nik1

http://rechnik.info/plis Qeleshe - The qeleshe or plis, is a white brimless felt cap traditionally worn by Albanians. It has spread throughout Albanian-inhabited territories, and is today part of the traditional costume of the Albanians.Pliska - Pliska (Bulgarian: Плиска, Old Church Slavonic: Пльсковъ, romanized: Plĭskovŭ) is the name of both the first capital of the First Bulgarian Empire and a small town (formerly known as Aboba) situated 20 km Northeast of the provincial capital Shumen.Pliskovica - Pliskovica (pronounced [ˈpliːskɔvitsa]) is a village in the Municipality of Sežana in the Littoral region of Slovenia close to the border with Italy.Plisków - Plisków [ˈpliskuf] is a village in the administrative district of Gmina Leśniowice, within Chełm County, Lublin Voivodeship, in eastern Poland.Pliszki - Pliszki [ˈpliʂki] is a village in the administrative district of Gmina Paprotnia, within Siedlce County, Masovian Voivodeship, in east-central Poland.Plískov - Plískov is a village and municipality (obec) in Rokycany District in the Plzeň Region of the Czech Republic.Pliskowola - Pliskowola [pliskɔˈvɔla] is a village in the administrative district of Gmina Osiek, within Staszów County, Świętokrzyskie Voivodeship, in south-central Poland.Pliszczyn - Pliszczyn [ˈpliʂt͡ʂɨn] is a village in the administrative district of Gmina Wólka, within Lublin County, Lublin Voivodeship, in eastern Poland.Plisków-Kolonia - Plisków-Kolonia [ˈpliskuf kɔˈlɔɲa] is a village in the administrative district of Gmina Leśniowice, within Chełm County, Lublin Voivodeship, in eastern Poland.Pliska Ridge - Pliska Ridge (Vrah Pliska \'vr&h 'pli-ska\) is a three-peaked ridge rising to 667 m in eastern Livingston Island in the South Shetland Islands, Antarctica. http://names.mooseroots.com/l/58207/Pliska Pliska Surname Origin of Name: Czech, Polish Number of Syllables: 2 Number of Letters: 6 Meaning and Origin Czech (Pliška) or Polish (Pliszka): nickname from Czech pliška, Polish pliszka ‘wagtail’.

ОК, разбрах А как стоят въпросите с ловната и пастирската, с ботаническата и зоологическите терминологии?

Също може да е птица, но различна от водния кос (цитатът изглежда е на руски).Всъщност е втората птица от цитата/картинката Птицата е motacilla (от рода на скворците), на английски Wagtail, и доколкото чета - в полски, чешки и украински и казват "Plisk(a)" (Плиска), на руски е "Трясогузка", също "Плиск(а)" и "Плисканька" http://rusarticlesjournal.com/1/5550/ The second is a yellow wagtail. Honor an area of its distribution same, as well as at white, and here in appearance there are differences allowing experts to distinguish it in separate subspecies in some places it even call a plisk. http://www.ancestry.com/name-origin?surname=pliska https://www.google.bg/search?q=Wagtail&oq=Wagtail&aqs=chrome..69i57j69i60&sourceid=chrome&es_sm=93&ie=UTF-8#q=Wagtail+Plisk __________ В тази връзка името на града "Плиска" (в България) може да има тривиален произход и значение (като "Враня", "Врабча", "Гарван", "Кос" - имена на селища) Браво на теб и на мен

Атом, съгласен съм с написаното от теб. Ако разглеждаме Гологанов , който е обикновен местен човек от Източна Македония, (макар и по-буден), той изглежда "прегръща" "македонската" идея "трако-македонската", или поне аз не знам да има нещо свързано с "илири" във Веда Словена, за разлика от Веркович.

Mapping the Origins and Expansion of the Indo-European Language Family http://pubman.mpdl.mpg.de/pubman/item/escidoc:1539154:7/component/escidoc:1539165/Bouckaert_2012.pdf%E3%81%AB%E3%81%82%E3%82%8B%E3%81%91%E3%81%A9%E3%80%81%E8%82%9D%E5%BF%83%E3%81%AE%E3%82%B9%E3%83%A9%E3%83%96%E7%B3%BB%E3%81%8C%E3%81%BB%E3%81%BC%E7%9A%86%E7%84%A1%E3%81%A7%EF%BE%9C%EF%BE%9B%EF%BE%80%E3%80%82 Не мога да разбера, как три (с вариантите) или повече хипотези (има и "индийска" хипотеза!) битуват едновременно в научното пространство, и авторите им твърдят, че аргументите им са верни.. Коя е най-възможната такава, ако приемем че горната е "невярна"?

Ако говорим за траките, "Веда словена" (по-скоро "Иван Гологанов и сие") ни "връща" при Орфей, траките, Александър и Филип Македонски.. Доколкото съм чел навремето антични елински творби, съм останал с впечатлението че Орфей, макар и тракийски цар е "поставян" като роден и живял в пределите на Македония (Източна Македония), а не в Родопите, в Тракия - която теза сега се популяризира в нашенско.../Братята македонци може и го изкарват античен македонец, не знам точно какъв им е номерът/

С условности такива липсват при чувашите, които са наследници на прабългарите и савирите Източноазитският компонент при чувашите е неглижиран. Той може да се обясни както с влияние на съседите - средновековните башкири от една страна и от печенегите от друга, така и с генетична връзка (има нещо като "общоприето мнение", че името "савири" отразява етнонима "сянби"). Интересното за чувашите е, че при тях има и солиден средноевропейски компонент, освен другите компоненти (който обаче не е свързан с русите или фините)..По метода на изключването може да се твърди, че средноевропейският компонент е индикация за ранни (предисториески) миграции от запад на изток, нещо което отдавна се пише от множество автори.. (което пък потвърждава правилото - връзката между език и гени не е непосредствена)

Какво точно означава това нещо "биочип, той ще може при имплантация да възстанови зрението или да вдигне на крака инвалид с прекъснати нервни връзки на гръбначния стълб"?? In molecular biology, biochips are essentially miniaturized laboratories that can perform hundreds or thousands of simultaneous biochemical reactions. Biochips enable researchers to quickly screen large numbers of biological analytes for a variety of purposes, from disease diagnosis to detection ofbioterrorism agents

Добре, някой може ли да каже по-конкретно с какво може да е свързано името "Плиска" във версията "славянска етимология"? /при Псков, и Плесков не е съвсем ясно дереджето, изглежда?/ Името "Плиска" има ли връзка с името "Плищ" в Албания? http://www.indexmundi.com/z/?lat=42.1452778&lon=19.5994444&t=p&r=2920&p=plisht&cc=al&c=albania А има ли връзка с чешката фамилия Plisk? Глаголът "плискам" какво точно значение има, и каква е етимологията му?

Хубавото за нас е, че според авторите на атласа и анимацията, българският език в днешно време се говори в Гевгели и в Скопие..:) (вижте периода от 1 мин и 14 секунди до края на анимацията)

Да, в тази статистика не се споменава за средна заплата за определена професия. Средната заплата за определена професия за даден регион е число от други статистики/проучвания - на БСК и на "Индъстри уоч" Ето примерът: според тези данни средната нетна (чиста) заплата на инженер в Пловдив (не областта, а града) е 850 лева, което да кажем тговаря грубо на 1000 лева осигурителе доход /в тези 850 "чисти" се включват и процентите за прослужено време; средноосигурителен доход на започващите работа млади инженери (без стаж) е по-нисък от 1000 лева/ ТУ София, филиал Пловдив, (изключвам ИТ специалностите) обявава среден осигурителен доход на завършилите (който горе долу отговаря на от 1150 -1200

Има нещо, което не разбирам добре в тази рейтингова класация. Визирам разминаването между обявеният в класацията "среден осигурителен доход за завършилите" и "средна работна заплата" (която е по-ниска от средният осигурителен доход) за дадената професия в града, в който се намира ВУЗ-а. Хипотезата, че голяма част от завършилите отиват в други градове и места, различни от градът в който се намира ВУЗ-а и там имат по-високи средни осигурителни доходи, или средни заплати, които биха имали в града, в който се намира ВУЗ-а, обяснява донякъде тази разлика, но все пак..Или може да се допусне , че голяма част от завършилите се насочват към други области на професионална реализация (изключвам юристите, медиците/фармацевтите и да кажем авиаторите), в които области те са по-добре платени?

Висшето образование е последният бастион на непокътнатия социализъм Преподавателят от Философския факултет на СУ проф. Георги Димитров пред "Капитал" Наскоро стана ясно, че Софийският университет пада в класацията QS World University Rankings, а дълговете му към държавата са десетки милиони. Защо според вас се стигна дотук?На първо място, защото висшето образование у нас е последният бастион на непокътнатия социализъм. Софийският университет е консуматор на огромен обществен ресурс без ангажимент да дава обществено полезен резултат, поради което няма механизми, които да принуждават ректори и декани към отговорност към усвояването на този ресурс по ефективен начин съобразно обществените потребности. В това отношение СУ не е много по-различен от останалите университети, но поради изначалната му извисеност над тях, традиционен публичен престиж и голямо число способни преподаватели беше възможно процесите на загниване да остават скрити, старателно прикривани много дълго, поне от времето на Биолчев [Боян Биолчев, ректор на СУ в периода 1999 - 2007 г. - бел. ред.] насам. Така загубата на жизнеспособност навлезе много надълбоко, а същевременно се поддържаше илюзията, че ще може да се продължава и занапред, както е било преди, просто "защото винаги така е било". Управленските грешки и злоупотреби с власт са само логично и поради това масово следствие на законово гарантираната безотговорност в управлението на университетите. Само че кризисното финансово положение е само видимата, материална страна на същинския проблем. А той е, че висшето образование у нас загуби качеството си, защото четвърт век се провежда преднамерена политика за поддръжка на системата за висше образование в явен и пряк разрез с обществените интереси. Нима не е очевадно, че е обществено вредно да се финансира "държавна поръчка" за студентски прием, който е по-голям от броя на завършващите средно образование? Нито формалната акредитация на университетите, нито още по-формалната атестация на преподавателите (да не говорим изобщо за съществуващите само на хартия центрове за управление на качеството и проучвания на студентското мнение за удовлетвореност от учебния процес) не промениха системата, защото не промениха институционалната връзка държавно финансиране - университетска безотговорност.Кои са най-спешните проблеми на университета, с които бъдещото ръководство трябва да се заеме? Ако забравим за тежкото бреме на държавната политика, най-спешният проблем е механизмът на управление на СУ, защото качеството на всяка публична дейност зависи на първо място от качеството на нейното управление. Ако позволите да се пошегувам: да би апостол Павел бил избран за ректор, предвид неговата изначална богоизбраност, бих му препоръчал следният инструмент, с който да преодолее институционалния дефицит на отговорно управление – за да се осигури устойчив процес към подобряване на състоянието на университета, насочените към реформи управленски решения трябва да са прозрачни, а това предполага да бъдат постоянен обект на мониторинг от академично колегиално тяло в примерен състав: член на Контролния съвет на СУ, член на Студентския съвет на СУ, социолог от катедрата към Философския факултет, избрана от ректора централна медия, а също и други членове, посочени от ректора. Какво трябва да се промени в работата на самите преподаватели, за да се вдигне качеството на университета?Не в работата на преподавателите, а в тяхната институционална среда трябва да се направи радикална промяна – от университетския преподавател е нормално да се очаква да постига конкретни, качествени резултати – възпитаници, които си намират бързо и добра платена работа по специалността, професионално издържани магистърски тези, защитени докторати, международно видими научни публикации, реализирани проекти с установими, а не предполагаеми резултати. А това означава, че всички тези резултати решително ще покажат различието в компетентността и способностите на преподавателите. Но най-важното е, че институционалната среда следва да стимулира – на първо място чрез остойностяване, не само със заплата, но и със собствено академични знаци на престиж – стремеж към върхова изява. Възнаграждението трябва да е в съответствие с количеството и качеството на труда и равната заплата да се полага само за равен труд. За тази цел деканите трябва да допуснат резултатите от атестациите да се използват за реална диференциация на академичния състав.Как според вас СУ може да стане конкурентоспособен поне на европейско ниво?Този път се шегувате – как според вас Делян Пеевски може да стане светец? Може и да е хипотетично възможно, но в обозримо бъдеще е твърде малко вероятно. Дайте на първо време да го възвърнем само към здравословен начин на живот.Какво губим от това, че нямаме добър български университет, който да се конкурира на световно ниво? Да сте видели икономическият факултет да прави периодично публични анализи на икономическите процеси? Или позиция на правния факултет по проблема за правната реформа, на педагогическите – за образователната, и т.н.? Виждате ли каквито и да било прояви на връзка между университетския и обществения живот, без да броим студентската стачка отпреди две години? А след това се чудим защо университетите са само на държавна издръжка и бизнесът като цяло не проявява интерес да установява връзка с тях. И просто се примиряваме, че най-перспективните кандидат-студенти просто не си правят труда да си подадат документи в български университет. Проучване на наш колега показа, че за последните 12 години във Философския факултет, който все пак е между доста добрите в СУ, всяка година броят на кандидат-студентите намалява с около 15-17 на сто в сравнение с предходната година. С прецизен статистически апарат е доказано, че е налице устойчив тренд, а най-просто казано, това означава, че причината на този спад е вътре във факултета, а не във външните обстоятелства. Тоест изчезването на студентите ще продължи, ако не се промени качеството на академичния живот.Какво означава добър университет? Малко, но важни неща – наплив от кандидат-студенти, измежду които университетът може да избере само най-способните, наплив от способни млади преподаватели от цял свят, които са в остра конкуренция за всяко свободно място, институционална среда, която стимулира отличието и насърчава академичния състав да го постига, включително рутинно освобождавайки се от губещите в надпреварата. Научната дейност да е основен ангажимент на обучаващите, които въвличат в нея и студентите си, научната експертиза на тези академични преподаватели да е високо ценена от професионалните общности и широката общественост и поради това да е търсена за решаване на всякакви публични проблеми. Което и води до първите два наплива. С други думи, добрият университет сам поддържа своето развитие, защото поддържа устойчиви и гъвкави механизми за качество на своето управление. Георги Димитров е професор по социология, преподавател във Философския факултет на Софийския университет. Бил е заместник-декан на факултета, основател е на специалност европеистика. Специализирал е в САЩ, Германия, Холандия, Ирландия и Белгия. Изследва отдавна проблемите на образованието, автор е на публикациите "Политики за наука в Софийския университет" и "Корупцията във висшето образование отвъд подкупите". Член е на редколегията на международното списание Journal of Social Science Education. През 2014 г. печели награда "Питагор" за социални и хуманитарни науки.

Според популярните оценки, ефективността на средствата, вложени/използвани в публичния сектор в България, е два пъти по-ниска за средната в ЕС. Може да се окаже, че ефективността на изполваните средства в публичната сфера (за България) е по-ниска и от тази в Руската Федерация, или поне що се отнася до висшето образование и науката Току що направих малко справки и изчисления - бюджетът на СУ за 2012 е около 78 милиона лева .- включват се собствените приходи и субсидията според закона за бюджета (възможно е да е имало и допълнителна бюджетна "инжекция" ,както през 2014 година,когато бяха дадени на СУ допълнително от 18 милиона лева, която не я включвам разбира се) Бюджетът на НГУ , който е втори в класацията http://www.topuniversities.com/university-rankings/eeca-rankings/2015., за 2011 е 1,2 милиарда рубли, което по днешния курс на рублата е около 19 милиона долара. Рублата поевтиня с 40 процента, и въпреки това излиза, че бюджетът на НГУ не е надвишавал този на СУ.. Или по-скоро можем да говорим за съпоставими бюджети на НГУ и на СУ, но за много различни резултати.. (НГУ е с 360 позиции по-напред в глобалната класация от СУ) Ето цялата статия от вестник Капитал със заглавието "Какво му е на Софийския университет" (статията е доста критична) http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/11/06/2644396_kakvo_mu_e_na_sofiiskiia_universitet/

Ето един материал от март 2015 година, който според мен се вписва в тази обща картина: Финансиране на частните училища и преобразуване на помощните, неяснотии около стандарта на делегираните бюджети и закриване на професионалните гимназии. Това са само част от проблемите на средното образование у нас. Те бяха обсъдени от учители и представители на бизнеса на среща, организиране от евро депутата Ева Паунов от ГЕРБ. Участниците са обединиха около тезата, че българското образование се нуждае от спешно модернизиране. „Подходът за изграждане на закона за образование в страната е сбъркан“, заяви Христо Димов – директор на ОУ ''Св. Патриарх Евтимий''. Оказва се, че предвидените промени остават неясни за учителите, а решение за наболелите проблеми в сферата няма. Христо Димов настоя да разбере какво включва стабдарта за делегираните бюджети на училищата. Според Христо Димов в България всеки дава акъл за развитието на образованието, а децата се ползват с много права и малко отговорности. В тази връзка законът трябва да предвижда по – строги правила, каза още Димов. Учебните материали в момента са откъснати от реалните потребности на пазара на труда, допълни Владимир Николов директор на СОУ Бачо Киро. Друг сериозен проблем според учителите са професионалните училища. Ако политиката продължи в същата посока, ще се стигне до закриване на тези гимназии. В монета всички училища имат право да разкриват професионални паралелки, което според Татяна Данчева не гарантира качество. Ева Паунова обясни, че подобни дебати са крайно необходими, за да се изготви дълготрайна стратегия за образованието. Като според нея основата задача на ученето трябва да е развитието на мисленето на учениците. Участниците в дискусията се обединиха около тезата, че образованието се нуждае от спешна модернизация. Ева Паунова пое ангажимент да запознае колегите си от парламентарната група на ГЕРБ с обсъдените проблеми. Излиза, че няма дълготрайна стратегия за образованието (Ева Паунова обясни, че подобни дебати са крайно необходими, за да се изготви дълготрайна стратегия за образованието.) Излиза като че ли, че според работещите в системата, Финансиране на частните училища и преобразуване на помощните, неяснотии около стандарта на делегираните бюджети и закриване на професионалните гимназии. Това са само част от проблемите на средното образование у нас. Те бяха обсъдени от учители и представители на бизнеса на среща, организиране от евро депутата Ева Паунов от ГЕРБ. част от "спешното модернизиране и реформата" се състои в това: -да има повече пари (моя забележка - без значение ефективността )и яснота и регулярност при полуването им - да не закриват професионални гимазии (моя забележка: за които няма кандидати и които са празни http://www.blitz.bg/news/article/151477 ) , - да не се преобразуват помощните училища в центрове за подкрепа http://www.mediapool.bg/pomoshtnite-uchilishta-se-preobrazuvat-v-tsentrove-za-podkrepa-news239135.html, и т.н Т.е излиза, че хората от системата са казали (казват) "реформирайте и модернизирайте, каквото и да значи това, имаме нужда, но не пипайте и променяйте статуквата", .........което според мен е по -скоро индикация за липса на готовност или намерение за модернизиране/адаптиране към икономическите и общите реалности..

Ти пък, кой тук чете толкова сериозно или се задълбочава? Dr Ted Scambos, of the National Snow and Ice Data Centre in Colorado, said: ‘It sounds counterintuitive, but the Antarctic is part of the warming as well.’ Dr Ted Maksym, of the Woods Hole Oceanographic Institution in Massachusetts, added: ‘A warming world can have complex and sometimes surprising consequences.’ Unlike the Arctic – which is open sea surrounded by land – the Antarctic is a massive continent surrounded by water http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2216238/Now-theres-ice-South-Pole-So-global-warming-thawing-Antarctica.html#ixzz3qhO1cHTT И още нещо по този въпрос: http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2231840/British-scientists-ice-Antarctic-INCREASING-Its-wind.html

Ами нормално, не се учувайте, когато няма стратегия или концепция за нещо, всичко се прави за момента и на парче.. /Да вмъкна: в България концепциите (когато ги има) започват да се прилагат едва след "заколението"; за справка за броят на направените реформи (предварително обещани от управляващите) или броя опити да се направят такива е равен на едно (т.е. клони към нула) (Ето и сега какво лъсва с протестите на ченгетата - системата е в същото състояние или по-лошо от времето на Живков - раздут в пъти от необходимия щат и съответно раздути разходи, шуробаджанащина и родовост, и в крайна сметка слаба ефективност)/

В Уикито термодвойката и термосъпротивлението ги смятат за трансдюсери (и може би един университетски преподавател ще каже на студентите че са такива), но IEC не ги отбелязва/дефинира като такива; В бизнес-инженерната терминология също не се представят и смятат за такива.. В този стандарт под температурни трансдюсери се разбира (в анекса CC има обяснение за да няма разминавания) устройство съставено (състоящо се) от "поне (най - малко) тези модули 1. един или повече температурни датчици (например Pt100, термодвойка) 2.signal conditionng - устройства (за захранване, линеаризация, усилване, преобразуване и там каквото там на сигнала от сензора) 3. сигнални порт (портове) с кабел за предаване на сигнала от трансдюсера към други устройства (индикатор например, data logger, контролер и други) Може да включват и допълнително.."

PS В редакциите на стандартите от серията EN 61326, вместо терминът "Light industrial environment" (дефиниран в два други свързани стандарти с горните/горния) се използва израза "Basic environment".. The "basic" immunity environment defined by this standard is roughly equivalent to that defined by the light industrial standard. Environments which would fall under this category include 1) standard laboratory, 2) test and measurement area or 3) an area that is specifically used for analysis, testing and servicing. Equipment within the scope has to be operated by trained personnel. Products falling into this category will most likely not be used in a residential environment. It is important to note that under EN 61326-1, AC power line harmonics and flicker are specifically excluded from Class A (non-residential) hardware. В предпоследното изречение от цитата авторът греши, "Basic environment" включва и "residential environment" (апартаменти, жилища) и отделно от това офис-сгради и подобните места, където се използва Class B equipment, което е обект на същия страндарт (EN 61326-1:2013) Residential properties, for example houses, apartments Retail outlets for example shops, supermarkets Areas of public entertainment, for example cinemas, public bards, dance halls

Ако приемем че датчикикът в микрофона е мемраната, а вторичният преобразувател е подвижната бобина, то микрофонът сам по себе си може да нарече трансдюсер. /В същото време една термодвойка , термосъпротивление или капацитивен датчик (капацитет) не са трандюсери/ Само да спомена: Стандартът (и другите от поредицата) не се отнася за уредите изполвани за медицински и биологични цели, в случая са изклчени и електрохимичните преобразуватели (It applies only to transducers characterized by their ability to transform, with the aid of an auxiliary energy source, a non-electric quantity to a process-relevant electrical signal, and to output the signal at one or more ports. It includes transducers for electrochemical and biological measured quantities) .. Разбира се, има подобни стандарти за ЕМС на медицинската апаратура, но те са обект на друга директива, примерно http://www.intertek.com/medical/regulatory-requirements/emc-testing/ (в случаите за ЕМС е важно и каква е средата,т.е нивата на шумовете в средата и допустимите смущения, създавани от устроойстатва. Цитираният в предишния ми пост страндарт, се отнася за индустриални и/или лекопромишлени среди)

https://vk.com/wall8288020_16153

http://www.prnewswire.com/news-releases/non-polluting-15barrel-green-fuel-base-replaces-skyrocketing-90-100barrel-crude-oil-58692727.html По-долу най-общо и схематично е представен процеса на производтство на CWF за DICE В случая описват производството на CWF от черни въглища със средно съдържание на пепел, При производството на CWF от лигнитните въглища се извършва допълнително хидротермално третиране на зърната (частиците), с цел да се намали порьозността им. http://www.dice-net.org/index.php/development/the-fuel

http://www.bds-bg.org/bg/standard/?natstandard_document_id=59770 ЗАГЛАВИЕ НА БЪЛГАРСКИ Електрически устройства/съоръжения за измерване, управление и лабораторно приложение. Изисквания за електромагнитна съвместимост. Част 2-3: Специфични изисквания. Изпитвателни конфигурации, работни условия и критерии за оценяване на работните характеристики на преобразуватели с вградено или дистанционно настройване на сигнала (IEC 61326-2-3:2012) ЗАГЛАВИЕ НА АНГЛИЙСКИ Electrical equipment for measurement, control and laboratory use - EMC requirements - Part 2-3: Particular requirements - Test configuration, operational conditions and performance criteria for transducers with integrated or remote signal conditioning ОБЛАСТ НА ДЕЙСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИ Няма въведена информация ОБЛАСТ НА ДЕЙСТВИЕ НА АНГЛИЙСКИ IEC 61326-2-3:2012 specifies detailed test configurations, operational conditions and performance criteria for transducers with integrated or remote signal conditioning. It applies only to transducers characterized by their ability to transform, with the aid of an auxiliary energy source, a non-electric quantity to a process-relevant electrical signal, and to output the signal at one or more ports. It includes transducers for electrochemical and biological measured quantities. The transducers covered by this standard may be powered by a.c. or d.c. voltage and/or by battery or with internal power supply. This second edition cancels and replaces the first edition published in 2006. It constitutes a technical revision and includes the following significant technical change with respect to the previous edition: update of the document with respect to IEC 61326-1:2012. ------------------------------------------------------------------------ "transducers with integrated or remote signal conditioning" e преведено като "преобразуватели с вградено или дистанционно настройване на сигнала" За незапознатите - при функционирането на трансдюсерите няма модул или процес на "настройване на сигнала", а и изобщо терминът "signal conditioning" не може да се преведе като "настройване на сигнала" Тврминът "трансдюсер" е най-често непревеждаем.."Трансдюсер", както и "трансмитер" се използват в българският език най-често без превод, или просто се означават като "преобразуватели", а английският текст в случая добре обяснява и дефинира какво е това "трансдюсер" и signal conditioning (разбира се, няма нещо, което да се свърже с "настройване на сигнала") Буквалният превод на transducers with integrated or remote signal conditioning с оглед на съдържанието на стандарта, и с оглед на това какво предтавляват трансдюсерите е "преобразуватели с вградено или дистанционно събиране и обработване на сигнала/сигналите" https://en.wikipedia.org/wiki/Signal_conditioning В стандарта се имат предвид двата случая на физическа конструкция на трансдюсерите(трансдюсера) 1) когато вторичният преобразувател (условно трансмитерът) се намира в един корпус заедно с първичният преобразувател (по-просто - трансмитерът е вграден в първичния преобразувател) 2) когато вторичният преобразувател е физически отделен и изнесен далече от първичният преобразувател, --------------------------------------------------------------------- Ей на това му викам усвояване на средства по български..

Не. Няма значение дали езикът на цитираните стандарти е английски или български (те затова са стандарти). С цитирането на даден стандарт, производителят си поема отговорностите, каквито и да са те.. -------------------------------------------------------- Да спомена само, стандартите не са част от легалната система, за разлика от директивите, в България те са въведени като съответни наредби.