието на образованието, а децата се ползват с много права и малко отговорности. В тази връзка законът трябва да предвижда по – строги правила, каза още Димов. Учебните материали в момента са откъснати от реалните потребности на пазара на труда, допълни Владимир Николов директор на СОУ Бачо Киро. Друг сериозен проблем според учителите са професионалните училища. Ако политиката продължи в същата посока, ще се стигне до закриване на тези гимназии. В монета всички училища имат право да разкриват професионални паралелки, което според Татяна Данчева не гарантира качество. Ева Паунова обясни, че подобни дебати са крайно необходими, за да се изготви дълготрайна стратегия за образованието. Като според нея основата задача на ученето трябва да е развитието на мисленето на учениците. Участниците в дискусията се обединиха около тезата, че образованието се нуждае от спешна модернизация. Ева Паунова пое ангажимент да запознае колегите си от парламентарната група на ГЕРБ с обсъдените проблеми. Излиза, че няма дълготрайна стратегия за образованието (Ева Паунова обясни, че подобни дебати са крайно необходими, за да се изготви дълготрайна стратегия за образованието.) Излиза като че ли, че според работещите в системата, Финансиране на частните училища и преобразуване на помощните, неяснотии около стандарта на делегираните бюджети и закриване на професионалните гимназии. Това са само част от проблемите на средното образование у нас. Те бяха обсъдени от учители и представители на бизнеса на среща, организиране от евро депутата Ева Паунов от ГЕРБ. част от "спешното модернизиране и реформата" се състои в това: -да има повече пари (моя забележка - без значение ефективността )и яснота и регулярност при полуването им - да не закриват професионални гимазии (моя забележка: за които няма кандидати и които са празни http://www.blitz.bg/news/article/151477 ) , - да не се преобразуват помощните училища в центрове за подкрепа http://www.mediapool.bg/pomoshtnite-uchilishta-se-preobrazuvat-v-tsentrove-za-podkrepa-news239135.html, и т.н Т.е излиза, че хората от системата са казали (казват) "реформирайте и модернизирайте, каквото и да значи това, имаме нужда, но не пипайте и променяйте статуквата", .........което според мен е по -скоро индикация за липса на готовност или намерение за модернизиране/адаптиране към икономическите и общите реалности..

Ти пък, кой тук чете толкова сериозно или се задълбочава? Dr Ted Scambos, of the National Snow and Ice Data Centre in Colorado, said: ‘It sounds counterintuitive, but the Antarctic is part of the warming as well.’ Dr Ted Maksym, of the Woods Hole Oceanographic Institution in Massachusetts, added: ‘A warming world can have complex and sometimes surprising consequences.’ Unlike the Arctic – which is open sea surrounded by land – the Antarctic is a massive continent surrounded by water http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2216238/Now-theres-ice-South-Pole-So-global-warming-thawing-Antarctica.html#ixzz3qhO1cHTT И още нещо по този въпрос: http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2231840/British-scientists-ice-Antarctic-INCREASING-Its-wind.html

Ами нормално, не се учувайте, когато няма стратегия или концепция за нещо, всичко се прави за момента и на парче.. /Да вмъкна: в България концепциите (когато ги има) започват да се прилагат едва след "заколението"; за справка за броят на направените реформи (предварително обещани от управляващите) или броя опити да се направят такива е равен на едно (т.е. клони към нула) (Ето и сега какво лъсва с протестите на ченгетата - системата е в същото състояние или по-лошо от времето на Живков - раздут в пъти от необходимия щат и съответно раздути разходи, шуробаджанащина и родовост, и в крайна сметка слаба ефективност)/

В Уикито термодвойката и термосъпротивлението ги смятат за трансдюсери (и може би един университетски преподавател ще каже на студентите че са такива), но IEC не ги отбелязва/дефинира като такива; В бизнес-инженерната терминология също не се представят и смятат за такива.. В този стандарт под температурни трансдюсери се разбира (в анекса CC има обяснение за да няма разминавания) устройство съставено (състоящо се) от "поне (най - малко) тези модули 1. един или повече температурни датчици (например Pt100, термодвойка) 2.signal conditionng - устройства (за захранване, линеаризация, усилване, преобразуване и там каквото там на сигнала от сензора) 3. сигнални порт (портове) с кабел за предаване на сигнала от трансдюсера към други устройства (индикатор например, data logger, контролер и други) Може да включват и допълнително.."

PS В редакциите на стандартите от серията EN 61326, вместо терминът "Light industrial environment" (дефиниран в два други свързани стандарти с горните/горния) се използва израза "Basic environment".. The "basic" immunity environment defined by this standard is roughly equivalent to that defined by the light industrial standard. Environments which would fall under this category include 1) standard laboratory, 2) test and measurement area or 3) an area that is specifically used for analysis, testing and servicing. Equipment within the scope has to be operated by trained personnel. Products falling into this category will most likely not be used in a residential environment. It is important to note that under EN 61326-1, AC power line harmonics and flicker are specifically excluded from Class A (non-residential) hardware. В предпоследното изречение от цитата авторът греши, "Basic environment" включва и "residential environment" (апартаменти, жилища) и отделно от това офис-сгради и подобните места, където се използва Class B equipment, което е обект на същия страндарт (EN 61326-1:2013) Residential properties, for example houses, apartments Retail outlets for example shops, supermarkets Areas of public entertainment, for example cinemas, public bards, dance halls

Ако приемем че датчикикът в микрофона е мемраната, а вторичният преобразувател е подвижната бобина, то микрофонът сам по себе си може да нарече трансдюсер. /В същото време една термодвойка , термосъпротивление или капацитивен датчик (капацитет) не са трандюсери/ Само да спомена: Стандартът (и другите от поредицата) не се отнася за уредите изполвани за медицински и биологични цели, в случая са изклчени и електрохимичните преобразуватели (It applies only to transducers characterized by their ability to transform, with the aid of an auxiliary energy source, a non-electric quantity to a process-relevant electrical signal, and to output the signal at one or more ports. It includes transducers for electrochemical and biological measured quantities) .. Разбира се, има подобни стандарти за ЕМС на медицинската апаратура, но те са обект на друга директива, примерно http://www.intertek.com/medical/regulatory-requirements/emc-testing/ (в случаите за ЕМС е важно и каква е средата,т.е нивата на шумовете в средата и допустимите смущения, създавани от устроойстатва. Цитираният в предишния ми пост страндарт, се отнася за индустриални и/или лекопромишлени среди)

https://vk.com/wall8288020_16153

http://www.prnewswire.com/news-releases/non-polluting-15barrel-green-fuel-base-replaces-skyrocketing-90-100barrel-crude-oil-58692727.html По-долу най-общо и схематично е представен процеса на производтство на CWF за DICE В случая описват производството на CWF от черни въглища със средно съдържание на пепел, При производството на CWF от лигнитните въглища се извършва допълнително хидротермално третиране на зърната (частиците), с цел да се намали порьозността им. http://www.dice-net.org/index.php/development/the-fuel

http://www.bds-bg.org/bg/standard/?natstandard_document_id=59770 ЗАГЛАВИЕ НА БЪЛГАРСКИ Електрически устройства/съоръжения за измерване, управление и лабораторно приложение. Изисквания за електромагнитна съвместимост. Част 2-3: Специфични изисквания. Изпитвателни конфигурации, работни условия и критерии за оценяване на работните характеристики на преобразуватели с вградено или дистанционно настройване на сигнала (IEC 61326-2-3:2012) ЗАГЛАВИЕ НА АНГЛИЙСКИ Electrical equipment for measurement, control and laboratory use - EMC requirements - Part 2-3: Particular requirements - Test configuration, operational conditions and performance criteria for transducers with integrated or remote signal conditioning ОБЛАСТ НА ДЕЙСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИ Няма въведена информация ОБЛАСТ НА ДЕЙСТВИЕ НА АНГЛИЙСКИ IEC 61326-2-3:2012 specifies detailed test configurations, operational conditions and performance criteria for transducers with integrated or remote signal conditioning. It applies only to transducers characterized by their ability to transform, with the aid of an auxiliary energy source, a non-electric quantity to a process-relevant electrical signal, and to output the signal at one or more ports. It includes transducers for electrochemical and biological measured quantities. The transducers covered by this standard may be powered by a.c. or d.c. voltage and/or by battery or with internal power supply. This second edition cancels and replaces the first edition published in 2006. It constitutes a technical revision and includes the following significant technical change with respect to the previous edition: update of the document with respect to IEC 61326-1:2012. ------------------------------------------------------------------------ "transducers with integrated or remote signal conditioning" e преведено като "преобразуватели с вградено или дистанционно настройване на сигнала" За незапознатите - при функционирането на трансдюсерите няма модул или процес на "настройване на сигнала", а и изобщо терминът "signal conditioning" не може да се преведе като "настройване на сигнала" Тврминът "трансдюсер" е най-често непревеждаем.."Трансдюсер", както и "трансмитер" се използват в българският език най-често без превод, или просто се означават като "преобразуватели", а английският текст в случая добре обяснява и дефинира какво е това "трансдюсер" и signal conditioning (разбира се, няма нещо, което да се свърже с "настройване на сигнала") Буквалният превод на transducers with integrated or remote signal conditioning с оглед на съдържанието на стандарта, и с оглед на това какво предтавляват трансдюсерите е "преобразуватели с вградено или дистанционно събиране и обработване на сигнала/сигналите" https://en.wikipedia.org/wiki/Signal_conditioning В стандарта се имат предвид двата случая на физическа конструкция на трансдюсерите(трансдюсера) 1) когато вторичният преобразувател (условно трансмитерът) се намира в един корпус заедно с първичният преобразувател (по-просто - трансмитерът е вграден в първичния преобразувател) 2) когато вторичният преобразувател е физически отделен и изнесен далече от първичният преобразувател, --------------------------------------------------------------------- Ей на това му викам усвояване на средства по български..

Не. Няма значение дали езикът на цитираните стандарти е английски или български (те затова са стандарти). С цитирането на даден стандарт, производителят си поема отговорностите, каквито и да са те.. -------------------------------------------------------- Да спомена само, стандартите не са част от легалната система, за разлика от директивите, в България те са въведени като съответни наредби.

В Щатите (Low-rank coal-water fuel facility planned for Mississippi) планират производстена цена на CWF-горивото от 15 долара за barrel-of-oil-equivalent (BOE), който е 5.6 MМBtu, (иначе самото гориво е околко два пъти по-ниско енергийно от дизеловото) (Silverado projects the cost to produce Green Fuel on a barrel-of-oil-equivalent basis at $15 per barrel) Производствената цена изглежда атрактивна на фона на високото КПД на DICE-двигателите, сравнено с машините с външно горене, използващи въглища (цената е доста атрактивна сравнена с тази на прородния газ, който купуване за топлофицацията ни, в пъти по-ниска от тази която плащаме за синьото гориво.. в Китай имат промишлено производство на CWF за бойлери) http://www.investopedia.com/terms/b/barrelofoilequivalent.asp Не намерих много данни за българските лигнити, но ако се окаже, че част от тях са с ниско съдържание на пепел (освен лигнитите в Източномаришкият басейн, В България има(ме) още общо околко 1 милиард тона изполвами запаси от лигнити в други басеини), то бъдещето не излежда толкова мрачно - тотална зависмост от внос на скъпи горива, и/или екологично бедствие в Добруджа и по Северното Черноморие (с оглед плановете за подземна газификация на въглищата от Добружанския басейн). Ако горивото се произвжда в България, то и част от парите ще остават в България (като преки данъци), ще има нови работни места, а ефектът ще се мултиплицира (всеки вложен лев в индустрията ни, увеличава с повече от един лев ръста на общия БНП) ------------------------------------------------------ В по-горните публикации бяха направили някакви разчети. Изглежда цените за поддръжката на машините са определящи, и в този смисъл би следвало да се намали срокът за техния ремонт (чрез намаляване на износванията) /По-нататък ще публикувам материали за технологии и други при преработката на лигнитите в CWF-гориво/

Малко дискутираното в българската икономика - стандартите, заглавията и езика им.. Може би не се знае от мнозинството от хората, но българските действащи стандарти (в 95 процента) са просто буквален препис (не превод) на международните такива , или са буквален препис на на европейските такива въвеждащи международните. http://www.iso.org/iso/home.html Забележка: CEN, (Европейския комитет по стандартизация), публикува ISO стандартите на три езика, в три версии - английската е буквален препис на ISO стандарта (гарантира че няма промени спрямо оригиналния стандарт) , а другите две са немската и френската преводни версии. Текстовете на БИС (Български институт по стандартизация) са основно на английски, и по-рядко са двуезични (отделни версии на английски и на френски) Подходът на БИС (Български институт по стандартизация) принципно не е грешен - да не превежда стандартите на български, а да ги издава/публикува/разпространява с оригиналният им език/езици (подходът е дискусионен, защото не всички разбират чуждия език) Появава се проблем, когато БИС реши да прави преводи на на заглавията на стандартите! Попада се в параграф 22: специалистите ни не са преводачи/нямат лингвистично образование ( В малка и "залупена" България, хората които са специалисти в дадената област и са едновременно "лизензирани" преводачи се броят на пръстите на едната ръка, или изобщо липват) и не могат да предлогат услугите си на чиновниците от БИС, а лингивистите просто не могат да се справят с преводите на професионалният английски език, (които е крайно специфичен, ако говорим за техническия английскин в стандартите, то много често е разбираем само за специалистите) и понякога се получават недомислия и направо перверзии в заглавията. Смятам че трябва да се търси друг подход и решение на въпроса (ако всъщност не става дума за "усвояване на средства", което аз лично не го изключвам. Спомням си че няколко личности от управлението на БИС бяха разследвани за конфликти на интереси от компетентната Комисия). За нашата страна и при тези условия смятам е най-подходящо нищо от стандартите да не се превежда.. (БИС е публично правна организация, чието ръководство се назначава от Народното Събрание, и в този смисъл би следвало да пишем до сенаторите ни , и да чакакме "от умрял писмо") Мога да цитирам сбъркани заглавия , ако има интерес от съфорумците..

Офф, self-certification-a на/при CE марката е голям "майтап", и то не само за България.. Depending on the level of risk of the product, the CE marking is affixed to a product by the manufacturer or authorized representative who decides whether the product meets all the CE marking requirements. If a product has minimal risk, it can be self-certified by a manufacturer making a Declaration of Conformity .... Според мен по-голямата част от прозводителите, които си слагат СЕ марка, не са чели директивите (може да имат някакви общи представи и парадигми, но това е "баничарство"), и не само това - много от тях не знаят кои директиви касаят СЕ маркировката (това са ЕМC, Low-voltage, и отскоро RoHs), какво остава за за приложимите към директивите стандарти които продуктите трябва да покрият, (стандартите са доста по-сложни за разбиране от директивите, не са безплатни, за разлика от директивите, а Ганчо не иска да дава пари за такива неща, a за прилагането им се изискват усилията и ресурсите на R@D екипи, които/каквито малко компании могат да си позволят) Виждал съм доста случай на поставена CE марка на продукти, които не са обхванати от директивите на ЕМС! /Все едно декларирам, че съм спазил изскванията на директивите при производството и продажбата на даден продукт, който в действителност е изключен от тези директиви/ Много често и самите клиенти изискват да има CE марка на продуктите , независимо че продуктите не попадат в обхвата на директивите, и Ганчо от страх да не изпусне кепира, слага CE-марка, вместо да каже/пише ясно на клиентите си -"Господа еди кое си изделие е изключено от директивите" Тук визирам и опита в компанията в която работя. /Не си мислете че в частните компании в БГ е нещо по-различно от другаде (в държваносто) в България, или по различно от преди 50-100 години Според връзки, принадлежност, прителство и заслуги могат да се "взимат" най-високите позиции, вместо както е на Запад - на първо място се оценяват обективните качества на човека.. Конктретно -лидерските качества, емоционалната и обща интелигентност, ерудицията и знания, и иновативнотта са качествата, които са смятани за ключови за CEO- тата на Запад/ -------------------------------------------------- В заключение мога да кажа - на българска почва с българската култура (организационна и обща) и един мотокар и електрокар ако направим и продадем пак е нещо! (иначе на Терем им пожелавам да успеят) (Great Wall-четата си имат западни менаждери по качеството, тях не ги гледайте)

И аз имам същото усещане, Жоро.. Като гледам в сайта на "Терем-Летец" с какво се занимават (например ремонти на бутални двигатели, които са музейни експoнати в момента, и ремонти на агрегати от военната техника, а не цялостно сглобяване, монтаж), и гледам че освен това нещо "баламосват" за системата си за управление на качеството.. (не е точно като да лъжат, защото те в прав текст не твърдят в сайта си, че в момента подържат система за управление на качеството) http://letetz.terem.bg//products.aspx От това което пишат, може да се остане с впечатлението че в момента имат система за управление на качеството, но стандартът, който цитират е отменен и заменен и то преди доста години, което значи само едно : че те навремето са имали (серфитицирана) система за управление на качеството , която в момента не се поддържа от тях. https://en.wikipedia.org/wiki/ISO_9000 /Аз съм действащ одитор по ISO 9001:2008, и същевременно съм обект на одити по ISO 9001 непрекъснато през последните две десетилетия/

Тук има данни/резулти от един демонстрационен проект на CWF (coal water fuel) дизел, и предполагам че няма фалшифицикация на данните http://www.osti.gov/scitech/servlets/purl/920195 Ето някои цитати Combustion Completeness and Duration: For the more successful CWF combustion events where the majority of injected fuel energy was released, the energy release with CWF was comparable to DF2 (diesel fuel) energy release (90% to 95%). There was no evidence of build-up of unburned coal in the cylinder. Engine-Out Nitrogen Oxides: At given engine load, the engine-out nitrogen oxides (NOx) level was only 150 parts per million at 25% engine load, compared to 430 ppm for diesel fuel operation (60% reduction). The 150 ppm is equivalent to 0.14 g/kWh or 0.45 lb per million BTU. This was an “engine-out” figure and the coal diesel stack emission level of NOx will be 80-85% lower because an SCR unit part of the design. The estimated stack emission at 25% load point would be about 30 ppm, which is equivalent to 0.03 g/kwh or 0.09 lb per million BTU. This is well below the required standards for coal fired power plants. NOx: Measured emissions of NOx from the coal-fueled engine are about 30% to 40% of those of conventional diesel engines, due in part to the flame temperature suppression effect of water in the slurry. Measured coal-fueled diesel NOx emission levels of 600 +200 ppm at 11% O2 (1.8 + 0.6 lb/MMBtu) must be significantly reduced to make the coal-fueled diesel engine commercially viable. CO and Unburned Hydrocarbon Emissions: The combustion characteristics of the CWF fuel in both the Fairbanks-Morse and Cooper-Bessemer prototype engines have been excellent, as described above in Chapter 3. Carbon monoxide and unburned hydrocarbon emissions are low, in the ranges of 100-300 ppm and 20-200 ppm, respectively. As a result, control methods for these pollutants are not necessary. --------------- O2 -емисиите са еднакви с тези на захранваният с дизелово гориво аналогичен двигател, Хиппотетични и реални проблеми има със сярата и праховите/твърдите частици.. Оказва се че най-подходящи за производтвото на CWF дизелово гориво са лигнитите с малко съдържание на пепел. Водното съдържание във въглищата в случая няма такова значение, както при класическите двигатели/случаи с външно горене: При тях част от енергията се губи (изчезва от енергийното уравнение на машината) в изпарение на водата съдържаща се в във въглищата, При дизеловите агрегати (вдигателите с вътрешно горене) водата след изгарянето на основното гориво се превръща в образно казано "полезен/ефективен газ" Дизеловите двигатели, захранвани със CWF имат по висок общ КПД от класическите парни машини (бутални и турбинни). При дизеливите двигатели, захранвани със CWF той достига 48-50% (колкото е на дизеловите двигатели, захранвани с дизелово гориво)

Според изнесените данни двигателите, захранвани с CWS , водно-въглищна емулсия (те са дизелови, да уточня) имат съпоставими емисии на CO2, и хипотетично са с по-ниски емисии на азотни окиси (температурата на изгаряне е 800-850 градуса целзий) , в сравнение с двигателите, захранваните с класическо дизелово гориво.. /Първият дизелов двигател всъщност е конструиран да работи с въглищен прах, само че прахообразните въглища са взривопасни, и не са били подходящи за експериментите и опитите - пише го буквално в монографията/ Пиша "хипотетично", защото некоксуваните въглища освен всичко съдържат свързан в разни съединения азот, който при горене се окислява. ----------------------------------------------------------------------.. Доколкото схващам от данните които прегледах, и ако схващам правилно - то излиза, че ако въглищата се пурифицират в голяма степен, могат да бъдат заместител на дизеловото гориво /Може би трябва да открием тема за "пурифицирането" на въглищата, както знаеш вероятно най-голямо електрическо КПД имат горивните клетки, захранвани с въглерод, така че може би има смисъл от такава тема/ Хубаво че е има нови технологии, само да намомня - водеща е икономическата ефективност и цената...Пак според данните цената на киловат часа елекртоенергия, произведена от такива дизелови станции е два пъти по-ниска от цената произведена от дизелови станции, захранвани с класическо дизелово гориво. Освен това петролът ще поскъпва повече от въглищата, така че смятам технологията за сравнително перспективна Забележка: Петролът ще стигне за още 70 години, въглищата за 150-200 години (при сегашните темпове на изчерпване), и цената на петрола ще се казва повече сравнено с тази на въглищата. Идеите за производство на синтетично дизелово гориво не на база петрол, за сега, според мен са в сферата на утопиите - технологии има бол, но няма ресурсите и материалите да се произвждат промишлени количества. /Защо пиша дизелово гориво, ами защото КПД-то на дизеловия двигетел не може да бъде достигнато .Ако се изполва водород/еленергия/рапично олио или там каквото за X евро за килограм/киловатчаса, с които водород/еленергия, да се добива течното въглеводородно гориво, няма да е едно и също колко ще гори автомобила ни/.

Дизеловите двигатели с "въглищно"/"водно-въглищно" гориво . Исторически и технически обзор. Предимства. Проблеми за решаване http://www.usea.org/sites/default/files/122014_The direct injection carbon engine_ccc243_0.pdf ПС Основните проблеми са свързани с износването на разните части на двигателите, причинявано от абразивните и химически активните субстанции- главно окиси на силиции, желязо, калции, калии и други, които окиси: а) се получват при изгарянето на металните сулфиди в горивото (то представлява въглищни частички във вид на прах или във вид на водна дисперсия), б) и/или се съдържат като окиси в него, като силициевият двиокис. Тези включвания могат да се редуцират при предварителната обработка на суровината, което се отразява на цената на горивото.

Едни девойки практикуват древната професия: Надясно от главния път има едно хубаво село, наречено Усинция и на половин час от Разград едно друго, по-голямо, името на което е Хасанлар, където срещнахме първите леки жени в Османска Турция (пътуването е от Дунава- бел.). Те бяха две разпуснати моми от племето на тази нещастна чергарска нация, която във Франция обикновено наричат „египтяни" (цигани). Те ни чакаха зад оградата на къщата на един селянин, най-хубаво облечени и с по-черна външност от всички мюсюлмански жени, които се срещат из тези краища.Впрочем те не бяха толкова отвратителни, както би могът да си помисли някой под впечатлението, което създавам за тях, казвайки, че бяха „египтянки". Те бяха забрадени с копринени кърпи, оцветени със златни райета, и цялото им останало облекло беше също от коприна. При нашето пристигане те ни канеха, особено двамата духовници в групата, с думи на турски език и с най-сластолюбиви жестове да' се приближим. По-малката и същевременно по-безсрамната започна да танцува. Между другите неприлични кълчения на тялото тя започна да движи шията и корема си по един начин, който тогава аз, който не бях виждал източни танци, ми се видя безподобен. По-голямата и съвсем бяла, по-хубава от другата, изглеждаше по-умерена и не обещаваше много. При все това обаче тя първа намери клиенти и един едър еничар от тези, които ни придружаваха, се спазари с нея. Хубавият пример подтикна другите и самите еничари, които първоначално не се бяха спрели, се върнаха назад и опитаха, заплащайки по 35 пари всеки. Това правеше 1 флорин и 10 халера от нашите монети, както разказваха след това помежду си. Това е твърде много за тези хора, които получават 6 халера на ден за храна и облекло. Капитан Шад, 1740

Нито тази нито някоя друга от българските къщи, в които съм нощувал-досега, не са странноприемници. Това са частни къщи, в които ни пускат след договаряне и обещание за бакшиш (подарък), а както разбирам, когато е необходимо, това се подкрепя и със сила. Убежището ни бе покрито със слама; стените и пода бяха от кал; нямаше таван и прозорци; вратата с само една; светлината влизаше през един комин с голям диаметър, на около фут от най-ниската част на покрива, който служи и за прозорец. Ала това външно сурово жилище не бе лишено от своите удобства. В момента, в който влязохме, на пода бяха разстлани един върху друг два много прилични памучни килима, чисти, като че ли никога неизползувани и достатъчно-големи да покрият по-голямата част от помещението, макар че бяха сгънати на две. Въпреки че най-точно ще бъде, ако земната съставка, с която са измазанн пода и стените, обозначим като кал, от една по-благоприлична гледна точка можем да я наречем вид мазилка. Ако тази мазилка е трайна, не зная дали не бнх я предпочел пред всяка друга, каквато съм виждал. Тя образува равна, гладка повърхност, без всякакви пукнатини. Цветът е приятен, еднороден светлокафяв тон, по който не личат никакви петна и в това отношение го предпочитам пред мръсното бяло, което покрива стените на най-бедните къщи в Англия, както и на някои от най-великолепните в Смирна и Константинопол.Джереми Бентъм, юрист, икономист, философ, 1785

Моя забележка: Да не се бърка със случаите, в които българите (бедните) дават хляб на нещастни и бедни хора 1. Евлия Челеби пише за един български град: По начало няма мюсюлмани. Във всички къщи има малки ханчета, където отсядат идващите и заминаващите посетители, гости и търговци. Всеки яде, пие, пренощува и отминава срещу заплащане. Някои невъздържани хора отсядат и отминават. Прочее, има много достойни за обичане девойки, които стоят край пътя, по пазара и когато видят някой пътник, викат: „Ага, погледни мене и яденето. Моят хляб е бял и чист, къщата ми и горе, и долу е чиста. От нейната белота по-бяло не се е виждало. От тебе не се стеснявам и много ще те наглеждам." Говорейки такива любезности, кои го точно улучват сърцето, те те настаняват щеш-не щеш в мястото, което искат, възвеличават те, след което те оставят, но не ти прощават нито една счупена пара. Ако се случи [някой] да не им даде платата, всички жени отново се стичат и му хвърлят един хубав бой. 2. (Ще продължа с цитатите, но не сега)

Стинка, според мен хиперболизираш историите с заблатяванията в Тракия и се стига до изкривяване на цялата история- стопанска и демографска на Тракия. Вижте сега, това което Марица, Арда и Тунжда и останалите реки (местните реки са къси и с малък дебит) заблатяват и "разболяват" от малария е една частица от територията на Тракия и много по-малко от това, което заблатява Дунава и реките в Северна България, където големите блата си стоят още...Най-важното е, че Тракия (тя включва Горна, Източна и Беломорска) не се ограничава в поречията на тези реки. Ако твърдиш,че Тракия е почти необитаема исторически, то си е само твое мнение..В Тракия може да няма помашки села, само че има турски и български (и гръцки), които хора съвсем не пасат овце из блатата, а са земеделци, бубари, лозари и винари.Сведенията са бол- от арабските автори до Евлия Челеби, от Курипешич, Герлах,Хершвам до Петър Богданов.. /Естествено че новите заселници ще ги пратят (ще отидат) по местата, които не са най-добрите за живеене, така е цял свят. Добрите места за заети, но ако тръгнем да правим история и политика върху такива извадки, то нищо няма стане/ Не знам какви са тези сравнения с Албания..Ако си ходил до Дидимотика, или Суфли да кажем , според мен щеще сам да разбереш, че вижданията ти крайни и погрешни, явно не си.. --------------------------------------- Оризът и да не го броим, нищо не се променя според мен. Ако някой смята, че по това време има по-развит и важен в селско-стопанско(земеделско) отношение от Тракия регион на Балканите- нека го посочи моля!

ПС Разлики между годишните количества на валежите и на изпаряемостта (мм/кв.м) За Пазарджик, Пловдив, Първомай : -300 мм/кв.м (демек, годишната стойност на изпаряемостта надвишава годишната стойност на валежите с 300 мм/кв.м) За Ямбол, Раднево, Гълъбово и Харманли: - 400 мм/кв.м (демек, годишната стойност на изпаряемостта надвишава годишната стойност на валежите с 400 мм/кв.м) http://www.vodite.com/razlika P-potETR_BG.jpg (карта на разликите между валежите и изпаряемостта) http://www.vodite.com/izparjaemost_BG.jpg (това е карта на изпаряемостта) http://www.vodite.com/valeji_BG_1931_70.jpg (това е карта на валежите) Според мен, Стинка няма как Тракия да е "блатиста".. (е ясно, че някъде може да има блата).. Не знам върху какви данни лежи предствата ти за "блатистата Тракия"? /Факт е, че в Тракия се налага да се прилага по "hard" мелиорация, отколкото където и да е другаде в България/

Памук, ориз, анасон, нахут, сусам, свила (коприна), жито, етерични масла, грозде и плодове (и сушемни такива), - всичко това е призвеждало по онова време в Тракия (Оризът е внесен в Тракия от самите османци още в XIV век).. Не знам къде другаде на по онова време на Балканите се е произвеждало това всичко в един регион? /Сега и "гръцките" домати и чушки, дини и краставици, които ядем в България са предимно от Еврос/ ---------------------------------- Не е задължително да търсим/намерим земеделско и то българско население в големите градове на Тракия, даже е нормално да не го намерим там (за циганите - циганите се струпват в и около големите градове, така че не виждам нищо учудващо в това да се видят в градовете в Тракия, и в техните околности) --------------------------------- Скептичен съм относно идеята (?) за супер-блатистоста в/на Тракия по онова време.. 1. Тракия не е типична влажна зона, съотношението между валежи и изпарение е ниско, с най-ниските стойности за България (това може да се види на всяка карта),..Тук изключвам планинските и високи места, които спадат към Тракия (ако говорим за гръцката част на равнината - земите в Еврос чак до делата не са типично равнинни и плоски, както в българската част на горна Тракия, така че ми е трудно да си представя заблатяване) 2.Тракия е селскостопански регион, който се експлоатира от хилядолетия, така че и да е бил някога блатист (?), то населението смятам е отводнило земите -----------------------------------